Списание Искам бебе 2

Брой 2 ФЕВРУАРИ 2020

Безплатно издание списание за репродуктивно здраве

„ДОНОРСТВОТО Е ЛЮБОВ” С МИЛЕНА ЗЛАТКОВА НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ Д-Р МИЛЕН ВРАБЕВСКИ

СТРАХУВАМ СЕ ДА СЕ СТРАХУВАМ Д-Р ЙОСИФ ДИМИТРОВ

ПЪРВИЯТ СЛЕДОБЕД НА 35

ИСТОРИЯТА НА КРАСИ ОТ СТАРА ЗАГОРА

СЪДЪРЖАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ 2 От редактора

Главен редактор: Радина Велчева

4 Новини 9 ИСКАМ БЕБЕ във Велико Търново

72

16 История на „ин витро” 24 Моят път към детето Историята на Краси от Стара Загора

Д-р Йосиф Димитров

Снимки: Shutterstock.com Фотограф корица: „Дукс фото“ - Стара Загора

60

35 Нашите дарители

Фондация „Искам бебе” Контакти Адрес: ул. „Лавеле” №19, ет. 3 София 1000

Д-р Милен Врабевски

38 Д-р Ан и Ендокринологията

Тел.: +359 2 427 04 37 +359 887 520 820

44 Младите в Асистираните репродуктивни технологии

16

48 Мариела Фролошка и нейното „Предай нататък”

60 „Донорството е любов” с Милена Златкова

65 ENDOMARCH

9

Световният месец на ендометриозата

In Vitro - In Vivo

72 Първият следобед на 35 Мария Янева

0700 700 17 Национална телефонна линия на „Искам бебе” В работен ден: от 10.00 до 16.00 ч. Тук можете да получите информация за предстоящите групи за емоционална подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми, организирани от фондацията. Разговорът се таксува според тарифния ви план. Пишете ни на: info@iskambebe.bg Facebook: Iskam Bebe

68 Проектът

79 ПОЛЕЗНО с адвокат

Редактори: Вяра Кръстева, Ива Лалова, Нели Христова, Християн Гьошев Дизайн и предпечат: „Ел Креатив” ООД Даниела Гарибска

оплождането

32 Нашите доктори

Издател: Фондация „Искам бебе”

38

Списание „Искам бебе” е запазена марка на фондация „Искам бебе”. Никаква част от това издание не може да бъде възпроизвеждана и/или публикувана без изричното писмено съгласие на издателя.

ФЕВРУАРИ 2020 І

1

ОТ РЕДАКТОРА

Нашите акценти:

Радина Велчева, основател на Фондация „Искам бебе“

Снимка: Калина Арсова

За една Различна Любов – в месеца на Любовта Обичам Февруари. Всъщност, допреди 4 години, въобще не го обичах, точно както не обичам и понеделниците. Февруари все ми пречеше – на усещането за различната пролет, на наедряващото вече слънце, на покълващото зелено, на търсещата ми посока радост... Докато не се появи ТОЙ. Явно онова клише „никога не казвай никога“ се оказа точно толкова за мен, колкото и самото МУ връхлитане в живота ми. Синът ни – Симо, който дъщеря ни все още нарича с индианското име „намереният в къщичката“, тази година навърши четири. Усещам се как всъщност толкова силно заобичвам Февруари, че още в първия ден на този мразовит и болнав месец, аз вече съм запретнала ръкави и съм започнала да мисля за Порастването. Рождените дни на Симо станаха най-личните, най-обичните и най-тихите ни семейни празници. Четиримата у дома, шоколадова торта и свещичка. Йоанна учи Симо да казва на колко е годинки и как се духа свещичката. И това – над 100 пъти! А самият той става все по-темпераментен, жив, палав, необуздан, различен, непридвидим, гушкав и безкрайно обичащ! Единственият му проблем е, че все още не може да говори. Не съм и сигурна, че разбира всичко, което искам да му кажа, но съм убедена, че преживява всяка секунда от нашето „заедно“. Буквално всяка секунда. Общуваме си като всички останали – само че постоянно се държим за ръцете и се гледаме в очите. За 2

І ФЕВРУАРИ 2020

В рубриката „Предай нататък“ ви срещаме с Емануела Флорошка - една жена, която прекрасно знае цената на живота, след като преживява тежкия инцидент с падналия асансьор в „Майчин дом“ преди 10 години. В „Нашите лекари“ ви запознаваме с д-р Йосиф Димитров - част от екипа, помогнал за първото българско бебе в епруветка. Ще ви запознаем с д-р Ангелина Недялкова или просто д-р АН, чиято пътеводна светлина е медицината и по-специално Ендокринологията. Отбелязваме Световния месец на ендометриозата с много активности и планирани събития в „Ендометриоза и безплодие“. Представяме ви д-р Милен Врабевски от „Нашите дарители“ многодетен баща, учредител и председател на фондация „Българска памет“.

Ваша Радина

ОТ РЕДАКТОРА

да се разбираме. Големите му сини очи се научиха да говорят, да молят, да питат и да се радват. Аз пък се уча да порастваме заедно. Така заобичах февруари. Опитвам се да пораствам малко по-бързо от Симо, за да съм съм готова за поредната му щура идея или... урок по смирение. Това дете със сигурност е по-мъдро и по-обичащо от мен. Това дете забави темпото ми на „растеж“, за да ме накара да се огледам около себе си за уж пораснали хора, идеи и мечти. Симо ме „свали на земята“ с такава скорост, че сърцето ми все още не може да уравновеси нормалното си темпо за отчитане на преживяното. Пиша всичко това с идеята, че един ден Симо и Йоанна ще го прочетат. Ще са пораснали, разбиращи, говорещи, умни и добри хора. Твърдо вярвам в това, защото Порастването за мен вече има други измерения. Порастването е в приемането на различните, в усещането да събуждаш вътрешните очи на хората около теб, в реалното превръщане на тъгата в радост за някого, който търси пътя си. В същия този Февруари, който заобичвам все повече с всяка изминала година, Йоанна – дъщеря ми – ми подари този разговор: Йоанна: Мамо, разбрах какво е да осиновиш някого. Това значи да започнеш да имаш нещо, което много искаш! Аз: Хм... Йоанна: Искам да ми кажеш откъде могат да се осиновяват майки? Аз: Защо ти хрумна това? Йоанна: Има деца, които си нямат майки. Те сигурно много искат майка. Хайде да им осиновим една майка и да им я дадем. Питай в някоя къщичка дали не могат да ни помогнат? p.s. За Йоанна „къщичка“ е мястото, от което са осиновени тя и Симо :) Февруари е месецът, благословен с Различната Любов! А тя е навсякъде. И когато я „осиновим“, със сигурност ще започнем да я разбираме повече. 

ФЕВРУАРИ 2020 І

3

НОВИНИ

Благотворителен рожден ден на председателя на “Искам бебе” Мария Янева 10 000 лева за ин витро бяха събрани от фондация „Искам бебе“ на благотворителен рожден ден в Дупница

Фондация „Искам бебе“ събра близо 10 000 лева на благотворителен рожден ден, който се проведе в град Дупница. Рожденичката Мария Янева, председател на фондацията, организира събитието с благородната идея да се подпомогнат финансово няколко от многото семейства с репродуктивни проблеми в България. Цялата събрана от рождения ден сума ще бъде дарена за ин витро процедури на две двойки: Поли и Александър и Антония и Кирил Яначкови. Вместо да носят традиционни подаръци, гостите слагаха даренията си в специално приготвена за целта кутия. При последното преброяване събраната сума възлизаше точно на 9210 лева. После обаче още от гостите отвориха сърцата си за каузата. Мария Янева ни увери, че в случай че средствата в кутията не достигнат за подпомагането на двете семейства с репродуктивни проблеми, фондация „Искам бебе“ ще отпусне допълнително. В действителност първоначалната идея е била 4

І ФЕВРУАРИ 2020

да се финансират ин витро процедури само на едно семейство. Впоследствие обаче Мария е научила, че две двойки се нуждаят от помощ. Председателката на фондацията веднага и без абсолютно никакво колебание се е свързала с тях за съдействие. Рожденият ден се състоя в стилен и модерен клуб в центъра на Дупница. Близо 100 души уважиха Мария в този специален за нея ден и се отзоваха на поканата за събитието. Всеки от тях дари заделената за подарък сума за каузата на фондация „Искам бебе“. По-важни сред гостите бяха колегите на Мария от Софийския арбитражен съд. Малко хора знаят, че Мария е председател и на този съд. Сред другите гости имаше известни адвокати и съдии от София и Дупница, общински съветници и представители на градския бизнес. Всички бяха искрено щастливи от избора на благородната кауза и от възможността да помогнат на свои съграждани да се сдобият с така желаното и дълго чакано детен-

це. Каузата на „Искам бебе“ бе подкрепена щедро и от кмета на Дупница Методи Чимев, както и от заместник-кмета Крум Милев, които също бяха сред поканените, но за съжаление не успяха да уважат лично събитието. След събитието Мария Янева сподели, че е изключително щастлива, и че това е най-хубавият й рожден ден досега. Тя през сълзи сподели, че в Дупница се чувства като у дома си и неслучайно и от сърце е пожелала да помогне на семейства, които искат да си имат свои рожби, но не могат. Аз бих искал да изкажа специално възхищението, което изпитвам към Мария. Тя е не само председател на Управителния съвет на фондация „Искам бебе“, но и адвокат и председател на Софийски арбитражен съд. Освен всичко това обаче, Мария Янева е и една от малкото жени с главно „Ж“. Искрено й благодаря за истинското приятелство и партньорство, както и че ме направи част от това специално за нея благотворително събитие. 

НОВИНИ

Фондация „Искам бебе“ получи приза „Златно сърце“ в категория „НПО в действие“ на годишните награди на Business Lady Club ние „Bulgaria Business Review“. На тазгодишната церемония бяха отличени общо 13 благотворителни проекта и социални инициативи в 10 различни категории.

Церемонията по връчване на годишните награди на Business Lady Club за благотворителност и корпоративна социална отговорност се състоя на 21 януари. Домакин бе софийският хотел „Интерконтинентал“. Събитието се организира за шести пореден път от списание и клуб „Business Lady“ и списа-

Признание за дейността си по подпомагане на двойките с репродуктивни проблеми в България получи и фондация „Искам бебе“. Наградата „Златно сърце“ в категория „Неправителствена организация в действие“ бе връчена на председателя на фондацията Мария Янева от д-р Даниела Дариткова, председател на парламентарната група на ГЕРБ в Народното събрание. За свои ФЕВРУАРИ 2020 І

5

НОВИНИ

специални гости на събитието Мария бе поканила д-р Султана Петрова – заместник-министър на труда и социалната политика, Добрин Иванов – изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал и съпругата му Пламена Иванова, Емил Гущеров, пиара и продуцент Християн Гьошев, Гергана Георгиева и семейството й.

то да подпомогне, и гостите на сватбеното им тържество даряват пари за тях. Едната от тях е именно „За повече деца в България“ на фондация „Искам бебе“. Окрилени от щастието, Цецка и Йордан не искат да го пазят само за себе си, а да го дарят и на други двойки в България, за които досега то е изглеждало невъзможно.

Преди самата церемония Мария Янева взе участие и в специална конференция, посветена на темата „Корпоративна социална отговорност“. В лекцията си тя изтъкна добрите практики от работата на фондацията с корпоративни дарители и изказа признателността си към всички дългогодишни партньори на каузата „За повече деца на България“, без които тя нямаше да е постигнала такъв успех в национален план. Специални благодарности получи д-р Милен Врабевски, който е първият постоянен дарител на каузата и дългогодишен съмишленик. Сред изтъкнатите благодетели бяха и адв. Владилен Миланов, мотообществото, предприятие „Билла България“ и още няколко малки и големи български компании.

И други наши сънародници решават да последват добрия пример на Цецка и Йордан. Правят се още 12 сватби и редица рождени дни – всички с каузата на фондацията. От празненствата са събрани общо 50 000 лева. Цялата сума е дарена за финансиране на ин витро процедури за двойки с репродуктивни проблеми. Резултатите са налице. От любовта на семейство Караджови се ражда нещо прекрасно – нов живот. Благодарение на тях и на последвалите техния пример, чрез ин витро в България вече са родени седем деца, а пет са на път.

Мария припомни и примера на Цецка и Йордан Караджови – обикновени хора с добри сърца, които също стават благодетели на каузата. Тяхната сватба е по-различна от тази на повечето хора, защото на нея се събират средства за благотворителност. Семейство Караджови избира не една, а две каузи, кои6

І ФЕВРУАРИ 2020

Мария Янева сподели още, че от основаването на фондация „Искам бебе“ през недалечната 2007 г. вече са родени над 10 000 деца. Даряването на средства за ин витро постепенно се превръща в национална кауза, но всичко е започнало като нейна лична кауза. Мария разкри своя личен опит в борбата за дете. Тя и съпругът й са били сред многото двойки в България, чиято мечта за дете изглежда неосъществима. На Мария й е отнело 11 години да зачене. И когато тя и съпругът й прегърнали своето

малко копие, те разбрали какво е пълно щастие. Оттогава мисията на живота на Мария е да дарява щастие и на други хора с репродуктивни проблеми, защото всеки заслужава да стане родител. Пътят към забременяването и раждането може да е много дълъг и трънлив, но това не трябва да отказва семействата. Мария е успяла, а след нея и още хиляди двойки в България. Цифрата на родените дечица чрез ин витро расте, а заедно с нея и щастието на хиляди семейства. Наградата „Златно сърце“ за неправителствена организация в действие е напълно заслужена, защото Мария и целият колектив на фондация „Искам бебе“, който наброява немалко души, са помогнали на много двойки да се сдобият с така мечтаното и дълго чакано детенце и продължават да помагат и до днес. На конференцията Мария обяви последните данни от проучване, направено от фондацията. Според тях 145 хиляди двойки в България в момента искат дете, но не могат да имат. Тази цифра е твърде висока. В домовете на 145 хиляди двойки липсва пълно щастие, смях, детски плач. 145 хиляди двойки не могат да прегърнат своите малки копия. Това от своя страна е още една причина за демографския срив в България. Постепенно обаче у българите се създава гражданско съзнание в полза на повече деца. За това главен принос има фондация „Искам бебе“. 

НОВИНИ

Жребий определи седемте двойки, които ще получат по 5 000 лева финансиране за ин витро процедури от кампанията „Посади надежда“

За трета година Министерството на земеделието, храните и горите организира кампанията “Посади надежда“. За първи път тя беше в партньорство с фондация „Искам бебе“ и имаше за цел да подпомогне семейства с репродуктивни проблеми. Всеки можеше да се включи в кампанията, като закупи жива елхичка. Пет лева от стойността на всяко дръвче отиваха за каузата на фондацията. Двойките с репродуктивни проблеми в България имаха възможност да подадат заявление за безплатно финансиране от кампанията. Министър Десислава Танева съобщи, че в рамките на благотворителната кампания са закупени общо 6910 елхички. Щом настъпи пролетта, иглолистните дръвчета ще бъдат засадени. Предстои да бъдат обявени и местата, на които ще може да се случи това. Министърът сподели още задоволството си, че толкова много хора са отворили сърцата си за каузата, и обяви „Посади

надежда“ за изключителен успех в национален план. Тя се надява, че кампанията ще продължи да се разраства, ще събере още повече съмишленици и през 2021 г. броят на закупените живи елхички ще бъде още по-голям. Общата сума, събрана от продажбата на дръвчетата тази година, възлиза на близо 35 000 лева. Те бяха разпределени по равно измежду седем от кандидатствалите семейства, които бяха избрани на случаен принцип. Жребият се състоя на 29 януари в сградата на Министерството на земеделието, храните и горите в присъствието на министър Десислава Танева, представители на фондация „Искам бебе“, сред които основателя й Радина Велчева, координатора й за Южна и Централна България Еми Христозова и Християн Гьошев, както и няколко медии. Радина Велчева коментира, че общо 40 семейства са кандидатствали за кампанията. От тях 29 са отговаряли на зададените условия в инициативата. Съгласно тях можеха да участват само двойки, чиито ин витро процедури чрез донорска яйцеклетка не се покриват от Центъра за асистирана репродукция, т.е. нямат

право на държавно финансиране. Всяка от изтеглените чрез жребия седем двойки получи по 5 000 лева финансиране на ин витро. По ред на тегленето това са: 1. Камелия Борисова и Красимир Данчев 2. Живка Петрова и Христо Колев 3. Величка Хинрикс и Фритуерих Хинрикс 4. Климентина Керкенкова и Слави Керкенков 5. Евелина Рангелова и Светослав Трифонов 6. Пенка Рошлева и Владимир Данаилов 7. Таня Желязкова и Петър Петров Министър Десислава Танева и основателят на фондация „Искам бебе“ Радина Велчева бяха категорични, че надеждата е много важна за всеки един от нас. Не е толкова трудно да бъдем добри и да си помагаме един на друг. Няма по-голяма награда от благодарността, изречена на глас или спотаена в насълзените очи на хората. Неслучайно кампанията носи заглавието „Посади надежда“, защото дарява надежда на онези, които наистина се нуждаят от нея. Със съвместната си инициатива Министерството на земеделието, храните и горите и фондация „Искам бебе“ запалиха искрицата на надежда в седем български семейства и вече мечтата им за детенце не изглежда толкова далечна.  ФЕВРУАРИ 2020 І

7

НОВИНИ

Срещата ми Колонката на с Мими Християн Събитието “Знаменитост на България”, което аз организирам, не представлява само церемония по раздаване на награди. Всяка година то включва и някаква благотворителна кауза. Да избера каузата на “Знаменитост на България 2018” ми помогна една от участничките в събитието на име Яна Средкова, носител на титлата “Мисис България 2018”. Оказа се, че тя също подкрепя фондация “Искам бебе”, и затова не беше трудно да се спрем именно на тяхната кауза. Тогава звъннах на посочения телефон, а оттам ми вдигна Мария Янева, която е председател на фондация “Искам бебе”. Аз й разказах накратко за събитието и тя с голямо желание прие предложението ми да се включи. Съответно тя дойде на церемонията, която от своя страна мина много добре. Проведе се търг с лични вещи на знаменитостите, на който беше събрана немалката сума от 2500 лева, които аз след това предадох лично на фондацията. Една година по-късно аз отново звъннах на Мими с думите: “Мими, имам страхотна идея. Ще направя сърце, в което ще се събират капачки в подкрепа на фондация “Искам бебе”. Тя, разбира се, с радост прие моята идея. Оттогава насам аз не спирам да помагам за неща, свързани фондацията. Бих искал да изкажа възхищението си от Мими. Тя е човек с наистина огромно и златно сърце, човек за пример. Малко са вече хората като нея не само в България, но и по света. По професия Мими е адвокат и съдия в Международния арбитражен съд, но успява да съчетае професията си с председателството на фондация “Искам бебе”. Всичко, което тя прави, е с мисъл за другите и аз искрено й се възхищавам. Изключително благодарен съм за това, че я познавам, и че имам за приятел човек като нея.  8

І ФЕВРУАРИ 2020

Християн Гьошев е само на 20 години и е родом от София. В момента е студент във втори курс по национална сигурност. Вече три години се занимава с пиар на много известни личности, компании и на няколко бизнесмени и бизнесдами. Организатор е на светските награди "Знаменитост на България", както и на множество благотворителни събития, сред които базари и кампании. Част от тях са свързани именно с фондация "Искам бебе". За Християн е много важно младите хора да имат кауза, за която да се борят. Той е избрал фондация "Искам бебе", защото демографският срив е голям проблем, при това не само в България, но и в цяла Европа. Поради това Християн смята, че трябва да му се обърне много сериозно внимание. За доста от семействата в България децата са все още само мечта. Те се опитват непрекъснато да заченат, но това не се получава заради репродуктивни проблеми. Именно заради това Християн е избрал фондация "Искам бебе". Според Християн е абсолютно задължително всеки млад човек да има кауза, за да бъде активен в обществото и да се чувства полезен и значим. Всички сме част от едно общество, от едно цяло. Именно обединението прави нас самите по-силни, а проблемите - разрешими. 

СЪБИТИЯ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ЗА ПЕРИОДА ЯНУАРИ – МАРТ 2020 Г.

ИСКАМ БЕБЕ ВЪВ В. ТЪРНОВО

Светла

Пътят към дългочаканата рожба ме учи, промени и озари с идеята да уча психология, за да помагам.

Адриан

Приех с готовност и отговорност да водя поредната група за психологическа взаимопомощ, която фондация „Искам бебе“ предлага на двойки с репродуктивни затруднения в старата столица.

Новата година настъпи, а с нея започна и нашата работа, с която вече 13 години помагаме по всякакъв начин на двойки с репродуктивни затруднения в над 40 общини в страната. Във Велико Търново нямахме много време за почивка след традиционния коледно-новогодишен базар в града. През януари започна дейност поредна, четвърта, група за емоционална взаимопомощ, в която вземат участие и е безплатна за двойки от града и региона. Супервайзерът и този път е Мария Джонова - доказал се успешен психотерапевт в

към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Велико Търново. Имам придобита специализация „Клинична психология” в СУ “Св. Климент Охридски”, гр. София. Притежавам компетенции по семейна и фамилна терапия, когнитивно-поведенческа терапия и психодрама. В периода 2007-2010 г. съм работил като психолог и управител на „Защитено жилище за лица с умствена изостаналост” в град Дебелец. През 2014-2015 г. съм практикувал като психолог в „ЦПЗ - ЕООД” град Велико Търново. През септември 2015 г.

