Събития в НТГ
На 25 ноември се чества Международният ден за елиминиране на насилието срещу
жените. Жертвите на домашно насилие в България през първите пет месеца на 2022 г. са 4
пъти повече от регистрираните за цялата 2021г., а заподозрените за престъпленията са техни
съпрузи, партньори и/или синове. Нека не бъдем безучастни!
Ако знаем за насилие и не говорим открито, то ние ставаме част от проблема. Когато
говорим открито, ставаме част от решението. Признак на смелост е да съобщим за
насилието, когато жертвите не могат да го направят сами.
Нека направим стъпка към живот без насилие.
За да бъде отбелязан Денят и осмислена засегната проблемна тема, ученици от Националната търговска гимназия заснеха интересни клипове за социалн ите ни мрежи, където напомнят на хората, че трябва да си п омагаме и да не мълчим, когато виждаме, че някой се нуждае от нашата помощ.
Искаме да споделим с вас сериозността на един изключително важен ден. 1 декември е Световен ден за борба с вируса на СПИН (Синдром на придобита имунна недостатъчност)вирусно заболяване, увреждащо имунната система на човек. В този ден имаме възможността да изразим своята подкрепа със заразените и да почетем жертвите на болестта, като си поставим червена лентичка. Тя е международен символ на борбата със СПИН, а червеният цвят е предупреждение да не се подхожда лекомислено към проблема и да не се пренебрегва едно от най-големите предизвикателства на нашето съвремие. Именно това направиха учениците и учителите от гимназията ни, за да изразят съпричастността си - през целият ден на 1 декември 2022 г. бяха с червени
лентички
На 22 декември 2022 г. се проведе награждаването на учениците от 11 и 12 клас, които се класираха на челните места на олимпиадата по счетоводство.
Те получиха възмозможността да станат част от екипа на Viking Life Saving Equipment по време на летните си стажове.
С
нетърпение очакваме непознати и познати лица и догодина, когато отново ще тествате знанията си и ще получите невероятни награди
и възможности.
За всички, които имаха интерес относно кандидатстване в чужбина, въпроси или просто да натрупат информация от опита на други ученици, на 17.01.2023 г. имаха възможността да разговарят с Тина - бивша ученичка на Националната търговска гимназия и настоящ студент в Нидерландия.
Тя ги информира подробно за своя опит в кандидатстването, необходимите документи, интервютата, подготовката за заминаване, изпитите и задачите в университета. Всеки учен ик можеше да зададе въпроси и получи отговори.
Благодарим на Тина и за желанието, което прояви, за да е полезна на учениците в гимназията ни.
Кой е новият заместник-председател на Ученическия съвет?
Изборите се проведоха на два етапа - един отворен (пред аудиторията на целия Ученически съвет) на 23.01.2023 г. и втори - две седмици по-късно, в който беше самото гласуване.
Изборите на Ученическия съвет бяха в полза на Йоан Паришев - ученик от 9 клас. Честитим на новия официален заместник-председател, който застава рамо до рамо до председателя и двамата му заместник-председатели, с които ще защитава ученическите права и интереси. Пожелаваме му само успехи и много творчески проекти и идеи.
Едно от най-забавните събития в гимназията ни бе ,,Цветна седмица“, която се проведе от 20.02.2023 г. до
25.02.2023 г.
Целта на това събитие бе да се забавляваме, както и да изразим своята подкрепа за пострадалите от
земетресенията в Турция и Сирия, да отбележим
Световния ден против тормоза в училище – Ден на
розовата фланелка.
Графикът за цветовете според дните бе следният:
• понеделник – червено (подкрепа за Турция);
• вторник – зелено (съпричастност към Сирия);
• сряда – розово (против тормоза в училище);
• четвъртък – жълто;
• петък – синьо.
Забавлявахме се и създадохме спомени заедно с близките си. Благодарим на всички, които участваха.
21 март - Световен ден на хората със синдром на Даун.
Синдром на Даун е заболяване с рядка поява в обичайната честота на заболяванията или геномна аномалия основно при деца.
Денят – 21 март, не е избран случайно, а за да покаже, че синдромът на Даун е свързан с тризомия (три копия) на двадесет и пър вата хромозомна двойка.
На този международен ден на хората със синдром на Даун нека да ги подкрепим, като научим повече за това състояние и болката на семействата, които се сблъскват с тази диагноза.
