КОВИД 19 – ВЕЛИКОТО ЗАНУЛЯВАНЕ

КОВИД 19 – ВЕЛИКОТО ЗАНУЛЯВАНЕ/(РЕСЕТ) КЛАУС ШВАБ , ТИЕРИ МАЛЕРЕТ МАШИНЕН ПРЕВОД НА БЪЛГАРСКИ

СЪДЪРЖАНИЕ ВЪВЕДЕНИЕ 1. MACRO RESET 1.1. Концептуална рамка - Три определящи характеристики на днешния свят 1.1.1. Взаимозависимост 1.1.2. Скорост 1.1.3. Сложност 1.2. Икономическо нулиране 1.2.1. Икономиката на COVID-19 1.2.1.1. Несигурност 1.2.1.2. Икономическата заблуда да се пожертват няколко живота, за да се спаси растежът 1.2.2. Растеж и заетост 1.2.2.1. Икономически растеж 1.2.2.2. Заетост 1.2.2.3. Как би могъл да изглежда бъдещият растеж 1.2.3. Фискална и парична политика 1.2.3.1. Дефлация или инфлация?

1.2.3.2. Съдбата на щатския долар 1.3. Обществено пренастройване 1.3.1. Неравенства 1.3.2. Социални вълнения 1.3.3. Завръщането на "голямото" правителство 1.3.4. Общественият договор 1.4. Геополитическо пренастройване

1.4.1. Глобализация и национализъм 1.4.2. Глобално управление 1.4.3. Нарастващото съперничество между Китай и САЩ 1.4.4. Нестабилни и провалящи се държави 1.5. Презареждане на околната среда 1.5.1. Коронавирусът и околната среда 1.5.1.1. Природа и зоонозни заболявания 1.5.1.2. Замърсяване на въздуха и риск от пандемия 1.5.1.3. Затваряне и въглеродни емисии 1.5.2. Въздействие на пандемията върху изменението на климата и други политики в областта на околната среда 1.6. Технологично възстановяване 1.6.1. Ускоряване на цифровата трансформация 1.6.1.1. Потребителят 1.6.1.2. Регулаторният орган 1.6.1.3. Фирмата 1.6.2. Проследяване на контакти, проследяване на контакти и наблюдение 1.6.3. Риск от дистопия 2. МИКРОРЕГУЛИРАНЕ (ПРОМИШЛЕНОСТ И БИЗНЕС) 2.1. Микротенденции 2.1.1. Ускоряване на цифровизацията 2.1.2. Устойчиви вериги за доставки 2.1.3. Правителства и бизнес 2.1.4. Капитализъм на заинтересованите страни и ESG 2.2. Възстановяване на индустрията 2.2.1. Социално взаимодействие и деензификация 2.2.2. Промени в поведението - постоянни срещу преходни

2.2.3. Устойчивост 3. ИНДИВИДУАЛНО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ 3.1. Преосмисляне на нашата човечност 3.1.1. По-добрите ангели в нашата природа... или не 3.1.2. Морален избор 3.2. Психично здраве и благополучие 3.3. Промяна на приоритетите 3.3.1. Творчество 3.3.2. Време 3.3.3. Потребление 3.3.4. Природа и благосъстояние ЗАКЛЮЧЕНИЕ БЛАГОДАРНОСТИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ

ВЪВЕДЕНИЕ Световната криза, предизвикана от пандемията от коронавируси, няма аналог в съвременната история. Не можем да бъдем обвинени в хипербола, когато казваме, че тя вкарва света като цяло и всеки от нас поотделно в най-трудните времена, с които сме се сблъсквали от поколения насам. Това е нашият определящ момент - ще се справяме с последиците от него в продължение на години и много неща ще се променят завинаги. То води до икономически сътресения от монументален мащаб, създава опасен и нестабилен период на множество фронтове - политически, социален, геополитически - поражда дълбока загриженост за околната среда и също така разширява обхвата (вреден или не) на технологиите в живота ни. Нито една индустрия или бизнес няма да бъде пощадена от въздействието на тези промени. Милиони компании рискуват да изчезнат, а много отрасли са изправени пред несигурно бъдеще; няколко от тях ще процъфтяват. В индивидуален план за много хора животът, който винаги са познавали, се разпада с тревожна скорост. Но дълбоките, екзистенциални кризи също благоприятстват самоанализа и могат да крият потенциал за трансформация. Линиите на разлома в света най-вече социалното разделение, липсата на справедливост, отсъствието на сътрудничество, провалът на глобалното управление и лидерство - сега са разкрити както никога досега и хората усещат, че е дошло времето за преоткриване. Ще се появи нов свят, чиито контури трябва да си представим и очертаем. Към момента на изготвяне на настоящия доклад (юни 2020 г.) пандемията продължава да се задълбочава в световен мащаб. Много от нас се чудят кога нещата ще се нормализират. Краткият отговор е: никога. Нищо никога няма да се върне към "нарушеното" усещане за нормалност, което преобладаваше преди кризата, защото пандемията от коронавируси бележи фундаментална точка на пречупване в нашата глобална траектория. Някои анализатори я наричат голямо раздвоение, други говорят за дълбока криза с "библейски" размери, но същността остава същата: светът, какъвто го познавахме в първите месеци на 2020 г., вече не съществува, разтворен в контекста на пандемията. Предстоят радикални промени с такива последици, че някои специалисти наричат ерата "преди коронавируса" (BC) и "след коронавируса" (AC). Ще продължим да бъдем изненадвани както от бързината, така и от неочакваното естество на тези промени - тъй като те се сливат помежду си, ще предизвикват последствия от втори, трети, четвърти и по-висок порядък, каскадни ефекти и непредвидени резултати. По този начин те ще оформят "ново нормално", коренно различно от това, което постепенно ще оставим зад гърба си. Много от нашите вярвания и предположения за това как светът би могъл или би трябвало да изглежда, ще бъдат разрушени в този процес. Въпреки това широките и радикални изказвания (като "всичко ще се промени") и чернобелият анализ "всичко или нищо" трябва да се прилагат с голямо внимание. Разбира се, реалността ще бъде много по-нюансирана. Сама по себе си пандемията може и да не преобрази напълно света, но вероятно ще ускори много от промените, които вече са се

случвали преди нейното избухване и които на свой ред ще задвижат други промени. Единствената сигурност: промените няма да са линейни и ще преобладават резки прекъсвания. COVID-19: Голямото пренастройване е опит да се идентифицират и осветлят предстоящите промени, както и да се даде скромен принос по отношение на очертаването на това, на какво би могла да прилича тяхната по-желана и устойчива форма. Нека да започнем, като поставим нещата в перспектива: човешките същества съществуват от около 200 000 години, най-старите бактерии - от милиарди години, а вирусите - от поне 300 милиона години. Това означава, че най-вероятно пандемиите винаги са съществували и са били неразделна част от човешката история, откакто хората са започнали да пътуват; през последните 2000 години те са правило, а не изключение. Поради своята разрушителна същност епидемиите в историята са се доказали като сила за трайни и често радикални промени: предизвиквали са бунтове, сблъсъци на населението и военни поражения, но също така са стартирали иновации, преначертавали са национални граници и често са проправяли пътя на революциите. Епидемиите принуждават империите да променят курса си - като Византийската империя, поразена от Юстиниановата чума през 541-542 г. - а някои дори да изчезнат напълно - когато императорите на ацтеките и инките умират заедно с повечето си поданици от европейските микроби. Освен това авторитетните мерки, които се опитват да ги ограничат, винаги са били част от арсенала на политиката. Така че няма нищо ново в затварянето и блокирането, наложени на голяма част от света, за да се справи с COVID-19. Те са били обичайна практика в продължение на векове. Най-ранните форми на затваряне идват с карантините, въведени в опит да се овладее Черната смърт, която между 1347 и 1351 г. убива около една трета от всички европейци. Произлизаща от думата quaranta (която на италиански означава "четиридесет"), идеята за затваряне на хора за 40 дни се заражда, без властите да разбират какво всъщност искат да ограничат, но мерките са една от първите форми на "институционализирано обществено здраве", която спомага за легитимирането на "натрупването на власт" от страна на модерната държава. [1] Периодът от 40 дни няма медицинска основа; той е избран по символични и религиозни причини: и в Стария, и в Новия завет често се споменава числото 40 в контекста на пречистването - по-специално 40-те дни на Великия пост и 40-те дни на потопа в Битие. Разпространението на инфекциозни болести има уникалната способност да подклажда страх, тревога и масова истерия. По този начин, както видяхме, то поставя на изпитание и социалното ни сближаване и колективния капацитет за справяне с кризата. По своята същност епидемиите водят до разделение и травмиране. Това, срещу което се борим, е невидимо; нашето семейство, приятели и съседи могат да станат източници на зараза; онези ежедневни ритуали, които ценим, като среща с приятел на обществено място, могат да се превърнат в средство за предаване на инфекцията; а органите, които се опитват да ни предпазят, като налагат мерки за ограничаване, често се възприемат като представители на потисничеството. През цялата история важният и повтарящ се модел е

бил да се търсят козове на изкупителната жертва и вината да се стоварва твърдо върху външния човек. В средновековна Европа евреите почти винаги са били сред жертвите на най-известните погроми, провокирани от чумата. Един трагичен пример илюстрира това: през 1349 г., две години след като Черната смърт започва да върлува из континента, в Страсбург на Свети Валентин евреите, които са обвинени, че разпространяват чумата, като замърсяват кладенците в града, са помолени да се покръстят. Около 1000 души отказали и били изгорени живи. През същата година еврейските общности в други европейски градове са унищожени, което ги принуждава масово да мигрират в източната част на Европа (в Полша и Русия), като по този начин трайно променят демографската картина на континента. Това, което е вярно за европейския антисемитизъм, се отнася и за възхода на абсолютистката държава, постепенното отстъпление на църквата и много други исторически събития, които в немалка степен могат да се припишат на пандемиите. Промените са толкова разнообразни и широко разпространени, че водят до "края на епохата на подчинението", слагат край на феодализма и крепостничеството и поставят началото на епохата на Просвещението. Казано по-просто: "Черната смърт може би е била непризнатото начало на модерния човек". [2] Ако чумата в средновековния свят е могла да предизвика такива дълбоки социални, политически и икономически промени, може ли пандемията COVID-19 да отбележи началото на подобен поврат с дълготрайни и драматични последици за днешния ни свят? За разлика от някои минали епидемии, COVID-19 не представлява нова екзистенциална заплаха. Тя няма да доведе до непредвиден масов глад или големи военни поражения и смяна на режими. Цели популации няма да бъдат нито изтребени, нито разселени в резултат на пандемията. Това обаче не е равнозначно на успокояващ анализ. В действителност пандемията драматично изостря вече съществуващи опасности, на които твърде дълго не успявахме да се противопоставим адекватно. Тя също така ще ускори тревожните тенденции, които са се натрупвали в продължение на продължителен период от време. За да започнем да разработваме смислен отговор, се нуждаем от концептуална рамка (или проста мисловна карта), която да ни помогне да осмислим предстоящото и да ни насочи към осмислянето му. Прозренията, които предлага историята, могат да бъдат особено полезни. Ето защо толкова често търсим успокояваща "мисловна котва", която да ни служи за ориентир, когато сме принудени да си зададем трудни въпроси за това какво ще се промени и в каква степен. По този начин търсим прецеденти с въпроси като: Дали пандемията прилича на испанския грип от 1918 г. (който според оценките е убил над 50 милиона души по света в три последователни вълни)? Може ли да прилича на Голямата депресия, започнала през 1929 г. Има ли прилика с психологическия шок, причинен от 11 септември? Има ли прилика с това, което се случи с атипичната пневмония през 2003 г. и H1N1 през 2009 г. (макар и в различен мащаб)? Възможно ли е да прилича на голямата финансова криза от 2008 г., но много по-голяма? Правилният, макар и нежелан, отговор на всички тези въпроси е: не! Нито едно от тях не отговаря на обхвата и модела на човешкото страдание и икономическите разрушения, причинени от настоящата пандемия.

По-специално икономическите последици не приличат на никоя криза в съвременната история. Както отбелязаха много държавни и правителствени ръководители в разгара на пандемията, ние сме във война, но с невидим враг, разбира се, в метафоричен смисъл: "Ако това, което преживяваме, наистина може да се нарече война, то със сигурност не е типична война. В края на краищата днешният враг е общ за цялото човечество". [3] При това положение Втората световна война дори и така би могла да бъде една от найподходящите ментални котви в усилията да се прецени какво предстои. Втората световна война е квинтесенцията на трансформационната война, която предизвиква не само фундаментални промени в световния ред и световната икономика, но и води до радикални промени в социалните нагласи и убеждения, които в крайна сметка проправят пътя за радикално нови политики и разпоредби на обществения договор (като например жените да се присъединят към работната сила, преди да станат избиратели). Очевидно е, че между пандемията и войната има фундаментални различия (които ще разгледаме подробно на следващите страници), но мащабът на тяхната трансформираща сила е сравним. И двете имат потенциала да се превърнат в трансформационна криза с невъобразими досега размери. Трябва обаче да се пазим от повърхностни аналогии. Дори в най-лошия ужасяващ сценарий COVID-19 ще убие много по-малко хора, отколкото са убили големите епидемии, включително черните смъртни случаи, или Втората световна война. Освен това днешната икономика не прилича на тези от миналите векове, които са разчитали на ръчен труд и земеделска земя или на тежка промишленост. В днешния силно взаимосвързан и взаимозависим свят обаче въздействието на пандемията ще надхвърли значително (вече зашеметяващите) статистически данни, свързани "просто" със смъртността, безработицата и фалитите.

COVID-19: Голямото пренастройване е написан и публикуван в разгара на криза, чиито последици ще се проявяват в продължение на много години. Не е чудно, че всички се чувстваме малко объркани - чувство, което е много разбираемо, когато настъпи екстремен шок, носещ със себе си тревожната увереност, че резултатите от него ще бъдат едновременно неочаквани и необичайни. Тази странност е добре уловена от Албер Камю в романа му "Чумата" от 1947 г. : "И все пак всички тези промени бяха в известен смисъл толкова фантастични и бяха извършени толкова прибързано, че не беше лесно да се смята, че те могат да имат някаква трайност." [4] Сега, когато немислимото е надвиснало над нас, какво ще се случи по-нататък, непосредствено след пандемията и след това в обозримото бъдеще? Разбира се, твърде рано е да се каже с разумна точност какво ще доведе COVID-19 до "съдбоносни" промени, но целта на тази книга е да предложи някои последователни и концептуално обосновани насоки за това, което може да предстои, и то по възможно найизчерпателния начин. Нашата цел е да помогнем на читателите да разберат многостранното измерение на предстоящите промени. Най-малкото, както ще твърдим, пандемията ще ускори системните промени, които вече бяха очевидни преди кризата:

частичното отстъпление от глобализацията, нарастващото разединение между САЩ и Китай, ускоряването на автоматизацията, опасенията от засилено наблюдение, нарастващата привлекателност на политиките за благосъстояние, нарастващият национализъм и последващият страх от имиграцията, нарастващата сила на технологиите, необходимостта фирмите да имат още по-силно онлайн присъствие, както и много други. Но тя може да надхвърли обикновеното ускорение, като промени неща, които преди това са изглеждали непроменими. По този начин тя може да предизвика промени, които биха изглеждали немислими преди пандемията, като например нови форми на парична политика, като например хеликоптерни пари (които вече са факт), преосмисляне/преизчисляване на някои от нашите социални приоритети и засилено търсене на общото благо като политическа цел, придобиване на политическа сила на понятието за справедливост, радикални мерки в областта на благосъстоянието и данъчното облагане и драстични геополитически промени. По-общо казано, възможностите за промяна и произтичащия от нея нов ред сега са неограничени и зависят само от нашето въображение, за добро или за лошо. Обществата биха могли да станат по-егалитарни или по-авторитарни, по-солидарни или поиндивидуалистични, предпочитащи интересите на малцина или на мнозина; икономиките, когато се възстановят, биха могли да поемат по пътя на по-голямото приобщаване и да бъдат по-съобразени с потребностите на нашите глобални общности или да се върнат към предишното си функциониране. Разбирате за какво става дума: трябва да се възползваме от тази безпрецедентна възможност да преосмислим нашия свят, за да го направим по-добър и по-устойчив, когато излезе от другата страна на кризата. Наясно сме, че опитът да обхванем обхвата и широтата на всички въпроси, разгледани в тази книга, е огромна задача, която може би дори няма да е възможна. Темата и всички свързани с нея несигурности са огромни и биха могли да запълнят страниците на публикация, пет пъти по-голяма от тази. Но нашата цел беше да напишем сравнително кратка и проста книга, която да помогне на читателя да разбере какво предстои в множество области. За да прекъснем възможно най-малко потока на текста, справочната информация се появява в края на книгата, а преките атрибуции са сведени до минимум. Публикувана в разгара на кризата и когато се очакват нови вълни на заразяване, тя непрекъснато ще се развива, за да отчита променящия се характер на материята. Бъдещите издания ще бъдат актуализирани с оглед на новите констатации, най-новите изследвания, преразгледаните политически мерки и постоянната обратна връзка с читателите. Този том е хибрид между лека академична книга и есе. Той включва теория и практически примери, но е предимно обяснителен, съдържащ много предположения и идеи за това как би могъл и може би трябва да изглежда светът след пандемията. Тя не предлага нито

прости обобщения, нито препоръки за един свят, който преминава към ново нормално състояние, но вярваме, че ще бъде полезна. Тази книга е структурирана в три основни глави, които предлагат панорамен преглед на бъдещия пейзаж. В първата се оценява какво ще бъде въздействието на пандемията върху пет основни макрокатегории: икономически, обществени, геополитически, екологични и технологични фактори. Във втората се разглеждат последиците в микроравнище, върху конкретни отрасли и дружества. В третата се изказват хипотези за естеството на възможните последици на индивидуално ниво.

1. MACRO RESET Първият етап от нашето пътешествие преминава през пет макрокатегории, които предлагат цялостна аналитична рамка, за да разберем какво се случва в днешния свят и как той може да се развие. За улеснение на четенето пътуваме тематично през всяка от тях поотделно. В действителност те са взаимозависими, откъдето и започваме: мозъкът ни кара да мислим линейно, но светът, който ни заобикаля, е нелинеен, т.е.: сложен, адаптивен, бързо развиващ се и двусмислен.

1.1. Концептуална рамка - Три определящи характеристики на днешния свят Пренастройването на макроравнище ще се осъществи в контекста на трите преобладаващи светски сили, които оформят днешния ни свят: взаимозависимост, скорост и сложност. Това трио упражнява своята сила, в по-малка или по-голяма степен, върху всички нас, независимо от това кой или къде се намираме.

1.1.1. Взаимозависимост Ако само една дума трябва да дестилира същността на XXI век, тя би трябвало да бъде "взаимозависимост". Страничен продукт на глобализацията и технологичния прогрес, тя по същество може да се определи като динамика на взаимна зависимост между елементите, които изграждат дадена система. Фактът, че глобализацията и технологичният прогрес напреднаха толкова много през последните няколко десетилетия, накара някои специалисти да заявят, че светът вече е "хиперсвързан" - вариант на взаимозависимостта на стероиди! Какво означава тази взаимозависимост на практика? Просто, че светът е "конкатен": свързан помежду си. В началото на 2010 г. Кишор Махбубани, академик и бивш дипломат от Сингапур, улови тази реалност с метафора за лодка: "7-те милиарда души, които населяват планетата Земя, вече не живеят в повече от сто отделни лодки [държави]. Вместо това всички те живеят в 193 отделни кабини на една и съща лодка." По думите му това е една от най-големите трансформации в историята. През 2020 г. той доразвива тази метафора в контекста на пандемията, като пише "Ако ние, 7,5 милиарда души, сега сме заклещени заедно на заразен с вирус круизен кораб, има ли смисъл да почистваме и мием само личните си каюти, като пренебрегваме коридорите и въздушните кладенци навън, през които вирусът се придвижва? Отговорът е ясен: не. И все пак ние правим точно това. ... Тъй като сега сме в една и съща лодка, човечеството трябва да се погрижи за глобалната лодка като цяло". [5] Взаимозависимият свят е свят на дълбока системна свързаност, в който всички рискове си влияят взаимно чрез мрежа от сложни взаимодействия. В такива условия твърдението, че даден икономически риск ще се ограничи само в икономическата сфера или че даден екологичен риск няма да има отражение върху рискове от различно естество

(икономически, геополитически и т.н.), вече не е състоятелно. Всички се сещаме за икономически рискове, които се превръщат в политически (като например рязко нарастване на безработицата, което води до социални вълнения), или за технологични рискове, които мутират в обществени (като например въпросът за проследяване на пандемията по мобилните телефони, който провокира обществена реакция). Когато се разглеждат поотделно, отделните рискове - независимо дали имат икономически, геополитически, обществен или екологичен характер - създават фалшивото впечатление, че могат да бъдат овладени или смекчени; в реалния живот системната свързаност показва, че това е изкуствена конструкция. В един взаимозависим свят рисковете се усилват един друг и по този начин имат каскадни ефекти. Ето защо изолацията или ограничаването не могат да се съчетават с взаимозависимостта и взаимосвързаността. Графиката по-долу, взета от Доклада на Световния икономически форум за глобалните рискове 2020 г. [6], ясно показва това. Тя илюстрира взаимосвързания характер на рисковете, пред които сме изправени колективно; всеки отделен риск винаги се слива с рисковете от собствената си макрокатегория, но също така и с отделните рискове от другите макрокатегории (икономическите рискове са представени в синьо, геополитическите - в оранжево, обществените - в червено, екологичните - в зелено, а технологичните - в лилаво). По този начин всеки отделен риск има потенциала да предизвика рикошет ефект, като провокира други рискове. Както става ясно от графиката, рискът "инфекциозни болести" със сигурност ще има пряко въздействие върху "провал на глобалното управление", "социална нестабилност", "безработица", "фискални кризи" и "принудителна миграция" (и това са само някои от тях). Всеки от тях на свой ред ще окаже влияние върху други индивидуални рискове, което означава, че индивидуалният риск, от който започва веригата от ефекти (в този конкретен случай "инфекциозните болести"), в крайна сметка засилва много други рискове не само в собствената си макрокатегория (обществени рискове), но и в останалите четири макрокатегории. Това показва явлението "заразяване чрез системна свързаност". В следващите подглави ще разгледаме какво може да означава рискът от пандемия от икономическа, обществена, геополитическа, екологична и технологична гледна точка.

Източник: Световен икономически форум, Доклад за глобалните рискове 2020, Фигура IV: Карта на взаимовръзките на глобалните рискове 2020, Проучване на Световния икономически форум за възприемане на глобалните рискове 2019-2020 г.

Взаимозависимостта има важен концептуален ефект: тя отменя "силовото мислене". Тъй като сливането и системната свързаност са това, което в крайна сметка има значение, разглеждането на даден проблем или оценката на даден въпрос или риск изолирано от останалите е безсмислено и безполезно. В миналото това "мислене на парче" отчасти обяснява защо толкова много икономисти не успяха да предвидят кредитната криза (през 2008 г.) и защо толкова малко политолози предвидиха настъпването на Арабската пролет (през 2011 г.). Днес проблемът е същият и с пандемията. Епидемиолозите, специалистите по обществено здраве, икономистите, социолозите и всички останали учени и специалисти, които се занимават с това да помагат на вземащите решения да разберат какво предстои, трудно (а понякога и невъзможно) преминават границите на собствените си дисциплини. Ето защо решаването на сложни компромисни въпроси, като например ограничаване на развитието на пандемията срещу отваряне на икономиката, е толкова трудно. Обяснимо е, че повечето експерти в крайна сметка се разделят на все по-тесни области. Поради това им липсва разширеният поглед, необходим за свързване на многото различни точки, които дават по-пълна картина, от която вземащите решения отчаяно се нуждаят.

1.1.2. Скорост Гореизложеното категорично сочи с пръст технологичния прогрес и глобализацията като основни "виновници", отговорни за по-голямата взаимозависимост. Освен това те създадоха такава култура на непосредственост, че не е преувеличено да се твърди, че в днешния свят всичко се движи много по-бързо, отколкото преди. Ако трябва да се посочи само едно нещо, което да обясни това изумително нарастване на скоростта, това несъмнено ще бъде интернет. Повече от половината (52 %) от населението на света вече е онлайн, докато преди 20 години този дял е бил по-малко от 8 %; през 2019 г. по света са продадени над 1,5 милиарда смартфона - символ и вектор на скоростта, който ни позволява да бъдем достъпни навсякъде и по всяко време. Интернет на нещата (IoT) вече свързва 22 милиарда устройства в реално време - от автомобили до болнични легла, от електрически мрежи и помпи на водоснабдителни станции до кухненски фурни и земеделски напоителни системи. Очаква се през 2030 г. този брой да достигне 50 милиарда или повече. Други обяснения за нарастването на скоростта посочват елемента "оскъдност": тъй като обществата стават по-богати, времето става по-ценно и поради това се възприема като все по-оскъдно. Това може да обясни проучванията, които показват, че хората в богатите градове винаги ходят по-бързо, отколкото в бедните градове - те нямат време за губене! Независимо от причинно-следствената връзка, крайната цел на всичко това е ясна: като потребители и производители, съпрузи и родители, лидери и последователи всички ние сме подложени на постоянна, макар и прекъсната, бърза промяна.

Можем да видим скоростта навсякъде; независимо дали става въпрос за криза, социално недоволство, технологично развитие и внедряване, геополитически сътресения, финансови пазари и, разбира се, проявление на инфекциозни заболявания - всичко сега тече на бързи обороти. В резултат на това ние работим в общество, работещо в реално време, с натрапчивото усещане, че темпото на живот непрекъснато се увеличава. Тази нова култура на непосредственост, обсебена от бързината, се проявява във всички аспекти на живота ни - от веригите за доставки "точно навреме" до високочестотната търговия, от бързите запознанства до бързото хранене. Тя е толкова широко разпространена, че някои специалисти наричат това ново явление "диктатура на спешността". То наистина може да приеме крайни форми. Изследвания, проведени от учени в Microsoft, показват например, че забавянето с не повече от 250 милисекунди (четвърт от секундата) е достатъчно, за да може един уебсайт да загуби посещенията на своите "по-бързи" конкуренти! Общият резултат е, че срокът на годност на дадена политика, продукт или идея, както и жизненият цикъл на даден ръководител или проект, се свиват рязко и често непредсказуемо. Нищо не илюстрира това по-ярко от главоломната скорост, с която COVID-19 напредна през март 2020 г. За по-малко от месец от водовъртежа, предизвикан от зашеметяващата скорост, с която пандемията обхвана по-голямата част от света, сякаш се появи цяла нова ера. Смяташе се, че началото на епидемията е поставено в Китай малко по-рано, но експоненциалното глобално развитие на пандемията изненада много лица, вземащи решения, и по-голямата част от обществеността, тъй като по принцип ни е когнитивно трудно да разберем значението на експоненциалния растеж. Помислете за следното от гледна точка на "дните за удвояване": ако пандемията нараства с 30 % на ден (както COVID-19 направи около средата на март в някои от най-засегнатите страни), регистрираните случаи (или смъртните случаи) ще се удвоят за малко повече от два дни. Ако се разраства с 20 %, това ще отнеме между четири и пет дни, а ако се разраства с 10 %, това ще отнеме малко повече от седмица. Изразено по друг начин: на глобално ниво на COVID-19 са били необходими три месеца, за да достигне 100 000 случая, 12 дни, за да се удвои до 200 000 случая, четири дни, за да достигне 300 000 случая, а след това 400 000 и 500 000 случая са достигнати за по два дни. От тези цифри ни се завива свят изключителна скорост в действие! Експоненциалният растеж е толкова озадачаващ за познавателните ни функции, че често се справяме с него, като развиваме експоненциално "късогледство" [7], смятайки го за нищо повече от "много бърз". В известен експеримент, проведен през 1975 г., двама психолози установяват, че когато трябва да предвидим експоненциален процес, често го подценяваме 10 пъти. [8] Разбирането на тази динамика на растежа и силата на експоненциалните величини изяснява защо скоростта е такъв проблем и защо скоростта на намесата за ограничаване на темпа на растеж е толкова важна. Ърнест Хемингуей е разбирал това. В романа му "Слънцето също изгрява" двама герои водят следния разговор: "Как стигнахте до фалит?" Пита Бил. "По два начина", каза Майк. "Постепенно, а после внезапно." Същото обикновено се случва и при големите

системни промени и смущенията като цяло: нещата се променят отначало постепенно, а след това изведнъж. Очаквайте същото и за макрорегулирането. Скоростта не само приема крайни форми, но може да породи и обратни ефекти. "Нетърпението", например, е един от тях, чиито ефекти могат да се видят по подобен начин в поведението на участниците на финансовите пазари (с нови изследвания, които показват, че инерционната търговия, основана на скоростта, води до трайно отклонение на цените на акциите от тяхната фундаментална стойност или "правилна" цена) и в това на избирателите по време на избори. Последното ще има решаващо значение в ерата след пандемията. Правителствата по необходимост се нуждаят от известно време, за да вземат решения и да ги приложат: те са длъжни да вземат предвид много различни групи избиратели и конкуриращи се интереси, да балансират вътрешните проблеми с външни съображения и да получат законодателно одобрение, преди да задействат бюрократичната машина за изпълнение на всички тези решения. За разлика от тях избирателите очакват почти незабавни политически резултати и подобрения, които, когато не настъпят достатъчно бързо, водят до почти мигновено разочарование. Този проблем на асинхронност между две различни групи (политици и общественост), чиито времеви хоризонти се различават толкова значително, ще бъде остър и много труден за управление в контекста на пандемията. Скоростта на шока и (дълбочината) на причинената от него болка няма и не може да бъде съчетана със същата скорост от страна на политиката. Бързината също така накара много наблюдатели да установят фалшива еквивалентност, сравнявайки сезонния грип с COVID-19. Това сравнение, правено отново и отново през първите месеци на пандемията, беше подвеждащо и концептуално погрешно. Нека вземем за пример САЩ, за да затвърдим тезата и да разберем по-добре ролята на скоростта във всичко това. По данни на Центъра за контрол на заболяванията (CDC) през зимния сезон 2019-2020 г. от грип са се заразили между 39 и 56 млн. американци, а смъртните случаи са между 24 000 и 62 000. [9] За разлика от тях и по данни на университета "Джон Хопкинс" към 24 юни 2020 г. повече от 2,3 милиона души са били диагностицирани с КОВИД-19, а почти 121 000 души са починали. [10] Но сравнението спира дотук; то е безсмислено по две причини: 1) цифрите за грипа съответстват на приблизителната обща тежест на грипа, докато цифрите за COVID-19 са потвърдените случаи; и 2) сезонният грип се разпространява на "леки" вълни в продължение на (до шест) месеца по равномерен начин, докато вирусът COVID-19 се разпространява като цунами в горещи точки (в няколко града и региона, където се концентрира) и по този начин може да претовари и задръсти капацитета на здравеопазването, монополизирайки болниците в ущърб на пациентите, които не са с COVID-19. Втората причина - бързината, с която пандемията COVID-19 се разраства, и внезапността, с която се появяват клъстери - е от съществено значение и прави сравнението с грипа неуместно.

Скоростта е в основата на първата и втората причина: в огромното мнозинство от страните скоростта, с която епидемията се развиваше, направи невъзможно наличието на достатъчни възможности за тестване и след това претовари много национални здравни системи, оборудвани да се справят с предсказуем, повтарящ се и доста бавен сезонен грип, но не и със "свръхбърза" пандемия. Друга важна и далечна последица от скоростта е, че вземащите решения разполагат с повече информация и анализи от всякога, но с по-малко време за вземане на решение. За политиците и бизнес лидерите необходимостта от придобиване на стратегическа перспектива все по-често се сблъсква с ежедневния натиск за вземане на незабавни решения, особено очевиден в контекста на пандемията и подсилен от сложността, както ще видим в следващия раздел.

1.1.3. Сложност В най-простата си възможна форма сложността може да се определи като това, което не разбираме или ни е трудно да разберем. Що се отнася до сложната система, психологът Хърбърт Саймън я определя като "такава, съставена от голям брой части, които си взаимодействат по несложен начин". [11] Сложните системи често се характеризират с липса на видими причинно-следствени връзки между елементите им, което ги прави практически невъзможни за прогнозиране. Дълбоко в себе си усещаме, че колкото посложна е една система, толкова по-голяма е вероятността нещо да се обърка и да възникне и да се разпространи авария или отклонение. Сложността може да се измери приблизително с три фактора: "1) количеството на информационното съдържание или броят на компонентите в системата; 2) взаимовръзката - определена като динамика на взаимна отзивчивост - между тези части от информацията или компоненти; и 3) ефектът на нелинейност (нелинейните елементи често се наричат "критични точки"). Нелинейността е ключова характеристика на сложността, тъй като означава, че промяната само в един компонент на системата може да доведе до изненадващ и непропорционален ефект на друго място." [12] Именно поради тази причина моделите на пандемии толкова често дават широки диапазони от резултати: разликата в предположенията само по отношение на един компонент на модела може да повлияе драматично на крайния резултат. Когато чуем за "черни лебеди", "известни неизвестни" или "ефекти на пеперудата", става дума за нелинейност; затова не е изненадващо, че често свързваме сложността на света с "изненади", "турбулентност" и "несигурност". Например през 2008 г. колко "експерти" очакваха, че ипотечните ценни книжа с произход от Съединените щати ще осакатят банките по света и в крайна сметка ще доведат световната финансова система до ръба на колапса? А в първите седмици на 2020 г. колко от вземащите решения предвиждаха до каква степен една евентуална пандемия ще опустоши едни от най-сложните здравни системи в света и ще нанесе толкова големи щети на световната икономика?

Пандемията е сложна адаптивна система, включваща много различни компоненти или части от информация (толкова разнообразни, колкото биологията или психологията), чието поведение се влияе от такива променливи като ролята на компаниите, икономическите политики, правителствената намеса, политиката в областта на здравеопазването или националното управление. Поради тази причина тя може и трябва да се разглежда като "жива мрежа", която се адаптира към променящите се условия - не нещо, което е заложено в камък, а система от взаимодействия, която е едновременно сложна и адаптивна. Тя е сложна, защото представлява "котешка люлка" от взаимозависимости и взаимовръзки, от които произлиза, и адаптивна в смисъл, че нейното "поведение" се определя от взаимодействията между възлите (организациите, хората - нас!), които могат да станат объркани и "непокорни" по време на стрес (Ще се приспособим ли към нормите на затвора? Дали мнозинството от нас - или не - ще спазва правилата? и т.н.). Управлението (ограничаването, в конкретния случай) на една сложна адаптивна система изисква непрекъснато сътрудничество в реално време, но постоянно променящо се, между огромен брой дисциплини и между различни области в рамките на тези дисциплини. Само за да дам един широк и твърде опростен пример, ограничаването на пандемията от коронавирус ще изисква глобална мрежа за наблюдение, способна да идентифицира нови огнища веднага след възникването им, лаборатории на много места по света, които могат бързо да анализират нови вирусни щамове и да разработват ефективни лечения, големи ИТ инфраструктури, за да могат общностите да се подготвят и да реагират ефективно, подходящи и координирани политически механизми за ефективно прилагане на решенията, след като бъдат взети, и т.н. Важният момент е следният: всяка отделна дейност сама по себе си е необходима за справяне с пандемията, но е недостатъчна, ако не се разглежда във връзка с останалите. От това следва, че тази сложна адаптивна система е по-голяма от сумата на своите части. Нейната ефективност зависи от това колко добре работи като цяло, а тя е толкова силна, колкото е най-слабото ѝ звено. Много специалисти неправилно определиха пандемията COVID-19 като събитие от типа "черен лебед", просто защото тя проявява всички характеристики на сложна адаптивна система. Но в действителност това е събитие от типа "бял лебед" - нещо, което Насим Талеб изрично представя като такова в "Черният лебед", публикуван през 2007 г.: нещо, което в крайна сметка ще се случи с голяма доза сигурност. [13] Наистина! От години международни организации като Световната здравна организация (СЗО), институции като Световния икономически форум и Коалицията за иновации в областта на готовността за епидемии (CEPI - стартирала на годишната среща през 2017 г. в Давос), както и отделни личности като Бил Гейтс ни предупреждават за следващия риск от пандемия, като дори уточняват, че той 2) ще се разпространи бързо и безшумно, като се възползва от мрежите за пътуване на хора и търговия; и 3) ще достигне до множество държави, като осуети ограничаването на разпространението. Както ще видим в следващите глави, правилното характеризиране на пандемията и разбирането на нейните характеристики са от

жизненоважно значение, тъй като именно те бяха в основата на различията по отношение на готовността. Много азиатски държави реагираха бързо, тъй като бяха подготвени логистично и организационно (поради ТОРС) и по този начин успяха да намалят въздействието на пандемията. За разлика от тях много западни държави бяха неподготвени и бяха опустошени от пандемията - неслучайно именно в тях се разпространи най-много фалшивата представа за чернобилско събитие. Въпреки това можем с увереност да твърдим, че пандемията (събитие с висока вероятност и последици от бял лебед) ще провокира много събития от черен лебед чрез ефекти от втори, трети, четвърти и по-висок порядък. Трудно е, ако не и невъзможно, да се предвиди какво може да се случи в края на веригата, когато ефектите от множество порядъци и произтичащите от тях каскади от последици се появят, след като безработицата скочи, компаниите фалират, а някои държави са на ръба на колапса. Никой от тези фактори не е непредвидим сам по себе си, но именно склонността им да създават перфектни бури, когато се съчетаят с други рискове, ще ни изненада. В обобщение, пандемията не е събитие от типа "черен лебед", но някои от последиците ѝ ще бъдат такива. Основният момент тук е следният: сложността създава ограничения за нашето познание и разбиране на нещата; така може да се окаже, че днешната нарастваща сложност буквално превишава възможностите на политиците в частност - и на вземащите решения като цяло - да вземат добре информирани решения. Един физик-теоретик, станал държавен глава (президентът на Армения Армен Саркисян), изтъкна тази мисъл, когато въведе израза "квантова политика", очертавайки как класическият свят на постнютоновата физика линеен, предсказуем и до известна степен дори детерминиран - е отстъпил място на квантовия свят: силно взаимосвързан и несигурен, невероятно сложен и променящ се в зависимост от позицията на наблюдателя. Този израз напомня за квантовата физика, която обяснява как функционира всичко и е "най-доброто описание, с което разполагаме, на природата на частиците, изграждащи материята, и на силите, с които те си взаимодействат". [14] Пандемията COVID-19 оголи този квантов свят.

1.2. Икономическо възстановяване 1.2.1. Икономиката на COVID-19 Съвременната ни икономика се различава коренно от тази на предходните векове. В сравнение с миналото тя е безкрайно по-свързана, сложна и комплексна. Тя се характеризира с експоненциално нарастващо световно население, със самолети, които свързват всяка точка на света с друга точка на света само за няколко часа, в резултат на което повече от един милиард от нас пресичат границата всяка година, с посегателства на хората върху природата и местообитанията на дивите животни, с вездесъщи, разрастващи се мегаполиси, в които живеят милиони хора, живеещи буза до буза (често без адекватни санитарни условия и медицински грижи). Сравнена с пейзажа отпреди няколко десетилетия, да не говорим за векове, днешната икономика е просто неузнаваема. Независимо от това някои от икономическите уроци, извлечени от историческите пандемии, са валидни и днес, за да помогнат да се разбере какво ни очаква в бъдеще. Световната икономическа катастрофа, с която се сблъскваме в момента, е най-дълбоката, регистрирана от 1945 г. насам; по отношение на скоростта си тя няма аналог в историята. Въпреки че тя не може да се сравнява с бедствията и абсолютното икономическо отчаяние, които обществата са преживели в миналото, има някои показателни характеристики, които са страшно сходни. Когато през 1665 г., в рамките на 18 месеца, последната бубонна чума е унищожила една четвърт от населението на Лондон, Даниел Дефо пише в "Дневник за годината на чумата" [15] (публикуван през 1722 г.): "Хиляди от тях останаха в Лондон, докато нищо друго освен отчаянието не ги отпрати, смъртта ги изпревари по пътя и те не послужиха за нищо друго освен за пратеници на смъртта. Книгата на Дефо е пълна с анекдоти, които резонират с днешната ситуация, разказвайки ни как богатите бягали в провинцията, "отнасяйки смъртта със себе си", и наблюдавайки как бедните били много по-изложени на епидемията, или описвайки как "шарлатани и алпинисти" продавали фалшиви лекарства. [16] Това, което историята на предишните епидемии показва отново и отново, е как пандемиите използват търговските пътища и сблъсъка, който съществува между интересите на общественото здраве и тези на икономиката (нещо, което представлява икономическо "отклонение", както ще видим само след няколко страници). Както описва историкът Саймън Шама: В разгара на бедствието икономиката винаги е била в противоречие с интересите на общественото здраве. Въпреки че до появата на разбирането за болестите, предавани по микробиологичен път, чумата се приписваше най-вече на "мръсния въздух" и отровните изпарения, за които се твърдеше, че се появяват от застояли или замърсени блата, все пак съществуваше усещането, че самите търговски артерии, които са генерирали просперитет, сега са се превърнали във вектори на отрова. Но когато карантините са били предложени

или наложени (...), тези, които са можели да загубят най-много - търговците, а на някои места и занаятчиите и работниците, от спирането на пазарите, панаирите и търговията, са оказали твърда съпротива. Трябваше ли икономиката да умре, за да може да бъде възкресена в добро здраве? Да, казват пазителите на общественото здраве, които стават част от градския живот в Европа от XV в. нататък. [17] Историята показва, че епидемиите са били големият рестарт на икономиката и социалната структура на държавите. Защо това да е различно при COVID-19? Един основополагащ документ за дългосрочните икономически последици от големите пандемии в историята показва, че значителните макроикономически последици могат да се запазят до 40 години, като значително понижават реалните норми на възвръщаемост.

[18] Това е в противовес на войните, които имат обратен ефект: те разрушават капитала, докато пандемиите не го правят - войните предизвикват по-високи реални лихвени проценти, което означава по-голяма икономическа активност, докато пандемиите предизвикват по-ниски реални лихвени проценти, което означава забавена икономическа активност. Освен това потребителите са склонни да реагират на шока, като увеличат спестяванията си, било поради нови предпазни съображения, било просто за да заменят загубеното по време на епидемията богатство. По отношение на труда ще има печалби за сметка на капитала, тъй като реалните заплати обикновено се увеличават след пандемии. Още по време на Черната смърт, която опустошава Европа от 1347 до 1351 г. (и която потиска 40 % от населението на Европа само за няколко години), работниците за първи път в живота си откриват, че силата да променят нещата е в техните ръце. Едва година след отшумяването на епидемията текстилните работници в Сен-Омер (малък град в Северна Франция) поискаха и получиха последователно увеличение на заплатите. Две години по-късно много работнически гилдии договарят по-кратко работно време и повисоко заплащане, понякога с една трета по-високо от това преди епидемията. Подобни, но не толкова крайни примери от други пандемии водят до същия извод: трудът придобива сила в ущърб на капитала. В днешно време това явление може да бъде изострено от застаряването на голяма част от населението по света (Африка и Индия са забележителни изключения), но подобен сценарий днес рискува да бъде радикално променен от възхода на автоматизацията - въпрос, към който ще се върнем в раздел 1.6. За разлика от предишните пандемии, далеч не е сигурно, че кризата COVID-19 ще промени баланса в полза на труда и срещу капитала. По политически и социални причини това би могло да се случи, но технологиите променят съотношението.

1.2.1.1. Несигурност Високата степен на продължаваща несигурност, свързана с COVID-19, прави изключително трудна точната оценка на риска, който тя представлява. Както при всички нови рискове, които са причинители на страх, това създава голяма социална тревога, която оказва влияние върху икономическото поведение. В световната научна общност се появи преобладаващ консенсус, че Джин Ци (един от водещите китайски учени) е имал право,

когато през април 2020 г. каза "Много е вероятно това да бъде епидемия, която съжителства с хората дълго време, става сезонна и се поддържа в човешките тела". [19] Откакто пандемията започна, ежедневно сме бомбардирани с непрестанен поток от данни, но през юни 2020 г., приблизително половин година след началото на епидемията, знанията ни все още са много откъслечни и в резултат на това все още не знаем колко опасен е COVID-19. Въпреки потока от научни статии, публикувани за коронавируса, процентът на фаталност на инфекцията (т.е. броят на случаите на COVID-19, измерени или не, които водят до смърт) продължава да бъде дискусионен (около 0,4-0,5 % и вероятно до 1 %). Съотношението между неоткритите и потвърдените случаи, степента на предаване на инфекцията от асимптоматични лица, ефектът на сезонността, продължителността на инкубационния период, националните нива на инфекция напредъкът по отношение на разбирането на всеки от тези елементи е постигнат, но те и много други елементи остават до голяма степен "известни неизвестни". За създателите на политики и държавните служители това преобладаващо ниво на несигурност прави много трудно разработването на правилна стратегия в областта на общественото здраве и на съпътстваща икономическа стратегия. Това не бива да ни изненадва. Ан Римоин, професор по епидемиология в Калифорнийския университет, признава: "Това е нов вирус, нов за човечеството, и никой не знае какво ще се случи." [20] Подобни обстоятелства изискват голяма доза смирение, защото, по думите на Питър Пиот (един от водещите световни вирусолози): "Колкото повече научаваме за коронавируса, толкова повече въпроси възникват." [21] COVID-19 е майстор на маскировката, който се проявява с протеинови симптоми, които объркват медицинската общност. Той е преди всичко респираторно заболяване, но при малък, но значителен брой пациенти симптомите варират от сърдечно възпаление и храносмилателни проблеми до бъбречна инфекция, кръвни съсиреци и менингит. Освен това много от хората, които се възстановяват, остават с хронични бъбречни и сърдечни проблеми, както и с трайни неврологични последици. В условията на несигурност е логично да прибегнем до сценарии, за да придобием подобра представа за това, което ни очаква. При пандемията е добре известно, че е възможен широк спектър от потенциални резултати, които зависят от непредвидени събития и случайни явления, но се открояват три правдоподобни сценария. Всеки от тях може да помогне да се очертаят контурите на следващите две години. И трите вероятни сценария [22] се основават на основното допускане, че пандемията може да продължи да ни засяга до 2022 г.; по този начин те могат да ни помогнат да обмислим какво ни очаква. В първия сценарий първоначалната вълна, започнала през март 2020 г., е последвана от поредица по-малки вълни, които се появяват до средата на 2020 г., а след това в продължение на една до две години, като постепенно намаляват през 2021 г., подобно на "върхове и долини". Появата и амплитудата на тези пикове и долини варират в географски план и зависят от конкретните мерки за смекчаване, които

се прилагат. При втория сценарий първата вълна е последвана от по-голяма вълна, която настъпва през третото или четвъртото тримесечие на 2020 г., и една или няколко по-малки последващи вълни през 2021 г. (както по време на пандемията от испански грип през 1918-1919 г.). Този сценарий изисква повторно въвеждане на мерки за смекчаване на последиците около четвъртото тримесечие на 2020 г., за да се ограничи разпространението на инфекцията и да се предотврати претоварването на здравните системи. При третия сценарий, който не е наблюдаван при предишни грипни пандемии, но е възможен за COVID-19, след първата вълна от 2020 г. следва "бавно горене" на продължаващо предаване на инфекцията и поява на случаи, но без ясен вълнови модел, а само с по-малки възходи и спадове. Както и при другите сценарии, този модел варира в географски план и до известна степен се определя от естеството на въведените по-рано мерки за смекчаване на последиците във всяка конкретна държава или регион. Случаите на заразяване и смъртни случаи продължават да се случват, но не изискват повторно въвеждане на мерки за смекчаване на последиците. Голям брой учени изглежда са съгласни с рамката, предложена от тези три сценария. Който и от трите варианта да следва пандемията, всички те означават, както изрично посочват авторите, че политиците трябва да бъдат подготвени да се справят с "поне още 18-24 месеца на значителна активност на COVID-19, като периодично ще се появяват горещи точки в различни географски райони". Както ще твърдим по-нататък, пълноценно икономическо възстановяване не може да настъпи, докато вирусът не бъде победен или не остане зад гърба ни.

1.2.1.2. Икономическата заблуда на жертването на няколко живота, за да се спаси растежът През целия период на пандемията се водеше постоянен дебат за "спасяването на живота срещу спасяването на икономиката" - живот срещу препитание. Това е фалшив компромис. От икономическа гледна точка митът, че трябва да се избира между общественото здраве и намаляването на растежа на БВП, може лесно да бъде развенчан. Като оставим настрана (не маловажния) етичен въпрос дали жертването на някои животи за спасяване на икономиката е социално дарвиновско предложение (или не), решението да не се спасяват животи няма да подобри икономическото благосъстояние. Причините за това са две: 1. От гледна точка на предлагането, ако преждевременното разхлабване на различните ограничения и правила за социална дистанция доведе до ускоряване на заразяването (което почти всички учени смятат, че ще стане), повече служители и работници ще се заразят и повече предприятия просто ще спрат да функционират. След началото на пандемията през 2020 г. валидността на този аргумент беше доказана няколко пъти. Те варираха от фабрики, които трябваше да спрат да работят, защото твърде много работници се бяха разболели (предимно в случаите на работна среда, която налага физическа близост между работниците, като например в месопреработвателните

предприятия), до военни кораби, които бяха блокирани, защото твърде много членове на екипажа бяха заразени, което не позволяваше на кораба да функционира нормално. Допълнителен фактор, който оказва отрицателно въздействие върху предлагането на работна ръка, е, че по целия свят многократно се наблюдаваха случаи, в които работници отказваха да се върнат на работа от страх да не се заразят. В много големи компании служителите, които се чувстваха уязвими от болестта, предизвикаха вълна от активни действия, включително спиране на работа.

2. От гледна точка на търсенето аргументът се свежда до най-простия и все пак фундаментален фактор, определящ икономическата активност: настроенията. Тъй като потребителските нагласи са това, което наистина движи икономиките, връщането към някакъв вид "нормалност" ще се случи само когато, а не преди да се върне доверието. Възприятията на хората за безопасност са определящи за решенията на потребителите и бизнеса, което означава, че устойчивото икономическо подобрение зависи от две неща: увереността, че пандемията е зад гърба ни - без която хората няма да потребяват и инвестират - и доказателството, че вирусът е победен в световен мащаб - без което хората няма да могат да се чувстват сигурни първо на местно ниво, а след това и навън. Логичният извод от тези две точки е следният: правителствата трябва да направят всичко необходимо и да изразходват всички средства в интерес на нашето здраве и колективното ни богатство, за да може икономиката да се възстанови устойчиво. По думите на един икономист и специалист по обществено здраве: "Само спасяването на живота ще спаси препитанието" [23], като ясно заявява, че само политически мерки, които поставят здравето на хората в основата си, ще позволят икономическо възстановяване, като добавя "Ако правителствата не успеят да спасят живота, хората, които се страхуват от вируса, няма да продължат да пазаруват, пътуват или да се хранят навън. Това ще попречи на икономическото възстановяване, независимо дали ще има блокиране или не." Само бъдещите данни и последващият анализ ще предоставят неопровержимо доказателство, че компромисът между здравето и икономиката не съществува. Въпреки това някои данни от САЩ, събрани в ранните фази на повторното отваряне на магазините в някои щати, показват спад в разходите и работата още преди блокирането. [24] След като хората започнаха да се притесняват от пандемията, те на практика започнаха да "затварят" икономиката, дори преди правителството официално да ги е помолило да го направят. Подобен феномен се наблюдава и след като някои американски щати решиха (частично) да отворят отново: потреблението остана потиснато. Това доказва, че икономическият живот не може да бъде активиран с фиат, но също така илюстрира затруднението, което повечето лица, вземащи решения, изпитаха, когато трябваше да решат дали да отворят отново или не. Икономическите и обществените щети от затварянето са очевидни за всички, докато успехът по отношение на овладяването на епидемията и предотвратяването на смъртните случаи - предпоставка за успешно отваряне - е повече или по-малко невидим. Няма публични тържества, когато не се случи

случай на коронавирус или смърт, което води до парадокса на политиката в областта на общественото здраве, че "когато го правиш правилно, нищо не се случва". Ето защо забавянето на блокирането или твърде ранното отваряне винаги е било толкова силно политическо изкушение. Оттогава насам обаче няколко проучвания показаха, че подобно изкушение носи значителен риск. Две от тях, стигащи до сходни заключения с различни методологии, моделираха какво би могло да се случи без блокиране. Според едното, проведено от Imperial College London, широкомащабните строги локализации, наложени през март 2020 г., са предотвратили 3,1 милиона смъртни случая в 11 европейски държави (включително Обединеното кралство, Испания, Италия, Франция и Германия).

