Girl Power

Момичетата от града Брой 4 Пролет 2020

Разпространява се безплатно

momichetata.com

Съдържание 05 05

Editorial От издателите

76

Кино Жената е негърът на Холивуд

06 Contributоrs 06 Нашите автори

82 82

Изкуство Триумфът на Артемизия Джентилески Мода It’s a woman’s world Кое е това момиче? Да поканим пролетта! Малки жени

08 Agenda 22

Oт корицата

24 24

Гледна точка Момичетата говорят

88 88 100 106 116

42 42

История 68-ият ден във високосна година

122 Mish mash fest 122 Aх, тази пролет!

48

Будителките Равноправието на българката: две напред, една назад

126 Beauty 126 Пустинна мечта пролетно– лятната грим колекция на Chanel 128 Красотата на пролетта 134 Елизабет Арден, нежната революционерка

48 56 56 64 68 72

Oбщество Една за всички Пълнота на съществуването, това е моят феминизъм Феминизмът даде на жените език, с който да изразят изживяванията си С досада за равенството

 

Теодора Мария Радева



Диляна Флорентин

„  “   „  “     „  “ . ,       ,       ,    .

Снимки: Линда Александрийска

От издателите

Левена Лазарова

Косара Чигирева

К

огато преди 10 години създадохме Момичетата от града, знаехме само едно – че искаме да споделяме добрите новини, да разказваме историите на онези усмихнати, вечно млади, вдъхновени и позитивни момичета и момчета на 18 и на 78, които сякаш с вълшебна пръчица променят света около себе си, винаги към по-добро. Хората, които подобно на нас, сами пишат историята на своя живот, с въображение и вкус.

Днес Момичетата от града е сред най-големите женски сайтове в България и сред малкото независими медийни проекти в онлайн пространството. За нас е гордост да споделим с вас нашето ново начинание – списание, родено в ерата на технологиите и все по-замиращите лични взаимоотношения между хората. Ние обаче сме сигурни, че умората от бързото четене, от бързото скролване и бързото писане доведе до липса на достатъчно избор на качествена публицистика и удоволствие от четенето. Затова решихме да дадем на нашите читатели възможност, без да ходят до Лафка, да вземат четиво в ръцете си, да го занесат вкъщи, да си го прочетат на спокойствие. Концепцията на печатното издание „Момичетата от града“ е такава – бавно писане, бавно четене и завръщане към реалността – тази извън мрежата. Всяко издание от 4-те броя на година ще е на различна тема, с различни автори и фотографи, правено като да е много скъпо, а всъщност е безплатно. С една-единствена цел – всички 10 000 копия да стигнат до истински читатели.

Надяваме се да ви доставим удоволствие и да ви спечелим с нашите герои и техните истински истории. Нека заедно преоткрием вълнуващия свят на печатните медии и докажем, че светът е по-хубав и смислен, когато забавим темпото. Пожелаваме ви дълго и приятно четене на броя, който държите в ръцете си! А когато го прочетете, влезте на momichetata.com и вижте какво предлагаме там.

 

Левена Лазарова

 

Косара Чигирева

 

Данаил Велков



Димитрина Иванова



Надежда Димитрова



Милена Евтимова

 

Косара Чигирева

 

Светлана Димитрова



studio normal



+359 896 841 981 office@momichetata.com

0 5

0 6

Краси Генова

Емил Джасим

Маргарита Витякова

От много години тя има късмета да се среща с вдъхновяващи хора и истории. Като момичетата, създали един от най-интересните български филми „Котка в стената“ – Мина Милева и Весела Казакова, с които споделя еднакво отношение към живота, хората и случките. Един от любимите й автори – Том Робинс, казва че „случайността е мястото, където Бог се подписва с псевдоним“, и Краси е благодарна, че списъкът му с псевдоними е безкраен.

Учител и историк, освен това е баща на момиче. Вълнува се от Близкия изток и от маркетинг. Фен е и на „Ювентус“. Определя се като феминист. Вярва, че справедливостта винаги побеждава. Снимка: Красена Ангелова

Занимава се с фотография и графичен дизайн и работи с Момичетата от града от първия брой на списанието. Тя е човекът, който прави нашите страници за красота още по-вдъхновяващи. И не на последно място – живее в един от най-хубавите градове в страната ни – Пловдив.

Милена Фучеджиева Писателка и сценаристка, тя има множество публикации в различни печатни и електронни медии. Автор е на книгите „Белият негър“, „Нощен проект“, „Кефер. Цветовете на малката Ида“, бестселъра „Сексът и комунизмът“ и др. Автор и водеща на токшоуто „Провокативно“ и създател и главен сценарист на сериалите „7 часа разлика“, „Пътят на честта“ и „Ягодова луна“. Снимка: Павел Вълчев

Нашите автори

Анита Димитрова Тя е журналист от началото на 90-те, когато тиражите на вестниците бяха шестцифрени, а филмите (най-често) идваха на пиратски видеокасети. В последните 22 години се грижи за филмовата и общата култура на читателите във в. „Сега“, но на нейни текстове може да сте попадали и в „Жената днес“, „Клуб Z“, „Плейбой“, „Една седмица в София“, www.OperationKino.net и др. Най-голямата й страст след киното е да плава из Средиземно море.

Елица Павлович

Данаил Велков

Искра Ангелова

Тя живее чрез думи и истории – свои и чужди. Някои са лични, други съществуват само в книгите, на сцената или в киното. Една част е преживяла, други са прочетени, нарисувани или изиграни. За нея всички са еднакво въздействащи. Същото е и с важните хора в живота – достатъчно е да се вгледаме по-внимателно и ще открием вдъхновяващи примери за изключителни личности в семейството, сред приятелките ни, в историята или в изкуството. Именно за такива жени ни разказва в този брой.

Той ни помага да преоткрием света по красив начин – чрез цветове, ухания, истории, вкусове и магични, разкрасяващи формули. Данаил е нашият гид по алеите на естетиката и винаги е готов да ни консултира, съветва и споделя тайни и истории по време на нашето пътешествие към красотата.

Журналистка, актриса, преводачка и продуцентка, работила е за CBS, БТВ, Нова и БНТ. Kазва, че е романтичка и идеалистка, а всъщност е непримирим боец с опърничав ум. След като БНТ свали предаването „Нощни птици“, което тя 14 години измисляше и водеше, а тя за малко изпадна от борда по здравословни причини, Искра отново е в „играта“, снима като продуцент и сценарист реклами, ходи по кастинги, пише сценарии и проекти, чете нови пиеси и търси финансиране и нов телевизионен дом за себе си и екипа на „Нощни птици“. Снимка: Лилия Йотова



Краси Генова



Dior

си ла Жената като

божествена

0 8

Походът на Мария Грация Киури, първата жена творчески директор на прочутия моден бранд, продължава триумфално. Така модните журналисти определиха пролетно-лятната колекция на Dior, представена по традиция в началото на модната седмица в Париж, за поредна година в музея „Роден“. Въпреки че поне от десет години дефилета на Dior се представят в градинските пространства или сред специално изработени за случая декори в музея, именно италианската модна дизайнерка Мария Грация Киури направи връзката „изкуство–мода“ традиция. С богат опит от времето, прекарано в модната империя Валентино, където работи в тандем с Пиерпаоло Пичоли, Мария Грация Киури пое курс към съживяване на женствеността и заиграването с феминизма. Пролетно-лятната колекция, вдъхновена от американската визуална артистка Джуди Чикаго, е празник на красотата и елегантността, но също

така открито заявено желание да променя света около себе си и самата себе си. „Какво щеше да се случи, ако светът се управлява от жени“ е големият въпрос, който си задава Джуди Чикаго, а вдъхновена от нея – и самата Мария Грация Киури. С този въпрос бяха посрещани всички гости на атрактивното дефиле на „Диор“, сред които любимите на бранда модели, актриси и певици – все жени, които вдъхновяват другите жени около себе си. „Вярвам, че женската сила е креативна, съзидателна и благородна. Неслучайно избрах един особен цвят – пшеничено злато, защото в древните култури са вярвали, че подобно на пшеницата жената е благословена от боговете да сътворява, да ражда живот и да прави живота по-красив!“, коментира Мария Грация Киури.



Иглика Касабова



Kimono Times, Akira Times, 2017 © Akira Times

Кимоното: от Киото до модния подиум Макар че кимоното е безспорен символ на Япония, който се възприема като нещо традиционно, вечно и неизменно, изложбата в музея „Виктория и Албърт“ в Лондон „Кимоното: от Киото до модния подиум“ се опитва да противодейства на това схващане, като представя екзотичната дреха като постоянно развиваща се модна икона. Ето защо тя събира на едно място зашеметяващи японски облекла от XVII век, haute couture интерпретации на традиционната дреха и дори костюми от „Междузвездни войни“. Това е първата голяма изложба в Европа, която разкрива както социалното значение на японското облекло от 1660-те години до наши дни (не само в Япония, но и в останалия свят), така и модното му влияние. Редки образци на кимоното от XVII и XVIII век са изложени като част от колекцията, заедно с такива на големи световни дизайнери и на създатели на емблематични костюми за филми и спектакли. Неотдавнашното завръщане на кимоното по улиците на Япония също е отразено чрез представянето на работата на нова вълна от съвременни дизайнери и стилисти. Изложбата може да бъде видяна до 21 юни 2020 г. в музея „Виктория и Албърт“ в Лондон „Кимоното: от Киото до модния подиум“.

0 9



Краси Генова



Musée des Arts Décoratifs

а т а д о м в и в Пър „Първи в модата“ е заглавието на експозицията, представено в Музея на декоративните изкуства в Париж, в която главен герой е модната библия „Харпърс базар“. Основано 15 години преди „Вог“, списанието, което издават Харпър енд брадърс, залага на формулата „мода-изкуство-култура“. На страниците на изданието са представяни художници като Джаксън Полък, Пабло Пикасо и Франк Стела, с авторски статии участват Колет, Франсоаз Саган и Андре Малро.

152-годишната история на най-старото модно списание оживява в мащабна ретроспектива, която представя най-добрите години на изданието, както и звездните фигури, оставили трайни следи в историята му. Сред тях – първата главна редакторка Мери Луиз Бут, наследничките й Кармел Сноу и Даян Врийланд, както и легендарният арт директор Алексей Бродович. От 2001 г. поста главен редактор заема Гленда Бейли, която след серия от експерименти с формата и съдържанието се върна на завещаното през годините златно уравнение, „мода – култура – изкуство“. На страниците на изданието се появиха отново култови кадри от майстора на модната фотография Жан-Пол Гуд, а сред авторите му са актрисите Рийз Уидърспун и Никол Кидман. „Първи в модата“ е в парижкия Музей на декоративните изкуства до 14 юли 2020 г.

успокояваща по природа

Hydrance Íåèç÷åðïàåì èçòî÷íèê íà õèäðàòàöèÿ* çà ÷óâñòâèòåëíàòà êîæà. Времето лети, всеки ден е различен от другия и нашата кожа усеща разликата. Нуждата и от хидратация е променлива. Продуктите грижа за кожата от серията Hydrance, обединяват уникалните ползи на Tермална вода Avène и комплекс CohedermTM, за да формират водни микро-резервоари за кожата, която се нуждае от хидратация. Вдъхновени от интензивния ни начин на живот и Японските ритуали за красота, Hydrance обогатява серията си с нова текстура: Аква- гел. Грижа "всичко в едно" за хидратация "при нужда или просто за удоволствие.

RCS Nanterre SIREN 403 269 483.

Í Î Â È Ò Å Ê Ñ Ò Ó Ð È ÅÔÅÊÒ ÂÎÄÍÈ ÌÈÊÐÎ-ÐÅÇÅÐÂÎÀÐÈ

Îñâåæàâàùà òåêñòóðà, êîÿòî õèäðàòèðà ïðè íóæäà èëè ïðîñòî çà óäîâîëñòâèå. Ïàòåíòîâàí õèäðàòèðàù êîìïëåêñ***, êîéòî ñúçäàâà åôåêò íà âîäåí ìèêðî-ðåçåðâîàð. Íàó÷åòå ïîâå÷å çà ñåðèÿòà íà íàøèÿ óåáñàéò: https://www.eau-thermale-avene.bg * Хидратация на повърхностните слоеве на кожата. **Процент с Hydrance Intense. Продуктите от серията, съдържат средно 52% Термална вода Аvène; ***Заявен патент.

ÄÎ

77%

ÒÅÐÌÀËÍÀ ÂÎÄÀ** AVENE

37 

Иглика Касабова



National Gallery of Art, London

Рафаело завинаги на

1 2

Raphael, 'Study for the Head of an Apostle in the Transfiguration' © Private Collection

Pieter Coecke van Aelst, Vision of Ezekiel, about 1521 ©Museo Nacional de Artes Decorativas. Madrid

Raphael, 'Saint Catherine of Alexandria', about 1507

Отбелязваме 500-годишнината от смъртта на Рафаелo, който е оставил за ценителите на изкуството на Ренесанса огромно наследство от картини, рисунки и стенописи, въпреки краткия си живот от само 37 години. Националната галерия в Лондон представя 26 платна и рисунки от собствената си колекция на един от най-ярките представители на Флорентинската школа (наред с Микеланджело и Леонардо да Винчи), като в изложбата са включени четири платна на самия майстор. Селекцията ще предаде

сложността, обхвата и влиянието на стила му, които ще покажат защо именно Рафаело се е превърнал в еталон за естетическо съвършенство в западното изкуство. Изложбата може да бъде видяна в Националната галерия в Лондон до 14 юни 2020 г.



Иглика Касабова



Лувъра, Париж

„Тяло и душа: италианската скулптура от Донатело до Микеланджело“

1 3

След като изложбата в Лувъра, посветена на Леонардо, пожъна невероятен успех, посетителите на най-големия музей в Париж ще могат да се насладят на една невероятна селекция от италиански скулптури, реализирана в сътрудничество със замъка Сфорца в Милано. Изложбата е своеобразно продължение на събитието от 2013 г. „Пролет през Ренесанса“, което представи може би най-важния скулптурен период от последните 1000 години. Новата

експозиция ще запознае зрителите с цвета на италианската традиция, като акцентът ще падне върху тези творби, които подчертават телесното движение и гъвкавостта на човешкото тяло.

Питър Линдберг: Неразказани истории През септември 2019 г. светът на модата си каза „сбогом“ с изключителния фотограф Питър Линдберг, чийто стил винаги ще разпознаваме по черно-белите кадри, в които улавя красотата по най-естествения начин. В които сваля блясъка от холивудските знаменитости, за да ни ги покаже през своя обектив. Името му винаги ще се свързва и с раждането на супермоделите на 90-те и легендарната корица, която заснема с тях за британския Vogue. Преди две години той извади архивите си, събирайки повече от 140 снимки, сред които и непубликувани досега фотографии на Клаудия Шифър, Карън Елсън и Мила Йовович, за да ги покаже в изложба в музея Kunstpalast в Дюселдорф. „Питър Линдберг: Неразказани истории“ (Peter Lindberg: Untold Stories) е съпътствана и от книга, в която са показани моментите, в които той влиза в ролята на куратор, както много негови бележки и скици. „Когато видях всички мои снимки, събрани на стената за първи път, се изплаших, но в добрия смисъл“, споделя самият Линдберг, когато вижда грубия план за изложбата. „Беше вълнуващо да се сблъскам с това, което съм.“

Текст: Димитрина Иванова Снимки: Peter Lindberg, Stefan Rappo

The Bright Young Things at Wilsford 1927

1 6

Bright Young Things на Сесил Бийтън

Cecil Beaton at Sandwich, 1920s

До 7 юни екстравагантният свят на известния британски фотограф сър Сесил Бийтън ни очаква в Националната портретна галерия в Лондон. Бляскавата изложба представя лондонската аристократична бохема от 20-те и 30-те години на миналия век. Фотографът съживява през обектива си ексцентричната и творческа епоха в британския културен живот, а в изложбата ще видим емблематични личности, много от които са лични приятели на Бийтън – актрисата Анна Мей Уонг, сценографа Оливър Месел и декадента Стивън Тенант. Именно тези фотографии най-добре отразяват трансформацията на Бийтън от младеж от средната класа, израснал в предградията, до блестяща фигура в обществото и ненадмината звезда на Vogue. Можете да разгледате Bright Young Things на Сесил Бийтън в Националната портретна галерия в Лондон до 7 юни 2020 г.

Anna May Wong 1929

Studio 54: Night Magic Изложбата проследява бляскавата история, социалната политика и естетиката на най-емблематичния нощен клуб в Ню Йорк чрез хронологично подредени фотографии, скици и филми. След войната във Виетнам и на фона на всеобщото движение за граждански права, борбата на жените за повече права и борбата на ЛГБТ общността, почти банкрутиралият Ню Йорк се нуждае от социална и творческа трансформация, както и от усещане за свобода след години на протести и катаклизми. Ниските наеми привличат разнообразие от художници, модни дизайнери, писатели и музиканти, като ситуацията провокира създаването на нови форми на изкуство, включително музикални жанрове като пънк, хип-хоп и диско. Персонажи от различни сексуални, социално-политически и финансови среди се смесват в нощните клубове, като най-известното място безспорно е „Студио 54“. През годините зад кадифеното въже се събират най-големите бохеми в света, за да съпреживеят музиката, да се гмурнат в ослепителните светлини и да танцуват неукротимо до сутринта. Изложбата е документирала това вълнение до най-малкия детайл.

Guy Marineau (French, born 1947). Pat Cleveland on the dance floor during Halston's disco bash at Studio 54, 1977

Можете да разгледате Night Magic в „Studio 54“ в Ню Йорк до юли 2020 г.

Мъжественост: освобождение чрез фотография Мъжествеността и многото є сложни и противоречиви лица заемат централно място в нова фотографска изложба в центъра за сценично изкуство „Барбикан“ в Лондон. Тя включва работите на над 50 фотографи и режисьори от 60-те години до днес – от Кенет Енгър, Питър Худжар и Дейвид Войнарович до Лори Андерсън, Колиър Шор и Ринеке Дикстра. Всяко от представените произведения се стреми да развенчае и дори да разруши митовете около съвременната мъжественост, като същевременно изследва как тя е „преживяна, изпълнена, кодирана и социално конструирана“. Изложбата е разделена на шест секции, занимаващи се с теми около идентичността, властта и патриархата, възприятията на жените за мъжете, хетеронормативните стереотипи и хипермъжествеността, бащинството и семейството.

Adi Nes, Untitled, from the series Soldiers, 1999

1 7

MASTER OF ART film festival НДК ще бъде домакин на единствения в Източна Европа международен филмов фестивал за документални филми за изкуство Master of Art. Петото издание ще стартира с премиера на дебютния документален филм на оператора Емил Христов – „Прегръдката“, а веднага след това ще бъде показана и лентата „Жан-Пол Готие: шантав и шик“, посветенa на шоуто на ексцентричния моден дизайнер във Фоли Бержер през 2019 г. В рамките на фестивала ще бъде направена още една българска премиера, тази на новия филм на Найо Тицин „Стихията Медея“.

Master of Art ще почете Световния ден на изкуствата с документалния филм „Творбите на Леонардо“ на британския режисьор Фил Грабски, а с показването на „Бунюел в лабиринта на костенурките“ ще бъдат отбeлязани 120 години от рождението на великия испански режисьор.

1 8

За световната премиера на документалния филм „Волф Прикс: архитектурата трябва да пламти“ специален гост на събитието ще бъде самият Волф Прикс, който е един от



Димитрина Иванова



Master of Art

пионерите на деконструктивизма. За фестивала ще пристигне в България и иконата на италианската мода Бенедетта Барзини, която ще присъства на прожекцията на италианския документален филм „Изчезването на моята майка“. Тя започва своята кариера на модел в Ню Йорк през 60-те години на миналия век и е снимана от най-големите фотографи по онова време като Ървин Пен и Ричард Аведън. През 70-те години изненадващо се отказва от светския живот и се отдава на феминистките движения. Документалният филм е заснет от сина є Бениамино Барезе. Сред изключителните женски артистични образи е и този на Дора Маар, а зрителите ще имат възможността да се докоснат до нейния свят с документалната лента „Дора Маар – между светлината и сянката“. След прожекцията ще бъде представена и книгата „Дора и Минотавъра“. Master of Art ще почете годишнината от смъртта на Милош Форман с „Форман срещу Форман“ на режисьорите Хелена Тржещикова и Якуб Хейна, а по време на фестивала ще се състои единствената прожекция на испанския документален филм „Салвадор Дали – ранни дневници 1904-1929“, който включва непоказвани досега материали и хвърля нова светлина върху ключови моменти от ранния живот на Дали. Можете да посетите Master of Art в НДК до 30 април 2020 г.



Иглика Касабова

3 филма, които трябва да гледате на София Филм Фест София Филм Фест е едно от големите кино-събития у нас, като тази година програмата му е наистина впечатляваща. Специално за вас избрахме част от тези заглавия, които не бихме пропуснали на 24-то издание на фестивала. Фаворитът ни безспорно е най-нашумелият и награждаван филм на годината – „Паразит“ на корейския режисьор Понг Джун Хо, като премиерата му за България ще е именно на феста. От богатата българска селекция тази година сме избрали филма на Кристина Грозева и Петър Вълчанов „Бащата“, а отличеният на фестивала „Сънданс“ ирански филм „Ялда, нощ за прошка“ разказва една наистина драматична история, която за София Филм Фест е особено ценна, защото зад камерата застава и операторът на един от най-силните български филми – „Източни пиеси“.

Ялда, нощ за прошка 2 0

Иранският филм на режисьора Масуд Бакши бе удостоен с най-престижното и желано отличие на фестивала на независимите филми „Сънданс“ – голямата награда на журито за международен драматичен филм. Оператор на копродукцията между Иран, Франция, Германия, Швейцария и Люксембург е българинът Юлиян Атанасов, нашумял преди време с трогателния „Източни пиеси“. Историята проследява премеждията на млада жена, която е обвинена за убийството на собствения си съпруг и е с произнесена смъртна присъда. В нощта за прошка властите я включват на живо в телевизионно предаване, за да може единственото дете на съпруга й да прости престъплението й, но събитията съвсем не вървят по сценарий.

Бащата Една семейна драма, която разказва за живота на баща (Иван Савов) и син (Иван Бърнев) след смъртта на майката в семейството. Двамата потеглят на приключение, а по пътя ще се наложи да се срещнат с някои премълчани тайни. Филмът е горчиво-сладък семеен фарс, ситуиран в дълбоката българска провинция, където хората все още вярват повече в древни суеверия и магически фолклор, отколкото в неприветливата държавна бюрокрация. През 2019 „Бащата“ печели „Кристален глобус“ за най-добър филм в Карлови Вари, както и редица други международни и национални кино-награди. Филмът е на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, тандем който пожъна успехи с предишните си ленти – „Урок“ и „Слава“.

Предателят Новият филм на италианския режисьор Марко Белокио разказва за живота на „боса на двата свята“ Томазо Бушета (Пиерфранческо Павино) – първия информатор в съдебен процес срещу мафията в Сицилия през 1980. Бушета се радва на охолния живот, просторните вили и много жени, но покрай светската суета се прокрадва безпокойство. Филмът на Белокио не заобикаля политическите измерения на историята, а изследва връзките между „Коза ностра“, фамилията Корлеоне, корумпираните ченгета и политици, за да докаже, че пипалата на мафията са както дълги, така и смъртоносни. София Филм Фест 12 – 22 –31 март 2020 г.

2 2



Левена Лазарова



Диляна Флорентин



Теодора Мария Радева

Н

аскоро в предаването на БНТ Култура.bg чух с ушите си как водещата обявява първите си гости – авторката и художничката на книгата „Аз съм българка“, после казва, почти с извинение: „Но няма да прекаляваме с женското присъствие в студиото. Следва репортаж за великите режисьори, а за великите режисьорки ще говорим другата година”. В смисъл – никога. Тази случка ме разтърси и ме накара да се замисля как след толкова години борба за равни права продължаваме не само да позволяваме на стереотипите да ни поставят в ъгъла, но и сами да се ограничаваме. Въпрос на възпитание, на самочувствие и на обществени порядки. Самият факт, че големите имена от женски пол в нашата история са изредени в отделна книга, трябва да ни накара много сериозно да се замислим. И ние го направихме – в единствения месец от годината, който сме определили за „женски“, в навечерието на абсолютно женския празник 8 март се замислихме – за женските права, за стремежа на жените към независимост и равнопоставеност, в миналото и днес, за феминизма като обществено и философско течение, за женската енергия да се справиш със света, за самочувствието да си жена, без да се извиняваш от екрана на телевизора. По скалата между „слабия“ и „втория“ пол ние често се лутаме в търсенето на собствена идентичност, опитвайки се да съвместим безбройните роли, които съвременността безмилостно ни налага. Феминизмът и движенията за равни права от XIX и XX век отговориха на много въпроси, но поставиха още повече. Трябва ли да сме феминистки, какво изобщо означава феминизъм и предполага ли той абсолютно изравняване на социалните роли? Минава ли феминизмът през мъжемразството и агресивното налагане на политически коректния ракурс на съвременния краен либерализъм? Или пък, преследвайки крайните форми на равенство, развявайки знамето на политическия феминизъм, вместо да изпишем вежди, изваждаме очи, предизвиквайки равен по сила, но обратен по знак отпор от страна на различни реакционни и религиозни кръгове? Докато спорим, най-вече със себе си, понякога забравяме, че за да се чувстваме днес с равни права и възможности спрямо мъжете, в понякога невидимата нишка на историята е имало борба. Имало е жени, които са се борили и които са победили. Нашите баби и прабаби, които са извоювали мястото ни не само под слънцето, но и пред урните, в цеха, на катедрата, са тези, на които в най-голяма степен дължим своята благодарност, но са и тези, които познаваме наймалко. Тях просто ги няма в учебниците, няма ги в имената на улиците, няма ги на банкнотите и най-вече – в обществената ни памет.

Но макар и често да не познаваме историята, в нашата времева действителност също има общества, в които мястото на жената ни напомня болезнено, че не само имаме късмет, а че винаги трябва да сме нащрек. Да не забравяме, че нищо не ни е дадено даром. Борбата на жените за елементарни права като правото на шофиране и посещението на футболен мач в държави като Иран и Саудитска Арабия ни изглеждат екзотично, но с неудоволствие потръпваме, когато в европейски общества като Полша жените са принудени да излязат на улицата, за да защитават правото си на аборт, доскоро възприемано като затворена страница в борбата за човешки права. Понякога ни се струва, че масови обществени движения като #metoo в Америка нямат никакво отношение към нас самите, но всяка втора от нас може да разкаже поне един случай на сексуално посегателство или сексизъм от страна на преподавател, шеф, колега или случаен минувач... Посветихме новия си брой на правата на жените, защото вярваме, че те винаги трябва да бъдат тема на обществен разговор, както и човешките права по принцип. Пример, че има смисъл да се говори, е повишената обществена чувствителност по темата за домашното насилие – тема, която доскоро беше табу, а днес все повече се превръща в територия на нулева обществена и медийна търпимост. Опитахме се да си отговорим на въпроса какво е феминизъм в разговор с 10 известни българки, които разсъждават по темата от лична гледна точка, както и в интервютата на Искра Ангелова с две професорки – от София и Бостън, които с лекота попълват липсващите брънки от обществената мисловна верига. Припомняме за мястото на жената в историята чрез текста на Емил Джасим и за борбата за равноправие на българката през погледа на Елица Павлович. Анита Димитрова ни разказва за мястото на жената в съвременното кино, а Краси Генова ни връща в XVI век с разказа си за най-известната художничка на своето време – Артемизия Джентилески. Милена Фучеджиева с досада разсъждава по темата за еманципацията, давайки ни възможност да се усмихнем и да махнем с ръка, лукс, за който преди век нашите баби не са можели да мечтаят. Надежда Дерменджиева, Мери Куант, Елизабет Арден и една плеяда „малки жени“, които правят голяма промяна в модата, са другите герои в този силно женски брой, в който модната фотосесия и корицата са дело на фотографката Диляна Флорентин – истински Girl Power.

2 3

Mомичетата 2 4

Диляна Флорентин Теодора Духовникова Мария Лалева Весела Казакова Мария Пеева Веселина Сариева Таня Илиева Мария Касимова–Моасе Рут Колева Дарина Христова

01

Какъв празник за теб е 8-ми март?

02

Какво е твоето отношение към правата на жените и определяш ли се като феминистка?

03

Помагал ли ти е или ти е пречил полът в професията, която упражняваш?

04

Смяташ ли, че в България има недостиг на обществена чувствителност към равните права и възможности?

