Hvp 04

www.fpim-bg.org

ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВА ПРОМИШЛЕНОСТ

/2015

За седми пореден път Кооперация “ХВП” подготвя актуализиране и преиздаване на каталог “Хранителна и питейна индустрия в България”. Цялата информация се публикува на български и английски език!

Разпространение: Каталогът се разпространява по време на панаири и изложения, свързани с хранителната и питейна индустрия у нас и в чужбина, ще бъде предоставен на търговските представителства към чуждестранните посолствата в България. Каталог ще получи и всеки участник в изданието. Тираж: 1500 броя; Формат на каталога – А5, пълноцветен.

Съдържание  Безалкохолни напитки  Вино и спиртни напитки  Захар, захарни продукти и сладкарски изделия  Кетъринг, обекти за производство на готови за консумация храни  Консервна индустрия  Мелничарска индустрия  Месопреработваща индустрия  Млекопреработваща индустрия  Пивоварна индустрия  Птиче месо и продукти, яйца  Растителни масла  Риба и рибни продукти  Хляб, хлебни продукти и сладкарски изделия

 Суровини, добавки и други материали  Търговия – тържища, дистрибутори на храни и напитки, складовe, вендинг, магазини и др.  Машини, апарати и оборудване за ХВП, пречиствателни и енергийни съоръжения  Опаковки и опаковъчна техника  Безопасност на храните – всичко за осигуряване безопасността на храните  Акредитирани лаборатории  Сертифициращи и консултантски фирми  Служби по трудова медицина  Наука и образование  Държавни и обществени органи и организации с отношение към отрасъла

Условия за участие: визитка (адрес + лого +120 знака текст) – 50 лв.;

Участие с реклама 2-ра/3-та корица – 400 лв.; 4-та корица – 490 лв.;

 цяла цветна страница – 350 лв.;  1/2 цветна страница – 160 лв.;  1/4 цветна страница – 90 лв.; Всички цени са без ДДС

Краен срок за заявяване на участие и изпращане на материали в издателството 01 август 2015 г. Срок на издаване: септември 2015 г.

ВКЛЮЧЕТЕ СЕ В ПРЕДСТАВИТЕЛНИЯ КАТАЛОГ НА ХРАНИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ В БЪЛГАРИЯ! Повече информация и заявки на www.fpim-bg.org

Търсите нови пазари и бизнеспартньори? В Европа Врата към пазарите в балтийския регион Кооперация „ХВП“ Ви предлага да покажете възможностите на своята фирма на изложението “Riga Food 2015“ в столицата на Латвия – Рига. Обадете ни се да Ви изпратим документите и ще ползвате 10% отстъпка!

“Riga Food 2015” – за 20-ти път Рига ще събере производители и търговци на храни и напитки, технологии и оборудване, опаковки и опаковъчна техника, всичко за общественото хранене, хотела и магазина. Най-голямото изложение за Балтийския регион прави равносметка за развитието на отрасъла, акцентира на иновациите и предоставя отлични възможности за изложители и посетители да се срещнат със сериозни и надеждни бизнес партньори.

Десет експозиции под един покрив: Riga Food Regular Expo – месо, млеко, риба, хляб и сладкарски изделия, замразени и свежи храни, плодове, зеленчуци, кулинария.

Riga Food Technology And Ingredients – оборудване за преработка, производство и автоматизация в хранителната промишленост, суровини и всякакви добавки.

Riga Food Printing and Packaging Tech – опаковане и опаковъчно оборудване,опаковъчни материали и суровини за тяхното производство. Етикетки. Маркировка. Щрих-кодове. – полиграфическо оборудване, суровини и материали.

Riga Food Specialty – Здравословни и функционални храни, кошер и халал продукти, вегетариански и биологични хранителни продукти. Хранителни добавки и ингредиенти с висока хрантиелна стойност. Растителни екстракти. Витаминни и минерални добавки и добавки за детското хранене. Храни за спортисти, за контрол на теглото и антиейджинг храни.

Riga Food Gourmet – Деликатеси и изискани напитки.

Riga Food Drinks – Алкохолни и безалкохолни напитки, пиво, вино, кафе, чай. Богата съпътстваща програма – семинари, конкурси и дегустации.

Riga Food Catering And Retail Tech – оборудване и обзавеждане за търговски обекти и заведения за обществено хранене.

Riga Food Hotel Expo – всичко за хотела: обзавеждане, аксесоари, дизайн.

Riga Food Clean Expo – оборудване и препарати за чистене и дезинфекция. Лабораторно оборудване. Екология и хранителна промишленост. Работно облекло.

Riga Food Innovation – Хранителна наука и технологии; Научно-изследователски институти и учебни заведения. Изобретения и иновации.

Струва си да посетите този пазар. Балтийските страни още помнят българското вино и българските храни. Повече информация и заявки на www.fpim-bg.org

Съдържание За водата, интересите и бъдещето

5

Проблеми при производството на бутилки от PET

8

Голям майстор и талантлив учител

12

За необходимостта от пазарно лидерство в консервната промишленост

14

Наблюдател

16

Седма Национална кръгла маса

16

Британските производители срещу таксите за инспекции

21

Да знаем калориите в алкохола

22

Българска технология смъква цената на сусама

24

Влияние на различни видове мариноване върху органолептичните и технологичните характеристики на месо. Обзор

25 29

50 неочаквани срещи в чинията

34

Бизнессправочник

37

И от TUTTOFOOD 2015 се върнахме с награда

40

12

Фирми, представени в броя: Вариати Вени и Ко Интерхема ИФО Дизайн РеБранд Рига Фууд ФНТС ЦСБ Систем България

Companies, represented in the issue

Валидиране на HPLC метод за определяне на кофеин в безалкохолни напитки

8

Година LXIV Брой 4/2015

CSB System Bulgaria FNTS Interchema IFO Design ReBrand Riga FOOD Variati Veni & Ko

21

Здравейте, уважаеми читателю, Много ми се иска да започна своите размисли с една, та даже две хубави новини. Първата е свързана с виното – Пловдив ще бъде домакин на световния винен конкурс Concours Mondial de Bruxelles 2016. Това бе обявено по време на официална церемония на тазгодишното издание на престижния винен шампионат в Йезоло, Венеция. Събитието е сред най-значимите за винената индустрия, за което догодина в България ще пристигнат едни от найдобрите дегустатори, които ще оценяват качествата на хиляди вина от цял свят. Повече за това събитие ще научите в следващия ни брой. Другата добра новина, за която може да прочетете на стр. 40 е, че известната пловдивска фирма „Витанеа” се завърна от изложението ТUTTOFOOD 2015 в Милано с награда за иновативен продукт. Навярно и отварянето на ОП „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020, която би трябвало да подпомага малките и средни предприятия, каквито са повечето в нашия отрасъл, също би можем да причислим към хубавите вести (стр. 18). И понеже дойде реч до иновации, не мога да не отбележа проблемите на науката. А както е добре известно, иновации без наука трудно стават. Досещате се, че визирам проблемите в Селскостопанска академия, които не може да не се отразят на развитието не само на българското селско стопанство, но и на следващия етап – преработката. На стр. 24 ви предлагам да се запознаете с едно постижение именно на хора от ССА, което предизвиква широк интерес и има добри перспективи. Т.е. науката не само харчи, тя може и сериозно да печели – стига да й се даде възможност да се развива самостоятелно. А що се отнася до следващия ни брой, той ще е посветен на суровините и добавките – важен елемент за подобряване не само на качеството и безопасността, а и за повишаване на функционалността на храните и напитките. Така че, ако има какво да споделите с нашите читатели и ваши клиенти – Добре сте дошли на страниците на сп. ХВП. Петко Делибеев гл. редактор

Сontent

Year LXIV Issue 4/2015

Water, interests and future Problems in the manufacture of PET bottles

5 8

Great master and talented teacher

12

Тне need for market leadership in the canning industry

14

Observer

16

National Round Table

16

Food industry resists inspection charges

21

Calorie labelling should be mandatory for alcoholic drinks

22

„ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВА ПРОМИШЛЕНОСТ” ISSN 1311-0179 Национално научно-приложно списание Издава © КООП „ХВП” Със съдействието на Съюз по хранителна промишленост към ФНТС, УХТ Пловдив и Селскостопанска академия към МЗХ Редколегия: проф. д.т.н. Валентин Бъчваров, проф. д-р Веселка Дулева дм, доц. Георги Джатов, проф. Йордан Гогов, д-р Лидия Михайлова, д-р инж. Магдалина Гаджева, инж. Майя Стойчева, инж. Милчо Бошев, доц. Пантелей Денев, д-р Светлана Минкова, ст. н. с. д-р Христо Юруков, проф. д.т.н. инж. Чавдар Дамянов Директор: доц. Георги Джатов, тел.: 02/ 988 05 89 Гл. редактор: Петко Делибеев, тел.: 02/ 988 05 89; e-mail: info@fpim-bg.org Маркетинг и реклама: Виолета Георгиева тел.: 02/ 988 05 89; e-mail: fpim_adv@abv.bg Ангел Драганов, тел.: 02/ 987 64 82; Дизайн: Зора Янчева, тел.: 02/ 987 64 82; е-mail: dizart@abv.bg Адрес на редакцията: София 1000, ул. „Раковски” 108, ет. 6, офис 605; GSM: 088 4646 919; 087 9406 562; Експонация и печат „ИФО Дизайн” ООД София 1614, кв. Горна Баня, бул. „Николай Хрелков” 2 А тел.: 02/ 957 88 05, 957 86 76 Препечатването е разрешено с позоваване на източника. Редакцията не носи отговорност за съдържанието на рекламните и PR материали. Мнението на редакцията не винаги съвпада с мнението на авторите на статиите. Абонамент чрез Български пощи, “Доби прес”, РП.

АБОНИРАНЕ В РЕДАКЦИЯТА ПРЕЗ ЦЯЛАТА ГОДИНА !

Bulgarian technology lowers the cost of sesame The effect of different marinating types on the sensory and technological properties of meat. A review

24 ®

25

Validation of HPLC method for analysis of caffeine in soft drinks 29 50 encounters plate

34

Businessguide

37

And by TUTTOFOOD 2015 we returned with a prize

40

24

34

FOOD PROCESSING INDUSTRY MAGAZINE ISSN 1311-0179 National issue for science and practice © Publishing house „Hranitelno-vkucova promishlenost” With the assistance of Union of Food Industry, University of Food Technologi - Plovdiv, Agricultural Academy at the Ministry of Agriculture and Food Editorial board: Prof. D. Sc., Ph.D. Valentin Batchvarov, Prof. Panteley Denev, Prof. D. Sc. Chavdar Damianov, Assoc. Prof. George Djatov, Prof. Jordan Gogov, Prof. D. Sc. Veselka Duleva, Ph.D. Svetlana Minkova, Dipl.eng. Maia Stoicheva, Ph.D. eng. Magdalina Gadjeva, Dipl.eng. Milcho Boshev, Ph.D. Lidia Mihaylova, Director: Assoc. Prof. George Djatov, Tel.: + 359 (0) 2 988 05 89 Editor-in-Chief: Petko Delibeev, Tel.: + 359 (0) 2 988 05 89 e-mail: info@fpim-bg.org Advertisement: Violeta Georgieva Tel.: + 359 (0) 2 988 05 89 e-mail: fpim_adv@abv.bg Design: Zora Yancheva, Tel.: + 359 (0) 2 987 64 82 е-mail: dizart@abv.bg Address: BULGARIA, 1000 Sofia, 108 Rakovsky Str., fl. 6, office 605, Tel./Fax: +359(0)2 988 05 89; GSM: +359 88 4646 919; +359 87 9406 562 e-mail: info@fpim-bg.org Exposure and printing IFO Design Ltd. tel.: + 359 (0) 2 957 88 05, 957 86 76 e-mail: office@ifodesign.net

актуално

За водата, интересите и бъдещето

Проф. Павел Пенчев при поредния успешен сондаж

М

ного митове и илюзии на нашия живот бяха разрушени във времето на славния ни икономически преход. Спукаха се много балони, раздувани под влияние на стремежа да сме най…Дълго време се блазнехме от мисълта, че едва ли не сме най-богатата на минерални води страна. Спука ли се този балон и откъде всъщност идва заблудата? И понеже днес всичко е свързано с бизнес, лесен ли е бизнесът с бутилиране на минерални води и защо се появяват в последно време конфликти и в тази област. Все въпроси, чиито отговори потърсих при професора по хидрогеология в МГУ „Св. Иван Рилски“ Павел Пенчев. Макар това словосъчетание да е толкова популярно и да се използва толкова много, и населението и институциите като че не са наясно що е това минерална вода… Всъщност това бе и отправната точка на нашия разговор с професор д-р инж. Павел Пенчев. Затова и той започна, като ми цитира дефиницията за минерални води – за да няма място за двусмислици: „Минералните води са подземни води с дълбоко залягане, които имат повишена температура (повече от 20 оС) и/или минерален състав, газове и биологично активни компоненти, които ги отличават съществено от обичайните плитко залягащи студени подземни води в дадена територия. Тези води делим на два основни типа – лечебни води, които са най-старите познати минерал-

ни води и се използват за балнеолечение и за външни процедури и натурални минерални води като вид бутилирана вода. И едните и другите се сертифицират по специфични показатели. Естествено, това за хората няма значение – за тях е все минерална вода. Онова, което е важно да се знае е, че преобладаващата част от лечебните минерални води не могат да се бутилират като натурална минерална вода, поради това че те не отговарят на изискванията за питейна вода. Същевременно преобладаващата част от натуралните минерални води, които са признати като води за бутилиране нямат никакви балнеолечебни свойства. А всичко слагаме под един знаменател.“ Към причините за раздуване на балона за изобилието от минерални води проф. Пенчев добавя и факта, че към тях се включват и някои силно минерализирани води, съдържащи даден елемент в по-големи количества, но които не са подходящи нито за балнеология, нито за пиене, а могат да бъдат интересни като течна суровина за добив на определени елементи – примерно за добив на сол, на йод, бром и др.п., а също като източник на геотермална енергия. Но тук проф. Пенчев обръща медала от другата страна – а какво правим с тази вода, след като извлечем необходимите ни елементи? Тя вече се явява замърсител на околната среда. На още нещо акцентира професорът – докато при традиционните находища на изворни минерални води е в сила принципът на репродукцията, при тези, които са извлечени с дълбоки сондажи често е налице изтощаване на находището. И на още един факт обръща внимание професор Пенчев – „една подземна вода може да се счита за минерална само тогава, когато е официално призната – и за лечебните, и за водите за питейни цели е необходим съответен сертификат от Министерство на здравеопазването“. Общо взето стигам до извода, че това нещо – минералната вода – съвсем не е просто нещо, дори чисто терминологично около водите плуват десетки термини, чието познаване е задължително, за да не се



актуално 

допуска изкривяване на информацията, а оттук и на нормативната база. Та в този контекст не можеше да не попитам проф. Пенчев, който е и председател на „Българска асоциация по подземни води” (БАПВ), някой от хората, които вземат решения за класифициране на водите и издаване на сертификати, за определяне на нормативната база, по която да се класифицират и експлоатират тези води допитвал ли се е някога до специалистите от Асоциацията? И защо ли не се учудих на категоричния отговор: “Не се допитват! Те си работят сами за себе си. Те четат нещо по международната нормативна уредба и се опитват да я адаптират по някакъв начин за нашите условия, без да изхождат от нашите корени, от нашите възможности, от нашия опит. А не са рядкост случаите, когато се опитват да адаптират нормативните документи и според нечии интереси. Няма никаква обратна връзка. Преди години, когато нормотворците създаваха правилата за подобни по-специализирани дейности имаше по-широко обсъждане.” И той си спомня практиката, когато в създаването на правилата, на нормативната уредба, са участвали научни институти, който съгласуват с други институти, при което е естествено да излязат и конструктивни бележки. “Днес никой не пита. Експертите съгласуват само в собствените си поделения и понякога между отделните министерства. Те например не се опитват да разберат бизнесът какво мисли по въпроса, проучвателните организации – тези, които действително работят по темата и прилагат тази нормативна уредба.” И споделя, че досега никой не е попитал за мнение и препоръки онези, които прилагат на практика нормативната уредба, та включително и за терминологията в тази сфера.