[25] В другата, ръководена от Калифорнийския университет в Бъркли, се стига до заключението, че 530 милиона общи инфекции, съответстващи на 62 милиона потвърдени случая, са били предотвратени в шест държави (Китай, Южна Корея, Италия, Иран, Франция и САЩ) благодарение на въведените във всяка от тях мерки за ограничаване.

[26] Простият извод: в страните, засегнати от регистрирани случаи на COVID-19, които в пиковия момент се удвояваха приблизително на всеки два дни, правителствата нямаха друга разумна алтернатива, освен да наложат строги мерки за затваряне. Да се преструваме, че е иначе, означава да пренебрегнем силата на експоненциалния растеж и значителните щети, които той може да нанесе чрез пандемия. Поради изключителната скорост на развитие на COVID-19, времето и силата на намесата бяха от съществено значение.

1.2.2. Растеж и заетост Преди март 2020 г. никога световната икономика не е спирала толкова рязко и брутално; никога досега никой жив не е преживявал икономически срив, който да е толкова драматичен и драстичен както по своето естество, така и по своя темп. Шокът, който пандемията нанесе на световната икономика, беше по-тежък и настъпи много по-бързо от всичко друго в регистрираната икономическа история. Дори по време на Голямата депресия в началото на 30-те години на миналия век и на световната финансова криза през 2008 г. бяха необходими няколко години, за да се свие БВП с 10 % или повече и безработицата да надхвърли 10 %. При пандемията макроикономическите резултати, подобни на катастрофата - по-специално взривяващи се нива на безработица и рязко спадащ ръст на БВП - се случиха през март 2020 г. в рамките само на три седмици.

COVID-19 предизвика криза както на търсенето, така и на предлагането, която доведе до най-дълбокото рекордно потапяне на световната икономика от над 100 години насам. Както предупреди икономистът Кенет Рогоф: "Всичко зависи от това колко дълго ще продължи, но ако това продължи дълго, със сигурност ще бъде майката на всички финансови кризи." [27] Продължителността и остротата на спада, както и последващият му удар върху растежа и заетостта, зависят от три неща: 1) продължителността и тежестта на епидемията; 2) успеха на всяка страна в овладяването на пандемията и смекчаването на последиците от нея; и 3)

сплотеността на всяко общество при справянето с мерките след ограничаването и различните стратегии за отваряне. Към момента на изготвяне на настоящия доклад (края на юни 2020 г.) и трите аспекта остават неизвестни. Появяват се нови вълни от епидемии (големи и малки), успехът на държавите в овладяването на епидемията може да продължи дълго или внезапно да бъде преобърнат от нови вълни, а сплотеността на обществата може да бъде поставена под въпрос от нова икономическа и социална болка.

1.2.2.1. Икономически растеж В различни моменти между февруари и май 2020 г., в стремежа си да овладеят пандемията, правителствата по света взеха съзнателно решение да спрат голяма част от своите икономики. Този безпрецедентен ход на събитията доведе със себе си фундаментална промяна в начина на функциониране на световната икономика, белязана от внезапно и непоискано връщане към форма на относителна автаркия, при която всяка държава се опитва да премине към определени форми на самодостатъчност, и намаляване на националното и световното производство. Въздействието на тези решения изглеждаше още по-драматично, тъй като те се отнасяха преди всичко до сектора на услугите, който традиционно е по-устойчив от други отрасли (като строителството или производството) на цикличните колебания на икономическия растеж. В резултат на това секторът на услугите, който представлява най-големият компонент на икономическата дейност във всяка развита икономика (около 70 % от БВП и над 80 % от заетостта в САЩ), беше най-силно засегнат от пандемията. Той страдаше и от друга характерна особеност: за разлика от производството или селското стопанство, загубените приходи в сферата на услугите не се получават завинаги. Те не могат да бъдат разсрочени, тъй като предприятията за услуги не държат запаси и не съхраняват суровини. Няколко месеца след началото на пандемията изглежда, че за повечето компании в сферата на услугите е немислимо дори подобие на връщане към "обичайната дейност", докато COVID-19 продължава да бъде заплаха за здравето ни. Това от своя страна предполага, че пълното връщане към "нормалния живот" не може да се очаква преди да има ваксина. Кога може да се случи това? Според повечето експерти е малко вероятно това да стане най-рано през първото тримесечие на 2021 г. В средата на юни 2020 г. вече се провеждаха повече от 135 изпитвания, които вървяха със забележителни темпове, като се има предвид, че в миналото разработването на ваксина можеше да отнеме до 10 години (пет в случая с ебола), така че причината не е в науката, а в производството. Производството на милиарди дози представлява истинско предизвикателство, което ще изисква масирано разширяване и пренасочване на съществуващия капацитет. Следващото препятствие е политическото предизвикателство да се ваксинират достатъчно хора по света (колективно сме толкова силни, колкото е най-слабото звено) с достатъчно висок процент на спазване на изискванията въпреки нарастването на броя на антиваксърите. През междинните месеци икономиката няма да функционира с пълен капацитет: явление, зависещо от страната, наречено 80% икономика. Дружествата в най-

различни сектори като пътувания, хотелиерство, търговия на дребно или спорт и събития ще се сблъскат със следния троен удар: 1) по-малко клиенти (които ще реагират на несигурността, като станат по-непредпазливи към риска); 2) тези, които потребяват, ще харчат средно по-малко (поради предпазните спестявания); и 3) разходите по транзакциите ще бъдат по-високи (обслужването на един клиент ще струва по-скъпо поради физическото отдалечаване и санитарните мерки). Като се има предвид решаващото значение на услугите за растежа на БВП (колкото побогата е страната, толкова по-голямо е значението на услугите за растежа), тази нова реалност на икономиката с 80 % поражда въпроса дали последователното евентуално спиране на стопанската дейност в сектора на услугите ще има трайни последици за икономиката като цяло чрез фалити и загуба на работни места, което от своя страна поражда въпроса дали тези евентуални трайни последици могат да бъдат последвани от срив в търсенето, тъй като хората губят доходите си и доверието си в бъдещето. Подобен сценарий почти неизбежно ще доведе до срив в инвестициите на предприятията и до нарастване на предпазните спестявания на потребителите, което ще се отрази на цялата световна икономика чрез изтичане на капитали - бързо и несигурно движение на големи суми пари извън страната, което обикновено изостря икономическите кризи. Според ОИСР непосредственото годишно въздействие на "изключването" на икономиката може да се изрази в намаляване на БВП в страните от Г-7 с между 20 и 30 %. [28] Но тази оценка отново зависи от продължителността и тежестта на епидемията във всяка страна: колкото по-дълго продължават блокиранията, толкова по-големи структурни щети нанасят те, като оставят трайни белези в икономиката чрез загуба на работни места, фалити и отмяна на капиталови разходи. Като правило всеки месец, през който голяма част от икономиката остава затворена, може да доведе до спад на годишния растеж с още 2 процентни пункта. Но както бихме очаквали, връзката между продължителността на ограничителните мерки и съответното въздействие върху БВП не е линейна. Холандското централно бюро за планиране установи, че всеки допълнителен месец на ограничаване води до по-голямо, непропорционално влошаване на икономическата активност. Според модела един цял месец на икономическа "хибернация" би довел до загуба на 1,2 % от нидерландския растеж през 2020 г., докато три месеца биха причинили загуба от 5 %. [29] За регионите и държавите, които вече са излезли от блокирането, е твърде рано да се каже как ще се развие растежът на БВП. В края на юни 2020 г. някои V-образни данни (като производствените индекси на покупките в еврозоната - PMI) и малко анекдотични данни породиха по-силен от очакваното разказ за възстановяване, но не бива да се увличаме по две причини: 1. Значителното подобрение на PMI в еврозоната и САЩ не означава, че тези икономики са се обърнали в правилната посока. То просто показва, че бизнес активността се е подобрила в сравнение с предходните месеци, което е естествено, тъй като значителното

повишаване на активността би трябвало да последва периода на неактивност, причинен от строгите забрани.

2. По отношение на бъдещия растеж един от най-значимите показатели, които трябва да се наблюдават, е нормата на спестяване. През април (макар и по време на локаута) личната норма на спестяване в САЩ се повиши до 33%, докато в еврозоната нормата на спестяване на домакинствата (изчислявана по различен начин от личната норма на спестяване в САЩ) нарасна до 19%. И двата показателя ще намалеят значително с повторното отваряне на икономиките, но вероятно не достатъчно, за да попречат на тези нива да останат на исторически високи равнища. В своята "Актуализация на световните икономически перспективи", публикувана през юни 2020 г., Международният валутен фонд (МВФ) предупреди за "криза като никоя друга" и "несигурно възстановяване". [30] В сравнение с април той преразгледа в посока надолу прогнозите си за световния растеж, като очаква през 2020 г. световният БВП да възлезе на -4,9%, което е с почти два процентни пункта под предишната му оценка.

1.2.2.2. Заетост Пандемията изправя икономиката пред криза на пазара на труда с гигантски размери. Опустошението е такова и толкова внезапно, че оставя дори най-опитните политици почти без думи (и още по-лошо - почти "без политика"). В показанията си пред банковата комисия на Сената на САЩ на 19 май председателят на Федералната резервна система Джером "Джей" Пауъл призна: "Този рязък спад на икономическата активност предизвика болка, която трудно може да се опише с думи, тъй като животът се влошава в условията на голяма несигурност за бъдещето." [31] Само за двата месеца - март и април 2020 г. над 36 милиона американци загубиха работата си, с което се обърнаха 10 години на растеж на заетостта. В САЩ, както и на други места, временните уволнения, причинени от първоначалните блокирания, могат да се превърнат в постоянни, причинявайки силна социална болка (която само здравите мрежи за социална сигурност могат да облекчат) и дълбоки структурни щети на икономиките на страните. Равнището на световната безработица в крайна сметка ще зависи от дълбочината на срива на икономическата активност, но е сигурно, че тя ще се движи около или над двуцифрените нива в целия свят. В САЩ, което е предвестник на предстоящите трудности на други места, официалното равнище на безработица се оценява на 25 % през 2020 г. ниво, равностойно на това от времето на Голямата депресия - и би било още по-високо, ако се вземе предвид скритата безработица (например работниците, които не се отчитат в официалната статистика, защото са толкова обезкуражени, че са напуснали работната сила и са престанали да търсят работа, или работниците на непълно работно време, които търсят работа на пълно работно време). Особено тежко ще бъде положението на заетите в сферата на услугите. Положението на работниците, които не са официално заети, ще бъде още по-лошо.

Що се отнася до растежа на БВП, размерът и тежестта на безработицата зависят от отделните страни. Всяка страна ще бъде засегната по различен начин в зависимост от икономическата си структура и естеството на социалния си договор, но САЩ и Европа предлагат два коренно различни модела за това как политиците се справят с проблема и какво предстои. Към юни 2020 г. нарастването на равнището на безработица в САЩ (преди пандемията то беше едва 3,5 %) беше много по-високо от където и да било другаде. През април 2020 г. равнището на безработица в САЩ се е повишило с 11,2 процентни пункта в сравнение с февруари, докато през същия период в Германия то е нараснало с по-малко от един процентен пункт. Тази поразителна разлика се дължи на две причини: 1) американският пазар на труда се характеризира с културата на "наемане и уволнение", която не съществува и често е забранена от закона в Европа; и 2) още от самото начало на кризата Европа въведе фискални мерки, предназначени да подкрепят заетостта. В САЩ държавната подкрепа до момента (юни 2020 г.) е по-голяма, отколкото в Европа, но има коренно различен характер. Тя осигурява подкрепа за доходите на тези, които са загубили работата си, като в отделни случаи резултатът е, че разселените лица са в подобро положение, отколкото при работата си на пълен работен ден преди кризата. За разлика от това в Европа правителствата решиха да подкрепят пряко онези предприятия, които запазиха работниците формално "заети" на първоначалните им работни места, дори когато те вече не работеха на пълен работен ден или изобщо не работеха. В Германия схемата за работа на съкратено работно време (наречена Kurzarbeit - модел, който е имитиран и другаде) замени до 60% от доходите на 10 млн. работници, които иначе щяха да загубят работата си, а във Франция подобна схема също компенсира подобен брой работници, като им осигури до 80% от предишната им заплата. Много други европейски страни предложиха подобни решения, без които съкращенията щяха да бъдат много по-сериозни. Тези мерки в подкрепа на пазара на труда са придружени от други спешни правителствени мерки, като например тези, които дават възможност на изпадналите в несъстоятелност предприятия да спечелят време. В много европейски държави, ако фирмите успеят да докажат, че проблемите им с ликвидността са причинени от пандемията, няма да им се налага да подават молби за обявяване в несъстоятелност до по-късно (в някои държави вероятно чак до март 2021 г.). Това има изключителен смисъл, ако възстановяването на икономиката вземе връх, но може да се окаже, че тази политика само отлага проблема. В световен мащаб пълното възстановяване на пазара на труда може да отнеме десетилетия, а в Европа, както и навсякъде другаде, витае страхът от масови фалити, последвани от масова безработица. През следващите месеци ситуацията с безработицата със сигурност ще се влоши още повече поради простата причина, че тя не може да се подобри значително, докато не започне устойчиво икономическо възстановяване. Това няма да се случи преди да бъде намерена ваксина или лечение, което означава, че много хора ще бъдат двойно по-

притеснени - от това да загубят работата си и от това да не намерят друга, ако я загубят (което ще доведе до рязко повишаване на нормата на спестяване). В малко по-далечно бъдеще (от няколко месеца до няколко години) две категории хора ще се сблъскат с особено мрачна ситуация на пазара на труда: младите хора, които за първи път навлизат на пазара на труда, опустошен от пандемията, и работниците, които могат да бъдат заменени от роботи. Това са фундаментални въпроси в пресечната точка на икономиката, обществото и технологиите с определящи последици за бъдещето на труда. По-специално автоматизацията ще бъде източник на остра загриженост. Добре известен е икономическият аргумент, че технологиите винаги оказват положителен икономически ефект в дългосрочен план. Същността на аргумента е следната: автоматизацията е разрушителна, но тя подобрява производителността и увеличава богатството, което от своя страна води до по-голямо търсене на стоки и услуги, а оттам и до нови видове работни места, които да задоволяват това търсене. Това е вярно, но какво се случва между сега и в дългосрочен план? По всяка вероятност рецесията, предизвикана от пандемията, ще предизвика рязко увеличаване на заместването на труда, което означава, че физическият труд ще бъде заменен от роботи и "интелигентни" машини, което на свой ред ще предизвика трайни и структурни промени на пазара на труда. В главата за технологиите анализираме поподробно въздействието на пандемията върху автоматизацията, но вече има достатъчно доказателства, че тя ускорява темповете на трансформация. Секторът на телефонните центрове олицетворява тази ситуация. В епохата преди пандемията постепенно се въвеждаха нови технологии, базирани на изкуствен интелект (ИИ), за да се автоматизират някои от задачите, изпълнявани от човешките служители. Кризата COVID-19 и съпътстващите я мерки за социално дистанциране внезапно ускориха този процес на иновации и технологични промени. Бързо се въвеждат чатботове, които често използват същата технология за разпознаване на глас, която стои зад Alexa на Amazon, и друг софтуер, който може да замени задачи, обичайно изпълнявани от човешки служители. Тези иновации, провокирани от необходимостта (т.е. от санитарните мерки), скоро ще доведат до загубата на стотици хиляди, а потенциално и на милиони работни места. Тъй като за известно време потребителите могат да предпочетат автоматизираните услуги пред личното общуване, това, което понастоящем се случва с кол центровете, неизбежно ще се случи и в други сектори. Следователно "тревогата от автоматизацията" е на път да се възроди [32], което икономическата рецесия ще засили. Процесът на автоматизация никога не е линеен; той обикновено се случва на вълни и често в тежки икономически времена, когато спадът в приходите на компаниите прави разходите за труд относително по-скъпи. Тогава работодателите заменят по-малко квалифицираните работници с автоматизация, за да повишат производителността на труда. [33] Работниците с ниски доходи на рутинни работни места (в производството и услугите като хранително-вкусовата

промишленост и транспорта) са тези, които най-вероятно ще бъдат засегнати. Пазарът на труда ще става все по-поляризиран между високоплатената работа и многото работни места, които са изчезнали или не са добре платени и не са много интересни. В нововъзникващите и развиващите се страни (особено в тези с "младежка вълна") технологиите рискуват да превърнат "демографския дивидент" в "демографски кошмар", защото автоматизацията ще направи много по-трудно качването на ескалатора на икономическия растеж. Лесно е да се поддадем на прекомерен песимизъм, защото за нас, хората, е много полесно да си представим какво изчезва, отколкото какво ще последва. Знаем и разбираме, че нивата на безработица в глобален мащаб ще нарастват в обозримо бъдеще, но през следващите години и десетилетия може да бъдем изненадани. Можем да станем свидетели на безпрецедентна вълна от иновации и творчество, задвижвана от нови методи и инструменти за производство. Възможно е също така да се стигне до глобална експлозия на стотици хиляди нови микроотрасли, в които, надяваме се, ще бъдат наети стотици милиони хора. Разбира се, не можем да знаем какво ни очаква в бъдеще, освен че много ще зависи от траекторията на бъдещия икономически растеж.

1.2.2.3. Как би могъл да изглежда бъдещият растеж Според настоящите прогнози в епохата след пандемията новата икономическа "нормалност" може да се характеризира с много по-нисък растеж, отколкото през последните десетилетия. В началото на възстановяването растежът на БВП от тримесечие на тримесечие може да изглежда впечатляващ (защото ще започне от много ниска база), но може да минат години, преди общият размер на икономиката на повечето държави да се върне на равнището отпреди пандемията. Това се дължи и на факта, че тежестта на икономическия шок, причинен от коронавируса, ще се съчетае с една дългосрочна тенденция: намаляване на населението в много страни и застаряване (демографията е "съдба" и решаващ фактор за растежа на БВП). При такива условия, когато по-ниският икономически растеж изглежда почти сигурен, много хора може да се запитат дали "обсебването" от растежа изобщо е полезно, като стигнат до извода, че няма смисъл да се преследва целта за все по-висок растеж на БВП. Дълбоките сътресения, причинени от COVID-19 в световен мащаб, предлагат на обществата принудителна пауза, за да се замислят за това какво наистина е ценно. След като вече са предприети спешни икономически мерки за справяне с пандемията, може да се използва възможността за институционални промени и политически решения, които да насочат икономиките по нов път към по-справедливо и по-зелено бъдеще. Историята на радикалното преосмисляне в годините след Втората световна война, която включва създаването на институциите от Бретън Уудс, ООН, ЕС и разширяването на социалните държави, показва мащаба на възможните промени.

Това повдига два въпроса: 1) Какъв трябва да бъде новият компас за проследяване на напредъка? и 2) Какви ще бъдат новите двигатели на една приобщаваща и устойчива икономика? Във връзка с първия въпрос промяната на посоката ще изисква промяна в мисленето на световните лидери, които да поставят по-голям акцент и приоритет върху благосъстоянието на всички граждани и на планетата. В миналото националната статистика се е събирала главно, за да даде на правителствата по-добра представа за наличните ресурси за данъчно облагане и водене на война. С укрепването на демокрациите през 30-те години на ХХ в. обхватът на националната статистика се разширява, за да обхване икономическото благосъстояние на населението [34], което все още се дестилира под формата на БВП. Икономическото благосъстояние става равностойно на текущото производство и потребление, без да се отчита бъдещата наличност на ресурси. Прекаленото разчитане от страна на политиците на БВП като показател за икономическо благосъстояние доведе до сегашното състояние на изчерпване на природните и социалните ресурси. Какви други елементи трябва да включва подобреното табло за измерване на напредъка? На първо място, самият БВП трябва да бъде актуализиран, за да отразява стойността, създадена в цифровата икономика, стойността, създадена чрез неплатен труд, както и стойността, която може да бъде унищожена чрез определени видове икономическа дейност. Пропускането на стойността, създадена чрез работа, извършвана в домакинството, е отдавнашен проблем и изследователските усилия за създаване на рамка за измерване ще се нуждаят от нов импулс. Освен това с разрастването на цифровата икономика разликата между измерваната дейност и действителната икономическа активност става все по-голяма. Освен това някои видове финансови продукти, които чрез включването им в БВП се отчитат като създаващи стойност, просто преместват стойност от едно място на друго, а понякога дори водят до нейното унищожаване. Второ, от значение е не само общият размер на икономиката, но и разпределението на печалбите и постепенното развитие на достъпа до възможности. При положение че неравенството в доходите в много страни е по-силно изразено от всякога, а технологичното развитие води до по-нататъшна поляризация, общият БВП или средни стойности като БВП на глава от населението стават все по-малко полезни като истински показатели за качеството на живот на хората. Неравенството в благосъстоянието е значимо измерение на днешната динамика на неравенството и следва да се проследява по-систематично. На трето място, устойчивостта ще трябва да бъде по-добре измервана и наблюдавана, за да се прецени истинското здраве на икономиката, включително определящите фактори за производителността, като институции, инфраструктура, човешки капитал и иновационни екосистеми, които са от решаващо значение за цялостната сила на системата. Освен това е

необходимо систематично да се проследяват капиталовите резерви, от които дадена държава може да се възползва по време на криза, включително финансов, физически, природен и социален капитал. Въпреки че природният и социалният капитал са трудни за измерване, те са от решаващо значение за социалното сближаване и екологичната устойчивост на дадена страна и не бива да бъдат подценявани. Неотдавнашните академични усилия започват да се справят с предизвикателството на измерването, като обединяват източниците на данни от публичния и частния сектор. Появяват се реални примери за промяна в акцента на политиците. Не е случайно, че през 2019 г. държава, поставена в топ 10 на класацията на Доклада за световното щастие, представи "бюджет за благосъстояние". Решението на министър-председателя на Нова Зеландия да задели средства за социални проблеми, като психичното здраве, детската бедност и насилието в семейството, превърна благосъстоянието в изрична цел на публичната политика. По този начин министър-председателят Ардерн превърна в политика това, което всички знаят от години, а именно, че увеличаването на БВП не гарантира подобряване на жизнения стандарт и социалното благосъстояние. Освен това редица институции и организации - от градовете до Европейската комисия обмислят варианти, които биха позволили да се поддържа бъдеща икономическа дейност на ниво, което да отговаря на задоволяването на материалните ни потребности при зачитане на границите на планетата. Община Амстердам е първата в света, която официално се ангажира с тази рамка като отправна точка за решенията в областта на публичната политика в света след пандемията. Рамката прилича на "поничка", в която вътрешният пръстен представлява минимумът, от който се нуждаем, за да живеем добре (както е посочено в Целите за устойчиво развитие на ООН), а външният пръстен екологичният таван, определен от учените, занимаващи се със земната система (който подчертава границите, които не трябва да се преминават от човешката дейност, за да се избегне отрицателно въздействие върху климата, почвата, океаните, озоновия слой, сладководните води и биологичното разнообразие). Между двата пръстена се намира "сладкото място" (или "тестото"), където се задоволяват нашите човешки нужди и тези на планетата. [35] Все още не знаем дали "тиранията на ръста на БВП" ще приключи, но различни сигнали сочат, че пандемията може да ускори промените в много от утвърдените ни социални норми. Ако колективно признаем, че отвъд определено ниво на богатство, определяно от БВП на глава от населението, щастието зависи повече от нематериални фактори като достъпно здравеопазване и здрава социална структура, отколкото от материалното потребление, тогава толкова различни ценности като уважение към околната среда, отговорно хранене, съпричастност или щедрост могат да се утвърдят и постепенно да започнат да характеризират новите социални норми. Извън непосредствено продължаващата криза, през последните години ролята на икономическия растеж за повишаване на жизнения стандарт е различна в зависимост от

контекста. В икономиките с високи доходи ръстът на производителността непрекъснато намалява от 70-те години на миналия век насам и се твърди, че понастоящем няма ясни политически възможности за съживяване на дългосрочния растеж. [36] Освен това растежът, който все пак се реализира, е непропорционално голям за лицата в горната част на разпределението на доходите. По-ефективен подход може да бъде по-пряко насочване на интервенциите за повишаване на благосъстоянието от страна на политиците. [37] В страните с ниски и средни доходи ползите от икономическия растеж измъкнаха милиони хора от бедността в големите развиващи се пазари. Вариантите на политиката за стимулиране на резултатите от растежа са по-известни (напр. преодоляване на основните изкривявания), но все пак ще трябва да се намерят нови подходи, тъй като моделът на развитие, основан на производството, бързо губи своята сила с настъпването на Четвъртата индустриална революция. [38] Това води до втория ключов въпрос, свързан с бъдещия растеж. Ако посоката и качеството на икономическия растеж са толкова важни, колкото и скоростта му, а може би дори повече от нея, кои ще бъдат новите двигатели на това качество в икономиката след пандемията? Няколко области имат потенциала да предложат среда, способна да стимулира по-приобщаваща и устойчива динамика. Зелената икономика обхваща широк спектър от възможности - от по-екологична енергия до екотуризъм и кръгова икономика. Например преминаването от подхода "вземиизработи-изхвърли" към производството и потреблението към модел, който е "възстановителен и регенериращ по дизайн" [39], може да запази ресурсите и да сведе до минимум отпадъците, като използва отново даден продукт, когато той достигне края на полезния си живот, като по този начин създава допълнителна стойност, която на свой ред може да генерира икономически ползи, като допринася за иновациите, създаването на работни места и в крайна сметка за растежа. Компаниите и стратегиите, които предпочитат поправими продукти с по-дълъг живот (от телефони и автомобили до мода), които дори предлагат безплатен ремонт (като дрехите на открито на Patagonia), и платформите за търговия с употребявани продукти се развиват бързо. [40] Социалната икономика обхваща и други области с висок растеж и създаване на работни места в сферата на грижите и личните услуги, образованието и здравеопазването. Инвестициите в грижите за деца, възрастните хора и други елементи на икономиката на грижите биха създали 13 млн. работни места само в САЩ и 21 млн. работни места в седем икономики и биха довели до повишаване на растежа на БВП с 2 % в изследваните държави. [41] Образованието също е област, в която се създават огромни работни места, особено ако се вземат предвид началното и средното образование, техническото и професионалното образование и обучение, университетското образование и обучението за възрастни заедно. Здравеопазването, както показа пандемията, изисква много поголеми инвестиции както по отношение на инфраструктурата и иновациите, така и по отношение на човешкия капитал. Тези три области създават мултиплициращ ефект както

чрез собствения си потенциал за заетост, така и чрез дългосрочните ползи, които разкриват за цялото общество по отношение на равенството, социалната мобилност и приобщаващия растеж. Иновациите в производството, дистрибуцията и бизнес моделите могат да доведат до повишаване на ефективността и до нови или по-добри продукти, които създават повисока добавена стойност, което води до нови работни места и икономически просперитет. По този начин правителствата разполагат с инструменти за осъществяване на преход към по-приобщаващ и устойчив просперитет, като съчетават определянето на насоките и стимулите в публичния сектор с търговския капацитет за иновации чрез фундаментално преосмисляне на пазарите и тяхната роля в нашата икономика и общество. Това изисква да се инвестира по различен начин и целенасочено в очертаните по-горе гранични пазари - области, в които пазарните сили биха могли да имат трансформиращ ефект върху икономиките и обществата, но в които все още липсват някои от необходимите предпоставки за функциониране (например техническият капацитет за устойчиво производство на даден продукт или актив в голям мащаб все още е недостатъчен, стандартите не са добре определени или правните рамки все още не са добре развити). Оформянето на правилата и механизмите на тези нови пазари може да има трансформиращо въздействие върху икономиката. Ако правителствата искат да преминат към нов и по-добър вид растеж, те имат възможност да действат сега, за да създадат стимули за иновации и творчество в посочените по-горе области. Някои призовават за "деграунд" - движение, което включва нулев или дори отрицателен растеж на БВП и което набира популярност (поне в най-богатите страни). Тъй като критиката на икономическия растеж заема централно място, финансовата и културната доминация на консуматорството в обществения и личния живот ще бъде преразгледана.

[42] Това става очевидно в активизма за деградация на растежа, насочен към потребителите, в някои нишови сегменти - като например застъпничеството за по-малко месо или по-малко полети. Като предизвика период на принудителен деграунд, пандемията предизвика нов интерес към това движение, което иска да обърне темпото на икономическия растеж, което накара повече от 1100 експерти от цял свят да публикуват манифест през май 2020 г., в който се предлага стратегия за деграунд, за да се справят с икономическата и човешката криза, причинена от COVID-19. [43] Тяхното отворено писмо призовава за приемането на демократично "планирано, но адаптивно, устойчиво и справедливо намаляване на мащаба на икономиката, което да доведе до бъдеще, в което можем да живеем по-добре с по-малко". Внимавайте обаче стремежът към намаляване на растежа да не се окаже също толкова безпосочен, колкото и стремежът към растеж! Най-далновидните държави и техните правителства ще дадат приоритет на по-приобщаващ и устойчив подход към управлението и измерването на икономиките си, който също така ще стимулира растежа на заетостта, подобряването на жизнения стандарт и опазването на планетата.

Технологията за постигане на повече с по-малко средства вече съществува. [44] Няма фундаментален компромис между икономическите, социалните и екологичните фактори, ако възприемем този по-цялостен и дългосрочен подход за определяне на напредъка и стимулиране на инвестициите в зелените и социалните гранични пазари.

1.2.3. Фискални и парични политики Отговорът на фискалната и паричната политика на пандемията беше решителен, мащабен и бърз. В системно важните държави централните банки решиха почти веднага след началото на епидемията да намалят лихвените проценти, като същевременно стартираха мащабни програми за количествени улеснения, ангажирайки се да печатат необходимите пари, за да поддържат ниски разходите за държавни заеми. Федералният резерв на САЩ се ангажира да изкупува съкровищни облигации и обезпечени с ипотеки ценни книжа на агенции, а Европейската централна банка обеща да изкупува всички инструменти, които правителствата емитират (ход, който успя да намали разликата в разходите по заеми между по-слабите и по-силните членове на еврозоната). Същевременно повечето правителства предприеха амбициозни и безпрецедентни мерки в областта на фискалната политика. Още в началото на кризата бяха предприети спешни и експанзивни мерки с три конкретни цели: 1) борба с пандемията с толкова разходи, колкото е необходимо, за да се овладее тя възможно най-бързо (чрез производство на тестове, болничен капацитет, изследвания в областта на лекарствата и ваксините и т.н.); 2) предоставяне на спешни средства на домакинствата и фирмите, които са на ръба на фалита и катастрофата; и 3) подкрепа на съвкупното търсене, за да може икономиката да функционира възможно най-близо до потенциала си. [45] Тези мерки ще доведат до много големи фискални дефицити, като в богатите икономики съотношението на дълга към БВП вероятно ще нарасне до 30 % от БВП. На глобално равнище съвкупният стимул от правителствени разходи вероятно ще надхвърли 20% от световния БВП през 2020 г. със значителни различия между отделните държави, вариращи от 33% в Германия до над 12% в САЩ. Това разширяване на фискалните възможности има драматично различни последици в зависимост от това дали съответната държава е развита или развиваща се. Страните с високи доходи разполагат с повече фискални възможности, тъй като по-високото равнище на дълга би трябвало да се окаже устойчиво и да води до приемливо равнище на разходите за благосъстояние за бъдещите поколения по две причини: 1) ангажиментът на централните банки да изкупуват каквото и да е количество облигации, за да поддържат ниски лихвени проценти; и 2) увереността, че лихвените проценти вероятно ще останат ниски в обозримо бъдеще, тъй като несигурността ще продължи да възпрепятства частните инвестиции и ще оправдава високи нива на предпазни спестявания. За разлика от тях ситуацията не би могла да бъде по-остра в нововъзникващите и развиващите се

икономики. Повечето от тях не разполагат с необходимите фискални възможности, за да реагират на шока от пандемията; те вече страдат от голямо изтичане на капитали и спад в цените на суровините, което означава, че валутният им курс ще бъде засегнат, ако решат да започнат експанзионистична фискална политика. При тези обстоятелства помощта под формата на безвъзмездни средства и облекчаване на дълга, а може би и на пълен мораториум [46], не само ще бъде необходима, но и ще има решаващо значение. Това са безпрецедентни програми за една безпрецедентна ситуация, нещо толкова ново, че икономистът Кармен Райнхарт го нарече "момент, в който е необходимо каквото и да е, за широкомащабни, нестандартни фискални и парични политики". [47] Мерки, които биха изглеждали немислими преди пандемията, може да се превърнат в стандарт по целия свят, тъй като правителствата се опитват да предотвратят превръщането на икономическата рецесия в катастрофална депресия. Все по-често ще се чуват призиви към правителството да действа като "платец от последна инстанция" [48], за да предотврати или спре вълната от масови уволнения и унищожаване на предприятия, предизвикани от пандемията. Всички тези промени променят правилата на "играта" в областта на икономическата и паричната политика. Изкуствената бариера, която прави паричните и фискалните власти независими една от друга, вече е премахната, като централните банкери стават (в относителна степен) подчинени на избраните политици. Сега е възможно в бъдеще правителството да се опита да упражни влиянието си върху централните банки, за да финансира големи публични проекти, като например инфраструктурен или екологичен инвестиционен фонд. По подобен начин схващането, че правителството може да се намеси, за да запази работните места или доходите на работниците и да защити компаниите от фалит, може да се запази и след края на тези политики. Вероятно общественият и политическият натиск за запазване на такива схеми ще се запази, дори когато ситуацията се подобри. Едно от най-големите опасения е, че това имплицитно сътрудничество между фискалната и паричната политика води до неконтролируема инфлация. То се поражда от идеята, че политиците ще разгърнат масирани фискални стимули, които ще бъдат изцяло монетизирани, т.е. няма да бъдат финансирани чрез стандартен държавен дълг. Именно тук се появяват Модерната парична теория (ММТ) и хеликоптерните пари: при лихвени проценти, които се колебаят около нулата, централните банки не могат да стимулират икономиката чрез класическите парични инструменти; т.е. чрез намаляване на лихвените проценти - освен ако не решат да преминат към дълбоко отрицателни лихвени проценти - проблематичен ход, на който се противопоставят повечето централни банки. [49] Следователно стимулите трябва да дойдат от увеличаване на фискалните дефицити (което означава, че публичните разходи ще нараснат в момент, когато данъчните приходи намаляват). Казано по възможно найпростия (и в случая опростен) начин, ММТ се изразява в следното: правителствата ще емитират определен дълг, който централната банка ще изкупи. Ако тя никога не го продаде обратно, това е равносилно на парично финансиране: дефицитът е монетизиран

(като централната банка купува облигациите, които правителството емитира) и правителството може да използва парите, както намери за добре. То може например метафорично да ги хвърля от хеликоптери на нуждаещите се хора. Идеята е привлекателна и осъществима, но тя съдържа в себе си сериозен проблем, свързан с обществените очаквания и политическия контрол: след като гражданите осъзнаят, че парите могат да се намерят на "вълшебно дърво", избраните политици ще бъдат подложени на силен и непрестанен обществен натиск да създават все повече и повече, което е моментът, в който се появява проблемът с инфлацията.

1.2.3.1. Дефлация или инфлация? Два технически елемента, заложени във въпроса за паричните финанси, са свързани с риска от инфлация. Първо, не е задължително решението за участие във вечни количествени улеснения (т.е. в паричното финансиране) да се вземе, когато централната банка купува емитиран от правителството дълг; то може да бъде оставено за условното бъдеще, за да се скрие или заобиколи идеята, че парите "растат по дърветата". Второ, инфлационното въздействие на хеликоптерните пари не е свързано с това дали дефицитът е финансиран, или не, а е пряко пропорционално на количеството пари. Няма номинални ограничения за това колко пари може да създаде една централна банка, но има разумни граници за това колко би искала да създаде, за да постигне рефлация, без да рискува твърде голяма инфлация. Полученото в резултат на това увеличение на номиналния БВП ще бъде разпределено между ефекта на реалното производство и ефекта на повишаване на ценовото равнище - този баланс и неговият инфлационен характер ще зависят от това колко строги са ограниченията на предлагането, така че в крайна сметка от количеството на създадените пари. Централните банкери може да решат, че няма защо да се притесняват от инфлация от 2% или 3% и че 4-5% също е добре, но ще трябва да определят горна граница, при която инфлацията става разрушителна и буди реална загриженост. Предизвикателството ще бъде да се определи при кое равнище инфлацията става разяждаща и източник на натрапчива загриженост за потребителите. Засега едни се страхуват от дефлация, а други се тревожат за инфлацията. Какво се крие зад тези различни тревоги за бъдещето? Притеснителните за дефлацията посочват срива на пазара на труда и срива на цените на суровините и се чудят как при тези условия инфлацията би могла да се повиши скоро. Притеснителните от инфлацията наблюдават значителното нарастване на балансите на централните банки и на бюджетните дефицити и се питат как това няма да доведе един ден до инфлация, и то вероятно висока инфлация и дори хиперинфлация. Те посочват примера на Германия след Първата световна война, която в хиперинфлацията от 1923 г. надува вътрешния си военен дълг, или на Обединеното кралство, което с малко инфлация ерозира огромния дълг (250%), наследен от Втората световна война. Те признават, че в краткосрочен план дефлацията може да е по-големият риск, но твърдят, че в крайна сметка инфлацията е неизбежна предвид огромните и неизбежни количества стимули.

В настоящия момент е трудно да си представим как инфлацията би могла да се повиши скоро. Пренасочването на производствените дейности би могло да породи случайни огнища на инфлация, но те вероятно ще останат ограничени. Комбинацията от силни, дългосрочни структурни тенденции като застаряването на населението и технологиите (и двете имат дефлационен характер) и изключително високото равнище на безработица, което ще ограничава нарастването на заплатите в продължение на години, оказва силен натиск за намаляване на инфлацията. В епохата след пандемията е малко вероятно да се появи силно потребителско търсене. Болката, причинена от широко разпространената безработица, по-ниските доходи на големи групи от населението и несигурността за бъдещето вероятно ще доведат до увеличаване на предпазните спестявания. Когато социалното дистанциране в крайна сметка отслабне, отложеното търсене би могло да провокира известно повишаване на инфлацията, но то вероятно ще бъде временно и поради това няма да повлияе на инфлационните очаквания. Оливие Бланшар, бивш главен икономист на МВФ, смята, че само комбинацията от следните три елемента би могла да предизвика инфлация: 1) много голямо увеличение на съотношението дълг/БВП, по-голямо от сегашната прогноза от 20-30%; 2) много голямо увеличение на неутралния лихвен процент (т.е. безопасния реален лихвен процент, необходим за поддържане на потенциала на икономиката); и 3) доминиране на фискалната политика над паричната.

[50] Вероятността за всяка от тях поотделно вече е ниска, така че вероятността трите да се случат в комбинация една с друга е изключително ниска (но не и нулева). Инвеститорите в облигации мислят по същия начин. Това, разбира се, може да се промени, но в момента ниският лихвен диференциал между номиналните и инфлационно индексираните облигации в най-добрия случай рисува картина на продължаваща много ниска инфлация. През следващите години страните с високи доходи може да се окажат в ситуация, подобна на тази в Япония през последните няколко десетилетия: структурно слабо търсене, много ниска инфлация и свръхниски лихвени проценти. Възможната "японизация" на (богатия) свят често се представя като безнадеждна комбинация от липса на растеж, липса на инфлация и непоносими нива на дълга. Това е подвеждащо. Когато данните се коригират с оглед на демографските показатели, Япония се справя по-добре от повечето страни. Нейният БВП на глава от населението е висок и расте, а от 2007 г. насам реалният БВП на член от населението в трудоспособна възраст нараства по-бързо, отколкото в която и да е друга страна от Г-7. Естествено, за това има много специфични причини (много високо ниво на социален капитал и доверие, но също така и ръст на производителността на труда, който надхвърля средния, както и успешно усвояване на работната сила от по-възрастните работници), но това показва, че намаляването на населението не е задължително да доведе до икономическо забвение. Високият стандарт на живот и показателите за благосъстояние в Япония са поучителен урок, че има надежда и пред лицето на икономическите трудности.

1.2.3.2. Съдбата на щатския долар

В продължение на десетилетия САЩ се радваха на "прекомерната привилегия" да запазят световния валутен резерв - статут, който отдавна е "бонус на имперското могъщество и икономически еликсир". [51] В значителна степен американската мощ и просперитет са изградени и подсилени от глобалното доверие в долара и готовността на клиентите в чужбина да го държат, най-често под формата на американски държавни облигации. Фактът, че толкова много държави и чуждестранни институции искат да държат долара като средство за съхранение на стойността и като инструмент за размяна (за търговия), е закрепил статута му на световна резервна валута. Това позволи на САЩ да вземат евтини заеми в чужбина и да се възползват от ниските лихвени проценти у дома, което от своя страна позволи на американците да потребяват над възможностите си. Освен това тя направи възможни неотдавнашните големи държавни дефицити на САЩ, позволи на САЩ да имат значителни търговски дефицити, намали валутния риск и направи финансовите пазари на САЩ по-ликвидни. В основата на статута на щатския долар като резервна валута стои един важен въпрос на доверие: неамериканците, които притежават долари, вярват, че Съединените щати ще защитават както собствените си интереси (като управляват разумно икономиката си), така и интересите на останалия свят по отношение на щатския долар (като управляват разумно валутата си, като осигуряват ефективно и бързо доларова ликвидност на световната финансова система). От доста време някои анализатори и политици обмислят възможността за постепенно прекратяване на господството на долара. Сега те смятат, че пандемията може да се окаже катализаторът, който да докаже правотата им. Техният аргумент е двоен и се отнася и до двете страни на въпроса за доверието. От една страна (разумно управление на икономиката), съмняващите се в господството на щатския долар посочват неизбежното и рязко влошаване на фискалната позиция на САЩ. Според тях неустойчивите нива на дълга в крайна сметка ще подкопаят доверието в щатския долар. Непосредствено преди пандемията разходите на САЩ за отбрана, плюс лихвите по федералния дълг, плюс годишните плащания по права на собственост Medicare, Medicaid и социално осигуряване - представляваха 112% от федералните данъчни постъпления (спрямо 95% през 2017 г.). Този неустойчив път ще се задълбочи в ерата след пандемията и след спасяването. Този аргумент предполага, че следователно ще трябва да се промени нещо съществено, или чрез много по-малка геополитическа роля, или чрез по-високо данъчно облагане, или и двете, в противен случай нарастващият дефицит ще достигне праг, отвъд който инвеститорите извън САЩ няма да са склонни да го финансират. В края на краищата статутът на резервна валута не може да продължи подълго от чуждестранното доверие в способността на притежателя ѝ да изпълнява плащанията си. От друга страна (разумно управление на щатския долар за останалата част от света), съмняващите се в господстващото положение на долара изтъкват несъвместимостта на статута му на световна резервна валута с нарастващия икономически национализъм у

дома. Въпреки че Федералният резерв и Министерството на финансите на САЩ управляват ефективно долара и неговата влиятелна мрежа в световен мащаб, скептиците подчертават, че готовността на американската администрация да използва долара за геополитически цели (като например да наказва държави и компании, които търгуват с Иран или Северна Корея) неизбежно ще стимулира притежателите на долари да търсят алтернативи. Има ли реални алтернативи? САЩ продължават да бъдат страховит световен финансов хегемон (ролята на долара в международните финансови транзакции е много по-голяма, макар и по-малко видима, отколкото в международната търговия), но също така е вярно, че много държави биха искали да оспорят глобалното господство на долара. В краткосрочен план няма алтернативи. Китайският юан (RMB) би могъл да бъде вариант, но не и докато не се премахне строгият капиталов контрол и RMB не се превърне в пазарно определяна валута, което е малко вероятно да се случи в обозримо бъдеще. Същото важи и за еврото; то би могло да бъде вариант, но не и докато не се разсеят окончателно съмненията за възможна имплозия на еврозоната, което отново е малко вероятно в близките няколко години. Що се отнася до глобална виртуална валута, все още не се вижда такава, но има опити за въвеждане на национални цифрови валути, които в крайна сметка могат да изместят господството на щатския долар. Най-значимият от тях се проведе в Китай в края на април 2020 г. с тест на национална цифрова валута в четири големи града. [52] Страната изпреварва с години останалия свят в разработването на цифрова валута, съчетана с мощни платформи за електронни плащания; този експеримент ясно показва, че има парични системи, които се опитват да станат независими от американските посредници, като същевременно се движат към по-голяма цифровизация. В крайна сметка евентуалният край на първенството на щатския долар ще зависи от това какво ще се случи в САЩ. Както казва Хенри Полсън, бивш министър на финансите на САЩ: "Превъзходството на щатския долар започва у дома (...). Съединените щати трябва да поддържат икономика, която вдъхва доверие в световен мащаб. Ако не успеят да го направят, с течение на времето позициите на щатския долар ще бъдат застрашени". [53] До голяма степен глобалният авторитет на САЩ зависи и от геополитиката и привлекателността на техния социален модел. "Изключителната привилегия" е сложно преплетена с глобалната мощ, възприемането на САЩ като надежден партньор и ролята им в работата на многостранните институции. "Ако тази роля се възприема като по-малко сигурна, а гаранцията за сигурност - като не толкова желязна, защото САЩ се откъсват от глобалната геополитика в полза на по-самостоятелни, насочени навътре политики, премията за сигурност, на която се радва щатският долар, може да намалее", предупреждават Бари Айхенгрин и представители на Европейската централна банка. [54] Въпросите и съмненията относно бъдещия статут на долара като световна резервна валута са подходящо напомняне, че икономиката не съществува изолирано. Тази реалност е особено сурова в свръхзадлъжнелите развиващи се и бедни страни, които сега не са в

състояние да изплатят дълговете си, често деноминирани в долари. За тях кризата ще придобие огромни размери и ще продължи с години, като значителните икономически щети бързо ще се превърнат в социална и хуманитарна болка. Във всички тези страни кризата на COVID може да сложи край на постепенния процес на сближаване, който трябваше да доведе до сближаване на високоразвитите и нововъзникващите или развиващите се страни. Това ще доведе до увеличаване на социалните и геополитическите рискове - ярко напомняне за степента, в която икономическите рискове се пресичат с обществените проблеми и геополитиката.

1.3. Обществено възстановяване В исторически план пандемиите са подлагали обществата на изпитания до основи; кризата с COVID-19 през 2020 г. няма да бъде изключение. В сравнение с икономиката, както току-що видяхме, и геополитиката, както ще видим в следващата глава, обществените сътресения, отприщени от COVID-19, ще продължат с години, а може би и с поколения. Най-непосредственото и видимо въздействие е, че много правителства ще бъдат подложени на изпитания, като голяма част от гнева ще бъде насочен към онези политици и политически фигури, които са се оказали неадекватни или зле подготвени по отношение на реакцията си за справяне с COVID-19. Както отбелязва Хенри Кисинджър: "Нациите се сплотяват и процъфтяват благодарение на вярата, че техните институции могат да предвидят бедствието, да спрат неговото въздействие и да възстановят стабилността. Когато пандемията COVID-19 приключи, институциите на много държави ще се възприемат като провалили се". [55] Това ще важи особено за някои богати страни, които разполагат с усъвършенствани здравни системи и силни активи в областта на научните изследвания, науката и иновациите, където гражданите ще се питат защо техните власти са се справили толкова зле в сравнение с другите. В тях може да се прояви самата същност на тяхната социална структура и социално-икономическа система и те да бъдат осъдени като "истинския" виновник, виновен за това, че не са успели да гарантират икономическо и социално благосъстояние на мнозинството от гражданите. В по-бедните страни пандемията ще доведе до драматични социални разходи. Тя ще изостри обществените проблеми, които вече ги тормозят - по-специално бедността, неравенството и корупцията. В някои случаи това би могло да доведе до крайни резултати, толкова тежки, колкото социална и обществена дезинтеграция ("социална" се отнася до взаимодействието между индивиди или групи от индивиди, докато "обществена" е прилагателното, което се отнася до обществото като цяло). Има ли някакви системни поуки, които да бъдат извлечени, свързани с това какво е проработило и какво не е проработило по отношение на справянето с пандемията? До каква степен реакцията на различните държави разкрива някои вътрешни силни и слаби страни на определени общества или системи на управление? Някои от тях, като Сингапур, Южна Корея и Дания (наред с други), изглежда се справиха доста добре и със сигурност по-добре от повечето. Други, като Италия, Испания, САЩ или Обединеното кралство, изглежда се представиха по-зле по различни показатели, било то по отношение на подготовката, управлението на кризата, комуникацията с обществеността, броя на потвърдените случаи и смъртните случаи, както и по различни други показатели. Съседни държави, които имат много структурни сходства, като Франция и Германия, имаха приблизително еднакъв брой потвърдени случаи, но поразително различен брой смъртни случаи от COVID-19. Освен разликите в здравната инфраструктура, какво обяснява тези очевидни аномалии? Понастоящем (юни 2020 г.) все още сме изправени пред множество "неизвестни" по отношение на причините, поради които COVID-19 е поразил и се е разпространил с особена вирулентност в някои страни и региони, а в други - не. Въпреки

това, като цяло, държавите, които се справят по-добре, имат следните общи характеристики: Те са били "подготвени" за това, което предстои (логистично и организационно). Те са вземали бързи и решителни решения. Разполагат с рентабилна и всеобхватна система за здравеопазване. Те са общества с високо доверие, в които гражданите имат доверие както на ръководството, така и на информацията, която то предоставя. Изглежда, че в условията на принуда те проявяват истинско чувство за солидарност, като предпочитат общото благо пред индивидуалните стремежи и нужди. С частично изключение на първия и втория признак, които са по-скоро технически (макар че в техническата страна са заложени културни елементи), всички останали могат да бъдат категоризирани като "благоприятни" обществени характеристики, доказвайки, че основните ценности на приобщаване, солидарност и доверие са силно определящи елементи и допринасят значително за успеха при овладяването на епидемията. Разбира се, още е твърде рано да се представи с точност формата, която ще приеме общественото пренастройване в различните страни, но някои от общите му глобални контури вече могат да бъдат очертани. На първо място, епохата след пандемията ще започне период на масово преразпределение на богатството от богатите към бедните и от капитала към труда. На второ място, COVID-19 вероятно ще доведе до смъртта на неолиберализма - съвкупност от идеи и политики, които свободно могат да бъдат определени като предпочитащи конкуренцията пред солидарността, творческото разрушение пред държавната намеса и икономическия растеж пред социалното благосъстояние. В продължение на няколко години неолибералната доктрина беше в процес на упадък, като много коментатори, бизнес лидери и политици все по-често осъждаха нейния "пазарен фетишизъм", но COVID-19 донесе преврат. Не е случайно, че двете държави, които през последните няколко години прегърнаха с най-голяма страст политиките на неолиберализма - САЩ и Обединеното кралство - са сред тези, които понесоха най-много жертви по време на пандемията. Тези две съпътстващи сили масовото преразпределение, от една страна, и изоставянето на неолибералните политики, от друга - ще окажат определящо въздействие върху организацията на нашите общества, като се започне от това как неравенствата могат да предизвикат социални вълнения и се стигне до нарастващата роля на правителствата и предефинирането на социалните договори.

