Page 1

Ап. Павел предупреждава, че някои ще отстъпят от християнската вяра, която разкрива силата на молитвата като средство за общуване с истинския и живия Бог. Молитвата дава сила, променя живота, обстоятелствата, ситуациите и спасява грешника. Молитвата издига човека на по-високо ниво и дава възможност на хора със смирен и съкрушен дух да се слеят в едно молитвено пространство със Създателя си. Молит-

вата през вековете е давала вдъхновение на творческите личности и чрез нея те са получавали откровение от Бога, било то в областта на литературата и изкуството или науката. Кой би дръзнал да отрече националното ни формиране в дух на благородство и истинско благочестие чрез молитвата, с която са били закърмени българите още от тяхното раждане! Родителите им са се молели,

понякога със сълзи, да издържат всяко изпитание или са изразявали радостта и веселието на сърцето си, като са славели и са величаели Бога Творец за Неговата милост, благодат и водителство. Как да пренебрегнем факта, че молитвите, произнесени до семейното огнище и подкрепени не само в църквите, а и в училищата, са допринесли най-много за издигането ни като народ и нация, родила държавни мъже по молитвите на родителите и прародителите, творчески личности и герои, на които трябва да подражаваме! Днес, след периода на атеизма, който е изсмукал човешките души и ги е направил жадни и гладни за духовен живот, тъмните сили се възползват, за да ги заробят отново, като ги заливат не само с мътни, но и с отровни води, но представени като „духовна храна и питие”.

И сеят не само разврат, хаос и беззаконие, но и най-страшното: окултизъм. Днес поради упадъка на молитвения дух и на християните в църквите се предлага заместител на молитвата - трансцендентална медитация. Душегрижителската ми практика с окултно обременени и психически натоварени хора в продължение на 18 години показва, че измамените, демонизираните и обладаните хора много често са започвали с трансцендентална медитация. Нека да конкретизираме характеристиките на тези три групи. 1. Измамени. Измаменият е човек, чието мислене е отклонено от истината вследствие превратност на ума или под въздействието на измамливи духове. Той приема лъжата вместо истината. За такива хора ап. Павел пише в Посланието към римляните (1:21-28). Бог ги “предава на извратен ум - да вършат онова, що не прилича” (ст. 28, СИ). 2. Демонизирани. Демонизираният е човек, чрез когото се проявяват нечисти духове. Той се ръководи от техните съвети и чрез него те вършат чудеса

и знамения. Волята на демонизираните не е поробена от бесовете - те могат да изпълняват или да не изпълняват заповедите им. Хората, изброени във Второзаконие 18 гл. (прорицатели, гадатели, магьосници и т.н.), несъмненно са демонизирани. Друг пример е Симон магьосника от ДА 8:9 и сл. Измамените са послушни на нечисти духове само в ума и в чувствата си, чрез демонизираните бесовете се проявяват на практика. Сатана ги използва - те получават информация и стават проводници на бесовска сила. Като влизат в сътрудничество с демоничните сили, рискуват да се окажат обладани, защото чрез тези практики се демонизират във все по-голяма степен. Например екстрасенсите постоянно са вдъхновявани от нечистите сили, които ги подбуждат да лекуват другите. Въпреки че могат да се откажат от това лечителство, най-често не искат да го направят. Изпитват необходимост постоянно да отдават получаваната енергия - в противен случай им прилошава.

3. Обладани. Обладаният е човек, чиято воля е дотолкова поробена от нечистите духове, че няма сили да им противостои. А Бог сътворил човека със свободна воля и макар че той е съгрешил и продължава да греши чрез послушанието си спрямо нечистите духове, неговата воля, ако не е обладана, е способна да им се противопостави. Но нека да видим каква е същността на трансценденталната медитация – ТМ. Това е древна езическа религия, представена в съвременна, дори „научна” опаковка, с която се търси влияние върху масите. Целта на разпространителите й е да изкарат лесни пари от последователите си. Основател на ТМ Махеш Прасад Варма, по късно известен като Махариши Махеш Йоги, е роден в Индия около 1910 г. Завършва физика и се занимава известно време с научна дейност. След това става ученик на индийския религиозен водач Гуру Дев, който преоткрива от индуистките писания

техниката, позната като ТМ. Името му идва от „маха”, което означава „велик”, и „риши”, което означава „пророк” или „светец”, а „йоги” е учител на йогийски медитационни техники. ТМ има за цел „да бъде убедено едно деятелно, активно малцинство да практикува тази медитация с оглед да преобрази света”1. За тази цел - обновяване на света и създаване на нов ред в него - движението на Махариши разработва програма. Според нея трябва да има единно световно правителство. Тук ясно се виждат политическите амбиции на движението.Университетът на познанието на Махариши е известен и като „Европейска континентална столица на Ерата на просветлението”. Той се намира на границата между Холандия и Германия и от 1994 г. периодично орга-

низира „ Международни конференции за изграждане на непобедима армия”. В този институт работят и следват около 400 сътрудници и студенти. Има добри финансови възможности, разполага с научна и издателска база. В Канада, САЩ и Австралия последователите на Махариши създават „ Естествена политическа партия”, която се бори за места в Парламента. Ще се опитаме да видим какво все пак се крие зад това доста замъглено и объркващо понятие - ТМ. 1. Тази медитация се позовава на теорията на физиката за единното поле, което се представя като поле на неогра-


