Issuu on Google+

SOFIA CONTEMPORARY 2012


Съдържание 04 За фестивала 06 СЕГАШНО ПРОДЪЛЖИТЕЛНО 30 Град 32 Destructive Creation 34 Иван Мудов 38 Кирил Прашков 40 Калин Серапионов 42 Райчо Станев и Нагледна 44 Красимир Терзиев 46 Риркрит Тираваниджа 50 Лиз Харлев 52 Вероника Цекова 54 Деца, слушаме ви

58 В ДВИЖЕНИЕ 60 Лъчезар Бояджиев 62 Викенти Комитски 64 Кирил Кузманов 66 Пистамашина 68 Трансформатори 69 Димитър Солаков 70 ВИДЕО 72 АЕС+Ф 76 Невин Аладаг 78 Бигерт & Бергстрьом 80 Саймън Гъш 82 Artur Żmijewski 86 Анета Мона Киша и Луция Ткачова 88 Сигалит Ландау 90 Кристина Лукас 96 Недко Солаков 100 Шао Фей

102 Форум на колекционерите 118 Деца 119 Деца, слушаме ... 120 Деца, вдигайте шум! 122 паралелно 124 Как да си направим зин 126 Иржи Тин 128 Българската Нова Вълна 130 Трансформатори 132 Рестартирай cладкарница Прага 134 Твоето изкуство на съвременната карта 136 автори

SOFIA CONTEMPORARY 2012

CONTENT 04 ON THE FESTIVAL 06 PRESENT UNLIMITED 30 City 32 Destructive Creation 34 Ivan Moudov 38 Kiril Prashkov 40 Kalin Serapionov 42 Raycho Stanev & Nagledna 44 Krassimir Terziev 46 Rirkrit Tiravanija 50 Lise Harlev 52 Veronika Tzekova 54 Kids, we are listening…

3

8 ОN THE MOVE 5 60 Luchezar Boyadjiev 62 Vikenti Komitski 64 Kiril Kuzmanov 66 Pistamachina 68 Transformatori 69 Dimitar Solakov 70 72 76 78 80 82 86 88 90 96 100

VIDEO AES+F Nevin Aladag Bigert & Bergström Simon Gush Artur Żmijewski Anetta Mona Chişa & Lucia Tkáčová Sigalit Landau Cristina Lucas Nedko Solakov Cao Fei

102 Collectors’ Forum 118 kids 119 Kids, we are listening… 120 Kids, get loud! 122 parallel 124 How to Make Your Own Zin 126 Jiri Thyn 128 The Bulgarian Nouvelle Vague 130 Transformatori 132 Restart Prague Coffee shop 134 Your Art on the Contemporary Card 136 authors


За фестивала

S ofia C ontemporary

ON THE FESTIVAL


През 2012г. културният календар в София бе обогатен от два нови фестивала, проведени в рамките на проект „Фестивал за изкуство в публичното пространство: Sofia Contemporary и Фестивал за изкуство на открито в Западен парк”. Основната цел на проекта е да акцентира върху ролята на културата като основен фактор в процеса на обновление и развитие на централни и периферни райони на София чрез иновативни културни събития, които да променят облика на столицата, да спомогнат за облагородяването на градската среда, да допринесат за устойчивото социално развитие на града.

Първото издание на фестивала за съвременно изкуство Sofia Contemporary провокира и изненада публиката със смели и нестандартни решения в градска среда в различни части на София. Художниците поставиха важни въпроси за обществените пространства в София и тяхното значение за превръщането на града в по-добро място за живеене. Гражданите на София имаха възможност да участват активно във фестивалната програма. Проектът е финансиран от Оперативна програма „“Регионално развитие”2007-2013, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и е в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата.

Светлана Ломева Ръководител на проекта, Директор Асоциация за развитие на София

2012

In 2012 the Sofia cultural agenda was enriched with two new festivals. They took place within the project Festivals of Art in Public Space: Sofia Contemporary and Festival for Art in the Open Air “Western Park”. The prime goal of the project is to focus on the role of culture as the main factor in the process of renovation and development of the central as well as the peripheral districts of Sofia through innovative cultural events; events that are able to change the image of the capital of Bulgaria, to contribute to the improvement of its urban environment, and to encourage the sustainable social development of the city.

5

The first edition of the festival for contemporary art Sofia Contemporary provoked and surprised the audience with its new and unconventional propositions for art in the urban environment of various parts of the city. The artists asked important questions concerning the public spaces of Sofia and their role in transforming the city into a better place to live in. The citizens of Sofia had a chance to actively partake in the festival programs. This project is financed by the Operative Program ‘Regional Development 2007 – 2013/co-financed by the European Union through the European Fund for Regional Development. It is in support of the application of Sofia as a European Capital of Culture.

Svetlana Lomeva Project Leader, Director of Association for the Development of Sofia


СЕГАШНО ПРОДЪЛЖИТЕЛНО

S ofia C ontemporary

PRESENT UNLIMITED

6


Проектът за Sofia Contemporary започна с поканата да се продължи веригата фестивали, които Фондацията на сп. Едно организира – седмиците, посветени на различни креативни дейности, провеждащи се вече няколко години. Взаимоотношенията, които се изграждат с българския зрител или зрители – заради различните типове публика, към които фестивалите са насочени, следват усилието да се промени мнението какво представлява творческата дейност днес. Всяка от брънките на веригата обхваща една или друга недостатъчност на познанията в българското публично пространство, например концептуалния танц, изместил и балета, и фолклорните изпълнения; или архитектурата – свързана и с екологичните въпроси, и със специфичното разделяне между частно и обществено, чрез което глобално формулираме и преформулираме себе си; и, разбира се, съвременния дизайн – предметите, които ни се струват толкова привични, а всъщност, бележещи първата ни

крачка в софистицирания свят на художественото творчество. Очевидно след тези три – Sofia Dance Week, Sofia Architectural Week, Sofia Design Week, на сцената излиза необходимостта кръгът да се затвори с един от най-сложните и по своему отделен от останалите формати – този на съвременното изкуство. Казвам „найсложен“, защото и архитектурата, и дизайнът имат пълното право да разчитат на потребителя – още през 1990-те практиката в американски институции сочи, че в общества, където се развива не само креативната класа, а и потребителската взискателност, именно посветените на тях форуми привличат най-много публика. Естествено, на такива фестивали не става дума за реално придобиване на продукт, а за създаване на възможности за ориентация какво да се очаква – как могат да изглеждат градовете, какви могат да се случат с прилагане на нови технологии обществените сгради или частните жилища, как погледът да се тренира върху нов дизайн, условие

Яра Бубнова, kуратор на проекта

2012

The project for Sofia Contemporary came around with the invitation to build up on the chain of festivals that Edno Magazine has already been organizing in the last few years – the week-long events that engage with various creative fields. These events are meant to change the attitudes toward the meaning of creative work today. The events are targeting different audiences and that is why they use various ways of interacting with the viewer. Each segment from the chain of events is covering one or another deficit in the knowledge base of Bulgarian public space. For instance – conceptual dance which has misplaced both ballet and folkloric dance; or architecture which has linked up with ecological issues as well as with the specific separation between private and public which is the area where we are now defining and redefining who we are; and most of all contemporary design – the material world of objects that seem to be so trivial but are actually the setting for our first entry to the sophisticated world of artistic creation and visual arts. Thus it is logical that after the first three events – the Sofia Dance Week, the Sofia Architectural Week, and the Sofia Design Week, we had 7

to face up to the necessity to complete the cycle with one of the most complex and distinct fields of creation – that of contemporary art. We say “most complex” because both architecture and design are fully entitled to count on the consumer – as early as the 1990ies the practice of USA institutions demonstrated that in those societies where the creative class is evolving along the development of consumer attitudes it is the forums dedicated to architecture and design indeed that attract the highest attendance. Naturally such festivals are not meant to actually offer goods for purchase; they create the opportunity to get oriented within the upcoming trends – what cities might look like, what kind of public buildings and living quarters might come about with the introduction of new technologies; how the gaze of the consumer is trained on the forms of the new design which is a precondition for its introduction. In this sense the festivals for contemporary art are less common and more difficult to organize not least because we are dealing with individual creation, choices and solutions of single artists or groups who exist mainly outside of the sphere of consumption. There is a basic

Iara boubnova curator


за влизането му в употреба. В този смисъл фестивалите на съвременно изкуство са много по-малко разпространени и по-сложни за композиране, след като става дума за индивидуално творчество, решения на отделни художници или групи, които не принадлежат директно на потребителската сфера. Резултат от това принципно различие – стремежа към индивидуалност, е излизането извън традиционната рамка от представи какво представлява изкуството днес. В процеса на обмисляне стигнахме до консенсус с организиаторите, че фестивалността за нас е във възможността за комуникация със зрителя, различна от предлаганото от изложби в разпознаваеми пространства. Именно комуникацията с произведението раздели представите ни за фестивал на визуални изкуства и, ако може така да се каже, „просто изложба“. Фестивалът би трябвало да е много по-поливалентен, отколкото изложбата, която хората отиват да видят съзнателно.