1.3.1. Неравенства Едно сериозно подвеждащо клише за коронавируса се крие в метафората за COVID-19 като "голям изравнител". [56] Реалността е точно обратната. COVID-19 изостря вече

съществуващите условия на неравенство навсякъде и винаги, когато го поразява. Като такъв той не е "изравнител" нито в медицински, нито в икономически, нито в социален или психологически план. В действителност пандемията е "голям неравнопоставител" [57], който задълбочава различията в доходите, богатството и възможностите. Тя разкри пред всички не само огромния брой хора в света, които са икономически и социално уязвими, но и дълбочината и степента на тяхната уязвимост - явление, което е още поразпространено в страни с ниски или несъществуващи мрежи за социална сигурност или със слаби семейни и социални връзки. Това положение, разбира се, предшества пандемията, но както наблюдавахме и при други глобални проблеми, вирусът подейства като усилвател, принуждавайки ни да признаем и да се убедим в сериозността на проблемите, свързани с неравенството, които преди това твърде дълго бяха отминавани от мнозина. Първият ефект от пандемията е, че увеличи макропроблема на социалното неравенство, като постави в центъра на вниманието шокиращите различия в степента на риска, на който са изложени различните социални класи. В по-голямата част от света по време на блокирането се появи приблизителен, макар и показателен разказ. Той описваше една дихотомия: висшата и средната класа можеха да работят от разстояние и да обучават децата си сами от домовете си (основно или, когато е възможно, средно образование, поотдалечените жилища се смятаха за по-безопасни), докато членовете на работническата класа (за тези, които имат работа) не бяха у дома и не контролираха образованието на децата си, а работеха на първа линия, за да помогнат за спасяването на живота (пряко или не) и икономиката - почистваха болници, обслужваха каси, транспортираха стоки от първа необходимост и гарантираха нашата сигурност. В случай на силно развита икономика на услугите като САЩ около една трета от общия брой работни места могат да бъдат извършвани от дома или дистанционно, със значителни разлики, които са силно свързани с доходите по сектори. Повече от 75 % от американските работници в сферата на финансите и застраховането могат да извършват работата си от разстояние, докато само 3 % от много по-слабо платените работници в хранително-вкусовата промишленост могат да го правят. [58] В разгара на пандемията (средата на април) повечето нови случаи на заразяване и броят на смъртните случаи направиха по-ясно от всякога, че COVID-19 далеч не е "големият изравнител" или "коректив", за който толкова много хора говореха в началото на пандемията. Вместо това бързо стана ясно, че в начина, по който вирусът е започнал да върши смъртоносната си работа, не е имало нищо справедливо или безпристрастно. В САЩ COVID-19 е нанесъл непропорционално големи поражения на афроамериканците, хората с ниски доходи и уязвимите групи от населението, като например бездомните. В щата Мичиган, където по-малко от 15 % от населението е чернокожо, чернокожите жители представляват около 40 % от смъртните случаи от усложненията на COVID-19. Фактът, че COVID-19 е засегнал толкова непропорционално чернокожите общности, е просто отражение на съществуващите неравенства. В Америка, както и в много други

страни, афроамериканците са по-бедни, по-вероятно е да са безработни или непълноценно заети и да са жертви на нестандартни жилища и условия на живот. В резултат на това те страдат в по-голяма степен от вече съществуващи здравословни състояния като затлъстяване, сърдечни заболявания или диабет, които правят COVID-19 особено смъртоносен. Вторият ефект от пандемията и последвалото състояние на блокиране беше разкриването на дълбокото разминаване между същността и вродената стойност на свършената работа и икономическото възнаграждение за нея. Казано по друг начин: ние оценяваме икономически най-ниско хората, от които обществото има най-голяма нужда. Отрезвяващата истина е, че героите на непосредствената криза COVID-19, тези, които (с личен риск) се грижеха за болните и поддържаха икономиката, са сред най-зле платените професионалисти - медицинските сестри, чистачките, шофьорите на доставки, работниците в хранителните фабрики, домовете за възрастни хора и складовете и др. Често техният принос за икономическото и общественото благосъстояние е най-слабо признат. Явлението е глобално, но е особено силно в англосаксонските страни, където бедността е съчетана с несигурност. Гражданите от тази група са не само най-зле платените, но и най-застрашените от загуба на работата си. В Обединеното кралство например голяма част (почти 60 %) от лицата, предоставящи грижи в общността, работят на "договори с нулево работно време", което означава, че те нямат гарантирано редовно работно време и в резултат на това нямат сигурност за редовен доход. По подобен начин работниците във фабриките за хранителни продукти често са на временни трудови договори с по-малко права от нормалното и без никаква сигурност. Що се отнася до шофьорите на доставки, които в повечето случаи са категоризирани като самостоятелно заети лица, те получават възнаграждение на "капка" и не получават обезщетение за болнични или отпуск - реалност, която е показана остро в най-новата творба на Кен Лоуч "Съжаляваме, че ви пропуснахме" - филм, който илюстрира драматичната степен, до която тези работници винаги са само на един инцидент от физическо, емоционално или икономическо съсипване, с каскадни последици, които се влошават от стреса и безпокойството. В епохата след пандемията социалните неравенства ще се увеличат или ще намалеят? Голяма част от неофициалните данни сочат, поне в краткосрочен план, че неравенствата вероятно ще се увеличат. Както беше посочено по-рано, хората без или с ниски доходи страдат непропорционално от пандемията: те са по-податливи на хронични заболявания и имунен дефицит и следователно е по-вероятно да се заразят с COVID-19 и да страдат от тежки инфекции. Това ще продължи и през месеците след избухването на епидемията. Както и при предишни пандемични епизоди като чумата, не всички ще се възползват еднакво от медицинското лечение и ваксините. Особено в САЩ, както отбелязва Ангъс Дийтън, нобелов лауреат, който е съавтор на книгата "Смъртта на отчаянието и бъдещето на капитализма" заедно с Ан Кейс: "производителите на лекарства и болниците ще бъдат по-могъщи и по-богати от всякога" [59] в ущърб на най-бедните слоеве от населението.

Освен това свръхакмодативните парични политики, провеждани по целия свят, ще увеличат неравенството в богатството, като подхранват цените на активите, най-вече на финансовите пазари и недвижимите имоти. Отвъд близкото бъдеще обаче тенденцията може да се обърне и да предизвика обратното - по-малко неравенство. Как може да се случи това? Възможно е достатъчно хора да се възмутят от очевидната несправедливост на преференциалното третиране, на което се радват изключително богатите, и това да предизвика широк обществен отзвук. В САЩ мнозинството или много силно изразено малцинство може да поиска национален или общностен контрол върху здравеопазването, а в Европа недофинансирането на здравната система вече няма да е политически приемливо. Възможно е също така пандемията в крайна сметка да ни накара да преосмислим професиите, които наистина ценим, и да ни принуди да преработим начина, по който ги възнаграждаваме колективно. Ще приеме ли в бъдеще обществото, че един звезден мениджър на хедж фонд, специализиран в късите продажби (чийто принос към икономическото и социалното благосъстояние е в най-добрия случай съмнителен), може да получава милиони годишни доходи, докато една медицинска сестра (чийто принос към социалното благосъстояние е неоспорим) печели безкрайно малка част от тази сума? При такъв оптимистичен сценарий, когато все повече признаваме, че много работници на нископлатени и несигурни работни места играят съществена роля за нашето колективно благосъстояние, политиките ще се адаптират така, че да подобрят както условията на труд, така и възнаграждението им. По-доброто заплащане ще последва, дори и да е съпроводено с намаляване на печалбите на компаниите или по-високи цени; ще има силен социален и политически натиск за замяна на несигурните договори и експлоататорските вратички с постоянни работни места и по-добро обучение. Следователно неравенствата биха могли да намалеят, но ако историята е показателна, този оптимистичен сценарий е малко вероятно да се осъществи, ако преди това не се стигне до големи социални сътресения.

1.3.2. Социални вълнения Една от най-сериозните опасности, пред които е изправена епохата след пандемията, са социалните вълнения. В някои крайни случаи то може да доведе до разпад на обществото и политически колапс. Безброй проучвания, статии и предупреждения изтъкват този конкретен риск, като се основават на очевидното наблюдение, че когато хората нямат работа, доходи и перспективи за по-добър живот, те често прибягват до насилие. Следващият цитат улавя същността на проблема. Той се отнася за САЩ, но изводите от него са валидни за повечето страни по света: Онези, които са останали без надежда, без работа и без имущество, лесно могат да се обърнат срещу онези, които са в по-добро положение. Вече около 30 % от американците имат нулево или отрицателно богатство. Ако все повече хора излязат от сегашната криза без пари, без работа и без достъп до здравеопазване и ако тези хора станат отчаяни и гневни, сцени като неотдавнашното бягство на затворници в Италия или грабежите,

последвали урагана Катрина в Ню Орлиънс през 2005 г., могат да станат нещо обичайно. Ако на правителствата се наложи да прибягват до използването на паравоенни или военни сили, за да потушават например бунтове или посегателства срещу собствеността, обществата могат да започнат да се разпадат. [60] Доста преди пандемията да обхване света, социалните вълнения се засилваха в глобален мащаб, така че рискът не е нов, но е засилен от COVID-19. Съществуват различни начини за определяне на това какво представляват социалните вълнения, но през последните две години по света се проведоха повече от 100 значими антиправителствени протеста [61] както в богати, така и в бедни страни - от бунтовете на "жълтите жилетки" във Франция до демонстрации срещу силните фигури в страни като Боливия, Иран и Судан. Повечето от тях (последните) бяха потушени с брутални репресии, а много от тях изпаднаха в хибернация (подобно на световната икономика), когато правителствата принудиха населението си да блокира, за да овладеят пандемията. Но след отпадането на забраната за събиране на групи и излизане на улицата е трудно да си представим, че старите недоволства и временно потиснатото социално недоволство няма да избухнат отново, вероятно с нова сила. В епохата след пандемията броят на безработните, притеснените, нещастните, възмутените, болните и гладните ще е нараснал драстично. Ще се натрупват лични трагедии, които ще разпалват гняв, негодувание и ожесточение в различни социални групи, включително безработни, бедни, мигранти, затворници, бездомни, всички онези, които са изоставени... Как целият този натиск да не завърши с изригване? Социалните явления често проявяват същите характеристики като пандемиите и, както беше отбелязано на предишните страници, критичните точки се отнасят еднакво и за двете. Когато бедността, чувството за безправие и безсилието достигнат определена критична точка, разрушителните социални действия често се превръщат в последна възможност. В първите дни на кризата видни личности изразиха подобни опасения и предупредиха света за нарастващия риск от социални вълнения. Якоб Валенберг, шведският индустриалец, е един от тях. През март 2020 г. той пише: "Ако кризата продължи дълго, безработицата може да достигне 20-30 %, а икономиките да се свият с 20-30 % ... Няма да има възстановяване. Ще има социални вълнения. Ще има насилие. Ще има социалноикономически последици: драматична безработица. Гражданите ще страдат драматично: някои ще умрат, други ще се чувстват ужасно." [62] Сега сме отвъд прага на онова, което Валенберг смяташе за "тревожно", като безработицата надхвърля 20-30 % в много страни по света и като повечето икономики са се свили през второто тримесечие на 2020 г. над нивото, което преди се смяташе за тревожно. Как ще се развие това и къде е най-вероятно да възникнат социални вълнения и в каква степен? По време на писането на тази книга COVID-19 вече е отприщил глобална вълна от социални вълнения. Тя започна в САЩ с протестите "Животът на чернокожите има значение" след убийството на Джордж Флойд в края на май 2020 г., но бързо се

разпространи по целия свят. COVID-19 беше определящ елемент: Смъртта на Джордж Флойд беше искрата, която запали огъня на социалните вълнения, но основните условия, създадени от пандемията, по-специално расовото неравенство, което тя разкри, и нарастващото ниво на безработица, бяха горивото, което засили протестите и ги поддържаше. Как? През последните шест години близо 100 афроамериканци загинаха при полицейско задържане, но беше необходимо убийството на Джордж Флойд, за да се предизвика национално въстание. Следователно не е случайно, че този изблик на гняв се случи по време на пандемия, която непропорционално засегна афроамериканската общност в САЩ (както беше посочено по-рано). В края на юни 2020 г. смъртността, причинена от COVID-19 на чернокожите американци, е била 2,4 пъти по-висока, отколкото при белите американци. Едновременно с това заетостта сред чернокожите американци е унищожена от кризата с корона. Това не бива да ни изненадва: икономическото и социалното разделение между афроамериканците и белите американци е толкова дълбоко, че според почти всеки показател чернокожите работници са в неравностойно положение в сравнение с белите работници. [63] През май 2020 г. безработицата сред афроамериканците възлиза на 16,8 % (при национално ниво от 13,3 %) - много високо ниво, което подхранва явление, описвано от социолозите като "биографична наличност": [64] липсата на работа на пълно работно време има тенденция да повишава нивото на участие в социални движения. Не знаем как ще се развие движението "Животът на чернокожите има значение" и, ако се запази, каква форма ще приеме. Индикациите обаче показват, че то се превръща в нещо по-широко от специфичните за расата проблеми. Протестите срещу системния расизъм доведоха до по-общи призиви за икономическа справедливост и приобщаване. Това е логичен преход към проблемите на неравенството, разгледани в предишната подглава, която също така илюстрира как рисковете взаимодействат помежду си и се усилват един друг. Важно е да се подчертае, че никоя ситуация не е изначално определена и че няма "механични" фактори, които да предизвикват социални вълнения - те остават израз на колективна човешка динамика и нагласа, които зависят от множество фактори. Верни на понятията за взаимосвързаност и сложност, изблиците на социални вълнения са квинтесенция на нелинейни събития, които могат да бъдат предизвикани от голямо разнообразие от политически, икономически, обществени, технологични и екологични фактори. Те варират от най-различни неща като икономически сътресения, трудности, причинени от екстремни метеорологични явления, расово напрежение, недостиг на храна и дори усещане за несправедливост. Всички те, а и не само, почти винаги взаимодействат помежду си и създават каскадни ефекти. Ето защо конкретните ситуации на сътресения не могат да бъдат прогнозирани, но могат да бъдат предвидени. Кои държави са найподатливи? На пръв поглед най-застрашени са по-бедните страни без защитни мрежи и богатите страни със слаби социални защитни мрежи, тъй като те не разполагат с никакви или разполагат с по-малко политически мерки като обезщетения за безработица, които да смекчат шока от загубата на доходи. По тази причина силно индивидуалистични общества

като САЩ биха могли да бъдат по-застрашени от европейските или азиатските страни, които имат или по-голямо чувство за солидарност (като в Южна Европа), или по-добра социална система за подпомагане на хората в неравностойно положение (като в Северна Европа). Понякога двете неща се съчетават. Държави като Италия например притежават както силна мрежа за социална сигурност, така и силно чувство за солидарност (особено по отношение на поколенията). По подобен начин конфуцианството, разпространено в много азиатски страни, поставя чувството за дълг и солидарност между поколенията над индивидуалните права; то също така отдава голямо значение на мерките и правилата, които са от полза за общността като цяло. Всичко това, разбира се, не означава, че европейските или азиатските страни са защитени от социални вълнения. Това далеч не е така! Както показа движението на "жълтите жилетки" във Франция, насилствени и продължителни форми на социални вълнения могат да избухнат дори в страни, които разполагат със солидна мрежа за социална сигурност, но в които социалните очаквания са останали незадоволени. Социалните вълнения се отразяват отрицателно както на икономическото, така и на социалното благосъстояние, но е важно да се подчертае, че не сме безсилни пред потенциални социални вълнения по простата причина, че правителствата и в по-малка степен компаниите и другите организации могат да се подготвят да намалят риска, като въведат правилните политики. Най-голямата основна причина за социалните вълнения е неравенството. Политическите инструменти за борба с неприемливите равнища на неравенство съществуват и те често са в ръцете на правителствата.

1.3.3. Завръщането на "голямото" правителство По думите на Джон Микълтуейт и Ейдриън Уолдридж: "Пандемията COVID-19 направи правителството отново важно. Не само отново мощно (погледнете онези някога могъщи компании, които молят за помощ), но и отново жизненоважно: От огромно значение е дали в страната ви има добро здравеопазване, компетентни бюрократи и стабилни финанси. Доброто управление е разликата между живота и смъртта". [65] Един от големите уроци на последните пет века в Европа и Америка е следният: острите кризи допринасят за засилване на властта на държавата. Винаги е било така и няма причина да е различно при пандемията COVID-19. Историците изтъкват факта, че нарастващите фискални ресурси на капиталистическите държави от XVIII в. нататък винаги са били тясно свързани с необходимостта от водене на войни, особено такива, които са се провеждали в далечни страни и са изисквали морски капацитет. Такъв е случаят със Седемгодишната война от 1756-1763 г., определяна като първата наистина глобална война, в която участват всички велики сили в Европа по онова време. Оттогава насам отговорите на големите кризи винаги са укрепвали допълнително властта на държавата, като се започне с данъчното облагане: "присъщ и съществен атрибут на суверенитета, който принадлежи по право на всяко независимо правителство". [66] Няколко примера, илюстриращи този въпрос, силно подсказват, че и този път, както и в миналото, данъчното

облагане ще се увеличи. Както и в миналото, социалната обосновка и политическото оправдание, стоящи в основата на увеличенията, ще се основават на разказа за "държави във война" (само че този път срещу невидим враг). През 1914 г. най-високата ставка на данъка върху доходите във Франция е била нула, а година след края на Първата световна война тя е била 50 %. Канада въвежда подоходния данък през 1917 г. като "временна" мярка за финансиране на войната, а след това го разширява драстично по време на Втората световна война с плосък допълнителен данък от 20 %, наложен върху всички данъци върху доходите, дължими от лица, различни от корпорации, и с въвеждането на високи пределни данъчни ставки (69 %). След войната ставките намаляват, но остават значително по-високи от предишните. По същия начин по време на Втората световна война подоходният данък в Америка се превръща от "класов данък" в "масов данък", като броят на платците нараства от 7 милиона през 1940 г. на 42 милиона през 1945 г. Най-прогресивните данъчни години в историята на САЩ са 1944 г. и 1945 г., като 94% ставка се прилага за всеки доход над 200 000 долара (еквивалент на 2,4 млн. долара през 2009 г.). Подобни максимални ставки, които често са осъждани като конфискационни от тези, които трябва да ги плащат, няма да паднат под 80% още 20 години. В края на Втората световна война много други държави приемат подобни и често крайни данъчни мерки. В Обединеното кралство по време на войната най-високата ставка на данъка върху доходите се покачва до изключително зашеметяващите 99,25 %! [67] Понякога суверенната власт на държавата да облага с данъци се превръща в осезаеми обществени ползи в различни области, като например създаването на система за социално подпомагане. Тези масови преходи към нещо напълно "ново" обаче винаги се определяха като отговор на силен външен шок или на заплахата от предстоящ такъв. Например Втората световна война доведе до въвеждането на държавни системи за социално подпомагане от люлката до гроба в по-голямата част от Европа. Студената война също: правителствата в капиталистическите страни бяха толкова притеснени от вътрешен комунистически бунт, че въведоха държавен модел, за да го предотвратят. Тази система, при която държавните бюрократи управляват големи части от икономиката - от транспорта до енергетиката, се запази и през 70-те години на ХХ век. Днес ситуацията е коренно различна; през изминалите десетилетия (в западния свят) ролята на държавата значително се сви. Тази ситуация е на път да се промени, тъй като е трудно да си представим как един екзогенен шок от такъв мащаб като този, причинен от COVID-19, може да бъде преодолян с чисто пазарни решения. Вече и почти за една нощ коронавирусът успя да промени възприятията за сложния и деликатен баланс между частната и публичната сфера в полза на последната. Той разкри, че социалното осигуряване е ефикасно и че прехвърлянето на все повече отговорности (като здравеопазване и образование) на частни лица и на пазара може да не е в интерес на обществото. Изненадващо и внезапно идеята, която само допреди няколко години би била анатема, че правителствата могат да подпомагат общественото благо, докато

бягащите икономики без надзор могат да нанесат поражения на социалното благосъстояние, сега може да се превърне в норма. На циферблата, който измерва континуума между правителството и пазарите, стрелката решително се е преместила наляво. За първи път, откакто Маргарет Тачър улови духа на епохата, заявявайки, че "няма такова нещо като общество", правителствата имат предимство. Всичко, което идва в епохата след пандемията, ще ни накара да преосмислим ролята на правителствата. Вместо просто да поправят пазарните недостатъци, когато те възникнат, те трябва, както предлага икономистът Мариана Мазукато: "да се насочат към активно оформяне и създаване на пазари, които осигуряват устойчив и приобщаващ растеж. Те трябва също така да гарантират, че партньорствата с бизнеса, в които участват държавни средства, се ръководят от обществения интерес, а не от печалбата". [68] Как ще се прояви тази разширена роля на правителствата? Значителен елемент от новото "по-голямо" правителство вече е налице със значително увеличения и почти незабавен контрол на правителството върху икономиката. Както подробно е описано в глава 1, държавната икономическа намеса се осъществи много бързо и в безпрецедентен мащаб. През април 2020 г., точно когато пандемията започна да обхваща света, правителствата по целия свят обявиха програми за стимулиране на стойност няколко трилиона долара, сякаш почти едновременно бяха въведени осем или девет плана "Маршал", за да се подкрепят основните нужди на най-бедните хора, да се запазят работните места, когато това е възможно, и да се помогне на предприятията да оцелеят. Централните банки решиха да намалят лихвените проценти и се ангажираха да осигурят цялата необходима ликвидност, а правителствата започнаха да разширяват социалните помощи, да извършват директни парични трансфери, да покриват заплатите и да преустановяват изплащането на заеми и ипотеки, наред с други мерки. Само правителствата имаха властта, възможностите и обхвата да вземат такива решения, без които щеше да настъпи икономическо бедствие и пълен социален срив. Поглеждайки към бъдещето, правителствата най-вероятно, но с различна степен на интензивност, ще решат, че е в интерес на обществото да пренапишат някои от правилата на играта и трайно да увеличат своята роля. Както се случи през 30-те години на миналия век в САЩ, когато масовата безработица и икономическата несигурност постепенно бяха преодолени чрез по-голяма роля на правителството, днес подобен начин на действие вероятно ще характеризира обозримото бъдеще. В други подглави ще разгледаме формата, която ще приеме това (като например в следващата, посветена на новия обществен договор), но нека накратко посочим някои от най-съществените моменти. Здравното осигуряване и осигуряването за безработица или ще трябва да бъдат създадени отначало, или да бъдат укрепени там, където вече съществуват. Ще трябва да се укрепят и мрежите за социална сигурност - в англосаксонските общества, които са най"пазарно ориентирани"; ще трябва да се въведат удължени обезщетения за безработица,

болнични и много други социални мерки, за да се смекчи ефектът от шока, а след това ще се превърнат в норма. В много страни подновената ангажираност на синдикатите ще улесни този процес. Стойността за акционерите ще се превърне във второстепенно съображение, което ще изведе на преден план примата на капитализма на заинтересованите страни. Финансиализацията на света, която набра толкова голяма скорост през последните години, вероятно ще се обърне в обратна посока. Правителствата, особено в най-засегнатите от нея страни - САЩ и Обединеното кралство ще бъдат принудени да преразгледат много от характеристиките на тази мания по финансите. Те биха могли да вземат решение за широк спектър от мерки - от обявяване на обратното изкупуване на акции за незаконно до предотвратяване на стимулирането на потребителския дълг от страна на банките. Общественият контрол върху частните компании ще се засили, особено (но не само) за всички предприятия, които са се възползвали от публични средства. Някои държави ще национализират, докато други ще предпочетат да вземат дялове в капитала или да предоставят заеми. Като цяло ще има повече регулации, обхващащи много различни въпроси, като например безопасността на работниците или вътрешното снабдяване с определени стоки. От предприятията ще се търси отговорност и за социалните и екологичните проблеми, за които от тях ще се очаква да бъдат част от решението. Освен това правителствата ще насърчават силно публичночастните партньорства, така че частните компании да се включат в по-голяма степен в намаляването на глобалните рискове. Независимо от подробностите, ролята на държавата ще се увеличи и по този начин ще се отрази съществено на начина, по който се осъществява бизнесът. В една или друга степен ръководителите на предприятия във всички отрасли и във всички държави ще трябва да се адаптират към по-голямата държавна намеса. Активно ще се работи за научноизследователска и развойна дейност за глобални обществени блага, като например решения в областта на здравеопазването и изменението на климата. Данъчното облагане ще се увеличи, особено за найпривилегированите, тъй като правителствата ще трябва да укрепват капацитета си за устойчивост и ще желаят да инвестират повече в тях. Както се препоръчва от Джоузеф Стиглиц: Първият приоритет е (...) да се осигури по-голямо финансиране за публичния сектор, особено за онези негови части, които имат за цел да защитават от множеството рискове, пред които е изправено едно сложно общество, и да финансират напредъка в науката и по-качественото образование, от които зависи бъдещото ни благоденствие. Това са области, в които бързо могат да бъдат създадени продуктивни работни места - за изследователи, преподаватели и за тези, които помагат за управлението на институциите, които ги подкрепят. Дори когато излизаме от тази криза, трябва да сме наясно, че зад ъгъла със сигурност ни дебне друга криза. Не можем да предвидим как ще изглежда следващата, освен че ще бъде различна от предишната. [69]

Никъде тази намеса на правителствата, чиято форма може да бъде доброкачествена или злокачествена в зависимост от страната и културата, в която се осъществява, няма да се прояви с по-голяма сила, отколкото при предефинирането на обществения договор.

1.3.4. Общественият договор Почти неизбежно е пандемията да подтикне много общества по света да преразгледат и предефинират условията на своя социален договор. Вече споменахме факта, че COVID-19 действа като усилвател на вече съществуващи условия, извеждайки на преден план дългогодишни проблеми, които са резултат от дълбоки структурни слабости, на които никога не е обръщано внимание по подходящ начин. Този дисонанс и зараждащото се оспорване на статуквото намират израз в силен призив за преразглеждане на социалните договори, с които всички ние сме повече или по-малко обвързани. В широк смисъл "общественият договор" се отнася до (често неявния) набор от договорености и очаквания, които регулират отношенията между хората и институциите. Казано по-просто, това е "лепилото", което свързва обществата; без него социалната тъкан се разпада. В продължение на десетилетия той бавно и почти незабележимо се развиваше в посока, която принуждаваше индивидите да поемат по-голяма отговорност за индивидуалния си живот и икономическите си резултати, което накара голяма част от населението (най-очевидно в групата на хората с ниски доходи) да стигне до заключението, че общественият договор в най-добрия случай ерозира, ако не и в някои случаи се разпада напълно. Привидната илюзия за ниска или никаква инфлация е практически и нагледен пример за това как тази ерозия се проявява в реалния живот. В продължение на много години по света темпът на инфлация спадаше за много стоки и услуги, с изключение на трите неща, които са от най-голямо значение за голямото мнозинство от нас: жилище, здравеопазване и образование. И при трите цените се повишиха рязко, като поглъщат все по-голяма част от разполагаемите доходи, а в някои страни дори принуждават семействата да задлъжняват, за да получат медицинско обслужване. По подобен начин в епохата преди пандемията възможностите за работа се разшириха в много страни, но повишаването на равнището на заетост често съвпадаше със стагнация на доходите и поляризация на труда. Тази ситуация в крайна сметка доведе до ерозия на икономическото и социалното благосъстояние на голямо мнозинство от хора, чиито доходи вече не бяха достатъчни, за да гарантират скромен приличен начин на живот (включително сред средната класа в богатия свят). Днес основните причини, които обуславят загубата на вяра в нашите социални договори, се обединяват около проблемите на неравенството, неефективността на повечето политики за преразпределение, чувството за изключване и маргинализация и общото усещане за несправедливост. Ето защо много граждани започнаха да осъждат разпадането на обществения договор, като все по-силно изразяват общата загуба на доверие в институциите и лидерите. [70] В някои страни това широко разпространено раздразнение се изразява в мирни или насилствени демонстрации, а в други води до изборни победи

на популистки и екстремистки партии. Каквато и форма да приеме, в почти всички случаи отговорът на властта остава без резултат - тя не е подготвена за бунта и няма идеи и политически лостове за справяне с проблема. Въпреки че са сложни, политическите решения съществуват и като цяло се състоят в адаптиране на социалната държава към съвременния свят чрез овластяване на хората и в отговор на исканията за по-справедлив обществен договор. През последните няколко години няколко международни организации и мозъчни тръстове се приспособиха към тази нова реалност и очертаха предложения за нейното осъществяване. [71] Пандемията ще отбележи повратна точка, като ускори този преход. Тя изкристализира проблема и направи невъзможно връщането към статуквото отпреди пандемията. Каква форма може да приеме новият обществен договор? Няма готови модели, които да са готови за прилагане, защото всяко потенциално решение зависи от историята и културата на страната, за която се прилага. Неизбежно и разбираемо е, че "добрият" социален договор за Китай ще се различава от този за САЩ, който на свой ред няма да прилича на този за Швеция или Нигерия. Въпреки това всички те биха могли да споделят някои общи черти и принципи, чиято абсолютна необходимост става все по-очевидна поради социалните и икономическите последици от пандемичната криза. Два от тях се открояват особено: 1. По-широко, ако не и всеобщо, предоставяне на социално подпомагане, социално осигуряване, здравеопазване и основни качествени услуги 2. Преминаване към засилена защита на работниците и на тези, които в момента са найуязвими (като например заетите в "гиг" икономиката, в която служителите на пълно работно време се заменят с независими изпълнители и лица на свободна практика). Често се казва, че отговорът на една нация на бедствие говори за нейните силни и слаби страни и преди всичко за "качеството" и здравината на нейния социален договор. Тъй като постепенно се отдалечаваме от най-острите моменти на кризата и започваме задълбочено проучване на това какво е било правилно и какво не, трябва да очакваме много душевни размисли, които в крайна сметка ще доведат до предефиниране на условията на нашия обществен договор. В страните, за които се смяташе, че не са реагирали достатъчно добре на пандемията, много граждани ще започнат да си задават критични въпроси, като например: Защо в разгара на пандемията в моята страна често липсваха маски, респиратори и вентилатори? Защо тя не беше подготвена по подходящ начин? Дали това е свързано с манията за краткосрочност? Защо сме толкова богати по отношение на БВП, а сме толкова неефективни в предоставянето на добро здравеопазване на всички, които се нуждаят от него? Как е възможно човек, който е прекарал повече от 10 години в обучение, за да стане лекар, и чиито "резултати" в края на годината се измерват в човешки животи, да получава възнаграждение, което е мизерно в сравнение с това на търговец или управител на хедж фонд?

Кризата в COVID-19 разкри неадекватното състояние на повечето национални здравни системи, както по отношение на разходите за живота на пациентите, така и на медицинските сестри и лекарите. В богатите страни, където финансираните от данъци здравни услуги от дълго време страдат от недостиг на ресурси (най-крайният пример е Националната здравна служба на Обединеното кралство) поради политическа загриженост за повишаване на данъците, призивите за повече разходи (и следователно по-високи данъци) ще стават все по-силни, като все повече ще се осъзнава, че "ефективното управление" не може да компенсира недостатъчните инвестиции.

COVID-19 разкри също така огромни пропуски в повечето системи за социално подпомагане. На пръв поглед нациите, които реагираха по най-всеобхватен начин, са тези със сложна система за социално подпомагане, най-вече скандинавските страни. Като пример може да се посочи, че още през март 2020 г. Норвегия гарантира 80 % от средния доход на самостоятелно заетите лица (въз основа на данъчните декларации от предходните три години), а Дания - 75 %. В другия край на спектъра, най-пазарно ориентираните икономики догонваха и показаха нерешителност по отношение на това как да защитят най-уязвимите сегменти на пазара на труда, по-специално "гиг" работниците, независимите изпълнители и работниците на повикване и временните работници, чиято заетост се състои от дейности за получаване на доходи, които са извън традиционните отношения между работодател и работник. Важна тема, която може да има решаващо въздействие върху новия социален договор, е отпускът по болест. Икономистите са склонни да се съгласят, че липсата на платен отпуск по болест затруднява ограничаването на разпространението на епидемии по простата причина, че ако служителите са лишени от достъп до него, те могат да се изкушат или да бъдат принудени да отидат на работа, докато са заразени, и по този начин да разпространят болестта. Това важи с особена сила за работниците с ниски доходи и за работниците в сферата на услугите (двете често вървят ръка за ръка). Когато през 20092010 г. се появи пандемията от свински грип (H1N1), Американската асоциация за обществено здраве изчисли, че около 7 милиона души са били заразени, а още 1 500 са починали, защото заразените служители не са могли да си позволят да не отидат на работа. Сред богатите икономики само в САЩ има система, която оставя на работодателите да решат дали да предоставят платен отпуск по болест. През 2019 г. почти една четвърт от всички работещи в САЩ (около 40 милиона, съсредоточени предимно на нископлатени позиции) не са се възползвали от него. През март 2020 г., когато пандемията започна да бушува в САЩ, президентът Тръмп подписа нов закон, който временно задължаваше работодателите да предоставят двуседмичен отпуск по болест плюс частично платен семеен отпуск, но само за работници с проблеми с отглеждането на деца. Предстои да видим как това ще се отрази на предефинирането на социалния договор в САЩ. За разлика от тях, почти всички европейски страни изискват от работодателите да предоставят платен отпуск по болест за различни периоди, през които работниците са защитени и от уволнение. Новите закони, които бяха обнародвани в

началото на пандемията, също така означават, че държавата ще компенсира част от или цялата заплата на хората, затворени у дома, включително на работещите в сферата на "гиг" икономиката и на хората на свободна практика. В Япония всички работници имат право на до 20 дни платен отпуск всяка година, докато в Китай те имат право на обезщетение за болест, което варира от 60% до 100% от дневното възнаграждение по време на всеки период на заболяване, като продължителността на отпуска по болест се договаря или определя по договор между работниците и работодателите. С напредването на времето трябва да очакваме, че тези въпроси ще се намесват все повече в предефинирането на нашия социален договор. Друг аспект, който е от решаващо значение за социалните договори в западните демокрации, се отнася до свободите и ограниченията. Понастоящем нараства загрижеността, че борбата с тази и бъдещите пандемии ще доведе до създаването на общества с постоянно наблюдение. Този въпрос е разгледан по-подробно в главата, посветена на технологичното пренастройване, но е достатъчно да се каже, че извънредното положение може да бъде оправдано само когато заплахата е обществена, всеобща и екзистенциална. Освен това политическите теоретици често подчертават, че извънредните правомощия изискват разрешение от народа и трябва да бъдат ограничени във времето и пропорциите. Може да се съгласим с първата част от твърдението (обществена, универсална и екзистенциална заплаха), но какво да кажем за втората? Очаквайте тя да бъде важен компонент в бъдещите дискусии за това как трябва да изглежда нашият обществен договор. Колективното предефиниране на условията на нашите обществени договори е епохална задача, която обвързва съществените предизвикателства на настоящия момент с надеждите на бъдещето. Както ни напомни Хенри Кисинджър: "Историческото предизвикателство пред лидерите е да се справят с кризата, докато изграждат бъдещето. Провалът може да подпали света". [72] Докато разсъждаваме върху контурите, които според нас би могъл да следва един бъдещ обществен договор, ние пренебрегваме на свой риск мнението на младото поколение, което ще трябва да живее с него. Тяхното съгласие е решаващо и затова, за да разберем по-добре какво искат, не трябва да забравяме да се вслушваме в него. Това става още по-значимо поради факта, че младото поколение вероятно ще бъде по-радикално от по-старото в преформулирането на нашия обществен договор. Пандемията преобърна живота им и цяло едно поколение по света ще бъде определяно от икономическа и често социална несигурност, като милиони ще започнат работа в условията на дълбока рецесия. Те ще носят тези белези завинаги. Освен това започването с дефицит - много ученици имат образователни дългове - вероятно ще има дългосрочни последици. Вече хилядолетните (поне в западния свят) са в по-лошо положение от родителите си по отношение на доходи, активи и богатство. Вероятността да притежават жилище или да имат деца е по-малка от тази на техните родители. Сега още едно поколение (поколението Z) навлиза в система, която според него се проваля и която ще бъде засегната от дългогодишни проблеми, разкрити и изострени от

пандемията. По думите на един студент, цитиран в The New York Times: "Младите хора имат дълбоко желание за радикална промяна, защото виждаме разбития път пред себе си." [73] Как ще реагира това поколение? Като предлага радикални решения (а често и радикални действия) в опит да предотврати следващото бедствие - независимо дали става въпрос за климатичните промени или за социалното неравенство. То най-вероятно ще поиска радикална алтернатива на настоящия курс, защото членовете му са разочаровани и преследвани от натрапчивото убеждение, че сегашната система е счупена непоправимо. Младежкият активизъм нараства в световен мащаб [74], като е революционизиран от социалните медии, които увеличават мобилизацията до степен, която преди би била невъзможна. [75] Той приема много различни форми, вариращи от неинституционализирано политическо участие до демонстрации и протести, и е насочен към най-различни въпроси като изменението на климата, икономическите реформи, равенството между половете и правата на ЛГБТК. Младото поколение е твърдо в авангарда на социалната промяна. Няма съмнение, че то ще бъде катализатор на промяната и източник на решаващ импулс за Голямото пренастройване.

1.4. Геополитическо пренастройване Връзката между геополитиката и пандемиите протича и в двете посоки. От една страна, хаотичният край на мултилатерализма, вакуумът в глобалното управление и възходът на различни форми на национализъм [76] затрудняват справянето с епидемията. Коронавирусът се разпространява в световен мащаб и не щади никого, като същевременно геополитическите разломи, които разделят обществата, подтикват много лидери да се съсредоточат върху националните реакции - ситуация, която ограничава колективната ефективност и намалява способността за ликвидиране на пандемията. От друга страна, пандемията очевидно изостря и ускорява геополитическите тенденции, които бяха очевидни още преди избухването на кризата. Какви бяха те и какво е сегашното състояние на геополитическите въпроси? Покойният икономист Жан-Пиер Леман (преподавател в IMD в Лозана) обобщи днешната ситуация с голяма проницателност, като каза: "Няма нов световен ред, а само хаотичен преход към несигурност." Неотдавна Кевин Ръд, президент на Института за политика "Азиатско общество" и бивш министър-председател на Австралия, изрази подобни чувства, като се тревожеше конкретно за "настъпващата анархия след COVID-19": "Различни форми на необуздан национализъм заемат мястото на реда и сътрудничеството. По този начин хаотичният характер на националните и глобалните реакции на пандемията е предупреждение за това, което може да настъпи в още поширок мащаб." [77] Това се случва от години и има множество причини, които се пресичат една с друга, но определящият елемент на геополитическата нестабилност е постепенното възстановяване на баланса от Запада към Изтока - преход, който създава напрежение и който в този процес поражда и глобален безпорядък. Това е уловено в т.нар. капан на Тукидид - структурното напрежение, което неизбежно възниква, когато една възходяща сила като Китай се съревновава с управляваща сила като САЩ. Тази конфронтация ще бъде източник на глобална бъркотия, безпорядък и несигурност през следващите години. Независимо дали някой "харесва" САЩ или не, постепенното им оттегляне от международната сцена (еквивалент на "геополитическо свиване", както се изразява историкът Найл Фъргюсън) със сигурност ще увеличи международната нестабилност. Все повече държави, които са разчитали на глобалните публични блага, предоставяни от "хегемона" САЩ (за сигурността на морските пътища, борбата с международния тероризъм и т.н.), сега ще трябва сами да се грижат за собствените си дворове. XXI век най-вероятно ще бъде епоха, лишена от абсолютен хегемон, по време на която нито една сила няма да придобие абсолютно господство - в резултат на това властта и влиянието ще се преразпределят хаотично и в някои случаи неохотно. В този нов объркан свят, определян от преминаването към многополюсност и интензивна конкуренция за влияние, конфликтите или напреженията вече няма да бъдат движени от идеология (с частичното и ограничено изключение на радикалния ислям), а ще бъдат стимулирани от национализма и конкуренцията за ресурси. Ако нито една сила не може

да наложи ред, нашият свят ще страда от "дефицит на глобален ред". Ако отделните нации и международни организации не успеят да намерят решения за по-добро сътрудничество на глобално ниво, рискуваме да навлезем в "епоха на ентропията", в която свиването, фрагментацията, гневът и провинциализмът все повече ще определят нашия глобален пейзаж, правейки го по-малко разбираем и по-неподреден. Пандемичната криза едновременно разкри и изостри това тъжно състояние на нещата. Мащабът и последиците от шока, който тя предизвика, са такива, че вече не може да се изключи нито един екстремен сценарий. Имплозията на някои нестабилни държави или петролни държави, възможното разпадане на ЕС, срив между Китай и САЩ, който да доведе до война: всички тези и много други сценарии вече са реални (макар и да се надяваме, че са малко вероятни). На следващите страници ще разгледаме четири основни проблема, които ще станат поразпространени в епохата след пандемията и които се преплитат един с друг: ерозията на глобализацията, липсата на глобално управление, нарастващото съперничество между САЩ и Китай и съдбата на нестабилните и провалящите се държави.

1.4.1. Глобализация и национализъм Глобализацията - универсална дума - е широко и неясно понятие, което се отнася до глобалния обмен между нациите на стоки, услуги, хора, капитали, а сега дори и на данни. Тя успя да измъкне стотици милиони хора от бедността, но от доста години насам е поставена под въпрос и дори започна да отстъпва. Както беше подчертано по-рано, днешният свят е по-свързан от всякога, но от повече от десетилетие икономическият и политическият импулс, който обоснова и подкрепи нарастването на глобализацията, е в упадък. Световните търговски преговори, започнали в началото на 2000 г., не успяха да доведат до споразумение, а през същия период политическият и общественият отпор срещу глобализацията неумолимо набираше сила. С нарастването на социалните разходи, провокирани от асиметричните ефекти на глобализацията (особено по отношение на безработицата в производствения сектор в страните с високи доходи), рисковете от финансовата глобализация станаха все по-очевидни след Голямата финансова криза, започнала през 2008 г. Така съчетани, те предизвикаха възхода на популистките и десните партии по света (най-вече на Запад), които, когато дойдат на власт, често се оттеглят към национализма и насърчават изолационистка програма - две понятия, противоположни на глобализацията. Световната икономика е толкова сложно преплетена, че е невъзможно да се сложи край на глобализацията. Възможно е обаче да я забавим и дори да я върнем назад. Очакваме, че пандемията ще направи точно това. Тя вече издигна отново границите с отмъщение, засилвайки до крайност тенденции, които бяха в пълен блясък още преди да избухне с пълна сила през март 2020 г. (когато се превърна в истинска глобална пандемия, не щадяща нито една държава), като например по-строг граничен контрол (главно поради опасения от имиграция) и по-голям протекционизъм (главно поради опасения от

глобализация). По-строгият граничен контрол с цел овладяване на развитието на пандемията има изключителен смисъл, но рискът възраждането на националната държава да доведе постепенно до много по-голям национализъм е реален - реалност, която рамката на "трилемата на глобализацията", предложена от Дани Родрик, улавя. В началото на 2010 г., когато глобализацията се превръщаше в чувствителен политически и социален въпрос, харвардският икономист обясни защо тя ще бъде неизбежната жертва при нарастване на национализма. Трилемата предполага, че трите понятия икономическа глобализация, политическа демокрация и национална държава - са взаимно непримирими, като се основава на логиката, че само две от тях могат ефективно да съществуват едновременно във всеки един момент. [78] Демокрацията и националният суверенитет са съвместими само ако глобализацията е овладяна. Обратно, ако процъфтяват както националната държава, така и глобализацията, тогава демокрацията става несъстоятелна. И тогава, ако и демокрацията, и глобализацията се разширяват, за националната държава няма място. Следователно човек винаги може да избере само две от трите - това е същността на трилемата. Европейският съюз често се използва като пример за илюстриране на уместността на концептуалната рамка, предлагана от трилемата. Съчетаването на икономическата интеграция (заместител на глобализацията) с демокрацията означава, че важните решения трябва да се вземат на наднационално ниво, което по някакъв начин отслабва суверенитета на националната държава. В настоящата обстановка това, което предполага рамката на "политическата трилема", е, че глобализацията задължително трябва да бъде овладяна, ако не искаме да се откажем от част от националния суверенитет или от част от демокрацията. Следователно възходът на национализма прави отстъплението на глобализацията неизбежно в по-голямата част от света - импулс, особено забележим на Запад. Гласуването за Брекзит и избирането на президента Тръмп на протекционистка платформа са два съдбоносни маркера на западното отстъпление срещу глобализацията. Последвалите изследвания не само потвърждават трилемата на Родрик, но и показват, че отхвърлянето на глобализацията от избирателите е рационална реакция, когато икономиката е силна, а неравенството - високо. [79] Най-видимата форма на прогресивната деглобализация ще се прояви в сърцето на нейния "ядрен реактор": глобалната верига за доставки, която се е превърнала в емблема на глобализацията. Как и защо ще се разиграе това? Съкращаването или релокализирането на веригите за доставки ще бъде насърчавано от: 1) предприятия, които виждат в това мярка за намаляване на риска от прекъсване на веригата за доставки (компромисът между устойчивост и ефективност); и 2) политически натиск както отдясно, така и отляво. От 2008 г. насам стремежът към по-голяма локализация е твърдо в политическия дневен ред на много страни (особено на Запад), но сега той ще се ускори в ерата след пандемията. Вдясно отблъскването на глобализацията се движи от протекционисти и ястреби на националната сигурност, които набираха сила още преди началото на пандемията. Сега те ще създават съюзи и понякога ще се сливат с други политически сили,

които ще виждат ползата от приемането на антиглобализационна програма. Вляво активистите и зелените партии, които вече заклеймяваха пътуванията със самолет и искаха отстъпление от глобализацията, ще бъдат окуражени от положителния ефект, който пандемията имаше върху околната среда (много по-малко въглеродни емисии, много по-малко замърсяване на въздуха и водата). Дори и без натиск от страна на крайната десница и зелените активисти, много правителства ще осъзнаят, че някои ситуации на търговска зависимост вече не са политически приемливи. Как например администрацията на САЩ може да приеме, че 97% от антибиотиците, доставяни в страната, идват от Китай? [80] Този процес на обръщане на глобализацията няма да се случи за една нощ; скъсяването на веригите за доставки ще бъде както много трудно, така и много скъпо. Например, едно цялостно и всеобхватно отделяне от Китай ще изисква от компаниите, които предприемат подобна стъпка, да инвестират стотици милиарди долари в новоразположени фабрики, а от правителствата - еквивалентни суми за финансиране на нова инфраструктура, като летища, транспортни връзки и жилища, които да обслужват преместените вериги за доставки. Независимо от това, че политическото желание за отделяне може в някои случаи да е по-силно от реалната възможност за това, посоката на тенденцията все пак е ясна. Японското правителство направи това очевидно, когато задели 243 милиарда от спасителния пакет от 108 трилиона японски йени, за да помогне на японските компании да изтеглят операциите си от Китай. Многократно администрацията на САЩ е намеквала за подобни мерки. Най-вероятният изход по протежение на континуума глобализация-неглобализация се крие в едно междинно решение: регионализацията. Успехът на Европейския съюз като зона за свободна търговия или новото регионално всеобхватно икономическо партньорство в Азия (предложено споразумение за свободна търговия между 10-те държави, които съставляват АСЕАН) са важни илюстративни примери за това как регионализацията може да се превърне в нова размита версия на глобализацията. Дори трите държави, които съставляват Северна Америка, търгуват повече помежду си, отколкото с Китай или Европа. Както посочва Параг Ханна: "Регионализмът явно изпреварваше глобализма, преди пандемията да разкрие уязвимостта на нашата взаимозависимост на големи разстояния". [81] В продължение на години, с частично изключение на пряката търговия между САЩ и Китай, глобализацията (измерена чрез обмена на стоки) вече ставаше по-скоро вътрешнорегионална, отколкото междурегионална. В началото на 90-те години на ХХ в. Северна Америка поглъщаше 35% от износа на Източна Азия, докато днес този дял е спаднал до 20%, главно защото делът на износа на Източна Азия към самата нея нараства всяка година - естествена ситуация, тъй като азиатските страни се придвижват нагоре по веригата на стойността, потребявайки повече от това, което произвеждат. През 2019 г., когато САЩ и Китай разгърнаха търговска война, търговията на САЩ с Канада и Мексико нарасна, докато с Китай спадна. В същото

време търговията на Китай с АСЕАН нарасна за първи път и надхвърли 300 млрд. долара. Накратко, деглобализацията под формата на по-голяма регионализация вече се случваше.

COVID-19 само ще ускори тази глобална дивергенция, тъй като Северна Америка, Европа и Азия се фокусират все повече върху регионалната самодостатъчност, а не върху отдалечените и сложни глобални вериги за доставки, които преди олицетворяваха същността на глобализацията. Каква форма може да приеме това? То може да наподобява последователността от събития, които доведоха до края на един по-ранен период на глобализация, но с регионален обрат. Антиглобализацията е силна в периода до 1914 г. и до 1918 г., след това е по-слаба през 20-те години на ХХ в., но се разпалва отново през 30-те години на ХХ в. в резултат на Голямата депресия, предизвиквайки увеличаване на тарифните и нетарифните бариери, които унищожават много предприятия и причиняват много болка на най-големите икономики по това време. Същото би могло да се повтори, като се появи силен импулс за преориентиране, който се разпростира отвъд здравеопазването и селското стопанство и включва големи категории нестратегически продукти. Както крайно десните, така и крайно левите ще се възползват от кризата, за да насърчат протекционистична програма с по-високи бариери пред свободното движение на капиталови стоки и хора. Няколко проучвания, проведени през първите месеци на 2020 г., разкриха, че международните компании се опасяват от завръщане и задълбочаване на протекционизма в САЩ, не само по отношение на търговията, но и при трансграничните сливания и придобивания и държавните поръчки.

[82] Това, което се случва в САЩ, неминуемо ще рикошира и другаде, като други развити икономики ще налагат повече бариери пред търговията и инвестициите, пренебрегвайки призивите на експертите и международните организации да се въздържат от протекционизъм. Този мрачен сценарий не е неизбежен, но през следващите няколко години трябва да очакваме напрежението между силите на национализма и отвореността да се прояви в три критични измерения: 1) глобалните институции; 2) търговията; и 3) капиталовите потоци. Напоследък глобалните институции и международните организации са или отслабнали, като Световната търговска организация или СЗО, или не се справят със задачите си, като последното се дължи по-скоро на "недостатъчно финансиране и свръхуправление" [83], отколкото на присъща неадекватност. Глобалната търговия, както видяхме в предишната глава, почти сигурно ще се свие, тъй като компаниите скъсяват веригата си на доставки и гарантират, че вече не разчитат на една-единствена държава или предприятие в чужбина за критични части и компоненти. В случай на особено чувствителни отрасли (като фармацевтиката или материалите за здравеопазването) и сектори, които се считат за интересни за националната сигурност (като телекомуникациите или производството на енергия), може дори да се наблюдава непрекъснат процес на деинтеграция. Това вече се превръща в изискване в САЩ и би било изненадващо, ако тази нагласа не се разпространи и в други страни и други сектори.

