И
Памет
дното лято се навършват тази годишнина. Тя е повод, настояват 1000 години от битката при те, имената на българските царе СамуБеласица - трагедия, довела ил, Гаврил Радомир и Иван Владислав да до залеза на Първата бъл- бъдат достойно отбелязани на техните г. гарска държава. сряда, 30 Октомври запуснати2013 в момента гробове в църквата Изтъкнати български ин- „Свети Ахил“ в Преспа (дн. в Гърция). телектуалци призоваха за честване на „Преса“ поддържа тази инициатива и
...низ целия царски град една и съща дума се повтаряше от всички страни: - Идат! Идат... Никой не питаше кои идат, защото всички чакаха тях слепите войници. Димитър Талев
Ӝ посвещава поредицата „1000 години от битката при Беласица“. Днес разказваме за най-потресаващия епизод от събитията през юли-октомври 1014 година, за ослепяването на хиляди пленени българи, станало причина за смъртта на цар Самуил.
1000 години
Ослепените Страдащите воини на цар Самуил са обезсмъртени от големия български скулптор Любомир Далчев. Неговата композиция е в сърцето на столицата.
На Балканския полуостров спомените живеят дълго. Стивън Рънсиман Николай ГОЛЕМАНОВ
Настъпление Византийският император Василий II не току-тъй е пълководец с опит. Надиграл против-
дар, над цял един труднопроходим планински район и прави стъпка в посока към българската столица Охрид. (Този ход макар и опасен - не би съсипал България. Даже орязана откъм североизток, по онова време тя си е на три морета и нейната територия е внушителна. Английският дипломат и историк Стивън Рънсиман (19032000) неслучайно е озаглавил книгата си от 1930 г. „История на Първата българска империя“.) © НИКОЛАЙ СТОЙКОВ
Най-високият връх в Беласица (2029 м, бивш Калабак) над 70 г. носи името Радомир и това е исторически справедливо. По тези места първият син на цар Самуил се отличава неведнъж в страшното за България лято на 1014 година. Описват Гаврил Радомир като мъж с голяма физическа сила, пъргав и сръчен, храбър и съобразителен в бой, а в мирни дни - запален ловец. Освен това е искрено предан на баща си нещо, което не е норма във владетелските домове преди 1000 години. На 30 юли 1014 г. в битката при с. Макриево (днес в Р Македония) той буквално измъква Самуил, тогава 69-70-годишен, може би ранен, от челюстите на смъртта. Мята го на коня си, сетне го отвежда на безопасно място във вътрешността на страната, чак в Прилеп. Самият Гаврил Радомир бързо се връща в кървавата бъркотия на Струмишкото поле, където върху него тежат почти непосилни задачи. И тъй като в живота винаги коварно се преплитат нашите планове и непредвидимото, човекът с име на архангел неволно ще улесни пътя на една от най-ужасните трагедии в цялата история на България.
ника в Ключката теснина на 29 юли, той не губи време, той знае, че държи инициативата - и бърза. С устремно настъпление на запад нашественикът още в началото на август превзема крепостта Мацукион (вероятно пак при Макриево). Синеокият византиец не храни илюзии, че би се справил лесно и със следващата българска твърдина - Струмишката крепост. А и вече са му донесли, че Гаврил Радомир пак е в околностите. И следващият ход на Василий добре показва какво значи голям военачалник. 56-годишният император вика най-доверения си стратег Теофилакт Вотаниат, управител на Солун, този „втори Цариград“, който вечно е също така
непристъпен за българите, както и имперската столица. Теофилакт два пъти е блеснал в кампанията от 1014-а. Веднъж е пресякъл замислената от Самуил диверсионна операция против града му. После е заобиколил през Огражден, за да удари в тил българските укрепления в Ключката теснина. Мисията на Теофилакт, ако цитираме Йоан Скилица, е „да премине височините при Струмица, за да опожари преградите по пътищата към тях и да му отвори удобен път към Солун“. И от бегъл поглед към картата става ясно, че не едното пътуване е занимавало императора. Заобикаляйки Беласица и от югозапад, той получава стратегически контрол над река Вар-
Един удар с копие Как отговаря Гаврил Радомир? Той просто оставя византийския стратег да ликвидира укрепленията, издигнати с много труд и много предвидливост. (През юли Самуил е в Струмишката крепост именно защото е готов за нападение не само през Ключката клисура, но и право откъм юг.) Теофилакт Вотаниат почти
не среща съпротива, докато изпълнява задачата си. Не така се развиват обаче нещата, когато той се връща към лагера на императора край Струмица. „Той пише Йоан Скилица - попаднал на поставените засади, чакащи в една дълга теснина. Като навлязъл в нея, заобиколен отвред и обсипан отгоре с камъни и стрели, той паднал убит, без някой да може да му помогне и без да може да си служи с ръцете поради тясното и непроходимо място. Заедно с него паднала и голяма част от войската. Когато това било известено на императора, той се изпълнил с голяма скръб.“ Друга „подробност“ е, че византийският командващ пада от ръката на Гаврил Радомир, който го разкъсва с копие. Както на лов се убива глиган. Тази битка вероятно се е разразила не по-рано от средата на август 1014 г. там, където югозападните склонове на Беласица граничат с Плавуш планина, днес в Р Македония. (Според друго предположение е било пӝ на юг, недалеч от гр. Гевгели.)
Военнопрестъпник Смъртта на Вотаниат и про-
Петнайсет хиляди?
Колко са ослепените през лятото на 1014 година пленени български бойци, пишат двама византийски автори - и двамата на основата на онова, което са чели или дочули. Единият - Йоан Скилица, вмъква уговорка: „А императорът ослепил пленените българи - около 15 000, както казват...“ Неговият съвременник от българско потекло Кекавмен пише за 14 000 пленници. Числото 15 000 е влязло и в хрониките на Константин Манасий, само че той работи около средата на XII век, т.е. битката при Беласица му е толкова далечна, колкото е за нас Руско-турската война. Историкът Божидар Димитров смя*Basil II the Bulgar-slayer and the Blinding of 15000 Bulgarians in 1014: Mutilation and Prisoners of War in the Middle Ages.
та този брой пленници (и ослепени) за силно преувеличен („Победите и смъртта на Самуил“, „Преса“, брой 257 от 9 октомври т.г.). Византийските автори са имали склонност да пишат по една нула повече, отбелязва проф. Димитров. Той далеч не е единственият, който се съмнява в данните на Скилица и Кекавмен. Английската историчка Катрин Холмс* смята, че масово ослепяване е имало, но „огромният брой на жертвите може да бъде поставен под въпрос“. Тя припомня, че българи са били ослепявани и при други битки, а също и пленници, взети в Грузия, край североизточната граница на империята. В Сирия пък на пленени бедуини са отсичани ръцете. Жестокости, комбинирани понякога с благосклонно отношение към пленени или предали се, са използ-
Миниатюра от български препис на Манасиевата летопис. Надписът е: „Цар Василий разби Самуил, цар на българите, и ослепи 15 хиляди българи.“ вани и от императори преди Василий. Освен този зловещ вариант на „тоягата и моркова“ политическо оръжие е представлявала и самата мълва за извършените зверства. (Вероятен при-
мер за ефективността му виждаме през септември 1014 г., когато пратеник на Василий II успял да уговори силната и важна българска крепост Мелник да се предаде.)