Page 1



оддържам сайт със стотици богословски статии, но при него са най-многобройни посещенията по ключови думи, свързани с окултизма – хората търсят „клетви“, „магии“, „уроки“ в пъти повече, отколкото всяка друга тема, отразена на сайта. Сигурно някои се интересуват от окултизма само от нездраво любопитство, но са твърде много и пострадалите от магии, клетви, урочасвания и т.н., които продължават да търсят начин да се избавят от своите сериозни проблеми. Нека видим какво е окултизмът: ОКУЛТИЗЪМ (лат. occultus – скрит, таен) – общо обозначение за всички теории, практики и ритуали, които са

основани на особено езотерично познание, свързано със света на духовете. Включва езичество, сатанизъм, повечето нетрадиционни лечения, източни религии, гадания, магии и много други. Имам право да пиша по тази тема, защото едва оживях след петнадесет зловещи години под гнета на черната магия. С близките ми все по-отчаяно се надявахме на помощ от лекари, окултисти (каква ирония!) и всякакви светски и религиозни институции. Година след година търсене, докато стигнахме до пълно отчаяние. Именно тогава се оказах готов да чуя увещанията на вярващи хора, които отдавна опитваха да ме насочат към единствения изход.

Този „Прозорец“ не е само за онези, които са на път да загубят надежда, че някой е способен да им помогне да си върнат психо-духовната свобода, а и за всеки, който за първи път чува великото обещание на Иисус Христос: „Духът Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам онези, които имат съкрушени сърца, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите проглеждане, да пусна на свобода измъчените“ (Лука 4:18-19). Иисус и днес извършва същото освободително дело, защото само Той има власт да прогонва злите духове, които стоят зад окултните практики. И Господ прави това главно чрез Своята жива Църква и чрез онези, които познават истината и изпълняват Неговата воля – духовно новородени свещенослужители и вярващи. Освен че показваме истинското лице на сатана и окултизма, от редакцията сме готови да насочим хората, търсещи духовна свобода, към опитни служители, които могат да помогнат на практика. Координати ще намерите в края на списанието. Благодатно време с новия брой!

Материали за окултизма и освобождението от него търсете на

www.bhbc.bg/okultizam


И намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете на Иисус, облечен и със здрав ум. (Лука 8:35) ашето време се нарича „епоха на постмодернизма“, чиято същност може да се изрази с малко променената поговорка: „По истина, вкус и цвят приятели няма“. Това означава, че всеки сам избира в какво да вярва, какво да смята за добро или зло. И независимо какъв избор прави даден човек, всичко е добро и правилно, стига на него да му е приятно. Абортът, разводът, извращенията са грях за онези, които ги смятат за грях. Важно е само да не се нарушават Наказателният и Гражданският кодекс. Ако се вписваш в тези параметри, значи си добър член на обществото. Ето как хората се освободиха от задължението да търсят истината и да й се подчиняват. Но ако доброто и злото са относителни понятия, ако човек сам решава кое е добро и кое – лошо, защо да не се осмели да експериментира, включително и в окултната област? Защо да не влезе в контакт с духовете, за да извлече някаква полза за себе си: да знае бъдещето, да печели повече пари, да омагьосва брачния си партньор, да направи на някого магия или да осво-

боди някого от магия? Всеки контакт с окултното царство обаче води до безброй бедствия, защото всичко, което не е по Божията воля, не е според Библията, е зло и ужасна опасност! Намираме потвърждение в Евангелието от Лука 8:27-39 – това е разказът за човека, обладан от демони, когото Господ Иисус изцелява. Оказва се, че не всичко е толкова просто в нашия свят. Той има не само пространствени и времеви, а и духовни измерения. Съществува една страшна и тъмна област на демонично влияние. Демоните са паднали ангели, водени от сатана. Те отказали да се покланят на Христос, Когото Бог въвел във Вселената, с думите: „Нека всички ангели да Му се покланят“. Още при техния бунт Бог оковал определена част от демоните с веригите на адския мрак, а на друга част позволил да вършат зло на Земята, за да изпита по този начин праведните и да накаже нечестивите. Демоните могат да се вселяват в човека. Те са в състояние да му дават свръхестествени способности, например за ясновидство или правене на чудеса. Де-

баяч, нито който вика духове, нито вълшебник, нито който пита мъртви; 12 защото, всеки, който върши това, е гнусен пред Господ и точно поради тези гнусотии Господ, твоят Бог, ги изгонва пред тебе. 13 Бъди непорочен пред Господ, твоя Бог; 14 защото тези народи, които ти изгонваш, слушат гадателите и предсказвачите, а това Господ, твоят Бог, не ти е дал. 11

Когато влезеш в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава, да не се учиш да вършиш гнусотии, каквито са вършили тези народи; 10 не бива да се намира у тебе такъв, който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, врач, магьосник, 9

моните могат да причиняват на човека огромно страдание. Но той е свободна личност и те няма как да се вселят у него по свое желание. За това им е нужно неговото съгласие. И как получават това съгласие? С измама. Те внушават на човека, че ако иска да бъде щастлив, богат, влиятелен, здрав, информиран, не е зле да опита с духовните технологии (това е нов термин, който се въвежда сега). Може да използва енергията на космоса, медитацията, астрологията. Да опита уменията на екстрасенсите, да изучи бялата и черната магия, да се потопи в стихията на източните религии. И когато откликне на тези изкушения, човек отваря вратата на сърцето си за демоничното господство. Виждате ли, методът за съблазняване е същият, който е използван за заблуда на прамайката на човечеството – Ева. Сатана й обещал, че тя ще бъде като Бога: ще знае всичко, ще може всичко, ще живее вечно и щастливо... Но той я измамил – когато го послушала, Ева станала смъртна, грешна и нещастна. Мисля, че човекът, за когото се разказва в споменатия откъс от Евангелието от Лука, е бил измамен по подобен начин. Той се заблудил, че ще укроти демоните и ще ги направи свои слуги. Винаги когато някой покани демоните да му бъдат слуги, те бързо стават негови господари.

Господ, твоят Бог, ще ти издигне Пророк сред тебе, от твоите братя, като мене – Него слушайте... 17 И рече ми Господ: „Добро е това, което са ти казали; 18 Аз ще им издигна Пророк сред братята им – какъвто си ти, ще вложа думите Си в устата Му и Той ще им говори всичко, което Аз Му заповядам; 19 а който не послуша думите Ми, които онзи Пророк ще говори от Мое име, от него ще търся сметка. 15


Демоните лишили този гадаринец от разума му – най-скъпоценния дар от Бога. И той полудял. Демоните го изгонили от дома му. Разделили го с жена му и децата му. Накарали го да забрави какво е срам. Направили го агресивен, така че всички в областта се страхували да минат по пътя, който той охранявал. Когато срещнете зловонен, обрасъл клошар, виждате делата на демоните. Те са го лишили от човешкото му достойнство. Когато от кориците на различни списания ви гледат безсрамно разголени мъже и жени, виждате делото на демоните – те са им откраднали срама. Когато сте свидетели как вампири, магьосници и вещици владеят телевизионните екрани, ви става ясно чии интереси се пропагандират. Когато човешкото

достойнство се унижава, правата на хората се нарушават, когато се сблъсквате с грубост, несправедливост, изнудване, това е дело на демоните. Когато чуете, че баща или майка са напуснали семейството си, това също е работа на сатана. Когато се взривяват къщи, взимат се заложници, убиват се деца – това са демони, които нямат почивка! Именно те пълнят със своите жертви затворите, психиатричните болници, гробищата и разбира се, ада. Освен това, колкото и да се опитва човечеството да обуздае ужасната агресия на злото, нищо не се получава! Кой може да усмири тези страшни сили? Човекът? Не! Демоните го надминават по сила и хитрост. Единствено Иисус Христос е в състояние да ги укроти!

Освободителното дело на Христос включва четири важни стъпки. Първо, Христос освобождава от демоничното поробване. В историята от Лука 8:2739 Господ умишлено е избрал пътя към Гадаринската земя. Изглежда пътят, по който Той вървял, не минавал точно оттам. Но Христос призовал учениците да влязат в лодката и те плавали в бурното море, за да спрат на мястото, където живеел обладаният човек. Господ Иисус знаел колко силно страда този гадаринец. Знаел, че ако самият Той, Христос, не му се притече на помощ, неговата душа ще бъде погубена завинаги от демоните. Спасителят влязъл безстрашно в тази демонизирана област, населявана от езичници.


Господ е безстрашен, но за разлика от Него демоните треперели! Те се боели панически от Христос, защото знаели, че Той е Бог в плът. Някога те били сътворени от Христос като святи ангели, но не запазили своето достойнство и отпаднали. Демоните остават сътворени и се страхуват много от Царя на царете. Представете си: шест хиляди демони крещят в един глас: „Какво имаш Ти с мене, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи!“ (Лука 8:28). Присъствието на Христос било мъчение за тях! Защото знаели, че ако ги срещне, Спасителят със сигурност ще освободи душата, която се измъчва, а тях ще изпрати в преизподнята. Демоните чувстват пълната си безпомощност пред Христос и Го молят: „Не ни изпращай в бездната!“ (ст. 31). Трябва да подчертаем, че те са много по-проницателни и по-умни от нашите съвременници. Доста хора в печалното си безразсъдство твърдят: „Безразлично ми е какво ще се случи в отвъдния свят!“. Но вижте как на демоните това не им е все едно! Те знаят, че някой ден ще се озоват в ада, и не бързат да отидат там точно сега, а желаят страстно да живеят на свобода. Скъпи приятели! Никога не се отнасяйте лекомислено към ада! Не го избирайте, бягайте от него! Пожалете душата си, която е предназначена да живее вечно! И повярвайте, нито едно земно страдание не може да се сравни с мъките в ада! Когато демоните влезли в свинете, животните не издържали присъствието им. Предпочели смъртта пред обладаността. А какво да кажем за човека? Той търпи демоните. Те го заблуждават, ограбват, причиняват му много страдания, а той ги търпи. Търпи, вместо да се моли: „Боже, избави ме от лукавия!“. Апостол Павел в началото на втората глава от Посланието към ефесяните пише, че преди своето покаяние всички живеят под властта на демоните и изпълняват тяхната воля. Вярно е, че степента на подчинението е различна. Някои хора демоните само контролират,

но у други живеят. Във ΙΙ Коринтяни 4:34 се казва, че демоните затварят ума на хората за евангелското послание: „Ако пък е закрито нашето благовестие, то е закрито за погиващите: на невярващите от тях богът на този век е заслепил умовете, за да не ги озари светлината на благовестието за славата на Христос, Който е образ на невидимия Бог“. Как Господ осъществява Своето освободително дело днес? Във Второто послание до Тимотей ап. Павел обяснява: „[Господният служител]… с кротост да наставлява противниците, та дано Бог им даде покаяние, да познаят истината и да се освободят от примката на дявола, който ги е уловил живи, за да изпълняват волята му“ (ΙΙ Тим. 2:25-26). Както виждате, за да се избави човек от демоничната зависимост, е необходимо: първо, наставление, т.е. проповед на благовестието, проповед за Христос, разпънат и възкръснал; второ, покаяние. Когато някой приеме евангелското послание с вяра и се покае, настъпва освобождение от робството на дявола. Ранната Църква се отнася много сериозно към въпроса за освобождаването на хората от сатанинска зависимост. Например преди кръщението си всеки трябвало да каже: „Отричам се от всички дела на сатана и влизам в единение с Христос!“. Веднъж едно момиче дойде в църквата и сподели, че не може да спи през нощта, защото някакъв космат започва да я души. Поръсили стаята й със светена вода, прочели й молитви, но нищо не помогнало. Лампата трябвало да свети цяла нощ. Попитах я дали се е занимавала с окултни практики. Оказа се, че някога е гадала на сребърен поднос и е призовавала дух, за да узнае бъдещето си. Обясних й, че е необходимо да се покае пред Бога и да се отрече от греха на спиритизма. Тя се помоли искрено и се отрече от всичките си тъмни дела. След известно време я срещнах и я попитах: – Е, как е? Свети ли лампата през нощта? – Не – отговори ми тя, – вече спя спокойно.

Скъпи приятели! Христос е същият вчера, днес и завинаги! Повярвайте Му, призовавайте Го в молитвите си, следвайте Неговите заповеди, пазете се от контакт с всичко окултно и ценете свободата, която ви е дал Избавителят! Писанието предупреждава: „Към свобода сте призовани вие, братя; само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта, а с любов си услужвайте един на друг“ (Гал. 5:13). Иисус подчертава, че демоните, изгонени от човека, искат да го завладеят отново. И когато видят сърце, което не е

заето, т.е. което е без Господ Христос, те отново влизат в него. А животът на този окаян човек става още по-тежък, отколкото е бил преди. Така че, ценете свободата си! Помолете Христос постоянно да бъде ваш Господ. Търсете Неговата свята воля. Повярвайте, демоните не се боят от вас, те се страхуват единствено от Иисус Христос! И когато Господ е във вас, демоните ще треперят пред Него и няма да ви навредят по никакъв начин. Второ, Спасителят връща съвестта на човека. Съвестта е моралната способност да се преценяват доброто и злото и да


се разпознават отклоненията от нравствените критерии, приети от човека. Тя е вътрешният съдия на всеки от нас. За това, че съвестта на гадаринеца от историята в Лука е била възстановена, свидетелства следният факт: „И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисус, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете на Иисус, облечен и със здрав ум; и се изплашиха“ (8:35). Една от най-важните прояви на съвестта е чувството за срам и само човекът е надарен с него. То показва, че се

случва нещо неприлично. Владимир Дал определя срама като вътрешна изповед пред съвестта и цитира народни изрази: „умрях от срам“, „пламнах от срам“. Салтиков-Щедрин нарича срама най-ценната човешка способност. Преди да се срещне с Христос, окаяният гадаринец нямал срам, защото съвестта му била парализирана от злите духове. Когато Господ го освободил, първата молба на този човек била: „Дайте ми нещо да облека!“. Той не казал: „Вече свикнах да ходя без дрехи, а вие свикнахте да ме виждате така, затова няма смисъл да се обличам“. Не! Силното усещане, че видът му не е приличен – а точно това е срамът, го подтикнало в същия миг да поиска дрехи.

Когато Христос влиза в живота на вярващите, веднага ги приобщава към благочестивия срам. Те си спомнят със срам своя предишен светски живот. Обърнете внимание: „А какъв плод имахте тогава? Такива дела, от които сега се срамувате, защото техният край е смърт“ (Римл. 6:21). Обръщането към Бога при покаянието е придружено от изгарящо чувство на срам от миналия живот. Децата на Бога се срамуват не само от предишните си дела, а и от възможността да изглеждат нескромни външно. Ето какво пише ап. Павел: „Също така и жените, облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие да се гиздят, не с плетена коса, нито със злато или с бисери, или с драгоценни дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие“ (Ι Тим. 2:9-10). Вярващата жена трябва да бъде облечена с вкус, но скромно. Тя не се кичи с всичките си съкровища, така че да привлече вниманието на хората, за да видят колко много злато, сребро и перли притежава. Не иска да бъде привързана към тези неща. У нея всичко е скромно – дрехите, прическата, поведението. Нека святият срам бъде наш постоянен спътник! Живеем във време, когато светът, загубил своя срам, отчаяно се нуждае от Христос! Вижте какво се случва наоколо: известни артисти не се срамуват да парадират със своята разпуснатост, рокмузиканти се стремят да носят възможно наймалко дрехи, мъжете не се притесняват да използват нецензурни изрази в присъствието на жени и деца. И за съжаление, има много жени, които превъзхождат мъжете по сквернословие. Младите хора не се срамуват да унижават възрастните, не се притесняват да се обличат в съблазнителни, опънати дрехи. Създава се впечатлението, че думите на блажени Августин: „Не е срамно да бъдеш безсрамен“ са се превърнали в лозунг на нашето време. Трето, Христос връща на човека здравия разум. В текста, който разглеждаме, евангелист Лука пише, че доскоро об-

ладаният не само бил облечен, а и стоял до Иисус със здрав ум. И хората, които се стекли там, нямало как да не забележат това. Те видели „страшилището“ на цялата област да седи кротко при нозете на Господ Иисус и да слуша Неговото слово. След като гадаринецът слушал наставление от Христос, умът му без съмнение се бил върнал. Разумът е скъпоценен дар от Бога. Това е нашата способност да анализираме, да научаваме, да предвиждаме, да решаваме, да експериментираме. Разумът е особено важен при оценката на доброто и злото. Много вярващи, достигнали напреднала възраст, се молят: „Господи, опази ме да остана със здрав разум!“. Те знаят, че това е най-прекрасният Божи дар. Благодарете на Бога за вашия разум! И в никакъв случай не приемайте следните съвети, които може да намерите в книгите или да чуете от някои проповедници: „Унищожете своя разум, отхвърлете го, не го слушайте“ и т.н. Не! Ще бъдем престъпници пред Бога, ако се отречем от разума си. Не бива обаче да изпадаме и в другата крайност: да оставим разума на самия себе си. Обучавайте своя разум чрез Свещеното Писание. Неслучайно за Христос Иисус се казва, че е поучавал много. Ние имаме нужда от библейско препрограмиране на нашия разум, за да може той, след като винаги е служил на нашето „аз“, на греха и на света, да започне да служи на Божията слава. Христос ни връща способността правилно и трезво да преценяваме доброто и злото, да се отнасяме разумно към самите себе си, към своята душа. Ценете това! Четвърто, Христос поверява на човека служение. „Иисус го отпрати и каза: „Върни се в къщата си и разказвай какво ти стори Бог“. Той отиде и разправяше по целия град какво му беше сторил Иисус“ (Лука 8:38-39). И така, най-великият труд, който ние, християните, можем да извършим, е да бъдем упълномощени представители на Христос в един грешен свят.


