ГЛАВА 1
1 Във Вавилон живееше един човек на име Йоаким:
2 И той взе жена, чието име беше Сузана, дъщерята на Хелкия, много хубава жена, която се боеше от Господа.
3 И родителите й бяха праведни и учеха дъщеря си според закона на Мойсей.
4 Сега Йоаким беше голям богат човек и имаше красива градина към къщата си; и при него прибягваха евреите; защото беше попочтен от всички останали.
5 Същата година бяха назначени двама от старейшините на народа да бъдат съдии, както Господ говори, че нечестието идва от Вавилон от древни съдии, които изглежда управляват народа.
6 Те се задържаха много в къщата на Йоаким;
и всички, които имаха някакви дела, идваха при тях.
7 Сега, когато хората си тръгнаха по обяд, Сузана отиде в градината на съпруга си да се разходи.
8 И двамата старейшини я виждаха да влиза
всеки ден и да се разхожда; така че страстта
им се разпали към нея.
9 И те изопачиха собствения си ум и отвърнаха очите си, за да не могат да гледат към небето, нито да си спомнят справедливи присъди.
10 И въпреки че и двамата бяха наранени от нейната любов, все пак не посмя един да покаже на друг скръбта си.
11 Защото се срамуваха да заявят похотта си, че желаят да имат връзка с нея.
12 Но те бдяха всеки ден, за да я видят.
13 И единият каза на другия: Да си вървим сега у дома, защото е време за вечеря.
14 И така, когато излязоха, те се разделиха един от друг и се върнаха обратно, и стигнаха до същото място; и след като се попитаха един друг за причината, те признаха похотта си; след това определиха време и двамата заедно, когато можеха да я намерят сама.
17 Тогава тя каза на слугините си: Донесете
ми масло и топки за пране и затворете вратите на градината, за да се измия.
18 И те направиха, както тя им заповяда, и затвориха вратите на градината, и сами излязоха през тайните врати, за да вземат нещата, които тя им беше заповядала; но не видяха старейшините, защото бяха скрити.
19 И когато слугините излязоха, двамата
старейшини станаха и се затичаха към нея, казвайки:
20 Ето, градинските врати са затворени, така че никой човек да не може да ни види, и ние сме влюбени в теб; затова се съгласи с нас и легни с нас.
21 Ако не искаш, ние ще свидетелстваме против теб, че един момък е бил с теб; и затова си изпратила слугините си от себе си. 22 Тогава Сузана въздъхна и каза: Изтощена
съм отвсякъде: защото, ако направя това нещо, това е смърт за мен; и ако не го направя, не мога да избягам от ръцете ти.
23 По-добре е за мен да падна в ръцете ти и да не го направя, отколкото да съгреша пред Господа.
24 С това Сузана извика със силен глас; и двамата старейшини извикаха срещу нея.
25 Тогава онзи изтича и отвори вратата на
градината.
26 И така, когато слугите на къщата чуха вика в градината, те се втурнаха през вратата на тоалетната, за да видят какво й е сторено.
27 Но когато старейшините изложиха въпроса
си, слугите се засрамиха много, защото никога не е имало такова съобщение за Сузана.
28 И стана така, че на следващия ден, когато хората се събраха при нейния съпруг Йоаким, двамата старейшини също дойдоха, изпълнени с палаво въображение срещу Сузана, за да я убият;
29 И каза пред народа: Изпратете за Сузана, дъщерята на Хелкия, жената на Йоаким. И така изпратиха.
30 И тя дойде с баща си и майка си, децата си и целия си род.
15 И тъй като гледаха подходящо
време, тя влезе както преди само с две слугини и искаше да се измие в градината, защото беше горещо.
16 И там нямаше тяло освен двамата старейшини, които се бяха скрили и я наблюдаваха.
31 Сега Сузана беше много деликатна жена и красива за гледане.
32 И тези нечестиви мъже заповядаха да разкрият лицето й (защото тя беше покрита), за да могат да бъдат изпълнени с нейната красота.
33 Затова нейните приятели и всички, които я видяха, плакаха.