ничена енергия, съзидателност и разум. Източникът на мисълта у човека е тъждествен с това поле, следователно той може да го активизира. Това се постига чрез медитацията, която позволява човекът да изпадне в състояние на “себеотнасящо се съзнание” и да се доближи до (или дори да се слее с) енергията, творчеството и интелигентността на полето. Според Библията има три източника на мисълта - Бог, човекът и дяволът. Повечето хора не могат да разпознаят коя мисъл идва от самите тях, коя е от Бога, а коя - от дявола. Именно тук е опасната игра при влизането в зоната на т. нар. енергийно поле на другото съзнание. Онези, които не познават Свещеното Писание и истината, много лесно могат да попаднат в света на тъмните сили, които притежават съзнание, разум и сила (т. нар. енергия). Човекът се слива с това „поле”, а то е духовен свят, който възпроизвежда в разума всякаква информация и знание, най-често посредством илюзии - слухови и зрителни халюцинации. Така се активизира това „висше съзнание” и се получава преливане от едното - демоничното - в другото - човешкото. Учителите на тази религия с право твърдят, че това може да се постигне само чрез ТМ, която позволява човек да изпадне в състояние на “себеотнасящо се съзнание”. Целта е да му се внуши, че това е неговото съзнание и че той е велик - притежава голяма енергия и постига висшето ниво на творчеството и интелигентността.

2. На хората се обещава медитацията да им осигури неповторимо състояние на почивка и релаксация: ” ...преодоляват се стресът и умората, постига се лечебен ефект и се стига до физическо подмладяване”2. Действително, при подобно докосване до духовния демоничен свят има и усещане за „почивка и релаксация”, за отслабване на стреса и умората, за постигане на псевдолечебен ефект и подмладяване. Всъщност целта е човекът да стане зависим, докато се напълни чашата на беззаконието му, а след това ще трябва да си плати много скъпо за такава дяволска услуга. Нима екстрасенсите не правят същото със своите жертви, нима гледачките, врачките и всички окултисти не „помагат” по този начин? Но какъв е краят? Ето какво казва Бог за истинското подмладяване, което идва от Него, което е чисто, свято и дълготрайно: „А онези, които чакат Господ, ще подновят силата си, ще се издигнат крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат” (Ис. 40:31).

Посвещението в ТМ става чрез ритуал, извършван пред олтар, където е поставен образът на Гуру Дев, на когото хората се покланят. Библията определя това като идолопоклонство. Написано е: „Да не си правите идоли или кумири, нито да си издигате стълбове, нито да поставяте в земята си камък с изображения, за да му се покланяте; защото Аз съм Господ, вашият Бог” (Лев. 26:1). „Да не би да се развратите и си направите дялан образ, лик на някой кумир, който да представя мъж или жена” (Вт. 4:16, СИ). Първият от трите стадии на ритуала започва с призоваване на бог Нараяна. Следва изброяване на различни исторически и легендарни персонажи до Шри Гуру Дев. По време на втората част от ритуала пред олтара се поставят около 17 различни предмета (плодове, цветя, бяла носна кърпа и т.н.). Всеки принос е съпроводен с думите: „Аз се прекланям.” Всъщност човекът се покланя на идуистко божество. Рецитира се санскритски

химн за поклонение „пунджа”, където се споменават 24 богове от индуизма и се казва, че посвещаваният ще се поклони 27 пъти по време на ритуала. Той обикновено не разбира езика на химна, нито за какво точно става дума, но това не омаловажава ритуала. После новият последовател трябва да се поклони на Гуру Дев по примера на своя учител. Ако някой се смущава (преди му е било казано, че това не е религия), може и да не се поклони, но приносите са задължителни. След ритуала учителят по медитация дава на човека мантра - дума, която той трябва да повтаря по време на медитацията, за да се постигне действието на „подреждащите сили на природата”. Мантрата се пази в пълна тайна, за да не се изгуби силата й. Тези думи обикновено са тайни названия на 20 индуистки божества. Мантрата се повтаря наум, докато посветеният „ премине отвъд”, в едно друго измерение, готов за нови духовни преживявания. За първи път това става под наблюдението на учителя. При по-голямо посвещение чрез ТМ се стига до телепатия и левитация (отделяне от земята). Откъде идва идеята за името? В Новия Завет ап. Петър казва на хората, които го питат: „Какво да правим, за да се спасим?” - „Няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим” (ДА 4:12). Няма друго име освен името на Христос Спасителя, което да дава спасение на човечеството и решение на всякакви проблеми. Но в Откровението намираме друг интересен пасаж за името: „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите: На този, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче и на камъчето - написано ново име, което никой не знае освен онзи, който го получава” (Откр. 2:17). Ако човек познава добре Писанието, бързо ще стигне до извода откъде идва „ тайната” мантра или, както Библията я определя, „сатанинската дълбина” (Откр. 2:24), целяща да заблуди народи и племена. Безопасно ли е ТМ? Лори Макгрегър пише по този повод:„Тъй като той (посветеният в ТМ) вече е свикнал да„изпразва” ума си от всичко, духовният му водач го взема под свое влияние. Това, което е започнало в блаженство, може да доведе до кошмари от демонично обладаване, духовен контрол и мъчение.”3