05

Коя е „женската“ тема, която винаги ще приемаш лично и ще отстояваш?

06

Ако имаш дъщеря, какво бъдеще ще искаш за нея?

Диляна Флорентин Жените трябва да имат правото на избор Тя е един от най-добрите модни фотографи в България и всички сте виждали красивите корици и фотосесии, които е заснемала за български списания. Диляна умее да запечатва красотата и това, че е жена зад обектива, май й носи повече позитиви, отколкото негативи. Да, сблъсквала се е с предразсъдъци заради пола си в тази иначе малко по-мъжка професия, но това никога не я спирало да следва пътя си уверено и целеустремено. Затова нямаше как да не я поканим да заснеме корицата и модната фотосесия на точно този брой.

01

Аз лично считам 8 март за празник по-скоро на майката, какъвто реално не е фактически. Със сигурност оценявам и това, че е празник на жената и борбата за равенство на всички тези, които са се борили през годините за това. Но никога не съм го празнувала.

Ако някой ми зададе въпроса дали съм феминистка, най-вероятно 02 ще отговоря „не“. Но като се замисля, по-скоро май съм, защото не смятам, че жените са ограничени физически от каквото и да било, за каквото и да било и всяка една жена може да прави това, което прави един мъж. И ако някой ми каже, че това не е така, ще изпаднем в много дълбок спор. Разлики може да има, да, но при всички положения в повечето случаи там, където жените са най-добри, мъжете не са, както и обратното, така че нещата се уравновесяват. Ако трябва да кажа, че не съм чувала, че тъй като съм жена, от мен 03 фотограф няма да стане – напротив, чувала съм го, съвсем в началото. Но никога не съм обръщала внимание и не е било повод да се впрягам или да правя някакви излишни неща, само и само да покажа обратното. Винаги съм вървяла по моя си път. Работила съм и в един момент се оказа, че това, че съм жена, във фотографията е голям плюс, тъй като основно снимам жени. Първо – те се чувстват по-комфортно, когато фотографът е жена, второ – една жена може да види друга по много по-красив начин. Затова определено е бонус. Аз се чувствам много комфортно в работата си с моделите и усещам, че имам тяхното доверие. Да не говорим, че и на мъжете модели им е по-интересно да видят как една жена би ги погледнала, защото иначе повечето фотографи са мъже. Поне досега беше така, в момента във фотографията навлизат много жени.

04

Имаме го като даденост – това, че жените и мъжете имат равни права генерално. Винаги има и едни проценти, които не смятат така, но те не са интересни и са много малко специално в България. Оттам идва целият така наречен „недостиг“ на равноправие. Но не смятам, че има и нужда да има повече чувствителност, защото всички са много чувствителни на всякакви други теми и няма нужда и по тази тема да е така.

Снимка: личен архив

Вчера попаднах на един цитат от новата версия на филма „Малки жени“, който ме втрещи, буквално. Той гласеше следното: „Една жена трябва да се омъжи или да умре“. Този цитат е много свързан и с първия въпрос. В това е смисълът на 8 март – в тези години, в които живеем в момента, да не чуваме повече такива изказвания и те да не бъдат правило. Това е темата, която винаги ще защитавам, защото не смятам, че нещо е задължително в този живот. Жените трябва да имат правото на избор дали да се омъжат, дали да живеят сами, дали да имат деца, защото общественото мнение е много остро в тези две теми. Не се дава право на жените да направят този свой избор и биват заклеймявани от обществото, ако те не желаят да имат деца или не желаят да се омъжат. Всеки човек трябва да има правото да избира своя си живот и никой да не може да му се меси. Категорично. Най-малко защото има жени, които не са създадени да бъдат майки. Виждала съм лично такива примери. Прави се едно дете, просто защото трябва, и след това настава едно жестоко нещастие, депресии и всякакви неприятни неща започват да се случват оттам нататък, борейки се тази жена да свикне с тази мисъл и да приеме едно дете, което не е искала.

05

Аз съм от жените, които не смятат, че децата са нещо задължително. Даже напротив, не се усещам много като жена със силно изразен майчински инстинкт. Естествено, това би могло да се промени във всеки един момент и не казвам, че не бих имала дете никога, но ако трябва да отговоря на теория – ако аз имам дъщеря, син, няма значение – просто искам да са едни щастливи хора, ценностни, хора, които да са щастливи със себе си и с това, която правят.

06

Теодора Духовникова Никога не ми е харесвало да гледам на себе си като на жертва

Снимка: Владимир Карамазов

01

За мен 8 март е празникът на мама. Така си ми е останал още от миналия век. Свързвам го с картичките, които й рисувах и „Обичам те, мамо“ в края им. Не го припознавам като мой празник днес, не излизам с приятелки „да си го полеем“ по барчета.

Живея с пълното съзнание за равните си права и, честно казано, не 02 ми се налага да ги отстоявам. Все пак живея в голям град, в ХХI век в Европа. Има обаче много нови теми около жените днес. Идва цяла една нова ера, в която наново трябва да се дефинира кое е флирт и кое sexual predation (което днес е подсъдимо), наново ще се дефинира кое е пол и каква е социалната му конструкция, и още толкова много неща. С някои неща съм съгласна, към други изпитвам съмнение, което е нормално. Все пак съм се формирала в едно друго време. Интересува ме женската гледна точка към света, правата ни, но това днес не е достатъчно, за да бъдеш наречена феминистка. Едно нещо обаче наистина не ми харесва в радикалния феминизъм днес – че мъжът априори е кофти и опасен, а жената винаги е жертва. Никога не ми е харесвало да гледам на себе си като на жертва и воюването срещу цял един пол също ме дразни. Аз съм в комфорт с пола си, чувствам се добре в женствеността 03 си. Специално в професията, която упражнявам, без жени не може, даже актрисите са си с особен статут, така че не ми е пречил толкова полът ми, колкото някакви недостатъци на личността, например липсата на воля понякога, по-твърд характер, глупост, наивност, недостатъчни умения, страх... Такива неща, еднакво присъщи и на мъжете, и на жените. Иначе има някои неудобства – мъжките роли в пиесите са винаги повече от женските, цялата

Една от най-обаятелните български актриси влиза с лекота в ролите си на Бистра от „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“, и на Регина от „Лисичета“, и на Маря Львовна в „Neoдачници“ – малка част от превъплъщенията й на сцената на Народния театър. Но и камерата я обича, много я обича, и всеки път с удоволствие гледаме играта й както на малкия, така и на големия екран. Извън светлините на прожекторите обаче Теодора не по-малко блестящо влиза в ролята си на жена, на съпруга, на приятел и най-вече на майка на две прекрасни дъщери – Бояна и Ема.

световна драматургия е такава, което прави конкуренцията между актрисите много по-голяма, отколкото сред актьорите. Неравното заплащане също, но с това опитвам да се справям и да не е така. България е консервативна страна. Понякога за добро, понякога за много лошо. Начинът, по който едно момиче от добра среда, с добро образование и от голям град гледа на правата си като жена, няма нищо общо със страха и ужаса, с които все още живеят момичета и жени от малките градове и от другите социални слоеве. Да казваме – България си е окей спрямо жените, вижте колко лекарки и жени на ръководни постове имаме – не е сериозно. Проблем има. Има и едно типично „наше си“ отношение към пострадалите жени – „ами, търсила си го е!“.... Това е ужасно, особено изречено от жени. Винаги се вълнувам от темата за домашното насилие. Влудява ме липсата на сериозно отношение от страна на полиция и социални служби при подаден сигнал за домашен тормоз. Моите момичета са модерни момичета. Те нямат проблем с новото време. Те са новото време. И понякога аз им звуча като баба ми. Сигурна съм в тях, че ще се справят, че когато пораснат, някогашният проблем за равноправието на половете ще им звучи като урок по палеонтология. Единственото, което искам за тях, е да растат без войни и без природни бедствия. За останалото – вярвам им и чакам с любопитство да видя какъв живот ще създадат като поколение.

04

05 06

Снимка: личен архив

Мария Лалева Губим смисъла на себе си и това ме плаши Поетеса, сценарист на българския филм „Роза Дамасцена“ и автор на един от най-четените романи „Живот в скалите“ (издателство „Книгомания“), в края на миналата година Мария Лалева спечели наградата „Жена на годината“ на списание Grazia в категория култура. И ако читателите на женското списание я избраха за жена на 2019-а, в живота на своите двама важни мъже (съпруг и син) е винаги № 1. Съвсем скоро на родния книжен пазар се очаква премиерата на преработеното издание на „Живот в скалите“ с няколко изненади, обещават издателите.

01

Винаги ще свързвам 8 март със спомена от детската градина, когато ни строяваха в редица и ни снимаха за поздравителни картички за нашите майки. Снимка на детенцето, кокиче или друго цвете и някакъв текст за 8-ми март от името на детето. Спомням си тържествата и стихотворенията, които рецитирахме, а майките и бабите плачеха от умиление и гордост. И така в съзнанието ми си остана като празника на мама. Но аз самата не го празнувам в ролята ми на майка. Нито съм „за“, нито „против“ този празник. Колкото повече празници и поводи да сме усмихнати и да мислим добри и светли неща, толкова по-добре.

Правата на жените или на мъжете, или на децата, или на хомосек02 суалистите, или на транссексуалните, или на малцинствата, или на... (както и да продължи това изброяване) за мен не се различават. Това са права на човешкото същество. То има право на живот, на свобода на избор, на уважение и на обич. Целият този шум около правата на едните, на другите или на третите ми изглежда доста преекспониран. Дори на моменти се чувствам като човек, който не наблюдава битка или отстояване на права, а битка или принуда за привилегии по някакъв признак. Не съм феминистка. Родена съм, израснала съм и живея във времена и на място, в които фактът, че съм жена, по никакъв начин не е ощетил или ограничил нито един мой избор или право да живея по-зле от който и да било мъж. Полът е бил единствено и само моя характеристика. И ми е дал 03 възможността да нося и пола, и панталон, за разлика от мъжкия пол. Така че се чувствам привилегирована. Казвам го в рамките на шегата.

Не мисля, че в България има недостиг на чувствителност точно по тази тема. По-скоро считам, че липсва чувствителност, и то не само у нас, по въпросите на духовността, емпатията, осъзнаването на човешкото същество в неговата цялост и потребностите му в тази парадигма. Човеците наистина сме заприличали на зъбчати колела в някаква машина, която е една реална „матрица“. Губим смисъла на себе си, а мен лично това ме плаши.

04

Дълбоко не вярвам и не приемам разделението на хората по полове, държави, религии, цвят на кожата. В моята глава не съществува такова разделение, по никакъв признак. Има добри и лоши хора. Има светли и тъмни души. Другото за мен е без значение. Затова не мога да кажа коя е „женска“ и коя е „мъжка“ тема за мен, но това, което винаги ще отстоявам, е човешкото право да бъдеш свободен в изборите си за това кой си и как да изразиш себе си по най-добрия начин.

05

За бъдещите поколения искам това, което изберат те самите. Това е свещено човешко право. Всеки носи отговорност само за себе си и за собствените си избори. Аз мога само да се надявам утре децата ни, без значение от пола си, да бъдат по-светли, по-добри един към друг и към света човеци от нас.

06

Весела Казакова Възхищавам се на мъже феминисти Актрисата Весела Казакова („Мила от Марс“, „Откраднати очи“ ) е половинката от успешния продуцентски тандем „Активист 38“. Заедно с Мина Милева, която завършва режисура на анимационен филм в Лондон преди години, разбуниха духовете с филма „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“, а след него продължиха да бъркат в раната на комунистическото минало на България, без кадифени ръкавици, с филма „Звярът е още жив“. Западните филмови журналисти сравняват артистичния им почерк с неореализма на легендарния италиански кинорежисьор Виторио де Сика и ако гледате новия им филм „Котка в стената“ (първият им художествен пълнометражен филм), ще разберете, че има защо.

Снимка: личен архив

2 8

01

8-ми март е важен празник. Ден, който мъжът посвещава на жената до него, и детето на своята майка. Аз го възприемам като ден на благодарност към майката и жената въобще, към женското, женственото.

не е лоша дума. И все повече мисля така. Възхищавам 02 „Феминист“ се, когато срещна мъже феминисти и през техните очи виждам важността на това. Жените все още не са осъзнали важността на феминизма, защото те продължават в малка или голяма степен да поддържат и обгрижват мъжете, сякаш са им длъжни. Мъжете се облягат много удобно на това и започват да се разполагат. Не е добре и за двете страни – затова правата трябва да са равни – това е жизненонеобходимо. Колкото по-самостоятелен е един мъж, толкова по-свободна е жената до него. Така че всеки, ако възпита в себе си феминиста, ще се освободи от робството да служи или да се обляга.

Като актриса съм усещала равенство. Но съм си избирала силни роли с много индивидуално значение. Винаги обаче ме е дразнело на терен, когато съм работела с жени режисьори – как някой мъж седи отстрани и дава акъл как трябва да се направи. Или мрънка. Винаги в тези моменти съм реагирала много остро и съм казвала – има режисьор на терен, нека чуем нейната дума. Като актриса съм си позволявала това, защото се е чувала думата ми. Като режисьор в работата си с Мина Милева – с която правим от 11 години международно успешни филми в тандем, документални и сега първия си игрален филм „Котка в стената“ (вече по кината в България) – сме имали няколко драстични случая, когато някой ти казва „така не се прави“ и надълго ти говори и обяснява с терминология и примери от световното кино как трябва да заснемем това или онова. Мисля, че мъжкият модел трябва малко да отстъпи и да се заслуша в другата страна. Тя не е нелогична или опираща се на емоции, както си мислят, а тя постига други нива, много важни за цялостното ни развитие като човечество. Хората, които гледат нашите филми, казват, че ги връхлита като цунами, толкова силно им въздейства. Но това е по-друго въздействие, различно от нормалното разчувстване, потапяне в историята – това е сила извън пределите на физическата, логичната, подредената. Мъжкият модел се изчерпа. Няма какво повече да научим от него. И доста мъже започват да го разбират. Всичко, подчинено на мъжкия модел, стига до задънена улица в момента и все повече ще е така.

03

В България никога не е имало равни права и възможности. Главно заради комунизма. На първо място ще са винаги другарите от Шесто, техните деца и внуци. Огромен брой бивши агенти на ДС все още участват в управлението на страната, на ръководни постове в политически партии, университети, бизнес и т.н. Останалите по рождение нямаме права и възможности. И трябва да крещим много силно, за да ни чуе някой. Същите тези хора бяха и зад манипулацията около Истанбулската конвенция, която предизвика грозни реакции и новопоявилата се хомофобия придоби застрашителни размери.

04

Най-ужасяващото е, че правата на жените се пренебрегнаха с удивително хладнокръвна реакция към домашното насилие. Което, трябва да си признаем, не е от вчера и се влачи и повтаря с поколения. Като се заговори за равни права, се надигат всякакви защитници на патриархалния модел, моралните устои, примесени със соц носталгия и русофилия, семейни и религиозни ценности.

05

Женската дума просто не тежи както мъжката. Не мога да се примиря с това. А напоследък като заговори мъж, където и да съм по света, не мога да разбера защо трябва още да ги слушаме. С много малки изключения на тези, които са дораснали да бъдат феминисти и достойни мъже. Има едно схващане, жените са силни, докато не хванат тенджерите и тиганите. Пожелавам им дори и тогава да не забравят за силата си. А общо за идните поколения имам надежда, че ще са по-отворени и няма да позволят на техните тесногръди и ограничени родители да ги учат на патриархално мислене и псевдоморал, на което сме свидетели не само в България.

Мария Пеева Преди да сме мъже или жени, ние сме хора и като такива имаме равни права Животът на Мария Пеева би могъл да излезе изпод перото на италиански филмов сценарист, защото обича семейството, любовта и живота. Като филмов преводач със завидна кариера от над 20 години е изгледала стотици филмови продукции, но тази, на която е сценарист, режисьор, монтажист и продуцент, е със сигурност най-ценната. В цифри тя изглежда така – четирима синове, едно внуче, една снаха, две кучета, една котка, любов – на име Иван, която е двигателят в живота й, и многобройни драматични, комични и романтични истории, разказани на сайта „Мама нинджа“. Без колан и дан в каратето, Мария Пеева е една истинска мама-нинджа.

01

8 март е празник на женската сила, не само на майката, а на жената изобщо. Така казвам и на моите синове, когато ме поздравяват за 8 март. Преди около 60 години няколко смели жени се събрали, излезли на протест и казали „стига вече“. Стига сме допускали да получаваме по-ниско заплащане от мъжете. Стига сме допускали да ни третират като втора категория хора. Ние сме силни, не въпреки, а защото сме жени. Харесва ми този празник. Знам, че някои го категоризират като комунистически. Но за мен той си е точно това – празник на женската сила и женската солидарност. И днес все още има нужда да сме силни и обединени всеки път, когато дори само една от нас бъде обект на сексизъм, подценяване или пренебрегване.

изключително женствена, много „женска жена“, както веднъж 02 Азказасъмсъпругът ми. Обичам да ми кавалерстват, не се натискам да сменям крушки, да нося куфара си сама и да върша „мъжките задължения“. И да, разбира се, че съм феминистка. Защото да си феминистка, изобщо не означава да носиш панталони и къса прическа, а още по-малко означава да мразиш мъжете или да ги унижаваш, камо ли да отнемаш техните права. Феминизма аз го разбирам така – преди да сме мъже или жени, ние сме просто хора. И всички имаме равни права да бъдем това, за което мечтаем. Ако аз искам да съм женствена и нежна, това е прекрасно. Но ако искам да стана боксьор или кранист, или висш мениджър, или пожарникар, и имам заложбите и уменията за това, никой няма право да ме спира само защото съм жена. Ако искам да съм майка, ще бъда майка. Но ако не искам, обществото няма право да ме принуждава да раждам само защото съм жена. Това е феминизмът – правото да сме хора, нищо повече. Моята професия винаги е била творческа. Не съм имала проблеми с 03 пола си, не съм се чувствала недооценена. И винаги съм работила страшно много, от съвсем млада, от ученичка. Бях още дете, когато татко веднъж ми каза: „Никога не допускай да зависиш от някого да ти плаща сметките“. Благодарна съм му, че ме научи на това. Ако имах дъщеря, бих й казала същото. все още се смята за странно баща да си вземе отпуск, 04 ВзаБългария да гледа болно дете например. Да излезе в бащинство (макар че

Снимка: личен архив

има право на това по закон). Това се счита за женски ангажимент, а ако питате мен, ощетява мъжете не по-малко от жените. Все още има особено отношение към жените в някои професии. Все още има работодатели, които плащат по-малко на жени, отколкото на мъже. Тук-там се надигат и разни радикални групи, които отричат правото на жената да взима решения за собственото си тяло. Но тук искам да ви разкажа една случка, която според мен дава най-точния отговор на вашия въпрос. Веднъж на фирмена среща една млада и красива дама, скоро назначена на работа, зададе въпрос как да презентира продукта си. И аз се пошегувах: „Ти си толкова млада и хубава, че дори само да се усмихнеш, е достатъчно“. В мига, в който го изрекох, осъзнах колко грозно съм се изказала, колко сексистко и цинично е подобно отношение към една млада жена, която е посветила години от живота си, за да се научи как се презентира, и сега задава съвсем резонен въпрос как да си свърши работата по-добре. И аз, уж защитничка на женските права, буквално й казах, че е достатъчно, че е млада и красива. Разбира се, извиних се веднага и обясних, че това беше една доста грозна шега. Но освен това беше и най-антифеминисткото нещо, което някога съм правила, и според мен е много показателно за това колко много още всички ние, жените включително, трябва да работим върху обществената и личната си чувствителност към равните права и възможности на българската жена. Защото, сещате се, че на един мъж никой не му казва, че е достатъчно да е млад и хубав, нали така? И не му е нужно да е такъв, за да се реализира професионално. Много се паля винаги, когато някой подценява жените. Дразня се на вицове за изнасилване или ако някой ми натисне клаксона на улицата, ей така, само защото съм жена и по подразбиране съм лош шофьор. Дразня се на майстора у дома, на когото обяснявам как искам да изглежда банята, а той ми казва, че ще говори с мъжа ми. И от такива битовизми, та чак до глобалните проблеми като женското обрязване или правото на аборт, всички женски теми приемам лично. Все пак съм жена, нали така? Накрая, мечтая за свят, в който всички сме просто хора и няма да се делим на мъже и жени.

2 9

05

Снимка: личен архив

3 0

Веселина Сариева Лекувам средата си от страничните ефекти на феминизма Веселина Сариева е родена в Пловдив, където започва работата си за подкрепа на съвременната култура и изкуство през 2004 година. Днес дейностите на нейната галерия Sariev, фондация „Отворени изкуства“ и другите й ангажименти имат водеща роля за изграждането на модерния културен облик на Пловдив и страната, успявайки да представят българското съвременно изкуство на значими форуми по света. За работата си Веселина е носител на различни награди, през 2012 г. вестник „Капитал“ я включва в 100-те най-влиятелни жени в България на 35-то място, работата й е представяна от световни медии като „Ню Йорк Таймс Интернешънъл“, TAZ, Die Welt, Art Review, Deutsche Welle и други.

01

Като повечето от празниците, които маркират политическо събитие, и този за мен е по-скоро в миналото, отколкото в настоящето. Не смятам, че той репрезентира актуалните проблеми на жените днес. Поне не в нашия ареал. Тук по-скоро напомня, че проблем е имало и трябва да внимаваме да не се появи пак. Според мен именно заради това и първоначалният му фокус се измества. При нас повечето хора, които го празнуват, реално празнуват нещо друго – по-скоро женствеността и красотата, отколкото икономическите, политическите и обществените постижения на жените и порива им към тях. Представете си например мъжете, които подаряват зюмбюли на колежките си. Мисля, че ще се откажат да го правят, ако

колежката се появи в стил и поведение Клара Цеткин. В България в момента е важно да се наблегне на възможността този празник да ни накара да се замислим за насилието над жените, което все още за някои се смята за „изконно право на мъжа“. Много вероятно е именно тези мъже, упражняващи насилие, също да подаряват зюмбюли и може би именно те тихо изместват фокуса от амбицията на жената към красотата й, която да подчертае тяхната хегемония. Сама за себе си не съм феминистка. Дори мисля, че лекувам средата си от страничните ефекти на феминизма. Мисля, че доста жени и мъже паднаха жертви на феминизма. Вярвам в свободата и в достойнството и мисля, че това е достатъчно.

02

И двете. В професията ми полът както ми е помагал, така ми е и пречил.

03

Женската тема, която винаги ще ме вълнува, е правото на свобода, емоционалност, мечтателност, грижа за другите, любов. Все неща, които се смятат за наивни и от мъже, и от някои жени днес.

05

Таня Илиева Човек, ако иска трудът да му е песен, няма пол, който да го спре Таня Илиева е модел, актриса и майка. След бляскава кариера на световния моден подиум, работа с имена като Хелмут Нютон и Марио Тестино, Таня дебютира с главна роля във филма на Явор Гърдев „Дзифт“. И макар напоследък майчинството да я определя в най-голяма степен, ние всички с радост посрещнахме завръщането й на страниците на списанията, най-вече страхотната фотосесия за Twelve Magazine. Днес Таня работи в една от най-известните международни модни компании с български корен и се радва на двете си чудесни деца – Ян и Лора.

За щастие, никой не е нарушавал правата ми и само мога да предполагам какво е, но винаги бих се опитала да помогна на някой в нужда.

02

В момента определено съм майка и ми се струва, че това автоматично трябва да включва и феминизъм, не знам, вие кажете.

Снимка: Атакан Узун

Със сигурност не си въобразявам, че е много лесно да си мъж, в която и да е работа. Човек, ако иска трудът да му е песен, няма пол, който да го спре.

03

В България, изглежда, има недостиг на позитивни, ангажирани, отговорни, световни хора, но всъщност не ми се вярва да е наистина така. Държавата – това сме ние, които трябва да се погрижим адекватното образование, качественото здравеопазване и спазването на закона да се отнасят до всеки член на, уви, съвсем не многобройното ни общество. Много по-лесно е обаче само да си говорим за това и да чакаме да не се случи.

04

Винаги бих отстоявала темата за по-високи заплати, големи бонуси и абсолютно безплатно здравеопазване за всички майки. Също офиси с вградени към тях ясли и детски градини.

06

ÃÐÈÆÀ ÇÀ ÊÎÑÀ ÅÊÎ-ÎÒÃÎÂÎÐÍÎÑÒ

Õèíèíúò ñòèìóëèðà è óêðåïâà êîñàòà, êàòî é ïðèäàâà ïîâå÷å æèçíåíîñò. Ñåðèÿ ïðîäóêòè çà êîñà íà áàçàòà íà Õèíèí Cinchona calisaya Wedd.- âúçñòàíîâÿâà êîñàòà è ïîäïîìàãà åôåêòèâíî áîðáàòà ñðåùó êîñîïàäà.

Force Keratine êîíöåíòðàò êîìáèíèðà Õèíèí(1) (çà ñòèìóëèðàíå ðàñòåæà íà êîñàòà) ñ ðàñòèòåëíî áàçèðàí êåðàòèí(2) (çà óêðåïâàíå íà êîñúìà). Äåí ñëåä äåí, êîñàòà ñòàâà ïî-ïëúòíà, ïîæèçíåíà è âúçâðúùà ñâîÿòà óñòîé÷èâîñò.

Klorane ñëåäâà ðèòúìà íà ïðèðîäàòà: êîðàòà íà õèíèíîâîòî äúðâî ñå ñúáèðà íà ðúêà ñàìî îò çðåëè äúðâåòà, çà äà íå ñå óâðåäè ðàñòåæúò èì. Ïîñëåäâàéòå íè íà #FeelGoodActGood

¹1 â êàòåãîðèÿ ïðîäóêòè çà êîñîïàä (3) Ðåçóëòàòè ñëåä 1 ìåñåö (4)

БОТАНИЧЕСКА ФОНДАЦИЯ

ФОНДАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА И ОПАЗВАНЕ НА РАСТИТЕЛНОТО НАСЛЕДСТВО

(1) Èí âèòðî òåñòîâå.

(2) Ðàñòèòåëåí êåðàòèí, ñúäúðæà ñúùèòå àìèíîêèñåëèíè êàòî êåðàòèíà â êîñàòà.

(3) QuintilesIMS – Pharmatrend – øàìïîàí ñðåùó êîñîïàä è ïàçàð íà ïðîäóêòè ñðåùó êîñîïàä. Àïòåêè âúâ Ôðàíöèÿ, 2017 ã. , ïî îáåì ïðîäàæáè.

(4) Ñðåäíè ðåçóëòàòè ñ ôîòîòðèõîãðàìà è êëèíè÷íà îöåíêà ñ 40 ó÷àñòíèêà, â ïðîäúëæåíèå íà 28 äíè.

Снимка: Виолета Апостолова

Мария Касимова

01

3 4

Преди всичко това е рожденият ден на мъжа ми. Случи се така, че съм омъжена за мъж, който с гордост определя себе си като феминист и на всичкото отгоре е роден на датата, известна като Празник на жената. Иначе самият 8 март претърпя много варианти в моето лично мислене за него. Като дете го почитах заради майка ми. Като тийнейджър го неглижирах, пак заради майка ми, която не го обичаше – казваше, че е човек и жена и през останалите дни от годината и няма нужда от стрък зюмбюл на този ден, за да си го припомня. Като възрастен човек го приемам със спокойствие – няма нищо лошо да се празнува една такава дата, но да се знае какво всъщност стои зад нея. И че няма общо нито с нещо като „ден на майката“, нито с нещо като „традиционна женственост“, каквито бяха комунистическите релси, по които се разнасяше в пространството този ден. Става дума за празнуване и отстояване на правата ни като човешки същества, като жени, които в историята на човечеството традиционно са били приемани за несъвършени и подчинени на мъжката природа.

У нас, като заявиш това, и повечето хора започ02 Азватсъмдафеминистка. те гледат под вежди, защото смятат, че държиш да не носиш сутиен и мечтаеш да имаш мустаци. Разбира се, че не това е феминизмът. Искам да имам същите права като тези на мъжете, да бъда третирана, приемана и оценявана по начина, който се приема като правилен спрямо тях. Искам да имам същите възможности за развитие, същото заплащане, същото свободно време. В този смисъл смятам, че успешната връзка между мъж и жена трябва да е основана на партньорството, не на половото различие и познатите патриархални социални роли на половете. Искам сексуалността ми, моята възраст, моите проблеми, моите желания и моите методи за реализирането им да могат да бъдат сериозна тема за разговор и дебат, без обичайната срамливост, ирония или откровена подигравка. Не искам да съм мъж. Чудесно се чувствам в кожата на жена и искам това да е ясно на всички. И да не е социален проблем. В журналистиката има известна доза флирт, един вид съблазняване.