Трябва да използваме Словото на истината, за да разрушим крепостите, издигнати от сатана в съзнанието на хората. Тези крепости са погрешните убеждения. И една от тях е страхът. Струва ни се, че гадаринците, след като видели станалото чудо, би трябвало да хукнат към Спасителя с молбата: „Господи! Помогни ни! При нас има още много такива хора!“. Но те молели горещо Христос незабавно да напусне тяхната област. Защо прозвучала такава странна и настойчива молба? Писанието обяснява, че гадаринците се страхували. Страхували се от промяната. Знаели, че Христос ще внесе промени в техния живот. Нали Той променил напълно

Т

ова се случи през 1938 г. в Гисен, където чух една от най-запомнящите се изповеди по време на душегрижителство. Провеждахме евангелизация, когато при мене дойде един млад човек, за да намери облекчение за душата си. След като чух неговия разказ, отвърнах, че някой в рода му трябва да се е занимавал с окултизъм. Той веднага призна това и пожела да използвам споделеното от него като предупреждение за опасностите от окултизма, така че не нарушавам тайната на неговата изповед. Жак, както беше името на младежа, още от дете страдал от депресия, имал мисли за самоубийство и други психически разстройства. От най-ранна възраст чувал през нощта шум и понякога виждал призрачни сенки, които издавали свистящи звуци. Оказа се, че прабабата на младежа била врачка. Тя лекувала с магиите си животни и хора. Освен това била член на спиритически кръг, където викали духове на мъртви. Именно тези занимания довели нейния род до трагично падение. Магическите практики на прабабата преминали към нейните син и дъщеря, които баели на хора и животни, като за целта прилагали „Шестата и седмата Мойсеева книга“ (могъщ окултен текст), а също поддържали контакти с мъртвите, използвали махало и карти за предсказване на бъдещето. И двамата умрели по особено мъчителен начин. Жената виждала нощем призраци и имала усещането, че злите духове винаги се опитвали да покрият устата и носа й, за да не може да диша. Това продължило много години, след което я вка-

рали в психиатрия. Половин година по-късно я освободили, защото установили, че не е душевноболна и не могат да й помогнат. Нейният брат починал в ужасна агония, въпреки че желаел да изгори всички свои книги за магии и молел да му се чете от Библията, но не бил в състояние да разбере каквото и да било от нея. Когато умрял, по цялата къща се разнесло отвратително зловоние (често срещано явление при смъртта на окултисти, б. ред.). Внуците на врачката не се оказали в по-добро положение. Едната внучка в пристъпи на ярост разхвърляла около себе си мебелите или лежала на улицата и крещяла непоносимо силно. Нея също изпратили в психиатрия. Другата внучка чувала нощем звуците, които описахме, и била дотолкова разстроена психически, че убила себе си и двете си деца, като скочила заедно с тях от висока скала. Внукът станал медиум при спиритически сеанси и също страдал от мания за преследване. И той завършил живота си в психиатрична клиника. Сред правнуците едно от момичетата продължило да гадае на карти и да се занимава с баене. Тя починала особено млада. Според твърденията на семейството след смъртта си често посещавала дома им като привидение. Именно нейният брат беше Жак, който дойде при мене на душегрижителски разговор. Той бе убеден, че всички описани психически отклонения са резултат от връзките с окултизма. Тук виждаме явното наказание за един страшен грях, описан във втората Божия заповед: „…Не им се кланяй и не им служи; защото Аз съм Господ, твоят Бог, Бог ревнив,


обладания човек! Следователно би променил така и техния обичаен начин на живот. Те разсъждавали: „Ако позволим на Христос да влезе в града, Той ще ни причини болка с промяната, която ще ни донесе. А ние сме свикнали да живеем без молитва и изобличение, свикнали сме да не си отказваме нищо. Нека всичко си остане както беше вчера и завчера. С каквато вяра сме се родили, с такава ще умрем!“. Ето ги крепостите на страха – само Христос да не ни смущава, само да не променя нищо в живота ни! Нима тези страхове не властват в света и днес? Често чуваме: „О, я ни оставете на мира с вашата религия! На нас не ни трябва нищо! Цял живот са ни учили да не вярваме и сега е твърде късно да се променяме!“. Но Христос не смята да удовлетвори тези глупави уговорки. Той дава на освободения човек задачата внимателно, тактично, с любов да унищожи крепостта на страха от промяната. И до-

казателство за неговия променен живот ще бъде силата, с която ще направи това. За много от нашите съвременници е неизгодно да станеш християнин. Те разбират, че ще загубят много: ще трябва да се откажат от своите доходоносни, но нечестиви дела; да върнат дълговете си; да се разделят с лошата си компания; да загърбят високото си положение в обществото. Затова търсят религия, която не би им причинила никакви загуби. За да могат да пушат, да псуват, да се напиват, да тънат в разврат. Господ напуснал града, но оставил там Свой свидетел. Нашата работа в света е да отидем при хора, които са оплетени от предразсъдъци и страхове, и чрез молитва, свидетелства и добри дела да разрушим тези духовни крепости. Никой не се е молил за човека от Гадаринската земя. Никой не е канил Иисус Христос да излекува нещастния обладан. И ако Христос, без молитвите на хората, е помогнал на този много-

Който за греха на бащите наказвам до трето и четвърто поколение децата на онези, които Ме мразят…“ (Вт. 5:9). И това не е единственият случай – в своята душегрижителска практика съм чувал немалко подобни семейни истории. Ужасно е, когато виждаш, че психиатри и дори християнски служители знаят толкова малко за властта на

страдален човек, колко повече ще помогне на онези, за които има кой да се моли! Сред робите на сатана са нашите приятели, роднини, деца. Дяволът е излял в сърцата им омраза към молитвата, отклонил ги е от Църквата и им е причинил много страдания! Как да не се молим за тях?! Ако чувствате, че Спасителят ви призовава да се покаете и да приемете закрилата на Неговата могъща власт, не затваряйте ушите си за гласа Му. Ако искате Господ да ви подари свобода, чиста съвест, здрав разум, труд, служение, помолете Го за това! Отречете се от властта на сатана и живейте в свободата на Божите деца. Нека слънцето на благодатта да изгрее за вас, така че да се освободите от мрачните мисли, от злите навици и от раздялата с Господ!

сатана. Съвременният рационализъм доведе дотам, че към тази тема се подхожда доста лекомислено, сякаш подобен проблем изобщо не съществува. Ако обаче имаме желание да помогнем на хората, сме длъжни да се отнасяме сериозно към сатанинските сили. Човекът е в центъра на битката между Христос и сатана. Пагубна грешка е, когато хората възприемат дявола просто като същество с рога и опашка и се надсмиват над идеята за неговото съществуване. Най-голямата опасност при сатанинската измама е магията, защото именно чрез нея хората участват съзнателно в злодеянията на сатана. Но, слава на Бога, дяволът няма последната дума в тази война, защото Иисус е дошъл да разруши делата му (IΙ Йоан 3:8). Ние имаме силен враг, но и всесилен Приятел. Божията десница действа мощно дори в случаи на пряка зависимост от сатана заради съзнателни занимания с окултни практики. Този факт се потвърди и при Жак. Христос му даде радост и свобода. Бастионите на мрака се предадоха пред всемогъщата ръка на Голготския Победител!


С

атана или дяволът е бил обект на безброй дискусии, книги и противоречия в продължение на хилядолетия. Някои хора отричат съществуването му и го смятат за митологичен персонаж. Други буквално са обсебени от него и го виждат зад почти всяко явление.

ТОЙ СЪЩЕСТВУВА Сатана е реален. Не е плод на нечие въображение и не е просто символ на злото – той съществува като личност! Имал е начало, действа сега и ще бъде съден от Бога в бъдещето. Как можем да се убедим в неговото съществуване? Като следваме неотклонното си убеждение, че Библията е свръхестествено откровение за истинския и жив Бог, вярна във всичко, което твърди, можем да се обърнем към нея и да видим какво казва тя за дявола и неговите намерения.

ИСТОРИЯТА НА САТАНА Тя започва в далечното минало. Бог създава много ангели, за да Му служат. Сред тях има един, на когото е дадена най-високата длъжност – той е пазител на Престола на Всевишния. Името му е Луцифер. За него четем в Книгата на пророк Йезекиил (28:11-19): „Сине човешки! Плачи за тирския цар и му кажи: „Така казва Господ Бог: „Ти си печат на съвършенство, пълнота на мъдрост и венец на красота. Ти беше в Едем, в Божията градина; твоите дрехи бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни; рубин, топаз, елмаз, хризолит, оникс, яспис, сапфир, карбункул, изумруд и злато – всичко изкусно натъкмено у тебе в гнезденца и нанизано на тебе, беше приготвено в деня, когато ти бе сътворен. Ти беше помазан херувим, за да осеняваш, и Аз те поставих за това; ти беше на святата Божия планина, ходеше посред огнени камъни. Ти бе съвършен в пътищата си от деня,

когато беше сътворен, докато не се намери у тебе беззаконие“. Царят на Тир е Луцифер – той бил съвършен във всичките си пътища, бил най-висшето небесно същество, найкрасивото и мъдро творение на Бога. В онези дни всички ангели били в пълна хармония с Бога, нямало място за бунт и разногласия: във Вселената действала само една воля – Божията. Това продължило до деня, когато Луцифер решил да се разбунтува срещу Бога. Пророк Исая говори за нечестието на Луцифер: „Как падна ти от небето, денице, сине на зората! Разби се в земята ти, който тъпчеше народите. А в сърцето си казваше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, далече на север; ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния“ (Ис. 14:12-14). Грехът на Луцифер е бунт. Той казва пет пъти в сърцето си: „Аз искам!“. След


своя бунт Луцифер бил превърнат в сатана. И когато във Вселената навлязла друга воля, противоположна на Божията, съществуващата хармония преминала в дисхармония. Когато Луцифер се разбунтувал, много ангели го последвали в опит да отхвърлят Божията власт. В крайна сметка той и неговото воинство били отстранени от Бога и милостта Му. Често ни питат: „Защо добрият Бог е създал дявола?“. Отговорът е: „Той не е направил това“. Бог е създал Луцифер като най-висшия от ангелите, дал му е красота, мъдрост и превъзходство над всички останали творения. Освен това Бог е дарил на Луцифер свободна воля. И когато той решил да се разбунтува срещу Бога, вече станал известен като сатана или „противник“. Бог не е искал Луцифер да действа независимо от Неговата воля. Като резултат от своя бунт Луцифер се превърнал във враг на Бога и Неговото дело.

След драмата в райската градина между Бога и сатана се разгърнала голяма, космическа битка за човека. Бог се стремял да върне човешкия род към правилните взаимоотношения с Него. Сатана се опитвал да отчужди човека от Бога. В Библията четем, че невярващият е духовно заслепен от сатана, който полага всякакви усилия да го отклони от Христос: „Ако нашето благовестие е закрито, то е закрито за погиващите: на невярващите от тях богът на този век е заслепил умовете, за да не ги озари светлината на благовестието за славата на Христос, Който е образ на невидимия Бог“ (II Кор. 4:3-4). Сатана е наречен „богът на този век“ – той страстно желае да скрие Христовото спасително благовестие от умовете на невярващите. Готов е на всичко, за да попречи на хората да познаят Христос.

5. Господар на смъртта (Евр. 2:14). Нашият враг има власт над смъртта, защото е способен да обвини грешника. 6. Веелзевул (Марк 3:22-23) – това име означава „господар на купчина тор“ или „господар на мухите“. 7. Велиар (II Кор. 6:15) – първоначално това име е можело да се отнася за всеки зъл човек, защото означава „безполезен“. Използва се, за да изрази безполезността на врага. 8. Лукавия (I Йоан 2:13) – образът на врага, представен в Библията, свидетелства, че той е най-големият злодей. 9. Князът на този свят (Йоан 14:30). Тъй като според Библията човешкият род се противопоставя на Бога от найдревни времена, това наименование подхожда напълно за вдъхновителя и водача на тези процеси. 10. Княз на въздушната власт (Еф. 2:12). Днес силите на врага действат не само на земята, но и във въздуха, и в целия космос.

ДЕМОНИ

След като ангелите въстанали, Бог създал Вселената – такава, каквато я познаваме днес. Не ни е казано какво е сътворил Бог преди това и можем само да предполагаме. В книгата Битие четем: „В началото Бог сътвори небето и земята“ (1:1). В цялата първа глава там се описва как Бог е създал света и Своето последно и най-голямо творение – човека. Библията свидетелства ясно, че човекът е създаден от Бога по Негово подобие. Човекът става венецът на Божието творение. Той бил заселен в прекрасна среда, където всичко било създадено за него. Живеел в съгласие с Бога, природата, ближния си и самия себе си. Сатана обаче завиждал за близките взаимоотношения между Бога и човека. В третата глава на Битие четем какво се случило, когато сатана се явил на Адам и Ева като змия (ст. 1-5). Резултатът от поддаването на това изкушение бил разрив на близките взаимоотношения между човека и Бога.

БИБЛЕЙСКИТЕ ИМЕНА НА САТАНА 1. „Дявол“ (Йоан 8:44) е гръцка дума, която означава „обвинител“ или „клеветник“. Тук се имат предвид неговите фалшиви обвинения по отношение на Бога и хората, целящи да им навредят. Всеки, който произнася една или друга лъжа, допринася за тази цел. 2. „Сатана“ (Мат. 12:26) е еврейска дума, която означава „противник“. Тук се има предвид, че той е владетел на царството на мрака, създадено като противоположно на Божието царство. 3. Изкусител (Мат. 4:3) – това име описва начина, по който действа врагът. Той не се задоволява да обвинява хората пред Бога, а се опитва да ги подтикне да извършат грях, защото самият той е грешник. 4. Баща на лъжата (Йоан 8:44) – това се отнася за една от многобройните му тактики. Тъй като самият той често прибягва до лъжи, заслужава напълно това име.

Библията учи, че съществува не само дяволът, а и голям брой негови служители – демони, бесове или зли духове. Първоначално те били святи ангели, но покъсно заедно със своя водач сатана се отклонили от Бога. Техният край ще бъде вечно осъждане, когато Бог ще осъди сатана и неговото войнство на Съда пред Великия бял престол (Откр. 20:10-15). Демоните са безплътни духове: „Нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против световните управници на тъмнината от този век, против поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:12). Първоначално те били в съгласие с Бога: „Ангелите, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови, в мрак, за съда на Великия ден“ (Юда 1:6). Демоните са многобройни (Марк 5:8-9). Те са организирани и имат свръхестествена сила: „Това са бесовски духове, които вършат знамения; те отиват към царете на земята и на цялата Вселена, за да ги съберат за война в онзи Велик ден на Бога Вседържител“ (Откр. 16:14) .


Злите духове знаят за Бога (Мат. 8:29). Позволено им е да бродят по земята и да измъчват невярващите (Мат. 12:43-45). Често причиняват болести и физически страдания (Мат. 9:32-33). Демоните могат да обладават и контролират животни (Марк 5:13), както и хора: „…и някои жени, които Той беше излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса“ (Лука 8:2). Те са способни да причиняват лудост: „И когато Той слезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух; той имаше живелище в гробищата и никой не можеше да го върже, даже с вериги… и винаги, нощем и денем, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни“ (Марк 5:2-3,5). Важно е да се отбележи, че демоните треперят пред Бога. „Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват и треперят“ (Як. 2:19). Те разпространяват лъжеучения: „Духът говори ясно, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на измамливи духове и бесовски учения“ (I Тим 4:1). И са противници на Божия народ (Еф. 6:12). Тези духове се опитват да унищожат Христовото царство: „Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник дяволът обикаля като ревящ лъв и търси кого да глътне“ (Ι Пет 5:8). Но Бог използва действията на демоните, за да изпълни Своите божествени цели: „И изпрати Бог зъл дух между Авимелех и жителите на Сихем, и започнаха сихемските жители да не се покоряват на Авимелех“ (Съд. 9:23). И накрая, на Страшния съд Бог ще съди демоните: „Бог не пощади съгрешилите ангели, а като ги сгромоляса в ада и ги завърза с веригите на мрака, ги предаде да бъдат пазени за съд...“ (ΙΙ Пет. 2:4).