Геополитиката също така причинява известна икономическа болка чрез т.нар. въоръжаване на търговията, предизвиквайки страх сред световните компании, че вече не могат да предполагат организирано и предвидимо разрешаване на търговските конфликти чрез международното право. Що се отнася до международните капиталови потоци, изглежда вече е очевидно, че националните власти и общественото неподчинение ще ги ограничат. Както вече показаха много страни и региони, толкова различни като Австралия, Индия или ЕС, протекционистичните съображения ще стават все по-присъщи в ерата след пандемията. Мерките ще варират от закупуване от националните правителства на дялове в "стратегически" компании, за да се предотврати поглъщането от страна на чуждестранни инвеститори, или от налагане на разнообразни ограничения върху такива поглъщания, до подлагане на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) на одобрение от страна на правителството. Показателно е, че през април 2020 г. администрацията на САЩ реши да блокира публично управляван пенсионен фонд да инвестира в Китай. През следващите години изглежда неизбежно да се случи известна деглобализация, подтикната от възхода на национализма и по-голямата международна фрагментация. Няма смисъл да се опитваме да възстановим статуквото ex ante ("хиперглобализацията" е загубила целия си политически и социален капитал и защитата ѝ вече не е политически издържана), но е важно да се ограничат негативите от евентуално свободно падане, което би ускорило големи икономически щети и социални страдания. Едно прибързано отстъпление от глобализацията би довело до търговски и валутни войни, които биха нанесли щети на икономиката на всяка страна, биха предизвикали социален хаос и биха задействали етно- или клановия национализъм. Установяването на много по-всеобхватна и справедлива форма на глобализация, която да я направи устойчива както в социален, така и в екологичен план, е единственият жизнеспособен начин да се управлява отстъплението. Това изисква политически решения, разгледани в заключителната глава, и някаква форма на ефективно глобално управление. Напредъкът наистина е възможен в онези глобални области, които традиционно се ползват от международното сътрудничество, като споразуменията в областта на околната среда, общественото здраве и данъчните убежища. Това ще стане само чрез подобряване на глобалното управление - най-естественият и ефективен фактор за смекчаване на протекционистичните тенденции. Все още обаче не знаем как ще се развие неговата рамка в обозримо бъдеще. В момента признаците са зловещи, че тя не върви в правилната посока. Няма време за губене. Ако не подобрим функционирането и легитимността на нашите глобални институции, светът скоро ще стане неуправляем и много опасен. Не може да има трайно възстановяване без глобална стратегическа рамка за управление.

1.4.2. Глобално управление

Глобалното управление обикновено се определя като процес на сътрудничество между транснационални участници, насочен към осигуряване на отговор на глобални проблеми (такива, които засягат повече от една държава или регион). То обхваща съвкупността от институции, политики, норми, процедури и инициативи, чрез които националните държави се опитват да внесат повече предвидимост и стабилност в отговорите си на транснационалните предизвикателства. От това определение става ясно, че всяко глобално усилие по какъвто и да е глобален проблем или загриженост със сигурност ще бъде беззъбо без сътрудничеството на националните правителства и тяхната способност да действат и да приемат закони в подкрепа на целите си. Националните държави правят възможно глобалното управление (едната води другата), поради което ООН казва, че "ефективно глобално управление може да бъде постигнато само с ефективно международно сътрудничество". [84] Двете понятия - глобално управление и международно сътрудничество - са толкова преплетени, че е почти невъзможно глобалното управление да процъфтява в един разделен свят, който се свива и фрагментира. Колкото повече национализмът и изолационизмът проникват в световната политика, толкова по-голяма е вероятността глобалното управление да загуби своята значимост и да стане неефективно. За съжаление сега се намираме в този критичен момент. Казано направо, живеем в свят, в който никой не е на власт.

COVID-19 ни напомни, че най-големите проблеми, пред които сме изправени, са глобални по своята същност. Независимо дали става въпрос за пандемии, изменение на климата, тероризъм или международна търговия, всички те са глобални проблеми, които можем да решим и чиито рискове могат да бъдат намалени само по колективен начин. Но според индийския икономист Арвинд Субраманиан [85] светът се е превърнал, по думите на Иън Бремър, в свят на Г0, или още по-лошо, в свят на Гминус-2 (САЩ и Китай) (за да се отчете липсата на лидерство на двата гиганта чрез противопоставяне на Г7, групата на седемте най-богати държави - или Г20 - Г7 плюс 13 други значими държави и организации, които би трябвало да са водещи). Все по-често големите проблеми, които ни преследват, се случват извън контрола дори на най-мощните национални държави; рисковете и проблемите, на които трябва да се противопоставим, са все по-глобализирани, взаимозависими и взаимосвързани, а капацитетът на глобалното управление за това се проваля опасно, застрашен от възраждането на национализма. Подобно разединение означава не само, че най-критичните глобални проблеми се решават по силно фрагментиран, а оттам и неадекватен начин, но и че те всъщност се изострят от този неуспех да се справят правилно с тях. По този начин те далеч не остават постоянни (по отношение на риска, който представляват), а се раздуват и в крайна сметка увеличават системната нестабилност. Това е показано на фигура 1; съществуват силни взаимовръзки между неуспеха на глобалното управление, неуспеха на действията в областта на климата, неуспеха на националните правителства (с което се получава самоподсилващ ефект), социалната нестабилност и, разбира се, способността за успешно справяне с пандемиите. Накратко, глобалното управление е в основата на всички тези проблеми. Ето

защо опасенията са, че без подходящо глобално управление ще бъдем парализирани в опитите си да посрещнем и отговорим на глобалните предизвикателства, особено когато съществува такъв силен дисонанс между краткосрочните, вътрешни императиви и дългосрочните, глобални предизвикателства. Това е сериозна тревога, като се има предвид, че днес не съществува "комитет за спасяване на света" (изразът беше използван преди повече от 20 години, в разгара на азиатската финансова криза). Продължавайки аргументацията, може дори да се твърди, че "общият институционален упадък", който Фукуяма описва в "Политически ред и политически упадък" [86], засилва проблема със света, лишен от глобално управление. Той задвижва порочен кръг, в който националните държави се справят зле с основните предизвикателства, които ги връхлитат, което след това подхранва недоверието на обществеността към държавата, което на свой ред води до лишаване на държавата от авторитет и ресурси, а това води до още по-слаби резултати и неспособност или нежелание да се справи с въпросите на глобалното управление.

COVID-19 разказва точно такава история на неуспешно глобално управление. Още от самото начало вакуумът в глобалното управление, изострен от обтегнатите отношения между САЩ и Китай, подкопа международните усилия за реагиране на пандемията. В началото на кризата международното сътрудничество не съществуваше или беше ограничено и дори в периода, когато то беше най-необходимо (в апогея на кризата: през второто тримесечие на 2020 г.), то остана забележимо поради отсъствието си. Вместо да задейства набор от мерки, координирани в световен мащаб, COVID-19 доведе до обратното: поредица от затваряния на граници, ограничения в международното пътуване и търговия, въведени почти без никаква координация, често прекъсване на разпределението на медицинските доставки и произтичащата от това конкуренция за ресурси, особено видима в различните опити на няколко национални държави да се снабдят с крайно необходимото медицинско оборудване с всички възможни средства. Дори в ЕС първоначално страните решиха да действат самостоятелно, но впоследствие този начин на действие се промени с практическа помощ между страните членки, изменен бюджет на ЕС в подкрепа на системите за здравеопазване и обединени средства за научни изследвания за разработване на лечения и ваксини. (И сега се предприемат амбициозни мерки, които биха изглеждали немислими в епохата преди пандемията и които могат да тласнат ЕС към по-нататъшна интеграция, по-специално фонд за възстановяване на стойност 750 млрд. евро, предложен от Европейската комисия). В една функционираща глобална управленска рамка държавите трябваше да се обединят, за да водят глобална и координирана "война" срещу пандемията. Вместо това преобладаваше отговорът "първо моята страна", който сериозно възпрепятства опитите за ограничаване на разпространението на първата вълна на пандемията. Той също така постави ограничения върху наличието на защитно оборудване и лечение, което на свой ред подкопа устойчивостта на националните системи за здравеопазване. Освен това този фрагментиран подход застраши опитите за координиране на политиките за излизане от ситуацията, насочени към "рестартиране" на световния икономически двигател. В случая с

пандемията, за разлика от други неотдавнашни глобални кризи като 11 септември или финансовата криза от 2008 г., глобалната система за управление се провали, като се оказа или несъществуваща, или нефункционираща. САЩ оттеглиха финансирането на СЗО, но независимо от основанията за това решение, факт е, че тя е единствената организация, способна да координира глобалния отговор на пандемията, което означава, че една макар и далеч не съвършена СЗО е безкрайно за предпочитане пред несъществуваща такава - аргумент, който Бил Гейтс убедително и кратко изложи в един туит: "Тяхната работа забавя разпространението на COVID-19 и ако тази работа бъде прекратена, никоя друга организация не може да ги замени. Светът се нуждае от @WHO сега повече от всякога." Този провал не е по вина на СЗО. Агенцията на ООН е само симптом, а не причина за провала на глобалното управление. Покровителствената позиция на СЗО спрямо страните донори отразява пълната ѝ зависимост от държавите, които се съгласяват да ѝ сътрудничат. Организацията на ООН няма правомощия да наложи обмен на информация или да наложи готовност за борба с пандемиите. Подобно на други сходни агенции на ООН, например по правата на човека или изменението на климата, СЗО е обременена с ограничени и намаляващи ресурси: през 2018 г. годишният ѝ бюджет е бил 4,2 млрд. долара, миниатюрен в сравнение с всеки бюджет за здравеопазване по света. Освен това тя е във вечната милост на държавите членки и на практика не разполага с никакви инструменти за пряко наблюдение на огнищата на заразата, координиране на пандемичното планиране или осигуряване на ефективно прилагане на готовността на национално равнище, да не говорим за разпределяне на ресурсите за най-нуждаещите се държави. Тази нефункционалност е симптом за счупена система за глобално управление и все още не е ясно дали съществуващите конфигурации за глобално управление като ООН и СЗО могат да бъдат пренасочени за справяне с днешните глобални рискове. Засега изводът е следният: в условията на такъв вакуум в глобалното управление само националните държави са достатъчно сплотени, за да могат да вземат колективни решения, но този модел не работи в случай на световни рискове, които изискват съгласувани глобални решения. Светът ще бъде много опасно място, ако не поправим многостранните институции. Глобалната координация ще бъде още по-необходима след епидемиологичната криза, тъй като е немислимо световната икономика да се "рестартира" без устойчиво международно сътрудничество. Без него ще се насочим към "един по-беден, по-зъл и помалък свят". [87] 1.4.3. Нарастващото съперничество между Китай и САЩ В епохата след пандемията COVID-19 може да бъде запомнен като повратната точка, която постави началото на "нов тип студена война" [88] между Китай и САЩ (двете думи "нов тип" имат значително значение: за разлика от Съветския съюз, Китай не се стреми да наложи идеологията си по целия свят). Преди пандемията напрежението между двете

доминиращи сили вече се натрупваше в много различни области (търговия, права на собственост, военни бази в Южнокитайско море и по-специално технологии и инвестиции в стратегически отрасли), но след 40 години стратегически ангажимент САЩ и Китай сега изглеждат неспособни да преодолеят идеологическите и политическите различия, които ги разделят. Далеч от това да обедини двата геополитически гиганта, пандемията направи точно обратното, като изостри съперничеството им и засили конкуренцията между тях. Повечето анализатори биха се съгласили, че по време на кризата с COVID-19 политическият и идеологическият разлом между двата гиганта се е задълбочил. Според Уан Дзиси, известен китайски учен и декан на Факултета за международни изследвания към Пекинския университет, последиците от пандемията са довели отношенията между Китай и САЩ до най-лошото им ниво от 1979 г. насам, когато са установени официалните връзки. Според него двустранното икономическо и технологично разединение е "вече необратимо" [89] и може да се стигне до "разпадане на глобалната система на две части", предупреждава Уан Хуйяо, президент на Центъра за Китай и глобализацията в Пекин. [90] Дори публични личности изразяват публично своята загриженост. В статия, публикувана през юни 2020 г., Ли Хсиен Лун, министър-председател на Сингапур, предупреди за опасностите от конфронтация между САЩ и Китай, която, по собствените му думи "повдига дълбоки въпроси за бъдещето на Азия и за формата на формиращия се международен ред". Той добави, че: "Страните от Югоизточна Азия, включително Сингапур, са особено загрижени, тъй като живеят в пресечната точка на интересите на различни големи сили и трябва да избягват да бъдат хванати по средата или принудени да правят неприятен избор". [91] Разбира се, мненията се различават коренно по въпроса коя страна е "права" или ще излезе "на върха", възползвайки се от предполагаемите слабости и уязвимост на другата. От съществено значение обаче е те да бъдат контекстуализирани. Не съществува "правилен" и "неправилен" възглед, а различни и често разминаващи се интерпретации, които често корелират с произхода, културата и личната история на тези, които ги изповядват. Продължавайки метафората за "квантовия свят", спомената по-рано, от квантовата физика може да се заключи, че обективна реалност не съществува. Смятаме, че наблюдението и измерването определят "обективното" мнение, но микросветът на атомите и частиците (както и макросветът на геополитиката) се управлява от странните правила на квантовата механика, при които двама различни наблюдатели имат право на собствено мнение (това се нарича "суперпозиция": "частиците могат да се намират на няколко места или състояния едновременно"). [92] В света на международните отношения, ако двама различни наблюдатели имат право на собствени мнения, това ги прави субективни, но не по-малко реални и не по-малко валидни. Ако един наблюдател може да осмисли "реалността" само през различни идиосинкратични призми, това ни принуждава да преосмислим понятието си за обективност. Очевидно е, че представянето на реалността зависи от позицията на наблюдателя. В този смисъл "китайската" и "американската" гледна точка могат да съществуват едновременно, заедно с множество

други гледни точки в този континуум - всички те са реални! В значителна степен и по обясними причини китайската представа за света и своето място в него е повлияна от унижението, претърпяно по време на първата Опиумна война през 1840 г., и от последвалото нахлуване през 1900 г., когато Съюзът на осемте нации разграбва Пекин и други китайски градове, преди да поиска компенсация. [93] Обратно, начинът, по който САЩ възприемат света и мястото си в него, до голяма степен се основава на ценностите и принципите, които формират американския обществен живот от основаването на страната. [94] В продължение на 250 години те определят както нейното първостепенно положение в света, така и уникалната ѝ привлекателност за много имигранти. Перспективата на САЩ се корени и в ненадминатото господство, на което се радва през последните няколко десетилетия над останалия свят, и неизбежните съмнения и несигурност, които идват с относителната загуба на абсолютното превъзходство. По разбираеми причини и Китай, и САЩ имат богата история (китайската е отпреди 5000 години), с която се гордеят, което ги кара, както отбелязва Кишор Махбубани, да надценяват собствените си сили и да подценяват силите на другия. В потвърждение на горното твърдение всички анализатори и прогностици, които са специализирани в Китай, САЩ или и в двете страни, имат достъп до повече или по-малко еднакви данни и информация (които вече са глобална стока), виждат, чуват и четат повече или по-малко еднакви неща, но понякога стигат до диаметрално противоположни заключения. Някои виждат САЩ като краен победител, други твърдят, че Китай вече е победил, а трета група заявява, че няма да има победители. Нека накратко разгледаме последователно всеки от техните аргументи. Китай като победител Аргументът на тези, които твърдят, че пандемичната криза е донесла ползи на Китай, като същевременно е разкрила слабостите на САЩ, е троен. Тя е направила американската сила като най-значимата военна сила в света неуместна пред лицето на невидим и микроскопичен враг. По думите на американския учен, който е автор на израза, тя е навредила на меката сила на САЩ поради "некомпетентността на реакцията им". [95] (Важна уговорка: въпросът дали публичният отговор на COVID-19 е бил "компетентен" или "некомпетентен" е породил безброй мнения и е предизвикал много разногласия. И все пак остава трудно да се произнесе присъда. В САЩ например политическата реакция до голяма степен беше отговорност на щатите и дори на градовете. Следователно на практика не е имало национална политическа реакция на САЩ като такава. Това, което обсъждаме тук, са субективни мнения, които са формирали обществените нагласи.) Тя разкри аспекти на американското общество, които някои могат да сметнат за шокиращи, като дълбокото неравенство в лицето на епидемията, липсата на универсално

медицинско покритие и въпроса за системния расизъм, повдигнат от движението "Животът на чернокожите има значение". Всичко това накара Кишор Махбубани, влиятелен анализатор на съперничеството, което противопоставя САЩ и Китай, [96] да твърди, че COVID-19 е обърнал ролите на двете страни по отношение на справянето с бедствия и подпомагането на други. Докато в миналото САЩ винаги са били първите, които са пристигали с помощ там, където е било необходимо (като на 26 декември 2004 г., когато голямо цунами удари Индонезия), сега тази роля принадлежи на Китай, казва той. През март 2020 г. Китай изпрати на Италия 31 тона медицинско оборудване (вентилатори, маски и защитни костюми), което ЕС не можа да осигури. Според него 6-те милиарда души, които съставляват "останалия свят" и живеят в 191 държави, вече са започнали да се подготвят за геополитическото състезание между САЩ и Китай. Махбубани казва, че именно техният избор ще определи кой ще спечели съперничеството и че той ще се основава на "хладния разсъдък, за да се направи анализ на разходите и ползите от това, което САЩ и Китай могат да им предложат". [97] Чувствата може и да не играят голяма роля, защото всички тези страни ще направят своя избор въз основа на това кой - САЩ или Китай - в крайна сметка ще подобри условията на живот на техните граждани, но огромното мнозинство от тях не искат да бъдат въвлечени в геополитическа игра с нулева сума и биха предпочели да запазят всички свои възможности отворени (т.е. да не бъдат принудени да избират между САЩ и Китай). Въпреки това, както показа примерът с Huawei, дори традиционни съюзници на САЩ като Франция, Германия и Обединеното кралство са подложени на натиск от страна на САЩ да направят това. Решенията, които държавите вземат, когато са изправени пред такъв суров избор, в крайна сметка ще определят кой ще излезе победител в нарастващото съперничество между САЩ и Китай. САЩ като победител В лагера на Америка като краен победител аргументите са съсредоточени върху присъщите на САЩ силни страни, както и върху предполагаемите структурни слабости на Китай. Привържениците на "САЩ като победител" смятат, че е рано да се призовава за рязък край на американското превъзходство в постпандемичната епоха, и предлагат следните аргументи: страната може и да намалява в относително изражение, но все още е внушителен хегемон в абсолютно изражение и продължава да притежава значителна част от меката сила; привлекателността ѝ като световна дестинация може и да намалява по някакъв начин, но въпреки това остава силна, както показват успехите на американските университети в чужбина и привлекателността на културната ѝ индустрия. Освен това господството на долара като световна валута, използвана в търговията и възприемана като сигурно убежище, засега остава до голяма степен неоспоримо. Това се превръща в значителна геополитическа сила, която позволява на американските власти да изключват компании и дори държави (като Иран или Венецуела) от доларовата система. Както

видяхме в предходната глава, това може да се промени в бъдеще, но през следващите няколко години няма алтернатива на световното господство на щатския долар. В поосновен план привържениците на "несводимостта" на САЩ ще спорят с Ручир Шарма, че: "Икономическото превъзходство на САЩ неведнъж е доказвало, че деклинистите грешат".

[98] Те ще се съгласят и с Уинстън Чърчил, който веднъж отбеляза, че САЩ имат вродена способност да се учат от грешките си, когато отбеляза, че САЩ винаги постъпват правилно, когато всички алтернативи са изчерпани. Като оставим настрана силно натоварения политически аргумент (демокрация срещу автокрация), онези, които вярват, че САЩ ще останат "победител" още много години, подчертават също, че Китай е изправен пред собствени насрещни ветрове по пътя си към статута на световна суперсила. Най-често споменаваните са следните: 1) той страда от демографски недостатък, с бързо застаряващо население и население в трудоспособна възраст, което достигна своя връх през 2015 г.; 2) влиянието му в Азия е ограничено от съществуващите териториални спорове с Бруней, Индия, Индонезия, Япония, Малайзия, Филипините и Виетнам; и 3) той е силно зависим от енергията. Няма победител Какво мислят онези, които твърдят, че "пандемията вещае лошо както за американската, така и за китайската мощ - и за световния ред"? [99] Те твърдят, че подобно на почти всички останали държави по света, и Китай, и САЩ със сигурност ще претърпят огромни икономически щети, които ще ограничат способността им да разширяват обхвата и влиянието си. Китай, чийто търговски сектор представлява повече от една трета от общия БВП, ще се затрудни да започне устойчиво икономическо възстановяване, когато големите му търговски партньори (като САЩ) драстично свиват дейността си. Що се отнася до САЩ, свръхзадлъжнялостта им рано или късно ще ограничи разходите след възстановяването, като постоянно съществува риск настоящата икономическа криза да прерасне в системна финансова криза. Като се позовават в случая и на двете страни на икономическия удар и вътрешнополитическите трудности, съмняващите се твърдят, че и двете страни вероятно ще излязат от тази криза значително намалени. "Нито един нов Pax Sinica, нито един обновен Pax Americana ще се издигнат от руините. По-скоро и двете сили ще бъдат отслабени, както в страната, така и в чужбина". В основата на аргумента за "липсата на победител" стои една интригуваща идея, представена от няколко учени, най-вече от Найл Фъргюсън. По същество тя гласи, че кризата с короната е разкрила провала на свръхсили като САЩ и Китай, като е подчертала успеха на малките държави. По думите на Фъргюсън: "Истинският урок тук не е, че САЩ са приключили и Китай ще бъде доминиращата сила на 21-ви век. Мисля, че реалността е, че всички свръхсили - Съединените щати, Китайската народна република и Европейският съюз - бяха разкрити като силно нефункционални." [100] Да бъдеш голям, както твърдят

поддръжниците на тази идея, води до икономии от мащаба: държавите или империите са се разраснали дотолкова, че са достигнали праг, отвъд който не могат да се управляват ефективно. Това от своя страна е причината, поради която малки икономики като Сингапур, Исландия, Южна Корея и Израел изглежда са се справили по-добре от САЩ с овладяването на пандемията и справянето с нея. Предвиждането е игра на гадаене за глупаци. Простата истина е, че никой не може да каже с разумна увереност или сигурност как ще се развие съперничеството между САЩ и Китай - освен че то неизбежно ще се разраства. Пандемията изостри съперничеството, което противопоставя действащата и нововъзникващата сила. САЩ се препънаха в пандемичната криза и влиянието им отслабна. В същото време Китай може би се опитва да извлече полза от кризата, като разшири обхвата си в чужбина. Знаем много малко за това какво ни очаква в бъдеще по отношение на стратегическата конкуренция между Китай и САЩ. Тя ще се колебае между две крайности: овладяно и управляемо влошаване, смекчено от бизнес интереси в единия край на спектъра, до постоянна и тотална враждебност в другия.

1.4.4. Нестабилни и провалящи се държави Границите между нестабилност на държавата, провалена държава и провалена държава са променливи и неустойчиви. В днешния сложен и адаптивен свят принципът на нелинейност означава, че внезапно една нестабилна държава може да се превърне в провалена държава и че, обратно, една провалена държава може да види как положението ѝ се подобрява със същата бързина благодарение на посредничеството на международни организации или дори на вливането на чуждестранен капитал. През следващите години, докато пандемията причинява трудности в световен мащаб, е много вероятно динамиката да се развива само в една посока за най-бедните и нестабилни държави в света: от лошо към по-лошо. Накратко, много държави, които проявяват характеристики на нестабилност, рискуват да се провалят. Нестабилността на държавите остава едно от най-сериозните глобални предизвикателства, което е особено разпространено в Африка. Причините за нея са многобройни и взаимосвързани; те варират от икономическо неравенство, социални проблеми, политическа корупция и неефективност до външни или вътрешни конфликти и природни бедствия. Днес се изчислява, че около 1,8-2 милиарда души живеят в нестабилни държави - брой, който със сигурност ще се увеличи в постпандемичната ера, тъй като нестабилните държави са особено уязвими от избухване на COVID-19. [101] Самата същност на тяхната нестабилност - слабият държавен капацитет и свързаната с него невъзможност да се осигурят основните функции на основните обществени услуги и сигурността - ги прави по-малко способни да се справят с вируса. Положението е още полошо в провалените и неуспешните държави, които почти винаги са жертви на крайна бедност и фрапиращо насилие и като такива едва ли могат или вече не могат да изпълняват основни обществени функции като образование, сигурност или управление. В

рамките на властовия вакуум безпомощните хора стават жертва на враждуващи фракции и престъпност, което често принуждава ООН или съседна държава (не винаги с добри намерения) да се намесят, за да предотвратят хуманитарна катастрофа. За много от тези държави пандемията ще бъде екзогенният шок, който ще ги принуди да се провалят и да изпаднат в още по-голямо състояние. Поради всички тези причини е почти тавтология да се твърди, че щетите, нанесени от пандемията на нестабилните и провалящи се държави, ще бъдат много по-дълбоки и продължителни, отколкото в по-богатите и развити икономики. Тя ще опустоши някои от най-уязвимите общности в света. В много случаи икономическото бедствие ще предизвика някаква форма на политическа нестабилност и изблици на насилие, тъй като най-бедните страни в света ще страдат от две затруднения: първо, сривът в търговията и веригите за доставки, причинен от пандемията, ще предизвика незабавни разрушения като липса на парични преводи или засилен глад; и второ, по-нататък те ще претърпят продължителна и сериозна загуба на заетост и доходи. Това е причината, поради която глобалната епидемия има такъв потенциал да предизвика хаос в най-бедните страни в света. Именно там икономическият спад ще има още по-непосредствен ефект върху обществата. В обширни райони на Африка на юг от Сахара, но също и в някои части на Азия и Латинска Америка милиони хора зависят от оскъдните си ежедневни доходи, за да изхранват семействата си. Всяко затваряне или здравна криза, причинени от коронавируса, биха могли бързо да предизвикат широко разпространено отчаяние и безредие, което може да доведе до масови безредици с глобални последици. Последиците ще бъдат особено вредни за всички страни, които са в разгара на конфликт. За тях пандемията неминуемо ще наруши хуманитарната помощ и потоците от помощи. Тя ще ограничи и мирните операции и ще отложи дипломатическите усилия за прекратяване на конфликтите. Геополитическите сътресения са склонни да изненадват наблюдателите, като предизвикват вълни и верижни ефекти, които създават последици от втори, трети и повисок порядък, но къде в момента рисковете са най-видими? Всички държави, произвеждащи суровини, са изложени на риск (Норвегия и някои други не могат да бъдат класифицирани). Към момента на изготвяне на настоящия доклад те са особено силно засегнати от срива на цените на енергията и суровините, който изостря проблемите, породени от пандемията, и всички други проблеми, с които те се сблъскват (безработица, инфлация, неадекватни здравни системи и, разбира се, бедност). За богатите и относително развити енергийно зависими икономики като Руската федерация и Саудитска Арабия сривът на цените на петрола "само" представлява значителен икономически удар, който поставя под напрежение напрегнатите бюджети и валутните резерви и създава остри средносрочни и дългосрочни рискове. Но за страни с по-ниски доходи като Южен Судан, където петролът представлява почти целия износ (99%), ударът може да бъде просто опустошителен. Това важи и за много други нестабилни държави,

произвеждащи суровини. Не е изключено да се стигне до пълен колапс в петролни държави като Еквадор или Венецуела, където вирусът може много бързо да претовари и малкото функциониращи болници в страната. Междувременно в Иран санкциите на САЩ задълбочават проблемите, свързани с високия процент на заразяване с COVID-19. Особено застрашени сега са много страни от Близкия изток и Магреба, в които икономическите болки бяха все по-очевидни преди пандемията и които се характеризират с неспокойно, младо население и ширеща се безработица. Тройният удар от COVID-19, сривът на цените на петрола (за някои) и замразяването на туризма (жизненоважен източник на заетост и приходи в чуждестранна валута) може да предизвика вълна от масови антиправителствени демонстрации, напомнящи Арабската пролет през 2011 г. Зловещ знак е, че в края на април 2020 г., в разгара на блокирането на търговията, в Ливан се проведоха бунтове, свързани с безработните и нарастващата бедност. Пандемията върна с пълна сила въпроса за продоволствената сигурност, като в много страни тя може да доведе до хуманитарна и продоволствена катастрофа. Длъжностни лица от Организацията по прехрана и земеделие на ООН прогнозират, че броят на хората, страдащи от остра продоволствена несигурност, може да се удвои през 2020 г. и да достигне 265 милиона. Комбинацията от ограничения в движението и търговията, причинени от пандемията, с увеличаване на безработицата и ограничен или никакъв достъп до храна може да предизвика мащабни социални вълнения, последвани от масови движения на мигранти и бежанци. В нестабилните и разпадащите се държави пандемията изостря съществуващия недостиг на храна чрез пречки пред търговията и прекъсване на световните вериги за доставка на храни. Това се случва в толкова значителна степен, че на 21 април 2020 г. Дейвид Бийзли, изпълнителен директор на Световната продоволствена програма на ООН, предупреди Съвета за сигурност на ООН, че е възможно да настъпят "многобройни гладове с библейски размери" в около три дузини държави, най-вече в Йемен, Конго, Афганистан, Венецуела, Етиопия, Южен Судан, Сирия, Судан, Нигерия и Хаити. В най-бедните страни по света блокирането на пазара и икономическата рецесия, която се наблюдава в страните с високи доходи, ще доведат до големи загуби на доходи за работещите бедни и всички, които зависят от тях. Пример за това е намаляването на паричните преводи от чужбина, които съставляват толкова голям дял от БВП (над 30 %) в някои страни като Непал, Тонга или Сомалия. Това ще предизвика опустошителен шок за техните икономики с драматични социални последици. Според Световната банка въздействието на блокирането и последвалата икономическа "хибернация", която се случи в толкова много страни по света, ще доведе до 20 % спад на паричните преводи към страните с ниски и средни доходи - от 554 млрд. долара през миналата година до 445 млрд. долара през 2020 г. [102] В по-големи държави като Египет, Индия, Пакистан, Нигерия и Филипините, за които паричните преводи са ключов източник на външно

финансиране, това ще създаде много трудности и ще направи икономическото, социалното и политическото им положение още по-крехко, с реална възможност за дестабилизация. Освен това има и туризъм - една от най-засегнатите от пандемията индустрии, която е икономически спасителен пояс за много бедни страни. В страни като Етиопия, където приходите от туризъм представляват почти половината (47 %) от общия износ, съответната загуба на доходи и заетост ще причини значителни икономически и социални болки. Същото важи и за Малдивите, Камбоджа и някои други страни. Освен това има и всички конфликтни зони, в които много въоръжени групировки мислят как да използват предлога за пандемията, за да придвижат напред своите планове (като в Афганистан, където талибаните искат техните затворници да бъдат освободени от затвора, или в Сомалия, където групировката "Ал-Шабааб" представя COVID-19 като опит за дестабилизация). Глобалният призив за прекратяване на огъня, отправен на 23 март 2020 г. от генералния секретар на ООН, остана глух. От 43 държави с поне 50 докладвани случая на организирано насилие през 2020 г. само 10 отговориха положително (най-често с прости декларации за подкрепа, но без ангажимент за действие). Сред останалите 31 държави с продължаващи конфликти действащите лица не само не предприеха стъпки, за да отговорят на призива, но много от тях всъщност увеличиха равнището на организираното насилие. [103] Първоначалните надежди, че загрижеността за пандемията и последвалата я извънредна ситуация в здравеопазването може да ограничи продължителните конфликти и да катализира мирните преговори, се изпариха. Това е още един пример за това, че пандемията не само не успява да спре една тревожна или опасна тенденция, но всъщност я ускорява. По-богатите страни пренебрегват трагедията, която се разиграва в нестабилните и провалящи се страни, на свой риск. По един или друг начин рисковете ще се отразят чрез по-голяма нестабилност или дори хаос. Един от най-очевидните верижни ефекти за побогатите части на света от икономическата мизерия, недоволството и глада в найкрехките и най-бедните държави ще се състои в нова вълна на масова миграция в тяхна посока, подобна на тази, която се случи в Европа през 2016 г.

1.5. Възстановяване на околната среда На пръв поглед може да изглежда, че пандемията и околната среда са само далечно свързани братовчеди, но те са много по-близки и преплетени, отколкото си мислим. И двете са си взаимодействали и ще продължават да си взаимодействат по непредсказуем и характерен начин, като се започне от ролята, която играе намаленото биоразнообразие в поведението на инфекциозните болести, и се стигне до ефекта, който COVID-19 може да има върху изменението на климата, като по този начин се илюстрира опасно финото равновесие и сложните взаимодействия между човечеството и природата. Освен това от гледна точка на глобалните рискове пандемията най-лесно се приравнява с изменението на климата и разрушаването на екосистемите (двата основни екологични риска). По своята същност и в различна степен трите представляват екзистенциални заплахи за човечеството и бихме могли да твърдим, че COVID-19 вече ни даде представа или предвкусване на това, което пълноценната климатична криза и сривът на екосистемите биха могли да доведат от икономическа гледна точка: комбинирани сътресения в търсенето и предлагането, както и прекъсване на търговията и веригите за доставки с вълнови и верижни ефекти, които засилват рисковете (а в някои случаи и възможностите) в другите макрокатегории: геополитика, обществени въпроси и технологии. Ако изменението на климата, сривът на екосистемите и пандемиите изглеждат толкова сходни като глобални рискове, как се сравняват те в действителност? Те притежават много общи характеристики, като същевременно показват силни различия. Петте основни общи признака са: 1) те са известни (т.е. бял лебед) системни рискове, които се разпространяват много бързо в нашия взаимосвързан свят и по този начин усилват други рискове от различни категории; 2) те са нелинейни, което означава, че отвъд определен праг или критична точка могат да упражнят катастрофални ефекти (като например "свръхразпространение" на определено място и след това претоварване на възможностите на здравната система в случая с пандемията); 3) вероятностите и разпределението на техните въздействия са много трудни, ако не и невъзможни за измерване - те постоянно се променят и трябва да бъдат преразглеждани при ревизирани допускания, което от своя страна ги прави изключително трудни за управление от гледна точка на политиката; 4) те са глобални по своя характер и следователно могат да бъдат правилно адресирани само по глобално координиран начин; и 5) те засягат непропорционално вече най-уязвимите държави и слоеве от населението. А какви са техните различия? Има няколко, повечето от които са от концептуално и методологично естество (като например, че пандемията е риск от заразяване, докато изменението на климата и сривът на екосистемите са рискове от натрупване), но двете, които са от най-голямо значение, са 1) разликата във времевия хоризонт (тя има решаващо значение за политиките и действията за смекчаване на последиците); и 2) проблемът с причинно-следствената връзка (той затруднява общественото приемане на стратегиите за смекчаване на последиците):

1. Пандемиите са квазинезабавен риск, чиято непосредственост и опасност са видими за всички. Епидемията застрашава нашето оцеляване - като индивиди или като вид - и затова реагираме незабавно и решително, когато се сблъскаме с риска. За разлика от тях изменението на климата и загубата на природа са постепенни и кумулативни, с ефекти, които се забелязват най-вече в средносрочен и дългосрочен план (и въпреки все почестите събития, свързани с климата и "изключителната" загуба на природа, все още има значителен брой хора, които не са убедени в непосредствеността на климатичната криза). Тази съществена разлика между съответните времеви хоризонти на пандемията и на изменението на климата и природните загуби означава, че рискът от пандемия изисква незабавни действия, които ще бъдат последвани от бърз резултат, докато изменението на климата и природните загуби също изискват незабавни действия, но резултатът (или "бъдещата награда", на жаргона на икономистите) ще последва едва с известно закъснение. Марк Карни, бивш управител на Английската централна банка, който понастоящем е специален пратеник на ООН за действия и финансиране в областта на климата, отбеляза, че този проблем с асинхронността на времето поражда "трагедия на хоризонта": за разлика от непосредствените и наблюдаеми рискове, рисковете, свързани с изменението на климата, могат да изглеждат далечни (във времево и географско отношение), като в този случай на тях няма да се реагира с тежестта, която те заслужават и изискват. Като пример, същественият риск, който глобалното затопляне и покачването на водите представляват за даден материален актив (като ваканционен курорт на брега на морето) или компания (като хотелска група), няма непременно да се счита за съществен от инвеститорите и следователно няма да бъде оценен от пазарите.

2. Проблемът с причинно-следствената връзка е лесен за разбиране, както и причините, които правят съответните политики много по-трудни за изпълнение. В случая с пандемията причинно-следствената връзка между вируса и болестта е очевидна: SARSCoV-2 причинява COVID-19. Освен шепа любители на теориите на конспирацията, никой няма да оспори това. В случая с екологичните рискове е много по-трудно да се припише пряка причинно-следствена връзка с конкретно събитие. Често учените не могат да посочат пряка причинно-следствена връзка между изменението на климата и конкретно метеорологично събитие (като суша или сила на ураган). По същия начин те не винаги са съгласни с това как конкретна човешка дейност влияе върху определени видове, които са пред изчезване. Това неимоверно затруднява смекчаването на рисковете, свързани с изменението на климата и природните загуби. Докато при пандемия мнозинството от гражданите са склонни да се съгласят с необходимостта от налагане на принудителни мерки, те ще се противопоставят на ограничителните политики в случай на екологични рискове, при които доказателствата могат да бъдат оспорени. Съществува и пооснователна причина: борбата с пандемията не изисква съществена промяна на основния социално-икономически модел и на нашите потребителски навици. Борбата с рисковете за околната среда е такава.

1.5.1. Коронавирусът и околната среда

1.5.1.1. Природата и зоонозните заболявания Зоонозните болести са тези, които се разпространяват от животните върху хората. Повечето експерти и природозащитници са съгласни, че през последните години те са се увеличили драстично, особено поради обезлесяването (явление, свързано и с увеличаването на емисиите на въглероден диоксид), което увеличава риска от близко взаимодействие между хората и животните и заразяване. В продължение на много години изследователите смятаха, че естествената среда като тропическите гори и богатата им дива природа представляват заплаха за хората, тъй като именно там могат да бъдат открити патогените и вирусите, които са в основата на нови заболявания при хората като денга, ебола и ХИВ. Днес знаем, че това е погрешно, защото причинно-следствената връзка е обратна. Както казва Дейвид Куомън, автор на книгата Spillover: Животински инфекции и следващата човешка пандемия , твърди: "Ние нахлуваме в тропическите гори и други диви местности, които приютяват толкова много видове животни и растения - а в тези същества - толкова много непознати вируси. Изсичаме дърветата; убиваме животните или ги затваряме в клетки и ги изпращаме на пазарите. Нарушаваме екосистемите и изтръгваме вирусите от естествените им гостоприемници. Когато това се случи, те се нуждаят от нов гостоприемник. Често това сме ние." [104] Към настоящия момент все повече учени доказват, че всъщност именно унищожаването на биоразнообразието, причинено от човека, е източникът на нови вируси като COVID-19. Тези изследователи са се обединили около новата дисциплина "планетарно здраве", която изучава фините и сложни връзки, съществуващи между благосъстоянието на хората, другите живи видове и целите екосистеми, и техните открития ясно показват, че унищожаването на биоразнообразието ще увеличи броя на пандемиите. В неотдавнашно писмо до Конгреса на САЩ 100 групи за защита на дивата природа и околната среда изчисляват, че зоонозните болести са се увеличили четирикратно през последните 50 години. [105] От 1970 г. насам промените в земеползването са оказали найголямо относително отрицателно въздействие върху природата (и в този процес са причинили една четвърт от емисиите, причинени от човека). Само земеделието покрива повече от една трета от земната повърхност и е икономическата дейност, която нарушава природата в най-голяма степен. Неотдавнашен академичен преглед стига до заключението, че движещите сили в селското стопанство са свързани с повече от 50 % от зоонозните заболявания. [106] Тъй като човешки дейности като селското стопанство (заедно с много други като минно дело, дърводобив или туризъм) навлизат в естествените екосистеми, те разрушават бариерите между човешките популации и животните, създавайки условия за поява на инфекциозни болести чрез преливане от животните към хората. Загубата на естествените местообитания на животните и търговията с диви животни са от особено значение, тъй като когато животни, за които се знае, че са свързани с определени болести (като прилепите и панголините с коронавирус), се извеждат от дивата природа и се преместват в градовете, резервоарът на болести по дивите животни просто се пренася в гъсто населен район. Именно това може да се е

случило на пазара в Ухан, откъдето се предполага, че е произлязъл новият коронавирус (оттогава китайските власти са забранили окончателно търговията и консумацията на диви животни). В днешно време повечето учени биха се съгласили, че колкото по-голямо е нарастването на населението, колкото повече нарушаваме околната среда, колкото поинтензивно става земеделието без адекватна биосигурност, толкова по-голям е рискът от нови епидемии. Основният антидот, с който разполагаме в момента, за да ограничим развитието на зоонозните заболявания, е уважението и опазването на естествената среда и активното опазване на биоразнообразието. За да направим това ефективно, всички ние трябва да преосмислим връзката си с природата и да се запитаме защо сме се отчуждили от нея. В заключителната глава предлагаме конкретни препоръки за формата, която може да приеме едно "природосъобразно" възстановяване.

1.5.1.2. Замърсяване на въздуха и риск от пандемия От години е известно, че замърсяването на въздуха, до голяма степен причинено от емисии, които допринасят и за глобалното затопляне, е тих убиец, свързан с различни здравословни състояния, вариращи от диабет и рак до сърдечносъдови и респираторни заболявания. По данни на СЗО 90 % от населението на света диша въздух, който не отговаря на насоките за безопасност, което причинява преждевременната смърт на 7 милиона души всяка година и кара организацията да квалифицира замърсяването на въздуха като "извънредна ситуация за общественото здраве". Вече знаем, че замърсяването на въздуха влошава въздействието на всеки конкретен коронавирус (не само на актуалния SARS-CoV-2) върху нашето здраве. Още през 2003 г. в проучване, публикувано в разгара на епидемията от ТОРС, се изказва предположение, че замърсяването на въздуха може да обясни вариациите в нивото на летален изход [107], като за първи път става ясно, че колкото по-голямо е нивото на замърсяване на въздуха, толкова по-голяма е вероятността от смърт от заболяване, причинено от коронавирус. Оттогава все повече изследвания показват как дишането на по-замърсен въздух през целия живот може да направи хората по-податливи на коронавирус. В САЩ в неотдавнашен медицински документ се стига до заключението, че в регионите с позамърсен въздух рискът от смърт от COVID-19 ще бъде по-висок, като се посочва, че в американските окръзи с по-високи нива на замърсяване ще има по-голям брой хоспитализации и брой смъртни случаи. [108] В медицинските и обществените среди се е оформил консенсус, че съществува синергичен ефект между излагането на замърсяване на въздуха и възможната поява на COVID-19, както и по-лош изход, когато вирусът все пак удари. Изследванията, които все още са в зародиш, но се разширяват бързо, все още не са доказали, че съществува причинно-следствена връзка, но недвусмислено разкриват силна връзка между замърсяването на въздуха и разпространението на коронавируса и неговата тежест. Изглежда, че замърсяването на въздуха като цяло и концентрацията на прахови частици в частност уврежда дихателните пътища - първата линия на защита на белите дробове - което означава, че хората (независимо от възрастта им), които живеят в силно

замърсени градове, са изложени на по-голям риск да се заразят с COVID-19 и да умрат от него. Това може да обясни защо вероятността хората от Ломбардия (един от найзамърсените региони в Европа), които са се заразили с вируса, да умрат от COVID-19 е два пъти по-голяма, отколкото при хората от почти всички други региони на Италия.

1.5.1.3. Затваряне и въглеродни емисии Твърде рано е да се определи количеството, с което ще намалеят световните емисии на въглероден диоксид през 2020 г., но Международната агенция по енергетика (МАЕ) оценява в своя "Глобален енергиен преглед 2020", че те ще намалеят с 8 %. [109] Въпреки че тази цифра би съответствала на най-голямото годишно намаление в историята, тя все още е нищожна в сравнение с размера на проблема и остава по-ниска от годишното намаление на емисиите от 7,6 % през следващото десетилетие, което според ООН е необходимо, за да се задържи глобалното покачване на температурите под 1,5 °C. [110] Като се има предвид сериозността на блокирането, цифрата от 8 % изглежда доста разочароваща. Тя сякаш подсказва, че малките индивидуални действия (да консумираме много по-малко, да не използваме автомобилите си и да не летим) са от малко значение в сравнение с размера на емисиите, генерирани от електроенергията, селското стопанство и промишлеността - "големите замърсители", които продължиха да работят по време на прекъсванията (с частично изключение на някои отрасли). Това, което разкрива, е, че найголемите "нарушители" по отношение на въглеродните емисии не винаги са тези, които често се възприемат като очевидни виновници. Неотдавнашен доклад за устойчивост показва, че общите въглеродни емисии, генерирани от производството на електроенергия, необходима за захранване на нашите електронни устройства и предаване на техните данни, са приблизително равни на тези на световната авиационна индустрия. [111] Заключението? Дори безпрецедентните и драконовски локализации, при които една трета от световното население е затворено в домовете си за повече от месец, не се доближават до жизнеспособна стратегия за декарбонизация, защото дори и така световната икономика продължава да отделя големи количества въглероден диоксид. Как тогава би могла да изглежда една такава стратегия? Значителният размер и обхват на предизвикателството могат да бъдат преодолени само чрез комбинация от: 1) радикална и значителна системна промяна в начина, по който произвеждаме енергията, от която се нуждаем, за да функционираме; и 2) структурни промени в поведението ни на потребление. Ако в епохата след пандемията решим да възобновим живота си както преди (като караме същите коли, летим до същите дестинации, ядем същите неща, отопляваме дома си по същия начин и т.н.), кризата COVID-19 ще е отишла на вятъра, що се отнася до политиките за климата. И обратното, ако някои от навиците, които бяхме принудени да възприемем по време на пандемията, се превърнат в структурни промени в поведението, резултатът за климата може да бъде различен. Да се пътува по-малко до работа, да се работи малко повече от разстояние, да се кара колело и да се ходи пеша, вместо да се шофира, за да се запази въздухът в градовете ни чист, както по време на

блокадите, да се почива по-близо до дома: всички тези мерки, ако се обединят в мащаб, биха могли да доведат до трайно намаляване на въглеродните емисии. Така стигаме до изключително важния въпрос дали пандемията в крайна сметка ще окаже положително или отрицателно въздействие върху политиките в областта на изменението на климата.

1.5.2. Въздействие на пандемията върху политиката в областта на изменението на климата и други политики в областта на околната среда Пандемията е предопределена да доминира в политическия пейзаж в продължение на години, като съществува сериозен риск тя да засенчи проблемите на околната среда. Показателен анекдот е, че конгресният център в Глазгоу, където през ноември 2020 г. трябваше да се проведе срещата на върха на ООН по въпросите на климата COP-26, през април беше превърнат в болница за пациенти с COVID-19. Преговорите за климата вече бяха отложени, а политическите инициативи - отложени, което подхранва разказа, че за дълго време правителствените ръководители ще обръщат внимание само на многостранния набор от непосредствени проблеми, създадени от пандемичната криза. Появи се и друг разказ, разработен от някои национални лидери, висши ръководители на предприятия и видни общественици. Той гласи, че кризата с COVID-19 не може да бъде пропиляна и че сега е моментът да се въведат устойчиви екологични политики. В действителност това, което се случва с борбата срещу изменението на климата в епохата след пандемията, може да се развие в две противоположни посоки. Първата съответства на горния разказ: икономическите последици от пандемията са толкова болезнени, трудни за преодоляване и сложни за изпълнение, че повечето правителства по света може да решат "временно" да загърбят загрижеността за глобалното затопляне, за да се съсредоточат върху икономическото възстановяване. Ако случаят е такъв, политическите решения ще подкрепят и стимулират индустриите, използващи тежки изкопаеми горива и отделящи въглеродни емисии, като ги субсидират. Освен това те ще отменят строгите екологични стандарти, които се разглеждат като пречка по пътя към бързото икономическо възстановяване, и ще насърчават компаниите и потребителите да произвеждат и потребяват колкото се може повече "неща". Вторият е подтикнат от различен разказ, в който предприятията и правителствата са окуражени от новото социално съзнание сред големи групи от населението, че животът може да бъде различен, и е прокаран от активисти: моментът трябва да бъде използван, за да се възползваме от този уникален прозорец на възможност за препроектиране на поустойчива икономика за по-голямо благо на нашите общества. Нека разгледаме по-подробно двата различни възможни резултата. Излишно е да споменаваме, че те зависят от страната и региона (ЕС). Няма две държави, които да приемат еднакви политики, нито да се движат с еднаква скорост, но в крайна сметка всички те трябва да приемат посоката на тенденцията за намаляване на въглеродните емисии.

Три основни причини биха могли да обяснят защо това не е даденост и защо фокусът върху околната среда може да отслабне, когато пандемията започне да отстъпва: 1. Правителствата биха могли да решат, че е в най-добър колективен интерес да преследват растеж на "всяка цена", за да смекчат въздействието върху безработицата.

2. Компаниите ще бъдат подложени на такъв натиск за увеличаване на приходите, че устойчивостта като цяло и съображенията за климата в частност ще станат второстепенни.

3. Ниските цени на петрола (ако се запазят, което е вероятно) могат да насърчат както потребителите, така и предприятията да разчитат още повече на енергията с високо съдържание на въглеродни емисии. Тези три причини са достатъчно убедителни, за да ги направят убедителни, но има и други, които може просто да успеят да тласнат тенденцията в друга посока. Четири от тях биха могли да направят света по-чист и по-устойчив: 1. Просветено лидерство . Някои лидери и лица, вземащи решения, които вече са били в челните редици на борбата с изменението на климата, може да поискат да се възползват от шока, причинен от пандемията, за да осъществят дълготрайни и по-широки промени в околната среда. На практика те ще "оползотворят" пандемията, като не оставят кризата да бъде пропиляна. Призивът на различни лидери, вариращи от Нейно височество принца на Уелс до Андрю Куомо, да "построят отново по-добре", е в тази посока. Подобно на това е и двойната декларация, направена от МАЕ заедно с Дан Йоргенсен, министър на климата, енергетиката и комуналните услуги на Дания, в която се посочва, че преходът към чиста енергия може да помогне за раздвижване на икономиките: "По целия свят лидерите се подготвят сега, като изготвят огромни пакети за икономическо стимулиране. Някои от тези планове ще осигурят краткосрочен тласък, а други ще оформят инфраструктурата за десетилетия напред. Вярваме, че като превърнат чистата енергия в неразделна част от своите планове, правителствата могат да осигурят работни места и икономически растеж, като същевременно гарантират, че енергийните им системи са модернизирани, поустойчиви и по-малко замърсяващи." [112] Правителствата, водени от просветени лидери, ще поставят своите пакети за стимулиране в зависимост от поетите зелени ангажименти. Те например ще осигурят по-благоприятни финансови условия за предприятията с нисковъглеродни бизнес модели.

2. Осъзнаване на риска . Пандемията изигра ролята на голямо "пробуждане на риска", като ни накара да осъзнаем много по-добре рисковете, пред които сме изправени колективно, и ни напомни, че нашият свят е тясно свързан помежду си. COVID-19 ясно показа, че пренебрегваме науката и експертните познания на свой риск и че последиците от колективните ни действия могат да бъдат значителни. Да се надяваме, че някои от тези уроци, които ни предлагат по-добро разбиране на това какво наистина означава и включва екзистенциалният риск, сега ще бъдат пренесени към климатичните рискове. Както заяви Никълъс Стърн, председател на Изследователския институт за климатични

промени и околна среда "Грантъм": "Това, което видяхме от всичко това, е, че можем да направим промени (...). Трябва да признаем, че ще има и други пандемии, и да бъдем подобре подготвени. [Но] трябва също така да признаем, че изменението на климата е подълбока и по-голяма заплаха, която не отминава и е също толкова спешна." [113] След като месеци наред сме се тревожили за пандемията и нейното въздействие върху белите ни дробове, ще се вманиачим по чистия въздух; по време на локализациите значителен брой от нас сами видяха и усетиха ползите от намаленото замърсяване на въздуха, което вероятно ще подтикне колективното осъзнаване, че имаме само няколко години, за да се справим с най-тежките последици от глобалното затопляне и изменението на климата. Ако това е така, ще последват обществени (колективни и индивидуални) промени.