03 Случвало ми се е това професионално умение да бъде бъркано с други сигнали, на базата на което са ми били отправяни неприлични предложения. Хокали са ме мъже шефове, обяснявайки ми, че „жените така и така не могат да мислят“. Като цяло обаче, извън тези спорадични случаи, в България не са ми пречили да постигам целите

Чудесно се чувствам в кожата на жена! Филолог по образование, журналистка и общественичка по призвание, Мария е един от най-силните гласове на своето поколение. Работила е в списанията „Едно“, ELLE, в „Капитал LIGHT“, съосновател и главен редактор на списание „НЕЯ“, а днес автор на издания като „Площад Славейков“, „Уебкафе“ и др. Сертифициран експерт и консултант по етикет и протокол с дипломи от престижни школи и училища в Париж, Лондон и Брюксел, консултант по имидж и медийно поведение. Автор на книгите „Близки срещи със смесени чувства“ и „Балканска рапсодия“. си в професията си заради това, че съм жена. Просто са ми се подигравали на „женския инат“, което си е вид репресия, разбира се. В България определено има недостиг на обществена чувствителност към равните права и възможности. При това след години на социализъм, който, без да иска, направи едно полезно нещо за жените – превърна ги в работещи и самоиздържащи се хора. Днес дори има известно връщане към това разбиране за подчинената позиция на жената и това става покрай истерията за връщане, пазене и претворяване на някакви ритуали и норми, обявявани за „традиционни“. Това мислене полека легитимира както доминиращата роля на мъжа, така и правото му да „превъзпитава“ и „коригира“ жената, да е неин „стопанин“, а следователно и да я насилва и бие, когато това е „в реда на нещата“. И това се внушава леко и ненатрапчиво отвсякъде – като започнем от рекламите, в които все жени готвят, перат, чистят и се молят на мъжете си да им купуват разни неща или да ги водят на почивки, минем през мизогинните шегички на работното място и в обществото и стигнем до политиците ни с тяхната откровена, нафукана мачовщина. Точно тя им позволява да хващат в кука американски посланички, да коментират публично фризурите на политическите си съратници от женски пол и свойски да прегръщат шефове на европейски институции по същата причина. Когато те правят така, средностатистическият българин няма как да разбере, че така не се прави. И съответно и той прави така, а моделът се мултиплицира.

04

Винаги ще отстоявам правото на жената да разполага с тялото си, да взима решения за бъдещето си и по никакъв начин да не бъде подлагана на насилие, основано на пола й. Уточнявам това, защото другото насилие отдавна е възприето за криминален акт и обществото безотказно го отчита като такъв. Когато е основано на пола обаче, то все още е склонно да мисли, че „тя си го е заслужила“ или „тя си го е търсила“. Последните коментари около т.нар. валиумен изнасилвач и неговата българска жертва ясно доказат наличието на тази нагласа. При това мнението, че жертвата „си го е търсила“, като се е озовала посреднощ в апартамента на нападателя си, е споделяно от много жени. И най-страшното – изразено е като позиция дори в българско женско списание с повече от двайсетгодишна история!

05

Моята кауза е да показвам непрекъснато на тези жени, на тези мъже и на тези медии в какво и защо грешат и колко пагубни са тези техни грешки.

Снимка: личен архив

Рут Колева Жените са силата, която движи този свят напред Наскоро тя представи петия си самостоятелен албум. Предишният, четвърти, попадна в престижната предварителна селекция на номинациите за награди „Грами“. През 2015-а пък албумът “R U T H” беше избран за най-добро чуждестранно издание в Япония. След няколко успешни турнета в САЩ и Азия Рут Колева не спира да покорява международните сцени, а голяма част от новите й песни са записани в Лос Анджелис с известните музикални продуценти Kan Wakan и Taylor Graves. Певицата неведнъж публично е отстоявала своята гражданска позиция и още помним как някои нейни постове в социални мрежи предизвикваха двуполюсни коментари. Въпреки това винаги дръзко и целеустремено е следвала своя път и в музиката, и в живота.

01

Смятам, че жените са силата, която движи този свят напред.

Определено съм феминистка, но не в смисъла, който обвинява мъжете за всички несполуки на жените.

02

Полът не ми е пречил, нито ми е помагал в моята професия, но с годините съм развила едно по-мъжко поведение като защитна реакция.

03

Не смятам, че в България има недостиг на чувствителност относно раните права, но смятам, че се неглижира много темата с домашното насилие.

04

Винаги бих остоявала темата за домашното насилие. Тя е най-страшна.

05

Ако имам дъщеря, бих искала да бъде смела, борбена и никога да не се чувства като „слабия пол“.

06

Дарина Христова Снимка: Станислав Димитров

01

Оценявам шанса си да живея в страна, в която мъжете и жените имат равни шансове Дарина Христова е маркетинг директор в „Пиер Фабр Дермокозметик България“. В компанията съм от нейното създаване през 1996 година. С много ентусиазъм и любов, с помощта на невероятни колеги професионалисти на българския пазар сме наложили 7 дермокозметични бранда, грижа за здравето и красотата, даващи качество на живот за всеки от нас – Eau thermale Avène, Ducray, A-Derma, Klorane, Galenic, Elancyl и Rene Furterer.

8 март, това е емоция за мен и спомен от детството, когато събирах стотинки в шише цяла година, за да купя подарък на мама!

уменията на дамите и доказателство за това са множество ръководни позиции, заемани и управлявани успешно от жени.

Днес, като майка и съпруга, усещането за празника е различно. Да се чувстваш незаменима, обградена от внимание и много обич! Разбира се, тази обич за нас, жените, е необходима всеки ден и тя ни прави красиви и добри. Затова, нека не пропускаме всеки повод за празник и подарък! Кой не обича? :)

За жалост обаче, все още сме свидетели на домашно насилие над жени. Необходима е по-висока обществена чувствителност, за да се гарантират правата на жените и тяхната адекватна закрила.

– това е една от важните победи за жените, победа 02 Феминизмът за равноправие. Оценявам шанса си да живея в страна, в която мъжете и жените имат равни права не само в обществения, но и в личния живот. Изключения винаги има, защото феминизмът е и изборът на всяка жена да воюва за своята гледна точка на ежедневна база. Аз съм направила моя личен избор в живота, определям се като феминистка! Чувствам се свободна, достойна в обществото и с позитивно отношение към мъжете. Женските хормони в бизнес средата винаги са ми помагали – играла 03 съм мъжката игра по своя, женски начин. Ние, „слабият“ пол, сме способни да се справяме с няколко задачи едновременно, ние сме по-интуитивни, по-комуникативни и манипулативни, четем емоциите по лицата и имаме железни нерви, за да се справим с мъжкото его. Но всяка жена си има своя собствена рецепта за успеха, когато говорим за сериозен бизнес. съм статистика, че България е сред страните, с най-голямо 04 Чела равенство между половете, и съм склонна да я приема. Този процес през годините е еволюирал в посока, в която обществото у нас не толерира само силата на мъжете. Все повече се дава път на

Винаги ще ме вълнува вечната тема за Красотата! Има два вида красота – вътрешната е истинската красота, тя е до края на живота ни и ни дава външна сила.

05

Другата, външната красота, е преходна и грижата за нея ни дава вдъхновение, прави ни по-мъдри, по-сексуални, по-духовни и удовлетворени. Щастлива съм, че 24 години от моя живот са посветени на „женската“ тема – красотата. Възпитанието трябва да помогне на децата ни да израснат щастливи, обичани и уравновесени. Като майка на син аз мисля, че майката е тази, която позволява на момчето да изразява емоциите си, не го лишава от физическа близост и любов. Нейното поведение в обществото, зачитането на семейни принципи и традиции са пример за него. За мен връзката майка–син е много силна и освободена от съперничество. Тя определя бъдещия му любовен живот и отношение към жените.

06



Иглика Касабова



2019 CBS Television Studios and Imagine Television Studios

Луси Лиу, която обича сина си, религията и актьорската професия Американската актриса от китайски произход Луси Лиу от дете е с многостранни интереси – занимава се с танци и актьорско майсторство, а по-късно учи и азиатски езици в университета. Лиу изучава и няколко религии – будизъм, таоизъм и юдейски мистицизъм: „Учих китайска философия в училище. Има нещо в метафизичното, което намирам за очарователно“, казва тя. Брюнетката владее цели пет езика, страстен спортист е (занимава се с планинско катерене, езда и ски), свири виртуозно на акордеон. На 46 години актрисата става майка на момченцето Рокуел Лойд Лиу, което се появява на бял свят с помощта на сурогатна майка. Смята, че този вариант на раждане на детето  е най-правилният за нея, тъй като в онзи момент е била изключително заета с кариерата си. След раждането на сина  Лиу много активно участва в събития, които отбелязват многообразието в модерните семейства. Един от най-предизвикателните моменти в живота  е, когато през 1991 г. се подлага на операция, тъй като е диагностицирана с рак на гърдата. За щастие, образуванието е отстранено успешно, а и се оказва доброкачествено. В момента актрисата дели живота си между актьорската професия и отговорностите по отглеждането на четиригодишния си син. Тя изглежда е повече от щастлива, като не пропуска да споделя ценни моменти от живота на сина си в социалните медии. Не е известно кой точно е бащата на Рокуел, а Лиу, която никога не е била омъжена, грижливо пази личния си живот встрани от медийното внимание. Все пак се знае за няколко нейни връзки – с колегата  Ерик Маккормак, със сценариста Зак Хелм и с американско-израелския милиардер Ноам Готсман. И ако личният живот на екзотичната актриса не е под светлините на прожекторите, актьорската  игра е все по-популярна. В момента блести в новия сериал по FOX Life „Защо жените убиват“. Там тя е в ролята на една от трите жени, които живеят в една и съща къща в различни периоди. Но това не е единственото общо помежду им – именно между четирите стени на „общия“ дом, те се сблъскват с непреходното явление на мъжката изневяра.

А как започва влечението на Луси Лиу към актьорството? Когато е последна година в университета, тя се явява на прослушване за малка роля в постановката „Алиса в страната на чудесата“ и окуражена от опита, решава да се пробва професионално в това поприще.

В телевизионния формат „Елементарно, Уотсън!“, вдъхновен от сър Артър Конан Дойл, Лиу прави и режисьорския си дебют през 2014 г. Тя режисира и премиерните епизоди на втори сезон на „Люк Кейдж“, както и американската драма „Грейсланд“.

В ранната  филмография присъстват телевизионните хитове „Спешно отделение“, „Бевърли Хилс 90210“ и „Досиетата Х“. В киното Луси се включва с драмата „Джери Магуайър“. А големият  професионален пробив идва в сериала „Али Макбийл“. Тя се явява на кастинг за ролята на Нел Портър, спечелена от Порша де Роси, но продуцентът и сценарист Дейвид Кели е толкова впечатлен от Лиу, че обещава да напише специална роля за нея в предстоящ епизод. Така се появява адвокатката с особен характер Линг Уу, която тя изпълнява толкова неповторимо, че й е предложена постоянна роля в сериала. Актьорската  игра е оценена и с номинация за „Еми“. Луси е и самоуверената убийца О-Рен Иший в „Убий Бил“ на Тарантино, както и първият Уотсън с пола в криминалния сериал „Елементарно, Уотсън!“.

Актьорската телевизионна кариера на Лиу включва още признатата от критиците поредица Southland, Difficult People, „Кашмирена мафия“ и „Мръсни, секси пари“, като съвсем скоро ще я видим и в „Защо жените убиват“ по Fox Life.

Актрисата, която е известна и с това, че винаги блести на червения килим със страхотни тоалети, е впечатляваща във филма „Ангелите на Чарли“, в който си партнира с Дрю Баримор и Камерън Диаc. Озвучава и Пепелянката в „Кунг-фу Панда“, Сребърна мъгла в „Камбанка и спасяването на феите“ и „Камбанка и тайната на крилете“, както и Мей в „Мулан 2“.

Сериалът от създателя на „Отчаяни съпруги“ Марк Чери проследява как са се променили ролите на жените през десетилетията и как реакциите им към предателството са останали същите. Първият сезон на „Защо жените убиват“ представя домакинята от 60-те години на XX век Бет Ан (Джинифър Гудуин), хайлайф дамата от 80-те Симон (Луси Лиу) и адвокатката през 2019-та година Тeйлър (Кърби Хaуъл-Баптист). Всяка от които се сблъсква с изневярата в различните  форми и реагира по индивидуален и доста непредвидим начин на предателството. В ролята на Симон, бляскавата съпруга от 80-те, Лиу е красива, смела, провокативна и убийствено хладнокръвна. Можем да гледаме сериалa „Защо жените убиват“ от 17 февруари, всеки понеделник от 22:00 ч. по FOX Life.



Емил Джасим

68-ият ден

във високосна година Наскоро ми се роди дъщеря. И освен безмерно щастлив, бях силно уплашен. Защото светът, в който живеем, хич не е справедлив към жените. Като историк обаче 4 2 се замислих дали пък нямаме изключителния късмет да живеем в онази част от света и в онова време, в които жените за пръв път са толкова овластени.

8-ми март е 67-ият ден в годината, а ако годината е високосна, тогава е 68-ият. В цял свят е посветен на Жената. Не на майката, колежката или учителката, както ще твърдят дълги години в СССР и подчинените им сателитни държави. Не е и на всички онези обособени от пола роли, които една жена може да има, а на Жената като пълноправен юридически и политически субект, получаваща достойно възнаграждение за труда си и равноправна на мъжете в строго юридически смисъл. А това хич не е малко. Всичко започва на тази дата, на 67-ия ден през 1857 г. в Ню Йорк – град в Съединените американски щати, а не в Русия. Но за да стигнем дотам, трябва да извървим дълъг път… Античната и средновековната жена е хем стока, хем богиня, хем някакъв правен субект Връщайки се към историята на правата на жените, неизбежно започнах от началото на цивилизацията в Древна Месопотамия. Там жената в средата на второто хилядолетие пр. Хр. е едновременно и майка, и богиня, дори първото записано име на поет в световната история е на Енхедуанна – дъщерята на цар Саргон и жрица в древния град Ур. Жената има право да предприема търговски начинания, да наследява или да притежава собственост и дори има право да свидетелства в съда.

По сходен начин стои въпросът и в Древния Египет, като възможните ограничения били по-скоро плод на различния социален статус, а не на половата принадлежност, но основната социална роля на жената все така била да бъде майка. В същата тази Древна Гърция, която е еталон за демократичност, до Архаическата епоха (кр. на VI в. пр. Хр.) жените са пълноправни членове на обществото, което е ясно отразено в митологията. Амазонките са жени-воини, богините могат и знаят много, а и простосмъртните жени не се дават. Но след голямата промяна в елинското общество жената става на практика собственост на мъжа. В т.нар. Класическа епоха жената не притежава личностна идентичност извън тази на своя попечител (баща, брат или съпруг). Тя е част от ойкоса (дома) и е собственост на кириоса (господаря). В класическа Атина тя няма право да заведе жалба, за да води съдебен процес, нито да бъде свидетел – за всичко вместо нея се явява нейният попечител. Образованието е достъпно само за най-богатите момичета, и то далеч не със същата учебна програма като момчетата – момичетата били учени само на основни умения, свързани с домакинството. Не е изненада, че в това общество жените не само нямали право да участват в решаването на съдбините на родината си чрез гласуване, ами и изобщо не били допускани до каквото и да е политическо участие. По-късно, в елинистическата епоха Аристотел заявява, че жените

Статуята "Безстрашното момиче" на Уолстрийт, Ню Йорк. Снимка: Volkan Furuncu/Anadolu Agency/Getty Images

ще донесат само безредие на света, затова трябва да бъдат отделени от обществото, както се и случва в предвестника на харема – древногръцкия гюнайкион, където живеели жените в къщата. Не всички древни елини приемали по този начин жените – философите от стоическата и циническата (киническата) школа вярвали, че мъже и жени не само трябва да се обличат еднакво, ами и да получават същото образование. Тези техни представи се основавали на идеята, че полово обоснованото социално неравенство е в противоречие именно на природните закони – аргумент, точно обратен на този, ползван от привържениците му дори днес.

В Рим ситуацията била малко по-сложна, но не по-малко патриархална. Жената например хем имала право да получава наследство наравно с братята си, хем обаче имала и попечител. Хем не можела да заема държавен пост официално, хем имало римски матрони, които дърпали конците на римската политика умело чрез брачните си партньори или чрез децата си. По време на империята жени били дори изобразявани на монети – право, което до онзи момент било запазено изрично само за мъжете. В същото време жените не били допускани да свидетелстват в съда, което се приема за един от основните белези на признаването на жената като личност.

Битката на амазонките. Петер Паул Рубенс (1577-1640). Снимка: PHAS/Universal Images Group via Getty Images

И все така жената била възприемана изключително като инструмент за разплод, а не като равнопоставена на мъжа личност със своите мечти и стремежи. Това донякъде се доказва от факта, че в кратък период при управлението на Октавиан Август съществува възможността за ius trium liberorum — Законното право на три деца, според което раждането на три деца давало на носителката символични почести и възможността да няма попечител от мъжки пол. Във Византия, а и в останалата част от средновековна Европа жените остават под политическата и социалната власт на мъжете. Представата, че жените, които не са проститутки или по някакъв начин част от бизнеса със забавления, трябва да бъдат изцяло забулени, се разпространява из целия континент, независимо от нарастващите през вековете разлики между православни и католици. Развод могат да изискват само и единствено мъжете, а политическо участие извън познатата римска схема е напълно невъзможно. Жените през Средновековието, както и в Античността, не „работят“ друго, освен да се грижат за децата и дома, а в краен случай стават и жрици/монахини. Ако изберат последната опция, то със сигурност трябва да спазват строг целибат, т.е. да се въздържат сексуално на всяка цена. Християнска Европа наследява патриархалното отношение към жената най-вече през ап. Павел. Той нееднократно заявява водещата роля на мъжа в семейните отношения и по този начин конституира религиозно половото неравенство. При появата пък на

исляма се получава парадокс – смятани днес с основание за силно ограничаващи жените, между 610 и 661 г. ранните ислямски закони значително разширяват правата им в сравнение с тяхното положение през езическата епоха преди това. Например се забранява убиването на новородени момичета, което и до днес се практикува в някои общности. И макар да се забелязва напредък спрямо предната епоха, днес базираните на исляма закони в повечето арабо-мюсюлмански страни все още приемат жената за половин свидетел в съда, все още е налична институцията на попечителя и все още жените са принуждавани или възпитавани в това да бъдат напълно покрити от глава до пети. Скритата еманципация и победата В края на средните векове, а после и през епохата на Ренесанса жената е или идеал за красота, или вещица, или майка/съпруга/ домакиня едновременно. Всичко това обаче не означава, че тя добива повече политически или юридически права. Из цяла Европа законовият статут на жените е организиран изцяло около техния брачен статус, като бракът е най-значимият фактор при ограничаването на женската автономия. Обичаите, писаните закони и юридическата практика не само ограничават индивидуалните свободи, но и не позволяват на неомъжени или овдовели жени да заемат каквито и да е публични длъжности под предлог, че някой ден могат да се омъжат.

В историята жените, които упражняват властта от най-високо място – древноегипетските Хатшепсут и Нефертити, елинистическата Клеопатра, кралица Елизабет I и после кралица Виктория във Великобритания, императрица Екатерина II Велика в Русия и всички останали жени с власт – са по-скоро изключение, което потвърждава правилото. Защото независимо от тези светли образци например до ХIХ век съпрузите в Англия са на практика „собственици“ на децата, имат право на пълен контрол върху имуществото на съпругите си, а изнасилването било законово невъзможно в рамките на брака. И така без големи промени в юридическия статут на жените стигаме до онази случка от началото на този текст, която обръща хода на историята… Голямата промяна започва в Съединените американски щати, когато в Ню Йорк на 67-ия ден от 1857 г., т.е. на 8 март, жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест срещу лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, пак през март, тези жени създават своя първи работнически синдикат и започват бавно и методично да си търсят правата. Вдъхновени от тях са суфражетките, които през 1903 г. създават Женския обществен и политически съюз. Световният ден на жената, постигнатите през последните 100 години права биха били напълно невъзможни без движението на суфражетките, борещи се за правото на жените да гласуват – първо във Верикобритания, а после и в останалата част на западния свят. Водените от Емелин Панкхърст жени извършват множество

радикални действия, за да привлекат вниманието на обществото и да се противопоставят на британското правителство в отказа му да даде политически права на жените. Първоначално те се борят за suffrage (английската дума за активно избирателно право), а чак след като го получават, започва борбата за пасивното избирателно право – да може да бъдат избирани. Неведнъж те проявяват публично неподчинение, без да се страхуват да влязат в директна конфронтация със силите на реда, а най-шокиращо е влизането на Емили Дейвисън на пистата на хиподрума, където на 4 август 1913 г. е сгазена от коня на тогавашния крал Джордж V. Всъщност именно възпоменанието на петдесетата годишнина на бруталната саморазправа през 1857 г. с шивачките от Ню Йорк, което е извършено през 1907 г. пак там, дава начало на поредица от протести на тази дата, като най-големият е през 1909 г. и успява да изкара на улицата в десетки страни над милион жени, които демонстрират за равноправие. Тогава се появява и слоганът „Правата на жените са човешки права!“. В хода на Студената война сто години по-късно съветски историци се опитаха безуспешно да докажат, че протестът от 1857 г. не се е случил и всичко е започнало с дейността на социалистките Клара Цеткин и Роза Люксембург. Вместо заключение Наскоро бяха раздадени ежегодните награди на световната футболна федерация ФИФА. По време на тази най-значима церемония за играта, която вече 150 години се смята за запазена за мъжете

4 5

Шествие на суфражетки по 5-то авеню в Ню Йорк 1915 г. Снимка: Getty Images

територия, след като остави награждаването на най-добра футболистка за най-накрая, президентът на ФИФА говори директно за следните проблеми, които нарече „напълно неприемливи“: недопускането на жените в Иран да гледат мачове на стадионите (наскоро там млада жена се самозапали по този повод) и по-ниското заплащане на жените във футбола. Политическите права на жените не само не са даденост, но и все още има твърде много места по света, в които жените са обезправени.

89-годишна суфражетка на митинг в Лондон, ок. 1935 г. Снимка: Imagno/Getty Images

4 6

В много от страните от Близкия изток, както и в Турция, съвременният политически ислям отнема ежедневно малко по малко правата на всички граждани и още повече правата на онези сред тях, които са жени. Извън комунистическо-съветската глупост, че това е Ден на майката, това е международен ден на оправèната (а не на опрàвената) жена и е добре да не забравяме тъкмо това.

Честит празник, момичета!



Елица Павлович



Държавен архив

Равноправието на българката: 4 8

две напред, една назад Ако майка ми бъде свободно същество – пише Любен Каравелов, – то и аз няма да търпя никакъв деспотизъм. Написани преди почти два века, тези думи все още не са загубили своята актуалност. Разбира се, днес българката е европейка, реализирана професионално и свободна в личния си избор, но в същото време получава по-ниско възнаграждение, носи непропорционално по-голяма отговорност за децата и домакинството и е жертва на предразсъдъци и стереотипи, които отдавна трябва да останат в историята. Тази дихотомия бележи целия път на борбата на българките за равноправие. От една страна, още от средата на ХІХ век различни източници отбелязват по-благоприятното обществено и семейно положение на българките спрямо съседните народи, от друга, дори бързото навлизане на европейските ценности след Освобождението и изравняването на възможностите за образование и работа не довеждат до истинско равенство между двата пола. Изглежда сякаш българският мъж е склонен да признае жената за равна само ако той самият е успял и реализиран житейски и финансово. Във всички останали случаи българските

жени са подчинявани, ограничавани и „поставяни на мястото им“. Първите по-задълбочени сведения за положението на българската жена дава Иван Хаджийски в „Бит и душевност на нашия народ“. В книгата му жената е подчинена на мъжа в рамките на една патриархална култура, изцяло ръководена от традициите. За отбелязване е, че това не означава пълно безправие за нашите прабаби. Според различни изследователи и чуждестранни пътешественици положението на българката в селата в рамките на Османската империя е по-благоприятно от това на другите балкански народи, момичетата се омъжват по-късно от сръбкините или гъркините. Често при избора на съпруг се взема предвид и предпочитанието на момата. Напълно възможни са бракове между по-бедно момиче и чорбаджийски син, стига бъдещата съпруга да притежава основните качества на идеалната жена: да е добра домакиня, да е с кротък нрав, да е в добро здраве и да няма телесни недостатъци. Бракът по симпатия не означава, че животът на жената става по-лесен, точно обратното. Както се пее в песента:

Женското дружество в гр. Бургас, началото на XX век.

Да знае мома, да знае, да знае да се не жени: женило е чернило, чернило, мъжко патило. Особено тежко е положението на жената на село. Тя се грижи за дома – готви, чисти, пере, шие, плете и наред с това работи наравно с мъжа си на нивата или лозето. Вечер, докато мъжът си почива, жената кърпи дрехи, преде, тъче и подготвя чеиз за дъщерите си. Да не забравяме и раждането и отглеждането на децата, което е изцяло грижа на съпругата. Затова пък свекървата в българското семейство има абсолютна власт. Тя организира живота на къщата, определя задълженията на снахи, дъщери, внуци. Тя взема решението при задомяването на децата си, особено на дъщерите си. Майката има пълната власт за този избор и никой, дори мъжът є, не може да се меси. До средата на 30-те години на XIX в. се смята за срамно жената да се образова. Баба Тонка Обретенова разказва, че посещава килийното училище само три дни, защото нейните приятелки є се подиграват, че ходи на училище. Първото светско девическо училище в България е открито през 1841 г. в град Плевен от учителката Анастасия Димитрова. Пионерите на женското равноправие в България всъщност са… мъже. През 40-те години на XIX в. се появява така нареченият

„литературен феминизъм“, чиито представители от страниците на вестниците апелират за необходимостта от промяна в положението на българката. Любен Каравелов е един от видните застъпници за правата на жените. Константин Фотинов и Любен Каравелов заявяват, че жените са равни на мъжете, с еднакви умствени способности и възможности. Д-р Петър Берон подпомага финансово откриването и поддържането на женски училища в различни български селища (Котел, Елена, Шумен, Сливен, Търново и др.). До Освобождението единствената интелектуална професия, достъпна за българските жени, е тази на учителката. Има данни за над 400 учителки, работили из различни краища на българските земи. През Възраждането жените учителки са около десет процента от общия брой учители. Независимо от квалификацията им заплащането им е около половината от това на мъж учител със същия ценз. Освен с учителска дейност жените се изявяват и като преводачки, авторки на статии и учебни пособия. Повече са възможностите за възмезден труд за жените в Османската империя, но почти без изключения става въпрос за тежък и нископлатен труд. Жените се занимават със селско стопанство, слугинство, учителство, производство на текстилни суровини и платове, в семейните предприятия. През XVIII век френският консул в Солун пише, че чифлиците масово наемат жътварки в навечерието на събирането на реколтата. Друг френски пътешественик споменава за момичета от Софийско, които на групи по 20–40 ходят да жънат в Пловдивско.

Съвсем различно е положението в градовете, където жените нерядко са напълно равностойни партньори в работата на мъжете си. Никола Бацаров разказва, че докато баща му пътува за дълги месеци, майка му управлява гайтанджийския дюкян в Калофер, разпределя работата и дори сключва сделки. Михаил Маджаров пише за копривщенски семейства, в които жените изцяло се занимават с производствената и търговската дейност, докато мъжете пътуват, за да пласират стоката. Вдовиците също упражняват стопанска дейност – Иван Вазов разказва за баба си Ана, млада вдовица с двама синове, която управлява търговията и имотите

„прежда и гайтан“, а събота и неделя бродира икони и въпреки това е принудена да продаде едно от децата си за осиновяване. Положението й се подобрява едва когато става учителка. Известно е името на първата жена зограф – Кина Калчова от Трявна. Тя се занимава с образопис, като продава на търговци произведенията си и така изхранва семейството си. Жените участват наравно с мъжете в освободителното движение. През XIX в. има данни за 50 жени воеводи на хайдушки чети. Жени стават куриери на писма от БРЦК до местните комитети, прекарват оръжия, шпионират, леят куршуми, шият знамена и униформи.

5 0 Архитектката Виктория Ангелова Винарова (първата от ляво на дясно) с приятелки.