СТРАТЕГИЯТА НА САТАНА Едно от намеренията на сатана е да убеди хората, че той не съществува. Известният християнски мислител К. С. Луис в своя фантастичен роман „Писмата на душевадеца“ описва демон, който наставлява ученика си: „Нашата политика е

да се крием. Разбира се, невинаги е било така. Пред нас стои мъчителна дилема. Когато хората не вярват в нас, не можем да получим онези радващи резултати, които дава прекият терор, и освен това сме лишени от радостта на магията. От друга страна, когато те вярват в нас, не можем да направим от тях материалисти и скептици... „Дяволите“ са комични персонажи за съвременните хора и това ще ти помогне. Ако в главата на твоя подчинен възникне някакво смътно подозрение, покажи му образа на същество в червено трико и го убеди, че след като не може да вярва в такова същество, той не може да вярва и в тебе...“1. Сатана използва всякакви средства, за да попречи на хората да се обърнат към Бога. Ако някой е извършил много зли дела през живота си и се чувства виновен, дяволът се опитва да го убеди, че не е достатъчно добър за Бога, че Той никога няма да го приеме. Мнозина не идват при Бога именно защото смятат, че Той никога няма да им прости. А в Библията четем, че прошката е достъпна за всеки, който се обърне към Христос, независимо какво е извършил преди това. Друг тип хора, измамени от сатана, обратно, се чувстват твърде добри, за да се нуждаят от Бога. В Библията обаче се казва: „Всички съгрешиха и са лишени от Божията слава“; „Заплатата за греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Иисус, нашия Господ“ (Римл. 3:23; 6:23).

СЪДБАТА НА САТАНА Сатана живее ограничено време. В Своето Слово Бог обещава, че сатана и ангелите му ще бъдат подложени на вечно наказание за престъпленията, които са извършили срещу Него и хората: „Тогава ще каже и на онези, които са от лявата страна: „Идете си от Мене вие, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели“ (Мат. 25:41); „А дяволът, който ги лъстеше, беше хвърлен в огненото и жупелно езеро, където са звярът и лъжепророкът; те ще бъдат мъчени денем и нощем вовеки веков“ (Откр. 20:10).

Тогава сатана ще бъде изгонен завинаги от присъствието на Бога, така че никога повече да не може да нарани когото и да било. Неговото вечно отстраняване от Бога и наказанието му ще бъдат справедлив край на безславния му път като княз на мрака.

КАКВО ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАШЕТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ САТАНА? Библията ни убеждава да си изработим правилно отношение към сатана, за да се противопоставяме на неговите нападения. Призоваваме вярващите да се вслушват в следните библейски предписания: 1. Дайте си сметка, че сатана съществува. Библията учи, че той е реален, но се опитва да скрие този факт от света. Вече посочихме, че един от неговите похвати е да убеди хората, че е само символ на злото. Сатана би искал да виждат в него „ангел на светлината“ или поне нищожен човечец в червено облекло с тризъбец в ръка, а не опасен, зъл, макар и в крайна сметка обречен противник на Господ Бог и човешкия род. 2. Осъзнайте неговите мотиви. От времето на своя бунт до окончателното си поражение сатана иска да бъде подобен на Всевишния. Той иска поклонение.


Желае преданост. Иска да му служат онези, които всъщност са призовани да служат на Бога. Иска хората да вярват, че той е добър, а Бог е зъл. Но поклонението, което дяволът желае, не е съзнателното поклонение на доброто, за което човек си дава сметка и към което се отнася сериозно. 3. Бъдете наясно с неговите похвати. От момента, в който измамва Ева в райската градина, до ден днешен сатана е лъжец. В Библията се казва: „Той си беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Когато говори лъжа, своето го1

Луис, К. С. Писмата на душевадеца. С., Нов човек, 2010.

вори, защото е лъжец и баща на лъжата“ (Йоан 8:44). Един от любимите му методи е да се опита да накара човека да се чувства удовлетворен без Иисус Христос. Ако някой не изпитва нужда от Бога, той няма да се обърне към Него. Следователно сатана се стреми хората да бъдат достатъчно доволни от себе си и живота си, за да не искат да се обърнат към Христос. Друга измама, използвана от дявола, е фалшификацията. Каквото и да прави Бог в историята, сатана се опитва да Му подражава. Най-голямата измама е религията, която дяволът харесва, така че хората да са религиозни, да ходят на църква и да мислят, че между тях и Бога са установени правилни взаимоотношения, докато всъщност е точно обратното. Мнозина, които нямат Христос за свой Господ и Спасител, вярват, че отношенията им с Бога са превъзходни само защото са религиозни. Религиозният човек, който разчита на собствените си дела, е добър пример за измама от страна на дявола, тъй като Бог ни казва, че в името на правилните си взаимоотношения с Него трябва да минем през кръстния път, пътя на Иисусовата смърт, защото единствен Той може да прости нашите грехове. Нечестивият човек, нерядко с одобрението и с помощта на сатана, е създал на земята голямо разнообразие от религиозни вярвания като начин да получи Божията милост, без да се подчинява на Бога. Сатана се радва, когато хората вярват повече в собствената си религиозност, отколкото в Иисус Христос.

4. Не забравяйте ограничеността на дявола. Сатана, великият измамник, често се опитва да убеди хората, че е по-могъщ, отколкото е в действителност. Една от човешките заблуди по отношение на него е, че той е подобен на Бога. Но нищо не е по-далече от истината! Бог е безкраен, докато сатана е ограничен. Бог може да присъства навсякъде в един и същ момент, сатана не може. Бог е всезнаещ, Той е в състояние да чете нашите мисли, докато сатана не може. Бог е всемогъщ, сатана не е. Бог е способен да направи всичко, сатана не е. За съжаление твърде много вярващи виждат сатана зад всяко нещо и се доверяват на него повече, отколкото на Бога. Трябва да осъзнаем, че дяволът не е всемогъщ: той е победен чрез смъртта на Иисус Христос на кръста, властта на греха тогава е унищожена. Следователно е нужно да си даваме сметка за силата на сатана, но не бива да се страхуваме от него до такава степен, че да си представяме как той живее във вярващите и ги принуждава да вършат неща, които те не желаят. Божията сила е несравнимо по-голяма, големият лъжец обаче иска да ни накара да се усъмним в това. Важно е да разбираме ограничеността на сатана и безкрайната сила на Бога.


орените на магията и окултизма са дълбоко в миналото. Това се доказва например от скалните изображения, които са дело на първобитните хора. От древни времена съществуват различни методи и практики за въздействие върху отвъдния свят с цел постигане на успех, придобиване на богатство, сила, защита от неприятности, изцеление от болести, осуетяване на плановете на врага, победа над него чрез магии и т.н. Библейската вяра се противопоставя на всичко това. Библията учи, че светът е създаден от Бога, Който е личност, а не безлична сила. И съдбата на хората зависи от техните взаимоотношения с Всемогъщия Творец. Тези взаимоотношения се характеризират с любов, доверие, смирение, послушание. И изключват всякакви методи на въздействие. Проблемът, породен от смесването на окултизма с библейската вяра, бил особено сериозен по времето на Стария Завет. Библейските пророци се противопоставяли на проникването на окултизма сред еврейския народ. Дори имало периоди, когато се внасяли идоли в самия Йерусалимски храм. Но Божите пророци не били съгласни служението на живия Бог да се превръща в магически ритуал. С времето обредът, вместо да отразява отношенията с Бога, сам ставал обект на вяра. И тази вяра в силата на обредите се превърнала в един от начините за „контролиране“ на Бога. Смесването на окултизма и библейската вяра като труден за решаване проблем не е загубило своята актуалност и в Новия Завет. Апостол Павел възкликва: „Каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не на Бога; пък аз не искам вие да бъдете съобщници на бесовете. Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвате на Господната трапеза и на бесовската трапеза“ (I Кор. 10:20-21).

МЕДИУМИЗЪМ В окултизма наред с магическите практики се използва т. нар. медиумно състояние на душата. Медиумът е посредник между отвъдния свят и хората. За

да може информацията от другия свят да се предава безпрепятствено, медиумът трябва да бъде напълно пасивен. Докато предава казаното от отвъдните сили, неговата воля и разум не може да бъдат активни. „Не бива да пречиш на Бога със своята активност.“ А библейската вяра призовава към усилия. „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори“ (Мат. 7:7). Когато в Първото послание към коринтяните ап. Павел започва разговор за духовните дарби, той казва: „А за духовните дарби не искам, братя, да не знаете. Знаете, че когато бяхте езичници, вие се влачехте при немите идоли, както и да ви водеха“ (12:1-2). Какво се е случвало всъщност в езическите капища? Ето описанието на Йоан Златоуст: „В капищата на идолите, когато някой бил обладан от нечист дух и пророкувал, той бил воден, връзван и увличан от духа, без изобщо да осъзнава какво говори. Свойствено за гадателя било да изпада в изстъпление, да търпи принуда и насилие, да се увлича и да вилнее като бесноват.

Послушай Платон, който в Апологията си на Сократ казва: „Прорицателите и гадателите говорят много и добре, но те самите изобщо не разбират какво говорят“. Чуй и друг поет, който потвърждава същото: „Когато някой чрез различни ритуали и магии въведе демон в даден човек, този човек започва да пророкува и да гадае, като при това разкъсва и измъчва самия себе си, неспособен да понесе насилието на демона и с голяма вероятност да умре. Затова той се обръща към такива магьосници с думите: „Развържете, смъртният не може повече да понесе Царя Бог...“. Всичко това – а може да се каже още много – доказва както принудата, с която демоните действат, така и насилието, което хората понасят, след като веднъж им се предадат и през цялото време, докато са под тяхна власт, се лишат от здравия си разум“ (Съчинения на св. Йоан Златоуст. Том X, с. 287). Когато Павел извлича от паметта на своите слушатели нещо негативно от тяхното минало, обикновено целта му е да подчертае истинското предимство на


В Коринтската църква съгласно медиумната практика духът и умът били разделени, но ап. Павел ги обединява. Той предлага на говорещия да се моли за дарбата да тълкува с цел неговият ум да стане активен. Апостолът насърчава да се използват едновременно и духът, и умът, за да може църквата да бъде поучена, като получи разбираема информация. Също така освен разума апостолът призовава да се използва активно и волята: „И пророческите духове се покоряват на пророците“ (Ι I Кор. 14:32). В това Послание Павел откроява и преживяването на „близост с Бога“ при нулево информационно назидание: „Който говори на непознат език, той не говори на хора, а на Бога; понеже никой не го разбира, а в духа си говори тайни; който пък пророчества, той говори на хора за поука,

обновения живот в Христос: „Вие, които някога не бяхте народ, а сега сте Божи народ; които бяхте непомилвани, а сега сте помилвани“(Ι I Пет. 2:10); „И такива бяха някои от вас; но се умихте, осветихте се, оправдахте се в името на нашия Господ Иисус Христос и чрез Духа на нашия Бог“ (Ι I Кор. 6:11). Можем да предположим, че въпросът за пасивното водителство, свързано с идолопоклонството, така и си е останал без отговор за вярващите в Коринт. Малко по-нататък в същото Послание четем за явлението на медиумизма сред вярващите коринтяни: „Така и вие, като ревнители за духовни дарби, залягайте да ги получите в изобилие, за поука на църквата. Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарба да тълкува. Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, умът ми обаче остава безплоден. И така, какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум; ще пея с дух, ще пея и с ум. Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоята благодарност „амин“ онзи, който е от простолюдието, когато не разбира какво казваш?” (ΙI Кор. 14:12-16).

увещание и утеха. Който говори на непознат език, поучава себе си; а който пророчества, поучава църквата“ (Ι I Кор. 14:2-4). Господ обаче назидава, т.е. изгражда не чрез усещания, а чрез полезна информация. „Думите, които ви говоря, са дух и живот“ (Йоан 6:63). „Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията“ (Лука 24:45). Почти всички духовни болести в Коринтската църква са свързани с езическото минало на християните там. Непознатият език не е изключение. Всеки град в Древна Гърция е имал свое, особено почитано божество – покровител. Характерът на това божество определял психологията на жителите на града. Коринт е покровителстван от две божества: Афродита и Аполон. Култът към богинята на любовта Афродита е свързан със свещена проституция. Около хиляда жрици на любовта се предлагали по коринтските улици на всеки, който бил готов да им плати пари. Така цялата атмосфера на града била наситена със сладострастие и никой не смятал сексуалното общуване с блудница за нещо греховно.

Култът към Аполон (Светоносния) има не по-малко влияние върху психологията на коринтяните. В техния град имало богат и добре известен храм на това божество. Според древните гърци хората използват само 30% от възможностите на своя ум. По време на мистерията, посветена на единението с Аполон, човек изпадал в състояние на екстаз, при което, както смятали гърците, се отваряла вратата към неговото подсъзнание. В този момент се проявявали неизползваните възможности на ума. Външно това се изразявало в говорене на език, който никой не разбирал. Гърците смятали, че ако човек поне веднъж по време на екстаз е преминал в света на подсъзнанието, в бъдещето той вече ще осъществява лесно този преход. Главното светилище на Аполон се намирало в Делфи. Делфийският храм бил разделен на три части. Само три посветени жрици, наречени Питии, и делфийският оракул можели да влизат в най-„святото“ място на храма, при това на колене. Там Пития се качвала на висок триножник и под нея запалвали тамян. Димът я обгръщал, тя изпадала в екстаз и започвала да говори на непознат език. Смятало се, че в този момент влизала в контакт с божествения свят. Делфийският оракул тълкувал непознатия език на Пития и като излизал от храма, известявал волята на боговете. Жреците на Аполон навсякъде из Древна Гърция били свързани с делфийския храм. Коринтският храм също имал връзка с Делфи и там също се случвали мистерии с екстатично говорене на непознат език. За жителите на Коринт това било обичайна практика. Следователно непознатият език, проявил се в Коринтската църква, имал несъмнена връзка с езическото минало на вярващите там. През втори век медиумизмът в християнството е възроден от Монтан – бивш жрец на богинята Кибела. Той сравнява човека с лира, на чиито струни свири Светият Дух. И така подчертава пасивната роля на човека. Днес също слушаме за хора, които са „проводници на Светия Дух“. Този израз отново предполага пасивното състояние на човека.


Когато бях млад, се възхищавах от духовността на един проповедник, който на въпроса: – Ще проповядваш ли днес? отговаряше: – Не знам как ще ме води Господ. После възгледите ми се промениха. Опасно е да доверяваш църковния амвон на проповедник медиум. Защото според ап. Павел: „И пророческите духове се покоряват на пророците“ (ΙI Кор. 14:32), а не обратното. В началото на своята вяра, след като се начетох на „духовни” книги, реших да имам време на молитвено мълчание. Коленичех, излагах молитвено мислите, молбите и въпросите си пред Бога и след това, без да ставам, изчаквах Той да ми отговори. В тези моменти се опитвах да не мисля за нищо, за да не преча на Бога. Стремях се да направя ума си като празен лист хартия, на който Господ да напише Своя отговор. В резултат на това не получих никакви откровения, но започнаха да ми се случват странни неща. Когато се прибирах вкъщи след работа, всички нецензурни думи, които бях чул през деня, се завъртаха в главата ми. Опитвах се да спра потока на тези мисли, но някой натрапчиво, отново и отново пускаше гнусния запис в съзнанието ми. Това продължи няколко дни. После забелязах със страх, че имам затруднения в мисленето. С ужас осъзнах, че започвам да затъпявам.