“В европейските и американски нормативни документи го няма терминът находище. Там имат source или spring – източник или извор. Тези понятия имат смисъла на нашето находище на минерална вода. В българската терминология извор е само единичния изход. Поради тази причина стават и някои колизии, на каквито сме свидетели днес. При чужденците е записано категорично – от един извор може да се маркетира само една марка, т.е. от едно находище само един има право да черпи, да бутилира и да продава – за да има смисъл да влага инвестиции, да разработва и да не се объркват ползвателите. Същевременно това значи, че държавата, респективно съответните органи би трябвало много ясно да разграничат отделните находища. Ние нямаме такава система – в едно находище може да включим единичен естествен извор или единичен сондаж, може да включим няколко извора, или няколко извора и няколко сондажа, може да включим в едно находище десетки извори и десетки сондажи, та дори цяла географска област. Абсурдно, но факт. В едно находище на минерални води ние сме включили всички подземни води от Софийската котловина с температура повече от 20 оС – известно като находище 102. Горна баня, Банкя, Панчарев, Княжево и др. са обособени като отделни находища, но около тях има още десетки сондажи, които биха могли да бъдат находища на минерални води, тъй като отговарят на изискванията и може да бъдат сертифицирани. Но всичките те са в едно находище – № 101.” Проф. Пенчев продължава с подобни примери от района на Варна и други места в страната, което създава условия за противоречия и неблагополучия. И подчертава още нещо: “В нашата нормативна уредба пише: “минерални води” са подземните води от находищата, посочени в приложение № 2 към Закон за водите. Значи някой е решил, изброил е един списък и излиза, че нормативно находища на минерални води са тези, които са вписани в този списък. А защо са вписани в този списък? Имат ли съответните оценки, имат ли определени граници? И става така, че всеки се оправя кой както намери за добре. А всяко едно находище трябва да има заповед за утвърждаване на неговите ресурси. Трябва да има заповед за санитарно-охранителна зона, която да локализира границите на находището. Трябва да има сертификат за водата, че е минерална. Достигането на тези три неща е изключително трудно. А в крайна сметка, бизнесът иска да има яснота – плащаш и получаваш.” Оказва се, че не са рядко случаите, когато бизнесът, платил за концесията, инвестирал милиони в предприятието за бутилиране на съответната вода, прави опит например за износ и водата му не се приема защото не отговаря на изискванията за качество на състава. Хората, които влизат в този бизнес, очакват, че държавата им дава някакъв истински продукт. Но изследван ли е този продукт, специалистите дали са направили съответните проучвания – има ли устойчивост на състава, какви компоненти влизат,

актуално как се изменят ресурсите във времето, какви са нормалните характеристики за експлоатация… Обикновено на предприемача му се дава само разрешеното количество вода, което може да ползва, сякаш съставът и качествата на водата са константни във времето. А това не винаги е така. Затова и не са редки случаите на фалит. В крайна сметка излиза, че не е важен толкова обемът на водите с които разполагаме, а тяхната правилна експлоатация, обезпечаваща стабилен състав и качества във времето. “Ние експлоатираме реално една малка част от възможните ресурси. Обаче никой не знае, в това число и аз, какви точно са възможните ресурси в момента. Само 50% от нашите находища са наистина изследвани и признати.” Тук проф. Пенчев споделя своето виждане, че водени от традицията ние сме загърбили и практически не експлоатираме един важен, и то предпочитан в другите страни клас минерални води – калциево-магнезиевите. В България почти 80% от бутилираните води са от натриевия клас. А голямата част от водите, употребявани в Европа, са калциеви води. И още нещо по отношение на цифрите за количествата минерални води у нас. Според проф. Пенчев грешка е да се смесват водите за балнеолечение и за пиене. „Практиката да се използват имената на отдавна известните находища на лечебни минерални води като марка и на бутилираните минерални води за пиене не винаги върши работа, защото това, което става за лечение, обикновено не става за пиене. Моето мнение е съвсем еднозначно – водите, които имат добра история като минерални, обикновено не са най-благоприятните от гледна точка на бизнеса за бутилиране на минерална вода. Те наистина имат добра история като лечебни минерални води, които се пият с лечебна цел – по чаша-две на ден, но не са особено подходящи за ежедневна консумация. А това води до претоварване на тези находища, чиято вода отговаря по всички показатели за питейна вода. Появява се проблемът с ресурса – те просто не могат да отговорят на обемите, които се търсят.“ Така естествено стигаме

и до мястото на изворните води, които напоследък обогатиха нашия пазар на води за пиене. Оказва се, че и тук опираме до терминологията, защото за разлика от Европа, в Америка и Япония няма минерални води – водите там са изворни – springwater. Там дори известната френска минерална вода “Евиан” се продава като изворна. “На практика бутилираните изворни и минерални води за ежедневна консумация са едно и също нещо. – казва професорът и продължава: Бих искал да отбележа, че изискванията към изворните води даже са по-рестриктивни по отношение на състава. Изворните води в България са добри. Но що се отнася до възможностите за бутилиране на изворни води, този сегмент стои засега доста изостанал. Защото инвестициите, които трябва да се направят са като за натурална минерална вода. Изискванията, които трябва да се спазват са същите както за минералната вода, в някои случаи дори построги. Същевременно няма никаква сигурност в този бизнес. От един извор могат да черпят



7 4/15

Великден актуално 

8 4/15

няколко производители. Няма защита като при находищата на минералната вода. Затова мога да кажа, че въпросът с изворните води в момента е абсолютно висящ. А голямата част от водите, които се продават по света са изворни. Не са натурални минерални води. У нас се счита, че изворната вода е едва ли не втори клас вода. Но това не е така – тя е истинската вода, която се пие всеки ден. Затова искам да подчертая, че истинските възможности за развитието на този бизнес са в по-доброто утилизиране на чистите природни изворни води. Потенциалът е в тях, в чистите природни добре защитени изворни води, за да извадим нещо и на международния пазар.“ Напоследък е модерно да се говори за устойчиво развитие – развитие, което съхранява природата, позволява ù да се самовъзстановява и да гарантира на тези след нас възможности за нормален живот. Пак напоследък проблемът вода също е на преден план. И когато търсим възможностите за решаването му по пътя на устойчивото развитие начинът е един – да се намери пресечната точка между наличностите, които нашата природа предоставя, интересите на държавата, на бизнеса и в крайна сметка на потребителите, защото такива сме всички ние – включително държавните чиновници и бизнесмените. А по нашето скромно мнение, впрочем подчертавано неведнъж на страниците на сп. ХВП и по други поводи, изходът е един – обединяване на силите и възможностите на държавата, на бизнеса и на науката, за да се намери точната и ефективна пресечна точка, в случая за рационално използване на водите на България в полза на всички нас, а и на наследниците ни. Петко Делибеев

Проблеми при производството на бутилки от PET инж. Майя Стойчева, Акредитиран Изпитвателен Център АЛМИ ТЕСТ Неприемливото качество на бутилките от полиетилентерефталат (PET) по отношение на физико-механичните им показатели се изразява в много на брой дефекти. Някои от тях са: - спукване на бутилките, при което се причинява загуба на съдържанието; - меки, неустойчиви стени, които не позволяват нормалното използване на бутилките; - загуба на CO2; - ниска устойчивост на статично осово натоварване; - недобро изпълване на формата. Ще разгледаме поотделно причините за появата на всеки един от тези дефекти и начините за избягването или отстраняването им.

1. Спукването на дъното на бутилките от полиетилентерефталат се дължи на наличието на големи остатъчни напрежения, които причиняват разрушаването на бутилките при излагането им на напрежения на разтягане – напр. при вкарването на СО2, при различни неблагоприятни фактори – складиране на открито на пряка слънчева светлина, при повишени или ниски температури, без обмен на въздух. PET e материал, който е изключително здрав във високоориентирано състояние, каквито бутилки засега не се произвеждат в България, и достатъчно здрав в неориентирано състояние, каквито са произвежданите понастоящем в страната. Предпоставките за спукване на дъното се създават по различни производствени причини: - при много студено дъно на преформата; - при използване на свръхналягане при раздуването; - при наличие на много малък луфт между преформата и дъното на матрицата; - при повишена кристалинност на материала на преформата.

2. Други конкретни причини при производството на бутилки могат също да доведат до напукването им (stress cracking): - нецентрирана дюза; - непредвидени промени в материала след издуване, например замърсяванията водят до промяна формата на епруветката, което увеличава риска от напукване; - прекалено тежка долна част на бутилката поради прекалено висока температура в долната част на преформата;

за практиката - химическа реакция с някоя от смазките по производствената линия или други налични или случайни вещества по целия цикъл на производството; - нисък вискозитет (индекс на стопилката;) - прекалено лека долна част на бутилката.

3. Присъствието на големи остатъчни напрежения в стените и дъното на бутилките също води до спукване.

4. Маса на бутилката и разпределението й в отделните части на бутилката. В световната практика за производството на бутилки с различна вместимост се използват преформи с различна маса, но общо взето правилото е масата да е достатъчна, за да се произвеждат бутилки с достатъчно стабилни физико-механични показатели. Например за производството на бутилка от 2l в света се използва преформа с маса 47g, а в България – от порядъка на 39-43g. Това води до характерните за повечето видове бутилки, произвеждани в страната, много меки стени, които не позволяват свободното използване на бутилките по предназначение. От тях не може да се налива без допълнително подкрепяне с 2 или повече ръце, те се огъват и създават опасност от разливане, не издържат и на стандартно вертикално осово натоварване. Този дефект е следствие на прекомерната икономия на материал без оглед на лошия краен резултат, от която страдат не само потребителите, но и имиджа на производителя.

- Тънките стени, придружени от неправилното разпределение на материала по обиколката им, водят и до бърза загуба на газировка, тъй като всеки материал притежава някаква газопропускливост, в случая на CO2, която нараства експоненциално с намаляването на дебелината на стената.

- За добрите физико-механични показатели е особено важно и процентното разпределение на материала в различните части на бутилката. В следната таблица са представени два примера за неправилно и добро разпределение: Горна част с гърловина

Стена

Дъно

g/%

g/%

g/%

неправилно разпределение

15,5 / 39

13,3 / 34

10,8 / 29

добро разпределение

16,2 / 34

18,3 / 38

13,5 / 28

Образец

раздуване не успява да придвижи материала до ъглите; - подвижен леяков канал, при което дъното не се оформя в ъглите, които са срещуположни на движението му, докато не се подаде допълнителна топлина в края на преформата.

6. Други проблеми, които могат да се появят, са следствие от наличието на влага в материала. Първата и изключително важна фаза в преработката на полиетилентерефталата е изсушаването на материала преди превръщането му в преформи/опаковки/фолио. Пропускането на този процес води до получаването на неприемлив продукт с дефекти като:



5. Изпълване на формата. В много от бутилките, предимно при тези с по-сложен дизайн и по-голяма вместимост, се наблюдава недооформяне на дъното. Причините за такъв дефект са няколко: - неподходящо налягане на раздуване – степента на раздуване е много ниска и материалът застива, преди да е изпълнил ъглите на матрицата.

- неподходящо време за раздуване; - лошо разпределение на материала – тежка долна част на бутилката, при което налягането на

9 4/15

за приктиката 

10 4/15

- замъгляване, мътност на преформите, - видими линии на течене, - зони с различна кристалинност, - въздушни мехури. От физико-химичните качества на PET ще разгледаме основно съдържанието на свободен ацеталдехид в материала на бутилката или в обема й. Използването на PET в световен мащаб расте с неимоверни темпове. Още през 1995г количеството му за производството на опаковки е 540 хил.т за Западна Европа, 980 хил.т.за САЩ, 160 хил.т. за Япония, 55 хил.т. за Тайван, 50 хил.т. за Мексико. Тези цифри показват огромното значение на полимера за опаковъчната промишленост.

PET представлява съполимер на етиленгликол с терефталова киселина или с диметилтерефталат. Най-широката му употреба е в производството на банки, бутилки и флакони, произведени чрез класическо бласформоване или чрез бласформоване с допълнително ориентиране, при което многократно се повишават якостните показатели на изделията при едновременно намаляване на разхода на материал.

PET опаковките притежават освен изключителни физико-механични качества, и ниски стойности на миграция в различни моделни среди поради факта, че материалът се преработва без добавка на допълнителни ниско- или високомолекулни вещества. При изпитвания за миграция са получени следните данни: - в маслинено масло след експозиция 10 дни при 40ºС – 0,7 mg/dm2, при максимално допустими 10 mg/dm2; - в маслинено масло след експозиция 2 h при 175ºС – 4,0 mg/dm2; при максимално допустими 10 mg/dm2; - в 3% оцетна киселина след експозиция 6 месеца количеството на етиленгликол и деетиленгликол е 0,1mg/kg. при максимално допустима граница на специфична миграция за двата мономера 30 mg/kg съгласно Регламент (ЕС) 10/2011. Веществото, което може да повиши стойностите на миграцията чрез катализиране на деструктивните процеси, е ацеталдехидът (АА). PET е полимер, който започва да се окислява при

250ºС, а термичната деструкция се появява още в процеса на синтеза при 270-290ºС. Освен това, при преработката му също се получава термоокислителна деструкция, която води до намаляване на молекулната маса и влошаване на физико-механичните свойства на материала, респ. на изделията. Продуктите от тази деструкция са СО, СО2, ацеталдехид, терефталова киселина, изофталова киселина, H2O, метилтерефталат, фталати. При взаимодействието на ацеталдехида с влагата от въздуха или продукта в опаковката се получава оцетна киселина, а всеки производител може да оцени въздействието на оцетната киселина върху качеството на произвеждания от фирмата му продукт без разлика дали е храна, безалкохолна напитка, минерална вода, медикамент или козметика. По тези причини в света не се използва регранулиран вторичен PET за производство на опаковки за храни, медикаменти и т.н. Описаното в публикации и рекламни материали използване на вторичен PET означава преработка на PЕТ чрез деполимеризация с използване на етилен, пропилен и неопентилгликол до изходни суровини под формата на гликолови мономери и олигомери. Втората фаза е провеждането на нова поликондензация с ненаситени двуосновни киселини или анхидриди до нов полимер. Цената на такъв материал, задължително маркиран като „рециклиран”, годен за производство на опаковки, вкл. разходите за събиране, сортиране, измиване и транспортиране до фабриките за вторична преработка, е по-ниска в сравнение с тази на първичния материал. В Европа са одобрени от EFSA само 2 процеса на вторична преработка на РЕТ, продуктите от които са доказано безопасни за производство на опаковки, предназначени за контакт с храни. Причината е в трудното отстраняване на химически закрепените по повърхността на използваните опаковки молекулни остатъци от съставките на опакованите при първата употреба вещества, които не се отстраняват при обикновеното измиване и регранулиране на употребяваните опаковки. Разработени са и международни стандарти за контрол на т.н. рециклиране. Причините за появата на АА в крайния продукт, освен изброените по-горе, са: - високо остатъчно съдържание в полимера, - високо противоналягане в цилиндъра на екструдера, - висока температура в цилиндъра на екструдера, - високи обороти на шнека, - висока температура на матрицата, - дълъг цикъл на производство, - ниска температура на инжектиране на полимера, - неподходящ шнек. Особената важност на количеството на АА налага непрекъснатият му контрол. Действителното съдържание на АА в повечето от произвежданите в света смоли е < 1 ppm, a нормативите са заложени в съответните фирмени документи.

за практиката Примерни нормативи за съдържание на АА в материал PET под формата на гранули, преформи и опаковки при големите производители на безалкохолни напитки: за цветен материал < 12 Μg/l; за безцветен материал < 5 μg/l. в Европейската Фармакопея < 10 ppm. Методите за измерването на този показател са стандартизирани. Важно е да се отбележи, че контролирането на този показател се прави на всички форми, под които се използва материалът – гранули, преформи, крайна опаковка. Това се налага поради факта, че при полимерите всяка от тези форми се приема за краен продукт. Такива са изискванията и на Наредба Nо 1 на МЗ, МИ, МОСВ. При преработката на всеки стадий полимерът е подложен на високи термични и механични напрежения, в резултат на което деструктира. Спазването на нормативите за максимално допустими стойности на обща и специфична миграция на всеки етап от преработката на полимера дава гаранция за производството на безопасни опаковки, предназначени за контакт с храни. Високото остатъчно съдържание на АА в материала от своя страна е причината за високата му концентрация в обема на произвежданите опаковки. Това е вторият важен показател за безопасното използване на опаковките от PET. Какво се прави в света? При производството на опаковките след бласформоването им на линията следва възел за обдухване на вътрешността на опаковките с азот, за да се отстрани натрупаният в обема АА. По наши данни в страната ни обаче не се използва такова оборудване, тъй като то оскъпява крайния продукт от една страна, а от друга – никой не контролира това съдържание. Това е и вероятната причина за високите стойности на съдържание на АА в обемите на някои от бутилките, които се произвеждат в България. Определянето на количеството АА в обема на опаковката се провежда също по стандартизирани методи, като се спазва принципът веднага след издуването опаковката да се затваря и количественото определяне във въздушната среда да се извършва след 24 ч., за да има съпоставимост на резултатите. Този показател също се нормира. Примерни нормативи за съдържание на АА в обема на опаковката: За газирани напитки < 4,0 Μg/l За негазирани напитки < 1,5 μg/l Проблемът с високото съдържание на АА става особено тежък, когато запълването с продукта, подлежащ на опаковане, се извършва на линията непосредствено след производството на опаковките. При липса на обдухване с азот отделеният във вътрешността на опаковката АА се поглъща веднага от продукта и променя неговите pH, цвят, мирис. Освен голямото остатъчно съдържание на АА в първичния полимер, има и други причини за

наличието на АА в крайните изделия. При производството на опаковки такива са: - високата температура в екструдера, - високото противоналягане, - високата скорост на шнека, - високата скорост на впръскване на стопилката в матрицата, - високата температура на охлаждащата матрицата вода, - високата температура на върха на дюзата, - прекалено дългият цикъл на леене, - неподходящият шнек, - ниската температура на полимера на входа. При производството на кухи изделия чрез екструзия с раздуване (бласформоване) с/без допълнително ориентиране голямо значение имат и следните фактори: - дизайн на преформите, - вискозитет на материала от преформите, - спектър (поглъщане) на материала в IR-област (достоверност на полимера), - дизайн на опаковката (възможност за правилно разпределение на материала по стените и дъното на опаковката и оптимално охлаждане). За осигуряването на добро качество на опаковките от PET е необходимо да се контролират и параметрите на полимера. На първо място това е вискозитетът. Той е мярка за молекулната маса на полимера. Другият показател, който корелира с вискозитета, респ. молекулната маса, е индексът на стопилката. Необходимо е да се следи и съдържанието на влага в полимера. Присъствието й води до спад във вискозитета и до споменатите по-горе дефекти в крайните продукти. Особено важно е да се следят два от физико-механичните показатели на произвежданите опаковки: 1. Устойчивост на вертикално натоварване, 2. Устойчивост на вътрешно налягане. При производителите на безалкохолни напитки приетият норматив за първия показател е от порядъка на 200 N (20 kg). Веднъж нормиран, всяко отклонение от тази стойност е сигнал за нарушаване на разпределението на материала по стените и дъното на опаковката. Този показател е критичен, тъй като всяка опаковка трябва да поеме натоварването от горните редове при транспорта и дистрибуцията в търговската мрежа. Нормативът за втория показател е в границите от 9,8 до 12,0 kg/cm2 в зависимост от обема на бутилката и покриването му е гаранция, че бутилката ще издържи на повишеното налягане при пълненето. Контролирането на съдържанието на АА е безусловно необходимо. Повечето от предлаганите на световните пазари смоли имат съдържание на АА по-малко от 1ppm (1 mg/kg), с което отговарят на изискванията за безопасност. Контролирането на съдържанието на АА в обема на бутилките е от изключително голямо значение при използването им за опаковане на безалкохолни напитки и минерални води.

