Утре
От сърце ти пожелавам
моето “щастие” да изпиташ.
Виж, без тебе полудявам.
Как съм ти не щеш да питаш.
Щото знаеш как ме остави… С крак във гроба, наранен.
Браво! Точно тъй се прави… Мен боли ме всеки ден.
По цели нощи ти звъня, обаче няма кой да вдигне. Дойда
Живота, знаеш, е колело, дето вечно се върти.
Днеска случва се едно…
Утре теб ще те боли.
На моето място ще си утре…
Ще усетиш моята болка.
Болката гори те вътре… Болка страшна и жестока.
От обич искам да ревеш…
Хиля ти се аз в лицето.
Сълзите можеш ли да спреш?
Не! Не дава ти сърцето.
Да обичаш като мене и като мен да страдаш.
Море
Сто раздели
и скандали.
Виж сърцето как кърви.
Уби, уцели
любовта ни.
Страшно много ме боли.
Имах теб
те обичам. Знай, живея един живот.
Скрита
под земята
беше.
Убита
от жената.
Леш е.
За теб подарък…
Пропиля го. В тебе няма капка жал. Станах жалък.
За кой ли път
се доверявам…
Здраво мачкай, да боли.
Като труп
се приравнявам… Тъп направи ме и ти.
На малкия пръст си ме въртиш
като всичките змии.
Земетръс и бам, летиш.
В леглото ми се приземи.
Знаеш как,
кога, какво…
Ръката долу ще те гали.
Искам пак
в едно легло.
Няма да те чакам, пали.
Три изневери
и предател
ти си. Знаеш, нали?
Не ще намери
ми приятел… Душата ме боли.
Мачкай, може.
Пак обичам.
Ти си ми в сърцето.
Леле, Боже.
Не отричам.
Давя се в морето.
В море любовно.
Сам на плажа.
Стига. Без преструвки.
Навън дъждовно.
Ще ти кажа.
Само спомен
В спомен мене ме превърна, тръгна там и ме забрави.
Помня как си ме прегърна, точно като ме остави.
Ръце, треперещи във мрака, твоя дъх по моите устни. Дали сърцето ще дочака да усети как са вкусни.
Няма как да разбере…
Не обича, само клати. Виж, напът е да умре.
Умира то без любовта ти.
Няма как да знае, не… К’ва любов със тебе бяхме… Мислехме и за дете, но
Ти се дърпаш и ми бягаш.
Искаш там, далеч от мене… Чуй ме, искам да повярваш.
Аз си имам само тебе.
Не, не исках да те пусна
Виж, секундите броя
Искам пак да си те гушна и до тебе да заспя
Ще остане само спомен
всичко, преживяно с тебе.
От сърцето ти изгонен…
Щастието не е за мене.
Дни минават и години, обаче болката остава.
хората
мен пожара не престава. Така гори ме, чак боли… Не от вчера, не от днес. Търся те. Къде си ти? Дай посока. Дай адрес. Дай ми миг, минута само Мечтата моя, знай, че ти си. Да заспя на твоето рамо, а утре сутрин ти върви си.
300
Щастие ми даваш,
после искаш го обратно.
Любов на мен продаваш,
моята давам я безплатно.
Чувства не купувам,
аз съм беден, без пари.
Три живота ще робувам,
та със мен да легнеш ти.
Т'ва за тебе не важеше...
Грешката ми е голяма ��
Обаче с мене ти лежеше, като милото го няма.
Идваш с мене да играеш,
после писва ти и чао.
Обаче, мисля, май не знаеш... Оставаш мъка и печал.
Ти не знаеш как обичам... Твърде силно и жестоко.
Виж, на мен си не приличам.
Сякаш паднах от високо.
Няма смисъл, вече спирам.
К’вото писал съм, прибирам
във сърцето, дето мразя…
Там, където
и тебе пазя.
Батиста
Как боли ме
да се сещам
твоето име
и да усещам
как те няма
във леглото.
Т’ва ранява
ме, защото
гушнат в тебе
да заспивам, свикнах, бебе.
Ся убивам
всеки спомен, с теб прекаран.
Виж ме злобен
и докаран на ръба
на пропастта. Във съня
туй вече само спя, вместо вечно да броя
всеки час,
минута, ден.
Откачам аз,
не си до мен.
Искам с теб
като преди.
Силно, беб,
ме прегърни.
Да не помня, да забравя. .
Всички гоня, ще оставя
теб единствено
в дома ми. Ти убийствено
в ума ми
си забита
и не мърдаш.
ще ми върнеш.
Няма хапче
да я спаси.
Да, глупаче.. Да, върви.
На снимка
Денем и нощем липсваш жестоко.
мене си още, вътре, дълбоко.
Мечти, обещания…
без стойност за теб. Теглиш ми майна и даваш напред.