Те са сред нас и ние можем да ги подкрепим не само с топлина и приемане, но и с вяра в техните възможности и бъдеще. Нека всеки от нас да прояви толерантност, като сложи шарени чорапи. Рубриката подготвиха: Елена Йовчева и Гергана Груева от 10 г клас
Всяка година библиотеката награждава най-активните си читатели. Тази година това бе направено по случай Патронния празник. Тримата най-активни ученици:
Виктория Дойчинова от XI a клас - 1 място, Николина Заимова от XII г клас - 2 място
и Слави Сталева от XI д клас - 3 място получиха грамоти, а Виктория Дойчинова ще има
честта да бъде „библиотекар за един ден“ .
По повод годишнината от гибелта на Васил Левски от библиотеката бе изготве на
виртуална изложба под името „Васил Левски - 150 години безсмъртие“. Изложбата е посветена на ценни и редки книги и юбилейни вестници от фонда на библиотеката и е озвучена с незабравимото изпълнение на Васил Михайлов на песента „Горице ситна зелена“
По повод Патронния празник бе заснето и излъчено видео - поздрав от Янко Врачев от XI e клас на стихотворението на Хр.Ботев „Обесването на Васил Левски“ .
г-жа Мина Бонева – библиотекар
Открит урок по родолюбие
Търговската гимназия - Пловдив е основана по инициатива на Пловдивската
търговско-индустриална камара през 1910 г. През 2006 г. придобива статут на Национална
търговска гимназия. Въпреки вековната си история тя е съвременна професионална
гимназия с традиции и перспективи. За неин патрон е избран най -великият български борец
за правдини и народна свобода - Васил Левски.
В съвременна България личността на Васил Левски се възприема като най -ярката и
най-харизматична сред българските революционери. За българите е национален герой и
идеолог за „чиста и свята републи ка“. Той е борец за равноправие между народите, за политически и граждански права на етносите и малцинствата, за демократично устройство
на обществото – българското, балканското, общочовешкото. През 2007 г. чрез национално
телевизионно допитване на БНТ е избран за номер едно в списъка на най -великите българи
за всички времена.
С открит урок по родолюбие на 14.02.2023 г. учениците от 11а и 11б клас и техните преподаватели – г-жа Светлана Чолакова и г-жа Недка Миленова, почетоха паметта н а
Васил Левски – патрон на НТГ, не само на български, но и на немски език.
Урокът участва в националната инициатива „150 урока за Васил Левски “, организирана от средно училище „Васил Левски“ - град Карлово. В нея участваха училища, не само от България, но и от целия свят.
За доброто представяне се получи благодарствено писмо от организаторите, както и покана за среща, която ще се състои през юли месец тази година. Създадена е и интерактивна карта на всички институции, включили се в инициативата, посветена на 150 години от обесването на Васил Левски. На нея с гордост и достойнство е и Националната търговска гимназия.
Нека склоним глава в памет на 150-ата годишнина от смъртта на колоса на нашата национална революция – Апостола на свободата Васил Левски. Помним завета му и ще продължим да се учим, творим и работим за просперитета на нашата родина.
Линк към сайта и картата: https://sites.google.com/view/vasil -levski-uroci
Линк към урока: https://youtube.com/watch?v=YCVZ1up3wKU&feature=share
г-жа Светлана Чолакова и г-жа Недка Миленова
В памет на Апостола
Патронен празник на НТГ - 17.02.2023 г.
Името на Васил Левски е символ на себеотрицание и саможертва. То живее в сърцето
на всеки българин, увенчано е с ореола на светостта и е неподвластно н а забравата.
В навечерието на 150-годишнината от гибелта на Васил Левски ние – учениците, преподавателите и служителите от НТГ, чествайки патронния празник на училището ни, се преклонихме пред светлата личност, героичното дело и великия подви г на Апостола на българската свобода.
Учениците от 10 а клас – Мария Мирчева, Николай Паликопов, Виктория Радулова, Александър
Кисьов, Георгия
Йорданова, Леонор-Галия Драганова и Станислав Филчев и Виктория Монева от 12 г клас припомниха някои о т незабравимите стихове, посветени на Васил Левски.
На 150-годишнината от гибелта на Апостола бе посветен и традиционният ни конкурс
„Помогни ми да те возвися“. Една от наградените ученички – Златина Мавродиева от 9 г
клас, представи своето есе.
Господин Георги Василевски, преподавател по история в гимназията, произнесе
слово в памет на Апостола. Представители от 12 ж клас, приключил с най -висок успех І учебен срок, поднесоха
венец от името на гимназията ни, а поклонението н и завърши с едноминутно мълчание в памет на Васил Левски.
