__MAIN_TEXT__

Page 1


Saluti da... Italia e Bulgaria Поздрави от... Италия и България MOSTRA ИЗЛОЖБА Museo Etnografico Nazionale Национален етнографски музей 6 marzo – 6 giugno 2018 6 март – 6 юни 2018 г.

SOFIA


Saluti da... Поздрави от... Italia e Bulgaria Италия и България MOSTRA ИЗЛОЖБА 6

Introduzione di S.E. Stefano Baldi

10

Discorso di apertura di prof. Petko Hristov

12

Premessa di Luigina Peddi

14

Uno sguardo sulla cultura in Italia e in Bulgaria nel XX secolo di dott.ssa Iglika Mishkova

20

Prima della Repubblica

52

Terzo Regno Bulgaro

Куратор на италианската част Луиджина Педди

142

La Repubblica

Куратор на българската част Гл. ас. д-р Иглика Мишкова

204

La Repubblica Popolare

228 230

SOFIA

Direzione e coordinamento del progetto Luigina Peddi Direttrice Istituto Italiano di Cultura di Sofia Prof. Petko Hristov Direttore IEFME–ASB

Curatela italiana Luigina Peddi Curatela bulgara Dott.ssa Iglika Mishkova

Organizzazione Istituto Italiano di Cultura Elena Kirova, Tania Petrova, Ivan Sabchev Organizzazione e testi IEFME–ASB Elka Mincheva

INDICE СЪДЪРЖАНИЕ

Главни координатори на проекта Луиджина Педди Директор на Италианския културен институт в София Доц. д-р Петко Христов Директор на ИЕФЕМ–БАН

Организация от страна на Италианския културен институт Елена Кирова, Таня Петрова, Иван Събчев Организация и текстове от страна на ИЕФЕМ–БАН Елка Минчева

Въведение на Н.Пр. Стефано Балди

7

Поздравително слово на доц. д-р Петко Христов

11

Предговор от Луиджина Педди

13

Поглед към културата на ХХ век в Италия и България от гл.ас. д-р Иглика Мишкова

15

Преди Републиката

20

Трето българско царство

52

Републиката

142

Народната република

204

Bibliografia

Използвана литература

228

Elenco delle cartoline del IEFME–ASB

Опис на картичките на ИЕФЕМ–БАН

230


6

Introduzione

Introduzione

Въведение

S.E. Stefano Baldi, Ambasciatore d’Italia in Bulgaria

Н.Пр. Стефано Балди, Посланик на Италия в България

Le cartoline illustrate e i francobolli rappresentano ormai una “specie in via di estinzione” fra gli oggetti che ci troviamo ad utilizzare nella nostra vita quotidiana. Anche le monete, seppur conservando un ruolo fondamentale negli scambi, sempre più vengono sostituite dalla plastica delle carte di credito e sono minacciate da possibili sostituti digitali. La mostra “Saluti da… Italia e Bulgaria’’, organizzata dall’Istituto Italiano di Cultura di Sofia in collaborazione con l’Istituto di Etnologia e Studi folkloristici con Museo Etnografico presso l’Accademia Nazionale delle Scienze è basata proprio su questi tre elementi ed evoca già dal titolo quelli che sono gli obiettivi che essa si propone. Attraverso l’esposizione di una vasta collezione di cartoline, monete e francobolli del repertorio bulgaro ed italiano, vengono ripercorse, in modo originale e leggero, non solo la storia, ma anche i costumi ed i gusti che hanno caratterizzato l’Italia e la Bulgaria durante tutto il secolo scorso. Il percorso della mostra, che comprende più di 250 pezzi, è una sorta di viaggio nel tempo effettuato attraverso alcuni oggetti del quotidiano (appunto cartoline, monete e francobolli) che, nella loro semplicità, rispecchiano l’evoluzione della società, che ha conosciuto, nel corso del ‘900, non pochi mutamenti.

L’attenzione è naturalmente focalizzata sul confronto tra due Paesi, l’Italia e la Bulgaria, che nonostante le differenze culturali, politiche e religiose, presentano numerosi punti in comune, come viene confermato dall’esame parallelo degli oggetti selezionati. Le cartoline hanno un ruolo particolarmente rilevante all’interno della mostra. Nessuna sorpresa nel constatare che le immagini più diffuse sono quelle legate al turismo e alla villeggiatura, attività dapprima appannaggio esclusivo dell’alta borghesia poi progressivamente accessibili anche al resto della popolazione. Alla vacanza e alle raffigurazioni edonistiche si contrappongono numerose cartoline raffiguranti feste laiche o religiose, con l’effetto di rafforzare lo spirito patriottico e di esaltare le radici culturali. Le raccolte costituiscono un patrimonio di straordinario interesse, soprattutto in un mondo come quello attuale, in cui l’immagine spesso prevale sul testo. Insieme alle cartoline, anche i francobolli hanno un ruolo importante nel modellare l’immaginario collettivo e nel celebrare aspetti culturali e sociali legati all’identità nazionale. La scelta dei soggetti e delle ricorrenze che ritroviamo immortalate nei piccoli riquadri di carta dentellata hanno avuto un’in-

Илюстрованите картички и марките като че ли вече принадлежат към един „изчезващ вид“ на предметите, използвани в нашето ежедневие. А и монетите, независимо че запазват основната си роля в обмена, все по-често се заменят от пластмасата на кредитните карти, а са застрашени и от възможни дигитални заместители. Изложбата „Поздрави от… Италия и България”, организирана от Италианския културен институт в сътрудничество с Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, представя точно тези три елемента, като още с надслова си насочва мисълта към целите, които си поставя. Чрез представяне на богата колекция от български и италиански картички, монети и марки се преминава по лек и оригинален начин не само през историята, но и през обичаите и вкусовете, характеризиращи Италия и България през целия изминал век. Разглеждането на изложбата, представяща над 250 експоната, е като някакво пътуване във времето чрез предмети от ежедневието (тези картички, монети и марки), които в тяхната обикновеност отразяват развитието на обществото, претърпяло не малко промени през миналия век. Вниманието естествено се съсредо-

точава върху сравнението между двете страни – Италия и България, които независимо от културните, политически и религиозни различия, имат и много общи неща, както потвърждава и паралелното разглеждане на подбраните предмети. Картичките играят особено важна роля в самата изложба. Никак не изненадва установяването на факта, че най-разпространените изображения са свързани с туризма и курортите – първоначално изключителна привилегия на най-състоятелните слоеве, а след това постепенно станали достъпни и за останалата част от населението. С ваканционните и хедонистични изображения контрастират многобройните картички, представящи лаически или религиозни празници, които засилват патриотичния дух и изтъкват културните корени. Сбирките представляват едно необикновено интересно наследство, особено в свят като днешния, в който изображението преобладава над текста. Заедно с картичките, марките също играят важна роля в оформянето на колективната представа и в подчертаването на културните и социални аспекти, свързани с националната идентичност. Изборът на предмети и събития, които виждаме увековечени в малките карета от назъбена

Въведение

7


8

Introduzione

fluenza sulla cultura popolare attraverso la loro capillare diffusione. E’ questa la chiave di lettura che deve essere data anche alla presenza delle monete nella mostra. Le monete hanno da sempre svolto una funzione importante soprattutto nella rappresentazione tangibile dei volti e dei simboli del potere politico che hanno adornato le monete nazionali, dalle più tradizionali raffigurazioni dei re, alla mitologia, al folklore locale. Anche le monete, a seconda del periodo storico, sono state uno strumento per costruire e consolidare l’identità nazionale. In un contesto come quello dell’inizio del secolo scorso in cui l’istruzione era accessibile solo ad una parte limitata della popolazione, tutti questi strumenti hanno avuto un importantissimo ruolo in termini sociali, culturali e di divulgazione in genere. Le cartoline, ad esempio, hanno rappresentato fino a pochi decenni fa il mezzo privilegiato per la trasmissione di messaggi sintetici ad un costo accessibile a tutti. Esse hanno fedelmente rispecchiato l’evoluzione socioculturale che i Paesi hanno conosciuto nel tempo. Negli anni, il contenuto e la grafia sono mutati e la scrittura, dapprima incerta e con errori grammaticali, ha adottato uno stile più disinvolto e fluente. La funzione didattica delle cartoline e dei francobolli (meno delle monete) non si esaurisce nel progresso dell’al-

fabetizzazione, ma si estende alla conoscenza e alla diffusione del patrimonio culturale e paesaggistico. Non c’è dubbio che i frequenti scambi epistolari abbiano contribuito a stimolare la curiosità verso luoghi inesplorati ed abbiano rappresentato anch’essi una spinta indiretta per il turismo e agli spostamenti oltre che ad una presa di coscienza delle bellezze del Paese. Oggi la rilevanza di questi oggetti nel campo della comunicazione è notevolmente diminuita. Le raffigurazioni delle monete hanno perso il legame con la vita politica odierna e sono spesso preferite immagini astratte e simboli di carattere universale. Le cartoline sono state progressivamente sostituite dalla comunicazione digitale, che presenta notevoli vantaggi in termini di rapidità e di economicità. Ciononostante, a fronte dell’immediatezza e della praticità della trasmissione digitale si paga il prezzo dello svilimento dell’aspetto emotivo legato all’oggetto che essendo tangibile poteva anche essere conservato e non destinato inevitabilmente all’oblio come invece accade per tutto ciò che è dematerializzato. Queste considerazioni rafforzano la speranza che la valenza storica di questa mostra, basata su preziosi archivi della memoria collettiva dei due Paesi, possa suscitare curiosità ed emozioni inaspettate e possa contribuire ad una migliore conoscenza di alcuni aspetti del nostro passato e delle nostre tradizioni.

хартия, е оказал влияние върху културата на народа чрез повсеместното им разпространение. Това е ключът за разчитане и на представените в изложбата монети. Те винаги са играли важна роля, особено в осезателното представяне на лица и символи на политическата власт, украсявали националните монети – от най-традиционното представяне на крале и царе до митологията и местния фолклор. В зависимост от конкретния исторически период монетите също са били инструмент за изграждане и консолидиране на националната идентичност. В период като началото на миналия век, когато образованието е било достъпно само за ограничена част от населението, всички тези инструменти са имали голямо значение в културно и социално отношение, а също и изобщо за разпространението. Например картичките допреди няколко десетилетия са били привилегировано средство за предаване на кратки послания на общодостъпна цена. Те са отразявали достоверно социално-културното развитие на страните във времето. Съдържанието и почерка са се изменяли в течение на годините, а написаното – отначало несигурно и с граматически грешки, постепенно е придобило по-естествен и гладък стил. Дидактическата роля на картичките и марките (и в по-малка степен на

монетите) не се изчерпва с напредъка в ограмотяването, а се разпростира и до опознаването и разпространението на културното и природно наследство. Несъмнено честата размяна на писма е събуждала любопитството към неизследвани места, създавайки непряк подтик за развитие на туризма и за пътувания, както и за осъзнаване красотата на самата страна. Днес значението, което тези предмети имат за комуникацията, е значително намаляло. Изображенията върху монетите са изгубили връзката си с днешния политически живот и често се предпочитат абстрактни изображения или универсални символи. Картичките постепенно се изместват от дигиталните съобщения, отличаващи се със забележителна бързина и икономичност. Въпреки това, незабавното действие и практичността на дигиталното предаване на информация се заплаща с обедняване на емоционалния аспект на предмета, който бидейки нещо досегаемо, може да се запази, а не неминуемо да изпадне в забвение, както се случва с всичко, което е дематериализирано. Тези размисли засилват надеждата, че историческата стойност на изложбата, създадена въз основа на ценни архиви от колективната памет на двете страни, може да събуди любопитство и неочаквано вълнение, както и да допринесе за по-доброто опознаване на някои аспекти от нашето миналото и традициите ни.

Въведение

9


10

Discorso di apertura

Discorso di apertura

Поздравително слово

Prof. Petko Hristov, Direttore dell’Istituto di Etnologia e Folcloristica con Museo Etnografico presso L’Accademia delle Scienze Bulgara (IEFME - ASB)

Доц. д-р Петко Христов, Директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН

La mostra “Saluti da… Italia e Bulgaria”, con oltre 400 cartoline postali, monete e francobolli provenienti dalla Bulgaria e dall’Italia, presenta al pubblico bulgaro un racconto delle vicende del “nostro” XX secolo nei due Paesi, letto mediante le storie delle cartoline postali, delle monete e dei francobolli. Da una parte il progetto illustra la storia analoga nel XX secolo dei due popoli che condividono temi e problemi validi per tutta l’umanità, e dall’altra – i processi politici che influenzano le storie personali. Le cartoline postali sono comparse nel XIX secolo, ma la loro diffusione di massa nell’ambito della comunicazione tra la gente avviene nel successivo XX secolo. È il periodo di un frenetico sviluppo tecnico e industriale, dei processi di unificazione e consolidamento definitivo delle nazioni moderne, ma anche il periodo di due guerre mondiali, di catastrofi nazionali, di devastazione e dell’avvento di un nuovo ordine. Una delle novità che, grazie allo sviluppo delle comunicazioni, fa ingresso nella vita quotidiana della gente, sono le cartoline postali.

Oggi la cartolina fornisce un contenuto informativo e un piacere estetico, racconta di viaggi e visite di luoghi esotici, porta messaggi e auguri in occasioni di feste, diventando in tal modo un artefatto-simbolo della comunicazione tra la gente. Sono felice che una tale mostra faccia parte di una serie di eventi culturali dedicati alla presidenza bulgara dell’Unione Europea e spero che molti nuovi progetti congiunti ne facciano seguito. Ringrazio Sua Eccellenza Stefano Baldi – Ambasciatore della Repubblica Italiana, la sig.ra Luigina Peddi – Direttrice dell’Istituto Italiano di Cultura, l’Archivio Colloridi – proprietario della collezione, la curatrice del progetto – la dott.ssa Iglika Mishkova e la specialista in Storia Elka Mincheva dell’Archivio etnografico di IEFME–ASB, per questo incontro con la Storia, per l’opportunità di una nuova lettura dei destini umani, dei sogni, degli auguri e dei momenti importanti!

Изложбата „Поздрави от... Италия и България” представя на българската публика разказ за „нашия“ ХХ век в двете страни, прочетен през историите на пощенски картички, монети и марки. Тя включва повече от 400 пощенски картички, монети и марки от България и Италия. Проектът представя сходната история на ХХ век за двата народа, които се вълнуват от общочовешки теми и проблеми, от една страна, а от друга – за политическите процеси, оказващи влияние върху личните истории. Пощенските картички са се появили през ХIХ век, но масово навлизат в сферата на човешкото общуване през следващия ХХ век. Това е времето на бурно техническо и индустриално развитие на страните, обединителни процеси и доизграждане на модерните нации в държавите, времето на две световни войни, национални катастрофи, разруха и нов ред. Една от новостите, които навлизат в живота на хората чрез развитието на комуникациите са пощенските картички.

Днес картичката доставя информационно съдържание и естетическа наслада, разказва за пътувания и пътешествия до екзотични места, пренася послания като честити празници и става артефакт, символен за човешкото общуване. Радвам се, че една подобна изложба е част от поредица културни събития, посветени на Българското председателство на Европейския съюз и се надявам, че ще бъде последвана от много нови съвместни проекти. Благодаря на Н.Пр. Стефано Балди – Посланик на Р. Италия, на г-жа Луиджина Педди – Директор на Италианския културен институт, на Архива „Колориди”– собственик на колекцията, на куратора на проекта – гл.ас. д-р Иглика Мишкова, и историка Елка Минчева от Народописния архив на ИЕФЕМ-БАН за предоставената възможност за среща с историята и новия прочит на разказа за човешките съдби, мечти, пожелания и значими моменти!

Поздравително слово

11


12

Premessa

Premessa

Предговор

Luigina Peddi, Direttrice Istituto Italiano di Cultura – Sofia Curatrice della parte italiana

Луиджина Педди, Директор на Италианския културен институт – София, куратор от италианска страна

Nel difficile passaggio del secolo XX, il carattere, le tendenze, le manie degli italiani hanno regalato al mondo le più belle pagine di arte, musica, cinema e scienza e hanno impregnato il quotidiano di allegra fantasia con il design, la moda, le automobili e l'arte in cucina. È proprio su queste caratteristiche uniche che questa raccolta vuole mettere l’accento: cartoline postali, francobolli usati e esemplari numismatici provenienti dall’Archivio Colloridi di Roma, ci permettono di osservare l’evoluzione della società, attraverso le immagini scelte, la grafia, il contenuto stesso dei messaggi, le espressioni tipiche, a volte frutto del discorso parlato e non letterario, ma autentiche e piene di verità.

В трудния период на прехода през ХХ век характерът на италианците, техните увлечения и тенденции даряват на света най-красивите страници, посветени на изкуство, музика, кино и наука, обогатявайки ежедневието с игриво въображение, отдадено на дизайна, модата, автомобилите и кулинарното изкуство. Настоящата колекция акцентира върху тези уникални характеристики чрез пощенски картички, използвани марки и монети от „Архив Колориди“ в Рим, които ни правят свидетели на общественото развитие с изображения, текст, почерк и изрази, присъщи на разговорния език, но именно затова истински и автентични.

Nel percorrere le tappe salienti di quest’ultima storia d'Italia, la mostra rende omaggio a tutti i cittadini che hanno contribuito alla sua crescita, esaltando quello che viene comunemente definito il “genio italico”, la fantasiosa creatività tipica di una terra che nonostante le guerre, il terrorismo, le catastrofi e le difficoltà ha reso l'Italia famosa nel mondo con l’appellativo di “Bel Paese”. Ma il valore semantico di questa mostra è arricchito e completato dall’importante collezione di documenti bulgari riferiti allo stesso periodo, che

il Museo Etnografico ha gentilmente messo a disposizione: uno specchio attraverso il quel vedersi e riconoscersi, popoli diversi e lontani ma così simili per percorso storico e spesso anche per costumi. Tra le diverse chiavi di lettura possibili, questa esposizione sottolinea senza ombra di dubbio il potere eterno dei simboli e delle iconografie come mezzi di comunicazione. Oltre alle riflessioni sociologiche sull'evoluzione della cartolina postale come mezzo di comunicazione, è possibile evidenziare il contributo apportato alla cultura del lavoro, non solo in ambito nazionale con la nascita dell’industria e l’impulso allo sviluppo di tecnologie, ma anche all'estero, con quanti migrarono portando con sé le proprie competenze, le arti e i mestieri. Desidero esprimere un particolare plauso al Direttore dell’Istituto di Etnologia e Studi folklorici con Museo Etnografico presso l’Accademia Nazionale delle Scienze il prof. Petko Hristov per la pronta adesione a questa iniziativa, e uno speciale ringraziamento alla curatrice della mostra dott.ssa Iglika Mishkova, affiancata dallo storico Elka Mincheva, per l’entusiasmo e l’attenzione profusi nel realizzarla.