СЪБИТИЯ във ВЕЛИКО ТЪРНОВО за периода ЯНУАРИ – МАРТ 2020 г. областта на репродуктивната психология. Под нейно ръководство с групата ще работят Адриан Аврамов и неговият помощник Светла Димитрова, самата тя станала майка, благодарение и на посещенията си в първата група във Велико Търново през 2012 г., когато от 12

двойки 10 осъществиха мечтата си да бъдат родители. АДРИАН Казвам се Адриан Дамянов Аврамов. На 42 години съм. Завършил съм „Социална педагогика” и „Психология” и специализация „Психолог-консултант“

ФЕВРУАРИ 2020 І

9

ИСКАМ БЕБЕ ВЪВ В. ТЪРНОВО

създадох частен кабинет. Водил съм практики на студенти със специалност “Психология” по програма “Студентски практики”. От 2016 г. съм управител и ръководител на Център за психологическо консултиране и психотерапия “ЛОГОС” в ДКЦ 1 ЕООД - Велико Търново. Към настоящия момент в екипа ми работят широк спектър от специалисти: детски и възрастови психиатри, детски психолози и логопеди. Приех с готовност и отговорност да водя поредната група за психологическа взаимопомощ, която фондация „Искам бебе“ предлага на двойки с репродуктивни затруднения в старата столица. СВЕТЛА Сядайки да пиша тези редове, поглеждам календарчето, което виси вече седма година на вратата на детската стая. Усмихвам се и цялата ми същност потреперва от онази необятна любов. Закачен е на страничката ,,Ангелска молитва’’ за месец април 2013 г. Да, 10

І ФЕВРУАРИ 2020

календарчето на „Искам бебе“ с надслов ‘’Приказка за надеждата с Ангелите на Мира’’. Текстът ,,Април пристъпва нежно с боси крачета и рисува цветен венец върху младите коси на влюбените момичета. Лилавите пеперуди любопитно надничат в момчешките очи, а ангелите събират шарен и вкусен прашец от цветната градина на новия слънчев ден. И от тази пролетна магия се появяват пеещи люлки. Да, има една тайна, която знае само вятърът’’. Даааа, тази тайна тогава понесе и моя вятър. Тайната на „очакването, което ни дава смисъла на земното същест-

вуване’’! Дааа, ти вече растеше в мен, мое скъ-

по дете! Казвам се Светла Димитрова. Доброволец съм към фондация ,,Искам бебе’’ във Велико Търново. Бях участник в групата за психологическа помощ и подкрепа на двойки с репродуктивни затруднения през 2012 г., водена от психолог Мария Джонова. И да, успях! Успях да изляза от неприемането, да прегърна проблема и да посрещна 2013 г., знаеща ,,къде живее любовта’’. Пътят към дългочаканата рожба ме учи, промени и озари с идеята да уча психология, за да помагам. Моята сбъдната мечта Никола се превърна в каузата на живота ми, за да помагам професионално и

през личния опит на двойки с репродуктивни проблеми. Сертифицирах се в курс от две нива по психосоматика. Завърших курс по неврографика - базово ниво. Започнах обучение в сформираната група за психологическа помощ и подкрепа на двойки с репродуктивни затруднения, водена от психотерапевта Адриан Аврамов. Продължавам, сбъднах мечтата си и предавам нататък. Обичам да изработвам дамски аксесоари брошки, диадеми, украшения, средствата от които дарявам на двойки със затруднения по пътя към детето. През 2019 г. организирах събитието ,,С любов’’ с идеята това да е още един начин да се даде информация за възможностите при репродуктивни затруднения. Темата беше: “Жената - силна и вдъхновяваща, но и забравяща нежната си същност”. Към всичко това за разкош се представяха и красиви ръчно изработени аксесоари. И тази година събитие „С любов’’ ще има. То по-

СЪБИТИЯ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ЗА ПЕРИОДА ЯНУАРИ – МАРТ 2020 Г.

расна и ще заразява все повече хора отново в подкрепа на двойките. Щастлива и благодарна съм за пътя, обичам и творя, уча и ще предавам нататък!

Само в рамките на няколко дни се очертават две мероприятия, средствата от които отново ще са за двойка от община Велико Търново. На 29.02. и 01.03. в центъра на града под наслов “Мартенички си купи - щастие за бебе подари!” предлагахме дарени ръчно изработени мартенички. Следващото събитие назовахме „Изкуството ражда живот“, защото на 05.03. в салона на читалище “Искра” в сърцето на старата столица младите артисти от Езикова гимназия “Проф. д-р Асен Златаров” ще играят отново с благотворителна цел пиесата “Криворазбраната цивилизация” по Добри Войников. Фондация “Искам бебе” изказва искрени благодарности на всички свои симпатизанти, доброволци, съмишленици от града и региона за доверието, което градим заедно в името на новия живот. 

Младежи “Ротаракт” За втори път на 07 и 08 март, младежите от “Ротаракт” - Велико Търново, ще проведат кампания под наслов “С цвете в ръка срещу репродуктивните проблеми”. Със събраната от същото събитие през миналата година сума от Търновска община беше подпомогната двойка, която е бременна чрез донорска яйцеклетка. Блогът на Светлана „С любов“ порасна Събитието „С любов“ порасна! От разговори за женската същност и представяне на дамски чанти и аксесоари, то се разви в арт терапия и психологическа подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми. В най-женския месец нека сме отново заедно и празнуваме красотата, творчеството и вдъхновението! Да сбъднем мечтата и да предадем нататък С любов и Искам бебе! Събраните средства от продажбата на дамски чанти и ръчно изработени аксесоари ще бъдат дарени на двойки с репродуктивни проблеми.

ФЕВРУАРИ 2020 І

11

ИСКАМ БЕБЕ ВЪВ В. ТЪРНОВО

Страничката „С Любов“ Страничката „С Любов“ е създадена от Светлана Димитрова – доброволец на „ИСКАМ БЕБЕ“ от 2009 г., а към днешна дата – ко-терапевт в Групата за емоционална подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми във Велико Търново. Страничката на Светлето „С Любов“ порасна! През март отбелязваме втория й рожден ден с теми за женската същност и красота, с представяне на модни дамски чанти и аксесоари. „С любов“ израсна в нещо ново - в изкуство, свързващо вътрешния ни свят с външния. Празнуваме заедно красотата, творчеството и вдъхновението! Показваме как заедно сбъдваме мечтите си и предаваме доброто 12

І ФЕВРУАРИ 2020

нататък - С Любов и Искам бебе! Събраните средства от продажбата на дамски чанти и ръчно изработени аксесоари ще бъдат дарени за психологическа помощ и подкрепа на двойки с репродуктивни затруднения. Ние от „ИСКАМ БЕБЕ“ сме щастливи, че каузата ни е „заразна“. Споделяме с вас, скъпи читатели, думите на нашите посланици „С Любов“:

СТРАНИЧКАТА "С ЛЮБОВ"

Велислава Господинова - брокер ,,За мен е чест да мога да дам своя малък принос към толкова красива кауза. Децата са всичко, те са смисълът на живота! Слънцето! Стремежът да имаме това щастие е най-истинският и човешки копнеж.”

Ренгинар Рубил - икономист, студент по психология Рени подкрепи каузата в помощ на двойки с репродуктивни проблеми, избирайки брошка „С Любов“ в любимия си цвят – аквамарин.

Оля Гранкина – художник-дизайнер, арт треньор по неврографика „Бъдещето са нашите деца! Каузата на Светли е прекрасна творческа и вдъхновяваща.“

Глория Лалова – физиотерапевт, гр. Добрич ,,Подкрепям каузата на Светли, защото вярвам в доброто. Защото вярвам, че чрез каузите ние, хората, се обединяваме с една обща цел, а именно - да върнеш вярата в живота на хората, които имат най-голяма нужда в този момент. Подкрепям каузата на Светли, защото всеки човек преминава през някакъв етап от живота, в който има нужда от подкрепа. Подкрепям я, защото аз искам да съм част от хората, които ще бъдат подкрепа за някой друг. Подкрепям каузата на Светли, защото всяка двойка заслужава уважение за смелостта, която има, за да вземе едно от най-важните решения някога - да има дете. Подкрепям каузата на Светли, защото вярвам, че съществуват чудеса и тази кауза ще бъде чудото за всеки, който има нужда от него!“

Детелина Гаджева - филолог, мениджър транспортна дейност ,,Искам Брошка“ Тя дарява ме с красота, Сърце, изпълнено с доброта. С вдъхновение, любов и без суета, Пее моята душа: „ИСКАМ ДА ДАРЯ“ Усмивки, щастие и светлина по пътя на всяко БЕБЕ по света! Да! Това Бижу е символ на Любовта С любов, Детелина Гаджева

Мариана Костова – лаборант химик, гр. Русе Застава зад каузата за повече деца за България. ФЕВРУАРИ 2020 І

13

ИСКАМ БЕБЕ ВЪВ В. ТЪРНОВО

Яна Гъркова - експерт европейско финансиране За каузата – С любов! Екатерина Александрова – медицински секретар „За повече сбъднати мечти - предай доброто нататък!“

Прекрасната Бела Юлиянова с диадема „С любов“ за повече детски усмивки. Благодаря ти Наталия Юлиянова – банков служител, гр. Свищов

14

І ФЕВРУАРИ 2020

Калин Желязков - икономист, мениджър продажби, гр. Русе „Каква е мотивацията да подкрепиш една благотворителна кампания? Може да е заради каузата, заради това, че правиш нещо добро или... Аз се впечатлих от ентусиазма и всеотдайността, които видях в Светли. Това е вдъхновение и радост, които Светла влага, за да помогне и да популяризира дейността на тази кампания. Този й искрен и чист ентусиазъм стопли сърцето ми и съм готов да помогна. Искам да подкрепям тези хора, които търсят добродетелността и отварят пътя на надеждата.“

Моника Симеонова - Ингилизова – преподавател в ТУ - София, ИПФ - Сливен „Да подкрепиш конкретна кауза, да даряваш и да си съпричастен, е заявка, че имаш желание да промениш света около себе си заедно с хора, които споделят твоите ценностни представи и път за решаването на актуален проблем. Аз подкрепих благотворителната кауза на фондация „Искам бебе“ спонтанно и нееднократно. Времето за благотворителност не е само по Коледа. Нека отворим сърцата си и днес, защото протегнатата ръка за помощ утре може да бъде вашата или на ваш близък. Едно от най-смислените неща, които можете да направите за своите деца, е да ги възпитате в дух на съпричастност и любов, да ги научите колко е ценно да помогнеш и да дариш. Благодаря на всички, които всеотдайно работят по благотворителни каузи.“

СТРАНИЧКАТА "С ЛЮБОВ"

Юлиана Георгиева - търговия на дамска мода „Вдъхнових се от красивите аксесоари „С Любов“. Моят син избра диадема с красиво цвете за подарък на негова приятелка. Уникалният ръчно изработен аксесоар ще зарадва едно момиченце и ще даде подкрепа на семейство, чакащо своето бебе. Вдъхнових се от събитието „С Любов“! Светла Димитрова го превърна в традиция! Ще участвам с предложения на дамски модели от модната ми страница и събраните средства ще даря за каузата. Водена съм от майчината любов и вярвам, че заедно сме по-силни.“

Милена Тодорова – графичен дизайнер, фотограф „Като майка сбъднала своето чудо Момчил по дългия и труден път, безрезервно отворих сърцето си за каузата „С любов“. От много години Светли изработва прекрасни аксесоари за благотворителните базари на фондация ,,Искам бебе‘‘, но в събитието „С любов“ тя успя да обедини хора от различни сфери в една кауза, да даде ценна информация на нуждаещите се по пътя към дете и да ни вдъхнови около темите за женското начало и красота. „С любов“ се превърна в традиция, а не просто еднократен акт. Подкрепям, защото всеки, извървял пътя, знае колко е тежко за двойката да се справи финансово. Доброто ме докосна, ще помогна при изра-

ботването ръчно на аксесоари за събитието. Вдъхновена от идеите на Светли, реших да предложа фотосесия „Време за нас“ пред обектива на Мими. Събраните средства от нея ще бъдат дарени за каузата.“ 

Екипът на сп. „ИСКАМ БЕБЕ“ пожелава на Светла и каузата й „С Любов“ попътен вятър във всяко начинание.

ФЕВРУАРИ 2020 І

15

ИСТОРИЯ НА ИН ВИТРОТО

МЕТОДЪТ ИКСИ

МЕТОДЪТ ИКСИ И

нтрацитоплазменото инжектиране на сперматозоиди в яйцеклетката (ИКСИ) е един от съвременните методи, използвани в репродуктивната медицина за лечението на безплодие. ИКСИ (ICSI Intracytoplasmic sperm injection) е една от разновидностите на ин витро оплождането. Предварителната подготовка при класическата ин витро процедура и ИКСИ е идентична. Разликата е в начина, по който се извършва оплождането. При класическия ин витро метод яйцеклетката се поставя в среда с множество сперматозоиди (между 50 000 и 100 000), докато при ИКСИ се избира един сперматозоид с добри показатели. Оплождането става чрез инжектиране на този сперматозоид директно в цитоплазмата на яйцеклетката. Процедурата се извършва с помощта на микростимулатор, като се работи с микроскоп.

Началото

След като през 1978 г. английски-

те специалисти Патрик Стептоу и Робърт Едуардс постигат големия пробив с раждането на първото в света ин витро бебе Луиз Браун, през 80-те години на миналия век започват и опитите за доусъвършенстване на методиката. Защото, макар и поставени в съответна среда, яйцеклетките невинаги се оплождат. Но ИКСИ се разработва и във връзка с т.нар. „мъжки фактор”, за да се намери по-ефективно решение за мъжете с про16

І ФЕВРУАРИ 2020

блемна спермограма - т.е. когато сперматозоидите са с ниска подвижност, когато са малък или нулев брой, когато има проблеми с ерекцията или еякулацията и т.н. За първи път за ИКСИ е докладвано през 1987 г., а оплождането на яйцеклетка чрез този метод става през 1990 г. Новината за дете, родено с помощта на ИКСИ, този път идва от Белгия. Това се случва на 14 януари 1992 г. в Центъра за репродуктивна медицина Vrije Universiteit в Брюксел, ръководен от авторитетни-

те учени Пол Деврьо и Андре ван Стиртегем. А успехът е дело на италианския специалист проф. Джанпиетро Палермо.

ИКСИ днес

След първия успех, прилагането на ИКСИ бързо се разпространява и в други страни и скоро започва да се прилага все по-масово в практиката на специалистите по репродуктивна медицина. Смята се, че методът дава по-високи резултати, отколкото стандартната ин витро процедура. Но прилагането и успеваемостта зависят от всеки конкретен случай. През последното десетилетие ИКСИ (както и цялата репродуктивна медицина) претърпя сериозно развитие, като целта е методът да се усъвършенства в максимална степен, за да се постигне по-висока успеваемост. 

ЗА ПЪРВИ ПЪТ В ИСТОРИЯТА СЕ РОДИ ЗДРАВО ДЕТЕ ОТ НЕЗРЯЛА ЯЙЦЕКЛЕТКА

ИСТОРИЯ НА ИН ВИТРОТО

ЗА ПЪРВИ ПЪТ В ИСТОРИЯТА СЕ РОДИ ЗДРАВО ДЕТЕ ОТ НЕЗРЯЛА ЯЙЦЕКЛЕТКА За първи път в историята се роди здраво дете от незряла яйцеклетка, взета преди 5 години от онкологично болна пациентка.

През 2015 г. 29-годишна майка от Франция е диагностицирана с рак на млечните жлези. След като й назначават химиотерапия, лекарите я предупреждават, че това може да предизвика безплодие. Ето защо Майкъл Гринберг – ръководител на отделението по репродуктивна медицина и запазване на фертилността в университетската болница „Антоан Беклер” близо до Париж, предлага на пациентката да замрази нейни клетки преди началото на лечението. Резултатите от ултразвуковото изследване показали наличието на 17 яйцеклетки в яйчниците й, но всички те били незрели. Използването на хормони за стимулация на яйчниците би отнело твърде много време, а и би могло да ускори развитието на раковите клетки. Затова

лекарите решават да извлекат незрелите клетки и да ги замразят. Това бил абсолютно нов вариант в криоконсервирането на яйцеклетки по метода IVM (in vitro maturation) – съзряване в лабораторни условия и последваща витрификация, т.е. силно охлаждане без образуване на ледени кристали във вътрешността на клетката.

5 години по-късно, когато жената се излекувала от онкологичното заболяване, лекарите установяват, че единственият начин за забременяването й е да бъдат използвани замразените преди терапията яйцеклетки. Яйцеклетките са размразени, оплодени и една от тях е трансферирана в матката на 34-годишната пациентка, която родила напълно здраво момченце.  ФЕВРУАРИ 2020 І

17

ИСТОРИЯ НА ИН ВИТРОТО

ОНКОФЕРТИЛНОСТ

ОНКОФЕРТИЛНОСТ Тереза Вудруф

Онкологът и ендокринолог Тереза Вудруф за проблемите на раждането, които предизвикват противоракова терапия, и за различните подходи към възстановяването функциите на яйчниците

18

І ФЕВРУАРИ 2020

През последните 40 години изследванията в областта на диагностиката и лечението на ракови заболявания интензивно се придвижват напред. Учените предоставят на света препарати, които лекуват онкологични заболявания от различен тип. В сравнение със 70-те години на 20-и век, статистиката по оцеляване е по-оптимистична, особено когато става дума за деца: 85% от младите пациенти биват излекувани напълно от ракови тумори. В светлината на прожекторите в областта на онкологията се разкрива едно ново проблемно поле: все повече изследователи изместват вниманието от въпросите на диагностиката и лечението и работят върху повишеното качество на живота на хората, излекували се от рак. Противораковата терапия въздейства аресивно на организма и има странични ефекти. Един от тях е репродуктивната дисфункция. За решаването на този проблем учените интегри-

рат изследвания в областта на онкологията и репродуктивното здраве. При пресичането на тези дисциплини се появява онкофертилността – ново поле на медицинските изследвания, където специалистите се занимават с въпросите на репродуктивната дисфункция и хормоналния дисбаланс при пациенти, излекували се от рак. Механизми за действията на противоракова терапия Независимо от типа рак, всеки един пациент се сблъсква с репродуктивна дисфункция. Проблемът се състои в поразяващото действие на противораковата терапия. Целта на онкологичната помощ е да бъдат унищожени раковите клетки и спряно тяхното бързо възпроизвеждане. За постигане на този ефект лекарствата въздействат не само на органа, заразен с рак, но и на всички останали. Алкилиращите агенти, които се използват при рак на шийката на

ОНКОФЕРТИЛНОСТ

матката и различни типове левкемия, лъчевата терапия и химиотерапията унищожават раковите клетки. Едновременно с това те предизвикват множество странични действия: токсичност от страна на сърдечно-съдовата система и черния дроб, косопад и увреждане на клетките на репродуктивните тъкани. Най-голяма щета за репродуктивната система нанася този вид лечение, при който областта на таза се облъчва с радиация. Специалистите специално изтъкват трансплантацията на костен мозък като една от стерилизиращите процедури. За успешна трансплантация цялото тяло на пациента се облъчва с радиация: това се прави, за да се отстрани напълно стария костен мозък. Разбира се, в хода на тази операция другите органи също са облъчени, което влияе негативно на техните функции. Рискове при мъжете и жените Мъжкият организъм произвежда сперма от стволови клетки, които се възстановяват през целия живот. Затова пълната стерилност при мъжете е по-скоро рядкост: обикновено към края на лечението в тях остават поне няколко стволови клетки, които след 5-10 години произвеждат сперма. За женския организъм, обаче, това не е толкова просто. Жената се ражда с милион първични фоликули в яйчниците, които имат първостепенна важност за репродуктивната система, тъй като се развиват, докато ово-

цитите в тях не прераснат в готови за овулация яйцеклетки и възможно оплождане. През целия си живот – от раждането до менопаузата – организмът не произвежда нови яйчникови фоликули. Затова за женското репродуктивно здраве ранното изчерпване на яйчниковия резерв, предизвикано от противоракова терапия, често се оказва фатално: пациентките могат да изгубят толкова фоликули и до 27-мата им година да не им останат изобщо. Тогава при тях настъпва менопаузата, а това означава, че няма да успеят да забременеят.

За най-малките пациентки, които в началото на лечението не са преминали пубертета, ситуацията се усложнява. В техния случай намаляването на яйчниковия резерв не само води след себе си проблеми с раждането, но и нарушава нормалния хормонален цикъл. По тази причина пациентките рискуват да не достигнат полова зрялост. Именно затова при оценка на рисковете, свързани с репродуктивната система, лекарите винаги вземат предвид

възрастта на пациента, заедно с типа рак и видовете лечение, което той получава. Начини за запазване на фертилността В днешно време за запазване на репродуктивните функции са необходими специални процедури: събиране на репродуктивни клетки преди началото на противораковата терапия и тяхното последващо съхранение. На мъжете се предлага да консервират своята сперма, а на жените – да дадат яйцеклетки и ембриони за съхранение. Специалистите са достигнали значителни резултати при криоконсервацията на яйчниковите тъкани. За тази цел те правят биопсия на яйчника и замразяват това парченце от тъканите за последващо използване. Тези методи са полезни не само за възстановяване на детеродните функции на пациентите, но и са базова техника, която се използва в изследванията. Актуални изследвания в областта на онкофертилността Специалисти от Woodruff Lab и Oncofertility Consortium при Northwestern University в Чикаго търсят нови подходи за разФЕВРУАРИ 2020 І

19

ИСТОРИЯ НА ИН ВИТРОТО

ОНКОФЕРТИЛНОСТ

решаване на проблема онкофертилност. Преди всичко, те разработват техники на отглеждане на индивидуални фоликули. Във всеки фоликул има овоцит и клетки, които го заобикалят и поддържат. Сложно е да бъде поддържана в изкуствени условия структурата на техните връзки. За тази цел изследователите са създали кубическа система за отглеждане на фоликули, в която се дава възможност възпроизвеждането на естествените връзки между овоцита и клетките около него. Те разчитат, че тази технология ще може да бъде приложена за отглеждане на незрели фоликули от криоконсервираните яйчникови тъкани. В подобни случаи лекарите биха могли да вземат тъкан от яйчника на тригодишна пациентка, например, и на основата й да отгледат фоликули, които да й позволят в бъдеще да има деца. Друг подход е биопротезирането на яйчниците, което позволява да бъдат запазени и репродуктивните функции, и хормоналният баланс. Специалистите от Woodruff Lab печатат на 3D-принтер мрежести структури, в които могат да бъдат разположени индивидуални фоликули и по този начин да ги трансплантират обратно. Биопротезите се печатат от хидрогелово “мастило” – желатин. Това вещество, производно на колагена, е гъвкаво и е нетоксично по отношение на телесните клет20

І ФЕВРУАРИ 2020

ки. С помощта на биопротезирането на яйчниците учените вече наблюдават раждане при мишки. Сега те работят за адаптиране на тази стратегия и при хората. Оптималният подход при проблемите на онкофертилността е нивелиране на негативното действие на противораковата терапия на яйчниците. Ако пациентките могат да пият таблетка, която предпазва техните яйчници от облъчване и химиотерапия, това би било идеално. Затова днес ние работим над създаването на неоадюванти, които да защитават фертилността. Тяхното действие е на

основата на антимюлеровия хормон (АМХ) – репродуктивен хормон, който ограничава прекомерния растеж на репродуктивните тъкани и регулира активността на фоликулите. Изследванията показват, че повишените нива на AMH могат временно да блокират активността на яйчниковите фоликули, да го спрат в ранна детска възраст. Тази корелация може да бъде използвана за разработване на лекарства, които осигуряват хормонална защита на естественото снабдяване с първични фоликули.