г-жа Даниела Стоянова, преподавател
Левски
Левски - икона! Левски - светец!
В народната памет живее и днес.
Показва ни пътя за чест, за борба, не падайки духом за нашата свобода!
Поклон, Апостоле!
г-н В. Атанасов
по български език и литература
По повод 150-годишнината от гибелта на Васил Левски и във връзка с
патронния празник на училището ни се проведе традиционният конкурс
за есе „Помогни ми да те возвися“ на тема:
„Да бъдем равни с другите европейки народи, зависи от нашите собствени
задружни сили.“
Васил Левски
Мартин
Стратев, 11 ж клас – І награда
„Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили .“
Васил Левски
Какво може и не може да постигне народната воля?
Нека по-нататъшната моя трактовка на събитията да не се бърка с омаловажаване на
светлата памет и великото непреходно дело на Апостола, както и силната национална
амбиция на обединението, която страстно преследва всеки свой идеал. Просто
историческата обективност ме приканва да изложа и факторите, които никой, за съжаление, не може да прескочи.
Един неприятен факт от миналото обитава и настоящето – българинът не се чувства европеец, а балканското в него бушува и не го напуска. От друга страна , европеецът не може да възприеме напълно балканеца като част западното семейство. Това поражда феномена, който условно можем да наречем „Двете Европи“. Намират се на един и същи континент, но споделят различна историческа съдба, което е и причината за една неминуема духовна асиметрия. Централнозападната част се развива в условията на постоянна геополитическа
конкуренция за надмощие. Дори държавите да водят неспирни сражения помежду си , населението в тях е сравнително сходно по култура и религия. Това противоборство ражда емблематичната за Стария континент напредналост и прогрес във всички области на живота, правейки Европа де факто център на света. Югоизточната част и тамошните държави са покорени от чужда власт, религия, бит, култура и държавно устройство – Османската империя и исляма. Те потискат и репресират християните в пределите на Балканския
полуостров, като в резултат от това българското население изостава както културнопросветно, изпускайки цели епохи, така и икономически. Изброените фактори със сигурност
предопределят съдбата на Балканите като винаги догонващи европейския стандарт. Този дълбок контраст е уловен и до голяма степен преекспониран и хиперболизиран от западните пътешественици през XV-XIX в. (основен информатор на западното общество относно света), които описват българина като див, нецивилизован и дори номад. Настрани от мнението на европееца, българският народ и неговото положение в пределите на османската власт не е никак завидно като „поданици втора ръка“. Българинът бленува за своя собствена
и независима държава, устроена по модела на Окцидента и извън рамките на Ориента. Тази цел обаче не би могла да се превърне в реалност само чрез силата на народната воля, тъй
като интересите относно българската територия надхвърлят границите й и стигат чак до
огромни фактори като Великите сили и техните отношения. Без подкрепата на „голям“
геополитически играч Голиат (Османската империя) не би могъл да бъде победен. Тук можем да насочим поглед към фундаменталната идея на стоицизма, която можем да отнесем
и към международните отношение, и към отношенията човек – живот. Ние не можем и няма
как да контролираме всички фактори, но тези, които зависят от нас (просветление на
народната маса с „робско“ самосъзнание, еманципиране от елинското духовенство и
развитие на българската просвета), са наша отговорност. Тя бива поета като инициатива от
духоносителите на Българското възраждане. Самопожертвуванието им полага моралните
основи на това, което на свободна България тепърва предстои.
Вкусвайки свободата, макар и разчленена в Берлин, българската държава поема курс към бурно европейско развитие. Получилите закваската си на запад „образовани глави“ се завръщат в отечеството, за да се превърнат в строителите на съвременна България. Нейните политици и царе смело и със замах направляват народната воля, проправяйки своя път към Европа, дори напук на Великите сили. Благоприятната междун ародна обстановка създава условия за развитие на общонационалните цели, достигайки другите европейски народи. Но тягостната атмосфера след 1944 г. се превръща в естествен повод за изместване на политическия спектър на България. Премазана от своите политиче ски ходове по време на Втората световна война, страната ни накланя своя рул наляво, белязвайки датата 09.09.1944
Някои хора твърдят, че гласът на малките държави бива заглушен на световната
сцена. В битието не съществуват случайности, а множество факт ори, някои от които са
извън нашите ръце. В обсега на нашия контрол е умът и неговото ефективно управление.
