21
Досие
Четвъртък, 8 ноември 2012 г.
и от безхаберие да ши Пот ърпевното е от затлач дие правосъ три, с са и миниви и редо Резултатът обаР банъче ще е един - данъбългари сички коплатците, т.е. всички одължим ние, вкупом ще продължим да плащаме за чужди безобразия. А виновниците - ни лук яли, ни лук мирисали. Краят, уви, се не вижда. Да, вините понякога са размити, персонални отговорници няма. Кого да държиш отговорен за 30-годишна делба в София (че е траела толкова, свидетелства пред „Преса“ решилият делото съдия от столичния районен съд), при положение че е зачената в суматохата на реституцията, после законът се е променял, наследници са умирали, а други отпътували по света? Няма кого - колективното законотворчество не се преследва от закона. Но да беше само това... В статистиката графа „безхаберие“ няма. „Преса“ ви предлага няколко представителни извадки.
В Евросъда в Страсбург отлежават стотици български дела за мудно правосъдие.
води блокират спор за апартамент По ирония на съдбата по същото време П. Р. и мъжът Ӝ решават да продадат въпросния апартамент. И от справка в Агенцията по вписванията разбират, че за имота има вписана искова молба. Затова встъпват в делото за апартамента като трета страна. Сред свидетелите, разпитани по време на процеса в Софийския районен съд, са нотариусът, извършил сделката, и адвокатът на купувачите, участвал в нея. Адвокатът казва, че жилището няма как да е било семейно - заварили го в окаяно състояние, пълно с боклуци, без една лампа
(вдясно) 12 години обикаляше Съдебната палата в риза.
в него. (Как ли семейство с дете е живяло там?!) Нотариусът заявява, че е водил личен разговор със съпругата, която дори е движила сделката. През 2008 г. районният съдия присъжда в полза на купувачите. Но следва обжалване в Софийския градски съд. А там, току преди финала на процеса, съдебният състав си прави отвод и случаят започва да обикаля всички граждански състави в СГС. Така минават 3 години. След жалби на П. Р. до инспектората накрая случаят се озовава в Столичния апелативен съд - да определи кой окръжен съд в региона да разгледа и реши делото.
Шансът се е паднал на Видинския окръжен съд. През март т.г. там потвърждават решението на софийските районни съдии. То е оспорено пред третата инстанция - Върховния касационен съд, където в момента прелитат допълнителни, частни жалби на загубилата дотук вдовица. Равносметката - макар че са добросъвестни собственици, от 2005 г. насам П. Р. и мъжът Ӝ не могат да продадат апартамента си. Нещо повече - седма поред година не знаят дали правосъдието ще признае, че жилището, за което добросъвестно са платили, наистина е тяхно.
Главният инспектор Ана Караиванова вече отговаря и за бавните дела.
Умуваха върху зърнената криза 12 години Заканите за наказателно преследване са неизменен спътник на всеки кабинет, но осъден министър в най-новата ни история няма. Не че няма съдени - клиентите на Темида са от всички правителства от Луканов до сега. Делото за зърнената криза от времето на Жан Виденов е сред рекордьорите по забатачване. Цели 12 години се точи процесът срещу някогашния земеделски министър Васил Чичибаба, заместниците му Мария Бозукова, Димчо Попов и Маньо Манев, вицепремиера и министър на търговията Кири. Цочев и бившия шеф на „Нефтохим“ Стефан Неделчев. Разследването започва през 1997 г., финалът в съда е през 2009 г. През това време делото набъбва до 75 тома. Обвиненията са за тежка форма на безстопанственост заради износа на 990 хил. тона пшеница през 1995 г. въпреки очертаващата се криза за зърно. (И въ-
преки че в докладни до Виденов Чичибаба многократно е предупреждавал за очертаващия се срив и е предлагал забрана на износа на пшеница.) Разследването започна през 1997 г. при главния прокурор Иван Татарчев, приемникът му Никола Филчев го взе на спецотчет, през 2003 г. случаят е внесен в съда по нареждане на зам. главния прокурор Христо Манчев въпреки категоричното становище на националното следствие, че доказателства за вината на седмината няма. Финалът е безславен - в заключителната си пледоария пред Софийския градски съд през 2009 г. поредният прокурор по делото Сергей Стойчев отказва да поддържа обвинението. Няма и намек за умисъл за колективна безстопанственост, категоричен е той. Подобна е съдбата и на друг знаков процес от 90-те години на миналия век - т.нар. албанска сделка. През юни т.г.
той приключи след 19 години разследване и съдебно размотаване. Последната инстанция - Върховният касационен съд, окончателно оправда четиримата подсъдими - военните Валентин Попински, Стоян Цаков, Николай Николов и търговеца Марио Стоичков. През 1994 г. те бяха обвинени за това, че предната година (през ноември 1993 г.) са присвоили 100 минохвъргачки и 10 000 мини от поделението в Горна Малина, предназначени за ембаргова Югославия. През годините това дело видя всякакви обрати. Първо четиримата получиха тежки наказания на първа инстанция (25 г. затвор за Попински, 20 г. за Цаков и Стоичков, 15 г. за Николов). После втората инстанция отмени наказанията и върна случая за ново разглеждане. А при поредното, но последно, стигане до ВКС следва тотално оправдание.