Общество събота, 9 март 2013 г.
КОМЕНТАР
Премериха си магистралите Елена КОДИНОВА
Двама депутати от ГЕРБ и БСП отново финално си премериха магистралите, построени по време на мандатите на партиите им (виж. стр. 5). В ефира на Нова телевизия вчера червеният Атанас Мерджанов и ГЕРБерът Доброслав Димитров влязоха в люта схватка кое правителство колко километра пътища е изградило и дали Станишев, или Борисов е по-голям строител на съвременна България. Достоен спор за края на злополучния им мандат, няма що! Хората са по улиците, държавата е на автопилот, те седнали съвсем по момчешки да си мерят магистралите. Изтъркани до болка аргументи шестват по екраните на телевизорите, дори когато ситуацията в страната е силно необичайна. А ние очаквахме от тях подвизи, когато ги бяхме оставили на спокойствие да работят. Било е напразно.
ПРЕДИ ГОДИНИ
1985
Бомба, поставена от турски терористи, избухва във вагона за майки с деца на влак №326 в района на гара Буново. Загиват 7 души (сред тях две деца).
1967
9
На март
В Съединените щати сензационно бяга от СССР Светлана Алилуева (19262011), дъщерята на Сталин.
„Ринги, ри с народа Любослава РУСЕВА
С
амо допреди месец електоралният рейтинг на Атака“ бе „Атака“ беше безнадеждно клюмнал. Повечето социологически изследвания регистрираха одобрение за партията от около 1,2%, т.е. шансовете Ӝ да влезе в следващия парламент изглеждаха съвсем нищожни. Като подминем ефектния словесен двубой с министъра на културата Вежди Рашидов, вдъхновен от репликата на Волен Сидеров, че е „турски шпионин“, до средата на февруари медийното присъствие на лидера на „Атака“ се свеждаше до еднотипни вечерни проповеди от екрана на малка телевизия с националистически уклон. Какво тогава се случи, та през последните две седмици Сидеров направи Голям
шлем от участия в десетки телевизионни формати? До степен, че вече се появява последователно в пет-шест студиа и по всичко личи, че скоро ще изтупа от прахта черната си кожена тужурка? Естествено, Волен Сидеров разпозна в протестите чудесна възможност да се реанимира като говорител на „унизените и оскърбените“. Щеше да бъде глупаво да я пропусне и да не влезе „в образ“, още повече че в поверената му роля на борец срещу статуквото отдавна изглеждаше неубедително. Било защото още в миналия парламент облече официалния костюм и битката с „грухтящите прасета“ се оказа имитация, било защото в настоящия държеше исо на управляващите, които почти напълно претопиха електората му, лидерът на „Атака“ се превърна в част от същото додеяло статукво и се нуждаеше от спешно
имиджово освежаване. Странното в случая е единствено забавената реакция. На принципа „по-добре късно, отколкото по-късно“ Сидеров се присламчи към протестите доста след началото на уличните вълнения и цели шест дни след оставката на правителството. Като трибуна на бунтарската демонстрация послужи заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, което той напусна заради несъгласие, че не е открито за журналистите и не са поканени представители на протестиращите, знаейки отлично, че това би нарушило правилата за провеждане на КСНС. Фръцването беше елементарен опит за измъкване от кръга на „отвратителните“ и
за преминаване в лагера на „отвратените“ но така или иначе търсеният ефект беше постигнат - всич-
© ЧАВДАР НИКОЛОВ
16
Как и дали атакистите ще си „върнат“ България, предстои да видим, но ако съдим по етапите на текущото им политическо съживяване, ще бъде използван познатият арсенал.
ки новинарски емисии започваха с предизвикания от Сидеров „скандал“. Така операцията по неговото възкръсване като народен водач беше задействана, за да прелее постепенно в неудържим щурм към телевизионните студиа. Първо в „Панорама“, оттам нататък - навсякъде и по всяко време на денонощието. Благо, кротко, по подобие на пастор, който не само лекува човешките души, а обещава сакатите да проходят и слепите да прогледнат, лидерът на „Атака“ напоително изложи и основанията си да поведе недоволните: „Много от нещата, които се чуват сега на улицата, съм ги говорил, писал и правил политика през последните 10 години. Това се признава, защото директни лозунги на „Атака“ се скандират на улицата, включително това, което пише на значката ни - „Да си върнем България“. Впрочем под същото мото премина и преизбирането на Сидеров на внезапно насрочения навръх Трети март Първи извънреден национален сбор на „Атака“. Делегатите изпяха и специално написана за събитието песничка: Давай, Волене, ние сме с тебе, за победа идва време, заедно ще построим и България ще съградим. Да развеем знамената да си върнеме страната. Хайде смело във атака здрава работа ни чака. Как и дали атакистите ще си „върнат“ България, предстои да видим, но съдейки по етапите на текущото им политическо съживяване, ще бъде използван познатият арсенал. Във всеки случай поредната демонстрация, този път с напускането на Народното събрание около седмица преди очакваното му разпускане (!), беше свидетелство, че ще се търсят всякакви възможности за разграничаване от намразената политическа класа. Най-вече атрактивни като тази да сложиш имената и снимките на „националните предатели“, гласували срещу национализацията на електроразпределителните дружества, и извънредно популистки - като онази да обещаеш пенсии от 500 лева и минимална заплата от 1000. Задачата на Сидеров обаче ще е трудна, защото му се налага да вземе остър завой.