Бъдещето на онкофертилността Най-оптимистичната перспектива е пълното премахване на онкофертилността като проблемно поле. Фармацевтичните компании продължават да разработват противоракови лекарства, чието действие става все по-целенасочено. Ако успеят да изобретят препарати, които да действат само на раковите клетки и не поразяват здравите органи, рисковете за репродуктивната и хормоналната системи на пациентите ще изчезнат. В такъв случай онкофертилността ще се окаже област на медицината с най-кратък живот. Технологиите, които ние развиваме за решението на проблемите, свързани с фертилността, могат да бъдат прилагани и за други медицински цели. Биопротезирането на яйчниците може да се използва при хирургична корекция на пола и за лечение на заболявания на матката, фалопиевите тръби и други дисфункции на женската репродуктивна система. От неоадювантите, блокиращи активността на фоликулите, може да започне разработването на ново поколение женски хормонални контрацептиви. Източник: https://postnauka.ru/ faq/154669?fbclid=iwar0hq01l88g wi26_o7nc4iyogpt4ev9mvgsh62j _1gz eatblnl8bjrsi7s8 Превод от руски на български: Вероника Михайлова 

“ЦИФРОВО” ДЕТЕ: КАК СЕ РАЗВИВАТ РЕПРОДУКТИВНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

ИСТОРИЯ НА ИН ВИТРОТО

„ЦИФРОВО” ДЕТЕ:

КАК СЕ РАЗВИВАТ РЕПРОДУКТИВНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ 17% от населението на Русия е бездетно, в Германия – една трета от страната, което е много сериозно. Как учените решават този проблем? Износването и раждането на дете - тази интимна част в живота на човека - все повече се подлага на влияние на цифровите и репродуктивни технологии. Те са шанс да имат дете тези, които по естествен път никога не биха успели. Но споровете по отношение на етичната страна при използване на репродуктивните технологии са постоянни. Жената, която мисли за зачеване на дете, на първо място проверява своето здравословно състояние и го коригира в случай на необходимост. Същото се отнася и за здравето на партньора. Инфекциите, предавани по полов път, са голяма заплаха за детето, което ще се роди. А изследвания за това обикновено правят мъжете, при това без особен ентусиазъм. Компанията British Condoms е разработила i.ConSmartCondom електронно приспособление

във вид на пръстен, което диагностицира хламидия и сифилис. Всички данни се предават в мобилно приложение. Неговата стойност е приблизително $74, но още не е пуснато в продажба и е достъпно само по предварителна заявка във Великобритания.

ТОЧНИ ДАННИ Използвайки тест за бременност, може да се сгреши в интерпретацията на резултата и се налага процедурата отново и отново да бъде повтаряна. Според статистиката експресният тест дава погрешен резултат в 1-3% от случаите. Цифровият тест за бременност, разработен в САЩ,

има много предимства в сравнение с обикновените лентови или касетни тестове: реагира на наличието на репродуктивния хормон, дори ако само се постави под струя урина; показва резултата със символите „+” има бременност и „-” - няма бременност, вместо неясни ивици; измерва нивото на хормона в урината, за да определи гестационната възраст, и показва една, две, две, три или повече от три седмици от зачеването. Очевидно е, че бъдещето се крие в точността и бързината на диагнозата на бременността.

РАЗКРИЙТЕ И НЕУТРАЛИЗИРАЙТЕ Всяка жена по време на бременността си преминава скрининг. Той комбинира данни от биохимичен анализ на кръвта и изследванията от ултразвук. Също така той открива отклонения на генетично ниво и дава възможност на лекарите да отстраняват тези рискове, а ФЕВРУАРИ 2020 І

21

ИСТОРИЯ НА ИН ВИТРОТО

“ЦИФРОВО” ДЕТЕ: КАК СЕ РАЗВИВАТ РЕПРОДУКТИВНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

на бъдещата мама да роди здраво дете. През септември 2018 г. в Казахстан бе проведен 2-ри конгрес на медицинските генетици от страната с участието на техни чуждестранни колеги. Докторът на медицинските науки Гулнара Святова отбеляза, че цифровият скрининг е намалил броя на мъртвородените деца в страната четири пъти, намалял е и броят на родените с малформация деца. На конгреса беше представен нов тандемен мас-спектрометър, който и звършва генетичен анализ и е абсолютно безопасен за бременни жени. Една капка кръв е достатъчна за диагностициране на 49 наследствени болести. За съжаление, понякога нелечимо заболяване, открито в матката, се превръща в медицинско показание за аборт.

РЕПРОДУКТИВНИЯТ ИЗБОР А колко жени, отново по медицински показания, никога не могат да забременеят? 17% от населението на Русия е бездетно, в Германия – една трета от страната, което е много сериозно. Но репродуктивните технологии все още не стоят на главно място не заради глобалната епидемия от безплодието, а заради влошаването на мъжкото поколение с всяко поколение. Днес цифровите технологии са насочени към борба с дадения проблем. Например, всеки мъж може да си направи обикновена спермограма на своя смартфон: учените са разработили технология, коя22

І ФЕВРУАРИ 2020

то се свързва с телефона и позволява не само да бъдат разгледани и преброени сперматозоидите, но и оценява тяхната подвижност. Как работи това? Мъжът събира материал в специален резервоар, реагентът заспива и се изчаква 10 минути, докато течността е готова за анализ. След това мъжът трябва да постави пробата върху стъклото на устройството и да го свърже към смартфона, който автоматично стартира приложението и показва резултатите. Също така цифровите технологии започват да помагат и на жените да се борят с безплодието. Например, с помощта на изкуствен интелект успешно е проведена операция по трансплантация на матка от една жена на друга, с което помага тя да износи своето дете в донорска матка. Това е първата в историята на медицината операция, в която роботът позволява на жената да познае радостта от майчинството.

ИЗКУСТВЕНА УТРОБА Противозачатъчни средства, IVF, сурогатно майчинство… Какво следва? Следва изкуствена матка, за съз-

“ЦИФРОВО” ДЕТЕ: КАК СЕ РАЗВИВАТ РЕПРОДУКТИВНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

под контрола на цифровите технологии. Агнетата израснали без отклонения в развитието. В следващите три години филаделфийските учени планират да проведат първите клинични опити, включващи човешки ембриони.

даването на която се борят учени от целия свят, позовавайки се на успехите на раждането на недоносени деца, прекарали само половината от термина в матката на майка си. Но задачата им е още по-трудна: петдневен зародиш трябва да се развие в изкуствена матка преди възрастта на петмесечен плод. Според статистиката само 30% от бебетата, родени в 22-ра седмица от бременността, оцеляват. За такива бебета е много трудно да се полагат грижи и изкуствената матка може да бъде спасение. Освен това, бездетните жени или тези, които не могат да имат деца по медицински показания, биха могли да изпитат радостта от майчинството благодарение на изкуствения орган. Междувременно лекарите от детската болница във Филаделфия наскоро съобщиха, че са успели да създадат изкуствена матка за ембриони на агнета. Етапът им на развитие е съответствал на етапа на развитие на човешкия ембрион за период от 22-24 седмици. Ембрионите на животните били сложени в найлонов плик с течност. В него са вкарали кислород и тръбички, доставящи жизненоважни вещества

Не е далеч 2074 г., за която още през 1924 г. Джон Холдейн предсказва, че само една трета от децата ще бъдат износвани по естествен път. А в по-близката 2024 г. учените от проекта SpaceLifeOrigins възнамеряват да направят още един амбициозен експеримент: да проведат раждане в открития космос, което ще допринесе за колонизацията на други планети в бъдеще. Планът е такъв: да бъде създаден космически инкубатор, в който човешката сперма и яйцеклетки да се оплодят в космоса под контрола на цифровите технологии, ембрионът да бъде износен на Земята от жена-доброволец, а раждането да стане в космоса. Остава ни да се надяваме, че технологиите, които обещават „цифрови“ деца, ще донесат повече полза, отколкото вреда, а биологичните и социалните основи на семейството няма да бъдат подкопани. Източник: https://www.forbes.ru/forbeswoman/370537-cifrovoy-rebenokkak-razvivayutsya-reproduktivnyetehnologii Превод от руски на български: Вероника Михайлова  ФЕВРУАРИ 2020 І

23

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

ИСТОРИЯТА НА КРАСИ ОТ СТАРА ЗАГОРА

Историята на Краси от Стара Загора “...За любовта няма мярка...” Красимира Иванова е психолог и доброволец на „ИСКАМ БЕБЕ“ от 2009 г. От 2011 г. води безплатни Групи за емоционална подкрепа на жени с репродуктивни затруднения. Помага на десетки жени от Стара Загора да преминат по-лесно по тежкия път на безплодието. През 2010 г., след 10 години борба за дете, ражда близнаците Анжела и Паоло. Щастието на Краси и съпруга й Иван е огромно! През 2014 г. се случва най-голямата трагедия в живота на едно семейство - Паоло загива на пешеходна пътека в Стара Загора. Животът на Краси се променя драстично. Тя става инициатор на гражданско движение “Аз съм бъдещето. Пази ме!” През 2017 г., точно на 14 февруари, Краси роди прекрасната Белла, която днес вече е на две годинки!

К

акво дете беше, Краси? Кои са най-ярките спомени от детството ти?

Господ цял живот ми е давал и вземал с пълни шепи. Детството ми е период, в който много 24

І ФЕВРУАРИ 2020

Снимки: "Дукс фото" - Стара Загора

ИСТОРИЯТА НА КРАСИ ОТ СТАРА ЗАГОРА

получавах. Имах прекрасно семейство, любящо, грижовно, подкрепящо се и обичащо се. Имах всичко, което може да иска едно дете – обичта на близките, свободата на детството, много игри и никакви, ама никакви тревоги. Родена съм в Стара Загора и първите 7 години от моя живот, аз, мама и татко, живеехме на квартира в едно мазе. Това беше и причината често да прекарвах дълги периоди от време на село, при майката на майка ми. Времето там и до днес пазя в

сърцето си като остров на спокойствието, щастието и откривателството. Често бягам там в мислите си, когато ми дотежи в днешно време. В летните горещи вечери често вадехме един дюшек, лягахме с баба и дядо отвън на терасата, под звездите, и те ми показваха съзвездията, докато заспя. Сигурно тогава се е родила мечтата ми да летя. Виждах звездите толкова близко, сякаш можех да ги докосна. Мислех си, че цялото небе е мое. Когато станах на 13, беше време Бог да ме раздели с онова, което ми беше дал. Майка ми почина от рак. В течение на една година тя ден след ден линееше пред очите ми, дълбоко в сърцето си знаех, че няма да я има скоро, но умът ми отказваше да го приеме. Та тя беше моята майчица, която ме обожаваше... Така свърши този мой първи живот. После не бях същата. Една година по-късно почти изгубих и баща си. При трудова злополука той получи 50% изгаряния в най-тежка степен. Никой не вярваше, че ще оживее. В продължение на две седмици всеки ден ме водеха при него в интензивното отделение на старозагорската болница, за да го видя „за последно“. Но Божията воля беше друга. Бог беше решил отново да ми дава. И пожали баща ми. Последва една година, в която за мен се грижеха двете баби, а татко изкара по болници в София, пластични операции, хепатити, рехабилитация. Когато татко се завърна в Стара Загора, не можеше да ходи. И с това се справихме. След което последваха сравнително спокойни години в моя живот.

К

ога и как се срещнахте с Иван? Как се “разпознахте” като двойка?

Завърших средното си образование си в емблематичната 1989 г. Отидох да уча в Пловдив и след завършването там, в най-голямата криза от демократичния период на България, се прибрах в Стара Загора. С работата беше много трудно. Основно съкращаваха. Но, имаше бум на заведения. Моя близка позната ми предложи да работя като сервитьор в едно барче наблизо до дома ми, аз приех и там срещнах Иван. Историята ни не е романтична, изобщо даже. Чак след година се разпознахме като двойка. Стана след едно излизане на компанията ми на дискотека.

Р

азкажи ни за Пътя към децата. Колко време пътувахте към близнаците и на какво ви научи този Път?

Оженихме се по всички правила на традицията. Първо той поиска ръката ми, направихме годеж и през 1994 г., на 30 октомври, сватба. Бяха наистина трудни времена. Всеки от нас търсеше своя път и професионална реализация. Искахме да почувстваме някаква сигурност в най-несигурните времена. Аз успях да започна работа в училище, а той в пожарната. И решихме, че е време да имаме дете. Но Бог отново се появи с бясна скорост в живота ми и реши да взема... или по-скоро да не дава... Сигурно всичко това има своя смисъл. Никога не обвиних Бог за неговите планове за мен. През 1996 г. започнах да търся начин да си помогна. Отидох в кабинет по стерилитет в града ФЕВРУАРИ 2020 І

25

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

ИСТОРИЯТА НА КРАСИ ОТ СТАРА ЗАГОРА

ни. Започнаха изследвания, лечение... Кюстендил. Тогава стерилитетът се лекуваше в Кюстендил. Там се запознах с няколко жени от София, които ми разказваха за д-р Павлета Табакова, която правела ин витро. Дадоха ми неин телефон. Аз не я потърсих веднага, вярвах, че бебето ще дойде. Изобщо не се съмнявах. Вярвах! И така още няколко години. Лекарят, при когото ходех в Стара Загора, д-р Кънев, един ден ми каза, че д-р Щерев прави клиника за ин витро в София. И ми препоръча да се обърна към него. Няма да забравя страха, срама, тревогата, с които престъпих за първи път прага на болницата на д-р Щерев. Бяхме ние и още една двойка на пациентските дивани, гледахме в земята и чакахме да чуем „Заповядайте“. Последваха няколко години, в които болницата на д-р Щерев се превърна в наш втори дом. Последваха 6 опита ин витро – всички неуспешни.

Г

убихте ли надежда и как преодолявате страховете си след неуспешните ин витро опити?

В началото – не. Стоях и си мислех – сега правя едно ин витро, забременявам и си отивам. Да, ама НЕ. Аз, обаче, с борбеността, която нося от баща си, вдигнах глава и си казах „Напред, моето момиче. Самосъжалението не е добър съветник.“ Разбира се, през цялото време до мен беше Иван. Успяхме, защото бяхме заЕДНО. Всеки от нас се отказваше в определен момент и губеше вяра, но никога не изгубихме вяра по едно и също време и двамата. Имаше много тежки момен26

І ФЕВРУАРИ 2020

ти. Спомням си след една стимулация как не можахме да извадим яйцеклетките, защото се разболях от пневмония. Този период, обаче, не го помня само със страховете. Имам прекрасни спомени и приятели, които срещнах по пътя си. И до днес те са от най-ценните хора в живота ми. Там някъде се срещнах и с „Ис-

си ръце над нас, за да изсипе благословията си. Сърчицата бяха две. Радостта беше тиха, семпла. Страховете бяха придворните дами на душата ми по време на бремеността. Още повече, че в началото на септември получих отлепване на едната плацента, почти бях изгубила едното бебе, но благодарение на д-р

кам бебе“! Обичам го това „Искам бебе“. Толкова подкрепа и любов не съм получавала от детството си.

Ина Цонева от Стара Загора, успяхме да овладеем процеса. Лежах през останалите 6 месеца. Почти не ставах от леглото. Бях на една шепа медикаменти. Напрежението от това да не тръгнат бебетата преждевременно беше огромно. С д-р Цонева крояхме различни планове как да постъпим, ако започне раждане преди термина. Бях при нея на преглед всяка седмица. И успяхме. В едно слънчево пролетно утро на 25.03.2010 г., Ани и Пао се появиха на бял свят в 37 г.с., доносени. Сърцето ми беше препълнено с любов и умиление. Сега беше мой ред да започна да раздавам любовта, онази, без която не можем и която бях получавала като дете. Мислех си, че това е всичко, което съм искала да ми се случи. Бя-

Ч

увството, което изпитахте след положителния тест за бременност? И новината - ще имате близнаци - как приехте това? Колко е голяма радостта от сбъднатата мечта?

Всъщност беше нещо като безтегловност. Не знаеш да се зарадваш ли, не разбираш много какво се случва, защото нямаш някакви по-особени телесни усещания. И много исках да си го запазя само за нас. Отидох да ми потвърдят бременността и да чуем сърчицето на бебето на 15 август 2009 г. Тогава разбрах, че Бог пак е протегнал и двете

ИСТОРИЯТА НА КРАСИ ОТ СТАРА ЗАГОРА

хме много, много щастливи цялото семейство. През всичките месеци Иван, сякаш малко в сянка, никога не измрънка, не се оплака, всичко вършеше с ентусиазъм и желание.

З

а Паоло и болката от земната раздяла - как се живее с такава мъка и има ли лек за нея?

Все още това е най-трудното нещо, за което трябва да говоря. Малко преди да се случи убийството на Паоло гледах един филм, който ме разтърси от дъното на душата ми – „Изборът на Софи“. Софи е еврейка, майка на близнаци, момче и момиче, която по време на Холокоста е изправена пред избора кое от двете си деца да даде за камерите на смъртта. И от нея се изискваше да реши бързо, ако не може, ще вземат и двете деца. Обзе ме безнадеждност и огромна тъга. Помолих се никога да няма такива раздели. Сякаш е било като предупреждение. И така, дотук приключи този ми живот! Отидохме в Ада и започнахме бавно, малко по малко да изграждаме новия си свят. Онзи, прекрасният, остана някъде изгубен завинаги. И аз отново не съм същата. Единственото нещо, което пазя от началото до края, е ЛЮБОВТА. Тя ми помага. Любовта и осъзнатостта колко дребна прашинка съм в този свят. И Анджи, и Иван, а после и Белла.

О

ткъде намери сили да продължиш борбата си за още едно дете? Кое те крепеше?

Крепяха ме както емоционални, така и чисто рационални доводи. Любовта и вярата, че светът е

добър. Егоистичното желание да усещам миризмата на бебе. Тъй като ние сме от по-възрастните родители, бих искала Анджела да отрасне със себеподобен и след време да не е сама. Сега те двете са едно поколение в дома ни и за тях е по-лесно и по-добре така. Като психолог също съм на мнение, че е много по-добре да се отглеждат и възпитават две деца, отколкото едно. Освен това, имаме стабилността и увереността, че можем да отгледаме още едно дете. Представям си след време пълен дом, деца, зетьове, внуци, събрани около масата в емоционални разговори... Така се връщам в детството си и онова, което съм преживяла тогава. Искам това да се пресътвори отново. Баща ми е от голямо семейство. Имам незабравими спомени от дните, в които всички се събирахме заедно при баба – децата играехме, родителите ни си говореха, а баба се суетеше около печката и се чудеше какво още да ни приготви. Надявам се, че Бог ще е милостив към нас и ще ми помогне да изживея това отново, но вече в друга роля.

С

какво беше различна бременността ти с близнаците и после с Белла - на почти 45 години?

Бременността с Белла беше много хубава, много спокойна. Нямаше ги страховете от първата бременност. Нямаше го задължителното лежане. Бях до последно в движение. Чувствах се прекрасно. Имах огромна подкрепа и виждах радостта на всички около мен – семейство, приятели, познати. Отново се чувствах благословена.

П

ромени ли се Анжела след раждането на Белла? Или как се измерва сестринската им любов?

Анджела очакваше Белла с голямо нетърпение, но намаше реална представа какво я очаква. Тя си мислеше, че ще има сестра, с която да играе, по-скоро кукла. В началото беше леко разочарована, че не може винаги, когато реши, да я взема, да я прегръща, ФЕВРУАРИ 2020 І

27

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

ИСТОРИЯТА НА КРАСИ ОТ СТАРА ЗАГОРА

че трябва да пази тишина, и да споделя мен с нея. Но постепенно промяната беше в тази посока, да стане поприемаща и споделяща. С времето стана и по-отговорна към държанието с Белла. Започна да разбира, че срещу нея стои друго човешко същество, което има свои потребности.

Т

воето призвание - и житейско, и професионално - е да разбираш емоциите на хората и да им помагаш да откриват себе си. Кога разбра, че психологията е твоята съдба?

В психологията съм влюбена много отдавна. В онези времена (имам предвид комунизма), обаче тя беше като химера. Истински я почувствах като мое призвание, когато започнах обучението си по психотерапия при Румен и Женя Георгиеви в Психотерапевтичен институп по социална екология на личността. Това обучение много ме промени. Промени моя светоглед. Извади го от индивидуализма. Промени схващането ми, че човек може да бъде разглеждан, лекуван, променян извън контекста. Представите ми за взаимоотношенията и личността станаха още по-загадъчни, трудно измерими и още по-голямо предизвикателство. А 28

І ФЕВРУАРИ 2020

аз обичам предизвикателствата. Както виждаш, нищо в живота ми не се е случвало лесно, а предизвикателствата ми дават тръпка, хъс и мотивация. Лесното ме отказва! И още нещо, това обучение, продължило близо 10 години, ме освободи от стреса, че трябва да съм като рентген, който чете хората и който стрес обучението ми по психология в университета ми беше вменило. Аз се изживявах като човек, който трябва да знае всичко за всеки. Психотерапията ме промени. Сега зная, че всичко, с което ми предстои да работя, е в клиента, и имам да го свържа с това, което е в мен. Ако мога така да го кажа с две думи – психологията ме научи да обощавам, синтезирам и категоризирам, а психотерапията - да анализирам и да деетикирам. Това е толкова хубаво!

З

а срещата с „ИСКАМ БЕБЕ“ и работата ти с жени с репродуктивни проблеми? Колко е ва-

жно “лечението” на емоциите да съпътства лечението на тялото?

С „Искам бебе“ се срещнах първо в качеството си на жена с репродуктивни проблеми. Жена, която търсеше решение на своя проблем. Когато човек се сблъска с нещо такова, той започва да преживява различни емоции, с част от които може да му е трудно да се справи, друга част може да му се струват нередни и да започне да се преживавя като лош човек, друга част пък да предизвикат чисто физически промени, т.е. да се проявят като психосоматика. Емоциите също са тези, които стоят в основата на взаимоотношенията ни с околните и ги променят. Често хората, двойките, семействата имат свои механизми за справяне с тези състояния и емоции. И се справят, като не допускат страданието да стане водещо в живота им. Понякога обаче се случва жената, мъжът, двойката да не намерят пътя. И това е възможно да се случи във всяка една кризисна ситуация. А стерилитетът е криза. Тогава няма нищо по-нормално от това да потърсиш компетентна помощ, от добре обучен терапевт, който ще може да те поведе в собствените ти емоции, а не

ИСТОРИЯТА НА КРАСИ ОТ СТАРА ЗАГОРА

да ти внушава своите. Това би направило жената, мъжа и като цяло двойката по-устойчиви и по-малко страдащи.

И

ма ли нещо, което не можеш да простиш към днешна дата?

