Хартията попива. И мастило, и вино, и сълзи. Жадна е. Обича течностите. Но най-много от тях обича мастилото. Защото е синьо на цвят, а сините неща са красиви. Безбрежни като море и небе. Обратното са на червените, които са прекалено съдбоносни. Хартията може и кръв да попие, но не е същото. Хартията е една пияница. И пиявица. Писателите знаят как хартията им изпива силиците. И ако писателите са камъни, хартията ги побеждава, обвива ги като амбалаж. И писателите не могат повече да бъдат нормални хора. Вървят си по улиците, говорят си уж като всички останали, но са обвити в хартия, полепнала е по тях, сраснала се е с тях, станала им е втора кожа, чрез хартията те усещат допира на света и без нея остава безчувствени. Напоследък всички издатели обичат осемдесетграмовата обемна леко жълтеникава хартия. Разбрали са, че тя е най-писателската. От амбалажната трудно се чете, а бялата е прекалено чиста. Писателите не са свикнали с тази чистота. Защото животът не е чист, по-скоро е такъв, леко жълтеникав, като че ли опечен от слънцето или попил потта и изсъхнал.
14рисуващ
Дамян Бумбалов рисуващ
пишещ
Николай Фенерски
рисуващ
пишещ
рисуващ
15
пишещ