ВЕСТНИК
СЛЪНЧИЦЕ БРОЙ 12/ XII 2011г
Здравейте, мили дечица!!!
СТИХЧЕТА ОТ
Вие сте отново с вашето любимо вестниче. Знам, че вече с нетърпение
БИСЕРКА ЧАКЪРОВА
очаквате Дядо Коледа,но тази година реших и аз да ви изненадам с нещо. Подарявам ви моята книжка със „Стихчета”! На добър час през новата 2012г!!!
*стихчета и залъгалки за дечица малки*
КОЛЕДА
НАШАТА ЕЛХА
Трепкат снежинки сребърно-бели, весело мигат безброй светлини. Къщички сгушени в бели къдели; и във всяко огнище огън гори.
Как хубаво грее нашата елха. И лампички по нея светят в нощта. И топчици златни, и Коледна звезда... Чудна, прекрасна е нашата елха.
А горе в небето лъчисто-сияйна празнично грее голямата звезда.
В балкана родена - с дъх свеж на гора,
Изпраща вест по земята безкрайна,
от нас украсена - сияе в нощта.
че Коледа днес е дошла.
Елхице любима, в святата нощ
И радостни хора посрещат с надежда
Бъди най - красива, блести в разкош!
тази вест блага, че Бог се роди. И всички с любов в очи се поглеждат, изпълнени с вяра и светли мечти.
КОЛЕДНА ТРЕВОГА
ПРОЛЕТ
Слънчо пак се смее от небето ясно.
Птичките запяха под небето ясно.
Времето днес е отново прекрасно.
Времето е вече слънчево, прекрасно.
А ние очакваме сняг да вали.
Пролетта пристига с лъчезарна усмивка.
И снежни човеци да правим, нали?
Дарява цветята с нежна целувка.
Но няма я зимата, бави се много.
Весели тревички надигат нослета.
Вече събужда голяма тревога.
Палавите птички се вият над полето.
Дядо Коледа как ще пристигне?
Пчелички прелитат, щурчетата пеят,
До нас децата как ще достигне?
малки животинки весело се смеят.
Щом няма сняг, щом няма шейна...?
Пролетна забава вече настана.
Ще дойде ли той до нашата елха?
Всички са щастливи в горската дъбрава.
Хайде Снежко, не бави се нито час! Подарък очаква всеки от нас.
ПРОЛЕТЕН ДЕН Слънчо пак наднича с чаровна усмивка. Изпраща на децата пролетна милувка.
ВЕСЕЛА ПРОЛЕТ Слънчице наднича над облачета прашни. Няма ги вече вихрушките страшни. Пролет подранила пристига на пръсти. Птичките от юг пристигат на гости.
Пролетта идва,птички долетяха. Зимните хали на север се прибраха. Цветята надигат красиви главици. Бягат навънка малки палавници. Ех, че е хубав пролетния ден! Слънчев, сияен, от лъчи озарен.
Главички надигат свежи цветенца. Поглеждат предпазливо, подават носленца. Вятърко ги гали с топла ръка. Бодро зашумява старата река. Пчелички зажужават, прехвърчат пеперуди. Лазят калинки, бръмбари и други. Страшно оживление настана тъдява. Радват се всички, пеят, вдигат врява. Веселата пролет всички обичат. Само мили думи за нея изричат. Като нея нежна няма на света. От всички, от всички тя е най-добра!
ВЕЛИКДЕН
ЗАЙЧЕ
Светъл празник се задава – пъстър, весел Великден. Червено яйце за здраве се дава – да е всеки радостен, засмен.
Зайче мило, тук ела да те погаля с моята ръка! Да ти пипна дългите ушички, да те погледна в кротките очички!
Баби месят козунаци, пъргаво запрятат ръкави. Да си хапнат малките юнаци, да пораснат силни и здрави.
Мило зайче, не се бой! Знам, че малък е света твой таз полянка, близката горичка и поточето с бистра водичка.
Светъл празник настава. Най-великият ден идва. Борбите с яйца се задават. Всеки яйцето да вдигне.
Мило зайче, приближи се! Да те помилвам остави се! Аз обичам всички животинки зайчета, сърнички и калинки!
И обичаят както повелява, Нека е най-здрав този, Който след борбите накрая Здраво яйцето си сложи.
ГОРСКА ВЕСЕЛБА
СЛУЧКА В ГОРАТА
Срещнали се две калинки с нови перелинки. И поканили една пчеличка да играе с тях на жмичка.
Рунтавелка Зайо дири,
Сетне бързо долетели три пеперудки снежнобели, две щурчета със цигулки и няколко светулки.
те са двамата другари стари. Чула тя – ехтят секири, пак дошли са тез дървари. Къщичката и ще разрушат, а там е лешниците скрила. Със децата где ли ще се приютят
И започнала играта на полянката в гората. Всички весело летяли, пяли и се смяли.
щом завие люта зима?! Тръгват двамата със Зайо да и търсят нова къща. Там да си натрупа зимнина и при децата си да се завръща.
КАТЕРИЧКА
ЕЛА ЗАЙО
Катеричке рунтавелке, катеричке хубавелке, дай ми лешниче едничко дай ми, че съм аз мъничко. Че не мога да си стигна и на пръстенца да се повдигна. Знам, че ти си ми добричка, мъничка и пъргавичка. Ей сега ще ми откъснеш, клончето за миг ще тръснеш. Ще ти кажа аз „Благодаря” за таз голяма добрина.
Зайо Байо, тук ела при децата от града. Да ни видиш , колко сме послушни, да ни чуеш с дългите уши. Колко песнички ний знаем, как си кротичко играем. Стихчета как бързо учим и награди как ще си получим. Кой балонче, кой корделка, а на тебе Зайо – зелка.