Поне така казва Марк Аврелий…
Петя Петкова, 11 ж – ІІ награда
„Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни
сили.”
Васил Левски
Деветнадесети век е велико столетие в европейската история, в края му се случва обединението на Италия благодарение на идеите на Джузепе Гарибалди и Джузепе Мацини, повлияли и на Левски. Васил Левски е български революционер и идеолог, нес ъмнено една от най-важните фигури в българската история. С цялостната си дейност той се превръща в сакрален образ на националноосвободителното движение на българите, а идеите и принципите, заложени в работата му, са смятани за едно от най -високите постижения на революционната мисъл. Думите: “Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили ” са от писмо на Апостола към новоприети членове в “народната работа” от 19.02.1872 г.
Първото условие за равенството с другите евро пейски народи е възстановяването на българската държавност. Възгледите на Дякона предвиждат основната тежест на освободителното дело да падне върху българския народ, той сам да си помогне, а не да се уповава на външна подкрепа. Българинът трябва да се отър си от духовното състояние на роб, да отхвърли примирението, невежеството, пасивността. Той трябва да добие смелостта да пожелае свободата, да я припознае като свръхценност и да започне активни действия за постигането ѝ. „Дела трябват, а не думи“ е друга ми съл на карловеца, която точно описва времето. Много хора декламират своя патриотизъм, но когато настъпи решителният час, страхът ги сковава.
Бъдещата свободна държава според Левски трябва да бъде „демократска република (народно управление)”, а подкрепящит е “деспотско-тиранската (монархическата) система” - да бъдат наказвани със смърт, защото тя оковава човека в своята несправедливост. Като пример привежда тогавашното турско правителство, което потиска дори своя народ.
Мечтата на Апостола е свободата да е основен принцип на управление в новата българска
държава, защото човек е човек в истинския смисъл само ако е свободен. Демократизмът и
републиканството трябва да се проявят като равенство пред закона на всички граждани
независимо от народност, вяра, етнос, отсъствието на монарх, т.е. на фигура, съчетаваща
абсолютната власт. В тези схващания всъщност откриваме ценностите на Френската
революция - свобода, равенство (пред закона), братство (Liberté, égalité, fraternité).
Българският народ е необходимо сам да из върви пътя към тези идеали, бранейки
своята независимост. Интересно съвпадение е фактът, че датата на Арабаконашкия обир, началото на края за Левски, е 22 септември - датата, на която България обявява своята
Независимост от Османската империя 36 години по -късно без помощта на нейната “Освободителка”.
Народът с помощта на своите водачи се налага сам да се бори и да принася в жертва
героите си в името на целта. Примери за това от европейската история са обединението на Италия, на Германската империя, Индустр иалната революция в Англия. За да бъдем равни
с другите европейски народи, трябва да си поставим това като наше стремление и всеки един българин да започне да работи за него. Това насочва и към темата за мястото на индивида в
историята. Левски искрено е вярвал, че обикновените хора са творците на историята и затова
в своите писма и речи многократно ги зове към деятелност. По начало в „томовете грамади”
(Н. Вапцаров) на историята остават царете, генералите, великите личности. Левски обаче обещава памет на участниците в революцията: „Вашето участие в народното ни дело ще
остави имената ви неизгладими в народната ни история” и сам е пример как един човек се себеотрича в името на велика кауза и остава безсмърт ен завинаги. Защото човек умира не
когато спре да диша, а когато споменът за него изчезне.
Във времето на Левски задачата на единицата е била допринасяне за освобождението
на България по всякакъв начин. В днешно време всеки от нас трябва започне промяната от себе си - от своя манталитет. Вярвайки и работейки в съответствие с европейските ценности, българският народ поема пътя на равноправието с останалите. Неговите общи усилия със сигурност ще се отплатят за най -голяма негова полза. Общността е длъжна да предостави възможност за образование, напредък, развити е, но и индивидът има задачата да я оползотвори.
Васил Левски е един от значимите мъже на деветнадесети век не само за българската
история, но и за световната, тъй като защитава принципи, отнасящи се до основните права на човека.
Златина Мавродиева, 9 г - ІІІ награда
„Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили.”
Васил Левски
„Братя, възобновяването на нашата славна държава, отърваването ни от проклетите
агаряне, за да си добие първата чест и слава нашето мило отеч ество България, най-после, да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. Като е тъй, Вам принадлежи да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение. Дързост, братя, и напред. Вашето участие в народно то ни дело ще остави имената Ви неизгладими в народната ни история.”
