и з у М в
а в и л а з
Младежки литературен вестник, бр. 9, декември 2020 В броя днес четете: ПОЕЗИЯ Деница Ангелова Дилян Димитров Касандра Недялкова Мартин Трошанов Славея Минчева Светислав Тодоров Веселин Веселинов Виктория Недялкова ПРОЗА
Александра Вал
Всичко се събужда
Капките дъжд падаха бавно от листо на листо. Кап-кап-кап-тап. Сякаш си предаваха помежду си важна книга. - Прочети ме! – казваше първата капка. - Помилвай ме! – прошепваше втората капка. - Вярвай в мен! – пльокваше третата капка върху зеления фотьойл на листото. - Прегръщам те! – вълнуваше се насам-натам от вятъра листото. - Падай! Денят настъпваше и слънчевите лъчи в зигзаг се разхождаха между клоните. Свежа сутрин в края на април в парк „102 уши“. Паркът се казваше така заради странната идея на градоначалника да възнагради служителите си, които бяха участвали в изграждането на парка, като направи циментова отливка на ушите им в началото на парка. Всички го слушали много и паркът станал чудесен - любимо място за разходки на жителите в малкото градче.
Георги Георгиев
Александра Вал Георги Георгиев КАРТИНИТЕ в броя са на Ателие по рисуване и приложни изкуства към НЧ “Просвета 1927”
Продължава на стр. 2
Проглеждане – Видях детето ти! Гласът ме стресна и побързах да сваля пушката. Огледах пустото поле около себе си. Освен мен и лисицата, която се готвех да застрелям, преди да ме е забелязала, не виждах никого. – Боже! – прошепнах си. – Причуват ми се разни неща. – Видях детето ти! – повтори онзи глас, някъде близо до мен.
– Хей! Кой е там? – изправих се, напълно забравил плячката. – Не виждаш ли, че се целя?!? – върнах погледа си към лисицата, която вече бягаше. – Заради теб я изпуснах! – Но аз видях дъщеря ти! За теб този факт не е ли по-важен от това да убиваш невинни същества, човеко? – Явно слънцето много ме е напекло – избърсах си потното чело, прикляквайки отново на земята. – Ти си мишка!
Продължава на стр 3