Каквото и да е отношението им към изкуството, отивайки, те знаят за условността на отношенията между тях и експонатите. Фестивалът би могъл да е доста по-агресивен и рисков – не по-малко и за себе си, разбира се. Поначало си задавахме въпроси за взаимоотношението на съвременното изкуство с градската среда, с улицата, с публични, несвикнали с него пространства. Точно там комуникацията между произведение и зрител може да тръгне по нови за нас пътища. Още повече, че финансирането на фестивала идва от Столична община, което създава една особена, „градска“ рамка – за първи път мащабен международен художествен проект, посветен изцяло на съвременното изкуство и насочен към София, се подготви с национални средства. Наблягах на това пред чуждестранните участници, наясно с разликата имат ли организаторите местна подкрепа или са принудени да намират странични средства, да търсят помощ отвън за осъществяване на идеята си. Така предоставеното

� Дворът на Фабрика 126 преди откриването — � The yard of Fabrica 126 before the opening

С Е ГА Ш Н О ПР О Д ЪЛЖИТЕЛН О

8


на фестивала градско финансиране изигра ролята си за излизането на художниците на улиците на същия този град и за осбождаването на публиката от условностите, налагани от официализираната изложба. Тези условности, винаги предизвикващи определени очаквания спрямо онова, което ще бъде показано, и организаторите, и аз много искахме да избегнем. Така че фестивалът се планираше като активно появяване в публичното пространство – не само и единствено на улицата, а навсякъде, където човек се среща с възможността на друг или група други да имат и да изкажат мнение. Това е формула, която приехме още преди 10 години в проекта на Института за съвременно изкуство „Визуален семинар“. Тя е рискова и за зрителя, защото времето за подготовка на реакцията е сведено до минимум, и за художника – защото, извеждайки изкуство извън комфортната зона на присъщото му пространство, започва пригаждането на език, умения, способности към случайната среща, понякога и към

негостоприемен контекст. Макар да не съм автор на названието Sofia Contemporary, критикувано от някои заради английския език, се присъединих към налагането му. Струва ми се, че използването на термина contemporary идва от обърканата ситуация в нашето общество с понятията модерно и съвременно. Доказателствата при използването ту на едното, ту на другото идват отново отвън – има достатъчно музеи, които показват изкуство, правено в наши дни от действащи художници, най-образцовият сред тях нюйоркският МоМА, които продължават да се наричат музеи на модерното. Немалко специалисти се сблъскват с тази невъзможност да се дефинира модерното и да се раздели от съвременното. Прибягвайки до културологична терминология твърдим, че модерността е свършила в един момент и оттам нататък се случва съвременното изкуство, при което отново възниква проблемът за определение през езика – съвременно на какво, как се преплита то с модерPRESENT UNLIMITED

difference between working in the field of design or architecture and contemporary visual art now; it has to do with the drive towards individual artistic statements in visual arts, statements that tend to go beyond the conventional framework of notions for what art is today. In the course of preparation together with the organizers we reached consensus on the substance of a visual arts festival – we concentrated on the possibility to communicate with the viewer directly in a way different from the art exhibitions in familiar spaces. It is exactly the festive way of communicating with the art works that distinguished for us the notion of a festival as opposed to just a show, so to say. A festival should be more open and multi-channel than an art exhibition that people go to see intentionally. Whatever their attitude to art people going to an art space know about the conventions that stand between them and the art works. A festival can take a lot more chances and be more aggressive; last but not least – towards itself as well. We started by asking questions about the interaction between contemporary art and the urban environment – the street, 9

those public spaces that are not yet accustomed to it. We though it is there where the communication between the artworks and the viewer might take on ways that are new for us. Even more so because the financing of the festival comes from the Sofia Municipal Council and that introduces a specific urban framework for the event. It is also the first time that a large-scale international art project, entirely dedicated to contemporary visual art, is funded by local sources. We would constantly make this point with the international participants who are aware of the difference between local support and the necessity for the organizers to look for outside sources in order to make sure their ideas are realized. The city funding thus played a significant role pushing artists to go out into the streets of the same city. It also helped free the audience from the conventions of more official art events. These conventions are always triggering certain expectations; both organizers and curator we wanted to avoid falling into that trap. The festival was planned as an active manifestation in public space – not only on the street but everywhere where a person may encounter another person or a group


ното. Включва- нето на contemporary в названието спести сблъскването с модерното, което в разбирането на много хора е традиционното, музейното, очевидно идеализирано минало на съвременното изкуство. И макар да съм привърженичка на използване на езика до неговия максимум без внасяне на чуждици, в днешните обстоятелства често един език – не само нашият, се оказва недостатъчен за определяне на типовете феномени, пораждащи се всеки ден откъм други територии и традиции. Отново – способността на фестивала да е поливалентен, закачлив, да се обръща към най-различни хора и най-вече към неподготвения зрител, не толкова към ценителя или дори любителя на изкуство, е най-същественото. И идеята названието да бъде Sofia Contemporary – на един разбираем международен език, разкрива доста информация за намеренията на организатори и участници. От названието на фестивала дойде и моето желание да озаглавя своята част от проекта също

чрез разбиране за съвремеността. Сегашно продължително и неговата безкрайност в определен смисъл e моята интерпретация на разбирането за съвременното. Поразително е доколко променливо може да се окаже усещането за него дори в продължение на живота на едно поколение! Във фестивала участваха художници от различни поколения, като изборът ми зависеше най-вече от способността им да говорят със съвременната им случайна, неподбрана публика. Тази игра със сегашното и неговата продължителност ми даде възможност да метафоризирам сложността на комуникацията на българското общество със съвременното изобщо и съвременното изкуство в частност. Сякаш недостигът на усещане спрямо тях се базира на липсата на подобно глаголно време. С тази посока на фестивала възникна необходимостта да се определи какво, всъщност, в отношението ни към съвременността е по-различно, отколкото към нещо друго. Струва ми се, че продължилото отброяване на „преди“ и „след“ от С Е ГА Ш Н О ПР О Д ЪЛЖИТЕЛН О

of people who have an opinion and want to voice it out. This is a formula for interaction that we at the ICA – Sofia (Institute of Contemporary Art – Sofia) adopted more than 10 years ago within the long-term project for interaction with the urban environment of Sofia titled Visual Seminar. It is a formula full of risks for both the initiator and the viewer because, as it was now, time for reacting is shortened to the minimum as well as for the artist because by taking art outside the comfort zone of its habitual space it has to adapt its language, skill, abilities to the chancy encounter on the streets and sometimes to a hostile context and reactions. Although I did not invent the title Sofia Contemporary which was occasionally criticized for its English language, I did join in the effort to establish it. I think the use of the term contemporary is justified by the confused local situation as to the notions of modern and contemporary. Usually the arguments used when justifying either one or the other are coming once again from the outside of this cultural context. There are many museums worldwide showing art

made now by artists who are as active as ever that are named museum of modern art, the most exemplary of all being the New York MoMA (Museum of Modern Art.) A lot of experts are still working through the difficulties to define the modern and to separate it from the contemporary. Using terminology from the field of cultural studies we will maintain that modernity has ended at some point in time and from there on what happens is contemporary art. Then again this is where once again we are faced with the problem of linguistic definitions – contemporary to what and how is that linked up to the modern? By introducing the word contemporary in the event’s title we avoided the confusion with the modern which in the understanding of many is the traditional, the museum-nested and obviously idealized past of contemporary art. I am partial to the maximum use of the language without foreign colloquialisms. However, in today’s world very often a language, and not only Bulgarian, turns out to be insufficient when defining phenomena that come to life daily in other territories and in the context of other traditions. Once 10


времето на тоталитарното общество, дори и от времето на прехода в България, което, макар да се казва, че още тече, вече е минало, говори за онова как виждаме себе си. Мисля, че съвремието ни в рамките на една много по-широка общност, изисква от нас повече отговорности в различен мащаб. Днес сме неизмеримо понаясно с множество случващи се по света събития, с които преди изобщо не сме се съотнасяли. Някои от нас вече достатъчно често формулират статуса си с други места, с друга география, показвайки асоциативната си връзка с техните проблеми. Когато говоря за представата за разширилата се отговорност, имам предвид и избора, който ни се налага да правим всеки ден – и политически, и потребителски, и естетически, каращ човек да е постоянно концентриран в предпочитанието на едно пред друго. Когато се сблъскваме със социалното неравенство, с чувството за свобода и несвобода, с предефинирането на общественото пространство именно като място за свободно