Фокусирана върху едни от най-значимите моменти от новата история на Италия, изложбата отдава дължимото на всички граждани, допринесли за развитието на страната, изтъквайки това, което обикновено наричаме „италиански гений“, тоест възхитителната креативност, която – въпреки войните, тероризма, природните бедствия и всички други несгоди – е прославила Италия в цял свят с името „Красивата страна“. Но семантичната стойност на тази изложба е обогатена от значимата колекция български документи от

същия период, която Етнографският музей любезно предостави за експозицията. Тя е едно огледало, в което мнозина от нас ще могат да се огледат и да се разпознаят – два народа, които са колкото далечни, толкова и близки в историята и обичаите си. Измежду възможните варианти на прочит, тази експозиция без съмнение подчертава непреходното въздействие на символите и изображенията като средство за комуникация. Освен социалния облик на еволюцията на пощенската картичка като средство за комуникация, се проследява и приноса ѝ към културата на работа не само в национален план чрез създаването на предприятия и технологични иновации, но и в чужбина, благодарение на емигрантите, пренесли там своите умения в изкуствата и занаятите. Желая да изразя признателността си към директора на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН доц. д-р Петко Христов за готовността, с която подкрепи тази инициатива, и да благодаря специално на куратора на изложбата Иглика Мишкова и на историка Елка Минчева за ентусиазма и вниманието, вложени в нейното реализиране.

Предговор

13


14

Uno sguardo sulla cultura

Uno sguardo sulla cultura in Italia e in Bulgaria nel XX secolo

Поглед към културата на ХХ век в Италия и България

Dott.ssa Iglika Mishkova, сuratrice della parte bulgara

Гл.ас. д-р Иглика Мишкова, куратор от българска страна

Anche se nei giorni nostri le comunicazioni elettroniche le hanno quasi sostitute, le cartoline postali sono un fenomeno particolare del XX secolo. Oggi quasi nessuno usa una cartolina per comunicare di essere arrivato a destinazione, perché l’ha già fatto con una foto scattata con il telefonino e l’ha condivisa sui network sociali, mentre le cartoline postali stanno diventando sempre di più uno straordinario oggetto per collezionisti appassionati, e un’inestimabile fonte storica. Anche quando non si prendono in considerazione i testi scritti sul retro, i quali, come ogni corrispondenza personale, riflettono i costumi e le emozioni del proprio tempo, le foto e i disegni sulle cartoline sono una testimonianza infinitamente interessante della propria epoca – dell’architettura, del modo di vestire, dei gusti e se si vuole, anche delle possibilità della tecnica tipografica. Anche se svolgevano la funzione di mezzo di comunicazione di massa, molte delle cartoline si possono considerare addirittura un’espressione artistica. Pur essendo spesso trascurate, la loro presenza nei musei può essere un’integrazione interessante della narrazione creata dagli oggetti che vi sono esposti. Infatti, le cartoline hanno un proprio sviluppo storico e subiscono molti cambiamenti nel corso degli anni.

La presente mostra è uno sguardo sulla storia del XX secolo dei due Paesi – la Bulgaria e l’Italia, attraverso le cartoline postali. Quali sono i temi trattati dalle immagini, quali sono i messaggi delle persone? Sono queste le domande su cui è focalizzata l’esposizione Saluti da… Italia e Bulgaria, composta di due distinte collezioni. La prima è presentata dall’Istituto Italiano di Cultura a Sofia e contiene cartoline, francobolli e monete provenienti dall’archivio romano Colloridi. La collezione, accumulata nel corso degli anni e contenente ben oltre 1200 esemplari, continua ad arricchirsi con nuovi materiali. Una sua parte è stata esposta in Italia e fuori dei confini del Paese. La collezione di cartoline postali dell’Istituto di Etnologia e Folclore con Museo etnografico presso l’Accademia delle Scienze Bulgara (IEFME–ASB) è relativamente modesta. Contiene circa 750 unità, archiviate secondo l’anno in cui sono pervenute nel fondo Foto e ritratti d’epoca dell’Archivio etnografico dell’Istituto. Sin dalla sua fondazione, il Museo stava raccogliendo diverse cartoline d’epoca, ma purtroppo, dopo la distruzione della sua sede nel corso dei bombardamenti che hanno devastato Sofia durante la Seconda guerra mondiale, parte della collezione è mancante. Al-

Пощенските картички днес може и да са изместени от електронните комуникации, но те са особен феномен на ХХ век. Днес почти никой не праща послание, че е пристигнал някъде върху картичка, защото вече го е направил със снимка от телефона си и го е споделил в социалните мрежи. А картичките все повече стават чудесен обект за колекционерски страсти и безценен исторически извор. Дори и да се абстрахираме от текстовете, които са писани на задната им страна и които сами по себе си – като всяка лична кореспонденция – са показателни за нравите и страстите на времето, само като снимки и рисунки те са безкрайно интересно свидетелство за епохата си – за архитуктурата, за облеклата, за вкусовете, а ако щете и за възможностите на печатарската техника. Те бяха масово средство за комуникация, но много от тях могат да се разглеждат и като изкуство. В музеите те могат да бъдат интересно допълнение към разказа, сътворяван от предметите, макар често да са пренебрегвани. Впрочем, самите те имат своето историческо развитие, претърпяват много промени през годините. А настоящата изложба ни показва поглед към историята на ХХ век

за две страни – България и Италия, през пощенските картички. Какви са темите, застъпени върху изображенията, какви са посланията на хората? Това са въпросите, които поставя на фокус експозицията „Поздрави от... Италия и България”, която е съставена от две колекции. Първата се представя от Италианския културен институт в София и съдържа картички, марки и монети от римския архив „Колориди”. Тя е събирана в продължение на години и съдържа над 1200 екземпляра. Колекцията продължава да се обогатява с нови материали. Част от нея е била експонирана в изложби в Италия и извън пределите на страната. Колекцията с пощенски картички на Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ–БАН) е сравнително скромна. Съдържа около 750 архивни единици, записани по годините на постъпването им във фонда „Стари снимки и портрети“ на Народописния архив на института. Музеят е събирал стари картички от основаването си, но след като сградата му е била разрушена при бомбардировките над София по време на Втората световна война, част от колекцията

Поглед към културата

15


16

Uno sguardo sulla cultura

cune cartoline sono sopravvissute e nei nuovi registri d’inventario sono annotate con la dicitura “Dal vecchio archivio del Museo etnografico”, ma l’informazione circa la modalità con cui sono pervenute nel Museo è andata persa. La parte predominante della collezione odierna di IEFME–ASB è pervenuta nel periodo dagli anni Sessanta del XX secolo in poi. A integrare la narrazione sono i francobolli conservatisi su alcune delle cartoline e le monete provenienti dalla collezione del Museo. L’esposizione mette in mostra la gran parte dei materiali conservati nel Museo. Mediante lo studio delle due collezioni di cartoline siamo in grado di individuare diversi temi che potremo usare come materiale illustrativo delle vicende dell’Italia e della Bulgaria nel XX secolo. Le cartoline ci fanno vedere i cambiamenti avvenuti nell’urbanistica, nell’aspetto esteriore e negli interni degli edifici, nei parchi e nella natura, nei costumi e nelle feste. Sono spesso riprodotte immagini trasformatesi in una specie di icone culturali. I testi che vi figurano sopra ci aiutano a datarle, forniscono informazioni circa lo sviluppo delle comunicazioni. Le cartoline possono anche essere una fonte preziosa per la ricostruzione e l’analisi di alcune singole storie personali e delle famiglie nel loro insieme. Inoltre, illustrano le vacanze e la cultura del tempo libero. Le vedute mostrano i

centri abitati e i monumenti che le singole persone hanno visitato e che hanno suscitato loro emozioni. La tracciabilità di quelle presenti nella collezione di IEFEM è relativamente buona, poiché i donatori hanno fornito molte informazioni agevolando così lo studio della storia specifica di una famiglia, città, regione. Sono simili anche gli eventi, riguardanti la storia economica, sociale e culturale, cui sono dedicate alcune cartoline – la fondazione di istituzioni, banche, imprese, l’inaugurazione di nuove linee ferroviarie, ponti, fabbriche, locali e le icone culturali d’epoca. Non sono state create come pubblicità di una specifica attività economica, bensì per la diffusione. Le cartoline postali sono una specie d’istantanea della loro epoca, fornendo una bell’immagine di un dato luogo in uno specifico lasso di tempo, in base alla quale oggi siamo in grado di ricostruire l’ambiente in cui viviamo. Ad esempio, oggi le fotografie e le cartoline d’epoca sono le uniche testimonianze dell’aspetto del giardino e del parco intorno al Palazzo del principe – l’attuale sede di IEFME–ASB. Ci sono anche cartoline legate alla congiuntura politica, ai conflitti armati, alle celebrazioni e agli eventi nazionali. Sui cartoncini sono presenti anche alcuni eventi storici e la loro ricostruzione, ritratti di personaggi celebri che rappresentano i singoli Stati e nazioni. Nelle cartoline della prima metà del XX secolo

е загубена. Някои от тях са оцелели, а в новите инвентарни книги са отбелязани с бележка – „От стария архив на Народния етнографски музей“. Информацията за начина на постъплението им в музея е загубена. Преобладаващата част от днешната колекция на ИЕФЕМ–БАН е постъпила в периода от края на 60-те години на ХХ век. Върху част от картичките са запазени марките, а монетите от музейната колекция допълват разказа. До голяма степен наличното в колекцията е определящо за музейната презентация. Чрез проучването на двете колекции от картички можем да откроим редица теми, които ни позволяват да ги ползваме като илюстративен материал за ХХ век в миналото на Италия и България. Картичките ни показват промените в градоустройството, екстериора и интериора, парковете и природата, обичаите и празниците, често се репродуцират изображения, превърнали се в културни икони. Текстовете върху тях помагат за датирането им, дават информация за развитието на комуникациите. Картичките могат да бъдат ценен извор за реконструкция и анализ на отделни жизнени истории и на семействата като цяло. Дават поглед върху ваканциите и културата на свободното време на хората. Изгледите ни показват селищата и забележително-

стите, които отделните личности са посетили и са предизвикали емоции у тях. Те са сравнително добре проследими в колекцията на Архива на ИЕФЕМ–БАН, тъй като при постъпването им е събирана допълнително информация от дарителите. Позволяват изучаването на историята на конкретно семейство, град, регион. Сходни са събитията, които са увековечени върху изображенията, като основаване на институции, банки, предприятия, нови жп линии, мостове, фабрики, заведения и културни икони на времето – все неща, свързани с икономическата, социалната и културна история. Те не са създавани като реклама на конкретна икономическа активност, но се ползват за популяризация и дават моментна снимка на епохата. Пощенските картички осигуряват красива представа за мястото в конкретен отрязък от време, на базата на която днес можем да реконструираме пространството, което обитаваме. Само старите фотоси и картички днес говорят за облика на градината и парка около парка на Княжеския дворец, в който днес се помещава ИЕФЕМ–БАН. Съществуват и такива, свързани с политическата конюнктура, въоръжени конфликти, национални чествания и събития. Исторически събития и възстановки, ликове на значими личности, представящи държавите и

Поглед към културата

17


18

Uno sguardo sulla cultura

figuravano spesso i volti dei bulgari che si erano uniti ai garibaldini. Tutte queste immagini, create come mezzi nazionali di propaganda, testimoniano anche gli interessi e le emozioni della gente.

Un numero consistente di cartoline rappresenta il ricco patrimonio artistico e culturale dei due Paesi: anche l’abbigliamento tradizionale assume la portata di simbolo identitario nazionale.

In generale, le collezioni possono essere classificate cronologicamente in due gruppi principali: cartoline risalenti all’epoca del Regno d’Italia/Regno bulgaro e cartoline risalenti al periodo della Repubblica Italiana/Repubblica Popolare di Bulgaria. Ed è proprio con questo approccio che si evidenziano le analogie e le differenze tra le due società. Nella prima metà del XX secolo i due Paesi affrontano i processi di consolidamento in uno Stato nazionale unito, l’industrializzazione e la promozione del patrimonio culturale dei reperti storici, la partecipazione a due guerre mondiali. Poi segue il periodo delle due repubbliche. Alla ripresa postbellica dell’Italia seguono l’industrializzazione del Nord, la promozione dei consumi, il cambiamento apportato ai paesaggi urbani. Anche la storia della Bulgaria dello stesso periodo consiste nella ripresa postbellica, nella creazione di un nuovo paesaggio urbano e industriale, nella costruzione di edifici-simboli (legati al Partito comunista al potere) e nella comparsa delle nuove feste socialiste.

Da una parte, le cartoline sono un mezzo di comunicazione tra la gente, ma dall’altra sono un oggetto da collezione. Hanno un contenuto estetico e informativo, trasmettono messaggi e auguri in occasione di diverse feste, informazioni circa i viaggi intrapresi. Negli ultimi anni del XX e nell’inizio del XXI secolo compare un nuovo tipo di cartolina prodotta con diversi materiali (collage di fiori secchi, stoffe, merletti e quilling) e con immagini a volte tridimensionali, ma nonostante questa sua “metamorfosi” moderna la cartolina conserva la propria natura. Oggi le tecnologie si sono imposte su tutte le forme di comunicazione. A farla da padroni sono nuovi canali e nuovi media, ma anche se la cartolina postale sta cedendo il posto a quella elettronica, continua a vivere e a servire come mezzo di comunicazione tra la gente, a essere messaggera di saluti, mentre la frase “Saluti e baci da…” rimane una presenza invariabile e costante.

нациите, са отпечатани върху малките картончета. Българи, участници в гарибалдийските отряди, също са били популярни като ликове върху картичките от първата половина на ХХ век. Всички тези изображения са създадени и като национални средства за пропаганда, но и отразяват интересите и чувствата на хората. Колекциите най-общо могат да бъдат класифицирани хронологически на две основни групи – от епохата на Кралство Италия/Царство България и времето на Италианската република/Народна република България. Тук проличават сходните и различни проблеми в обществата. В първата половина на ХХ век двете страни минават през процесите на обединение в единна национална държава, с индустриализация и популяризиране на древно наследство и култура, участие в двете световни войни. Следва времето на двете републики. Следвоенното възстановяване на Италия е последвано от индустриализация на Севера, стимулиране на потреблението, промени в градските пейзажи. Прочитът върху историята на България от същия период ни показва както следвоенното възстановяване, изграждането на нова градска и индустриална среда, появата на сгради символи (свързани с управляващата комунистическа партия) и новите социалистически празници.

Неизменна част от изображенията представят богатото културно-историческо наследство на двете страни, на хора, облечени в костюми от епохата на традиционното общество, които добиват силата на национални символи. Картичките, от една страна, са средство за комуникация между хората, а от друга, обект на колекциониране. Те имат естетическо и информационно съдържание, пренасят послания и поздрави за различни празници, информация за пътешествия и пътувания. През последните години на ХХ и началото на ХХI век се появяват нови картички – изработени от различни материали (колажи от сухи цветя, платове, тъкани, дантели и квилинг), а изображенията понякога са триизмерни. Независимо от съвременните ѝ „метаморфози” картичката запазва своята същност. Днес технологиите са наложили траен белег върху всички форми на общуване, властват нови канали на комуникация и медии, печатната картичка отстъпва място на електронната, но въпреки това продължава да живее и да служи за комуникация между хората, да праща поздравления, а фразата „Поздрави и целувки от...” е неизменна.

Поглед към културата

19


20

Prima della Repubblica

Prima della Repubblica L'ingresso nel ХХ secolo In origine, la cartolina postale era un semplice cartoncino color avorio diffuso in Europa fin dalla fine del 1869 per scambiare brevi messaggi e che permetteva di risparmiare sul costo del francobollo. In un’Italia in fase di unifi-

cazione, l’immagine del re del neonato Stato appare in tutte le monete, associata alla libertà da poco conquistata, e al valore del lavoro, nella figura allegorica della donna che stringe nei pugni una torcia e una spiga di grano. Moneta da 20 centesimi di lira in nichel Fronte: Italia e donna con fiaccola Retro: profilo con spiga di grano Anno: 1914

Монета от 20 чентезими, никел Надпис: Италия, и жена с факел На гърба: жена с житен клас в ръка, алегория на свободата Година: 1914

Преди Републиката Началото на ХХ век В началото, и по-точно от края на 1869 г. в Европа, пощенската картичка е била картонче с кехлибарен цвят за размяна на кратки съобщения, което позволявало да се спести от цената на пощенската марка. В страна като Италия в про-

цес на обединение, ликът на краля се появява на всички монети, за да подчертае наскоро завоюваната свобода и непреходната значимост на труда, представени в алегоричната фигура на жена с факла в ръка и житен клас.

Преди Републиката

21


22

Prima della Repubblica Nel 1914 con una lira si compravano due pezzi di pane che pesavano circa un chilo e mezzo. Moneta da 5 lire in argento Fronte: Regno d’Italia con stemma e corona reale Retro: Vittorio Emanuele II (1861-1878) con profilo del re Anno: 1876, legale fino al 1943

Монета от 5 лири, сребро Надпис: Кралство Италия, с герб и корона На гърба: Виктор Емануил II (1861-1878), с лика на краля Година: 1876, в обращение до 1943 г.

През 1914 година с една лира са се купували два хляба, тежащи около килограм и половина.

Преди Републиката

23


24

Prima della Repubblica La prima cartolina italiana esposta è una vera rarità: si tratta di una veduta tridimensionale del Colosseo di Roma nel 1905. Sul retro non aveva ancora la divisione per i messaggi ed era molto costosa: colei che l’ha inviata ha voluto rendere un omaggio regalandola.

Първата изложена италианска картичка е истинска рядкост: триизмерен изглед на римския Колизеум през 1905 г., а на гърба все още няма място за писане. Била е много скъпа и жената, която я е изпратила, е искала да направи специален подарък.

