и з у М в
а в и л за
Младежки литературен вестник, бр. 22, март 2022
ISSN 2738-8395
В броя днес четете: ПОЕЗИЯ
Нина Вангелова Калина Миланова Димитър Драганов
Нина Вангелова *** Мечтите ми са прах от вечността Отречена въздишка от морето Отронен скреж през пролетта Графит извезан във полето
ПРОЗА
Мария Иванова Александър Попов Николай Петков
Мечтите ми са шепот на лета Преминали през плочи заличени Мечтите ми за новата Земя Са истини от друго време
Музи в залива става на две години! През април очаквайте 2 брой на
алманаха! Музи в залива 2022
Литературен алманах Музи в залива 2021
Литературен алманах Музи в залива 2022
Литературен алманах
Мария Иванова
Калина Миланова ***
Паричните преводи и платеното в брой, премахваме абонамента си от няколко лева. Началото на новия век, отпечатваме справката и се освобождаваме от задълженията. Да заминем за дълго и надалече. Тротоарът изпраща неверници и в своя спомен краде нещастия. Да дочакаме да стане почти обяд, готови да се изправим пред своите слабости, вятърът ще спре съдбата за кратко докато не настъпи меланхолия.
Разказът, който не исках Никога не спирам. Постоянно съм на път. Винаги има някой някъде, който иска да ми разкаже своята история. Бил съм по целия свят, познавам обикновени хора, които могат да споделят с приятели на по питие, певци, които могат да изпеят историите си, пи-
Литературен алманах
РАЗКАЗ
сатели, които могат да ги напишат, оратори, които могат да ги превърнат във вдъхновяващи речи. И въпреки това, те избират просто да говорят с мен, насаме, през късните часове на нощта. А аз просто обичам да събирам истории. Продължава на стр.5
Николай Петков
Защото съм против нови издевателства над любовта в заглавията
Музи в залива
Присъщо ми е да се боя от любовта. Самовъзпитал съм се да изпитвам към нея повече опасения, отколкото възторзи. Често в представите си виждам как голям кладенец, пробит
на дъното, се носи сред звездите на небето и незнайно кой излива в него чистобяла течност, а изпод кладенеца вали мрак…
Димитър Драганов Портрет на живота
Научих се, че скъпите неща от никой магазин не се купуват. Изправен пред очите на смъртта, разбираш, че животът си е струвал. Животът си е струвал всеки ден, когато и в сълзи те е повалял. Животът е борба за теб и мен и трудното начало след провала. Научих, че тъгата е стъкло, което реже хиляди усмивки. Човек е нежен в своето ядро, а всичко друго сякаш е заливка. Научих се, че няма от какво душите ни в деня да се страхуват. Животът е красиво колело, което към безкрая си пътува.
Александър Попов
Последните лъчи на залеза
Всеки бърза. Дори времето, макар понякога да ни се струва, че върви с крачките на ленивец, то бяга със скоростта на светлината. Но от тази ненужна жажда да бърПродължава на стр.8 заме винаги и за всичко
може би пропускаме да видим или усетим нещо красиво, че дори и истинско. И ето ме сега седнал, почти полегнал... Продължава на стр. 7