изказване на мнение, усещането за размер пред избора ни става много важно. То ни прави по-чувствителни извън очертаните тесни местни граници, внимателни към съвремието в неговата цялост. Публичното пространство, в което фестивалът искаше да навлезе, не се ограничаваше единствено с улицата, с крачката извън входната врата. Представата ни за него, както казах и по-горе, покрива всяко място, където е възможно свободното изказване на мнение. В тази зона включваме и уличните обстоятелства, и пространството на печатните и електронни медии – всичко, което се явява гарант на свободата на изказване. Травмата, нанесена от приватизацията на публичното, в много случаи измести тази от времето на тоталитаризма. Някога тя идваше от дефицита на личното, частното, днес – от чувството за несвобода в приватизираните територии. Добронамереният наблюдател на процесите в България си дава ясна сметка, че именно в отношенията си PRESENT UNLIMITED

again here we should stress the most important aspect – the potential of a festival to be a multi-channel event, to tease and to address a great variety of people – above all the unprepared viewer rather than the connoisseur or the lover of art. The idea to title the event Sofia Contemporary using a common international language was meant to reveal a lot about the intentions of both organizers and participants. Thus the general title triggered my wish to title my curatorial project within the larger frame via the notion of contemporaneity. Present Unlimited with the implied infinity is in the core of my understanding for what contemporaneity means. It is amazing to see how varied the notion of contemporaneity might be even within the life span of a single generation. Artists from different generations took part in the festival. My choice depended mostly on their ability to talk to the actual chancy and unprepared audience. The interplay between the current and its continuity in time gave me the chance to think/talk metaphorically about the complicated communication of Bulgarian society with 11

the sense of contemporaneity in general, as well as contemporary art specifically. It seems that the shortage of sensitivity for the contemporary is based on the lack of this fictitious tense. With this choice of direction the festival had to define what is it actually that is so different in our attitudes to the contemporary as such in difference to attitudes to other things? I think that the reason is the complex attitude to the past – it seems to be divided into “before” and “after” totalitarianism, or even the time of the so called transition/transformation. This last period is supposedly still going on but at the same time it is considered in past tense. That is indicative about how do we see ourselves. I would say that if we try end see contemporaneity within the context of a larger community we will be pressed to acknowledge a different scale of thinking. Today we are much better aware of things happening around the world than ever before and we have to produce attitudes. Some of us are often formulating a status related to other places and geography thus demonstrating associative links to those problems over there. When I am talking

Kадри от клипа на фестивала Slides from the festival video


със свободата се формират най-интересните феномени, че тя се явява главно условие за съществуването на съвременното изкуство – казва го и личният ни опит, и онова, което идва до нас през непрестанно разширяващото се информационно поле. Именно в тази логика заедно с „Постстудио“ и дизайнерите му Велина, Магдалина и Андреан разработихме системата за визуална комуникация на фестивала, в която часовете на обявените събития никога не са „кръгли“, както това се прави обикновено. Решихме, че щом залагаме на разбирането за съвремемнното като случващо се именно сега, в конкретния момент, няма защо да робуваме на старата традиция нашите прояви да стартират в обикновените 18:00 или 14:30. Решихме, че трябва да тръгват в непривичните 19:46 или 12:33. Тези необичайни цифри върху плакати и билбордове, върху поканите и в информационните издания, хващаха окото и подчертаваха мига на случващото се събитие. Еволюцията на проекта доведе до убеждението, че първото издание на

фестивала трябва да се асоциира със средства, които притежават аромата на случващото се днес и сега. Сметнахме, че една чисто видео изложба, заедно с намесите на улицата, най-добре ще характеризира представата за съвременното. Искахме типологически да се получи един концентриран видео изказ на автори от различни географии, с послания, вглеждащи се в проблемите на глобалното. Някои от тези проблеми са ни вече близки, но други сме започнали да осмисляме едва наскоро. Още един момент за този изложбен модул бе мястото, което да заеме експозицията – нетипично, непривикнало към представяне на работата на художници. Може да се каже, че подобен стремеж е характерен за различни фестивали. От една страна така се въвеждат в обръщение нови елементи на градската среда, от друга – борави се с непредсказуеми обстоятелства на появата на изкуството пред неговия зрител. Теза, която доста често се появява, е асоциирането на съвременното изС Е ГА Ш Н О ПР О Д ЪЛЖИТЕЛН О

about the notion of widened responsibility I have in mind also the choices we have to make every day – political, consumer, aesthetic. These choices require that we are constantly alert about preferences of one over another option. When we encounter social inequality, or the notion of freedom and lack of it, or the redefinition of the public space as a space of free ex- pression the sense of scale of the choices we have to make becomes extremely impor-tant. That sense of scale and the choice we make are making us more sensitive about the world outside of the local boundaries; make us more attentive to contemporaneity in its entirety. As we mentioned already the kind of public space the festival meant to invade was not restricted to the street or the first step out of the front door. Our notion covered every possible place where free expression of opinion is possible. This zone included street circumstances as well as the space of the printed and electronic media – everything that could be seen as a guaran- tee for freedom of expression. The trauma which privatization of public space

inflicted on society is in many cases replacing the trauma of totalitarianism. In the past it was the deficit of the personal and the private that caused the trauma; now it is the perceived lack of freedom in the privatized territories. The sympathetic observer of social processes in Bulgaria would see clearly that the notion of freedom is the context where the most interesting phenomena are formed; that the notion of freedom is the main precondition for the existence of contemporary art – something which is confirmed by both our personal experiences and the ever expanding flow of incoming information. The evolution of the project led us to the realization that the first edition of the festival should be based on those means that have the fragrance of life happening here and now. We thought that a video exhibition alone together with intervention in the streets will be best positioned to characterize our perception of contemporaneity. We wanted to have a concentrated video platform of artists from various geographies, with statements that can see through the global problems. Some of these 12


куство най-вече с младото поколение. Глобалното общество е наистина силно ориентирано към младите като потребител. Но за България, поради забавеното вливане на културата и изкуството й в международния художествен живот, е трудно да се каже, че единствено младите формират съвременното или са най-добрите му отражатели днес. Във всекидневието им съвременното се определя лесно, докато в културата като цяло то придобива обем и сложност – с претенцията, че е недостатъчно или изоставащо. Именно критичното отношение в обществото към съвременността и необходимостта да се направи нещо с тази представа бяха основа в поканата към участниците във фестивала. Глобалното съвремие днес се дефинира чрез проблематиката на самата глобализация – на едно ниво чрез политизацията, на друго – чрез промените в обществените системи, в структурата на обществата. Съвременното изкуство е както елемент, така и инструмент на глобализацията. Убедена съм, че

събитията в сферата му са ясни маркери за представата на обществото за себе си като съвременно. Колкото по-голяма свобода и присъствие на съвременното изкуство са допустими – легално, във вкуса, в зрителския избор, толкова повече едно общество има правото да привижда себе си като съвременно, склонно да поема рискове, нехомогенно в своите интереси и толерантно спрямо тази нехомогенност. Фестивалът обаче е и забавление, и точно заради това е място, където професионалното и непрофесионалното могат да си позволят компромиси. Форматът му предизвиква непланирани срещи, които привличат съвсем различни типове публика. Вярно е, че в него присъстват параметри, които музейната дейност, например, като кристализирал пример за активност в сферата на изкуството, не би била склонна да приеме. Тя се базира върху изследвания, проверени факти, доказателната способност на концепции и кураторски възгледи. Докато фестивалът PRESENT UNLIMITED

problems are already here; others have become a pressing reality only recently. Another concern we had about this exhibition module was the location of the exposition – atypical, unusual space which has not yet become “accustomed” to the presentation of artworks. That is of course an ambition shared by many festivals. On one hand that’s the way to involve new elements of the urban environment; on the other hand we had to work with unforeseen circumstances where art would encounter the viewer. A common point is the association of contemporary art with the younger generation. The global society is indeed strongly oriented towards the youth culture as its main consumer. However, in the Bulgarian case it is hard to claim that it is only the young that are formulating the contemporary or that they are its best reflection. That is possibly due to the late inclusion of the arts and culture of the country within the international artistic life. On the level of everyday life the contemporary is easy enough to detect. It is within the domain of culture that the problem acquires volume and complexity always accompanied by claims 13

to insufficien- cy or belatedness. So it was their critical attitudes to contemporaneity that was the basis for inviting the artists participating in the festival. The necessity to do something about the notions of contemporaneity was the objective. Globally contemporaneity is defined through the very process of globalization itself. On some level it goes through politicizing the everyday life, on another through the change in systems and structures of society. Contemporary art is both an element of and an instrument for globalization. I believe that events of contemporary art are clear markers for how a given society develops notions of itself as being contemporary. The bigger the freedom and presence of contemporary art in society, the more society can see itself as contemporary; the more tolerance for art in matters of legality, taste and viewers’ choices, the more a society is capable of taking risks, the more heterogeneous it is and tolerant as well. However, a festival is entertainment too and that’s why it is a space for compromise between the professional and the nonpro- fessional. The festival format triggers unplanned encounters capable of


предоставя повече свобода, ориентиран е към различни вкусове и залага на мигновени кратки връзки. При очевидния дефицит във формирането на отношение спрямо съвременното изкуство в обществото ни, мненията за него се оказват поляризирани – разделени са между отрицанието „това не е изкуство“ и обсесията „само това е изкуство“. И фестивалът е възможност между такива полюси да се градят връзки, които могат да прераснат в отношение – инструмент, помагащ на обществото да се осъвременява. Серията фестивали на списание Едно са точно такъв инструмент, разчитащ количеството да се превърне в качество. Още бих добавила мотото, което сръбски колеги наложиха на среща на балкански държавни ръководители под егидата на ЮНЕСКО в Белград през 2011 г. – „Съвременното изкуство е културното наследство на бъдещето“. Сегашно продължително се реализира чрез два модула. Единият – видео изложбата във Фабрика

