Бутан
77
Спах неспокойно, сънувах разни тревожни неща, което се дължи, предполагам, на надморската височина. Сутринта ме събуждат крясъци и викове в далечината. Въстание? Преврат? – Не, това вероятно е някакво състезание по стрелба с лък – казва Сангей, докато ям рохките си яйца и препечения хляб за закуска. Стрелбата с лък е национален спорт в Бутан и се практикува много енергично и шумно. Бутанците са тихи само когато се молят; във всичко останало са буйни. Имам известно време за убиване, преди Таши да ме вземе, така че решавам да направя нещо, което доскоро е било невъзможно, дори немислимо в Бутан. Гледам телевизия. Бутан е последната страна в света, в която се появява телевизията, през 1999 г. Тя много бързо се превърнала в незаменима и противоречива част от живота на хората. Поради някакви не съвсем ясни причини бутанските тийнейджъри луднали по кеча. Правителството мигновено забранило каналите, които го излъчвали. Това свършило работа, но само за известно време. После други канали почнали да излъчват мачовете с кеч. След столетия изолация Бутан изведнъж осъмнал завладян от нашествието на Хълк Хоган и подобните му. Сангей Нгедуп, бивш министър-председател, изразил загриженост, споделяна от много бутанци: – До неотдавна ние не можехме да си помислим дори да убиваме насекоми, а сега от нас, бутанците, се иска да гледаме как едни хора пръскат главите на другите с пушки – казал той в интервю пред британския вестник „Гардиън“. Новините по бутанската телевизия BBS (Bhutan Broadcast ing Service) се излъчват по един много хитър начин. Водещият, облечен в гхо, чете новините с онази смесица от авторитетност и дружелюбност, която американските журналисти така добре са усвоили. Зад него като фон има снимка на Дзонг, което е бутанският еквивалент на Белия дом. Отдолу едва различавам някакви ситни завъртулки. Чакайте, чакайте. Завъртулките се движат. Какво става? Премествам стола си по-близо до екрана. Велики небеса, това е движещ се текст! Само седем години телевизия и вече са въвели движещия се текст. Ето как Бутан се хвърля с главата напред в двадесет и първи век. Вече