Colosseo a Roma Колизеума в Рим 1905

Преди Републиката


26

Prima della Repubblica Sono ancora dipinte molte immagini postali di inizio secolo, come questa inviata a Forlì, al collegio dove studiavano i giovani della ricca borghesia. Il padre si firma con un tuo babbo, e non aggiunge altro, quasi a voler proteggere sua figlia in quel dorato isolamento, lontana dagli eventi tumultuosi di quell’anno (siamo nel 1921): la disoccupazione, gli scioperi e i disordini che apriranno il passo all’ingresso, quell’anno, del Partito Nazionalsocialista di Mussolini in Parlamento. La lira ha un potere d’acquisto di un quarto del suo valore.

Retro della cartolina postale con dipinto della chiesa di San Domenico a Bologna Гръб на пощенската картичка с изображение на църквата „Сан Доменико“ в Болоня 1921

Много от пощенските картички от началото на века са оцветени като тази, изпратена до Форли в колежа за деца от буржоазията. Бащата я подписва с „Твоят баща“ и не добавя нищо друго, сякаш иска да защити намиращата се в златна клетка дъщеря от буреносните събития през онази година: безработица, стачки и безредици, които ще доведат до влизането в парламента през същата година на национал-социалистическата партия на Мусолини. Покупателната способност на лирата е една четвърт от стойността й.

Chiesa di San Domenico a Bologna Църквата „Сан Доменико“ в Болоня 1921

Преди Републиката

27


28

Prima della Repubblica

Venezia Венеция 1927

Преди Републиката

29


30

Prima della Repubblica

San Remo (Imperia) Сан Ремо (Империя) 1939

Преди Републиката

31


32

Prima della Repubblica Il mito delle città moderne e ordinate accompagna il passaggio dalle foto dipinte a quelle in bianco e nero. Le città d’arte romanticamente immortalate nelle cartoline dell’epoca non lasciano trasparire i tragici avvenimenti che invece travolgono gli italiani sia in patria che oltreoceano: dall’esecuzione di Sacco e Vanzetti negli Stati Uniti (i sindacalisti italiani accusati di anarchia), alle leggi fasciste approvate dal governo Mussolini. La borghesia si concede ancora vacanze sia in montagna che nelle località marine alla moda per beneficiare dell’aria, passeggiare, incontrare amici e ascoltare musica nei grandi hotel o commentare i risultati dell’avventura coloniale in Etiopia. Una calligrafia curata ed elegante caratterizza questi messaggi.

Cartolina postale (retro) con foto di Cortina d’Ampezzo (Belluno) Гръб на пощенска картичка със снимка на Кортина д‘Ампецо (Белуно) 1931

Митът за съвременните и подредени градове съпровожда прехода от ръчно оцветените снимки към черно-белите. Градовете на изкуството са романтично запечатани в пощенските картички, без да подсказват за трагичните събития, които разклащат обществото в Италия и чужбина: от екзекуцията в САЩ на Сако и Ванцети (обвинени в анархия италиански синдикалисти) до фашистките закони, приети от правителството на Мусолини. Буржоазията продължава да почива в планината и в модерните летни курорти, наслаждава се на чистия въздух, разхожда се, слуша музика в големите хотели или обсъжда резултатите от колониалното приключение в Етиопия. Текстовете на такива картички са изписани с характерния обработен и елегантен почерк.

Cortina d’Ampezzo (Belluno) Кортина д‘Ампецо (Белуно) 1934

Преди Републиката

33


34

Prima della Repubblica

La fine del regno È a seguito delle grandi spedizioni in Africa che sulle monete da due lire appare un re imperatore mentre l'immagine su retro riporta sempre il fascio, simbolo del partito di Mussolini.

Монета от 2 лири от акмонитал/никел Надпис: Италия, над орел с разперени крила и сноп в ноктите, обрамчен с лавров венец Долу: кралски герб с годината от фашистката ера вдясно: XVIII На гърба: образът на Виктор Еманул III, крал и император Година: 1939

Краят на кралството Moneta da 2 Lire in acmonital/nichelio Fronte: Italia su aquila con ali spiegate e fascio tra gli artigli, intorno, corona di alloro In basso stemma reale con a destra anno dell'Era Fascista: XVIII Retro: Vittorio Emanuele III re e imperatore, con testa del re Anno 1939

И ето че на монетите от две лири се появява крал-император, докато изображението от другата страна е ликторският сноп, представляващ партията на Мусолини.

Преди Републиката

35


36

Prima della Repubblica

Sulle monete compare l'aquila, simbolo di forza e potere, con le ali dispiegate e il fascio tra gli artigli: è circondata da una corona di alloro e dalla scritta Italia,

accanto allo scudo sabaudo. Osserviamo un'altra novità: l’indicazione dell'anno è preceduta da un numero romano che indica la data dell'Era Fascista.

Монета: от 5 чентезими, от мед Надпис: Италия, над орел с разперени крила върху хоризонтален ликторски сноп Долу: кралски герб с годината от фашистката ера вдясно: ХХ На гърба: образът на Виктор Емануил III, крал и император Година: 1942

Moneta da 5 centesimi in rame Fronte: Italia con aquila ad ali spiegate su fascio littorio orizzontale. In basso stemma reale con a destra anno dell'Era Fascista: XX Retro: Vittorio Emanuele III re e imperatore, con profilo del re Anno: 1942

На монетите се появява орелът – символ на сила и могъщество, с разперени крила и ликторски сноп в ноктите: вписан в лавров венец с надпис Италия, редом с герба на Са-

войската династия. Има и още една новост: указаната година е предшествана от цифра, съответстваща на датата от „фашистката ера“.

Преди Републиката

37


38

Prima della Repubblica L'Europa è una mina pronta ad esplodere. In Italia il Partito Fascista promuove la campagna per la “battaglia del grano”, con lo scopo di raggiungere l’autosufficienza alimentare e fonda nel 1933 l'IRI (Istituto per la Ricostruzione Industriale), nel tentativo di mettere in marcia l’economia nazionale.

Европа е мина, готова да избухне, докато в Италия фашистката партия води кампания за т.нар. „битка за житото“ за постигане на хранителна независимост. През 1933 г. партията основава IRI (Институт за възстановяване на индустрията) в опит да даде тласък на националната икономика.

Il prezzo dei francobolli raddoppia, come quello del pane.

Цената на пощенските марки се удвоява, както и тази на хляба.

I forti echi di guerra portano con sé un record nelle vendite di cartoline postali per gli auguri di Natale nel 1939. La stessa Santa Barbara, patrona dell'artiglieria, è messaggera di auguri natalizi di pace.

Силният отзвук от войната е причина за рекордния брой изпратени през 1939 г. пощенски картички с коледни пожелания. Ликът на Света Варвара, покровителка на артилерията, носи коледни пожелания за мир.

La riforma della scuola imposta da Mussolini nel 1923, comincia a produrre effetti positivi.

Наложената от Мусолини през 1923 г. реформа на образованието започва да дава резултати.

Santa Barbara, patrona dell’arma, dell’artiglieria e Regia marina, da Treviso Света Варвара, покровителка на оръжията, артилерията и Кралските морски сили, от Тревизо 1939

Преди Републиката


40

Prima della Repubblica

Cartolina postale natalizia da Mascioni (L’Aquila) Коледна пощенска картичка от Машони (Акуила) 1939

Преди Републиката

41


42

Prima della Repubblica Seppur con scritture incerte nella grafia e numerosi errori di ortografia, i messaggi di auguri ora ricalcano le prose elaborate tipiche del fascismo.

Макар че буквите са изписани несигурно и с многобройни правописни грешки, поздравителните съобщения подражават на фашисткия стил.

Cartolina postale (retro) con foto di Ozieri (Sassari) Гръб на пощенска картичка с изглед от Одзиери (Сасари) 1939

Преди Републиката

43


44

Prima della Repubblica A Udine e Gorizia i soldati sono mobilitati alla frontiera pronti all'attacco e inviano ai familiari cartoline dal fronte cariche di pensieri e timori per la guerra imminente.

Nel francobollo l’immagine del re ha sostituito quella di Giulio Cesare. La grafia diventa meno elaborata, più pratica e rotonda, però più sicura e decisa, senza errori ortografici.

В Удине и Гориция войниците са мобилизирани на границата, готови за нападение, и изпращат на семействата си картички от фронта, изпълнени с мисли и страхове за неизбежната война.

На марката ликът на краля е заменил този на Юлий Цезар. Почеркът вече не е толкова изтънчен, а практичен и закръглен, по-уверен и без правописни грешки.

Cartolina postale (retro) con foto di Trento Гръб на пощенска картичка с изглед от Тренто 1939

Преди Републиката

45


46

Prima della Repubblica

La guerra continua ma le cartoline conservano le immagini tranquille di Milano o di Firenze nel 1942: gli allegri turisti non sembrano soffrire il razionamento del pane decretato in quell'anno.

Войната продължава, но картичките запазват спокойните изгледи от Милано или Флоренция през 1942 г. Веселите туристи сякаш не страдат от въведената през онази година купонна система за хляб.

Milano Милано 1942

Преди Републиката

47


48

Prima della Repubblica

Frienze Флоренция 1942

Преди Републиката

49


50

Prima della Repubblica L'indice di analfabetismo è stato ridotto al 14%, ma si mantiene al 25% tra le donne. Lo scienziato Nicola Pende, difensore delle leggi razziali, decreta che “la cultura non è adeguata allе caratteristiche della donna. Esiste il pericolo che atrofizzi le sue funzioni di sposa e madre, di collaboratrice affettuosa e comprensiva per il lavoro dell'uomo… Sono rigorosamente proibiti, per le donne, quegli studi per i quali sappiamo che il cervello femminile non è, per sua natura, sufficientemente preparato: le carriere scientifiche, la matematica, la filosofia”.

Общият процент неграмотност е сведен до 14, но при жените е все още 25%. Ученият Никола Пенде, защитник на законите за чистотата на расата, твърди, че „културата не съответства на характеристиките на жената. Съществува опасност тя да доведе до атрофия на функциите ѝ на съпруга и майка, на нежна и разбираща спътница на трудещия се мъж… Строго се забранява на жените изучаването на науки, за които женският мозък не е достатъчно подготвен: математика, философия и наука”.

L'immagine della ragazza acqua e sapone ha come alternativa la donna fatale dallo sguardo seduttore, però sempre devota e fedele all'uomo come suggerisce la figura del cane accanto.

Образът на порядъчните момичета е антипод на този на фаталната жена със съблазнителен поглед, която обаче е вярна и отдадена на мъжа, както подсказва изобразеното до нея куче.

Nel terribile 1943 le lavoratrici scioperano a Torino: sostituiscono nelle fabbriche gli uomini al fronte ma vengono pagate 23 lire al giorno, mentre gli uomini ne ricevono 40 per lo stesso lavoro.

През ужасната 1943 г. работничките в Торино излизат на стачка: замествайки заминалите за фронта мъже, те получават 23 лири на ден, докато мъжете – 40.

L’occupazione tedesca, la resistenza, gli alleati, le bombe, la guerra civile, gli sfollati: è il ritratto di un’Italia distrutta in cui non c’è tempo per scrivere. Uomini e donne combattono fino alla pace del 1945.

Немската окупация, съпротивата, съюзниците, бомбите, гражданската война, останалите без покрив: това е потъналата в разруха Италия, в която няма време за писане. Мъже и жени воюват до мира през 1945 г.

Donna, da l’Aquila Жена, от Акуила 1939

Преди Републиката

51


52

Terzo Regno Bulgaro

Terzo Regno Bulgaro

Трето българско царство

La collezione di cartoline postali dell’Istituto di Etnologia e Folcloristica con Museo Etnografico presso L’Accademia delle Scienze Bulgara (IEFME–ASB) è relativamente modesta. Contiene 750 unità d’archivio registrate a seconda dell’anno di inserimento nel fondo “Vecchie fotografie e ritratti” dell’Archivio etnografico dell’Istituto. È stato necessario, quindi, un approfondito lavoro di ricerca per la loro riscoperta e classifica, in modo da poterle esporre nella mostra e nel relativo catalogo. Il Museo raccoglieva vecchie cartoline sin dalla sua fondazione, ma l’edificio fu distrutto durante i bombardamenti sulla città di Sofia nella Seconda guerra mondiale, e parte della collezione fu dispersa. Alcune sono sopravvisute e sono state segnate nel nuovo inventario con la nota “dal vecchio archivio del Museo etnografico popolare”. L’informazione riguardo la loro entrata nel museo è andata perduta. La maggior parte della collezione odierna del IEFME–ASB è stata immatricolata nel periodo dalla fine degli anni 60 del XX secolo ad oggi.

Колекцията с пощенски картички на Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ– БАН) е сравнително скромна. Съдържа около 750 архивни единици, записани по годините на постъпването им във фонда „Стари снимки и портрети“ на Народописния архив на института. Това наложи сериозна изследователска работа по издирването и класификацията им за експонирането им в изложбата и придружаващия я каталог. Музеят е събирал стари картички от основаването си, но след като сградата му е била разрушена при бомбардировките над София по време на Втората световна война, част от колекцията е загубена. Някои от тях са оцелели, а в новите инвентарните книги са отбелязани с бележка – „От стария архив на Народния етнографски музей“. Информацията за начина на постъплението им в музея е загубена. Преобладаващата част от днешната колекция на ИЕФЕМ–БАН е постъпила в периода от края на 60-те години на ХХ век до днес.

Buon Natale Честита Коледа 1991

Преди Републиката

51


54

Terzo Regno Bulgaro

Bollitura di rose Варене на гюл 1898

Трето българско царство

55


56

Terzo Regno Bulgaro La più vecchia cartolina bulgara nella collezione, mandata nel 1898, rappresenta una distilleria per l’olio di rosa con la scritta “Bollitura di rose”, e la più recente, del 1991 – la fotografia di un’icona della Madonna con la scritta “Buon Natale”. Significative entrambe, visto che la prima illustra uno dei simboli del Terzo regno bulgaro, la produzione di olio di rosa, l’altra invece è tra le prime a contenuto religioso, relativa alla festività cristiana, dopo il periodo ateista dovuto al regime totalitare in Bulgaria. Nella collezione vi sono alcune cartoline rare, le cosidette cartoline stereoscopiche, da essere osservate con lo stereoscopo. Gli stereoscopi divennero popolari in Bulgaria a partire dall’inizio del XX secolo. Nello stesso periodo venirono pubblicate su cartoline anche alcune opere di pittori bulgari sul tema della vita quotidiana del popolo (quadri di Ivan Mrkvicka, per esempio). Sul retro delle cartoline si possono notare i francobolli in uso nel periodo della loro spedizione. Alcune cartoline furono archiviate senza francobollo, avendo fatto parte, prima di venire immatricolate nei fondi dell’istituto, di collezioni private dei donatori. Fanno parte dell’archivio anche cartoline di altri paesi europei spedite per salutare amici e parenti dalla Turchia, Austria, Pologna, Francia e altri. Esse ci offrono informazioni sulle destinazioni che frequentavano i bulgari dell’epoca. Nella collezione “Ornamenti” del Museo vi sono gioielli della prima metà del XX secolo nella cui elaborazione venivano usate monete, come nel caso delle collane nuziali che di solito la suocera regalava alla nuora nel giorno delle nozze, oppure i genitori della sposa ordinavano per lei come dote.

Най-старата българска картичка в колекцията, изпратена през 1898 г. е с изображение на розоварна и текст „Варене на гюл“, а най-новата е от 1991 г. – снимка на икона на Св. Богородица с текст „Честита Коледа“. И двете са знакови, тъй като с първата се илюстрира една от емблемите на Третото българско царство – производството на розово масло, а другата е от първите с религиозно съдържание и е насочена към християнски празник след атеистичния период на тоталитарния режим в България. В колекцията има и няколко рядко срещани картички – т.нар. „стереоскопски картички”, които се разглеждат през стереоскоп. Стереоскопите са били популярни в България от началото на ХХ век. През същия период се публикуват като картички и някои произведения на български художници, които са рисували народния бит (например картини на Иван Мърквичка). Върху гърбовете на картички могат да се видят и пощенските марки, които са били в обращение към периода на изпращането им. Някои картички са постъпили в архива без марки, тъй като те са били обект на колекциониране от дарителите преди постъпването им във фондовете на института. В архива има картички и от други европейски страни, чрез които техните податели са поздравявали близки и роднини в страната – от Турция, Австрия, Полша, Франция и др. Така те носят информация за местата, по които са пътували тогавашните българи. В музейната колекция „Накити“ откриваме бижута от първата половина на ХХ век, в които са използвани монети като сватбени нанизи, дарявани най-често от свекърва на снаха в деня на сватбата или поръчвани от родителите на булката като неин чеиз.

Stereoscopo Стереоскоп 1911

Трето българско царство

57


58

Terzo Regno Bulgaro Le cartoline bulgare del XX secolo (rispettivamente quelle della collezione del IEFME) potrebbero essere classificate in tre periodi a seconda del momento della loro pubblicazione: dall’inizio del secolo fino al 1946 (coincide con il Terzo regno bulgaro e i tempi di attività privata); dal 1947 al 1989 (periodo legato alla Repubblica Popolare e alla stampa centralizzata); e dopo la restaurazione della democrazia nel 1990 fino ai giorni nostri.

Българските картички от ХХ век (респективно и в колекцията на ИЕФЕМ) могат да бъдат условно класифицирани на три периода според времето на издаването им: от началото на века до 1946 г. (съвпадащ с Третото българско царство и времето на частната инициатива); от 1947 до 1989 г. (време, свързано с Народната република и централизираното отпечатване); и след възстановяването на демокрацията през 1990 г. до днес.

La prima cartolina bulgara fu creata e stampata nel 1892 in occasione alla prima Mostra Agricola e Industriale di Plovdiv. La diffusione di massa delle cartoline avviene dopo l’approvazione della Legge per le poste che nel 1897 consentì a varie istituzioni e a persone private di pubblicare semplici cartoline illustrate che venivano chiamate “scopertine”. Prima di quel momento venivano pubblicate occasionalmente. Le prime cartoline con vista della capitale rappresentano composizioni litografiche elaborate a partire di scatti del fotografo di corte Ivan Karastoianov, e stampate all’estero. Fino alla fine del XIX secolo i più attivi nel mostrare luoghi ed eventi dello stato bulgaro rinato erano gli editori stranieri in Germania, Austria e Svizzera. Gradualmente, il loro posto presero i fotografi ed editori bulgari. La Direzione generale delle poste e telegrafi (oggi “Poste bulgare”), alla fine del XIX secolo, comincia a mandare gruppi specializzati di fotografi professionisti per la realizzazione di viste panoramiche di città e paesaggi. Il loro esempio fu seguito da vari proprietari di cartollerie private e fotografi allo scopo di pubblicare delle proprie serie di cartoline.