Отказвам. Не вярвам, че спомен оставаш. Не искам да бягам, но пак ме предаваш.
Просто за кефа, викаш че е било.
Кажи, не бях ли шефа в твоето легло?
Обич нещастна, прецакан съм пак. Като вирус опасна. Да се излекувам ли? Как?
Какво ми направи, та толкова боли. Тръгна и остави любовта да гори.
Долу я заключи, долу,в пропастта. Сърцето изключи. Що ли така?
Капан
Помниш как за теб умирах, беше все във моите мисли. По двеста пъти те набирах
Мечтаех, сънувах твоето “да”,, играчки гушках вместо тебе.
Тъй ме облече в самота и каза всичко е до време.
В стая с четири стени, няма нищо, чисто празно.
Тук ела и ме погледни. Давай, ухили се мазно.
Тъпо ми е, ти печелиш
Мачкай, аз не казвам спри. Знаеш точно как да уцелиш там, където най боли.
С усмивката яда прикривам… Ясно, и тебе съм батисал.
В твоите действия не откривам логика или някъв смисъл.
Няма те, кажи къде си. Теб те търся като луд Вечно сменяш тия адреси… Хах, със кой си този път…
Само спомени остави… Сънищата просто влажни. Моите с тебе, да, забрави, просто щот’ не са ти важни
Три минути
С тебе бях и живях в свят, пълен със лъжи. Лъган бях, но не спрях
да искам с мен да си ти.
имаш
и ти трябвам, недей ме хвърля на боклука.
Заспал ли съм, пак си в сън Тебе виждам и сънувам
За теб аз ставам таласъм… твоите чувства ще купувам.
Помня как, нощем в мрак сладко гушках се във тебе.
Не, не тръгвай. Искам пак. Обаче всичко е до време.
Бягаш, с други лягаш…
С мен да си обеща ми… В моите чувства не, не вярваш. Мене кучета ме яли.
Да съм тъп този път…
Пак да вярвам на лъжи Аз умрях, станах труп. Мъртъв трябвам ти, нали? Аз звъня ти, но в ума ти
Колко още? Три минути? Три минути с теб сами.
Не целувка, искам гуш… На тебе копие не намирам
в леглото нощем муш, просто гушкам те и заспивам… ♥
Грешни чувства
Любов ли беше ми кажи, филм ужасен с много драми.
С теб, потънали в лъжи…
Лъжа е целия сценарий.
Айй, поредната интрига.
Бил съм станал като вятър.
Офф бе, bitch бе, аре стига.
Стига роли. Без театър.
Яко с мене си играеш, мачкаш и не щеш да спреш.
Но всичко връща се, да знаеш. Гледай да не заревеш.
“Обичам те” – фалшиви думи, с тях показваш грешни чувства. Стига! Изчезвай от ума ми, че сърцето яко блудства.
Няма нужда да ме лъжеш.
“Яки нощи” във палати.
Беше ми и пак ще бъдеш
нищо… С теб ще сме познати.
Да не бях започвал, леле…
Помня, ти ми каза “Спри!”
К’во си причиних за тебе.
На теб простих, на мен – дали?
Пф, акъла ли си
Почвам пак от теб да бягам.
Вярно, силно в теб се влюбих…, но чак пък толко’ не, не вярвам.
Грешни чувства има в тебе.
Грешка бе, че ти повярвах.
Знам, звънеше ми на мене, само като ти потрябвах.
Единствен
Идваш, намигаш
и вече откачам.
На гледка не стигаш, в леглото ти скачам.
Трудно допускаш
казваше май…
Виж, че ме гушкаш. Твой съм, признай.
Няма да бягаш, с мене си днеска. Здрава си лягаш, ставаш със треска.
Мускулна болка
някъде долу. Знаеш, обиколка
правих на голо.
Разбивам дома ти…
Целувам и хапя. Леле дъха ти… Цял ме разтапя.
На друг те не давам, на теб съм ти мъж.
Виж, полудявам, тъй че ме дръж.
Топа на топа.
Шефа на шефа.
Кръсти се попа,
прайш ми кефа.
Яко да къртиш
по начин убийствен.
Друг да не търсиш, да съм единствен.
Виж денонощно чакам те, беб.
Сърцето ми мощно бие за теб
Виж, не издържам, в сърцето си ми.
Към теб се привързвам и знам, ще боли.
Спрем
Като казах да се върнеш, ти игнора би ми само.
Исках просто да прегърнеш
моето, изстиналото тяло.
От фризера да го изкараш, дай му твоята топлина.
Към дома си да ме караш… С тебе днес и след това.
Отново вкъщи, отново сам. Бутилките направих празни.
Обаче не, не съм пиян.
Просто самотата дразни.
Като пумпал се въртя… Вечно буден на дивана. Просто е трудно да заспя в легло, в което теб те няма.