136, ново, непознато за софиянци пространство, другият – по улиците на града, където бяха привлечени предимно български автори. Работата в обществено пространство изисква добра ориентация в града, знания за традициите, за поведението на хората на определено място, способност да си един от зрителите. Това, което се искаше от авторите, бе да се насочат към максимално „кратки“ интервенции – късо, значимо изказване на художник в публичното пространство. Идеята бе именно за интервенции, за разлика от проекти около паметниците, които градът притежава, тежко идеологизирани в една или друга посока. Освен това градската среда днес е запълнена от реклама, пренаситена е от знаци до степен визуалната ориентация да се обърква от изображението на поредния обект на желание и призивите да потребяваш. Затова на авторите бе предложено да се поставят в позиция, различна от тази на рекламата – да не предлагат. Интересът се насочи към друг формат, който в градовете С Е ГА Ш Н О ПР О Д ЪЛЖИТЕЛН О

attracting vastly different types of audience. There are elements of festival events which museums for one, as the most static type of art related activity locations, would not welcome. Museum work is based on research, tested facts, curatorial concepts and positions with witness status, etc. A festival allows more freedom by “catering” to various tastes and counting on instant contact. In our society there is a obvious deficit of articulated attitudes to contemporary art; opinion about it tends to be polarized between rejection (this is not art) and obsession (only this is art). The festival format is a chance to try and build up bridges between the opposite stands that may, given time and chance, develop into attitudes or even instruments to use for pushing society towards more awareness of today. The cycle of festivals organized by Edno Magazine is just this kind of instrument, which relays on quantity turning into quality. I would just like to mention here the motto for a meeting between the Balkan heads of states in September 2011 in Belgrade (under the auspices of UNESCO), which the Serbian colleagues invented:

Contemporary Art is Cultural Heritage for the Future. Present Unlimited had two modules – a video exhibition in Fabrica 136, which is an art space new and unfamiliar for the Sofia inhabitant; and then there was the cycle of interventions on the streets of Sofia where mostly artists from Bulgaria were involved. Such a decision was motivated be the fact that work in public space requires good orientation in a city, knowledge for the traditions and the patterns of behavior of the people living in a particular place and last but not least – a degree of belonging to the local community. Participating artists were asked to concentrate on very concise interventions – a short-liner kind of significant statement by an artist in the public space of the city. We insisted on short term interventions rather than projects related to monuments in the city because those are usually loaded with heavy ideological burden of one or another kind. Furthermore, the city environment today is full of advertisement and various signages urging people to like whatever. Visual orientation is unavoidably polluted by representa14


ни още не е забравен – лозунга. Атавистичните спомени за лозунгите от времето на соца, всъщност в много по-скромно количество от днешната реклама, са живи дори сред младите. Предпочитанията ни към манифест и послание пред създаването на илюзии насочиха доста от работите именно в такава посока – към декларации, очакващи концептуална реакция. Други проекти се насочиха към комуникация, различна от срещащата се в града, поставящи София в пространство извън мащаба й, в ситуацията на най-динамичните му жители. Имам предвид онези, които съучастват със събития, случващи се извън очертанията на пребиваването им – един от сигурните знаци на съвременността. София при едни се превърна в начална точка за отброяване пътя до други територии, при други се приближи към опита на активните центрове. Стратегията, на която се разчиташе, бе тази на сливането на познатото с непознатото – ясното от пръв поглед веднага отваря следващото дъно на работата. Убеждението ми

е, че иронията и самоиронията са важна черта на съвременното изкуство в България, а и в Източна Европа като цяло. Зад този вид отношение на художниците прозира сериозното им съмнение спрямо всеки вид авторитарност, спрямо отговорите особено на властта на задаваните й въпроси. Безспорно постижение на фестивала бе продуцирането на нови произведения – нетипична за нас ситуация, свързана с перманентния недостиг на средства. Една от задачите пред всеки куратор в България би трябвало да е стимулирането на направа на работи, особено в полза на художници, които трудно могат да си позволят производството им. Това касае точно тези от тях, предназначени за градската среда, не просто изнесени от ателиетата в нея. Такива работи изискват инженерна осмисленост – възможност за повторяемост, за разместване. Проектът за интервенции видимо успя да тестира общественото пространство. До голяма степен PRESENT UNLIMITED

tions of objects of desire and consumer encouragement. That is why artists were asked not to offer anything, to put themselves in conditions different from those mostly associated with advertisement. The format of the slogan in public space, which in our cities dates back to the time before 1989, is still very much present. It became an option too. The atavistic memories of ideologically motivated slogans from the time of Socialism are still alive even among the young. These were actually never as numerous as advertisement today. Our preference for the concise – a manifest and a statement, as opposed to the creation of illusions produce many works that went into the direction of the slogan indeed – visual declarations in waiting for a conceptual reaction. Other projects used types of communication that are different from those encountered in the city; they attempted to position Sofia within a much larger space in tune with the life style of its most dynamic inhabitants. I have in mind those who partake in events that happen beyond the boundaries of their immediate habitat – which by the way, are a clear sign of contemporaneity. For some artists Sofia be15

came a starting point for orientation along the way(s) to numerous other cities around the world; for others it became closer to the experiences of the active centers of the world. We counted on the strategy of fusing the known with the unknown – if it looked like everything might be clear for the viewer that was not so for further scrutiny would reveal new layers of meaning. I believe that irony and self-irony are important characteristics of contemporary art in Bulgaria as well as in Eastern Europe as a whole. Such attitudes are there to support the strong mistrusts of the artists towards any kind of authority, towards any answers especially those provided by ruling power. Undoubtedly the most visible accomplishment of the festival was the production of new works – a situation that is not so typical for Bulgaria with the constant shortage of funding. One of the constant tasks for each curator working in the country should be facilitating the production of new works especially by artists for whom it would be harder to manage with personal resources. That is especially true with works meant for the urban space that are not just extracted from the studio and taken out-


фаворит на публиката стана декоративното и иронично преобразуване в беседка на стара милиционерска будка от групата Destructive Creation. Надвисналите над кръстовищата наблюдателници, останали като странни архитектурни въпросителни при множеството нови софистицирани начини за контрол, поразяваха още през 1990-те западни гости на София. Вероятно другаде те биха били възприети като травматични знаци за влиянието на миналото днес, докато Интериор на Destructive Creation изведе пригаждането към домашното като най-близка за българското общество теза. Пре-преботката на това място за контрол в чил-аут, осъществена от групата, събра невероятно количество фенове и юзъри – такива, които харесваха да прекарват свободното си време в беседката. Едновременно обществото реагира напълно негативно спрямо Park View на Лъчезар Бояджиев, нарушил реда на пейки в градинка пред Националната библиотека според посоките към световни политиче-

ски, икономически, религиозни и дори художествени центрове на света. Ползувателите на пейките непременно се стремяха да ги върнат в „правилното” положение, според навиците си, симетрията, според „уреденото”. Нежеланието за приемане на идеята демонстрира на базисно ниво привързаността на публиката към „орднунга“, изправянето дори срещу дребна, обяснена промяна – подрежданите всяка сутрин според проекта пейки за час-два заемаха оригиналните си позиции. Обясненията нямаха никакво въздействие – навикът и подчинението на зададеното от „властите“, „ръководството“ (както се изразяваха в разговорите гражданите), победиха всички предложения да се „погледне отвъд“, нещо да се „въобрази“. Излезе, че нещата да са непоклатими е най-важно. Действието срещу привичната подредба, колкото и незначително да бе то, разбуди повече съпротива от набиващите се лозунги, активния текст. Разрушение съпътстваше и „Кой иска да С Е ГА Ш Н О ПР О Д ЪЛЖИТЕЛН О

there. Such works demand engineering skills and planning, the potential to be reconstructed and/or rearranged in a different location. The module of urban interventions clearly succeeded in testing the use of public space. Quite possible the most popular work with the audience was Interior, the intervention of the group Destructive Creation – they transformed a former police observation booth on a busy city corner into a decorative, ironical but totally functional gazebo that could be used for romantic meetings, among its other functions. Those observation booths “hovering” ominously above many city intersections are now anachronistic features among the ever more sophisticated means of visual control and surveillance in public space. However, even in the 1990ies they would still impress the Western visitors to Sofia. Elsewhere they might be considered as traumatic signs of the lingering past; the Interior project of Destructive Creation focused on their domestication as the strategy most dear to Bulgarian society. At the same time the audience reacted

negatively to Park View, the project by Luchezar Boyadjiev. The intervention reconfigured the “normal” arrangement of the benches in a popular park in the center of town. In the new arrangement benches would be positioned to face the direction to various other cities around the world – centers of politics, economy, war conflict, faith and even art. The unwillingness to accept the idea of playful reorientation demonstrated the basic attachment of the audience to the ordnung, the existing accepted order, and the fierce opposition against each small explainable change – every morning the benches were arranged by the festival staff in the “order” projected by the artist; within a couple of hours they would be back in their “original” positions… It turned out that the audience might actually prefer the unshakable order of things. The action against the accepted order however mild triggered more resistance than the visually more aggressive slogans or the active message of a textual work. Destruction marked the work Who Wants To Live Forever? by Vikenti Komitski – a pyramid of tents erected in the wide free 16