Създаването и отпечатването на първата българска картичка е през 1892 г. във връзка с Първото земеделско и промишлено изложение в Пловдив. Масовото разпространение на картичките става след приемането на Закона за пощите, който през 1897 г. дава разрешение на различни ведомства и частни лица да издават пощенски „откритки", обикновени илюстровани картички. Преди това те са се издавали инцидентно. Първите картички с изгледи от столицата са композиции от литографни рисунки, направени по снимки на придворния фотограф Иван Карастоянов, които са отпечатвани в чужбина. До края на XIX век по-активни са чуждестранните издатели от Германия, Австрия и Швейцария, които показват места и събития от живота на възродената българска държава. Постепенно ги изместват българските фотографи и издатели. „Главна дирекция на пощите и телеграфите“ (днес „Български пощи“) започва да изпраща специални фотографски екипи в края на ХІХ век, които да снимат изгледи от градове и пейзажи. Техният пример е последван от частни книжари и фотографи, които издават собствени серии картички.

Riproduzione del quadro di Iv. Mrkvicka „Arrotino di Sofia”. Prime decadi del XX secolo Репродукция на картина на Ив. Мърквичка – „На точилото в София“. Първи десетилетия на ХХ век

Преди Републиката Трето българско царство

51


60

Terzo Regno Bulgaro

Saluto da Cirpan Поздрав от Чирпан 1903

Трето българско царство

61


62

Terzo Regno Bulgaro Нов стил при картичките налага основаното от Филип Чипев и художникът Илия Бешков сдружение ARS в София. Чипев е един от най-добрите издатели и книжари в столицата. Той първи въвежда правилото върху картичката да се изписва авторът на снимката и издателя. Друг голям издател на картички е Григор Пасков. Архивът

на ИЕФЕМ притежава в колекцията си картички и на двамата издатели, както и на различни провинциални издатели като братя Лесичеви (Самоков), Мимрев (Казанлък), И. Ферманджиев и „Фото Райзер“ (В. Търново), К. Калайджиев (Кърджали), Камерман (Русе), Кръстеняков (Враца) и др. Имаме картички, издадени от

книжарниците на Гр. Даков (Бургас), И. П. Дойнов (София), С. Хантов („Наука“ – София), издателство „Модерно изкуство” и др. Различни институции като Българско речно плаване – Русе публикуват български кораби, а Придворната книжарница в София издава репродукции на художници (напр. картини на Ив. Мърквичка).

L’associazione ARS fondata a Sofia da Filip Cipev insieme al pittore Ilia Beshkov introduce un nuovo stile di cartolina. Cipev è uno dei migliori editori e proprietari di cartollerie nella capitale. È stato il primo a introdurre la regola di segnare sulla cartolina il nome del fotografo e dell’editore. Altro editore di cartoline noto è Grigor Paskov. L’archivio del IEFME possiede nella sua collezione cartoline di entrambi gli editori, così come quelle di vari editori di provincia, tali i fratelli Lessichev (Samokov), Mimrev (Kazanlak), I. Fermangiev e Foto Riser (V. Tarnovo), K. Kalaigiev (Kargiali), Kamerman (Russe), Krasteniakov (Vrazza) e altri. Vi sono cartoline pubblicate dalle cartollerie di Gr. Dakov (Burgas), I. P. Doinov (Sofia), S. Hantov (“Scienza” - Sofia), la casa editrice “Arte moderna” e altri. Varie istituzioni, come la Navigazione fluviale – Russe, pubblicano immagini di navi bulgare, e la Cartoleria di corte di Sofia pubblica riproduzioni di quadri (come quelli di Ivan Mrkvicka).

Russe – vista di Leventabia Русе – изглед от Левентабя 1903

Преди Републиката Трето българско царство

51


64

Terzo Regno Bulgaro

Sofia – via Targovska София – ул. „Търговска” 1901

Трето българско царство

65


66

Terzo Regno Bulgaro La datazione delle edizioni delle cartoline è stata piuttosto approssimativa, soprattutto nelle prime decadi del XX secolo, per via della mancata segnalazione di autore, editore e anno di produzione. L’unico modo per datarle è basa la data segnata dal mittente o sul timbro postale. Su gran parte delle cartoline litografiche il testo di saluto veniva posto davanti e il nome del destinatario veniva segnato dietro. Più in là la cartolina viene divisa in due – il mittente non scrive più sulla facciata, il testo viene scritto sulla parte sinistra del retro, e sulla parte destra viene segnalato l’indirizzo del destinatario e vi viene posto il francobollo.

Датирането на издаването на картичките, особено в първите десетилетия на ХХ век е условно, тъй като върху тях липсват авторът, издателят или годината на производство. То е възможно единствено чрез написаната дата от подателя или от пощенското клеймо. Върху голяма част от литографските картички поздравителният текст се е пишел отпред, а отзад се е изписвало само името на получателя. По-късно картичката се разделя на две – отпред вече не се пише от подателя, в лявата част на гърба се пише текст, а в дясната се отбелязват адрес на получателя и се залепя марка.

Non vi sono, nella collezione del IEFME, cartoline di edizioni speciali per le festività cristiane come Pasqua o Natale, dell’inizio del XX secolo. Secondo il ricercatore P. Velichkov tali cartoline venivano stampate all’estero e il testo bulgaro vi veniva ulteriormente stampato sopra. Disponiamo di varie cartoline di auguri per l’Anno nuovo, onomastici, compleanni o Pasqua.

В колекцията на ИЕФЕМ няма специално издадени картички за християнски празници като Великден или Коледа от началото на ХХ век. Според изследователя им П. Величков, тези картички са се печатали в чужбина и върху тях се е отпечатвал допълнително български текст. Разполагаме с различни картички с пожелания за Нова година, имен ден, рожден ден или Великден.

I francobolli sarebbero parte inseparabile delle cartoline. Sono decisamente pochi però, nella nostra collezione, poichè i donatori li staccavano e trattenevano prima di consegnarle. La maggior parte dei francobolli provviene dalle prime decadi del XX secolo. Di solito rappresentano ritratti dei re Ferdinando e Boris III, simboli dello Stato stesso.

Неизменна част от картичките са пощенските марки. В нашата колекция те са изключително малко, тъй като са задържани от дарителите, преди да постъпят във фонда. Повечето марки са от първите десетилетия на ХХ век. На тях откриваме най-често ликовете на царете Фердинанд и Борис III, като символ на българската държавност.

Francobolli dal retro di cartoline Марки от гърбовете на картички 1901, 1928, 1911

Трето българско царство

67


68

Terzo Regno Bulgaro

La Tipografia di Stato, Sofia Държавната печатница, София

Трето българско царство

69


70

Terzo Regno Bulgaro

Saluto da Shumen. Via Kasangiiska. Via Arasta. Moschea Tumbul Поздрав от Шумен. Казанджийска улица. Ул. „Араста“. Тумбул джамия 1900

Трето българско царство

71


72

Terzo Regno Bulgaro

Russe Inizio del XX secolo Русе Началото на ХХ век

Трето българско царство

73


74

Terzo Regno Bulgaro

Via del Re Liberatore, Sofia Inizio del XX secolo Ул. „Цар Освободител”, София Началото на ХХ век

Трето българско царство

75


76

Terzo Regno Bulgaro

Dupnitza Дупница 1902

Трето българско царство

77


78

Terzo Regno Bulgaro

Plovdiv Пловдив 1901

Трето българско царство

79


80

Terzo Regno Bulgaro

Vista panoramica del Monastero di Rila Inizio del XX secolo Панорамен изглед от Рилския манастир Началото на ХХ век

Трето българско царство

81


82

Terzo Regno Bulgaro

Plovdiv. La cascata vicino a Bunargika Пловдив. Водоскокът при Бунарджика 1942

Трето българско царство

83


84

Terzo Regno Bulgaro

Sofia. Parco di Boris Inizio del XX secolo София. Борисовата градина Началото на ХХ век

Трето българско царство

85


86

Terzo Regno Bulgaro

Secondo la classifica della ricercatrice M. Kusova, le cartoline postali bulgare entrano a far parte del panorama culturale insieme ai processi di modernizzazione del paese. Il modo di presentarle, diviso in tre parrti, le definisce come modello visuale della modernizzazione materiale, come riflesso dell’idea umana stessa di modernizzazione e secondo l’attualità delle immagini. La stessa divisione è stata applicata alle le cartoline della collezione del IEFME del periodo in questione. Potrebbero essere divise per i temi delle immagini che rappresentano. Il peso maggiore andrebbe all’architettura, essendo quello l’elemento che con maggiore velocità cambiava l’infrastruttura dei centri abitati e la prova più visibile dei processi d’industrializzazione avvenenti nel paese. Insieme agli edifici vediamo strade, viste panoramiche di città, chiese e monasteri, moschee, giardini e parchi cittadini, monumenti, mercati, ponti, torri con orologi, dighe, e altri.

Според класификацията на изследователя М. Кузова българските пощенски картички навлизат в културното ни пространство успоредно с процесите на модернизацията в страната. Тя използва триделен модел на представянето им, според който те могат да се определят като визуален модел на материалната модернизация; като рефлексия на човешката представа за модернизация; и чрез актуалността на своите изображения. Това деление виждаме и в колекцията на ИЕФЕМ от картички през разглеждания период. Те могат да бъдат обособени в различни теми, в зависимост от изображенията върху тях. Най-голям е делът на архитектурата, тъй като това е и най-бързо променящият се сегмент в инфраструктурата на селищата и е най-видимо доказателство за процесите на индустриализация, които настъпват в страната. Освен сградите, виждаме улици, панорами на селища, църкви и манастири, джамии, градски градини и паркове, паметници, пазари, мостове, часовникови кули, бентове и др.

Sofia. Piazza „Narodno Sabranie” София. Площад „Народно събрание” 1929

Трето българско царство

87


88

Terzo Regno Bulgaro

Il Museo popolare di Sofia Народният музей в София 1907

Трето българско царство

89


90

Terzo Regno Bulgaro

Cirpan Чирпан 1912

Трето българско царство

91


92

Terzo Regno Bulgaro Altra sezione importante è la rappresentazione della natura bulgara: paesaggi di montagna e di mare. Sulla facciata delle cartoline venivano stampate foto di celebrazioni di feste laiche come il giorno di San Giorgio, festa dell’armata bulgara; la consacrazione di una chiesa-mausoleo; il primo giorno della raccolta delle rose; feste militari in occasione di vari anniversari, ecc... Il periodo degli anni dopo la Liberazione è anche quello in cui la nazione bulgara cerca di affermarsi e trova le sue radici nelle tradizioni popolari. È per questo che vengono pubblicate cartoline rappresentanti elementi di varie usanze popolari: il giorno dei Kukeri (maschere della settimana prima della quaresima), horo (danza in girotondo), giorni di celebrazione dei morti, altalene nel giorno di San Giorgio e altri. Su molte cartoline vediamo donne e uomini in costume popolare, diventati simbolo di tutto ciò che è bulgaro, un simbolo di una durata impressionante nel corso dell’intero secolo.

Друг важен раздел е природата на България – планински и морски пейзажи. Върху лицата на картичките се отпечатват фотоси със светски празници като Гергьовден – ден на българската войска, освещаване на църква-мавзолей, първи ден на гроздобер, военни тържества по случай годишнини и пр. Годините след Освобождението са и период, в който българската нация търси своето утвърждаване, като намира неговите корени в традиционната култура. Ето защо се публикуват и картички с елементи от български обичаи – Кукеровден, хора́, задушници, люлки на Гергьовден и др. Върху множество картички виждаме жени и мъже в народни носии, които се превръщат в емблема на възприемането на „българското” и проявяват завидна устойчивост през целия век.

Donna dei dintorni di Sofia al mercato Шопкиня на пазар 1907

Трето българско царство

93


94

Terzo Regno Bulgaro

Karlovo. Al mercato Inizio del XX secolo Карлово. На пазара Началото на ХХ век

Трето българско царство

95


96

Terzo Regno Bulgaro

Ponte ferroviario presso Vakarel Anni 20 del XX secolo Железопътен мост при Вакарел Двадесетте години на ХХ век

Трето българско царство

97


98

Terzo Regno Bulgaro

Il Ponte delle Aquile nei pressi dei Giardini del Principe Boris, Sofia Орловият мост при Княз Борисовата градина, София 1917

Трето българско царство

99


100

Terzo Regno Bulgaro

La costruzione dell’istallazione a Karlovo Постройка на инсталацията в Карлово 1925

Трето българско царство

101


102

Terzo Regno Bulgaro

Berkovitza. L’orologio Берковица. Часовникът 1931

Трето българско царство

103


104

Terzo Regno Bulgaro

Parata nella città di Kargiali per la festa del 6 gennaio Парад в Кърджали за Йордановден 1919

Трето българско царство

105


106

Terzo Regno Bulgaro

Pleven. Consacrazione solenne della chiesa mausoleo Плевен. Тържествено освещаване на църквата мавзолей 1924

Трето българско царство

107


108

Terzo Regno Bulgaro

Celebrazioni a Pleven il 2 settembre 1907 Плевенски тържества на 2.ІХ.1907 г. 1908

Трето българско царство

109


110

Terzo Regno Bulgaro

Carnevale nel villaggio di Stralgia Карнавалът в с. Стралджа 1921

Трето българско царство

111


112

Terzo Regno Bulgaro

Celebrazione dei morti nel villaggio di Batak Inizio del XX secolo Задушница в с. Батак Началото на ХХ век

Трето българско царство

113


114

Terzo Regno Bulgaro

Sofia. Contadini. Il giorno di San Giorgio a Yuch-Bunar Inizio del XX secolo София. Селяни. На Гергьовден при Юч-Бунар Началото на ХХ век

Трето българско царство

115


116

Terzo Regno Bulgaro Baj Ganio dei Balcani Inizio del XX secolo Балкански Бай Ганьо Началото на ХХ век

Costume tradizionale di Kula Inizio del XX secolo Кулска носия Началото на ХХ век

Трето българско царство

117


118

Terzo Regno Bulgaro

Costumi tradizionali dai villaggi bulgari Селски носии от България 1903

Трето българско царство

119


120

Terzo Regno Bulgaro

Costume tradizionale da uomo dai dintorni di Sofia. Costume da donna da Dragalevtzi. Costume da donna dal villaggio di Airedin. Costume da uomo dal villaggio di Malorad Inizio del XX secolo Мъжка носия от Софийско. Женска носия от Драгалевци. Женска носия от с. Айредин. Мъжка носия от с. Малорад Началото на ХХ век

Трето българско царство

121


122

Terzo Regno Bulgaro

Non possiamo non menzionare anche le personalità del Rinascimento (come il garibaldino e rivoluzionario Nonno Tzeko Petkov (1807-1881); la rappresentazione ricostruita del Governo provvisorio di Panaghiurishte nella presenza dei partecipanti sopravvissuti alla Rivolta d’Aprile negli anni 30 del XX secolo; il momento storico dell’arrivo trionfale del re Ferdinando alla stazione di Svilengrad durante la Guerra balcanica del 1912.

Не могат да бъдат пропуснати и именити личности от Възраждането (като гарибалдиецът-воевода Дядо Цеко Петков (1807–1881); въстановката на Временното правителство в Панагюрище от Априлското въстание с живите участници в него през 30-те години на ХХ век, исторически момент като триумфалното пристигане на цар Фердинанд на гара Свиленград по време на Балканската война през 1912 г.

Come simbolo del nuovo Stato bulgaro si potrebbe percepire la cartolina con litografie dei re bulgari del Medioevo, con l’immagine del re in carica Ferdinando al centro. Esiste, nel nostro archivio, una sola cartolina militare della Prima Guerra mondiale e una con l’immagine del Santo bulgaro per eccellenza, Ivan di Rila.

Като символ на новата българска държава е и картичката с литографски рисунки на българските царе от Средновековието, а в центъра поставен лика на управляващият цар Фердинанд. В архива ни откриваме само една военна картичка от Първата световна война, както и една с лика на българския светец Иван Рилски.

Sul retro delle cartoline possiamo leggere le frasi alate scritte dai mittenti. Alcune venivano spedite senza buste, con l’indirizzo e il nome del destinatario, il chè rendeva ancora più ristretta la parte predisposta alla scrittura del messaggio. Le informazioni che ci arrivano sono frammentarie e povere, caotiche e disordinate. Nonostante questo, durante l’intero XX secolo arrivano auguri di salute, buona fortuna e successo.

На гърба на картичките четем кратките съобщения на подателите им. Някои от картичките са пускани без пликове. Върху тях е налична информация за името и адреса на получателя, а това допълнително съкращава мястото за посланието. Сведенията, които научаваме, са фрагментарни и оскъдни, хаотични и несистематизирани. Независимо от това, пожеланията за здраве, късмет и успех за лични и годишни празници присъстват през целия ХХ век.

Zelatore della libertà bulgara – Nonno Tzeko Inizio del XX secolo Поборник за българската свобода – Дядо Цеко Началото на ХХ век

Трето българско царство

123


124

Terzo Regno Bulgaro

Gruppo di membri del Governo provvisorio durante la Rivolta di Panaghiurishte – ricostruzione dell’evento con partecipanti sopravvissuti Anni 30 del XX secolo Група от членовете на временното правителство през Панагюрското въстание – реконструкция с живи участници Тридесетте години на ХХ век

Трето българско царство

125


126

Terzo Regno Bulgaro

Negli anni 1920-1930 in Bulgaria diventa popolare il cosidetto movimento turistico, soprattutto negli ambienti dei giovani cittadini e “l’intellighentia”. Le gite nelle grandi montagne bulgare Vitoscia, Rila, Rodopi e Stara Planina, le visite di gruppi di amici o parenti alle nuove stazioni di villeggiatura o nelle grandi città – tutto questo trova espressione nelle cartoline. Destinazioni note erano Kostenetz, Kiustendil, le terme di Kovanlak nei pressi di Pcelin nella regione di Sofia, Varshetz, cosî come le villeggiature al mare, ecc. La natura ispira i bulgari, e c’è chi annuncia ai familiari il suo arrivo a Kazanlak in modo poetico: “Sono arrivato nell’ombelico della Valle delle rose”, o chi scrive ad amici: “Dai Rodopi Centrali in fiore accetta l’eco turistica!”. Se uno viaggia spesso, annuncerà ai suoi familiari il suo arrivo a destinazione in segno di intimità e attenzione. Una figlia annuncia alla madre, nel 1932, dove risiede, in una cartolina dell’ albergo dove erano sistemati e una crocetta su una delle finestre (della stanza di lei).