3. Промяна в поведението . Като следствие от горната точка, обществените нагласи и изисквания може да се развият в посока към по-голяма устойчивост в по-голяма степен, отколкото обикновено се предполага. Нашите модели на потребление се промениха драстично по време на прекъсванията, като ни принудиха да се съсредоточим върху найважното и не ни дадоха друг избор, освен да възприемем "по-екологичен начин на живот". Това може да продължи дълго, като ни накара да пренебрегнем всичко, от което наистина не се нуждаем, и да задействаме един благоприятен кръг за околната среда. По подобен начин може да решим, че работата от дома (когато е възможно) е полезна както за околната среда, така и за индивидуалното ни благосъстояние (пътуването до работа е "разрушител" на благосъстоянието - колкото по-дълго е то, толкова по-вредно става за физическото и психическото ни здраве). Тези структурни промени в начина, по който работим, потребяваме и инвестираме, може да отнемат известно време, преди да станат достатъчно широко разпространени, за да предизвикат реална промяна, но, както вече твърдяхме, от значение са посоката и силата на тенденцията. Поетът и философ Лао Дзъ е бил прав, когато е казал: "Пътуването на хиляди мили започва с една-единствена крачка." Намираме се едва в началото на едно дълго и мъчително възстановяване и за много от нас мисленето за устойчивост може да изглежда като лукс, но когато нещата започнат да се подобряват, колективно ще си спомним, че между замърсяването на въздуха и COVID19 съществува причинно-следствена връзка. Тогава устойчивостта ще престане да бъде второстепенна, а изменението на климата (така тясно свързано със замърсяването на въздуха) ще излезе на преден план сред нашите грижи. Това, което социолозите наричат "поведенческа зараза" (начинът, по който нагласите, идеите и поведението се разпространяват сред населението), може да направи своята магия!

4. Активизъм. Някои анализатори смятат, че пандемията ще доведе до отмиране на активизма, но точно обратното може да се окаже вярно. Според група американски и европейски учени коронавирусът е окуражил мотивацията за промяна и е задействал нови инструменти и стратегии по отношение на социалния активизъм. Само за няколко седмици тази група изследователи събра данни за различни форми на социален активизъм и идентифицира почти 100 различни метода за ненасилствени действия, включително физически, виртуални и хибридни действия. Тяхното заключение:

"Извънредните ситуации често се оказват ковачница, в която се коват нови идеи и възможности. Макар да е невъзможно да се предвиди какъв може да бъде дългосрочният ефект от тези нарастващи умения и информираност, ясно е, че силата на хората не е намаляла. Напротив, движенията по целия свят се адаптират към дистанционното организиране, изграждат своите бази, изострят посланията си и планират стратегии за това, което следва". [114] Ако оценката им е вярна, социалният активизъм, потиснат по необходимост по време на затворите и различните мерки за физическо и социално отдалечаване, може да се появи отново с нова сила, след като периодите на затваряне приключат. Окуражени от това, което са видели по време на затворите (липса на замърсяване на въздуха), активистите за климата ще удвоят усилията си, като окажат допълнителен натиск върху компаниите и инвеститорите. Както ще видим в глава 2, активността на инвеститорите също ще бъде сила, с която трябва да се съобразяват. Той ще засили каузата на социалните активисти, като й придаде допълнително и мощно измерение. Нека си представим следната ситуация, за да илюстрираме въпроса: група зелени активисти може да демонстрира пред електроцентрала, работеща с въглища, за да поиска по-строго прилагане на разпоредбите за замърсяване, докато група инвеститори прави същото в заседателната зала, като лишава централата от достъп до капитал. И при четирите причини разпръснатите фактически данни ни дават надежда, че зелената тенденция в крайна сметка ще надделее. Те идват от различни области, но се сближават в посока на заключението, че бъдещето може да бъде по-зелено, отколкото обикновено предполагаме. За да потвърдим това убеждение, четири наблюдения се пресичат с четирите посочени причини: 1. През юни 2020 г. BP, един от световните петролни и газови "супермайстори", намали стойността на активите си със 17,5 млрд. долара, след като стигна до извода, че пандемията ще ускори глобалното преминаване към по-чисти форми на енергия. Други енергийни компании са на път да направят подобен ход. [115] В същия дух големи световни компании като "Майкрософт" се ангажираха да станат въглеродно отрицателни до 2030 г.

2. Европейската зелена сделка, стартирана от Европейската комисия, е мащабно начинание и най-осезаемата досега проява на публичните власти, които са решили да не оставят кризата с COVID-19 да бъде пропиляна. [116] Планът ангажира 1 трилион евро за намаляване на емисиите и инвестиране в кръговата икономика, като целта е до 2050 г. ЕС да се превърне в първия въглеродно неутрален континент (по отношение на нетните емисии) и да се отдели икономическият растеж от използването на ресурсите.

3. Различни международни проучвания показват, че голямото мнозинство от гражданите по света искат при икономическото възстановяване от кризата с короната да се даде приоритет на изменението на климата. [117] В страните, съставляващи Г-20, значително мнозинство от 65 % от гражданите подкрепят екологичното възстановяване. [118]

4. Някои градове като Сеул задълбочават ангажимента си към политиките в областта на климата и околната среда, като прилагат свой собствен "зелен нов курс", формулиран като един от начините за смекчаване на последиците от пандемията. [119] Посоката на тенденцията е ясна, но в крайна сметка системната промяна ще дойде от политиците и бизнес лидерите, които са готови да се възползват от пакетите за стимулиране на COVID, за да дадат старт на положително настроената към природата икономика. Това няма да се отнася само до публичните инвестиции. Ключът към изтласкването на частния капитал към нови източници на положителна за природата икономическа стойност ще бъде промяната на ключови политически лостове и стимули за публично финансиране като част от по-широко икономическо пренастройване. Съществуват сериозни аргументи за по-решителни действия по отношение на пространственото планиране и регулациите на земеползването, реформата на публичните финанси и субсидиите, политиките за иновации, които помагат да се стимулира разширяването и внедряването в допълнение към научноизследователската и развойната дейност, смесеното финансиране и по-доброто измерване на природния капитал като ключов икономически актив. Много правителства започват да действат, но са необходими още много усилия, за да се насочи системата към нова норма, която да е положителна за природата, и да се накара мнозинството от хората по света да осъзнаят, че това е не само належаща необходимост, но и значителна възможност. В стратегически документ, изготвен от Systemiq в сътрудничество със Световния икономически форум [120], се посочва, че изграждането на положителна за природата икономика може да представлява повече от 10 трилиона долара годишно до 2030 г. - както по отношение на новите икономически възможности, така и на избегнатите икономически разходи. В краткосрочен план използването на около 250 млрд. долара от средствата за стимулиране на икономиката би могло да създаде до 37 млн. работни места, благоприятни за природата, по изключително рентабилен начин. Възстановяването на околната среда не трябва да се разглежда като разход, а по-скоро като инвестиция, която ще генерира икономическа активност и възможности за заетост. Надяваме се, че заплахата от COVID-19 няма да продължи дълго. Един ден тя ще остане зад гърба ни. За разлика от това заплахата от изменението на климата и свързаните с него екстремни метеорологични явления ще бъде с нас в обозримо бъдеще и след това. Климатичният риск се разгръща по-бавно, отколкото пандемията, но ще има още потежки последици. До голяма степен тежестта му ще зависи от политическия отговор на пандемията. Всяка мярка, предназначена за съживяване на икономическата активност, ще има непосредствен ефект върху начина ни на живот, но също така ще окаже въздействие върху въглеродните емисии, които на свой ред ще имат екологично въздействие в целия свят и ще се измерват от поколенията. Както твърдим в тази книга, този избор трябва да направим ние.

1.6. Технологично възстановяване Когато беше публикувана през 2016 г., Четвъртата индустриална революция изтъкна, че "технологиите и цифровизацията ще направят революция във всичко, което ще направи твърде употребяваната и често зле използвана поговорка "този път е различно" подходяща. Казано по-просто, големите технологични иновации са на ръба да подхранят съдбоносни промени в целия свят". [121] През четирите кратки години оттогава технологичният прогрес се развива впечатляващо бързо. ИИ вече е навсякъде около нас от дронове и гласово разпознаване до виртуални асистенти и софтуер за превод. Мобилните ни устройства се превърнаха в постоянна и неразделна част от личния и професионалния ни живот, като ни помагат на много различни фронтове, предвиждат нуждите ни, изслушват ни и ни намират, дори когато не са помолени за това... Автоматизацията и роботите преконфигурират начина, по който работят предприятията, със зашеметяваща скорост и възвръщаемост в мащаби, немислими само преди няколко години. Иновациите в областта на генетиката, като синтетичната биология вече е на хоризонта, също са вълнуващи и проправят пътя за революционни промени в здравеопазването. Биотехнологиите все още не са в състояние да спрат, а още по-малко да предотвратят избухването на болест, но последните нововъведения позволиха идентифицирането и секвенирането на генома на коронавируса много по-бързо, отколкото в миналото, както и разработването на по-ефективна диагностика. Освен това най-новите биотехнологични техники, използващи РНК и ДНК платформи, дават възможност за разработване на ваксини по-бързо от всякога. Те могат да помогнат и за разработването на нови биоинженерни лечения. В обобщение може да се каже, че скоростта и обхватът на Четвъртата индустриална революция са били и продължават да бъдат забележителни. В тази глава се твърди, че пандемията ще ускори иновациите още повече, като катализира технологичните промени, които вече са в ход (сравнимо с ефекта на изостряне, който тя има върху други основни глобални и вътрешни проблеми), и ще "турбозареди" всеки цифров бизнес или цифровото измерение на всеки бизнес. Тя ще акцентира и върху едно от най-големите обществени и индивидуални предизвикателства, които технологиите поставят: неприкосновеността на личния живот. Ще видим как проследяването на контактите има ненадминат капацитет и квазисъществено място в арсенала, необходим за борбата с COVID-19, като същевременно е в състояние да се превърне в средство за масово наблюдение.

1.6.1. Ускоряване на цифровата трансформация С появата на пандемията "цифровата трансформация", за която толкова много анализатори говорят от години, без да са сигурни какво точно означава, намери своя катализатор. Един от основните ефекти на ограничаването ще бъде разширяването и

прогресирането на цифровия свят по решителен и често постоянен начин. Това се забелязва не само в неговите най-обикновени и анекдотични аспекти (повече онлайн разговори, повече стрийминг за забавление, повече цифрово съдържание като цяло), но и по отношение на налагането на по-дълбоки промени в начина на работа на компаниите нещо, което е разгледано по-задълбочено в следващата глава. През април 2020 г. няколко технологични лидери отбелязаха колко бързо и радикално нуждите, породени от здравната криза, са ускорили приемането на широк спектър от технологии. В рамките само на един месец се оказа, че много компании по отношение на внедряването на технологиите са се върнали с няколко години напред. За хората, които са наясно с цифровите технологии, това означаваше добри неща, а за останалите - много лоши перспективи (понякога катастрофални). Сатя Надела, главен изпълнителен директор на Microsoft, отбеляза, че изискванията, свързани със социалното и физическото отдалечаване, са създали "всичко от разстояние", което е ускорило внедряването на широк кръг технологии с две години, докато Сундар Пичай, главен изпълнителен директор на Google, се възхити на впечатляващия скок в цифровата активност, прогнозирайки "значителен и траен" ефект върху толкова различни сектори като онлайн работата, образованието, пазаруването, медицината и развлеченията. [122] 1.6.1.1. Потребителят По време на прекъсванията много потребители, които преди това не бяха склонни да разчитат твърде много на цифрови приложения и услуги, бяха принудени да променят навиците си почти за една нощ: гледаха филми онлайн, вместо да ходят на кино, поръчваха си доставка на храна, вместо да ходят по ресторанти, разговаряха с приятели от разстояние, вместо да се срещат с тях на живо, разговаряха с колеги на екрана, вместо да си говорят на кафемашината, спортуваха онлайн, вместо да ходят на фитнес, и т.н. Така почти веднага повечето неща се превърнаха в "електронни": електронно обучение, електронна търговия, електронни игри, електронни книги, електронно присъствие. Някои от старите навици със сигурност ще се върнат (радостта и удоволствието от личните контакти не могат да бъдат сравнени - все пак сме социални животни!), но много от технологичните поведения, които бяхме принудени да възприемем по време на затвора, чрез познаването им ще станат по-естествени. Тъй като социалното и физическото отдалечаване продължават, разчитането на повече цифрови платформи за общуване, работа, търсене на съвет или поръчване на нещо малко по малко ще се наложи над предишните вкоренени навици. Освен това плюсовете и минусите на онлайн и офлайн връзката ще бъдат постоянно разглеждани през различни призми. Ако съображенията за здравето станат първостепенни, може да решим например, че курсът по колоездене пред екрана вкъщи не може да се сравни с приятелството и забавлението, когато го правим с група в клас на живо, но всъщност е по-безопасен (и по-евтин!). Същите разсъждения важат за много различни области, като например летене за среща (Zoom е по-безопасно, по-евтино, по-екологично и много по-удобно), шофиране до далечно семейно събиране за уикенда (семейната група в WhatsApp не е толкова забавна, но отново е по-безопасна,

по-евтина и по-екологична) или дори посещение на академичен курс (не е толкова пълноценен, но е по-евтин и по-удобен).

1.6.1.2. Регулаторният орган Този преход към повече цифрови "на всичко" в професионалния и личния ни живот ще бъде подкрепен и ускорен и от регулаторните органи. Досега правителствата често забавяха темпото на внедряване на нови технологии чрез дълги разсъждения за това как трябва да изглежда най-добрата регулаторна рамка, но, както показва примерът с телемедицината и доставките с дронове, сега е възможно рязко ускоряване, наложено от необходимостта. По време на прекъсванията на достъпа до технологиите се стигна до почти глобално смекчаване на регулациите, които преди това възпрепятстваха напредъка в области, в които технологията е била налична от години, защото не е имало по-добър или друг избор. Това, което доскоро беше немислимо, изведнъж стана възможно и можем да сме сигурни, че нито пациентите, които изпитаха колко лесна и удобна е телемедицината, нито регулаторите, които я направиха възможна, ще искат да видят как тя се връща назад. Новите разпоредби ще останат в сила. В същия дух подобна история се развива в САЩ с Федералната авиационна служба, но и в други държави, свързана с ускореното прилагане на регулации, отнасящи се до доставките с дронове. Сегашният императив да се задвижи, независимо от всичко, "безконтактната икономика" и последващата готовност на регулаторните органи да я ускорят означава, че няма никакви задръжки. Това, което е вярно за доскоро чувствителни области като телемедицината и доставките с дронове, е вярно и за по-обикновени и добре обхванати регулаторни области като мобилните плащания. Само за да дадем банален пример, в разгара на блокирането (през април 2020 г.) европейските банкови регулатори решиха да увеличат сумата, която купувачите могат да плащат с помощта на мобилните си устройства, като същевременно намалиха изискванията за удостоверяване, които преди това затрудняваха извършването на плащания с помощта на платформи като PayPal или Venmo. Подобни стъпки само ще ускорят цифровото "разпространение" в ежедневието ни, макар и не без условни проблеми с киберсигурността.

1.6.1.3. Фирмата Под една или друга форма мерките за социално и физическо разсейване вероятно ще продължат да действат и след отшумяването на самата пандемия, което оправдава решението в много фирми от различни отрасли да ускорят автоматизацията. След известно време трайните опасения за технологична безработица ще отпаднат, тъй като обществата ще наблегнат на необходимостта от преструктуриране на работното място по начин, който свежда до минимум близките човешки контакти. Всъщност технологиите за автоматизация са особено подходящи за свят, в който човешките същества не могат да се доближат твърде много един до друг или са склонни да намалят взаимодействието си. По този начин нашият продължителен и вероятно траен страх от заразяване с вирус (COVID19 или друг) ще ускори неумолимия марш на автоматизацията, особено в областите,

които са най-податливи на автоматизация. През 2016 г. двама учени от Оксфордския университет стигнаха до заключението, че до 2035 г. могат да бъдат автоматизирани до 86% от работните места в ресторантите, 75% от работните места в търговията на дребно и 59% от работните места в развлекателната индустрия. [123] Тези три отрасъла са сред найсилно засегнатите от пандемията и в тях автоматизацията по причини, свързани с хигиената и чистотата, ще бъде необходимост, която от своя страна ще ускори допълнително прехода към повече технологии и повече цифрови технологии. Съществува допълнително явление, което ще подкрепи разширяването на автоматизацията: когато "икономическото отдалечаване" може да последва социалното отдалечаване. Тъй като държавите се обръщат навътре, а глобалните компании скъсяват своите свръхефективни, но силно уязвими вериги за доставки, автоматизацията и роботите, които позволяват повече местно производство, като същевременно поддържат ниски разходи, ще бъдат много търсени. Процесът на автоматизация е задвижен преди много години, но критичният въпрос отново е свързан с ускоряването на темповете на промяна и преход: пандемията ще ускори внедряването на автоматизацията на работното място и въвеждането на повече роботи в личния и професионалния ни живот. Още от самото начало на блокирането на работата стана ясно, че роботите и изкуственият интелект са "естествена" алтернатива, когато няма налична човешка работна ръка. Освен това те се използваха винаги, когато това беше възможно, за да се намалят рисковете за здравето на човешките служители. Във времето, когато физическото отдалечаване се превърна в задължение, роботите бяха използвани на различни места като складове, супермаркети и болници в широк спектър от дейности - от сканиране на рафтове (област, в която ИИ направи огромни набези) до почистване и, разбира се, роботизирани доставки - скоро важен компонент на веригите за доставки в здравеопазването, който на свой ред ще доведе до "безконтактна" доставка на хранителни стоки и други стоки от първа необходимост. Що се отнася до много други технологии, които бяха на далечен хоризонт по отношение на приемането (като телемедицината), предприятията, потребителите и публичните власти сега бързат да ускорят скоростта на приемане. В най-различни градове като Ханджоу, Вашингтон и Тел Авив се полагат усилия да се премине от пилотни програми към мащабни операции, способни да пуснат армия от роботи за доставки по пътищата и във въздуха. Китайските гиганти в електронната търговия като Alibaba и jd.com са уверени, че през следващите 1218 месеца автономните доставки могат да станат широко разпространени в Китай - много по-рано от очакваното преди пандемията. Максималното внимание често е насочено към промишлените роботи, тъй като те са найвидимото лице на автоматизацията, но радикално ускорение предстои и в автоматизацията на работните места чрез софтуер и машинно обучение. Така наречената автоматизация на роботизираните процеси (RPA) прави бизнеса по-ефективен чрез инсталиране на компютърен софтуер, който съперничи и замества действията на човешкия работник. Това може да приеме различни форми, като се започне от

финансовата група на Microsoft, която консолидира и опростява разнородни отчети, инструменти и съдържание в автоматизиран персонализиран портал, базиран на роли, и се стигне до петролна компания, която инсталира софтуер, който изпраща снимки на тръбопровод на двигател с изкуствен интелект, който сравнява снимките със съществуваща база данни и предупреждава съответните служители за потенциални проблеми. Във всички случаи RPA спомага за намаляване на времето, отделяно за съставяне и валидиране на данни, и следователно намалява разходите (за сметка на вероятното увеличаване на безработицата, както беше споменато в раздела "Икономическо пренастройване"). По време на пика на пандемията RPA спечели своите остриета, като доказа ефективността си при справяне с рязкото нарастване на обема; така ратифициран, в ерата след пандемията процесът ще бъде разгърнат и ускорен. Два примера доказват това. Решенията на RPA помогнаха на някои болници да разпространят резултатите от тестовете COVID-19, като спестиха на медицинските сестри до три часа работа на ден. По подобен начин дигитално устройство с изкуствен интелект, което обикновено се използва за отговаряне на клиентски запитвания онлайн, беше адаптирано, за да помогне на медицинските дигитални платформи да преглеждат онлайн пациенти за симптоми на COVID-19. Поради всички тези причини Bain & Company (консултантска компания) изчислява, че броят на компаниите, прилагащи тази автоматизация на бизнес процесите, ще се удвои през следващите две години - срок, който пандемията може да съкрати още повече. [124] 1.6.2. Проследяване на контакти, проследяване на контакти и наблюдение От страните, които се справиха по-ефективно с пандемията (по-специално азиатските държави), може да се извлече важен урок: технологиите като цяло и цифровите в частност помагат. Успешното проследяване на контактите се оказа ключов компонент на успешната стратегия срещу COVID-19. Въпреки че блокирането е ефективно за намаляване на скоростта на възпроизвеждане на коронавируса, то не премахва заплахата, която представлява пандемията. Освен това те са свързани с вредно висока икономическа и обществена цена. Ще бъде много трудно да се преборим с COVID-19 без ефективно лечение или ваксина, а дотогава най-ефективният начин за ограничаване или спиране на предаването на вируса е чрез широко разпространени тестове, последвани от изолиране на случаите, проследяване на контактите и поставяне под карантина на контактите, изложени на въздействието на заразените хора. Както ще видим по-долу, в този процес технологията може да се превърне в огромно съкращение, позволяващо на служителите на общественото здравеопазване да идентифицират заразените хора много бързо, като по този начин ограничават епидемията, преди тя да започне да се разпространява. Ето защо проследяването на контактите и проследяването им са съществени компоненти на нашия отговор на общественото здраве на COVID-19. Двата термина често се използват като взаимозаменяеми, но имат малко по-различно значение. Приложението за проследяване получава информация в реално време, като например определя текущото

местоположение на дадено лице чрез геоданни посредством GPS координати или местоположение на радиоклетка. За разлика от това, проследяването се състои в получаване на информация в ретроспекция, като например определяне на физически контакти между хора чрез Bluetooth. Нито един от двата метода не предлага чудодейно решение, което да спре изцяло разпространението на пандемията, но те дават възможност почти веднага да се алармира, което позволява ранна намеса, като по този начин се ограничава или овладява епидемията, особено когато тя възниква в среда със свръхразпространение (като общност или семейно събиране). За удобство и улеснение на четенето ще обединим двете понятия и ще ги използваме взаимозаменяемо (както често правят статиите в пресата). Най-ефективната форма на проследяване или проследяване очевидно е тази, която се задвижва от технологията: тя не само позволява да се проследят обратно всички контакти, с които потребителят на даден мобилен телефон е бил в контакт, но и да се проследят движенията на потребителя в реално време, което от своя страна дава възможност за подобро налагане на блокиране и за предупреждение на други потребители на мобилни телефони в близост до носителя, че са били изложени на въздействието на някой заразен. Не е изненадващо, че цифровото проследяване се превърна в един от най-чувствителните въпроси по отношение на общественото здраве, предизвиквайки остра загриженост за неприкосновеността на личния живот по целия свят. В ранните фази на пандемията много държави (предимно в Източна Азия, но и други като Израел) решиха да въведат цифрово проследяване под различни форми. Те преминаха от ретроактивно проследяване на вериги на заразяване в миналото към проследяване на движенията в реално време с цел ограничаване на лицето, заразено с COVID-19, и налагане на последващи карантини или частични блокирания. От самото начало Китай, САР Хонконг и Южна Корея прилагат принудителни и натрапчиви мерки за дигитално проследяване. Те взеха решение да проследяват лицата без тяхно съгласие, чрез данните от мобилните им телефони и кредитните им карти, и дори използваха видеонаблюдение (в Южна Корея). Освен това някои икономики изискваха задължителното носене на електронни гривни за пристигащите при пътуване и за хората, поставени под карантина (в САР Хонконг), за да се предупреждават лицата, податливи на заразяване. Други избраха "междинни" решения, при които лицата, поставени под карантина, са снабдени с мобилен телефон, за да се следи местоположението им и да бъдат публично идентифицирани, ако нарушат правилата. Решението за дигитално проследяване, за което се говори най-много, е приложението TraceTogether, управлявано от Министерството на здравеопазването на Сингапур. Изглежда, че то предлага "идеалния" баланс между ефективността и опасенията за неприкосновеността на личния живот, като съхранява данните на потребителя на телефона, а не на сървър, и като задава анонимно потребителско име. Откриването на контакти работи само с най-новите версии на Bluetooth (очевидно ограничение в много

по-слабо развити в цифрово отношение страни, където голям процент от мобилните телефони нямат достатъчна Bluetooth способност за ефективно откриване). Bluetooth идентифицира физическите контакти на потребителя с друг потребител на приложението с точност до около два метра и ако възникне риск от предаване на COVID-19, приложението ще предупреди контакта, като в този момент предаването на съхранените данни на министерството на здравеопазването става задължително (но анонимността на контакта се запазва). Следователно TraceTogether не е натрапчив по отношение на неприкосновеността на личния живот, а кодът му, достъпен с отворен код, го прави използваем за всяка държава по света, но защитниците на неприкосновеността на личния живот възразяват, че все още има рискове. Ако цялото население на дадена страна изтегли приложението и ако има рязко увеличение на инфекциите с COVID-19, приложението може да идентифицира повечето граждани. Кибернетичните посегателства, въпросите за доверието в оператора на системата и времето на запазване на данните пораждат допълнителни опасения за неприкосновеността на личния живот. Съществуват и други възможности. Те са свързани главно с наличието на отворени и проверими изходни кодове, както и с гаранции, отнасящи се до надзора на данните и продължителността на съхранението им. Биха могли да се приемат общи стандарти и норми, особено в ЕС, където много граждани се опасяват, че пандемията ще наложи компромис между неприкосновеността на личния живот и здравето. Но както отбеляза Маргрете Вестагер, комисар на ЕС по въпросите на конкуренцията: Мисля, че това е фалшива дилема, защото с технологиите могат да се правят много неща, които не нарушават личния живот. Мисля, че много често, когато хората казват, че това е възможно само по един начин, това е защото искат данните за собствените си цели. Направихме набор от насоки и заедно с държавите членки ги превърнахме в набор от инструменти, така че да можете да направите доброволно приложение с децентрализирано съхранение, с технология Bluetooth. Можете да използвате технологията за проследяване на вируса, но все пак можете да дадете на хората свободата на избор и по този начин хората да се доверят, че технологията е за проследяване на вируса, а не за други цели. Мисля, че е важно да покажем, че наистина имаме предвид, когато казваме, че трябва да можете да се доверите на технологиите, когато ги използвате, че това не е началото на нова ера на наблюдение. Това е за проследяване на вируси и това може да ни помогне да отворим обществата си. [125] Отново искаме да подчертаем, че това е бързо променяща се и силно нестабилна ситуация. Направеното през април съобщение от Apple и Google, че си сътрудничат за разработването на приложение, което здравните служители биха могли да използват за обратно проучване на движенията и връзките на човек, заразен с вирус, сочи възможен изход за обществата, които са най-загрижени за неприкосновеността на данните и които се страхуват преди всичко от цифрово наблюдение. Лицето, което носи мобилния телефон, ще трябва доброволно да изтегли приложението и да се съгласи да споделя

данните, а двете компании ясно заявиха, че технологията им няма да бъде предоставена на здравни агенции, които не спазват техните насоки за защита на личните данни. Но приложенията за доброволно проследяване на контакти имат проблем: те наистина запазват личния живот на своите потребители, но са ефективни само когато нивото на участие е достатъчно високо - проблем на колективното действие, който още веднъж подчертава дълбоко свързания характер на съвременния живот под индивидуалистичната фасада на правата и договорните задължения. Нито едно приложение за доброволно проследяване на договори няма да работи, ако хората не желаят да предоставят собствените си лични данни на държавната агенция, която наблюдава системата; ако някой индивид откаже да изтегли приложението (и следователно да не предоставя информация за евентуална инфекция, движения и контакти), всички ще бъдат засегнати. В крайна сметка гражданите ще използват приложението само ако го смятат за надеждно, което само по себе си зависи от доверието в правителството и публичните органи. Към края на юни 2020 г. опитът с приложенията за проследяване е скорошен и смесен. Помалко от 30 държави бяха въвели такива приложения. [126] В Европа някои държави като Германия и Италия въведоха приложения, основани на системата, разработена от Apple и Google, докато други държави, като Франция, решиха да разработят свое собствено приложение, което повдигна въпроси за оперативната съвместимост. Като цяло техническите проблеми и опасенията за неприкосновеността на личния живот изглежда са повлияли на използването на приложението и степента на приемане. Само няколко примера: след технически проблеми и критики от страна на активисти за защита на личните данни Обединеното кралство направи обратен завой и реши да замени разработеното в страната приложение за проследяване на контакти с модела, предлаган от Apple и Google. Норвегия преустанови използването на своето приложение поради опасения, свързани с неприкосновеността на личния живот, докато във Франция само три седмици след пускането му в действие приложението StopCovid просто не успя да се наложи, като беше прието много слабо (от 1,9 милиона души), последвано от чести решения за деинсталирането му. Днес в света съществуват около 5,2 милиарда смартфона, всеки от които има потенциала да помогне за идентифициране на това кой, къде и често от кого е заразен. Тази безпрецедентна възможност може да обясни защо различни проучвания, проведени в САЩ и Европа по време на техните блокирания, показаха, че все повече граждани изглежда подкрепят проследяването на смартфони от страна на публичните органи (в рамките на много специфични граници). Но както винаги, дяволът се крие в детайлите на политиката и нейното изпълнение. Въпроси като това дали цифровото проследяване трябва да бъде задължително или доброволно, дали данните трябва да се събират на анонимна или лична основа и дали информацията трябва да се събира частно или да се оповестява публично, съдържат много различни нюанси на черното и бялото, което прави изключително трудно постигането на съгласие за единен модел на цифрово проследяване по колективен начин. Всички тези въпроси и тревогата, която те могат да предизвикат, се

изостриха от появата на корпорации, проследяващи здравето на служителите си, която се появи в ранните фази на националното възобновяване. Актуалността им непрекъснато ще нараства, тъй като пандемията от корона се задържа и се появяват страхове за други възможни пандемии. Когато кризата с коронавируса отмине и хората започнат да се връщат на работното си място, корпоративното движение ще бъде към по-засилено наблюдение; за добро или за лошо, компаниите ще наблюдават и понякога записват това, което правят техните служители. Тенденцията може да приеме много различни форми - от измерване на телесната температура с термокамери до следене чрез приложение как служителите спазват социалната дистанция. Това със сигурност ще повдигне дълбоки регулаторни въпроси и въпроси, свързани с неприкосновеността на личния живот, които много компании ще отхвърлят с аргумента, че ако не увеличат цифровото наблюдение, няма да могат да отворят отново и да функционират, без да рискуват нови инфекции (и да носят, в някои случаи, отговорност). Те ще се позоват на здравето и безопасността като оправдание за засиленото наблюдение. Постоянната загриженост, изразявана от законодатели, учени и синдикалисти, е, че инструментите за наблюдение вероятно ще останат на място след кризата и дори когато най-накрая бъде намерена ваксина, просто защото работодателите нямат никакъв стимул да премахнат системата за наблюдение, след като тя е била инсталирана, особено ако една от косвените ползи от наблюдението е да се провери производителността на служителите. Това се случи след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. В цял свят новите мерки за сигурност, като например използването на широко разпространени камери, изискването на електронни идентификационни карти и регистрирането на служителите или посетителите при влизане и излизане, станаха норма. По онова време тези мерки се смятаха за крайни, но днес се използват навсякъде и се смятат за "нормални". Все повече анализатори, политици и специалисти по сигурността се опасяват, че сега същото ще се случи и с техническите решения, въведени за ограничаване на пандемията. Те предвиждат, че ни очаква един мрачен свят.

1.6.3. Рискът от антиутопия Сега, когато информационните и комуникационните технологии проникват в почти всеки аспект на нашия живот и форми на социално участие, всяко наше цифрово преживяване може да бъде превърнато в "продукт", предназначен да следи и предвижда нашето поведение. От това наблюдение произтича рискът от възможна антиутопия. През последните няколко години то подхранва безброй произведения на изкуството, вариращи от романи като "Историята на прислужницата" до телевизионния сериал "Черно огледало". В академичните среди тя намира израз в изследванията, предприети от учени като Шошана Зубоф. Нейната книга "Капитализъм на наблюдението" предупреждава, че

клиентите се превръщат в източници на данни, а "капитализмът на наблюдението" трансформира нашата икономика, политика, общество и собствения ни живот, като създава дълбоко антидемократични асиметрии на знанието и властта, която му се придава. През следващите месеци и години компромисът между ползите за общественото здраве и загубата на неприкосновеност на личния живот ще бъде внимателно претеглен, превръщайки се в тема на много оживени разговори и разгорещени дебати. Повечето хора, страхуващи се от опасността, която представлява COVID-19, ще се запитат: Не е ли глупаво да не използваме силата на технологиите, за да ни се притекат на помощ, когато сме жертви на епидемия и сме изправени пред ситуация от рода на живот или смърт? Тогава те ще са готови да се откажат от голяма част от личния си живот и ще се съгласят, че при такива обстоятелства обществената власт може с право да надделее над индивидуалните права. Тогава, когато кризата приключи, някои може да осъзнаят, че страната им внезапно се е превърнала в място, където вече не желаят да живеят. Този мисловен процес не е нещо ново. През последните няколко години както правителствата, така и фирмите използват все по-усъвършенствани технологии, за да наблюдават, а понякога и да манипулират граждани и служители; ако не сме бдителни, предупреждават защитниците на неприкосновеността на личния живот, пандемията ще отбележи важен прелом в историята на наблюдението. [127] Аргументът, изтъкван от онези, които преди всичко се страхуват от хватката на технологиите върху личната свобода, е ясен и прост: в името на общественото здраве някои елементи на личната неприкосновеност ще бъдат изоставени в полза на овладяването на епидемията, точно както терористичните атаки от 11 септември предизвикаха по-голяма и постоянна сигурност в името на защитата на обществената безопасност. Тогава, без да осъзнаваме, ще станем жертви на нови правомощия за наблюдение, които никога няма да отпаднат и които могат да бъдат използвани като политическо средство за по-зловещи цели. Както последните няколко страници разкриха по безспорен начин, пандемията би могла да открие ера на активно наблюдение на здравето, което става възможно благодарение на смартфони с определяне на местоположението, камери за разпознаване на лица и други технологии, които идентифицират източниците на инфекция и проследяват разпространението на болестта в почти реално време. Въпреки всички предпазни мерки, които някои държави предприемат, за да контролират силата на технологиите и да ограничат наблюдението (други не са толкова загрижени), някои мислители се тревожат за това как някои от бързите избори, които правим днес, ще повлияят на обществата ни за години напред. Историкът Ювал Ноа Харари е един от тях. В неотдавнашна статия той твърди, че ще трябва да направим фундаментален избор между тоталитарното наблюдение и овластяването на гражданите. Заслужава си да изложим аргументите му в подробности:

Технологиите за наблюдение се развиват с главоломна скорост и това, което преди 10 години изглеждаше научна фантастика, днес е стара новина. Като мисловен експеримент, помислете за хипотетично правителство, което изисква всеки гражданин да носи биометрична гривна, която следи телесната температура и сърдечния ритъм 24 часа в денонощието. Получените данни се съхраняват и анализират от правителствени алгоритми. Алгоритмите ще разберат, че сте болни, още преди да сте разбрали, а също така ще знаят къде сте били и с кого сте се срещали. Веригите на заразяване могат да бъдат драстично съкратени и дори напълно прекъснати. Такава система вероятно би могла да спре епидемията в рамките на няколко дни. Звучи чудесно, нали? Недостатъкът, разбира се, е, че това би дало легитимност на една ужасяваща нова система за наблюдение. Ако например знаете, че съм кликнал върху линк на Fox News, а не върху линк на CNN, това може да ви научи на нещо за политическите ми възгледи и може би дори за личността ми. Но ако можете да следите какво се случва с телесната ми температура, кръвното налягане и сърдечния ритъм, докато гледам видеоклипа, можете да научите какво ме разсмива, какво ме разплаква и какво ме кара да се ядосвам наистина, наистина. Изключително важно е да запомните, че гневът, радостта, скуката и любовта са биологични явления, точно както треската и кашлицата. Същата технология, която идентифицира кашлицата, би могла да идентифицира и смеха. Ако корпорациите и правителствата започнат масово да събират биометричните ни данни, те ще могат да ни опознаят много по-добре, отколкото ние самите се познаваме, и тогава ще могат не само да предсказват чувствата ни, но и да ги манипулират и да ни продават всичко, което искат - било то продукт или политик. Биометричното наблюдение би направило тактиката на Cambridge Analytica за хакване на данни да изглежда като нещо от каменната ера. Представете си Северна Корея през 2030 г., когато всеки гражданин трябва да носи биометрична гривна 24 часа в денонощието. Ако слушате реч на Великия лидер и гривната улови признаците на гняв, с вас е свършено. [128] Ще бъдем предупредени! Някои социални коментатори като Евгений Морозов отиват още по-далеч, убедени, че пандемията вещае мрачно бъдеще на техно-тоталитарно държавно наблюдение. Неговият аргумент, основан на концепцията за "технологичен solutionism", представена в книга, написана през 2012 г., гласи, че техническите "решения", предлагани за овладяване на пандемията, задължително ще изведат държавата на наблюдението на следващото ниво. Той вижда доказателства за това в две различни направления на "решения" в правителствените отговори на пандемията, които е идентифицирал. От една страна, има "прогресивни привърженици на решенията", които вярват, че подходящото излагане чрез приложение на правилната информация за инфекцията може да накара хората да се държат в интерес на обществото. От друга страна, има "наказателни привърженици на решенията", които са решени да използват огромната инфраструктура за цифрово наблюдение, за да ограничават ежедневните ни дейности и да наказват всякакви прегрешения. Това, което Морозов възприема като най-голяма и крайна опасност за нашите политически системи и свободи, е, че "успешният" пример на

технологиите в наблюдението и овладяването на пандемията след това ще "утвърди инструментариума на solutionist като опция по подразбиране за решаване на всички други екзистенциални проблеми - от неравенството до изменението на климата. В края на краищата е много по-лесно да се използват технологиите за решаване на проблеми, за да се повлияе на индивидуалното поведение, отколкото да се задават трудни политически въпроси относно първопричините за тези кризи". [129] **** Спиноза, философът от XVII в., който през целия си живот се е съпротивлявал на деспотичната власт, е казал следното: "Страхът не може да бъде без надежда, нито надеждата без страх". Това е добър ръководен принцип за завършване на тази глава, заедно с мисълта, че нищо не е неизбежно и че трябва да сме симетрично наясно както с добрите, така и с лошите резултати. Дистопичните сценарии не са нещо фатално. Вярно е, че в постпандемичната епоха личното здраве и благополучие ще станат много по-голям приоритет за обществото, поради което джинът на технологичното наблюдение няма да бъде върнат обратно в бутилката. Но управляващите и всеки от нас лично трябва да контролират и използват предимствата на технологиите, без да жертват нашите индивидуални и колективни ценности и свободи.

2. МИКРОРЕГУЛИРАНЕ (ПРОМИШЛЕНОСТ И БИЗНЕС) На микроравнище, т.е. на ниво индустрии и предприятия, Голямото пренастройване ще доведе до дълга и сложна поредица от промени и адаптиране. Когато се сблъскат с него, някои лидери и висши ръководители в индустрията може да се изкушат да приравнят нулирането с рестартирането, надявайки се да се върнат към старото нормално състояние и да възстановят това, което е работило в миналото: традиции, изпитани процедури и познати начини на работа - накратко, връщане към обичайната дейност. Това няма да се случи, защото не може да се случи. В по-голямата си част "обичайният бизнес" е умрял от (или най-малкото е бил заразен от) COVID-19. Някои отрасли бяха опустошени от икономическата хибернация, предизвикана от блокирането на достъпа и мерките за социално разграничаване. Други трудно ще възстановят загубените си приходи, преди да тръгнат по все по-тесния път към рентабилността, причинен от икономическата рецесия, обхванала света. Въпреки това за по-голямата част от предприятията, които навлизат в бъдещето след коронавируса, основният въпрос ще бъде да намерят подходящия баланс между това, което е функционирало преди, и това, което е необходимо сега, за да просперират в новото нормално състояние. За тези компании пандемията е уникална възможност да преосмислят организацията си и да въведат положителна, устойчива и трайна промяна. Какво ще определи новото нормално състояние на бизнеса след коронавирусната пандемия? Как компаниите ще успеят да намерят възможно най-доброто равновесие между миналите успехи и основите, които сега са необходими за успех в ерата след пандемията? Отговорът очевидно зависи от и е специфичен за всеки отрасъл и тежестта, с която е бил засегнат от пандемията. В епохата след COVID-19, с изключение на онези няколко сектора, в които компаниите ще се възползват средно от силни попътни ветрове (най-вече технологии, здравеопазване и уелнес), пътят ще бъде труден и понякога коварен. За някои от тях, като например развлеченията, пътуванията или хотелиерството, връщането към средата преди пандемията е немислимо в обозримо бъдеще (а в някои случаи може би никога...). За други, а именно производството или хранителната промишленост, става въпрос по-скоро за намиране на начини да се приспособят към шока и да се възползват от някои нови тенденции (като цифровите), за да процъфтяват в постпандемичната ера. Размерът също е от значение. Трудностите обикновено са поголеми за малките предприятия, които средно работят с по-малки парични резерви и потънки маржове на печалбата, отколкото големите компании. Занапред повечето от тях ще се справят със съотношението разходи-приходи, което ги поставя в неизгодно положение в сравнение с по-големите им конкуренти. Малките предприятия обаче могат да имат някои предимства в днешния свят, в който гъвкавостта и бързината могат да бъдат от

значение за адаптацията. Да бъдеш гъвкав е по-лесно за една малка структура, отколкото за един индустриален гигант. При всичко това, независимо от отрасъла и конкретната ситуация, в която се намират, почти всяка една компания, вземаща решения по света, ще се сблъска с подобни проблеми и ще трябва да отговори на някои общи въпроси и предизвикателства. Найочевидните от тях са следните: 1. Трябва ли да насърчавам дистанционната работа за тези, които могат да я извършват (около 30 % от общата работна сила в САЩ)?

2. Ще намаля ли пътуванията със самолет в бизнеса си и колко срещи лице в лице мога да заменя с виртуални контакти?

3. Как мога да трансформирам бизнеса и нашите решения? процеса на вземане на решения, за да станем по-гъвкави и да преминем към по-бързо и по-решително?

4. Как мога да ускоря цифровизацията и приемането на на цифрови решения? Обсъжданото в глава 1 макрообновяване ще се изрази в безброй микропоследици на ниво индустрия и компания. По-долу разглеждаме някои от тези основни тенденции, преди да се обърнем към въпроса кои са "печелившите и губещите" от пандемията и нейното въздействие върху конкретните индустрии.

2.1. Микротенденции Все още сме в началото на постпандемичната ера, но вече са налице мощни нови или ускоряващи се тенденции. За някои отрасли те ще се окажат благодат, а за други - голямо предизвикателство. Във всички сектори обаче от всяка компания ще зависи да се възползва максимално от тези нови тенденции, като се адаптира бързо и решително. Предприятията, които се окажат най-гъвкави и гъвкави, ще станат по-силни.

2.1.1. Ускоряване на цифровизацията В епохата преди пандемията шумът около "цифровата трансформация" беше мантрата на повечето бордове и изпълнителни комитети. Цифровата трансформация беше "ключова", трябваше да се прилага "решително" и се разглеждаше като "предпоставка за успех"! Оттогава, в рамките само на няколко месеца, мантрата се превърна в задължителна -

дори, в случая на някои компании, във въпрос на живот или смърт. Това е обяснимо и разбираемо. По време на затвора ние зависехме изцяло от мрежата за повечето неща: от работата и образованието до социализацията. Именно онлайн услугите ни позволиха да запазим подобие на нормалност и е съвсем естествено "онлайн" да бъде най-големият бенефициент на пандемията, давайки огромен тласък на технологиите и процесите, които ни позволяват да правим нещата от разстояние: универсален широколентов интернет, мобилни и дистанционни плащания, работещи услуги на електронното правителство и др. Пряко следствие от това е, че предприятията, които вече работят онлайн, ще се възползват от трайно конкурентно предимство. Тъй като все повече и по-разнообразни неща и услуги ни се предоставят чрез нашите мобилни телефони и компютри, компаниите в толкова различни сектори като електронна търговия, безконтактни операции, цифрово съдържание, роботи и доставки с дронове (и това са само някои от тях) ще процъфтяват. Неслучайно фирми като Alibaba, Amazon, Netflix или Zoom излязоха като "победители" от блокирането. Като цяло потребителският сектор се движеше първи и най-бързо. От необходимото безконтактно изживяване, наложено на много компании в областта на храните и търговията на дребно по време на блокирането, до виртуалните изложбени зали в производствената индустрия, позволяващи на клиентите да разглеждат и избират продуктите, които им харесват най-много, повечето компании от типа "бизнес за потребителя" бързо разбраха необходимостта да предложат на своите клиенти цифрово пътуване "от начало до край". С края на някои блокирания и възстановяването на някои икономики, подобни възможности се появиха и в приложенията от типа "бизнес към бизнес", особено в производството, където правилата за физическо отдалечаване трябваше да бъдат въведени в кратки срокове, често в трудни условия (напр. на поточни линии). В резултат на това интернет на нещата направи впечатляващо навлизане. Някои компании, които в близкото минало преди блокирането на производството се забавиха с приемането на IoT, сега го приемат масово с конкретната цел да правят възможно най-много неща от разстояние. Поддръжка на оборудването, управление на инвентара, връзки с доставчиците или стратегии за безопасност: всички тези различни дейности вече могат да се извършват (до голяма степен) чрез компютър. Интернет на нещата предлага на предприятията не само средства за изпълнение и спазване на правилата за социална подкрепа, но и за намаляване на разходите и осъществяване на по-гъвкави операции. По време на пика на пандемията O2O - онлайн към офлайн - придоби голяма популярност, подчертавайки важността на присъствието както онлайн, така и офлайн, и отваряйки вратата (или може би дори шлюза) за еверсия. Този феномен на размиване на разликата между онлайн и офлайн, определен от известния писател на научна фантастика Уилям Гибсън, който заяви: "Нашият свят е евъртинг" [130], като киберпространството неумолимо се отваря, се превърна в една от най-силните тенденции на ерата след COVID-

19. Пандемичната криза ускори този феномен на еверсията, защото едновременно ни принуди и насърчи да се насочим към цифровия, "безтегловен" свят по-бързо от всякога, тъй като все повече икономически дейности нямаха друг избор, освен да се осъществяват в цифрова среда: образование, консултации, издателска дейност и много други. Можем да стигнем дотам да кажем, че за известно време телепортацията измести транспорта: повечето заседания на изпълнителни комитети, заседания на управителни съвети, екипни срещи, мозъчни атаки и други форми на лично или социално взаимодействие трябваше да се провеждат дистанционно. Тази нова реалност е отразена в пазарната капитализация на Zoom (компанията за видеоконференции), която през юни 2020 г. скочи до 70 млрд. долара, по-висока (по това време) от тази на която и да е американска авиокомпания. Едновременно с това големите онлайн компании като Amazon и Alibaba разшириха решително дейността си в областта на O2O, особено в търговията на дребно с храни и логистиката. Тенденции като телемедицината или работата от разстояние, които се разшириха значително по време на ограничаването на достъпа, едва ли ще отстъпят - за тях няма да има връщане към статуквото, което преобладаваше преди пандемията. По-специално телемедицината ще извлече значителни ползи. По очевидни причини здравеопазването е една от най-силно регулираните индустрии в света - факт, който неизбежно забавя темпото на иновациите. Но необходимостта от справяне с пандемията с всички налични средства (а по време на епидемията и необходимостта да се защитят здравните работници, като им се позволи да работят от разстояние) премахна някои от регулаторните и законодателните пречки, свързани с въвеждането на телемедицината. В бъдеще е сигурно, че все повече медицински грижи ще се предоставят от разстояние. Това от своя страна ще ускори тенденцията към повече носими и домашни диагностики, като например интелигентни тоалетни, способни да проследяват здравни данни и да извършват здравни анализи. По същия начин пандемията може да се окаже благоприятна за онлайн образованието. В Азия преминаването към онлайн образование е особено забележимо, с рязко увеличение на броя на записаните в цифрова форма ученици, много по-висока оценка на предприятията за онлайн образование и повече наличен капитал за стартиращи предприятия в областта на образователните технологии. Обратната страна на тази конкретна монета ще бъде увеличаването на натиска върху институциите, предлагащи по-традиционни методи на обучение, да потвърдят своята стойност и да оправдаят таксите си (както ще разгледаме малко по-късно). Скоростта на разрастване е направо спираща дъха. "Във Великобритания през 2019 г. помалко от 1 процент от първоначалните медицински консултации са се състояли чрез видеовръзка; при блокиране на достъпа 100 процента се осъществяват дистанционно. В друг пример, водещ американски търговец на дребно през 2019 г. искаше да стартира бизнес с доставки по тротоарите; планът му предвиждаше това да отнеме 18 месеца. По време на блокирането той заработи за по-малко от седмица - което му позволи да обслужва клиентите си, като същевременно запази препитанието на работната си сила. По

време на кризата взаимодействията с онлайн банкирането нараснаха от 10% до 90%, без да се понижава качеството и с повишаване на съответствието, като същевременно се осигурява преживяване на клиентите, което не е свързано само с онлайн банкирането."

[131] Подобни примери са многобройни. Реакцията на пандемията за смекчаване на социалните последици и мерките за физическо отдалечаване, наложени по време на ограничаването, също ще доведат до това, че електронната търговия ще се превърне във все по-мощна тенденция в индустрията. Потребителите се нуждаят от продукти и ако не могат да пазаруват, те неминуемо ще прибягнат до закупуването им онлайн. С придобиването на навика хората, които никога преди не са пазарували онлайн, ще се чувстват комфортно да го правят, докато хората, които преди са пазарували онлайн на непълно работно време, вероятно ще разчитат все повече на него. Това стана ясно по време на блокирането на магазините. В САЩ Amazon и Walmart наеха общо 250 000 работници, за да отговорят на нарасналото търсене, и изградиха огромна инфраструктура за онлайн доставки. Този ускоряващ се растеж на електронната търговия означава, че гигантите в онлайн търговията на дребно вероятно ще излязат от кризата още по-силни, отколкото бяха в епохата преди пандемията. Историята винаги има две страни: тъй като навикът да се пазарува онлайн става все по-разпространен, това ще доведе до още по-голям спад на търговията на дребно в търговските обекти (на главните улици и в моловете) - явление, което се разглежда по-подробно в следващите раздели.

