Едва тогава той става вътрешно правдив. Всички критерии за добро и справедливост, които преди е прилагал само към другите хора, сега прилага преди всичко към себе си. Повече никого не осъжда, а се старае да помага на всички, да жали, като осъжда единствено себе си и самото зло. Иска му се да приложи цялото си познание за доброто към себе си. Това му се струва и значително, и интересно, и единствено нужно… Така Божието царство идва при човека. Така вътрешното му същество се обръща към Бога и пробудилата се нравствено човешка душа извършва свят съд над себе си. Ако хората можеха да насочат цялото си познание за доброто и злото преди всичко към самите себе си, каква дълбока и чиста сила на доброто щеше да се изяви на света! Каква голяма нравствена тежест би придобила човешката дума.
Мъдрият Исак Сирин казва: „Обичай грешника, но мрази делата му.” А ние? Ние мразим грешника, но обичаме грешните дела. Може би някои смятат, че ако не осъдят злото в лицето на другите, ще свикнат с него, ще изгубят усета си за нравственост. Като осъждат злото у другите, се залъгват, че разпалват доброто у себе си. Човекът е толкова изобретателен, когато иска да оправдае своето зло! Естествено, не трябва да бъдем равнодушни към доброто и злото. Ние сме нравствено отговорни и за своя живот, и за живота на хората около нас. Но борба със злото трябва да водим винаги от позицията на доброто, а не на злото. Такъв е законът на Висшето добро. Божията правда винаги е добро в цялата си строгост. Съвестта – това е „Божи образ” у човека. Съвестта може да се изврати, да прегори чрез ожесточение. Но удивителното е, че всеки дивак и дори всеки цивилизован човек (което е още по-изумително) знае къде е правдата. Човек може да изсуши с абстракции или с техника ума си, да ожесточи с гордост и тесногръдие сърцето
си, може да се качи на нищожните (но за него особено „високи“) кокили на житейското тщеславие, да ходи с маска на лице дори пред близките си, но сърцето му остава способно да вижда правдата. Това е удивително! Всеки грешник е близо до Бога и Неговата правда. По-точно - Бог е близо до всеки грешник, колкото и да е отдалечен той от Него. Чувството за правдата обаче при нас, хората, понякога е много извратено и насочено към онази „външна тъмнина“, където се ражда цялото, всеобщо и лично, човешко „скърцане със зъби“. Дори най-безнравствените хора разбират недостатъците на околните. А невярващите в Бога, които отричат реалността на нравствения свят и своята душа, виждат греховете на вярващите. Нима това не е поразително? Човек, който е далече от нравствената чистота както от съзвездието Кентавър, забелязва дори най-малкия намек за нечистота у онзи, който иска да бъде служител на чистотата. Наистина може да се каже, че ангелите управляват съвестта на хората, а демоните яхват тяхната воля. Бихме нарекли това най-великата безсъвестност и бихме се стъписали пред изключителността на подобно фарисейство. Но аз се учудвам на друго – на човешката съвест. Как сияе тя дори в най-дълбоката тъмнина! Ето свидетелството и доказателството, че съществува Правда, еднак-
ва за всички. Съществува душата на човека – сътворена от Бога за нравствен живот. В света има нравствена светлина. „И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе“ (Йоан 1:5). Злобните изобличават злобата… Нечистите се въоръжават против нечистотата… Лицемерите громят лицемерието… Измамниците се обвиняват един друг в лъжа. И във всичко това кипят хора, градове, държави. Каква нравствена енергия се вижда навсякъде в „борбата срещу злото“. Трещят радиоприемници, блестят екрани, пъстреят вестникарски страници - всичко изявява лъжата на враговете… Ужасяващото в своето зло човечество проследява, изобличава, заклеймява лъжата, която се опитва да мине за правда, като не забелязва, че заклеймява самото себе си. И от това, разбира се, злото не намалява. От привидната борба с него злото не изчезва, а нараства. То вече обсажда човечеството, като поглъща изобличаваните, които изобличават. Горкото човечество! Как си играят с теб духовете на тъмнината! Как използват твоята човешка съвест, за да те откъснат от Истината, дошла при теб.