Стоя и чакам да ми звъннеш.
Тела от поглед не изпускам.
Пак в леглото с мен да бъдеш, цяла нощ да си те гушкам.
Някак само ти успяваш… Давам моята любов. Леда във мене разтопяваш. Обичам силно, а бях суров Липсваш сто пъти на ден, мислите към тебе тичат.
Поне не като мене… Нямам думи да опиша. Спрем ли със тебе, сърцето спира да диша. Да останеш просто спомен. Не, не искам. Стига! Не оставай мен бездомен… С тебе всичко си отива.
В море от драми и лъжи
ти ме хвърли и се удавих.
Стига цирк ела и кажи
к’во лошо ти направих.
тебе, знам, съм лесна сделка
Живях си яко, виж ме днес… Сам заключен във панелка.
Щом да обичам е проблем, щом целувките ти пречат, бягай, стой далеч от мен, пътя ти да не препречат.
Щом те дразни всяка дума, с която чувства демонстрирам.
Моя грешка
Защо ли от дума не разбирам?
Мисля си, че всичко знам Вечно грешни аз избирам, а накрая пак оставам сам.
Много казаха "Недей, тоз' човек за теб не струва.
Акъл във мозъка налей, че в момента е точно нула.
Остана само едно сърце, дето иска да го зърнеш. Виж, с треперещи ръце стоя и чакам да ми звъннеш.
Знаех, не трябваше да вярвам...
Недей, казах си, боли.
Сега от тебе как да избягам, кат' ми остана само ти.
Бившите лекувах с нови мятах се от клон на клон Сега в момента съм в окови, любовта ми вече няма дом.
предлага участници. Не мисля вече к'ви ги върша. Гледам кат' пребит от бой.
Сълзите вечер сам си бърша, просто щото няма кой.
Яко бе да трошим леглата, ся за теб съм яка смешка.
Знай, не търся в теб вината.
Силно обичах... Моя грешка.
Заместител
Спомени в архива.
С друг бъди щастлива.
Яко с теб ми беше,
но всичко свърши вече.
Аз със теб да съм
ми беше като сън.
Чак не ми се вярва, че на мен била си вярна.
Такава яка мацка няма как да бачка
за някъв като мене.
Спри да губиш време.
За момента беше, знам.
От днеска пак съм сам.
Излекува твоите рани със мен и любовта ми.
Вече нямаш нужда
от мен и ставаш чужда.
Звъня ти, ти затваряш. Щом ти пиша, не отговаряш.
Питаш ме "Боли ли?"
А не. Майтап бе, Уили.
сърцето ми се къса като друг от секс те скъсва. Като кръв
Заместител ми намери. Увеличи твоите децибели. С мене викаше и крещеше. С него не. Слаб ли беше?
Така ме запомни
Защо ли вярвам
на теб, на любовта ти?
По-добре да избягам, да сме непознати.
Да не те бях срещал
Боже, акъл ми дай.
Да не се бях сещал
за теб след всеки край.
Да не бях се връзвал
на думите, на лъжите.
Да не бях избързвал, да те мисля от добрите.
Знаеш, ли писна ми вече.
Сърцето на прага на дома ти стои.
Заедно лягаме, пак си далече.
Отчуждихме се. Не сме като преди.
Много ми казаха "Не се влюбвай в тая". Прави се оказаха, ама аз от де да зная. Защо ли да чувам колко си над мене? Защо ли да псувам? Защо ли да ми дреме?
Защо ли да обичам
човек с душа от камък?
Сега от теб се отричам.
Запомни ме като жалък.
Като нещастника, който беше готов
да скъса ластика на своя живот. Помни
който се разплака, като каза, че го обичаш.
Като копелето гадно с онази гадна тръпка. За любовта ти беше жадно, мечтаеше за прегръдка.
Като ревльото нещастно, дет' за теб сега тъжи. Не, няма страшно! Така ме запомни.
#GoTheTheBay
На маса без мен как ти се сяда.
Залъка в устата не ти ли присяда. С думи и без думи ти ми правиш засада. Твоето безчувствие ме праща във ада. Целувки прегръдки… Всичко е леш. Беше, но вече станах келеш.
други похарчих
си кеш. С други си лягам, пак си до мене. Във всеки човек, аз виждам тебе.
Треперя, сякаш гушнал съм бебе.
Слагаме край! Трябва да спреме.
Трябва, обаче няма да стане. Моята лъжа отново добра е. Искам те теб, сърцето ти знае, обаче не казва – само си трае.
Искам да гледам в твоите очи, тъй че за бога, с обидите спри. От думите ти остри много боли. Това го доказват моите сълзи.
Всяка ще имам срещу стотаче, но тука има едно “обаче”. Искам те теб, моето котараче.
Не знаеш к’во е мъж от любов да плаче.
Сърцето ми разбито, направо се пръска.