11 4/15

майсторлък

Голям майстор и талантлив учител Нели Йосефсен един невероятен човек и талант отново дойде в България по покана на КООП ХВП за поредните майсторски курсове по сладкарство. Само при споменаването на курс за сладкари с Нели и ето отново тридесетина влюбени в тази сладка професия хора се събраха в София. Има и други талантливи майстори, но малко от тях могат да се похвалят с такъв преподавателски талант, какъвто притежава „Нелката“, както я наричат всички приятели. Когато ни изпрати снимки на тортата, изрисувана с айсинг, която смяташе да покаже по време на курса, си казах „Това изпълнение трудно може да се повтори“, но се повтори. Всички, даже и тези, които никога не бяха работили айсинг, разбраха тънкостите му и го усвоиха. Техниката

12 4/15

майсторлък „въздушен айсинг“ е техника от висшето сладкарство, но и тя не им се опря. На финала се получи една прекрасна картина от торти не по малко красиви от оригинала. Като изненада за тази група Нели беше приготвила да им покаже, как се получава релефно мече изрисувано с айсинг върху меденки. Всички се справиха блестящо – така е, при добри ученици на още по добър преподавател нещата се получават. Групата от курса за изработване на захарни фигурки също не се посрами и се представи достойно. „Испанско момиче“ така нарекохме модела на Нели. Последния ден на масата се подредиха дванадесет захарни девойки, коя от коя по хубави и по гиздави. Красавици, достойни да получат сърцето на единствения „захарен момък“. Както каза една позната по време на курса, като видиш изделие, направено от човек, който е бил в курс на Нели не може да сбъркаш, почеркът ù веднага си личи. Всичко е добре, когато свършва добре, бе казал някой. При нас нещата свършват добре, но и ще продължат, убедени сме, добре с новия курс през ноември, когато магнетичната

Нели Йосефсен ще ни научи как да направим Коледна медена къщичка и букет от лалета и пролетни цветя. До нови срещи, приятели, Виолета Георгиева

13 4/15

бизнес

За необходимостта от пазарно лидерство в консервната промишленост Ц. Т. Танева, УХТ - Пловдив, Резюме: Материалът анализира и проследява развитието на пазарното лидерство в сектор консервна промишленост в България от края на миналия век до първото десетилетие на настоящия век. Рязкото свиване в този сектор се дължи на следните фактори – лошо стратегическо управление, прекрояване на пазарите в консервната промишленост след старта на прехода в България, нелоялна конкуренция, липса на конкуренция на вътрешния и международния пазар, недостатъчно добро изграждане на пазарни позиции. Ключови думи: консервна промишленост, предприятие, пазар, суровина, консерва, инвестиции, износ, продукция

Тне need for market leadership in the canning industry T. T. Taneva, Regular doctorant at University of Food Technologies – Plovdiv, to desk „Economic of food industry” Cell: +359 897081770; е-mail: tsvetelina.1983@abv.bg Abstract: The report analyzes and tracks the development of market leadership in the sector cannery in Bulgaria by the end of the last century to the last six years of this decade. The sharp contraction in this sector due to the following factors - poor strategic management, restructuring of markets in the canning industry, after the start of transition in Bulgaria, unfair competition, lack of competition in domestic and international market, insufficient development of market positions.

Keywords: canning industry, enterprise, market, raw, cans, investments, export, production

М

атериалът анализира и проследява развитието на пазарното лидерство в сектор консервна промишленост в България от края на миналия век до първото десетилетие на настоящия век. Рязкото свиване в този сектор се дължи на следните фактори – лошо стратегическо управление, прекрояване на пазарите в консервната промишленост, след старта на прехода в България, нелоялна конкуренция, липса на конкуренция на вътрешния и международния пазар, недостатъчно добро изграждане на пазарни позиции. Настоящото изследване има за цел да покаже развитието на пазарното лидерство в българската консервна промишленост, през определени периоди от време на основата на информация от специализирани източници. Промените в българската икономика радикално трансформират условията на развитие в бизнеса. Пазарното лидерство в консервната промишленост се преструктурира в резултат на нелоялна конкуренция, загубата на пазарни позиции, липсата на местна суровинна база, внос на суровини за производство от чужбина и свиване на местния пазар. Преработката и консервирането на плодове и зеленчуци е един от най-старите, значими за продоволствената осигуреност на населението и

14 4/15

перспективни сектори на хранително-вкусовата промишленост на България. През последните десетилетия в българската консервна промишленост протичат процеси и изменения, подчинени на общата посока на развитие на икономиката и нейното трансформиране от планова на пазарна основа. Преходът, основаващ се на преустановяване на действието на плановия подход на държавно договаряни доставки и установяване на пазарни регулатори, се съпровожда от труднопреодолими проблеми и ограничения. Характерът и ходът на осъществяваната през 90-те години структурна реформа установяват динамиката и интензивността на настъпващите промени в сектора и оказват негативно влияние на развитието на неговото пазарно лидерство. През периода 1992 -1998 г. протича процес на преобразуване и приватизация на преобладаващия дял от активите на консервната промишленост. Този процес се влияе от фактори с различна сила на въздействие като: неефективен мениджмънт, едностранчива експортна ориентация, нестабилна финансовокредитна и законодателна система, икономическа нестабилност на българското селско стопанство (вследствие на провежданата поземлена реформа) и пр. В резултат общото състояние на сектора се влошава. Значителна част от големите консервни фабрики достигат до ликвидация

бизнес и обявяване в несъстоятелност. Сред тях са найголемият консервен комбинат на балканите „Марица“ – Пазарджик, „Витамина“ – Стамболийски, „Дунавия“ – Русе, „Нектар“ – Силистра, „Варна плод“ – Варна, „Кюстендилски плод“ – Кюстендил, комбинат „Ягода“ – Ямбол, консервните предприятия в Разград, Видин, Бойчиновци и др. Процесите на изменения в консервната промишленост на България предпоставят формирането на нов икономически профил на сектора, който се детерминира от утвърждаването на нови пазарни участници, различна пазарна ориентираност и разширена асортиментност на производството. Възприемайки ги като източник на развитието, тези изменения определят количествените и качествените характеристики на сектора. (1.) Когато един бизнес се реализира не чрез една, а с повече продуктови линии (както е на практика в предприятията от консервната промишленост) е необходимо да се положат повече маркетингови усилия – за продажбите, за посредниците в каналите за реализация и др. Това изисква много точно да се определи, дали тези маркетингови усилия ще гарантират очаквания бизнес-резултат по продуктовите линии. Основно фирмата се насочва към тяхното позициониране. Връзката на позиционирането на продуктовите линии с очаквания резултат се отразява във възвръщаемостта на капиталите. Развитието на продуктовата линия във фирмите на консервната промишленост зависи най-вече от търсенето, от разширяването на пазарния дял в страната, възможности за износ, както и полагащите се за това рекламни средства. В предприятията на консервната промишленост продуктовата структура обхваща основно следните групи: доматени пюрета; зеленчукови консерви; плодови консерви; месни консерви. В самите продуктови групи има много подгрупи, които са залегнали в производствената програма по количество, качество, цена и срокове на производство.(2.) От изследванията и анализите, осъществявани на национално равнище, се установява че през периода 2000 -2006 г.сектор: “Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци“ заема една от структуроопределящите позиции в хранително-вкусовата промишленост на страната. Секторът произвежда над 6% от общия обем на продукцията и осигурява ангажираност на около 9% от заетите лица в отрасъл хранително-вкусова промишленост. Анализът на индексите на продукцията на предприятията от хранителновкусовата промишленост сочи, че през периода 2000 – 2006 г. след месопреработвателната промишленост, отчитаща средногодишно увеличаване с над 67% , най-бързо и интензивно развиващ се сектор е консервната промишленост със средногодишно нарастване над 56%. По данни на Министерство на земеделието и храните и Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци през периода 2000 – 2006 г. в сектор „Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци“ са ангажирани над 130 предприятия, от които близо 48% имат непрекъснат производствен процес, а останалите производствени единици работят

сезонно средно около 5,6 месеца. Общият капацитет на производствените мощности за преработка на плодове и зеленчуци е над 650 хил. тона годишно, в т.ч. за съхраняване на суровина, за преработка и за съхраняване на готова продукция. Степента на натоварването на тези мощности е силно зависима, както от технологичните възможности на предприятията, така и от обезпечеността с необходимите суровини от селскостопански произход. Предприятията от сектора са разположени в почти всички административни области на страната, като най-голямо концентриране има в Южен централен район, обхващащ областите Пловдив, Хасково, Пазарджик, Кърджали, Смолян и Стара Загора. Относителният дял на действащите предприятия на територията на област Пловдив е близо 23% от общия брой консервни предприятия, а на територията на област Стара Загора над 9%. Преобладаващият дял от предприятията, преработващи плодове и зеленчуци, са регистрирани като търговски дружества – над 76% , около 18% са еднолични търговци, а 6% са земеделски кооперации. Изследването на измененията във физическия обем на произведената продукция позволява да се установи, че в началото на периода 2000 – 2006 г. в сектора годишно се произвеждат между 70 и 80 хил. тона зеленчукови и плодови консерви. В края на този период производството достига до 120 хил. тона при среден темп на прираста на обема на производството от близо 6,9 %. (1) Трябва да продължат реформите и преструктурирането в българското земеделие, за да се осигури по-голям финансов ресурс от земеделските фондове на Европейския съюз (ЕС), чрез което да се създаде по-добра суровинна местна база на предприятията, преработващи плодове и зеленчуци. По този начин българската консервна промишленост ще изгради една по-голяма конкурентоспособност, което ще ù позволи не само да задържи съществуващите конкурентни предимства, но и да създаде нови, не само на българския, но и на международния пазар. В заключение можем да направим извод, че развитието на пазарното лидерство трябва да има като непосредствена цел превръщането на консервната промишленост във високоефективен, валутоносен и конкурентноспособен отрасъл на хранителната индустрия. За контакти с автор: Цветелина Танева Редовен докторант в УХТ- Пловдив, кат. „Икономика на хранителната индустрия“ тел.: 0897081770; e-mail:tsvetelina.1983@abv.bg

Използвана литература: 1. Петрова С., „Тенденции в развитието на консервната промишленост в България“, катедра: „Търговски бизнес“; Стопанска академия „Димитър А. Ценов“, Свищов 2. Андреева Е., „Стратегически избор на фирмите от консервната промишленост“, Институт по хранителни технологии, Пловдив, 2003

15 4/15

наблюдател

Седма Национална кръгла маса Съюзът по хранителна промишленост организира за седми път традиционната Национална кръгла маса на тема: „Качеството на хранителните продукти – гаранция за успешно представяне на пазара на храни и напитки“. Кръглата маса се провежда със съдействието и под патронажа на Българска агенция по безопасност на храните Целта на дискусията е да бъдат обсъдени съвременните възможности за производство на висококачествени продукти, задълженията на българските производители за правилното информиране на потребителите, европейските практики за контрол на качеството на храните и др. За участие са поканени експерти от министерства и други държавни ведомства, специалисти от научни институти, браншови организации от ХВП, ръководители на големи фирми, потребителски и работодателски организации, депутати, представители на медии. Предложенията и мненията, обсъждани на Кръглата маса, ще се обобщят и изпратят официално до всички национални ведомства, които имат

16 4/15

отношение към проблема. Основни тематични направления на дискусията: 1. Ролята на компетентните държавни органи за контрола и стимулирането на качественото производство на храни и напитки.

2. Специфики на новата регулаторна система на ЕС в сферата на храните.

3. Стандартите – гаранция за производство на качествени храни.

4. Етикетирането – отговорност към потребителя и начин за увеличаване на продажбите.

5. Защитените наименования – защитени географски означения; защитено наименование за произход; храни с традиционно специфичен характер – възможност за по-добра пазарна реализация на продуктите.

6. Акредитираните лаборатории – гарант за безопасността на храните. Уважаеми колеги, Участието ви дава възможност да изкажете своето мнение в дискусията по сериозните проблеми на отрасъла и да зададете въпроси на експертите от заинтересованите ведомства. Кръглата маса ще се проведе на 6 май 2015 г. (четвъртък) от 10,00 часа в зала №3, ІІ етаж в Дом на науката и техниката, София, ул. Г. С. Раковски №108

наблюдател

Вести от Национален шестдневен пътуващ семинар Егейска Турция – Дикили – All inclusive от 5 до 10 юни, 2015 година Тема: Вътрешни одитори на системи за управление на безопасността на храните – FSSC 22000/ISO 22002,Codex Alimentarius, Система НАССР, етикетиране. Цел на семинара: Запознаване на участниците с НАССР системата, одитирането й, управлението на документи. Представяне на стандарта FSSC 22000/ISO 22002 (Food Safety System Certification), който съдържа изисквания на два стандарта: ISO 22000 и ISO 22002-1 Този нов международен стандарт е създаден, за да отговори на изискванията за право на продажба и доставки в големите търговски вериги. Основни етапи при осигуряване проследимостта на храните, изискванията за етикетите на всеки продукт. Участници: Курсът е предназначен за собственици на фирми, управители, мениджъри, производствени и търговски директори на предприятия, координатори и специалисти от производствени отдели, представители на органите за контрол от различните

министерства,БАБХ, научни звена, заведения, мениджъри по качеството и други специалисти от предприятия в различните браншове на ХВП и производители на земеделски продукти, както и за опаковки, опаковъчни материали, машини и апарати за ХВП, складове за храни, специалисти от вериги хотели и ресторанти, консултантски фирми и др Участниците в семинара получават сертификат за успешно завършен курс за вътрешен одитор на НАССР с-ма. Използвайте този шанс и си подарете една заслужена чудесна лятна почивка в неповторимото Егейско море и околностите, като едновременно с това обогатите своите компетенции и спечелите от знанията и опита на експертите!

За повече информация: Съюз по хранителна промишленост София 1000, ул. Раковски 108, офис 408 Тел/Факс: (02) 987-47-44, инж. Бургуджиева, GSM 0888 72 24 82; e-mail: ufi_sb@abv.bg

Синдикален юбилей Синдикатите от хранителната промишленост отбелязаха своята 25-годишнина. В една от залите на КНСБ се събраха синдикални активисти, за да отбележат този юбилей и да споделят постижения и проблеми. Председателят на Федерацията на независимите синдикални организации от хранителната промишленост (ФНСОХП), доц. Славчо Петров, направи кратък преглед на синдикалното движение в тази сфера от зараждането му в края на 19-ти век до днес. Той подчерта сериозните проблеми, съществуващи днес пред синдикалните структури и изтъкна необходимостта от привличане на млади хора в синдикалното движение, които  да отстояват интересите на

17 4/15

наблюдател

ОП “Иновации и конкурентоспособност” Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” - Управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ кани желаещите да представят проектни предложения по Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“, Инвестиционен приоритет 2.2 „Капацитет за растеж на МСП“ като ОБЯВЯВА процедура за подбор на проекти: BG16RFOP002-2.001 „Подобряване на производствения капацитет в МСП“. Целта на процедурата е предоставяне на инвестиционна подкрепа на българските малки и средни предприятия (МСП) за подобряване на производствените процеси, повишаване на производствения капацитет и засилване на експортния потенциал. Предоставяната безвъзмездна финансова помощ трябва да отговаря на условията за държавни помощи. Приложимият режим на държавна помощ по настоящата процедура за подбор на проекти е регионална инвестиционна помощ съгласно чл. 13 и чл. 14 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (OB L 187/26.06.2014). Процедурата за безвъзмездна финансова помощ се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Проектите следва да се изпъл-



работниците в този важен за страната отрасъл. В последвалите дискусии присъстващите споделиха своите проблеми – подчертана бе негативната роля, която играе сивият сектор не само по отношение на развитието на индустрията и загубите за държавния бюджет, а за несполуките в пенсионната сфера. Не само че се укриват милиарди, но и много хора не могат да съберат стаж за пенсиониране, което още повече затруднява пенсионната реформа. Поставен бе и въпросът за единството между организациите на различните синдикати (то може ли в България нещо да е само едно!