живее вечно?“ на Викенти Комитски – пирамидата от палатки, построена в пространството пред НДК. Намесата в този случай, обаче, бе по-скоро хулиганска, отколкото на възстановяване на реда. Фактът, че в охранявана, както се твърди, зона в центъра на града са възможни актове на неприкрит вандализъм, демонстрира как общественото пространство много често остава „ничие“. В случаи като този вина автоматично започва да се търси в изграденото, не в рушителите, особено ако не са стигматизирани предварително и разкриването им остава пожелателно. Преди години философът и литературовед Георги Гачев изведе нелицеприятната привързаност в България към поговорката „Да би мирно седяло, не би чудо видяло“, исторически приложима и към работата на художниците. Работата на Иван Мудов – „подготовка“ за строеж на сграда на мястото на мавзолея на Георги Димитров, успя да разбуди духовете сред публиката и, като резултат, на

всички нива на общинската администрация. Проектът, крит в тайна преди тарабите, оградили площадката и полагащите се при това информационни табели да бъдат поставени, бе замислен като мотиватор на въпроси – кой и как взима решения в града, съществува ли някакъв граждански контрол, не започва ли при липса на прозрачност всичко да изглежда възможно? Още повече, че в изображението на бъдещата „сграда“, появило се върху задължителния за строежите информационен билборд, ясно се четяха архитектурни елементи от разрушения мавзолей. Акцията на Мудов се оказа поливалентна, тя тества способността на гражданството адекватно да реагира спрямо промени в публичното пространство, изостри внимание към съмнителния, доминиращ напоследък „архитектурен“ стил, и зададе въпроси за историческата памет и изчезването на нейните маркери в града. Нервните въпроси на гражданите за легитимността на „строителството“ получиха официалните PRESENT UNLIMITED

space of the park in front of NDK (the National Palace of Culture). The “reception” was in this case more hooligan that restoration of the established order. The fact that in this secured zone of the city (as authorities would have us believe) acts of arrogant vandalism are possible is evidencing how often public space becomes “no-man’s space”. In such cases people start automatically pointing the finger at the new construction and the artist rather than at those who destroy, especially when they are not already stigmatized; and the offence usually remains unaddressed. Years ago Georgi Gachev, the philosopher and writer, elaborated on the unbecoming attachment in Bulgaria to the proverb (in a rough translation) – “If you kept quite no harm would have come your way”. Historically that is advised to artistic work as well. The work of Ivan Moudov – a simulation of the set up usually used to mark a spot where construction work is about to start in the city. The targeted plot of land was the exact location where the former mausoleum of the post-1944 leader of the country George Dimitrov stood years ago. 17

It was so well executed and convincing that immediately triggered a massive reaction – from the audience and as an effect of that – on all levels of the municipal administration. The project was kept top secret until the moment when the surrounding fencing and the announcement plates for the upcoming “construction” were installed. The project was conceived to provoke debate on who and how is making the decisions in the city, and is there citizen’s control; and finally – in the absence of transparent practices, isn’t it that everything becomes possible? That set of questions was further reinforced by the picture of the future “building” where one could clearly see the architectural features of the long-time demolished mausoleum. As expected, these questions received official answers; it is a different matter if this project, unlike the re-arranged benches, does not in fact correspond to the established status quo. The slogan saying Glorious Future on the façade of the NDK (the National Palace of Culture) by Raycho Stanev and the Nagledna group demonstrated how selectively is society dealing with the signs


си отговори на специална пресконференция, потвърдила статуса му на художествена провокация. Този проект даде надежда, че обществото ни е направило крачка напред в реакцията си спрямо агресивното завземане на обществени пространства. Надписът „светло бъдеще“ върху фасадата на НДК на Райчо Станев и Нагледна показа колко избирателно се отнася към знаците на миналото обществото. Авторите с право считат, че опазваните от тях „социалистически“ украсни букви са най-логичния материал за това познато на по-възрастното поколение заявление. Те продължиха изследването си на взаимовръзката между шрифтове и смисъл на текста в 12 публикации във вестник „24 часа“, където соцлозунги се изписваха с микс от знаци от разработвани навремето шрифтове. И двата елемента изглеждат леко не на мястото си днес. Но са история – непроменима, задължителна за изучаване и осмисляне. Вярно е, че някогашните знаци за модерност се четат все по-трудно заради проме-

нилата се вяра в светлото бъдеще „тук“, а не „там“. Политиците, които избираме, по презумпция настояват бъдещето да е тук. Но България за първи път в историята си има шанс да установи извън границите си диаспора, която да не подлежи на бързо претопяване. И огромното мнозинство родители, включително и политици, виждат успеха на децата си именно „там“. Двойственият избор между „Розова“ и „Силиконова“, свое и привнесено, отново тук и там, предложен на зрителя/читател в Замяна на Кирил Прашков, създаде място за разсъждение какво, всъщност, искаме. Повечето от зрителите относително бързо намираха завършека на тази политико-фолклорна дилема – думата „долина“... Двуканалното видео на Калин Серапионов 1719D във витрината на Чешкия културен център, предаващо впечатленията му за пребиваване далеч от тук – в Сан Франсиско, показва колко по-сложно от някога е усещането ни за света. Предградие – обезлюдено в работните часове, центърът претъпкан от хора по съ-

� Стената на сладкарница „Прага“ — � The wall of Prague coffee shop

С Е ГА Ш Н О ПР О Д ЪЛЖИТЕЛН О

18


щото време. Налага се да се признае и колко малко ни е известно извън клишетата за него. В коренно друга от местната културна ситуация, при един урбанизъм, напълно различен от европейския, изискванията за запазване на себе си се умножават. Вероятно точно хора, преминали през опита светът да ги нагажда, когато те са се надявали на обратното, разбират най-добре. Цветните плакати на Лиз Харлев, разлепени нявсякъде из София, задават въпроси: „Дошъл си тук да опознаеш хората, или за да бъдеш там, където не те познават?“, „Дошъл си тук да опознаеш културата, или да се откъснеш от своята?“, „Дошъл си тук да опознаеш обичаите, или да направиш нещо необичайно?“. Задавани и в други градове, те подсещат за мотивацията ни да пътуваме в света на глобализацията, на туристическия бизнес, на интернет-програмите за места и техните паметници. За кого са предназначени – на английски, на езика на днешните космополити, за каквито и ние смятаме себе си? Дали

към гостите или домакините, които лесно сменят местата си в наши дни? Лесно е да си представим, че подобни питания биха останали, почти сигурно, без внимание от български туристи някъде навън. Но когато се задават уж към други в родния ти град придобиват съвсем различно значение и преравяне на ситуацията. Следвайки линията на подтикване на зрителя към преосмисляне на света и на града, в проекта си Прозрачно Красимир Терзиев едро изписа върху тарабите по витрината на някогашната сладкарница Прага БОГ ДА ПАЗИ ПАЗАРА. Не просто загадка от рода на „кой каза това абсурдно нещо?“, лозунгът иронично демонстрира превъзходството на неспирния напредък на пазарния капитализъм в града и страната ни, превръщането му в поредната „утопична вяра“. Изведнъж божественото се намеси в онова, което реално ни вълнува всеки ден, и то не на страната на хората. „Пазарът е над всеки и над всичко“, твърди авторът, и шансът някой да му възрази, поне в България, PRESENT UNLIMITED

from the past. The authors of this work rightly thought that the decorative fonts from the socialist times, a heritage that they are actively collecting and preserving, are best suited material for this statement so well known to the older generation. But this signifier of modernity from the past is ever harder to “read” now next to the changed attitudes for belief in a glorious future “here” rather than “there”. By default elected politicians insist that the future is here. But for the first time in its history Bulgaria has a chance to establish a Diaspora beyond its physical borders that is not a subject to fast assimilation. A majority of parents, politicians among them, do see the future of their children “there” indeed. The dubiously formulated choice between the “Rose” and the “Silicone” (the local and the imported) implied the ever present choice between “here” and “there”. That was suggested to the viewer/reader by the project of Kiril Prashkov titled Barter, which constructed a point of reference to address the question – what is it that we actually want? The dual-channel video work by Kalin 19

Serapionov titled 1719D was displayed on the front window of the Czech Cultural Center in Sofia. It is a visual recollection of his stay in places far away from here – San Francisco, and it demonstrated how changed and more complex than ever before our notion of the world is today. Equally true the work revealed how little we generally know about this world beyond the dominant cliché. In a cultural situation drastically different from the home situation of the artist, with a kind of urbanism visibly different from the European tradition, the pressure to stay who you are multiplies. People who have the experience of having to resist the pressure from the world outside to adapt when they have actually hoped for the opposite, are probably best suited to appreciate the work. The posters created by Lise Harlev from Berlin have been asking the same questions of tourists to many places around the world – for instance, have you come here in order to know the people or because you yourselves are not known here? To whom are these questions addressed – to the guests or to the hosts, provided the positions are