2.1.2. Устойчиви вериги за доставки Самото естество на глобалните вериги за доставки и тяхната вродена крехкост означава, че споровете за тяхното съкращаване се водят от години. Те обикновено са сложни и комплексни за управление. Освен това са трудни за наблюдение по отношение на спазването на екологичните стандарти и трудовото законодателство, което потенциално излага дружествата на риск за репутацията им и нанасяне на щети на техните марки. В светлината на това неспокойно минало пандемията заби последния пирон в ковчега на принципа, че компаниите трябва да оптимизират веригите за доставки въз основа на разходите за отделните компоненти и да зависят от един източник на доставки на критични материали, което се обобщава като предпочитане на ефективността пред устойчивостта. В епохата след пандемията ще надделее "оптимизацията на стойността от край до край" - идея, която включва както устойчивост, така и ефективност наред с разходите. Тя се олицетворява от формулата, че "точно в случай" в крайна сметка ще замени "точно навреме". Сътресенията в глобалните вериги за доставки, анализирани в макро раздела, ще засегнат както глобалните предприятия, така и по-малките компании. Но какво означава на практика "just-in-case"? Моделът на глобализацията, разработен в края на миналия век, замислен и изграден от глобални производствени компании, които са били в търсене на евтина работна ръка, продукти и компоненти, намери своите граници. Той раздроби

международното производство на все по-сложни части и доведе до система, функционираща на принципа "точно навреме", която се оказа изключително икономична и ефективна, но също така и изключително сложна и като такава много уязвима (сложността води до нестабилност и често води до нестабилност). Следователно опростяването е противоотровата, която на свой ред трябва да доведе до по-голяма устойчивост. Това означава, че "глобалните вериги за създаване на стойност", които представляват около три четвърти от цялата световна търговия, неизбежно ще намалеят. Този спад ще бъде усложнен от новата реалност, според която компаниите, зависещи от сложните вериги за доставки "точно навреме", вече не могат да приемат за даденост, че тарифните ангажименти, залегнали в Световната търговска организация, ще ги защитят от внезапен скок на протекционизма някъде. В резултат на това те ще бъдат принудени да се подготвят по подходящ начин, като намалят или локализират веригата си на доставки и разработят алтернативни планове за производство или снабдяване, за да се предпазят от продължително прекъсване. Всяко предприятие, чиято рентабилност зависи от принципа на глобалната верига за доставки "точно навреме", ще трябва да преосмисли начина си на работа и вероятно да пожертва идеята за максимална ефективност и печалба в името на "сигурността на доставките" и устойчивостта. Следователно устойчивостта ще се превърне в първостепенно съображение за всеки бизнес, който сериозно се стреми да се предпази от смущения - независимо дали става въпрос за смущения на конкретен доставчик, за възможна промяна в търговската политика или за конкретна държава или регион. На практика това ще принуди компаниите да диверсифицират своята база от доставчици, дори с цената на поддържане на запаси и създаване на резерви. Това ще принуди тези компании да гарантират, че същото важи и за тяхната собствена верига на доставки: те ще оценяват устойчивостта по цялата си верига на доставки, чак до крайния си доставчик и евентуално дори до доставчиците на техните доставчици. Производствените разходи неизбежно ще се увеличат, но това ще бъде цената, която трябва да се плати за изграждането на устойчивост. На пръв поглед отраслите, които ще бъдат най-засегнати, тъй като първи ще променят производствените си модели, са автомобилната индустрия, електрониката и промишлените машини.

2.1.3. Правителства и бизнес Поради всички причини, разширени в първа глава, COVID-19 пренаписа много от правилата на играта между публичния и частния сектор. В епохата след пандемията бизнесът ще бъде обект на много по-голяма държавна намеса, отколкото в миналото. Добронамерената (или не) по-голяма намеса на правителствата в живота на компаниите и в осъществяването на тяхната дейност ще зависи от страната и отрасъла, поради което ще приема много различни форми. По-долу са посочени три забележителни форми на въздействие, които ще се появят със сила в първите месеци на периода след пандемията: условно спасяване, обществени поръчки и регулиране на пазара на труда.

По начало всички пакети за стимулиране, които се изготвят в западните икономики в подкрепа на закъсали отрасли и отделни компании, ще съдържат условия, ограничаващи по-специално възможността на кредитополучателите да уволняват служители, да изкупуват обратно акции и да изплащат премии на ръководителите. По същия начин правителствата (насърчавани, подкрепяни, а понякога и "тласкани" от активисти и обществени настроения) ще се насочат към подозрително ниски корпоративни данъци и щедри възнаграждения на ръководителите. Те няма да проявят търпение към висшите ръководители и инвеститорите, които подтикват компаниите да харчат повече за обратно изкупуване на акции, да свеждат до минимум данъчните си плащания и да изплащат огромни дивиденти. Американските авиокомпании, порицавани за това, че търсят държавна помощ, след като неотдавна и последователно използваха големи суми от паричните средства на компанията за изплащане на дивиденти на акционерите, са отличен пример за това как тази промяна в общественото отношение ще бъде приложена от правителствата. Освен това през следващите месеци и години може да се стигне до "смяна на режима", когато политиците ще поемат значителна част от риска от неизпълнение на задълженията в частния сектор. Когато това се случи, правителствата ще искат нещо в замяна. Спасяването на Луфтханза в Германия е пример за подобна ситуация: правителството вля ликвидност в националния превозвач, но само при условие че компанията ограничи заплащането на изпълнителните директори (включително опциите за акции) и се ангажира да не изплаща дивиденти. По-доброто съгласуване между публичната политика и корпоративното планиране ще бъде в центъра на вниманието по отношение на по-голямата държавна намеса. Борбата за вентилатори по време на пика на пандемията е пример за това. През 2010 г. в САЩ чрез правителствен договор бяха поръчани 40 000 вентилатора, но те така и не бяха доставени, което до голяма степен обяснява недостига в страната, станал толкова очевиден през март 2020 г. Какво е довело до тази ситуация на недостиг? През 2012 г. първоначалното дружество, спечелило търга, е закупено (при доста съмнителни и неясни обстоятелства) от много по-голям производител (публично търгувано дружество, което също произвежда вентилатори): по-късно става ясно, че дружеството купувач е искало да попречи на първоначалния участник в търга да създаде по-евтин вентилатор, който би подкопал рентабилността на собствената му дейност. Това дружество се забави, преди в крайна сметка да анулира договора и да бъде придобито от конкурент. Нито един от 40 000-те вентилатора не е доставен на правителството на САЩ. [132] Малко вероятно е подобна ситуация да се повтори в ерата след пандемията, тъй като публичните власти ще се замислят два пъти дали да възлагат на частни компании проекти, които имат критични последици за общественото здраве (или наистина критични последици за обществото, сигурността или други). В крайна сметка: максимизирането на печалбата и често съпътстващият го краткосрочен подход рядко или поне не винаги са в съответствие с обществената цел за подготовка за бъдеща криза.

В цял свят ще се засилва натискът за подобряване на социалната защита и нивото на заплащане на нископлатените служители. Най-вероятно в нашия свят след пандемията увеличаването на минималната работна заплата ще се превърне в централен въпрос, който ще се решава чрез по-широко регулиране на минималните стандарти и позадълбочено прилагане на вече съществуващите правила. Най-вероятно компаниите ще трябва да плащат по-високи данъци и различни форми на държавно финансиране (като услуги за социални грижи). Гигантската икономика ще усети въздействието на подобна политика повече от всеки друг сектор. Преди пандемията тя вече беше под прицела на правителствения контрол. В периода след пандемията, поради причини, свързани с предефинирането на социалния договор, този контрол ще се засили. Дружествата, които разчитат на работата на гиг-работниците, също ще усетят ефекта от засилената правителствена намеса, вероятно дори до степен, способна да подкопае финансовата им жизнеспособност. Тъй като пандемията ще промени радикално социалните и политическите нагласи към гиг-работниците, правителствата ще принудят компаниите, които ги наемат, да предлагат подходящи договори с придобивки като социално и здравно осигуряване. Трудовият въпрос ще се окаже важен за тях и ако трябва да наемат гиг-работници като нормални служители, те ще престанат да бъдат печеливши. Може дори да изчезне смисълът на съществуването им.

2.1.4. Капитализъм на заинтересованите страни и ESG През последните около 10 години фундаменталните промени, които настъпиха във всяка от петте макрокатегории, разгледани в глава 1, промениха дълбоко средата, в която работят предприятията. Благодарение на тях капитализмът на заинтересованите страни и съображенията, свързани с околната среда, социалната сфера и управлението (ESG), придобиват все по-голямо значение за създаването на устойчива стойност (ESG може да се разглежда като критерий за капитализма на заинтересованите страни). Пандемията се разрази в момент, когато много различни проблеми, вариращи от активизма за изменението на климата и нарастващото неравенство до разнообразието на половете и скандалите #MeToo, вече бяха започнали да повишават осведомеността и да засилват критичността на капитализма на заинтересованите страни и съображенията за ESG в днешния взаимозависим свят. Независимо дали се изповядва открито или не, вече никой не би отрекъл, че основната цел на дружествата вече не може да бъде просто безграничното преследване на финансова печалба; сега те са длъжни да служат на всички свои заинтересовани страни, а не само на тези, които притежават акции. Това се потвърждава от първите неофициални данни, които сочат още по-положителни перспективи за ESG в ерата след пандемията. Това може да се обясни в три аспекта: 1. Кризата ще е създала или засилила острото чувство за отговорност и спешност по повечето въпроси, свързани със стратегиите за ESG - най-важният от тях е изменението на климата. Но други, като например поведението на потребителите, бъдещето на труда и мобилността и отговорността на веригите за доставки, ще излязат на преден план в

инвестиционния процес и ще се превърнат в неразделен компонент на комплексната проверка.

2. Пандемията не оставя никакво съмнение в заседателните зали, че отсъствието на съображения, свързани с ESG, има потенциала да унищожи значителна стойност и дори да застраши жизнеспособността на даден бизнес. Ето защо ESG ще стане по-пълно интегрирано и интернализирано в основната стратегия и управление на компанията. Това ще промени и начина, по който инвеститорите оценяват корпоративното управление. Данъчните документи, изплащането на дивиденти и възнагражденията ще бъдат все повнимателно проучвани поради страх от понасяне на разходи за репутацията при възникване на проблем или при оповестяването му.

3. Насърчаването на добрата воля на служителите и обществото ще бъде от ключово значение за подобряване на репутацията на марката. Все повече компаниите ще трябва да доказват, че се отнасят добре към своите работници, като приветстват подобрените трудови практики и обръщат внимание на здравето и безопасността, както и на благосъстоянието на работното място. Дружествата няма непременно да се придържат към тези мерки, защото са наистина "добри", а по-скоро защото "цената" на неизпълнението им ще бъде твърде висока от гледна точка на гнева на активистите както на инвеститорите-активисти, така и на социалните активисти. Убеждението, че стратегиите на ESG са се възползвали от пандемията и най-вероятно ще се възползват допълнително, се потвърждава от различни проучвания и доклади. Първите данни показват, че през първото тримесечие на 2020 г. секторът на устойчивото развитие е постигнал по-добри резултати от конвенционалните фондове. Според Morningstar, която сравнява възвръщаемостта за първото тримесечие на повече от 200 капиталови фонда за устойчивост и борсово търгувани фондове, устойчивите фондове са се представили подобре с един или два процентни пункта, на относителна основа. Доклад на BlackRock предлага допълнителни доказателства, че компаниите с висок ESG рейтинг са се представили по-добре от своите колеги по време на пандемията. [133] Няколко анализатори предположиха, че това превъзходство може просто да е отразявало намалената експозиция към изкопаеми горива на фондовете и стратегиите за ESG, но BlackRock твърди, че компаниите, отговарящи на изискванията на ESG (друг начин да се каже, че се придържат към принципа на капитализма на заинтересованите страни), са склонни да бъдат по-устойчиви поради цялостното си разбиране за управление на риска. Изглежда, че колкото по-податлив става светът на широк набор от макрорискове и проблеми, толкова по-голяма е необходимостта да се възприемат капитализмът на заинтересованите страни и стратегиите ESG. Дебатът между тези, които смятат, че капитализмът на заинтересованите страни ще бъде пожертван на олтара на възстановяването, и тези, които твърдят, че сега е време да се "изгради отново по-добро", далеч не е решен. На всеки Майкъл О'Лиъри (главен изпълнителен директор на Ryanair), който смята, че COVID-19 ще остави съображенията за

ESG "на заден план за няколко години", се пада един Брайън Чески (главен изпълнителен директор на Airbnb), който е решен да превърне бизнеса си в "компания на заинтересованите страни". [134] Въпреки това, независимо от мнението на когото и да било за достойнствата на капитализма на заинтересованите страни и стратегиите за ESG и тяхната бъдеща роля в епохата след пандемията, активизмът ще има значение, като засили тенденцията. Социалните активисти и много активистки инвеститори ще проучат внимателно как са се държали дружествата по време на пандемичната криза. Вероятно пазарите или потребителите, или и двете, ще накажат онези компании, които са се представили зле по социалните въпроси. Есе, написано през април 2020 г. в съавторство от Лео Стрийн, влиятелен съдия в корпоративна Америка, затвърждава тази теза за необходимата промяна в корпоративното управление: "Отново плащаме цената за система за корпоративно управление, в която липсва фокус върху финансовата стабилност, устойчивото създаване на богатство и справедливото отношение към работниците. Твърде дълго властта на фондовия пазар над нашата икономика нарастваше за сметка на други заинтересовани страни, особено на работниците. Въпреки че общото богатство нарасна, то се увеличи по изкривен начин, който е несправедлив спрямо поголямата част от американските работници, които са главните отговорници за това увеличение. Преминаването към задоволяване на ненаситните изисквания на фондовия пазар доведе и до увеличаване на корпоративния дълг и икономическия риск". [135] За активистите благоприличието, проявено (или не) от компаниите по време на кризата, ще бъде от първостепенно значение. Предприятията ще бъдат оценявани за години напред по техните действия - критично не само в тесен търговски смисъл, но и разглеждани през по-широка социална перспектива. Малцина ще забравят например, че през последните 10 години американските авиокомпании са изразходвали 96 % от паричния си поток за обратно изкупуване на акции и че през март 2020 г. EasyJet е изплатила дивиденти на акционерите си в размер на 174 млн. паунда (включително 60 млн. паунда на своя основател). [136] Активността, на която сега могат да бъдат подложени дружествата, надхвърля традиционните граници на социалната активност (от външни лица) и активността на инвеститорите; с активността на служителите тя се разширява вътрешно. През май 2020 г., точно когато епицентърът на пандемията се премества от САЩ в Латинска Америка, служителите на Google, окуражени от доклад, публикуван от Greenpeace, успяват да убедят компанията да не изгражда повече персонализирани алгоритми за изкуствен интелект и машинно обучение за добив на нефт и газ нагоре по веригата. [137] . Няколко подобни примера от близкото минало илюстрират нарастващата активност на служителите, варираща от екологични въпроси до социални проблеми и проблеми на приобщаването. Те са показателен пример за това как различните видове активисти се учат да работят заедно за постигане на целите за постигане на по-устойчиво бъдеще.

Едновременно с това рязко се увеличава най-старата форма на активизъм индустриалните действия. По-специално в САЩ, докато много от работниците с бели якички преживяваха пандемията, работейки от вкъщи, много нископлатени работници от първа необходимост, които нямаха друг избор, освен да отидат на работа, организираха вълна от стачки, протести и протести. [138] Тъй като въпросите за безопасността, заплащането и обезщетенията на работниците стават все по-централни, дневният ред на капитализма на заинтересованите страни ще придобие актуалност и сила.

2.2. Нулиране на индустрията В резултат на блокирането пандемията имаше незабавен ефект върху всички възможни отрасли по света. Това въздействие продължава и ще се усеща и през следващите години. С пренастройването на глобалните вериги за доставки, с промяната на потребителските изисквания, с по-голямата намеса на правителствата, с развитието на пазарните условия и с нарушаването на технологията компаниите ще бъдат принудени непрекъснато да се адаптират и преоткриват. Целта на този раздел не е да предложи точен отчет за това как може да се развие всяка конкретна индустрия, а по-скоро да илюстрира с импресионистични щрихи как някои от основните характеристики и тенденции, свързани с пандемията, ще повлияят на конкретни индустрии.

2.2.1. Социално взаимодействие и деензификация Въздействие върху пътуванията и туризма, хотелиерството, развлеченията, търговията на дребно, аерокосмическата и дори автомобилната промишленост Начините, по които потребителите взаимодействат помежду си, както и това какво и как консумират, бяха значително засегнати от пандемията. Вследствие на това последващото възстановяване на ситуацията в различните отрасли ще се различава съществено в зависимост от естеството на съответната икономическа транзакция. В отраслите, в които потребителите осъществяват транзакциите в социален план и лично, първите месеци и евентуално години от ерата след пандемията ще бъдат много по-трудни, отколкото в отраслите, в които транзакциите могат да бъдат на по-голямо физическо разстояние или дори виртуални. В съвременните икономики голяма част от това, което потребяваме, се осъществява чрез социално взаимодействие: пътувания и почивки, барове и ресторанти, спортни събития и търговия на дребно, кина и театри, концерти и фестивали, конгреси и конференции, музеи и библиотеки, образование: всички те съответстват на социални форми на потребление, които представляват значителна част от общата икономическа

дейност и заетост (услугите представляват около 80 % от всички работни места в САЩ, повечето от които са "социални" по своята същност). Те не могат да се осъществяват във виртуалния свят или, когато могат, само в съкратена и често неоптимална форма (като изпълнение на оркестър на живо на екран). Индустриите, в чиято основа е социалното взаимодействие, бяха най-силно засегнати от блокирането. Сред тях са много сектори, които съставляват много значителен дял от общата икономическа дейност и заетост: пътуване и туризъм, отдих, спорт, събития и развлечения. В продължение на месеци, а може би и на години, те ще бъдат принудени да работят с намален капацитет, засегнати от двойния удар на страховете от вируса, ограничаващи потреблението, и налагането на разпоредби, целящи да противодействат на тези страхове чрез създаване на повече физическо пространство между потребителите. Общественият натиск за физическо отдалечаване ще продължи, докато не бъде разработена и пусната на пазара ваксина в голям мащаб (което, отново според повечето експерти, е малко вероятно да се случи преди първото или второто тримесечие на 2021 г.). През този период е вероятно хората да пътуват много по-малко както за почивка, така и по работа, да посещават по-рядко ресторанти, кина и театри и да решат, че е по-безопасно да купуват онлайн, вместо да ходят физически до магазините. Поради тези основни причини отраслите, които са найсилно засегнати от пандемията, ще се възстановяват най-бавно. Хотелите, ресторантите, авиокомпаниите, магазините и културните обекти ще бъдат принудени да направят скъпоструващи промени в начина, по който предлагат услугите си, за да се адаптират към новото нормално състояние след пандемията, което ще изисква въвеждането на драстични промени, включващи въвеждане на допълнително пространство, редовно почистване, защита на персонала и технологии, които ограничават взаимодействието на клиентите с работниците. В много от тези отрасли, но особено в хотелиерството и търговията на дребно, малките предприятия ще пострадат непропорционално, като ще трябва да преминат много тънката граница между оцеляването при затварянето, наложено от блокирането (или рязкото намаляване на дейността), и фалита. Работата при намален капацитет и още поограничени маржове означава, че много от тях няма да оцелеят. Последиците от техния фалит ще имат тежки последици както за националната икономика, така и за местните общности. Малките предприятия са основният двигател на растежа на заетостта и в повечето развити икономики представляват половината от всички работни места в частния сектор. Ако значителен брой от тях фалират, ако в даден квартал намалеят магазините, ресторантите и баровете, това ще се отрази на цялата общност, тъй като безработицата ще се увеличи, а търсенето ще намалее, което ще доведе до порочна и низходяща спирала и ще засегне все по-голям брой малки предприятия в дадена общност. Вълните в крайна сметка ще се разпространят извън границите на местната общност и ще засегнат, макар и в по-малка степен, други по-отдалечени райони. Силно взаимозависимият и взаимосвързан характер на днешната икономика, промишлеността и бизнеса, сравним с динамиката, свързваща макрокатегориите, означава, че всяка от тях

има бърз верижен ефект върху останалите по безброй различни начини. Да вземем за пример ресторантите. Този сектор на дейност беше засегнат от пандемията в такава драматична степен, че дори не е сигурно как ресторантьорският бизнес ще се възстанови някога. Както казва един ресторантьор: "Аз, както и стотици други готвачи в града и хиляди в страната, сега съм изправен пред въпроса как биха изглеждали нашите ресторанти, нашите кариери, нашият живот, ако изобщо успеем да ги върнем." [139] Във Франция и Обединеното кралство няколко представители на бранша смятат, че до 75% от независимите ресторанти може да не оцелеят след затварянето и последвалите мерки за социална дестабилизация. Големите вериги и гигантите за бързо хранене ще го направят. Това от своя страна предполага, че големите предприятия ще стават все по-големи, докато най-малките ще се свиват или ще изчезват. Голяма верига ресторанти например има поголеми шансове да запази дейността си, тъй като се възползва от повече ресурси и в крайна сметка от по-малка конкуренция след фалитите на по-малките заведения. Малките ресторанти, които оцелеят след кризата, ще трябва да се преобразят изцяло. Междувременно, в случаите на тези, които затварят врати завинаги, затварянето ще се отрази не само на ресторанта и неговия непосредствен персонал, но и на всички предприятия, които работят в неговата орбита: доставчиците, фермерите и шофьорите на камиони. В другия край на спектъра по големина някои много големи предприятия ще станат жертва на същото затруднение като много малките. Особено авиокомпаниите ще бъдат изправени пред подобни ограничения, свързани с потребителското търсене и правилата за социална дестабилизация. Тримесечното спиране на дейността на авиопревозвачите по света доведе до катаклизъм - почти нулеви приходи и перспектива за съкращаване на десетки хиляди работни места. Бритиш Еъруейз например обяви, че ще съкрати до 30 % от настоящата си работна сила от 42 000 служители. Към момента на писане на настоящия доклад (средата на юни 2020 г.) рестартирането може би е съвсем близо до началото. Той ще се окаже изключително труден, като се очаква възстановяването да отнеме години. Подобрението ще започне от туристическите пътувания, а корпоративните ще ги последват. Въпреки това, както е разгледано в следващия раздел, потребителските навици могат да се променят трайно. Ако много предприятия решат да пътуват по-малко, за да намалят разходите си, и да заменят физическите срещи с виртуални, когато е възможно, въздействието върху възстановяването и крайната рентабилност на авиокомпаниите може да бъде драматично и трайно. Преди пандемията корпоративните пътувания представляваха 30 % от обема на авиокомпаниите, но 50 % от приходите (благодарение на по-високите цени на местата и резервациите в последната минута). В бъдеще това ще се промени, което ще направи резултатите от рентабилността на някои отделни авиокомпании много несигурни и ще принуди цялата индустрия да преразгледа дългосрочната структура на световния авиационен пазар. Когато се оценява крайният ефект върху даден отрасъл, пълната верига от последици трябва да отчита случващото се в съседните отрасли, чиято съдба до голяма степен зависи

от това, което се случва в отрасъла нагоре по веригата, или "на върха". За да илюстрираме това, ще разгледаме накратко три отрасъла, които изцяло зависят от авиационния сектор: летища (инфраструктура и търговия на дребно), самолети (аерокосмическа индустрия) и автомобили под наем (автомобилна индустрия). Летищата се сблъскват със същите предизвикателства като авиокомпаниите: колкото помалко хора летят, толкова по-малко преминават през летищата. Това от своя страна се отразява на нивото на потребление в различните магазини и ресторанти, които съставляват екосистемата на всички международни летища по света. Освен това опитът на летищата в един свят след COVID-19, включващ по-дълго време за чакане, силно ограничен или дори никакъв ръчен багаж и други потенциално неудобни мерки, които биха могли да нарушат социалната сигурност, би могъл да подкопае желанието на потребителите да пътуват със самолет за удоволствие и отдих. Различни браншови асоциации предупреждават, че прилагането на политиките за социална компенсация не само ще ограничи капацитета на летищата до 20-40 %, но и вероятно ще направи цялото преживяване толкова неприятно, че ще се превърне в възпиращ фактор. Драматично засегнати от блокирането, авиокомпаниите започнаха да отменят или да отлагат поръчките за нови самолети и да променят избора си на конкретен модел, като по този начин сериозно засегнаха авиокосмическата индустрия. Като пряка последица от това и в обозримо бъдеще основните заводи за сглобяване на граждански самолети ще работят с намален капацитет, което ще има каскаден ефект върху цялата им верига за създаване на стойност и върху мрежата от доставчици. В по-дългосрочен план промените в търсенето от страна на авиокомпаниите, които преоценяват своите нужди, ще доведат до пълна преоценка на производството на граждански въздухоплавателни средства. Това прави отбранителния аерокосмически сектор изключение и относително сигурно убежище. За националните държави несигурните геополитически перспективи налагат запазването на поръчките и снабдяването, но правителствата, които са ограничени в паричните си възможности, ще изискват по-добри условия на плащане. Подобно на летищата, компаниите за отдаване на автомобили под наем зависят почти изцяло от обема на авиацията. Hertz, силно задлъжняла компания с автопарк от 700 000 автомобила, които в огромната си част бяха спрени по време на прекъсванията, подаде молба за обявяване в несъстоятелност през май. Както за много други компании, COVID19 се оказа пословичната последна капка.

2.2.2. Промени в поведението - постоянни и преходни Въздействие върху търговията на дребно, недвижимите имоти и образованието Някои поведенчески промени, наблюдавани по време на блокирането, едва ли ще бъдат напълно отменени в епохата след пандемията, а някои дори могат да станат постоянни. Как точно ще се случи това, все още не е много сигурно. Няколко модела на потребление може да се върнат към дългосрочните тенденции (сравними с пътуванията със самолет

след 11 септември), макар и с променени темпове. Други несъмнено ще се ускорят, като например онлайн услугите. Някои от тях могат да бъдат отложени, като например покупката на автомобил, докато могат да се появят нови постоянни модели на потребление, като например покупките, свързани с по-екологична мобилност. Голяма част от тези въпроси все още не са известни. По време на блокирането много потребители бяха принудени да се научат да правят нещо сами (да си пекат хляб, да готвят от нулата, да се подстригват сами и т.н.) и почувстваха нуждата да харчат предпазливо. Доколко ще се утвърдят тези нови навици и форми на "направи си сам" и автоконсумация в епохата след пандемията? Същото може да се отнася и за студентите, които в някои страни плащат непосилни такси за висше образование. Дали след един триместър, прекаран в гледане на професорите им на екраните, те ще започнат да се съмняват във високата цена на образованието? За да разберем изключителната сложност и несигурност на тази еволюция в поведението на потребителите, нека се върнем към примера с онлайн пазаруването в сравнение с личната търговия на дребно. Както беше посочено, много е вероятно магазините от типа "тухла и мортал" да загубят сериозно в полза на онлайн пазаруването. Потребителите може да са склонни да платят малко повече, за да им бъдат доставени тежки и обемисти продукти, като бутилки и стоки за бита. Поради това търговските площи на супермаркетите ще се свият и ще заприличат на магазините за хранителни стоки, в които купувачите отиват, за да купят сравнително малки количества от определени хранителни продукти. Възможно е също така да се окаже, че в ресторантите ще се харчат по-малко пари, което предполага, че на места, където традиционно голям процент от бюджета за храна се отделя за ресторанти (например 60 % в Ню Йорк), тези средства могат да бъдат пренасочени към градските супермаркети и да бъдат от полза за тях, тъй като жителите на града преоткриват удоволствието от готвенето вкъщи. Същото явление може да се случи и с развлекателния бизнес. Пандемията може да засили притеснението ни от това да седим в затворено пространство с напълно непознати хора и много хора да решат, че да си останат вкъщи, за да гледат най-новия филм или опера, е най-разумният вариант. Подобно решение ще бъде от полза за местните супермаркети в ущърб на баровете и ресторантите (въпреки че възможността за онлайн доставка на храна за вкъщи може да бъде спасителен пояс за последните). Имаше многобройни примери за това, че това се случва ad hoc в градовете по целия свят по време на локалите. Възможно ли е това да се превърне във важен елемент от новия бизнес план за оцеляване на някои ресторанти след COVID-19? Съществуват и други ефекти от първия кръг, които са много по-лесни за предвиждане. Чистотата е един от тях. Пандемията със сигурност ще засили вниманието ни към хигиената. Новата мания за чистота ще доведе до създаването на нови форми на опаковане. Ще бъдем насърчавани да не докосваме продуктите, които купуваме. Обикновените удоволствия, като мирисането на пъпеш или изстискването на плод, ще бъдат отхвърлени и може би дори ще останат в миналото.

Една-единствена промяна в нагласите ще има много различни последици, всяка от които ще има конкретен ефект върху една конкретна индустрия, но в крайна сметка ще повлияе на много различни индустрии чрез вълнообразни ефекти. Следващата фигура илюстрира този въпрос само за една промяна: прекарване на повече време у дома:

Фигура 2: Потенциални последици от прекарването на повече време у дома

Източник: Рийвс, Мартин и др., "Sensing and Shaping the Post-COVID Era", BCG Henderson Institute, 3 април 2020 г., https://www.bcg.com/publications/2020/8-ways-companies-canshape-reality-post-covid-19.aspx

Още от началото на пандемията се водят разгорещени дебати за това дали (или до каква степен) в бъдеще ще работим от разстояние и в резултат на това ще прекарваме повече време у дома. Някои анализатори твърдят, че основната привлекателност на градовете (особено на най-големите от тях) като динамични центрове на икономическа дейност, социален живот и творчество ще се запази. Други се опасяват, че коронавирусът е предизвикал фундаментална промяна в нагласите. Те твърдят, че COVID-19 е бил повратна точка, и прогнозират, че по целия свят урбанистите от всички възрасти, които се сблъскват с недостатъците на градското замърсяване и недостатъчно големите и скъпи жилища, ще решат да се преместят на места с повече зеленина, повече пространство, по-малко замърсяване и по-ниски цени. Все още е рано да се каже кой лагер ще се окаже прав, но е сигурно, че дори относително малък процент от хората, които се преместват от найголемите центрове (като Ню Йорк, Хонконг, Лондон или Сингапур), ще окаже огромно влияние върху много различни индустрии (печалбите винаги се реализират на ръба). Никъде тази реалност не е толкова очевидна, колкото в сектора на недвижимите имоти, и по-специално на търговските имоти. Индустрията на търговските недвижими имоти е основен двигател на световния растеж. Нейната обща пазарна стойност надхвърля тази на всички акции и облигации, взети заедно в световен мащаб. Преди пандемичната криза тя вече страдаше от излишък на предлагане. Ако извънредната практика на работа от разстояние се превърне в утвърден и широко разпространен навик, трудно е да си представим кои компании (ако изобщо има такива) ще поемат това свръхпредлагане, като се втурнат да наемат излишни офис площи. Може би ще има няколко инвестиционни фонда, готови да го направят, но те ще бъдат изключение, което предполага, че търговските недвижими имоти имат още много да падат. Пандемията ще направи с търговските недвижими имоти това, което направи с много други проблеми (както на макро-, така и на микроравнище): ще ускори и засили вече съществуващата тенденция. Комбинацията от увеличаването на броя на "зомби" компаниите (тези, които използват дълг за финансиране на още дълг и които през последните няколко години не са генерирали достатъчно парични средства, за да покрият разходите си за лихви), които фалират, и увеличаването на броя на хората, работещи дистанционно, означава, че ще има много по-малко наематели, които да наемат празни офис сгради. След това строителните предприемачи (които в по-голямата си част самите те са силно задлъжнели) ще започнат да изпитват вълна от фалити, като най-големите и системно важните от тях ще трябва да бъдат спасявани от съответните правителства. Поради това в много от първокласните градове по света цените на имотите ще спаднат за дълъг период от време, което ще прекъсне световния балон на недвижимите имоти, който се създаваше в продължение на години. До известна степен същата логика важи и за жилищните имоти в големите градове. Ако тенденцията за работа от разстояние се наложи, комбинацията от това, че пътуването до работното място вече не е от значение, и липсата на ръст на работните места означава, че по-младото поколение вече няма да

може да си позволи наемане или покупка на жилище в скъпите градове. Тогава цените неизбежно ще паднат. Освен това мнозина ще са осъзнали, че работата от дома е поблагоприятна за климата и по-малко стресираща, отколкото пътуването до офиса. Възможността за работа от разстояние означава, че най-големите центрове, които са се възползвали от по-висок икономически растеж в сравнение с други градове или региони в близост до тях, може да започнат да губят работници в полза на следващия ешелон от градове във възход. Това явление на свой ред може да предизвика вълна от градове или региони с изгряващи звезди, които да привлекат хора, търсещи по-добро качество на живот благодарение на повече пространство на по-достъпни цени. Независимо от всичко гореизложено, може би идеята за широко разпространена дистанционна работа, която да се превърне в норма, е твърде далечна, за да се случи по някакъв значим начин. Не сме ли чували толкова често, че оптимизирането на "работата със знания" (всъщност най-простият сектор за дистанционна работа) зависи от внимателно проектираната офис среда? Технологичната индустрия, която толкова дълго време се съпротивляваше на подобна стъпка, инвестирайки масово в сложни кампуси, сега променя мнението си в светлината на опита с блокирането. Twitter беше първата компания, която се ангажира с дистанционната работа. През май Джак Дорси, нейният главен изпълнителен директор, информира служителите, че на много от тях ще бъде позволено да работят от дома си дори след като пандемията COVID-19 отшуми, с други думи - за постоянно. Други технологични компании като Google и Facebook също се ангажираха да позволят на служителите си да продължат да работят от разстояние поне до края на 2020 г. Неофициални данни сочат, че и други световни фирми от различни отрасли ще вземат подобни решения, като позволят на част от персонала си да работи дистанционно през част от времето. Пандемията направи възможно нещо, което само преди няколко месеца изглеждаше немислимо в такъв мащаб. Може ли нещо подобно и също толкова разрушително да се случи с висшето образование? Възможно ли е да си представим свят, в който много по-малко студенти ще получават образованието си в университетски кампус? През май или юни 2020 г., в разгара на блокадите, студентите бяха принудени да учат и завършват дистанционно, като в края на семестъра много от тях се чудеха дали физически ще се върнат в кампуса си през септември. В същото време университетите започнаха да съкращават бюджетите си, замисляйки се какво може да доведе тази безпрецедентна ситуация до техния бизнес модел. Трябва ли да преминат към онлайн обучение или не? В епохата преди пандемията повечето университети предлагаха някои курсове онлайн, но винаги се въздържаха от пълното възприемане на онлайн образованието. Най-реномираните университети отказваха да предлагат виртуални дипломи, опасявайки се, че това може да разводни изключителното им предлагане, да направи някои от преподавателите им излишни и дори да застраши самото съществуване на физическия кампус. В ерата след пандемията това ще се промени. Повечето университети - особено скъпите в англосаксонския свят -

ще трябва да променят бизнес модела си или да фалират, защото COVID-19 го е превърнал в отживелица. Ако онлайн обучението продължи и през септември (а може би и след това), много студенти няма да търпят да плащат същата висока такса за виртуално образование, като ще поискат намаляване на таксите или отлагане на записването си. Освен това много от потенциалните студенти биха поставили под въпрос целесъобразността на плащането на непосилни разходи за висше образование в свят, белязан от високи нива на безработица. Потенциално решение би могло да се търси в един хибриден модел. В този случай университетите ще разширят масово онлайн обучението, като същевременно ще запазят присъствието си на територията на университета за различни групи студенти. В няколко случая това вече е направено с успех, по-специално в Georgia Tech за онлайн магистърска степен по компютърни науки. [140] По този хибриден път университетите ще разширят достъпа, като същевременно ще намалят разходите. Въпросът обаче е дали този хибриден модел е мащабируем и възпроизводим за университети, които не разполагат с ресурсите да инвестират в технологии и в ексклузивна библиотека с първокласно съдържание. Но хибридният характер на онлайн образованието може да приеме и друга форма, като съчетае присъственото и онлайн обучение в рамките на една учебна програма чрез онлайн чатове и използване на приложения за наставничество и други форми на подкрепа и помощ. Предимството на това е, че се оптимизира учебният процес, но недостатъкът е, че се заличава голям аспект от социалния живот и личните взаимодействия в университетския кампус. През лятото на 2020 г. посоката на тенденцията изглежда ясна: светът на образованието, както и на много други индустрии, ще стане отчасти виртуален.

2.2.3. Устойчивост Ефекти върху големите технологии, здравето и благосъстоянието, банковото дело и застраховането, автомобилната индустрия, електроенергията По време на пандемията качеството "устойчивост", или способността да се развиваш в трудни условия, придоби "задължителна" привлекателност и се превърна в модна дума навсякъде! Разбираемо. За тези, които имаха щастието да се намират в отрасли, "естествено" устойчиви на пандемията, кризата беше не само по-поносима, но дори и източник на печеливши възможности в момент на бедствие за мнозинството. Три отрасъла ще процъфтяват (като цяло) в ерата след пандемията: големите технологии, здравеопазването и уелнесът. В другите отрасли, които бяха силно засегнати от кризата, доказването на устойчивост е това, което ще направи разликата между това да се отскочи от COVID-19 внезапния външен шок или да стане негова жертва. Банковият, застрахователният и автомобилният сектор са три различни примера за индустрии, които трябва да изградят по-голяма устойчивост, за да преминат през дълбоката и продължителна рецесия, причинена от кризата в здравеопазването. Като цяло големите технологии бяха устойчивата индустрия par excellence , тъй като излязоха от този период на радикални промени като най-големия бенефициент. По време

на пандемията, когато както компаниите, така и техните клиенти бяха принудени да преминат към цифрови технологии, да ускорят онлайн плановете си, да използват нови мрежови инструменти и да започнат да работят от дома си, технологиите се превърнаха в абсолютна необходимост, дори сред традиционно неохотните клиенти. Поради тази причина общата пазарна стойност на водещите технологични компании достигна рекорд след рекорд по време на прекъсването на работата, като дори се повиши над нивата отпреди началото на епидемията. По причини, изложени в други части на тази книга, този феномен едва ли ще намалее скоро, а напротив. Устойчивостта, както всички добри практики, започва у дома, така че можем да предположим, че в ерата след пандемията ще осъзнаем колективно значението на собствената си физическа и психическа устойчивост. Желанието, продиктувано от поголяма необходимост, да се чувстваме добре физически и психически, както и нуждата от укрепване на имунната ни система, означават, че благосъстоянието и онези сектори на уелнес индустрията, които са позиционирани да го подпомагат, ще се превърнат в силни победители. Освен това ролята на общественото здраве ще се развива и разширява. Благосъстоянието трябва да бъде разглеждано цялостно; не можем да бъдем индивидуално здрави в свят, който е нездрав. Ето защо грижата за планетата ще бъде също толкова важна, колкото и личната грижа - еквивалентност, която силно подкрепя насърчаването на принципите, които обсъдихме по-рано, като капитализма на заинтересованите страни, кръговата икономика и стратегиите ESG. На ниво компания, където последиците за здравето от влошаването на околната среда са все по-ясни, въпроси като замърсяването на въздуха, управлението на водите и зачитането на биоразнообразието ще станат първостепенни. Да бъдеш "чист" ще бъде императив на индустрията, както и императивна необходимост, наложена от потребителя. Както за всяка друга индустрия, цифровите технологии ще играят значителна роля в оформянето на бъдещето на уелнес. Комбинацията от изкуствен интелект, интернет на нещата и сензори и носими технологии ще доведе до нови прозрения за личното благосъстояние. Те ще следят как сме и как се чувстваме и постепенно ще размият границите между системите за обществено здравеопазване и системите за създаване на персонализирано здраве - разлика, която в крайна сметка ще се разруши. Потоците от данни в много отделни области, вариращи от заобикалящата ни среда до личните ни състояния, ще ни дадат много по-голям контрол върху собственото ни здраве и благополучие. В света след COVID-19 точната информация за нашия въглероден отпечатък, за въздействието ни върху биоразнообразието, за токсичността на всички съставки, които консумираме, и за средата или пространствения контекст, в който се развиваме, ще генерира значителен напредък по отношение на осъзнаването на колективното и индивидуалното ни благосъстояние. Индустриите ще трябва да се съобразяват с това.

Колективният стремеж към устойчивост е благоприятен и за спортната индустрия, която е тясно свързана с благосъстоянието. Тъй като вече е добре известно, че физическата активност допринася значително за здравето, спортът все повече ще бъде признат като евтин инструмент за по-здраво общество. Ето защо правителствата ще насърчават практикуването му, като отчитат допълнителната полза, че спортът представлява един от най-добрите налични инструменти за приобщаване и социална интеграция. За известно време социалното дистанциране може да ограничи практикуването на някои спортове, което от своя страна ще бъде от полза за все по-мощното разрастване на електронните спортове. Технологиите и цифровите технологии никога не са далеч! Четири индустрии, които се борят с множество конкретни предизвикателства, породени от пандемичната криза, илюстрират разнообразния характер на устойчивостта. В банковото дело става въпрос за готовност за цифровата трансформация. В застраховането става въпрос за готовност за предстоящите съдебни спорове. В автомобилостроенето става въпрос за готовност за предстоящото скъсяване на веригите за доставки. В електроенергийния сектор става въпрос за готовност за неизбежния енергиен преход. Предизвикателствата са едни и същи във всяка индустрия и само най-устойчивите и подобре подготвени компании във всяка от тях ще могат да "проектират" успешен резултат. Поради естеството на своята дейност, когато настъпи икономическа криза, банките обикновено се оказват в епицентъра на бурята. При COVID-19 рискът се удвои по интензивност. На първо място, банките трябва да се подготвят за възможността кризата на потребителската ликвидност да прерасне в голяма корпоративна криза на платежоспособността, като в този случай устойчивостта им ще бъде подложена на сериозно изпитание. Второ, те трябва да се приспособят към начина, по който пандемията предизвиква традиционните банкови навици - различна форма на устойчивост, която изисква допълнителни способности за адаптация. Първият риск принадлежи към категорията на "традиционните" финансови рискове, за които банките са имали години да се подготвят. Той се преодолява чрез капиталови и ликвидни буфери, които трябва да са достатъчно стабилни, за да издържат на голям шок. В случая с кризата по COVID-19 тестът за устойчивост ще дойде, когато обемът на необслужваните кредити започне да се увеличава. Ситуацията е напълно различна при втората категория рискове. Почти за една нощ банките за търговия на дребно, търговските и инвестиционните банки се сблъскаха с (често) неочакваната ситуация да трябва да преминат към онлайн банкиране. Невъзможността да се срещнат лично с колеги, клиенти или колеги търговци, необходимостта да се използват безконтактни плащания и призивите на регулаторните органи за използване на онлайн банкиране и онлайн търговия в условията на дистанционна работа - всичко това означаваше, че цялата банкова индустрия трябваше да премине към дигитално банкиране с един замах на перото. COVID-19 принуди всички банки да ускорят цифровата трансформация, която вече е тук и която засили рисковете за киберсигурността (които на свой ред биха могли да предизвикат последици за системната стабилност, ако не бъдат надлежно смекчени). На тези, които са изостанали и са

изпуснали високоскоростния цифров влак, ще им бъде много трудно да се адаптират и да оцелеят. В застрахователната индустрия са предявени много различни искове, свързани с COVID19, по различни видове застраховки на домакинствата и търговските дружества, които включват търговско имущество и прекъсване на дейността, пътуване, живот, здраве и отговорност (като обезщетение на работниците и отговорност за трудови практики). Пандемията представлява особен риск за застрахователната индустрия, тъй като нейното съществуване и функциониране се основават на принципа на диверсификация на риска, който беше ефективно потиснат, когато правителствата решиха да наложат блокиране. Поради тази причина стотици хиляди предприятия по света не успяха да подадат успешно искове и са изправени или пред месеци (ако не и години) съдебни спорове, или пред разорение. През май 2020 г. застрахователната индустрия оцени, че пандемията потенциално може да струва повече от 200 млрд. долара, което я превръща в едно от най-скъпите събития в историята на застрахователната индустрия (разходите ще нараснат, ако блокирането надхвърли периода, разглеждан при изготвянето на прогнозата). За застрахователната индустрия предизвикателството след COVID-19 се състои в това да отговори на променящите се нужди от защита на своите клиенти, като изгради по-голяма устойчивост към широк спектър от потенциално "незастраховаеми" катастрофични шокове като пандемии, екстремни метеорологични явления, кибератаки и тероризъм. Тя трябва да направи това, като се ориентира в среда на изключително ниски лихвени проценти и същевременно се подготвя за очаквани съдебни спорове и възможност за безпрецедентни искове и загуби. През последните няколко години автомобилната индустрия е обхваната от нарастваща буря от предизвикателства, вариращи от търговска и геополитическа несигурност, намаляващи продажби и санкции за CO2 до бързо променящо се търсене от страна на клиентите и многостранния характер на нарастващата конкуренция в областта на мобилността (електромобили, автономни автомобили, споделена мобилност). Пандемията задълбочи тези предизвикателства, като увеличи значителната несигурност, пред която е изправена индустрията, по-специално по отношение на веригите за доставки. В ранните етапи на епидемията недостигът на китайски компоненти оказа пагубно въздействие върху световното автомобилно производство. През следващите месеци и години индустрията ще трябва да преосмисли цялата си организация и начини на работа на фона на намалените вериги за доставки и вероятния спад в продажбите на автомобили. По време на последователните етапи на пандемията, и по-специално по време на прекъсванията, електроенергийният сектор изигра съществена роля, за да може поголямата част от света да продължи да работи в цифров вид, болниците да работят и всички основни отрасли да функционират нормално. Въпреки сериозните предизвикателства, породени от киберзаплахите и промените в структурата на търсенето,

електроенергията издържа, доказвайки своята устойчивост на сътресения. Занапред електроенергийният сектор трябва да приеме предизвикателството да ускори енергийния си преход. Комбинацията от инвестиции в прогресивна енергийна инфраструктура (като например във възобновяеми енергийни източници, водопроводи и мрежи за зареждане на електрически превозни средства) и преустройство на промишлени клъстери (като електрифициране на енергията, необходима за химическото производство) има потенциала да подкрепи икономическото възстановяване (чрез създаване на заетост и икономическа активност), като същевременно увеличи общата устойчивост на енергийния сектор по отношение на производството на чиста енергия. ***** Микрорегулирането ще принуди всяко дружество във всяка индустрия да експериментира нови начини за правене на бизнес, работа и функциониране. Тези, които се изкушават да се върнат към стария начин на работа, ще се провалят. Тези, които се адаптират с гъвкавост и въображение, в крайна сметка ще превърнат кризата COVID-19 в свое предимство.

3. ИНДИВИДУАЛНО НУЛИРАНЕ Подобно на макро- и микроефектите, пандемията ще има дълбоки и разнообразни последици за всички нас като индивиди. За мнозина тя вече е разтърсваща. Към днешна дата COVID-19 е принудил мнозинството от хората по света да се самоизолират от семействата и приятелите си, объркал е напълно личните и професионалните им планове и дълбоко е подкопал чувството им за икономическа, а понякога и за психологическа и физическа сигурност. На всички ни беше напомнено за вродената ни човешка крехкост, за нашите слабости и недостатъци. Това осъзнаване, съчетано със стреса, породен от блокирането, и съпътстващото го дълбоко чувство на несигурност за това какво ще последва, може, макар и скрито, да промени нас и начина, по който се отнасяме към другите хора и към нашия свят. За някои това, което започва като промяна, може да завърши като индивидуално пренастройване.

3.1. Преосмисляне на нашата хуманност 3.1.1. По-добрите ангели в нашата природа... или не Психолозите посочват, че пандемията, както повечето трансформиращи събития, има способността да извади на показ най-доброто и най-лошото в нас. Ангели или дяволи: какви са доказателствата досега? На пръв поглед изглежда, че пандемията е сплотила хората. През март 2020 г. снимки от Италия, най-тежко засегнатата по това време страна, създават впечатлението, че колективните "военни усилия" са една от малкото неочаквани положителни страни на катастрофата COVID-19, обхванала страната. Тъй като цялото население беше блокирано вкъщи, безброй примери показваха, че в резултат на това хората не само са имали повече време един за друг, но и сякаш са били по-мили един към друг. Откритията за тази засилена колективна чувствителност варират от известни оперни певци, които изпълняват песни за съседите си от балкона си, до нощен ритуал, при който населението пее похвалите на здравните работници (явление, което обхваща почти цяла Европа), както и различни прояви на взаимопомощ и подкрепа за нуждаещите се. Италия в известен смисъл е водеща страна и оттогава през целия период на заточението и по целия свят има подобни широко разпространени примери на забележителна лична и социална солидарност. Навсякъде обикновените прояви на доброта, щедрост и алтруизъм изглежда се превръщат в норма. По отношение на това, което ценим, на преден план излязоха понятията за сътрудничество, общностни идеи, жертване на личния интерес в името на общото благо и грижа. Обратно, проявите на индивидуална власт, популярност и престиж бяха отхвърлени, като дори засенчиха привлекателността на "богатите и известните", която избледня с напредването на пандемията. Един коментатор отбеляза, че коронавирусът бързо е "разрушил култа към известността" - ключова характеристика на нашата съвременност - отбелязвайки: "Мечтата за класова мобилност се разсейва, когато

обществото се блокира, икономиката се задъхва, броят на смъртните случаи се увеличава и бъдещето на всеки е замразено в собствения му претъпкан апартамент или дворцово имение. Разликата между тях никога не е била по-очевидна." [141] Разнообразни подобни наблюдения накараха не само социалните коментатори, но и самата общественост да се замисли дали пандемията е успяла да извади най-доброто от нас и по този начин да задейства търсенето на по-висш смисъл. На дневен ред излязоха много въпроси, като например: Може ли пандемията да роди по-добри личности и по-добър свят? Ще бъде ли тя последвана от промяна на ценностите? Ще станем ли по-склонни да се грижим за човешките си връзки и по-целенасочено да поддържаме социалните си контакти? Казано по-просто: ще станем ли по-грижовни и състрадателни? Ако историята е показателна, природните бедствия, като ураганите и земетресенията, сближават хората, докато пандемиите правят обратното: разединяват ги. Причината би могла да бъде следната: изправени пред внезапно, жестоко и често краткотрайно природно бедствие, хората се сплотяват и са склонни да се възстановят сравнително бързо. За разлика от тях пандемиите са по-дълготрайни и продължителни събития, които често предизвикват постоянни чувства на недоверие (към другите), коренящи се в първичния страх от смъртта. От психологическа гледна точка най-важната последица от пандемията е генерирането на феноменално количество несигурност, която често се превръща в източник на гняв. Не знаем какво ще ни донесе утрешният ден (Ще има ли нова вълна на COVID-19? Ще засегне ли хората, които обичам? Ще запазя ли работата си?") и подобна липса на сигурност ни прави неспокойни и притеснени. Като човешки същества ние жадуваме за сигурност, откъдето идва и нуждата от "когнитивно затваряне" - всичко, което може да помогне да се заличат несигурността и двусмислието, които парализират способността ни да функционираме "нормално". В контекста на пандемията рисковете са сложни, трудни за разбиране и до голяма степен неизвестни. Така изправени, ние сме по-склонни да се отдръпнем, вместо да се обърнем към нуждите на другите, както обикновено се случва при внезапни природни (или не) бедствия (и всъщност противно на преобладаващото първо впечатление, предавано от медиите). Това от своя страна се превръща в дълбок източник на срам - ключово чувство, което определя отношението и реакциите на хората по време на пандемии. Срамът е морална емоция, която се равнява на лошото чувство: неприятно усещане, което съчетава съжаление, омраза към себе си и неясно чувство за "безчестие", че не си постъпил "правилно". Срамът е описан и анализиран в безброй романи и литературни текстове, посветени на исторически епидемии. Той може да приеме толкова радикални и ужасяващи форми, колкото родителите, изоставящи децата си на произвола на съдбата. В началото на "Декамерон", поредица от новели, които разказват за група мъже и жени, приютени в една вила, докато Черната смърт опустошава Флоренция през 1348 г., Бокачо пише, че "бащи и майки са изоставили собствените си деца, неподдържани, непосещавани, на тяхната съдба". В същия дух многобройни литературни разкази за минали пандемии - от "Дневник на чумната година" на Дефо до "Обручникът" на Мандзони - разказват как често

страхът от смъртта надделява над всички останали човешки емоции. Във всяка ситуация хората са принудени да вземат решения за спасяване на собствения си живот, които водят до дълбок срам поради егоизма на крайния им избор. За щастие, винаги има изключения, както видяхме най-прочувствено по време на COVID-19, като например сред медицинските сестри и лекарите, чиито многобройни прояви на състрадание и смелост в много случаи надхвърляха професионалния им дълг. Но те изглежда са точно такива изключения! В книгата "Големият грип" [142], в която се анализират последиците от испанския грип в САЩ в края на Първата световна война, историкът Джон Бари разказва, че здравните работници не са могли да намерят достатъчно доброволци, които да помагат. Колкото по-вирулен ставаше грипът, толкова по-малко хора бяха готови да се включат като доброволци. Възникналото колективно чувство за срам може би е една от причините, поради които общите ни познания за пандемията през 1918-1919 г. са толкова оскъдни, въпреки че само в САЩ тя убива 12 пъти повече хора, отколкото самата война. Това може би обяснява и защо досега са написани толкова малко книги или пиеси за нея. Психолозите ни казват, че когнитивната затвореност често изисква черно-бяло мислене и опростени решения [143] - терен, благоприятен за конспиративни теории и разпространение на слухове, фалшиви новини, неистини и други вредни идеи. В такъв контекст ние търсим лидерство, авторитет и яснота, което означава, че въпросът на кого се доверяваме (в рамките на нашата непосредствена общност и сред нашите лидери) става критичен. Вследствие на това се появява и противоположният въпрос - на кого не вярваме. В условията на стрес се увеличава привлекателността на сплотеността и единството, което ни кара да се сплотяваме около нашия клан или нашата група и като цяло да ставаме по-общителни в нея, но не и зад нея. Изглежда съвсем естествено, че чувството ни за уязвимост и крехкост се засилва, както и зависимостта ни от околните, като за бебе или слаб човек. Засилва се привързаността ни към близките ни хора, като се подновява чувството на признателност към всички, които обичаме: семейството и приятелите. Но това има и по-тъмна страна. Тя предизвиква и засилване на патриотичните и националистическите настроения, като се появяват и тревожни религиозни и етнически съображения. В крайна сметка тази токсична смесица се отразява най-зле на нас като социална група. Орхан Памук (турският писател, удостоен с Нобелова награда за литература през 2006 г., чийто последен роман "Чумави нощи" ще бъде публикуван в края на 2020 г.) разказва как хората винаги са реагирали на епидемиите, като са разпространявали слухове и невярна информация и са представяли болестта като чужда и донесена със злонамерени намерения. Тази нагласа ни кара да търсим изкупителна жертва - обща черта на всички епидемии в историята - и е причината "неочакваните и неконтролируеми изблици на насилие, слухове, паника и бунт да са често срещани в разказите за чумните епидемии от Ренесанса насам". [144] Памук добавя: "Историята и литературата на чумните епидемии ни показват, че интензивността на страданието, страхът от смъртта, метафизичният ужас и чувството за странност, изпитвани от

поразеното население, ще определят и дълбочината на неговия гняв и политическо недоволство". Пандемията COVID-19 недвусмислено показа на всички нас, че живеем в свят, който е взаимосвързан и все пак до голяма степен лишен от солидарност между народите, а често дори и вътре в самите тях. През периодите на задържане се появиха забележителни примери за лична солидарност, както и контрапримери за егоистично поведение. На глобално ниво добродетелта да си помагаме взаимно се проявяваше в отсъствие въпреки антропологичните доказателства, че това, което ни отличава като хора, е способността да си сътрудничим и да създаваме нещо по-голямо и по-величествено от нас самите. Дали COVID-19 ще доведе до затваряне на хората в себе си, или ще подхрани вроденото им чувство за съпричастност и сътрудничество, насърчавайки ги към по-голяма солидарност? Примерите от предишни пандемии не са много обнадеждаващи, но този път има една съществена разлика: всички ние колективно осъзнаваме, че без по-тясно сътрудничество няма да можем да се справим с глобалните предизвикателства, пред които сме изправени заедно. Казано по най-простия възможен начин: ако като човешки същества не си сътрудничим, за да се справим с нашите екзистенциални предизвикателства (околната среда и свободното падане на глобалното управление, наред с други), ние сме обречени. Следователно нямаме друг избор, освен да призовем по-добрите ангели на нашата природа.