– б.а.), за нефункционирането на контролните органи. Синдикалистите поставиха и въпроса за диференцирана ставка на ДДС за храни от първа необходимост – нещо, от което нашите браншови организации като че се отказаха. Споделени бяха мисли за страха у синдикалните

18 4/15

няват на територията на Република България. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 293 374 500 лева. Допустими по процедурата са проекти, включващи следните дейности: 1. Дейности за подобряване на производствените процеси и/или 2. Дейности за добавяне на нови характеристики или подобряване на съществуващите продукти и услуги и/или 3. Дейности за разнообразяване на асортимента от продукти и услуги на предприятията и/или 4. Дейности за внедряване на нови технологии за подобряване на ресурсната ефективност и ефикасност в производствения процес. Подаването на проектните предложения по процедурата се извършва чрез попълване на уеб базиран формуляр за кандидатстване и подаване на формуляра чрез Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН 2020) без използването на електронен подпис, чрез модула „Е-кандидатстване“ на следния интернет адрес: https://eumis2020.government.bg/ Всички останали документи са придружителни към формуляра за кандидатстване и се подават на хартиен носител на адреса на Управляващия орган – Министерство на икономиката, Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”: София 1000, ул. „6-ти септември” №21. Процедурата е с три крайни срока за подаване на проектни предложения както следва: 1/ 08 юли 2015 г. за кандидати с код на основна икономическа дейност в секторите на нискотехнологичните и средно нискотехнологичните

дейци в някои предприятия, за безсмислените спорове с ръководствата, които хабят излишна енергия, а и средства. Форумът бе уважен и от президента на КНСБ Пламен Димитров. В краткото си приветствие той отново изтъкна необходимостта от единство, но и подчерта успехите, които са постигнати в защита на интересите на отрасъла, когато синдикати и работодатели са действали заедно за промяна на държавната политика по важни за отрасъла въпроси. В този смисъл, той изтъкна че има и добри примери и те трябва да се популяризират, за да се информира обществеността за ползата от дейността на синдикатите и по този начин да се привличат и млади хора в дейността им. Пламен Димитров сподели, че много от проблемите, съществуващи у нас, са проблеми и на европейските синдикални организации, и че КНСБ активно участва в дейността на Европейската кон-

федерация за намиране на тяхното решение. В следобедните часове се състоя обединен Дискусионен форум със синдиката на сектор Земеделие, където бяха обсъдени проблемите и набелязани пътища за развитие на синдикалното движение в тези два основополагащи отрасъла в нашата икономика. На края ще отбележим думите на заместник-министърът на земеделието и храните доц. Георги Костов „Синдикатите могат да разчитат на отворени врати и подадена ръка за диалог от страна на Министерство на земеделието и храните“, казани на юбилейния форум на Синдиката от сектор Земеделие. Той увери, че създадената традиция за съгласуване и договаряне на политиките в областта на земеделието ще продължи и занапред. Да се надяваме, че от това партньорство ще има добри резултати за всички.

наблюдател промишлени производства; 2/ 08 септември 2015 г. за кандидати с код на основна икономическа дейност в секторите на високотехнологичните и средно високотехнологичните промишлени производства, и 3/ 09 ноември 2015 г. за кандидати с код на основна икономическа дейност в секторите на интензивните на знание услуги. Предоставяне на допълнителна информация: Кандидатите могат да задават допълнителни въпроси и да искат разяснения във връзка с Насоките за кандидатстване до 21 дни преди край-

ния срок за подаване на проектни предложения. Допълнителни въпроси могат да се задават само по електронната поща, като ясно се посочва наименованието на процедурата за подбор на проекти: smecapacity@mi.government.bg. Пълният пакет документи и Насоките за кандидатстване по процедурата са публикувани на интернет адреса на оперативната програма: www.opcompetitiveness.bg, както и на Единния информационен портал за обща информация за управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС в Република България: www.eufunds.bg.

Стимули за отглеждане на по-продуктивни животни „Министерство на земеделието и храните се стреми да стимулира производителите да отглеждат по-продуктивни животни. Към това главно е насочено и подпомагането на животновъдите у нас“. – каза министърът на земеделието и храните Десислава Танева при откриването на Четвъртия национален събор на овцевъдите в България, над Петропавловския Манастир в Община Лясковец. В събора тази година участваха над 400 овцевъди и производители от 13 държави. Министър Танева обясни, че с преференции са животновъдите, които отглеждат животни под селекционен контрол. Това са животни, които са високопродуктивни и по този начин носят повече приходи на производителите. “Половината от общините в България са провели процедурите по отдаване на пасища и мери на животновъди. Това са 1 700 000 дка. предоставени земи по новите правила“, каза министърът на земеделието и харните. Десислава Танева обясни, че всички слабости се отстраняват своевременно,

за да се подобри процедурата, която се провежда за първи път. Министърът призова общините да проведат приоритетно и навреме, процедурата по отдаване на общински пасища и мери на животновъди за следващата стопанска година. Така животновъдите ще могат да заявяват отдадените им земи за подпомагане през кампанията за директни плащания 2016 г. Тя допълни още, че близо 7000 стопани ще получат плащанията за застъпени площи до 15 май тази година. Министър Танева поясни, че забавянето тази година е поради приложените нови правила за определяне на конкуренцията при правните основания. Тя допълни, че до браншовите организации са изпратени писма за мнение с три предложения, в които са представени предимствата и недостатъците на всяко от тях. Но каквото и да е решението, подчерта министър Танева, то няма да е за максималния срок на удължаване, предвид желанието на всички земеделски производители да получат плащанията за глава животно в края на годината.

Търговията в ЕС с храни и напитки се увеличава Търговията с храни и напитки се е увеличила в повечето страни от Европейския съюз през миналата година. Това сочи доклад на Европейската асоциация на производителите. Организацията е създадена с цел подобряване на конкурентоспособността на хранителната промишленост. Положителното салдо в търговията с хранителни продукти и напитки се увеличава с 8,4% през четвъртото тримесечие на 2014 г. спрямо същия период на предходната година. Секторите, в които се наблюдава най-голямо увеличение, са производството на месо, брашно и нишесте, както и хлебни изделия. Производството в повечето държави-членки е по-високо в сравнение с очакванията. Това се отнася най-вече за Дания, Финландия, Испания и Швеция. Общият внос на храни и напитки е в размер на 17,8 млрд. евро през четвъртото тримесечие на 2014 г. Вносът намалява само в сектор плодове и зеленчуци. Заетостта в сектора остава стабилна. Делът на Европейския съюз в световния износ на храни и напитки през 2002 г. е бил 20,5%, но спада до 16% през 2012 г., се отбелязва в доклада. По http://www.focus-news.net/

In memoriam

Напусна ни дългогодишният член на редколегията на сп. ХВП и на Кооперация ХВП, колегата и приятел ст.н.с. д-р Христо Юруков. Сбогом Христо! Почивай в мир

19 4/15

наблюдател

„Белла” с поглед към пазарите на Израел

Продуктите на „Белла България” ще бъдат много добре приети от потребителите в Израел, тъй като са с отлично качество и вкусови характеристики. Това стана ясно на срещата на генералния директор на хранителния холдинг Панос Макрис с посланика на Израел в страната

ни Н.Пр. Шаул Камиса Раз, която се проведе в централата на компанията на 20 април 2015. Посланик Раз беше запознат с широката гама от над 200 продукта, производствения капацитет от 11 фабрики на територията на страната, както и с експортните дестинации на „Белла България”. Н.Пр. Камиса Раз оцени високо възможностите на компанията, както и качеството и вкусовите характеристики на продуктите от портфолиото ù. Като голям приятел на България посланик Раз изтъкна, че ще направи необходимото за развитието на експорта на българската хранителна продукция към Израел.

По думите му страната ни има потенциал за износ на израелския пазар на редица хранителни продукти като тестени изделия, месни деликатеси и сирена. Той подчерта, че с уникалното си географско разположение и климатични особености, България има отлични възможности за развитие на животновъдство и земеделие, и производство на хранителни продукти с изключително качество и вкус. На срещата посланик Раз беше запознат още със структурата, инвестиционните намерения и плана за развитие на „Белла България”, като компания сред лидерите в хранителната индустрия в Югоизточна Европа.

Звездната история на Coca-Cola 100 години контурната бутилка вдъхновява съвременното изкуство и дизайн

Един запечатан с целувка кадър е уловил как Мерилин Монро отпива от известната стъклена бутилка в момент на почивка по време на снимките за промоцията на филма „Джентълмените предпочитат блондинки“. Мерилин е в рокля на сценичния дизайнер Уилям Травила, а снимката е направена от Ед Кларк.

20 4/15

През 2015 година известната контурна бутилка на Coca-Cola, това неповторимо съчетание на форма и функционалност, празнува своята 100годишнина. По този повод компанията представя ексклузивна колекция от мини алуминиеви бутилки, която връща времето назад.

100-годишната стъклена бутилка на най-популярната напитка в света, е със статут на класическа икона в дизайна на опаковки, а в качеството си на муза на творци като Анди Уорхол, Кийт Харинг, Долче и Габана, и много други известни имена в областта на изкуството и модата, се превръща в явление в съвременното изкуство и поп култура. Целунати от емблематичната бутилка са музикалните и кино икони от миналия век Елвис Пресли, Рей Чарлз и Мерилин Монро - ярки символи на едно общо преживяване, споделяно от поколения през последните 100 години и част от мащабната кампания „Целувка щастие“, която вече обхвана цялата страна. С кампанията „Целувка щастие“ Coca-Cola ни припомня, че през своята 100-годишна история бутилката е събрала над трилион и половина целувки и не случайно е най-целуваният предмет в света. Кампанията, която интригува с посланията „Целунах Мерлин“, „Целунах Елвис“, „Целунах Рей“ ни показва, че преживяването да отпиеш от бутилката е достъпно, както за звезди, така и за всеки един от нас, който вярва, че целувката е щастие и само началото на нещо по-голямо, което предстои.

евровести

Британските производители срещу таксите за инспекции Месопреработвателите отдавна се оплакват от високите цени на режимите за контрол на хигиената

Т

аксуването за хигиенни инспекции – така наречения официален контрол – на предприятията в сферата на храните на територията на Европейския съюз, които понастоящем са в процес на разглеждане, би могло да окаже значително влияние върху разходите, особено ако бъде предпочетен вариантът, включващ пълно възстановяване на разходите. В условията на изцедени до крайност публични финанси в цяла Европа, държавите-членки търсят начини да прехвърлят регулаторните разходи на плещите на бизнеса. Предприятията от хранителния бранш твърдят обаче, че в светлината на по-обхватните ползи, получавани от обществото чрез хигиенните инспекции, свързаните с тях разходи следва да бъдат покривани от централните фондове и приходите от данъци по същия начин, както това е организирано в други сфери – източник на обществено благо. „Великобритания има късмета да разполага с високи стандарти на хранителна безопасност, но това изисква ангажираност под формата на време, усилия и ресурси“, смята ръководителят на Британския институт за опазване на околната среда по въпросите на хранителната политика Джени Морис. „Ние също вярваме, че добрият бизнес приветства регулаторния контрол, осъществяван чрез основани на риска проверки на системите за гарантиране на безопасността. Предприятията обаче са в пълното си право да настояват да получат признание за собствената си работа, свързана с поддържането на хранителната безопасност.“ Таксуване „Така че, ако и когато бъде въведено таксуване, то следва да бъде основано на риска и ние бихме подкрепили система, обвързана с несъответствието на нормативната уредба, тоест система на принципа „плащаш за грешките си“. Вярваме също така, че специфичните детайли следва да бъдат формулирани от всяка страначленка на базата на съгласувана от целия ЕС рамка от принципи.“

Очаква се окончателното решение на въпроса с таксуването в ЕС да бъде факт не по-рано от края на 2015 г., като вероятността за прилагане на каквито и да било плащания преди най-рано 2017-2018 г. е незначителна.



21 4/15

евровести 

„Федерацията за търговия и доставки (The Provision Trade Federation или PTF) отново изразява загриженост, че текстът на последния проект на нормативната уредба е неясен и би могъл да доведе до твърде високо таксуване за официалните контроли, което би било особено обременяващо за малките предприятия“, коментира Тери Джоунс, генерален директор на PTF. Според представители на отрасъла обхватът на задължителните такси е разводнен в сравнение с предходните версии и представлява до голяма степен компромисно решение. Твърди се също така, че последният вариант е по-близък до позицията на Великобритания, че отделните държави-членки могат най-добре да преценят дали и къде да се прилагат такси. „По въпроса с таксуването Федерацията на храните и напитките (Food and Drink Federation или FDF) изразява съгласие с позицията на Агенцията по хранителни стандарти (Food Standards Agency или FSA) във връзка с финансирането на официалните контроли“, обяснява Барбара Галани, директор на FDF по нормативните, научните и здравните въпроси. Отговорност на компетентните органи, тоест на FSA, е да контролират безопасността на храните и, според гледната точка на FDF, този процес следва да бъде финансиран от публичния, а не от частния сектор. Това гарантира независимостта на официалните контроли и същевре-

менно създава стимул за компетентните органи да подобряват ефективността и ефикасността на своите контролни системи. Опасения „От FDF се опасяваме, че въвеждането на такси би оказало пагубно влияние върху начина, по който хранителните оператори и контролните органи си сътрудничат в момента.“ Съществуват и опасения, че допълнителните разходи ще се окажат особено вредни за по-малките компании, въпреки че за някои микропредприятия задължението да заплащат тези такси може и да отпадне. Специалистите са на мнение, че подобни структури ще бъдат непропорционално засегнати и по този начин под въпрос ще бъде поставено самото им оцеляване. „Едно от основните ни опасения е, че проверката, да речем на една вносна партида, има своето ясно начало и край. А хигиенна инспекция на селския магазин няма“, коментира Боб Салмън, основател на организацията Фууд Солюшънс (Food Solutions), оказваща консултантска подкрепа на малки фирми по регулаторните въпроси. „Дали даден инспектор ще таксува за това, че влиза и разглежда един магазин, и евентуално подхвърля по някой съвет?“ Според Салмън таксите могат да достигнат стойност от 500 паунда на посещение. По http://www.foodmanufacture.co.uk/

Да знаем калориите в алкохола Според евродепутати информацията за калориите при алкохолните напитки трябва да присъства задължително на етикета Етикетирането на калорийното съдържание трябва да бъде направено задължително за алкохолните напитки в ЕС колкото може по-скоро, смятат членове на Европейския парламент, ангажирани с проблемите на общественото здраве. В своя резолюция членовете на парламентарната Комисия по проблемите на околната среда, общественото здраве и безопасността на храните (Environment, Public Health and Food Safety или ENVI) призовават за въвеждане обозначаването на хранителната информация и съставките при алкохолните напитки. Изразено е и искане етикетите да предупреждават потребителите за опасностите от шофиране след употреба на алкохол и от пиенето по време на бременност. Храните и напитките са обект на Европейския регламент за предоставянето на информация

22 4/15

за храните на потребителите (Регламент (ЕС) № 1169/2011), но към момента алкохолните напитки (с над 1,2% алкохолно съдържание) са изключени от изискването да носят етикети с изписани на тях съставки и хранителни стойности. В последно време Heineken, SAB Miller, Carlsberg, AB InBev, Diageo и Пивоварите на Европа (The Brewers of Europe) предприеха действия в посока включване на повече информация в етикетите на алкохолните изделия (от Diageo, например, са поели ангажимент да включат информация за алкохолното съдържание и хранителната стойност на единица продукт). От търговската организация Спиртни напитки Европа (Spirits Europe) приветстват усилията за овладяване на проблема с консумацията на алкохол от непълнолетни и санкциониране на рисковото поведение вследствие пиенето.

евровести Според тях обаче референтната граница от 100 мл (която се прилага съгласно Регламент 1169) не е приложима за всички алкохолни напитки.