на съпруга си, докато изучи големия си син и му прехвърли бизнеса. Запазени са сведения и за Марийка Петрова – собственичка на шаячна работилница, която работи заедно с предприемача Стефан Карагьозов, който изкупува продукцията є. Мома Тотю Станчева пътува и търгува заедно със своя съпруг, необичаен за времето тандем не само по нашите земи. Зараждането на текстилната индустрия в България е свързано с труда и усилията на жените. В подбалканските селища (Карлово, Калофер, Сопот, Копривщица) жените предат прежда за гайтани и чорапи, които продават на търговците. В Самоков, разказва Христо Семерджиев, се тъче в най-малко 1000 къщи с най-малко 2000 тъкачки, колкото са на практика всички моми в града. За отбелязване е, че когато в Самоков се появява работилница с машини за предене на вълна, жените от града се обединяват и нападат собственика, като го заплашват, че ще счупят машините, с което го принуждават да закрие предприятието си. В Търново 450 момичета работят във фабриката за коприна на Стефан Карагьозов. Те полагат труд по 12 часа на ден при минимална надница. Жени работят и в откритата през 1875 г. фабрика на Иван Грозев край Карлово. Работата срещу надница е възможност за оцеляване на жените, но заплащането на техния труд е ниско и вдовиците буквално изнемогват. В биографията си Неделя Петкова разказва, че като вдовица с пет деца работи през седмицата

Дейността на жените по българските земи се насърчава и организира от многобройните женски дружества. Дори да не намират подкрепа от мъжете си, жените сами се събират и намират начин да се подкрепят икономически и морално. Първото женско дружество е създадено през 1857 г. в гр. Лом и е наречено „Добродетелно женско дружество“. През 1866 г. е създадено женско дружество в Стара Загора, а през 1869 г. в Търново е учредена „женска община“. Женските дружества преди Освобождението достигат 61 на брой. Дейността им се развива в няколко посоки и се запазва и през следващите десетилетия. От една страна, те се занимават предимно с девическото образование: подготовка на училището, набавяне на учебници и книги, подпомагане на бедни ученички, изпращане на талантливи девойки да учат в чужбина. Второ, занимават се с благотворителна дейност – помагат на бедни семейства, бежанци, раздават храна и дрехи. Най-важната им дейност е организирането на сбирки и сказки, на които жените обсъждат своето положение, вземат решения, организират различни дейности и разпространяват публикации по женските проблеми. Освобождението на България е свързано с огромен икономически и духовен подем във всички области на живота, от който жените са неразделна част. Не може да се каже, че това се случва с пълното съгласие или съдействие на мъжете. Свидетелство за това е един куриозен случай, за който разказва Симеон Радев в „Строители на

съвременна България“. През 1884 година три русенки се явяват на изборите и заявяват, че искат да гласуват. За съжаление, историята не е запазила имената им. Оказва се, че в Търновската конституция не е изрично забранено жените да гласуват. Според чл.

86 на Търновската конституция (1879 г.) „избирателни права се дават на всички граждани, навършили 21 години“. Изглежда българският мъж-законотворец дори не си е помислил, че и жената може да се мисли с понятието „гражданин“. Така или иначе русенките не са допуснати до урните. В крайна сметка почти половин век по-късно, на 15 януари 1938 година, е дадено право на жените да гласуват, но само ако са омъжени, разведени или вдовици. Тези ограничения отпадат през 1944 година. Първите високообразовани българи и българки след Освобождението се връщат от чужбина и се опитват да наложат в родината си по-модерни, европейски маниери. В случая с жените това определено изисква немалка доза смелост и голямо самочувствие. Когато Екатерина Каравелова се връща в Русе след дипломирането си в Русия, гражданите са скандализирани от нейните разходки на кон из града. Русенският вестникар Тодор Х. Станчев пише във в. „Славянин“, че госпожицата „насаждала разврат, като препуска с кон – набелена, начервена за общ съблазън на гражданството, което негодувало“. В Русе живее и друга смела и забележителна за времето си жена – Райна Герова, дъщеря на индустриалеца Георги Геров, която също предизвиква упрека на патриархалното общество с язденето на кон, с модните тоалети и разкрепостения си характер. Тя скандализира града, като се омъжва четири пъти. Парадоксално, но ако преди Освобождението прогресивните мъже на България застават в подкрепа на жените, то в царска България се забелязва обратната тенденция. Видни общественици и интелектуалци като Стоян Михайловски, Асен Златарев, д-р Кръстьо Кръстев и други смятат, че „женската еманципация води към изопачаване на природата на жените“. За щастие, протестите им остават повече на теория и не спират промените в полза на женското равноправие.

Рисунки на голо тяло на Бистра Винарова.

През 1897 г. е приет закон, изравняващ средното образование на момчетата и момичетата по брой класове, и така пътят към висшето образование за жените е отворен. През 1901 г. жените са допуснати да се обучават във висшите училища (университети) на България, макар първоначално само като слушателки. През 1901 г. се създава Български женски съюз (БЖС), който си поставя за цел „умствено и нравствено повдигане на жената и подобрението нейното положение във всяко отношение“. БЖС издига искане за еднакво образование на мъжете и жените, за допускане на жените до висше образование, за право на труд и политически права. БЖС издига идеята за приемане на закон за семейно право, където мъжете и жените (съпрузи) да имат равни права и задължения, като майката има равни права над децата си наравно със съпруга си. Благодарение на петиция на БЖС през 1905 г. е приет закон за защита на женския и детския труд. През 1917 г. е приет Закон за хигиената и безопасността на труда, който предвижда максимален 10-часов работен ден за жените и 8-часов работен ден за децата. Нощният труд за всички момичета и жени до 18 години е забранен. Тези големи крачки в полза на еманципацията на жените не променят факта, че по своето съдържание образованието продължава да се разделя на „женско“ и „мъжко“. В началното училище момичетата и момчетата изучават различни предмети: вместо

гимнастика например, момичетата учат ръчна работа, шев и кройка. За щастие в България открай време на правилата се гледа с известно пренебрежение. През 1896 г. в Русе е въведено обучение по гимнастика в Девическата гимназия „Княгиня Евдокия“ вместо часовете по ръкоделие, както изисква законът. По същото време, отново в Русе, се създава първото модерно българско спортно дружество „Сокол“ (по късно „Русенски юнак“), в което се сформират и девически юнашки групи. Броят на „юнакините“ расте непрекъснато и през 1921 година има вече 480 участнички. Това е истински подвиг на фона на всеобщото убеждение, че физическото натоварване е вредно за жената и пречи на нейните „размножителни функции“. През 1900 г. 45% от мъжете в България са грамотни срещу едва 14% от жените. В следващите години тази разлика значително намалява и през 1946 г. грамотните жени са 67,3%, а грамотните мъже – 83,9%. До 1946 г. жените с висше образование достигат 21%, но професионално успяват да се реализират едва 16% от висшистките. Това е напълно обяснимо, тъй като секторите, в които жените могат да работят, са определени от мъжете и заплащането е по-ниско. Учителките например получават с 10% по-ниски заплати от мъжете и в периоди на икономически сътресения са уволнявани, за да може мъжете да останат на работа. През 1894 г. е приет нормативен акт, който забранява на омъжените учителки да упражняват професията си. Адвокатките нямат право да работят в адвокатурата или да заемат съдийски позиции до 1944 г., те могат да работя само като помощен персонал. На жените е отказана и възможността за извършване на търговска дейност без съгласието на съпрузите им. Историята е запазила имената на талантливи и успешни жени във всички сфери на живота в периода между Освобождението и 1944 година. Очевидно законодателството и мъжката доминация в обществения и политически живот не са допринесли за дамската кариера и успех, така че това са жени, които са успели главно благодарение на личните си усилия и качества. Фактът, че са успели да засенчат и изместят мъжете в традиционно „мъжки“ професии и занимания, е пример за следващите поколения. През 1902 г. сред 546 лекари на държавна служба има само 22 жени. Те са първите дипломирани медички в страната. До 1944 г. са запазени сведения за поне 10 болници, ръководени от жени. Характерно е, че жените реално управляват персонала на болниците и упражняват стопанска дейност, развиват своите умения и знания в рамките на голям брой медицински случаи, утвърждават се в публичното пространство. Същевременно задължително болничното управление е съвместно със съпрузите им, лекарската работа се съвместява с отглеждането на деца, постоянно са обект на критика и обструкции от колеги мъже, които не ги приемат за реална конкуренция. Най-ранно създадената – през 1909-а, и просъществувала 33 години, е болницата за вътрешни и хирургически болести на д-р Невяна Азманова-Ханчева (1875–1956) в Стара Загора. Завършила в Нанси, тя практикува от 1900 г. и специализира гинекология в Париж. Документите показват, че еднолично ръководи екип от двама постоянни и шестима приходящи лекари, координира действията си с окръжния лекар и санитарната станция, занимава се със стопанисването на три сгради. В работата си д-р Азманова е подпомагана от своя съпруг, интерниста д-р Ханчев. Д-р Съба Хаджиасенова-Костова също учи в Нанси, завършва в Женева, а след завръщането си в Стара Загора се омъжва за военния

хирург д-р Марко Костов. Има санаториум в града и Лечебен дом в София, които тя ръководи, но се водят семейна собственост. По подобен начин са и нещата в изкуството. В първите две десетилетия на ХХ век има само две професионално утвърдили се художнички в България– Елисавета Консулова-Вазова и Елена Карамихайлова. Те единствени участват в първите художествени дружества и изложби. Трябва да се отбележи, че професионалната им дейност е силно свързана със семейния им живот. Елисавета е омъжена за голямата си любов – Борис Вазов – и е подкрепяна в заниманията си от свекърва си баба Съба. Елена Карамихайлова не създава семейство и това й позволява относително по-голяма лична и творческа свобода. Елисавета е начело на бунта на студентките в Държавното рисувално училище, на които не се разрешава да рисуват голо тяло от натура – протестът им води до сваляне на тази забрана. През 1920/1921 г. от 238 студенти в училището 92 са жени. Въпреки този немалък брой жени художнички, за период от 20 години само два пъти жени печелят стипендии за обучение по рисуване в чужбина. През 1924 година по повод спечелилата такъв конкурс Невена Ганчева има скандали в пресата, като основният аргумент е именно полът на победителката. В Художествената академия дълго време има една-единствена жена преподавател – Райна Руменова. Първите български архитектки в началото на миналия век учат в европейски университети, също като колегите си мъже. Найизявените сред тях следват в Германия – Виктория АнгеловаВинарова в Дрезден, Мария-Луиза Досева-Георгиева в Дармщат, Мара Захариева в Мюнхен. В България през 20-те и 30-те години се строи основно на проектен принцип и често жените са част от по-големи колективи заедно със свои колеги мъже, най-вероятно защото така участието им е по-приемливо за възложителите. Това се потвърждава и от факта, че когато през 1926 година Виктория Ангелова-Винарова печели конкурса за Дом на правника в София, инвеститорът решава, че не може да повери проекта на жена, и го дава на двама нейни колеги мъже. През 1928 година архитектите Варакаджиева, Абрашев и Атанасов печелят първо място в конкурса за евтини работнически жилища към Военната фабрика в Казанлък. Същото име на арх. Варакарджиева, но заедно с колегите й Скорцев и Цветков, се среща и в екипа, спечелил конкурса за Телеграфо-пощенската станция в Бургас през 30-те години на миналия век. Приносът й е отбелязан и в много други проекти за промишлени сгради из страната – като кланица в Хасково, халите в Пловдив и Стара Загора. Виктория Ангелова проектира няколко сгради за Александровска болница, сред тях Психиатричната клиника и Втора хирургия. В края на 30-те и началото на 40-те години Виктория Ангелова-Винарова вече строи по проекти с изцяло женски колектив в съавторство с Мара Захариева – техни са павилионът за общински служители към санаториума за гръдоболни в Искрец и комплексът за туберкулозно болни в Радунци, най-големият от този вид на Балканите. В работата си архитектките отблизо следят случващото се в Европа, като активно поддържат контакти с колеги зад граница по всякакъв начин – Мария Сапарева дълги години си кореспондира с професор Тони Гарние в Лион, колежките й пътуват частно или участват в международни форуми. Много интересен е въпросът за участието на жените в политиката. Както стана ясно, за българския мъж-държавник е немислимо жената да участва в обществените дела като гражданин, но това не значи, че политиците на царска България не са повлияни от жените си. Нещо повече – изобщо не е изключение родните депутати,

5 3

Медали и отличия Интересни факти за положението на жената се разкриват и от признанието, което Царство България дава на жените чрез наградите и медалите, които им се връчват. От съществуващите в държавата 13 на брой основни отличия жените са награждавани с шест от тях. Например по случай 50-годишнината от Освобождението през 1937 г. са наградени първите две българки-индустриалки Мара Чилова и Славка Д. Тошева – първата управлява химическа фабрика в Костинброд, а С. Тошева има предприятие за копринени тъкани и вратовръзки. Това е сериозно признание за мястото, което работещата жена е извоювала, но и потвърждение, че става въпрос по-скоро за изключение, отколкото за правило.

5 4

Прави много силно впечатление, че жени с огромни заслуги към женското движение са награждавани с ниски степени на отличията, тъй като заслугите им очевидно не се приемат за достатъчно значими за обществото. Пример е Невена Еню Манолова, която 23 години е председателка на Женското дружество „Майчина грижа“ в Пловдив, основателка на клона на Съюза за закрила на децата, оглавява местния клон на „Любов към Родината“, 15 години е подпредседателка на пловдивския Дом на изкуствата и печата. Манолова е наградена с „Дамски кръст“ ІІ ст., почетен знак „За насърчение към човеколюбие“ ІІ ст. и с Малката значка на БЧК. Още по-показателно е, че председателката на Българския женски съюз Димитрана Иванова никога не е награждавана. За разлика от други държави, в България с орден „За храброст“ се удостояват и жени – при това напълно заслужено. Йона Маркова (1855–1923) от с. Бойница, Видинско, се записва доброволка в Сръбско-българската война заедно със своя съпруг и участва в боевете при Трън и Сливница. Наградена е с орден „За храброст“ ІV ст. По-късно е доброволка в балканските войни, където получава втори орден „За храброст“. През балканските войни са дадени още осем отличия на жени, които имат реални постижения на фронта. Две от тях са наистина жени-герои. Донка Богданова-Ушлинова (Ставрева) участва като четничка в Илинденското въстание, воюва в 8-а Костурска дружина в двете балкански войни и във 2-ри пехотен полк през Първата световна война. За своята храброст и успешно осъществени задачи е наградена с три ордена „За храброст“ І, ІІ и ІІІ ст. Повишена е в звание „ефрейтор“ и „кандидат-подофицер“. Мария Колева (1860–1928), майка на 10 деца, воюва през балканските войни като милосърдна сестра в 10-а Прилепска дружина. За нея пишат: „Тя имаше ангелска душа и лъвско сърце“. За дейността й по време на десанта в Шаркьой (1913) е наградена с два ордена „За храброст“, ІІІ и ІV ст., и е повишена в звание „младши подофицер“. След войните тя членува в Съюза на запасните подофицери. Медалът „За наука и изкуство“ е учреден през 1883 г. и има две степени – златен и сребърен. Жените, удостоени с него, са съвсем малко. Екатерина Каравелова е една от тях, но не за дейността й като общественичка, преводачка или публицист, а като членка на Софийското училищно настоятелство. Сред носителките на медала липсват цели творчески групи – на художничките, писателките и учените, което недвусмислено говори за нищожния престиж, с който се ползват техните занимания в обществото.

министри и премиери да имат за съпруги жени с добро образование и ерудиция, които ги правят надежден съветник, и да се окаже, че съпругата е сериозен фактор в политическите решения на мъжа си. Запазен е много показателен текст на Григор Начович, който недвусмислено подчертава голямото влияние на „Каравеловица, Муткуровица, Балабановица, Бурмовица, Сарафовица, Петровица“. Константин Стоилов пише за влиянието, което би могла да има съпругата на Стамболов върху него и косвено върху България. Знае се, че красивата и добре образована Поликсена Стамболова е личен секретар и преводач на съпруга си и участва във всичките му срещи, като той дори провежда заседанията на Министерския съвет в дома си. В случая с Екатерина Каравелова влиянието й също е безспорно, като то се простира не само върху съпруга й, но и върху приближените му. Според дъщерята на Драган Цанков Фердинанд влияе на Каравелов и Рачо Петров именно чрез съпругите им Екатерина и Султана. България не е подмината и от друга, много по-традиционна форма на влияние в политиката – чрез подходящи брачни съюзи. Така например Теодор Теодоров създава цяла народняшка мрежа чрез браковете на сестрите си. Самият той е женен за дъщерята на Найден Геров, а сестрите му съответно – Екатерина за Ст. Бобчев, Мария за Михаил Маджаров, Станка за Георги Губиделников, Иваничка за Ст. Огнянов, Роза за банкера Никола Буров. Всички зетьове са верни членове на Народната партия. Гешови правят същото – чрез бракове Иван Гешов се сродява с Яблански и Губиделникови. И трите първи братовчедки на Гешов са омъжени за политици. Като цяло, липсва централизация на първите опити за равноправие – под различна форма жените се организират и се борят за правото си на образование и труд във всички краища на България. Столицата София по-скоро изостава от тези тенденции. Друг интересен факт е, че жените, които успяват да си извоюват място в обществото, почти винаги запазват фамилното си име отпреди брака и добавят към него това на съпруга си. Това ясно показва самочувствие и адекватна лична самооценка. Въпреки многобройните случаи на успели жени с интересен и пълноценен професионален живот, техният пример не става масов модел за подражание. Непосредствено след 9 септември 1944 година – още на 16 октомври – е приет Закон за изравняване правата на лицата от двата пола. През 1947 година новата „Димитровска“ конституция дава на жените избирателни права, право да работят и да получават равно заплащане за равен труд. На теория едва тогава започва епохата на пълното равноправие на българската жена.

Проектът на Момичетата от града и Столична програма „Култура“ възражда спомена за редица бележити българки, изиграли огромна роля за осъзнаването на нашето общество между 1878 и 1944 г. Създавайки обща памет за ролята им в изграждането не само на тяхната епоха, но и на съвременното българско общество, ние подбуждаме към откровен диалог за мястото на жената в историята и съвремието.



5 6

Левена Лазарова

Една за всички Запознах се с Надежда Дерменджиева покрай кампанията „Не си сама - заедно срещу насилието“, която Момичетата от града и няколко неправителствени организации организираха през пролетта на 2018 година и която целеше да повлияе на обществените нагласи към домашното насилие. Впечатли ме нейната целеустременост и отдаденост на каузата за равноправие между половете, абсолютният й оптимизъм. Естествено, това е и очевидният избор за събеседник, когато говорим за женски права, още повече че тя управлява Български фонд за жените, една от най-активните организации в тази сфера. Освен директорка на БФЖ, Надежда е и докторантка по феминистка философия към БАН, макар и засега да не намира време да си напише дисертацията. Завършила е магистратури по История на жените и половете и Творческо писане в СУ. В момента е най-младата директорка, както и най-младият член на Борда на мрежата Проспера (Prospera – The International Network of Women’s Funds), обединяваща 40 женски фонда по света. През 2013 година издава книгата „Без упойка“ – сборник с разкази по истински истории на хора, преживели насилие.

Снимка: Мира Дерменджиева

5 7

Тази година БФЖ навършва 15 години. Какво е най-голямото ви постижение за това време? Най-голямото ни постижение е, че изобщо ни има и работим все по-успешно. Ние работим по една супер щекотлива тема - феминизъм, която не само не е популярна, но и която доста често се възприема негативно от някои хора. На второ място – успяхме да събудим интереса на неправителствения сектор към правата на жените и много граждански организации, които работят по-общо по темата за човешки права, започнаха да работят и по темата за правата на жените. Много младежки организации видяха пресечната точка с темата за овластяването на младите момичета. За послените години сме инвестирали в над 300 организации и проекти – не само пари, но и обучение, годишни срещи, лагери за момичета, кампании и др. Не на последно място, за 15 години успяхме да изградим партньорски и приятелски отношения с много компании, институции и индивидуални дарители, които подкрепят нашата кауза.

Кое е най-голямото препятствие пред работата ви?

Целият външен натиск, атаките не само срещу нас, но и срещу всички, които са ангажирани с правата на жените и изобщо прогресивните граждански организации. Фактът, че ратификацията на Истанбулската конвенция беше напълно провалена от крайно религиозни групи. Няма да се уморя да повтарям, че това в момента е най-добрият документ, който задава рамката на борбата с насилието над жени. Но истината е, че това не ни спря и не може да ни спре. Това само забави хода на борбата за женски права. Други препятствия пред нас са липсата на диалог между нас и политиците, които невинаги имат капацитета да взимат правилните решения що се отнася до женски права, както и един мит, който обикаля редовно из обществото, че в България сме извоювали равенство на половете.

Снимка: Емил Методиев

През последните две години три много сериозни организации стартираха своята дейност отчасти с наша подкрепа – „Левфем“, които са радикален, ляв феминистки колектив, форматът „Тя“ на Академия „Екатерина Каравелова“, който обикаля из страната и прави срещи с успели жени, както и Клуб „Не си сама“ – клуб за взаимопомощ на жени, пострадали от насилие. Другото ни сериозно постижение е, че през 2017 г. започнахме да правим Шествие за правата на жените на всеки 8 март. Първия път бяхме 80 души, но миналата година имаше 500 и според мен малко по малко ще станем хиляди.

Какво казвате с това шествие?

Връщаме 8 март към политическия разговор за правата на жените. Няма лошо в розите и в празненствата, но те трябва да дойдат след победата, след като сме извоювали пълна равнопоставеност.

А защо според теб въпреки сериозния отпор много хора не припознават темата като важна, като своя? Според мен дори доста жени не се вълнуват на тема женски права. В по-крайните проявления като насилието и абортите – може би да, но на всекидневна база, в ежедневието си, не виждат проблем... Това е много комплексен и важен въпрос. Първо, както споменах вече, в обществото ни е вкоренен стереотипът, че в България сме постигнали пълна равнопоставеност на половете по време на комунизма. Това изобщо не е вярно. Една от три жени в България е жертва на насилие, жените взимат средно с 13% по-ниски заплати от мъжете и 40% по-ниски пенсии. Все още ни е страх да се прибираме сами вечер, много жени страдат от сексуален тормоз на работното място, питат ни по интервюта за работа смятаме ли да раждаме и т.н. Втората причина е, че историята на женското движение, борбата за права на жените у нас липсват от учебниците по история. Децата не знаят, че в България е имало много силно женско

движение, че от 1901 г. има Български женски съюз със стотици членове. Това знание е „елитарно“, направо недостъпно. Липсва знанието, липсва и усещането за традиция.

Истанбулската конвенция остави много тягостно чувство за провал у доста хора. А ти си оптимист. На какво отгоре?

На трето място, като всяко глобално движение, феминизмът също има крайни форми и проявления, които според мен не правят услуга на по-умерения феминизъм и изобщо на разбиването на стереотипа, че феминизмът е мъжемразство. Разбира се, може много да се спори какво е крайно и какво умерено и дали вече не е време да се използват само радикални действия. Честно казано, нямам отговор.

Първо, защото тази тема за първи път беше представена на обществото в България (не коментирам как) и много хора за първи път чуха за нея. Дотогава ние нямахме потенциала като граждански организации да обясним на толкова много хора за какво става дума. И макар платените и лудите противници на Конвенцията също да успяха в пропагандата си, много свестни хора чуха и разбраха нашата теза. Медиите също станаха по-чувствителни. През 2018 г. насилието над жени беше тема в медийното пространство, каквато не е била никога преди. Накрая – стигна се дотам, че активистите сами започнаха да работят по пропуските на системата – да правят статистика на пребити и убити жени, тоест медиите и активистите започнаха да работят сами, без държавата, която продължава да не води статистика. В НПО сектора пък много хора се сближиха, преди всеки работеше сам, а това е голям урок – че трябва да работим заедно.

Но и като цяло май липсва и обществена чувствителност, гражданско съзнание... Да, именно. Смятам, че в България хората като цяло не се борят за правата си. Имаме ниско доверие в институциите, в политиците, в спазването на закони и правосъдието, гражданското ни

общество е младо и крехко. Трудно излизаме по улиците, липсва ни солидарност, липсва разбиране какво е гражданско участие. Имаме страшно много работа в тази област. В същото време всички наши авторитети са мъжки, ние нямаме примерно много улици, наречени на жени, нямаме жени върху банкнотите и прочие. Какво бихме могли обаче да променим в този модел? Много по-лесно ми се струва да се бориш за конкретни права, отколкото да променяш обществени нагласи?

Ето ние с теб се познаваме именно от кампанията „Не си сама – заедно срещу насилието“, която направихме през 2018-а. А Стратегията за детето? Да, ето и тази битка водим, но аз мисля, че макар да има много консервативни гласове, много крайно религиозни и реакционни гласове, ти не можеш да забавиш развитието на света.

Да, така е. Но за мен ключът е в образованието, категорично. Затова и толкова се борихме за Истанбулската конвенция, защото тя предвижда джендър образование. И да, само когато хората са образовани по тази тема, само тогава могат да се сменят стереотипите. От друга страна, историята показва, че големите промени се случват благодарение на малки групи от хора, така че има надежда.

Да, но тези хора и организации са много ефективни. Не само в някои държави по света, но и тук ние виждаме как те са добре организирана сила, с отлична пропагандна машина. Вие като сектор на неправителствените организации имате ли според теб вече изградена рефлексия, опит и умения да се справите с този тип война, война на обществено мнение?

Да, за надеждата исках да те питам. Загубата на битката за

Проблемът е, че тези хора имат много силен гръб, политически

и геополитически. В момента обстановката в света не е в полза на либералната демокрация, от друга страна, тези хора използват средства, които ние никога не бихме ползвали – лъжи, манипулации, истерии, фалшиви новини, агресия и заплахи. Те играят с първичните страхове на хората – ще ви вземат децата и пр. Много е лесно да разрушиш, трудно е да изградиш. Така или иначе, въпреки изгубените битки светът върви към по-добро и хората живеят по-добре. Да, и теми, които довчера не бяха интересни, като например екология, като човешки права, сега се четат, аз го виждам и по това, как откликват на наши текстове в тази посока, така че малко или много – променя се дневният ред. Някои известни публични личности заемат подобни позиции. Това, което не разбирам обаче, е защо сред политическия ни елит почти няма такива личности. Защо няма ясно заявени феминисти?

6 0

Честно казано, и аз това се питам (смях). Според мен това по принцип е свързано с липсата на политическо лидерство и визионерство като цяло. Няма нито един политик, за когото да можеш да кажеш – това е лидер, това е визионер, това е нормален, свестен човек. Всички са популисти и продажници. Но също така те нямат и чисто пиарския инстинкт. Според мен Корнелия Нинова можеше перфектно да отиграе ситуацията с Истанбулската конвенция – можеше да прегърне тази кауза и да си направи страшен пиар. Можеше на ръце да я носят жените в България. Но тя няма този инстинкт, няма този широк хоризонт. И последно – според мен всички свестни жени активистки нямат никакво влечение към политиката. И то става един омагьосан кръг. Какво мислиш за стереотипите за външен вид, които ни налага обществото? Мисля, че са едно от най-безсмислените и ограничаващи неща на този свят, заедно с джендър стереотипите по принцип. Във време, в което говорим за огромен напредък на технологично ниво, да бъдем напъхвани в калъпи на човешко ниво е не просто остаряло, но и опасно (има много изследвания как непостижимите идеали за красота от списанията и рекламите довеждат млади момичета до хранителни разстройства). Единственото послание за външния ни вид, което би трябвало да ни налага обществото, е, че всички сме красиви, че трябва да се грижим за себе си и че трябва да се чувстваме добре. Слава Богу, виждам напредък в това отношение във филмите, сериалите и рекламите – има все повече разнообразие от жени и мъже главни герои, с различен цвят на кожата, възраст, дори религия, сексуалност, външен вид. Страшно ми харесва увереността на Ребел Уилсън (която все още е определяна като „с наднормено тегло“), както и че Били Айлиш разчупва всякакви стереотипи със своя стил (който е много далеч от това, което приемаме за „женствен“). Последно, мисля, че е много важно да има феминистки на управленски нива в телевизията, медиите, компаниите, които да захвърлят идеята, че „полуголата жена може да продаде всичко“, и да вдъхнат увереност на малките момиченца, че са красиви, независимо какви са. Слава Богу, това вече се случва.