Пантеистичното твърдение при ТМ, че „ всичко е Бог и Бог е всичко”, е несъвместимо с Библията, където е очертана рязка граница между Бога Творец и Неговото творение. Според Махариши безличният бог е това същество, което живее в сърцето на всеки, и всеки човек по своята истинска природа е безличният бог. С помощта на ТМ можеш да получиш абсолютно единство с безличния бог или божествената същност на вселената. Това на практика означава, че чрез ТМ човек става бог. За такова сливане в единното поле ли става въпрос? Учението на ТМ твърди, че на човека е свойствено по рождение да бъде добър. Библията казва, че по рождение всички хора са грешни. Във философията на единната същност етическите различия изчезват, противоположностите - добро и зло, Бог и хора - се сливат. За разлика от индуизма в Библията се прокарва ясна граница между доброто и злото, те никога не се сливат. ТМ обещава щастие на всички хора. Християнското учение твърди, че човек никога няма да бъде щастлив, ако не реши проблема с греховната си природа и не приеме Христос като личен Спасител. Махариши вярва в прераждането. Чрез поредица от смърти и раждания човек може да достигне духовно съвършенство. Библията отрича такава езическа философия за съществуването на човека. И твърди, че той се ражда, умира и ще възкръсне за вечно осъждение или вечно оправдание. Съществува реална опасност ТМ да навлезе и в християнските общества. С цел да се намалят стресът и напрежението някои църкви дори организират и насърчават участие в семинари по „християнска медитация”. Но искам да призова към здрав разум и да припомня призивните думи на Христос, прозвучали преди две хиляди години: „ Елате при Мен, всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой за душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко” (Мат. 11:28-30). А във връзка с идеята да се въведе ТМ в училищата бих предложил алтернатива – да се въведе молитва за благословение.

В началото на деветдесетте години в Украйна с настъпването на промяната като свещенослужител предложих на директорите на училищата да се въведе сутрешна молитва с кратко четене на Свещеното Писание. Казах им: „Ако желаете да има тишина и спокойствие в училището, атмосфера на уважение и почитане на преподавателите, високо ниво на образованието, дайте възможност да се преподават библейски уроци.”

Един от тях - Николай Петрович Гузик, директор на авторско експериментално училище, се съгласи. До днес там се преподава не ТМ, а благословени уроци върху Библията. Успехите на това училище са отразени в материала на П. Гараджа във в. „Христианская газета”4. Той пише: „Град Южни, Одеска област е съвсем млад град пристанище, той е само на 25 години, наброява население 25 хиляди души. При това всяка година около 25 ученици от по-горните класове тук извършват престъпления. Но ето какво е удивително: тези 25 престъпления се разпределят между три от четирите съществуващи в града училища. В четвъртото престъпления няма. Децата в него не пушат, не псуват, държат се прилично. Те печелят повече призови места на олимпиади от учениците в Кота, Ж., М. Паскал. Тайните на сектите. С., Хемус, 1993. 2 Асенов, Б. Религиите и сектите, С., 1998, с. 349. 3 Макгрегър, Л. Култове и нашето отношение към тях. С., Студио 865, 1993, с. 131. 4 http://www.titel.ru/garadga-baptist.html 1

трите останали училища, взети заедно. Тук има удивителни примери - някои деца завършват училище на 14 години, а на осемнадесет – университет. Гъвкавата система на обучение е насочена към максимално развитие на талантите. Директорът на това авторско експериментално училище член-кореспондент на Академията на педагогическите науки на Украйна Николай Петрович Гузик, е дълбоко вярващ човек. Тайната за моралната чистота на учениците е проста. Всяка сутрин цялото училище, включително преподавателите, започва деня с 15-минутно четене на Библията, кратка проповед по темата и молитва. Нещо повече - Библията се изучава като отделен предмет във всички класове. Многото проверки от различни комисии завършват с това, че експертите от ЮНЕСКО признават училището за едно от най-добрите в Европа.” Нека се върнем при Бог Отец, Син и Свети Дух като заблудени в своите мъдрувания и мъглива философия. Там ще намерим истински покой, който има силата да влияе в домовете ни, в училищата ни и в обществото ни. Бог да пази България от трансценденталната медитация - поредна отрова, хвърлена върху детските души, и без това неориентирани в морето на хаоса, безнравствеността и нечестието.


хариши заедно с групата „Бийч бойс” претърпяват неуспех - налага им се да прекъснат пътуването поради финансови загуби. Въпреки това движението продължава да се развива: през 1971 г. последователите му са около 100 000 медитиращи под ръководството на близо 2 000 инструктори, което го извежда на първо място сред другите движения на „източната духовност” в Америка. През 1975 г. то достига апогея си - има по 40 000 ученици на месец, а общият брой на последователите му достига 600 000 души. През тези години ТМ се разпространява широко в армията, в училищата, по затвори, болници, също и в църковни общности, включително църкви на Гръцкия епископат в Америка, като „неутрална” форма на „ментална (духовна) терапия”, която може да се съчетае с всякакви религиозни възгледи и обреди. Курсът на обучение по ТМ е пригоден специално за американския начин на живот: „Това е курсът, който ще ви научи да постигате духовен успех без особени усилия.” Самият Махариши я нарича методика, „която наподобява миене на зъбите”. Други индийски йоги отправят строго порицание към Махариши за това, че обезценява вековните традиции на йогата в Индия, като я прави предмет на печалба и продава езотеричните й тайни на широките маси (през