През 1920–1930 г. в България набира популярност туристическото движение, особено сред градската младеж и интелигенцията. Разходките из големите български планини Витоша, Рила, Родопите и Стара планина, посещенията в новите курортни селища или в големите градове на групи от близки и приятели, е отразено и в картичките. Посещавани са Костенец и Кюстендил, Кованлъшките минерални бани до с. Пчелин, Софийско, Чамкория, Вършец, морските ни курорти и пр. Природата вдъхновява българина и той поетично съобщава на близките си за пристигането си в Казанлък с думите – „пристигнах в пъпа на Розовата долина”, а друг пише на приятели – „От Централните китни Родопи приеми едно туристическо ехо!”. Често пътуващ член на семейството уведомява близките си, че е пристигнал в даденото селище, като така потвърждава родствената връзка и загриженост с тях. С картичка в хотела, в който нощуват, и поставено с мастило кръстче върху един от прозорците (символизиращ стаята, в която е отседнала), дъщеря уведомява майка си през 1932 г. къде е настанена.

Una vecchia tradizione Reale in atto. L’arrivo trionfale di S. M. il Re dei bulgari con l’apposito treno alla stazione di Svilen (Mustafa Pasha) il 12 ottobre 1912. Il Re mette il piede su un fucile Mauser turco Inizio del XX secolo Изпълнение на една стара царска традиция. Триумфалното пристигане на Н. В. Царят на Българите със специален влак в гара Свилен (Мустафа-Паша) на 12 окт. 1912 г. и стъпването му върху маузерова турска пушка Началото на ХХ век

Трето българско царство

127


128

Terzo Regno Bulgaro

Una donna di Sofia in vacanza a Plovdiv scrive ai suoi cari: “Saluti dolci e succulent da una Plovdiv secca”. Siccome la maggior parte delle cartoline veniva scritta da abitanti di Sofia, riusciamo a svelare il loro atteggiamento verso la provincia in quelle decadi lontane. Nel 1924 per esempio, un cittadino di Sofia in viaggio a Tarnovo descrive l’albergo a suo fratello: “Manca l’acqua. I lavandini sono bassi e fatti a cornetto”; a sua madre, nel 1947, confida che i dintorni di Teteven hanno “l’aria alpina”. Ai cittadini di Sofia, naturalmente, non manca l’autostima. Un figlio scrive alla madre dalla città di Sliven, nel 1927, raccontando di aver visitato le fabbriche e “altri luoghi da visitare” e conclude: “la città mi è piacuta assai (come città di provincia)”. Un altro figlio scrive in una lettera alla madre, lodando appassionatamente le bellezze del Rila: “tutto è bello nella provincia remota”.

Софиянка на почивка в Пловдив пише на близките си „Сочни и сладки поздрави от сухия Пловдив”. Тъй като повечето картички са писани от софиянци, то откриваме и тяхното отношение към провинцията в онези далечни десетилетия. Например през 1924 г. софиянец е в Търново и описва на брат си хотела: „Няма вода и умивалниците им са ниски и направени като кравай”; а на майка си през 1947 г. споделя, че околностите на Тетевен имат „алпийски вид”. Естествено на столичани не им липсва самочувствие. В съобщение от син до майка през 1927 г., говорейки за град Сливен, споделя, че освен, че е разглеждал фабриките „и други забележителности”, обобщава: „градът много ми хареса (като провинциален)”. Отново в писмо на друг син до майка му, възхвалявайки красотите на Рила възторжено споделя – „всичко е хубаво в дълбоката провинция”.

Cartolina da anniversario – Ricordo dal Regno bulgaro Anni 30 del XX secolo Юбилейна карта – Спомен от Българското царство Тридесетте години на ХХ век

Трето българско царство

129


130

Terzo Regno Bulgaro

Ciam-Koria. Pesako Чам-Кория. Песъко 1926

Трето българско царство

131


132

Terzo Regno Bulgaro

Varna. Località balneare Варна. Морските бани 1933

Трето българско царство

133


134

Terzo Regno Bulgaro

Kiustendil. La piazza con Hisarluka Кюстендил. Площадът с Хисарлъка 1932

Трето българско царство

135


136

Terzo Regno Bulgaro

In aggiunta alle cartoline e ai francobolli, nella mostra presentiamo anche monete bulgare. Dopo la restaurazione del Principato bulgaro nel 1879 e l’approvazione della “Legge sul diritto di coniare monete nel Principato”, come moneta ufficiale bulgara viene introdotto il lev, e il centesimo del lev viene chiamato stotinka. Il nome “lev” provviene dalla vecchia forma dialettale di “leone”, usata nel XIX secolo. Nel 1888 coniavano monete bulgare di una lega nichel-rame di poco valore nominale, e nel 1894 fu la prima emissione di monete d’oro bulgare del valore nominale di leva 10 e 20. Fino al 1951 tutte le monete bilgare venivano coniate in Europa, mentre dal 1952 la Bulgaria fonda una zecca propria e le monete si cominciano a coniare nel paese. Nel periodo fino al 1944 il fronte delle monete viene ornato di rose (simbolo della Bulgaria) e rami di quercia, mentre sul retro è scritto il nome del re in carica (Ferdinando I o Boris III) con la nota “Re della Bulgaria/dei bulgari”. Soltanto sulle monete di alto valore nominale o su quelle d’oro veniva messo lo stemma di Stato e la scritta “Bulgaria – l’unione fa la forza” (il motto del Parlamento).

Като илюстрация към картичките и марките, в изложбата представяме и български монети. След възстановяването на Княжество България през 1879 г. и приемането през 1880 г. на „Закон за правото на резание монети в Княжеството” за българска парична единица е определен левът, а за негово подразделение – стотинката. Названието „лев” произлиза от остарялата диалектна форма на думата лъв, употребявана през ХІХ век. През 1888 г. са отсичани български медно-никелови монети с малка номинална стойност, а през 1894 г. и първата златна българска емисия на монети с номинална стойност 10 и 20 лева. За отсичането на всички монети до 1951 г. са използвани европейски монетни дворове, а чак през 1952 г. България създава свой монетен двор и започва сама да сече емисиите си. В периода до 1944 г. аверсът на монетите са украсени с рози (символ на България) и дъбови клонки, а на реверса си – обикновено се изписва името на управляващия княз/ цар (Фердинанд І или Борис ІІІ) и пояснението „Цар на България/българите“. Само в монетите с по-висок номинал или златните е изобразен гербът на България и надпис „България – съединението прави силата“ (девизът на Народното събрание).

Orecchini di monete d’argento del 1940 con valore nominale di 20 leva. Sul fronte – rose e ramoscelli, sul retro – profilo del re e scritta „Boris ІІІ – Re dei bulgari“. Le monete sono saldate a cerniera – rosetta di filigrana e ago. Regione di Vratza Обеци от сребърни монети от 1940 г. с номинал 20 лева. На аверса им – украса от рози и клонки, на реверса – профил на царя и надпис „Борис ІІІ – Цар на българите“. Монетите са запоени на шарнир – филигранна розета и игла. Врачанско

Трето българско царство

137


138

Terzo Regno Bulgaro Gli ornamenti conservati provvengono dalle regioni di Blagoevgrad, Vidin, Gotze Delcev, Vratza e Berkovitza. Rappresentano nella maggior parte collane di monete che la suocera regalava alla nuora nel giorno delle nozze, oppure i genitori della sposa ordinavano per lei come dote; orecchini; ornamenti per sciarpe o per il capo, ecc. Furono elaborate nel periodo dal 1891 al 1940. Nella collezione c’ è anche un amuleto detto “hamalia” (per protezione), eseguito con monete del 1951 con ben visibili i simboli del socialismo (lo stemma di Stato sul retro con scritto intorno: Repubblica Popolare di Bulgaria, sul fronte c’è una spiga di grano col valore nominale).

Запазените накити са от района на Благоевградско, Видинско, Гоцеделчевско, Врачанско и Берковско. Те са предимно нанизи от монети, които свекървата дава на снаха в деня на сватбата или са поръчани от родителите на булката като неин чеиз; обеци; украси за кърпа и глава и др. Те са правени в периода от 1891 до 1940 г. В колекцията има и един амулет хамалия, чиито монети са от 1951 г. и на тях се вижда социалистическата символика (на реверса е гербът на държавата, а около него – Народна република България, а на аверса – житен клас с номинала).

Filo di sette monete d’argento: due francesi dalla fine del XIX secolo; 1 leva del 1882; 5 leva del 1985; 1 leva (2 monete) del 1891; 2 leva (2 monete) del 1981; 1 leva del 1913. La moneta di 5 leva è d’oro ed è stata coniata a S. Pietroburgo secondo gli standard della cosidetta Unione monetaria latina. Equivale al contenuto in argento della moneta francese di 5 franchi d’argento di quei tempi. Sul fronte della moneta vi è lo stemma dei Coburg e la scritta “Bulgaria * L’unione fa la forza“. Sul fronte col valore nominale le altre monete sono ornate di fiori e ramoscelli; sul retro vi è il profilo del re con la scritta “Ferdinando I – Principe di Bulgaria“ oppure “Ferdinando І – Re di Bulgaria“. Le monete di due leva sono orlate di filigrana. Città di Berkovitza Наниз на конец от седем сребърни монети: две от тях са френски от края на ХІХ в.; от 1882 г. – 1 лев; 1885 г. – 5 лева; 1891 г. (2 бр.) – 1 лев; 1891 г. (2 бр.) – 2 лева; 1913 г. – 1 лев. Петолевката е златна и е сечена в Санкт Петербург съгласно стандартите на т. нар. „Латински монетен съюз”. Тя е равна по сребърно съдържание на монетата от 5 сребърни френски франка от онова време. На аверса на монетата е гербът на Кобургите и надпис „България * Съединението прави силата“. На аверса при номинала при останалите монети – украсени са с рози и клонки; на раверса – профил на царя и надпис „Фердинанд І – Княз Българиски“ или „Фердинанд І – Цар на България“. Двулевовите монети са с филигранен обков. Град Берковица

Трето българско царство

139


140

Terzo Regno Bulgaro Amuleto detto hamalia – scatoletta triangolare forgiata con bordo a granelli e motivo floreale. Vi sono attaccate tre catenine con lamelle di metallo con ornamenti geometrici, a forma di tulipano, e quattro monete coniate nel 1951 con valore nominale 10 stotinki. Sul fronte – spiga di grano curva, sul retro – lo stemma della Repubblica popolare di Bulgaria e scritta “Repubblica popolare di Bulgaria” Амулет хамалия – кована триъгълна кутийка със зърнест бордюр и флорален мотив. Към него са прикачени три синджира с метални пластинки с геометрична украса и форма на лале и четири монети, сечени през 1951 г. с номинал от 10 стотинки. На аверса им – извит житен клас, на реверса им – гербът на НР България и надпис „Народна република България“ Dettaglio di amuleto hamalia Детайл от амулет хамалия

Трето българско царство

141


142

La Repubblica

La Repubblica

Републиката

La ricostruzione

Възстановяването

La coppia sorridente che guarda lontano dona un messaggio di speranza: il futuro comincia oggi. Alle elezioni del 1946 gli italiani scelgono la Repubblica e per la prima volta le donne sono ammesse al voto.

Зареяла поглед в далечината, усмихната двойка носи посланието за надежда: започва бъдещето. На изборите през 1946 г. италианците избират републиката, а жените за пръв път са допуснати да гласуват.

Coppia, da Bolzano Двойка, от Болдзано 1946

Републиката

143


144

La Repubblica Il re lascia il paese e sulle monete nuovi protagonisti prendono il suo posto: la cornucopia, la bilancia, un ramo d'ulivo, l’ape, il grappolo d'uva, e più tardi il timone con il pesce a simboleggiare un altro tesoro proveniente dai mari: la pesca. Non mancano la spiga e l'aratro per produrre il grano.

Moneta da 1 Lira in Italma Fronte: Repubblica Italiana su bilancia. Retro: cornucopia Anno: 1952

Монета от 1 лира от алуминиева сплав Надпис: Италианска Република, над везна, и рог на изобилието на гърба Година: 1952

Кралят напуска страната и мястото му на монетите е заето от новите символи: рог на изобилието, везна, маслинена клонка, пчела, грозд, а по-късно – корабен рул и риба, символи на богатството, дар от морето. Сред тях са житният клас и ралото.

Републиката

145


146

La Repubblica Moneta da 2 Lire in italma Fronte: Repubblica Italiana con ape Retro: olivo Anno: 1953 Монета от 2 лири от алуминиева сплав Надпис: Италианска Република, над пчела, и маслинено дръвче на гърба Година: 1953

Moneta da 5 Lire in Italma Fronte: Repubblica Italiana su testa di donna con torcia Retro: uva Anno: 1950 Монета от 5 лири от алуминиева сплав. Надпис: Италианска Република, над женска глава с факла, и грозд на гърба Година: 1950

Републиката

147


148

La Repubblica

Moneta da 5 Lire in Italma Fronte: Repubblica Italiana su timone Retro: delfino Anno: 1951 Монета от 5 лири от алуминиева сплав Надпис: Италианска Република, над корабен рул, и делфин на гърба Година: 1951

Moneta da 10 Lire in Italma Fronte: Repubblica Italiana su aratro Retro: spiga di grano Anno: 1951 Монета от 10 лири от алуминиева сплав Надпис: Италианска Република, над рало, и житен клас на гърба Година: 1951

Републиката

149


150

La Repubblica Nell'intervallo tra il 1946 e il 1951, dedicato alla ricostruzione frenetica del paese, il prezzo del francobollo raddoppia ancora, ma mostra nuove icone: i lavoratori come la tessitrice, il pescatore o il vasaio. La grafia, tonda o appuntita, tradisce la fretta, le euforie, la voglia di comunicare, perlomeno a giudicare dalla mole di cartoline inviate durante gli anni ‘50. Tra il 1945 e il 1973 una rivoluzione economica sancisce la nascita della cosiddetta società dei consumi: una crescita esponenziale della produzione cambia radicalmente il paese e il potere d’acquisto dei cittadini.

В периода от 1946 до 1951 г., посветен на трескавото възстановяване на страната, цената на пощенската марка отново се удвоява. Персонажите са нови – трудовите хора, сред които тъкачката, рибарят или грънчарят. Почеркът, закръглен или с остър връх, говори за еуфорията и желанието за общуване, предвид изпратените през 50-те години купища картички. От 1945 до 1973 г. икономическата революция превръща населението в потребителско общество, а мащабният ръст на производството коренно променя страната и покупателната способност на гражданите.

Francobollo da 10 Lire, con immagine di pescatore Пощенска марка от 10 лири с образ на рибар 1954

Републиката

151


152

La Repubblica Francobollo da 10 Lire, con immagine di tessitrice Пощенска марка от 10 лири с образ на тъкачка 1953

Francobollo da 10 Lire, con immagine di vasaio Пощенска марка от 10 лири с образ на грънчар 1953

Републиката

153


154

La Repubblica

Un mondo di progresso a colori La solidità economica, i progressi della medicina e l'entusiasmo provocano un'esplosione demografica che in questi anni raggiunge un massimo storico mai emulato: la popolazione passa da 42 milioni a 50 negli anni ‘60. L'Italia è piena di bimbi rotondi e felici attorniati dai simboli del nuovo benessere, come i giochi e gli animali domestici.

Годините на цветния прогрес Икономическата стабилност, развитието на медицината и ентусиазмът на хората предизвикват демографски бум. В тези години той достига своя исторически пик и през 60-те години населението достига 50 мил. спрямо предишните 42 мил. Италия е пълна със закръглени и щастливи деца, радващи се на новото благосъстояние, в лицето на играчките и домашните любимци.

Cartolina postale con foto di bambino, da Bardonecchia (Torino) Пощенска картичка със снимка на дете, от Бардонекия (Торино) 1953

Републиката

155


156

La Repubblica L'еmigrazione però continua fino agli anni ‘70 con quasi 6 milioni di italiani che lasciano il paese, nonostante l'industrializzazione del Nord muova una gran massa di italiani anche all'interno. La Fiat riprende il suo pieno ritmo, si moltiplicano le strade e i collegamenti ferroviari si intensificano. Le città non sono soltanto luoghi di lavoro, ma mete turistiche dove si riscopre l'arte, patrimonio comune che riempie di orgoglio e di senso di appartenenza.

Емиграцията продължава до 70-те години, като близо 6 мил. италианци напускат страната, въпреки че индустриализацията на Севера предизвиква вътрешна миграция. „Фиат“ подновява работата си на пълни обороти, пътищата се увеличават и ж.п. връзките стават по-многобройни. Градовете не са само места за работа, а и туристически дестинации, в които се преоткрива изкуството – наследство, изпълващо италианците с гордост и чувство на принадлежност.

Teatro alla Scala (Milano) Миланската скала (Милано) 1952

Републиката

157


158

La Repubblica La buona calligrafia si trasforma in semplice scrittura, mezzo di espressione ormai condiviso, con la percentuale di analfabeti che scende al 10% nel 1957. Ritornano le vacanze e i polmoni respi-

rano. La calligrafia è pulita e sicura ma senza ricercatezze. Il buon umore si propaga e si riflette nei messaggi che i vacanzieri inviano alle famiglie rimaste in città.

Изисканият почерк бива заменен с непретенциозно изписване на буквите. Този начин е широко разпространен, тъй като през 1957 г. процентът на неграмотните спада на 10%. Хората отново ходят на почивка и

„белите дробове дишат”. Почеркът е равен и уверен, но непретенциозен. Доброто настроение се предава чрез съобщенията, които летуващите изпращат на останалите в градовете семейства.

Cortina d’Ampezzo (Belluno) Кортина д’ Ампецо (Белуно) 1955

Републиката

159


160

La Repubblica

Cartolina postale (retro) con foto di Bressanone (Bolzano) Гръб на пощенска картичка с изглед от Бресаноне (Болдзано) 1954

Републиката

161


162

La Repubblica

Cartolina postale (retro) con foto di litorale dal titolo “Furia di onde” Гръб на пощенска картичка с изглед от крайбрежието и надпис „Бушуващи вълни“ 1956

Републиката

163


164

La Repubblica Alla fine della guerra con pochi trasporti pubblici e ancora meno strade, si contavano 200.000 automobili, 100.000 moto e 4 milioni di biciclette.

В края на войната общественият транспорт и пътищата са все още малко, има 200 хил. автомобила, 100 хил. мотоциклета и 4 мил. велосипеда.

