Анонимни градове Да вървиш през хиляди анонимни градове лабиринти на скуката; да вървиш, да не спираш ни в бордей, ни по гари бедуин без оазис, ослепял от слънце и сол, ослепял от пясъчни бури, ослепял от бездумие... Двугърби камили преживят пустините от меланхолия. Да вървиш, да не спираш, докато пристигнеш в град без стени и без бойници, без подземни тунели, без бункери, без летища, без съдилища, без затвори, без нощна стража, без име, в град с единствена къща, в град, където не си анонимен. „Този град е хубав – ще й кажеш на прага - защото е твой.”
108 рисуващ
Медеа Янкова рисуващ
пишещ
рисуващ
Антон Баев
пишещ
рисуващ
109
пишещ