10
У нас
Неделя, 28 октомври 2012 г.
В Гащевци времето е спряло
мата За шести яма жители н газини лекар, ма рт, дори о п с н а р т и к ът водата е
Как се живее без удобствата и глезотиите на XXI век нагледно показват малцината жители на търновското село Гащевци. То е дом за едва шестима души, сочат данните от последното преброяване. Времето сякаш наистина е спряло - множеството къщи са необитаеми и запустели, магазин отдавна няма, до главния път криволичи черен и запустял някогашен друм. Мобилните телефони я имат обхват, я не, наличността на интернет е цяло събитие, при това епохално. Малцината жители се радват на природата, чистия въздух и спокойствието, и то дотолкова, че са предпочели изолацията пред шума на големите градове.
Дядо Гащьо основал селото Името Гащевци също буди интерес - местните разказват, че още по турско време в тази част на Балкана се заселила група хора, чийто местен главатар бил известен като дядо Гащьо. Отличавал се от останалите по дългите бели панталони, които постоянно носел, и тъй като бил най-активният в новото за онова време селище, то било наречено на неговия род. Кина Бонева живее в селото от две години. „Пенсионирахме се с моя приятел, живеем на семейни начала, целогодишно сме
© ХРИСТО ПАВЛОВ
Христо ПАВЛОВ
си тук. Лятото е добре, идват си хора от градовете, чува се реч. Да си далеч от всичко, не е толкова трудно, нито страшно“, споделя тя. Най-големите неволи, с които се сблъсква семейството, са прегледите при лекар и пазаруването. Най-близкият магазин е на 20 километра, във Велико Търново или Трявна. Лекар има поне на 15 минути път с кола - в съседните села и малки градове. Веднъж дневно пък карат хляб и продукти от първа необходимост, а по дистрибутора могат да се правят и поръчки. „И с това се свиква, стига да имаш кола. Отиваш и за няколко часа в града си свършваш цялата работа. Пък и сега на Запад нали така е модерно, можем да минем за малко предградие“, разказва жителката на Гащевци. Основният поминък на хората в малкото селце е земеделието. „Гледаме домати, пипер, картофи, кокошки, зайци. Всичко
е напълно натурално, няма замърсители, нищо. Пчелите обаче измряха зимата, голям студ беше, от седем кошера едва една тенекия мед извадихме“, допълва Кина Бонева. В разговора се намесва и Цанка Петкова, която е селският пастир. 73-годишната пенсионерка е родом от селото и с умиление си спомня за детството си, когато е имало над 200 души. „Във всяка къща живееше голямо семейство, шест- или седемчленно. Дори училище имахме, аз съм изкарала началното си образование тук“, разказва Цанка. Впоследствие тя заминава за столицата, където дълги години работи. След като се пенсионира, жената избира отново родната къща и макар да живее сама, за нея там е найхубаво. „Е, ходя си от време на време в София, да си припомня цивилизацията“, споделя Цанка, докато наглежда стадото от пет овчици, което кротко пасе под
Бай Николай помага на всички със своя трактор. сянката на дебелите дървета. „Зимата е най-страшно - няма кой да разчисти пътя, миналата зима снегът бе сигурно метър и половина. Ама сме свикнали, пък и имаме съселянин, който има трактор и ако се наложи, с него ходим до главния път, откъдето вече има автобус. Страх ни е обаче от дивите животни селото е последно, от него нататък е само гора. Вечер се чуват вълци, чакали, бяха нападнали селото преди години, но ловците дойдоха и ги разгониха“, споделят Цанка и Кина. Водата в селото също е кът. Месечно до всяка от обитаемите къщи достигат по около 400 литра вода, която едва стига за поливане и миене. За пиене пък хората си пълнят туби. „Там поне водата е силна“, обясняват жителите на Гащевци.
Съединението прави силата Малцината обитатели на планинското селце са категорични, че сплотеността и взаимопомощта са много важни,
за да върви животът нормално. Николай Дянков е един от найотзивчивите жители на селото. Именно той е човекът с трактора, който предоставя на всеки транспортна услуга, когато е необходимо. „Доскоро и хляб не ни караха, затова всеки ден ходех с малката машина до близкото село Въглевци. Тракторът винаги е в движение, карам трици, сено за конете. Не искам пари от хората, малко нафта да дадат, пак стига“, разказва бай Николай и уточнява, че няма роднинска връзка с финансовия министър Симеон Дянков. Компания на бай Николай прави Йорданка Тодорова, която му е балдъза. В Гащевци тя е на гости, иначе живее в Перник. „Често идвам в селото, много ми харесва, няма градските удобства, но пък си има своите предимства. Като дойда, стоя поне по един месец при сестра ми и Николай“, споделя Йорданка. Перничанката е категорична, че хората в селото са пример за издръжливостта и борбеността на българина, който може да се оправи във всякаква ситуация.
Русенец държи у дома си два цирка Росен МОЛЛОВ
© РОСЕН МОЛЛОВ
60-годишният русенец Виктор Христов досега е изработил два огромни моде-
Виктор Христов обмисля поредния си цирков макет.
ла на цирковете „Добрич“ и „Балкански“. Заради това, че всеки от макетите заема по около 4 кв. метра площ, в момента те кротко почиват, прибрани в кашони в дома му. Още от дете Виктор се занимава постоянно с правене на циркове от подръчни материали, клечки и парцали. „Годишно в Русе идваха по тричетири цирка, имаше и ревю на лед. Като думнеше тъпанът, че има цирк, и съм там. Много ми беше интересно как разпъват шапитото, как циркът изведнъж се издига от земята“, разказва Христов. Мечтата го завладяла и Виктор решил да направи подробен модел на цирк „Добрич“. „Крастата постепенно те обзема, проучваш,
сравняваш, приближаваш се максимално до оригиналите и твориш“, клати глава дизайнерът. „България в последно време имаше три цирка, единият от които - „София“, гастролираше повече навън, той има формата на елипса. Другите два са кръгли - „Добрич“ и „Глобус“. Направих реплика на „Добрич“, защото той е идвал и най-често в Русе“, обяснява Виктор. Цирк „Балкански“ пък бил направен изключително точно, с всички детайли, макар и изработен само по снимки и по дадени устно параметри. Първият цирк бил готов през 2008 г., а вторият - през 2009-2010 година. И двата цирка са изработени в мащаб 1:50. Макетите на самото ша-
пито са високи 80-85 см, а в основата заемат внушителните 4 квадрата площ. „Орион“ е малко по-малък, докато „Балкански“ се шири повече. Тук са добавени и автопаркът, както и прилежащите му палатки, има дори и снекбар. „Всичко е подготвено за съответните представления, очаква само артисти и публика“, шегува се дизайнерът. „В България няма интерес към тях. Пуснал съм ги за продажба в американския сайт за циркови модели, чакат там от две години, бяха едни от първите. За съжаление у нас дори и притежателите на циркове не се заинтересуваха от моите рожби, явно няма пари“, вдига рамене Виктор.