Catania Катания 1961

Републиката

165


166

La Repubblica Il cinema ci regala pagine indimenticabili con “Ladri di biciclette” di Vittorio De Sica nel 1949, e “Vacanze romane” nel 1953, dove Audrey Hepburn e Gregory Peck attraversano la capitale sulla vespa bianca, appena immessa nel mercato con un successo sorprendente. Le fotografie a colori delle città ricostruite, piene di edifici nuovi, esprimono l’orgoglio del progresso realizzato. Chi si è trasferito al Nord o in città per lavoro, ritorna d‘estate a visitare i parenti, con un po‘ di orgoglio per la posizione raggiunta e nostalgia della tranquilla vita di provincia, la cui provenienza non costituisce più motivo di vergogna. Si riscopre la bellezza della propria identità e delle proprie tradizioni, ma si viaggia anche per conoscere quella degli altri. I costumi tipici regionali esaltano il sentimento di appartenenza a una storia antica, diversa nei dettagli ma comune nel valore. Le vacanze si arricchiscono di un nuovo valore aggiunto: l’automobile. Le cartoline dai luoghi di vacanza non immortalano più solo monumenti e paesaggi, ma anche alberghi e stabilimenti balneari.

Киното ни подарява незабравими сцени от това време с „Крадци на велосипеди“ на Виторио Де Сика от 1949 г. и „Римска ваканция“ от 1953 г., в който Одри Хепбърн и Грегъри Пек прекосяват столицата на бял скутер „Веспа“, появил се отскоро на пазара и завоювал изненадващ успех. Цветните снимки на възобновените градове, изпълнени с нови сгради, са израз на гордостта от постигнатия напредък. Онези, които са отишли да живеят и работят на север или в града, през лятото се връщат на гости на роднините с гордост от постигнатото и носталгия по спокойния живот в провинцията, от която вече не изпитват срам. Хората преоткриват красотата на своите традиции и идентичност, но пътуват, за да опознаят тези на останалите. Типичните регионални обичаи подхранват чувството за принадлежност към една древна история, различна в детайлите, но с обща стойност. Почивката се радва на една нова придобивка – автомобила. Картичките от курортите увековечават не само паметници и пейзажи, но също хотели и спа комплекси.

Roma Рим 1957

Републиката

167


168

La Repubblica

Scala di Milano Миланската скала 1960

Републиката

169


170

La Repubblica

Bastia Umbra (Perugia) Бастия Умбра (Перуджа) 1959

Републиката

171


172

La Repubblica

Costumi tradizionali della regione Lucania Национални носии от областта Лукания 1964

Републиката

173


174

La Repubblica Le sigarette si vendono in unità per chi non può permettersi di comprare un pacchetto intero, e la televisione entra nelle case con le prime trasmissioni regolari nel 1954. Zanussi, Candy e Indesit esportano elettrodomestici e battono continuamente record di produzione, grazie al basso costo della manodopera in Italia. Olivetti impone nel mercato internazionale “Lettera 22”: non solo macchina da scrivere, ma anche oggetto di design, che unisce in sé il concetto di bellezza a quello di utilità. Le olimpiadi del 1960 a Roma accelerano la frenesia di superare nuovi record.

Цигарите се продават на бройка, защото хората не могат да си купят цял пакет. През 1954 г. телевизията влиза в домовете със своите първи редовни предавания. „Зануси“, „Канди“ и „Индезит“ изнасят електродомакински уреди с рекордно ниски цени, благодарение на евтината работна ръка в Италия. „Оливети“ налага на международния пазар своята „Lettera 22”, която е не само пишеща машина, но и дизайнерски предмет, съчетаващ красиво и полезно. Олимпиадата в Рим през 1960 г. е повод за трескава надпревара с нови рекорди.

Hotel Torre di Paestum (Salerno) Хотел „Торе ди Пестум“ (Салерно) 1963

Републиката

175


176

La Repubblica A Torino, prima capitale del regno, si inaugura l'esposizione universale del lavoro nel 1961, per celebrare il primo centenario dell'unificazione d'Italia. Più di 4 milioni di visitatori da tutto il mondo ammirano le ultime innovazioni: il treno elettrico sulla monorotaia elevata, la spettacolare teleferica che collega due parti della città passando sul Po, le proiezioni cinematografiche a 360°, centinaia di esposizioni di moda, design e tutti i generi di prodotti sono ospitati in quello che verrà chiamato da allora Palazzo del lavoro. In questi stessi anni, Torino si guadagna l’appellativo di “terza città meridionale d'Italia”, a causa dell'altissimo numero di immigranti provenienti dal Sud del paese impiegati nelle sue fabbriche. В Торино – първата столица на кралството, през 1961 г. тържествено е открито Световното изложение на труда, с което се отбелязва 100-годишнината от Обединението. Над 4 мил. посетители от цял свят се възхищават на последните иновации: движещия се по издигнатото трасе еднорелсов електрически влак, зрелищния кабинков лифт, свързващ двете части на града, преминавайки над р. По, филмовите прожекции на 360 градуса, стотиците изложби на мода, дизайн и различни продукти в големия дворец на изложението, наречен „Дворец на труда“. По същото време Торино се счита за третия по големина град в Италия по брой жители от юга поради придошлите работници, наети във фабриките. Тorino ospita l’esposizione universale Торино по време на Световното изложение 1961

Републиката

177


178

La Repubblica Nel 1963 il Premio Nobel per la chimica viene assegno allo scienziato italiano Giulio Natta, per i suoi studi sul polimero da cui si produce la plastica, da allora parte integrante delle nostre vite. L’ENI, Ente Nazionale Idrocarburi, promuove una serie di investimenti fino al 1962, dopo la misteriosa morte del suo presidente Enrico Mattei. L’elettricità si trasforma da bene necessario ad arte di vivere.

Химикът Джулио Ната, носител на Нобелова награда през 1963 г., изолира полимера за производство на пластмасата, която оттогава е неизменна част от нашия живот. Националната компания за течни горива ENI извършва редица инвестиции до 1962 г. след мистериозната смърт на своя президент Енрико Матеи. Електричеството се превръща от необходимост в умение да се живее съвременно.

Treno su monorotaia a Torino per l’esposizione universale Еднорелсовият влак на Световното изложение в Торино 1961

Републиката

179


180

La Repubblica

Il fermento della società

Вълнението на обществото

Nel 1962 l’obbligo scolastico è elevato a 14 anni, mentre la scuola dell'avviamento al lavoro è sostituita dalla scuola media per garantire un'istruzione uguale per tutti.

През 1962 г. задължителното училищно образование се удължава до 14-годишна възраст, докато професионалните училища са заменени с прогимназии, за да се гарантира равенство в образованието.

In vacanza l’abbronzatura si converte in sinonimo di benessere: le cartoline non hanno più la veduta aerea delle località balneari e ben presto la prospettiva cambia mostrandoci un litorale ripreso dal basso. La gente vuole spogliarsi, bagnarsi quando fa caldo, sentire la sabbia sotto i piedi nudi. Da questo momento le spiagge di tutta la costa italiana emulano Rimini e Riccione: un susseguirsi di spiagge organizzate con ombrelloni, sdraio, bibite, musica, giornali. Si vive come in un’enorme piazza, dove incontrare gente, conoscere amici e soprattutto divertirsi e ballare fino al mattino. Federico Fellini ha immortalato questa società in una serie di film onirici come “La dolce vita” o “Gli inutili”. Anche il mare si trasforma in industria con il diffondersi delle barche a vela, sinonimo di progresso, libertà e benessere economico. Insieme alle flotte mercantili Lauro e Costa, una miriade di piccole compagnie per barche da diporto produce imbarcazioni di tutte le dimensioni.

На почивка загарът се превръща в мода и синоним на грижа за здравето. От картичките изчезва заснетият от птичи поглед изглед на морските курорти и много скоро е заменен с изглед от крайбрежието. Хората искат да се съблекат, да се къпят в морето, да чувстват пясъка под краката си. По цялото италианско крайбрежие искат да подражават на Римини и Ричоне: добре организирани плажове с чадъри, шезлонги, напитки, музика, вестници. Почиващите сякаш са на огромен площад, където срещат нови приятели и се забавляват, танцувайки до сутринта. Федерико Фелини описва това общество от новобогаташи в своите подобни на съновидения филми като „Сладък живот“ или „Излишните“. С производството на платноходи морето се превръща в индустрия, синоним на прогрес и икономически успех. Едновременно с търговските морски компании „Лауро“ и „Коста“ се раждат безброй малки фирми, които произвеждат лодки за спортни и развлекателни цели с различни размери. Gattini sui libri, da Terni Котенца върху книги, от Терни 1963

Републиката

181


182

La Repubblica

Panoramica di Rapallo dall’alto (Genova) Панорамен изглед от Рапало (Генуа) 1959

Републиката

183


184

La Repubblica

Panoramica di Rimini Панорамен изглед от Римини 1963

Републиката

185


186

La Repubblica

Panoramica di Portofino (Genova) Панорамен изглед от Портофино (Генуа) 1972

Републиката

187


188

La Repubblica

Le monete esprimono il loro tempo: il dio Vulcano con il braccio teso intento a martellare il ferro, simbolo del lavoro e della produttività e la dea Minerva, protettrice delle attività intellettuali, hanno in comune una testa di donna.

Монета от 50 лири от сплав акмонитал Надпис: Република Италия, над бог Вулкан, и женска глава на гърба Година: 1988

Moneta da 50 lire in acmonital Fronte: Repubblica Italiana su Dio Vulcano. Retro: testa di donna Anno: 1988

Монетите са израз на времето си: богът Вулкан с протегната ръка кове желязо – символ на труда и продуктивността, а богинята Минерва е покровителка на интелектуалните дейности. Върху аверса и раверса присъства женска глава.

Републиката

189


190

La Repubblica

Moneta da 100 lire in acmonital Fronte: Repubblica Italiana su testa di donna Retro: Dea Minerva Anno: 1991

Монета от 100 лири, акмонитал Надпис: Република Италия над женска глава, и богинята Минерва на гърба Година: 1991

Републиката

191


192

La Repubblica

La sfrenata corsa verso il benessere di quegli italiani che avevano conosciuto la guerra e desideravano assicurarsi una stabilità economica per i loro figli, insieme a un ritardo nel rispondere alle esigenze delle nuove generazioni, sfocia in un acceso conflitto dei giovani contro la società dei consumi nel mondo industrializzato.

Необузданият стремеж към благосъстояние на преживелите войната италианци и желанието им да осигурят икономическа стабилност на децата си, наред със закъснелия отговор към нуждите на новото поколение, предизвиква остър сблъсък на младите хора с потребителското общество в индустриализирания свят.

La riforma universitaria che concede a tutti l'accesso agli atenei non placa gli animi: i dissidenti si uniscono alle lotte operaie che rivendicano diritti e garanzie (1968).

Университетската реформа, предоставяща свободен достъп до висшето образование, не укротява духовете. Дисидентите се присъединяват към борбата на работниците за права и гаранции (1968).

La strategia del terrore, ovvero le bombe contro i civili in tutta Italia, i tentativi di colpi di stato e la crisi petrolifera del 1973 gettano lunghe ombre in questi anni. La donna acquisisce una nuova consapevolezza e protesta contro la gabbia d'oro in cui era stata relegata dopo la guerra. La schiacciante vittoria degli italiani che votano a favore del divorzio nel 1974 segna la fine di un'epoca.

Стратегията на терора – бомбите срещу гражданското население в цяла Италия, опитите за държавни преврати и петролната криза от 1973 г. хвърлят мрачна сянка върху тези години. Жените придобиват ново самосъзнание и протестират срещу златната клетка, в която са били затворени след войната. Безапелационната победа на италианците, гласували през 1974 г. в полза на развода, слага край на една епоха.

Panoramica di Brindisi Панорамен изглед от Бриндизи 1974

Републиката Републиката

159


194

La Repubblica

Panoramica di Olbia (Sassari) Панорамен изглед от Олбия (Сасари) 1968

Републиката

195


196

La Repubblica

L’abbandono della provincia per inseguire il mito del lavoro nelle città, immortalato da Luchino Visconti nel film “Rocco e i suoi fratelli”, porta con sé un altro fenomeno: la speculazione edilizia e il sovraffollamento delle periferie. Lo sguardo delle cartoline non si posa più sulle città nel loro insieme, ma si concentra su alcuni loro dettagli, isolandoli dal contesto confuso della sovrabbondanza. Un sentire nuovo si diffonde: le visioni si frammentano, le cartoline esaltano i particolari.

Изоставянето на земята в преследване на амбицията за работа в града – тема, запечатана от Лукино Висконти във филма „Роко и неговите братя“, води до друго явление: спекулация в строителството и пренаселване на градските покрайнини. Картичките спират да насочват погледите към общия градски пейзаж, избягвайки претрупания контекст, и се насочват към определени детайли. Идва ред на нов подход: визията е фрагментирана, картичките започват да акцентират върху детайлите.

Lo sguardo si rivolge verso l’introspezione più riflessiva e le cartoline diventano più malinconiche, guardando lontano verso l’infinito.

Гледната точка се опитва да изрази една по-задълбочена интроспекция и картичките стават по-меланхолични, зареяли поглед в безкрая.

Insieme alle barche di lusso compaiono cartoline con nostalgiche reti di pescatori; grotte, cascate, archi e vulcani in eruzione ci inducono a riflettere sulla magia della natura e sull'intervento dell'uomo.

Наред с картичките с луксозни яхти се появяват и такива с носталгични рибарски мрежи. Пещери, водопади, скални сводове и изригващи вулкани водят към размисъл върху магията на природата и намесата на човека.

Panoramica di Gaeta (Latina) Панорамен изглед от Гаета (Латина) 1975

Републиката Републиката

199


198

La Repubblica

Tempio di Ercole (Agrigento) Храмът на Херкулес (Агридженто) 1973

Републиката

199


200

La Repubblica

Le iscrizioni alle facoltà storiche, filosofiche e politico-sociali in questi anni aumentano senza precedenti. È una febbre che alimenta anche il turismo archeologico: è importante capire chi siamo, da dove veniamo per tentare di immaginare dove stiamo andando. Si riscoprono i sapori autentici, gli antichi mestieri, i luoghi dove l'uomo vive in armonia con il territorio che modella secondo le sue esigenze, ma senza distruggerlo. A partire dagli anni ‘90 i messaggi di testo (sms) dei cellulari e della posta elettronica cambiano profondamente la funzione della cartolina che sopravvive con difficoltà.

В този период броят на студентите, записани във факултети с историко-философски и политико-социални специалности бележи безпрецедентен ръст. Очертава се и своеобразна треска за археологически туризъм: важно е да разберем кои сме и откъде идваме, за да разберем накъде сме се запътили. Преоткриват се автентичните вкусове на храната, старинните занаяти, селата, в които човек живее в хармония със заобикалящата го природа, като я моделира съобразно потребностите си, но без да я унищожава. От 90-те години насам текстовите съобщения (sms) от мобилните телефони и електронната поща променят из основи функцията на картичката, която трудно оцелява.

Burano (Venezia) Бурано (Венеция) 1976

Републиката Републиката

159


202

La Repubblica Nel 2002 cambia anche la divisa: abbiamo una moneta unica per la maggioranza dei Paesi UE con poche caratteristiche per differenziarle. L'euro italiano ha l'immagine dell’Uomo vitruviano di Leonardo da Vinci: un richiamo al Rinascimento focalizzato sull'uomo come misura di tutte le cose, una moneta al servizio dell'uomo e non viceversa. Moneta da un euro di nichel, ottone, rame e zinco Fronte: uomo vitruviano di Leonardo da Vinci Retro: simbolo dell’Unione Europea Anno: 2009

L'immagine continua ad assolvere alla sua funzione comunicatrice, appropriandosi dei mezzi offerti dalle nuove tecnologie: non abbiamo smesso di scambiarci immagini, solo che non mandiamo più una cartolina ma una foto su Facebook o Instagram. Il ruolo iconografico è immutato, sebbene la profusione di immagini che ci bombardano nel quotidiano provochi, da un lato, una diminuzione della nostra capacità di isolare i particolari per approfondirne i contenuti, dall'altro, ci aiuta a cogliere meglio gli aspetti comunicativi di questo linguaggio universale.

Монета от 1 евро, сплав от никел, месинг, мед и цинк Надпис: Витрувиански човек на Леонардо да Винчи, символът на Европейския съюз на гърба Година: 2009

През 2002 г. се променя и паричната единица, като се въвежда обща такава за повечето страни от Европейския съюз. Монетите имат малко на брой отличителни характеристики. На италианското евро присъства изображението на „Витрувианския човек“ на Леонардо да Винчи – препратка към Ренесанса, фокусирана върху Човека като основна мерна единица, монета в служба на човека, а не обратното.

В наши дни изображението изпълнява комуникативната си функция, възползвайки се от постиженията на новите технологии. Вече рядко се изпраща картичка, а преобладават снимки във Фейсбук или Инстаграм. Иконографското значение на образа си остава непроменено, въпреки че множеството заливащи ежедневието ни изображения намаляват способността ни да отделяме и вникнем по-добре в детайлите. От друга страна, обаче, те ни помагат да вникнем дълбоко в аспектите на общуването чрез този универсален език.

Републиката

203


204

La Repubblica Popolare

La Repubblica Popolare

Народната република

Il secondo periodo, quello degli anni della Repubblica popolare dopo il 1947, è relativamente meno presente nella collezione di cartoline del IEFME. È il periodo della produzione di cartoline centralizzata. Inizialmente il monopolio sulla loro stampa fu assegnato alle case editrici “Balgarski hudojnik” e “Septemvri”. Più tardi si cominciarono a stampare anche nelle imprese di stato “Balgarsko foto”e “Balgarska reklama”. Ogni proposta di cartolina veniva approvata da una apposita comissione artistica che svolgeva il ruolo di censore sui temi e i soggetti. Si stampava tra e 1000 e 200000 copie. Per via dell’ideologia comunista scompaiono del tutto le cartoline per feste religiose come Pasqua e Natale. Al loro posto si stampano sempre più cartoline per l’Anno nuovo. Queste presentano immagini di vari elementi della cultura tradizionale tali: borraccie di legno, ceramiche e via dicendo, scelte dalle collezioni etnografiche e fotografate. Su un’altra vediamo dipinta una ragazza in costume nazionale che porta un vassoio con maialino alla brace e una borraccia di vino, che probabilmente simboleggiavano la prosperità e la richezza di fine anno. È stata conservata una cartolina degli anni 60 dipinta a mano (probabilmente da un pittore che lavorava nell’istituzione), ordinata dal Sindacato comunista del IEFME per essere regalata agli scienziati.