Като цяло не съм злопаметна. Но за мен има непростими неща. Не съм от онези, дето са великодушни към всичко и всеки, но всъщност са объркани по отношение на добро и зло. Злото не бива да бъде прощавано. Никога няма да простя за отнетия живот на детето ми. Няма нещо, което да може да ме придвижи в тази посока! Никога! Това означава да предам Паоло! Има и други лични непростими неща, които не бих искала да споделя. А това са неща, които някой някога съвсем умишлено и с цел да ми навреди е направил!

К

ъм какво си непримирима?

Непримиримостта за мен е свързана с промяната и надеждата. Много неща в живота не ми харесват. Всяко нещо, което има надежда да бъде променено, ме кара да съм непримирима. Когато виждам обречеността, невъзможността да променя нещата, се смирявам. Добре е човек да има

някакви граници, за да се съхрани. Ако трябва да назова едно нещо, към което изпитвам много силна непримиримост, то това е насилието във всичките му форми.

П

овече мечтател или повече реалист си в живота?

За мен двете неща са много свързани и балансирането им дава баланс на живота. Има моменти,

в които повече мечтая, но после идва време, в което трябва да направя нещо за тези мечти. Първо идват мечтите, после ги превръщам в реалност и това ме кара да чувствам, че държа юздите на своя живот.

К

акво ще направиш, ако имаш непланирани дни?

Не зная. Нали затова са непланирани. Част от дните в живота ми са непланирани. Ей така, оставям се на този живот и на живия процес. Той винаги ми носи най-доброто, което може да ми се случи. Обикновено ми се обаж-

да някой, когото не съм чувала отдавна, или просто си стоя по пижама вкъщи, пазарувам или готвя, винаги нещо се случва. Слушам се и правя това, което в момента ми се иска.

К

олко любов имаш още за даване?

Надявам се много. Искам да е много. Не зная как се измерва любовта. Все още никой не и е намерил мярката. Но се надявам всеки ден да давам любов на хората около мен, защото въпреки че няма мярка за нея, тя има способността да се мултиплицира, а съм сигурна, че движещата сила на света е любовта. Аз съм получила любовта от своите родители и съм длъжна да я предам на своите деца, те на своите и така натаък...

У

рокът, на който искаш да научиш Анжи и Белла?

Ох, всеки ден им давам много уроци, понякога сигурно прекалявам, но ако искам нещо да разберат от мен, то е да не се оставят на посредствеността да ги води. Да горят, да обичат и да живеят този живот така, както на тях им харесва, въпреки всички страхове, които ще ги спират. Да бъдат смели!  ФЕВРУАРИ 2020 І

29

МОЯТ ПЪТ КЪМ ДЕТЕТО

ИНТЕРВЮ С Д-Р ГЕОРГИ СТАМЕНОВ

Д-р Стаменов за Родината, Семейството и Любовта (Продължение от брой 01/2020) Д-р Георги Стаменов е Човекът, помогнал на Краси и Иван да сбъднат мечтата си

Как живеем ние, хората в България?

В България сме обърнати или назад, или напред, обърнали сме си гръб. Гледаме в различни посоки. Аз това уча от природата, от животните, че трябва да се живее на мига. Това, което е назад, е било и си е там, а това, което е напред, е в мъгла. Всички живеят с някаква мисъл, че ще спечелят милион, или, че ще заминат някъде. Не гледат в това, което е в ръцете им. Другите гледат назад, какво е било. И като едните гледат назад, другите напред, те не се гледат в очите. Смятате ли, че българите мрънкаме повече, отколкото трябва, и затова не ни се получават нещата?

Отговорът е във въпроса Ви. Това, което ми прави напоследък много силно впечатление, което е застъпено при младите, дори и при моите деца, е, че

30

І ФЕВРУАРИ 2020

ние забравихме да се извиняваме, забравихме да казваме „Съжалявам, виновен съм.” Когато не се извиняваш, не съзнаваш вината си. Търсиш оправдание другаде. Не казваш „Аз мога да го направя”, а търсиш причини защо не си го направил и кой ти е попречил. Вместо да кажеш: „Сбърках, ще се върна на трасето и този път ще го скачам както трябва.” Това е лошото, да не вярваш в себе си и да търсиш вината другаде. Имате ли си пътеводна звезда?

Надеждата е пътеводна звезда. Тя е като светулка. Не е път, а е светлина. Тук ще кажа – и съпругата ми Надежда. Т.е., съгласен сте, че зад всеки успял мъж стои една силна жена?

Която е учудена, или по-точно удивена, защото никога не е очаквала, че такова нещо ще се случи.

Как бихте подредили думите Вяра, Надежда, Любов?

Аз вярвам във Вярата и Надеждата, не вярвам в Любовта. Не говоря за любовта между мъжа и жената. Любовта в момента е превърната в съвсем друго нещо. Не вярвам в любовта, защото тя и приятелството се купуват с пари. Любовта не се учи: или го имаш, или го нямаш. Как да научиш някого да обича, ако го няма в сърцето си? Какво не можеш да си купиш?

Здраве не можеш да си купиш. Не можеш да си купиш щастие нито в преносен смисъл, нито в пряк. Радвам се на всеки един миг от живота си. Както има една алегория „Твърде малко бонбони останаха в купата“, така и аз се радвам на всеки един миг, в който имам възможността да живея. Не правя разбори, гледам само пред себе си, в ръцете си, в тази светулка, наречена миг. 

ЕДНАКВИ ДРЕХИ ЗА ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО

089 327 4332 terracaeli.brand@gmail.com

https://www.facebook.com/terracaeli.brand/

НАШИТЕ ДОКТОРИ

Д-Р ЙОСИФ ДИМИТРОВ

Д-р Йосиф Димитров „...Страхувам се да се страхувам...“

А

ко се върнете години назад, бихте ли заменили лекарската професия с друга?

Сигурно няма да ви изненадам, ако кажа, че не бих заменил лекарската професия с друга. Това е животът ми. Може да звучи клиширано, но аз съм късметлия да правя нещо изключително смислено – да дарявам щастие. Отивам на работа с удоволствие.

О

ткъде черпите най-много сили и вдъхновение, за да продължавате да дарявате хората с надежда за дете?

Трябва да бъда честен с вас. Напразни надежди аз не дарявам. Въпреки бързината, с която се разви репродуктивната медицина, все още няма решение на всеки случай. Тревогата и очакването на хората, които търсят помощ от мен, ми вдъхват кураж и нямам право да ги разочаровам.

Р

азкажете ни за Вашето семейство и колко е важна подкрепата му, за да постигате успехите в работата си?

Късметлия съм, че ги имам. Съпругата ми винаги е разбирала и подкрепяла работата ми. Това беше и поводът да се запознаем преди много години, когато тя като журналист дойде при мен за интервю. Работата ни събра, както се казва. Синът ми се развива успешно, но избра друг път, различен от медицината.

32

І ФЕВРУАРИ 2020

К

ак се забавлявате? Любим спорт, хоби, книги...

Хоби са ми книгите. Обожавам да ги чета и купувам почти всички нови издания. Често правя и дарения на читалищни библиотеки, защото е невъзможно да съхранявам вкъщи толкова много книги. Обичам също и да карам ски. Напоследък се увлякох по скандинавско ходене с щеки. Когато имам възможност, предпочитам да се разхождам на чист въздух,

К

ои са най-големите Ви страхове - в медицината и в живота?

Страхувам се да се страхувам. Според мен е грешно да хвърляш енергия в страха, вместо да я използвам

за да промениш нещо.

С

кое свое постижение в работата Ви като лекар се гордеете най-много? И колко е важно да намериш правилните хора, с които да вървиш напред?

Има много неща, които са ме карали да се чувствам доволен като лекар. Сред тях са участието ми в екипа, помогнал за първото българско бебе в епруветка. Следващите години имах късмета в създадения от мен център да бъде заченато първото бебе, родено в България от замразена яйцеклетка. Първата и единствена за момента в България криоконсервация и последваща трансплантация на овариал-

Д-Р ЙОСИФ ДИМИТРОВ

на тъкан също е дело на специалистите от центъра. „Наше“ е и първото бебе, родено по програмата на Столична Община „Ин витро с донорска яйцеклетка“. И спирам дотук, за да не звучи като самохвалство. Успехите за мен са нещо, споделено с екипа на клиниката, защото науката медицина се развива от съмишленици. Освен с утвърдени специалисти, аз работя и с много млади хора, от които има какво да науча.

К

оя болест при жената смятате за неизлечима?

И при жената, и при мъжа има болести, които нямат лек, но и не могат да бъдат излеку-

вани, ако сам човек не иска да си помогне. Например, често повтарям на двойките да не чакат, когато детето се бави. Няма нищо срамно и странно да отидеш с партньора си на консултация, когато след 6 месеца опити няма забременяване. Своевременно потърсената медицинска помощ може да реши много репродуктивни проблеми, но ин витро процедурите са подходящи за не повече от 20% от двойките.

К

ъм днешна дата - какво е за Вас безплодието? И къде можем да търсим отговора на въпроса: кои са причините за безплодието?

Безплодието за мен е

предизвикателство, което ме човърка от много години. Към всяко проблемно зачеване трябва да се подходи индивидуално. Успехът понякога идва бързо. Друг път извървяваме дълъг път, както се случи наскоро с една прекрасна двойка, след 10 години борба да имат син. Мисля, че през годините повечето от причините за безплодие станаха известни. Понякога дори само отслабване с няколко килограма и жената успява да зачене. Младостта е времето за рожба и двойките днес знаят, че не трябва да се чака, когато бебето се бави. Медицината в тази област се разви изключително бързо и в помощ на семействата. Щастлив

съм, че много се промени и отношението към семействата с репродуктивни проблеми. Темата безплодие днес не е табу.

К

ой е Вашият личен лечител?

Лечителите за мен са много. Това са моите учители, които все още практикуват. Разчитам много и на младите колеги, които съм обучавал и сега се развиват успешно.

К

акво бихте желали да кажете на хората, които тепърва тръгват по Пътя към детето?

Вървя по този път от толкова години и продължавам да се изненадвам колко смели хора срещам по Пътя на детето. Този път не е лек, но само тези, които са тръгнали, ще стигнат до края.

К

ак бихте довършили изречението: „Любовта е ...“?

Любовта е силата, която ни напомня да се грижим за здравето си, защото ако не сме здрави, ще страдат най-любимите ни хора. Любовта е детска усмивка. Любовта е силата, която те кара да бъдеш по-добър. ФЕВРУАРИ 2020 І

33

НАШИТЕ ДОКТОРИ

Д-Р ЙОСИФ ДИМИТРОВ

Последни новини Д-р Димитров и доц. Тодоров посетиха Ин витро центъра на Кьолнския университет

Допълнителна информация:

Д

-р Йосиф Димитров кой е той?

Роден в гр. Гоце Делчев. Завършва медицина в Първи Санкт-Петербургски медицински университет, Русия, 1976 г. Асистент в института по ендокринология в отделение „Физиология и патология на женската гонада” след положен конкурсен изпит през 1982 г. Тогава придобива и специалност по акушерство и гинекология. Участва в екипа, заченал първите бебета инвитро в България. През 1995 г. д-р Йосиф Димитров създава своя клиника. Тази година става четвърт век, откакто със своите колеги Ин Витро АГ център Димитров сбъдват мечти!

34

І ФЕВРУАРИ 2020

В продължение на няколко дни през януари д-р Йосиф Димитров и доц. Пламен Тодоров гостуваха на колегите си от Ин витро центъра на Университета в Кьолн. Работното посещение на двамата специалисти беше с цел обмяна на опит и е част от програмата на Ин Витро АГ „Димитров“ за работа с академичните институти и висши учебни заведения в страната и чужбина. „Репродуктивната медицина се развива изключително Безплатни консултации От години всяка последна неделя на месеца в д-р Йосиф Димитров и екипът дават безплатни консултации в клиниката. Нуждаещите се от съвет семейства трябва предварително да позвънят на телефона на регистратурата, или да направят заявка на имейла на клиниката, като по-

бързо и за да бъдем в крак с новостите, трябва да поддържаме тясна връзка с колегите си по света“, заяви д-р Димитров. Освен ползотворните разговори за новостите в медицината, д-р Димитров и доц. Тодоров имаха възможността да се докоснат до работата на колегите си. Един от тези моменти специалистите запечатаха в снимки.

сочат две имена и телефон за обратна връзка. Консултациите са безплатни и анонимни. По повод 8 март безплатни консултации ще има и в деня на празника на жената. Д-р Йосиф Димитров е подкрепял различни благотворителни инциативи. Всяка година участва в Дните на репродуктивно здраве на сдружение „Зачатие“, като лично дава безплатни консултации. Включи се и в инициативата Национален кабинет по репродуктивно здраве на фондация „Искам бебе“ и периодично консултира безплатно двойки във Враца. 

НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ... Д-Р МИЛЕН ВРАБЕВСКИНОВИНИ МБАЛ "НАДЕЖДА"

Представяме ви... Д-р Милен Врабевски

...Мисията е една и съща на всички хора по света - да живеят за другите хора...

Д-р Милен Врабевски е приятел на ИСКАМ БЕБЕ от създаването на организацията през 2007 г. Той е първият дарител за каузата ни и до ден днешен подкрепя редица проекти на ИСКАМ БЕБЕ в областта на демографията и промяната на обществените нагласи към хората с репродуктивни проблеми. С финансовата помощ на д-р Врабевски се родиха над 50 жадувани българчета. Към днешна дата д-р Врабевски подкрепя 22 многодетни семейства от проекта „ГОЛЯМОТО СЕМЕЙСТВО“. Самият д-р Врабевски е многодетен баща. Той е учредител и председател на фондация „Българска памет“.

В какво семейство израснахте, д-р Врабевски? Откъде са корените Ви? Потомък съм на стари Възрожденски родове от Тетевенско, Етрополско и Лозенградско, Източна Тракия (днес в Турция), всички заселили се във Варна. И по май-

чина, и по бащина линия всички са все заклети родолюбци, но и доста успели за времето си хора. Някак бяха намерили начин да се справят с превратностите на историческата, българска съдба. Какви са спомените

от детството Ви? Красиви. Спомени за игри безкрай, но за мен си имаше и много сериозна подготовка за училище. Семейната ми среда оформи родолюбивото ми и човеколюбиво отношение към страната ни и хората. Моментите на разоча-

рование нямаха шанс да доминират. Това бе важен трамплин за отскок в правилната посока. Как се насочихте към медицината? Имам много лекари в рода си, вкл. майка ми. Досегът от ранно детФЕВРУАРИ 2020 І

35

НАШИТЕ ДАРИТЕЛИ

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ... Д-Р МИЛЕН ВРАБЕВСКИ

ство до тази професия затвърди в мен усещането за полезност. Да, това бе за мен начинът да бъда полезен на хората около мен. Много се постарах да стана студент, а като студент отново давах максимума от себе си да напредна в медицината. Изкарвах всяка свободна минута в спешните кабинети във Варна, както и в операционните. Е, не си намерих работа като хирург, но определено не съжалявам. Развих огромна структура, а впослед-

ствие и паралелни бизнеси в научно-изледователската и развойна дейност. Стигнах до европейски и местни отличия, като „Питагор“ на МОН за най-голям инвеститор в НИРД, “Шампион на растежа” + “Печат за качество” от Европейската комисия, “Най-иновативно предприятие” и “Отличие в иновациите” от ЕС и пр. Какво е бъдещето на медицината според Вас? Коя ще бъде

основната разлика, която ще обозначи медицината на бъдещето?

2 важни посоки се очертават за последните 10-ина години: персонализираните лекарства и намеса в генома, за изкореняване на някои болести. По първата тенденция - просто се разбра, че човешкият организъм е и въпрос на доминиращи индивидуални особености. За всеки тип организъм е редно да има различни медикаменти, с оглед уникалността му. Кога решихте да започнете да се занимавате с благотворителност? Какво Ви прово-

36

І ФЕВРУАРИ 2020

кира? От много малък се занимавам с това. Усещането за полезно съществуване ми е вменено и има твърда почва в съзнанието ми. Винаги съм гледал как да помогна и как да бъда максимално полезен на хората от средата, в която съм потопен. Търсих целенасочено всякакви начини да бъда в услуга на близки, приятели, хора в неравностойно положение. Това е вид мисловна нагласа. По-късно разбрах, че е и неразделна част от формулата ми за успех. Защо избрахте „ИСКАМ БЕБЕ“ за своя кауза? С какво тази кауза е различна за Вас и какво мислите, че е нужно, за да се развие още по-успешна дарителска политика по отношение на семействата, тръгнали по пътя за мечтаното дете? Неразделна част е от инвестицията ми в децата на България, което смятам за мое Символ верую. Най-важно за България днес е да се раждат българчета и да бъдат обичани, живеещи в мир, баланс и хармония. Нищо друго няма толкова голя-

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ... Д-Р МИЛЕН ВРАБЕВСКИ

мо значение. Мисля, че заедно правим останалото, за да е успешна тази кауза. Как се съчетават музиката, медицината и благотворителността? Един общ стил на живот и мислене са. Всичко върви заедно в четвъртото измерение, където човешката логика не работи. Участват в намиране Божественото вътре в нас. Това ни помага да се научим да се раздаваме безрезервно и да градим подобренията на средата, за които мечтаем. На какво учите децата си? Къде ги водите в свободното си време? На обич. Започвам от личния пример. Те трябва да бъдат безрезервно обичани на първо място. И наистина, на едно дете не му трябват книги по психоло-

гия, а само безусловна любов. Децата ми знаят колко са важни за мен. Оставям ги сами да си изберат любимо поприще. Водя ги навсякъде, където усещам полза да се изградят като пълноценни личности... Включително и събития в полза на българското с фондацията ми. Любими са общите ни посещения на мюзикъли, например...

Как Ви промени родителството? Родителството е шансът, който Господ ни дава да се научим да живеем с мисия (т.е. - за другите хора). При мен има малко по-широк смисъл, защото третирам като мои всички деца на България, вкл. от диаспората. Затова съветвам тези, които нямат, или не искат да имат деца, просто да се грижат за някого. Децата на България имат нужда от това. Лесно ли прощавате? Какво не бихте простили? Мисля, че прощавам всичко на тази възраст. Не съм убеден, че така е редно, но е факт. Не съм съдник

никому и правя за обществото си всичко, което зависи от мен. Мечтател ли сте или здраво стъпил на земята? По-скоро второто, с уговорката, че съм сбъднал всичките си мечти дотук... Дори и не много ясно дефинираните. Затова водя беседи на тема “Психология на успеха”, за да споделя големия си опит в боравенето с мечтите... Вашата лична мисия? Мисията е една и съща на всички хора по света - да живеят за другите хора. Моите цели са свързани с това. На този етап ми се иска да разширя още дейността на фондацията ми „Българска памет“. Как да запазим България жива? С лично участие, без тънки сметки. Родолюбецът не чака признателност и благодарност. Просто работи за държавата си.  ФЕВРУАРИ 2020 І

37

Д-Р АН И ЕНДОКРИНОЛОГИЯТА

Д-Р АН И ЕНДОКРИНОЛОГИЯТА Д-р АН, разкажете ни малко за себе си? Толкова сте млада, а имате толкова много истински последователи и пациенти, които Ви обичат? Какви са най-ярките Ви спомени от детството и какви качества калиха във Вас родителите ви, училището, университетът...

• Казвам се Ангелина Недялкова или просто д-р АН и завърших медицина през 2013 г. (значи не съм чак толкова млада), но може да се каже, че съм едва в началото на моето кариерно развитие. Определям това начало с момента на взимането ми на специалност по ендокринология и болести на обмяната и знам, че имам още много да извървя, живот и здраве. Реших да избера една неутъпкана пътека, като наред с трупането на знания и опит реших да създам страницата си във Фейсбук и да започна работа по собствен сайт, като тогава изобщо не знаех накъде ще ме отведе това. Всъщност и до днес срещам различни препятствия и въпроси, но усещам, че съм по моя си път, че съм в правилната посока. Знам, че давам най-добро38

І ФЕВРУАРИ 2020

то от себе си и хората усещат това. С цялото си сърце вярвам, че ако правиш това, което обичаш, и това, в което намираш смисъл, нещата рано или късно се случват, а малките и трънливи пътеки могат да те отведат до мястото, на което искаш да стигнеш. Като дете бях доста буйна и своенравна, кипяща от енергия, която не знаех къде да насоча, докато на станах доброволец в Българския червен кръст (БЧК). Това ми даде страшно много и в голяма степен е причината да стана лекар. Може да се каже, че ми помогна да осъзная призванието си да помагам на хората. Родителите ми не са лекари, но за щастие винаги са ме подкрепяли да следвам мечтите си и са ме научили да отстоявам

себе си. Медицинският университет също оказа силно въздействие върху мен. Години наред се питах дали наистина е нужно обучението ни да е толкова продължително (почти 7 години медицина и най-малко 4 години специализация). Вече знам отговора - да, нужно е, защото това те изгражда като характер, като личност, калява те. Лекарят се учи да не мрънка, да се справя с предизвикателствата, да се адаптира. Добрият лекар трябва да бъде разумен, целеустремен, постоянен и да може да взима решения, които понякога са много трудни. За да усвоиш всичко това и да успееш да преодолееш себе си, се изисква време, не става за година-две. Преди да поговорим за медицината, ще Ви попитам за промяната, която настъпи в живота Ви, след като родихте Вашата дъщеричка? Какво се случи с Вас, със семейството Ви? Описва ли се с думи майчинството?

• През 2018 г., малко преди Коледа се роди моят ангел – Биляна. Тя

Д-Р АН И ЕНДОКРИНОЛОГИЯТА

и към днешна дата виждам, че съм направила най-добрия избор за себе си. Щастлива съм, че успях да намеря начин да съчетая нещата, които обичам, с медицината и ендокринологията. ме промени още повече и допълни същността ми. Научи ме на търпение и на смирение. Това малко детенце за една година ми помогна да разбера толкова много неща и ми показа, че съществува любов на пълното себеотрицание. Разбира се, старая се да постигна баланс и да намирам време за себе си, за работата си и за нещата, които обичам, защото мисля, че тя ще расте много по-щастлива, ако аз съм щастлива и се чувствам комфортно. Понякога изобщо не е лесно, но пък това му е чарът на този живот. Биляна и съпругът ми Недялко ме вдъхновяват, дават ми сили и кураж да тръгна по нови пътища и да следвам мечтите си. Тяхната обич за мен е истинско богатство.

Кога решихте, че медицината ще е Вашата пътеводна светлина?

• Може да се каже, че късно реших, че точно медицината е моя пътеводна светлина. Колебаех се доста между нея и други хуманитарни науки със социална насоченост. Винаги съм обичала да пиша, да говоря, да бъда ментор. Често по този повод са ми казвали, че трябва да стана адвокат, но според мен за адвокатската професия се изискват много качества, които аз нямам

Защо ЕНДОКРИНОЛОГИЯ? Отвъд стандартните медицински граници – разкажете ни с какво се занимава Ендокринологията?

