Укротител на Византия Симеон има едва година стаж на трона, когато Византия му отправя първото предизвикателство. Финансови интриги в императорския двор преместват българските търговци от Константинопол в по-неизгодния за тях Солун и им налагат високи мита. Младият княз се опитва да върне старото положение чрез преговори, но император Лъв V ги отхвърля и българската армия нахлува в Тракия. Византийците са разбити и обърнати в бягство, някои от известните им военачалници загиват, а хазарските наемници, които съставлявали императорската гвардия, попадат в плен. Симеон наредил да им отрежат носовете и ги изпратил обратно в Константинопол „за срам на ромеите“. Започва продължителен българо-византийски конфликт, в който шансът невинаги е на Симеонова страна. Византийско задкулисие подкупва маджарите (дн. унгарци), които тогава населявали
областите между реките Буг и Днепър, да нахлуят в България. Първоначално Симеон е изненадан, но не след дълго успява да разгроми маджарите и да възстанови българското влияние до поречието на Днепър. След тази победа той станал „още по-горд и надменен“ - пишат византийските хронисти. Войските му отново нахлули във Византия. Императорът прехвърлил всичките си части („теми и тагми“) от малоазийските провинции, където удържали арабите. Решителното сражение става през лятото на 896 г. при Булгарофигон (дн. Баба-ески, Турция). Византийците не удържат на българския устрем: „бяха победени и всички погинаха...“ При последвалите преговори Симеон успява да върне българското тържище в Константинопол, а в началото на Х в. налага нова българо-византийска граница, която стигала едва на 20 км северно от Солун.
Симеон Велики, художник Димитър Гюдженов
23
История петък, 14 март 2014 г.
и ромеи
„Край Босфора шум се вдига...“ Византийският хронист Симеон Логотет описва преговорите между българския цар и Роман Лакапин на 9 септември 923 г. край стените на Константинопол: „Дойде Симеон, водейки безчислено множество, разделено на полкове, едни със златни щитове и със златни копия. Други с всякакъв вид оръжия, украсени и всички облечени в желязо... Тези, като поставиха помежду си Симеон, прославяха го като
Прием на цар Симеон в Константинопол и сражение между българската и византийската войска (миниатюри от българския препис на Манасиевата хроника, ХIV в.) за съимператор, Симеон поискал от него да се откаже от константинополския престол. Българският цар смятал, че властта в Константинопол му принадлежала по право, защото договорът от 913 г. му давал перспектива да бъде императорски тъст. Роман, естествено, отказал и през есента на 920 г. българските войски отново спрели пред
Константинопол. На следващата година разбили византийците в „бой сред равнината“, при който настанала сеч, която „не се поддавала на описание“. В ранната есен на 923 г. българският цар за трети път стоял пред византийската столица и принудил Роман Лакапин да преговаря. В началото на срещата им Симеон демонстрирал
своята мощ по най-пищен начин, а
войската му го акламирала като василевс Той не само искал да му признаят титлата „цар на българи и гърци“, но и да го провъзгласят за „господар на целия запад“ - т.е. над византийските територии в Европа. Преговорите били провалени - византийците
при Анхиало-Ахелой българите и в тила - през Черно море и делтата на Дунав. Решителната битка става на 20 август 917 г. Византийците първоначално принудили българите да отстъпят, но цар Симеон „не допуснал бягството на своите да бъде безредно“. Изследователи смятат, че това е добре обмислен план - чрез мнимо отстъпление противникът да бъде вкаран в капан. Симеон следял сражението от един хълм, зад който била укрита тежката българска конница. В решителния момент владетелят лично повел резервните си части: „...като насърчил своите хора, Симеон се спуснал с цялата си войска.“ Някои хронисти твърдят, че при стремителната атака конят на царя бил убит, но той продължил да се сражава. Внезапната маневра объркала противника и обърнала настъплението му в бягство. Българите очевидно отрязали пътя на византийците към укрепения им лагер западно от Анхиало и ги притиснали към
цар на гръцки език. Всички сенатори стояха на стените и гледаха това, което ставаше.“ Този текст вдъхновява Иван Вазов за стихотворението, което се превръща в една от най-популярните ни песни: „Край Босфора шум се вдига, лъскат саби, щитове...“ В действителност Роман не е бил страхливец, както го описва народният поет, а един достоен противник на Симеон.
вероятно провокирали бунт на сръбския княз срещу българите. Със светкавичен поход Симеон завладял Сърбия и преселвал жителите Ӝ във вътрешността на България. Някои изследователи смятат, че амбицията на Симеон не просто била да се изравни по титла с византийския василевс, но да седне на престола му като глава на една византийскобългарска империя. Това не се случва, макар че веднага след смъртта му през 927 г., когато се
възкачва синът му Петър, между Византия и България най-сетне е сключен мир и Константинопол официално признава царската титла на българските владетели. Така де факто Симеон полага основите на второто царство на Балканите след византийското. А успехът му има трайна проекция в бъдещето, тъй като с обявяването на Независимостта през 1908 г. България отново става царство - но вече е единственото в целия православен свят.
морето. Разтеглена на дълъг фронт, византийската войска имала слаби шансове за съпротива - по-голямата част вместо към Анхиало започнала да отстъпва към Месемврия (Несебър), но пътят Ӝ бил преграден от тинестата река Ахелой: „Настанало кръвопролитие, каквото от векове не било ставало... едни били избити с меч, други се издавили в морето, трети пък погинали, задушени и смазани от ко- Българският църковен глава благославя Симеон пред Велики Преслав преди поход срещу Византия, художник нете си“. Загинали и елитни Димитър Гюдженов византийски пълководци, а главнокомандващият Лъв Фока се спа- била позорно посечена бягащата войска прочутите си пълководци Теодор Сигрисил с бягство в Месемврия. на ромеите“. ца и Мармаис. Те пленили сръбския влаПобедата на Симеон оставя голяСлед триумфа при Анхиало-Ахелой детел и поставили на престола българма травма във византийската памет. Симеон насочил удара си към Сръбското ско протеже. След година Симеоновите Хронистът Лъв Дякон пише, че половин княжество, което Византия често насъск- войски опустошили Елада. Тридесет кревек след битката „все още могат да се вала срещу България. Военната опера- пости около Драч (дн. Дуръс, Албания) видят купища кости при Анхиало, където ция от есента на 917 г. царят поверил на също признали властта му.