Тази мисъл на Левски показва, че подетата борба се води с цел възстановяване на българската държавност. Това е първото условие, за да станем равни с другите европейски
народи, тъй като единствено независимото съществуване на народа е условие за неговия просперитет. Но той е категоричен, че всичко това зависи от българите, от техните задружни
сили, което идва да подскаже, че те трябва да се надяват единствено на себе си, а не на
външна помощ и празни обещания.
„Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни
сили.” Това гениално прозрение на Левски тогава, в средата на втората половина на ХІХ век, поразява със своята простота и със своята дълбока същност. Само човек, излязъл от недрата на обикновения народ и издигнал се до висините на водач, може да прозре простичката истина, съдържаща се във фразата „Помогни си сам и Бог ще ти помогне”. Само който е
слушал приказката за Неволята и който е изпитвал тази Неволя , може да достигне до
прозрението, че от българите, от нас самите, зависи да бъдем равни с другите европейски
народи, а не от тях.
Апостола е категоричен, че заслугите за възстановяването на държавността няма да
се приписват на други, а единствено на тези, които са участвали в делото, които са
проливали кръвта си, които са жертвали най -свидното, които са умирали за свободата. И
отново трябва да се каже, че само човек, излязъл от недрата на народа и издигнал се до
такава висота, може да прозре колко важно е уважението на съвременниците и на бъдещите
поколения към онези, които обикновено историята оставя безименни, но които движат
историята много често, а защо не и най-често с цената на своя живот.
„Да бъдем равни с другите европейки народи, зависи от нашите собствени задружни сили.“ Но… Дали българският народ във времето на своята история е бил единен и задружен? И да, и не! Имало е разделение между отделните класи и различия в интересите. Тоест всеки гледа своя интерес. Затова българите застават един срещу д руг, а не един до друг.
Заветът на Васил Левски и днес е актуален. Във времето на демокраци ята по
отношение на политиката рядко всички българи сме единни по различни въпроси, които касаят доброто и авторитета на България. Партиите в Парламента трудно пост игат единодушие.
За да следваме завета на Апостола, трябва да сме смели, достойни и отговорни.
Въпросът е: „Можем ли да бъдем като Левски?“ – отговорът е в съвестта на всеки един от нас.
„Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили.“
Васил Левски
Равенството започва с промяната на мирогледа. Тя никога не е лесна – идва под
формата на буреносни исторически облаци, като информация, като нещо ново и
неприемливо. Няма някой, който да се е родил с оформено възприяти е за света. Ние го
градим всеки ден
то зависи от нашата нагласа, от нашето усилие, от хората, с които се обграждаме.
Да бъдеш европеец, не е титла, нито възхвала. Да бъдеш европеец, наравно с всички
други, е светоусещане, което се изгражда и живее във всеки един от нас. То прилича досущ
на усещането ни за родовата принадлежност към българския народ. Сред българите е имало
такива, които съзнават това и подбуждат ближните да осъзнаят тази принадлежност. Има ги
и сега – това са всички онези, които осъзнават необходимостта от нашите задружни сили, за да бъдем равни с другите европейски народи. Народ с народ може да се мери, един човек с
народ – не може.
Дефиницията на думата европеец е: „съществително нарицателно име, мъжки род, ед.ч; човек, който принадлежи към един от народите, живеещи в Европа. Например: Българите са европейци“ . Строга дефиниция, добър пример. Дали народопсихологията на българина е оформила в ума му образа на страдалец мъченик, вечно поруган, изтерзан, ощетен – историята мълчи. Безспорна истина е, че тази същата народопсихология обаче е
наложила поведенческия идеал на вечно помрънкващия, начумерен, псевдопатриотичен и невъзприемащ новостите човек, живеещ на територията на малката държавица България, с
нагласата, че нищо никога няма да се промени.
Промяната на мирогледа започва с осъзнаването, че всеки един от нас е достоен
европеец, че неговото мнение има значение и че стига да го иска достатъчно – той е способен да променя съдби и животи. Да си представим как целият български наро д променя нагласата си, човек по човек. Всеки изправя гордо главата си, всеки крачи уверено по пътя си, никой не се срамува да се нарече българин в Европа. Народът ни е научил своята история – той помни и знае - език, царе, загуби и възходи, не се страхув а от миналото, а напротив –гордее се с него. И миналото обвързва с настоящето, и се учи от грешките на онези преди него, предава онова, което смята за правилно, на тези, които идват след него.