БАБА МЕЦА
ЕСЕН
Баба Меца се приготвя,
Есента приситига тихо на пръсти,
че навънка се потропва.
навред е обсипано с шарени листи.
Иде зима и нали
Жълти, кафяви, оранжеви в букет
мечката тогава спи.
вятърът ги духа встрани и напред.
Затова сега горката
Сетне ги завърта в малки вихрушки,
си приготвя зимнината.
от дървото окапват и последните крушки.
Круши, ябълки и мед
Ежко ги прибира на бодливия си гръб
да си има занапред.
и тръгва полека по своя си път.
Че когато сняг натрупа
В дупката си малка да ги прибере,
Баба Меца да си хрупа.
та на зима сладко да ги изяде.
После да си спинка сладко,
Есента шета тихо на пръсти,
както аз при мама и при татко.
пилее навсякъде шарени листи. Вятърът прилежно застила килима за следващата гостенка – бялата Зима.
ПРИСТИГНА ЕСЕН Пристигна есен златокоса, благодатна. С тихи стъпки приближи. За себе си тя тихичко загатна. С красиви багри вредом, всичко съживи.
ЕСЕНТА СИ ОТИДЕ
Есента си отиде, зимата дойде. Лиса подслон дири да се прибере. Зайчета, сърнички бягат по снега.
Погали първом ниските треви – сребристи и златисти ги направи. Сетне с храстите тя продължи. Зелените им дрешки не пожали. Дърветата и сториха поклон. Короните им тя изпъстри и нашари. Не пропусна от палитрата си нито тон. Нацапа ги с боите гдето свари. Какво веселие настана във гората. Всеки се надува с новата си дрешка. Храсти и дървета, тревите по земята. Само борът ги поглежда със насмешка Нали е вечна премяната зелена, с нескрита завист гледа пъстрите одежди. Но знае той на пролет, в гората подмладена Ще бъде горд отново със сбъднати надежди.
Вълкът страшен дири прясната следа.
Баба Меца сладко спи, в топлата хралупа. Катеричка Рунтавелка лешничета хрупа. Ежко сред листа затрупан, хърка и нехае. Че вятър страшен вънка духа – зимата витае.
Есента си отиде, навред е бяла зима. В горската дъбрава сняг до пояс има. Наоколо е всичко толкова красиво. И малката елхичка и небето сиво.
С ТРИ БОИЧКИ
ПЪРВИ ЮНИ
Имам си дечица
Грее Слънчо в небесата – весел и засмян. Днес е празник на децата в пъстри светлини облян.
три боички аз. С тях ще нарисувам светофар завчас. Жълта по средата, отгоре червено. А пък най- отдолу оченце зелено. Вижте светофара, сам го направих. С трите боички чудно се справих.
Вред балони разноцветни Вятърко играе с тях. И игри и детски песни, навсякъде се носи смях. Ех, че весели са днес децата и в очите им света блести! Празник днес е на земята. Поиграй със нас и ти!
НА ЛЮСИ
ПОЧЕТИ МИ МАМО?
Мъничък, прекрасен роди се на света
Почети ми мамо от книжката с картинки! Искам да науча приказки вълшебни. Покажи ми мамо тези животинки! Искам да ги видя тез мишлета дребни.
сине мой юначен и бързо изрева. Със очи големи и бузки кадифе ти си малък бебчо най-красивото дете. Безпомощен и пухкав, с рошава коса вече се усмихваш с мъничка уста. Гледаш с очички, невиждащи сега. Вперваш поглед странен в глупави неща. Сине мой прекрасен, кротичък и мил сине мой юначен, кръщавам те Людмил.
Почети ми мамо от шарената книжка! Най-обичам нея, тя ми е любима. Дай ми да я видя тази мама Мишка Своите дечица как сладичко приспива. Почети ми мамо още от книжката любимка! Обещавам от утре да съм най-добричък. Покажи ми мамо още пъстрата картинка! Обещавам вече да спя сам - самичък.
МАМИНО МОМЧЕНЦЕ
Камъчета синимамини очички. Алени малинкимамини устенца. Малки раковинкимамини ушенца. Мъничко носленце, палаво момченце. Мама ме така нарича, защото ме обича.
НА ШЕСТ Неусетно се изтърколиха цели шест години. А веселите ти очички останаха искрящо сини. Усмивката ти закачлива е все така подкупваща и мила. А в малката ръчица топла, се крие необятна сила. Сине мой пораснал, все така си мил и точно ти приляга името Людмил. Расти ми детенце умно и щастливо. Живо и здраво, ученолюбиво!
Това е мили дечица от мен за вас за тази година. НА МАМА Благодаря ти, мамо! Най-първо, че ме създаде и отгледа! Благодаря ти, мамо! Че ти изгради ми светогледа! Благодаря ти, мамо още за търпението ти голямо! Благодаря ти, мамо още за подкрепата на твоето рамо! Обичам те, мамо! Обичам кроткия ти поглед благ! Обичам те, мамо! Обичам с радост да пристъпям твоя праг! Обичам те, мамо! Заради неслизащата от лицето ти усмивка! Обичам те, мамо! Защото няма в думите ти никога преструвка! Благодаря ти, мамо! Че научи ме доброто да ценя! Благодаря ти мамо! Че научи ме да вярвам и напред все да вървя! Благодаря ти, мамо още! Че учеше ме след мечтите си да тичам! Благодаря ти, мамо още! За това, че ме научи да обичам!
ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА НА ВАС И ВАШИТЕ СЕМЕЙСТВА!!!
Весела и щастлива 2012г Автор: Бисерка Чакърова ЦДГ „Слънце” – гр.Русе