изглежда сведен до минимум. Кирил Кузманов пресъздаде на открито инсталацията си Издишай – отвор, от който блъска въздушна струя. Прецизното й насочване и силата й изградиха реална физическа преграда в иначе свободното пространство. Логическата й основа е отвъд събуждането на любопитство у минувача и забавлението на децата от квартала. Пространството на съвременния град е не само архитектура, автомобилен поток, реклама и други видими елементи. Нито пък се състои от невидимата си, караща го да функционира инфраструктура. Издишай опипва физическите (и емоционални по идея) зони, в които видимата структура и невидимата инфраструктура се срастват, засягайки личното пространство на отделното човешко тяло. Обикновено всеки град изработва за жителите си свой специфичен език на тялото, призван да огради и защити „частното“ поле на всеки един на улицата. Често този език се възприема за даденост, към преимуществата и

недостатъците на която работата насочва въпросите си. Видео-серията на Димитър Солаков „Човекът-мравка“ се „прикачи“ към пътуването с кола. Имайки предвид тежкия софийски трафик, риска от задръствания, при които се „виси“ на място, филмите на Солаков осигуриха в автомобила едно непрекъснато движение. Човекът, самият автор, като че ли смален, със закачена на главата му уебкамера, упорито пресича пространства, препятствия и обстоятелства, не спира. Странната гледна точка на камерата връща вниманието към човека, деформацията на погледа й активизира и погледа на зрителя, давайки ключ към многообразието на възприятието, заложено в самото съвременно изкуство. Характерна за нашия град бе реакцията на зрителите/посетителите/минувачите спрямо работата на Вероника Цекова „Сигурността отменена“ от серията й „Присвоител на пространството“. При цялата отвореност на акцията – сбирка с вино около превърнати в коктейлни масичС Е ГА Ш Н О ПР О Д ЪЛЖИТЕЛН О

easily switched around these days? Such questions would almost certainly be left outside of the attention of a Bulgarian tourist abroad. However, when asked in the context of your home town they acquire diverse meanings and may trigger a reevaluation of the local situation. Furthering the incentive for the viewer to rethink the surrounding world and city, the project of Krassimir Terziev was titled Transparent and consisted of a large scale textual intervention on the front window of a formerly popular coffee house in the center of town (no longer existing). “God Save the Market” was not only strangely enigmatic in terms of “who place this nonsense there and why?” ; the wording introduced a hint of transcendence, though highly ironical in fact, within the unlimited advance of market capitalism in this city and country. All of a sudden higher substances entered the everyday life of our concerns in a way not really supporting the regular people… The artist suggests that “the market is above everything else”; sadly this powerful statement made it visible that there are few chances for anybody to confront the

seemingly natural order of things just now. At least in Bulgaria and Sofia… Kiril Kuzmanov recreated outdoors his installation Exhale which previously existed as monumental indoor piece. The work consists of a carefully arranged and focused powerful jet of air that is so strong as to create a physical obstacle in open space. It’s illogical source, location and ultimately – function was not only to trigger the curiosity of the viewer or the amusement of the kids on the block. The physical space of a city today is not only about architecture, cars, and advertisement and other visible elements. Nor is it only about its invisible infrastructure that makes it function seamlessly. Exhale is questioning the physical (and presumably emotional) zone where visible structures and invisible infrastructures coalesce and conspire to affect the private space of the individual human body. Usually each city develops a specific kind of body language for their inhabitant that is meant to announce and protect the “private” corporeal space, or rather aura, of a person on the street. That is often taken for granted and Exhale 20


ки защитни цилиндри край посолство, дистанцията с минувача се оказа трудно преодолима. Съмнението към излизащото от реда на нещата трудно се променя дори при уреждането на весела демонстрация. „Ние“ и „те“ – едно разслоение, обхванало голяма част от обществото, кара „ние“ да заобикаля, често отдалеч, без желание да научи и най-малкото за случващото се наблизо. Опасението от нестандартно поведение е видимо нараснало по сравнение с 1990-те, предизвиква още повече затваряне в себе си, нежелание за съучастие, което художниците се налага да преосмислят. В квинтесенция на интервенциите в градската среда се превърна проектът Обществено кино на тиха пресечка на Риркрит Тираваниджа, художник с обширен опит във формирането на отношения със съвсем неподготвена публика. Сред найизвестните му проекти в различни градове по света са когато готви за посетителите в музейни зали, карайки случайни хора да стават общност

поне за малко, да споделят нещо много човешко – храната. Предложението е в дадена среда да се прави онова, което никой от присъстващите не е предпологал. Тези стъпки се възприемат като институционална критика на властовите структури в изкуството – да се консумира храна там, където идеята е да се консумира култура. Самият той все пак твърди, че задачата му винаги е била в създаването на временни общности, способни да получат удоволствие единствено от това, че са заедно. Жестът на даване, предприеман от Тираваниджа, винаги предизвиква позитив – свидетели сме как това се случи и в София на изложбата място/интерес в залите на НГЧИ през 1999 година. Работата му от Sofia Contemporary е също насочена към временна общност – този път от минувачи, пожелали да спрат заради удоволствието от зрелище на пресечката на алеите в градинката до Художествената академия. За киното си, съставено от четири, монтирани в квадрат екрана, с възможност да PRESENT UNLIMITED

addresses that shortage of questioning life in the city. The reaction to Security Overturned (#6 from her cycle Space Appropriator), the project of Veronika Tzekova was revealing. The intervention consisted of an open ended cocktail-like action on the sidewalk of a side street in Sofia. The collection of people quietly drinking wine from plastic cups and standing/talking in groups around what looked like cocktail tables covered in white table cloth was not able to easily overcome the distance to the viewer. The setting – along the side wall of an important embassy compound surrounded by security cylinders (turned into tables), was itself suspicious. It is this suspicion towards things going beyond the ordinary is hard to overcome even when the occasion is a joyful and innocent gathering. The alienating split between “us” and “them”, which has enveloped the whole of society makes the “us” part walk away with no wish whatsoever to know about what’s going on just around the corner. The fear of unusual behavior in the city has visibly grown larger in Sofia in comparison to the 1990ies; it makes people closing up into themselves, 21

less inclined to interact and that is a reality art in public space needs to address. The quintessential intervention in the Sofia urban environment was the project of Rirkrit Tiravanija titled Community Cinema for a Quiet Intersection (1999), an artist with huge experience in the production of communicative relations with entirely unprepared audiences. Some of his early works in New York and later all over the world involve cooking and feeding people in museum spaces. The always present proposition in his works is to do in some space things that are not expected but produce the feeling of a community. At first these projects are interpreted as institutional critique and critique of power relations in the field of art – to consume food where the idea is to consume culture. The artist himself insists that he always saw his work as buiding temporary communities able to derive satisfaction from the simple fact that it is a community. The gesture of giving and sharing by this artist always produces a positive effect – the Sofia audiеnce could experience that first hand during the exhibition Locally Intersted (1999, National


се обиколят, да се премине под тях или застане в средата им, Тираваниджа поиска да се изберат български филми, фаворити на местната публика. И четирите, гласувани в Интернет ленти се оказаха от времето преди прехода, битови комедии, създаващи усещане за интимност – Оркестър без име (1982), Куче в чекмежде (1982), Таралежите се раждат без бодли (1971), Опасен чар (1984). Далеч от драматически, исторически, идеологически натоварени продукции, тези „приказки от детството“, около/сред които се събираха зрители, сглобиха общност без оглед възраст, познанства, занимания. От една страна, тук отново се потвърди, че изкуството в градската среда е изследване на самата среда; от друга – може да се разсъждава доколко едни символи на миналото съставят по-здрави общности от други. Залегналото във видео изложбата най-напред е демократичността на самата медия. В широки кръгове практически по цял свят тя, освен това, се възприема като съвременна. Тя е

тиражна, лесно пътува и преминава граници. Изглежда по-съвременна и от инсталацията, коята може да се разгледа като скулптура, и от перформанса, свеждан до различни сценични традиции, и от фотографията, да не говорим за живописта. Наред с това към видеото и до ден днешен съществуват достатъчно въпроси – по какъв начин да се отличи от киното, по какъв начин произведение, изискващо толкова технически намеси, остава авторски продукт, доколко тиражността нарушава феноменологията на реализацията и т.н. Но независимо от това ми се струва, че сред медиите, показвани под покрив, видеото най-съответства както на идеологията на говоренето за съвременното, така и на целите и възможностите на фестивала. В допълнение видеото притежава динамиката да предизвиква спонтанни реакции в нашето съзнание. За съвременния човек „движещата се картинка“ е попривлекателна от статичната, към нея вече съществуват специфични типологически изисквания, формирани С Е ГА Ш Н О ПР О Д ЪЛЖИТЕЛН О