Промяната завършва с осъзнаването, че ние можем да бъдем равни с другите европейски народи. История – богата, артефакти – в изобилие, принос към световната история – неоспорим, хора – човечни и променящи. Нашите собствени задружни сили –желанието за промяна, изказването на мнение, свободата на словото, сплотено стта и
толерантността ни правят също толкова значими, колкото всеки един друг европейски народ. Да пазим и почитаме българското е наш дълг. Но и наш дълг е да вървим напред като нация, като част от по-голямото европейско семейство. Няма адекватна причина, поради която да смятаме, че ние не сме или никога няма да бъдем равни с другите европейски народи.
Когато сме напълно осъзнати като личности, като европейци, тогава започва истинската работа. Да обединим силите си, да обединим желанията си, да обединим дори проблемите си – оказва се по-трудно, отколкото просто да се напише. Обединявайки се задружно, целият български народ може да направи най -голямата крачка в историята си
да бъде равен с другите европейски народи в истинския смисъл на думата.
Народ с народ може да се мери, един човек с народ – не може.
Равенството на народ и народ винаги се постига трудно. Но европейските народи са го постигнали. И какво пречи на нас, българите, да го постигнем?
А какво, ако вече сме го постигнали?
И просто трябва да се огледаме малко по-добре, за да зърнем постижението.
Антоанета Чолакова, 10а клас
„Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни
сили „
Васил Левски
Делото на Левски за освобождението на българския народ се равнява на най-смелите
идеи, които ражда човешката цивилизация.
Моят род произлиза от село Войнягово, Карловско, където Левски за пръв път става
учител. Като светиня се пази малкото килийното училище, където Левски е преподавал, разказват се легенди за него и се пеят песни до ден днешен. Смъртта му е отбелязана като най-черния ден в историята на селото. Цялото население го е жалело, както майка жали найсвидното си чедо. Това ясно показва отражението, което има личността на Апостола върху „малкия“ човек, който го е обичал от цялата си душа и е предавал тази чиста любов 150 години на своите внуци и правнуци. Особено съм горда с факта, че моят пра -пра-прадядо е
негов близък приятел и съратник и затова смятам, че делото на Левски никога не трябва да
се забравя.
Неговото значение не е местно или национално, то е общочовешко.
Левски е човек, който не само извършва огромна и непосилна по мащаби работа със създаването на множеството революционни комитети.Това е човекът, който след Паисий, Софроний Врачански, Раковски запалва в сърцата на поробените българи идеята, че свободата не е мираж, а е нещо напълно възможно, нещо, което зависи от волята и усилията на обикновения човек .
Левски е напредничав в много от идеите си. Впечатляващо е, че според него всеки етнос на българска територия ще има място в новата българска държава - българи, турци, арменци, цигани. Той непрестанно говори за единение с другите. Апостолът поставя знак за равенство между поробения български народ и другите европейски народи, които по това време са свободни. Това показва голямата надежда, която той има към своя народ като способен да се бори и да отвоюва свободата си .
Неговите думи за р авенството с други народи говорят за идеята, че българският народ трябва да се стреми да бъде част от висо ката европейска култура. Самият той знае, че мястото на България е там, в Европа, защото ние винаги сме били не просто част, а една много важна част от европейското семейство. Не трябва да се забравя българският принос за съхранението и развитието на Европа. Българският хан Тервел /Тервелий/ спасява Европа от арабското нашествие през 717-718 г. и дава шанс на континента да върви по своя път на
развитие. Българската писменост и култура са част от културното богатство на континента. Не е случаен фактът, че българската/славянската писменост предизвиква истинска културна
революция в живота на тогавашния свят и разрушава концепцията за „трите свещени езика“
- латински, гръцки и иврит. Личността на Васил Левски като достоен син на своя народ
надхвърля времето си не само с идеи, но и с дела.
Той разрушава концепцията, че българите са народ от роби. Той ни представя пред
света като мислещи, борещи се и умеещи да умираме с достойнство.
Делото на Васил Иванов Кунчев е съизмеримо по последици с Френската революция, която преобръща мисленето не само на европейския континент, а дава надежда за нов
социален ред по целия свят. Такава надежда дава замисленото от Апостола и реализирано в
последствие от българския народ революционно дело. Макар и платена с кръвта на много мъже, жени и деца искрата на свободата не просто е запалена у българите. Тя като феникс
се пренася към всяко следващо поколение, защото „не се гаси туй, що не гасне“. Българският
народ не забравя цената, която плащат неговите синове и дъщери, но е и ясно устрем ен към
идеята да запази своето място сред другите, защото България я е имало преди нас и ще я има
и след нас.