За отговорното пиене

Комисията ENVI настоява най-късно през 2016 г. ЕК да внесе за разглеждане планове за включване в етикетите на калорийното съдържание и списък със съставките при алкохолните напитки. Подобно етикетиране би помогнало на потребителите да разберат принципа на отговорната консумация на алкохол, смятат евродепутатите. Тяхното искане е етикетите да предупреждават за опасностите от шофирането в нетрезво състояние, както и да съветват бременните жени да не употребяват алкохол. Комисията към ЕП настоява също така за предприемането на по-сериозни усилия за предпазването на младите от вредите, произтичащи от алкохола. „В някои държави-членки злоупотребата с алкохол е втората най-масова причина за заболявания, свързани с начина на живот, а пристрастеността към алкохола е рисков фактор при повече от 60 хронични заболявания.“, се казва в становището на парламентарната комисия. Страните-членки трябва да следят за влиянието на рекламите на алкохол върху младите и ако се налага, да ограничават тяхното излагане на подобни кампании, посочва резолюцията. Възрастовите ограничения в държавите-членки (които понастоящем варират) следва да бъдат поне 18 години и в никакъв случай не трябва да се допуска използването на публични средства за промотиране консумацията на алкохол, допълват евродепутатите.

Еднакви стандарти за млякото, плодовите сокове и алкохола?

Потребителската организация BEUC приветства резолюцията на ENVI и настоява Европейската комисия да предприеме съответните действия. „Не виждаме никаква основателна причина защо млякото или плодовите сокове да информират за хранителните стойности и калориите, а в същото време една бутилка алкохол да си остава пълна с тайни“, споделя Илария Пасарани, ръководител на отдела за храни и здраве към BEUC. От организацията допълват, че етикетирането на акуратна хранителна информация при

спиртните напитки е „съществено“ с оглед информирането на потребителите и създаването на условия за информиран избор, какво и колко ще пият. В последно време въпросът с етикетирането на алкохолните напитки излезе на преден план. Бирените гиганти Heineken, SAB Miller, Carlsberg и AB InBev подкрепиха обещанието на Пивоварите на Европа (The Brewers of Europe), поели ангажимента доброволно да изписват хранителната информация и съставките при бирите.

Точната референтна граница?

От „Спиртни напитки Европа“ съобщават, че приветстват препоръките всички структури, свързани със сектора, да работят заедно за коригиране на рисковото поведение вследствие употребата на алкохол. В същото време обаче Организацията атакува използването на количеството 100 мл като стандартна референтна граница. Пол Скиън, генерален директор на „Спиртни напитки Европа“ коментира, че референтната граница няма да помогне на потребителите в стремежа им към отговорно пиене, а по-скоро ще ги обърка. Стандартната порция бира е повече от 100 мл (например 330 мл), докато при спиртните напитки това количество е доста по-малко (обичайно 30 мл).“ „Информация, от която се нуждае потребителят, е свързана с обичайния избор, пред който той е изправен – чаша вино, халба бира или чашка уиски.- смята Скиън. Докато 100 мл обикновено представляват едва част от количеството бира, което човек обичайно консумира наведнъж, те биха могли да се окажат и равни на три дози спиртна напитка. Нашата информация трябва да бъде съобразена с този факт, а според нас най-важното послание е именно свързаното с отговорната консумация.“

23 4/15

вести от ССА

Българска технология смъква цената на сусама вносител в износител на сусам.

Какво представлява самата технология

Т

ехнология за механизирано отглеждане и прибиране на сусама на големи равнинни площи драстично понижава себестойността му. За разработването й Институтът по растителни и генетични ресурси – Садово спечели приза в категория „Машини, инвентар и технологии за растениевъдството“ в конкурса за иновации на международното селскостопанско изложение „Агра 2015“ в Пловдив. Институтът е национален лидер в генетичните проучвания и селекцията при сусама. Използвайки традиционните модели на селекция учените реализират успешно форми на сусам, които са устойчиви на разцепване и са подходящи за машинно събиране. Дори днес 99% от отглеждания сусам в света се прибира ръчно, защото кутийките се разпукват при узряване и семената опадват на полето. Това налага реколтата да бъде прибрана преди узряване, да се доизсушава, а семената да се събират с чукане след узряването и разпукване на кутийките. Тези ръчни операции повишават много себестойността на продукцията, а от друга страна ограничават площите за сеитба. Освен това културата е с много дребни семена и затова изисква плитка и прецизна сеитба. Досега това се прави на ръка, а сеитбената норма се увеличава. Затова иновативната технология за механизираното отглеждане на сусама ще спомогне за силно намаляване себестойността на продукцията. Чувствително ще се повиши рентабилността и се очаква засилен интерес от внедряване на тази ценна култура в българското земеделие. Технологията е предназначена за големи фермерски стопанства в равнинните площи на страната, които разполагат със съвременна механизация Там културата може да заема площи над 500 дка. Учените създават иновативната технология с основната цел България да се превърне от голям

24 4/15

Агротехниката на сусама заема основно място в технологията. Представената агротехника позволява на земеделските производители да извършват агротехническите мероприятия, като се съобразяват с конкретните моментни условия. Разработените и адаптирани към пневматичната сеялка дискове позволяват сеитба на сусама с прецизна гъстота и получаване на равномерен посев. Основно място заема механизираното прибиране на сусама със зърнокомбайн. Настройките и приспособленията позволяват прибирането да се извършва с минимални загуби и повреди по семената. Проучванията започват с парцелния комбайн на института в Садово и са доразработени за конвенционалната техника. Технологичната карта е създадена като електронна таблица, която извършва всички пресмятания автоматично след въвеждане на декарите и цените на горивата. Обемът на разходите е калкулиран, като са обхванати материалните, трудовите и административните разходи в стопанството. Картата дава възможност да се остойности всяка операция поотделно. Изчисленията показват, че подготовката и комбайнирането на посева струват 22,28 лв/дка. Така при среден добив от 150 кг/дка, себестойността на килограм сусам за тази операция възлиза на 0,15 лв. За ръчното прибиране на културата струва 140 лв/дка и 93 стотинки за килограм, т.е. над шест пъти повече. Още на следващия ден, след като получи наградата Института по растителни и генетични ресурси в Садово договори продажба на семена и отглеждането на 1000 декара сусам по новата технология в Добрич.

„Виктория“ е първият „механизиран“ сорт в Европа Първият признат сорт сусам в Европа с неразпукващи се кутийки, подходящ за механизирано прибиране, е „Виктория“. Създаден в Института по растителни и генетични ресурси в Садово. В момента в Изпълнителна агенцияя по сортоизпитване, апробация и семеконтрол за втора година на изпитване се намират три нови сорта. Те носят имената „Валя“, Невена“, „Аида“. Очаква се през есента официално да бъдат признати. Трябва да се отбележи, че предлаганите сортове са с вкусови качества на зърното превишаващи световните тенденции.

храни и наука

Влияние на различни видове мариноване върху органолептичните и технологичните характеристики на месо. Обзор Десислава Влахова-Вангелова, Стефан Драгоев*, Десислав Балев Катедра „Технология на месото и рибата“, Технологичен факултет, УХТ, Пловдив

Резюме Мариноването е често използван метод, при който чрез накисване, инжектиране или тумблиране в мускулната тъкан се въвеждат вода, сол и различни съставки. В практиката се използват два основни вида разтвори – алкални, съдържащи фосфати и киселинни, съдържащи органични киселини или техни соли. Добавянето на фосфати значително понижава яркостта (L*) и подобрява червения цвят (a*) на месото. Обратно, киселинните разтвори за мариноване повишават L* компонентата и слабо въздействат върху червената компонента на цвета. По-значителен ефект върху нежността на месото е установен след мариноване с органични киселини или техни соли. Спрямо процента на задържана вода в готовия продукт, по-добри резултати се получават след алкално мариноване. Независимо от вида на мариноването, използването на разтвори с рН по-ниско от 4,5 или по-високо от 10,0 понижава функционалната активност на белтъците и значително понижава на водозадържащата способност на маринованото месо. Ключови думи: мариноване, съставки, месни продукти, технологични свойства

The effect of different marinating types on the sensory and technological properties of meat. A review Dessislava Vlahova-Vangelova, Stefan Dragoev*, Dessislav Balev Departament of Meat and Fish Tecnology, Technological faculty, University of Food Technology, Plovdiv, Bulgaria * Corresponding autor: Corresponding member prof. Stefan Dragoev, DSc, Departament of Meat and Fish Tecnology, Technological faculty, University of Food Technology, Plovdiv, Bulgaria е - mail*: logos2000lt@gmail.com ; tel: +359 32 603 798; +359 32 642 627

Abstract Marinating is commonly used method which involves injection, tumbling or immersion to disperse in the muscle tissue solutions contained water, salt and other ingredients. There are several types of marination according to added solution ingredients. While alkaline marinade solutions contain phosphates, the acid solutions are prepared with organic acids or their salts. The use of phosphates significantly decreases the colour brightness and improves the red meat colour. The opposite trend was established after acid marinating. The organic acids and their salts increased the L* value and had a slight effect on red colour component. Acid marination significantly increased the tenderness of final product.

Alkaline marinated meat have higher yield, compared to acid marinated meat. Irrespective of the marinating type, the use of solutions with pH below 4.5 or over 10.0 had negative effect on protein functionality and deteriorates water holding capacity of treated meat.

Key words: marination, meat, technological properties, ingredients

Въведение Мариноването на месо е широко разпространена и утвърдена технологична практика. Според проучване на National Meat Case Composite Study (2004) около Хранително-вкусова промишленост 4/15

25

храни и наука



45 % от свинското и 16 % от говеждото месо в търговската мрежа на САЩ са обработени под формата на различни мариновани полуфабрикати (Guerra, 2006). Приблизително 80 % от птичето месо във Финландия и 50 % от птичето месо в САЩ се предлагат в маринован вид (Björkroth, 2005; Aktas et al., 2003). Разтворите за мариноване биват алкални, съдържащи фосфати (Björkroth, 2005) и киселинни, съдържащи органични киселини или техни соли (Veronese et al., 2003), които подобряват сочността, нежността и повишават рандемана на готовия продукт (Sheard and Tali, 2004). Маринатите включват още натурални или сушени съставки, подправки, билки и различни екстракти (Miller, 1998). Възможно е добавянето на хидроколоиди, антимикробни агенти, овкусители и антиоксиданти.

Формиране на специфични органолептични характеристики по време на мариноване Нежността, сочността, вкусът и цветът са основни характеристики, влияещи върху цялостната оценка, определяща качеството на месото (Ergezerd and Gokce, 2011). Много потребители не одобряват твърдото и жилаво месо, което налага в месната индустрия да се използват добавки, за получаване на по-сочен и нежен продукт (Xu et al., 2009).

Цвят Основен критерий при покупка на охладено месо е цветът. Според потребителите, той е най-важния фактор, определящ качеството и преснотата на месото (Troy and Kerry, 2010). Крайното достигнато рН е важен фактор за цветовото развитие в мускулната тъкан (Hulton, 1984). Използването на алкални разтвори значително понижава яркостта на цвета (L*) при мариноване на птиче месо (Latif, 2011). След добавяне на фосфатите към обработвания продукт, рН се повишава и количеството на свързаната вода в мускулната тъкан нараства. Отразената светлина е по-малко и цветът на месото е потъмен (Miller, 1998). За разлика от фосфатите, използването на органични киселини значително повишава яркостта на цвета на маринованото месо, тъй като миоглобинът денатурира при ниското pH. Мариноването с разтвори на млечна киселина подобрява цвета на тъмното говеждо месо (Sawyer et al., 2007). Установено е, че след алкално мариноване, червеният цвят на месото е по-интензивен. Използването на тетранатриев пирофосфат и натриев триполифосфат повишава стойностите на червената (а*) компонента на цвета в суровото мариновано месо (Lee et al., 1997). Киселинното мариноване влияе слабо върху а* компонентата на цвета.

Аромат и вкус Ароматичните съединения, отговорни за вкуса на топлинно обработеното месо се образуват предимно по два химични реакционни пътя и протичат при висока температура. Единият е реакцията на Maillard меж-

26 Хранително-вкусова промишленост 4/15

ду аминокиселините и редуциращите захари, а вторият – процесът на липидното окисление. Тези реакции генерират голям брой (над 1000) водо- или мастноразтворими летливи съединения, които са предшественици на други съединения (Geay et al., 2001). Установено е, че интензивността на вкуса на говеждото месо е слаба, когато в разтворите за мариноване присъстват само фосфати (Lawrence et al., 2003). След добавяне на калциев хлорид към разтворите за мариноване е възможна негативна промяна във вкуса на готовия продукт. Ето защо, при инжектиране на 0,1 М разтвор на калциев хлорид, неговото количество не трябва да надвишава 10% (Lawrence et al., 2003). Поради ограничения в приема на натриев хлорид по здравословни причини, Claus et al. (1994) предлагат частичната му замяна с калиев хлорид в съотношение 60 : 40%. Установено е, че въвеждането на повече от 0,8% калиев хлорид спрямо масата на обработваното месо, изменя негативно вкуса на готовия продукт (Claus et al., 1994). Обратно, използването на смес от калциев лактат и готварска сол (натриев хлорид) подобрява вкуса на месото.

Нежност (крехкост, сочност) Нежността и сочността се считат за най-важните показатели за качество на месото и месните продукти от потребителите (Xiong, 2005). Нежността зависи от крайното рН, температурата, дължината на саркомерите и ензимната протеолиза на миофибрилярните белтъци, особено тропонин и дезмин (Guerra, 2006). Инжектирането на маринатни разтвори, оказва положително въздействие върху нежността на месото (Akrim et al., 1996). Установено е, че концентрацията на използваните фосфати и сол при алкално мариноване на птиче месо, влияят слабо върху крехкостта и сочността на топлинно обработения продукт (Ergezerd and Gokce, 2011). При киселинното мариноване обаче, е възможно органичните киселини да предизвикат набъбване на мускулните влакна и съединителната тъкан, вследствие на което нежността на готовия продукт да се подобри. Подобни резултати са получени при мариноване на говеждо месо с млечна киселина (Berge et al., 2001). Друга възможност е при мариноване да се използват калциеви соли, които подобряват нежността на месото, но влошават вкуса на готовия продукт (Lawrence et al., 2003). Възможно е нежността на готовия продукт да бъде подобрена чрез добавяне на калциев хлорид по време на алкално мариноване на месото (Scanga et al., 2000). При сравняване на различни по вид маринатни разтвори (0,5% натриев триполифосфат, 0,5% дикалциев хидроген фосфат и 0,5% лимонена киселина) е установено, че месо, мариновано с разтвор, съдържащ лимонена киселина, е най-крехко. Натриевият триполифосфат и дикалциевият хидрогенфосфат подобряват в по-малка степен нежността на месото (Önenç et al., 2004). Възможно е нежността на маринованите месни продукти да бъде подобрена чрез използване на различни ензимни препарати. Така например, добавянето на аспартатпротеаза към маринатните разтвори, повишава с 25-30% крехкостта на обработеното месо. Подобно

храни и наука на папаина, нейното действие се проявява по време на термичната обработка, а при замразяване или съхранение не се отчита. При 60°С аспартат протеиназата се инактивира, поради което няма остатъчна протеазна активност (Ashie et al., 2006). След използване на растителни протеолитични ензими от куркума (Cucumis trigonus Roxb (Kachri)) и джинджифил (Zingiber officinale roscoe (Ginger rhizome)) при мариноване на биволско месо и сърдечна мускулатура от свине, е установена повишена протеолиза на белтъците и нарастване на разтворимостта на колагена (Naveena et al., 2004; Вълкова - Йоргова и съавт., 2014). По-високи оценки за показателите цвят, вкус и обща органолептична оценка са присъдени на месото, обработено с екстракт от джинджифил. Установено е, че екстрактите от куркума и джинджифил успешно могат да заместят папаина (Naveena et al., 2004).

Изменения във функционалните свойства на маринованото месо (рН, водозадържаща способност, водопоглъщаща способност и загуби при топлинна обработка) Активната киселинност (рН) влияе значително върху водозадържащата способност, цвета, нежността и срока на съхранение на месото (Huff Lonergan and Lonergan, 2005). Белтъците на мускулната тъкан имат способността да привличат, свързват и задържат вода. Всеки фактор, оказващ влияние върху разстоянието между актиновите и миозиновите миофиламенти, т.е. способността на белтъците да задържат водни диполи, оказва влияние върху водозадържащата способност (ВЗС) на месото (Alvarado and McKee, 2007). Доказано е, че между водозадържащата способност, рН, цвета и задържането на маринатен разтвор съществува силна корелационна зависимост. Така напр. пилешко филе с по-светъл цвят се отличава с по-ниско начално рН, с по-слаба водозадържаща способност и с по-големи загуби при отцеждане, в сравнение с по-тъмно на цвят филе (Alvarado and Sams, 2002). Изместването на рН над или под изоелектричния пункт повишава водозадържащата способност на месото (Ergezer and Gokce, 2011), но въпреки това за говеждо и свинско месо стойности на рН под 4,5 и над 10 влошават водозадържащата способност на месото (Pearson and Young, 1989). При добавянето на сол и фосфати, белтъчните вериги в мускулната тъкан частично се разгръщат, в следствие на което се открива пространство за включване на водните диполи. Алкалните фосфати и бикарбонати, използвани самостоятелно или в комбинация, повишават pH и водозадържащата способност на маринованото месо (Sheard and Tali, 2004; Baublits et al., 2005; Murphy and Zerby, 2004; Petracci et al., 2012). Сравнявайки ефекта на различните по вид фосфати (тетранатриев пирофосфат, натриев триполифосфат или хексаметафосфат) спрямо процента на задържана вода в готовия продукт, най-добри резултати са получени при използване на тетранатриев пирофосфат.