3.1.2. Морален избор Пандемията принуди всички нас, както гражданите, така и политиците, волно или неволно, да влезем във философски дебат за това как да максимизираме общото благо по възможно най-малко вреден начин. На първо място, тя ни подтикна да се замислим позадълбочено за това какво всъщност означава общото благо. Общото благо е онова, което е от полза за обществото като цяло, но как решаваме колективно кое е най-доброто за нас като общност? Дали става въпрос за запазване на растежа на БВП и икономическата активност на всяка цена, за да се предотврати нарастването на безработицата? Дали става дума за грижа за най-уязвимите членове на нашата общност и за жертви един за друг? Дали е нещо средно между тях и ако е така, какви компромиси са необходими? Някои философски школи като либертарианството (за което индивидуалната свобода е найважна) и утилитаризма (за който стремежът към най-добър резултат за най-голям брой хора е по-смислен) могат дори да оспорят, че общото благо е кауза, която си струва да бъде преследвана, но могат ли да бъдат разрешени конфликтите между конкуриращи се морални теории? Пандемията доведе до тяхното разгаряне, като се стигна до яростни спорове между противоположните лагери. Много от решенията, които се определят като "студени" и рационални, водени изключително от икономически, политически и социални съображения, всъщност са дълбоко повлияни от моралната философия - стремежът да се намери теория, която да обясни какво трябва да правим. Всъщност почти всяко едно решение, свързано с това как най-добре да се справим с пандемията, може да бъде

преформулирано като етичен избор, отразяващ факта, че в почти всички случаи човешките практики са подчинени на морални съображения. Трябва ли да давам на онези, които нямат нищо, и да проявявам съпричастност към онези, чието мнение се различава от моето? Редно ли е да лъжа обществото в името на някакво по-голямо благо? Приемливо ли е да не помагам на съседите си, които са заразени с COVID-19? Трябва ли да уволня няколко служители с надеждата да запазя бизнеса си за останалите? Допустимо ли е да избягам във ваканционното си жилище за собствената си по-голяма безопасност и комфорт или трябва да го предложа на някой, чиято нужда надхвърля моята? Трябва ли да пренебрегна заповедта за задържане, за да помогна на приятел или член на семейството? Всяко едно решение, независимо дали е голямо или малко, има етичен компонент и начинът, по който отговаряме на всички тези въпроси, е това, което в крайна сметка ни позволява да се стремим към по-добър живот. Подобно на всички понятия на моралната философия, идеята за общото благо е неуловима и оспорима. Откакто пандемията започна, тя предизвика яростни дебати за това дали да се използва утилитарен подход, когато се опитваме да укротим пандемията, или да се придържаме към свещения принцип за неприкосновеност на живота. Нищо не разкрива въпроса за етичния избор така, както дебатът, който се разрази по време на първоначалните спирания, за компромиса между общественото здраве и удара по растежа. Както казахме по-рано, почти всички икономисти развенчаха мита, че жертването на няколко живота ще спаси икономиката, но независимо от преценката на тези експерти дебатите и споровете продължиха. По-специално в САЩ, но не само, някои политици възприеха позицията, че е оправдано да се цени икономиката повече от живота, като подкрепиха политически избор, който би бил немислим в Азия или Европа, където подобни изявления биха били равносилни на политическо самоубийство. (Това осъзнаване вероятно обяснява прибързаното отстъпление на министър-председателя на Обединеното кралство Джонсън от първоначалната политика, препоръчваща стаден имунитет, често представяна от експертите и медиите като пример за социален дарвинизъм). Даването на предимство на бизнеса пред живота има дълга традиция - от търговците в Сиена по време на Голямата чума до тези в Хамбург, които се опитали да прикрият епидемията от холера през 1892 г. Въпреки това изглежда почти нелепо, че тя би останала жива и днес, с всички медицински познания и научни данни, с които разполагаме. Аргументът, изтъкван от някои групи като "Американци за просперитет", е, че рецесиите убиват хора. Това, макар и несъмнено да е вярно, е факт, който сам по себе си се корени в политическия избор, основан на етични съображения. В САЩ рецесиите наистина убиват много хора, тъй като липсата или ограниченият характер на каквато и да е мрежа за социална сигурност ги прави животозастрашаващи. Как? Когато хората загубят работата си без държавна подкрепа и без здравно осигуряване, те са склонни да "умират от отчаяние" чрез самоубийства, свръхдози наркотици и алкохолизъм, както показват и обстойно анализират Anne Case и Angus Deaton. [145] Икономическите рецесии предизвикват смъртни случаи и извън САЩ, но изборът на политики по отношение на

здравното осигуряване и защитата на работниците може да гарантира, че те са значително по-малко. В крайна сметка това е морален избор за това дали да се даде приоритет на качествата на индивидуализма или на тези, които благоприятстват съдбата на общността. Това е както индивидуален, така и колективен избор (който може да бъде изразен чрез избори), но примерът с пандемията показва, че силно индивидуалистичните общества не са много добри в изразяването на солидарност. [146] В епохата непосредствено след пандемията, след първата вълна в началото на 2020 г. и в момент, когато много икономики по света изпадат в дълбока рецесия, перспективата за по-сериозни локализации изглежда политически немислима. Дори най-богатите държави не могат да си "позволят" да издържат на блокиране за неопределено време, дори за около година. Последствията, особено по отношение на безработицата, биха били ужасяващи и биха довели до драматични последици за най-бедните слоеве на обществото и за индивидуалното благосъстояние като цяло. Както казва икономистът и философ Амартия Сен: "Наличието на болести убива хората, а липсата на препитание също убива хората." [147] Ето защо сега, когато възможностите за тестване и проследяване на контактите са широко достъпни, много индивидуални и колективни решения по необходимост ще включват сложни анализи на разходите и ползите и дори понякога "жестока" утилитарна сметка. Всяко политическо решение ще се превърне в изключително деликатен компромис между спасяването на възможно най-много животи и осигуряването на възможно най-пълноценно функциониране на икономиката. Биоетиците и философите на морала често спорят помежду си за отчитането на загубените или спасените години живот, а не само за броя на смъртните случаи, които са настъпили или които са могли да бъдат избегнати. Питър Сингър, професор по биоетика и автор на книгата "Животът, който можеш да спасиш" , е виден представител на тези, които се придържат към теорията, че трябва да се отчита броят на загубените години живот, а не само броят на загубените животи. Той дава следния пример: в Италия средната възраст на починалите от COVID-19 е почти 80 години, което би могло да ни накара да си зададем следния въпрос: колко години живот са загубени в Италия, като се има предвид, че много от хората, починали от вируса, са били не само възрастни, но и с придружаващи заболявания? Някои икономисти приблизително изчисляват, че италианците са загубили средно по три години живот, което е много различен резултат в сравнение с 40 или 60 години живот, загубени, когато много млади хора загиват в резултат на война. [148] Целта на този пример е следната: днес почти всеки човек по света има мнение за това дали блокирането в неговата или нейната страна е било твърде тежко или недостатъчно тежко, дали е трябвало да бъде съкратено или удължено, дали е било въведено по подходящ начин или не, дали е било правилно приложено или не, като често поставя въпроса като "обективен факт". В действителност всички тези преценки и изказвания, които постоянно правим, се определят от основни етични съображения, които са изключително лични. Казано по-просто, това, което излагаме като факти или мнения, са морални избори, които пандемията разкри. Те се правят в името на това, което смятаме

за правилно или неправилно, и следователно ни определят като такива, каквито сме. Само един прост пример, за да илюстрираме въпроса: СЗО и повечето национални здравни органи препоръчват да носим маска на обществени места. Това, което беше формулирано като епидемиологична необходимост и лесна мярка за намаляване на риска, се превърна в политическо бойно поле. В САЩ, а също така, но в по-малка степен, и в някои други страни, решението да се носи маска или не, се превърна в политически въпрос, тъй като се счита за нарушение на личната свобода. Но зад политическата декларация отказът да се носи маска на публично място е морален избор, както и решението да се носи такава. Казва ли ни това нещо за моралните принципи, които са в основата на нашите избори и решения? Вероятно да. Пандемията също така ни накара да (пре)разгледаме решаващото значение на справедливостта - едно силно субективно понятие, което обаче е от съществено значение за обществената хармония. Вземането под внимание на справедливостта ни напомня, че някои от най-основните допускания, които правим в икономиката, имат вграден морален елемент. Трябва ли например да се отчитат справедливостта или правосъдието, когато се разглеждат законите на търсенето и предлагането? И какво ни казва отговорът за нас самите? Този квинтесенциален морален въпрос излезе на преден план по време на найострата фаза на пандемията в началото на 2020 г., когато започна да се наблюдава недостиг на някои стоки от първа необходимост (като олио и тоалетна хартия) и на критични консумативи за справяне с COVID-19 (като маски и вентилатори). Какъв беше правилният отговор? Да оставим законите на търсенето и предлагането да направят своята магия, така че цените да се повишат достатъчно и да разчистят пазара? Или поскоро да се регулира търсенето или дори цените за известно време? В една известна статия, написана през 1986 г., Даниел Канеман и Ричард Талер (които впоследствие получават Нобелова награда за икономика) изследват този въпрос и стигат до заключението, че повишаването на цените в спешни случаи е просто неприемливо от обществена гледна точка, защото ще се възприема като несправедливо. Някои икономисти могат да твърдят, че по-високите цени, предизвикани от търсенето и предлагането, са ефективни, тъй като обезкуражават паническото купуване, но повечето хора биха сметнали, че това е въпрос, който има малко общо с икономиката и повече с чувството за справедливост, следователно с моралната преценка. Повечето компании разбират това: повишаването на цената на стока, която е необходима в екстремна ситуация като пандемия, особено ако става въпрос за маска или дезинфектант за ръце, е не само обидно, но и противоречи на това, което се смята за морално и социално приемливо. Поради тази причина Amazon забрани повишаването на цените на своя сайт, а големите вериги за търговия на дребно реагираха на недостига не чрез повишаване на цените на стоките, а чрез ограничаване на количеството, което всеки клиент може да купи. Трудно е да се каже дали тези морални съображения представляват пренастройване и дали те ще имат дълготраен, посткоронавирусен ефект върху нашите нагласи и

поведение. Най-малкото бихме могли да предположим, че сега по-индивидуално осъзнаваме факта, че решенията ни са пропити с ценности и са основани на морален избор. От това може да следва, че ако (но това е голямо "ако") в бъдеще изоставим позата на личния интерес, която замърсява толкова много от нашите социални взаимодействия, може би ще сме в състояние да обърнем повече внимание на въпроси като приобщаване и справедливост. Още през 1892 г. Оскар Уайлд подчертава този проблем, като описва циника като "човек, който знае цената на всичко и стойността на нищо".

3.2. Психично здраве и благополучие От години насам епидемия на психичното здраве е обхванала голяма част от света. Пандемията вече я е влошила и ще продължи да я влошава. Повечето психолози (и със сигурност всички, с които разговаряхме) изглежда са съгласни с преценката, изразена през май 2020 г. от един от техните колеги: "Пандемията има опустошителен ефект върху психичното здраве". [149] За разлика от физическото заболяване, хората с проблеми с психичното здраве често имат рани, които са невидими за невъоръженото око на непрофесионалиста. И все пак през последното десетилетие специалистите по психично здраве съобщават за взрив на психичноздравни проблеми - от депресия и самоубийства до психози и пристрастяващи разстройства. През 2017 г. приблизително 350 милиона души по света са страдали от депресия. По това време СЗО прогнозира, че до 2020 г. депресията ще се превърне във втората основна причина за заболеваемост в световен мащаб, а до 2030 г. ще изпревари исхемичната болест на сърцето като водеща причина за заболеваемост. В САЩ през 2017 г. CDC изчисли, че депресията засяга повече от 26 % от възрастните. Приблизително 1 от 20 души съобщава за умерени до тежки симптоми. По това време тя също така прогнозира, че 25% от възрастните американци ще страдат от психично заболяване през годината, а почти 50% ще развият поне едно психично заболяване през живота си. [150] Подобни цифри (но може би не толкова тежки) и тенденции съществуват в повечето страни по света. На работното място въпросът за психичното здраве се е превърнал в един от големите слонове в корпоративната стая. Епидемията от свързан с работата стрес, депресия и тревожност изглежда непрекъснато се влошава. Като показателен пример може да се посочи, че през 2017-2018 г. в Обединеното кралство стресът, депресията и тревожността са причина за повече от половината (57 %) от общия брой работни дни, загубени поради влошено здраве. [151] За много хора преминаването през пандемията COVID-19 ще се определи като преживяване на лична травма. Нанесените белези могат да останат с години. Като начало, в първите месеци на епидемията беше твърде лесно да станем жертва на предразсъдъците за достъпност и популярност. Тези две умствени съкращения ни накараха да се вманиачим и да размишляваме върху пандемията и нейните опасности (наличността ни кара да разчитаме на непосредствените примери, които ни идват наум, когато оценяваме нещо, а полезността ни предразполага да се съсредоточим върху неща, които са по-забележими или емоционално въздействащи). В продължение на месеци COVID-19 се превърна в почти единствената новина, която неизбежно беше почти изцяло лоша. Непрекъснатите съобщения за смъртни случаи, инфекциозни случаи и всички други неща, които биха могли да се объркат, заедно с емоционално натоварените образи,

позволиха на колективното ни въображение да се развихри по отношение на тревогите за нас и най-близките ни хора. Подобна тревожна атмосфера имаше катастрофални последици за психическото ни благополучие. Освен това медийната тревога може да бъде много заразна. Всичко това се превърна в реалност, която за много хора се превърна в лична трагедия, независимо дали се определя от икономическите последици от загубата на доходи и работните места и/или емоционалните последици от домашното насилие, острата изолация и самотата или невъзможността да се скърби правилно за починалите близки. Хората по своята същност са социални същества. Дружбата и социалните взаимодействия са жизненоважен компонент на нашата човешка същност. Ако сме лишени от тях, животът ни се преобръща. Социалните взаимоотношения до голяма степен се заличават от мерките за затваряне и физическото или социалното отдалечаване, а в случая с блокирането на COVID-19 това се случва в момент на повишена тревога, когато имаме най-голяма нужда от тях. Ритуалите, които са присъщи на човешкото ни състояние ръкостискане, прегръдки, целувки и много други - бяха потиснати. Последваха самота и изолация. Засега не знаем нито дали, нито кога бихме могли да се върнем напълно към стария си начин на живот. На всеки етап от пандемията, но особено към края на локализациите, психическият дискомфорт остава риск, дори след като периодът на остър стрес е преминал - нещо, което психолозите наричат "феноменът на третата четвърт" [152] във връзка с хората, които живеят в изолация за продължителен период от време (като полярните изследователи или астронавтите): те са склонни да изпитват проблеми и напрежение към края на мисията си. Подобно на тези хора, но в планетарен мащаб, нашето колективно усещане за психично благополучие е получило много тежък удар. След като се справихме с първата вълна, сега очакваме друга, която може да дойде, а може и да не дойде, и тази токсична емоционална смес рискува да доведе до колективно състояние на мъка. Невъзможността да правим планове или да се занимаваме с конкретни дейности, които преди са били неразделна част от нормалния ни живот и жизненоважни източници на удоволствие (като посещение на семейство и приятели в чужбина, планиране на следващия семестър в университета, кандидатстване за нова работа), може да ни обърка и деморализира. За много хора напрежението и стресът от непосредствените дилеми, които последваха края на блокирането, ще продължат с месеци. Безопасно ли е да се движим с обществения транспорт? Твърде рисковано ли е да отидем в любимия си ресторант? Подходящо ли е да посетите този възрастен член на семейството или приятел? Дълго време тези съвсем банални решения ще бъдат белязани от чувство на страх - особено за онези, които са уязвими поради възрастта или здравословното си състояние. Към момента на изготвяне на настоящия доклад (юни 2020 г.) въздействието на пандемията върху психичното здраве не може да бъде количествено изразено или оценено по обобщен начин, но общите контури са известни. Накратко: 1) лицата с вече съществуващи психични заболявания като депресия все по-често ще страдат от тревожни

разстройства; 2) мерките за социална диференциация, дори и след като бъдат отменени, ще влошат проблемите с психичното здраве; 3) в много семейства загубата на доходи, последвана от безработица, ще потопи хората във феномена "смърт от отчаяние"; 4) домашното насилие и малтретирането, особено на жени и деца, ще се увеличават, докато трае пандемията; и 5) "уязвимите" хора и деца - тези, за които се полагат грижи, хората в неравностойно социално-икономическо положение и хората с увреждания, които се нуждаят от над средното ниво на подкрепа - ще бъдат особено застрашени от повишен риск от психично страдание. Нека разгледаме по-долу някои от тях по-подробно. За мнозина взривът от психични проблеми настъпи през първите месеци на пандемията и ще продължи да се развива в следпандемичния период. През март 2020 г. (в началото на пандемията) група изследователи публикуваха проучване в The Lancet, в което се установява, че мерките за ограничаване на достъпа водят до редица тежки последици за психичното здраве, като травма, объркване и гняв. [153] Въпреки че избягват най-тежките проблеми с психичното здраве, голяма част от световното население със сигурност е претърпяло стрес в различна степен. На първо място, именно сред тези, които вече са предразположени към проблеми с психичното здраве, предизвикателствата, присъщи на реакцията срещу коронавируса (затваряне, изолация, мъка), ще се изострят. Някои от тях ще издържат на бурята, но при определени хора диагностицирането на депресия или тревожност може да прерасне в остър клиничен епизод. Има и значителен брой хора, които за първи път са представили симптоми на сериозно разстройство на настроението като мания, признаци на депресия и различни психотични преживявания. Всички те са били предизвикани от събития, пряко или непряко свързани с пандемията и локализациите, като изолация и самота, страх от заразяване с болестта, загуба на работа, загуба на близък човек и притеснения за членове на семейството и приятели. През май 2020 г. клиничният директор за психично здраве на Националната здравна служба на Англия заяви пред парламентарна комисия, че "търсенето на психично здравно обслужване ще се увеличи "значително" след приключването на блокирането и хората ще се нуждаят от лечение на травми през следващите години". [154] Няма причина да се смята, че ситуацията ще бъде много по-различна на други места. По време на пандемията се наблюдава ръст на домашното насилие. Все още е трудно да се измери точното увеличение поради големия брой случаи, които остават нерегистрирани, но все пак е ясно, че нарастването на случаите е било подхранвано от комбинация от тревога и икономическа несигурност. В резултат на затварянето на помещенията се натрупват всички необходими елементи за увеличаване на домашното насилие: изолация от приятели, семейство и работа, възможност за постоянно наблюдение и физическа близост с партньора, който упражнява насилие (често сам е подложен на по-голям стрес), и ограничени или никакви възможности за бягство. Условията на изолация засилват съществуващото агресивно поведение, като оставят малко или никаква почивка за жертвите и техните деца извън дома. Прогнозите на Фонда на ООН за населението сочат, че ако домашното насилие се увеличи с 20 % по време на

периодите на блокиране, през 2020 г. ще има допълнителни 15 милиона случая на насилие от страна на интимния партньор при средна продължителност на блокирането от три месеца, 31 милиона случая при средна продължителност на блокирането от шест месеца, 45 милиона случая при средна продължителност на блокирането от девет месеца и 61 милиона случая, ако средният период на блокиране продължи една година. Това са глобални прогнози, включващи всички 193 държави - членки на ООН, и отразяват високите нива на недостатъчно докладване, характерни за насилието, основано на пола. Като цяло те възлизат на допълнителни 15 милиона случая на насилие, основано на пола, за всеки три месеца, през които е продължено блокирането. [155] Трудно е да се предвиди как ще се развие домашното насилие в ерата след пандемията. Условията на трудност ще го направят по-вероятно, но много ще зависи от това как отделните държави ще контролират двата пътя, по които възниква домашното насилие: 1) намаляването на усилията за превенция и защита, на социалните услуги и грижи; и 2) съпътстващото нарастване на случаите на насилие. Тази подглава завършва с един въпрос, който може да изглежда анекдотичен, но който придобива известна актуалност в епохата на безмилостните онлайн срещи, която може да се разшири в обозримо бъдеще: дали видеоразговорите и психичното благополучие са лоши събеседници? По време на блокирането видеоразговорите за мнозина бяха личен и професионален спасителен пояс, позволяващ ни да поддържаме човешки връзки, отношения на дълги разстояния и връзки с колегите си. Но те породиха и феномена на психическо изтощение, популяризиран като "умора от Zoom": състояние, което се отнася за използването на всеки видео интерфейс. По време на блокировките екраните и видеоклиповете бяха толкова широко използвани за целите на комуникацията, че това се равняваше на нов социален експеримент, провеждан в голям мащаб. Изводът: мозъците ни намират за трудно, а понякога и за обезпокоително да осъществяват виртуални взаимодействия, особено ако и когато тези взаимодействия представляват квазитоталност на нашия професионален и личен обмен. Ние сме социални животни, за които многото незначителни и често невербални сигнали, които обикновено се появяват по време на физическите социални взаимодействия, са жизненоважни по отношение на комуникацията и взаимното разбиране. Когато разговаряме с някого на живо, ние не се концентрираме само върху думите, които той казва, а и върху множество инфраезикови сигнали, които ни помагат да осмислим обмена, който водим: дали долната част на тялото на човека е обърната към нас, или е обърната настрани? Какво правят ръцете му? Какъв е тонът на общия език на тялото им? Как диша лицето? Видеоразговорът прави невъзможно тълкуването на тези невербални сигнали, натоварени с тънък смисъл, и ни принуждава да се концентрираме изключително върху думите и изражението на лицето, понякога променени от качеството на видеото. При виртуалния разговор нямаме нищо друго освен интензивен, продължителен зрителен контакт, който лесно може да се превърне в сплашващ или дори заплашителен, особено когато съществуват йерархични отношения. Този проблем се засилва от изгледа на "галерията", когато централното

зрение на мозъка ни рискува да бъде предизвикано от огромния брой хора, които се виждат. Съществува праг, отвъд който не можем да разкодираме толкова много хора едновременно. Психолозите имат дума за това: "непрекъснато частично внимание". Сякаш мозъкът ни се опитва да изпълнява няколко задачи, разбира се, напразно. В края на разговора постоянното търсене на невербални знаци, които не могат да бъдат открити, просто претоварва мозъка ни. Имаме усещането, че сме изчерпали енергията си и оставаме с чувство на дълбока неудовлетвореност. Това от своя страна се отразява негативно на чувството ни за психическо благополучие. Въздействието на COVID-19 породи по-широк и по-дълбок спектър от проблеми с психичното здраве, засягащи по-голям брой от населението, много от които можеха да бъдат пощадени в близко бъдеще, ако не беше пандемията. Погледнато от тази гледна точка, коронавирусът не е засилил проблемите с психичното здраве. По отношение на психичното здраве обаче пандемията, както и в много други области, постигна ускоряване на вече съществуваща тенденция, което доведе до повишаване на общественото съзнание за сериозността на проблема. Психичното здраве, което е най-значимият фактор, влияещ върху степента на удовлетвореност на хората от живота им [156], вече беше в полезрението на политиците. В епохата след пандемията на тези въпроси може да се даде приоритет, който те заслужават. Това наистина би представлявало жизненоважно пренастройване.

3.3. Промяна на приоритетите Много вече е писано за начина, по който пандемията може да ни промени - как мислим за нещата и как ги правим. Въпреки това все още сме в самото начало (дори още не знаем дали пандемията е зад гърба ни) и при липсата на данни и изследвания всички предположения за бъдещото ни аз са силно спекулативни. Въпреки това можем да предвидим някои възможни промени, които са свързани с макро- и микропроблемите, разгледани в тази книга. COVID-19 може да ни накара да се заемем с вътрешните си проблеми по начин, който преди не сме обмисляли. Може да започнем да си задаваме някои фундаментални въпроси, които никога не биха възникнали без кризата и блокирането, и по този начин да пренастроим мисловната си карта. Екзистенциалните кризи като пандемията ни сблъскват със собствените ни страхове и тревоги и ни предоставят чудесни възможности за самоанализ. Те ни принуждават да си задаваме истински важните въпроси и могат да ни накарат да реагираме по-креативно. Историята показва, че след икономически и социални депресии често се появяват нови форми на индивидуална и колективна организация. Вече дадохме примери за минали пандемии, които радикално са променили хода на историята. Във времена на изпитания иновациите често процъфтяват - необходимостта отдавна е призната за майка на изобретенията. Това може да се окаже особено вярно за пандемията COVID-19, която принуди много от нас да забавят темпото и ни даде повече време за размисъл, далеч от темпото и трескавостта на нашия "нормален" свят (с много важното изключение, разбира се, на десетките милиони героични работници в здравеопазването, магазините за хранителни стоки и супермаркетите, както и на родителите с малки деца или хората, които се грижат за възрастни или инвалидизирани роднини, нуждаещи се от постоянно внимание). Предоставяйки даровете на повече време, повече спокойствие, повече уединение (дори ако излишъкът на последното понякога води до самота), пандемията даде възможност да се замислим по-дълбоко за това кои сме, какво наистина има значение и какво искаме, както като личности, така и като общество. Този период на принудителен колективен размисъл би могъл да доведе до промяна в поведението, която на свой ред да предизвика по-задълбочено преосмисляне на нашите вярвания и убеждения. Това би могло да доведе до промяна в приоритетите ни, което на свой ред ще се отрази на подхода ни към много аспекти от ежедневието ни: как общуваме, как се грижим за членовете на семейството и приятелите си, как спортуваме, как се грижим за здравето си, как пазаруваме, как обучаваме децата си и дори как виждаме позицията си в света. Все по-често на преден план могат да излязат очевидни въпроси, като например: Знаем ли какво е важно? Не сме ли твърде егоистични и прекалено фокусирани върху себе си? Дали отдаваме твърде голям приоритет и прекалено много време на кариерата си? Роби ли сме на консуматорството? В епохата след пандемията, благодарение на паузата за размисъл, която тя даде на някои от нас, отговорите ни може би са се променили в сравнение с отговорите, които можеха да дадат нашите аз преди пандемията.

Нека разгледаме произволно и неизчерпателно някои от тези потенциални промени, чиято вероятност за настъпване, както ни се струва, дори и да не е много голяма, все пак е по-голяма от общоприетото.

3.3.1. Творчество Може би е клише да се каже, че "това, което не ни убива, ни прави по-силни", но Фридрих Ницше е имал право. Не всеки, който преживее пандемия, излиза от нея по-силен, далеч не е така. Въпреки това някои хора го правят с действия и постижения, които може да изглеждат незначителни в момента, но със задна дата се вижда, че са оказали огромно влияние. Творческото мислене помага. Както и това да си на правилното място (например в правилната индустрия) в правилното време. Няма съмнение например, че през следващите няколко години ще станем свидетели на експлозия на творчеството сред стартиращите предприятия и новите начинания в областта на цифровите и биотехнологичните технологии. Пандемията вдъхна последващи ветрове в платната и на двете, което предполага, че ще станем свидетели на значителен напредък и много иновации от страна на най-креативните и оригинални личности в тези сектори. Найнадарените предприемачи ще имат поле за изява! Същото може да се случи и в сферата на науката и изкуствата. Знаменити примери от миналото потвърждават, че творческите личности процъфтяват в условията на затвореност. Исак Нютон например процъфтява по време на чума. Когато през лятото на 1665 г. университетът в Кеймбридж трябва да спре работа след епидемия, Нютон се връща в семейния си дом в Линкълншир, където остава повече от година. По време на този период на принудителна изолация, описан като annus mirabilis ("забележителна година"), Нютон получава изблик на творческа енергия, която е в основата на теориите му за гравитацията и оптиката, и по-специално на разработването на закона за гравитацията с обратна квадратура (до къщата имало ябълково дърво и идеята му хрумнала, когато сравнил падането на ябълка с движението на лунната орбита). [157] Подобен принцип на творчество по принуда се прилага и в литературата и е в основата на някои от най-известните литературни произведения в западния свят. Учените твърдят, че затварянето на театрите в Лондон, наложено от чумата през 1593 г., помага на Шекспир да се обърне към поезията. Именно тогава той публикува "Венера и Адонис" - популярна повествователна поема, в която богинята моли за целувка момче, "за да прогони заразата от опасната година". Няколко години по-късно, в началото на XVII в., театрите в Лондон по-често са затворени, отколкото отворени заради бубонната чума. Официално правило предвиждало театралните представления да бъдат отменяни, когато смъртните случаи, причинени от чумата, надхвърлят 30 души седмично. През 1606 г. Шекспир е много плодовит именно защото театрите са затворени заради епидемията и трупата му не може да играе. Само за една година той написва "Крал Лир", "Макбет" и "Антоний и Клеопатра".

[158] Подобен опит има и руският писател Александър Пушкин. През 1830 г., след епидемия от холера, достигнала Нижни Новгород, той се оказва затворен в едно

провинциално имение. Изведнъж, след години на лични сътресения, той се почувствал облекчен, свободен и щастлив. Трите месеца, които прекарва под карантина, са найтворческите и продуктивни в живота му. Той завършва "Евгений Онегин" - своя шедьовър - и написва поредица от скици, една от които се нарича "Пир по време на чума". Привеждаме тези исторически примери за разцвета на личното творчество на някои от най-великите ни творци по време на чума или пандемия не за да омаловажим или отклоним вниманието от катастрофалното финансово въздействие, което кризата с COVID19 оказва върху света на културата и развлеченията, а за да дадем лъч надежда и източник на вдъхновение. Креативността е в най-голямо изобилие в културните и артистичните сектори на нашите общества и историята е показала, че именно тази креативност може да се окаже основен източник на устойчивост. Съществуват множество такива примери. Това е необичайна форма на възстановяване, но тя не бива да ни изненадва. Когато се случват опустошителни неща, творчеството и изобретателността често процъфтяват.

3.3.2. Време В романа на Джошуа Ферис (2007 г.) "Тогава стигнахме до края" , един от героите отбелязва: "Някои дни ми се струваха по-дълги от други дни. Някои дни се усещаха като цели два дни." Това се случва в световен мащаб в резултат на пандемията: тя променя усещането ни за време. В разгара на съответното затваряне много хора споменават факта, че дните в затвора изглеждат като цяла вечност, но въпреки това седмиците минават изненадващо бързо. Отново с основното изключение на тези, които са били в "окопите" (всички основни работници, които вече споменахме), много хора в изолация са усещали еднообразието на дните, като всеки ден е бил подобен на предишния и на следващия и почти не се е правела разлика между работните дни и уикенда. Сякаш времето е станало аморфно и недиференцирано, като всички маркери и нормални разделения са изчезнали. В коренно различен контекст, но в рамките на подобен тип преживяване, затворниците, които са изправени пред най-тежката и радикална форма на лишаване от свобода, потвърждават това. "Дните се влачат, а после се събуждаш, минава месец и си мислиш: "Къде, по дяволите, мина това време?". Виктор Серж, руски революционер, който многократно е бил в затвора, казва същото: "Има бързи часове и много дълги секунди".

[159] Може ли тези наблюдения да накарат някои от нас да преразгледат отношенията си с времето, да осъзнаят по-добре колко ценно е то и да не го оставят да се изплъзне незабелязано? Живеем в епоха на изключителна бързина, в която всичко се случва много по-бързо от всякога, защото технологиите са създали култура на непосредственост. В това общество на "реалното време", където всичко е необходимо и се иска веднага, ние постоянно се чувстваме притиснати от времето и имаме натрапчивото усещане, че темпото на живот непрекъснато се увеличава. Възможно ли е преживяното по време на блокирането да промени това? Бихме ли могли да изпитаме на наше индивидуално ниво еквивалента на това, което ще направят веригите за доставки "точно навреме" в ерата

след пандемията - потискане на ускоряването на времето в полза на по-голяма устойчивост и спокойствие? Възможно ли е необходимостта да станем по-психологически устойчиви да ни принуди да забавим темпото и да станем по-внимателни към изтичащото време? Може би. Това би могло да бъде една от неочакваните положителни страни на COVID-19 и блокиранията. Те ни накараха да бъдем по-осъзнати и чувствителни към големите маркери на времето: ценните моменти, прекарани с приятелите и семействата ни, сезоните и природата, безбройните малки неща, които изискват малко време (като разговор с непознат, слушане на птица или възхищение от произведение на изкуството), но които допринасят за благополучието. Пренастройване: в ерата след пандемията може би ще оценяваме времето по различен начин и ще се стремим към по-голямо щастие.

[160] 3.3.3. Потребление Откакто пандемията навлезе в действие, много страници и анализи бяха посветени на въздействието, което COVID-19 ще окаже върху моделите ни на потребление. В значителен брой от тях се посочва, че в епохата след пандемията ние ще станем поосъзнати за последиците от нашите избори и навици и ще решим да потиснем някои форми на потребление. В другия край на спектъра няколко анализатори прогнозират "отмъстително потребление", изразяващо се в рязко увеличаване на разходите след края на блокирането, като предвиждат силно съживяване на животинския ни дух и връщане към ситуацията отпреди пандемията. Потреблението за отмъщение все още не се е случило. Може би изобщо няма да се случи, ако преди това се появи чувство за самоограничение. Основният аргумент в подкрепа на тази хипотеза е този, който споменахме в главата за екологичното пренастройване: пандемията подейства като драматично отваряне на очите на широката общественост за сериозността на рисковете, свързани с деградацията на околната среда и изменението на климата. Повишената осведоменост и острата загриженост за неравенството, съчетани с осъзнаването, че заплахата от социални вълнения е реална, непосредствена и на прага ни, може да имат същия ефект. Когато се достигне критична точка, крайното неравенство започва да подкопава обществения договор и все по-често води до антисоциално (дори криминално) поведение, често насочено към собствеността. В отговор на това трябва да се види, че моделите на потребление се променят. Как може да се случи това? Видимото потребление може да изпадне в немилост. Притежаването на последния, най-модерен модел на каквото и да било вече няма да бъде признак на статус, а ще се смята в найдобрия случай за нестандартно, а в най-лошия - за направо неприлично. Сигнализирането на позицията ще се обърне с главата надолу. Излъчването на послание за себе си чрез покупка и показването на скъпи "вещи" може да стане просто пасивно. Казано на прост език, в един свят след пандемията, обхванат от безработица, непоносимо неравенство и

тревога за околната среда, показното демонстриране на богатство вече няма да е приемливо. Пътят напред може да бъде вдъхновен от примера на Япония и някои други страни. Икономистите постоянно се тревожат за евентуалното японизиране на света (за което споменахме в раздела за макросредата), но има и една много по-положителна история на японизирането, която ни дава представа за това, накъде бихме искали да вървим по отношение на потреблението. Япония притежава две отличителни черти, които са взаимосвързани: тя има едно от най-ниските равнища на неравенство сред страните с високи доходи и след спукването на спекулативния балон в края на 80-те години на ХХ век има по-ниско равнище на видимо потребление, което я отличава. Днес положителната стойност на минимализма (станал популярен благодарение на поредицата "Мари Кондо"), стремежът през целия живот да се намери смисъл и цел в живота (ikigai ) и значението на природата и практиката на горските бани (shirin-yoku ) се имитират в много части на света, въпреки че всички те подкрепят относително по-скромния японски начин на живот в сравнение с по-консуматорските общества. Подобен феномен се наблюдава и в скандинавските страни, където видимото потребление е осъждано и потискано. Но нищо от това не ги прави по-малко щастливи, а точно обратното. [161] Както психолозите и поведенческите икономисти постоянно ни напомнят, свръхпотреблението не е равнозначно на щастие. Това може би е още едно пренастройване на личността: разбирането, че видимото потребление или прекомерното потребление от какъвто и да е вид не е добро нито за нас, нито за нашата планета, и последващото осъзнаване, че чувството за лична удовлетвореност и задоволство не е необходимо да зависи от непрестанното потребление - може би точно обратното.

3.3.4. Природа и благополучие Пандемията се оказа упражнение в реално време за това как да управляваме тревогите и страховете си в период на изключително объркване и несигурност. От това произлезе едно ясно послание: природата е страхотен антидот за много от днешните болести. Последните и многобройни изследвания неопровержимо обясняват защо това е така. Невробиолози, психолози, лекари, биолози и микробиолози, специалисти по физическа работоспособност, икономисти, социолози: всички в своите области вече могат да обяснят защо природата ни кара да се чувстваме добре, как облекчава физическата и психологическата болка и защо е свързана с толкова много ползи по отношение на физическото и психическото благополучие. И обратното - те могат да покажат защо откъсването от природата в цялото ѝ богатство и разнообразие - дива природа, дървета, животни и растения - се отразява негативно на ума, тялото, емоционалния ни живот и психическото ни здраве. [162] COVID-19 и постоянните напомняния на здравните власти да се разхождаме или да правим упражнения всеки ден, за да поддържаме форма, поставят тези съображения на преден план. Както и безбройните индивидуални свидетелства по време на

локализациите, показващи колко много хората в градовете копнеят за зеленина: гора, парк, градина или просто дърво. Дори в страните с най-строги забранителни режими като Франция здравните власти настояваха, че всеки ден трябва да се прекарва известно време навън. В епохата след пандемията много по-малко хора ще пренебрегват централното място и съществената роля на природата в живота си. Пандемията направи това осъзнаване възможно в голям мащаб (тъй като сега почти всички в света знаят за това). Това ще създаде по-дълбоки и лични връзки на индивидуално ниво с макроточките, които изтъкнахме по-рано относно опазването на нашите екосистеми и необходимостта да произвеждаме и потребяваме по начини, които са щадящи за околната среда. Вече знаем, че без достъп до природата и всичко, което тя може да предложи по отношение на биоразнообразието, потенциалът ни за физическо и психическо благополучие е сериозно накърнен. През целия период на пандемията ни се напомняше, че правилата за социално дистанциране, миене на ръцете и носене на маска (плюс самоизолация за най-уязвимите хора) са стандартните инструменти за защита от COVID-19. И все пак два други съществени фактора, които са силно зависими от излагането ни на въздействието на природата, също играят жизненоважна роля за физическата ни устойчивост на вируса: имунитет и възпаление. И двата допринасят за защитата ни, но имунитетът намалява с възрастта, докато възпалението се увеличава. За да подобрим шансовете си да устоим на вируса, трябва да подсилим имунитета и да потиснем възпалението. Каква роля играе природата в този сценарий? Сега науката ни казва, че тя е водещата дама! Ниското ниво на постоянно възпаление, което изпитва организмът ни, води до всевъзможни заболявания и разстройства - от сърдечносъдови заболявания до депресия и намалени имунни способности. Това остатъчно възпаление е по-разпространено сред хората, които живеят в градовете, градската среда и индустриализираните райони. Вече е установено, че липсата на връзка с природата е фактор, допринасящ за по-силното възпаление, като проучванията показват, че само два часа, прекарани в гора, могат да облекчат възпалението, като понижат нивата на цитокините (маркер за възпаление). [163] Всичко това се свежда до избора на начин на живот: не само времето, което прекарваме сред природата, но и това, което ядем, как спим, колко спортуваме. Това са избори, които насочват към едно окуражаващо наблюдение: възрастта не е задължително да бъде фатална. Множество изследвания показват, че заедно с природата, диетата и физическите упражнения могат да забавят, а понякога дори да обърнат биологичния ни упадък. В това няма нищо фаталистично! Физическите упражнения, природата, непреработената храна... Всички те имат двойно предимство - подобряват имунитета и потискат възпаленията.

[164] Това се вписва в точката, която току-що направихме за хранителните навици. Би било изненадващо, ако всички тези новооткрити доказателства не доведат до по-голяма осведоменост относно отговорното потребление. Най-малкото, посоката на тенденцията по-малко разхищение, повече устойчивост - изглежда ясна.

Пренастройване за хората: пандемията привлече вниманието ни към значението на природата. Занапред обръщането на повече внимание на природните ни богатства постепенно ще става от първостепенно значение.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ През юни 2020 г., едва шест месеца след началото на пандемията, светът е на друго място. За този кратък период от време COVID-19 предизвика съдбоносни промени и засили разломите, които вече са засегнали нашите икономики и общества. Нарастващо неравенство, широко разпространено чувство за несправедливост, задълбочаващи се геополитически разделения, политическа поляризация, нарастващи публични дефицити и високи нива на дълг, неефективно или несъществуващо глобално управление, прекомерна финансиализация, влошаване на състоянието на околната среда - това са някои от основните предизвикателства, които съществуваха преди пандемията. Кризата с короната ги изостри. Възможно ли е провалът на COVID-19 да е мълнията преди гръмотевицата? Възможно ли е тя да има силата да предизвика поредица от дълбоки промени? Не можем да знаем какъв ще бъде светът след 10 месеца, а още по-малко какъв ще бъде след 10 години, но това, което знаем, е, че ако не направим нещо, за да пренастроим днешния свят, утрешният ще бъде дълбоко засегнат. В "Хроника на една предизвестена смърт" на Габриел Гарсия Маркес , цяло село предусеща предстояща катастрофа, но въпреки това никой от селяните не изглежда способен или готов да действа, за да я предотврати, докато не стане твърде късно. Ние не искаме да бъдем това село. За да избегнем подобна съдба, незабавно трябва да задействаме Голямото пренастройване. Това не е "хубаво да се направи", а абсолютна необходимост. Ако не обърнем внимание на дълбоко вкоренените недъзи на нашите общества и икономики и не ги отстраним, това може да засили риска, че както в цялата история, в крайна сметка нулирането ще бъде наложено от насилствени сътресения като конфликти и дори революции. От нас зависи да хванем бика за рогата. Пандемията ни дава този шанс: тя "представлява рядка, но тясна възможност да се замислим, да преосмислим и да пренастроим нашия свят". [165] Дълбоката криза, провокирана от пандемията, ни даде много възможности да се замислим за това как функционират нашите икономики и общества и за начините, по които не функционират. Присъдата изглежда ясна: трябва да се променим; трябва да се променим. Но можем ли да се променим? Ще се поучим ли от грешките, които сме допуснали в миналото? Ще отвори ли пандемията вратата към по-добро бъдеще? Ще подредим ли глобалната си къща? Казано по-просто, ще задействаме ли Голямото пренастройване? Презареждането е амбициозна задача, може би твърде амбициозна, но нямаме друг избор, освен да направим всичко възможно, за да я постигнем. Става дума за това светът да стане по-малко разединен, по-малко замърсяващ, по-малко разрушителен, по-приобщаващ, по-равноправен и по-справедлив, отколкото го оставихме в епохата преди пандемията. Да не правим нищо или да правим твърде малко, означава да вървим като насън към все по-голямо социално неравенство, икономически дисбаланси, несправедливост и деградация на околната среда. Ако не предприемем действия, ще позволим на нашия свят да стане по-зъл, по-разделен, по-опасен, по-

егоистичен и просто непоносим за голяма част от населението на планетата. Бездействието не е жизнеспособна възможност. Въпреки това Голямото пренастройване далеч не е приключило. Някои може да се противопоставят на необходимостта да се ангажират с него, страхувайки се от мащаба на задачата и надявайки се, че чувството за спешност ще отшуми и ситуацията скоро ще се върне към "нормалното". Аргументът в полза на пасивността звучи така: и преди сме преминавали през подобни сътресения - пандемии, тежки рецесии, геополитически разделения и социални напрежения - и отново ще се справим с тях. Както винаги, обществата ще се възстановят, както и нашите икономики. Животът продължава! Обосновката да не се пренастройваме се основава и на убеждението, че състоянието на света не е толкова лошо и че трябва само да поправим някои неща по ръба, за да го подобрим. Вярно е, че състоянието на света днес е средно значително по-добро, отколкото в миналото. Трябва да признаем, че като човешки същества никога не сме се чувствали толкова добре. Почти всички ключови показатели, които измерват нашето колективно благосъстояние (като броя на хората, живеещи в бедност или умиращи в конфликти, БВП на глава от населението, очакваната продължителност на живота или нивото на грамотност, и дори броят на смъртните случаи, причинени от пандемии), непрекъснато се подобряват през вековете, а през последните няколко десетилетия впечатляващо. Но те са се подобрявали "средно" - статистическа реалност, която е безсмислена за онези, които се чувстват (и толкова често са) изключени. Ето защо убеждението, че днешният свят е по-добър, отколкото някога е бил, макар и правилно, не може да служи като оправдание за това, че се чувстваме комфортно в статуквото и не успяваме да поправим многобройните болести, които продължават да го сполетяват. Трагичната смърт на Джордж Флойд (афроамериканец, убит от полицай през май 2020 г.) ярко илюстрира този въпрос. Тя беше първото домино или последната капка, която отбеляза съдбоносната повратна точка, в която натрупаното и дълбоко чувство за несправедливост, изпитвано от афроамериканската общност в САЩ, най-накрая избухна в масови протести. Дали изтъкването на факта, че "средностатистически" съдбата им днес е по-добра, отколкото в миналото, би успокоило гнева им? Разбира се, че не! За афроамериканците е важно положението им днес, а не колко се е "подобрило" положението им в сравнение с преди 150 години, когато много от предците им са живели в робство (то е отменено в САЩ през 1865 г.), или дори преди 50 години, когато бракът с бял американец е бил незаконен (междурасовите бракове стават законни във всички щати едва през 1967 г.). Два момента са от значение за Голямото пренастройване в това отношение: 1) нашите човешки действия и реакции не се коренят в статистически данни, а се определят от емоции и чувства - разказите определят поведението ни; и 2) с подобряването на човешкото състояние се повишава жизненият ни стандарт и очакванията ни за по-добър и по-справедлив живот.

В този смисъл широко разпространените социални протести, които се проведоха през юни 2020 г., отразяват спешната необходимост да се пристъпи към Голямото пренастройване. Свързвайки епидемиологичен риск (COVID-19) с обществен риск (протестите), те ясно показаха, че в днешния свят от значение е системната свързаност между рисковете, проблемите, предизвикателствата, а също и възможностите, които определят бъдещето. През първите месеци на пандемията общественото внимание по разбираеми причини беше насочено към епидемиологичните и здравните последици от COVID-19. Но, ако продължим напред, най-съществените проблеми се крият в съвкупността от икономическите, геополитическите, обществените, екологичните и технологичните рискове, които ще произтекат от пандемията, и тяхното продължаващо въздействие върху компаниите и хората. Не може да се отрече, че вирусът COVID-19 най-често е бил лична катастрофа за милионите заразени от него, както и за техните семейства и общности. Въпреки това на глобално ниво, ако се разглежда като процент на засегнатото световно население, кризата с корона е (засега) една от най-малко смъртоносните пандемии, които светът е преживял през последните 2000 години. По всяка вероятност, освен ако пандемията не се развие по непредвиден начин, последиците от COVID-19 по отношение на здравето и смъртността ще бъдат леки в сравнение с предишни пандемии. В края на юни 2020 г. (по времето, когато епидемията все още бушува в Латинска Америка, Южна Азия и голяма част от САЩ) COVID-19 е убил по-малко от 0,006 % от световното население. За да поставим тази ниска цифра в контекста на смъртността, испанският грип е убил 2,7 % от световното население, а ХИВ/СПИН - 0,6 % (от 1981 г. до днес). Чумата на Юстиниан от началото ѝ през 541 г. до окончателното ѝ изчезване през 750 г. според различни оценки е убила почти една трета от населението на Византия, а за Черната смърт (1347-1351 г.) се смята, че е убила между 30 и 40 % от населението на света по това време. Пандемията от корона е различна. Тя не представлява екзистенциална заплаха или шок, който ще остави отпечатък върху населението на света в продължение на десетилетия. Въпреки това тя поражда тревожни перспективи по всички вече споменати причини; в днешния взаимозависим свят рисковете се сливат един с друг, засилвайки взаимните си ефекти и увеличавайки последиците от тях. Голяма част от предстоящите събития са неизвестни, но можем да бъдем сигурни в следното: в света след пандемията на преден план ще излязат въпросите за справедливостта - от стагнацията на реалните доходи на огромното мнозинство до предефинирането на нашите социални договори. По същия начин дълбоката загриженост за околната среда или въпросите за това как технологията може да бъде използвана и управлявана в полза на обществото ще си проправят път към политическия дневен ред. Всички тези проблеми съществуваха и преди пандемията, но COVID-19 ги разкри пред всички и ги засили. Посоката на тенденциите не се е променила, но след COVID-19 тя стана много по-бърза. Абсолютната предпоставка за правилното пренастройване е по-тясното сътрудничество и взаимодействие в рамките на държавите и между тях. Сътрудничеството - "изключително

човешка познавателна способност", която постави нашия вид на неговата уникална и необикновена траектория - може да се обобщи като "споделена целенасоченост" за съвместни действия за постигане на обща цел. [166] Без него ние просто не можем да напреднем. Дали епохата след пандемията ще се характеризира с повече или по-малко сътрудничество? Съществува съвсем реален риск утре светът да бъде още по-разделен, националистически и склонен към конфликти, отколкото е днес. Много от тенденциите, разгледани в раздела за макросредата, сочат, че в бъдеще нашият свят ще бъде по-малко отворен и по-малко кооперативен, отколкото преди пандемията. Но е възможен и алтернативен сценарий, при който колективните действия в рамките на общностите и потясното сътрудничество между държавите позволяват по-бързо и мирно излизане от кризата с короната. С рестартирането на икономиките съществува възможност за вграждане на по-голямо обществено равенство и устойчивост във възстановяването, което да ускори, а не да забави напредъка към Целите за устойчиво развитие до 2030 г. и да отключи нова ера на просперитет. [167] Какво би могло да направи това възможно и да повиши шансовете за подобен резултат? Виждането на неуспехите и разломите в жестоката светлина на деня, хвърлена от кризата с короната, може да ни принуди да действаме по-бързо, като заменим провалилите се идеи, институции, процеси и правила с нови, които са по-подходящи за настоящите и бъдещите нужди. Това е същността на Голямото пренастройване. Може ли споделеният в световен мащаб опит от пандемията да помогне за облекчаване на някои от проблемите, с които се сблъскахме в началото на кризата? Може ли да се появи по-добро общество след блокирането? Амартиа Сен, носител на Нобелова награда за икономика, смята, че е така, като смята, че: "Необходимостта да действаме заедно със сигурност може да породи разбиране за конструктивната роля на обществените действия" [168], като привежда като доказателство някои примери като Втората световна война, която е накарала хората да осъзнаят значението на международното сътрудничество и е убедила страни като Обединеното кралство в ползата от по-доброто споделяне на храна и здравеопазване (и евентуалното създаване на социалната държава). Джаред Даймънд, авторът на книгата Upheaval: How Nations Cope with Crisis and Change (Сътресения: Как нациите се справят с кризата и промяната) , е на подобно мнение, като се надява, че кризата с короната ще ни принуди да се справим с четирите екзистенциални риска, пред които сме изправени заедно: 1) ядрените заплахи; 2) изменението на климата; 3) неустойчивото използване на основни ресурси като горите, морските дарове, горния почвен слой и сладката вода; и 4) последиците от огромните различия в стандарта на живот между народите по света: "Колкото и да е странно, успешното разрешаване на пандемичната криза може да ни мотивира да се заемем с тези по-големи проблеми, с които досега не сме се справяли. Ако пандемията най-накрая ни подготви да се справим с тези екзистенциални заплахи, може би черният облак на вируса ще има сребърна страна. Сред последиците от вируса това може да се окаже най-голямата, най-трайната и най-голямата причина за надежда".