Вторият период, който е сравнително по-слабо застъпен в колекцията от картички на ИЕФЕМ, са годините на Народната република, след 1947 година. През този период имаме налице централизирано отпечатване на картичките. Първоначално своеобразен монопол върху отпечатването им притежават издателствата „Български художник” и „Септември”. По-късно започват да издават картички и държавните предприятия „Българско фото“ и „Българска реклама”. Всяко от предложенията за издаване на картички е било одобрявано от специална художествена комисия, което се явява своеобразна цензура върху темите и сюжетите. Издаваните тиражи са около 100200 000 броя. В унисон с комунистическата идеология изчезват напълно картичките по повод религиозните празници Великден и Коледа. Затова пък се множат картичките за Нова година. В тях наблюдаваме елементи от традиционната култура, като бъклици, керамика и др., които са заснемани от етнографските колекции. На друга виждаме рисунка на девойка с традиционна носия, носеща в ръцете си поднос с печено прасе и бъклица с вино – вероятно символизираща просперитета и богатството в края на годината. Запазена е картичка от 60-те години, ръчно рисувана (вероятно от художник, който е работел в институцията), по поръка на Профкомитета на ИЕФЕМ и подарявана на учените. Cartolina per Capo d’anno degli anni 60 Новогодишна картичка от 1960-те години

НароднатаРепубликата република

205


206

La Repubblica Popolare Al posto di cartoline per le feste venivano mandate anche bilgietti da visita con la scritta abbreviata “ЧНГ” (Felice Anno Nuovo). Bisogna notare che non tutti possedevano i propri biglietti da visita, negli anni del regime totalitare. Appaiono cartoline in occasione di feste ufficiali come l’Otto marzo, giornata internazionale della donna lavoratrice. Su una di queste leggiamo l’augurio a un’operaia: “In occasione del 8 marzo, Il Comitato regionale dal nome di Dimitrov del Partito comunista bulgaro manda sinceri auguri, a Lei e alla Sua famiglia, di salute, ferrea felicità e nuove vittorie nella lotta per la pace e il socialismo”. Cartoline con i fiori si regalano per onomastici e compleanni, e anche per l’arrivo della primavera. Per Baba Marta, sulle cartoline con l’immagine di cicogna, simbolo della primavera, o altri animali (gattino, per esempio) vengono incollate delle “martenizze”. Negli anni 60 – 80 vengono stampate delle cartoline speciali, fotografie dei bambini degli asili o degli allievi della prima elementare, da mandare come saluto ai genitori.

Вместо празнични картички са били изпращани и визитки с изписан поздрав „ЧНГ“ (Честита Нова година). Трябва да отбележим, че през тоталитарните години не всеки е имал собствени визитни картички. Появяват се картички и за новите официални празници като 8 март, отбелязван като Международен ден на жената и труженичката. На такава картичка четем пожелание за работничка – „Димитровският РК на БКП най-сърдечно Ви честити 8 март и пожелава на Вас и Вашето семейство крепко здраве, щастие и нови победи в борбата за мир и социализъм”. Картички с цветя се подаряват както за имен и рожден ден, така и за настъпващата пролет. За Баба Марта върху картичките се залепват и мартенички, като те биват закачени освен за щъркели (като предвестници и символи на пролетта), така и на други животинки (например коте). През 60-те – 80-те години се правят специални фотографии-картички на децата от детските градини и първокласниците, с които те поздравят своите родители.

Cartolina per Capo d’anno Новогодишна картичка 1963

НароднатаРепубликата република

205


208

La Repubblica Popolare

Cartolina per Capo d’anno elaborata a mano per gli impiegati del IEFME, degli anni 60 Ръчно изработена новогодишна картичка за служителите от ИЕФЕМ през 1960-те години

Народната република

209


210

La Repubblica Popolare

Biglietto da visita di F. Kutev degli anni 60, regalata anche come cartolina per l’Anno nuovo Визитна картичка на Ф. Кутев от 1960-те години, подарявана и като новогодишна

Народната република

211


212

La Repubblica Popolare Sono comuni le cartoline con viste del Mar Nero e varie villeggiature popolari. Intorno al 1981 in occasione alle numerose celebrazioni del 1300o anniversario dalla fondazione dello Stato bulgaro, vengono prodotte molte cartoline rappresentanti il patrimonio nazionale storico e culturale: fotografie di terme romane, chiese medievali e rinascimentali, fortezze medievali, monumenti architettonici rinascimentali, un vero e proprio racconto illustrato della nazione. Ma anche le nuove città socialiste con i loro palazzi-simbolo dell’urbanistica, cosî come gli edifici che ospitano il Partito comunista al governo, tutti quei simboli delle “conquiste dell’epoca socialista”, vengono altrettanto immortalati su cartoline.

Често срещани са картичките с българското Черноморие и популярни курортни селища. Около 1981 г., паралелно с големите чествания на 1300-годишнината от създаването на българската държава, се издават множество картички, посветени на културно-историческото наследство на страната. Фотосите на римски терми, църкви от Средновековието и Възраждането, средновековни крепости, архитектурни възрожденски паметници подкрепят и илюстрират националния исторически разказ. Новите социалистически градове със символните за урбанизма жилищни блокове, сградите, в които се помещава управляващата комунистическа партия, все символи на „постиженията по времето на социализма”, са увековечени също върху картичките.

Cartolina di congratulazioni per l’Otto marzo dal Comitato di partito, degli anni 60 Поздравителна картичка за 8 март от партийния комитет, от 1960-те години

Народната република

213


214

La Repubblica Popolare

Negli ultimi due decenni l’interesse per le cartoline postali è cresciuto. Vengono pubblicate varie collezioni e creati dei siti Internet per condividerne l’immagine, come il sito “La Bulgaria perduta” e il sito “Vecchia Sofia”. Compaiono edizioni di autori come Ivan Burnev - Bubi, Liubomir Yurukov, Petar Velichkov.

През последните две десетилетия интересът към пощенските картички е засилен. Публикуват се различни колекции и се изграждат интернет платформи за споделянето им, като сайтовете „Изгубената България” и „Стара София”. Появяват се печатни издания с автори като Иван Бърнев – Буби, Любомир Юруков, Петър Величков.

Oggi, nell’epoca dei social media veloci, dei messaggi SMS e dello sviluppo delle comunicazioni, le cartoline postali non hanno perso il proprio ruolo nelle relazioni umane. Indipendentemente dalla forma o del tipo di portatore (carta o display interattivo) le persone continuano ad augurarsi a vicenda “salute, fortuna, amore e soldi” in tutte le lingue, ovunque nel mondo.

Днес, във времето на бързите социални медии, на SMS-съобщенията и с развитието на комуникациите, пощенските картички не са изгубили своето място в междуличностното общуване. Независимо от формата или вида на носителя на пожелания (хартия или интерактивен дисплей) хората продължават да си пожелават „здраве, късмет, любов и пари“ на всички езици и навсякъде по света.

Cartolina di auguri per Baba Marta Поздравителна картичка за Баба Марта 1971

Народната република

215


216

La Repubblica Popolare

Cartolina di foto-collage da allieva in prima elementare, regalo per i genitori Поздравителна фотокартичка – колаж на първокласничка, направена за родителите ѝ 1971

Народната република

217


218

La Repubblica Popolare

Vista di Gabrovo Изглед от Габрово 1961

Народната република

219


220

La Repubblica Popolare

Vratza, viale “Komsomolski” Враца, бул. „Комсомолски” 1976

Народната република

221


222

La Repubblica Popolare

Pliska Плиска 1980

Народната република

223


224

La Repubblica Popolare

Pomorie – la spiaggia Поморие – плажът 1983

Народната република

225


226

La Repubblica Popolare

Kargiali. La sede del Comitato regionale del Partito comunista bulgaro Кърджали. Сградата на ОК на БКП 1985

Народната република

227


228

Bibliografia

Bibliografia per la parte bulgara della mostra

Използвана литература за българската част от изложбата

Burnev, Iv. – Bubi e L. Yurukov, 2005: “La Sofia sconosciuta”. Sofia.

Бърнев, Ив. – Буби и Л. Юруков 2005: Непознатата София. София.

Burnev, Iv. – Bubi e L. Yurukov, 2005: “La Bulgaria sconosciuta – persone ed eventi 1878-1944”. Sofia. Velichkov, P., 2008: “Cartoline per Pasqua e per la primavera dal Terzo regno bulgaro”. Sofia. Kusova, M., 2011: “Giardini e parchi cittadini sulle cartoline illustrate bulgare come immagini della modernizzazione dalla fine del XIX alla metà del XX secolo”. In: Etnologia bulgara, anno ХХХVІІ, 4, 79-94. Kusova, M., 2012: “La pubblicazione di cartoline postali bulgare alla fine

del XIX e la prima metà del XX secolo (editori di Sofia)”. In: Letture di studi dell’arte, 8, 2013, 513-528. Minceva, E., 2008: “Storia con timbro postale”. In: Etnologia bulgara, ХХХІV, 3, 23-33. La Bulgaria perduta – http://www.lostbulgaria.com/ Vecchia Sofia – http://www.stara-sofia.com/ Catalogo dei francobolli bulgari 1879–2005 – In: Ministero del trasporto, delle tecnologie informatiche e delle comunicazioni – https://www. mtitc.government.bg/bg/category/63/ katalog-na-bulgarskite-poshtenski-marki-1879-2005-g

Бърнев, Ив. – Буби и Л. Юруков 2005: Непознатата България – хора и събития. 1878–1944. София. Величков, П. 2008: Великденски и пролетни картички от Третото българско царство. София. Кузова, М. 2011: Градските градини и паркове в българската илюстрована картичка като образи на модернизацията от края на ХІХ до средата на ХХ в. В: Българска етнология, г. ХХХVІІ, 4, 79-94. Кузова, М. 2012: Издаването на български пощенски картички от края на ХІХ и първата половина на ХХ век

(софийски издателства). В: Изкуствоведчески четения, 8, 2013, 513528. Минчева, Е. 2008: История с пощенско клеймо. В: Българска етнология, ХХХІV, 3, 23-33. Изгубената България – http://www. lostbulgaria.com/ Стара София – http://www.starasofia.com/ Каталог на българските пощенски марки 1879–2005 г. – В: Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията – https://www.mtitc.government.bg/bg/ category/63/katalog-na-bulgarskiteposhtenski-marki-1879-2005-g

Използвана литература

229


230

Elenco

Elenco delle cartoline del IEFME

Опис на картичките на ИЕФЕМ

1. “Bollitura di rose” [Distillazione di olio di rose]). 1898. Editore Sl. Tassev – Kazanlak. Inv. № 4125 – Archivio del IEFME.

stotinki, stampate il 14 febbraio 1911. Dipinto di Ant. Mitov e G. Evstatiev. Incisione fatta nell’Istituto poligrafico e Zecca dello Stato – Roma, Italia. (lastre elaborate da “Bradburry, Wilkinson & co”– New Maldon, Gran Bretagna); seconda fila: a sinistra – francobollo commemorativo all’occasione del 10 anniversario dall’ascesa al trono del re Boris III, prezzo 1 leva, dipinto di Hr. Losev. Inv. № 1292, 3841, 4006, 4142 – Archivio del IEFME.

1. „Честита Коледа“. 1991 г. Изд. неизвестен. Инв. № 5246 – Архив на ИЕФЕМ.

9. “Saluto da Sofia. La Tipografia di Stato”. Ed. sconosciuto. Inv. № 1199 – Archivio del IEFME.

4. Репродукция на картина на Ив. Мърквичка – „На точилото в София“. Първи десетилетия на ХХ век. Изд. Придворна печатница – София. Инв. № 1979 – Архив на ИЕФЕМ.

2. “Buon Natale”. 1991. Editore sconosciuto. Inv. № 5246 – Archivio del IEFME. 3. Stereoscopo dell’inizio del XX secolo. Inv. № 6483 – Fondo principale. Museo Politecnico Nazionale. 4. Riproduzione del quadro di Iv. Mrkvicka “Arrotino di Sofia”. Prime decadi del XX secolo. Ed. Tipografia di corte, Sofia. Inv. № 1979 – Archivio del IEFME. 5. “Saluto da Cirpan” – scrittura a mano: „Buona Nascita di Gesù Bambino”. 1903. Ed. D. Tanev. Inv. № 1237 – Archivio del IEFME. 6. “Russe – vista di Leventabia” [località] – scrittura a mano: „Felice Anno Nuovo”. 1903. Ed. M. Kamerman, Russe. Inv. № 3595 – Archivio del IEFME. 7. “Sofia – via Targovska” – scrittura a mano: „Buon onomastico”. 1901. Ed. Collection G. Woltz – Edition Oltsch ff [?]. Inv. № 3591 – Archivio del IEFME. 8. Francobolli dal retro di cartoline: prima fila – con il volto del principe Ferdinando I, al prezzo di 5 e di 15 stotinki, stampate il 1 ottobre 1901. Incisione fatta nell‘Ufficio cartografico militare di S. Pietroburgo; seconda fila: a destra – re Ferdinando I in uniforme, prezzo 5

10. “Saluto da Sciumen. Via Kasangiiska. Via Arasta. Moschea Tumbul”. 1900. Ed. Markarian Frères Choumla. Inv. № 1232 – Archivio del IEFME. 11. “Società bulgara presso azioni “Perseveranza” – Russe. Fabbrica concessionaria per prodotti di lino, cotone, canapa e iuta”. Inizio del XXsecolo. Ed. sconosciuto. Inv. № 3897 – Archivio del IEFME. 12. “Saluto da Sofia. Via del Re Liberatore”. Inizio XX secolo. Inv. № 1196 – Archivio del IEFME. 13. “Saluto da Dupnizza”. 1902. Ed. sconosciuto. Inv. № 1235 – Archivio del IEFME. 14. “Saluto da Plovdiv”. Segnalate la caserma, la chiesa “SS. Cirillo e Metodio”, il liceo maschile e il fiume Marizza. 1901. Ed. sconosciuto. Inv. № 4137 – Archivio del IEFME.

2. „Варене на гюл“ [Дестилация на розово масло]. 1898 г. Издател Сл. Тасев – Казанлък. Инв. № 4125 – Архив на ИЕФЕМ. 3. Стереоскоп от 1911 г. Инв. № 6483 – Основен фонд. Национален политехнически музей.

5. „Поздрав от Чирпан“ – с ръкопис „Честито Рождество Христово“. 1903 г. Изд. Д. Танев. Инв. № 1237 – Архив на ИЕФЕМ. 6. „Русе – изглед от Левентабя“ [местност] – с ръкопис „Честита Нова година“. 1903 г. Изд. М. Камерман – Русе. Инв. № 3595 – Архив на ИЕФЕМ. 7. „София – ул. Търговска“ – с ръкопис „Честит Имен ден“. 1901 г. Изд. Collection G. Woltz – Edition Oltsch ff [?]. Инв. № 3591 – Архив на ИЕФЕМ. 8. Марки от гърбовете на картички: първи ред – с лика на княз Фердинанд І, с цена 5 и 15 ст., отпечатани на 1 окт. 1901 г. Гравюрата е направена във Военно картографско бюро – Петербург; втори ред: дясно – цар Фердинанд І с униформа, цена 5 ст.,

отпечатана на 14 фев. 1911 г. Рисунка – худ. Ант. Митов и Г. Евстатиев. Гравюрата е направена в Полиграфически институт за ценни книжа – Рим, Италия (клишетата са изготвени от „Бредбъри, Уилкинсън и Ко" – Ню Малдън, Великобритания); втори ред: ляво – възпоменателна марка по случай 10 години от въз­шествието на цар Борис ІІІ, цена 1 лев, худ. Хр. Лозев. Инв. № 1292, 3841, 4006, 4142 – Архив на ИЕФЕМ. 9. „Поздрав от София. Държавната печатница.“ Изд. неизвестен. Инв. № 1199 – Архив на ИЕФЕМ. 10. „Поздрав от Шумен. Казанджийска улица. Улица „Араста“. Тумбул джамия.“ 1900 г. Изд. Markarian Fères Choumla. Инв. № 1232 – Архив на ИЕФЕМ. 11. „Българско акционерно дружество „Постоянство“ – Русе. Концесионирана фабрика за ленени, памучни, конопени и ютени изделия“. Началото на ХХ век. Изд. неизвестен. Инв. № 3897 – Архив на ИЕФЕМ. 12. „Поздрав от София. Улица „Цар Освободител“. Началото на ХХ век. Инв. № 1196 – Архив на ИЕФЕМ. 13. „Поздрав от Дупница“. 1902 г. Изд. неизвестен. Инв. № 1235 – Архив на ИЕФЕМ. 14. „Поздрав от Пловдив“. Обозначени са казармата, църквата „Св. Св.

Опис

231


232

Elenco

15. Vista panoramica del Monastero di Rila. Inizio XX segolo. Ed. sconosciuto. Inv. № 3917 – Archivio del IEFME.

26. “Berkovizza. L’orologio”. 1931. Ed. Gr. Paskov – Sofia. Inv. № 3955 – Archivio del IEFME.

16. “Plovdiv. La cascata vicino a Bunargika”. 1942. Ed. Rudenko – Sofia. Inv. № 3980 – Archivio del IEFME.

27. “Parata il 6 gennaio nella città di Kargiali”. 1919. Ed. sconosciuto. Inv. № 2267 – Archivio del IEFME.

17. “Sofia. Parco di Boris” [lago Arianna]. Inizio XX secolo. Ed. “Arte moderna”. Inv. № 3996 – Archivio del IEFME.

28. “Pleven. Consacrazione solenne della chiesa-mausoleo. Ossiario dei militi caduti, inalzato dalla Bulgaria riconoscente. 1887 – 1907”. 1924. Ed. sconosciuto. Inv. № 3886 – Archivio del IEFME.