Освен това нещо се обърка и с волята ми. Страхувах се дали не постъпвам своеволно или по плът и започнах да отделям време за изчакване и вслушване, така че да разпозная какви подбуди ще породи Господ у мене. В резултат на това бях обхванат от всевъзможни съмнения и се превърнах в безволев слабак. Осъзнах, че губя контрол над личността си. Някой явно контролираше ума и волята ми, като редовно ми налагаше зловредни мисли и желания. Кой нахлуваше така безцеремонно в съзнанието ми? Бог? Но Той не се отнася към децата Си с принуда. Това беше почеркът на сатана. Тогава с Божията помощ разбрах, че със своята пасивност съм създал условия за демонична обладаност. В своето желание да отдам ума и волята си на Бога всъщност съм се упражнявал в медиумство. И дяволът не се забави да се възползва от моето състояние, за да установи контрол над някои области от душата ми. Най-голямата заповед в Писанието гласи: „Възлюби Господ, твоя Бог, от цялото си сърце, от цялата си душа, с цялата си сила и с целия си разум“ (Лука 10:27). Бог иска нашият ум и нашето сърце да участват активно в общуването с Него. Той не се нуждае от роботи, а от съработници. Сатана обаче се стреми да ни превърне в безволеви марионетки.

МАГИЯ Проникването на окултизма в християнството е свързано не само с явлението на медиумизма, а и с магията. Вместо да молят Господ да очисти сърцето им, хората изобретяват технологии за въздействие върху Него. И тъй като сме християни, ние също влияем на Бога, но „по християнски“. Например чрез молитва. Веднъж срещнах жена, която православна монахиня беше научила да лекува с помощта на молитви. Тя сподели каква молитва за коя болест трябва да се произнася и уточни, че ще има най-голям ефект, когато тези молитви се четат в определено време, например при пълнолуние. Така молитвата, вместо да бъде разговор с Бога, се превръща в магическо заклинание. При истинската молитва ние представяме нуждата си пред Бога, а не въздействаме върху Него. Бог знае как да отговори. Ние не можем да Го принудим да направи каквото и да било, трябва само смирено да Го молим.

ИЗЦЕЛЕНИЕ Апостол Павел, когато говори за духовните дарби, пише: „И от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат чудотворни сили и дарби за лекуване; след това застъпници, управници и такива, които да говорят разни езици“ (ΙI Кор. 12:28). От този стих виждаме, че има дарби, които се дават на конкретни личности: апостоли, пророци, учители. Следват обаче дарби, които не са свързани с определен човек: чудотворни сили и дарби за лекуване. „На един се дава чрез Духа слово на мъдрост, на друг – слово на знание, чрез същия Дух; на един – вяра, чрез същия Дух; на друг – дарби за лекуване, чрез същия Дух“ (ст. 8-9). Тук се споменават „дарби за лекуване“ – в множествено, а не в единствено число. Тоест на всеки човек се дава да извършва изцеления. Дарът предполага постоянна способност да лекуваш. Дарбите за лекуване не се даряват на един конкретен човек, а – на цялата общност от вярващи. Днес


те могат да се осъществят чрез мене, утре – чрез друг член на общността. Така в църквата има дарби за изцеление, но няма изцелители. Същото показва редът за изцеление, описан от ап. Яков: „Болен ли е някой между вас, нека повика църковните презвитери и те да се помолят над него, като го помажат с елей в Господното име. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го привдигне; и ако е сторил грехове, ще му се простят. Изповядвайте един на друг греховете си и се молете един за друг, за да се изцерите; голяма сила има усърдната молитва на праведника“ (Як. 5:14-16). Тук не се казва, че трябва да викаме старейшини, които имат дарбата да лекуват. Нужно е да се извикат старейшините, защото те представляват църквата, на която са дадени дарби за изцеление. Когато някой започне да се мисли за християнски лечител и твърди, че има дарба да лекува, най-вероятно това е екстрасенс, чиито способности са свързани с окултното му минало. Подобни хора често са склонни да усещат у себе си лечебна енергия и обичат да докосват други, за да им предадат своето благословение. Но Светият Дух не е някакъв енергиен източник, към който можем да се включим и да получим лечебна енергия, а суверенна Личност. Всяко божествено изцеление изисква божествено действие и одобрение. Затова за апостолите се казва: „Но те пак останаха тук доста време и говореха дръзновено за Господ, Който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше чрез техните ръце да стават знамения и чудеса“ (Деян. 14:3). Когато човек заявява, че има дарба да лекува, това говори, че източникът на изцеление е силата на неговата душа, не и Бог. Изцеленията на тялото, извършени чрез вяра в Господ Иисус Христос, са свързани преди всичко с покаяние и изцеление на душата. Със своята благодатна промяна те обхващат не само временния, но и вечния живот. Такива изцеления се извършват индивидуално, лице в лице, от сърце към сърце, а не по време на масови акции.

В Посланието на Яков е посочен редът, според който трябва да става изцелението чрез вяра в нашия Господ. Болният кани в дома си духовно зрели и опитни служители на църквата, които не само трябва да произнесат подходящите молитви, а преди всичко да направят духовно разследване и да установят причината за заболяването. След като човекът изповяда греха си, презвитерите се молят и го помазват с елей като символ за възстановяване на връзката с Христовата църква, прекъсната в резултат на греха. Молитвата с вяра предава на Всемогъщия Бог молбата на болния и той приема да очаква Божия отговор в смирение и надежда. Днес буквално ни заливат със съобщения за масови изцеления. Но при тях, когато с болните не са проведени никакви духовни разследвания, се разкрива същият горделив стремеж да се заповядва на Бога. Ап. Яков обаче пише: „Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“ (Як. 4:6). Бог не нарушава принципите, които самият Той е установил. Ето защо изцелението, което не е дошло според библейските принципи, е фалшиво и се инсценира от демоничните сили.

ДВИЖЕЩАТА СИЛА на окултната практика Някои вероятно ще кажат: „Но тези методи действат, те водят до положителни резултати“. Да, действат! Нали ако окултизмът не даваше резултати, отдавна би слязъл от сцената. Там, където има опит да се заповядва на Бога и Той да бъде манипулиран, в действие влиза друг „бог“ – богът на този свят, който обещава на

възгорделите се хора, че „ще бъдат като богове“. За съжаление мнозина, които търсят искрено, но се стремят да постигнат бързо положителни резултати, без дори да подозират, попадат в окултния капан.

ПРИЧИНИ за проникване на окултизма в християнството 1. Окултно минало. Освещаването на християнина е процес, при който той преминава през няколко етапа с различна продължителност. Много вярващи, когато влизат в църквата, още не са се освободили от своето окултно мислене. 2. Желание за постигане на духовни резултати, без да се полагат духовни усилия. В Свещеното Писание четем: „Братя, бъдете дълготърпеливи до Пришествието на Господ. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи дълго, докато получи дъжд, ранен и късен. Дълготърпете и вие, укрепете сърцата си“ (Як. 5:7-8). Бог е установил такива закони както във физическия, така и в духовния свят. Според тях трябва да положим усилия, да проявим търпение и старание, преди да постигнем някакъв резултат. Но ние често искаме незабавни резултати и това нетърпение ни принуждава да използваме окултни методи. „Нека с търпение изминем предстоящото ни поприще“ (Евр. 12:1).


авлизането на окултизма с разнообразните му проявления във всички сфери на нашето постмодерно общество прави темата на настоящата статия особено актуална. Драматични и трагични са последствията за всички, които са имали или имат съзнателен досег с окултното. В поредица статии на тази тема ще разгледаме същността на окултизма, състоянието и симптомите на окултно обременените хора, начините за диагностика и ще представим основните принципи на душегрижителството като вид психо-духовна терапия за освобождаване от окултна зависимост. В края на поредицата ще представим и своеобразен наръчник на психотерапевта и духовника. В тази първа статия ще се спрем върху същността на окултизма от библейска перспектива и върху симптоматиката на окултно обременените хора. „Окултизъм“ е латинска дума, която означава „таен“, „съкровен“ и включва опита и реалните действия на човека като резултат от проявата на тайнствени сили в него и/или в неговата среда. Немският психолог и богослов Курт Кох предлага следната класификация на окултните явления: 1. извънсетивни възприятия: спиритизъм, прорицания; 2. извънсетивни влияния: хипноза, екстрасензорика, магия; 3. извънсетивни явления: полтъргайст, НЛО и т.н.1. Основните причини за окултната зависимост са: идолопоклонство; интерес към гадателство, магии, спиритизъм (викане на духове); занимания с медитация и древни

окултни практики, изпадане в религиозен екстаз чрез наркотични вещества; компютърни игри, където преобладават насилие, убийства, блудства, нечистота; поклонение на демони с цел постигане на успех; филми и музика, подхранващи агресия; участие в сатанински и тоталитарни секти и практики; посещения при врачки, магьосници, нетрадиционни лечители; подлагане на хипноза и различни способи за изпадане в транс. Телевизията например непрекъснато облъчва хората с предсказания и прогнози на астролози, магове, екстрасенси, които не спират да ограбват любопитните и наивните чрез телефонни обаждания и да ги лишават от истинска вяра в Бога, като с православни атрибути (ритуали, свещи, икони) ги заблуждават с чисто демонична информация за тях и близките им. Целта е да се спечели доверието на тези хора, а крайният резултат е впримчването им в окултна зависимост, подобна на наркотичната. Такава зависимост може да има, когато човек е предразположен към това или сам се стреми да общува с поднебесните духове. Ученията за „измененото“ или „разширеното“ съзнание, за „магическата реалност“ и други практики, водещи към проникване в „по-високо“ ниво на съзнание, подготвят почвата за установяване на контакт с демоничните сили. Водачите на т. нар. тоталитарни секти например ползват името на Христос при различни психотех-

ники, когато се държат като шоумени и с ласкателни думи обещават просперитет. Като антихристиянски и антиевангелски движения те успяват чрез демоничните сили да постигнат „големи резултати“ в религиозна опаковка. Но за тях Христос предупреждава: „Ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи знамения и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните“ (Мат. 24:24). Зараждането и разпространението на сатанински общества, които се назовават „църкви“, буди още по-голяма тревога. За това пише Борис Зудерман: „Сатанизмът е най-крайната и най-радикалната форма на окултизма… При него желанието за удоволствия и наслади е над всичко и за тази цел сатанистът има право да извърши каквото реши, включително убийство“2. Първи пример. Г-жа Н. от София Бях поканен от една християнка да посетим нейната бивша състудентка Н., която имала способности да открива вода. Моята позната се опитала да й обясни, че това не


е приемливо нито от научна, нито от християнска гледна точка, но 60-годишната Н. настоявала, че може да намери източник на вода дори в апартамента, т.е. подземна река под блока. Н. ни прие много любезно. Донесе медни багети с дървени дръжки и тръгна с тях от единия край на хола до другия. Докато вървеше, завъртя багетите и ги постави хоризонтално. В един момент те спряха в противоположни посоки и когато тя стигна до средата на хола, бавно започнаха да се движат една към друга и се пресякоха. Н. каза: „Ето го източника“. Помолих я да повтори сеанса, а аз се изправих и докато багетите се движеха бавно, заповядах на глас: „В името на Иисус Христос да спрете и да се върнете обратно!“. В същия момент багетите не само спряха да се движат, а застанаха успоредно на тялото на Н. Тя замря изненадана. ОПРЕДЕЛЕНИЕ След приведения пример ще дадем определение за окултно обременени хора. Преподавателят в Санктпетербургската медицинска академия В. Самарина пише: „Тази болест е дисбаланс в човека на ниво дух, душа и тяло, нарушения на установената хармония“. Тя посочва няколко причини за разболяването: остаряване на организма, извършени грехове, нахлуване на нечисти сили в човека, допуснато от Бога изпитание, както при Йов. Самарина допълва, че медикаментозното лечение не въздейства на хора под проклятие, тъй като болестите, предизвикани от духовни причини, се лекуват с духовни средства3. В този смисъл окултно обременените са хора, които са повлияни малко или повече от духовния демоничен свят и проявяват различни духовни, психични и соматични симптоми. Това не са роли, в които хората влизат, а състояния, в които те изпадат в зависимост от определени външни и вътрешни психически стимули. Когато някой се задълбочи в познанията за окултното и участва в свръхестествени окултни практики, се стига до по-тежки

психически нарушения, разстройства, заболявания, причините за които са неизвестни на медицината. Шизофренията например може да бъде както на физиологична, така и на духовно-демонична основа. Характерна за тази болест е съвкупността от халюцинации, неадекватни психически реакции и непредсказуемо поведение. Шизофреници от първата и втората група реагират различно спрямо присъствието на хора, изпълнени със Светия Дух. Болният от физиологична шизофрения не проявява отрицателна реакция, докато окултно обремененият шизофреник веднага реагира. Частичното или пълно отсъствие на контрол върху собственото поведение, губенето на съзнание, гърчовете и други признаци, общи за двете групи, усложняват поставянето на диагноза и не е препоръчително да се избързва с диагностика, още повече, че психичноболният може лесно да възприеме себе си като обладан, ако това се спомене пред него. Втори пример. Г-ца А., 18 г., от Украйна Бесообладаност при неправилно поставена диагноза Провелият лечението душегрижител в този случай е Олег Гузик – презвитер, кардиолог и психолог. Поставената диагноза на момичето беше „психо-органично поражение на мозъка“. Тя се водеше на постоянен диспансерен отчет при своя психиатър. Обърна се за помощ към нас през 1995 г., като оплакванията й бяха, че изпада в периоди на вцепеняване и загуба на съзнанието, които възникват непредсказуемо и по различно време. От анамнезата стана ясно, че баба й се е занимавала с баене и гадаене и се е опитвала да предаде тази дарба на внучката си. По време на разговора момичето изведнъж припадна. Започнах да се моля Бог да даде яснота за

ситуацията и изведнъж чух глас от нейната уста: „Защо се молиш? Бог не те чува...“. Заповядах в името на Иисус Христос на гласа да млъкне, а момичето дойде на себе си. Тогава й обясних какво се случва. По време на отричането имаше голяма съпротива от страна на нечистия дух, която беше сломена, а истинската диагноза се оказа бесообладаност вследствие на семейна окултна зависимост. Момичето се освободи напълно. Днес е член на църква и повече не е имала подобни преживявания. СИМПТОМИ Духовните симптоми или признаци са обективни – изследователят ги вижда, наблюдава и разпознава в тях духовен генезис, т.е. демоничен произход извън естеството на човека и неговите способности и сетива. Такива духовни симптоми или признаци могат да бъдат: свръхестествени способности, прорицание, трето око, екстрасензорни умения, „дарба“ за изцеление, спиритични способности, телепатия; при бесообладаните по време на пароксизъм – пяна от устата, силни гърчове, неприятна миризма, нечовешка сила, зловещи погледи, реч, лицеви експресии и т.н. Според Чип Ингръм „съществуват различни нива на бесовско въздействие, като се започне от обикновена съпротива и се стигне до всякакви форми на нападки, натрапчиви мисли и действия, контрол и бесообладаност“4. При въздействието на демоните върху човешката психика и тяло се поражда специфична реакция със свои признаци и съдържание. Психо-духовните симптоми са симбиоза от духовни, психични и психосоматични симптоми, т.е. техен източник са демоничният свят и човешката психика. Неслучайно Курт Кох акцентира, че е необходимо да се прави ясно разграниче-


ние между окултно обременените и страдащите от психопатии и психози. Първите според медицината са почти нелечимо психичноболни, а другите при прилагане на добра терапия се освобождават и изцеляват напълно. Кох посочва, че в семействата на хора с постоянни окултни практики се наблюдават страшни и трагични явления, които в никакъв случай не могат да се приемат като случайност. В своята книга той дава много примери за печалния край на такива окултисти – ръководители на спиритически групи, медиуми, магьосници, магове и техните деца: самоубийства, психози или страшни преживявания на смъртното им легло. Някои от тях попадат в лудница. След петнадесетгодишно изследване на окултно обременени Кох открива връзка между заниманията на родителите с окултизъм и симптомите на психическо разстройство при техните деца. Ще посочим някои от тези симптоми: а) с мрачна натура, жестоки и самолюбиви; б) алчни, клептомани, склонни към мания, гневливи, непрекъснато спорят, с прекомерна сексуалност; в) с душевни заболявания: натрапчиви мисли за самоубийство, униние, неестествен страх; г) обладани: с жажда за разрушаване, пристъпи на ярост, склонни към насилие и престъпления, покоряват се на демони, явна демонична обладаност; д) с духовни заболявания: антихристиянски изкривявания в разбирането на Библията, съзнателен атеизъм, мнимо благочестие, отвращение от молитвата, богохулни мисли; е) съпровождани от мистериозни явления в обстановката и средата около тях. ОКУЛТНА АНАМНЕЗА Въвеждаме понятието „окултна анамнеза“, която предполага подробно описание на интересите и увлеченията на