Български фонд за жените БФЖ работи просто и ясно – набира средства и ги инвестира в малки организации в страната, които работят за правата на жените предимно на локално ниво, които нямат достъп до ресурси, и които нямат капацитет да кандидатстват по европейски програми, тоест най-нуждаещите се. Работят по всички теми, касаещи жените – от рака на гърдата, през репродуктивно здраве, борба с насилието, до човешки права и защита от дискриминация, и то по международни стандарти и това личи по всичко – екипа, визията, комуникационните кампании. БФЖ е член на глобалната мрежа от женски фондове Prospera, както и на Women’s Funding Network, базирана в Силициевата долина. Средства набират трудно, но щом веднъж спечелят доверието на партньорите си, нещата потръгват. Набират средства от бизнес организации и индивидуални донори, понякога правят fundraising събития.

www.dm-drogeriemarkt.bg



Димитрина Иванова



Архив на марката

Една Еме – посланикът на женската сила Как една жена създава легендарните продукти за коса TRESemmé? „Ако една жена се чувства потисната, трябва да отиде до салон за красота“, казва легендата в бюти индустрията Една Еме. Още през 20-те години на миналия век една млада жена, която работи в салона на сестра си, осъзнава колко малко понякога ни трябва на нас, момичетата, за да се почувстваме красиви, уверени и дръзки. Понякога това усещане е само на една прическа разстояние. И тъй като винаги сме готови да се съгласим с това, че красива е здравата коса, самата Една решава да открие най-точната формула, и то по начин, по който да го постигаме и у дома. Малко след като е свършила Втората световна война, през 1948 година тя се осмелява да основе собствена компания – не само за да създава продукти за коса, но и за да мотивира жените да се превърнат в успешни работещи момичета. По това време едва 15% от жените в САЩ са на ръководни позиции. През целия си житейски път тя не спира да се бори срещу предразсъдъците, които не позволяват на жените да имат успешна кариера, не спира да повдига темата по време на правителствени конференции и дори пътува от град на град, за да достигне с посланията си до повече хора. Основава и Националната асоциация на фризьорите и козметолозите, където е избирана за председател цели пет пъти. Една използва своята платформа, за да се застъпи за жените в бизнеса и когато умира на 96-годишна възраст през 1995 година, тя оставя невероятно наследство както чрез компанията си, така и чрез хуманитарната си дейност. От любов към косата TRESemmé – така познаваме и до днес известния бранд, който тя създава и който официално влиза на българския пазар. Да, щастливи сме, че вече ще можем да постигаме професионални резултати за косата си и вкъщи. Сигурно долавяте играта на думи в името, което означава „много обичан“. Име, което Една

измисля, име, в което има и част от нейното. За да удовлетвори специфичните нужди на косите на своите клиенти, Еме създава специални серии продукти, които се радват на огромен успех още от самото начало. Създава и успешна верига фризьорски салони, а във времето се превръща в посланик на женската сила и независимост. Защото всяка жена заслужава да изглежда и да се чувства страхотно, сякаш току-що е излязла от салона. Никоя от нас не се буди с перфектно оформена коса, нали? А да си върнем блясъка и здравината е все по-трудно, особено когато стилизирането и редовното изсушаване със сешоар са ежедневие. Това, което не знаем, е, че дори обикновеното разресване може да увреди структурата на косъма. Как да овладеем това? Отговорът се крие в колекцията TRESemmé Repair and Protect 7, при която система за противодействие на 7 типа увреждане при стайлинг незабавно третира проблема, като помага за възстановяването на косъма отвътре и отвън. Подчертаваме още веднъж, че сериите за измиване, подхранване и стилизиране на TRESemmé са вдъхновени от фризьорските салони, а формулите на продуктите са създадени така, че да превърнат нас самите в експерти по грижата и оформянето на косата. В България ще можем да се докоснем до колекциите Biotin + Repair 7 за суха и увредена коса, Keratin Smooth – за непокорна и хвърчаща, Colour Shineplex – за боядисана, Collagen + Fullness – за фина, както и натуралната колекция Botanique Nourish & Replenish с кокосово масло и алое вера. Няма да пропуснем и стилизиращите продукти на марката – лакове за коса, пяна за коса и сух шампоан, още повече че TRESemmé е партньор на професионалистите от Седмицата на модата в Ню Йорк вече 22 сезона.



Искра Ангелова



Личен архив

проф. д-р Миглена Николчина:

Пълнота на съществуването, това е моят феминизъм Проф. д-р Миглена Николчина е българска писателка, теоретичка и историчка на литературата. Преподава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирала е, наред с други места, в Института за академични изследвания в Принстън. Била е директорка на Програмата за род и култура в Централноевропейския университет и главна редакторка на „Литературен вестник“ през 1990-те. През 2019 г. беше приета в Академия Еуропеа. Тя е авторка на стихосбирките „Три след полунощ“, „Скръб по Далчев“, „Асимволия“, „Кратки разкази за любовта и писането“ и „Градът на амазонките“, на сборник разкази „Билет за Вега“, както и на редица теоретични изследвания, сред които „Човекът-утопия“ „Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева“, „Родена от главата. Фабули и сюжети в женската литература“, „Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години“ и „Деви, рицари, кралици. Любовта в литературата на Средновековието и Ренесанса“.

Някога искало ли ви се е да бяхте се родила мъж? Защо? Не. Винаги съм искала пълнота на живота в това тяло и ако бих искала друго тяло, то би било съвсем друго – за странстване между звездите например. Вие феминистка ли сте? Дефинирайте вашата представа за „феминистка“? Вече го казах – пълнота на съществуването, каквото и да ти е тялото. Това е моят феминизъм. Кога се ядосахте за първи път, че обществото изисква от вас да играете определена роля, и коя беше ролята? Днешното общество предлага много роли – проблемът ми е бил как да не се разпилявам между тях, а не че една ми е била налагана. Изисква се дисциплина, фокус, цел и майсторство – кой ми е виновен, ако не съм ги постигала? Вие как се чувствахте като млада и умна жена? Подценяваха ли ви? Например родителите ви – те как се отнесоха към желанието ви да правите научна кариера? Усъмниха ли се във вас? Опитаха ли се да ви спрат? Бях десетина годишна, когато заявих, че ще стана астрономка. Родителите ми, хуманитари (баща ми – писател, майка ми – учителка по литература, литературна критичка), смутено казаха, че тази работа може да не е толкова интересна, колкото изглежда в научната фантастика. Толкова се разстроих, че написах първия си разказ как излитам в Космоса далече от тая мъка… и така установих, че с думи се лети по-бързо. Като изключим този случай, който родителите ми може и да не са отчели, винаги съм усещала безрезервната им подкрепа. В много случаи, мисля, са виждали, че бъркам, но внимателно изчакваха сама да намеря пътя. Правилно или не, опасно или не, и аз така съм се отнасяла със синовете си, които са вече големи мъже.

Повече ви смущава ухажването на мъжете около вас или повече ви смущава липсата му? Преди много години, докато правех докторат в Канада, споменах пред моя позната, че ми липсва флиртуването. Тя ме погледна стреснато и ми обясни как трябва да отида в заведение и да седна на бара… което е знак, че си търсиш партньор. Деловити хора. Не се хабят в игриви приказки. Тази убийствено скучна практичност превзема света в момента… Съвсем доскоро в САЩ на жените е било забранено да носят панталони… Да не говорим, че всяка жена, която не е упражнявала типичните „женски“ професии – медицинска сестра, чистачка, детегледачка, секретарка или учителка – е изпитвала огромни

трудности да израства в кариерата си. В този смисъл социализмът е бил дори малко по-напредничав – „социалистическата труженичка“, която празнуваме на прословутия празник 8-ми март работи всякаква работа – често е изобразявана на строеж, с каска или работна престилка. Тези изображения, за които ми говорите, са част от поставянето на труда на пиедестал. Днешното поставяне на пиедестал на забавлението не ми се вижда по-смислено. Така че не в работните престилки виждам бедата на предишния режим, а в машината му за репресиране и унифициране на мисълта. Тази машина беше брутална, но затова пък ясно видима. Днешната е по-коварна и трябва да си задаваме въпроса дали не е по-успешна. Колко пъти във вашия живот сте се сблъсквала с някаква форма на сексуален тормоз, възможно ли е да споделите с каква? Не съм. Преди време с моя добър приятел Александър Кьосев обсъждахме един случай – бяха отрязали главата на скулптурата на Малката русалка в Копенхаген в знак на протест срещу мъжете, които виждали в жените само тяло. „Сашо – попитах, – къде са тези мъже, дето виждат в жените само тяло?“ „Отрежи си главата и ще разбереш“ – беше отговорът му. В моя опит – ограничен, разбира се – няма нищо по-лесно от това да откажеш един мъж. Кой би следвало да определя степените на допустимост при общуването между половете? А защо жената? Все повече мъже се оплакват от агресивни жени и от тормоз от тяхна страна. Мислите ли, че стереотипните роли се обърнаха и че това по някакъв начин е противоестествено? Преживяваме криза на езиците на това общуване. Те не са нещо спонтанно, едно общество трябва да ги изработи. В този смисъл какво е естествено или противоестествено, е подвеждащ въпрос. Средновековието например изработва куртоазния кодекс със сложните и стриктни правила на рицарството – жените, аристократките допринасят в огромна степен за това постижение. Друг пример може да бъде френската аристокрация от XVIII век – тези хора не са били много заети и неуморно са се занимавали с „любовни завоевания“, подчинени на тънки разграничения между какво може и какво – не, какво е престиж и какво – позор. По-близко до собственото ни време, комунизмът се опита да промени заварените от него кодове – резултатът беше хибрид между традиционни и нови норми, които бяха постигнали някакво практическо равновесие. Днес при моделирането на жената винаги като жертва и на мъжа винаги като насилник не е чудно, ако жените останат с впечатлението, че им е позволено всичко, а мъжете по-скоро да се страхуват, че току-виж сбъркали. Накратко, трябва да не забравяме, че целта е другият да ни хареса, и ако не се случи – да преживеем това. И най-сетне – но това е дълга тема – сексуалността ни е дадена като Мефистофел на Гьотевия Фауст – „за да ни дразни и като дявол да твори“. Подредим ли я напълно, тя ще изчезне.

6 5

Как бихте разказали за #meetoo движението на малко дете? Защо трябва да занимавам едно дете с това? Ние тук вадим списъци на доносници и ги клеймим без оглед на това, дали са искали, или не; дали са били принуждавани и как точно; и без оглед на това, че срещу тях е стояла сила, заплашваща не просто кариерата им, а живота им, близките им, света им; сила доста по-мрачна, монолитна, въоръжена, безпощадна, отколкото са холивудските продуценти. Днес мъжката сексуалност се демонизира; тя е по презумпция виновна. Да не забравяме и друго – стигна се до безобразието едно творчество да бъде репресирано заради реални или предполагаеми сексуални нарушения. За добро или за зло, творецът е често пъти трансгресивен поради самото естество на този риск, риска да се търси нещо ново: ако трансгресията е криминална, нека престъплението се накаже, но това не трябва да означава ликвидиране на творчеството. Интересувала ли сте се по-задълбочено от т.нар. „лов на вещици“ през Средновековието? Вероятно неслучайно изразът е придобил друго значение днес – използва се, когато невинни и набедени хора организирано биват преследвани от закона… Какъв е бил генезисът му?

6 6

Имам книга „Деви, рицари, кралици“, която включва глава за вещиците. През Средновековието женската сексуалност се демонизира, върху нея се проектират мъжките страхове. Страхът от женственото мени формите си, но има донякъде структурен характер – всички се страхуваме от него, жените също, тъй като в него виждаме дупката, от която сме се пръкнали и в която ще изчезнем. Всъщност ловът на вещици продължава до доста късно, така че говорим за доста по-обширна епоха. Жените са били смазвани по всякакви начини, разбира се, но да не забравяме и мъжете, които са били рязани, варени, горени… Това са векове на брутална, непредставима днес физическа жестокост; едва Просвещението започва да променя тези нрави. Подчертавам „физическа“, тъй като ние можем да наблюдаваме същата логика и същата мобилизация на зрелището някой да бъде унищожен пред очите на очарованото множество в днешните медии и социални мрежи. Идеологиите са други, средствата – (все пак да благодарим на това) различни, емоциите и жестокостта – твърде подобни…

социално движение се нуждае – философи, които да изразяват идеите му. Това обикновено е свързано с напрежения, тъй като философското мислене е по неизбежност елитарно, а движенията са масови. Феминизмът не прави изключение. Не трябва да се забравя също така, че има исторически „вълни“ на феминизма, които решават конкретни проблеми. Първоначално това са изборните права, тъй като уж вече има демокрация, но тя изключва жените. После трябва да се реши проблемът с образованието, труда и заплащането (и до днес не много равно). После – как тези завоевания да се хармонизират с времето и грижите по отглеждането на децата. В тези сменящи се социални контексти има различни форми на „живеене“ на феминизма. В България например жените са много активни, но символно сме доминирани от изцяло мъжествена фантазматика – колко са паметниците на жени, улиците с имена на жени, писателките в нашите учебници? И не защото мъжете са виновни, всички мислим по този начин. На фона на големите постижения, които никой не може да отрече, днес феминизмът е изправен пред проблем. Феминистка реторика е демагогски използвана за мракобесни каузи, за манипулации, за смазване на неудобни хора (случаят с Асандж), за репресивни мерки в областта на изкуството, за съмнителни геополитически каузи. В един по-дълбок план феминизмът беше използван за основаване на политическото върху идентичности, които принципно могат да се роят безкрайно и които на практика разединяват обществото по силата на старата максима „разделяй и владей“. Или – както отбелязва на едно място Кръстева – колкото повече защитаваме изключените малцинства, толкова повече се барикадираме в собствените си идентичности. Така се стига и до една култура на оплакване, на овластяване чрез оплакването. От една страна, това създава омагьосан кръг – защо да престанеш да си онеправдан, след като това е толкова изгодно? От друга страна, води до мобилизацията на „мнозинството“ срещу „малцинствата“, което пък осуетява усилието слабите и нуждаещите се да бъдат адекватно защитавани. Винаги съм била за един феминизъм, който защитава всеки. Когато говорим за „права на жените“, какво влагаме в това? На вас какви „права“ са ви отнети? Всъщност това не са глезотии – нека не забравяме, че жените в САЩ имат право да гласуват от 1920 година, че това право французойките получават през 1944 г., а швейцарките… през 1971! Например около 15 млн. жени в Саудитска Арабия все още нямат право да шофират, да вървят по улиците непридружени от мъж-настойник или да получават медицинско обслужване без позволението на мъжа си…

Бихте ли разграничили и обяснили различните „видове“ феминизъм? За лаиците по-видими са войнстващите феминистки-мъжемразки, които по правило са отблъскващи; но има и „работещи жени“, на които им е писнало да им плащат различно и да ги третират зле; а има и още видове защитнички на женските права – многодетни майки с обсесивно разстройство на тема „майчинство“; LGBТ активистки; мюсюлманки, които напълно резонно се борят за равноправие в страните си; литературни феминистки като Симон дьо Бовоар, Вирджиния Улф и Юлия Кръстева…

Трябва да се говори за правата на всеки. Има и други свещени крави, за които предпочитаме да не говорим. Гражданството например. Какъвто и да е произходът му, днес то е пряк израз на глобалните неравенства. Някой ден, надявам се, то ще изглежда толкова смешно, колкото неразбираема е за младите българи идеята за „софийско жителство“.

Преди всичко нека кажа, че Бовоар, Улф или Кръстева не са просто литературни феминистки, те изпълняват роля, от която всяко

Всъщност онова, което притеснява в разговора ни… вероятно е думата „борба“. От жената традиционно не се очаква тя да е в активна, а още по-малко – във войнстваща позиция, не е ли така? Колко са жените-герои във вълшебните приказки?

Израснала съм с Братя Грим, Андерсен и древногръцките митове, преразказани от Кун, но и с Библията да бях израснала, нямаше да ми липсват не просто героини, ами направо главорезки. Детето влиза в приказките, така както влиза в играта – то знае, че това е друг свят, и може да си направи съответните изводи, съизмервайки го с реалния. В нашата част от света проблемът, както се опитах да кажа по-горе, е символен – жените са активни, но техните постижения се омаловажават поради мъжкото структуриране на авторитета. Пренареждането на този ребус не може да стане, както е казал поетът, с крясъци от покривите: това е лабораторна, алхимична работа, изисква време. Защо феминизмът се свързва предимно с „лявата идея“? Заради текста на комунистката Клара Цеткин „Спомен за Ленин“ и важността на „женското движение“ за комунистите? Заради социалистическия феминизъм? Истината е, че борбата за женски права в САЩ възниква като порив едновременно и вътре в движението на черните за равни права. Ние вече сме забравили какво значи ляво и какво – дясно. Лявото е по идея критично спрямо миналото и настоящето. Т.е. какво е това наше носталгично, консервативно, регресивно, ретро-утопично ляво? Истинското ляво е обърнато към бъдещето и към целенасочената промяна. Е къде да бъде феминизмът? И още един нелек въпрос. Не знам как той се съотнася към феминизма, но знам, че е свързан със социалните „роли“ и сексизма, на който сме изложени. Официалните данни са, че всяка четвърта българка е жертва на домашно насилие – а това са само жените, които открито са говорили за проблема си. 4% от българките признават, че са били изнасилвани. Невъзможно е обаче да се изчисли реалният брой на жертвите, защото жертвите почти не търсят правата си в съда. В обществото това все още се смята за „срамно“, много хора обвиняват жертвата за случилото се. Как според вас трябва да се търси решение на този проблем? Трябва да има активно законодателство за това и заедно с това трябва да се опитаме да разберем как позиции, които всеки нормален българин би подкрепил, бяха провалени. Трябва да разберем и това – много хора не искат да изживяват себе си като жертви и ние не им помагаме, като им обясняваме, че са жертви. От друга страна, появиха се „жертви“, на които някой им бил казал нещо си за червилото им – това е направо саботиране на истинските проблеми. Разказът, реториката са сбъркани. Подходът е сбъркан. Кой е любимият ви женски образ в литературата? Коя героиня припознавате като ваше алтер-его? Великото на литературата е, че тя ни позволява да бъдем всички герои едновременно, учи ни как да бъдем други хора. Все пак, за да се върна към въпроса по-горе за приказките, неотдавна изиграх една френска видеоигра – „Чумна приказка“ (A Plague Tale). Действието се развива през XIV век, по време на чумата и Стогодишната война във Франция. Героинята е десетгодишно момиченце. Убиват баща й пред очите й, майка й в последния момент успява да й връчи петгодишното й братче. Оттук насетне ръка за ръка

двете деца трябва да се преборят с всевъзможни реални и фантастични препятствия. Ето една малка героиня, която съчетава „мъжко“ справяне (единственото й оръжие са камъни, мятани с прашка) с „женска“ грижа за по-беззащитното дете. Все пак, без коментар, ще отбележа и това – като се изключат озвучителките, създателите на тази прекрасна приказка са все мъже. Но нека да добавя още нещо, което се отнася и до литературата, и до предишните ви въпроси. Онези, които твърдят, че насилието срещу жените не е нуждаещ се от специално внимание проблем; онези, които твърдят, че няма проблем със семейства, в които децата са малтретирани, очевидно не са чели нито Елин Пелин, нито Достоевски. Пренебрегването на литературата и изкуството в днешното образование е огромна грешка, която ще има тежки последици. Може ли да се каже, че „феминизмът“ е просто още един опит за преследване на свободата? А какво друго?

6 7



Искра Ангелова



личен архив

проф. Алис Жардин:

6 8

Феминизмът даде на жените език, с който да изразят изживяванията си Проф. Алис Жардин преподава изследвания на пола и сексуалността и романски езици и литератури в университета „Харвард“ в Бостън, САЩ. Тя има бакалавърска степен от държавния университет в Охайо и магистърска степен и докторантура от Колумбийския университет. Нейните изследователски интереси са в областта на френската и франкофонската литература от XX и XXI век, историята на феминизма, изследванията на пола и сексуалността в културата, изкуството и политиката, постмодерните и трансмодерни теории на културата и обществото, 50-те години в Америка и др. Тя живее в Бостън и има една дъщеря. Новата є книга е биография на Юлия Кръстева “At the risk of thinking” и може да бъде закупена от електронната книжарница Amazon. Курсовете, които Алис преподава в областта на изследванията на пола и сексуалността, са на теми като джендър мистиката, изследването на темата за пола и сексуалността в новините, поп културата и 50-те години, нашите майки и ние – история на следвоенната американска феминистка мисъл, френски феминизъм 1946–2016 и др.

Някога искало ли ви се е да бяхте се родила мъж? Защо? Никога не съм искалa да съм мъж! Мисля, че това е така, защото майка ми, моите учители и в крайна сметка – моите приятели, винаги са ме карали да се чувствам обичана и уважавана и са ме научили, че мога да направя в живота си всичко, което пожелая. Така че защо да искам да бъда нещо различно? Винаги съм имала голям късмет. Вие феминистка ли сте? Дефинирайте вашата представа за „феминистка“? Да, аз съм феминистка. Нарекох себе си „феминистка“, когато за първи път се влюбих в работата на Симон дьо Бовоар в колежа. Оттогава, разбира се, научих, че има много други начини да бъдеш феминистка (спрямо начина на Бовоар), но две основни нейни идеи споделям и днес: 1. Човек не се ражда жена (или мъж), а става такъв; и 2) Всичко лично е и политическо. За мен феминистът е човек, който вярва, че равните права, уважението, самоосъзнаването и свободата на жените са неразделна част от това да живеем в справедлив свят, в един свят, в който хората по-малко се убиват взаимно и повече се посвещават на поддържането на жизнеспособните и разнообразни световни култури. Знаете, че съвсем доскоро в САЩ на жените е било забранено да носят панталони… Да не говорим, че всяка жена, която не е упражнявала типичните „женски“ професии – медицинска сестра, чистачка, детегледачка, секретарка или учителка – е изпитвала огромни трудности да израства в кариерата си. В този смисъл социализмът е бил дори малко по-напредничав – „социалистическата труженичка“, която празнуваме на прословутия празник 8 март, работи всякаква работа – често е изобразявана на строеж, с каска или работна престилка. В цялата история на жените има толкова много абсурдни факти, че не знам откъде да започна! Това, което според мен е важно, е да разберем колко много важни културни и социални въпроси са пряко свързани със сексуалната политика. Например Бовоар твърди, че през цялата човешка история мъжете са били субекти, а жените са били обекти (бел. прев. – „предмети“). Ако това е вярно (а аз мисля, че е така), как точно жените могат да станат субекти в света ни, без да се налага да „копират мъжете“? Можем ли да измислим нови начини да бъдем субекти, без да възприемем непременно най-лошите съвременни качества на конвенционалната мъжественост? Повече ви смущава ухажването на мъжете около вас или повече ви смущава липсата му? В Америка днес липсва напълно такова нещо – никой не ухажва възрастните жени, така че няма от какво да се смущавам! Колко пъти във вашия живот сте се сблъсквала с някаква форма на сексуален тормоз, възможно ли е да споделите с каква? Само веднъж съм имала такова физическо преживяване – в

гимназията. А аз така го ударих, че той припадна и аз успях да си отида невредима. Как бихте разказала за движението #meetoo на малко дете? Мисля, че децата могат да разберат повече, отколкото ние, възрастните, oчакваме. Като част от основното сексуално образование трябва да им обясним, че всички хора заслужават уважение и никой няма право да принуждава някого да прави с тялото си нещо, което не иска. И трябва да започнем рано! Кой би следвало да определя степените на допустимост при общуването между половете? Все повече мъже се оплакват от агресивни жени и от тормоз от тяхна страна. Мислите ли, че стереотипните роли се обърнаха и че това по някакъв начин е противоестествено? Това е сложен въпрос. Да, ролите се променят бързо и мисля, че повечето „хетеро-нормативни“ мъже едва сега започват да разбират как да поддържат професионално поведение със своите колеги жени. Краткият ми отговор е, че този въпрос ни връща към мислите на Симон дьо Бовоар относно субекта и проблема с обективизацията на жените (бел. прев. – „опредметяване“). Трябва да измислим нови начини да бъдем субекти в света, без жените да трябва да излъчват „задължителна мъжественост“ (или хората с цвят да практикуват „задължителна белота“, или LGBTQ субектите да практикуват „задължителна праволинейност“). Преди възхода на новия маскулинистичен, расистки, хомофобски популизъм, който залива Америка и Европа, се надявах, че е постигнат напредък. Сега не съм толкова сигурна. Не ви ли притеснява, че #metoo движението вече се използва като успешно средство за сриване на нечия репутация чрез клевети и за изнудване? Това е толкова сложен въпрос. В Съединените щати правната система, университетите и повечето работодатели дори не са започнали да мислят как да насърчават равенството между половете и как да ограничат сексуалната принуда, като същевременно защитават правата на всички участващи лица. В кампусите на колежите, дори след въвеждането т.нар. „Закон 9: Служби за осъждане на сексуалните нарушения“, процесът все още е хаотичен: човешката сексуалност е пълна с фантазии, сексуалните актове често се провеждат насаме, намесени са алкохолът и наркотиците и, разбира се, понякога хората лъжат. Задължително е да се вярва на жертвите, но също и на обвиняемите, за да могат да бъдат защитени. Честно казано, не разбирам защо институциите не съумяват да се замислят за този проблем и да въведат най-сетне справедливи и отговорни практики. Бихте ли разграничили и обяснили различните „видове“ феминизъм? За лаиците по-видими са войнстващите феминистки-мъжемразки, които по правило са отблъскващи; но има и „работещи жени“, на които е писнало да им плащат различно и да ги третират зле; а има и още видове защитнички на женските права – многодетни

6 9

майки с обсесивно разстройство на тема „майчинство“; LGBТ активистки; мюсюлманки, които напълно резонно се борят за равноправие в страните си; литературни феминистки като Симон дьо Бовоар, Вирджиния Улф и Юлия Кръстева… Преподавам 16-седмичен курс по тази тема! Интелектуалната и политическата история на тези различни видове борба за правата на жените е сложна. По отношение на общото, което имат всички тези различни видове борба, често говоря с моите ученици за нещо, което наричам „Феминистките правила на Алис“: 1. Личното винаги е и политическо.

2. Важно е да запомните, че реалността също се базира на фантазията, точно както фантазията се базира на реалността.

3. Никой не трябва да бъде принуждаван да въплъщава никаква задължителна идентичност.

4. Да бъдеш жив субект и господар на собствените си желания все още е много трудно за всички онези, които исторически са били превръщани в малцинства, хванати в капана на „опредметяването“.

7 0

Защо феминизмът се свързва предимно с „лявата идея“? Заради текста на комунистката Клара Цеткин „Спомен за Ленин“ и важността на „женското движение“ за комунистите? Заради социалистическия феминизъм? Истината е, че борбата за женски права в САЩ възниква като порив едновременно и вътре в движението на цветнокожите за равни права. Всички движения за освобождение, които започнаха през 60-те години в Западния свят, използваха различни начини и форми на бунт като модели – и тогава се оказа, че най-силните съществуващи модели на въстание, на бунт обикновено тръгват от марксистката традиция. Особено както тя е преведена от Франкфуртската школа и в крайна сметка – от следвоенната френска мисъл. Консервативните движения на Запад винаги са били за „запазването“ на господството на белия, хетеро-нормативен християнски човек. Следователно беше очевидно, че трябва да се потърси в корените на други традиции – като марксистката, за да се противодейства на този консерватизъм. Казвайки това, искам да подчертая, че от 1989 г. насам – както твърди и Юлия Кръстева – моделите на революция трябва да бъдат заменени с нови модели на бунт. Това е трудно, но е възможно, надявам се.

смели и активни жени. Моите ролеви модели винаги са живеели в литературата. Интересувала ли сте се по-задълбочено от т.нар. „лов на вещици“ през Средновековието? Вероятно неслучайно изразът е придобил друго значение днес – използва се, когато невинни и набедени хора организирано биват преследвани от закона… Какъв е бил генезисът му? Мисля, че Маргарет Атууд, авторка на „Разказът на прислужницата“, е написала някои от най-интересните неща за съдбата на непокорните жени, особено в ранната, пуританска Америка. По принцип съм съгласна с нея и с Хелън Сиксус и Катрин Климент, които твърдят, че когато жените не са в състояние да изкажат с думи това, от което страдат в обществото, те говорят именно с телата си. От писъците на вещиците, през изтезанията на жените, страдащи от хистерия през XIX век, до днешните хранителни разстройства – всяка жена, която е потисната и няма език, с който да изрази своето потискане, има опасност да бъде наказана като „вещица“... Феминизмът даде на жените език, с който да изразят изживяванията си. Кой е любимият ви женски образ в литературата? Коя героиня припознавате като ваше алтер-его? Една от най-силните героини, които са ми служели като ролеви модел като момиче, беше Джо в „Малки жени“. Може ли да се каже, че „феминизмът“ е просто още един опит за преследване на свободата? Разбира се!

