Общество сряда, 23 май 2012 г.
48-ият конгрес на БСП показа
Президиумът на конгреса (от ляво на дясно: на преден план Ненко Темелков, Михаил Миков, Милко Багдасаров, Сергей Станишев, Евгений Узунов) не скри радостта си от избора на подходящи хора в пленума.
Истинската майка и червеното РМД С Павлина ЖИВКОВА
итуацията в БСП много прилича на тази във ф футболния съюз. Боби Михайлов заема найвисокия пост, който български футболен президент някога е заемал в европейските структури. А българският национален отбор заема най-ниското място в класациите поне от няколко години насам.“ Така Татяна Дончева описа състоянието на социалистическата партия, което 48-ият конгрес не пожела да промени. Сравнението не е случайно, тъй като по предварителен сценарий висшият партиен форум трябваше да запази статуквото. Като се започне от това на лидера и се завърши с позициите на онези, които от години са се окопали на „Позитано“ 20, в листите за депутати и съветници. Залогът също бе предварително известен - цената на преизбирането на Станишев бе неговата лична кариера в Партията на европейските социалисти (ПЕС). Впрочем отдавна БСП прилича на РМД, в което все още има редови социалисти, запазили илюзията за участие в дружеството. Истината е, че
ръководството отдавна е прилапало дяловете При това с компенсаторки. Самото хипотетично избиране на Станишев за постоянен президент на ПЕС нищо чудно да се окаже поредният такъв инструмент. По-интересно е какво ще се случи в партията, ако той изпадне от голямата европейска игра. А това е твърде възможно заради промяната във Франция и очакванията в Германия.
Ами ако се окаже, че Станишев е бил пуснат да си поиграе на шеф на ПЕС само в междучасието до истинския избор? Едва ли лидерът на БСП не си дава сметка, че цената, която не плати след загубата на изборите през 2009 година, ще му се наложи да кешира с лихвата. Това може да се случи още през есента. И тогава оправдания от типа на това, че преди избори смяна на върха не се прави, едва ли ще хванат дикиш. По-коварният сценарий е да бъде изчакан поредният провал на БСП в парламентарния вот. Отсега може да се прогнозира, че при подобен развой на събитията Станишев ще се окаже вторият сатанизиран в партията след Жан и ще последва съдбата му. 48-ият конгрес на БСП освен като форум на статуквото ще бъде запомнен и като
форум на лицемерието Като се започне от призивите за запазване на единството на партията, зад които окопалите се на ключови позиции бранеха местата си, и се завърши с т.нар. избор на Национален съвет. Уж демократичната процедура, при която от 631 номинирани трябваше да бъдат избрани 111 членове, се превърна в машина за задраскване. При това по предварително дадени указания в т.нар. бинго. Този път имаше две - едно на председателя и друго на Първанов. Затова не е случайно, че часове след като стана ясен съставът на червеното дружество с ограничена отговорност (така в БСП наричат пленума), акционерите седнаха да проверят дяловото си участие в него.
Тестът Изпълнително бюро Истинският тест за поетите ангажименти и за задлъжнялостта на Станишев към определени ключови играчи в партията ще лъсне при избора на Изпълнително бюро. От номинациите на лидера ще стане ясно и дали призивът да няма реваншизъм не е бил поредни-
ят лицемерен акт. Впрочем Станишев твърди, че БСП е най-демократичната партия, която не е лидерска. А най-важният Ӝ орган, какъвто е Изпълнителното бюро, се предлага еднолично от председателя. Странно разминаване...
Лицемерието лъсна и от протяжния доклад на Станишев, който остави впечатлението, че лидерът е сбъркал конгреса. Тезите звучаха по-скоро като за партия, която е на власт, а не в опозиция. Ангажиментите на лидера прозвучаха като извадка от утопична творба - ще се увеличат доходите чрез нарастване на чуждестранните инвестиции, ще се отмени пенсионната реформа; ще има повече придобивки и помощи за уязвимите групи, дълговете на болниците ще бъдат изплатени. С какви пари, след като самият Станишев твърди, че хазната е опоскана, не стана ясно. Не се проясниха и други важни за съпартийците му теми.
тарните избори Станишев не е дал отговор защо отстрани двамата Руменовци (Овчаров и Петков) от министерските постове и защо, след като твърдеше, че мандатът на тройната коалиция е успешен, БСП катастрофира на вота. Нищо не каза и за поражението на местните избори, нито за червените кметове, които на места са се превърнали във феодали, и за другите, които предпочитат да се явяват като независими, а след това се опитват да правят пазарлъци и да диктуват условията на всяка партия, която ги е подкрепила. Това са част от истинските проблеми, които вълнуваха хората в залата на конгреса. Вместо това им бе сервирана
Нямаше дългоочакваните отговори
театрална лидерска битка
и на въпросите, които вълнуват онези, които все още са в РМДто въпреки обезценката на акциите им. Дори и на закритото заседание на конгреса, където неколцина от бунтарите в партията направиха опит за заговорят открито за истинските проблеми в партията, думите им останаха да висят във въздуха. Три години след загубата на парламен-
по сценарий. С предварително зададени параметри за импровизация. Добре е само, че тази пиеса приключи още първия ден, в десетия час на конгреса. Със соломоновската притча за двете майки Георги Първанов сложи край на интригата. И си спечели прозвището истинската майка на партията. Нищо чудно във форума БГ Мама скоро да видим нова тема - за партийни-
те майки. Водещата на „Най-добрата майка“ Ирина Сарачинова също би могла да обогати предаването си. Още повече че много от въпросите, които не само червените другари си задаваха още с влизането на Първанов в лидерската битка, останаха без отговор. Като този - защо президентът, чийто политически опит никой не отрича, толкова бързаше. Или кой го посъветва да избере най-неподходящия начин за връщане в неговата партия чрез писмо до пленума, с което разкриваше намеренията си. И не на последно място защо предаде онези, които няколко месеца плътно стояха зад него и чиято политическа битност вече е обречена на провал. Мнозина от съратниците на президента твърдят, че не знаели за решението му да се откаже от състезанието в последния момент. Очаквано
оттеглянето на Първанов от битката поляризира мненията. Едни го определиха като единствения разумен ход за запазване единството на партията, а други - като дезертьорство от страх. Щетите ще бъдат изчислени след изборите догодина. Сигурно е, че при загуба върху президента ще бъде прехвърлена част от вината. Ще му бъде припомнено, че е разделил партията. Макар че истината е по-друга. Истинските разделителни линии в БСП минават по друго трасе - между апаратчиците от „Позитано“ 20, несменяеми депутати, кметове и общински съветници и онези с по 3 лв. в джоба (както припомни в изказването си Татяна Дончева), които още вярват, че БСП е социална партия.
© ДАФИНКА СТОИЛОВА
18
Истинските разделителни линии в БСП минават по друго трасе между „Позитано“ 20 и онези с по 3 лв. в джоба.