Методиката на източната медитация, известна като трансцендентална медитация (ТМ), за няколко години придоби такава популярност, особено в Америка, и я проповядват с толкова лекомислен тон, че всеки сериозен човек, който изучава съвременните религиозни течения, най-вероятно просто ще реши да не й обръща внимание като на поредния американски рекламен шум. Но това би било грешка, защото в своите сериозни аспекти тя не се различава особено от йогата и дзен будизма, а внимателният анализ на нейната методика показва, че по своя характер тя е същинско източно течение в по-голяма степен от донякъде изкуствените продукти на съвременния синкретизъм – „християнска йога” и „християнски дзен”. Трансценденталната медитация е пренесена в Америка (където има най-ярък успех) от един доста „неортодоксален” индийски йога Махариши Махеш Йоги и се разпространява там от 1961 г.1 През 1967 г. тя получава най-широка реклама, след като популярните певци от групата „Бийтълс” се обръщат към нея и се отказват от наркотиците. Но скоро те изоставят това учение, макар че продължават да медитират. На следващата година по време на турне из Америка Ма-

1975 г. курсът е струвал 125 долара, за студенти - 65 долара и още по-малко за горните и средните класове в училище или за по-малки деца). По целите си, по основните си принципи и резултати ТМ не се различава особено от „християнската йога” и „християнския дзен”. Типично за нея е простота на методите и философията като цяло, а също лекотата в постигането на резултатите. Подобно на тези учения, ТМ „не изисква никаква вяра, разбиране, морални принципи или дори приемане на идеи от философията”. Това е проста методика, „основана на естествения стремеж на духа да търси все по-голямо щастие и удоволствие... По време на трансцендентална медитация вашият дух е длъжен да следва най-естествения и приятен път”. “Трансценденталната медитация преди всичко е практика, а вече след това — теория. За начинаещите най-важното е да не мислят, да не засягат интелектуалната област изобщо.”

Методиката, разработена от Махариши, е обща за всички центрове на ТМ, където и да се намират те: след две встъпителни лекции желаещите плащат за по-нататъшното обучение и преминават през „посвещение”, за което е необходим странен на пръв поглед сбор от предмети, винаги един и същ – три вида сладки плодове, не по-малко от шест свежи цветя и чиста носна кърпа. Тези предмети, сложени в малка кошничка, се донасят в „стаята на посвещението”, където се подреждат пред портрета на гуруто, от когото Махариши е получил посвещение в йогата. На същата маса гори свещ и се кадят благоухания. Ученикът остава в стаята само със своя учител, който преди това е получил посвещение и напътствия лично от Махариши. Ритуалът пред портрета продължава половин час – пее се тихо на санскрит (смисълът на който е неизвестен на ученика) и се изброяват имената на предишните „учители” на йогата. Накрая на човека се дава „мантра” - тайна санскритска дума, която той трябва непрекъснато да повтаря по време на медитацията и която не е известна на никого освен на неговия учител. Посвещаваният никога не разполага с превод на целия ритуал. Той се съдържа в непубликуваната книга, наречена

„Свещеното предание”, а сега неговият текст вече е поместен и като отделна брошура, издадена в Бъркли. Това е традиционен индуистки ритуал на поклонение пред боговете — „пуджа”, чрез която се обожествяват и гуру Махариши (Шри Гуру Дев), и всички „учители”, чрез които самият той е получил своето посвещение. В края на ритуала има серия от двадесет и две „приношения” на гуру Махариши, като всяко от тях завършва с думите: „Аз се покланям на Шри Гуру Дев.” Учителят се покланя пред портрета на Гуру Дев и кани посветения да направи същото (този поклон не е задължителен, но приношенията са). Така съвременният агностик, който обикновено нищо не подозира, се посвещава в практическа индуистка религиозна обредност. И незабележимо го карат да направи нещо, пред което християнските му предци може би биха предпочели изтезания и мъченическа смърт: той принася жертви на езически богове.

В духовен план може би именно този грях – повече, отколкото самата психическа методика - обяснява нечувания успех на ТМ. След посвещението ученикът медитира два пъти дневно по двадесет минути, като предоставя на съзнанието си пълна свобода и повтаря мантрата, когато тя му идва наум. Често учителят проверява усещанията и преживяванията на учениците. Много скоро, понякога дори от първия път, човек започва да преминава към ново ниво на съзнание, което не е нито сън, нито бдение: именно това е състоянието на „трансценденталната” медитация. ТМ води до състояние на съзнанието, което „не прилича на никое, познато на човека преди, и е по-близко до състоянието, което дзен будистът постига след много години упорит труд”. “За разлика от други религиозни дисциплини и йога, за овладяването на които може да са нужни години, резултатите при ТМ, както твърдят учителите, може да се постигнат и за броени минути.” Хората, изпитали това състояние, го описват като „усещане за пълно удовлетворение”, сходно с това, което дават някои наркотици, но самият Махариши го характеризира с традиционни индуистки термини: „Това състояние е повисше от всичко: от виждането, чуването, докосването, мириса и вкусването. По-висше е от всякакво мислене и чувстване. То е състояние на неизявеното, абсолютното, чистото съзнание на Съществуващия и е най-висшето състояние на живота.”