Всъщност онова, което притеснява в разговора ни… вероятно е думата „борба“. От жената традиционно не се очаква тя да е в активна, а още по-малко – във войнстваща позиция, не е ли така? Колко са жените-герои във вълшебните приказки? Вярно е, че в историята на западния свят има много малко женивоини. Може би затова филмът на Дисни „Мулан“ беше толкова огромен хит през 90-те или блокбъстърските холивудски филми – от „Пришълците“ до „Жената чудо“ – бяха приети така добре сред младата публика. Казвайки това, искам да добавя, че винаги е имало литературни героини, които са представяли силни,

Корица на новата книга на проф. Жардин, посветена на Юлия Кръстева



Милена Фучеджиева



Станислав Димитров

С досада за Наближава моментът, когато в мъжката баня ще влезе гола жена, а мъжете ще избягат с писъци – неизвестен автор от Фейсбук

7 2

Писала съм за 8-ми март преди доста години. Текстът ми беше базиран на негативните ми преживявания, свързани с Международния празник на жената от соца. Той беше всеобщ повод за пиянство във времена, когато дезодорантите не бяха напълно познати, затова пък прическите се поддържаха високо горе (ръцете долу!) с помощта на тонове нискокачествен лак. Той носеше и много карамфили за жените, които хем бяха прави пред струга, хем на колене пред мъжете си. Такова беше равенството. Карамфилът е цветето на соца. Подготвяхме се за равноправието, махайки на сивите чичковци от Мавзолея по манифестации, подарявахме ги на учителите си за началото на учебната година, а в ресторантите стърчеше на всяка маса самотен карамфил в чашка или в шише от кока-кола – да, имаше я навсякъде, но чак от средата на 80-те. На Осми март мъжете водеха жените на ресторант, а всевластни, кисели, груби и мързеливи сервитьори настаняваха на масите им непознати хора. Такава беше практиката. Независимо дали вечерята ти е интимна, ако няма места другаде, споделяш масата си със случайни хора. „Славни“ времена бяха тези. Вече обаче е време да започнем да празнуваме и Международния ден на мъжа, който е официално признат от ООН по идея на Тринидад и Тобаго. Засега само 13 държави са се включили в тази справедлива инициатива, сред които е и България, която по принцип си пада по празниците. Според Уикипедия този светъл мъжки ден се празнува на 16 март, ала ние празник не сме забелязали, затова би било отлично, ако датата съвпадне с Йордановден, Калоферското

хоро и ваденето на кръста. Това е истинският мъжки момент от годината, който напомня на мъжете, че са мъже, с това, че им замръзват топките в някой водоизточник. А престоят в тези води дали не намалява раждаемостта? Може би не изтичането на мозъци е виновно, а Калоферското хоро? Но „не!“ на тази еретична, нееротична и непатриотична мисъл. За да има истинско равноправие, на Осми март би трябвало ние, жените, също да вадим кръст отнякъде, защото Иисус не се е пожертвал само за мъжете. Вече предложих във Фейсбук да създадем нова традиция с хвърляне на кръста във фонтана срещу Народния театър. Беше приета радушно от много жени, докато един мъж се осмели тихо да въздъхне публично – „Тези либерасти всичко ще унищожат“. На края на изречението имаше плачещ емотикон. Фонтанът пред Народния е най-подходящото място за женско вадене на кръст заради голото момиче, протегнало се към небето. Скулптурата е сравнително нова, създадена е от Георги Чапкънов през 1998 г. А защо няма нито една нова скулптура с младо момче, протегнало ръце нагоре, с хубаво, реалистично, добре очертани полови органи както гърдите на момичето от фонтана? Явно няма скулпторКи, които да се вълнуват от подобен сюжет, а скулпторите предпочитат момичета, поне публично. Дали наистина е така, или пък не ваят млади момчета, за да не бъдат обвинени в педофилия или хомосексуалност, не се знае. Интересно какво ще каже за възрастта на момичето Георги Чапкънов. Тя дали има 18 г.? Какво внушава тази момичешка откровена голота? Какви чувства са вълнували скулптора, докато е оформял гърдите й? Какви емоции движат творец, ваещ топки и член?

равенството И нещата отиват рязко надолу по наклонената плоскост, защото трябва да закрием всяко изкуство и да вкараме миналото, а и бъдещето на изкуството в затвора. Според 8-ми март, ако има скулптура на женска гола фигура в някоя градинка, в друга градинка би трябвало да има мъжка гола фигура. Колкото до равенството в България, то наистина е много напреднало. Без ирония. България е на второ място в ЕС по жени на ръководни длъжности, 49%. Така че, ако ще обвиняваме мъжете в дискриминация или в това защо държавата е на това дередже конкретно тук, би трябвало да се замислим. Равни сме. Преди дни четох в Slate писмо до редакцията на една равноправна милениълка от Америка. Момичето има следния проблем – тя е „хетеросексуална жена, която ненавижда политическата и личната страна на хетеросексуалността“, но обича мъжките полови органи и пита редакцията как да постъпи. Дали да не отиде да потърси това, от което се нуждае (мъж), в Grindr (приложение за гей запознаства), или да потърси би, или би-любопитни гей мъже, с които да може да упражни хетеросексуалността си, без да я мрази. Отговарят й, че това вероятно не е добра идея, защото има много гейове, които са мизогини и няма да са никак доволни да споделят члена си с жена. Това момиче може би би искало винаги да се празнува Международният ден на жената, а аз мисля, че поне в цивилизованата част на света той трябва да бъде закрит. Нейният въпрос показва, че сме отишли отвъд всякакви притеснения за равенство в каквото и да било. Чувствам известна вина, че и аз

съм допринесла за състоянието й с феминистките ми послания в колективното неосъзнато, и мога само да я посъветвам да не експериментира и с транс-жени, освен с гейове, защото к…т е к.р за една хетеросексуална жена само когато принадлежи на хетеросексуален мъж, т.е. ерекцията се появява само при определени условия. Нейният сексуален отличителен БЕЛЕГ (доживях така да наричам вагината, за да не обидя някого), несвързващ я с никакъв джендър, освен ако тя не пожелае, не означава нищо за никого в крайна сметка, освен ако тя не прегърне хетеросексуалността си без угризения. Догодина на Йордановден – среща на фонтана пред Народния театър да вадим кръста. Ще поканя и Мадона. Сигурна съм, че ще докрета, дори вече да е напълно грохнала, клета старица – както я виждат милениълите, които не знаят на кой свят се намират и какво точно е сексът. Горките. И няма кой да им го обясни, защото трябват не думи, а дела. А делата не се случват на екрана с приплъзване на пръст, освен ако не говорим за доброто старо порно. Честит 8-ми март. Аз отдавна нямам нужда от него, а вие?

7 3



Александра Тошева



Иван Цуцуманов



Гергана Петрова

:

София Маровска @ Visages MG

  :

Марина Младенова

Суперсили в гардероба Какво носят момичетата, след които се обръщаме

  

Motivi

     

Mango Max & Co

  ..

Запитахме се кои са дрехите, които ни провокират да се чувстваме като най-добрата версия на себе си. Онези 5 закачалки в гардероба, които винаги ще имат запазена първа линия за нас. Какво обличаме, когато ни предстои да презентираме пред 500 човека и какво носим, когато излизаме на вечеря с единствения, който кара сърцето ни да излиза извън релси? Отговора срещнахме с помощта на Fashion Days. Супермомичетата не развяват пелерини на филмови герои, нямат си несиметрично S на гърдите, но пък винаги наместват грациозно невидимата си корона. Изправят брадичка, изпъват гръбнак и извървяват уверено всяка стъпка по пътя към мечтите си. Защото отлично знаят, че суперсилите им туптят вляво. Вътре в тях. Гледахме, изследвахме и анализирахме гардеробите и интервютата на десетки примери за успешни жени – основатели на мултимилионни компании, провокатори на значими социални каузи и проекти, грамадни модни инфлуенсъри и предприемачи. Жени, след които бихме се обърнали. Не защото имат съвършена очна линия и успяват да балансират 12 часа на непосилно висок ток, а защото носят у себе си онова УАУ, онази аура на увереността, която винаги успява да те докосне и впечатли. Желанията им си приличат. Залагат на качеството в дизайна, на устойчивите материи и елементите, които гарантирано надживяват един моден сезон и с лекота преливат в следващия. В личните им колекции винаги има място за абсолютната класика – монохромен костюм в две части, ефектна обувка и малка чанта с потенциал за голям акцент във всеки аутфит. Но я има и крачката встрани от класиката – малката черна рокля в различен от преромантизирания є дантелен прочит – от екокожа и с обилен буфан – ей така, за разкош. Първа точка в shopping листа на уверените супермомичета е… супер бельото. Онази невидима на пръв поглед база, без която

никоя фантастична визия не може да съществува. Златното сечение при бельото е божествената пропорция между комфорт и сексапил. Между идеалния силует и безкомпромисната материя. Открием ли съвършената миниатюра от дантела, правим всичко по силите си да сме спокойни, че попада задълго в колекциите ни.



Motivi

 Motivi   ..

Големите рамене, наследство от 80-те, са „крилете“ на нашите Power Girls. Независимо дали завършват линията на перфектната вечерна рокля или на пищна бяла риза, контрастът в пропорциите – малка талия срещу илюзия за широки рамене, ни сервира точната доза женственост, която обичаме да виждаме в огледалото. Супермомичетата отдавна не се страхуват от животинските принтове. Нещо повече, развили са умението да миксират анималистичните шарки до виртуозност и ни показват нагледно как сборът от змийски десен и зебра е мисия възможна. И формира една категорична секси история за добрия смел стил на деня. Както казва нашият стилист Иван Цуцуманов: „Ако можеш успешно да комбинираш няколко животински принта, то силата вече е с теб“.

       

Vila Маngo Call It Spring



Gioseppo

  ..

Останалото намираме във финия детайл. Бижуто на място. Добрият часовник. Смелите коктейлни обици с разноцветни кристали вечер и дискретният, едва забележим, седефен блясък по време на бизнес среща. Правилното време среща правилните аксесоари. Същите, в които прозира характер, естетика и емоции. Визитните картички на супермомичетата. Като теб. За стила на нашето супермомиче София се погрижиха Fashion Days и Иван Цуцуманов.



Анита Димитрова

Жената е негърът на Холивуд 7 6

„Жената е негърът на света“ – така пееше Джон Ленън през 1972 г., още преди изказът му да стане толкова неполиткоректен, че Google и YouTube да заместват проблемната думичка nigger с „N” в резултатите си. „Караме я да си боядисва лицето и да танцува“, продължава текстът, създаден в сътрудничество със съпругата му Йоко Оно. И ето че и тази година през февруари жените на Холивуд си боядисаха с грим лицата, облякоха дизайнерските рокли и закрачиха по червения килим към поредната церемония (92-ра поред) по раздаване на наградите „Оскар“, в която нито една жена не бе номинирана за най-добър режисьор. А сред деветте продукции, състезавали се за „най-добър филм“, само един – „Малки жени“, адаптация по класическия американски роман отпреди 150 години, бе „женска“ история, създадена от женски творчески екип (режисьор и сценарист Грета Гъруиг, продуценти – Ейми

Паскал, Дениз ди Нови и Робин Суикърд; последната впрочем е сценарист на предишната адаптация от 1994 г.). Това, разбира се, вдигна много шум в Холивуд в месеца между номинациите и наградите. Борбата за женска еманципация във „фабриката за мечти“ върви рамо до рамо с призивите за расово многообразие. Пет години след първия хаштаг #OscarsSoWhite нещата не са се подобрили кой знае колко: сред двайсет кандидати в четирите актьорски категории (там поне жените са равноправно представени) имаше само един цветнокож претендент, актрисата Синтия Ериво. Но ако афроамериканците са 12% от населението на САЩ и този разговор е плод на вековен комплекс (нещо като темата за турското робство у нас, макар и с обратен знак), то жените са половината. Защо ги няма тогава, с право питат наблюдателите?

7 7

Натали Портман на церемонията на Оскарите 2020 в рокля с имената на жените режисьори, които останаха без номинация. Снимка: Steve Granitz/WireImage GettyImages

It’s a man’s world, пее със сърцераздирателен глас Джърни Смолет-Бел в „Хищни птици, или фантастичната еманципация на Харли Куин“. Соул класиката на Джеймс Браун е включена в най-новия комиксов филм от вселената на DC Comics, в който лудичката, многоцветна Харли си вдига шапката и, както подсказва заглавието, се еманципира от Жокера и става независима бойна единица. „Хищни птици“ едва ли ще се включи в разпределението на академичните награди догодина, но той е знак за тенденция, която тепърва набира сила и скорост в Холивуд. Четири големи комиксови продукции – а това значи, авангардът на касовото и масово кино – през 2020 година ще излязат с подписа на жени – Кати Ян режисира „Фантастичната еманципация на Харли Куин“, Кейт Шорланд – предстоящия „Черната вдовица“, Пати Дженкинс за втори път застава зад камерата на „Жената чудо“, а Хлое Жао поема „Вечните“. Към тези четири следва да прибавим и „Мулан“ на „Дисни“, съживен във високобюджетна игрална версия от Ники Каро. И това не са какви да е истории – всеки един от филмите е разказ за силата на „слабия“ пол. Всеки един от тези филми е приказка за подрастващи, която има за цел да пренареди парадигмите, в които принцесата чака юнакът да я избави от бедите „и те заживели щастливо до края на дните си“. Нито Наташа Романов, нито Харли Куин, нито пък Мулан мечтаят за успешно задомяване и реализация като съпруга, майка или, в най-добрия случай, кулинарен блогър.

7 8

Това е новост, която заслужава да бъде анализирана. „Като култура, ние все още ценим историите за мъже повече от тези за жени. И ако има здравословна доза насилие във филмите, още по-добре“, коментира Марта Лаузън, основателка на Центъра за изучаване на жените в телевизията и киното към Университета в Сан Диего. Безпрецедентното присъствие на жени зад кормилото на големи филмови продукции не е паднало от небето. То е част от активно движение, граничещо с пропагандата и черпещо сили от скандалите, разтърсили в последните три години традиционно сексисткото кинообщество. It’s a man’s world, нали помните? А в него е неизбежна и „здравословната“ (в кавички, разбира се!) доза насилие. През октомври 2017 г. вестник „Ню Йорк таймс“ избухна със серия компромати срещу филмовия магнат Харви Уайнстийн. Това сложи началото на безпрецедентната кампания #MeToo, в която десетки жени свидетелстваха за сексуални посегателства на продуцента срещу тях, а покрай него бяха обвинени още мнозина властни, богати и успешни бели мъже (от Кевин Спейси до Пласидо Доминго). Делата за изнасилване на три жени срещу Уайнстийн се водят в момента, но той се оказа просто избраното медийно лице на тези потулвани с десетилетия процеси – година по-рано, през 2016 г., Гретчен Карлсън от Фокс Нюз заведе дело и осъди, заедно със свои колежки, директора на медийния гигант Роджър Ейлс. Тази по-малко позната история бе разказана във филма „Бомба със закъснител“, прожектиран и по нашите екрани, с участието на Никол Кидман (като Гретчен), Марго Роби и Чарлийз Терон. Сигурно някой ден гръмките заглавия и признания около Уайстийн също ще станат печеливша история на екрана – Холивуд умее да разиграва печелившо дори трагедиите си. Та #MeToo и Time’s Up се оказаха плодотворна ниша за

развитие – сексуалността е само едната страна на медала, а това, което стои от другата, е властта. В Холивуд, както е добре известно, вече от сто години насам тя традиционно се упражнява от „стари бели мъже“. Това е и демографският профил на Академията за филмово изкуство и наука, въпреки опитите съставът й да бъде разширен и демократизиран. Ето малко данни от не толкова далечната 2012 г.: 94% бели, 77% мъже, средна възраст – 62 години. Членове под 50 – едва 14 процента! Какво има да се чудим тогава кой поръчва музиката? „Цялата холивудска система понякога изглежда като клуб на джентълмените“, казва новозеландецът с маорски и еврейски корени Тайка Уайтити, създал вдъхновената сатира на нацизма „Джоджо заека“, а преди това – и третия епизод на „Тор“ за Marvel. Стъпки в тази посока се правят, макар и сравнително плахо – в последните години съставът на Академията се увеличава от 8000 на 9500 членове, а поканените допълнително творци са предимно от нежния пол и от другите раси, така че в момента съотношението е малко по-позитивно – 32 на сто жени и 16% цветнокожи.

92 години след началото на „Оскарите“ обаче все още една-едничка дама е печелила най-престижното в света на киното отличие за режисура. Това е Катрин Бигълоу, а годината е 2009 г. Режисьорката се състезава със своята – несъмнено политически конюнктурна – драма „Войната е опиат“ (The Hurt Locker). Филмът разказва за втората, пост 9/11, военна операция в Ирак. Като основен фаворит на годината, срещу бившата си съпруга (защото Бигълоу е една от петте му съпруги), се изправя Джеймс Камерън с „Аватар“ – тогава, а и доскоро най-касовият филм на планетата с близо 3 милиарда долара приходи, безспорно постижение в областта не само на техническото майсторство (специално за него е развита 3D технологията), но и на филмовия разказ. Датата на връчване на наградите е... 8 март. Академията прави исторически компромис и награждава жената. А самата Бигълоу не е случаен избор – тя започва кариерата си като режисьор във фантастичния и екшън жанр, до голяма степен под влиянието на тогавашния си съпруг, с филми като „Точка на пречупване“, „Странни дни“ и „К-19“. Другата най-влиятелна жена в Холивуд днес, изпълнителният директор на „Лукасфилм“ под шапката на „Дисни“ Катлийн Кенеди, също не се е издигнала просто заради личните си качества. Тя пък започва професионалния си път като секретарка на Стивън Спилбърг тъкмо по времето, когато той и ортакът му Лукас предефинират киното на XX век. „Беше ужасна машинописка, но имаше добри идеи за филмите“, спомня си Спилбърг. Но да се върнем към „Оскарите“. Близо до най-голямата кинонаграда са били още само четири режисьорки в историята – Лина Вертмюлер (1976, за „Седемте красавици“), Джейн Кемпиън (1993, за „Пианото“), София Копола (2003, за „Изгубени в певода“) и Грета Гъруиг (2017, за „Калинка“). Нито една от тях не печели, но пък италианката Вертмюлер става една от двете жени – лауреатки на почетен „Оскар“. Той й бе връчен през миналата 2019 г. Другият е за френската

Катрин Бигълоу. Снимка: Steve Granitz/WireImage

7 9

режисьорка Аньес Варда две години по-рано, през 2017-а. Кемпиън трябваше да се задоволи със „Златната палма“ от Кан за своя деликатен шедьовър. Впрочем, любопитен факт! Разкрепостените и демократични французи не изглежда да са такива в киното. Новозеландката е единствената жена – лауреат на „Златна палма“, в историята на фестивала. При това поделена с друг филм – „Сбогом, моя наложнице“ на Чън Кайгъ. Отминалата 2019-а беше отбелязана с рекорден брой филми,

създадени от жени – в ролите на режисьори, продуценти, сценаристи или оператори – 21%, или над 50 от 250-те най-касови заглавия на годината. Сред тях са „Капитан Марвъл“ и „Замръзналото кралство II“. Някак обаче тези усилия не достигнаха до награди. Ако се върнем при Марта Лаузън, която прави научна кариера, изучавайки позициите на жените в американското кино и телевизия: „От една страна, наградите се раздават малко фриволно и понякога изглеждат глупави. Но те водят до видимост – а

видимостта води до повече възможности и по-високо заплащане“, отчита тя реалните икономически механизми зад липсващото женско представителство на „Оскарите“. И ако целият този разговор ни се струва като шум за нищо, можем поне да се повеселим на гърба на сестрите Лили и Лана Уашовски. Когато все още създаваха хубави филми („Матрицата“, „V като вендета“), те бяха братя – Анди и Лари. Напоследък нищо свястно не са заснели, но поне подобряват половото многообразие във всеки един смисъл. Как стоят нещата у нас? Различно. Дали заради социалистическата еманципация, в която жената можеше да бъде не само майка, но и комбайнерка, кранистка, тъкачка-многомашинничка или лекарка, но жените режисьори и продуценти у нас са сериозно число и нямат особени проблеми с постигането на успехи на вътрешната или на международната сцена. Може би затова драмите на американците ни се струват далечни и чужди. Списъкът започва още с пионерките (като нямаме предвид девойки с червени връзки или, опазил бог, онези грозни планинарски обувки) на българската женска кинорежисура – Бинка Желязкова, Ирина Акташева, документалистката Лада Бояджиева.

8 0

Всяка от тях оставя следа в родното филмово наследство – а Бинка Желязкова дори е единственият български кинотворец, участвал двукратно в конкурсната програма на най-престижния филмов фестивал в света, този в Кан. През 1974 г. нейният „Последната дума“ е сред претендентите за „Златна палма“, а през 1981 г. с „Голямото нощно къпане“ тя се състезава във

втората по важност фестивална програма „Особен поглед“. Родената в Туркестан (тогава в СССР) Ирина Акташева е автор на значими български филми като „Лавина“, „Само ти, сърце“ и „Понеделник сутрин“. Може би в контекста на темата заслужава да се отбележи фактът, че всяка от тези жени е имала до себе си мъжко рамо – Акташева работи в сътрудничество със своя съпруг Христо Писков, Бинка – със сценариста Христо Ганев, а Лада Бояджиева – с Януш Вазов. Женско-мъжкото партньорство продължава и днес успешно в родното кино – тандемът зад камерата и в живота Кристина Грозева/Петър Вълчанов преди шест месеца спечели най-голямата междунродна награда за български филм от трийсет години насам – „Кристален глобус“ от фестивала в Карлови Вари. Имаме обаче и жени режисьорки, които се „оправят“ на снимачната площадка и без мъжка подкрепа. Такива са Иванка Гръбчева, Адела Пеева, Румяна Петкова, Иглика Трифонова, Зорница София, Майя Виткова, Ралица Петрова, Надежда Косева, Светла Цоцоркова, Яна Титова... Към това число следва да прибавим успешните продуцентки Росица Вълканова, Мартичка Божилова, Веселка Кирякова... Подобно е положението и в съседните бивши „соц“ страни. Да вземем за пример друг от големите световни фестивали, в Берлин: съответно през 2017 и 2018 година, голямата награда „Златна мечка“ бе присъдена все на „женски“ филми. Първият е „За тялото и душата“ на унгарката Илдико Енеди, а вторият – „Не ме докосвай“ (впрочем копродуциран от българката Мартичка Божилова) на румънката Адина Пинтилие. Ей, как ще ни стигнат американците?...

Кристина Гроздева и Петър Вълчанов с голямата награда на филмовия фестивал в Карлови Вари 2019. Снимка: © ČTK/Slavomir Kubeš



Краси Генова



Национална галерия Лондон

Триумфът на

Артемизия Джентилески 8 2

Италианската художничка променя съдбата си и ограничаващите ролята на жените правила в изкуството

Въпреки че от началото на годината световните медии акцентират най-вече на годишнината от смъртта на италианския художник Рафаело (петстотин години), която е причина много от музеите и галериите в Европа и САЩ да организират ретроспективни експозиции, една значима и ценна изложба в Лондон се оформя като магнит за почитателите на италианската художничка Артемизия Джентилески (1593–1654) и феминистичното изкуство. Драматичната й история надминава въображението на всеки холивудски сценарист, а много от жените артисти, творили през през вековете, се вдъхновяват от таланта и безграничната й сила да отстоява в един откровено мъжки свят вярата и желанието си да рисува, да се изразява на езика, който владее до съвършенство – живописта. Родена в семейството на известния художник от Тоскана Орацио Джентилески, в чието ателие често се отбивал самият Караваджо, Артемизия израснала с аромата на боите и магичните светове, които се откривали пред нея благодарение на картините на баща й. Започнала да рисува съвсем малка, но с увереността, че е намерила своя път. След няколко години баща й ангажирал за ролята на учител на младото момиче своя колега Агустино Таси, който посяга на 18-годишната Артемизия. Обвинителният процес е тежък и мъчителен за обезчестеното момиче и приключва много бързо след намесата на папата.

Автопортрет, 1638-9 г.

По-късно художничката отмъщава на своя насилник с картината „Джудит обезглавява Холофернес“. В книгата „Кратка история на женската ярост в изкуството“ се казва, че „картината на Артемизия Джентилески, в която обикновена жена демонстрира надмощие над високопоставен мъж, вероятно е провокирана от личната сексуална травма на художничката“. По-късно във времето става ясно, че лицето на насилника в платното е портрет на Агустино Таси, а художествената творба е отмъщението на Артемизия, преминало през филтъра на времето и предразсъдъците на съвременниците й. „Нетипично за XVII век, Джентилески е призована да свидетелства за това престъпление пред съда. Поради намеса на папата обаче Таси е освободен, докато за Джентилески останал срамът от публичния процес. И това не е всичко – художничката дори е измъчвана, за да каже истината от изнасилването. За разлика от нея героинята в картината й взема правосъдието в свои ръце.“

Англия и се завръща в Италия. Последните години от живота й са трудни и я отдалечават от образа на младата и дръзка Артемизия – символ на жените феминистки в изкуството. Критиците са категорични, че образите на жените в платната на италианската художничка загатват за всичко онова, което ще се случи в историята на изкуството – пробуждането на нежния пол. През 1979-а Ролан Барт пише: „Тук е силата на картините на Артемизия Джентилески – във внезапното преобръщане на ролите. В тях се налага една нова идеология, която ние, съвременните хора, разчитаме ясно – възправянето на жената!“.

След унизителния процес и нападките, на които е подложена Артемизия, баща й взема решение да я премести във Флоренция и да й намери достоен съпруг в лицето на Пиетро Антонио ди Винченцо Стиатези. В монографията „Живопис на страстта“ (издателство „Кибеа“), посветена на незаслужено живялата в сянка гениална художничка, авторките Тициана Аняти и Франческа Торес пишат, че „да напусне родния Рим е болезнен и в същото време освобождаващ избор. Артемизия се откъсва от мъчителното си минало и твърде обременителния си баща; много скоро тя ще се откаже от името му и ще приеме фамилията на чичо си. От този момент нататък тя се подписва като Артемизия Ломи“. Във Флоренция попада в средите на избрани благородници, които инвестират в изкуство, и така получава важни и ценни за благосъстоянието на младото семейство поръчки. С подкрепата на един от най-големите си покровители – великия херцог Козимо II, през 1614-а е приета заедно със съпруга си в Академията по рисуване. Първият й флорентински ангажимент е за прочутата Каза Буонароти, поръчана от племенника на великия Микеланджело Буонароти, и представя толкова реалистично голото женско тяло, че няколко години по-късно го покриват с драперии. Опасната комбинация от дързост и талант събужда духа на независимата и способна на всичко жена, попаднала в капана на времето. През 1637-а Артемизия получава покана от крал Чарз I, който я кани в Лондон заедно с баща й Орацио. Там рисува „Автопортрет като алегория на живописта“ и започва съвместна работа с баща си над цикъл големи платна за кралския двор в Гринуич. За жалост, поради неочакваната смърт на Орацио, на 7 февруари 1639-а напуска

8 3

Автопортрет като свирачка на лютня

В търсене на Артемизия Успоредно с излизането на изложбата лондонското издателство Reaktion Book представя дългоочакваната монография на професора по история на изкуството в университета във Вашингтон Мери Джерард – „Артемизия Джентилески и феминизмът в ранния европейски модернизъм“. „И досега италианската художничка Артемизия Джентилески е една от най-прочутите и талантливи жени в историята на изкуството в предмодернистичната ера. Изкуството й резонира и до днес с важни за жените теми – сексуалното насилие, подценяването на женската сила, интелект и възможност да управлява живота си. Картините на Артемизия съдържат силни послания и във времето са провокирали много жени артисти да посегнат към четката и боите и да излязат на светло със своя талант. Нещо, на което преди векове се е гледало с отрицание и критика. Завещанието на Артемизия е безценното доказателство, че равенството между мъжете и жените е възможно. С тази книга се надявам да поставя Артемизия Джентилески на мястото, което заслужава – пионер, лидер, духовен водач и вдъхновител на толкова много жени артисти в историята на изкуството“, коментира в предговора авторът на книгата – професор Мери Джерард.

