и з у М
а в и л а з
в
Младежки литературен вестник, бр. 10, януари 2021 В броя днес четете: ПОЕЗИЯ
Анна Чонгарска Станислава Белева ПРОЗА
Йоана Вълчева Калоян Чобанов КАРТИНИТЕ в броя са на
Лора Янева
Йоана Вълчева „Пратеник на полумесеца“
ъс к т О
Пролог
Гората бе зловещо притихнала и единствено мокрите листа по върховете на дърветата леко се поклащаха. Не се долавяше нито звук и цялата природа бе в шок от ужаса, случил се едва на няколко километра оттук. В небето се виждаше черният дим, плътен и извиващ се като същество, излязло от ада, а миризмата му се усещаше във въздуха и натрапчиво пронизваше сетивата. За края на септември денят беше необичайно облачен, дори хла-
ден. Леонора повдигна ръка, за да погледне часовника си, и едва успя да фокусира поглед върху циферблата, когато осъзна, че стрелките не помръдват. Часовникът беше спрял при взрива. Въпреки това прецени, че минава пладне. Продължава на стр. 2
Калоян Чобанов На края на света
Има една тайна, която смятам да ви издам (и то абсолютно безплатно). Става въпрос за популярния израз „На края на света“, което всъщност не е израз, а нещо съвсем реално. И нещо, с което имах честта да се сблъскам тия дни. Та въпросният Край на света не е някаква дълга стена, безкраен каменен зид,
бездна, гигантска пропаст или каквото там е способно да създаде въображението ви, а една дървена къщурка, кацнала по средата на една обширна ливада. Истината казвам – това е Краят на света! И тази съборетина, чийто обитател гордо я наричаше дом, имаше само лицева страна, фасада, ако щете (за по-модерно). Когато ми се изпречи на пътя, така, насред нищото, аз понечих да я заобиколя, но предната ѝ врата моментално изскачаше пред мен. И това всеки път. Точно както ви казвам – липсваха две страни и цяла задна част... Само лице. Бе, Краят на света – какво да очакваш, ако не аномалии?! Продължава на стр. 6