• Ендокринологията предизвиква такива чувства и вълнение в мен, каквито може да предизвика една любов между двама души. Сигурна съм, че за всеки специалист неговата специалност е това, което за мен е ендокринологията, но все пак… Тя е млада наука, тепърва се развива. Неща, които доскоро са били правило, утре вече са мит. Постоянно се откриват нови хормони, рецептори, механизми на действие, патофизиологични механизми на заболяванията, нови възможности за терапия. Всичко това е интересно и вълнуващо, но и доста задъл-

жаващо. Трябва всеки ден да четеш, да следиш и да поддържаш ниво. За мен ендокринологията е много повече от наука за хормоните. Тя изучава и изследва връзката между всички жлези в тялото, техния баланс. Това включва контрола на физиологични процеси, като хранене, регулация на метаболизма, поддържане на електролитния и водния баланс, ритъм бодърстване-сън, растеж, терморегулация, регулация на сърдечния ритъм, адаптация на организма в условия на стрес, чувството на обич и привързаност, майчинския инстинкт, репродуктивните ни функции и много други процеФЕВРУАРИ 2020 І

39

Д-Р АН И ЕНДОКРИНОЛОГИЯТА

си в организма… Мисля, че тя има роля навсякъде и за всичко. За мен добрият ендокринолог трябва да бъде като детектив. Нещо като Шерлок Холмс. Когато открие едно нарушение, той трябва да събере всички улики и след това да открие причината за него, да предвиди до какви други нарушения би могло да доведе, а крайната му цел е възстановяване на сложния и фино регулиран хормонален баланс в организма. За съжаление, обаче, колкото и добри детективи да сме, все пак не сме вълшебници. Някои изменения и нарушения са необратими или генетично определени и тогава можем единствено да направим всичко по силите си максимално да подобрим качеството на живот на пациентите и да се опитаме да им предложим някакви решения на проблема. Пациентът винаги трябва да е информиран и да може да направи избор за себе си. Защо е толкова важно да „следваме“ хормоналните съвети, които ни дава тялото, докато лекуваме безплодие?

• Един от недостатъ40

І ФЕВРУАРИ 2020

ците на нашето съвремие е, че отдавна сме спрели да „слушаме“ тялото си. Вярвам, че ако започнем повече да анализираме и да разчитаме сигналите, които ни дава, ще сме много по-здрави като цяло и това със сигурност ще повлияе на репродуктивната ни функция. Научили сме се да пренебрегваме нуждите си, да правим нещата по инерция. Не спим достатъчно, не се храним пълноценно, не си отпочиваме. Често натрупаната преумора се смята за мързел, а това не е така. Кои са основните хормони, които изследваме при безплодие и защо?

• Проблемът с безплодието е, че причините за него могат да бъдат хиляди – от анатомични особености, изменения, инфекции и заболявания - до генетични заболявания и ендокринни нарушения. Понякога не може да бъде открита причина за него и тези случаи не са никак малко. За да открием или отхвърлим ендокринен проблем, трябва да изследваме функцията на женските гонади (яйчниците) и на мъжките гонете (тестисите), както и функцията

Д-Р АН И ЕНДОКРИНОЛОГИЯТА

на хипофизата и хипоталамуса, под чийто пряк контрол се намират. Нерядко се налага оценка и на надбъбречните жлези, които също произвеждат андрогени (т.нар. мъжки полови хормони). Освен половата система, ние трябва да анализираме цялостното здравословно състояние на пациентите и да съобразим дали може да има друго ендокринно нарушение или здравословен проблем, които биха могли да доведат до безплодие. За тази оценка ни помага, на първо място, подробна анамнеза (разпит на пациентите) за техните оплаквания, фамилна анамнеза и история на заболяването или проблема после следва обстоен преглед, по време на който следим за различни признаци и симптоми, и накрая - хормоналните изследвания, които смятаме за необходими и ще ни помогнат да се ориентира-

ме. Първоначално при мъжете за оценка на тестикуларната функция се изследва спермограма, а за определяне на функцията на яйчниците при жените се взима кръвна проба за хормонален анализ. Най-често се изследват естрадиол (Е2), фоликулостимулиращ хормон (FSH) и лутеинизиращ хормон (LH), в съчетание с тиреостимулиращ хормон (TSH), който е показател за функцията на щитовидната жлеза и хормона пролактин (PRL), секретиран от хипофизата. За оценка на овулацията, освен фоликулометрия и тест за овулация, биха могли да се изследват и нивата на прогестерон. А яйчниковият резерв може да бъде оценен, като се изследват нивата на антимюлеров хормон (AMH) и инхибин В. Важно е и да се съобрази фазата на менструалния цикъл, в която ще бъдат направени някои от изслед-

ванията. При симптоми и признаци на високи андрогени (хиперандрогения) и/или ехографски данни за синдром на поликистозните яйчници могат допълнително да се изследват тестостерон, дехидроепиандростерон-сулфат (DHEA-s), андорстендион, сексхормон-свързващ глобулин (SHBG), в някои случаи се изследва и 17-хидроксипрогестерон (17-ОH Progesterone). Ако има съмнение за инсулинова резистентност и нарушения във въглехидратната обмяна, е необходимо да се проведе обременяване с глюкоза (ОГТТ), като освен кръвната захар се изследва и имунореактивният инсулин (IRI). Репродуктивните проблеми могат да бъдат вследствие на нарушена функция на надбъбречните жлези – болест на Адисон или синдорм на Кушинг, и ако има подозреФЕВРУАРИ 2020 І

41

Д-Р АН И ЕНДОКРИНОЛОГИЯТА

ние за някое от тези заболявания, трябва да се проведат изследвания и в тази насока. За оценка на общото състояние са необходими пълна кръвна картина и биохимия. Лично аз предпочитам да правя анализ и на 25(ОН) витамин D заради често срещания дефицит, който е добре да бъде компенсиран преди настъпването на бременността. Тези изследвания съвсем не са наложителни при всеки пациент, а при някои се налагат допълнителни функционални тестове. Те просто служат за ориентир, в зависимост от индивидуалните потребности в конкретния случай. Вашите лични наблюдения към момента – какви са основните ендокринологични проблеми, които стоят пред младите хора, желаещи да имат дете?

• Много фактори и заболявания биха могли да окажат негативно влияние върху плодовитостта. Наблюдаваме една нарастваща честота на затлъстяването и инсулиновата резистентност, което води до проблем както при мъжете, така и при жените. Често срещано нарушение при дамите е синдромът на поликистозни яйчници (PCOS). От другите ендокринни нарушения най-чести са нарушената функция на щитовидната жлеза и високите нива на пролактин (хиперпролактинемия), които могат да се дължат на различни причини. Иска ми се също да обър42

І ФЕВРУАРИ 2020

нем внимание на една друга съвременна тенденция – употребата на стероидни препарати от мъжете, които посещават често фитнес зали-

те и поднорменото тегло на жените, които нямат достатъчно мастна тъкан. Когато говорим за ендокринни нарушения, няма как да пропуснем факторите на околната среда и начина на живот, пряко въздействащи върху ендокринната функция и фертилността. Те остават подцене-

ни, а често могат да бъдат коригирани и това да доведе до положителни резултати. Такива са стресът, безсънието, хранителният режим, тютюнопушенето, липсата или прекомерната физическата активност, употребата на алкохол, на пластмаса и други. Трябва да вземем предвид и възрастта. Въпреки че според препоръките по гайдлайн, първо трябва да се започне със спермограма при мъжа, съветвам пациентите да започнат диагностичното уточняване едновременно при двамата партньори, защото много често в практиката, нарушения са налице и

Д-Р АН И ЕНДОКРИНОЛОГИЯТА

при двамата. Така би могло да се спести ценно време. Мисля, че най-успешният подход при търсенето на причината за безплодие и лечението му е ползване на специализиран репродуктивен екип, който включва акушер-гинеколог и ендокринолог, а при необходимост и уролог, които работят в тясна колаборация помежду си. Смятам, че е крайно време да се обърне по-голямо влияние на психо-емоционалния фактор и нуждата на двойката от подкрепа в този труден за тях момент и може би в екипа има място и специалист, който да се погрижи за това. Какво бихте желали да кажете на хората, които тепърва тръгват по Пътя към детето?

• Искам да им кажа, че им предстои труден път, че е възможно често да изпитват отчаяние, да се чувстват обезверени, безнадеждни… Ще подложат връзката си на хиляди изпитания. Да, има и щастливци, които няма да минат през всичко това, но те трябва да се подготвят, че може да ги сполети и че това е реалността за повечето двойки. Но искам също да им кажа, че си струва. Струва си всяка една битка и болка, и ако успеят да се справят с всичко това, да го преодолеят, ако успеят да преминат през него и да съхранят обичта си, докато държат рожбата си в ръцете си, всичко намира своя смисъл. Най-щастливият и смислен ден в живота ми беше денят, в който станах майка. Хубаво е също да знаят, че не са сами в тази битка и по-

вечето лекари наистина искаме да им помогнем не просто да се излекуват, а да сбъднат един свой копнеж. Хубаво да знаят и че могат да намерят подкрепа от неправителствени организации, които са се посветили на това като вас в „Искам бебе“. Какво е за Вас Любовта? Любовта е навсякъде, но за да е открием, първо трябва да я намерим в нас самите. Чували ли сте за “здравословната” любов? Всички знаем, че има любов от пръв поглед (някои са я изживели, други само са чували за нея), за разрушителна любов, за платонична любов и още не знам колко вида, а всеки бленува за онази “истинска любов, която ти спира дъха”... Сега ще се опитам да ви обясня как аз разбирам любовта и каква е в моите очи. Любовта трябва да е здравословна, да успее да излекува раните и да заличи белезите, да ти дава въздух, да те кара да мечтаеш и да ти дава сили да следваш мечтите си, да те кара да бъдеш себе си (а не такъв, какъвто партньорът ти иска да бъдеш), но и да те държи трезво и здраво на земята и да ти казва истината, дори когато не ти харесва особено. Разбира се, здравословната любов също минава през трудности, през периоди на отчуждение и различни перипети. Но здравословната любов може да се самоизлекува, защото тя е търпелива, блага и основана на взаимно уважение и доверие. Но като всичко здравословно, понякога е нужно време, за да осъзнаем, че това е най-доброто за нас.  ФЕВРУАРИ 2020 І

43

МЛАДИТЕ В АРТ

МЕРГЮЛ ФЕРАДОВА

МЛАДИТЕ В АСИСТИРАНИТЕ РЕПРОДУКТИВНИ ТЕХНОЛОГИИ Мергюл Ферадова е един от най-младите специалисти - биолози в клиника “Малинов”. Само на 25 години и родом от Севлиево, тя се е посветила на ин витро процедурите и носи щастие на хората и нов живот. Тя завършва средното си образование в СОУ „Васил Левски“ с природоматематически профил. Учи висше в Софийския университет, специалност биология. После следва обща и приложна биология в НБУ, а след това записва специалността „Репродуктивна биология“ в Пловдивския университет. В момента има професионална квалификация „Здравен мениджмънт“ и работи в клиника “Малинов”.

Как отговаряше като малка на въпроса: “Каква искаш да станеш, като пораснеш голяма”?

Бях малко раздвоена. Едното ми желание беше да стана лекар, а другото – да бъда актриса. Защо избра биологията за твоя професия?

Винаги съм искала да се занимавам с ин витро.

44

І ФЕВРУАРИ 2020

Кандидатствах медицина, но не бях приета на първо класиране, затова се насочих към биологията. През първата година на обучението любимите ми предмети бяха ембриология и хистология. Това ме накара всъщност да се замисля за ин витро. Какво знаеше за диагнозата „безплодие“, преди да започнеш

да се занимаваш с ин витро оплождане? Толкова си млада, а ежедневно преживяваш мъката на много хора... Как се справяш с това? Имаш ли си свой начин да съхраниш позитивизма и вярата в успеха?

Преди да започна да се занимавам с ин витро, знаех почти всичко за безплодието, но като че ли все още не се бях насочила изцяло към ре-

МЕРГЮЛ ФЕРАДОВА

продуктивната медицина. Обаче не спирах да се интересувам от ин витро процедури и непрекъснато ходех на допълнителни практики в БАН, свързани с ин витро. Те още повече ме запалиха. Лично аз смятам, че когато двойките с репродуктивни проблеми се обръщат към специалист в ин витро център, той трябва да бъде подготвен да окаже не само професионална помощ на пациента, но и психологическа. Аз съм наясно с факта, че хората, които идват при нас, са с много тежка история и задължително се нуждаят от психологическа подкрепа. Всеки един пациент знае, че винаги може да разчита на помощ и съдействие от моя страна. След негативно ЧХГ (тест за бременност), аз знам, че винаги има път към успеха, независимо дали той ще се случи от първия, втория или пък третия път. Затова приветствам всички пациенти да не се отказват и да вярват в избора си на лекар. Разкажи ни какво точно се случва в „лабораторията на живота“. Как се чувстваш, когато знаеш, че съдбата на едно семейство, мечтаещо за свое дете, зависи именно от теб?

Ин витро процедурата е дълга и сложна. Прави се пункция и се взимат яйцеклетки от жената и сперматозоиди от мъжа,

в зависимост от метода на оплождане. Когато се прави ИКСИ (интрацитоплазмена инжекция) или ИМСИ (интрацитоплазмена морфологично селектирана инжекция), трябва да се денудира яйцеклетката и да се види как изглежда морфологично тя. Важно е да се провери дали тя е

среда, в която да се развие и да стане ембрион. Всеки ден ембрионите се вадят и се наблюдава доколко са се развили, дали има достатъчно бластомери. Грижим се за тях все едно са нашите деца. Когато морфологично те изглеждат добре, ние много се радваме, защото шансът за

зряла за оплождане или в случая е за интрацитоплазмена инжекция. Ние я оглеждаме и даваме оценка дали е зряла или не, както и дали има по нея фрагменти, клъстери и други забележки по преценка на ембриолога. То представлява вкарване на единичен сперматозоид в яйцеклетката, която след това се поставя в специална

имплантация тогава е по-голям. Целта ни е достигнем до положително ЧХГ и жената да бъде

ФЕВРУАРИ 2020 І

45

МЛАДИТЕ В АРТ

МЕРГЮЛ ФЕРАДОВА

много щастлива, че е бременна. По принцип в клиника „Малинов“ изполваме протоколи на „ESHRE 2019“ (Европейско общество по репродуктивна медицина и ембриология) и поради тази причина гледаме да връщаме ембрионите на петия ден, защото тогава има по-голям шанс за имплантация.

тим и съответно да даряваме хората с деца. Познавам щастието да станеш родител и съм длъжна да се опитам да дам на повече хора шанса да изпитат това чувство. Вечер се прибирам и се опитвам да дам максимума от себе си като внимание за малкото човече. С баща му полагаме всякакви усилия то да се чувства щастливо в нашата компания, независимо че ние сме имали дълъг работен ден.

Каква според теб е тайната на живота?

Тайната на живота според мен е следната: независимо какво ти се случва, каква професия упражняваш, каква битка в момента водиш с живота и с хората около себе си, да успееш да се самосъхраниш. Да запазиш любовта, да бъдеш човек за пример, да правиш добро и да помагаш на хората. Именно поради тази причина обичам работата си, защото съм в помощ на хората. Какво се промени в живота ти, когато стана майка?

Смятам, че това е най-хубавото призвание в живота. Опреде46

І ФЕВРУАРИ 2020

лено, когато една жена стане майка, отговорността нараства, защото освен за себе си, носи отговорност и за още едно човешко създание, което е много малко и безпомощно, но някой ден ще стане голям човек със своя характер и особености. Фактът, че станах майка, ме накара да порасна много бързо. Естествено, успях да запазя детското в себе си, но някак си раждането ме направи по-отговорна, по-смирена и

по-добра. Как съчетаваш майчинството с професионалните си ангажименти?

Изключително трудно е, тъй като когато имаме ин витро процедура, за нас няма значение кой ден от седмицата или какъв час е. През почивните дни ние също сме в клиниката, а детето ни е само на 11 месеца и има нужда от майка си и баща си. Ние обаче сме много заети да рабо-

Как според теб се е променило ин витро оплождането от времето на първото ин витро заченато бебе Луиз Браун до ден днешен? Ти самата като професионалист как виждаш бъдещето на професията си? Какво трябва да се направи, за да бъде още по-успешна ин витро процедурата?

Определено технологиите са различни. Начините на оплождане също са се променили към по-добро. Тогава мисля, че е имало само класическо ин витро, докато

МЕРГЮЛ ФЕРАДОВА

днес има и нови методи: интрацитоплазмена инжекция- ИКСИ и интрацитоплазмена (морфологично селектиране) инжекция - ИМСИ, които сами по себе си подобряват много мъжкия фактор. Т.е. когато имаме пациент с астенозооспермия, тогава ние страшно много помагаме чрез тези методи. В миналото, обаче, не е могло да се помогне при такава диагноза, защото са липсвали такива методи. Клиника “Малинов” предоставя на своите ембриолози и лекари много обучения и възможности за по-висока квалификация. Всяка година посещаваме семинарите, предназначени за ембриолози, и по този начин повишаваме квалификацията си. Аз лично смятам, че това е абсо-

лютно задължително, за да имаме по-висока успеваемост. Имаш ли любими книги и кои са те?

Любимата ми книга е ,,Как да печелим приятели и да влияем на другите” на писателя Дейл Карнеги. Интересувам се също така и от психология. Какво е семейството за теб?

Семейството за мен е нещо велико. Смятам, че е много важно за един човек да се чувства добре, а за да стане това, той трябва да има здраво семейство. След дълъг работен ден най-хубавото нещо за мен е да се прибера при детето и мъжа си. Когато знам, че те са добре, аз изключително много се радвам. Няма по-голямо щастие за мен от това. Затова смятам, че всеки има правото да притежава семейство и съответно дете. Коя е твоята най-голяма награда?

В личен план моята най-голяма награда е детето ми, а в професионално отноше-

ние е положителният тест за бременност. Прегръщала съм абсолютно всеки един пациент, който е забременял, и съм се разплаквала с него, защото ние заедно минаваме един дълъг път през стимулация, пункция и евентуално ембриотрансфер. Този път е много труден както за пациентите, така и за персонала, който се занимава с тази дейност, и съответно, когато стане бебето това е най-щастливият момент. Какво е твоето послание към младите хора, които тепърва тръгват по пътя към детето?

Да се заредят с търпение и сила. Те трябва да знаят, че дори и да не стане от първия път, това не е краят. Неуспехът не трябва да ги отказва, а напротив - да ги мотивира за повече борба и повече работа. В никакъв случай младите хора не трябва да губят надежда, защото стават чудеса и се раждат бебета. Какво ти предстои през 2020 година?

Предстоят ми няколко конгреса, както и докторантура на тема „Бластоцентеза“.  ФЕВРУАРИ 2020 І

47

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

ЕМАНУЕЛА ФРОЛОШКА: „АЗ ИМАМ ВСИЧКО!“

ЕМАНУЕЛА ФРОЛОШКА: „АЗ ИМАМ ВСИЧКО!“

Е

мануела е от хората, които можеш да слушаш с часове. Винаги има какво да ти разкаже, „да извади по някоя друга история от ръкава“. И нейната история е далеч от обикновените истории за това как една жена става майка. Тя е жената, която преживя тежкия инцидент с падналия асансьор в „Майчин дом“ преди 10 години. Тогава животът и се променя рязко, вместо да очаква, да роди и да отгледа първото си дете спокойно, съдбата избира за нея по-трудния път. И тя продължава напред. Казва, че случката я е променила за добро. Намира сили и воля да се справи с последствията. Днес е по-силна от всичко и е устремена към нови върхове, заедно със семейството и в името на двете си прекрасни деца – Калоян и Самуил.

С

рещаме се в един дъждовен февруарски ден в офиса на фондацията „Асансьорна безопасност“, която създава 4 години след инцидента. Разговорът ни започва за живота и преди това. Не искам да говорим директно за онзи ден. Искам да ми разкаже за онази Емануела, която е яздила коне, докато превежда от английски. И някак си непринудено разговорът ни тръгва в тази посока – животът и преди и след случката. А срещата ни завършва на чаша кафе в нейния уютен и направен с много любов дом. Защото Емануела знае цената на живота, сякаш е надраснала битовизмите и дреболиите, с които се сблъскваме ежедневно. Тя може да говори увлекателно с часове, защото от нея има много какво да чуеш, а след това да си кажеш, че наистина животът е най-голямата ценност, която имаме.

48

І ФЕВРУАРИ 2020

На 16 години Емануела заминава сама в страната на неограничените възможности. В САЩ я отвежда спортът. Поканена е да учи и да тренира софтбол. Живее в семейството на единия от треньорите, които организират клиника по бейзбол за български отбори. Със заминаването си сбъдва и своята детска мечта.