8 4

Юдит обезглавява Олофрен

Ценна придобивка Два от ценните акценти в дългоочакваната лондонска ретроспектива на гениалната италианска художничка Артемизия Джентилески са нейният наскоро открит автопортрет, както и картина, рисувана от баща й Орацио Джентилески. Интересен факт от придобиването на двете ценни платна е, че част от сумата, необходима за закупуването на арт творбите за националната колекция, е събрана благодарение на щедрия жест на благодетели и обикновени почитатели на изкуството. В края на миналата година Националната галерия в Лондон обяви, че средствата, необходими за откупуването на картината „Откриването на Моисей“, рисувана през 1630-а от бащата на Артемизия – Орацио Джентилески, са събрани. От Националната галерия коментират, че картината е изключително ценна за британската история, защото е рисувана по времето на 12-годишната резиденция на Орацио в Лондон по покана на крал Чарлз I. Поръчана е в чест на раждането на бъдещия крал Чарлз II и идеята е била да бъде окачена в дома на кралицата в Гринуич. Първият опит на Националната галерия в Лондон да откупи картината от частен колекционер е в далечната 1995-а, но тогава за ценното платно наддава частен колекционер, който печели търга.

22 милиона британски лири е цената, на която Националната галерия откупува картината на Орацио Джентилески десетилетия по-късно. За да отпразнуват важното за галерията притежание, както и безценното за посетителите арт преживяване от близката среща с бащата на известната художничка, посвоему значим и характерен за времето си италиански художник, децата от няколко британски училища, които обикновено прекарват часовете си по изкуствознание в галерията, дори позират с големи букви, образуващи думата „Благодарим“.

8 5 Юдит и прислужницата

Изложбата „Артемизия“ е в Националната галерия в Лондон от 4 април до 26 юли.

Ученици пред картината на Орацио Джентилези

„



Димитрина Иванова



Станислав Димитров

  

Марина Младенова

Елина Христова­Петкова: Идеята ти днес утре може да се окаже вече излишна

“

Момичето, което отговаря за едни от най-ароматните и изкушаващи продукти в магазините – печивата „От фурната на Lidl“ Би се описала като „немирна душа“, а енергията и ентусиазмът, които влага в работното ежедневие, я правят изключително вдъхновяваща и, разбира се, много успешна. За нея професионалната реализация и щастливото семейство се допълват взаимно и дават възможност да остави своята трайна следа. И тя го прави блестящо! Елина обича предизвикателствата и в личен, и в професионален план. Благодарение на нейната работа са реализирани много, и то от най-вкусните продукти в Lidl, между които питката с лимец и зеленчуковият хляб (избран за „Продукт на годината“ 2018). Любими са на много хора, любими са ни и на нас. Вече 10 години сте част от екипа на Lidl. Как бихте определили този период от професионалния си живот? Това всъщност е една много голяма част от живота ми. Но чувството ми е, сякаш преди това съм се подготвяла за него, за избора да работя в Lidl, а тези десет години могат да бъдат описани като „израстване“ във всеки аспект – професионален, социален, духовен. Много от качествата и способностите, които възпитах в себе си или доразвих благодарение на работата, се опитвам да предам и на детето си. Това считам, че е възможно само тогава, когато принципите на компанията и нейното развитие до голяма степен отговарят на собствените ти убеждения. И най-важното за мен е, че изпитвам удоволствие от работата си, колегите ми са невероятни хора, чиято подкрепа чувствам всеки ден. Ние обменяме идеи, опит, професионален и личен, смеем се заедно, но и си помагаме в трудните моменти.

С какви предизвикателства се сблъсквахте в началото и какви са те сега?

Трябва да призная, че търговията за мен не беше „любов от пръв поглед“. Но амбицията и желанието да работя в Lidl изградиха в мен търпението, за да взема от скритите познания на колегите, които ме обучаваха. В началото един от ръководителите ми ме повика на разговор и ми каза: „Елина, ти от утре, няма да правиш това, за което се обучаваше. Отиваш на обучение за друг асортимент, защото за мен ти си човекът, който ще се справи най-добре с тази задача, когато Lidl стъпи на българския пазар!“. След известно време си дадох сметка, че Lidl ме е подготвял за това предизвикателство още от ден първи. Сега предизвикателството за мен в ежедневието е да бъдем винаги адекватни на търсенето на нашите клиенти, но да бъдем още по-бързи в предлагането на продукти, които отговарят на новите тенденции и също така професионално да подхождаме в избора на нашите партньори – доставчиците на собствена марка, съставките в продуктите и суровините. Постигането на този баланс изисква да си набавяш нови познания почти ежеминутно. Идеята ти днес утре може да се окаже вече излишна. Вие отговаряте за едни от най-ароматните продукти в магазините – печивата „От фурната на Lidl“. Как ви хрумват идеите за новите продукти като хляба от лимец и зеленчуковия хляб? Водят ме любопитството и креативността. Обръщам внимание на детайлите. Комуникативна съм – разговарям с хората и

търся как това, което им е най-скъпо, най-желано и най-любимо, да бъде част от някой от нашите продукти. Например в зеленчуковия хляб вплетохме традиционните аромати от българската трапеза. Ще намерите в него чушка, лук, морков. Разработването на нов продукт обаче далеч не е плод само на моите идеи, то е екипна работа, ежедневни разговори с нашия доставчик относно идея, форма, аромат, съставки, консистенция и т.н.; доверие от страна на ръководството да реализирам тези идеи в рамките на националната и глобалната ни стратегия, но и подкрепа и професионализъм от страна на всички колеги, благодарение на които продуктите достигат до регалите в нашите 100 магазина. За мен е чест и отговорност продуктите, за които отговарям в Lidl, да присъстват ежедневно и по много празнични поводи на

трапезата на хиляди домакинства. Това е картината, която винаги излиза в съзнанието ми: как козунаците, които са закупили от Lidl, са кулминацията на великденския обяд. През последните години темите за веган режима и храните без глутен стават все по-популярни. Как бихте „отговорили“ на тези тенденции „От фурната на Lidl”? Ние преди всичко се стремим продуктите ни да са вкусни, като работим прецизно над рецептите и подбора на суровините. Рецептите обаче рядко са нещо окончателно, ние заедно с производителите ги развиваме постоянно. Това е един взаимен процес, те ни учат и ние тях и така сме в постоянна динамика. Всеки един продукт има своя специфика, но ние сме честни към нашите клиенти, така че да могат да преценят информирано дали съответният продукт отговаря на техния режим на хранене. Как можем да се храним здравословно, без да изключваме хляба от менюто си? За мен всичко е въпрос на мярка и на личен избор. С какво се откроява съставът на вашите продукти? Ние предлагаме хляб, хлебчета и багети по „чиста рецепта“, т.е. без консерванти и хидрогенирани мазнини, но са все така вкусни. Добавяме сол и захар само толкова, колкото и където е необходимо, тъй като те, разбира се, имат своята роля, за да бъде продуктът с желаната форма и вкус. Вие самата сте майка и знаем при децата колко трудно може да се създаде култура на хранене. Доколко следите с какво се храни вашето дете? Залагаме на домашно приготвената храна – у дома аз и съпругът ми еднакво обичаме да готвим. През седмицата за закуските съм отговорна аз и ги приготвям с подбрани продукти, така че да задоволят нуждите му от енергия сутрин и следобед, когато е на училище. За топлия обяд напълно съм се доверила на училището. През уикенда задължително си приготвяме храната, обичаме времето, което прекарваме в кухнята заедно. Как успявате да намерите баланса между динамиката на работата и семейството си? Намерили ли сте своята малка тайна? Моята тайна вече ви я издадох. Аз обичам работата си и съм 100% аз и в работна среда, и у дома. Това, че съм майка, съпруга, дъщеря и че работя в търговски отдел на Lidl, не се изключват взаимно. От всичко черпя опит – например работата ми помага да преценявам кои ще са знанията и способностите, които синът ми ще има нужда да развие в бъдеще. Семейството и родителството пък ме учат да бъда търпелива и открита с хората, с които работя, и най-вече спокойна и отговорна за всяка стъпка и изказана дума. Така ние оставяме нашата следа. *Powered by Lidl

8 8



Диляна Флорентин



Димитрина Иванова

  

Слав Анастасов



Лора @Ivet Fashion

Отдавна нахлуваме дръзко в мъжкия гардероб и се чувстваме толкова комфортно в него, че няма нужда да си сменяме ролите. Правим го понякога, но без да си слагаме етикет „мъжки момичета“ и без да губим онази женственост, която най-с(т)илно се откроява именно когато сме облечени в костюм.

Мъжки костюм, мъжка риза и елек, папийонка, всичко от ANDREWS/, обеци H&M Conscious Exclusive Spring 2020

Сако и къси панталони Marella, риза Tommy Hilfiger, обувки от Collective, аксесоар за коса – архив на стилиста, пръстени Thomas Sabo

Сако и къси панталони Marella, риза Tommy Hilfiger, обувки от Collective, аксесоар за коса – архив на стилиста

Панталон Just Cavalli, мъжко сако ANDREWS/, бельо – архив на стилиста

Сако, панталон и обувки H&M Conscious Exclusive Spring 2020

Мъжко сако и колан H&M, аксесоар за коса H&M Conscious Exclusive Spring 2020

Мъжко сако и колан H&M, аксесоар за коса H&M Conscious Exclusive Spring 2020

Сако и панталон Just Cavalli, обеци H&M Conscious Exclusive Spring 2020, обувки от Collective

Сако и панталон Tommy x Zendaya от Tommy Hilfiger, бельо – архив на стилиста

Елек и панталон Marella, чанта за кръста H&M, обеци и колиета Thomas Sabo, боти от Collective

Мъжка риза Just Cavalli, корсет Karl Lagerfeld от Collective, вратовръзка ANDREWS/, обеци и гривна H&M Conscious Exclusive Spring 2020



Кое е това момиче? Дългият път на Мери Куант от модната илюстрация до минижупа и Бъкингамския дворец

1 0 0

Краси Генова

Какво щяха да правят Франсоаз Арди, Силви Вартан, Тина Търнър, Даяна Рос, а в наши дни – Бионсе, Шакира и Джей Ло, ако в далечната 1966 г. британската модна дизайнерка Мери Куант не беше създала минижупа? Идеята за късата пола като символ на бунт є хрумва във времето, в което тя и тогавашният є съпруг Александър Плънкет Грийн отварят първия си бутик. В автобиографията си „Куант за Куант“ тя си спомня, че вдъхновението за минижупа се дължи на танцьорка, която шпионирала в съседната на студиото є танцова школа. „Това момиче притежаваше забележителна свобода. Беше облечена с много къса пола, черни чорапогащи, впита в тялото є блуза, а косата є, хваната в конска опашка, сякаш приканваше всички мъже в залата да є се възхищават съвсем открито. Истинско видение, което притежаваше дълбока еротична сила!“ И ако безименната танцьорка е героинята, вдъхновила Куант за свежата и модерна интерпретация на късата пола, появила се за първи път през 20-те години на същия този век, то личният є автомобил бил официалната причина късата пола да се казва минижуп. „Миникупърът и минижупът се появиха почти по едно и също време. Обожавах автомобила си, защото ми даваше свобода, провокираше ме да се чувствам секси и готина и караше момчетата по улицата да се обръщат след мен. Всъщност ефектът на минижупа беше същият като на миникупъра!“ По пътя Барбара Мери Куант е родена на 11 февруари 1943 г. в Лондон в семейство с уелски корени. С богато въображение и нестихващо любопитство, Мери, както я наричали родителите є, бързо се ориентирала към творческа професия и записала специалност

илюстрация в прочутия колеж „Голдсмит“. Там срещнала и бъдещия си съпруг Александър, на когото свенливо показала и модните си скици. Двамата обмисляли известно време как да превърнат това в успешен бизнес и в лицето на фотографа Арчи Макнейър намерили достоен партньор. В началото Мери заложила на формулата запомнящ се детайл с артистично намигане към младите хора във Великобритания. Затова първият є силен удар били белите яки, които свободно се добавяли или към блузи, или към палта, или към тениски и така преобръщали идеята за консервативно обличащи се момичета. После пък є хрумнало да удължи жилетката в мъжкия гардероб до земята, да я преобрази в секси рокля, подчертаваща силуета, и така да напомни за филмовите диви от типа на Рита Хейуърт и Джейн Ръсел. Това є творение било толкова успешно, че американски търговци на платове го изкопирали и наложили на американския пазар, който полудял тотално по британското откритие, попаднало и на страниците на популярното модно издание „Харпърс Базар“. В периода 1950–1960 бутикът на Мери Куант се превърнал в истинска забележителност, а единствената му конкуренция бил магазинът на Кики Бърн на „Кинг Роуд“. Ситуацията се променила рязко в полза на Куант, когато модната дизайнерка направила своя авторска и доста смела интерпретация на късата пола от 20-те години на миналия век. Въпреки че на страниците на британското издание на Vogue се води емоционален спор кой е всъщност авторът на минижупа, в отворено писмо до списанието Мери Куант изненадващо заявява – „британските момичета“. Заради минижупа името на Куант дълго време се свързва и с прочутите цветни чорапогащи, които момичетата носят под късите си поли. За това творение в модата обаче спорят още испанският дизайнер Кристобал Баленсиага и Джон Бейтс. Но кой не би искал да е в такава компания?

1 0 1

1 0 2

На гребена на вълната в края на 60-те, любимата британска дизайнерка по онова време подготвя втория си удар – късите панталонки. И ако дяволът носи „Прада“, то със сигурност в райския гардероб на Ева има поне няколко чифта къси панталонки и още толкова съблазнителни мини-Куант-поли. След бурния успех и тотален бум в най-силната декада на миналия век през 70-те и 80-те години Мери Куант се концентрира върху стоките за дома и спалното бельо. Втората звездна вълна идва през 1988 г., когато британската новаторка е поканена за интериорен стилист на специалната дизайнерска лимитирана серия на любимата є кола – миникупър. Запазената марка

на Куант – графичната конфигурация, любимата є игра на цветове – бяло-черно-червено, и любимото є цвете – маргаритка, се появили като дизайнерски акценти в произведените 2000 за британския и няколкостотин за чуждестранния пазар автомобили. Артистичната палитра на Мери Куант оживяла и в козметичната є колекция, появила се на пазара през 2000 година. Азиатският пазар полудял по смелите артистични попадения и много скоро интерес към козметичния є бранд проявила водеща японска компания. След закупуването на голям процент от дяловете на Mary Quant Ltd, в Япония се появили над 200 Mary Quant Colour козметични магазина.

Минижупът – бунтът на жената през 60-те години „Късата пола, известна като минижуп, е изключителен феномен и оказва голямо влияние върху жените в началото на 60-те години на миналия век. Тя е израз на бунтарството на младото поколение по онова време, което преоткрива радостта от сексуалната революция, след като се установява един по-сигурен начин за контролирането на бременността чрез хапчета. Това е в известна степен исторически момент – имате, от една страна, бунтарската природа на тогавашните млади хора, и късата пола, която всъщност се появява в гардероба на жените още през 20-те години. Тогава обаче жените не са имали сигурно средство, с което да контролират бременността, и късата пола не се радва на такъв възторг. Това се случва 40 години по-късно, когато е перфектното време жените да покажат красотата си, да съблазняват с късата дължина на полата, вече уверени в силата си!“, коментира директорът на Музея на модата в Лондон Валери Стийл.

Трофеите на Куант През 1963-та Мери Куант спечелила приза „Рокля на годината“, а три години по-късно получила и Ордена на кралицата, връчен є в Бъкингамския дворец. Разбира се, се появила на официалната церемония в минижуп, а снимката є с кралицата – на първите страници на британските вестници. Половин век по-късно отново застанала пред кралицата, за да получи титлата Дама на британската империя, но спазила протокола и избрала дълга рокля. Триумфът в Лондон Британската модна дизайнерка, която остава завинаги в историята на модата с минижупа, късите панталонки и „момичето от Челси“ (типа момиче от прочутия лондонски квартал, което осъзнава силата, чара и сексапила, които притежава), е сравнявана с Шанел и Диор. Британското издание на модната библия Vogue коментира: „Много е важно да си на точното място, в точния момент и с точния талант. В последните години в модата това са Шанел, Диор и Мери Куант!“. Куант не само създава, тя повлиява на британската модна и стрийт култура, вдъхновява много от младите хора да поемат риска и да изразят свободата си. Когато се появява с оцветена в зелено коса през 1967-а, Куант артистично захапва консервативна Англия. В приятелския є кръг от бунтари са прочутият моден фотограф Дейвид Бейл, коафьорът Видал Сасун и модният дизайнер Терънс Конран, който е автор на интериорното решение на бутика є в Лондон. Жената, която даде кураж на жените, че могат да бъдат истински лолити и че в това няма нищо срамно, е с ясна представа за модната революция, която провокира на Острова. Жените, от главата до петите облечени в „Мери Куант“, гримирани с „Мери Куант“ и подстригани като своето гуру, въздействат неустоимо и нямат празен ход. Куант признава, че най-силно влияние върху оформянето є като моден дизайнер има Коко Шанел. „Исках да правя дрехи, които освобождават жената, като дрехите, които прави Коко Шанел. Дрехи, в които можеш да танцуваш, да работиш, да тичаш, да обичаш!“

Винаги съм казвала – рискувайте, следвайте сърцето и интуицията си. По-верен съветник нямате и никога няма да имате. Животът ви дава няколко шанса, ако ги проспите – толкова по-зле. Важно е да рискувате, бъдете смели и отворени към шансовете в живота!

Мери Куант – изложбата

1 0 4

На 4 април във филиала на музея „Виктория и Албърт“ в Дънди, Шотландия, се открива изложба, вдъхновена от живота на популярната модна икона и нейното влияние върху британската клубна култура. До 6 септември посетителите на музея могат да видят върхови моменти от кариерата є, както и лични вещи, архиви – скици, писма, фотографии.

НЯМА ЗНАЧЕНИЕ КАКЪВ Е ПОВОДЪТ, ЩОМ ПОВОДЪТ СИ ТИ. ТИ СИ НА МОДА

Виж находките за супер момичета на www.fashiondays.bg



1 0 6

Димитрина Иванова

Да поканим пролетта! Долавяме полъха на новия сезон в красивите максирокли, които носим и с кецове, и с кубинки, в принтовете, от които сякаш се носи ароматът на току-що цъфнала градина, и в ярките цветове, които дори и само под формата на аксесоар могат да преобразят тоалета ни. Някъде между тях обаче любимите ни инфлуенсъри ни показват, че няма да се разделим и с приглушените неутрални тонове, защото минимализмът продължава елегантно да преминава през сезони и тенденции, за да ни напомня, че често „по-малкото е повече“.

Елица Бехар mademoisellie.com



H&M



Scotch & Soda



Telfar



Dr. Martens



Boris Mihaylov Photography

Биляна Славейкова girlsweare.com 

Missguided



Ti Sento Milano @ Paradise Center

Поля Илиева keepitstylish.bg



Sister Jane



Public Desire



Иван Коловос

Ипек Иванова kittyfromthecity.com



Motivi от Fashion Days



Dr. Martens от Fashion Days



Tosca Blu от Fashion Days



Havaianas от Fashion Days



Pepe Jeans London от Fashion Days



Христо Иванов

Лора Вълчева empurple.eu

  

DIXIE от She Boutique Пловдив

   

H&M



ONLY



GINO ROSSI



ZARA



Антонио Тричков

Звезделина Цолова mintstories.com



Marella



New Balance



Tupperware



LC Waikiki



@kaloyanhristov

Лора Капустина highheelsbaking.com



Mango



Zara



Parfois



Иван Милев



Елица Павлович

1 1 6 Модата е отговорна за 10% от замърсяването на Земята. Всеки ден всеки от нас става и се облича – на света няма човек, който да не е свързан с модната индустрия, макар и по този най-очевиден начин. Необходима е промяна и тя е нужна за всички и веднага. Кой ще я започне? В края на миналата година Gucci обявиха, че имат 0% въглеродни емисии. В същото време изпълнителният им директор Марко Бизари заяви пред „Ню Йорк Таймс“: „Единственият начин да имаме нулеви въглеродни емисии е да закрием бизнеса си“. В такъв случай какво стои зад декларацията на марката, както и зад обещанието на собствениците на Gucci от „Керинг“, които заявиха, че до 2050 година компанията им ще стане изцяло въглеродно неутрална? Отговорът е – различни действия за неутрализиране на отделените емисии, най-очевидното от които е да се плати своеобразен „откуп“. Един тон въглероден двуокис струва двуцифрена сума в долари – жалка компенсация за проблем, който е все по-очевиден.

Ясно е, че големите корпорации няма да намерят работещо решение. Никой маркетинг специалист не би могъл. Както казва Сара Белоуз – една от жените, за които се разказва по-долу: „Замърсяването е най-лесният начин да се прави бизнес в модата“. Ефективните начини за намаляване на въглеродните емисии са свързани с ограничено производство и печалби, с голяма лична и гражданска съвест и смелост, с желание за промяна и всеотдайност, които не намаляват с времето. Мъдрост, кураж, умереност и справедливост – не звучи ли като качествата, които всяка майка на света притежава? Затова не е чудно, че в света на модата, където собствениците на големите корпорации и доминиращият брой дизайнери са мъже, гласовете на промяната са женски. Тези малки жени, за които светът не знае и които не са на корицата на Vogue, следват своите каузи и реално променят модата. Ето някои от тях...

Сали Фокс Наричат Сали Фокс майката на съвременния органичен памук. Фермерите, произвеждащи памук в САЩ, са направили всичко, за да провалят Сали и нейния бизнес. Проблемът е, че органичният памук е култура, която ражда много по-малко от генетично модифицираните и химически обработени растения. Представете си за сравнение органични зеленчуци и генетично модифицирани такива, които са наторени с пестициди – това е разликата. След като фермерите-производители на памук се обединяват срещу Сали, те я принуждават да закрие бизнеса си. В момента тя живее във фургон, но не се е отказала от идеите си. Levi’s са първата компания, която се свързва със Сали и проявява интерес към произвеждания от нея органичен памук. Благодарение на тях днес тя има ферма в Сакраменто, където отглежда памук, овце за вълна и култури за храна – биодинамично производство, което я прави независима от съседните ферми. Натали Ченън

Photo by John Lamparski

Сара Белоуз Сара е на 33 години, когато основава своята ферма за органична индигова боя в Тенеси. Органичното индиго исторически е единственото багрило за дънки, преди немският концерн BASF да измисли химическата боя в края на XIX век. Изкуствената боя има много предимства – за разлика от органичното индиго тя няма сезонност, трайна е, не се влияе от метеорологичните условия и е евтина. По този начин платовете за дънки могат да се тъкат и боядисват 12 месеца в годината. Към 1914 година бизнесът по производство на натурално индиго изчезва и никога не се възстановява отново. Днес 99,99% от дънките, които носим, са боядисани със синтетична боя, която съдържа бензин, цианид, формалдехид и други отровни вещества, вредни за човека. И имайки предвид, че това е най-популярната дреха на земята, общо 11 милиона тона химикали се използват в производството на дънки всяка година. Дори не споменавам условията, в които се извършва процесът на боядисване – всичко се прави на ръка, от работници със завинаги оцветени ръце, за които концентрацията на отровни вещества е ужасяваща. Тук се появява Сара със своята ферма. Органичното индиго е устойчиво производство, растенията са полезни и този метод на боядисване е най-безвреден за всички по веригата. През 2016 година Сара е единственият производител на натурално индигово багрило в промишлени количества в света. Нейната амбициозна цел е да промени 1% от производството на дънки до 2021 година. През 2018 година тя вече цели промяна от 2.8% до 2022 година. След 10 години, ако се появят още такива компании, този процент може да скочи до 10% или, да се надяваме, до 20%, така че все повече от нас да носят дрехи, които са безвредни за здравето ни и за онези, които са ги изработили.

Натали е дизайнерка, която възражда модната индустрия в Алабама със своя малък, slow fashion brand. Миналия век Алабама е била сърцето на индустрията за памучни дрехи в САЩ. Само в района, където днес е фабриката на Натали, някога са работели 5000 души, и то директно в производство на дрехи, без обслужващите звена като детски градини, хранителна индустрия, бензиностанции и др. След кризата всичко се сгромолясва, включително и бизнесът на Натали в Ню Йорк. Тя се мести в родния си град и започва от нулата, като изгражда производството си абсолютно локално – всичко се произвежда и шие на място. Натали живее скромно, със стандарта на един малък град, далеч от размаха на Ню Йорк. Тя обаче ясно вижда предимството на хиперлокалното производство – при следваща финансова криза тя е абсолютно стабилна, защото няма дългове и не зависи от внос на суровини. Лично подбира и обучава хората си, има 0% отпадъци от производството и най-важното - занимава се само с хора и неща, които обича. Дейм Елън Макартър Тя не е нито неизвестна, нито малък фактор в процеса на промяна. Със своя едноименен фонд тя отдавна се бори за спасяването на планетата и подпомага преминаването към кръгова икономика. Ресурсите на Земята са крайно количество и не е достатъчно да ги харчим по-пестеливо, защото това само ни купува време. Решението е да преминем от линейна към кръгова икономика и всичко да е направено така, че да може да се върне обратно в цикъла на производството. Това не е просто да рециклираме. В своите лекции, които изнася по света, Елън обяснява, че само 1% от продукцията в модата се рециклира, а половината от бързата мода се изхвърля в срок от една година. 73% от произведените всяка година дрехи свършват на бунището. Вследствие на това модата замърсява повече от авиотранспорта и морския транспорт, взети заедно. Елън чрез своята фондация инвестира в производството на текстил, който е напълно нетоксичен, биоразградим и рециклируем – теоретично той дори може да се яде – макар че едва ли е много вкусен. Преди производството му да стане масово и наистина да доведе до промяна, има още две каузи, които Елън Макартър подпомага – наемането на дрехи, което става все по-голяма индустрия и обхваща и масовите

1 1 7

притежават фабрики за дрехи. Това обяснява защо профсъюзните лидери в Бангладеш често са обект на нападения и атентати и опасността за живота им е напълно реална. Калпона се бори за правата на работничките, бидейки една от тях. През 1990 г. тя постъпва 12-годишна в цех за бродерии за клиенти като Уолмарт заедно с 10-годишния си брат. Работи по 400 часа на месец за 6 долара заплата. Забранено е да носи обувки – и до днес във фабриките в Бангладеш жените работят боси по 16 часа на ден. Както много от колежките си Калпона е насилвана сексуално, а ако не изпълни нормата си, е наказвана и удряна. Когато е на 13 години, във фабриката избухва пожар. Работниците са заключени, за да не откраднат от дрехите. Два часа те крещят и блъскат по вратите, преди да ги отключат, а 29 души умират при пожара. Калпона е ранена и губи работата си. Това слага началото на нейната дейност като активист – тя участва в протестите за подобряване на работните условия и съвсем млада е избрана за председател на профсъюза. Борбата на Калпона е за съвсем елементарни права – например да ти пазят мястото, докато раждаш. Не става въпрос за платено майчинство, това е далечна мечта, става въпрос просто да се разреши на жените да раждат. Доскоро, ако работничка забременее, единственият начин да запази мястото си, е бил да направи аборт – работодателите директно са посочвали при кой лекар може да стане това.

1 1 8

Photo by David M. Benett

модни марки като H&M и секъндхенд дрехите. Тези две алтернативи реално променят схемата за продаване и купуване на дрехи по света. Всички тези жени редовно са наричани „луди“ и са чули повече от достатъчно пъти твърдението, че „това никога няма да стане“. Никоя от тях не се е отказала и за миг. Днес техният бизнес е успешен, макар че никога няма да стане голям и никоя от тях няма да достигне богатството на Бернар Арно или Франсоа Пино. Но в модата има и други неразказани женски истории. На онези, които се борят за промяна в условия, които заплашват физическото им оцеляване. Други малки жени, безименни герои в една борба, за която дори не сме чували. Калпона Актер Най-важната след тях безспорно е Калпона Актер – основателка на Центъра за работническа солидарност в Бангладеш. Калпона е профсъюзен лидер от 25 години насам и е един от най-смелите гласове в модата. За да разберем реално какво означава нейната борба, ето малко цифри: Бангладеш е вторият производител на дрехи в света след Китай – 4 милиона работят директно в тази индустрия. Средната възраст на работниците е 25–30 години, като 85% от тях са жени. Месечното възнаграждение е 95 долара, като огромната част от работещите нямат договори и са абсолютно беззащитни. 80% от експорта на страната идва от текстилната индустрия, а 30% от депутатите в парламента

Photo by John Phillips

Днес компаниите, които произвеждат дрехите си в Бангладеш, се опитват да се намесят и да осигурят минимална защита на работещите там жени и мъже. Заплащането се вдига всяка година, макар все още да е недостатъчно, трудовите злополуки са сведени до минимум. Промяна има и зад нея стои Калпона Актер – неуморима.