34 Тогава двамата старейшини се изправиха сред народа и положиха ръцете си на главата й.
35 И тя плачейки погледна нагоре към небето, защото сърцето й се уповаваше на Господа.
36 И старейшините казаха: Докато се разхождахме сами в градината, тази жена влезе с две прислужници, затвориха вратите на градината и изпратиха прислужниците.
37 Тогава един младеж, който беше скрит там, дойде при нея и легна с нея.
38 Тогава ние, които стоехме в ъгъла на градината, като видяхме това нечестие, изтичахме при тях.
39 И когато ги видяхме заедно, мъжът не можахме да удържим; защото беше по-силен от нас, отвори вратата и изскочи навън.
40 Но като взехме тази жена, ние попитахме
кой е младежът, но тя не пожела да ни каже: тези неща ние свидетелстваме.
41 Тогава събранието им повярва като на онези, които бяха старейшини и съдии на народа; така че те я осъдиха на смърт.
42 Тогава Сузана извика със силен глас и каза: О, вечни Боже, който знаеш тайните и знаеш всички неща, преди да бъдат:
43 Ти знаеш, че те лъжесвидетелстваха против мен и, ето, трябва да умра; като има предвид, че никога не съм правил такива неща, каквито тези мъже злонамерено са измислили срещу мен.
44 И Господ чу гласа й.
45 Затова, когато тя беше отведена да бъде умъртвена, Господ издигна светия дух на един млад младеж на име Даниил:
46 Който извика със силен глас, аз съм чист от кръвта на тази жена.
47 Тогава целият народ се обърна към него и каза: Какво означават тези думи, които каза?
48 И така, той, застанал всред тях, каза: Толкова ли сте глупаци, синове на Израил, че без изследване или познание на истината осъдихте дъщеря на Израил?
49 Върнете се пак на мястото на съда, защото лъжесвидетелстваха против нея.
50 Затова целият народ се обърна набързо и старейшините му казаха: Ела, седни сред нас и ни го покажи, тъй като Бог ти е дал честта на старейшина.
51 Тогава Даниил им каза: Отстранете тези двамата един от друг и аз ще ги прегледам.
52 И така, когато те бяха отделени един от друг, той повика един от тях и му каза, О, ти,
който остаряваш в нечестието, сега твоите грехове, които си извършил преди, излязоха наяве.
53 Защото ти произнесе лъжлива присъда и си осъдил невинния и си пуснал виновния на свобода; въпреки че Господ казва: Невинен и праведен няма да убиеш.
54 Сега, ако си я видял, кажи ми, Под кое дърво си ги видял да се събират? Кой отговори: Под мастиково дърво.
55 И Даниил каза: Много добре; ти си излъгал против собствената си глава; защото дори сега Божият ангел получи Божията присъда да те разсече на две.
56 И така, той го остави настрана и заповяда да доведат другия, и му каза: О ти, потомство на Ханаан, а не на Юда, красотата те измами и похотта изврати сърцето ти.
57 Така постъпихте с израилевите дъщери и те
от страх се придружиха с вас; но дъщерята на Юда не понесе вашето нечестие.
58 Сега, прочее, кажи ми: Под кое дърво си ги завел заедно? Който отговори: Под гора.
59 Тогава Даниил му каза: Добре; ти също излъга против собствената си глава; защото
ангелът Божий чака с меча да те разсече на две, за да те погуби. 60 С това цялото събрание извика със силен глас и възхвали Бога, Който спасява онези, които се уповават на Него.
61 И те се надигнаха срещу двамата старейшини, защото Даниил ги беше осъдил за лъжливо свидетелство чрез собствените им уста:
62 И според закона на Мойсей те им постъпиха така, както злонамерено възнамеряваха да направят на ближния си: и ги умъртвиха. Така невинната кръв е спасена още същия ден.
63 Затова Хелсия и съпругата му прославиха Бога за дъщеря си Сузана, с мъжа й Йоаким и целия род, защото в нея не се намери нечестност.
64 От този ден нататък Даниил се ползваше с голяма репутация в очите на народа.