ЕМАНУЕЛА ФРОЛОШКА: „АЗ ИМАМ ВСИЧКО!“

Учи в Edmonds Woodway high school. След завръщането си в България завършва средното си образование, което се оказа една нелека задача, тъй като трябва да приравнява предмети, за да може да и бъде издадена българска диплома за завършено средно образование. В същата година е приета да учи в Лесотехническия университет, където завършва специалност „Екология, опазване и възстановяване на околната среда“. Докато следва, попада в Ловно стопанство „Искър“. Там набързо се научава да язди кон, за да може да превежда на клиентите на стопанството, докато те яздят. Научава много и днес си спомня с усмивка за този период от младостта си. Успяла е и от него да извлече житейски уроци. С Димитър са семейство от 2005 година. От тогава започват да мечтаят за дом пълен с детски смях. Но, съдбата избира за тях по-дългия и труден път към пълната къща. И не само това, подлага Емануела на голямо изпитание. Днес Емануела е щастлива майка на двама сина и не крие годините си - 44, защото казва, че всички остаряваме, въпросът е колко красиво го правим. Разкажи ми за теб, коя си ти, Емануела? Аз съм един огромен късметлия и много щастлив човек. Към днешна дата имам всичко, за което съм мечтала. И в момента се наслаждавам. Но за да стигна до всичко това, за което съм мечтала, преминах през много битки. Говоря за децата

ни, за това, с което се занимавам в момента, защото всичко това премина през едни дълбоки осмисляния и през много житейски уроци, и завърши с позитивни реализации. Най-забавната част от моя живот е, че аз никога не съм се занимавала с това, за което съм учила. Нямам обяснение за това, намирала съм себе си в различни области за развитие. Моята огромна мечта беше да бъда журналист, в САЩ се подготвях да бъда приета в България, специалност журналистика. Това не се получи, но за сметка на това завърших екология в Лесотехническия университет, а дори не знаех, че има такава специалност. Какво си спомняш от студентските години? Докато следвах имах невероятната възможност да попадна в едно неподозирано райско кътче, намиращо се само на час път, с кола от София, Ловно стопанство „Искър“, където оставих частичка от сърцето си и винаги ще се завръщам там с огромна любов и топли чувства. Тъй като по време на следването си станах член на Студентския клуб по опазване на околната среда, оттам имах за задача да напиша статия за стопанството. Използвах практиките, които се организираха от университета на територията на стопанството и успях да се срещна с тогавашния директор, господин Иван Явричев, за да направя интервю с него. Невероятен човек и професионалист, който беше, и мисля че все още е, посветен на това райско парФЕВРУАРИ 2020 І

49

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

ЕМАНУЕЛА ФРОЛОШКА: „АЗ ИМАМ ВСИЧКО!“

ченце земя. Стопанството по онова време предлагаше ловен и конен туризъм за чужденци. Започнахме разговор. Дори не бяхме достигнали до средата, когато той ме прекъсна, ей така, изведнъж. „Да вземаш да ги хвърляш тези тефтери и тези химикалки. Търсиш ли работа? Искаш ли да бъде преводач на туристите в стопанството? Мечтаех да мога да яздя. За секунди пред очите ми тръгнаха сюжети - с мен, на седлото из тучните поляни на стопанството. Галопираща, свободна. Така започнаха и моите първи стъпки в преводачеството, а пък и в показването на красотите на България. От едно стопанство, и от гърба на коня. Бях измежду малкото шантави преводачи, които яздеха заедно с туристите, но това са едни от най-съвършените ми дни от живота. За тези мигове си спомнях толкова много пъти на болничното легло, след инцидента с асансьора. Именно тези спомени и желанието ми да бъда отново толкова добре, че да се кача на кон отново ме държаха през най-трудните ми периоди. Най-голямото щастие е, че първият ми син също пое от тази любов и до днес е влюбен в конете. След дипломирането в университета, започна трудната част, с намирането на работа. Оказа се, че аз не мога да си намеря работа по специал50

І ФЕВРУАРИ 2020

ността. Отидох в бюрото по труда, там срещнах една дама, която към онзи ден беше мой ангел, която като видя, че съм учила в чужбина, че знам езици, ми каза, че аз не съм за там. Свърза ме с частна агенция за подбор на висококвалифицирани кадри. Започнах работа в IBM в отдел „Обучения“, но преди това преминах интервю, на което ме попитаха дали ще се справя. Казах им, че ако не ми дадат шанс, няма да имам възможност да им кажа дали ще се справя. Справянето продължи около пет години, беше един интензи-

вен процес на учене и прилагане на знанията в реално време, научих изключително много неща. Моята професионална кариера започна от една уникална мултикултурна среда, даде ми корпоративна култура, което е уникално за човек на 25 години и сега си давам сметка, че придобих много знания и уме-

ния. Едно невероятно професионално училище. След това отидох да работя в друга фирма, прекарах още 9 години в този бранш. Кога разбра, че си бременна? След черните прогнози, че едва ли някога ще имаме дете, дойде онзи светъл лъч. След три неуспешни стимулации и 6 години опити за забременяване, се появи една точица с тенденцията да се превърне в един прекрасен млад мъж към днешна дата. Това се случи на 21 август 2009 година. Бяхме се върнали от море, усетих, че нещо не съвсем нормално се случва с мен и отидох на преглед при моята лекарка - Анелия Барбова - един прекрасен човек, с прекрасна огнено червена коса и винаги с огнено червено червило. Пред мен имаше една дама - много бременна, която влезе преди мен, и докато чаках, усещах едни пеперуди в корема си, дори започнах да се чудя какво става с мен. Легнах на кошетката, мониторът беше завъртян към д-р Барбова и в един момент единственото, което видях е, че тя стана червена, сля се с косата и червилото си и се разплака, помислих си, че имам сериозен проблем. Обърна се през сълзи и каза

Да помо г не м з аедно Най-големият корпоративен дарител на фондация „Искам бебе” е „Билла България”. Кампанията „Да помогнем заедно” стартира през 2016 г. и продължава до днес. Само през 2019 г. заедно събрахме почти 58 хил. лева и подпомогнахме 14 двойки с репродуктивни проблеми! Очаквайте скоро да ви представим хората, с които осъществяваме кампанията. Защото заедно можем!

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

ЕМАНУЕЛА ФРОЛОШКА: „АЗ ИМАМ ВСИЧКО!“

„Честито, мамче!“ Бях в 8 г.с. и дори чухме пулса на бебето. И така заживяхме щастливо в очакване. Бременността си вървеше чудесно до деня, в който трябваше да посетя „Майчин дом“, а след това и неочаквания завършек в шахтата на 2 март 2010 година. Бях оперирана, преминах възстановяване, нямах контрол върху нещата, те се случваха и ние ги догонвахме. Нашето първо дете трябваше да се роди в средата на април. След операцията и последващите процедури, бях приета в Шейново, за да мога плавно да премина към раждането и появата на новия член на семейството, след всичко което преживях. Бях една седмица в болницата, за да се подготвя за раждането, много ми помогнаха специалистите, които работят там. В стаята ми в болницата чувах как се движат креватчетата на бебета в стаята над моята, майка ми идваше при мен и отваряше вратата на стаята

52

І ФЕВРУАРИ 2020

ми, за да виждам в коридорите количките с бебенцата и техните майки, беше много умилителна гледка. Това беше изключително ценен период, който успя да препрограмира и да обърне негативните неща в позитивни. Как измислихте името на бебето? Със съпруга ми Димитър много искахме да бъде царско име и да бъде име, което има имен ден, да носи нещо хубаво като послание. Аз исках да се казва Самуил, защото Самуил е дар от Бога. Но, съпругът ми не беше съгласен, той правеше асоциация с имената на покойния си баща Илко и с моя баща Симеон. Започнахме да мислим друго име. На следващия ден дойде с пет листа с български имена. В един момент останахме да мислим между Максим и Калоян, но Максим ми звучеше отсечено, а Калоян сякаш имаше мелодия в името. Решихме, че когато го видя, ще избера името. Никога няма да забравя цялата суетня около раждането, и когато го извадиха и видяхме, че всичко е наред с бебето, си казах: Боже, колко е красив! И реших, че ще се казва Калоян, защото е много красив. Беше 22 март, 9 часа и 15 минути. Това е историята с раждането и името на Калоян. Скоро ще стане на 10 години, свири на пиано, рисува много хубаво, ходи на уроци по китара и актьорско майсторство.

Връщаш ли се назад във времето на 2 март? Беше ли сърдита на съдбата тогава? Не. Нямах време да се разсърдя. Споходи ме най-хубавото нещо, за което бях мечтала толкова години, нямах времето, нямах моралното право да се оставя да потъна в някакви тъжни мисли, да обвинявам някого, това беше един период на действие, да дам на бебето максимално това от което има нужда. Когато ти трябва избираш дали да държиш патериците и бебето, нямаш много избор. Осъзнах, че човек е страшно адаптивно нещо. Особено когато има желанието и хъса да се справи, той може да постигне всичко. Помагаха ми две жени, Ани и Пепи, на които съм безкрайно благодарна, те имаха ангажимента да свършат това, което аз не можех да направя. Но аз го повивах, аз го хранех. Когато плачеше не можех да го разходя, но седяхме на леглото и се гушкахме и подрусвахме. След това трябваше да се справя емоционално със започването на делата и да се опитам да остана читавия родител, от когото детето има нужда. Последваха допълнителните операции, до момента са осем, предстои още една. Ситуацията не ми позволяваше да се отпусна, правех това, което трябваше да се направи. Имах страх да се кача в самолет, обърнах се към психолози, те не успяха да ми помогнат да преодолея този страх, но пък успяха да ме разплачат. Дадох

ЕМАНУЕЛА ФРОЛОШКА: „АЗ ИМАМ ВСИЧКО!“

си сметка, че за четири години нито един път не съм се разплакала. Бях като един Дон Кихот с доспехи, за да мога да се защитавам и да водя битките, които животът ми поднесе. Тези психолози успяха да ме разплачат и да изкарат емоцията, която бях събрала в себе си. Задаваха ми въпроси и аз сама успях да стигна до отговорите и да разбера, че съм избрала да не бъда слаба. Може би фондацията успя да ме извади от това състояние, този стрес, този уплах, защото имах възможност да разговарям с хора, но не в посока да се оплаквам, а да впрегна силите си да работя в посока това да не се случи повече. От както прекъснах стажа си в областта на информационните технологии през 2014 г., се опит-

вам да променя това нещо. Нямам стреса да говоря за инцидента. Ти си преминала през ужаса и е можело всичко това да си остане там, но ти избираш да продължиш. Защо? Много интересно беше, че аз

приключих с IT сектора, преди да ми хрумне идеята за фондацията. Напуснах работата си през август 2014 г, но подготовката започна през октомври, и наистина нямах идеята, че ще се занимавам с това нещо. Един от моите адвокати - Бони Динчийска, естрахотен човек и професионалист, като разбра че ще напускам работа ми каза, защо не направиш един блог по тази тема. Но това ми се видя недостатъчно, остана ми в главата, но не го развих. Случиха се тра-

гични инциденти, отидоха си хора, и си дадох сметка, че наистина блог няма да е достатъчно. И всичко започна да се случва лесно и бързо. Като организация фондацията официално съществува от 12 януари 2015 г., а като организация в обществена ползва – от 6 март 2015 г. Като организация, която работи активно по превенция на асансьорни инциденти, активно ра-

ботим с ДАМТН за подобряване на нормативната уредба, имаща отношение към безопасната експлоатация и повишаване ефективността на техническия надзор на асансьорите в страната, както и с МРРБ по отношение на жилищната политика, и в частност безопасността на асансьорите в жилищните сгради. Можеш ли да наречеш фондацията твоето второ дете, когато я създаде? Със сигурност, защото тя беше отгледана с посланието да няма други жени, които да се страхуват така за децата си, беше вложено много лично и чисто послание. Често пъти ми се струва, че това се разбира трудно от хората, как може да правиш нещо за другите или пък сме подозирани, че има нещо скрито отзад. Трудно се разбира тази форма на благотворителност, трудно се приема от хората в България, винаги се търси нещо, което е скрито. Но всъщност то е възможността да подадеш ръка на някой да не премине през това, през което ти си преминал, защото тази кауза е свързана със знанието. Когато не знаеш, рискът да пострадаш е по-голям, когато си информиран, може да вземеш информирано решение как да постъпиш. Ролята на фондацията е точно тази - да дадем възможност на хората да вземат информирани решения и да продължат напред. Ежедневно идват на пощата и казуси, при едни има основателни притеснения, в други ситуации е въпрос на страх. ФЕВРУАРИ 2020 І

53

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

ЕМАНУЕЛА ФРОЛОШКА: „АЗ ИМАМ ВСИЧКО!“

За какво най-често ви търсят? За асансьори, които са съмнителни, които изглеждат страшно, които нямат необходимите документи. Често пъти ни задават въпроси, като например колко ще струва дадено нещо. Ние можем да помогнем с консултация, какви документи са необходими, към кого да се обърнат гражданите, кого да сезират, за да получат помощ. Дадохме си сметка, че асансьорите са мъничка брънка в цялостното управление на етажната собственост. Ние работим с Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, работим с нея в работни групи по актуализации на действащата нормативна уредба, препращаме към тях сигнали и така успяваме да хванем опасни асансьори, разбира се, с реалното участие на гражданите. Какви са вашите проекти, инициативи? В средата на месец декември 2016 г. се роди и нашата програма-превенция за обучение на дечица, за да израснат те със знанието как да ползват безопасно асансьорите. Оказа се, че децата са добри учители на родителите си. С останалите членове на фондацията и с моя син Калоян измислихме Бобо и Робо, нашите герои. Измислихме сюжетни линии, за да визуализираме какво може да се случи при неспазването на едно правило. Така се роди и триминутната анимация, книжката „Приключенията на Робо и Бобо“ и първата детска „асансьорна“ песничка, 54

І ФЕВРУАРИ 2020

която се казва „Спазвай правилата“. Получи се един затворен продукт, от презентациите, през книжката, та до песничката. Провеждаме обучения в училища и детски градини. Първото обучение беше в предучилищната група на Калоян, след което кандидатствахме по програма „Европа“ 2017 към Столична община, насочена към неправителствения сектор в София и получихме финансиране да реализираме филмчето. Получихме подкрепа от районите „Люлин“ и „Подуяне“, избрахме няколко учебни заведения. Първият проект „Вертикално познание“ беше насочен към детските градини, а във втория в училищата включихме и родителите. И там идеята беше децата да нарисуват заедно с родителите си рисунки, да направят макети на асансьори. Децата нарисуваха фантастични рисунки с правилата, които трябва се спазват, направиха и невероятни макети, които са на видно място в нашия офис. От тях направихме колажи. Към тях добавихме правила за пътуване в асансьорите с основни герои Бобо и Робо. Поставихме в 9 от асансьорите на болница „Пирогов“ такива колажи, като предстои да монтираме на поредния нов асансьор в болницата още наши фолиа за безопасно ползване на асансьори. Идеята беше приета радушно от един от моите лекари професор д-р Асен Балтов, който вече беше директор на болницата. Първият ни проект се казва „Вертикално познание“, а вторият - „Детски асансьорен пар-

ламент“. Във втория, обаче, акцентирахме върху това, че децата трябва да бъдат слушани. Заснехме филм с отговорите на децата по тази тема. Беше много ценно, защото това е тема, за която мрънкаме, но често не повдигаме, защото сме свикнали с условията, не си задаваме въпроса колко е важно да живеем в една безопасна среда. Беше ценно за всички, които присъстваха в аудиторията. Беше огромно предизвикателство да се изправиш пред аудитория със 150 деца, родители, преподаватели и да задържиш вниманието им. По-голяма част от училищата, с които работихме и по двата проекта, се намираха на територията на районите „Люлин“ и „Подуяне“, но имаше и такива от централната градска зона, детски градини в Красна поляна, Лозенец и др. Може ли да кажем, че това което ти се е случило, и това което впоследствие си създала, е твоето предай нататък? Защото от твоята болка успява да се „роди“ нещо градивно, което да бъде от полза и да помага на хората. Приемаш ли всичко това като кауза, като мисия, Емануела? Да, вярвам, че това е нещо, което ще продължи. Защото здравето е безценно, а животът е този, който няма цена. Какво успя да извлечеш от този случай? Аз мисля, че това което ми се случи, е мъдрост, защото всяко негативно нещо идва, за да те научи на нещо, ако си научиш

ЕМАНУЕЛА ФРОЛОШКА: „АЗ ИМАМ ВСИЧКО!“

ФЕВРУАРИ 2020 І

55

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

56

ЕМАНУЕЛА ФРОЛОШКА: „АЗ ИМАМ ВСИЧКО!“

І ФЕВРУАРИ 2020

ЕМАНУЕЛА ФРОЛОШКА: „АЗ ИМАМ ВСИЧКО!“

урока, ще продължиш напред, ако ли не, ще ти се случва един и същи урок, докато го научиш. Какъв е твоят урок? Как се промени ти самата? Никога да не правя дългосрочни планове. Другото, което се научих е когато правя стъпка напред към нещо, към което се стремя, да не го правя с конкретни очаквания, да, има я идеята какво да се случи. Човек трябва да следва ритъма на събитията, защото всяко нещо в този живот се случва, когато трябва да се случи. Никога не тръгвай към нещо, в което не вярваш, че ще се случи. Ако ти направиш крачка напред към една цел с вярата, че ще се провалиш, по-добре не тръгвай, защото ти вече си обрекъл своята цел на неуспех. Какво се случва с делата? Първото дело, което заведох през 2010 г., беше спечелено. След това заведох второ дело, като продължение на първото, защото нещата при мен не се подобряваха, и все още очаквам решение по него. След това през 2015 г., заведох дело за имуществени вреди, защото тези операции бяха финансирани от бюджета на семейството ми, което спечелих. За мен все още е неразбираем начинът, по който се заведе цялото дело по Наказателния процес, защото от една страна „Майчин дом“ ни обвиняваха, че сме им счупили асансьора в отговорите по исковите ни молби, от друга страна, процесът стартира като административно наказание по чл.

78 А от НК, с официално записан мотив, гласящ, че няма нанесени имуществени вреди. Окончателно решение по наказателния процес все още няма. Кога реши, че искаш да имаш второ дете? В момента, в който родих Калоян. Няма да забравя първото ми ходене на лекар покрай делата за медицинска експертиза, а първата ми такава експертиза беше в Окръжна болница. Лекарката, която ме прегледа ми каза, въобще да не си помислям да раждам второ дете. Но аз знаех, че ще бъда напълно щастлива, ако имам второ дете, защото с първото пропуснах много неща, които няма да пропусна с второто. След това последваха операциите, фитнес залите, среща с друг лекар във Виена. Но за съжаление да имам второ дете се оказа нещо, което много трудно може да се случи. Оказа се, че имам изчерпан яйчников резерв. В края на 2015 г., решихме да посрещнем Бъдни вечер много близко до Дядо Коледа. На 22 декември 2015 г. цялото семейство заминахме за Лапландия. Още в деня на пристигането, в селцето на дядо Коледа, се хванахме за ръце и тримата пресякохме Полярния кръг, а поверието гласи, че каквото си пожелаеш там, то ще се случи. Явно и тримата много силно сме си пожелали да имаме още едно човече в нашето семейство. Вече бях разбрала за програмата на Столична община за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми за донорска яйцеклетка и реших да се обърна към тях. Един ангел, кой-

то се казва Радина, ми разказа за програмата, даде ми куража, говорихме много и нямах съмнение, че ще опитам. Аз съм щастливка, защото имам сестра, която е 10 години по-малка от мен, безкрайно съм и благодарна за протегнатата ръка, и за това, че се съгласи да дари частица от себе си, за да ни помогне по пътя към сбъдването на мечтата ни. Процедурата беше в началото на февруари 2016 г., на 8 март се потвърди, че има ембрионален сак, а след това на 22 март на рождения ден на Калоян се потвърди, че има и сърдечна дейност. Спомням си, че като мина трансферът и една дама от екипа на д-р Йосиф Димитров, на когото цял живот ще сме благодарни, ме попита дали сега ще си почивам. Казах и, че имам толкова много неща за вършене, имам да ходя да обучавам, да правя това, това и това. И така се появи вторият ни син с името Самуил, по идея на мъжа ми. Едно щуро хлапе, като цялата бременност с него. Изживях всичките емоции с него, които не можах преди това. Той се роди на 24 октомври 2016 година в ръцете на д-р Ташков в болница „Надежда“, който пък се оказа стар познайник на мъжа ми. Каза ли си тогава, че имаш всичко? Да, в момента, в който го целунах, прегърнах. Казах си, Господи, не вярвах, че ще го преживея още веднъж. Защото имаше период, в който всичко крещеше, че това е невъзможно. След една Нова година, но със сигурност преди да се появи Самуил, ФЕВРУАРИ 2020 І

57

ПРЕДАЙ НАТАТЪК

ЕМАНУЕЛА ФРОЛОШКА: „АЗ ИМАМ ВСИЧКО!“

мъжът ми ме попита какво е усещането ми за Новата година. Тогава му казах, че не знам по какъв начин, но ние ще имаме второ дете. И ето сега той е на три годинки, щур, прави бели, има най-чаровната усмивка и най-заразителния смях, а когато са заедно с баткото, ние сме на облаците и летим от щастие. Да, аз имам всичко! Какво място заема във вашия живот д-р Йосиф Димитров? В търсене на път към Калоян се открихме. Тогава напук на медицината, той се появи по естествен път. Тогава д-р Димитров ми направи впечатление с нещо много трудно срещано в днешно време и това е персоналната му ангажираност към всеки един пациент. Когато започнахме процедурата, аз нямах друго име в главата си, за мен това беше лекарят, на когото мога да гласувам доверие, за да можем заедно да извървим пътя към нашата мечта. Той е професионалист на изключително ниво и в същото време е достатъчно човек, за да бъде близко до пациентите си. Да, той е преди всичко човек, след това професионалист. Човек, който те хваща за ръка и тръгва с теб заедно към твоята мечта. Кои са твоите ангели? Много са, това е следващата причина да нарека себе си щастлив човек. Започвайки от родителите, които са ми дали възможността да се появя на този свят. Искам специално да благодаря на Марлена Станкова, която срещнах след инцидента, една жена, която беше много близко до мен и все така незабележимо, но правеше толкова много за мен. Поставяше ми инжекциите, правеше ми превръзки на току що оперираните крака, човек зад кадър, който ми е помагал много. Искам да благодаря на Радина Велчева, защото тя ми даде вярата и онова зрънце усещане, че не съм сама, че ще се справя. Благодарна съм на всички лекари, които ме вдигнаха на крака, огромни благодарности на д-р Шабус, който направи последната, фина операция във Виена, Самуил е първото бебе, родено с финансовата помощ на Програмата на Столична Община за подкрепа на двойки с репродуктивни проблеми. Д-р Йосиф Димитров помогна на семейството на Емануела и Димитър да сбъднат мечтата си. Кметът на София, г-жа Фандъкова, е щастлива, че и към днешна дата Програмата е в полза на семействата, борещи се за рожба.

58

І ФЕВРУАРИ 2020

ЕМАНУЕЛА ФРОЛОШКА: „АЗ ИМАМ ВСИЧКО!“

сега остава да сваля металите и да приключа с това нещо. Друг мой ангел в живота ми е мъжът ми. Той за секунда не спираше да вярва в общите ни мечти. Това е човекът, кой то ми казваше, ние ще продължим и ще имаме деца, ние сме заедно, защото се обичаме. Благодарна съм и на Столична община, защото ако я нямаше тази програма, не знам дали щяха да се случат нещата. Самуил е първото бебе от тази програма. Има още много ангели, разбира се, благодаря им! Имаш ли планове за живота си, Емануела? Да бъда щастлива! Записах да уча право в Нов български университет с идеята да бъда по-ефективна в реализацията на каузата. Сега започвам втори семестър и се оказа, че ми се получават нещата. Това е нещо, за което си мечтаех от момента, в който завърших инженерната си специалност. В момента се чувствам много на място и добре. Посещавам и курс по рисуване в НБУ, доставя ми удоволствие. Какво е да си мъжка майка? Най-хубавото. Щеше да е хубаво да имаме едни разхождащи се панделки. Но пък ако не е дъщеричка, може да е внучка. Твоето послание към хората, които вървят по пътя към мечтаното дете? Никога да не се отказват от мечтата си. Да бъдат смели и да приемат предизвикателствата. Родителството е повече от това да създадеш дете, то е грижа, себеотдаване, то е любов. 