Шива и Ширин Вакар Сестрите Шива и Ширин Вакар са креативният и търговски ум зад иранската марка VAQAR. На пръв поглед това е малък семеен бизнес, ако не беше обстоятелството, че Иран е обект на международни санкции, а за жените режимът налага най-строги ограничения. На практика бизнесът на двете сестри съществува и се развива в условия на нелегалност. Шива и Ширин виждат в това огромна възможност. За тях модата е езикът, на който могат да разкажат за културната идентичност на иранската жена. Пътят им в модата започва стандартно – като деца те гледат как майка им и лелите си шият по кройки от списанията. Първия си модел двете изработват, като нарязват чадора на баба си. Жените в иранската история, разказват сестрите Вакар, винаги са задължавани как да се обличат – при шаха първо насила да махнат хиджаба, а след революцията насила да го върнат. И в момента има страшно много регулации, но това е възможност за един дизайнер да намери начин да преодолее ограниченията. А те са много – заради ембаргото е изключително сложно да се намерят платове, не могат да ползват легално цеховете за шиене, няма износ. Моделите на VAQAR се продават само в Инстаграм и са уникални – сложни кройки, с разкошни ръкави и смели силуети. Пътят им до купувачите е малко дълъг, но в крайна сметка успешен.

1 2 0

Символите Впечатляващи истории за смели жени, зад които не стои никой освен собствената им мечта. Всяка от нас може да стане част от тази промяна – просто като внимава какво купува. И за да сложим началото на едно по-отговорно отношение към модата и земята, ето кои са символите върху етикетите, по които можем да познаем, че една дреха е произведена без вредни последствия за хората и планетата:

VEGAN (означава, че при направата на дрехите не са използвани животински продукти) – това е чудесeн избор да направите гардероба си по-екологичен. Търсете PETA сертифицираното лого върху продукти, направени от рециклирана пластмаса и естествени отпадъци.

CIRCULAR FASHION – кръговата мода е широко понятие, така че бъдете внимателни, защото много марки използват термина като маркетингово средство. Символът означава, че материята на дрехата е биоразградима (тъкани като коприна, вълна и лен лесно могат да се разградят до естествени елементи) или може да се използва ефективно за преработка в края на живота си.

UPCYCLED – правенето на дрехи от „отпадъци“ или оползотворяването на остатъчни парчета плат е ефективен начин за производство на малки партиди дрехи или аксесоари. Много марки бельо правят това, като използват остатъци от вече разкроена дантела и остатъци от еластични платове, за да произвеждат ефектни модели.

FAIR TRADE CERTIFIED – означава, че служителите и производителите са получили справедливо възнаграждение за продукта или работата си. Особено важно е това при материали като памук, който е изключително трудоемък. Това трябва да е ясно посочено на етикета.

Photo by Stuart C. Wilson

ORGANIC – сертифициране на органични материали за автентичност и гаранция, че са отгледани и произведени без използване на синтетични селскостопански химикали като торове или пестициди. Определено органичният памук, лен, коприна или вълна е нещо, на което трябва да обърнете внимание, когато пазарувате. Внимавайте за артикули, които са сертифицирани по GOTS – само текстилните продукти, съдържащи минимум 70% органични влакна, отговарят на тези критерии.



Кристина Младенова



Станислав Димитров и Марияна Петрова

Aх, тази пролет! „Трябва да живеем така, сякаш е пролет, каквато и да е прогнозата.“ – Лили Пулицър Ах, тази пролет! Колко много я чакаме и колко я обичаме, защото с нея идват новото начало, новото вдъхновение и новите идеи. А под все по-топлите слънчеви лъчи и нашият Mish Mash Fest се завръща за своето ново издание! За него най-добрите български автори, дизайнери и марки подготвят порция свежа красота в цветовете на най-нежния сезон.

качествена натурална козметика, оригинални детски играчки, книги, красиви артикули за дома и, разбира се, вкусни сладки и солени изкушения, освежаващи напитки и коктейли – това е накратко списъкът с изненадите на Mish Mash Fest – Spring Edition.

Пролетното ни издание ще се проведе в светлото и просторно пространство на Ларгото, част от античен комплекс „Сердика“, на 7 и 8 март. Работното ни време през уикенда ще бъде от 10 до 19 часа.

И този път с голямо вълнение сме организирали всичко така, че цветното настроение да ни завладее още през март и да се подготвим подобаващо за пъстрите тонове на новия сезон, да се порадваме на галещото слънце и да се насладим на аромата на идващата пролет.

Гарантираме ви, че разнообразната и прецизна селекция на участниците за пореден път ще задоволи всички вкусове и предпочитания. Нестандартни авторски дрехи, изящни бижута и аксесоари,

От вас се иска единствено да носите добро настроение. Входът е свободен, елате и доведете всички свои приятели на нашия шарен и усмихнат пролетен празник на таланта и добрия вкус!

Тениска в цветовете на пролетта Елате и изберете своята нова любима тениска при нас на феста. Там ще ви очакват илюстраторката Николета Носовска и марката „Кръгче“ с много нови и интересни предложения за пролетта. Техните тениски са произведени в България от висококачествени материи, а авторските им дизайни и рисунки са повече от вдъхновяващи!

Подаръци, които носят радост Сред нещата, които ще ни представят този път от магазин „Кьоше“ са изящни бижута и аксесоари, селекция от керамични чаши и канчета с послания, интересни декоративни вещи и картички, текстилни цветя, които да освежат дома ви през пролетта. Както и още много други добри идеи за подаръци, които ще донесат радост на най-скъпите ви хора.

1 2 3

Цветно вълшебство от аксесоари Пролетта е времето, когато ни се иска да сме заобиколени от цветя, и марката за аксесоари Forget-Me-Not ще се постарае да ни угоди на предстоящото издание. Бъдете сигурни, че аксесоарите им ще преобразят обикновения ден в приказен миг, а специалния повод – във вълшебен празник.

Омайни бижута Природата е вдъхновението зад всяко бижу на Omaya, защото нейната уникалност и непринудено съвършенство омайвaт авторката Марина непрестанно. На феста при тях ще видите доста нови и интересни бижута показващи красотата на цветята, любими морски форми вдъхновения и нежни пролетни тонове сред някои от старите колекции.

„ “ 

Данаил Велков



Chanel Press Office

Пустинна мечта пролетно–лятната грим колекция на Творческият грим директор на Chanel Лучия Пика разкрива своето вдъхновение за създаването на цветните шедьоври за този сезон:

1 2 6

„Бях в преследване на поезия, на спомен, на природен филтър, който да направи реалността толкова нежна, колкото мечта... Пустинята представя великолепен, но същевременно и неочакван спектакъл. В пустинята сякаш доминира един-единствен цвят – бледолилавото, царстващо величествено над останалите.“ Цветовете в колекцията са нежни. Озаряват лицето с изискана емоция. Очите са гримирани с наситено или мистериозно бледолилаво. Скулите са озарени от топлата аура на хайлайтъра. Устните са с червило в цвят на горяща пустиня. Всичко това подчертава вътрешния мир на еманципираната жена, спокойствието и абсолютната женственост.

ТЕН Блестящата светлина и наситената топлина са в сърцето на колекцията. Компактният хайлайтър е в розово-бежов цвят, а повърхността му представя дюните на „Пустинна мечта“, които вдъхновяват Лучия Пика. Стик хайлайтърът озарява лицето със златиста светлина, за да го освежи с изискан загар. Нанасяйте по челото, скулите, върха на нослето и брадичката.

ОЧИ Приглушените цветове на пустинята предлагат богата палитра за грим на очите. При този грим се залага на противопоставянето на наситени с ненаситени цветове, както и на хармоничното им преливане. Подчертайте окото с писалката в интензивно кафяво или розово-лилаво. Разнесете нежно кремообразната сянка и върху нея във вътрешния ъгъл на окото поставете от светлите нюанси на палитрата квартет, а за външния ъгъл на окото създайте опозиция с наситени сенки. На финала използвайте лака за очи. Вземете малко количество от продукта с върха на пръста или директно с апликатора и нанесете по горния клепач, за да фиксирате грима. Погледът моментално се отваря и се озарява от изискан блясък.

УСТНИ

НОКТИ Нежните бледолилави нюанси разкриват мистерията на пустинята. Лаковете за нокти са в два нюанса: бежово-лилаво и бледолилаво. Те носят дълбочина и жизненост, като се противопоставят на пустинната жега и цветовата гама на останалите продукти от колекцията.

Знойната и халюцинираща жега на пустинята е представена в два нюанса за устни: жизнено розово-оранжево и изискано дървеснорозово. Нанесете червило по устните, след което нежно притиснете хартиена кърпичка към тях. Попийте излишното количество от червилото. На финала сложете матов гланц в центъра на устните.

1 2 7



Данаил Велков



Маргарита Витякова

Красотата на пролетта 1 2 8

Живителна пролет По полъха на развигора разбираме, че природата е готова да се събуди от зимната летаргия, за да разцъфти за нов живот. Невидими скрити сили доставят на дърветата и цветята живителни сокове, с които те се разлистват и разцъфтяват за пореден път. Така както нашата селекция от серуми и кремове е готова да ревитализира вашата кожа, за да озари лицето с младежки блясък и светлинно сияние. Хидратация, омекотяване, изглаждане или борба с признаците на стареене – вие решавате според нуждите, които имате, и комфорта, който желаете. Уханна пролет Уханията на пролетта са многопластови, свежи, изискани и модерни. Празникът на свободата продължава с поредна глава от историята Gucci Guilty. По случай първата годишнина от кампанията #ForeverGuilty се раждат лимитираните издания Gucci Guilty Love Edition. Посветени на любовта, новите аромати Gucci Guilty идват във време, което почита модерната любов, а връзките се изразяват по нетрадиционни и автентични начини. Ароматите Gucci Guilty Love са във флакони с оригинални и свежи дизайни: непрозрачно пастелнозелено за Него и ретро приглушено розово за Нея. Вдъхновен от неподправените хора с младежки дух, които не робуват на ограничения, предразсъдъци и норми за полове, CK EVERYONE прелива от безкрайни възможности. Кампанията на CK EVERYONE отдава почит на индивидуалността и свободата да изразиш себе си, а нейни лица са вдъхновяващи модели, артисти, музиканти и творци, които разкриват своите различни лица и

предефинират границите, заявявайки: „Аз съм един човек и много хора. Обичам всяко мое аз“.

BOSS ALIVE е създаден да бъде партньор на емблематичния мъжки BOSS Bottled. Един разпръскващ радост аромат, оставящ своя собствена следа. BOSS ALIVE напомня, че животът се живее на пълни обороти. Той е квинтесенцията на радостта от живота, която жената BOSS ALIVE притежава, като следва своя път по своите собствени правила. Цветна пролет Актуалните цветове на пролетта ни приканват към разходка из пустинята, където бледолилавото ще властва. Лучия Пика – творчески директор на грима CHANEL, предприема едно пътуване до сърцето на пустинята и разкрива неочаквана нова палитра за колекцията пролет–лято 2020. Сред интензивните и ненаситени тонове се открояват цветовете на розов кварц, базалт, оранжеви гигантски дюни, излъчващи нежно сияние под неумолимото слънце. „Енергията на пустинята беше много спокойна, почти безшумна, толкова приглушена, колкото и нейните цветове – споделя Лучия Пика. Приглушените цветове на пустинята създават палитра, която излъчва спокойствие. Изборът на цветове понякога беше очевиден – като розовия кварц, който блестеше на земята с розово сияние, разкрито от слънцето, и което веднага ме накара да се сетя за сенки за очи или хайлайтър. Тези асоциации от розово, лилаво и виолетово се смесват с прасковени и сиво-кафяви нюанси, за да изградят изцяло нова цветова вселена.“

BIODERMA Sébium Pore Refiner Коригиращ дневен концентрат за комбинирана към мазна кожа. Стяга и изглажда порите само за 15 минути. Лесно се разнася, бързо се абсорбира, дълготрайно матира кожата. Перфектната основа за грим! Нанасяйте върху чиста кожа!

BIODERMA Sébium Night Peel Нощен пилинг за гладка и сияйна кожа в домашни условия. Премахва мъртвите клетки, освежава тена, връща жизнеността и блясъка на комбинираната и мазна кожа. Нанасяйте всяка вечер върху почистена кожа за период от 4 седмици.

GUCCI GUILTY POUR HOMME Празникът на свободата продължава с това любовно издание на GUCCI, предназначено за модерния мъж. Пикантен аромат на папрат, зеленина, хладни цитрусови нотки, свеж джинджър и ветивер разкрива енигматична мъжественост.

YVES SAINT LAURENT BLACK OPIUM NEON Парфюмна вода, която моментално потапя дамите в очарователно прелъстяване. Адреналиновите нотки на кафе са омекотени от портокалов цвят и свеж, почти хипнотизиращ аромат на драконов плод.

LANCÔME HYDRA ZEN Овлажнител за лице от 14 аминокиселини и хиалуронова киселина за моментално озаряване на тена. Прогонва стреса и подобрява защитните функции на кожата. Подходящ за всеки тип кожа, особено при нужда от ревитализиране, изглаждане и омекотяване.

CALVIN KLEIN EVERYONE Дързък нов аромат за всяка възраст и пол. Изкусно съчетава чиста свежест, сладка чувственост и провокативен ефект с нотки на портокалово масло, син чай и кедър. Бъди 100% себе си!

BOSS ALIVE Свежа доза на безгрижна женственост за смелите, спонтанните, независимите, елегантните и уверените дами. Аромат, създаден, за да отпразнува щастието от това да се потопиш в настоящия момент, както и да ни напомни да живеем живота си на пълни обороти всеки ден.

GUCCI GUILTY POUR FEMME Свеж, ориенталски, флорален, плодовошипров аромат за влюбената жена. Тя е модерна и празнува свободата си от ограниченията на обществените схващания. Нарцис, бергамот, виолетка и жасмин самбак разкриват уханието на пролетта.

противостареещи капсули

LIERAC PREMIUM

Богати на скъпоценни масла, витамини и минерали, капсулите PREMIUM помагат за ефективната защита на кожата от оксидативния стрес. Повишават дермалната и епидермалната регенерация, като възстановяват тъканите. Една капсула на ден е достатъчна, за да минимизирате бръчките, да избистрите тена и видимо да намалите пигментацията.

LA ROCHE­POSAY HYALU B5 SERUM Коригираща грижа против бръчки с висока концентрация на хиалуронова киселина и витамин В5. Уникална формула с възстановяващо действие под формата на хидратиращ гел с освежаваща текстура. Еластичността и сияйността на кожата са значително подобрени само за 4 часа.

EAU THERMALE AVÈNE A­OXITIVE SERUM Флуид с деликатен аромат и немазен завършек, който защитава кожата от оксидативния стрес и замърсяванията в околната среда. Кожата е хидратирана, изгладена и със сияен тен. Две помпи са достатъчни, за да обработите лицето и шията.

дневен крем

SHISEIDO VITAL PERFECTION Богата, луксозна грижа за справяне с отпускането и изтъняването на кожата. Видимо стяга кожата само за седмица. Извайва и скулптира контура на лицето, а кожата е значително ревитализирана.



Данаил Велков



Elizabeth Arden Press Office

Елизабет Арден, нежната революционерка Още през 1910 г. Елизабет Арден прави революция в живота на жените по цял свят. Тя е предприемач, истинска #girlboss, която изгражда сама своя бизнес от самото начало в период, когато бизнесдамите не само че не са познати, но на тях се гледа противоречиво.

1 3 4

След повече от век феминизмът на г-жа Арден се свързва с водеща марка новаторски продукти, които дават доказателства, а не обещания. Марка, създадена от жена за жени, която продължава да бъде единственият конгломерат за красота в света, ръководен от жена под надслов: „Да мечтаете за невъзможното“. Впечатляващо е какво може да постигне една жена само с малко амбиция.

Елизабет Арден, легендарна новаторка и предприемач, е родена с името Флорънс Найтингейл Греъм през 1878 г. във ферма в Онтарио, Канада, и изминава дълъг път до създаването на революционна козметика в Ню Йорк. През 1910 г. Елизабет отваря първия си салон на Пето Авеню, емблематично място в Ню Йорк и Америка. Боядисва вратата в червено, така че „всички да знаят, къде да ги намерят“. За да започне своя бизнес, взима назаем 6000 долара от своя брат, след като банките отказват да отпуснат пари на самотна жена. Връща заема само за шест месеца, а зад скандалната врата се разпростира тристаен луксозен салон за красота, предлагащ забележителни козметични процедури. Г-жа Арден сбъдва мечтата си да има свой собствен бизнес, преди да има право да гласува. Елизабет е привърженичка на движението за предоставяне на избирателни права на жените и се бори срещу дискриминацията. През 1912 г. тя марширува в известния парад на суфражетките по Пето Авеню, като им подарява по едно червено червило, за да е в синхрон с техните униформи. То се превръща в символ срещу потисничеството над жените.

Womens Suffrage 1912, New York

През 1920 г. към козметичния салон г-жа Арден обособява и първото студио за упражнения, йога и фитнес като част от нейната завършена система за абсолютна красота. Тя първа започва да предлага в Америка руж, тонирана пудра, спирала и сенки за очи – през 1914 г., след като се завръща от Париж. Подчертава значимостта на фитнеса, диетата, хидратацията, масажите и слънцезащитата 100 години преди тези тенденции да станат мейнстрийм. Елизабет представя своя емблематичен „Осемчасов крем“ през 1930 г. Тя разработва мехлем за успокояване на коленете на своя кон, като след всяка тренировка масажира краката му в продължение на 40 минути. Подобна грижа по онова време се смятала за прекалена. Една легенда разказва, че детето на неин клиент пада и си ожулва коляното, докато разглежда конюшнята й в Кентъки. „Конският мехлем“ е нанесен върху раната, а след 8 часа кожата заздравява. Продуктът запазва своето име и ефективност и до днес. През 1933 г. г-жа Арден създава първата седмична радиопрограма, за да възпитава слушателките – „Пътят към красотата“. Бързо се превръща в първия инфлуенсър по красота и въвежда уроци по разкрасяване. Година по-късно открива спа центъра „Мейн Шанс“ в близост до връх Върнън в Мейн. Уникално място, в което клиентите могат да бъдат изцяло погълнати от себе си, егоистично и неапологично. Концепцията свързва вътрешното здраве с външната красота. Клиентите плащат между 250 и 500 долара (значителни средства по онова време) на седмица, за да бъдат поглезени и ръководени във фитнеса и диетата. Освен на вкусната храна от фермата гостите се наслаждават и на конна езда, йога, рехабилитация. През 1935 г. империята се разраства с представянето на нов аромат – Blue Grass. Несъмнено едно от най-личните й творения. Името е почит към конюшните й със синята дива трева на Лексингтън, Кентъки. Ароматът бързо се превръща в бестселър и е популярен и до днес. Успехът на Елизабет Арден процъфтява през златния век на киното. Близките й връзки с известни личности и актриси й отварят прозорец към филмовата индустрия. Тя първа показва козметична реклама в киносалоните. През 1939 г. предлага на дамите и комплект за домашно спа заедно с музикалната плоча „Звукът на красотата с Елизабет Арден“.

1960 Arden Pink

За да подкрепи жените във въоръжените сили по време на Втората световна война, г-жа Арден създава нов нюанс в грима, наречен Montezuma Red. С него разработва червило, лак за нокти и руж, които перфектно прилягат на военните униформи на жените. Освен това възлага на своите химици да създадат крем, който да помага за лечението на жертви с изгаряния от битките. По време на войната тя обикаля болниците и най-вече детските отделения. Броят на списание Time от 6 май 1946 г. излиза с изображението на Елизабет Арден на корицата. Тя е първата бизнесдама и втората жена, която е представяна на корица. Известна е и с репликата:

Има само една друга Елизабет и тя е кралицата През 1947 г. нейният чистокръвен и любим кон Jet Pilot печели дербито в Кентъки. От този ден Елизабет завладява и мъжкия свят, превръщайки се в първата жена с кон победител. Кралица в маркетинга и несравним гений, г-жа Арден решава да комбинира лукса с пищността. Така всеки притежател на розов дизайнерски „Крайслер“ от 1960 г. получава и козметичен несесер със задължителните продукти за всяка изискана дама. Две години по-късно, следвайки своята максима: „Неотменимо право на всяка жена е да бъде красива!“, тя наема Оскар де ла Рента (млад доминикански дизайнер) да проектира едноимeнната колекция haute couture, която продава в своето студио The Red Door на Пето Авеню. В годината на нейната смърт световната й империя за красота е оценена на приблизително 60 милиона долара годишно.

1 3 5

Момичетата от града благодарят на: [‘nouhau] SALON С, . „Г С. Р“ 201А + Това С, . „М Д“ 30  Gastronauts С, . „П. А З“ 14 L SPEAKEASY BAR С, . „Ц И Ш“ 15 AestheLine Dermatology & Laser Clinic С,  S, . „Й Й“ 1A, . 3 AGLIQUE С, . „В“ 1 Armani Exchange С, P C, . „Ч “ 100, . 1 Art.E С, . „В“ 17 A П, . „О П“ 38 A D G B С, . „В“ 44 Baci Dolci Desserts С, . „П“ 24 Bash Bar С, . „Ц И А II“ 31 Beauty Place С, . Х, . „К“ 27-29

1 3 6

betahaus С, . „Ш“ 6, . 3 Bistro Pesto С, . ,,А К“ 18А

By The Way С, . „Г С. Р“ 166

COCO Nail Academy С, . Л, . „К“, . 112 CO-CO sweet and more С, . „Г. Й Г“ 44 С, . „Л С“ 5 Collective П, M P, . „П“ 8, . 1 С, P C, . „Ч “ 100, . 1 Converse С, S C, . „С“ 48, . 1 Cosmos Coworking Camp С, . „А К“ 3 Cozy Bar С, . „К О“ 127Г Craft С, . „Ц А“ 53 Crazy Diamond С, . „О“ 9А Didy's Cakes & Sweets С, . „Д И 4“ ( . „С“) District П, M P, . „П“ 8, . 1 С, P C, . „Ч В“ 100, . 1 С, S C, . „С“ 48, . -1 DR-DENKOVA DERMATOLOGY С, . „С “ 62-64 С, . „О“ 10

Café 

Draw&Go Coffee С, . „Н Р“ 36

С, . „К М Л“ 60

Element Store С, . „Т“ 3А

Cake Box Center С, . „У Г“ 24

ES Make Up Studio

Cake Lab С, . „К“ 14 Cakey Bakey С, . „Ш“ 5 С, . „И“ 36 С, . „Х С“ 1 Calvin Klein С, S C, . „С“ 48,  CASAVINO С, . „А М“ 91 С, . „Г. С“ 59 С, . „С “ 110 С, . „Я С“ 48 С, . „А П“ 34 С, . „Д“ 10А Chez Fefe macarons & café С, . „С“ 12 Ciccione Panini Bar С, . „Г. Й Г“ 9 С, . „Х Б“ 6 Ciccione Panini Bar & Bakery С, Б  С,  10 COCO dry bar и Coco Nail House С, . И, . „Н Х“ 2

С, . Ф. Ж К 16, .155, .3 Flip Flop С, . „О“ 61 Georgi Petkov Salon С, . „К Т Н“ 34 Hill Clinic С, . „А П“ 71 С, . „М“ 29 Jewel Skin Clinic С, . “А” 125

MaBaker С, . „В“ 44 С, . „Г С. Р“ 163 С, . „Ш“ 8 Missia С, . „М“ 23 Muse Shop С, . „К“ 14 С, . „К“ 16 С, . „У Г“ 58 Next Level Fitness Club S B С, . „С “ 35 M P - С,   M P (. „А Д“ 32) NDK - С,   НДК P C - С, . А 2 T M - С, . „Ц “ 115 ETC - С, . „Ц “ 115K (E T C) Nike П, M P, . „П“ 8, . 1 С, M  S, . „А С“ 101, . 1 С, P C, . "Ч " 100, . 1 С, R M  S, . „О “ 214,  С, S C, . „С“ 48, . 1 С, T M, . „Ц “ 115,  Ohhla Shop С, . „Ц А“ 25 One More Bar С, . „Ц И Ш“ 12 Photosynthesis С, . „В Л“ 57 Pileto С, . „Х А“ 28 Pulse Fitness П, . „Ц Д“ 63 С, S R M, . "О " 214 С, . „Б“ 132 С, . „П Д“ 60 С, . „Н “ 12 С, . „Р“ 47 С, . „С С“ 8 Q-Ftetaria С, . „А К“ 1, . 2 Sabai С, . „Н Р“ 63 SALON  С, . „Г С. Р“ 183

Kare-Arte С, . „П П“ 36

Salon Stephan Iztok С, . И, ESTE H  SPA, . „С” 28Д

KATARINO SPA Hotel Р, .. 2760

Santosha Yoga С, . „Г Б“ 11

K.E.B.A. С, . „Г С. Р“ 114

Sariev Gallery П, . "О П" 40

KIX. Store Bulgaria Skaptoburger П, С, M  S, .

M P, . „П“ 8, . 1 „А С“ 101 С, . „Ц И Ш“ 20 Lavanda С, . „Ц И Ш“ 12 SKLADA С, . „Ц К“ 10 Le Salon aux Fleurs С, . „О“ 37

Social Café Bar & Kitchen С, . „В“ 16 Sofia Residence С, . „О“ 63 SOHO Sofia С, . „И“ 4 Soul Elements С, . „В“ 35 С, . „К“ 14 Supa Star С, . „К А Д“ 17 С, . „Ц И Ш“ 8

Клиника по дентална медицина Харизма П, . "Г И №14", . 1 ( ) Компанията С, . „О“ 109 Космос С, . „Л“ 19 Кьоше С, . „Ц И Ш“ 18 (  . „И В“) Мекица и Кафе С, . „Г И“ 28

Tables С, . „В“ 55 Б

Паваж П, . „З“ 7

Take a Cake Bakery С, . „Г Б“ 6 С, . „Т“ 1

Пробната С, . „К Б“ 90

thEATre П, . „К А I-“ 38 The Bookies С, . „Д“ 37 The Cocktail Bar С, . „А К“ 9А The Little Things С, . „Ц И Ш“ 37 Timeless café С, . „К“ 11 TINO hair salons С, P C, . „Ч “ 100, . 1 С, S C, . „С“ 48, . 1 Vanilla Kitchen С, . „Г. Й Г“ 38 () С, . „К К“ 15 () ViVenda Fine Butchery С, . „О“ 13 VOGBEAUTY Studio С,  Ф, . „Б“ 83А С, . „Д М“ 15 Walltopia С, . „Ц “ 111 Wine&Co С, . "А К" 7 What a Monstar П, К, . "З" 22 Zoya С, . „Д“ 12 С, . „Н Р“ 63 Ателие „Муза“ П, . „М“ 3А Бар Caldo С, . „Г С. Р“ 125 Вени фризьорски салони С, . „Г С. Р“ 146 Генератор С, . „Ч “ 47,   Двете елши С, . „Г. П“ 28, 

Ресторант „Ателие“ С, . „А З“ 16 Ресторант „МоМа“ С, . „С“ 28 Ресторанти „Щастливеца“ С, . „В“ 27 С, . „С С“ 22 С  E C С, . М  – З, . „П“ 71 Старата госпожа С, . „О“ 18 Студио ШкафА С, . „Б Б“ 65 Фабрика Дъга С, . „В“ 10 С, . „Ш“ 13Б,   . „С С“ Фитнес „Флайс“ С, Б  С,  S D С, .. Д 1, . „И “ 4 С, .. К , . 31А, . 4, . 2 С, .. М  З, . „П“ 56 С, .. Н, . „Р“ 67 С, .. О , . „Н П“ 52, . 2 С, .. С, . „Д“ 6, . 11А С, .. С , . „А Ф“ 2 С, .. Х Д, . „М“ 63 С, НДК, . „Б“ 1, М  С, Ц, . „В“ 18 Френски институт С,  „П Р. С“ 3 Цукерня Савенко С, . „Г С. Р“ 59 Чаена къща П, . „А“ 10 Чешки културен институт С, . „Г С. Р“ 100 Б    ,         !

София бул. Европа № 441 София бул. Скопие № 6 Стара Загора бул. Патриарх Евтимий № 50 Бургас бул. Янко Комитов № 8 Варна бул. Владислав Варненчик № 277а

www.moemax.bg

Живей различно

Сканирай, за да откриеш новия JUKE

0700 16 616*

www.nissan.bg

Среден комбиниран разход на гориво (WLTP) от 5,9 до 6,5 л/100 км и CO₂ емисии (WLTP) от 135 до 147 г/км. Снимката е илюстративна. *на цената на един градски разговор