човека, как е навлязъл, използвал е и е прилагал окултните методи от детството си до момента на изследването. Тук се взимат под внимание и окултните практики в неговия род по бащина и майчина линия, както и в обкръжението му. Въз основа на моята дългогодишна практика по освобождаване на окултно обременени хора и повече от тридесетгодишните ми анализи на този проблем, като богослов и клиничен психолог, с цел установяване на по-точна диагноза ще посоча три степени на окултна обремененост. На практика трудно можем да поставим резки граници между тях, симптомите им често се припокриват и преходът помежду им е плавен. 1. ДЕВИАНТНОСТ За девиантен се смята устойчив начин на действие, поведение или мислене, който е нетипичен за дадени установени обществени норми на поведение5. Към класическото определение за девиантните хора може да се допълни: става дума за „психическо разстройство, предизвикано от външно влияние на демонични сили, които отклоняват човека от нормата на когнитивно, емоционално-чувствено и психомоторно ниво“. По-леката форма води до фанатизъм, екзалтация, религиозна измама и заблуда, а по-тежката форма граничи с демонизация, предизвиква слухови и зрителни халюцинации. Към тази група се отнасят повечето хора, на които е била направена бяла магия или над които е било произнесено проклятие. Към тях спадат и онези, които се увличат от окултна литература или религиозна езическа философия и са участвали в по-леки окултни практики като гледане на карти или на кафе, както и хората, които определят живота си според астрологични гадания или всякакви предсказания, прорицания, сънища и тяхното тълкуване. Ето какви са специфичните симптоми на девиантните личности като първа фаза на окултно обременяване:

• Когнитивно ниво. Разстройство на когнитивно-операционния блок, който включва мислене, свойства на паметта, на възприятието, на вниманието и интелектуални операции. Сред наблюдаваните симптоми на мисловно разстройство при девиантните ще посочим: 1) Нарушаване на темпа на мисленето – посредством демоничните сили той се ускорява (като дарба и свръхспособност) или се забавя чрез замъгляване на съзнанието. 2) Нарушаване на движението на мисленето, детайлизиране и липса на фокус, разсъждението минава през много странични детайли или се спъва в странични асоциации, крайната цел се изплъзва, мисълта е хаотична. 3) Нарушаване на процеса на обобщение, т.е. не се вземат под внимание съществените свойства на предметите и явленията, нито съществуващите връзки между тях. Това, което човекът посочва като определящо, обикновено има случаен характер. Най-често тези промени се открояват при тълкуването на Писанието или на някое религиозно учение. Когато се прави диагностициране на такива хора, те не са в състояние от всички характеристики на предметите и явленията да изберат тези, които разкриват тяхната същност. 4) Нарушаване на операционната страна на мисленето – не се използват основните мисловни операции. Демоничните сили със своите мисловни импулси дезориентират човека. 5) Нарушаване на личностния мотивационен компонент на мисленето – липсва критично мислене или, обратно, човекът проявява абсолютно недоверие към съжденията на другите, отнася се към тях с подозрение и сам се подлага на изолация (не го разбират, завиждат му заради „дарбите“, не са на неговото духовно ниво и т.н. 6) Патология на съжденията: налудничавости, натрапчиви идеи и мисли. • Емоционално-чувствено ниво. Лека форма на афекти, фрустрации, силно проявена амбивалентност, силна еуфория или депресия, екзалтация и т.н. • Сензорно ниво. Усещане за свръхестествено присъствие на духовни личности. По-лека степен на усещане за импулси от духа във вид на сила, топлина и ток. • Психомоторно ниво. Реализация на по-слабите дарби и умения: прорицания, предсказания, гадаене, хиромантия, тълкуване на астрологически прогнози, нетрадиционно медицинско диагностициране.


2. ДЕМОНИЗИРАНОСТ В тази по-тежка форма на проява на демоничния свят той вече действа чрез и дори частично във жертвите си. Тъй като личният избор е важен в духовния свят, започне ли жертвата на окултни практики (или на окултно „лечение“, извършвано по молба на близките) самостоятелно да посещава т. нар. лечители, степента на демоничния контрол рязко нараства. Демонизираният човек има съзнателно сключен съюз или мистичен договор с окултния свят с цел свръхестествено самоусъвършенстване и реализация на умения и дарби с користни мотиви и амбиции (добър „имидж“, печалба, отмъщение, привидна сигурност, задоволяване на примитивни нужди). Демоните се проявяват на всички нива. Към посочените симптоми за девиантност сега се добавят и следните: • Когнитивно ниво. Демоните предават на човека свръхзнание, когнитивни способности да извършва мисловни операции, които не са естествени (телепатия, прорицания, трето око, диагностициране без естественонаучни методи, общуване с мъртви и т.н.). При религиозните хора: видения, знамения, пророчески сънища, тълкуване на сънища и т.н. • Емоционално-чувствено ниво. Подбудително-мотивационният блок е задействан с цел прояви на хиперактивност и ревностност при реализацията на „лечителските“ и други подобни дарби и умения. Налице са също лабилност на емоциите, импулсивност, раздразнителност, умора или хиперактивност, слабост след реализацията на свръхестествени способности като лечителство, предаване на енергия и други окултни практики. Забелязват се ниска фрустрационна толерантност, натрапчиви състояния, предизвикани от демоничните сили, слухова и визуална халюцинация, телепатични способности. • Сензорно ниво. Усещане за присъствието на свръхестествена личност, получаване и предаване на „биополе“, „биоенергия“, „магнетизъм“, висока сензитивност и т.н. Всъщност това са способностите на демоничния свят, които човек ползва като инструмент за реализация на злото спрямо своите жертви. Апатията на човека към ситуацията, в която се намира, може да се приравни с абулия, а всъщност всичко това е предизвикано от демона, който е придобил правото да въздейства върху сетивните анализатори на демони-

зирания, като възпроизвежда видими и невидими ефекти. • Психомоторно ниво. Автоматично писане, рисуване, извършване на чудеса чрез собственото тяло – ходене върху огън, върху счупени стъкла, пробождане на тялото с различни предмети, без да тече кръв, левитация, практики на йога, нестинарство, трансмедитация, източни бойни изкуства и безконтактен бой. • Физиологични симптоми. Подуване на стави, изтръпване на крайници, главоболие, както и автоматизми – отделни движения, извършвани без желанието и волята на човека. Какво изпитват болните по време на лечение от страна на демонизирани „специалисти“? По техни свидетелства усещат безтегловност, топлина, иглички, сънотворно въздействие, свиване на вътрешните органи. Какво изпитват демонизираните „лечители“ по време на сеансите и след тях? Пак по техни свидетелства усещат виене на свят, лека умора, а при отказ да лекуват чувстват болки в тялото, заплаха, натиск, лишават се от покой, от сън. Демонизираните са опасни за обществото, защото те самите са жертви и постоянно търсят нови жертви, върху които да въздействат със своите свръхестествени способности. Библейски примери за това са жреците на фараона (Изх. 7 – 11 гл.) и магьосниците Симон и Елима (Деян. 8:911; 13:6-11). Ако човек няма достатъчно силна воля (а тя обикновено е блокирана до определена степен от демоните), е неспособен да се пребори и тогава започва раздвояване на личността и пълно бесообладаване. 3. БЕСООБЛАДАНОСТ Бесообладаността е най-тежката форма на окултна зависимост. Това е състояние, когато в един човек присъстват две личности: самият той и един (или повече)

нечист дух. При девиантните хора целта на разсъждението се изплъзва, при демонизираните мисълта е фанатизирана, при бесообладаните е хаотична или изобщо отсъства. Христос казва: „Тогава отива и довежда други седем духове, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото“ (Мат. 12:45). Психоенергийният блок на бесообладаните, чувствата и волята, които са в основата на психическата дееспособност на човека за трудови операции, са под пълен контрол на демона или демоните. При този вид разстройства се наблюдава временна загуба на чувството за собствена самоличност и цялостно възприемане на реалността. В някои случаи действията на индивида като че ли са повлияни от друга личност, дух или сила. Вниманието или съзнанието са ограничени до един или няколко аспекта и често се наблюдава ограничен комплекс от движения, пози или изказвания. При бесообладаните сънят е нарушен, а докато лежат, усещат тежест върху себе си – нещо тъмно, което ги притиска и задушава; чуват тътен, гласове, които говорят с тях и в началото хитро ги придумват, а по-късно и открито ги подстрекават към разрушителни и саморазрушителни действия. Освен това бесообладаните чувстват чуждо присъствие в тялото си, получават подувания на стомаха, гадене, повръщане, остри болки в сърдечната област или в главата, изпитват постоянна безпричинна вътрешна злоба и раздразнение, необяснима тъга, униние, апатия, с години имат повишена телесна температура и ясно изразени симптоми за заболяване, без да са диагностицирани органични причини за това. Бесообладаността като състояние трябва да се разграничи от диагнозата „Множествена личност“ в МКБ-10 с код F44.81, която е психическо разстройство с психо-физиологичен генезис. Можем да


отнесем категорията бесообладаност към диагнозата „Транс и състояния на обладаност“ в международната класификация на болестите МКБ-10 с код F44.3. Или да я причислим към групите на различните шизофрении с код F20.9 – „Неуточнени“. Това още веднъж ни убеждава, че има шизофрения, която за специалистите остава неизяснена. • Духовно ниво. Тук при бесообладания човек се проявяват свръхестествени способности: телепатия, трето око, предсказания, прорицания, говорене на непознати езици в религиозни практики, включително християнски, където демоните имитират дарбата на Светия Дух, поява на пароксизми, двойствен глас, ясновидство, огромна телесна сила, съпротива на всичко, което е от Бога. Демоните имат пълен контрол над личността – те определят какво да яде или да пие, къде да ходи, какво да прави, а ако жертвата не се покорява, следват заплаха и наказание във вид на физическо мъчение и денонощно изтезание. • Психо-духовно ниво. При бесообладаните се наблюдават емоционално-афективни реакции от патологичен характер. Техните агресивни изблици наподобяват изблиците при епилептоидните и истероидните психопати. Налице е тенденция към: лошо настроение, тъга, отчаяние, вялост, както при астеническата, психастеническата и сензитивната психопатия. Ярко изразена е дисоциацията

на емоционалните прояви: озлобяване, омраза, страх, лошо настроение, емоционално-афективни реакции и състояния, избухливост, раздразнителност, гняв, несдържани емоции и т.н. • Психомоторно ниво. Като съпротива по време на освобождаване от демона се наблюдават пароксизми – пристъпи, крясъци, конвулсии. Обладаният внезапно загубва идентичността си и става друг индивид, изразът на лицето му се променя и показва шокираща прилика с човека, чието въплъщение се предполага, че е, с различен глас произнася думи, съответстващи на новата личност. Характерни белези за това са бързата промяна в израза на лицето от приятелско към отвратителна гримаса, рязката промяна в настроението, в гласа – преход от високо женско сопрано към дълбок бас, приемането на нова индивидуалност с ново съдържание на съзнанието. Обладаването обикновено се проявява на тласъци с различна честота, продължителност и интензивност. Демонът може да демонстрира чрез тялото на човека различни умения и способности, особено от източните бойни изкуства. Без човекът да е учил нещо подобно, тялото му е под пълен контрол на демона и изпълнява с голяма точност различни стойки, пози или показва свръхестествени дарби. Тези психически метаморфози обикновено се съпровождат с ярост, диви движения на тялото, конвулсии, опит за агресия над присъстващите. Реакциите могат да бъдат най-различни. Често се случва слаби жени или малки деца успешно да се съпротивляват на трима – четирима силни мъже. Обладаните нерядко изригват хули и проклятия към Светата Троица и заявяват своето отвращение към Божието слово. В действията им се забелязват характерни прояви на определени животни с тяхната злост или хитрост. Бесът у обладаните може да се прояви дори само поради факта, че присъстват хора, у които пребъдва Светият Дух. Както споменахме, медиците не са способни да открият, определят и предложат подходящо лечение за такива хора.

Кох, К. Душепопечение и оккультизм. Червень, 1992, с. 14. Зудерман, Б. Оккультизм – взгляд под маску. Германия, Логос, 2003, с. 112. 3 Самарина, В. Христианство и медицина. Санкт-Петербург, Шандал, 2004, с. 17. 4 Ингрэм, Ч. Невидимая война. Киев, Путешествие по Библии, 2007, с. 171. 5 Психологическая энциклопедия. Корсини, Р., А. Ауэрбах, ред. Санкт-Петербург, Питер, 2006.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ Чрез този скромен труд бихме искали да предпазим хората, които се интересуват болезнено от чудеса и знамения, защото има реална опасност да навлязат в тази сфера без лично откровение и заповед от Бога. Последствията могат да бъдат: разклащане на вярата или самият човек да се окаже измамен и дори обладан. Този текст предупреждава за нещо важно, което трябва да знаят навлизащите в сферата на окултното: онзи, който престъпва божествената забрана за извършване на окултни грехове, а те са мерзост пред Бога (има се предвид ползването на услугите на демоничния свят с различна, често наукообразна терминология), губи всяка гаранция за защита от Бога срещу демоничните сили. Резултатът е психо-духовни болести: девиантност, демонизираност, бесообладаност. Бог оттегля Своята закрила и човек остава сам, неспособен да се защити нито волево, нито интелектуално, нито емоционално, нито физически. Той се оказва роб на агресивно настроени спрямо човешкото естество духовни личности. Представените тук случаи (и още много като тях) са сериозен аргумент в полза на това твърдение. Като богослов и душегрижител, участвал в тежки битки за освобождаване на жертви от демоничните сили, категорично заявявам, че демоните мразят човека дори когато привидно му служат. Те са най-големите врагове на човешките души. Жадуваното от хората усъвършенстване е възможно само по пътя на познанието на Този, Който единствен заявява:„Аз съм Пътят и Истината, и Животът“ (Йоан 14:6). Авторът на тези думи е Иисус Христос, Божият Син. Всички природни данни се усъвършенстват само чрез Неговата благодат, а желаното свръхестествено развитие се осъществява чрез Неговите духовни дарби, дадени на всеки, който Му се покланя с дух и истина. В следващите части от нашето изследване ще продължим с тео-психологическите методи за диагностициране и разрешаване на окултно-демоничните проблеми.

1 2

>> Продължава в следващия брой

и на www.bhbc.bg/okultizam


Д

а израснеш в малък град, това има своите предимства. Седенето по кафетата, одумването на съучениците или ходенето на дискотека не представляваха голям интерес за мене. От малка обичам да чета книги и това се засили, когато станах тийнейджър. Тогава беше и моментът, в който започнах да си задавам по-дълбоки въпроси и да се интересувам от духовна литература. Този интерес се подхранваше и от семейството ми. Беше ни направена някаква магия и ходехме по врачки и гледачки, за да разберем как да я премахнем. Това се оказа много вълнуващо и дори исках да ми гледат и на мене, за да узная какво ме очаква. Водили са ме и да ми леят куршум при една баба. Започнах да чета всякакви книги и статии, в които се разглеждаха духов-

ни теми като прераждане, живот след смъртта, извънземни, деца индиго и т.н. С времето се задълбочавах все повече в тази сфера. Исках да открия истината и си казах, че няма да спра, докато това не се случи. Не бях от най-социалните тийнейджъри и предпочитах да си говоря с едно конкретно момиче. Баща й беше екстрасенс и покрай него тя също беше на „ти“ с много от въпросите, които ме интересуваха. Тогава все още изследвах съвсем невинно тази материя, но мисленето ми постепенно се променяше. Когато избирах книги за четене, следвах принципа: „О, заглавието и описанието на корицата са точно онова, което искам да знам. Бог ми дава знак, че трябва да я прочета“. Постепенно в главата ми се оформи много голям микс от религии и вярвания. В един момент си бях изградила собствена религия, основана на това, което ми е харесало наймного от прочетените книги.

Най-голямо влияние обаче ми оказа книгата на Нийл Доналд Уолш „Разговори с Бога“. Купих си я неочаквано и като „знак от Бога“, че иска да ми говори чрез нея. Там авторът споделя, че в определен момент от живота си е загубил всичко – семейството му се е разпаднало, останал е без работа и се е разгневил на Бога, че е допуснал това в живота му. Той търси отговор от Бога защо се е случило така. Изведнъж „бог“ му проговаря и му казва да вземе химикалка и да записва отговорите на своите въпроси. Такава е и структурата на книгата – конкретен въпрос и отговор. Щом започнах да чета, вече не можех да спра. Книгата отговаряше на всички мои въпроси, и то по начин, който ми харесваше. В нея се обясняваше, че няма зло, че Бог е любов и няма да съди никого, а и за всички предстои светло бъдеще. Това е толкова примамливо, че човек може мно-

го лесно да се заблуди. Така се случи и с мене. Все повече защитавах принципите и вярванията на т. нар. нюейджъри. Вярвах в Новата епоха, при която всичко е добро и животът е повече от прекрасен. Нещата започнаха да се задълбочават, когато дойдох да уча в София. Тук имаше много повече възможности, повече хора от „моята порода“ и по-голяма свобода да решавам какво ще правя с живота си. От познатата на всички тиха и кротка Дани започнах да се превръщам във феминистично настроена съвременна жена, която иска да е равна с мъжете. Интересувах се от книги за личностно развитие, чрез които да разбера как да стана най-добрата версия на себе си, как да постигна мечтания си живот. Покъсно осъзнах, че това е поредната лъжа на дявола, съсипваща обществото ни, нашите ценности и яснотата за ролите, които Бог ни е определил.


