■ ЛИК литература
двама от американския
Изгряващата звезда © berlinverlag.de
Ник МАКДОНЪЛ издава първия си роман „Дванайсет” (Twelve) през 2002. По онова време той е на седемнайсет. Оттогава Робърт Никълъс „Ник” Mакдонъл не спира да пише и публикува. Романът му „Третият брат” (The Third Brother) излиза през 2005, „Война в Харвард” (Guerre à Harvard) – през 2008, – „Скъпоструващ урок” (An Expensive Education) – през 2009, а журналистическите му репортажи от Ирак и Афганистан се появяват под 18
април
2013
заглавието „Краят на големите военни операции” (The End of Major Combat Operations) през 2010. Възторжените критики в „Ню Йорк Таймс” извеждат романа „Дванайсет” на първите места в класациите не само в Съединените щати, той е преведен на двайсетина
езика и екранизиран през 2010 от Джоуел Шумахер. Феите са били изключително щедри, когато са го благославяли в люлката му. Дарили са го с почти всички качества, необходими, за да бъде сред избраниците през ХХІ век: физическа красота, достатъчна интелигентност, за да попадне в Харвард, престижно семейно потекло и връзки. Баща му е главен редактор на списанията Esquire, Rolling Stone, Newsweek, Sports Illustrated, а редовни посетители в дома им са писателите Джоан Дидиън, Джей Макинърни и Хънтър Томпсън, за когото единодушно се твърди, че заедно с Норман Мейлър е променил американския литературен пейзаж. Улеснен в желанието си да пише от своята дарба и от семейното си потекло, Ник Макдонъл издава първия си роман „Дванайсет” толкова млад, че го обявяват за baby writer. Темата за „клетите богати деца”, пристрастени към дрогата и оръжията, описани от Макдонъл в новаторския му роман (макар да е леко нагласена история), се харесва на кинорежисьора Джоуел Шумахер („Линия на смъртта”, „Да умреш млад” и „Пропадане”, „Клиентът”, „Време да убиваш”, „Батман”, „Батман завинаги” и „Батман и Робин”) и той използва литературната канава за едноименния си филм, отличен на фестивала в Сънданс през 2011. И други са изстрелвани по подобен начин на хоризонта, ала той успява да превърне прехваленото начало в развиващ се успех. Продължава с романи („Третият брат”, „Война в Харвард”), завършва образованието си в Харвард и се втурва да обикаля света. Опитва перото си на журналистическото поприще, пише за списанията Harpers Magazine и Time и открива творчеството на Дейвид Фостър Уолъс. Днес казва: „Много неща научих от „Безкрайна шега”. Първите ми книги съдържат автобиографични елементи. Чрез тях най-лесно разказвах история. Навремето ми липсваха познания. Сетне пътувах и най-вече – четох. Започнах да