Ния Йончева, 10е клас
Националният празник на България – 3 март
Денят на Освобождението на България от османско иго е обявен за
национален празник през 1991 г. На 3 март 1878 г. (19 февруари по стар стил) е подписан Санстефанският предварителен
мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Освобождението на България за
пръв път се чества във град Велико Търново на 19 февруари (3 март по нов стил) 1879 г. Антим I, първият екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица“ в присъствието на депутати и граждани.
През 1880 г., 2 години след Освобождението , 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II. Празнува се като Ден на Освобождението на България от османско иго от 1888 г. След обявяването на страната за Народна Република през 1946 година празникът е считан за остатък от великобългарския шовинизъм и през 1951 г. е отменен с Кодекса на труда.
След постепенното реабилитиран е на българския национализъм от Тодор Живков
денят започва отново да се отбелязва с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. След промените от 1989 година Великото народното събрание през 1991 г. променя Кодекса на труда, като денят е обявен отново
за официален празник, става вече и национален празник на Република България.
На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци в памет на българите, загинали в борбата за освобождението на отечеството. Вечерта на площада пред Народното
събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II, се провежда тържествена заря-
проверка. Гражданите в цялата страна поставят венци и цветя на паметниците на загиналите
за освобождението на България.
През 2023 година Националният празник се празнува в цяла България. Кулмина цията
на тържествата е на връх Шипка и Паметника на свободата, където хора от цялата страна се
изкачват, за да отдадат почит към загиналите за свободата и поднесат цветя и венци.
В същото време в град София се издиг а националното знаме на Република България
пред паметника на Незнайния воин и се отдава почит към загиналите за свободата на България. Също така се сменя почетният гвардейски караул пред официалния вход на сградата на администрацията на Президента. Пред храм-паметника „Александър Невски“ се провежда традиционно шествие с тъпани и гайди. Тържествата приключват с тържествена
заря-проверка на площад „Народно събрание“ пред паметника на Царя Освободител.
В Пловдив тържествата по случай Освобождението на България започват с молебен
в катедралния храм „Света Богородица“ и с панихида за загиналите за свободата на България
на Паметника на опълченците на централни гробища Провежда се традиционният „Поход
на Свободата“ - шествие до върха на хълм Бунарджика, предвождано от копия от знамената
на българското опълчение. Тържественото честване продължава пред Паметника на руските освободители. На площад „Централен“ се провеждат няколко концерта и се извършва тържествена заря-проверка.
И нещо любопитно. Освен паметна дата от българската история, 3 март е и важен ден за световния футбол - тогава е въведена като правило дузпата. Измислена е от ирландеца Уилям Маккръм – бизнесмен и вратар на местен отбор. В началото дузпата е наречена „ирландска измишльотина“ или „вратарска глупост“. Въпреки това по-късно самите британци се убеждават, че в правилото има смисъл и на 3 март 1891 г. дузпата е въведена официално в правилата на играта.
Мария Малинова от 10 ж клас
Осми март
В много страни по света на 8 март се чества Денят на жената, като той символизира признанието към икономическите, политически и
обществени постижения на дамите.
В България освен празник на жената 8 март е и Ден на майката На тази дата е важно да си припомним, че жените в България могат да гласуват, да учат във висше учебно заведение и да работят, защото създаването на новата българска държава през 1878 г. след Освобождението не води автоматично до промени в правата на жените.
Първата българска конституция от 1879 г. изклю чва жените от правото на глас. Жените у нас имат равноправие от 1909 г., като това се дължи на съюза „Равноправие“, който води дълги преговори.
Осми март у нас започва да се празнува след 09.09.1944 г. Покъсно той става любим празник на всички дами и добива голяма популярност.
Интервюта
Интервю с един от най-интересните учители в НТГ
Зададох няколко въпроса на един куриоз ен преподавател в НТГ относно неговите дейности в училището. Ето какво ми сподели той:
Бихте ли се представили?
Даскал Баев съм. Мама и тате ми дадоха
всичко необходимо, за да се справям в живота, с изключение на хабсбургска
брадичка, но може би е било за добро. Имам прекрасни жена и син, които ме балансират, защото имам силна склонност
да витая в облаците.