Едно от най-големите ми желания беше свързано с точния човек за мене. Започнах да търся материали в тази насока. Попаднах на темата за „душата близнак“ („twin flame“). Непрестанно четях статии и гледах разни ютуб видеа за това. Дори няколко пъти медитирах, за да открия и да се свържа с моята душа близнак. В литературата се споменаваше, че много рядко двете души се реинкарнират в един и същ живот на земята. По принцип единият е на земята, а другият му помага от небесата. Аз желаех толкова силно моят да е тук, да го открия и да живеем прекрасен живот заедно! След поредното разочарование си казах, че няма да имам приятел, докато не намеря най-добрия за мене. Чаках шест години и благодаря на Бога, че контролираше всичко това. За тази цел се присъединявах и към разни групи по Фейсбук като „Етерно освобождение“, послания и напътствия от ангели пазители и т.н. Постепенно се сприятелих виртуално с хора, които практикуват езотерика и окултизъм. Често в тези групи се споменаваше за „Христовата енергия“ и че Христос е един от великите хора, които са се родили на земята, но не е Бог и Спасител. Лукавия ме завличаше все повече и повече в своите мрежи. Гледането на кафе и астрологията не ми се струваха достатъчни. За един рожден ден ми подариха карти с ангелски напътствия и всякакви богини. Започнах да гадая с тях не само за себе си, а и за приятелки. Търсех и други начини – чрез

хиромантия (гадаене по линиите на ръката), физиогномика (гадаене по частите на лицето), нумерология. Понякога през нощта сънувах кошмари и преживявах т. нар. „сънна парализа“. Цялото ми тяло се сковаваше от много голям страх. Бях будна, но не можех нито да помръдна, нито да кажа нещо. Вратата към демоничния свят се отваряше все по-широко. На един поход се запознах с жена, която практикува женски ритуали за усилване на енергията – „танц мандала“. Покани ме на сесия, водена от нея. Беше ми малко странно в началото, после постепенно се отпуснах и се включих. Под музикален съпровод се повтарят думи, които никой не знае какво означават, но са с „голяма сила“. В същото време се извършват определени движения, които да засилят женската енергия, привличаща мъжете. Всяка жена споделя това, за което мечтае и иска да й се случи. Накрая всяка оставя свой предмет, който да бъде зареден с енергия, така че тя да стане още по-силна енергийно. След края на едночасовия ритуал ръководителката ме покани да се включвам в техните сесии, като свиря на китара и пея песни. Съгласих се да участвам. Първия път беше сред природата, а не в студио. Беше доста налудничаво, дори и за моя приемащ всичко и всички нюейджърски ум. Но както времето беше хубаво и слънчево, изведнъж се разрази страшна буря с гръмотевици. Това ме накара да се замисля – казах си, че тук нещо не е както

трябва. Разбира се, жената, която водеше ритуала, обясни, че ненадейната буря била супер, защото по този начин се пречиствали всякакви негативни енергии. Слава на Бога, че плановете се осуетиха и участвах само два пъти в този ритуал. По това време ме привличаше и вярването, че съществува прераждане. Бях убедена, че съм стара душа и това е едно от последните ми прераждания. „Все пак имам извисен ум!“ Малко след това научих какво е регресията – ритуал хипноза за връщане в минали животи. По този начин можеш да изчистиш негативната си карма и да „разбереш“ къде се коренят проблемите в живота ти. Изпробвах го! Само за 50 лв. всичко трябваше да се изясни. Първо бях въведена в леко хипнотично отпуснато състояние. След това жената ме насочваше какво точно да правя и ми задаваше въпроси. Успях да „се върна“ в два минали живота. Интересното е, че и при двете ситуации виждах много тъжни неща, изпитвах негативни емоции и накрая умирах – все образи и видения, които демоните насаждаха в главата ми. Но целият сеанс беше представен като много полезен и успокояващ. Лъжи, цял тон лъжи! В същото време истинският Бог не ме беше забравил и непрестанно изпращаше хора и обстоятелства, които да ме изведат от заблудите. Разбира се, тогава изобщо не възприемах нещата така. Мислех си, че аз трябва да помогна на тези хора и да им покажа каква е истината. Повечето ми приятели бяха християни. Много обичах да прекарвам време с тях, защото ги усещах като наистина стойностни. Организирах спортни събития и походи, където имаше възможност да се запознаят и да общуват хора с различни вярвания. Дори бях една от най-активните доброволци в християнска спортна организация, въпреки че вътрешно не приемах християнския мироглед. Започнах да участвам в християнски семинари, дискусии, срещи, студентски лагери. Точно на такъв лагер се запознах с моя бъдещ съпруг Ники. По онова време и той живееше в заблуда, но Бог избави и него. Когато хората се молеха на глас, пееха християнски песни или четяха Библията, аз само наблюдавах и не се


включвах. Неведнъж моите приятели разговаряха с мене за Господ Иисус и за християнската вяра, но когато чуех за всичко това, в сърцето ми се надигаха много силен бунт и раздразнение. Понякога се случваше да споря по-бурно с тях. Исках да докажа, че аз съм права, а те са заблудени. По-късно разбрах колко много хора са се молили за мене през всички тези години. Така въпреки твърдите си убеждения чувствах, че нещо все ми липсва. Не намирах покой. Толкова силно исках да разбера Истината, че отправях молитви към самия Бог и казвах: „Иисусе, дори ти да си Истината, искам да знам! Докажи ми!“. И се разочаровах, че не получавам отговор веднага. Бяха ми нужни няколко години, за да разбера със сърцето си. С Ники бяхме добри приятели и разговаряхме на различни теми. След един християнски лагер, на който бяхме и двамата, се срещнахме и той с ентусиазъм ми разказа как е повярвал в Иисус Христос и Той е променил сърцето му. В този момент и аз разсъждавах за това, но споделих с него, че има нещо, което ме спира, и изобщо не мога да чета Библията и да повярвам в Христос. Тогава Ники ми предложи да прочета една статия за окултизма. Имах доста въпроси и реших да се срещна с автора на статията. Оказа се, че това е дякон Пеянски от църквата, която Ники беше започнал да посещава, след като бе повярвал в Иисус Христос. По време на разговора ни с дякона усетих, че има нещо, което не ми позволява да задавам въпроси – гърлото ми пресъхна и се почувствах много изморена. Лукавия се опитваше да провали срещата, но Бог имаше друг план за мене. Накрая дякон Пеянски попита дали имам нещо против да ме благослови. Разбира се, че не! Какво може да ми направи неговото благословение освен добро. Той положи ръка върху главата ми и се помоли за мене. Неочаквано започнах да плача и осъзнах, че нещо се случва. Спомних си как Ники ми разказа, че Господ е докоснал сърцето му на християнския лагер. Разбрах, че Бог докосна и мене със Светия Си Дух. Бях съкрушена!

Само половин час след това Ники ме помоли да отида с него в един дом за възрастни хора и там да изпеем заедно няколко християнски песни. Дотогава никога не бях пяла християнски песни. Нещо винаги ме спираше. Изненадващо, с лекота и само с няколко минути репетиция бях готова. Това беше моето малко чудо, с което Бог ми потвърждаваше Своята истинност. Онова, което ме възпираше, беше изчезнало. От този ден всичко в моя живот се промени. Започнах да чета Библията всеки ден и да разбирам какво чета. Преди да приема, че Иисус Христос е Господ, не можех да разбера нищо от тази Книга, а и когато я четях, сънувах кошмари. Започнах да ходя на църква редовно, да слушам християнски песни, да гледам християнски филми, да се моля, дори пред повече хора (нещо почти невъзможно преди). Когато се връщам назад във времето, Бог ми отваря очите за благословенията, които ми е изпращал още от най-ранна възраст и през целия ми живот досега – в училище седях на един чин с момиче, което вярваше в Бога. Участвах в много планински походи с християни, като аз бях единствената, която все още не Го беше познала. Бог ми подари пътуване до Корея, където една седмица живях в местна църква и хората се грижеха за мене като че ли бях част от семейството им. По-късно разбрах, че цялата църква се е молила за мене – над 400 души. Все повече се убеждавах в силата на молитвата. Искрено благодаря на всеки човек, който се е молил за моето спасение! Мога още дълго да изброявам чудесата в живота ми, за които съм толкова благодарна на Господ! Благодаря на Иисус Христос, че ме избави от цялата тиня, в която бях затънала. Той продължава да ме променя всеки ден и ми помага да се уподобявам на Него – да съм обичаща, милосърдна, смирена. Дава ми свобода, мир и Истината, която толкова жадно търсех.

Вече имам живот, изпълнен с благодат, благословения и всекидневни свидетелства за мощта и силата на Христос. Служа Му по най-различни начини. Участвам активно в хвалението на църквата и прославям Неговото име. Благословение е да бъда съпруга и майка – ролите, които Бог ми подари, след като повярвах. Той ми даде съпруг, който е не просто добър избор за мене, а най-превъзходният избор, който можех да направя. Много повече от всичко, което си мислех, че трябва да бъде, и което толкова копнеех да имам! „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава, който търси, намира, и на този, който хлопа, ще се отвори“ (Матей 7:7-8). Това се изпълни в моя живот – търсих Истината и я намерих. Слава да бъде на великото име на Господ Иисус Христос!


А

ко Бог реално властва във Вселената и наистина „върши всичко по решение на волята Си“ (Еф. 1:11), т.е. ако това огнище на коронавирус с всички вредни последици е в Неговите святи, праведни, добри и мъдри ръце, какви са целите Му? Ние, хората, сме ограничени, грешни, културно обусловени, формирани с несъвършенства от своите гени и личната си история. Затова ще постъпим мъдро, ако се вслушаме в думите на пророк Исая: „Престанете да се надявате на човек, чието дихание е в ноздрите му, защото какво знае той?“ (Ис. 2:22). Бог винаги прави милиард неща, за които ние не знаем: Неговите замисли за коронавируса не само е невъзможно да се изброят, а и в много отношения са непроследими. „Непроследими“ означава, че Бог винаги прави повече, отколкото ние виждаме – и дори това, което виждаме, не бихме могли да го видим, ако Той не ни го беше открил. И така, какво прави Бог чрез коронавируса?

I отговор БОГ ПОКАЗВА НРАВСТВЕНИЯ УЖАС С това избухване на коронавируса, както и при всички други бедствия, Бог показва на света материалния образ на нравствения ужас и духовната мерзост на греха, който Го отхвърля. Наистина грехът е причината за всички физически страдания. От грехопадението досега този свят е покварен. Цялата му красота е преплетена със зло, бедствия, болести и разочарования. Бог го е създал съвършен, но и до днес историята, колкото и да е удивителна, остава конвейер от трупове. Библията показва тази поквара не като нещо естествено, а като Божия съд над света, пропит с грях. Апостол Павел пише, че бедствията около нас изразяват Божия съд: „Защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята

на Онзи, Който ги покори, с надежда...“ (Римл. 8:20-21). Не сатана е подчинил творението на суета с надежда. Не Адам е подчинил творението на суета с надежда. Бог е направил това. Този пасаж всъщност е пълен с надежда: „...при славното освобождение на Божите синове“ (ст. 21). Бог има удивителен план за ново творение, където Той „...ще изтрие всяка сълза от очите им“ (Откр. 21:4). Но сега всички сме под Неговия съд. Той е подложил целия свят на смърт, бедствия и страдания. Да, дори собствените Му деца – тези, които Той „е предопределил да осинови за Себе Си чрез Иисус Христос“ (Еф. 1: 5), изкупил е чрез кръвта на Сина Си (Еф. 1: 7) и е предназначил за вечен живот (Еф. 1:18), дори ние страдаме и умираме заради Божия съд над грехопадението (Римл. 8:23). Християните също умират при наводнения, убиват ги при терористични атаки, разболяват се от коронавирус. Разликата е, че в живота на вярващите, които приемат Христос като свое най-голямо съкровище, това тление не води до осъждане (Римл. 8: 1). На тях страданието носи очистване, а не възмездие. Когато твърдя, че всички неволи на този свят се коренят в Божия съд, не си затварям очите за факта, че сатана участва активно във всеобщите ни бедствия. Библията го нарича „бога на този свят“ (ΙΙ Кор. 4: 4), „княза на този свят“ (Йоан 12:31) и „княза на въздушната власт“ (Еф. 2: 2). За него четем: „Той си беше открай човекоубиец“ (Йоан 8:44). Дяволът „връзва“ и „угнетява“ хората с много болести (Лука 13:16; Деян. 10:38). Но той е на каишка. И каишката е в ръцете на Бога. Без Божие разрешение сатана не прави нищо. Той действа само с разрешение и ограничено (Йов 1:12;

2:6; Лука 22:31-32; ΙΙ Кор. 12:7). В крайна сметка колко щети ще нанесе дяволът, зависи от Бога. Сатана не е откъснат от Божия съд. Той неволно служи за неговото изпълнение. А сега нека се съсредоточим върху значението на коронавируса. Защо Бог изпраща на този свят физическа присъда за нравственото зло? Адам и Ева не се подчиняват на Бога. Те предпочитат своята пред Божията мъдрост. Вместо доверие избират независимост. Това неподчинение, предпочитание и избор са духовно и нравствено зло. В самото начало грехът е в душата, а не в тялото. Но в отговор на нравствения и духовния бунт Бог подлага физическия свят на бедствия и страдания. Защо? Бог е наложил проклятие върху материалния свят,


Ако не осъзнаем това, няма да се обърнем към Христос за спасение от мерзостта на греха. Възможно е да извикаме за спасение от наказанието за греха. Но ще видим ли и ще намразим ли унижаващата нравствена мерзост на греха? Ако не го направим, причината не е, че Бог не ни е дал ярки образи на това чрез физически бедствия – например чрез коронавируса. Така и днес Бог от милост крещи към нас: „Събудете се! Ето какъв е грехът срещу Бога! Той е ужасен и отвратителен. И е много по-опасен от коронавируса“.

II отговор БОГ ИЗПРАЩА КОНКРЕТНО БОЖЕСТВЕНО НАКАЗАНИЕ

за да може физическите ужаси, които виждаме около себе си при болести и бедствия, да станат жива картина за това, колко ужасен е грехът. С други думи, физическото зло е притча, драма, показател за това, колко възмутителен е нравственият бунт срещу Бога. Причината е, че в сегашното си състояние след грехопадението, заслепени от греха, ние не можем да видим или да почувстваме колко отвратителен е грехът срещу Бога. Мнозина ли са хората, които губят съня си, защото осъзнават, че ден след ден оскърбяват Бога чрез своето пренебрежение и неподчинение? Затова пък как чувстваме физическата болка! Колко сме възмутени, когато Бог докосва тялото ни! Може би не скърбим, задето унижаваме Бога в сърцето си все-

ки ден. Но когато дойде коронавирусът и заплаши тялото ни, веднага си спомняме за Бога. Физическото страдание е Божият тръбен зов, който ни казва, че в този свят има нещо ужасно неправилно. Болестта и недъзите са образи, които Бог използва в материалния свят, за да покаже как изглежда грехът в духовния свят. Това е вярно, независимо че подобни болести и недъзи сполетяват и някои от най-благочестивите хора по света. Само ако можехме всички ние да видим и да почувстваме колко отвратително, възмутително, мерзко е да се отнасяме с презрение към своя Създател, да Го пренебрегваме и да не Му вярваме, да Го унижаваме и в сърцето си да Му обръщаме по-малко внимание, отколкото на своята прическа!

За някои хора заразяването с коронавирус ще бъде конкретно божествено наказание за техните греховни възгледи или действия. Но фактът, че всички бедствия са резултат от грехопадението, от влизането в света на принизяващия Бога грях, не означава, че всички страдания на отделните хора са конкретни наказания за техните грехове. На „Божия дом“ този съд от Бога носи очистване, а не възмездие. За вярващите това не е наказание. Така че не всички страдания са причинени от конкретни Божи наказания за конкретни грехове. Понякога обаче Бог използва болестта, за да извърши съд над онези, които Го отхвърлят и се отдават на греха. В Деяния 12 гл. четем за цар Ирод, който се превъзнесъл до такава степен, че си позволил да нарече себе си бог. „Но изведнъж ангел Господен го порази, задето не въздаде слава на Бога; и той, изяден от червеи, умря“ (ст. 23). Бог би могъл да постъпи така с всички, които се превъзнасят. А това означава, че можем да се изненадваме колко много от нашите управници не умират на място всеки ден заради своето високомерие пред Бога и хората. Но Бог въздържа тяхното наказание заради голямата Си милост.


