Т Е РА П И Я кционален клас III или IV по NYHA (класификация на New York Heart Association). Отговорният за това механизъм не е много добре установен, но се смята, че причината се дължи на задръжката на течности и увеличаването на плазмения обем в следствие на приема на TZD. Мета-анализ (Lago и сътр.) на седем двойно-слепи проучвания, в които са участвали пациенти с преддиабет и диабет тип 2, показа 1.71 пъти по-висока честота на конгестивна СН при лекуваните с TZD (2.18 пъти при получавалите rosiglitazone и 1.32 пъти при тези на prioglitazone, като разликата не е статистически достоверна) в сравнение с останалите участници (214 случаи при терапия с TZD и 146 случаи при контролите) (2). Независимо от това, сърдечносъдовата смъртност не е била по-висока при лекуваните с rosiglitazone или с pioglitazone (относителен риск 0.93). Двата глитазона трябва да се предписват внимателно при пациенти с риск или с данни за застойна сърдечна недостатъчност – в лекарствените им инструкции бе добавено заградено в черна рамка предупреждение в това отношение. Те водят до задръжка на течности и увеличават около два пъти риска за застойна СН. Данни от публикувано наскоро проучване показаха, че rosiglitazone няма нежелан ефект върху систолната или диастолната левокамерна функция при пациенти с диабет тип 2 и СН ФК I-II по NYHA, независимо от наддаването на тегло и появата на отоци (3). Това повдигна и следващия въпрос дали задръжката на течности, свързана с TZD, е прогностично доброкачествена
или вредна, както и дали тези случаи трябва да бъдат класифицирани като задръжка на течности/отоци или като изострена застойна СН? Rosiglitazone, но вероятно не и pioglitazone, може би е свързан с повишен риск за миокарден инфаркт, въпреки че данните в тази област не са окончателни и достатъчно убедителни, се подчертава в ревизираните обединени указания на Американската диабетна асоциация (ADA) и на Европейската асоциация за изследване на диабета (EASD). В алгоритъма на двете организации за лечение на хипергликемията при диабет тип 2, двата тиазолидиндиона остават като една от трите възможности за втора линия терапия - предимството на този клас е, че причинява по-малко хипогликемии от останалите две алтернативи на втори избор (СУП или базален инсулин). Само директно сравнение на двата тиазолидиндиона в проспективно рандомизирано клинично проучване може да отговори дали между тях има важни клинични различия. Д-р Камелия ПАВЛОВА За допълнителна информация (http://mbd.protos.bg): Нови дебати за тиазолидиндионите. MD 2008, бр. 1/февруари: 13 Ревизия на алгоритъма за лечение на хипергликемията при диабет тип 2. Доктор Д 2007, бр.4/зима: 6-8 Rosiglitazone свързан с повишен риск за миокардна исхемия. Доктор Д 2007, бр.4/зима: 32-34 Сърдечносъдовият риск на rosiglitazone e сравним с този на стандартните перорални антидиабетни средства. Доктор Д 2007, бр.2/лято: 6-8 Тиазолидиндионите могат да влошават сърдечната недостатъчност. MD 2007, бр. 6/септември Междинен анализ на RECORD не потвърди опасенията за сърдечносъдовия профил на безопасност на rosiglitazone. MD 2007, бр. 4/юни Използвани източници: 1. Kaul S., Diamond G. Have the risks of rosiglitazone been exaggerated? Future Cardiol. 2008;4:9-13 www.futuremedicine.com/doi/abs/10.2217/14796678.4.1.9 2. Lago R., Singh P., Nesto R. et al. Congestive heart failure and cardiovascular death in patients with prediabetes and type 2 diabetes given thiazolidinediones: a meta-analysis of randomised clinical trials. The Lancet 2007; 370:1129-1136 www.thelancet.com 3. Dargle H., Hildebrandt P., Riegger G. et al. A randomized, placebo-controlled trial assessing the effects or rosiglitazone on echocardiographic function and cardiac status in type 2 diabetic patients with New York Heart Association functional class I or II heart failure. J Am Coll Cardiol 2007, 49: 1696-1704 www.sciencedirect.com/science/journal/07351097
ÍÎÂÈ ÄÀÍÍÈ Â ÏÎÄÊÐÅÏÀ ÍÀ ÏÐÈËÎÆÅÍÈÅÒÎ ÍÀ ÑÒÀÒÈÍÈ ÏÐÈ ÄÈÀÁÅÒ
декс на телесна маса (наличие на затлъстяване или не); артериална хипертония (налагаща медикаментозна терапия); ниво на систолно и диастолно артериално налягане; пушачески статус и скорост на гломерулната филтрация (наличие на начално бъбречно увреждане или не). Изключение от това правило правят само бременните, тъй като при тях приложението на статини е противопоказано, Проведен нов мета-анализ на данните от 14 проучвания, както и случаите с нисък краткосрочен риск за съдово забообхванали над 18 000 души с диабет, показва, че статините ляване (деца с диабет тип 1). намаляват значимо смъртността от сърдечносъдови причини За период от средно пет години статините могат да при тази популация, без да водят до повишаване на риска за предпазват 42 на 1000 лекувани с тях пациенти с диасмърт от несърдечносъдови причини. Резултатите бяха пуббет от възникването на клинично значими оклузивни ликувани през януари в списание Lancet (1). съдови събития. Благоприятните ефекти на статините при пациентите с За всяко пропорционално понижаване на LDL-ходиабет не само, че са сходни с тези при останалите хора, но лестерола с 1 mmol/l честотата на тези събития намасъщо така са налице независимо от това дали диабетицилява с около една пета при всички подгрупи участте имат изявено съдово заболяване (коронарна, мозъчносъници с диабет. дова или периферна съдова болест) или са с артериална хипертония. В мета-анализа на CTT са включени данните от 18 686 болНа практика, този мета-анализ подкрепя приложението на ни с диабет (1466 с тип 1 и 17 220 с тип 2), при които за средстатини при всички пациенти с диабет тип 1 и тип 2, незави- но 4.3 години проследяване са възникнали общо 3247 клисимо от техните демографски показатели (възраст и пол); ин- нично заничими съдови инциденти. Крайните резултати са Терапията със статини е от полза при всички пациенти с диабет, които са с „достатъчно висок риск” за оклузивни съдови инциденти, независимо от наличието на съдова болест или от липидния профил, смятат изследователите от Cholesterol Treatment Trialist’s (CTT) Collaboration.
14
Пролет, 2008