„Когато човекът развие у себе си способността да остава в това състояние непрекъснато, за него казват, че е достигнал космическото съзнание, а то е цел на всички, които медитират.” При по-напредналите стадии на ТМ хората изучават основни йогийски пози, но те не са непременно условие за успех на основната методика. Не се изисква и никаква аскетична подготовка. Щом ученикът достигне „трансцедентално състояние на съществуването”, нужни са му само двадесет минути медитация два пъти дневно, тъй като ТМ изобщо не е начин на живот, както е в Индия, а по-скоро е учение, предназначено за хора с активен живот. Махариши е известен тъкмо с целта си да даде достъп до това състояние на съзнанието на всички, а не само на малцина избрани. За успехите на ТМ се разказват многобройни истории и се твърди, че тя действа почти във всички случаи: наркомани се изцеляват, семейства се събират, човек се чувства здрав и щастлив. Учителите по ТМ непрекъснато се Всички цитати в статията са дадени по книгата Robins, I., D. Fisher. Calmness without Pills. Everything about TM. New York, Peter van Widen, Inc., 1972. 2 Виж: «“ТМ” в суде: Полный текст решения федерального суда по делу Мальнак против Махариши Махеш Йоги. Издание духовных подделок. Беркли, Калифорния. 1

усмихват. По принцип ТМ не измества другите религии, а засилва вярата в каквото и да било, почти във всичко. Християни, били те протестанти или католици, също намират, че ТМ придава на техните вярвания и обреди поголяма дълбочина и значимост. Но бързият и лесен успех на ТМ, който сам по себе си говори за отслабеното влияние на християнството върху съвременното човечество, става причина и за ранния й упадък. Това учение може би повече от всички останали направления на „източната духовност” има характер на „модно увлечение” и провъзгласеното от Махариши намерение „да посвети” целия свят явно е обречено на провал. След максималния интерес през 1975 г. списъците на желаещите да се обучават на ТМ неизменно намаляват, което става причина през 1977 г. организацията да обяви нови курсове на обучение за „напреднали”, явно измислени, за да възродят ентусиазма на публиката. Тези курсове трябва да дадат на посветените „сидхи”, или „свръхестествените сили” на индуизма: способността да минаваш през стени, да ставаш невидим, да летиш във въздуха и т.н. Но подобни проекти все по-често се посрещат с презрителна усмивка, независимо че в брошурите на ТМ се помества снимка на „летящ” човек в медитация (виж Time, 8 aug. 1977, p. 75). Цената на подобни курсове достига 3 000 долара, но те явно не водят до резултатите, за които претендират и които са традиционна област на факирите от Индия. Така ТМ се разкрива като бързо преминаващ стадий на окултни увлечения от втората половина на XX в. Вече са публикувани много примери за това, как учителите и учениците в еднаква степен страдат от заболявания, характерни за тези, които се заиграват с окултизма: психически разстройства, самоубийства, опити за убийства, обладаност от демони. През 1978 г. Федералният съд на САЩ излиза с решение, че ТМ по своята природа е религиозно течение и не трябва да се преподава в обществени у чебни заведения2. Това несъмнено ограничава още повече разпространението на ТМ, но тя явно продължава да съществува като една от многобройните форми на медитация, които за мнозина изглеждат съвместими с християнството. Още един тъжен белег на нашето време!

рез есента на 1994 г. в училището, в което работех тогава, дойдоха учители по трансцендентална медитация (ТМ). Всички бяха млади и симпатични хора. Въпреки че таксата за участие в обучението бе твърде висока, имаше желаещи – и сред учителите, и сред родителите и учениците. Любопитството ни беше голямо. Имахме чувството, че се докосваме до нещо истинско. Казаха ни, че това знание идва от древността и доскоро е било достояние само на най-богатата и образована част от индийското общество. След уводна лекция, обясняваща необходимостта от дълбок вътрешен

покой, който трябва да си осигуриш два пъти на ден, за да прогонваш стресовете от напрегнатото ежедневие, всеки от нас трябваше да си избере учител. Този учител щеше да му даде лична мантра. След една седмица, в неделя, в сградата на училището започна т. нар. „посвещение”. Влизахме в отделни класни стаи, приготвени специално за случая, - вътре имаше портрет на основателя на ТМ, много цветя, аромати. След като учителят пя песни и отправи молитвите си на санскрит да му бъде предоставена мантра, той ми я прошепна неочаквано в ухото. Аз трябваше също да я прошепна тихо, за да се увери той,

че съм го чула добре. Каза ми, че тази дума е особена – само моя - и не бива да я изговарям на глас или пред други хора. Обясни ми как точно да медитирам: да седна удобно, да затворя очите си и от време на време да казвам наум вълшебната дума (мантрата), която постепенно ще внася у мен спокойствие. След 1-2 месеца практикуване моментите, в които няма да мисля за проблемите си, щом затворя очи, ще стават все по-дълги и по-дълги. И съвсем естествено ще стигна до нивото, когато ще ме обгръща пълна тишина и спокойствие веднага щом започна да медитирам. Тези 15-20 минути спокойствие ще ме зареждат с нужната положителна енергия, уравновесеност и вътрешна сила. Постепенно ще ставам все по-уравновесена в ежедневието си, спокойна и хармонична. Нещо повече, ще „разграждам” старите стресове, ще изчиствам съзнанието си и паметта си от стари душевни травми. Ще реагирам спокойно, мъдро. Защото ще съм пое-


