и з у М в
а в и л а з
Младежки литературен вестник, бр. 13, май 2021 В броя днес четете: ПОЕЗИЯ
Юлиана Исева ПРОЗА
Таня Шомова Наградени в Национален литературен конкурс “Петя Дубарова”:
Александър Габровски Преслава Джонджорева Божана Славкова Михаела Димитрова Михаела Заркова Кристияна Димова
Юлиана Исева *** Реката, като сребърен шаран и тази вечер в тишината лека, повдига се в бетонния капан, и залюлява розова пътека. Като испански танц е обичта между смъртта и кораба, когато потъва в тези люспи от сребро. Едно крещящо с лъвовете лято в душите на рибарите не спи. Тъй неусетно времето лети, стопява кораба и тишината.
Още стихове от Юлиана Исева – на стр. 2
Таня Шомова Модерните жени vs Модерните мъже
Ния Вълнова Мария Петрова Николай Петков
КАРТИНИТЕ
в броя са на
Жанета Фийлд (Jana Light)
ISSN 2738-8395
Имало едно време… Мъже и Жени. В оригиналните версии на всички „религиозни“ текстове, (много по-стари от библейските, които са взаимствани от тях) Бог не е Бог, а Богиня.
шат интуицията си. Престанали да бъдат убежище за пазителите си. Превърнали се бавно в кукли.
Тогава мъжете си казали: „Ама откъде накъде ще си късам зад*ика от лов, търкаляне из шуБогинята е създателка. Тя ражда света и всичко браците и ще рискувам живота си за да я защив него. Тя е майка, подкрепа, уют, топлина. Тя е тя и да и давам любов и спокойствие? Мога да всичко. получа това, което имам с нея, от всяка друга.” Мъжете са били защитниците. Спокойствието. Закрилата. Пазителите на света и богините, които го създавали.
И се родила фразата „Всички са еднакви” Защото и Богините и Пазителите спрели да слушат сърцата си и започнали да разчитат само на външните качества.
В някакъв момент обаче, жените, упоени от силата си, са си помислили Вече не били Богини и Пазители. Превърнали „Тия можем да ги въртим на малкия си пръст, се в обикновени мъже и жени. само с лъжи и секс.“ Така и направили. Продължава на стр.3 И падането започнало. Защото спрели да слу-