Камъкът си тежи на мястото. Ако го поместиш от мястото му, ще олекне. Ще го отнесе вятърът, ще го изгризе водата и ще се разпадне. На пясък. Всеки камък си има свое място. Поради това не препоръчвам на никого да хвърля камъни. Ако случайно ти се случи да хвърлиш камък просто така без причина, да знаеш, че това е по негова воля, повикал те е, за да си го върнеш на мястото му. Камъните могат да викат. Не ги ли чуваш? Е, не си виновен ти. Просто диапазонът на техния вик е под нивото на твоята чуваемост. Сега всички навсякъде викат, крещят, вдигат шум и си пускат алармата, а когато си почиват, си държат телевизора включен, после защо не чували виковете на камъните... Камъкът побеждава ножицата, чупи я. Но за сметка на това тя е по-силна от неговите врагове. Така се получава често в живота. Но за характера на ножицата вижте по-нататък. Сега говоря за камъка, а той е тук в гърдите ми. Прави се, че тупти, че чувства, че се свива от болка, но си остава просто камък и тия дейности са единствено за заблуда и предизвикване на твоето съжаление, защото имам нужда от него. От камъните ще построим каменни стени. И ще се скрием. От наближаващото с все по-голяма сила всеки ден зло.
10рисуващ
Дамян Бумбалов рисуващ
пишещ
Николай Фенерски
рисуващ
пишещ
рисуващ
11
пишещ