case study

Доклад по учебна дисциплина Екология и устойчиво развитие На тема:Натура 2000 „Натура 2000“ е екологична система от защитени зони в Европейския съюз.Основава се на 2 акта на ЕС: Директивата за птиците от 1979 година и Директивата за местообитанията (хабитатите) от 1992 година. Включва и природни резервати, където е изключена всякаква човешка дейност, но също така включва и частна собственост. Близо 34% от територията на България попадат в екологична мрежа НАТУРА 2000. По този показател държавата се нарежда на едно от първите места в Европа. От месец август 2013 г. за устойчивото и прозрачно управление на тези повече от 37 400 кв. км. защитени зони в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и неговите структури заработи първата по рода си в България единна интегрирана географска информационна система. Какво всъщност представлява Натура 2000? „План за бъдещето“ - така наричат общоевропейската мрежа от защитени зони Натура 2000. Създадена, за да осигури опазването на най-ценните биологични видове и местообитания в Европа, тя не се ограничава до природните резервати, а се основава на много по-широкия принцип за запазване и устойчиво използване на природните ресурси – принцип, при който хората и дивата природа съжителстват в хармония. Министерството на околната среда

Като централна администрация на изпълнителната власт на Република България, Министерството на околната среда и водите разработва и провежда националната политика по околна среда и водите на страната. За осъществяване на своите отговорности и задачи министерството разполага с общо 15 дирекции и следните независими структури:

   

Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) 16 регионални инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) 3 дирекции Национални паркове 4 басейнови дирекции

Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) Съгласно Закона за биологичното разнообразие МОСВ заедно със своите структури има нелеката задача по изграждане и осигуряване функционирането на националната екологична мрежа от защитени зони. Съгласно този закон министерството отговаря за проучването, оценката и изготвянето на документация за териториите в България, определени като значими за Европейската Общност, както и за провеждане на процедури по тяхното обявяване и промяна. В компетенциите и отговорностите на министерството се включват още разработването на планове за управление на

защитените зони, контрол над спазването на режимите в тези зони, изготвяне на оценки за съвместимост (ОС), поддържане на публични регистри и база данни за тях, докладване към Европейския съюз по редици директиви и т.н. Нелеки задачи, чието ефективно изпълнение е предпоставка за опазване на богатото биологично разнообразие на страната, явявайки се по този начин и от ключово значение и за всички нас, жителите на България. Предизвикателствата

За решаването на тези задачи обаче, Министерството на околната среда и водите се изправя пред редица предизвикателства. От една страна информацията за защитените зони се оказва крайно разпокъсана и неконсистентна. . Липсва така необходимият единен електронен регистър на защитените зони от националната екологична мрежа, съдържащ подробна географска и описателна информация за тях. Това забавя и затруднява работата на експертите и отделните административни звена, имащи задължения по Натура 2000. За посрещането на тези предизвикателства е изготвен и одобрен за финансиране по Оперативна програма „Околна среда 2007–2013г.” проект DIR–59318–2–3 „Разработване и внедряване на информационна система за защитените зони от екологичната мрежа НАТУРА 2000”. Бенефициент по проекта е Дирекция “Национална служба за защита на природата” към МОСВ. Цели на проекта

Основната цел на проекта е чрез разработването и внедряването на единна информационна система на модулен принцип, позволяваща интеграция с редица информационни системи на МОСВ, да се подпомогне опазването, планирането и управлението на екологичната мрежа от защитени зони в България по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Информационен обхват на системата

С оглед направения бизнес анализ, информационната база на системата е изградена като многопотребителска многокомпонентна геобаза данни, включваща специализирани геопространствени и описателни информационни ресурси. С цел максимално отговаряне на нуждите на потребителите в различните административни звена на министерството, тази геобаза данни е организирана в общо 4 компонента



Географска база данни, съдържаща базови географски данни за Р. България като цифров модел на релефа, административно-териториално деление, хидрография, транспортна инфраструктура и др.