Как решихте да станете учител, какво Ви подтикна?
Не съм мечтал да бъда учител, но когато опитах, ми хареса. Какви са плюсовете и минусите в то ва да сте преподавател?
В тази работа нямаш монотонността на ежедневието, характерна за много други професии. Обичам историята и имам възможност да се занимавам с нея, получавайки възнаграждение. Това е като да ти плащат за хобито ти. Имах късмета да попадна в страхотно училище и минусите, за които се сещам, са малко. Дори не си струва да говорим за тях.
Как решихте да се занимавате с Евроклуба?
Един много светъл ден през 2012 г. към нашия трудов колектив се присъедини прекрасният Човек Татяна Ванчева. Уникален представител на нашия вид. Опитайте се да я хванете за разговор в някое от междучасията. Много е трудно, защото хората, които влязат веднъж в контакт с нея, разбират колко полезно е общуването и винаги някой говори с Таня. Тя предложи идеята и опита си от предишни подобни начинания. Нещата се получиха без много шум, но изключително ефективно.
Какви всъщност са дейностите на Евроклуба, какво се опитвате да постигнете чрез
него?
Официално този клуб се опитва да покаже на младите хора как биха могли да оказват влияние върху политическия и демократичен живот в Европейския съюз и нашата страна. Мисля, че се справяме. Клубът даде и продължава да дава кадри на Ученическия съвет, които го направиха един от най -активните демократични органи на училищно ниво в страната. Някои от завършилите ни ученици продължават да се занимават с подобни дейности, като Николай Николов и Катя Кривчева. Неофициално за мен работата ми в
Евроклуба е да свивам дезинформацията и облака на дребнодушието, които хвърлят тежка
сянка върх у голяма част от младите хора у нас и още ненавършили 18 години ги превръщат
в мърморещи кисели старчета, слепи за чудесните възможности на света, в който живеем.
Имаме невероятни ученици и клубът всъщност не е мой, а техен. Инициативите за дейностите идват от тях и затова са най -разнообразни и близки до младите хора. Например
на 25 март от 9 часа в къща-музей „Христо Г. Данов“ ни предстои реализирането на Moot court - НТГ Edition. Това е симулация на съдебен процес, съобразен с Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и основните свободи, както и с Европейски я съд по правата на човека. Участниците, разпределени в отборите , ще участват в дела, в които са
засегнати две нарушения по ЕКПЧ, и ще трябва да защитят страната на ищец или ответник.
За събитието ще разполагаме със съдии на много високо ниво, като някои от тях са участвали на международно ниво на Moot court в САЩ.
Повечето ученици Ви харесват като учител, на какво мислите, че се дължи това?
На взаимността на чувствата и сливенския ми акцент.
Бихте ли разказали за скорошната Ви екскурзия с ученици от нашата гимназия в
Страсбург, какви са Вашите впечатления, имало ли е преди подобни проекти?
Това не е екскурзия, а участие на Евроклуба по програма „Евроскола“. Тя има за цел да насърчава най-младите европейци да опознаят Европейския парламент, да се „включат“ чрез симулирани заседания в работата му и дори да „гласуват“ неговите резолюции. Чрез нея ученици от училища във всички страни членки на ЕС прекарват 1 ден в Европейския парламент в Страсбург, където участват в симулация на неговата работа, разискват и разиграват гласуване по въпроси от интерес за Европейския съюз в рамките на „Младежкия европейски парламент“.
Не е лесно да се получи право на такова участие. Преди две години Евроклубът ни спечел и първо място в програмата “Училище - посланик на Европейския парламент” и като награда получихме правото на това пътуване. Заради епидемията успяхме да го реализираме едва през февруари тази година. Това е третото участие на Евроклуб - НТГ в програма
„Евроскола“. Предните два бяха през 2013 г. и 2017 г. И този път учениците ни се представиха на изключително ниво, защото са сред най -мотивираните в нашата страна. Найдобре за преживяванията си могат да ви разкажат те. Работя за осъществяването на такива неща, защото виждам как те променят в положителна посока младите хора. Съжалявам само, че мога да предоставя такава възможност на малцина и през големи периоди от вр еме.
Какво Ви дава НТГ?
Възможност да се чувствам полезен за българското общество, много прияте ли и спомени.
Привилегия е да съм част от тази институция.
Бихте ли предали послание на нашите читатели?
Продължавайте да се интересувате за света около вас и се опитвайте да бъдете човеци.