ла от мъдростта на единното енергийно поле и то ще е вляло у мен енергия, сила и уравновесеност. Спомням си, че попитах какво точно означава тази дума – моята лична мантра. Исках да си я преведа от санскрит на български, за да зная какво всъщност ще изговарям наум. Но учителят ми отговори, че това е тайна, тайнство, което не бих могла да осмисля. Достатъчно е да зная, че тази лична мантра ми помага, хармонизира ме и ми е “подарена” само и единствено за моя полза. След една седмица отново се срещнах с моя учител. Той трябваше да разбере дали медитирам правилно. Разпита ме, помоли ме да му кажа мантрата съвсем тихо, на ухото. Оказа се, че съм я променила. Поправи ме. Няколко месеца си играех на медитация, залъгвах се, че правя нещо съществено. Нищо особено не се случваше. Сядах удобно, затварях очи. Казвах си наум мантрата, опитвах се да прогонвам с нея мислите си, търсех неистово спокойствието и умиротворението, за които копнеех. Тишината, лечебната тишина, трудно идваше при мен. Очаквах да усетя свежестта и хармонията у себе си, но така и не успявах. Веднъж в седмицата се събирахме в една от залите на медицинския факултет, където имаше групова медитация. Обясниха ни, че здравословният ефект на медитацията се повишава, когато се практикува в група. След една година пристигнаха учители от Индия. Включих се в сидхи-програмата („сидхи” - знаещ), въпреки че сумата, която трябваше да внеса, беше огромна. Дадоха ни допълнителни думи и словосъчетания (сутри), които трябваше да влеят у нас още по-голяма доза духовна сила, непоклатимост и умиротвореност. Заключителната част от сидхи-програмата се провеждаше в провинцията, далече от София, в хотелски комплекс, и това трябваше да се

заплати допълнително. Целият процес се осъществяваше там под ръководството на индийските учители– във физкултурната зала по спортни екипи правехме йога-упражнения, медитирахме, продължавахме с допълнителните сутри от сидхи-програмата. Завършвахме с една специална сутра – летящата сутра, която ни караше да се отделим от пода в поза лотос (седнали с кръстосани крака). Ако това се случеше, означаваше, че имаме добра практика, че сме отишли на гости в първоизточника – единното енергийно поле – и сме се отъждествили с него. Ставаме господари на живота си, всяко наше желание се осъществява на секундата – летящата сутра го доказваше. Щом можеш да се отделиш от пода, когато си с кръстосани крака, макар и с няколко сантиметра, това показва, че имаш власт, цялата власт, отъждествил си се с източника на живота и си част от него. Практиката отнемаше повече от час. Трябваше да се упражняваме два пъти на ден – сутрин и вечер. Тази антистресова програма, вместо да внесе хармония и здраве у мен, започна да ми действа зле. След няколко месеца получих постоянно силно главоболие, което не се повлияваше от лекарства. Не можех да си гледам работата. Ставах все по-раздразнителна. После започнах да страдам от безсъние. Както лягах, така и се събуждах – с отворени очи. Това продължи доста дълго. Отслабнах съвсем. Имах вид на човек, който боледува отдавна. Усещах някаква постоянна заплаха. Внезапно започвах да плача, страхувах се – без конкретна причина. Когато вървях по улицата, виждах всичко като на стара филмова лента – в черно и бяло, хората бяха заприличали на сенки. Светът беше загубил цветовете си, смисъла си, живостта си. Знаех, че полудявам. Говорих с един от учителите по ТМ. Той ме успокои. Каза, че всичко ще се оправи, просто съм „разграждала” стари стресове. Но нищо не се оправи. Положението стана още по-тежко. Безсънието продължаваше. Когато човек не си доспива 1-2 нощи само, пак усеща умора. А какво остава да не затвориш очи месец?! И постоянно да усещаш тревога,

напрежение, отчаяние, страх, а в очите ти да напират сълзи. Като същевременно осъзнаваш, че нямаш конкретна причина за скръбта, която те притиска. Бях си сложила диагноза – луда. Не смеех да погледна човек в очите, защото знаех, че ще разбере какво ми е. Една нощ, както си лежах с разтупкано сърце до детето, изведнъж чух шум – стъклото на вратата започна да вибрира. Нямаше причина за това – нямаше никакво течение. Бяхме разтворили широко врати и прозорци – беше лятно време и жегата бе непоносима. Шумът се усилваше все повече и повече. Детето ми започна да се върти и да се разбужда. Усетих, че родителите ми в другата стая също се размърдват. Сякаш някой блъскаше по стъклото, толкова силно се чуваше. Уплаших се, затворих вратата, но шумът се засили. Тогава несъзнателно изрекох: “В името на Иисус Христос, махни се!”

В страха си казах тези думи. Шумът спря внезапно. Обръщението към Христос ме спаси от злокобния свръхестествен шум и отблъсна злото, което се опитваше да ме подлуди. След ден-два споделих с моя приятелка, че не се чувствам добре. Тя ме посъветва да отида на екстрасенс – в службата на мъжа й имало един човек, който отскоро притежавал лечителска дарба, но вече бил помогнал на много хора. Бях толкова уплашена, все още страдах от безсъние и затова въобще не се поколебах. Човекът ме попита с какво се занимавам. Отговорих му – с ТМ. Той поиска да научи личната ми мантра. Аз отказах да я произнеса, защото не бях забравила инструкцията на учителя по ТМ – никога да не казвам гласно тази дума, особено пред други хора. Човекът настоя. Обърна ми внимание, че със сигурност моето лошо състояние се дължи на факта, че се

