Списание "Простори" - брой 2, 2011

57 Подобно радикално преначертаване на политическата карта на Европа съобразно традиционните зони на влияние ще бъде направено в края на Втората световна война от лидерите на СССР, САЩ, Англия и Франция. Победителите не извършват обикновена подялба на Европа и света, а още веднъж потвърждават валидността на своите зони на влияние и се ангажират да ги спазват – в рамките, разбира се, на допустимата политическа демагогия и практика. Можеше ли СССР като главен победител във войната да поиска повече от това, което получи? Можеше, разбира се, и сигурно щеше да го получи, но той се задоволи (защото това е логично и лоялно) със своята зона на влияние. Сталин отлично разбираше, че всичко останало нямаше да бъде в неговата реална власт, колкото и силна и деспотична да е тя. Рано или късно то щеше да се изплъзне от ръцете му, понеже не му принадлежи по право и е извън традиционната зона на руското влияние. По ред причини България няколко пъти прави опити да излезе от тази зона и да се включи в друга, която тя намира за по-добра и в която смята, че ще заживее по-богато. Всички опити, дори когато са изглеждали сполучливи и България е получавала значителни придобивки (напр. Македония и Южна Добруджа през Втората световна война от Германия), тя е трябвало по-късно да ги изплаща, както се казва, с лихвите. Последният опит с присъединяването ни към НАТО и Европейския съюз изглежда най-успешен и сякаш няма как да бъде осуетен, тъй като е вече „свършен факт” в привидно коренно различна международна обстановка. Не бива обаче да забравяме, че в историята често се получават такива „коренно различни обстановки”, създаващи илюзията, че започва нова епоха и всичко старо и традиционно остава в миналото. В миналото са фактите и личностите, дребните неща, несъществените процеси, но не и онова, което е по Божи промисъл. И ние виждаме днес как западната цивилизация, към която си мислим, че вече принадлежим, не желае да ни помогне в трудните мигове на финансова и икономическа криза, пренебрегва нашата бедност и изобщо няма намерение да помогне, за да придобием друг вид. Защото сме ù чужди, а не родни! Тя именно ни кара да се обръщаме към Русия, от която уж ни е „измъкнала” и от нея да искаме помощ и съдействие. Аз не твърдя, че влизането ни в ЕС и НАТО е погрешен ход, но то в никакъв случай няма „цивилизационни” измерения, а само политически, и не означава, че излизаме от зоната на руското влияние и православната славянска цивилизация. Не разбулим ли тази илюзия и не погледнем ли истината в очите, още много ще страдаме и ще мъкнем оковите на бедите, злините и мизерията.

8. Модерната епоха породи сложни икономически, демографски, социалноикономически, етнически, културно-образователни проблеми, с които България не е в състояние сама да се справи. Въпросът обаче е и: необходимо ли е и дали е възможно всички проблеми на една страна да бъдат решавани по абсолютно същия начин, както ги решава някоя друга, по-силна и по-голяма от нея? Но щом тя не е в състояние да ги разрешава сама, то значи трябва да потърси