Хексаметафосфатите поглъщат най-много саламура, но я задържат най-слабо (Alvarado and McKee, 2007). Установено е, че натриевият хлорид въздейства посилно върху водозадържащата способност на месото в сравнение с калциевия дихлорид. Комбинирането на 2% фосфати и 2% натриев хлорид в разтворите за мариноване има синергичен ефект и повишава водозадържащата способност на маринованото месо (Aktas et al., 2002). За разлика от алкалните разтвори, мариноването с органични киселини или техните соли значително понижава pH на месото, като между концентрацията на киселината и рН съществува обратно пропорционална зависимост. Стойности на рН до 4,6 оказват благоприятен ефект върху нежността на обработвания продукт (Aktas et al., 2003). Поради по-ниската дисоциационна константа на солите на лимонената киселина понижението на рН е по-слабо в сравнение с лимонената киселина (Aktas et al., 2003). Според редица автори (Trout and Schmidt, 1984; Young et al., 1987) добавянето на натриев триполифосфат повишава поглъщането на маринатен разтвор и намалява загубите при кулинарна обработка. След топлинна обработка на киселинно мариновано птиче месо установените загуби са по-големи (Alvarado and McKee, 2007). Концентрацията на използваната киселина при киселинно мариноване оказва значително влияние върху абсорбирането на саламура, загубите на месен сок при термична обработка и получения рандеман. Маринатни разтвори с млечна киселина, оказват по-благоприятен ефект върху водозадържащата способност и рандемана на готовия продукт, в сравнение с разтвори на лимонената киселина (Aktas et al., 2007). Възможно е водозадържащата способност на маринованото месо да се подобри чрез инжектиране на разтвори, съдържащи пектин. В този случай, задържаният маринатен разтвор в месото е повече, от поетия при алкално-фосфатно мариноване (Zheng et al.,1999).

Заключение Към момента, не е оформено еднозначно мнение по въпроса, дали алкалното или киселинното мариноване подобрява в по-голяма степен технологичните характеристики на месото. Важно е рН на разтворите за мариноване да се поддържа между 4,5 и 10,0, за да се избегне негативното въздействие върху функционалността на протеините и свързаните с нея технологични показатели. В този смисъл, подборът на маринатен разтвор зависи в най-голяма степен от вида на третираното месо и редица други фактори. За контакт с авторите: Десислава Влахова-Вангелова, Стефан Драгоев*, Десислав Балев Катедра Технология на месото и рибата, Технологичен факултет, Университет по хранителни технологии, Пловдив * Автор за кореспонденция: чл. кор. проф. д.т.н. инж. Стефан Г. Драгоев, катедра Технология на месото и рибата, УХТ, Пловдив, бул. Марица № 26, България, Тел.:032/603798; Мобилен: 0899829920; E-mail: logos2000lt@gmail.com

Хранително-вкусова промишленост 4/15

 27

храни и наука



Използвана литература Вълкова-Йоргова К., Градинарска Д., Данов К., Митрев Д., Тосева Д. (2014), Изследване на белтъчното окисление и протеолизата в месна маса за безструктурни колбаси с добавка на натурални растителни екстракти, Сборник с доклади от Национална научнотехническа конференция “Екология и здраве 2014”, 297-303.

Aktas, N. Aksu M.I. and Kaya M. (2003). The effects of organic acid marination on tenderness, cooking loss and bound water content of beef. J. Muscle Foods, 14: 181194.

Akrim, S.R., Got, F., Boyle, M.C., Culioli, J. (1996).

Influence of CaCl2 and NaCl injections on the texture and flavour of beef. Int. J. Food Sci. Technol, 31: 333-343.

Alvarado C. and McKee S. (2007). Marination to Improve Functional Properties and Safety of Poultry Meat.

J. Appl. Poult. Res, 16: 113–120 Alvarado, C. Z., and A. R. Sams. (2003). Injection marination strategies for remediation of pale, exudative broiler breast meat. Poult. Sci, 82: 1332–1336.

Ashie, I.N.A., Sorensen, T.L. and Nielsen, P.M. (2002), Effects of Papain and a Microbial Enzyme on Meat Proteins and Beef Tenderness. Journal of Food Science, 67: 2138– 2142. doi: 10.1111/j.1365-2621.2002.tb09516.x Berge, P., Ertbjerg P., Larsen L.M., Astruc T., Vignon X. and Moller A.J. (2001). Tenderization of beef by lactic acid injected at different times post mortem. Meat Sci, 4: 347-57.

Björkroth, J., (2005). Microbial ecology of marinated meat products. Meat Science. 70(3): 477–480.

Claus, J. R., Colby J. W., and Flick G. J. (1994).

Processed meats/poultry/seafood. Pages 106–162 in Muscle Food. D. M. Kinsman, A. W. Kotula, and B. C. Breidenstein, ed. Chapman and Hall Inc., New York, NY. Geay Y., Bauchart D., Hocquette J.F., Culioli J. (2004).

Effect of nutritional factors on biochemical,structural and metabolic characteristics of muscles in ruminants, consequences on dietetic value and sensorial qualities of meat. Reprod. Nutr. Dev, 41: 1–26 1.

Guerra M.O. B.S. (2006). The effects of carbonated marinade on the shelf life of enhanced pork, a thesis, Louisiana State University Еrgezerd H. and Gokce R. (2011). Comparison of Marinating with Two Different Types of Marinade on Some Quality and Sensory Characteristics of Turkey Breast Meat. Journal of Animal and Veterinary Advances, 10 (1): 60-67 DOI: 10.3923/javaa.2011.60.67 Farmer L.J., Mottram D.S., Whitfield F.B. (1989).

Volatils compounds produced in maillard reactions involving cysteine, ribose and phospholipid, J. Sci. Food Agric. 49: 347–368.

Huff Lonergan E., Zhang W., Lonergan. S. M. (2010).

Biochemistry of postmortem muscle — Lessons on mechanisms of meat tenderization, Meat Science. 86: 184–195 doi:10.1016/j.meatsci.2010.05.004 Hultin, H. 0., (1984). Postmortem Biochemistry of Meat and Fish, Journal of Chemical Education. 61: 289-298.

Latif S. (2011). Effect Of Marination On The Quality Characteristics And Microstructure Of Chicken Breast Meat Cooked By Different Methods. Seria Zootehnie Lucrări Ştiinţifice, 54 (15): 314-324.

Lawrence T.E, Dikeman M.E, Hunt M.C., Kastner C.L., Johnson D.E. (2003). Staged injection marination with calcium lactate, phosphate and salt may improve beef water-binding ability and palatability traits. Meat Science, 65( 3): 967-972.

Lee, T.G., Williams, S.K., Sloan, D., and Littell, R. (1997). Development and evaluation of a chicken breakfast

28 Хранително-вкусова промишленост 4/15

sausage manufactured with mechanically deboned chicken meat. Poultry Science, 76: 415–421.

Miller, R. (1998). Functionality of non-meat ingredients used in enhanced pork – Pork quality. National Pork Board, American Meat Science Association fact sheet. Pp 1-12.

Murphy M., Zerby H.N. (2004). Prerigor infusion of lamb with sodium chloride, phosphate, and dextrose solutions to improve tenderness. Meat Sci, 66: 343-349.

Naveena B.M, Mendiratta S.K, Anjaneyulu A.S.R. (2004). Tenderization of buffalo meat using plant proteases from Cucumis trigonus Roxb (Kachri) and Zingiber officinale roscoe (Ginger rhizome). Meat Science, 68(3): 363–369. Önenç A., Serdaroğlu M., Abdraimov K. (2004).

Effect of various additives to marinating baths on some properties of cattle meat. Volume 218, Number 2, 114-117, DOI: 10.1007/s00217-003-08287 Pearson, A. M., and Young R. B. (1989). Some condition occurring in muscle/meat. Muscle and Meat Biochemistry, Acad. Press Inc. New York, NY, 420–439.

Pearson, A. M., and T. A. Gillett. (1996). Sectioned and formed meat products. Processed Meats. 3rd ed.

Chapman and Hall, New York, NY, 291–310.

Petracci M., Laghi L., Rocculi P., Rimini S., Panarese V., Cremonini M. A. (2012). Cavani C. The use of sodium bicarbonate for marination of broiler breast meat, Poult Sci. 91(2): 526-34.

Sawyer J. T., Apple J.K., Johnson Z.B., Baublits R. T., and J. W.S. Yancey. (2007). Color Stability of Dark-cutting Beef Enhanced with Lactic Acid. Arkansas Animal Science Department Report, 78-80.

Scanga, J.A., Delmore R.J., Ames R.P., Taturn J.D. and Smith G.C., (2000). Palatability of beef steaks marinated with solutions of calcium chloride, phosphate and (or) beef-flavoring. Meat Sci., 55: 397-401.

Sheard, P.R. and A. Tali, (2004). Injection of salt, tripolyphosphate and bicarbonate marinade solutions to improve the yield and tenderness of cooked pork loin.

Meat Sci., 68: 305-311.

Trout, G.R. and G.R. Schmidt, (1983). Utilization of phosphates in meat products. Proceedings of the 36th Annual Reciprocal Meat Conference, USA, pp: 24-27.

Troy, D.J. and Kerry J.P. (2010). Consumer perception and the role of science in the meat industry Meat Science Volume 86, Issue 1, Pages 214–226 Special Issue: 56th International Congress of Meat Science and Technology (56th ICoMST), 15-20 August 2010, Jeju, Korea Veronese F. M., Boccu O. S. E, Benassi C. A., Fontana A. (2003). The Effect Of Organic Acid Marination On Tenderness, Cooking Loss And Bound Water Content Of Beef Abstract. Journal of Muscle Foods, 14(3): 181–194.

Xiong Y. L. , Kupski D. R. (1999). Time-Dependent Marinade Absorption and Retention, Cooking Yield, and Palatability of Chicken Filets Marinated in Various Phosphate Solutions. Poultry Science, 78: 1053–1059 Xu, S.Q., Zhou G.H., Peng Z.Q., Zaho L.Y. and Yao. R. (2009). The influence of polyphosphate marination on simmental beef shear value and ultrastructure. J. Muscule foods, 20: 101-116.

Young, L.L., Lyon C.E., Searcy G.K. and Wilson R.L. (1987). Influence of sodium tripolyphosphate and sodium chloride on moisture-retention and textural characteristics of chicken breast meat patties. J. Food Sci., 52: 571-574.

Zheng M., Toledo R. & Wicker L. (1999). Effect of phosphate and pectin on quality and shelf-life of marinated chicken breast. Journal of Food Quality, 22(5):553-564.

храни и наука

Валидиране на HPLC метод за определяне на кофеин в безалкохолни напитки Мария Кънева, Искра Върбанова, Радостина Трендафилова, Пламена Неделчева, Георги Костов, УХТ Пловдив

Резюме В работата е представена методика за лабораторно валидиране на HPLC метод за определяне на кофеин в безалкохолни напитки. Разработена е калибрационна права с обхват 0 до 500 mg/dm3 с много добра линейност (r2 = 0,9996). Точността и прецизността на аналитичния метод са определени посредством „метод на добавката”. Като количествена мярка за оценка на точността е използван аналитичният добив. Неговите стойности варират между 100% и 104%. Прецизността на метода е определена чрез повторяемостта и възпроизводимостта в рамките на лабораторията, използвайки относителното стандартно отклонение (RSD). Стойностите на RSD са съответно 0,1 – 0,8% и 0,8 – 1,4%. В резултат на валидацията са доказани качеството и надеждността на получаваните аналитични резултати за съдържание на кофеин в безалкохолни напитки чрез използвания при конкретните условия HPLC метод. Ключови думи: валидиране, HPLC, кофеин, безалкохолни напитки

Validation of HPLC method for analysis of caffeine in soft drinks Maria Kaneva, Iskra Varbanova, Radostina Trendafilova, Plamena Nedelcheva*, Georgi Kostov University of food technologies - Department of Wine and Beer Technology, *Department of Biochemistry and Molecular Biology 26, Maritza bul., Plovdiv 4002, Bulgaria, Phone number: +359 32 603 796, e-mail: m_kaneva@abv.bg

Summary The HPLC method for determination of caffeine in soft drinks was intralaboratory validated. The response was linear over a range of 0 – 500 mg/dm3 (r2 = 0,9996).

The accuracy and precision of analytical method were determined using spiked samples. The accuracy was reported as percent recovery. The range of recovery was 100 – 104 %. The relative standard deviation (RSD) was used to estimate repeatability and intermediate precision.

The RSD values were 0,1 – 0,8 % and 0,8 – 1,4 % respectively. The validation data proved the quality and the reliability of analytical results obtained by HPLC method to quantify caffeine in soft drinks at given conditions.

Keywords: validation, HPLC, caffeine, soft drinks

1. Въведение Кофеинът е естествен компонент на доста растения, по-известни от които са кафето, чаеното растение (Camellia sinensis), гуараната (Paullinia cupana) и др. Той се съдържа и в редица храни и напитки. Компонент е на енергийните напитки и напитките тип „кола“. В други видове безалкохолни напитки се среща сравнително рядко. Той е известен със своето стимулиращо и ободряващо действие. Интересът към него се обуславя от разнообразните физиологични ефекти, които оказва върху хората. Освен, че стимулира централната нервна система, той има и диуретично действие. При хора, които са чувствителни към кофеин или при по-високи дози може да доведе до безсъние, раздразнителност, нервност (Grembecka and Szeffer, 2012). Консуматорите обръщат все по-голямо внимание на съдържанието на хранителните продукти, в това число и на количеството кофеин в напитките. Използването на надеждни аналитични методи е важно условие за Хранително-вкусова промишленост 4/15

 29

храни и наука



коректността на получаваните резултати. Съществуват различни методи за определяне на кофеин в храни и напитки: спектрофотометрични, потенциометрични, високоефективна течна хроматография (HPLC), йонна хроматография, високоефективна тънкослойна хроматография, капилярна електрофореза, газова хроматография (Ken-Hong, 2006). За да се осигури надеждност на аналитичните данни, преди въвеждането на аналитичния метод за рутинно използване в дадена лаборатория е необходимо методът да бъде валидиран. Това е процес, чрез който се потвърждава, че прилаганата аналитична процедура е подходяща за извършване на съответния анализ (Huber,2012). Счита се, че валидираният метод е напълно характеризиран, а получаваните резултати отговарят на целите за които се използва методът (Prichard, 2006). В специализираната литература могат да бъдат открити редица публикации относно валидирането на различни аналитични методи, но общоприета процедура по валидиране липсва. Създаването на процедура за валидиране на аналитичния метод е отговорност на ползвателя на аналитичния метод. Той трябва да адаптира общоприетите принципи за валидиране към спецификата и изискванията за всеки метод (Merck, 2013). За да е ефективен процесът на валидиране е важно да се подберат подходящите параметри, които ще се оценяват и критериите по които се оценяват. Понякога се срещат разлики в дефинициите, използвани от различни организации. Повече параметри изискват повече време за валидиране. Не е необходимо винаги да се оценяват всички параметри, но е от значение да се определи, кои са важни за конкретно поставената цел (Huber,2012). Базирайки се на Международната конференция по хармонизация на техническите изисквания за регистрация на лекарствени продукти за човешка употреба (ICH – International Conference on Harmonization of Pharmaceuticals for Human Use) Ludwig Huber прави обобщение на параметрите, които се оценяват при валидиране на аналитични методи. В този обобщен списък са включени: специфичност (specificity), селективност (selectivity), прецизност (precision) – повторяемост (repeatability), възпроизводимост в границите на лабораторията (intermediate precision), възпроизводимост (reproducibility), точност (accuracy), аналитичен добив (recovery), изместване (bias), линейност (linearity), обхват (range), граница на откриване (limit of detection), граница на определяне (limit of quantitation) и други (Huber, 2012). Целта на настоящата работа е да се представи процедура за лабораторно валидиране и резултатите от валидирането на HPLC метод за определяне на кофеин в безалкохолни напитки.

2. Материали и методи 2.1. Материали (Реактиви, химикали и стандарти) Използван е ацетонитрил (Sigma-Aldrich) за HPLC анализи, а кофеинът (Merck) е с чистота 99,6%. Всички останали реактиви са със степен чисти за анализ. За всички водни разтвори е използвана дейонизирана вода от система за обратна осмоза RO103TDS на фирма Pure Pro. 2.2. HPLC метод за определяне на кофеин Методът за определяне на кофеин е приложен според процедурата описана в работата на Ken-Hong

30 Хранително-вкусова промишленост 4/15

(Ken-Hong, 2006), като вместо две хроматографски колони е използвана само една. Хроматографският анализ е осъществен на HPLC система - Agilent 1220 Infinity LC, оборудвана с колона Agilent HC-C18(2) 150 mm x 4.6 mm, 5 μm. Подвижната фаза е смес от ацетонитрил и дейонизирана вода 20:80 % (v/v), подкислена до рН 3.0 с фосфорна киселина и с добавка на натриев дихидрогенфосфат. Скоростта на потока е 1 ml/min, а детекцията е извършена при 254 nm. Инжектираните проби са с обем 20 μl. Подвижната фаза и пробите преди инжектиране са филтрирани през филтър 0,45 μm. Осъществено е и дегазиране на пробите и подвижната фаза с помощта на ултразвук.

