Parc de la Villette | Теоретичен анализ по История на съвременната архитектура

PARC DE LA VILLETTE

Ă€ la folie!

2

П

рез 1982-1983г. Бернар Чуми е избран измежду 470 участници в национално състезание за проектирането и съживяването на недоразвита земя, изоставена от френския национален пазар за месо и кланица в Париж, Франция и трансформирането й в обществен парк.

Теоретичен анализ на „Parc de la Villette“ в Париж, Франция Таня Пенева 3

За разлика от другите участници, Чуми не е проектирал парка по традиционен начин, в който ландшафтът и природата са доминантните сили, а напротив - той съществува по свой собствен начин, в своя собствена система, в контекстуален и концептуален вакуум. Той стъпва на силни философски, математически и психологически принципи и разработва нова архитетурна теория, която успешно прилага в проекта за парка.

Ярък представител на деконструкционизма, сякаш проектиран за самия абсолют, паркът няма други съществуващи препратки по света. „Ла Вилет“ е културно място, където естественото и изкуственото формират странна симбиоза и водят постоянно до нови реконфигурации и открития. Идеята му е да бъде социално, активно пространство, което, въпреки силно изявената си структура и липсата на исторически контекст, да дава свобода на своите посетители за интерпретации и нови гледни точки. Паркът е решен със силна архитектурна теория и притежава стегната концептуална рамка. Заедно с това предлага комбинации, пермутации и заместители. Една част може да замени друга, функционалната програма може да се преразглежда и променя. По този начин идентичността на парка може да се запази, дори да се появяват нови автори и форми.

5

Бернар Чуми е силно повлиян от един от идейните вдъхновители на деконструкционизма - философията на Жак Дерида.

ДЕКОНСТРУКЦИЯТА не е разрушение.

- JACQUES DERRIDA

Основното в тази философия не е да се придаде полусъборен вид на сградата, а да се деконструира нейната структура, да се разпадне на съставни части, да се разруши, за да се изгради на ново. Този подход позволява на автора напълно да отиде отвъд установените йерархии и опозиции, норми и закономерности на формообразуване и възприемане.

Деконструкцията е поначало аналитична установка. Тя не предполага нарочно отношение към процеса на създаване или към физическите параметри на произведения обект. От своя страна Чуми подчертава, че трябва да се мисли не толкова с категориите на формалната композиция, колкото да се поставят под въпрос нейните структури. Поставя се под въпрос идеята за единство и съподчиненост на частите на композицията. Чрез „Ла Вилет“ Чуми се стреми да докаже, че е възможно да се конструира сложна архитектурна организация, без да се прибягва до традиционните правила за композиция, йерархия, ред. Оспорват се причинно-следствените зависимости като: форма-функция и конструкция-икономика (venustas, firmitas, utilitas). Постигната е концептуална и материална дезинтеграция. Точка на прекъсване с общоприетия дотогава поглед към архитектурата.

„Способността да се разстрои, смути, нашия начин на осмисляне на формите прави проектите деконструктивни.”

- MARK WIGLEY 7

„The ultimate pleasure of architecture lies in the most forbidden parts of the architectural act, where limits are perverted and phohibitions are transgressed.“ - BERNARD TSCHUMI

8

Целта на Чуми е да се създават структури без начало и край, да се формират нови взаимовръзки, но тук водещата е неопределеността, а не видът или качественото определение на връзките. Математически погледнато, точката няма дължина, площ или обем. Тя няма начало и край, но е начало и край. Линията е реална или мислена черта, която съединява две точки. Точките и линиите формират двуизмерни многообразия, наречени повърхности. В парка това се материализира чрез наслагването на точки, линии и повърхности.

9

Точковата решетка е начин за пространствена организация, която силно отрича личния почерк на автора - тя няма начало и произход. Може да се продължи до безкрайност и в нейната сюжетна рамка да се развиват най-различни сценарии. Материалните проявления на точките са 26 червени, метални павилиони, наречени „folies“ - лудости, безумия. Лудостта е константна отправна точка в „Ла Вилет“. Целта е да се освободи структурата от исторически конотации и да се постави на нова, по-абстрактна и обширна равнина, за да функционира като автономен обект, който в бъдещето ще може да бъде интерпретиран по нови начини и да му бъдат предавани нови значения.

10

“Лудостта е във вечно несъответствие със себе си и саморазпитваща се, за да може да постави под въпрос собствената си възможност и оттам възможност на езика, който би я съдържал.“ - MAURICE BLANCHOT

Точката на лудостта се превръща във фокус на това дисоциирано, вакуумно пространство. Тя служи като общ знаменател, съставляваща се като система от връзки между обекти, събития и хора. Тя дава възможност за развитие на заряд, за точка на интензивност. Решетката от лудости разрешава комбинация от места на пренасочване на фона на парка. Лудостта е точка на суперпозиция - едновременно място и обект на прехвърляне. Това пренасяне на деконструирани фрагменти е всъщност ефимерно преподреждане на дисоциирани структури. Всяка преподредба дава нова реалност. Веднъж деконструирана, реалността не може да бъде върната в предходната си структура. Новите автономни фрагменти, загубили връзката си с предишната си цялост, независими от миналото си, могат да се преподреждат чрез серии от пермутации, чиито правила нямат нищо общо с тези на класицизма или модернизма. Следователно архитектурата вече не е резултат от предварително решена композиция, а от сложен процес на взаимосвързани трансформации. Архитектът се превръща в създател на връзки и отношения. Подходът и теорията на Бернар Чуми откриват нови измерения в архитектурната история и теория. Луд ли е да се противопоставя на идеологии, съществуващи от столетия насам? Има архитектура отвъд композиция, йерархия и ред. За да се обоснове, Бернар Чуми поставя под въпрос собствената си лудост и доказва възможността на света да я съдържа в себе си.

„Any relationship between a building and it‘s users is one of violence, for any use means the intrusion of a human body into a given space. The intrusion of one order into another.“ - BERNARD TSCHUMI

Препратки Хартиени издания Bernard Tschumi, „Architecture and Disjunction“, 1996, The MIT Press арх. Лило Попов, „Какво по-точно се поставя под въпрос “, вестник „Култура“ - Брой 37, 18 септември 1998г.

Интернет линкове BERNARD TSCHUMI ARCHITECTS official site http://www.tschumi.com/projects/3/ Fiona Wong, „Sequence of Visual Experience in Parc de La Villette“, https://issuu.com/fiona_wong/docs/wai__w__sequence_of_ experience_in_p https://www.moma.org/collection/works/85 https://lavillette.com/ https://www.archdaily.com/92321/ad-classics-parc-de-la-villettebernard-tschumi https://www.archdaily.co/co/767793/clasicos-de-laarquitectura-parc-de-la-villette-bernard-tschumi-architects?ad_ medium=gallery

Фотография BERNARD TSCHUMI ARCHITECTS Sophie Chivet https://www.sophiechivet.com/

2020г.