Ето защо коронавирусът няма да бъде ясно и просто наказание за никой човек. Най-любещите, изпълнени с Божия дух християни, чиито грехове са простени в Христос, също могат да умрат от коронавируса. Но е напълно уместно всеки от нас да изследва собственото си сърце, за да види дали страданието му не е Божие наказание заради неговия начин на живот. Ако сме приели Христос, можем да бъдем сигурни, че страданието ни не е Божие наказание. Защото Иисус казва: „Който слуша словото Ми и вярва в Онзи, Който Ме е пратил, има вечен живот и не отива на съд, а е минал от смърт към живот“ (Йоан 5:24). Няма осъждане за онези, които са в Христос Иисус (Римл. 8:1). Тези изпитания за тях са възпитание, а не наказание.

III отговор БОГ НИ ПРОБУЖДА ЗА НЕОТМЕННОСТТА НА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ Коронавирусът е напомнянето на Бога да бъдем готови за Второто пришествие на Христос. В Библията неизменно се подчертава тази истина: Иисус Христос ще се завърне (Деян. 1:11; Мат. 25:31-32). Хората, които не са готови да се срещнат с Него, ще бъдат застигнати внезапно от този ден (Лука 21:34). Господ Иисус казва, че признаците за Неговото завръщане ще бъдат чести войни, глад и земетресения (Мат. 24:7). Тези признаци Той нарича „болки“ (ст. 8). И оприличава земята на раждаща жена – ражда се новият свят, който ще се появи с Неговото повторно идване. Апостол Павел в Римляни 8:22 сравнява този образ на родилните болки с всички стенания на творението – страдания, бедствия и болести (включително коронавируса). Той показва, че нашите болести също са част от родилните мъки, обхванали този свят. Ние стенем в очакване на изкуплението на своето тяло при идването на Иисус, когато Той ще възкреси мъртвите и ще ни даде нови, прославени тела (Фил. 3:21; Римл. 8:21-23). Ето какво имам предвид: Иисус иска да видим тези родилни мъки (сред тях и коронавируса) като напомняне и предупреждение, че Той идва и ние трябва

да сме готови (Мат. 24:44). Не е нужно да гадаете датата на Неговото идване, за да приемете сериозно думите Му. И няма съмнение в това, което Той казва: „Внимавайте, бъдете будни и се молете; понеже не знаете кога ще настане времето... И тъй, бъдете будни; понеже не знаете кога ще дойде господарят на къщата... А каквото говоря на вас, говоря го на всички: бъдете будни!“ (Марк 13:33-37). Всичко е ясно. Стойте будни! Родилните мъки в този свят са предназначени да напомнят за това. И днес, затънали в цялата си активна дейност, хората напълно забравят за идването на Иисус Христос. Те са в страшна опасност. А коронавирусът е милостиво напомняне, че трябва да бъдат подготвени. За да бъде готов човек, е нужно да дойде при Христос, да получи прошка за греховете си и да живее в Неговата светлина. Тогава той ще бъде сред онези, които не са в мрака, така че денят да ги изненада като крадец, ще бъде син на деня. Затова бъдете бодри – „Бог ни определи не за гняв, а за да придобием спасение чрез нашия Господ Иисус Христос, Който умря за нас, за да можем ние, будни ли сме, или спим, да живеем заедно с Него“ (Ι Сол. 5:4-10).

IV отговор БОГ НИ ОТКРИВА БЕЗКРАЙНАТА ЦЕННОСТ НА ХРИСТОС Коронавирусът е гръмогласният призив на Бога към всички нас да се покаем и да съгласуваме живота си с безкрайната ценност на Христос. Днешната пандемия не е уникална като призив за покаяние. Всъщност всички природни бедствия са Божи болезнени и милостиви призиви към покаяние. Виждаме това в думите на Иисус за бедствията, когато Пилат убива жестоко група поклонници в храма, а Силоамската кула се срутва и убива осемнадесет минувачи. Едното бедствие е плод на човешко зверство. Другото прилича на нещастен случай (Лука 13:1-5). Множеството иска да попита Иисус дали това е конкретно наказание от Бога за конкретни грехове. Неговият отговор е потресаващ. От тези бедствия Той прави извод, който се отнася за всички, не само за умрелите там: „Нито убитите от Пилат,

нито смазаните от кулата са били найлошите грешници – не по-лоши от вас“. Защо Христос говори за техния грях? Те не го питат какво мисли за собствения им грях. Интересуват се повече за другите. Искат да знаят какво означават тези бедствия за жертвите, а не за всички останали. Ето защо отговорът на Иисус е потресаващ. Всъщност Той казва, че тези бедствия носят смисъл за всеки, защото говорят на всеки от нас: „Покайте се или ще загинете“. Христос повтаря това два пъти (Лука 13:3,5). Тук Господ пренасочва учудването на Своите събеседници. Тяхната изненада, която ги кара да Му зададат въпрос, е имала грешна насоченост. Те са изумени, че жертвите са били толкова жестоко избити и така безсмислено смазани. Но Иисус им отговаря: „Трябва да се учудвате, че не вие бяхте убити и смазани. Всъщност, ако не се покаете, и вас самите някой ден ще ви постигне подобна присъда“. От тук стигам до извода, че чрез всички подобни бедствия Бог милостиво ни отправя важно послание, което гласи, че всички сме грешници, обречени да загинем. И чрез различните бедствия Той ни призовава милостиво да се покаем и да получим спасение, докато все още има време. Иисус пренасочва вниманието от мъртвите към живите: „Нека не говорим за мъртвите, да поговорим за вас. Това е по-спешно. Случилото се с тях говори за вас. Най-важното за вас е не техният, а вашият грях“. Мисля, че това е Божието


послание към света чрез избухването на коронавируса. Бог призовава света към покаяние, докато все още има време. Какво означава покаяние? В Новия Завет тази дума говори за промяна на сърцето и ума. Това не е повърхностна смяна на мнението, а дълбоко преобразяване, когато осъзнаваме кой всъщност е Бог и кой е Иисус, и започваме да ценим всеки от Тях. Ето как Христос описва такава промяна: „Възлюби Господ, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си разум“ (Мат. 22:37). Най-фундаменталната промяна в сърцето и ума, към която призовава покаянието, е да ценим Бога с цялото си същество и да ценим взаимоотношенията си с Иисус повече от всички други взаимоотношения. По тази причина Христос казва, че ако не се покаем, всички ще загинем по същия начин: защото всички сме заменили Бога, най-голямото съкровище, с нещо несравнимо по-малко, което обичаме повече от Него (Римл. 1:22-23), и всички сме се отнасяли с Иисус така, сякаш Той не е толкова ценен, колкото парите, забавленията, приятелите или семейството. Причината, поради която всички ние заслужаваме да загинем, не е списък с нарушени от нас правила, а безкрайната ценност на всичко, което е Бог за нас в Иисус Христос и което ние презираме. Покаянието означава да се събудим от своите саморазрушителни предпочитания като избора на олово вместо злато, на основа от пясък вместо твърда скала, на игри в локва вместо почивка на море.

Както пише Клайв Луис: „Ние сме безумци, които се забавляват с пиене, разпътство и успехи, когато Бог ни е приготвил огромна радост – така, както едно дете си играе в локвата, без да подозира, че майка му и баща му искат да го заведат на море“. „Огромната радост“, за която Луис говори, можем да изпитаме, когато виждаме, вкусваме и споделяме безкрайната ценност, красота и величие на Христос. Ето какво прави Бог чрез коронавируса: Той ни показва – нагледно, болезнено, че нищо на този свят няма да ни даде сигурността и удовлетворението, които откриваме в безкрайната ценност и безкрайното величие на Иисус. Тази глобална пандемия ни лишава от свободата да се придвижваме, да работим извън дома си и от възможността да общуваме лице в лице. Отнема ни безопасността и удобствата. Накрая може да ни отнеме и живота. Но Бог ни подлага на такива лишения, за да ни накара да се доверим на Христос. Бог изпраща бедствия и в такива обстоятелства предлага Христос на света именно защото Неговото найвисше, вседостатъчно величие сияе още по-ярко, когато Той поддържа нашата радост по време на страдания. Ето за какво говори коронавирусът: „Спрете да разчитате на себе си и се обърнете към Бога!“. Вие не можете да победите смъртта. Бог е способен да възкресява мъртвите. И разбира се, „да се надяваме на Бога“, не означава християните да станат безделници. Те никога не са били безделници. Това означава,

че основата, принципът и целта на всички наши действия е Бог. Коронавирусът призовава към това, Бог да се превърне в най-важната реалност, която пронизва целия ни живот. Апостол Павел казва: „Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си“ (ΙΙ Кор. 12:9). Защо той е готов да приеме своя „трън в плътта“? Защото крайната цел на неговия живот е Христос да бъде възвеличен в тялото му, независимо дали чрез живота, или чрез смъртта му (Фил. 1:20). Да гледа красотата на Христос, да цени Христос като найголямото си съкровище, да покаже на света, че Христос е по-добър от здравето и живота – в това се е състояла радостта на Павел. Апостолът с готовност е понасял щети и защото тогава Христос е бил още по-голяма придобивка за него: „Смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването на Христос Иисус, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох и всичко смятам за смет, за да придобия Христос“ (Фил. 3:8). Ето какво означава да се покаеш: да преживееш такава промяна на сърцето и ума си, че Бог в Христос да стане за тебе по-ценен от живота (Пс. 62:4). Павел е имал такава вяра. И всичко това се отнася както за живота, така и за смъртта. Вярно е за живота, защото Христос е сладостта на всяка наслада и Той е по-добър от всички тях. Вярно е и за смъртта (Пс. 15:11). Пандемията от коронавируса ни носи лишения: от най-малкото – да загубим удобствата си – до най-голямото – да загубим живота си. И ако сме научили тайната на радостта на апостола, можем да приемем тези лишения като придобивка. Ето за какво говори Бог на света. Покайте се и съобразете живота си с безкрайната ценност на Христос.

V отговор БОГ НИ УЧИ ДА ПРАВИМ ДОБРО СРЕД ОПАСНОСТИТЕ Коронавирусът е призивът на Бога към вярващите, като преодолеят страха и самосъжалението, смело, радостно и с любов да вършат добри дела, които да Го прославят. Иисус учи Своите последователи: „Така да светне пред хората вашата свет-


лина, че да видят добрите ви дела и да прославят небесния ви Отец“ (Мат. 5:16). Това често не се забелязва, но солта на земята става наистина солена и светлината на света засиява още по-ярко, когато се налага да се вършат добри дела в разгара на страданията (Мат. 5:11-16). Вкус и блясък придават на християнството не просто добрите дела, а найвече добрите дела, извършени въпреки опасността. Мнозина невярващи вършат добри дела. Но едва ли хората славят Бога заради тях. Да, в петата глава на Евангелието от Матей опасността се изразява в гонения, а не в болест. Но принципът остава същият. Делата на любовта в опасна ситуация, било то болест или гонения, показват по-ясно, че те черпят сила от надеждата в Бога (Лука 14:13-14). Надеждата в Бога, която се простира отвъд смъртта, ни дава желание и сила да вършим добри дела, когато не очакваме да получим награда за тях в земния живот. Това важи и за добрите дела, заради които се излагаме на опасност, особено на смъртна опасност. Павел показва същата връзка между смъртта на Иисус и ревността на християните за добри дела: „Който даде Себе Си за нас, за да ни избави от всяко беззаконие и да ни очисти, за да Му бъдем избран народ, ревностен към добри дела“ (Тит 2:14). Апостолът посочва ясно и че тези добри дела са насочени както към вярващи, така и към невярващи (Гал. 6:10; I Сол. 5:15). Най-висшата цел на Бога е ние да прославим величието Му и да прогласим ценността на Неговия Син Иисус Христос (I Кор. 10:31; Фил. 1:20) чрез нашия живот или чрез нашата смърт. Това е великата, дадена от Бога цел на човешкия живот. Следователно една от целите на Бога при коронавируса е Неговият народ, освободил се от страха и самосъжалението, да се отдаде на добри дела пред лицето на опасността. Християните са привлечени от необходимостта, а не от удобствата. От любовта, а не от безопасността. Нашият Спасител е точно такъв. Той е умрял именно заради това. Римската империя два пъти е била поразена от ужасна чума: през 165 и 251 г. Тогава извън християнската Църква не

е имало нито културна, нито религиозна основа за милосърдие и саможертва. И докато една трета от хората в империята умирали от болести, лекарите бягали по своите вили извън градовете. Онези, които имали симптоми, били прогонвани от домовете си. Жреците напускали храмовете. Но християните настоявали, че имат отговори, и най-важното, техните действия били навременни. Сред тези отговори били прощаването на греховете чрез Христос и надеждата за вечен живот след смъртта. Това била ценна новина във време на медицинска безпомощност и пълна безнадеждност. А що се отнася до действията, мнозина християни се грижели за болните и умиращите. Към края на втората епидемия епископ Дионисий Александрийски пише писмо, в което хвали членовете на своята църква: „Доста от нашите братя, водени от изобилие на милост и братска любов, не жалеха себе си, подкрепяха се един друг, безстрашно посещаваха болните, служеха им безотказно, като се грижеха за тях заради Христос, радостно умираха заедно...“. С течение на времето тази вдъхновена от Господ Иисус грижа за болните и бедните, чужда на господстващата култура, накарала мнозина да се откажат от езичеството, което ги заобикаляло, и да се обърнат към християнството. Два века по-късно, когато римският император Юлиан (332 – 363) иска да вдъхне нов живот на древната римска религия и вижда в християнството все по-голяма заплаха, той пише с недоволство на римския вър-

ховен жрец в Галатия: „Безбожието [т.е. християнството] се разпространи преди всичко заради човечността към странниците и грижата за погребването на мъртвите... За нас е позор, когато никой от юдеите не проси милостиня, когато нечестивите галилеяни [т.е. християните] хранят не само своите, но и нашите, а нашите са лишени от нашата помощ“. Няма никакво противоречие между представата, че коронавирусът е изпратен от Бога, и призива към християните да поемат рискове, за да облекчат страданията, причинени от болестта. Откакто заради грехопадението Бог е покорил света на греха и страданията, Той е определил Неговият народ да се стреми да избавя погиващите, независимо че именно Той е постановил съда над погиващите. Самият Бог е дошъл на света в образа на Иисус Христос, за да спаси хората от Своя собствен справедлив съд (Римл. 5:9). Ето какво означава Христовият кръст. Затова добрите дела на Божия народ ще включват молитви за изцеление на болните, молитви Бог да задържи ръката Си и да спре пандемията, да даде лекарство за болестта. Ние се молим за коронавируса и работим за облекчаване на страданията, причинени от него.

VI отговор БОГ НАМАЛЯВА СИЛАТА НА КОРЕНИТЕ НИ, ЗА ДА БЛАГОВЕСТВАМЕ НА НАРОДИТЕ Чрез коронавируса Бог намалява силата на корените на уседналите християни по целия свят, за да ги освободи за нещо ново и радикално и да ги изпрати


ще дойде краят“ (Мат. 24:14). Не „може и да бъде проповядвано“, а „ще бъде проповядвано“!