Сексапил от мен вече не лъска.
Исках със теб да имаме връзка, обаче без кабели… Оказа се дръзка.
Не казвай нищо, моля те недей. С твоето мълчание сърцето ми загрей.
Без да ти пука, в ухото ми запей get the love and go to the bay.
Да не бъда сам
Сам наяве, сам в съня.
Чак на бившите звъня.
Достойнство вече нямам грам. Така е, откакто останах сам.
Газя в чужди грехове и викам всички богове.
Викам, моля се, крещя и не мога да се спра.
Сутрин във депресия ставам и по същия начин лягам.
Гладен, жаден, недоспал.
Живота ми е цял сериал.
Сценария пише се от Бога,
да го променя не мога.
Няма начин да го спра, просто ще се примиря.
Като пияница – дърта, изкуфяла
ще стоя и ще чакам долу на портала. Уиски, Текила, Водка, Джин.
Тоя начин на живот ще ми стане любим. В кварталната кръчма нощ и ден
ще е пълно с хора около мен. Приятели верни, приятели на маса. Ще консумираме каса след каса.
може би след време
поискам до мене да имам жена и няколко деца.
Искам да те няма. Да, ама не става.
Ти си нещото, което е дълбоко в сърцето.
Като нож си се забила
кръвта си ми изпила. Искам да те махна оттам, но как ще стане, не знам.
Част от мене си ти. Като никоя преди
разплакваш и разсмиваш, а щом решиш, си отиваш
Чакай, моля ти се, спри!
Само т’ва недей прави. Свикнах с тебе и не мога да съм сам. Кълна се в Бога!
Ти не слушаш, аз говоря. Знам в момента, че се боря както мравка бори се със слон, стотинка пред един милион.
не бъдеш ти в моя сън и мечти.
Да боли
Давай, удари ме, бе, да ти стане по-добре.
Слаб удар май направи, твърде леко ме удари.
С всичката ти сила, давай.
Давай смело ме нападай.
Няма да се пазя, не.
Играта е в твоите ръце.
Стоя кротко и мълча, няма да се проваля.
Мъжка дума щом съм дал, ще я отстоявам като крал.
На болка нося, знаеш. Може мръсно с мен да играеш. Гадни номерца, обиди.
Давай всичко причини ми.
Вързан съм, така че споко.
Аре, ранявай ме жестоко.
Всичко лошо прави ми ти. Давай. Давай, да боли.
В тази нощ зловеща
искам болката гореща
мощно да ме изгори.
Давай, ти го направи.
Ти го можеш по-добре.
Да, не се съмнявам, бе. Твоето хоби е това –
да правиш гадни чудеса.
Да викам за помощ ли?
Стига вече, смешна си.
Всичко днеска ще приключи. Твоята мълния ще ме улучи
Минутите са преброени, няма време за дилеми.
Приемаш ли я таз’ покана с мен да дойдеш ти на клада.
От мъки да се отървем и най-накрая да разберем, че живота е една игра, в която няма правила.
Разделени
Аз съм тук, ти си там.
Чакам те в сълзи облян.
Номера ти набирам, с мисълта за теб заспивам.
Сърцето ми празно чака те напразно. Знае, че те няма, но пак се надява.
Но да. Няма как да те види пак.
С теб сме разделени.
ЧУВСТВА ЗАБРАНЕНИ!
Далеч един от друг,
а все едно сме тук, заедно с теб в нощта, с нас е и любовта.
Усещам ти аромата, разпилян по кревата. Чувствам те до мен…
Май съм яко заблуден.
Теб те няма вече, отиде на далече с твоя нов любим.
Аз съм лесно заменим.
Няма те до мен, плача всеки ден. Че не трябва, зная, но така ще е до края.
Твой си оставам
Искам прегръдка, с мен да си лягаш. От силната тръпка няма да бягаш.
Ръката хвани ми, недей да я пускаш.
Сърцето гали ми, като ме гушкаш.
Виж ме, до теб съм и твой си оставам.
Сърцето ме тества дали те забравям.
Направих си татус със твоето име. Последния ми статус: Беб, прегърни ме.
Дай ми адрес
и идвам веднага. С тебе съм днес, днес и до края.
Прегръдки, милувки и други неща. Нежни целувки в два през нощта.
Странно ме будиш
с целувката френска.
Стоиш и се чудиш
искам ли днеска.
За к’во ли ме питаш?
Давай, нападай.
С мене излиташ.
Дръж се, не падай.
С тебе щом е
и болка искам.
Питаш “Що е?” Щот’ те стискам.
Държа те здраво
и те пазя.
С тебе само…
Други газя.
За раздяла и край…
Не, не искам чувам.
Твой си оставам, знай.
С теб сънувам, будувам
Ще те оставя може би в ден, в който забравя, че има ме мен ♥
