65
ДЕВЕТИМА ИТАЛИАНСКИ ПОЕТИ
ЕУДЖЕНИО МОНТАЛЕ СИРИЯ Древните твърдяха, че поезията е стълбата към Бога. Да, може би е вярно, ако не четете моите стихове. И все пак, веднъж и аз усетих, че откривам своя глас: със стадо от облаци и от кози той плуваше в простора, но скоро се разби в скала и падна долу, върху бодлите на храстите крайречни. Тогава образите на Слънцето и на Луната избледняха, моторът на моята поезия замря – на камък някакъв с кървава стрелка бе отбелязан пътят за Алепо.
УМБЕРТО САБА ПРОЛЕТ Отдавна не те любя, пролет, и това не крия. В часа, когато мина половината от моя път, предвестието ти ме нарани дълбоко – като внезапно острие на нож. Но сянката прозрачна на клончетата млади върху земята ме развълнува... Дори гробовете пред тебе са готови да се отдръпнат, пролет, пред тебе, която както никой друг сезон – живот ни даваш, после ни осъждаш...