2.3. Параметри, използвани за валидиране на HPLC метода А. Линейност на стандартната крива (linearity) За построяване на стандартната крива е приготвен основен разтвор на кофеин, от който чрез разреждане са получени 8 стандартни разтвора на кофеин с концентрации 25, 50, 100, 200, 250, 300, 400 и 500 mg/dm3. Концентрациите са съобразени със съдържанието на кофеин в безалкохолните напитки. Като празна проба се използва дейонизирана вода. Пробите са инжектирани трикратно. Линейността е оценена чрез уравнението на стандартната крива и коефициентът на детерминация r2. Б. Точност (accuracy) Точността на метода е проверена като към безалкохолна напитка „студен чай”, която не съдържа кофеин, е добавен кофеин в концентрации покриващи диапазона на стандартната крива. С напитката е приготвен основен разтвор на кофеин с концентрация 1,0072 g/ dm3 от който чрез разреждане са получени работните проби със следните концентрации – 81 mg/dm3, 242 mg/dm3 и 483 mg/dm3. За всяка от трите концентрации са приготвени по три проби (общо 9), като всяка от тях е инжектирана трикратно. За оценка на точността е използван аналитичният добив (recovery), който се изчислява по следната формула:

-аналитичен добив, % -измерената концентрация на аналита в пробата

-концентрацията на аналита, реално добавен в пробата В. Прецизност (precision) Прецизността е оценена чрез повтаряемостта (repeatability) и възпроизводимост в рамките на лабораторията (intermediate precision) като е използвано относителното стандартно отклонение (или още коефициент на вариации): -относително стандартно отклонение, % -стандартно отклонение, изразено в концентрационни единици -средната стойност от n измервания в концентрационни единици

храни и наука Г. Повтаряемостта на метода Този параметър е проверен като е разработена същата схема от 9 проби както за проверка на точността. Всяка от деветте проби е инжектирана трикратно в условия на повтаряемост – в един и същи ден, от един и същи оператор, на едно и също техническо средство. Д. Възпроизводимост в рамките на лабораторията. Всяка от деветте проби е инжектирана трикратно в рамките на един ден, от един и същи оператор. Същата процедура е повторена в друг ден от друг оператор. Е. Границата на откриване (LOD) и границата на количествено определяне (LOQ) на метода Границите са изчислени въз основа на регресионен анализ на данните от калибрационата крива при малки концентрации на кофеин (от 0 до 100 mg/dm3), според процедура описана от Shrivastava и Gupta (Shrivastava and Gupta,2011). Изчислено е стандартното отклонение на получените от регресионния анализ данни за остатъците (y-residuals) на площта на пика. Използван е и наклонът на калибрационната крива, както и следните формули за изчисляване на LOD и LOQ: LOD=3.STDEV/b LOQ=10.STDEV/b където: STDEV – стандартно отклонение на остатъците (y-residuals) на площта на пика; b – наклон на калибрационната крива (slope)

Линейността е интервала от концентрации на определяния компонент, в който сигналът от детектора е в линейна зависимост от концентрацията му. Тя се определя чрез серия от 3 до 6 инжектирания на 5 или повече стандартни концентрации, които покриват 80 – 120 % от областта на очакваните концентрации в пробите (Huber,2012). Средноаритметичните стойности от площта на пиковете, получени в резултат на трикратното инжектиране на осемте стандартни разтвора на кофеин и празната проба са използвани за намиране уравнението на кривата чрез вградени функции на Excel. Получено е уравнението y = 384146.x + 2.106 , с коефициент на детерминация r2 = 0,9996. Близката до единица стойност на коефициента r2 е индикация за силно изразена линейна зависимост между сигналът от детектора (площта на пика) и концентрацията на кофеин в пробите (фиг.2).

3.2. Точност (accuracy) Точността на аналитичният метод се определя като степен на съвпадение между резултата от измерването и истинската стойност на измерваната



2.4. Статистическа обработка на резултатите Използвани са вградени функции на Excel за изчисляване на стандартно отклонение и регрисионен анализ ANOVA.

3. Резултати и обсъждане На фиг.1 е представена типична хроматограма за определя на концентрацията на кофеин при лабораторното валидиране на метода. Въз основа на набор от сходни анализи са определени и параметрите в процеса на валидиране.

3.1. Линейност на стандартната крива (linearity)

Фиг.2 Стандартна крива на зависимостта между концентрацията на кофеин и площа на пика

Фиг. 1 Хроматограма на стандартен разтвор на кофеин

Хранително-вкусова промишленост 4/15

31

храни и наука



величина, т.е. показва до колко близко е измерването до истинската (коректната) стойност. Количествена мярка за точността е аналитичнит добив (R), изразен в %. Той може да се определи чрез добавяне на познато количество от анализирания компонент (аналит) към проба, която не съдържа този компонент и сравняване на измерената стойност за концентрацията на аналита с реално добавеното количество аналит. Препоръчва се да се направят миниму 9 измервания, при минимум 3 концентрации на аналита, покриващи обхвата на метода (например три проби с добавка на аналит в различни концентрации, всяка от които се инжектира 3 пъти) (Huber,2012). Аналитичният добив зависи от матрицата на пробата (вид и състав на пробата), процедурата за подготовка на пробата и концентрацията на аналита. В зависимост от концентрацията на аналита, средният аналитичен добив трябва да бъде в определени граници. За концентрация на аналита 100 mg/dm3 е възприето средният аналитичен добив да е между 90% и 107%, а при концентрация на аналита 1000 mg/dm3 между 95% и 105% (Huber,2012). Резултатите от HPLC анализа на деветте проби безалкохолни напитки с добавка на кофеин в концентрации – 81 mg/dm3, 242 mg/dm3 и 483 mg/dm3, както и стойностите за аналитичният добив са представени в табл.1. Видно е, че аналитичният добив е 104% за пробите с концентрация на кофеин 81 mg/dm3; 102% за пробата с концентрация 242 mg/dm3; 100 - 101% за пробата с концентрация 483 mg/dm3. Изчислените аналитични добиви са в границите от 95 до 105%, каквото е изискването за аналитичен добив при концентрация на аналита 1000 mg/dm3. Това е потвърждение, че използваният метод за определяне на кофеин в безалкохолни напитки чрез HPLC е с необходимата точност.

сравненията, стандартното отклонение се представя чрез относителното стандартно отклонение (RSD), или наричано още коефициент на вариации (CV). Стандартното отклонение, съответно относителното стандартно отклонение може да се използва за определяне на: повторяемост (repeatability), възпроизводимост в рамките на лабораторията (intermediate precision) и възпроизводимост (reproducibility). И трите са елементи от оценка на прецизността на аналитичният метод.

Повторяемостта (repeatability) е степента на съвпадение на резултатите от изпитването, получени при условия на повторяемост, а именно – резултатите са от последователни измервания на една и съща величина, при изпитване на една и съща проба, извършени в кратък интервал от време, при едни и същи условия на околната среда, от един оператор на едно и също техническо средство, което не е калибрирано отново в същия интервал от време. Един от подходите за определяне на повторяемостта (repeatability) изисква поне 9 повторения на измерването, които покриват напълно областта на приложение на метода (Huber,2012). Това може да се постигне чрез 3 проби с различна концентрация и трикратно измерване на величината за всяка от трите проби. За оценка на прецизността в зависимост от концентрацията на аналита са възприети следните стойности за относителното стандартно отклонение: 5,3% при концентрация на аналита 100 mg/dm3 и 3,7% за концентрация 1000 mg/dm3 (Huber,2012). Резултатите от HPLC анализа на пробите с добавка на кофеин, получени в условия на повторяемост, изчислените средни стойности на концентрация на кофеин и относителните стандартни отклонения са представени в табл.2. Относителното стандартно отклонение за пробите с концентрация на кофеин Таблица 1 81 mg/dm3 е от 0,1% до 0,8 %, за пробите с концентрация 242 mg/dm3 е от Данни от проверка на точността на HPLC метода за определяне на кофеин в безалкохолни напитки 0,1% до 0,5 %; за пробите с концентрация 483 mg/dm3 е от 0,1% до 0,5 %. Съдържание на кофеин Реално добавено Аналитичен проба (средноаритметично Получените стойности за относиот три количество кофеин добив номер 3 3 телно стандартно отклонение са даинжектирания), mg/dm в напитката, mg/dm (recovery), % леч по-малки от изискваните 5,3% при 1 84.0 81 104 концентрация на аналита 100 mg/dm3 и 2 84.1 81 104 3,7% при концентрация на аналита 1000 mg/dm3. Това безспорно демонстрира, 3 84.3 81 104 че използваният метод за определяне 4 246.3 242 102 на кофеин в безалкохолни напитки чрез 5 247.1 242 102 HPLC е с много добра повторяемост 6 247.9 242 102 (repeatability).

7

483.6

483

8

485.9

483

9

485.8

483

3.3. Прецизност (precision) Прецизността е „степента на съвпадение на резултатите от изпитването, получени при определени условия” (Merck, 2013, БДС ISO5725-1). Чрез прецизността се оценява колко близки са отделните резултати. Количествена мярка за оценка на прецизността е стандартното отклонение (S) , изчислено на база стойностите от n измервания, получени с дадения метод, при определени условия. Много често, за удобство на

32 Хранително-вкусова промишленост 4/15

100

Възпроизводимостта в рамките на лабораторията (intermediate 101 precision) се определя като степен на съвпадане на резултати, получени чрез един и същи метод, при изпитване на идентични проби от различни оператори, по различно време с едно и също техническо средство. Чрез нея се преценява до колко в една и съща лаборатория, използваният метод дава еднакви резултати. За оценка на възпроизводимостта в рамките на лабораторията се използва относителното стандартно отклонение, като стойностите му в зависимост от концентрацията на аналита са същите както когато RSD се използва за оценка на 101

храни и наука Таблица 2 Данни от проверка на повторяемостта на HPLC метода за определяне на кофеин в безалкохолни напитки

либрационата крива при малки концентрации на кофеин в резултат на което е получено следното линейно уравнение, y = 640074 + 403736.x , където y е площта на пика, а х е концентрацията на кофеин в mg/dm3. Изчислено е стандартното отклонение на остатъците (yresiduals) от регресионния анализ. Въз основа на стандартното отклонение на остатъците на площта на пика и наклона на калибрационната кривата (b=403736) е намерено, че за настоящия метод за определяне на кофеин в безалкохолни напитки чрез HPLC границата на откриване е 0,7 mg/dm3, а границата на количествено определяне е 2,4 mg/dm3.

Изводи

Таблица 3 Данни от проверка на възпроизводимостта в границите на лабораторията

повторяемостта. Възпроизводимостта в рамките на лабораторията на метода за определяне на кофеин в безалкохолни напитки е оценена като са използвани данните за концентрация на кофеин в пробите, анализирани при оценка на повторяемостта и резултатите от инжектиране на същите проби от друг оператор, в ден различен от първите анализи. Въз основа на средните стойности за концентрацията на кофеин, получени в двата дена е изчислено RSD за всяка проба. Данните са отразени в табл.3. Относителното стандартно отклонение варира от 0,8% до 1,4%. Това е значително по-малко от изискваните 5,3% при концентрация на аналита 100 mg/dm3 и 3,7% при концентрация на аналита 1000 mg/dm3 и потвърждава, че използваният метод за определяне на кофеин в безалкохолни напитки чрез HPLC е с много добра възпроизводимост в рамките на лабораторията (intermediate precision). Граница на откриване (LOD) и граница на количествено определяне (LOQ) Направен е регресионен анализ на данните от ка-

Осъществена е процедура по валидиране на HPLC метод за определяне на кофеин в безалкохолни напитки въз основа на данните за линейност, точност, повторяемост и възпроизводимост в рамките на лабораторията, при конкретните условията на метода. Изчислени са границата на откриване и границата на количествено определяне. Потвърдена е приложимостта на на HPLC метод за определяне на кофеин в безалкохолни напитки при конкретните условия на провеждане. Литература 1. БДС ISO5725-1 Точност (истинност и прецизност) на методи и резултати от измерване. Част 1: Общи принципи и определения.

2. Grembecka, M., P. Szeffer (2012) Simultaneous Determination of Caffeine and Aspartame in Diet Supplements and Non-Alcoholic Beverages Using LiquidChromatography Coupled to Corona CAD and UV-DAD Detectors. Food Anal.Methods, 5, p1010-1017.

3. Huber, L. (2012) Validation of Analytical Methods and Procedures. Available from http://www.labcompliance. com/tutorial/methods/default.aspx, access 11.2012.

4. Ken-Hong Chou (2006) Caffeine content of national and store brand carbonated beverages. A Thesis, Master of Science, Auburn, Alabama.

5. Merck (2013) Методи за изпитване на специфични проби, „Мерк България’ ЕАД, София 2013.

6. Prichard, Е. (2006) Quality assurance for chemical analysis (превод на български Соня Ганева). Available from: http://ncphp.government.bg/files/QUACHABG%20translation.pdf, access 09.2013.

7. Shrivastava, A., VB. Gupta (2011) Methods for the determination of limit of detection and limit of quantitation of the analytical methods. Chron Young Sci [serial online] 2011 [cited 2013 Apr 8];2:21-5. Available from: http:// www.cysonline.org/text.asp?2011/2/1/21/79345 , access 04.2013. За контакт с авторите: гл.ас.д-р Мария Кънева, Искра Върбанова, Радостина Трендафилова , доц.д-р Георги Костов, гл.ас.д-р Пламена Неделчева*, катедра „Технология на виното и пивото”, * катедра „Биохимия и молекулярна биология” , Университет по хранителни технологии, Пловдив 4002, бул.”Марица” № 26, тел. 032 603 796, e-mail: m_kaneva@abv.bg

Хранително-вкусова промишленост 4/15

33

кухня

50 неочаквани срещи в чинията Стил на контрасти – заек с кафе, зелен фасул с ванилия, зелка с кестени – това е най-новата френска мода в кухнята.. Една странна двойка Мари-Одил Брие (Marie-Odile Briet) и Херв Туле (Herve Tullet) – тя, главен редактор на женско списание, той многократно награждаван илюстратор на книги за деца – са обединили своята страст към необичайната кухня, в резултат на което се е появила книгата Вие вече опитахте ли? Всъщност с тази гастрономична тенденция може да се срещнете в заведението “L’Alcazar di rue Mazarine” във френската столица, а напоследък и на някои други места из Европа. Не е фюжън – прекалено сложна е, не е висше кулинарно изкуство – прекалено добре замислена е, не е и традиционна – прекалено скъпа е. „Това е една идея за кулинарни контрасти, които ни правят по-лакоми”, споделя Мари-Одил, която от години събира „абсурдни” рецепти, като например: мерлуза с банани (португалско вдъхновение), миди Saint Jacques с гроздова ракия (домашна), кускус с ягоди (по сенегалски), ананас с черен пипер или салатата с цвекло и клементини (единственият начин, по който можете да накарате деца, по-малки от десет години, да консумират цвекло). Всичките комбинации са завършени или почти, тъй като приготвянето им става по готварската книга Вие вече опитахте ли?. Предлагаме ви някои от тези новости, защото се присъединяваме към мнението на авторката: „Защо се готви? Защото готвенето е като игра, за удоволствие. Взема се от всичко по малко и се пробва”.

Лаврак с чай За 4 порции: 4 филета риба, 1 лъжица чай, 2 жълтъка, 15 грама сметана, 2 лъжици зехтин, пилаф от ориз басмати за гарнитура. Пригответе 10 г. чай, за предпочитане силен. Оставете го да се охлади. В тенджерка на много лек огън или, още по-добре, на парна баня, разбийте жълтъците и сметаната. Добавяйте бавно

34 4/15

чая лъжичка по лъжичка. Веднага щом се сгъсти, за около 15 минути варене, сосът е готов. Той не трябва да кипва. Преди да загасите котлона, в тиган със зехтин запържете леко филетата от лаврак. Сервирайте ги полети със сос, като не пропуснете да поставите на масата сосиера с останалия сос.

кухня

Кромид лук с портокал Съществуват многобройни версии на тази салата, идваща от Мароко. Но тя може да се открие и в книгата на Стендал „Пармският манастир” когато херцогиня Сансеверина я приготвя за граф Моска в началото на тяхната любовна връзка. За 6 порции: 6 портокала, 4-5 глави червен кромид лук, зехтин, фъстъчено олио, винен оцет, захар, сол и черен пипер. Обелете портокалите. Нарежете ги на тънки

резенчета. Направете същото и с кромидия лук. В дълбок съд наредете един слой резенчета от портокали. Поръсете ги със захар. Овкусете със сол и с черен пипер. Покрийте с един слой резенчета от кромид лук. Продължавайте да наслоявате до изчерпването на продуктите. Пригответе дресинг от 1/3 зехтин, 1/3 фъстъчено олио и 1/3 оцет. Полейте салатата. Покрийте с капак и оставете да престои поне 24 часа, като 2-3 дни е идеалното време.

