Събор “Страшен е Бог във великия събор на светиите, страшен е Той за всички, които Го окръжават” (Пс. 89:7). Един от първите събори на Църквата е съборът на апостолите. На българска земя нашият събор далеч не е първи. През 343-344 г., скоро след Вселенския събор в Никея през 325 г., в Сердика се провежда Сердикийският събор. Присъстват 318 епископи от цялата римска империя. Сред авторитетните участници ще споменем Протоген Сердикийски, Атанасий Александрийски и Осий Кордовски. Съборът се провежда в манастира “Триадица”. Сердикийският събор утвърждава учението за Светата Троица и Символа на вярата, приети на Първия вселенски събор. На 5 май 2007 г. след дълги молитви и разисквания по много въпроси ръководителите на няколко църкви се събират в София, не в “Триадица” , а в офиса на фондацията “Светлина на Балканите” и в пълно единодушие решават да учредят ново вероизповедание Българска християнска баптистка църква със свой устав и стратегия. Но църквата не се роди тогава, тя вече съществуваше. В последно време все повече се говори, че ако някоя църква е нова, тя е секта и не трябва да й се обръща внимание. Но аз държа да изразя несъгласието си с това мнение, което всъщност е светско. Нормално е всяка християнска деноминация да се стреми да се отъждестви с първоапостолската и ранната Църква. Някои намират основание да твърдят, че са най-верните, защото са наследили приемственост чрез традиции или обреди. И често не обръщат внимание на елементите, по които се разминават с ранната църква. Правото на съпричастност и отъждествяване се определя от каноничността и от духовната същност на дадена църква. Мотото на нашия събор е: “Пази себе си чист.” Ако анализираме битките, които са водили апостолите - как да опазят чистотата на Църквата (за това са се събирали на събор), - нашият християнски живот ни дава право да твърдим, че Бог и в последните дни възкресява духа на Протоген Сердикийски, Атанасий Александрийски и Осий Кордовски. Според духа на живота в Българска християнска баптистка църква, според стратегията ни, виждането ни и битките ни, които водим с лъжеучения и измами, имаме право да се отъждествим с първоапостолската Църква. В основата е това, което сме положили в сърцата си - да пазим Божиите заповеди. Не традициите и обредите, а заповедите на апостолите. Приемствеността не се предава чрез подписи, нито чрез ръкополагане. Тя идва чрез вяра - в Словото, в Неговите заповеди. Тук участва самият Бог и Той изисква чистотата на Църквата. Нека днес да се натоварим с тази отговорност - да пазим себе си чисти като Христовата Църква.
Корени Началото на баптизма в България е свързано с имената на Яков Клюнт, Мартин Херингер и Херболд - преселници от южната част на Русия, Николаевска околия, с. Рорбах и с. Нов Данцинг. През 1866 г. те са изселени в Сибир заради вярата си. Докато пътуват натам, пишат молба за помилване до император Александър II, която е удовлетворена. Връщат се на село, но кметът не ги приема. Тогава се обръщат към турското правителство и получават разрешение да се заселят близо до Тулча в с. Каталуй. Пет години по-късно, през 1871г., Британското библейско дружество издава пълния превод на Библията на български език. Британското и Американското библейско дружество назначават хора, които да разпространяват новото издание: Яков Клюнт за Скопие, Херболд за Русе и Мартин Херингер за Лом. Следват години на развитиe. От 9 септември 1944 г. започват репресии. Близо 30 000 души са убити без съд и присъда през първите четири месеца. Над 250 000 са жертвите в