Интервюто взе: Вяра Кръстева ФЕВРУАРИ 2020 І

59

ДОНОРСТВОТО Е ЛЮБОВ

"...ТАЗИ ОБИЧ НЕ Я БЯХ ПЛАНИРАЛА!..."

Милена Златкова е завършила “Артмениджмънт и културна администрация”. Повече от 20 години води сутрешното предаване на Радио “Витоша“ - “Тройка на разсъмване”, заедно с Кирил и Тодор. От 2008 година, съвместно с екипа на “ИСКАМ БЕБЕ“, Милена реализира кампании в подкрепа на семействата с репродуктивни проблеми. Самата Милена стана донор на яйцеклетки и е лице на тази благородна кауза вече 10 години. Милена е майка на прекрасен син.

60

І ФЕВРУАРИ 2020

Миленка, разкажи ни за себе си. Кои са най-ярките ти спомени от детството? Как тичам по тротоара, покрай къщата на дядо ми. 24-ти май е. Аз съм много, много мъничка. Майка ми и баща ми са се появили с едни бели балони вкъщи. И аз тичам с тези току-що надути бели балони, които за онова време бяха рядкост. И знам, че 24ти май е различен, специален ден е. И после всяка година, в която майка ми глади и всички се приготвяме, за да излезем с цветя навън, въпреки че на 24-ти "винаги вали". Мокра София. И Борисовата градина през есента. Галерията за Чуждестранно изкуство. И дядо ми, който ме вика през прозореца - направил ми е къщичка от рози в градината. Вечер топлеше ръцете ми и ми четеше приказки. Така и никой не разбра как започнах да чета сама на 4 годинки. Свързвам го с него. Торбата с „наследство" от родителите ти – с какво богатство от ценности влезе в живота и с какво трябваше да се пребориш в най-младите си години? Запомних, че думите имат значение. И това е обещание, повече от договор.

Което, разбира се ми създава проблеми и днес. Хората гледат все по-странно, когато им кажеш, че си запомнил думите. И вярваш. Запомних също, че красотата е важна. Не тази, която съвсем клиширано покрива нечии

представи. Красотата, като хармония, като смисъл, като кауза. Естетиката в изкуството, но и в отношенията с хората. Затова преди време си обещах, че когато спре "да ми е красиво" с някого или някъде... си тръгвам. Те са поколение на духа, моите родители. И имат огромно количество приятели от десетилетия. Гордея се, че тези приятели

ДОНОРСТВОТО Е ЛЮБОВ

станаха част и от моя живот. Не само, защото са оставили следи в културния живот, а заради ценностната система, на която не изневериха. А им струваше скъпо. В най-младите ми години убеждението, че стига да искам нещо и да вярвам в него, то ще се случи! Имам лек напредък днес. Да, ще се случи. Но твърде вероятно по друг начин. Или ще се случи друго нещо, което е част от концепцията "да съм цяла" и да има смисъл. Не се научих да правя неща без смисъл. Лекотата на "просто така" не е лесна. И още... няма смисъл да страдаме, заради друга гледна точка, т.нар. битки между поколенията. Приемаме техните пристрастия, като техен личен избор. И продължаваме напред. Последното ми беше най-трудно да разбера, като начин на обичане. Какво избра да учиш? Артмениджмънт и културна администрация. Завърших гимназия в Русия. Мечтаех си да уча в Санкт Петербург, история на изкуствата. Понеже не рисувам добре, а съм влюбена. Всъщност моята специалност е това, което баща ми е практикувал цял живот. Въпреки че е завършил журналистика, а аз пък намерих радиото. Кога сложи короната на майчинството и как се промени животът ти? Бях на 28, малко преди да стана на 29. Точно на Коледа, на 25.12.2004та. Помня, че още много ме болеше, когато ми го донесоха. Успях да видя и да целуна ръчичките му -

тънки, дълги пръсти, като моите. Събрах сили и му казах, каквото си бях решила: "добре дошъл". После се случи обичта - жестока, неизменна, променяща. Обичта "завинаги". Тази, заради която зная, че искам да му дам най-доброто, но няма да успея да го предпазя от болките. Включително и когато аз го наранявам. Промени ме като скулптор - замах с длетото, боли, после полираш и си благодарен, че си имал шанса да кървиш. С Христо заедно преживяхме много. И да, той е прекрасен. А аз съм благодарна. За срещата ти с радиото? Как стана? Кой беше човекът, който ти каза, че „ставаш" за тази работа? Едно гадже. Което имаше студио за реклами. Установи, че имам хубав тембър и говоря грамотно, членоразделно и без дефекти. За кратко имах предаване за изкуство и култура по радио "Тангра". Но истинската любов дойде, когато ме поканиха във "Витоша". Уж за малко, докато разработя един културен център. Но там усетих тръпката зад пулта. Влюбих се. И останах. Как се роди идеята за „Тройка на разсъмване" и каква е рецептата за това приятелство с Тодор и Кирил, което изглежда като вечно? Когато започнах в радио "Витоша", тогавашните шефове решиха да променят формата. Нови хитове и шоу от друг тип. Кирчето вече работеше в радиото, Тодор си го открихме малко

по-късно. "Тройка на разсъмване" е име дадено от слушателите, дори когато сме били четирима човека в студиото. Роди се с жестока интуиция, без грам от т.нар. амбиция или порочно желание да е "стабилна работа за добри пари". Роди се заради идеята да имаме "жив организъм", шоу, в което буквално се случва живота на хората. Бяхме жесток бум, защото всички други до онзи момент само се "смееха естествено в ефир". А аз разказвах за първия инфаркт на баща си, за брака, любовта и оргазмите (че са важни). Кирето и Тошето също са влюбени в това, което правим. Може би това е обяснението за успеха на този наш подарък. Уважаваме любовта на другия. И се караме до кръв, когато се налага, точно защото ни пука. За срещата ти с ИСКАМ БЕБЕ – кога се случи и как се роди идеята за съвместния проект? Ооооох. Ама аз тази обич не я бях планирала! Един ден в радиото се обади много мил глас и с толкова уважение каза: "Можем да направим нещо заедно, ако искате". Беше Радинка. Както винаги посланик на хората, които мечтаят за рожба и будител на нас другите. Срещнахме се. Тогава имах близка приятелка, която беше преборила подобен проблем. За кратко стана ясно, че срещата с "Искам бебе" не е случайна. Малките революции, в които толкова вярвам, срещнаха точните хора. А те искаха да бъдат чути. За да знаем, че са навсякъФЕВРУАРИ 2020 І

61

ДОНОРСТВОТО Е ЛЮБОВ

де. Във всеки град, всяка професия, неподозирано близо изживяват болката си. "Повече българчета за България" вече съществуваше, но някъде около нашето запознанство се роди и дарителската инициатива към тази кампания - "Човечността има лице". Така доверието, което ни гласуваха семействата от "Искам бебе" получи подкрепата на уважавани специалисти и репродуктивни центрове от цялата страна. И всяка година през март те даряват и помагат безвъзмездно процедури. Родиха се българчета. Много българчета. Много семейства от "искам бебе" се превърнаха в "имам бебе". После разработих кампанията от "а" до "я" - репродуктивна помощ, АГ помощ, изследвания за вече родени дечица, генетични изследвания, дори детска кухня и помощ до първия учебен ден. Всичко в помощ на родителството и децата. Ти стана първият донор на яйцеклетки в кампанията на ИСКАМ БЕБЕ и ТРОЙКАТА за популяризация на донорството на генети-

62

І ФЕВРУАРИ 2020

чен материал. Имаше ли нещо, което те е спирало да го направиш? Какъв беше основният ти мотив да тръгнеш по този път и да станеш лице на тази кауза, която граничи със саможертва? Никога нищо не ме е спирало! За мен беше чест! Някой да ти довери сърцето си! От самото начало на приятелството ми с "Искам бебе" знаех, че това е доверие. Затова никога не съм разбирала колеги, които просто "обявяват в ефир" кауза. Аз я изживях. Така разбирам нещата в живота. И все още, вече толкова години я живея. Донорите и реципиентите в ефир. Хората, които слушат и е обидно, ако разяснявам без обич и без позна-

ние това, с което се борят. Дарителите на "парченце от себе си", които повярваха на думите ми. Хората, с които стоях часове пред лекарските кабинети. Не е саможертва. И днес се моля да се е получило. Някъде, в нечий дом, една малка, къдрава радост и празници, които са различни. Защото светлинките тогава греят по-силно. Често чуваме от кандидат донори въпроса „Това дете, което може да се роди от моята яйцеклетка, мое ли ще бъде?" Как отговаряш ти? Децата не ни принадлежат. Идеята за собственост е онзи ключ, който вади на бял свят травмирани личности от биологични родители. Повтарям го и на себе си. Провели сме стотици интервюта в ефир с репродуктивни специалисти, генетици, ембриолози... Малък процент от мен живее в друга мечта. Която ходи, смее се и е избрала да прегърне душите и телата на едни конкретни мама и татко. Защото много са я чакали. Защото имат уроци по жи-

ДОНОРСТВОТО Е ЛЮБОВ

вот заедно. Способността да надскачаме егото си осмисля. Разкажи ни за самия акт на донорството? Как премина през него – стимулация, пункция... Беше кратък полет! Детайлни изследвания. Безплатни. После самата стимулация. Хормоните са синтетични и митовете за окосмяване, надебеляване и "ще ми източат всички яйцеклетки" са пълна глупост. Агенцията за трансплантации вписва донорите. Дозите за нас, хората "без проблем", са слаби и после много бързо се изчистваме и влизаме в ритъм. Броят на яйцеклетките е колкото бих отделила в няколко нормални мои цикъла. Десетина дни подкожни инжекции. През ден ми вземаха кръв, за да следят състоянието ми. Накрая пункция, която трае няколко минути. Венозна упойка, която е по-лека от тази за истинските операции. Лек сън, кратка почивка. И накрая отидох да си довършвам разни неща в радиото. За прегледи влизах без да чакам, това беше жест към донорите, за да не губим времето си

за семейство и работа. Подписах всички необходими документи, бях запозната с Наредба 28, която е достъпна онлайн за всички, които искат да предприемат тази крачка. В която и да е клиника на територията на България. Конкретно е указана

и татковците. Пита за някои от тях как са. Колко са пораснали децата им. Виждаме се на връщане от море с Ваня, Радина му подари китара, ходим си на лични празници, споделяме си. Знае, че се вълнуваме една за друга. Веднъж деликатно ми

възрастовата граница за жените, както и изискването да имаме поне едно родено детенце.

обясни, че може би е добре да намеря баланс така, че да отделям на нас с него нужното време и после за другите деца, които не познава. Или които тепърва ще се раждат. И се оказа прав. Сега зная, че вече е разбрал защо съм такава. Но той ме научи, че ако човек не е отдаден достатъчно и на близките си, ако очаква те все да разбират защо и как, губи сърцевината.

Разказваш ли на сина си за тази кауза? Как приема той това? Той милият изживя всичко с мен, много му говоря, но и сам вижда. Бил е на толкова базари, изложби, концерти, познава момичетата на "Искам бебе", както

ФЕВРУАРИ 2020 І

63

ДОНОРСТВОТО Е ЛЮБОВ

Каква ще бъде тази година темата на кампанията „Повече българчета за България"?

15-то издание на кампанията посвещаваме на ДАРИТЕЛСТВОТО. В тази почти юбилейна годишнина ще обърнем внимание на умението да даряваш! Дали се изисква само желание и добро сърце? Как човек да избере кауза, на която да се довери и хора, на които да помогне? Какво точно върши "паралелната здравна система" у нас? Отделни личности и организации, които отделят времето си и помагат от сърце не само да се събират средства, а и да се променя сега действащата здравна система. Какво правим всички ние и какво би могло да се промени в здравната ни система. Благодарим на всички дарители през тези 15 години, за които "Повече българчета за България" се оказа обща и важна кауза. Помощта на репродуктивните клиники тази година отново е важна стъпка! Специален акцент в репродуктивната част ще е донорството на генетичен материал - тема, на която с партньорите ни от "Искам бебе" посве64

І ФЕВРУАРИ 2020

тихме години общи усилия. Ще го направим отново, след 10 години, заради младите семейства, които се сблъскват с този проблем сега. И ще разчитаме на дарители и слушатели за подкрепа. Специално внимание, както всяка година ще отделим и на раждането на здраво детенце - с всички необходими изследвания и грижа по време на бременността, както и самото раждане. Отново поети изцяло от АГ болниците от цяла България. Както и различни генетични тестове. Здравна грижа ще има и за вече родените дечица, които родителите ще запишат в кампанията. Ще се погрижим с дарителите ни и за допълнителни грижи за бъдещите и настоящи родители, както и за дечицата - различни тонизиращи процедури, забавления и отново детска кухня за много от градовете в страната. Записването е през имейла на "Тройка на разсъмване" - troika@radiovitosha.com, а информацията е на сайта ни - radiovitosha.com. В кампанията винаги сме подкрепяли най-мъничките. Помогнахме за каузата детска нефрология, както и за недоносените бебета. Със средства за изследвания, апаратура, ремонти, както и проекта "Семейни стаи". Тази година в темата за ДАРИТЕЛСТВОТО ще обърнем внимание на най-крехките - дечицата с онкохематологични заболявания. Това ще е нашата "детска кауза". Ще се постараем да помогнем с необходимото на Клиниката по педиатрия и генетични заболявания на УМБАЛ „Свети Георги", в която се намира и звено „Детска онкохематология", с ръководител доцент Мария Спасова. Това означава, че от началото на кампанията и през цялата година след това, всеки дарител е добре дошъл със средства, консумативи, или инициатива в помощ на малките пациенти. Дарителството, както винаги ще бъде отразено в ефир, с цялото уважение на нашият екип! Как се предава Доброто нататък? С конкретни действия. И с думи, които тежат повече от договор. С почтеност. Времето е един чудесен барометър. 

ЕНДОМЕТРИОЗА И БЕЗПЛОДИЕ

ENDOMARCH СВЕТОВНИЯТ МЕСЕЦ НА ЕНДОМЕТРИОЗАТА Всяка година през месец март жени и мъже от цял свят бягат в маратони или участват в шествия, споделят факти, лични истории, снимки в социалните мрежи, носят жълти тениски, панделки, балони... в знак на подкрепа към жените, засегнати от заболяването ендометриоза. Вероятно ще видите надписи под снимки, които гласят #1in10 (#1от10), под които жени от цял свят разказват за живота си със заболяването. Целта на тези активности е да повдигнат завесата зад това често срещано, но същевременно малко познато заболяване. Счита се, че 1 от 10 жени в репродуктивен план има

ендометриоза, която дори може да не подозира за това. Заболяването често може да бъде неглижирано или сбъркано с други диагнози, може дори да протича тихо и безсимптомно, затова в световен план статистиката казва, че са нужни между 7 и 10 години за точна диагноза. Друг малко известен, но много важен факт е, че ендометриозата уврежда сериозно репродуктивните способности на жената - между 30% и 50% от жените, които срещат репродуктивни затруднения имат ендометриоза.

триоза може да бъде труден, осеян с много лишения, болка, както и съпътстващи заболявания, затова се счита, че тя е социално значимо заболяване, което заслужава нужното внимание. Ето защо през месец март всички организации говорят открито за това, за да дадат повече гласност и да повишат чувствителността на обществото към диагнозата. ЕndoMarch e своеобразна игра на думи, тъй като в английския език думата за месец март и поход е една и съща - March. Част от инициативите посветени на ендометриозата в световния месец на заболяването е и глобалното движение EndoMarch. Идеята за него се ражда през 2014 г., когато група лекари и пациенти решават да обединят усилия, за да повишат чувствителността и информираността на обществото по темата.

EndoMarch цели да привлече вниманието на широката общественост към ендометриозата и да отправи призив към лекарската общност за промяна в начините на диагностициране и лечение на ендоме-

Животът с ендоме-

ФЕВРУАРИ 2020 І

65

ЕНДОМЕТРИОЗА И БЕЗПЛОДИЕ

триозата. В него участват организации от над 60 държави в цял свят, ангажирани с темата за менструалното здраве и ендометриоза.

“Това е заболяване, засягащо близо 200 милиона жени и момичета в цял свят, причиняващо болки, понякога по-силни и от тези при раждане, и е една от водещите причини за хоспитализация в областта на гинекологията. Ето защо не би трябвало да бъде такава мистерия за лекарската общност”, споделят основателите на EndoMarch. Движението е създадено по инициатива и със спонсорство от група лекари, начело с д-р Камран Нежат. Д-р Нежат често е наричан бащата на съвременната хирургия, тъй като той за първи път въвежда видео -лапароскопията и видео-асистираната ендоскопична хирургия. Той прави революция в гинекологичната хирургия и доказва, че по-голямата част от оперативните интервенции могат да се извършват чрез минимално-инвазивни техники. По този начин той отваря врати за хирурзите по целия свят да напредват в областта на минимално-инвазивната хирургия и да помагат на своите пациенти ефективно.

66

І ФЕВРУАРИ 2020

Първият поход в световния месец на ендометриозата, състоял се на 13 март 2014 г., включва координирани дейности в 43 държави - маратони, шествия, национални кампании за повишаване на осведомеността, координирани съвместни действия в социалните мрежи. Обикновено идеята е да се въвлекат всички възможни лица и групи, имащи интерес към темата - пациенти и техните близки, лекари, публични институции и организации, дори и известни личности, които се припознават с каузата. Всички дейности се осъществяват, благодарение на труда на хиляди доброволци и даренията на спонсори. От създаването си до момента глобалното движение се е превърнало в най-мащабната и влиятелна световна организация, работеща по проблемите на жените с ендометриоза. Благодарение на осъществените от ЕндоМарт ежегодни събития, все по-голям брой хора разбират за предизвикателствата, пред които са изправени жените с ендометриоза. В някои държави дори се въвеждат промени в законодателството, отделят се средства за проучвания, както и се включват теми за менструалното здраве в учебните планове на

училищата. В България ЕндоМарт 2020 ще бъде разгърнат като кампания от фондация “Ендометриоза и репродуктивно здраве”. Още през 2019 г. фондацията отбеляза световния месец на ендометриозата чрез поредица от статии и ендо-факти в сайта и социалните мрежи на организацията, споделени истории на жени с ендометриоза, пациентски събития, участия в медицински конгреси, както и отразявания в електронни медии, прес и онлайн канали. През месец март 2020 г. фондацията планира да разгърне много по-мащабна кампания.

Акцент ще бъдат безплатните прегледи във водещи клиники по женско и репродуктивно здраве в страната за всички жени с диагноза ендометриоза, както и за тези с фамилна обремененост или съмнения за ендометриоза. През месец октомври 2019 г. фондацията осъществи подобна кампания за профилактика с прегледи на преференциални цени, в партньорство с 5 клиники в гр. София и с участието на 16 висококвалифицирани специалисти в

ЕНДОМЕТРИОЗА И БЕЗПЛОДИЕ

сферата на оперативната и репродуктивната гинекология. През 2020 г. желанието на фондацията е да ангажира още по-голяма група медицински специалисти, които да подкрепят жените в борбата им с тази диагноза. Фондацията планира и съвместни срещи с лекари и пациенти в разнообразни формати (семинари, дискусии, уебинари), в които избрани специалисти ще говорят за различни аспекти на заболяването. Този тип събития дават възможност за достъп на пациентите до най-новата информация в терапевтичен план за ендометриоза, както и за по-добра комуникация с лекарите, тъй като поставят медицинските специалисти в близост до пациента. Предвиждат се и уебинари, за да имат възможност да участват и заинтересовани пациенти от цялата страна. Успоредно с всички активности по отворени врати в болниците и редица

събития, фондацията планира да разгърне и информационна кампания на сайта на организацията (www. endometriosis.bg), както и в нейните социални канали. Целта е да се информират както пациентите, така и техните близки и широката общественост относно различни аспекти на ендометриозата и какво влияние оказва тя върху живота на жените. Една от най-важните активности през март са срещите на фондацията с общността от жени с ендометриоза. Още от своето създаване, фондацията организира ежемесечни събития, наречени “Женски кръг”, които представляват неформални срещи между жени с ендометриоза и други заболявания на репродуктивната система, в които споделят личен опит, затруднения, но и успехи в техния път със заболяването.  За повече информация: www.endometriosis.bg Facebook & Instagram: @endometriosis.bg ФЕВРУАРИ 2020 І

67

ИЗКУСТВОТО И МЕЧТИТЕ

In Vitro - In Vivo Запознахме Ви с инициативата In Vitro - In Vivo в предишния брой. Във всеки следващ ще Ви представяме част от концепцията на творбите, които засягат различни теми и символика. Идеята на цикъла е да представи проблем, но и да предложи решения. Първоначално с възникването на творбите от стъкло и камък се проведе благотворителен търг, с който бяха подпомогнати няколко двойки и дете с диабет. През 2019 г. стартирахме пътуващи изложби и онлайн платформа, в която предлагаме фотографии от цикъла. През 2020 г. In Vitro - In Vivo влезе в домовете Ви с календара на ИСКАМ БЕБЕ и рубриката, която четете. Вярваме, че идеята на цикъла ще Ви вдъхнови и ще послужи за пътеводна пътека за нови начала както за цикъла In Vitro - In Vivo, така и за Вашите идеи. ИСКАМ БЕБЕ ще очаква да споделите предложения и решения за фокусиране не върху проблема, а върху сбъдването на мечтите. Пишете ми на info@iskambebe.bg, За Александра Велева

Кратка история и избор на материал Оплождането ин витро означава “в стъкло”, но често е наричано и “в епруветка” или вид АРТ-асистирана репродуктивна технология. Методът е основен за лечение на безплодие и разработен от британския учен Робърт Едуардс. Първото ин витро бебе в света е Луиз Браун, родена на 25 юли 1978 г. Дълги години доктор Илия Ватев експериментира в Медицинския университет в София върху гризачи. Решава да специализира в Париж, след това катедрата събира пари и започват процедурите за борба със стерилитета. Поканват доктор Поп, който пристига с апаратура и в Бълга68

І ФЕВРУАРИ 2020

рия се ражда първото българско ин витро бебе Илияна, родена на 3 януари 1988 г. Някои религии определят метода като греховен, а други го приемат с определени условия. Католическата църква и радикалните ислямисти го забраняват, но ислямът го приема при положение, че се налага при сериозни медицински причини, но забранява

намесата на трети лица в процеса, т.е. използването на донори. Юдаизмът одобрява ин витро оплождането, но препоръчва тест за бащинство след раждането на детето. През 2012 г. Андрей Дуда, настоящ президент на Полша, заявява, че ин витро процедурите трябва да бъдат забранени, и който ги прави или се подлага на тях, да бъде вкарван в затвора. България може да бъде горда с приемствеността на църквата към хора с репродуктивни проблеми, за което заслуга имат и разговорите, водени от “ИСКАМ БЕБЕ” през годините. Заедно с българската патриаршия осъ-

ществяваме ежегодни молебени, с което малко държави могат да се похвалят. На международен форум на Fertility Europe в България преди няколко години държавите членки от над 30 държави бяха възхитени от подкрепата към каузата на българската църк-

IN VITRO - IN VIVO

ва. ДНК (Движение за национална кауза) проведе масови кръщанета през последните две години, като подкрепи “ИСКАМ БЕБЕ”. Искрено се надяваме, че приемствеността към хората с репродуктивни проблеми ще нараства и религиите ще подкрепят каузата в повече държави. След като провежда процедурата, лекарят от Медицинския университет (Илия Ватев) отива в Рилския манастир и запитва игумена дали върви по правилния път. Той отговорил: “Хора, които нямат деца, са го заслужили, и след като вие правите неща, за да се намесите в тази област срещу волята на Бога... От друга страна, обаче, не работите с черни магии и дяволи, Вие работите с ум и ръце, които Ви е дал Господ. Така че... сам си решете.” Д-р Марк Сауер определя метода ин витро като “натурален процес, въпреки че се състои извън тялото на майката...”, процесите, които протичат не са по-различни “от това, което се случва иначе”. По статистика всеки шести българин има проблем, който в бъдеще може да доведе до прибягване до метода ин витро. Според американски изследвания на десет двойки - при осем се налага да преминат през АРТ. Годишно в България 250 бебета се раждат след проведено лечение и процедура ин витро. Причините може да са най-различни. Често срещани са възрастта (за мъже над 35 години, за жени над 32), стрес, неправилно хранене, свръх тегло, занижено тегло, завишена физическа активност и обратното, кофеин,

алкохол, лекарства, пушене, използване на наркотици и марихуана и множество други медицински причини в организма на мъжа или жената. Никой не е застрахован, на всеки може да му се случи, той или партньорът му, или и двамата да имат проблем. Но затова трябва да се говори, помага и подкрепя, а не да се обвинява или да се бяга от отговорност и трудности. Защото любовта е “и в добро, и зло”, а извървяването на един път, съпътстван от проблеми може да направи чувствата още по-силни и дълбоки.

