II. МИНЕРАЛОГИЯ
II.1. ОБЩА ЧАСТ Исторически бележки Минералогията е наука, която изучава състава, химичните и физичните свойства на минералите, техния произход и практическо приложение. Понятието “ минера“ е старинна дума и означава руда. Това идва да покаже, че появата на минералогията е свързана с минното дело. Сравнително най - точната дефиниция на “ минерал“ е следната: Минералът е химично и физично индивидуализиран твърт продукт на природните физикохимични реакции, който най-често е с определена кристална структура. Минералите изграждат почти изцяло земната кора. Те участвуват в състава на скалите и образуват минерални находища. Минералогията тясно взаимодейства с
геологията, кристалографията, геохимията,
петрографията. За изучаване на минералите тя си служи със свои методи и използва методите на химията, физиката, математиката и други науки. Методите и постиженията на минералогията се използват в минното дело, изучаването на полезните изкопаеми и при тяхната технологична преработка . Минералогията дава възможност да се получат основни знания, без които не могат да се овладяват други геоложки науки, да се използва специална геоложка литература и да се развиват
научни и производствени дейности в близки области като геофизиката,
сондирането на земните недра, екологията
и опазването на околната среда, инженерната
геология, стопанското управление, гемологията и др. Минераложките методи се използват от други науки и клонове на промишлеността,
като минералния синтез, металургията,
металокерамиката и т. н. Минералогията дава познанието за минералното вещество, за строежа на Земята и за процесите на минералообразуване, а това са познания необходими на всеки съвременен човек. Това е една от най-древните и в същото време най-динамично развиващите се науки. Повече от 30 минерала са използвани от хората още в края на неолита като оръдия на труда, за украса, в бита и за бои. В древните писмени източници от пр.н.е. се срещат описания между 32 и 70 минерала . От антични времена до днес минералът е обект на описания , изследвания и легенди. Между древните книги за минералите (наречени лапидарии) можем да споменем тези на Теофраст (древна Гърция), Плиний Стари (древен Рим), доминиканския монах Албертус Магнус (1193 - 1280),на средноазиатските учени Ибн - Син (познат с името Авицена - 980г. ), на ал - Бируни (973 -1050) и други. 62