ОТСТЪПЛЕНИЕ ПРЕДИ СТРАТЕГИЧЕСКО НАСТЪПЛЕНИЕ

с Христовото благовестие до недостигнатите народи. Свързването на коронавируса с християнските мисии може да изглежда странна идея, като се има предвид, че в краткосрочен план тази болест пречи на всякакви пътувания и придвижвания. Но аз не мисля в краткосрочен план. И преди Бог е използвал страдания и потреси, за да изпрати Своята Църква там, където е трябвало да отиде. Предполагам, че Той ще направи това и сега като резултат от дългосрочните последствия на коронавируса. Да разгледаме например как Бог изпраща първите християни от Йерусалим на мисия в Юдея и Самария. Иисус заръчва на учениците Си да проповядват благовестието по целия свят, включително „в Йерусалим и в цяла Юдея и Самария, и дори до края на земята“ (Деян. 1:8). Но до времето, описано в 8 глава от Деянията на апостолите, благата вест като че ли се е ограничила само в Йерусалим. За да се отправи Църквата на мисия, са били необходими смъртта на дякон Стефан и последвалите гонения (Деян. 7:59-60; 8:1-4). Ето как Бог подтиква Своя народ да излезе от родните си места – чрез мъченичество и гонения, така че благовестието да бъде чуто и в „Юдея и Самария“. Божите пътища не са нашите пътища. Но мисията, определена от Бога, със сигурност ще бъде изпълнена (Мат. 16:18). „И ще бъде проповядвано това благовестие на царството по цялата Вселена за свидетелство на всички народи; и тогава

Възможно е да предположим, че християнските мисии по целия свят ще трябва да отстъпят поради избухването на пандемията от коронавирус. Но в Божите пътища често има нещо, което изглежда като отстъпление, а всъщност води към значителни стъпки напред. На 9 януари 1985 г. в България пасторът на Конгрешанската църква Христо Куличев бил арестуван и изпратен в затвора. Неговото престъпление било, че е проповядвал в своята църква, макар държавата да е назначила друг човек за пастир, когото вярващите не са избирали. Съдебният процес бил подигравка с правосъдието. Куличев бил осъден на осем месеца затвор. И през цялото време, докато бил в затвора, той прогласявал Христос – навсякъде, където можел. След като излязъл на свобода, Куличев пише: „И затворниците, и надзирателите задаваха много въпроси и се оказа, че нашето служение там беше по-плодотворно, отколкото бихме могли да очакваме в църквата. Докато бяхме в затвора, ние служихме на Бога по-добре, отколкото, ако бяхме останали на свобода“. Обхватът и тежестта на коронавирусната пандемия са твърде големи, за да не бъде използвана от Бога. Всичко това ще съдейства на Неговата неотклонна глобална цел за разпространение на благовестието по целия свят. Христос не е пролял кръвта Си напразно (Откр. 5:9). Той няма да остане без награда за Своите страдания. Дори днешната пандемия ще послужи за изпълнение на Великото поръчение.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА МОЛИТВА Татко! Понякога с Твоята благодат успяваме да не заспим в Гетсимания. Бодърстваме и се вслушваме в молитвата на Твоя Син. Дълбоко в Себе Си Той знае, че трябва да пострада. Но в Своята съвършена човешка същност призовава: „Ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша“.

Така и ние дълбоко в сърцето си разбираме, че според Твоята мъдрост тази пандемия е изпратена за добри и важни цели. Ние също трябва да страдаме. Твоят Син е бил невинен. А ние не сме. И все пак заедно с Него и ние, които сме толкова далече от съвършената човешка същност, викаме: „Ако е възможно, нека ни отмине тази чаша!“. Господи, извърши по-скоро онова мъчително, справедливо и милостиво дело, което си решил да извършиш. Не удължавай съда. Не отлагай Своето състрадание. Спомни си за бедните, Господи, по Твоята милост не забравяй вика на страдащите. Дай изцеление. Подари ни лекарство. Избави нас – Твоите бедни, безпомощни създания – от тези скърби, молим Те! Но нека нашите страдания и скърби не са напразни, Господи! Очисти вярващите от празните увлечения по безплодния материализъм и от удоволствията, които са много далече от Христос. Нека примамките на сатана да не са по нашия вкус. Отсечи от нас корените и остатъците от гордост, омраза и неправедни пътища. Дай ни способността да негодуваме, когато самите ние принизяваме Твоята слава. Отвори очите на сърцето ни, за да видим красотата на Христос и да й се наслаждаваме. Насочи сърцата ни към Твоето Слово, към Твоя Син и Твоя път. Изпълни ни със състрадателна смелост. Прославяй името Си чрез служението на Твоя народ. Простри ръката Си за голямо пробуждане в този загиващ свят. Нека страшните думи от книгата Откровение да не бъдат изречени за това поколение: „И те не се разкаяха за делата си“ (16:11). Както си поразил телата, така поразявай и дремещите души. Не им позволявай да спят в мрака на гордостта и неверието. По Твоята голяма милост кажи на тези кости: „Оживейте!“. И приведи сърцата и живота на милиони хора в съответствие с безкрайната ценност на Иисус. В името на Иисус Христос, амин!


П

о въпроса дали съществуват извънземни ще кажем, че само учените могат да говорят компетентно по тази тема. Мисля, че днес е най-добре въпросът да бъде зададен така: „Смятате ли, че съществуват извънземни?“, или: „Вярвате ли, че съществуват извънземни?“. Първият вариант трябва да бъде отнесен към учените. А на втория вариант моят личен отговор е, че не вярвам. Не отричам, че е възможно на планетите в другите звездни системи да има живот. Кой знае, за Бога няма нищо невъзможно! Но работата е там, че когато започне разговор на тази тема, всъщност винаги става дума не за възможността да съществува разумен живот във Вселената, а за „пришълци“, НЛО и т.н. Ето в това не вярвам. Защото цялата ситуация с НЛО и извънземните има откровено религиозен характер. Много се говори за това, но няма никакви научни доказателства, което означава, че е въпрос на вяра. Ситуацията се влошава от сотериологичните аспекти на тази вяра (а всяка религия се занимава

с проблема за спасението). Онези, които вярват в извънземните, вярват също така, че те ще ни „помогнат“, „ще спасят Земята“ и т.н. Присъствах на представянето на книга от американския астрофизик Хю Рос, който е християнин. От публиката му зададоха подобен въпрос. Той отговори така: 1. Учените астрономи наблюдават небето хиляди часове, но не виждат НЛО. А любителят, който иска да види НЛО, след като е наблюдавал няколко десетки или стотици часове, вижда извънземни. Ето защо имаме работа или с лъжа (самозаблуда), или с въпрос на вяра. Само онези, които вярват (или са предразположени към такава вяра), виждат. 2. Има статистически данни, които показват, че НЛО се наблюдават по-често в области, където окултизмът е особено развит. Колкото по-популярен е окултизмът, толкова по-често хората виждат НЛО. 3. Според свидетелствата на очевидци НЛО не се подчиняват на физическите закони – те са способни да започнат да се

движат с висока скорост без предварително ускорение, да променят формата си, да се въртят с голяма скорост под остър ъгъл или да сменят посоката на движението си, да се появяват от нищото и по същия начин да изчезват. Това обикновено се обяснява с „високите технологии“ на пришълците. Но физическите тела въпреки всичко се подчиняват на физическите закони – нещо, което не може да се каже за духовните „тела“. Всички тези факти и разсъждения водят към извода, че имаме работа с демонични прояви. Това е, така да се каже, „техногенно езичество“. Шаманите общуват с духове, а „цивилизованите“ хора – с извънземни. Демоните имат индивидуален подход към всеки човек. За тези, които не вярват нито в Бога, нито в дявола, подобно твърдение може да изглежда несериозно. Но за мене то е много сериозна и достатъчно обоснована гледна точка.


Л

итературата за НЛО изобилства с разкази за „срещи“. Неочакваните контакти с екипажите на летящите чинии обикновено се осъществяват в пустинно място, където те съобщават на хората по телепатичен път нещо важно от рода на: „Земята е заплашена от саморазрушение“; „Ние идваме да помогнем, но не можем да започнем без вашата помощ“. Повечето от тези послания са обвързани с някои от найизвестните мотиви в окултната литература: космическата еволюция, откровения, различни психически прояви и т.н. Понякога на човека, влязъл в контакт, се казва, че е избран да бъде ръководител и месия за всички, които по-късно ще му бъдат дадени за помощници. Обикновено той е избраният посредник за предстоящото общуване (по принцип то се осъществява телепатично) и е длъжен да предава информацията на всички, които „имат уши“. На практика все повече хора твърдят, че са били в контакт с НЛО. Но най-драматичните и невероятни срещи са свързани с „похищенията“. В тези случаи окултният характер на всичко, което става, е много ясно изразен. Похитените изпадат в дълбок транс и впоследствие страдат от тежки психически травми. Твърдят, че са били на космически кораб, че са ги изследвали хуманоиди и след това са ги пуснали на свобода. Всичко, което хората наблюдават при контактите с НЛО, изглежда не само странно, но и напълно необяснимо от гледна точка на науката и логиката. Ясно е също, че колкото по-близо до летящите обекти се оказва човекът, толкова по-тайнствени са явленията, които вижда. Елементът на странното и тайнственото събужда интереса ни и ни навежда на мисълта, че става дума за нещо неестествено. Така, като анализираме свързаните с НЛО странности, стигаме до хипотеза, която позволява да съберем на пръв поглед отделните аспекти на феномена в едно цяло. Тази хипотеза свежда явлението НЛО до действия на падналите и отхвърлени духове, които търсят общуване с хората на Земята. Трябва да отбележим, че такава представа за НЛО имат не само християните. Ето например до какви изводи стига Лин Катое, която не е християнка. Като библиограф в Библиотеката на Американския конгрес тя проучва 1600 статии и книги, посветени на НЛО. Катое пише: „В множеството напълно правдоподобни съобщения за НЛО, публикувани в печата, има ярко изразени признаци на спиритични явления и демонична обладаност. С тези понятия отдавна са запознати богословите и парапсихолозите“. Дори агностикът Джон Кил обобщава: „Демонологията не е изобретение на неколцина луди. Това е стара наука за демоните, които съществуват заедно с хората в хода на цялата човешка история. На тази тема са написани хиляди книги. Авторите на много от тях са богослови, учени, естествоизпитатели. Всеки изследовател в тази сфера има възможност да използва голям брой документирани факти. И описаните прояви напомнят много или дори на-

пълно съвпадат с разказите за контакти с НЛО. Жертвите на демономанията имат същите медицински и емоционални симптоми, както хората при среща с НЛО“. Библията не задоволява празното любопитство на хората за демоните, но ни дава ясна представа за сферата на тяхното влияние и за властта им. В библейския разказ (Изх. 7 – 11 гл.) действията на египетските чародеи не са представени като фокуси. Те явно манипулират материята и енергията, магиите им пораждат жаби и змии. И всичко това се възприема не като нещо извънредно, а като обичаен факт. Господ потвърждава, че властта и познанията на чародеите са напълно реални, но служат за съблазън.

Разбира се, на тези окултни сили по Божията воля е сложен край (Изх. 12 – 13 гл.). В Библията обаче четем, че в „края на вековете“ човечеството отново ще се сблъска с безпрецедентни явления и прояви на свръхестествени сили. И подобно на чародействата в древността, те ще бъдат в най-висока степен реални, но в крайна сметка неистинни. Ще имат за цел хората да бъдат излъгани и съблазнени. Иисус казва за измамните пророци и месии: „Ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните“ (Мат. 24:24). Още по-конкретно предупреждава за това ап. Йоан, когато говори за реалността на общуването с духовете и за силата на изпращаните от тях изкушения, които подготвят пътя за антихриста (І Йоан 4:1-3).

1

За повече информация вж. Прозорец, № 2-3, 2006 или: www.fsnb.bg/images/Prozoretz-old-DOCS/624.doc www.fsnb.bg/images/Prozoretz-old-DOCS/636.doc


1.Финалното изречение на Псалмите (Пс. 150:6) 14.Съпругата на Исаак 15.Свещеник от Ноб, присъединил се към Давид, когато той е преследван от Саул (I Цар. 22:20-22) 16.Обшит прорез на дреха, в който влиза копче 17.Първоначалното име на ап. Павел 19.Одоламец, приятел на Юда (Бит. 38:1) 20.Гръцки остров, през който минава ап. Павел на път за Милет (Деян. 20:15) 22.Професия, която се научава след продължително и системно обучение и практика 24.Жена от църквата във Филипи, която ап. Павел умолява да се помири със своята сестра по вяра Синтихия (Фил. 4:2-3) 26.Върховно египетско божество 27.Място за съхранение на игли 29.Вид мекотело от клас Главоноги, което се среща като вкаменелост от юрския период 32.Малкото на козата, козле 33.Потомък на Асаф, автор на Псалм 88 35.Син на Рут и Вооз, дядо на Давид (Рут 4:1617) 36.Растение от сем. Бобови 38.Документи и други писмени материали, които се съхраняват на специално място (Ездр. 6:1) 40.Еврейска мярка за течности (Изх. 29:40) 41.Възпаление на лигавицата на носа 44.Султански указ 46.Река в Русия и Китай 48.Син на Авраам и Сара, наследник на Божите обещания 50.Каменно съоръжение, в което гроздето се тъпче с крака, за да се произведе вино (Числ. 18:2730) 51.Частици, които изграждат химическите елементи 53.Голямо езеро в Северна Америка 55.Дебела тояга (мн.ч.) 57.Вид щраус, който живе в Южна Америка 59.Един от петте основни филистимски градове (I Цар. 5:10) 60.Благочестив родоначалник от Юдовото племе (I Лет. 4:9-10) 61.Първородният син на Юда, който пред Бога е нечестив (Бит. 38:3-7).

1.Название, което учениците на Христос приемат за първи път в Антиохия (Деян.11:26) 2.Едомски цар, Веоров син (I Лет. 1:43-44) 3.Син на Гедеон, който избива братята си и се провъзгласява за цар (Съд. 9 гл.) 4.Ле-

карства, илачи 5.Ехо, отзвук 6.Златен съд, използван в храма (Изх. 25:29) 7.Град на север от Йерусалим, разрушен заради престъпление, извършено от жителите му (Съд. 19–20 гл.) 8.Мъжко чифтокопитно преживно животно, принасяно като жертва в старозаветно време 9.Съработник на ап. Павел от църквата в Йерусалим 10.Танцова стъпка 11.Възпаление на ухото 12.Подарък 13.Планината, на която се установява Ноевият ковчег след потопа 18.Юдейски град, който оказва съпротива на вавилонските войски (Йер. 34:7) 21.Стихотворение от четиринадесет стиха (мн.ч.) 23.Голям изкуствен воден басеин 25.Пушек 26.Хълм, възвишение 28.Широко разпространена твърда, зърнеста скала 30.Индианско племе в Северна Америка 31.Българско лекарство,

което се получава от алкалоидите на кокичето 34.Син на Асаф, храмов музикант (I Лет. 25:2) 37.Един от двата предмета върху нагръдника на първосвещеника, чрез които Бог е напътствал Израил (Вт. 33:8) 39.Светлата част от денонощието 42.Корейска мярка за дължина 43.Растение, употребявано от евреите по време на Пасхата, за да бележат своите входни врати с кръвта на агнето (Изх. 12:22) 45.Електрическа лампа с два електрода (мн.ч.) 47.Многогодишно лианово растение, чийто плод от древността се използва за приготвяне на вино 49.Хубав кон 51.Третият цар на независимото царство Юдея 52.Припяване в православен църковен хор 54.Княжеска титла в Етиопия 56.Инициалите на бивша световна организация 58.Древен халдейски град, родно място на Авраам.


И

Аз бавно, бавно Те обиквам –

И вятър ли ме нежно милва,

Теб, Смисъл мой и мой Живот.

или роси ме росен дъжд,

Макар и трудно, с Теб привиквам,

туй всичко моя блян подсилва –

че Ти от мене чакаш плод!

да дам плода желан веднъж!

Щастлив съм, че ме слънце грее.

Аз не скърбя, че пролетта е

Аз бях за него сляп преди.

отдавна отсънуван сън,

Сега любов – усещам – зрее

че лятото клони към края,

към Тебе в моите гърди.

че чака есента навън.

Минават неусетно дните,

О, стига плодове да има,

но смисъл в тях е скрит сега.

по мойте клонки да тежат.

Аз радостен съм и в бедите,

Тогава нека дойде зима

и кротък в тихата тъга!

и аз се прибера отвъд!

така, как да се избавим от идващия Божи гняв, който неминуемо ще постигне „онези, които не познават Бога, и онези, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Иисус“ (II Сол. 1:8)? Има едно единствено средство – 180-градусов обрат на мисленето и живота, защото всеки от нас се ражда, обърнал гръб на Бога. Ето молитва, чрез която от цяло сърце можете да изразите пред Бога желанието си за този обрат:

Господи Иисусе Христе, моля Те, прости ми всички грехове! Признавам, че съм грешник, който заслужава Твоето осъждане, но вярвам, че на кръста Ти понесе наказанието, което заслужавам, за да бъда и аз опростен. Моля Те, влез в сърцето ми, възроди ме духовно и промени живота ми! Не искам вече да живея в грях пред Тебе. Приемам Те за свой Спасител и Господар на живота си! В името на Господ Иисус, амин!

Ако искрено сте се обърнали с подобна молитва към Бога, имате пълно основание да приемете с вяра прошката, която Той е обещал да даде на всеки каещ се грешник. Живейте до края на дните си верни на Бога! Това ще е възможно само ако четете всеки ден Библията, не преставате да общувате в молитва със своя Спасител Иисус Христос и израствате духовно, като посещавате редовно здрава, библейски основана църква. Това ще ви осигури небето!



Millions discover their favorite reads on issuu every month.

Give your content the digital home it deserves. Get it to any device in seconds.