Заек с кафе За 4-5 порции: един изчистен и нарязан на парчета заек, 2 глави кромид лук, една китка ароматни подправки, 20 сини сливи, ½ бутилка червено вино, една чаша силно кафе, ½ чаена лъжичка канела, зехтин, захар, брашно, сол и пипер. Един ден предварително в тенджера с малко олио сложете да се запържат парчетата заешко заедно с щипка захар, сол и пипер. Веднага, щом започнат да карамелизират, ги свалете от огъня.

Премахнете мазнината от готвенето. В същата тенджера с малко олио сложете да се запържи накълцания кромид лук. Добавете леко набрашнените парчета от заек, ароматните подправки и сливите. Сипете виното и сложете да заври. Добавете кафето и канелата. Намалете огъня. Оставете да ври 45 минути. На следващия ден продължете готвенето на лек огън още 30 минути. Сервирайте със салата от целина.



35 4/15

тенденции



Круши с шафран Крушите са превъзходни с пармезан, с пикантни сирена, като горгондзола, с всички видове кози сирена и, изобщо, с всякакви видове подправки. За 6 порции: 6 не много узрели круши, 1 г шафран, 100 мл акациев мед, ½ бутилка силно ликьорно бяло вино, 1 лимон. В тенджера сипете виното и меда. Добавете шафрана. Разбъркайте и сложете да кипне. Оставете да се вари 5 минути. Обелете крушите, оставяйки дръжките непокътнати. Натъркайте

36 4/15 телефон: 02/862 11 21

ги с разрязания на половина лимон. Подредете ги в тенджерата. Варете на умерен огън, поливайки ги от време на време със сиропа. С решетеста лъжица извадете крушите от тенджерата. Разположете ги в чиния за сервиране. Свалете сиропа от котлона, за да се сгъсти за десетина минути. След това залейте с него всяка от крушите. Оставете ястието да се охлади и сложете в хладилника. Сервира се добре охладено. Превод от италиански: Мая Гелева

бизнессправочник

® Производство и търговия на суровини и материали за сладкарството и хлебопроизводството Хасково 6300, ул. Васил Друмев 2 Б, п.к.5 тел.:0888 456 667; 0888 379 279; 0885 244 368 тел./факс: 038/62 26 00; 62 29 27 e-mail: alexandra_madlen@abv.bg www.alexandramadlen.com

Проектиране, технология, монтаж и сервиз на оборудване за хлебарство, сладкарство, пакетиращи машини, силозни стопанства и макарони 1303 Ñîôèÿ óë. „Áàëêàí“ 7-9Á òåë.: 02/ 931 00 57 ôàêñ: 02/ 931 07 42

Машини за пълнене и затваряне на stand up / doypack пакети на хранителни, козметични и нехранителни продукти. Продукти: Течни, гъсти, прахообразни и гранулирани Пакети с: винтови капачки, сламки, ципове и т.н. Гр. София Ул. Тодор Каблешков №53 Тел: 02/958 1307, 02/858 1149 email: info@danex2002.bg; www.danex2002.bg

èíæåíåðèíã

Машини и технологични линии за консервната промишленост. Топлообменници и изпарителни инсталации за всички отрасли.

6000 Стара Загора, ул. Христо Ботев 117 А, Тел: 042 622 201; 627379; 601870, Факс: 042 601374 e-mail: thi@mbox.contact.bg; sales@thermohran.com; www.thermohran.com

КемОксайд ООД Почистващи препарати и дезинфектанти за ХВП. Дезинфектант за питейна вода Eoxide LQ (0,75% разтвор на хлорен диоксид).

100% микробиологичен контрол, без никакви вредни остатъчни продукти от дезинфекцията. София 1616, кв. Бояна, ул. Кумата 77, секция 6, ап. 8 тел. / факс: 02 441 3080; моб. 0885 011 106 www.chemoxide.bg; info@chemoxide.bg We Source Your Success A member of INTERALLIS GROUP

ОБРАБОТКА НА ВОДИ

Омекотяване Филтруване Дехлориране  Декарбонизация  Обратна осмоза Премахване на нитрати и сулфати  UVдезинфекция  Озонатори  Деаератори Охладителни кули  Химикали за обработка на вода в котелни и охладителни системи  Почистване на котлен камък. Хидро-Хикс-България ООД тел. 032/ 677 394; тел./факс: 032/ 677 395 4004 гр. Пловдив, ул. Коматевско шосе” 168 Г e-mail: office@hydro-x-bg.com www.hydro-x-bg.com

Продуктовата ни Осигуряваме за листа включва: нашите партньори не само качествени Киселини и консерванти и ефективни Витамини и антиоксиданти суровини и добавки, Протеини и нишестета Фосфати и фосфатни блендове но и технологични Емулгатори решения за производството на Хидроколоиди Ензими и ензимни комплекси изделия с уникални Специализирани продукти за характеристики, вкус, структура и винопроизводството Подсладители външен вид. Аромати и вкусови подобрители София 1407, Ул. „Хенрих Ибсен“ 15, ет. 2, офис 2 t: 02 892 17 70~9, Bulgaria@globalgalax.com www.interallis.com, www.globalgalax.com

37 4/15

бизнессправочник Полидей-2 ООД

МИЛМЕКС ООД Шоколадена фабрика Милмекс

П роизводство на широка гама шоколадови изделия 2227 Божурище, бул. Европа 156, ПК 25 тел.: (02) 993 29 00, 490 12 36 факс: (02) 993 32 25, 490 12 3 e-mail: info@milmex.eu web: www.milmex.eu

Най-българското кисело мляко, кашкавали, топени сирена Карлово, с. Домлян, ул. Яне Сандански 8 Тел.: +359/ 319/64 30, +359/ 88/255 04 01 E-mail: polyday@mail.bg www.domlian.com

Висококачествени месни и млечни продукти с автентичен вкус 4027, гр. Пловдив, бул. “Васил Априлов” №180 телефон: 032 907 000 факс: 032 941 435 имейл: office@madjarov.bg

Хлебопроизводство и сладкарство ЕООД Троян

“Градус-1” ООД Производство на пилешко месо и пилешки продукти, разплодни яйца, еднодневни пилета. Богата гама охладени и замразени птичи продукти, полуфабрикати, деликатеси и колбаси.

Производство и доставка на хляб и тестени изделия

6000 Стара Загора, кв. Индустриален, П.К. 285; Тел.: 042 617101; e-mail: gradus@gradusbg.com

София, бул.”Самоковско шосе”№ 1 тел.: 02/ 979 0669 e-mail: еliaz@ gbg.bg www.eliaz-bg.com

УХТ, Пловдив

Производство на хляб и хлебни изделия, козунаци, погачи, дюнерпитки гр. Троян, п.к.5600 ул. Ген. Карцов №387 факс: 0670 62518 e-mail: troyahleb@abv.bg тел. за заявки: 0670 62762 моб. тел.: 0884 851478

ЗВЕЗДА АД

Катедра „Биотехнология” разполага със съвременна апаратура за извършване на: Микробиологични анализи на суровини, храни, напитки, фуражи и др. Биохимични и химични анализи на суровини, храни, напитки, фуражи и др. (микотоксини и други замърсители в храните); Качествено и количествено определяне на ГМО в растителни и животински суровини и хранителни продукти. За контакти: доц. д-р Ангел Ангелов бул. “Марица” 26, гр. Пловдив 4002 тел.: 032/ 603 608 ; факс 032/ 643 108 е-mail: angelov@uft-bio.com

“ДИ МИ Т ЪР МА Д Ж А РОВ-2” ЕООД

Производство на месни кулинарни заготовки - порционирани, замразени, готови за директно влагане, с насоченост конвектомати, скари и фритюри в търговски вериги.

ISO 9001:2008. Варна, ул. “Лиляна Ставрева” 8, Произв. база: бул. “Хр. Смирненски” № 33, тел.: 052/511 479; 511 480; тел/факс:052/511 437

Изкупуване и преработка на маслодайни суровини, производство на растителни хранителни масла, мастни киселини и шротове, изкупуване на селскостопански продукти, търговска дейност в страната и чужбина.

5855 Долна Митрополия, индустриална зона тел.: 064/908 000; 908 006 факс:064/ 908 001; 908 006 e-mail: zvezda_bg@mail.bg, www.zvezda-bg.com

РОСА АД

БИСЕР ОЛИВА АД

ПЛИСКА ОЙЛ ЕООД

Производство на растителни масла, експелер, екобрикети и мастни киселини

Производство на растителни масла, слънчогледов шрот, лецитин и мастни киселини

Производство на растителни масла, експелер, пелети

7800 Попово, ул. “Алеко Константинов” 4 тел.: 0608/ 47 991, 42 108 факс: 0608/ 47 957 e-mail: rosa_ad1918@mbox.contact.bg

6000 Стара Загора, кв. “Индустриален” тел.: 042/ 60 09 18, факс: 042/ 60 03 82 e-mail: biser@biseroliva.bg www.biseroliva.bg

38 4/15

9700 Шумен, ул.”Драгоман” 9, П.К.145 тел.: 054/ 86 34 98, факс: 054/ 83 06 87 e-mail: pliska@ro-ni.net

бизнессправочник

Производство и пакетаж на богата гама от подправки, десертни кремове, кисели, сухи супи и др. РАДИКОМ 4147 Калековец, ул. Независимост 21 Тел. 032/ 624 435 Тел./ факс 032/ 620 068 e-mail: office@radikom-bg.com www. radikom-bg.com

БУРДЕНИС-93 ООД

Производство на колбаси и месни деликатеси Свиленград 6500 ул. “23 септември” 73 тел./факс: 0379 71 660 е-mail: office@burdenis93.com www.burdenis93.com

ЕЛИТ-МЕС Минев-РодопаВ.Т. ООД Производство на малотрайни, трайни варено-пушени колбаси и суровосушени месни деликатеси Велико Търново, ул. Гара Трапезица 11 Тел: +359 62 612 124 Факс: +359 62 612 133 E-mail: elit_mes@mail.bg http://elitmes.bg ABL ЕООД

“ЗЕНА” ООД Пълна гама санитарни помпи от неръждаема стомана, устройства за обливане и миене, бъркалки. Пълна гама арматура и принадлежности от неръждаема стомана. Пластмасови блок форми за сирене. Хомогенизатори и сепаратори.

6300 Хасково, пл. Общински 5 тел./факс: 038/ 626 042 склад тел.: 038/ 620 256 e-mail: zena@zena-bg.com; www.zena-bg.com

АКУМПЛАСТ АД

Аромати и овкусители за ХВП, вина, високоалкохолни напитки и коктейли и за козметиката. Представител на IPRA FRANCE

Широк асортимент от каси за хляб и хлебни изделия, хранителни продукти, месо и колбаси, плодове и зеленчуци, растителни масла, бира, безалкохолни напитки и минерална вода. Кутии за технологично зреене на бяло

София, Бюро Банкя ул. Н. Вапцаров 59 тел./факс 02/ 997 6676 088 820 8302 е-mail: abl.zvetka@abv.bg

Добрич 9300 ул. Свещеник П. Атанасов №20, ПК154 тел.: 058/ 602 793; факс: 058/ 602 792 e-mail: office@akumplast.com www.akumplast.com

саламурено сирене.

Хайпро България ООД

МИКРОАРТ-7 OOД

Производство на фуражи, концентрати за фуражи, яйца и стокови носачки

Производство на колбаси и месни деликатеси по немски рецепти

5200 Павликени, ул. Дъскотско шосе 6, тел.: 0610 52669, факс: 0610 52670; e-mail: office@hipro.bg www.hipro.bg

5930 Белене, ул. “Люлин” 4, П.К. 107 тел.: 0658 32 780 факс: 0658 36 820 e-mail: microart7@vip.bg www.microart7.com

9354 Дончево, обл. Добрич, тел.: 058 625534, 626612, факс: 058 622766 e-mail: zora@netplusdb.bg www.zora-donchevobg.com

ДЕН ООД

КИПС ЕООД

СВИНЕКОМПЛЕКС ГОЛЯМО ВРАНОВО ИНВЕСТ АД

Отглеждане на свине, месопреработка и месодобив

Производство на сурово слънчогледово масло, слънчогледово кюспе и шрот.

5800 Плевен, ул. “Републиканска” 10 фабрика: Милковица моб.: 088/ 850 64 38 e-mail:info@denltd.com

Производство, преработка и търговия на яйца, пилета и птичи продукти

6600 Кърджали, Промишлена зона - район ж.п. гара тел.: 0361/ 62 227; 62 228 e-mail: kip@mail.bg

Голямо Враново 7065, ул. Русенски път №1 тел. /факс: 082 82 67 74; тел.: 082 82 67 73; 0886 319 544 e-mail: office@svk-invest.com

39 4/15

И от TUTTOFOOD 2015 се върнахме с награда Най-голямото изложение за храни в Италия TUTTOFOOD 2015 отвори врати почти едновременно със световния форум Експо 2015. Обединява ги не само близостта, но и общата тема – храна. Експо 2015 ще се провежда от 1 май до 31 октомври под мотото „Да изхраним планетата, енергия за живот”. Във форума на площ от 1,1 млн. кв. м участват повече от 140 държави, а броят на посетителите се очаква да достигне 20 млн. души. Уникално красиви павилиони, проектирани с много фантазия, въплътили в архитектурата и интериора си национален дух, култура и традиция на страната, която представляват, събират възхитените погледи на посетителите. България също трябваше да се представи на Експо 2015 със селското си стопанство, хранителната индустрия и наука, да даде идеи за устойчиво развитие на тези сектори, но уви, за пръв ние няма да имаме павилион „поради липса на средства” обявиха от правителството. За радост в другото изложение – TUTTOFOOD 2015, нещата не стояха така. Макар и в последния момент Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП) беше успяла да организира на националния ни щанд 26 български фирми, производители на храни. Имаше представители от всички сектори по хранителната верига производители на хляб, сладкарство и сладолед, месо, месни и млечни продукти, консерви, вино, вода и други. Панаирът нараства с всяка изминала година, като тази година TUTTOFOOD 2015 е обособен в 10 павилиона на обща площ от 180 000 кв.м. и събира под един покрив за полезни бизнессрещи 2838 производители на храни с 2100 търговци от цял свят. С тазгодишното си издание Панаирът се нарежда на трето място сред световните хранителни изложения. Много силно представени бяха също и търговските асоциации, а всяка област на Италия присъстваше и със своята специализирана за отрасъла неправителствена структура. Тук е мястото да си зададем въпроса, кога най сетне и ние ще се убедим в ползата от обединението. Писали сме много за клъстерите, за кооперирането и ползата от тях, но щом едно правителство е решило да откаже представянето на страната ни на найголемия световен форум, какво да кажем за един отрасъл от нейната индустрия. Но да не завършвам песимистично, още повече, че имаме и хубави новини. Надежда, че нещата не са съвсем отчайващи ми даде информацията, че известната българска фирма „Витанеа“ от Пловдив не само бе номинирана измежду 700 фирми кандидати, но и спечели една от престижните наградите на TUTTOFOOD 2015. Виолета Георгиева

С благодарност към Италианската търговска камара в България, по чиято покана бе осъществено посещението на изложенията.

40 4/15

ФЕДЕРАЦИЯТА НА НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИТЕ СЪЮЗИ (ФНТС) е творческо-професионално, научно-просветно, неправителствено, неполитическо сдружение с нестопанска цел на юридически лица – съсловни организации, регистрирани по ЗЮЛНЦ, в които членуват инженери, икономисти и други специалисти от областта на науката, техниката, икономиката и земеделието. ФНТС е съучредител и член на Световната федерация на инженерните организации (WFEO). ФНТС членува и в Европейската федерация на националните инженерни асоциации (FEANI). ФНТС е член на Постоянната конференция на инженерните организации от Югоизточна Европа (CO.P.I.C.E.E.), Глобалният Договор на ООН, Европейски млади инженери (EYE). ФНТС осъществява двустранно сътрудничество със сродни организации от редица страни.  ФНТС обединява 19 национални сдружения – научно-технически съюзи (НТС) и 34 териториални сдружения – ТС на НТС, в които членуват над 15 000 специалисти от цялата страна.  ФНТС е собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност "ИНОВАТИКС" ЕООД с предмет на работа инженерно-внедрителска дейност.  Към ФНТС функционира Център за професионално обучение, лицензиран от НАПОО към Министерски съвет на Република България. Контакти с Център за професионално обучение: + 359 2 989 33 79; e-mail: kvvo@fnts.bg Дом на науката и техниката – град София, предлага зали под наем на атрактивни цени, прекрасни условия за провеждане на научно-технически мероприятия, международни симпозиуми, конгреси, конференции, курсове, концерти, коктейли и др. Предлагаме ви зали с площ от 39 м2 до 200 м2. Контакти за зали и офиси под наем: инж. Марин Антонов: + 359 2 987 72 30; + 359 878 703 669; e-mail: m.antonov@fnts.bg инж. Валентин Ставрев: + 359 2 986 16 81; + 359 878 703 720; e-mail: vstavrev2@hotmail.com инж. Невена Дончева: + 359 2 986 16 81; + 359 878 703 714; e-mail: n.doncheva@fnts.bg

ФНТС, София 1000, ул. “Г.С.Раковски” №108, http://www.fnts.bg/