лагат. Опита се да изглежда развълнуван и заговори за превъзходството на учените от немската раса. Поздрави Максимилиан Вагнер, един учен за пример. Сервитьорът, който чакаше в средата на залата с шише в ръка, точно в този момент гръмна шампанското. Залата избухна в ръкопляскания. Ректорът се присъедини към останалите професори и също взе чаша шампанско. Всички търсеха удобен момент, приближаваха се до Максимилиан и го поздравяваха. За да сложи край на церемонията, служителката от университета отново се качи на катедрата и прочете съобщението от Министерството на образованието. След последните думи всички в залата силно изпънаха дясната си ръка напред и неедновременно извикаха Heil Hitler. Сърцето на Катарина се сви. Дали някой забеляза, че тя не се включи в общия поздрав? И бездруго напоследък се носеха слухове. Упоритата жена на катедрата повтори някои от думите в съобщението. Множеството в залата отново премести чашите си в лявата ръка и завика без синхрон Heil Hitler. Този път и Катарина изпъна силно ръка напред. Направи това толкова рязко, че усети силна болка в рамото. Извика с пълна сила: – Heil Hitler! Сгъна ръка в лакътя и я прибра към себе си. После отново рязко я опъна напред. Отправи още един поздрав, този път дори с по-остро движение отпреди, и извика с толкова силен глас, че чак я заболя гърлото: – Heil Hitler! От очите ú потекоха сълзи. Максимилиан Вагнер се приближи към съпругата си, която стоеше напрегната и цялата трепереше. Хвана нежно ръката ú и я свали. После поведе жена си към изхода. Излязоха, без да се сбогуват. Никой не им се разсърди, че си тръгнаха, без да се обадят. Хората разбираха вълнение256