[169]

Тези прояви на индивидуална надежда се подкрепят от множество проучвания, които заключават, че колективно желаем промяна. Те варират от допитване в Обединеното кралство, което показва, че мнозинството от хората искат коренна промяна на икономиката при възстановяването ѝ, за разлика от една четвърт, които искат тя да се върне към предишното си състояние [170], до международни проучвания, които установяват, че голямото мнозинство от гражданите по света искат при икономическото възстановяване от кризата с короната да се даде приоритет на изменението на климата [171] и да се подкрепи екологично възстановяване. [172] В световен мащаб се разпространяват движения, които изискват "по-добро бъдеще" и призовават за преминаване към икономическа система, която дава приоритет на колективното ни благосъстояние пред обикновения растеж на БВП. ***** Сега се намираме на кръстопът. Един от пътищата ще ни отведе до по-добър свят: поприобщаващ, по-справедлив и по-зачитащ майката природа. Другият ще ни отведе до свят, който прилича на този, който току-що оставихме зад гърба си - но по-лош и постоянно преследван от неприятни изненади. Затова трябва да се справим. Очертаващите се предизвикателства могат да бъдат по-сериозни, отколкото сме си представяли досега, но и способността ни да се пренастроим може да бъде по-голяма, отколкото сме се надявали досега.

БЛАГОДАРНОСТИ Авторите биха искали да благодарят на Мери Ан Малере за нейния безценен принос към ръкописа и за значителното подобряване на цялостния му стил, благодарение на нейното "перо", както и на Хилде Шваб за критичния ѝ прочит. Те биха искали също така да благодарят на Камил Мартин от "Месечен барометър" за оказаната помощ при проучванията, както и на Фабиен Стасен, която редактира книгата усърдно и с усет към детайлите, въпреки очевидните ограничения във времето. Благодаря и на многобройните колеги от Световния икономически форум, които консултираха, четоха, преглеждаха, форматираха, проектираха, публикуваха и популяризираха тази книга. Сред тях са колеги от офисите в Сан Франциско, Ню Йорк, Женева, Пекин и Токио, както и специалисти в областта на икономиката, обществото, технологиите, общественото здраве и обществената политика. Специални благодарности изказваме на Кели Омундсен и Питър Ванхам от кабинета на председателя. И накрая, отзивите, които постъпиха от избирателите на Форума от цял свят и от хора с много различни професии, помогнаха тази книга да стане това, което се надяваме да бъде: навременна, добре балансирана и информативна книга за най-важното предизвикателство пред общественото здраве през века, пред което светът продължава да се изправя, и за начините за справяне с него и за намаляване на въздействието му занапред. Клаус Шваб и Тиери Малере Женева, юли 2020 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ [1] Сноудън, Франк, "Епидемии и общество": от Черната смърт до наши дни , Yale University Press, 2019 г.

[2] Tuchman, Barbara, A Distant Mirror - The Calamitous 14th Century (Далечно огледало катастрофалният 14-ти век) , Random House Trade Paperbacks; преиздаване, 1987 г.

[3] Solana, Javier, "Our Finest Hour" ("Нашият най-добър час"), Project Syndicate, 28 март 2020 г., https://www.project-syndicate.org/commentary/global-socioeconomic-landscapeafter-covid19-pandemic-by-javier-solana-2020-03 .

[4] Камю, Алберт, "Чумата" , превод на Стюарт Гилбърт, Alfred A. Knopf, Inc. 1948 г., стр. 80.

[5] Mahbubani, Kishore, The Great Convergence (Великата конвергенция): Asia, the West, and the Logic of One World , PublicAffairs, Perseus Books Group, 2013 г.

[6] Световен икономически форум, Доклад за глобалните рискове 2020 , Insight Report, 15то издание, http://www3.weforum.org/docs/WEF_Global_Risk_Report_2020.pdf .

[7] Университет Уортън в Пенсилвания, Център за управление на риска и процеси за вземане на решения, "The Ostrich Paradox: Why We Underprepare for Disasters", Issue Brief, май 2018 г., https://riskcenter.wharton.upenn.edu/wp-content/uploads/2019/03/OstrichParadox-issue-brief.pdf .

[8] Wagenaar, William A. и Sabato D. Sagaria, "Misperception of exponential growth" ("Неправилно възприемане на експоненциален растеж"), Perception & Psychophysics , том 18, 1975 г., стр. 416-422, https://link.springer.com/article/10.3758/BF03204114 .

[9] CDC, "Сезон на грипа в САЩ 2019-2020 г: Preliminary Burden Estimates" (Предварителни оценки на тежестта), https://www.cdc.gov/flu/about/burden/preliminary-in-seasonestimates.htm

[10] Университет и медицина "Джон Хопкинс", Информационен център за коронавируси, "COVID-19 Dashboard by the Center for Systems Science and Engineering (CSSE) at Johns Hopkins University (JHU)", 24 юни 2020 г.

[11] Саймън, Хърбърт, "Архитектурата на сложността", Proceedings of the American Philosophical Society, том 106, бр. 6, 1962 г., стр. 467-482.

[12] Malleret, Thierry, Disequilibrium: A World Out of Kilter , BookBaby, 2012 г.

[13] За разлика от събитията от типа "бял лебед", които са сигурни, събитията от типа "черен лебед" са много редки, трудно предвидими (не са вероятностни) и имат извънредно големи последици. Наричат се "черни лебеди" във връзка с факта, че такива лебеди са били приемани за несъществуващи, докато холандските изследователи не ги откриват в Западна Австралия в края на XVII век.

[14] Webb, Richard, "Quantum physics" (Квантова физика), New Scientist , n.d., https://www.newscientist.com/term/quantum-physics/# .

[15] Project Gutenberg, "A Journal of the Plague Year by Daniel Defoe", http://www.gutenberg.org/ebooks/376 .

[16] Джордисън, Сам, "Defoe's Plague Year was written in 1722 but speaks clearly to our time" ("Чумната година на Дефо е написана през 1722 г., но говори ясно за нашето време"), The Guardian , 5 май 2020 г., https://www.theguardian.com/books/booksblog/2020/may/05/defoe-a-journal-of-the-plagueyear-1722-our-time .

[17] Шама, Саймън, "Времето на чумата: Simon Schama on what history tells us", Financial Times , 10 април 2020 г., https://www.ft.com/content/279dee4a-740b-11ea-95fefcd274e920ca .

[18] Jordà, Òscar, Sanjay R. Singh and Alan M. Taylor, "Longer-Run Economic Consequences of Pandemics", Federal Reserve Bank of San Francisco, Working Paper 2020-09, 2020 г., https://www.frbsf.org/economic-research/files/wp2020-09.pdf .

[19] Bloomberg, "Coronavirus Is Likely to Become a Seasonal Infection Like the Flu, Top Chinese Scientists Warn" ("Коронавирусът вероятно ще се превърне в сезонна инфекция като грипа, предупреждават водещи китайски учени"), Time , 28 април 2020 г., https://time.com/5828325/coronavirus-covid19-seasonal-asymptomatic-carriers .

[20] Kristof, Nicholas, "Let's Remember That the Coronavirus Is Still a Mystery" ("Да не забравяме, че коронавирусът все още е загадка"), The New York Times , 20 май 2020 г., https://www.nytimes.com/2020/05/20/opinion/us-coronavirus-reopening.html .

[21] Draulans, Dirk, "'Finally, a virus got me. Scientist who fought Ebola and HIV reflects on facing death from COVID-19", Science , 8 май 2020 г.,

https://www.sciencemag.org/news/2020/05/finally-virus-got-me-scientist-who-fought-ebolaand-hiv-reflects-facing-death-covid-19# .

[22] Moore, Kristine, et al., COVID-19: Гледната точка на CIDRAP , Център за изследване на инфекциозните болести и политика (CIDRAP), 2020 г., https://www.cidrap.umn.edu/sites/default/files/public/downloads/cidrap-covid19-viewpointpart1_0.pdf .

[23] Cherukupalli, Rajeev and Tom Frieden, "Only Saving Lives Will Save Livelihoods" ("Само спасяването на живота ще спаси препитанието"), Foreign Affairs , 13 май 2020 г., https://www.foreignaffairs.com/articles/united-states/2020-05-13/only-saving-lives-will-savelivelihoods .

[24] Badger, Emily и Alicia Parlapiano, "Government Orders Alone Didn't Close the Economy. Те вероятно не могат да я отворят отново", The New York Times , 9 май 2020 г., актуализация, https://www.nytimes.com/2020/05/07/upshot/pandemic-economy-government-orders.html .

[25] Wighton, Kate, "Lockdown and school closures in Europe may have prevented 3.1m deaths" (Затваряне на врати и затваряне на училища в Европа може да е предотвратило 3,1 млн. смъртни случая), Imperial College London, 8 юни 2020 г., https://www.imperial.ac.uk/news/198074/lockdown-school-closures-europe-have-prevented .

[26] Hsiang, Solomon, et al. "The effect of large-scale anti-contagion policies on the COVID-19 pandemic" (Ефектът на широкомащабните политики за борба със заразата върху пандемията COVID-19), Nature , 8 юни 2020 г., https://www.nature.com/articles/s41586-0202404-8 .

[27] Goodman, Peter S., " Why the Global Recession Could Last a Long Time" ("Защо глобалната рецесия може да продължи дълго"), The New York Times , 1 април 2020 г., https://www.nytimes.com/2020/04/01/business/economy/coronavirus-recession.html .

[28] Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), "Evaluating the initial impact ofCOVID-19 containment measures on economic activity" ("Оценка на първоначалното въздействие на мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19 върху икономическата активност"), 10 юни 2020 г., https://read.oecdilibrary.org/view/?ref=126_126496-evgsi2gmqj&title=Evaluating_the_initial_impact_of_COVID19_containment_measures_on_economic_activity .

[29] CPB Netherlands Bureau for Economic Policy Analysis (Нидерландско бюро за анализ на икономическата политика), "Scenarios economic consequences corona crisis" (Сценарии на икономическите последици от кризата с корона), CPB Scenarios (Сценарии на CPB), март 2020 г., https://www.cpb.nl/sites/default/files/omnidownload/CPB-Scenarios-March-2020Scenarios-economic-consequences-corona-crisis.pdf .

[30] Международен валутен фонд, "Актуализация на световните икономически перспективи", юни 2020 г., https://www.imf.org/en/Publications/WEO/Issues/2020/06/24/WEOUpdateJune2020 .

[31] Полити, Джеймс, "Какво да знаем за новите безработни в Америка", Financial Times , 21 май 2020 г., https://www.ft.com/content/5924441b-1cb6-4fbd-891b-0afb07e163d7 .

[32] Frey, Carl Benedikt, "Covid-19 will only increase automation anxiety" ("Ковид-19 само ще увеличи тревогата от автоматизацията"), Financial Times , 21 април 2020 г., https://www.ft.com/content/817228a2-82e1-11ea-b6e9-a94cffd1d9bf .

[33] Jaimovich, Nir and Henry E. Siu, "Job Polarization and Jobless Recoveries" ("Поляризация на работните места и възстановяване на безработните"), Национално бюро за икономически изследвания (NBER), Работен документ 18334, ревизия от ноември 2018 г., https://www.nber.org/papers/w18334.pdf .

[34] Coyle, Diane and Benjamin Mitra-Khan, "Making the Future Count" ("Да направим бъдещето по-важно"), mimeo, 2017 г.

[35] Boffey, Daniel, "Amsterdam to doembrace 'doughnut' model to mend post-coronavirus economy" ("Амстердам ще възприеме модела "поничка", за да поправи икономиката след коронарния вирус"), The Guardian , 8 април 2020 г., https://www.theguardian.com/world/2020/apr/08/amsterdam-doughnut-model-mend-postcoronavirus-economy .

[36] Banerjee, Abhijit V. and Esther Duflo, Good Economics for Hard Times , PublicAffairs, 2019 г.

[37] Пак там, с. 1.

[38] Комисия за растеж и развитие, Доклад за растежа: Стратегии за устойчив растеж и приобщаващо развитие , Световна банка, 2008 г.; Hallward-Driemeier, Mary and Gaurav Nayyar, Trouble in the Making? The Future of Manufacturing-Led Development (Бъдещето на воденото от производството развитие) , Група на Световната банка, 2018 г.

[39] Фондация "Елън Макартър", "Какво е кръгова икономика?", 2017 г., https://www.ellenmacarthurfoundation.org/circular-economy/concept .

[40] Както е доказано от Платформата за ускоряване на кръговата икономика (PACE), вж. https://pacecircular.org .

[41] Международна конфедерация на профсъюзите (МКП), "Инвестиране в икономиката на грижите: A Pathway to Growth", 8 март 2016 г., https://www.ituc-csi.org/investing-in-thecare-economy-a .

[42] Cassidy, John, "Can We Have Prosperity Without Growth?" (Можем ли да имаме благоденствие без растеж?), The New Yorker , 3 февруари 2020 г., https://www.newyorker.com/magazine/2020/02/10/can-we-have-prosperity-without-growth .

[43] Degrowth (Деграунд), "Деграунд: Нови корени за икономиката", 2020 г., https://www.degrowth.info/en/open-letter .

[44] McAfee, Andrew, "More from Less" ("Повече от по-малко") , Simon & Schuster, Inc, 2019 г.

[45] Blanchard, Olivier, "Designing the fiscal response to the COVID-19 pandemic" ("Проектиране на фискалния отговор на пандемията COVID-19"), Peterson Institute for International Economics (PIIE), Briefing 20-1, 8 април 2020 г.

[46] Reinhart, Carmen M. and Kenneth Rogoff, "The Coronavirus Debt Threat" ("Дълговата заплаха от коронавирус"), The Wall Street Journal , 26 март 2020 г., https://www.wsj.com/articles/the-coronavirus-debt-threat-11585262515 .

[47] Reinhart, Carmen M., "This Time Truly Is Different" ("Този път наистина е различен"), Project Syndicate, 23 март 2020 г., https://www.project-syndicate.org/commentary/covid19crisis-has-no-economic-precedent-by-carmen-reinhart-2020-03 .

[48] Saez, Emmanuel and Gabriel Zucman, "Keeping Business Alive (Поддържане на бизнеса жив): The Government Will Pay", ревизия от 16 март 2020 г., http://gabrielzucman.eu/files/coronavirus2.pdf .

[49] Ефективните дълбоко отрицателни лихвени проценти ще трябва да бъдат подкрепени с мерки, които да попречат на финансовите фирми да трупат парични средства, виж Rogoff, Kenneth, "The Case for Deeply Negative Interest Rates", Project Syndicate, 4 May 2020, https://www.project-syndicate.org/commentary/advanced-economies-need-deeply-negativeinterest-rates-by-kenneth-rogoff-2020-05 .

[50] Blanchard, Olivier, "Is there of deflation or inflation in our future?" ("Има ли дефлация или инфлация в нашето бъдеще?"), VOX, 24 април 2020 г., https://voxeu.org/article/theredeflation-or-inflation-our-future .

[51] Sharma, Ruchir, "Elizabeth Warren and Donald Trump Are Wrong About the Same Thing" ("Елизабет Уорън и Доналд Тръмп грешат за едно и също нещо"), The New York Times , 24 юни 2019 г., https://www.nytimes.com/2019/06/24/opinion/elizabeth-warren-donald-trumpdollar-devalue.html .

[52] Kumar, Aditi and Eric Rosenbach, "Could China's Digital Currency Unseat the Dollar?", Foreign Affairs , 20 май 2020 г., https://www.foreignaffairs.com/articles/china/2020-0520/could-chinas-digital-currency-unseat-dollar .

[53] Paulson Jr, Henry M., "The Future of the Dollar" ("Бъдещето на долара"), Foreign Affairs , 19 май 2020 г., https://www.foreignaffairs.com/articles/2020-05-19/future-dollar .

[54] Eichengreen, Barry, Arnaud Mehl and Livia Chiţu, "Mars or Mercury? Геополитиката на избора на международна валута", VOX, 2 януари 2018 г., https://voxeu.org/article/geopolitics-international-currency-choice .

[55] Кисинджър, Хенри А., "Коронавирусната пандемия ще промени завинаги световния ред", The Wall Street Journal , 3 април 2020 г., https://www.wsj.com/articles/the-coronaviruspandemic-will-forever-alter-the-world-order-11585953005 .

[56] Изразът е използван, а също и развенчан, многократно. За конкретен пример виж Jones, Owen, "Coronavirus is not some great leveller: it is exacerbating inequality right now", The Guardian , 9 April 2020, https://www.theguardian.com/commentisfree/2020/apr/09/coronavirus-inequality-managerszoom-cleaners-offices .

[57] El-Erian, Mohamed A. and Michael Spence, "The Great Unequalizer" ("Големият неравнител"), Foreign Affairs , 1 юни 2020 г., https://www.foreignaffairs.com/articles/unitedstates/2020-06-01/great-unequalizer .

[58] Dingel, Jonathan I. and Brent Neiman, "How Many Jobs Can be Done at Home?" ("Колко работни места могат да бъдат свършени у дома?"), Becker Friedman institute, White Paper ("Бяла книга"), юни 2020 г., https://bfi.uchicago.edu/wp-content/uploads/BFI_WhitePaper_Dingel_Neiman_3.2020.pdf .

[59] Deaton, Angus, "We may not all be equal in the eyes of coronavirus" ("Всички може да не сме равни в очите на коронавируса"), Financial Times , 5 април 2020 г., https://www.ft.com/content/0c8bbe82-6dff-11ea-89df-41bea055720b .

[60] Milanovic, Branko, "The Real Pandemic Danger Is Social Collapse" ("Истинската опасност от пандемия е социалният колапс"), Foreign Affairs , 19 март 2020 г., https://www.foreignaffairs.com/articles/2020-03-19/real-pandemic-danger-social-collapse .

[61] По данни на Global Protest Tracker на Carnegie Endowment for International Peace (Фондация Карнеги за международен мир), https://carnegieendowment.org/publications/interactive/protest-tracker .

[62] Milne, Richard, "Coronavirus 'medicine' could trigger social breakdown" ("Лекарството от коронавирус може да предизвика социален срив"), Financial Times , 26 март 2020 г., https://www.ft.com/content/3b8ec9fe-6eb8-11ea-89df-41bea055720b .

[63] Long, Heather and Andrew Van Dam, "The black-white economic divide is as wide as it was in 1968" ("Икономическото разделение между чернокожи и бели е толкова голямо, колкото и през 1968 г."), The Washington Post , 4 юни 2020 г., https://www.washingtonpost.com/business/2020/06/04/economic-divide-black-households .

[64] McAdam, Doug, "Recruitment to High-Risk Activism (Набиране на хора за високорискова дейност): The Case of Freedom Summer", American Journal of Sociology , том 92, № 1, юли 1986 г., стр. 64-90, https://www.jstor.org/stable/2779717?seq=1 .

[65] Micklethwait, John and Adrian Wooldridge, "The Virus Should Wake Up the West" ("Вирусът трябва да събуди Запада"), Bloomberg, 13 април 2020 г., https://www.bloomberg.com/opinion/articles/2020-04-13/coronavirus-pandemic-is-wake-upcall-to-reinvent-the-state .

[66] Knoeller, Herman, "The Power to Tax" ("Властта да се облага"), Marquette Law Review , том 22, бр. 3, април 1938 г.

[67] Мърфи, Ричард, "Данъци и коронавирус: гледна точка на данъчното правосъдие", Tax Research UK, 24 март 2020 г., https://www.taxresearch.org.uk/Blog/2020/03/24/tax-andcoronavirus-a-tax-justice-perspective .

[68] Mazzucato, Mariana, "The Covid-19 crisis is a chance to do capitalism differently" ("Кризата с ковида-19 е шанс да направим капитализма по различен начин"), The Guardian , 18 март 2020 г., https://www.theguardian.com/commentisfree/2020/mar/18/the-covid-19crisis-is-a-chance-to-do-capitalism-differently .

[69] Stiglitz, Joseph E., "A Lasting Remedy for the Covid-19 Pandemic's Economic Crisis" ("Трайно средство за преодоляване на икономическата криза на пандемията Covid-19"), The New York Review of Books , 8 април 2020 г., https://www.nybooks.com/daily/2020/04/08/a-lasting-remedy-for-the-covid-19-pandemicseconomic-crisis .

[70] Това се вижда по-специално от годишния барометър на доверието на Edelman, https://www.edelman.com/trustbarometer .

[71] Два ярки примера произтичат от Международната група за социален прогрес, "Преосмисляне на обществото за 21-ви век" , 2018 г., https://www.cambridge.org/gb/academic/subjects/politics-international-relations/politicaleconomy/rethinking-society-21st-century-report-international-panel-social-progress , и Световната банка, "Към нов социален договор" , 2019 г., https://openknowledge.worldbank.org/bitstream/handle/10986/30393/9781464813535.pdf .

[72] Кисинджър, Хенри А., "Коронавирусната пандемия завинаги ще промени световния ред", The Wall Street Journal , 3 април 2020 г. https://www.wsj.com/articles/the-coronaviruspandemic-will-forever-alter-the-world-order-11585953005 .

[73] Hu, Katherine, "'I Just Don't Think We Have the Luxury to Have Dreams Anymore" ("Просто не мисля, че вече имаме лукса да имаме мечти"), The New York Times , 24 март 2020 г. https://www.nytimes.com/2020/03/24/opinion/coronavirus-recession-gen-z.html .

[74] McNulty, Jennifer, "Youth activism is on the rise around the globe, and adults should pay attention, says author" ("Младежкият активизъм е във възход по целия свят и възрастните трябва да му обърнат внимание, казва авторът"), UC Santa Cruz, 17 септември 2019 г., https://news.ucsc.edu/2019/09/taft-youth.html .

[75] Като пример може да се посочи, че през септември 2019 г. повече от 4 милиона млади хора демонстрираха едновременно в 150 държави, за да поискат спешни действия по отношение на изменението на климата; виж Sengupta, Somini, "Protesting Climate Change, Young People Take to Streets in a Global Strike", The New York Times , 20 септември 2019 г., https://www.nytimes.com/2019/09/20/climate/global-climate-strike.html .

[76] За обсъждане на настоящите форми на национализъм виж Wimmer, Andreas, "Why Nationalism Works", Foreign Affairs , март/април 2019 г., https://www.foreignaffairs.com/articles/world/2019-02-12/why-nationalism-works .

[77] Rudd, Kevin, "The Coming Post-COVID Anarchy" ("Идващата анархия след края на войната"), Foreign Affairs , 6 май 2020 г., https://www.foreignaffairs.com/articles/unitedstates/2020-05-06/coming-post-covid-anarchy .

[78] Rodrik, Dani, The Globalization Paradox (Парадоксът на глобализацията) , Oxford University Press, 2012 г.

[79] Pastor, Lubos and Pietro Veronesi, "A rational backlash against globalisation" ("Рационален отпор срещу глобализацията"), VOX, 28 септември 2018 г., https://voxeu.org/article/rational-backlash-against-globalisation .

[80] Huang, Yanzhong, "U.S. Dependence on Pharmaceutical Products From China" (Зависимост на САЩ от фармацевтични продукти от Китай), Council on Foreign Relations, блог публикация, 14 август 2019 г., https://www.cfr.org/blog/us-dependence-pharmaceuticalproducts-china .

[81] Khanna, Parag, "Post-pandemic: welcome to the multi-speed world of regional disparities" ("След пандемията: добре дошли в многоскоростния свят на регионалните различия"), Global Geneva , 26 април 2020 г., https://www.global-geneva.com/post-pandemic-welcometo-the-multi-speed-world-of-regional-disparities .

[82] Глобален бизнес алианс, "Проучване на входящите инвестиции", май 2020 г., https://globalbusiness.org/dmfile/GlobalBusinessAlliance_InboundInvestmentSurveyFindings_ May2020.pdf .

[83] Полсън, Хенри, "Save globalisation to secure the future" ("Спасете глобализацията, за да осигурите бъдещето"), Financial Times , 17 април 2020 г., https://www.ft.com/content/da1f38dc-7fbc-11ea-b0fb-13524ae1056b .

[84] Организация на обединените нации, Департамент по икономически и социални въпроси (DESA), Комитет за политика за развитие, "Глобално управление и глобални

правила за развитие в ерата след 2015 г.", Policy Note, 2014 г., https://www.un.org/en/development/desa/policy/cdp/cdp_publications/2014cdppolicynote.p df .

[85] Subramanian, Arvind, "The Threat of Enfeebled Great Powers" ("Заплахата от онеправдани велики сили"), Project Syndicate, 6 май 2020 г., https://www.projectsyndicate.org/commentary/covid19-will-weaken-united-states-china-and-europe-by-arvindsubramanian-2020-05 .

[86] Фукуяма, Франсис, "Политически ред и политически разпад": От индустриалната революция до глобализацията на демокрацията , Farrar, Straus and Giroux, 2014 г.

[87] Шившанкар Менон, бивш индийски съветник по националната сигурност, цитиран в Crabtree, James, "How coronavirus exposed the collapse of global leadership", Nikkei Asian Review , 15 април 2020 г., https://asia.nikkei.com/Spotlight/Cover-Story/How-coronavirusexposed-the-collapse-of-global-leadership .

[88] Cabestan, Jean-Pierre, "China's Battle with Coronavirus (Битката на Китай с коронавируса): Възможни геополитически печалби и реални предизвикателства", Център за изследвания на Aljazeera, 19 април 2020 г., https://studies.aljazeera.net/en/reports/china%E2%80%99s-battle-coronavirus-possiblegeopolitical-gains-and-real-challenges .

[89] Anderlini, Jamil, "Why China is losing the coronavirus narrative" ("Защо Китай губи разказа за коронавируса"), Financial Times , 19 април 2020 г., https://www.ft.com/content/8d7842fa-8082-11ea-82f6-150830b3b99a .

[90] Kynge, James, Katrina Manson and James Politi, "US and China: edging towards a new type of cold war?" ("САЩ и Китай: приближаваме се към нов тип студена война?"), Financial Times , 8 май 2020 г., https://www.ft.com/content/fe59abf8-cbb8-4931-b224-56030586fb9a .

[91] Lee Hsien Loong, "The Endangered Asian Century" ("Застрашеният азиатски век"), Foreign Affairs , юли/август 2020 г., https://www.foreignaffairs.com/articles/asia/2020-06-04/leehsien-loong-endangered-asian-century .

[92] Fedrizzi, Alessandro and Massimiliano Proietti, "Quantum physics: our study suggests objective reality doesn't exist" ("Квантовата физика: нашето изследване показва, че обективната реалност не съществува"), The Conversation , 14 ноември 2019 г., https://theconversation.com/quantum-physics-our-study-suggests-objective-reality-doesntexist-126805 .

[93] Jiaming, Li, "Every move to stigmatize China evokes our historical memory" ("Всеки ход за заклеймяване на Китай предизвиква нашата историческа памет"), Global Times , 19 април 2020 г., https://www.globaltimes.cn/content/1186037.shtml .

[94] Bill of Rights Institute, "Founding Principles and Virtues" ("Основни принципи и добродетели"), б.д., https://billofrightsinstitute.org/founding-documents/founding-principles .

[95] Най-младши, Джоузеф С., "Не, коронавирусът няма да промени глобалния ред", Foreign Policy , 16 април 2020 г., https://foreignpolicy.com/2020/04/16/coronaviruspandemic-china-united-states-power-competition [96] Последната книга на Махбубани, "Победил ли е Китай? The Chinese Challenge to American Primacy , PublicAffairs, излезе през март 2020 г., в разгара на здравната криза.

[97] Mahbubani, Kishore, "How China could win over the post-coronavirus world and leave the U.S. behind" ("Как Китай може да спечели света след коронавируса и да остави САЩ зад себе си"), MarketWatch, 18 април 14, 2020 г., https://www.marketwatch.com/story/howchina-could-win-over-the-post-coronavirus-world-and-leave-the-us-behind-2020-04-14 .

[98] Sharma, Ruchir, "The Comeback Nation" ("Завръщащата се нация"), Foreign Affairs , май/юни 2020 г., https://www.foreignaffairs.com/articles/united-states/2020-0331/comeback-nation .

[99] Това е подзаглавието на вече цитираната статия на Кевин Ръд: "Настъпващата анархия след края на ПСВ: The Pandemic Bodes Ill for Both American and Chinese Power - and for Global Order", https://www.foreignaffairs.com/articles/united-states/2020-05-06/comingpost-covid-anarchy . Всички цитати в параграфа са от тази статия.

[100] Miyamoto, Takenori, "Interview: Таймиото, САЩ са в безпорядък, но Китай не е решението: Niall Ferguson", Nikkei Asian Review , 21 май 2020 г., https://asia.nikkei.com/Editor-s-Picks/Interview/US-is-a-mess-but-China-isn-t-the-solutionNiall-Ferguson .

[101] Signé, Landry, "A new approach is needed to defeat COVID-19 and fix fragile states" ("Необходим е нов подход, за да се победи COVID-19 и да се поправят нестабилните държави"), Brookings, 21 април 2020 г., https://www.brookings.edu/blog/futuredevelopment/2020/04/21/a-new-approach-is-needed-to-defeat-covid-19-and-fix-fragile-states .

[102] Както е съобщено в Месечен барометър , юни 2020 г.

[103] Miller, Adam, "Call unanswered: A review of responses to the UN appeal for a global ceasefire", Armed Conflict Location & Event Data Project (ACLED), 13 май 2020 г., https://acleddata.com/2020/05/13/call-unanswered-un-appeal .

[104] Quammen, David, "We Made the Coronavirus Epidemic" ("Ние създадохме коронавирусната епидемия"), The New York Times , 28 януари 2020 г., https://www.nytimes.com/2020/01/28/opinion/coronavirus-china.html .

[105] "Коронавирусът и дивата природа" (Coronavirus and Wildlife Letter): Stimulus Package", 24 март 2020 г., https://www.documentcloud.org/documents/6819003CoronavirusWildlifeLetterStimulusPackage.html .

[106] Световен икономически форум, "COVID-19 - Food/Nature/Climate" ("COVID-19 Храна/Природа/Климат"), вътрешен документ, май 2020 г.

[107] Cui, Yan и др. "Air pollution and case fatality of SARS in the People's Republic of China: an ecologic study", Environmental Health , том 2, № 15, 2003 г., https://ehjournal.biomedcentral.com/articles/10.1186/1476-069X-2-15 .

[108] Friedman, Lisa, "New Research Links Air Pollution to Higher Coronavirus Death Rates" ("Нови изследвания свързват замърсяването на въздуха с по-висока смъртност от коронавирус"), The New York Times , 7 април 2020 г., https://www.nytimes.com/2020/04/07/climate/air-pollution-coronavirus-covid.html . Научната статия, публикувана от изследователи от Харвардския университет, е на Wu, Xiao, et al." Exposure to air pollution and COVID-19 mortality in the United States: Chan School of Public Health, Харвард, 24 април 2020 г., актуализация, https://projects.iq.harvard.edu/covid-pm .

[109] Международна агенция по енергетика (МАЕ), Global Energy Review 2020 , април 2020 г., https://www.iea.org/reports/global-energy-review-2020 .

[110] Програма на ООН за околната среда (UNEP), Emissions Gap Report 2019 , 2019 г., https://www.unenvironment.org/interactive/emissions-gap-report/2019 .

[111] S&P Global и RobecoSAM, The Sustainability Yearbook 2020 (Годишник на устойчивото развитие) , 2020 г., https://www.robeco.com/docm/docu-robecosam-sustainability-yearbook2020.pdf .

[112] Международна агенция по енергетика (МАЕ), "How clean energy transitions can help kick-start economies" ("Как преходът към чиста енергия може да помогне за стартиране на икономиките"), 23 април 2020 г., https://www.iea.org/commentaries/how-clean-energytransitions-can-help-kick-start-economies .

[113] Hook, Leslie and Aleksandra Wisniewska, "How coronavirus stallled climate change momentum" ("Как коронавирусът спря темпото на климатичните промени"), Financial Times , 14 април 2020 г., https://www.ft.com/content/052923d2-78c2-11ea-af44daa3def9ae03 .

[114] Chenoweth, Erica, et al., "The global pandemic has spawned new forms of activism - and they're flourishing" ("Глобалната пандемия породи нови форми на активизъм - и те процъфтяват"), The Guardian , 20 април 2020 г., https://www.theguardian.com/commentisfree/2020/apr/20/the-global-pandemic-hasspawned-new-forms-of-activism-and-theyre-flourishing .

[115] KSTP, "BP takes $17.5B hit as pandemic accelerates emission cuts" ("BP поема удар от 17,5 млрд. долара, тъй като пандемията ускорява намаляването на емисиите"), 15 юни 2020 г., https://kstp.com/business/bp-takes-over-17-billion-dollar-hit-as-coronaviruspandemic-accelerates-emissions-cuts/5760005/ ; Hurst, Laura, "Supermajors find obstacles, and opportunities, as pandemic drags on" ("Суперголемите компании намират пречки и възможности, тъй като пандемията продължава"), World Oil, 16 юни 2020 г., https://www.worldoil.com/news/2020/6/16/supermajors-find-obstacles-and-opportunities-aspandemic-drags-on .

[116] Европейска комисия, "Европейска зелена сделка", https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/european-green-deal_en .

[117] Gray, Emily and Chris Jackson, "Two thirds of citizens around the world agree climate change is as serious a crisis as Coronavirus" ("Две трети от гражданите по света са съгласни, че изменението на климата е толкова сериозна криза, колкото и коронавирусът"), Ipsos, 22 април 2020 г., https://www.ipsos.com/en/two-thirds-citizens-around-world-agree-climatechange-serious-crisis-coronavirus .

[118] Световен икономически форум, COVID-19 Risks Outlook: A Preliminary Mapping and Its Implications , Insight Report, май 2020 г., http://www3.weforum.org/docs/WEF_COVID_19_Risks_Outlook_Special_Edition_Pages.pdf .

[119] Se-jeong, Kim, "Seoul City to implement 'Green New Deal' to mitigate pandemic fallout" ("Град Сеул ще приложи "зелен нов курс" за намаляване на последиците от пандемията"), The Korea Times , актуализация от 4 юни 2020 г., https://www.koreatimes.co.kr/www/nation/2020/06/281_290628.html .

[120] Systemiq и Световен икономически форум, "Building a Nature-Positive Future Recommendations for Policy-makers to Reset the Economy through the Power of Natural Capital" ("Изграждане на позитивно за природата бъдеще - препоръки за политиците за пренастройване на икономиката чрез силата на природния капитал"), юли 2020 г.

[121] Клаус Шваб, Четвъртата индустриална революция , Световен икономически форум, 2016 г., стр. 9.

[122] И двамата цитирани в Waters, Richard, "Lockdown has brought the digital future forward - but will we slip back?", Financial Times , 1 май 2020 г., https://www.ft.com/content/f1bf5ba5-1029-4252-9150-b4440478a2e7 .

[123] Фрей, Карл Бенедикт и Майкъл А. Осбърн, "Бъдещето на заетостта: How susceptible are jobs to computerisation?", Technological Forecasting and Social Change , том 114, януари 2017 г., стр. 254-280, https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0040162516302244 .

[124] Heric, Michael, et al., "Intelligent Automation: Getting Employees to Embrace the Bots" (Как да накараме служителите да приемат ботовете), Bain & Company, 8 април 2020 г., https://www.bain.com/insights/intelligent-automation-getting-employees-embrace-bots .

[125] Chotiner, Isaac, "The Coronavirus and the Future of Big Tech" ("Коронавирусът и бъдещето на големите технологии"), The New Yorker , 29 април 2020 г., https://www.newyorker.com/news/q-and-a/the-coronavirus-and-the-future-of-big-tech .

[126] Holmes, Oliver, et al., "Coronavirus mass surveillance could be here to stay, experts say" ("Масовото наблюдение на коронавируси може да остане тук, казват експертите"), The Guardian , 18 юни 2020 г., https://www.theguardian.com/world/2020/jun/18/coronavirusmass-surveillance-could-be-here-to-stay-tracking .

[127] Harari, Yuval Noah, "The world after coronavirus" ("Светът след коронавируса"), Financial Times , 20 март 2020 г., https://www.ft.com/content/19d90308-6858-11ea-a3c91fe6fedcca75 .

[128] Пак там: "За да се постигне успех, трябва да се вземат предвид и резултатите от изследванията, проведени в рамките на проекта "Еразъм+".

[129] Morozov, Evgeny, "The tech 'solutions' for coronavirus take the surveillance state to the next level" ("Технологичните "решения" за коронавируса извеждат държавата на наблюдение на следващото ниво"), The Guardian , 25 април 2020 г., https://www.theguardian.com/commentisfree/2020/apr/15/tech-coronavirus-surveilancestate-digital-disrupt .

[130] Thornhill, John, "How Covid-19 is accelerating the shift from transport to teleport" ("Как Covid-19 ускорява прехода от транспорт към телепорт"), Financial Times , 30 март 2020 г., https://www.ft.com/content/050ea832-7268-11ea-95fe-fcd274e920ca .

[131] Снайдер, Кевин и Шубхам Сингхал, "From thinking about the next normal to making it work: Какво да спрем, да започнем и да ускорим", McKinsey & Company, 15 май 2020 г., https://www.mckinsey.com/featured-insights/leadership/from-thinking-about-the-nextnormal-to-making-it-work-what-to-stop-start-and-accelerate# .

[132] Този анекдот се появява в статията на Кулиш, Никълъс и други, "САЩ се опитаха да построят нов флот от вентилатори. Мисията се провали", The New York Times , актуализация от 20 април 2020 г., https://www.nytimes.com/2020/03/29/business/coronavirus-us-ventilator-shortage.html .

[133] BlackRock, Sustainable investing: resilience amid uncertainty (Устойчиво инвестиране: устойчивост сред несигурност) , 2020 г., https://www.blackrock.com/corporate/literature/investor-education/sustainable-investingresilience.pdf .

[134] Tett, Gillian, "Business faces stern test on ESG amid calls to 'build back better'" ("Бизнесът е изправен пред строг тест по отношение на ESG на фона на призивите за "подобро обратно изграждане"), Financial Times , 18 май 2020 г., https://www.ft.com/content/e97803b6-8eb4-11ea-af59-5283fc4c0cb0 .

[135] Strine, Leo and Dorothy Lund, "How to restore strength and fairness to our economy" ("Как да възстановим силата и справедливостта на нашата икономика"), възпроизведено в "How Business Should Change After the Coronavirus Crisis" ("Как бизнесът трябва да се промени след кризата с коронавируса"), The New York Times , 10 април 2020 г., https://www.nytimes.com/2020/04/10/business/dealbook/coronavirus-corporategovernance.html .

[136] Schwab, Klaus, "Covid-19 is a lakmus test for stakeholder capitalism" ("Ковид-19 е лакмусов тест за капитализма на заинтересованите страни"), Financial Times , 25 март 2020 г., https://www.ft.com/content/234d8fd6-6e29-11ea-89df-41bea055720b .

[137] Merchant, Brian, "Google Says It Will Not Build Custom A.I. for Oil and Gas Extraction" (Google казва, че няма да изгражда собствен изкуствен интелект за добив на нефт и газ), OneZero, 19 май 2020 г., https://onezero.medium.com/google-says-it-will-not-build-custom-ai-for-oil-and-gas-extraction-72d1f71f42c8 .

[138] Baird-Remba, Rebecca, "How the Pandemic Is Driving Labor Activism Among Essential Workers" ("Как пандемията стимулира трудовия активизъм сред основните работници"), Commercial Observer, 11 май 2020 г., https://commercialobserver.com/2020/05/how-thepandemic-is-driving-labor-activism-among-essential-workers .

[139] Hamilton, Gabrielle, "My Restaurant Was My Life for 20 Years. Does the World Need It Anymore?", The New York Times Magazine , 26 April 2020 update, https://www.nytimes.com/2020/04/23/magazine/closing-prune-restaurant-covid.html .

[140] Taparia, Hans, "The Future of College Is Online, and It's Cheaper" ("Бъдещето на колежа е онлайн и е по-евтино"), The New York Times , 25 май 2020 г., https://www.nytimes.com/2020/05/25/opinion/online-college-coronavirus.html .

[141] Hess, Amanda, "Celebrity Culture Is Burning" ("Културата на знаменитостите гори"), The New York Times , 30 март 2020 г., https://www.nytimes.com/2020/03/30/arts/viruscelebrities.html .

[142] Бари, Джон, "Големият грип" (The Great Influenza): The Story of the Deadliest Pandemic in History (Историята на най-смъртоносната пандемия в историята) , Penguin Books, 2005 г.

[143] Kruglanski, Arie, "3 ways the coronavirus pandemic is changing who we are" ("3 начина, по които пандемията от коронавируси променя това, което сме"), The Conversation , 20 март 2020 г., https://theconversation.com/3-ways-the-coronavirus-pandemic-is-changing-whowe-are-133876 .

[144] Pamuk, Orhan, "What the Great Pandemic Novels Teach Us" ("На какво ни учат големите романи за пандемията"), The New York Times , 23 април 2020 г., https://www.nytimes.com/2020/04/23/opinion/sunday/coronavirus-orhan-pamuk.html .

[145] Case, Anne and Angus Deaton, Deaths of Despair and the Future of Capitalism , Princeton University Press, 2020 г., https://press.princeton.edu/books/hardcover/9780691190785/deaths-of-despair-and-thefuture-of-capitalism .

[146] Friedman, Thomas L., "Finding the 'Common Good' in a Pandemic" ("Намиране на "общото благо" в една пандемия"), The New York Times , 24 март 2020 г., https://www.nytimes.com/2020/03/24/opinion/covid-ethics-politics.html .

[147] Facebook, "Капсули на знанието: Локдаун или без локдаун", 26 април 2020 г., https://m.facebook.com/KnowledgeCapsules1/posts/2374859852804537 .

[148] Bazelon, Emily, "Restarting America Means People Will Die (Рестартиране на Америка означава, че хората ще умрат). So When Do We Do It?", The New York Times Magazine , 10 април 2020 г., https://www.nytimes.com/2020/04/10/magazine/coronavirus-economydebate.html .

[149] Twenge, Jean, "New study shows staggering effect of coronavirus pandemic on America's mental health" ("Ново проучване показва зашеметяващия ефект на пандемията от коронавирус върху психичното здраве на Америка"), The Conversation , 7 май 2020 г., https://theconversation.com/new-study-shows-staggering-effect-of-coronavirus-pandemic-onamericas-mental-health-137944 .

[150] Tucci, Veronica и Nidal Moukaddam, "We are the hollow men: The worldwide epidemic of mental illness, psychiatric and behavioral emergencies, and its impact on patients and providers", Journal of Emergencies, Trauma, and Shock , vol. 10, no 1, 2017, pp. 4-6, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5316796 .

[151] Изпълнителна агенция по здравеопазване и безопасност (HSE), "Work related stress depression or anxiety statistics in Great Britain, 2018", Годишна статистика, 31 октомври 2018 г., http://greeningconsultants.co.uk/wp-content/uploads/2019/03/HSE-Stats-2018.pdf .

[152] Bechtel, Robert B. and Amy Berning, "The Third-Quarter Phenomenon (Феноменът на третото тримесечие): Harrison, Y.A. Clearwater and C.P. McKay (eds), From Antarctica to Outer Space , Springer, 1991, https://link.springer.com/chapter/10.1007/978-1-4612-3012-0_24 .

[153] Brooks, Samantha K., et al., "The psychological impact of quarantine and how to reduce it: rapid review of the evidence" ("Психологическото въздействие на карантината и как да го намалим: бърз преглед на доказателствата"), The Lancet , том 395, № 10227, 14-20 март 2020 г., стр. 912-920, https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0140673620304608 .

[154] Campbell, Denis, "UK lockdown causing 'serious mental illness in first-time patients'" ("Закрилата на Обединеното кралство причинява "сериозни психични заболявания при пациенти, които се появяват за първи път"), The Guardian , 15 май 2020 г., https://amptheguardian-com.cdn.ampproject.org/c/s/amp.theguardian.com/society/2020/may/16/uklockdown-causing-serious-mental-illness-in-first-time-patients .

[155] Фонд на ООН за населението (UNFPA), "Impact of the COVID-19 Pandemic on Family Planning and Ending Gender-based Violence, Female Genital Mutilation and Child Marriage" (Въздействие на пандемията COVID-19 върху семейното планиране и прекратяването на насилието, основано на пола, гениталното осакатяване на жени и детските бракове), Междинна техническа бележка, 27 април 2020 г., https://www.unfpa.org/sites/default/files/resource-pdf/COVID19_impact_brief_for_UNFPA_24_April_2020_1.pdf .

[156] Layard, Richard, "A New Priority for Mental Health" ("Нов приоритет за психичното здраве"), документ EA035, Centre for Economic Performance ("Център за икономически резултати"), London School of Economics and Political Science ("Лондонско училище по икономика и политически науки"), май 2015 г., http://cep.lse.ac.uk/pubs/download/ea035.pdf .

[157] Falk, Dan, "Must We All Become More Creative because of the Pandemic?" (Трябва ли всички да станем по-креативни заради пандемията?), Scientific American , 29 март 2020 г., https://blogs.scientificamerican.com/observations/must-we-all-become-more-creativebecause-of-the-pandemic .

[158] Pollack-Pelzner, Daniel, "Shakespeare Wrote His Best Works During a Plague" ("Шекспир е написал най-добрите си произведения по време на чума"), The Atlantic , 14 март 2020 г., https://www.theatlantic.com/culture/archive/2020/03/broadway-shutdown-could-be-goodtheater-coronavirus/607993 .

[159] Freedland, Jonathan, "Adjust your clocks: lockdown is bending time completely out of shape", The Guardian , 24 април 2020 г., https://www.theguardian.com/commentisfree/2020/apr/24/lockdown-time-coronavirusprisoners .

[160] Whillans, Ashley, "Time for Happiness" ("Време за щастие"), Harvard Business Review , януари 2019 г., https://hbr.org/cover-story/2019/01/time-for-happiness .

[161] Helliwell, John F., Richard Layard, Jeffrey Sachs and Jan-Emmanuel De Neve (eds), World Happiness Report 2020 , Sustainable Development Solutions Network, 2020 г., https://happiness-report.s3.amazonaws.com/2020/WHR20.pdf .

[162] Това изследване е обобщено в Jones, Lucy, Losing Eden: Why Our Minds Need the Wild , Allen Lane, 2020 г.

[163] Im, Su Geun, et al. "Comparison of Effect of Two-Hour Exposure to Forest and Urban Environments on Cytokine, Anti-Oxidant, and Stress Levels in Young Adults", International Journal of Environmental Research and Public Health , vol. 13, no. 7, 2016, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4962166 .

[164] Nieman, David C. and Laurel M. Wentz, "The compelling link between physical activity and the body's defense system" ("Неустоимата връзка между физическата активност и защитната система на организма"), Journal of Sport and Health Science , том 8, № 3, 2019 г., стр. 201-217, https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S2095254618301005 .

[165] Клаус Шваб на 3 март 2020 г.; вж. също Световен икономически форум, "The Great Reset", 3 юни 2020 г., https://www.facebook.com/worldeconomicforum/videos/189569908956561 .

[166] McGowan, Kat, "Cooperation Is What Makes Us Human" ("Сътрудничеството е това, което ни прави хора"), Nautilus , 29 април 2013 г., http://nautil.us/issue/1/what-makes-youso-special/cooperation-is-what-makes-us-human .

[167] Cleary, Seán, "Rebuild after the crisis on three pillars (Възстановяване след кризата върху три стълба): Справедливост, сигурност и устойчивост", G20 Insights, Policy Brief, 29 май 2020 г., https://www.g20-insights.org/policy_briefs/rebuild-after-the-crisis-on-threepillars-equity-security-and-sustainability .

[168] Sen, Amartya, "A better society can emerge from the lockdowns" ("По-добро общество може да се появи от блокирането"), Financial Times , 15 април 2020 г., https://www.ft.com/content/5b41ffc2-7e5e-11ea-b0fb-13524ae1056b .

[169] Diamond, Jared, "Lessons from a pandemic" ("Уроци от една пандемия"), Financial Times , 27 май 2020 г., https://www.ft.com/content/71ed9f88-9f5b-11ea-b65d-489c67b0d85d .

[170] Harvey, Fiona, "Britons want quality of life indicators to take priority over economy" ("Британците искат показателите за качеството на живот да имат приоритет пред икономиката"), The Guardian , 10 май 2020 г., https://www.theguardian.com/society/2020/may/10/britons-want-quality-of-life-indicatorspriority-over-economy-coronavirus .

[171] Gray, Emily and Chris Jackson, "Two thirds of citizens around the world agree climate change is as serious a crisis as Coronavirus" ("Две трети от гражданите по света са съгласни, че изменението на климата е толкова сериозна криза, колкото и коронавирусът"), Ipsos, 22 април 2020 г., https://www.ipsos.com/en/two-thirds-citizens-around-world-agree-climatechange-serious-crisis-coronavirus .

[172] Световен икономически форум, COVID-19 Risks Outlook: A Preliminary Mapping and Its Implications , Insight Report, май 2020 г., http://www3.weforum.org/docs/WEF_COVID_19_Risks_Outlook_Special_Edition_Pages.pdf .