Gallery for Foreign Art, Sofia). His work for Sofia Contemporary was also meant for a temporary community – on this case the passers-by in the intersection of the two diagonal alleys of the small but central park in front of the Sofia University. They might want to stop and share in the spectacle on offer in public space. The artist asked that a collection of popular Bulgarian films be composed after a survey of the audience. The selection was presented in a specially constructed cinema consisting of four screens positioned in a square and facing outwards, with the possibility for people to stand under or walk around the structure. All four films selected on line turned out to be from the last years of Socialism – sad comedies from everyday life meant to create a feeling of intimacy – A Band with No Name (1982), A Dog in a Drawer (1982), Porcupines Are Born without Bristles (1971), and Dangerous Charm (1984). Far from any dramatic, historical or ideologically loaded productions these movies are like shared “childhood stories” able to bind together the viewers; the old films powerfully constructed a community without alien-

ation due to age, familiarity or occupation. Once again we confirmed that art in public space is a kind of investigation of this space itself; on the other, it might be argued just how and why some symbols from the past are able to better generate communities than others… The basic premise of the video segment of Present Unlimited is the democratic nature of the media itself. It is also considered a contemporary media all over the world. Video is made in editions; it is easy to transport and reach beyond borders. It looks like video is even more contemporary than the genre of installation – which might be seen as sculpture; or performance – which might be linked to various stage traditions; or photography and there is no need to even mention painting in this sequence. With all that there are still many questions addressed to video art as a distinct genre – how is it different from cinema; how is it that an art work that requires so much technical intervention might still be a product of an author considering that the edition aspect of this kind of work violates the phenomenological aspect of the realiza22


от киното и телевизията, за разлика от картината, настояваща за по-дълбоко навлизане в собствената й идеология. И разбира се, важният момент е, че работата се случва в същото време, докато зрителят я наблюдава. От циничното „няма ток – няма произведение“ до обратното, че ако видеото те хваща, ти живееш с него, отдаваш на работата заложеното от автора количество свое време. За нас видеото още съответства и на формулираното Сегашно продължително. Обърнах се към различни типове видео художници с идеята за съпоставка на видове мащаб, макар да настоявах за, така да се каже, европейски характеристики. Две са ключовите работи, от които започнах селекцията си. Едната е Liberté raisonée (2009) на Кристина Лукас – как всяко нещо, включително и културните клишета, търпи множество въпроси. Работата поставя важен за времето ни проблем – за формулировката на въпроса. Какви са точно обстоятелствата и същността, заложени в най-разпознаваеми

дори неща от миналото и/или настоящето? Няма ли отговорите да поднесат изненада? Сюжетът в Liberté raisonée стъпва на пресъздаване в действие на известната картина на френския живописец от ХIХ в. Йожен Делакроа Свободата води народа (1830). В развитието на версията на Лукас, обаче, се оказва, че вместо да води народа, Свободата е всъщност преследвана от банда груби мъже, която в алегоричното и крайно критично разместване на наратива, съсича прекрасния идеал. Другата ключова работа е видеото с дълго обяснително заглавие Безмълвни (но толкова цветущи, колкото само българският език може да позволи) псувни, 2009, видео филм на DVD, цвят, звук, 2’07”, видео или перформанс, заснет на видео? (2009) на Недко Солаков. Визуалният й разказ е базиран на документален модел – сцена на действието са улиците на София пред различни правителствени сгради. Безмълвното, но ясно разпознаваемо произнасяне на псувни от страна на изпълнителя – самия хуPRESENT UNLIMITED

tion; and so on… Regardless the above, we still think that among all sorts of available media video is the one that corresponds closer to both the ideology of speaking about contemporaneity and the goals and the resources of the festival. Additionally video works have the dynamic potential to trigger spontaneous reaction in the viewers’ consciousness. People today are bound to be more attracted to the moving image rather than to the static one; there are already some specific typological demands and expectations operating to modify the viewers’ attention about video art works and these have been implanted by cinema and television; all of that is totally unlike any painting that somehow asks the viewer to dig deeper into its own ideology. There is also another important point – with video the work is in a way “happening” for the viewer at the moment оf viewing. From the cynical acknowledgement that “no electrical power, no work” to the opposite “fact” that if the video work “gets” you will live with it and you will devote the time that the author has meant you to spend with the work. All of this meant that video as a contem23

porary art genre coincides nicely with the notion of Present Unlimited. I looked into a group of diverse video works by different artists based on the idea that we would like to have a variety of scale and statement although I did insist on the European typology of artistic approach. There are two key works in the selection. One is La Liberté Raisonée (2009) by Cristina Lucas and it has to do with how all cliché, including cultural cliché, need to be questioned. The work poses the crucial issue of our time – how to formulate a question; what kind of circumstances are there in the origin and the substance of even the most easily recognizable things from our past and/or present; how each answer might be a ground shifting surprise. The plot of this work is based on a video re-staging of the action after the classical painting Liberty Leading the People (1830) by the 19th century French painter Eugéne Delacroix. However, at the end of the video it turns out that instead of Liberty leading the people in the Cristina Lucas version Liberty is actually being chased by a band of rowdy males who are actually after


дожник, подобно на това от телевизионни предавания от футболен мач, се превръща в обективна рефлексия върху общественото настроение спрямо живота в днешна България... Тоталното недоволство, комбинирано доскоро с тотално мълчание представлява взривоопасна смес. Каквито и други съображения освен иронията да е имал авторът, онова, което получи потвърждение няколко години по-късно е, че формулираното още през 2009 г. мълчаливо недоволство, може лесно да прелее в уличен протест. Индивидуалното недоволство на Солаков „се развива“ във видеоинсталацията на Артур Жмийевски Демокрации. Работите от нея са замислени по свой специфичен начин. Солаков, например, застава в позицията на изпълнител във филма си с личните си данни – българин, жител на страната и града, реагиращ на обстоятелствата, описани в работата. За разлика от него Артур Жмийевски действа с т.нар. footage – документален материал от заснети

различни масови акции, при положение, че сам нито участва в тях, нито ги снима. Той търси готови за участие хора, поръчва им заснемането на демонстрациите отвътре. Показахме само 7 фрагмента от тази разраснала се във времето до 25 акции серия – противоречиви масовки, задължителен елемент на днешните демокрации. Всеки излиза напред с правото си да подкрепя или да протестира – за добри или лоши, политически или не каузи. С такива документални кадри сме свикнали, след като всеки ден телевизиите означават света чрез подобни на тях. Сред масата филми зрителят започва да си дава сметка колко всъщност разнообразни са началата и краищата на тези протести, възможностите им да изпълват със страх съвременното общество. То непрекъснато генерира агресивна реакция спрямо различни обстоятелства – дали шествия в Северна Ирландия или гей паради по света, акции в полза на религията, като тези в Полша, ограничаващи свободата на изразяване, или празнуване С Е ГА Ш Н О ПР О Д ЪЛЖИТЕЛН О

her and finally, in an allegorical yet highly critical shift of the narrative, slaughter the beautiful ideal. The other key work is the video work with a deceptively long title is The Silent (But As Rich As Only The Bulgarian Language Can Be) F Words, 2009, video film on DVD, color, sound, 2‘07‘‘, a video or is it a performance filmed on video? (2009) by Nedko Solakov. Its visual narrative is based on the documentary model; the scenes and actions take place on the streets of Sofia in front of governmental buildings. The silent but clearly recognizable cursing of the protagonist, the artist himself who is mouthing the curses one could easily recognize from TV broadcasts of football games, are an objective reflection of the societal attitudes to life today in Bulgaria… The total discontent combined (until recently) with silence within the framework of discontent is a powerful mix. The artist might have had other things in mind but a couple of years after the production of this work it is clear that besides the irony there is an acknowledgement in this work that the social discontent has been formulated but (in 2009) it has

not yet found a way to spill over into street protests. What follow is a direct link to the cycle of films by Artur Żmijewski titled Democracies. The works in this cycle have been conceived in a specific way. In the work of Nedko Solakov the artist has cast himself as the protagonist of his work – he is Bulgarian, he lives in this city and country, his reaction is the reaction of an individual reacting to the very circumstances the work is referring to. Unlike that Artur Żmijewski is using so called found footage – documentary material from various mass actions where he is neither participating nor filming them himself. He usually identifies and contacts people who have already committed to take part in the actions and then he commissions them to film the demonstrations from within. We showed in Sofia 7 fragments from the cycle that has already expounded to feature 25 segments of different kinds of, often contra- dictory, demonstrations which is the reality of the times. Everybody has the right to support or to protest good or bad, political or other cause. The audience is used to such visuals 24


на футболна победа. За разлика от случващото се във филма на Солаков недоволството намира обществения си израз, но все едно остава неудовлетворено. Повечето работи, избрани за тази част на Сегашно продължително, съставят своеобразни двойки. В частност видеото на Шао Фей Бесни кучета (2002) е отражение на вид брендова индоктринация на младежкото съзнание. Заиграването с модите, идиотичното поведение, пресилването на costplay – играта с костюми, разпространена в Китай и Япония, превръщането в друг, когато си облечен като него, дали принцеса, животно или вампир, са признаци на подчинение на публични клишета, които не са толкова разпространени в Европа и могат да изглеждат смешни, дори наивни. От другата страна Семейство Тезкан (2001) на Невин Аладаг демонстрира много поорганично попиване на чужда култура, срастването с нея, асимилационните й резултати при семейство турски гастарбайтери в Германия. Семей-