занимавам с тази чужда, небългарска практика. В края на краищата произнесох мантрата. Той ми обясни, че трябва незабавно да спра всякакви занимания по ТМ. Да забравя тази лоша дума. Тя не само че не ми е помагала, но напротив – именно тя е предизвикала всичките ми проблеми. Това е изключително зловредна дума – тя кани душите на мъртвите да влязат у мен в буквалния смисъл на думата. Била съм обладана, обсебена от дух на мъртъв човек. Каза ми да си купя икона на св. Богородица и да моля за контакт и помощ. Да се моля дълго и упорито. Тя ще изгони лошия дух. Ако не го послушам, ще стане още по-лошо. Детето ми също ще започне да страда като мен. Няколко пъти ми повтори какво трябва да направя. Бях уплашена не на шега. Намерих вкъщи една стара икона на св. Богородица с красива дървена рамка. Вечерта си легнах и взех иконата. Сложих я върху себе си. Молех св. Богородица за контакт – според инструкцията. Умолявах я да ми помогне, да прогони злия дух от мен, от дома ми, да не допуска детето ми да се разболее и да страда, както страдах аз. Молех се и чаках знак. Екстрасенсът ми беше обяснил, че св. Богородица ще ми даде знак, когато ме чува, и дори бих могла да разговарям с нея. Бях изумена – как така?! Той ми беше казал, че тя ще намери начин да ми се открие. Това било напълно нормално. И той чувал глас, който го водел и напътствал. За да съм сигурна, че е тя, да я попитам. Сигурно бяха минали часове, всички вкъщи спяха, а аз шепнех молбите си уплашена. Призовавах св. Богородица, държах иконата в ръце, даже я сложих върху главата си. Изведнъж почувствах някаква сила, някакво влияние. Бях със затворени очи, но имах чувството, че ме обля светлина. Попитах наум: “Ти ли си, св. Богородице?” и изведнъж главата ми се отмести надолу. Задавах й въпроси. Стана чудо – тя ми даваше отговор: ако главата ми се поклатеше надолу, това означаваше “да”. Ако започнеше да се движи встрани – вдясно или вляво, – означаваше “не”. Това не беше волево движение от моя страна, главата ми сама се движеше. Успокоих се. Бях радостна, знаех, че

вече не съм сама и че един светъл дух е влязъл в контакт с мен и ми помага. На следващия ден споделих с екстрасенса за случилото се. Той ме помоли да взема химикалка в ръка и да пробвам дали св. Богородица ще ми се яви по друг начин – като направлява ръката ми, а аз пиша думите й. Съжалих, че това не се получи. Би било много интересно. И така, си останах само с този контакт – задавах въпрос, главата ми се поклащаше, получавах отговор - “да” или “не”. Задавах много въпроси – за всичко: за важни и незначителни неща. Често отговорът беше подвеждащ. Екстрасенсът ми обясняваше, че това са уроци, св. Богородица иска да ме научи да разсъждавам логично, а не да разчитам само на нея – ами ако се появи някой лош дух и ме заблуди?! Един ден моят избавител сподели, че вече би могъл да ми каже кой ме тормози – у мен се била вселила душата на жена, внезапно починала при раждане. В предишния си живот в Англия през ХІХ в. тя е била умна и богата, занимавала се е с търговия, не е искала да има деца. Прибегнала е до аборт. Затова сега, в този живот, кармата я застига и наказва. Той лично влязъл в контакт с душата й и я увещавал да се махне от мен. Обяснил й, че тя си има свой път, който трябва да следва. Два дни по-късно се случи нещо необикновено. Както си стоях вкъщи, усетих облекчение – сякаш нещо се махна от мен, нещо потискащо, мрачно, което ме бе мъчило толкова време. Почувствах прилив на сили. Като че ли станах такава, каквато си бях преди. Веднага започнах да разтребвам и да чистя у дома. Родителите ми и детето си дойдоха от разходка и бяха приятно изненадани от промяната, която виждаха у мен. На другия ден изтичах при моя познат и му разказах за станалото. Можех да назова дори точния ден и час, в който се случи. Той ми каза, че това се е очаквало, защото точно тогава успял най-сетне да убеди душата на починалата жена да ме напусне. Обикнах този


човек като брат. Бях му безкрайно благодарна. Исках да му се отплатя по някакъв начин. Но той каза, че не приема пари. Просто ще се виждаме от време на време на чай и ще си говорим. Ако искам да знам повече за духовния аспект в живота ни, би могъл да ми дава книги – за кармата, за прераждането, за пътя на душите. Заведох много приятелки при него. Питахме го за всичко – как да постъпим в една или друга ситуация. За кратко се умълчаваше и след като чуеше гласа, даваше съвета си. Така продължи доста години. Събирахме се в четвъртък в една сладкарница, задавахме своите въпроси, той ни казваше какво да правим, след като се допитваше до висшите сили. Вече не можехме да вземем никакво решение самостоятелно, без “благословията” на отвъдното. А нашият приятел под-

робно ни обясняваше какви сме били в предишните си прераждания, как е протекъл животът ни тогава и как ще протече оттук насетне. Изглежда не си давахме сметка, че сме абсолютно зависими от него и от силите, с които общуваше. Когато времето беше хубаво, се събирахме в градинката на Петър Дънов в квартал “Изгрев”. Екстрасенсът твърдеше, че мястото е целебно. Разменяхме си книгите на Дънов и както всички, които си тръгваха от добре поддържаната градина, за малко заставахме с благоговение пред гроба му. Всички без изключение се разболяхме от рак – ние или нашите близки. Оказа се, че и аз имам злокачествено образувание, което трябваше да се отстрани оперативно. Започна дълъг процес на борба с болестта. Тъй като наивно вярвах, че общувам с Дева Мария, постоянно й задавах въпроса трябва ли да постъпя в болница, болна ли съм. По описания начин ми отговаряше, че съм здрава и не е нужно да постъпвам на лечение. Естествено, послушах лекарите. Наложи се да ме