2019 г. “ИСКАМ БЕБЕ” стартира онлайн кампания с фотографии, през 2020 г. календарите на “ИСКАМ БЕБЕ” бяха със снимки In Vitro - In Vivo, както и рубриката, която в момента четете. Етапът, в който обществото е съавтор, изненадва и продължава като разказва нови истории. Съчетанието между различни материали винаги ме е вълнувало. Да обединя контрастите и да ги изведа във форма, в която да бъдат в унисон е било

До сегашния момент над 6 милиона деца са заченати с метода ин витро и Икси. ШЕСТ милиона желани, искани и обичани деца ... Около ДВАНАДЕСЕТ милиона души, поискали да са майки или бащи... Изборът на материал и пътят “In vitro - In vivo” извървя дълъг и продължителен път - една година и шест месеца работа по творбите и около 2410 киломе-

тра, за да я осъществя. Две години отне организацията на благотворителния търг и цикълът продължава да живее - през

често търсено предизвикателство от мен самата. През обучението си съчетах текстил и живопис върху платно, керамика и текстил; керамика, стъкло и текстил; натурални материали и стъкло; метал и текстил, докато в дипломната си работа не реших да комбинирам камък и стъкло; керамика и стъкло; органични материали и стъкло. Експериментите доведоха и до създаване на нова технология за фюзинг. Но ФЕВРУАРИ 2020 І

69

ИЗКУСТВОТО И МЕЧТИТЕ

също така доказаха, че материалите, изброени по-горе, могат да се допълват взаимно. Подобно на пъзел съчетавах елементите до получаване на цялостно звучене на формата. Не малко автори комбинират стъклото с различни материали. Алена Матейка, която работи с мрамор и стъкло, често извежда формата първоначално от камък, след което взима калъп и я изработва от стъкло. Друга авторка Ярослава Сварцова комбинира пясъчник и стъкло, създавайки творби, изградени от двата материала. В дизайна също често се използва комбинацията от материали. Например фирмата Лее Брум, Англия, съчетава мрамор и стъкло; дърво и стъкло за осветителни тела. Чешката фирма Бомма съчетава в серията на Моника Корджинкова стъкло и порцелан, а в серията на Арик Леви стъкло и дърво. Eдмее Делсон съчетава керамика и стъкло, както и Кристина Ботуел, а Герард Фоурниер - стъкло и камък. Авторката Яна Воджихова твори със стъкло и дърво. Възможностите за комбинация между материали са безбройни. Стъклото предразполага към 70

І ФЕВРУАРИ 2020

комбинация с други материи, защото е прозрачно и преходът между текстурите е плавен, а в същото време съчетаването на стъклото с непрозрачен материал подсилва ефекта на пропускливост и отражение на светлината. Стъклото е полирано гладко, може и да е грубо, но в същината си е крехък и нежен материал, създаващ както остри ъгли, така и заоблени форми, студен материал, докато камъкът и керамиката са по-топли, задържат топлината, но не и светлината, както прави стъклото. Тоест, материалите са противопоставящи се контрапункти, но в същото време подчертаващи се.

Първоначалната ми идея за дипломна работа беше да изследвам проникването на един материал в друг вследствие, на което настъпва деформация. По-късно чрез анализ и асоциативно мислене, темата еволюира във визуалния образ на пипетата и яйцеклетката при процедурата ИКСИ. Формите са деформирани в резултат от своеобразното си обединение. Материи с различна плътност и поведение при натиск, но съставили, съединявайки се, общ визуален образ в пространство. В същото време чрез деформация и промяна на константната форма се постига създаване на нов живот. Разсъждения-

IN VITRO - IN VIVO

та в тази посока ме насочиха да открия и различни материали, които да съумеят да създадат усещане за симбиоза на материалите, но в същото време да подчертават и момента на нахлуването на материал в материал и деформацията, която настъпва. Стъклото е със заоблена, проста форма, без остри ръбове, но деликатно проникващо в каменната повърхност, която го обгръща и поема в себе си. Кристалът съдържа в себе си асоциацията за

процедурата ИКСИ, която е наситена с много трудности и премеждия, понякога преминаваща и през каменни прегради.

За да създам формите, трябваше да намеря най-кристалното и чисто стъкло, отговарящо на неопетнената детска душа. Избрах чешкия оловен кристал в Бохемия. Идеята и концепцията на цикъла “Ин витро-Ин виво” предразполага към търпение и спокойствие, изчакване на времето, за да създаде в пространството желания визуален образ първоначално в материята стъкло и след време в материята на плътта, приютяваща духа - нов човешки живот. 

ФЕВРУАРИ 2020 І

71

ЩАСТЛИВА ХРАНА ЗА ЩАСТЛИВИ ХОРА

COOKS AND BAKES

Cooks and Bakes Дани е майка на 2 малки момчета, която е минала през дългия път и битката, за да ги има. През годините борбата се свързва дълбоко с кулинарията – нейната голяма страст, и така запълва празнината в живота си, докато целеустремено се бори за своето щастие. Позната добре в онлайн пространството със своя кулинарен блог “Cooks and Bakes” с над 16 хил. последователи във Facebook, Дани разказва истории от личен характер в Instagram и споделя апетитни рецепти за десерти. Дани се опитва да подкрепя двойки, които преминават през трудния път през стерилитета със съвети и подкрепа.

Можете да й пишете за кулинарен съвет или за трудния път до майчинството. http://cooks-ans-bakes.com Facebook: @Cooks and Bakes Instagram: @hey.daniellaa 72

І ФЕВРУАРИ 2020

ПЪРВИЯТ СЛЕДОБЕД НА 35

Първият следобед на 35 Събуждам се на тридесет и пет и все още не мога да осъзная, че малкото седеммесечно бебе е мое. Моето дете. Мое. Толкова дълъг път извървях, че бях забравила как изглежда щастието, бях загубила пътя към себе си. Имах ясна цел за всичките тези 12 години, които се изнизаха между пръстите ми, а тя беше само една – да бъда майка. Да чуя детския плач от съседната стая, да събирам разпилените играчки по пода дори и капнала от умора, да рисувам с пръст сърчица върху детското лице, докато го гледам как блажено спи, да плача от умиление при първите му стъпки, да празнувам неговия рожден ден, който ще бъде най-важният ден в годината и за всички години оттук нататък, да му направя торта за този и за всички останали празници, дори и без повод. Този първи следобед на 35 бе различен. Бе истински, красив със спящо бебе до мен и моят рожден ден бе изпълнен със смисъл. Защото когато аз ти дадох живот, се роди и още един човек – родих се аз отново, роди се родител.

Успях да премина през толкова много емоции, болка, страдание и отчаяние, физическа и най-вече емоционална умора за тези 12 години борба. Битка, която водих наравно с едни от най-добрите лекари в страната, които застанаха редом до мен, държаха ме здраво за ръка и заедно гледахме напред. Напред към по-светлото бъдеще и общия ни успех. За целия този период преминах през всички възможни процедури, които бяха приложими към момента. Аз се развивах заедно с всички модерни процедури на ин витро клиниките в страната, те се развиваха и разширяваха, и аз се движех заедно с тях. Нямаше процедура, която да не бях „опитала“ – инсеминация, цветна снимка, лапароскопия, ин витро по къс протокол, ин витро по дълъг протокол, ин витро на естествен цикъл, няколко биопсии на матката и какво ли още не. И така 6 опита. С години разстояние във времето, с моменти на надежда, устрем, ентусиазъм, но отново с лавандуловочерен финал. При всяко ново начало надграждахме с ФЕВРУАРИ 2020 І

73

ЩАСТЛИВА ХРАНА ЗА ЩАСТЛИВИ ХОРА

ПЪРВИЯТ СЛЕДОБЕД НА 35

нещо ново, имахме нова светлинка в тунела, но мрачните облаци на бъдещото развитие на проблема не се разсейваха. За да избягам от мислите за дете създадох свое лично онлайн пространство – започнах да готвя и да споделям рецептите си с читателите. Това беше моят начин да се отскубна от реалността и същевременно да се чувствам добре в кожата си, да творя и да създавам нови неща, да надграждам себе си, да се самоусъвършенствам, да уча, да потъна в непознати води и да попивам нови знания и опит. Това беше моето време, вечер след работа се затварях в кухнята и започвах да експериментирам различни видове рецепти и сладкиши.

74

І ФЕВРУАРИ 2020

ПЪРВИЯТ СЛЕДОБЕД НА 35

Блогът стана моето дете. Обгрижвах го, вдъхвах му живот и всичко това ми доставяше огромно удоволствие. А точно когато имах дете, щях да съм подготвена и ще му предам всички знания към кулинарията. Представях си как готвим заедно, как правим коледни сладки, а някъде около нас звучат захаросани коледни песни, от фурната се носи аромат на канела, мед и портокалови корички, а то облизва бъркалките на миксера точно както съм правила аз в моето детство. Преминах през много емоционални фази – на надежда, на непукизъм, на себеотрицание, на това да разказвам на всички в обкръжението си за „проблема” и това да не се чувствам комфортно в компания на жени с бебета, бременни и кърмачки. Целият този път обаче има смисъл. Промених се. Опознах себе си, станах по-толерантна съм света и околните, станах по-добра, по-човечна и търпелива. Заобичах се повече и оценявах това, кое-

то имам. Реших, че единствено силната ми воля ще ме изведе до края, че пътят е труден, но не невъзможен. Аз щях да бъда майка по един или друг начин. Желанието ми ме водеше напред. Желанието да бъда майка без значение от обстоятелствата – по кой начин ще се случи това. Съпругът ми застана плътно до мен и каза: „Аз искам да остарея с теб без значение дали ще имаме деца или няма да имаме”. Той каза всичко. Осмата ин витро процедура беше успешна. Все още помня трите цифри, които виждах с премрежените ми от сълзи очи и се чудех истина ли е или има грешка от резултата на кръвния тест. Цифрата е различна от нула. Липсваше всякакъв романтичен начин да му споделя, че съм бременна. Сърцето ми биеше лудо, набрах номера на съпруга ми и му казах „кръвният тест е положителен, май има нещо.“ Даже не можех да изрека на глас думата бременност, бе толкова чакана и жадувана, струваше се нереална дори. За 35-тия рожден ден не направих парти. Нямах нужда от това, защото имах всичко. Две малки ръчички, които ме прегръщаха и черни дълбоки детски очи, в които потъвах. Подарих си спомени – запечатах на хартия един прекрасен следобед, изпълнен с детски усмивки и много любов. Подарих си фотосесия с двете ми любими момчета, защото само те имат смисъл оттук нататък. Приготвих торта, рецептата, която ще споделя с вас. Животът е толкова непредсказуем и очарователен, че ме дари с още едно прекрасно същество, което е вече на 2 години. Без дори и да съм мечтала за него, а може би брат му е отворил сърцето ми и познала щастието на майчинството, Бог ми изпрати този така ценен дар. Понякога щастието се чака дълго, стига да имаме сили и кураж да устоим предизвикателствата, успехът е някъде там и ни очаква. Отчаянието не е добър съветник, а само желанието да чуем думата „мама“. 

ФЕВРУАРИ 2020 І

75

ЩАСТЛИВА ХРАНА ЗА ЩАСТЛИВИ ХОРА

РЕЦЕПТИ

МЕДЕНА ТОРТА С МАСКАРПОНЕ (10 ПАРЧЕТА) За бл а тове т е: → 150 г течен мед → 1 1/2 ч.ч. брашно → 2 с.л. с връх нишесте → 2/3 ч.ч. захар → 3 яйца → 1/2 ч.л. сол → 1 ч.л. сода бикарбонат → 2 с.л. портокалови

или лимонови корички (ползвах лимонови)

76

І ФЕВРУАРИ 2020

ПРОДУКТИ За крема:

→ 500 г заквасена сме-

тана → 500 г маскарпоне → 1/2 ч.ч. захар → 1 малко бурканче сладко (125 г) от праскови или друг плод

За украса:

Френски макарони, свежи цветя, стръкове лавандула Необходими пособия: → сито за пресяване на брашното → хартия за печене → тортена форма с диаметър 20 см

Приготвяне на блатовете: Разбийте меда със захарта, солта и яйцата. Добавете останалите сухи съставки. Ще ви е нужна форма с диаметър 20 см. За да се получат тънки равномерни блатове, не е нужно да разделяте тестото на части, а можете да го изпечете наведнъж. Щом изстине добре, разрежете го хоризонтално, така че да се получат 4 тънки блата. Изсипете цялото количество тесто в тавичка, покрита с хартия за печене или намаслена и набрашнена форма. Печете около 15 мин. в загрята до 180°С фурна, след това сложете фолио отгоре и печете още около 40 мин., докато прободена в него клечка излезе суха.

Пр и го твя не н а кр е м а:

Докато блатът се пече и изстива, пригответе крема. Разбъркайте сметаната със захарта с шпатула, добавете маскарпонето. Захарта може да добавите на вкус, за предпочитане е кремът да е леко кисел, за да не става натрапчиво сладка самата торта.

Сг олоб ява н е н а тор т а т а:

Разрежете изпечения блат на четири равни части. Не е необходимо да се напоява тортата със сироп, тя ще стане мека и сочна след като поеме от крема. Намажете обилно два от блатовете с част от крема. По средата сложете 1 бурканче сладко от праскови или друг плод по ваш избор. Довършете и с останалите блатове, сглобете тортата. Покрийте цялата торта с останалия крем и сложете в хладилника да стегне за една нощ. За украсата ползвайте готови френски макарони и живи цветя, плодове и най-вече вашето въображение.

ФЕВРУАРИ 2020 І

77

ЩАСТЛИВА ХРАНА ЗА ЩАСТЛИВИ ХОРА

РЕЦЕПТИ

ПАЛАЧИНКИ С ЛИМЕЦ

ИЗКУСТВОТО И МЕЧТИТЕ

ПРОДУКТИ → 3 яйца → 4 с.л. брашно от лимец

с връх (ако ще ползвате само един вид брашно сложете 7 с.л.) → 3 с.л. бяло брашно с връх → 500 мл айран, приготвен от 5 с.л. кисело мляко (краве или овче) и вода → 1 ч.л. сода бикарбонат → 1 ч.л. захар → масло за намазване Сложете содата в млякото и оставете за кратко да шупне. Разбъркайте и добавете водата. В купа сложете яйцата, брашното, захарта и добавете айрана. Разбийте с миксер или с телена бъркалка. Загрейте тиган за палачинки, изсипете 1 черпак от сместа и изпечете палачинката от двете страни. След като я извадите, намажете с масло. Повторете до свършването на сместа. При мен се получават около 8-9 палачинки.

Да ви е сладко!

78

І ФЕВРУАРИ 2020

ПОЛЕЗНО

ПОЛЕЗНО

с адвокат Мария Янева Понякога административните механизми са сложни и трудно обясними за хората, които се нуждаят от методите на асистираната репродукция. Затова се обърнахме към адвокат Мария Янева и с нейна помощ ще се опитаме да бъдем полезни с информация, от която мнозина се нуждаят. Знаем, че най-много въпроси са свързани с възможностите за финансиране, които осигурява Центърът за асистирана репродукция и първите ни въпроси ще бъдат свързани с него.

Мария Янева е адвокат, специалист в областта на Международното частно и облигационно право. Международен съдия-арбитър в Международния съд в Париж при Международната арбитражна камара. В периода 2015-2017 г. е международен съдия-арбитър в Московския арбитражен съд на Руската Федерация. Председател на „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, основател и председател на Арбитражната колегия към Софийски арбитражен съд. Председател на Управителния съвет на Фондация „Искам бебе“. КАКВО ФИНАНСИРА ЦЕНТЪРЪТ ЗА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ? През 2009 г. беше създаден Център за асистирана репродукция (ЦАР), който да подпомага българските двойки, като поема финансово инвитро процедури. Фондът беше създаден по идея на Фондация „Искам бебе“, с активното участие и на други неправителствени организации, медицински специалисти и медии. ЦАР бързо набра популярност и сред хората е по-известен като Фонд „Ин витро“. Благодарение на финансирането, осигурено от държавата, днес има родени повече от 10 000 деца, а броят им расте с всеки изминал месец. Разбира се, за двойките, които се нуждаят от прилагането на инвитро процедури, е изключително важно да знаят кой може да кандидатства за отпускане на средства, какво може и какво не може да финансира Центърът.

КОЙ ИМА ПРАВОТО ДА КАНДИДАТСТВА ЗА ФИНАНСИРАНЕ ОТ ЦЕНТЪРА ЗА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ? Право на финансиране има всяка жена, която има българско гражданство или е със статут на постоянно пребиваващ в Р България и няма навършени 43 години. Важно е да се знае, че тя може да се възползва от това свое право единствено ако са налице определени медицински критерии. Кандидатстването може да става чрез специализираните медицински центрове, които имат сключени договори с Центъра за асистирана репродукция. Т.е. които отговарят на изискванията. КАКВО КОНКРЕТНО ФИНАНСИРА ЦЕНТЪРЪТ? Дейностите по асистирана репродукция, които Центърът има правото да финансира, са ясно опФЕВРУАРИ 2020 І

79

ПОЛЕЗНО

ределени в нормативните документи. За да не пропусна някоя дейност, ще ги цитирам така, както са определени от Центъра: 1. Контролирана овариална (хипер) стимулация (КОХС) с един или повече от следните лекарствени продукти (по групи): а) аналози на гонадолиберина (агонисти или антагонисти); б) гонадотропни хормони (уринарни или рекомбинантни); в) други (за лутеална поддръжка) - стероиди и/или хорионгонадотропин 2. Контролът на стимулационния процес чрез: а) документирани ехографски прегледи б) хормонални изследвания 3. АРТ методи (инвитро методики): а) фоликулна пункция под ехографски контрол б) класическо инвитро оплождане в) оплождане чрез т. нар. ICSI г) (изм. - ДВ, бр. 4 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) трансфер на свежи ембриони д) (доп. - ДВ, бр. 4 от 2018 г., в сила от 80

І ФЕВРУАРИ 2020

01.01.2018 г.) криоконсервация на предимплантационни ембриони или на яйцеклетки (в случаите по чл. 26, ал.

1, т. 6) е) (нова - ДВ, бр. 4 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) трансфер на размразени ембриони, които са криоконсервирани със средства от центъра необходимите ехографски прегледи, размразяване на ембрионите, култивиране при нужда и ембриотрансфер ж) (нова - ДВ, бр. 4 от 2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) асистирана репродукция на спонтанен цикъл - необходимите ехографски прегледи, 4 фоликулни пункции под ехографски контрол, оплождане, замразяване и размразяване на ембрионите, култивиране при нужда и необходимия брой ембриотрансфер/и.

2 Лекарствените продукти, финансирани със средства от центъра, следва да са включени в Позитивния лекарствен списък и се осигуряват по реда на чл. 207, ал. 1, т. 5а от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. КАКВО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ФИНАН-

СИРАНО ОТ ЦЕНТЪРА ЗА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ? Центърът няма правото да финансира дейности, които са извън изброените по-горе. Едно от нещата, които не се финансират, са първоначалните изследвания на пациентите, необходими за достигането до съответната диагноза и вземането на решение за асистирана репродукция чрез инвитро оплождане. Не се поемат и изследванията, необходими като минимум, определен в Наредба № 28 от 2007 г. Този задължителен набор включва микробииологичните изследвания, спермален анализ, определянето на кръвната група и резус фактора, изследванията на трансмисивни инфекции (включват различни инфекции, като петнист тиф, малария, вирусни енцефалити, марсилска треска, туларемия и др.). Финансиране от Центъра не може да има и за кръвна картина, биохимия и хемостаза, както и за други специфични изследвания, сред които генетични и имунологични. Не се финансират и изследвания, които са из-

вън посочените в Наредба №28 от 2007 г., както и други дейности по асистирана репродукция. Например, не се отпускат средства за инсеминации от партньора или от дарител и за ембриоредукция. Не се финансира и предимплантационна генетична диагностика и скрининг. Не можете да разчитате на средства от Центъра и за индукция на овулацията, инвитро матурация, тестикуларна и/или епидермална биопсия, овоцитна донация и т.н. Дейностите, които Центърът НЕ финансира, са изброени на сайта на ЦАР и всеки, който има желание, може да се запознае с тях. Отделно, можете да потърсите специалистите от вашия медицински център, които отговарят за работата с Центъра и да се поинтересувате за подробности.  В следващия брой с адвокат Янева ще говорим кои са медицинските индикации за финансиране и какво покрива сумата, финансирана от Центъра за асистирана репродукция.