1
© С п и с а н и е „ П РО ЗО Р Е Ц ” 3 / 1 5
КЛЮЧЪТ КЪМ СМИСЪЛА НА ВСЕЛЕНАТА1 Клайв Стейпълс ЛУИС
Всеки е чувал хората да се карат. Понякога това звучи смешно, понякога просто е неприятно. Както и да звучи обаче, смятам, че можем да научим нещо много важно, като се вслушаме в думите им. Те казват неща като: „Ще ти хареса ли, ако някой направи същото на теб?", „Това е моето място, аз пръв бях тук", „Остави го намира, нищо лошо не ти е направил", „Дай ми малко от твоя портокал, нали и аз ти дадох от моя!" Хората изричат такива неща всеки ден-образованите и неуките, децата и възрастните. Интересното във всички тези забележки е, че човекът, който ги прави, не казва само, че поведението на другия не му харесва. Той се позовава на някакви норми на поведение, като очаква и събеседникът му да ги знае. Другият човек много рядко отговаря: „Разкарай се с твоите норми!" Почти винаги той се опитва да докаже, че онова, което е направил, всъщност не противоречи на нормите, а ако противоречи, има някакво важно оправдание. Явно и двете страни имат предвид някакъв Закон или Правило за честна игра, почтено поведение, морал или, както и да го наречем, нещо, за което те наистина са единодушни. И действително е така. В противен случай можеха да се сбият като животни, но не биха могли да се карат в човешкия смисъл на думата. Когато хората се карат, те се опитват да докажат, че другият не прав, а това не би било възможно, ако нямаха някакво споразумение за това, какво е добро и какво е зло. Ето този Закон, или Правило за доброто и злото, беше наречен Законът на природата. Сега, когато говорим за „законите на природата", обикновено имаме предвид гравитацията, наследствеността, законите на химията или нещо подобно. Но когато древните мислители са нарекли Закона за доброто и злото „Закон на природата", те всъщност са имали предвид Закона на човешката природа. Идеята е била, че както всички тела се подчиняват на закона за гравитацията, а организмите - на биологичните закони, така и съществото, наречено човек, има свой закон. С тази голяма разлика, че едно тяло не може да избира дали да се подчинява на закона за гравитацията, или не, докато човекът може да избира дали да се подчини на Закона на човешката природа, или да го наруши. Всеки човек във всеки момент е подвластен на различни закони, но е свободен да наруши само един от тях. Тялото му се подчинява на гравитацията и не може да се освободи от нея. Ако го оставим без опора във въздуха, той ще падне, без да има по-голям избор от 1
Луис, К. С. Отвъд човека. С., Нов човек, 1997, 19-29.