оперират три пъти. Дълго време, почти две години, бях в отпуска по болест. Отрезвяването идваше бавно. Нашият учител, екстрасенсът, който разговаряше с духовете, също пострада. В момента не е добре психически. Съпругата му – също. Разбрах, че има болка, по-силна от физическата. Съветвам младите хора, които ще срещнат реклами на ТМ и аюр-веда центрове, тибетски упражнения, йога и екстрасенси, силва-метод и рейки, да не пристъпват с любопитство, защото ще рискуват здравето си, живота си, разсъдъка си. Едва сега осъзнавам своята свобода от окултния свят. Знам – има Бог, Който е добър и благороден. Има и низш дух – Сатана (дяволът), който е лукав и зъл. Това съвсем не са измислени същества, а напълно реални личности. Избирам да следвам Добрия, Върховния Бог Творец.

>> “Господи Иисусе Христе, майчице Света Богородице, нека къщата ми разрушат, но сина ми да поживят, жив и здрав да се върне от фронта.” Татко воювал някъде по унгарските земи и мама и баба го мислели ден и нощ, не знаели ще остане ли жив. А леля Милка, приятелка и съседка на баба, казваше, че когато завили сирените, преди да излезе на улицата с мъжа си, успяла да остави Библията на масата в кухнята и да прошепне: “Моля Те, спаси дома ми!” Така и станало, бомбите не разрушили тяхната къща. Жив и здрав, татко се върнал от фронта. Голяма била радостта на баба, мама и дядо, но вече нямали нищо, ни дом, ни покъщнина, ни пари. Не се отчаяли, а пак започнали да строят къща. Държавата им дала само едно желязно легло, от полевите военни болнци, и в рождествената вечер аз съм се свивал на него, увит в изтъркано войнишко одеяло. Татко напуснал училището в Бургас, където бил учител преди войната, и дошли с мама в София, за да помагат на баба и дядо за строежа на новата къща. Но след войната в София работа нямало. Татко ходел насам-натам, питал, разпитвал - напразно. Работел каквото намери, днес едно, утре друго, по строежи, продавал вестници и книги, дори се хванал при един обущар обувки да прави, но тази работа хич не му вървяла. После мама се смееше: бил толкова сръчен, че ако обущарят за час правел две обувки, татко правел една. Но от глад не сме умрели. Винаги се намирало по нещо и всяка вечер се връщал у дома я с някой хляб, я с хляб и сирене, а ако през деня имал повече късмет, купувал и нещо друго. Бил съм на три години, но безпогрешно съм усещал кога точно татко се прибира, заставал съм до малкото прозорче на мазето и съм чакал. Когато влизал, съм се хвърлял на врата му и не съм давал за секунда да ме остави. И татко, и мама казват, че съм бил кротък, но понякога и аз съм правел лудории. Веднъж мама имала много работа, перяла, готвела, а аз съм седял пак на старото войнишко легло и съм играел, но може би ми е доскучало и съм започнал да си пълня ноздрите с накъсани парченца от вестници. Мама случайно се

обърнала към мен, очите ми сълзели и вече съм се задушавал. Извикала уплашено, татко скочил, грабнал ме като врабче и както бил по чорапи и по риза, тичал с мен чак до поликлиниката, където успели да извадят топчетата вестници, натъпкани в ноздрите ми. Сигурно тогава двамата много са се уплашили, но тази Рождествена вечер мама била още по-неспокойна. Татко не идвал и не идвал. Тя гледала през прозорчето и вече очите я болели, сълзели, но дали от напрежение или от мъка, че навярно всички са си у дома със семействата и близките, а само ние двамата сме сами в тази свята вечер и чакаме да си дойде татко. В стаичката било толкова тихо, че се чували сподавените мамини въздишки. Печката горяла едва-едва, защото ни били малко и въглищата, и дървата и трябвало да се пестят, а не се знаело зимата кога ще си отиде. Изведнъж мама чула стъпки. Сърцето й замряло като на уплашено зайче. Помислила, че някой идва да

й донесе лоша вест. Когато вратата се отворила и татко застанал на прага, побелял от сняг като Дядо Коледа, мама не повярвала на очите си. Върнал се с елха и коледни подаръци. Този ден от сутринта до вечерта пренасял въглища и успял със спечелените пари да купи елха и подаръци за мен и мама. Никога не ми каза мама какви са били подаръците, може би отдавна беше забравила, а и аз не съм се сетил да я питам. Но тази нощ до късно двамата с татко украсявали елхата с каквото имат у дома, за да ме зарадват. Не знам много ли съм се радвал, но съм сигурен, че елхата е била чудно красива. И сега, като си мисля за всичко това, за онова далечно Рождество, сякаш още виждам на мама и на татко грейналите лица. Виждам смолистите мамини къдрици, очите й като череши, зачервените страни на татко и горещия му като въглен поглед.

Трансценденталната медитация  

Статии срещу медитацията

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you