Нищо не остана Нищо не остана, малки ми Принце, космоса си взе звездите, времето – паяжината, господ – вярата, земята – живота, детето – усмивката, а черната дупка - желанието за съпротива. С любов – двуцевка и човек – мишена, самотата дръпна шалтера на вселената, римува мълчание с мълчание, погълна драго реещия се стих и лениво се кротна в корема на змията. Нищо не остана, малки ми Принце от голите ти крачета в пустинните океани, изгрели от великански кубинки, от бебешките очи на сериозни възрастни, освен човешките въпроси на сърцето.
398 рисуващ
Станимир Петков фотограф
пишещ
рисуващ
Митко Ламбов пишещ
рисуващ
399
пишещ