18. “Sofia. Piazza “Narodno Sabranie”. 1929. Ed. Gr. Paskov – Sofia. Inv. № 3874 – Archivio del IEFME. 19. “Il Museo popolare di Sofia”. 1907. Ed. T. Cipev. Inv. № 3724 – Archivio del IEFME. 20. “Saluto da Cirpan”. 1912. Ed. S. D. Golemtzov. [?] Inv. № 1209 – Archivio del IEFME. 21. “Donna dei dintorni di Sofia al mercato”. 1907. Ed. T. F. Cipev. Inv. № 2429 – Archivio del IEFME. 22. “Karlovo. Al mercato”. Inizio XX secolo. Inv. № 1280 – Archivio del IEFME. 23. “Ponte ferroviario presso Vakarel”. Anni 20 del XX secolo. Ed. D. Bagiarov – Sofia. Inv. № 2026 – Archivio del IEFME. 24. “Saluto da Sofia. Il Ponte delle Aquile nei pressi dei Giardini del Principe Boris”. 1917. Ed. I. Bagiarov – Sofia. Inv. № 3841 – Archivio del IEFME. 25. “La costruzione dell’istallazione [diga?] a Karlovo”. 1925. Ed. sconosciuto. Inv. № 2030 – Archivio del IEFME.

Кирил и Методи“, мъжката гимназия и р. Марица. 1901 г. Изд. неизвестен. Инв. № 4137 – Архив на ИЕФЕМ. 15. Панорамен изглед от Рилския манастир. Началото на ХХ век. Изд. неизвестен. Инв. № 3917 – Архив на ИЕФЕМ.

27. „Парад на 6.І. в град Кърджали“. 1919 г. Изд. неизвестен. Инв. № 2267 – Архив на ИЕФЕМ.

17. „София. Борисовата градина“ [езеро Ариана]. Началото на ХХ век. Изд. Модерно изкуство. Инв. № 3996 – Архив на ИЕФЕМ.

28. „Плевен. Тържествено освещаване на църквата-мавзолей. Гробницата за съхранение на костите на падналите бойци, въздигната от признателна България. 1887 – 1907“. 1924 г. Изд. неизвестен. Инв. № 3886 – Архив на ИЕФЕМ.

18. „София. Площад „Народно събрание“. 1929 г. Изд. Гр. Пасков – София. Инв. № 3874 – Архив на ИЕФЕМ.

30. “Carnevale nel villaggio di Stralgia”. 1921. Ed. sconosciuto. Inv. № 2284 – Archivio del IEFME.

20. „Поздрав от Чирпан“. 1912 г. Изд. С. Д. Големо цов. [?] Инв. № 1209 – Архив на ИЕФЕМ.

31. “Celebrazione dei morti [“Zadushnizza”] nel villaggio di Batak”. Inizio XX secolo. Ed. sconosciuto. Inv. № 2045 – Archivio del IEFME.

21. „Шопкиня на пазар“. 1907 г. Изд. Т. Ф. Чипев. Инв. № 2429 – Архив на ИЕФЕМ.

33. “Baj Ganio dei Balcani”. Inizio XX secolo. Ed. sconosciuto. Inv. № 1213 – Archivio del IEFME. 34. “Costumi tradizionali dai villaggi bulgari”. 1903. Ed. T. Cipev. Inv. № 2431 – Archivio del IEFME.

26. „Берковица. Часовникът“. 1931 г. Изд. Гр. Пасков – София. Инв. № 3955 – Архив на ИЕФЕМ.

16. „Пловдив. Водоскокът при Бунарджика“. 1942 г. Изд. Руденко – София. Инв. № 3980 – Архив на ИЕФЕМ.

29. “Celebrazioni a Pleven il 2 settembre 1907. Il Grande Principe Vladimir Aleksandrovich presso i monumenti ai soldati di Skobelev” – scrittura a mano sopra: “Buon Anno Nuovo”. 1908. Ed. Unione tipografica provvisoria, Russia. Inv. № 4113 – Archivio del IEFME.

32. “Sofia. Contadini. Il giorno di San Giorgio a Yuch-Bunar [vecchio quartiere della capitale]”. Inizio XX secolo. Ed. sconosciuto. Inv. № 1221 – Archivio del IEFME.

25. „Постройка на инсталацията [бент?] в Карлово“. 1925 г. Изд. неизвестен. Инв. № 2030 – Архив на ИЕФЕМ.

19. „Народният музей в София“. 1907 г. Изд. Т. Чипев. Инв. № 3724 – Архив на ИЕФЕМ.

22. „Карлово. На пазара“. Началото на ХХ век. Инв. № 1280 – Архив на ИЕФЕМ. 23. „Жел[езен] път[ен] мост при Вакарел“. Двадесетте години на ХХ век. Изд. Д. Баджаров – София. Инв. № 2026 – Архив на ИЕФЕМ. 24. „Поздрав от София. Орловият мост при Княз Борисовата градина“. 1917 г. Изд. И. Баджаров – София. Инв. № 3841 – Архив на ИЕФЕМ.

29. „Плевенски тържества на 2.ІХ.1907 г. Великий княз Владимир Александрович при Скобеловите паметници.“ – горе ръкопис „Честита Нова година“. 1908 г. Изд. Временен печатен съюз Росия. Инв. № 4113 – Архив на ИЕФЕМ. 30. „Карнавалът в с. Стралджа“. 1921 г. Изд. неизвестен. Инв. № 2284 – Архив на ИЕФЕМ. 31. „О душе [задушница] в с. Батак“. Началото на ХХ век. Изд. неизвестен. Инв. № 2045 – Архив на ИЕФЕМ. 32. „София. Селяни. На Гергьовден при Юч-Бунар [стар квартал на столицата]“. Началото на ХХ век. Изд. неизвестен. Инв. № 1221 – Архив на ИЕФЕМ. 33. „Кулска носия“. Началото на ХХ век. Изд. неизвестен. Инв. № 3865 – Архив на ИЕФЕМ.

Опис

233


234

Elenco

35. “Costume tradizionale di Kula”. Inizio XX secolo. Ed. sconosciuto. Inv. № 3865 – Archivio del IEFME.

43. “Kiustendil. La piazza con Hisarluka”. 1932. Ed. Gr. Paskov - Sofia. Inv. № 3971 – Archivio del IEFME.

36. “Saluto da… Costume tradizionale da uomo dai dintorni di Sofia. Costume da donna da Dragalevtzi. Costume da donna dal villaggio di Airedin. Costume da uomo dal villaggio di Malorad”. Inizio XX secolo. Ed. sconosciuto. Inv. № 2455 – Archivio del IEFME.

44. Filo di sette monete d’argento: due francesi dalla fine del XIX secolo; 1 leva del 1882; 5 leva del 1985; 1 leva (2 monete) del 1891; 2 leva (2 monete) del 1981; 1 leva del 1913. La moneta di 5 leva è d’oro ed è stata coniata a S. Pietroburgo secondo gli standard della cosidetta Unione monetaria latina. Equivale al contenuto in argento della moneta francese di 5 franchi d’argento di quei tempi. Sul fronte della moneta vi è lo stemma dei Coburg e la scritta “Bulgaria * L’unione fa la forza”. Sul fronte col valore nominale le altre monete sono ornate di fiori e ramoscelli; sul retro vi è il profilo del re con la scritta “Ferdinando I – Principe di Bulgaria” oppure “Ferdinando І – Re di Bulgaria”. Le monete di due leva sono orlate di filigrana. Città di Berkovizza. Inv. № 34616 – Collezione del IEFME.

37. “Zelatore della libertà bulgara – Nonno Tzeko”. Inizio XX secolo. Ed. sconosciuto. Inv. № 3668 – Archivio del IEFME. 38. “Gruppo di membri del Governo provvisorio durante la Rivolta di Panaghiurishte” – ricostruzione dell’evento con partecipanti sopravvissuti. Anni 30 del XX secolo. Autore N. T. Anghelov – Sofia. Ed. Iv. P. Doinov – Sofia. Inv. № 3566 – Archivio del IEFME. 39. “Una vecchia tradizione Reale in atto. L’arrivo trionfale di S. M. il Re dei bulgari con l’apposito treno alla stazione di Svilen (Mustafa Pasha) il 12 ottobre 1912. Il Re mette il piede su un fucile Mauser turco”. Inizio del XX secolo. Ed. sconosciuto. Inv. № 2422 – Archivio del IEFME. 40. “Cartina da anniversario – Ricordo dal Regno bulgaro”. Anni 30 del XX secolo. Ed. sconosciuto. Inv. № 4021 – Archivio del IEFME. 41. “Ciam-Koria. Pesako”. 1926. Ed. sconosciuto. Inv. № 4035 – Archivio del IEFME. 42. “Varna. Località balneare”. 1933. Ed. sconosciuto. Inv. № 3750 – Archivio del IEFME.

45. Orecchini di monete d’argento del 1940 con valore nominale di 20 leva. Sul fronte – rose e ramoscelli, sul retro – profilo del re e scritta “Boris ІІІ – Re dei bulgari”. Le monete sono saldate a cerniera – rosetta di filigrana e ago. Regione di Vratza. Inv. № 36891 – Collezione del IEFME. 46. Amuleto detto hamalia – scatoletta triangolare forgiata con bordo a granelli e motivo floreale. Vi sono attaccate tre catenine con lamelle di metallo con ornamenti geometrici, a forma di tulipano, e quattro monete coniate nel 1951 con valore nominale 10 stotinki. Sul fronte – spiga di grano curva, sul retro – lo stemma della Repubblica popolare di Bulgaria e scritta “Repubblica popo-

34. „Балкански Бай Ганьо“. Началото на ХХ век. Изд. неизвестен. Инв. № 1213 – Архив на ИЕФЕМ.

42. „Варна. Морските бани“. 1933 г. Изд. Неизвестен. Инв. № 3750 – Архив на ИЕФЕМ.

35. „Селски носии из България“. 1903 г. Изд. Т. Чипев. Инв. № 2431 – Архив на ИЕФЕМ.

43. „Кюстендил. Площадът с Хисарлъка“. 1932 г. Изд. Гр. Пасков – София. Инв. № 3971 – Архив на ИЕФЕМ.

36. „Поздрав от… Мъжка носия от Софийско. Женска носия от Драгалевци. Женска носия от с. Айредин. Мъжка носия от с. Малорад“. Началото на ХХ век. Изд. неизвестен. Инв. № 2455 – Архив на ИЕФЕМ.

44. Наниз на конец от седем сребърни монети: две от тях са френски от края на ХІХ в.; от 1882 г. – 1 лев; 1885 г. – 5 лева; 1891 г. (2 бр.) – 1 лев; 1891 г. (2 бр.) – 2 лева; 1913 г. – 1 лев. Петолевката е златна и е сечена в Санкт Петербург съгласно стандартите на т. нар. „Латински монетен съюз”. Тя е равна по сребърно съдържание на монетата от 5 сребърни френски франка от онова време. На аверса на монетата е гербът на Кобургите и надпис „България * Съединението прави силата“. На аверса при номинала при останалите монети – украсени са с рози и клонки; на раверса – профил на царя и надпис „Фердинанд І – Княз Българиски“ или „Фердинанд І – Цар на България“. Двулевовите монети са с филигранен обков. Град Берковица. Инв. № 34616 – Колекция на ИЕФЕМ.

37. „Поборник за българската свобода – Дядо Цеко“. Началото на ХХ век. Изд. неизвестен. Инв. № 3668 – Архив на ИЕФЕМ. 38. „Група от членовете на временното правителство през Панагюрското въстание“ – реконструкция с живи участници. Тридесетте години на ХХ в. Съставител Н. Т. Ангелов – София. Изд. Ив. П. Дойнов – София. Инв. № 3566 – Архив на ИЕФЕМ. 39. „Изпълнение на една стара Царска традиция. Триумфалното пристигане на Н. В. Царят на Българите със специален влак в гара Свилен (Мустафа-Паша) на 12 окт. 1912 г. и стъпването му върху маузерова турска пушка“. Началото на ХХ век. Изд. неизвестен. Инв. № 2422 – Архив на ИЕФЕМ. 40. „Юбилейна карта – Спомен от Българското царство“. Тридесетте години на ХХ век. Изд. неизвестен. Инв. № 4021 – Архив на ИЕФЕМ. 41. „Чам-Кория. Песъко“. 1926 г. Изд. неизвестен. Инв. № 4035 – Архив на ИЕФЕМ.

45. Обеци от сребърни монети от 1940 г. с номинал 20 лева. На аверса им – украса от рози и клонки, на реверса – профил на царя и надпис „Борис ІІІ – Цар на българите“. Монетите са запоени на шарнир – филигранна розета и игла. Врачанско. Инв. № 36891 – Колекция на ИЕФЕМ. 46. Амулет хамалия – кована триъгълна кутийка със зърнест бордюр и флорален мотив. Към него са прикачени три синджира с метални пластинки с геометрична украса и форма на лале, и четири монети, сечени

Опис

235


236

Elenco

lare di Bulgaria”. Origine sconosciuta. Inv. № 49301 – Collezione del IEFME.

del 1971. Ed. sconoscuto. Senza autore. Inv. № 5250 – Archivio del IEFME.

46а. Dettaglio di amuleto hamalia.

53. Cartolina di foto-collage da allieva in prima elementare, regalo per i genitori. 1971. Collezione privata.

47. Cartolina per Capo d’anno degli anni 60. Ed. “Fotoizdat”. Inv. № 5229 – Archivio del IEFME. 48. Cartolina per Capo d’anno del 1963. Ed. “Balgarski hudojnik”. Senza autore. Инв. № 5228 – Archivio del IEFME.

54. “Pomorie – la spiaggia”. 1983. Casa editrice statale “Septemvri”. Foto Il. Zinoviev. Inv. № 5195 – Archivio del IEFME.

49. Cartolina per Capo d’anno elaborata a mano per gli impiegati del IEFME, degli anni 60. Senza autore. Inv. № 5230 – Archivio del IEFME.

55. “Pliska” [scavi archeologici]. 1980. Casa editrice statale “Septemvri”. Senza autore. Inv. № 5219 – Archivio del IEFME.

50. Biglietto da visita di F. Kutev degli anni 60, regalata anche come cartolina per l’Anno nuovo. Inv. № 5225 – Archivio del IEFME.

56. “Vista di Gabrovo”. 1961. Ed. Azienda statale “Balgarska fotografia”. Inv. № 3965 – Archivio del IEFME.

51. Cartolina di congratulazioni per l’Otto marzo dal Comitato di partito, degli anni 60. Ed. Sconosciuto. Senza autore. Inv. № 5253 – Archivio del IEFME. 51a. Retro di Inv. № 5253 – Archivio del IEFME. 52. Cartolina di auguri per Baba Marta

57. “Vratza, viale “Komsomolski”. 1976. Casa editrice statale “Septemvri”. Foto Il. Boncev. Inv. № 5196 – Archivio del IEFME. 58. “Kargiali. La sede del Comitato regionale del Partito comunista bulgaro”. 1985. Casa editrice statale “Septemvri”. Foto D. Yordanov. Inv. № 5189 – Archivio del IEFME.

през 1951 г. с номинал от 10 стотинки. На аверса им – извит житен клас, на реверса им – гербът на НР България и надпис „Народна република България“. Неустановено местонахождение. Инв. № 49301 – Колекция на ИЕФЕМ.

51а. Гръб на Инв. № 5253 – Архив на ИЕФЕМ.

46а. Детайл от амулет хамалия.

53. Поздравителна фотокартичка – колаж на първокласничка, направена за родителите й. 1971 г. Частна колекция.

47. Новогодишна картичка от 1960те години. Изд. „Фотоиздат“. Инв. № 5229 – Архив на ИЕФЕМ. 48. Новогодишна картичка от 1963 г. Изд. „Български художник“. Без автор. Инв. № 5228 – Архив на ИЕФЕМ. 49. Ръчно изработена новогодишна картичка за служителите от ИЕФЕМ през 1960те години. Без автор. Инв. № 5230 – Архив на ИЕФЕМ. 50. Визитна картичка на Ф. Кутев от 1960те години, подарявана и като новогодишна. Инв. № 5225 – Архив на ИЕФЕМ. 51. Поздравителна картичка за 8 март от партийния комитет от 1960те години. Изд. Неизвестен. Без автор. Инв. № 5253 – Архив на ИЕФЕМ.

52. Поздравителна картичка за Баба Марта от 1971 година. Изд. неизвестен. Без автор. Инв. № 5250 – Архив на ИЕФЕМ.

54. „Изглед от Габрово“. 1961 г. Изд. ДП „Българска фотография“. Инв. № 3965 – Архив на ИЕФЕМ. 55. „Враца, бул. „Комсомолски“. 1976 г. Изд. ДИ „Септември“ Сн. Ил. Бончев. Инв. № 5196 – Архив на ИЕФЕМ. 56. „Плиска“ [археологически разкопки]. 1980 г. Изд. ДИ „Септември“. Без автор. Инв. № 5219 – Архив на ИЕФЕМ. 57. „Поморие – плажът“. 1983 г. ДИ „Септември“. Сн. Ил. Зиновиев. Инв. № 5195 – Архив на ИЕФЕМ. 58. „Кърджали. Сградата на ОК на БКП“. 1985 г. Изд. ДИ „Септември“. Сн. Д. Йорданов. Инв. № 5189 – Архив на ИЕФЕМ.

Опис

237


Collezioni

Колекции

Archivio Colloridi, Roma Архив Колориди, Рим Archivio etnografico dell’Istituto di Etnologia e Studi folklorici con Museo Etnografico, Sofia

Народописен архив на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей

Allestimento espositivo IIC Ivan Sabchev, Marta Ghezzi

Експозиционен проект ИКИ Иван Събчев, Марта Геци

Grafica e catalogo Emil Danailov

Графичен дизайн и каталог Емил Данаилов

Le immagini sono tutelate. Nessuna parte di questa pubblicazione può essere memorizzata, fotocopiata o comunque riprodotta senza le dovute autorizzazioni. Si potrà chiedere una liberatoria dall’avente diritto, visto il carattere prettamente promozionale e senza fini di lucro di questo catalogo e in generale dell’attività di promozione culturale di questo Istituto Italiano di Cultura.

Всички права върху изображенията са запазени. Нито една част от тази публикация не може да бъде запаметена, копирана или възпроизведена без нужното разрешение. Може да бъде поискано такова от притежателя им, предвид чисто рекламния и некомерсиален характер на този каталог, както и на самия Италиански културен институт, чиято главна функция е културното разпространение.

Profile for Ivan Sabchev

Saluti da... Italia e Bulgaria  

Mostra “Saluti da… Italia e Bulgaria” è un viaggio postale lungo più di un secolo: cartoline di auguri, foto colorate e esemplari rari, assi...

Saluti da... Italia e Bulgaria  

Mostra “Saluti da… Italia e Bulgaria” è un viaggio postale lungo più di un secolo: cartoline di auguri, foto colorate e esemplari rari, assi...

Advertisement