База данни „Регистър на защитените зони“, необходима за поддържане на регистъра на защитените зони. Функционално интегрирана с останалите база данни на системата, тя съдържа информация относно границите на защитените зони за опазване на местообитанията и дивите птици, планове за управление на защитените зони, въведени забрани и ограничения на дейности в тези зони, издадени заповеди, протоколи и решения, стандартни Натура 2000 формуляри, прикачени документи и др. База данни „Регистър на процедурите по оценка за съвместимост“, необходима за поддържане на регистъра по оценка за съвместимост на плановете, програмите, проектите и инвестиционните предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Тази геобаза данни е отново функционално интегрирана с останалите геобази данни и включва информация за разположението и териториалния обхват на процедираните планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, в това число техните характеристики, засегнатите типове природни местообитания и видове, хода на административните процедури, наложените условия в актовете по съответните процедури, прикачени документи и др. ГИС база данни за нуждите на картирането на типовете природни местообитания и видове – системата съдържа специализирана геобаза данни за нуждите на картирането на типовете природни местообитания, която е проектирана и изградена с цел интегриране и съхранение на събрани полеви географски и атрибутивни данни, получени от реализирания проект по “Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I”. В тази ГИС база данни са заредени данни за разположението и природозащитното състояние на местообитанията, растителните и животински видове съгласно Директивата за местообитанията, основни миграционни трасета на целеви за Натура 2000 видове птици, основните струпвания на зимуващи видове птици, геопространствени модели за разпространението на природни местообитания и видове от дивата флора и фауна, зониране на територията на България по отношение на възможностите за строителство на ветрогенератори спрямо риска за дивите птици, свързани документи и др.

В допълнение, за целите на изпълнение на Европейската директива INSPIRE, като част от системата е изградена и специализирана географска база данни, в която данните за защитените зони са хармонизирани съгласно условията на директивата и се публикуват посредством специален геопортал. Ефект от системата Разработената информационна система за защитените зони от екологична мрежа „Натура 2000“ повишава значително ефикасността на работа на министерството и отделните административни звена, имащи задължения по Натура 2000. Системата централизира доскоро разпокъсаната и трудно обработвана информация като осигурява споделен достъп до актуални данни на всички заинтересовани страни. Нещо повече, тя автоматизира редица процедури и осигурява проследимост и прозрачност на дейностите.

През 2007г., след решения №122/02.03.2007 г., № 661/16.10.2007 г. и № 802/04.12.2007 г. на Министерския съвет на Р България, страната ни представя в Европейската комисия национален списък с потенциални НАТУРА 2000 места, който съдържа:

114 защитени зони за опазване на дивите птици, покриващи 20,4 % от територията на България;

228 защитени зони за опазване на природни местообитания, покриващи 29,5 % от територията на България.

С Решения на Министерския съвет № 811/16.11.2010 г. и № 335/26.05.2011 г. националният списък със защитени зони е допълнен и съдържа 118 защитени зони за опазване на дивите птици и 231 защитени зони за опазване на природните местообитания.

Продължава работата по изграждането на морската част от мрежата в частта и от защитени зони за местообитанията, като през 2011г. бяха предприети значителни стъпки за попълване на празнотите в познанията и постигане на по-добро покритие на мрежата. На заседание от 04.12.2012 г. НСБР одобри 3 нови изцяло морски зони и разширение на акваторията на 6 съществуващи зони. Към момента мрежата от защитени зони е почти напълно изградена, като националните списъци на защитените зони са утвърдени от Министерския съвет и Европейската комисия. Почти завършил е и процесът на подготовка и издаване на заповеди за обявяване на защитените зони за опазване на дивите птици, като предстои издаването на заповедите за обявяване на защитените зони за местообитанията. Очаква се в най-скоро време да бъдат разгледани и първите планове за управление на защитени зони в страната.