Илия Деведжиев
Нони ПанайотовKnartis
рисуващ пишещ
Когато Чворецът, умил хипосферичната си гуамилност, разпрегне воплите на антипривичните паралелни паспалии и осее бисфичната си опелност, насочвайки претрепналото ни постликьорно самовиносване към феята на поливарната етапност, полагайки зрялата си пестфична умоспекаемост в контекста на епохалната галвичност
пишещ
на сюжетно втръбеното и леко завилирано субобострие, завладяло изцяло пешността на тежката ни аскетика, придобила маската на прежна и безкаминна утопливост, фенербахчевизмът на смесливата ни егоитика ще съзрее в една по-лакирна векомлечност, престъпила гранливостта на волевата авкорстика.
400
С какво съм писал през живота си? Молив, писалка, химикал, пишеща машина, компютър.... и пак молив. Голяма работа е моливът. В ерата на голямото летене до Луната става ясно, че като няма гравитация в космическия кораб, химикалът не пишеееее.... и се почва едно изобретяване – НАСА влага милиони за създаването на средство, пишещо в безтегловност. А детето на един от изобретателите го попитало: – А защо космонавтите не пишат с молив!?... А!?
Моливът има гума. Моливът пише и когато си легнал по гръб. Мирише на дърво. А графитът е неосъществен диамант... Да се чуди човек защо и двете стихчета тук не съм ги писал с молив? Пък един човек имал химически молив. И под влияние на хидроксилните производни на въглеводородите си бръкнал с него в лявото ухо. Евстахиевата тръба казала ла минор, а тъпанчето – пук! И написали акт на учителката по химия, а учителят по пеене си купил аспержи. Голяма работа е моливът.
401