ство Тезкан са вече „местни“, макар базисната му идентичност съвсем да не е елиминирана. Хората продължават да говорят майчиния си език, жената пее турски песни, типологически продължават да принадлежат към собствената си култура. И изведнъж това разпознаваемо като традиционно семейство, един затворен мехур на съвременната цивилизация, се посвещава на нещо съвсем различно – брейк-данс. Но ако режисираното поведение на изпълнителите като „офисни кучета“ в работата на Шао Фей предизвиква шок – в Русия, например, понятието е взело също унизителната характеристика „офисен планктон“, то Невин Аладаг наблюдава промените в състоянието на героите си по-оптимистично. Художничката, самата тя израснала в Германия, изважда напред способността на асимилационните процеси на глобализацията да не изглеждат страшни. Подобни отношения на културна смесица, касаещи света, но особено европейските страни, присъстват и PRESENT UNLIMITED

since the TV channels are broadcasting them daily from all over the world. And yet the artist keeps on projecting those actions onto us. Placed within the massive surroundings of these films, the viewer might actually start realizing how vastly diverse the motivation and the goals of these protests are; one might even start fearing for the society of today – it constantly generates aggressive reactions towards various circumstances – gay pride parades there or manifestations in Northern Ireland, actions in support of religion that limit freedom of expression in Poland or the jubilation over a victory on the football pitch. Unlike the action in Solakov’s film, here discontent has already found its expression and yet, it remains unsatisfied. Most of the video works in this part of Present Unlimited are paired up. The work of Cao Fei in particular Rabid Dogs, 2002, is a reflection on a kind of branding and indoctrination of young people by mass culture. The fashions, the idiotic behavior, the overplayed life styles, the overdone clothing and other aspects of a phenomenon common for both China and 25

Japan is defined by the “belief” that you might actually become somebody else if you dress like that other one – a princess or an animal, a vampire or something else – such stretches of “adaptation” are not so common for Europe. The other part of this pair is The Familie Tezcan (2001) by Nevin Aladag where the process of rather natural adaptation and immersion into the so far foreign culture is explicated through the aerobic dancing of a family of Turkish guest workers in Germany who have already become local (but have not lost a sense of their source identity). The directed behavior of the actors in Rabid Dogs might be shocking for the audience – in Russia for instance such kind of attitude has been termed “office plankton”. In the other work from the pair the changes in the Turkish family are observed to be more gradual and organic. Those people still speak Turkish, the wife is actually singing a Turkish song, and their body language seems to still belong to their native culture. And yet ultimately the family, this protective bubble within contemporary life, is engaged with break dance – a global activity. The artist herself has grown up in


в работата на Саймън Гъш В компанията на (2008). Авторът е дошъл като специализант в Академията за изящни изкуства в Гент в наситената с емигранти Белгия от една затворена страна – Южна Африка. За изследването си на живота на мигрантите, тяхното съсъществуване той избира толкова ценената и като колективно действие, и като международен език игра – футбола. Футболът все още продължава да поддържа позитивния си имидж дете от прашно задно дворче да прерасне в успешен емигрант, лицето му да се разпознава по-добре отколкото лицето на някой политик в приелата го държава. Но Гъш показва своите играчи, дошли от различни краища на света, в игра с препятствия – футбол върху преплетени железопътни релси – наложеното им преодоляване на средата, разплащане за илюзиите им. И парадоксално ни връща към основното – разпознаването на другия като свой, социалното равенство в създаващата се общност, емоцията на съвместното усилие.

Елегантна метафора на разделението дава Сигалит Ландау във филма си Азкелон (2011). Названието смесва имената на градове – Ашкелон (Израел) и Газа (Палестина), разделени от граница и бремето на противопоставяне. Сюжетът е построен върху детската игра със забиване на ножче, за да се отцепи една или друга територия. Осъзнаването на контекста незабавно пренася върху зрителя напрежението на продължаващия десетилетия конфликт. Границите в рехавия пясък лесно се местят, но вече знаем, че и ножчето лесно се превръща в ракета. Целият ни живот е преминал в слушане на оправдания от едната и от другата страна, на манипулации защо проблемът продължава да изглежда неразрешим. При малко повече ловкост, играта, демонстрирана от израелската художничка, може да продължи безкрай. Начало и край на цялата концепция на тази част от Sofia Contemporary бележат глобалният и индивидуален мащаби, зададени съответно от Кристина Лукас в Пантон -500 С Е ГА Ш Н О ПР О Д ЪЛЖИТЕЛН О

Germany and she is dealing with assimilation as a nonthreatening phenomenon. A similar set of relations based on a culture mix that are relevant to Bulgaria as a European country are present in the work In the Company of (2008) by Simon Gush. The artist was educated in Europe but his life experiences started in a closed of country, South Africa, to move on to a country saturated with emigrants – Belgium. As a binding substance for the group of migrants the artist has introduced football – a game played in a team as well as all over the world. Football being in a way an international language still has the positive image of a potential springboard for success and fame – as a way of getting out of the dusty backyard and ion to the media spotlight – a successful emigrant might be better liked and recognized than any politician in the host country. However, the video is showing the players overcoming obstacles – the rail tracks of a rarely used cargo terminal; the self-imposed selection of a football “field” is a metaphor for the social situation of the player – the environment is hostile, one has to pay a price. Paradoxically the

viewer is taken back to the main issue at stake – acknowledging the other as your own, social equality in an emerging group, the emotional bonding that comes with the joint effort. The process of division, separation, building walls and borders is eloquently conveyed in the elegant visual metaphor of the video film by Sigalit Landau titled Azkelon (2011). The title merges the names of two cities (Ashkelon and Gaza) divided by a border and loads of animosity. The “story” in the film as looped into a never-ending kids’ game of throwing a pocket knife at the ground and then splitting “territories” conquered by the cut. The simple game action immediately transports the viewer right into the middle of the decades-long conflict in the Middle East. The borders marked on the sand of are easy to shift and rearrange; at the same time we are only too painfully aware that the knife might just as easily become a rocket. The whole life of generations of people has been influenced by listening to the explanations given by one side of the conflict or the other; with all the tragedy and the manipulations mixed into 26


+2007 (2007) и Матс Бигерт и Ларс Бергстрьом в Последната вечеря (2005). Работата на Лукас, всъщност политическата карта на света в движение, обхващащо гигантския исторически период от -500 до +2007 година, визуализира с лекотата на анимацията агресии и дигресии, утопии и дистопии, случването на историята визуално. Пулсиращите цветни петна на държавните образувания се свиват и разширяват, очертават в крайна сметка земната география, илюстрират векове политика, оставяйки на зрителя да прецени кое е възход и кое падение. Бигерт и Бергстрьом във филма си поставят една много специфична въпросителна спрямо цялото човешко общество, преминаващо през заробване и освобождение, диктатури и демокрации, апартейд и креолизации, и съхраняващо задължението да удовлетвори само едно желание на свой член – да го нахрани според негов избор преди екзекуцията му. Филмът, дълъг документален разказ на заетите да изпълнят този обичай

в различни американски затвори, предизвиква объркване във философските представи за живот и смърт, за ценността им, за обществените споразумения, спазвани и постоянно предоговаряни. Не по-малко абсурдна, макар и в друг ключ, изглежда работата на Анета Мона Киша и Луция Ткачова Произход на човека и половия отбор (2010). Използват се цитати от научния труд със същото название на Чарлз Дарвин, заложен в основата на съвременните ни разбирания за човека и обществото, предавани от ухо на ухо по редица привлекателни жени. Зрителят не подозира над какво се кискат красавиците, докато последната не произнесе фразата, двусмислено изтръгната от текста на великия учен. И Дарвин, и конкурентът му – Библията, и отборът в природата, допълнен с оцеляването на по-силния при капитализма, и развеселените блондинки, сексуално най-желаните статистически жени – всичко като че ли се превърща в смешка, виц. В пространството на Виваком PRESENT UNLIMITED

the conflict it is still very far from resolution. In reality what is just a game in the video for the Israeli artist has become an endless seesaw. The beginning and the end of the concept for this segment of Sofia Contemporary are marked by the global and the individual scale of life that one can find in the works Pantone -500 +2007 (2007) – the brilliant animation by Cristina Lucas; and the long-running film Last Supper (2005) by Mats Bigert and Lars Bergström. Pantone covers a gigantic period in human history – from year 500 B.C. to year 2007 A.D. The animation is in fact a visualization of the pulsating political story of the world – all the emerging and disappearing states, political aggression and digression, utopia and dystopia, etc, the work demonstrates the ‘happening’ of history as if cells in an organism are living and communicating with each other, merging and dying, emerging and growing. These images of “cells” are actually the maps of the states and at the end the viewer is left wondering – what is the point of history; what is rise and what is decline? 27

Bigert and Bergström are placing a big question mark over all humankind. After having been through all – dictatorships and democracies, apartheid and creolezation, enslavement and liberation, humanity has always preserved the custom of satisfying one last wish of a convicted being – to offer one last meal prepared according to the wishes of the condemned before execution. Why is that? The film in the form of a long documentary is a story about those whose job it is to perform this weird custom that might be confusion between the notions of life and death, the communal attitudes to the end of an individual. Equally absurd though in a different key appears to be The Descent of Man, and Selection in Relation to Sex (2010), the contribution of Anetta Mona Chişa and Lucia Tkáčová. The artists are using quotations from a text by Charles Darwin that has formed one of the foundations of our society’s understanding of man, nature and society. The short text is relayed from mouth to ear in a whispering chain between a long raw of attractive blonde women. Along the way of telling the “joke” that the


Артхол се представи прочутата видеоинсталация на групата АЕС+Ф Последният бунт, 2007, в която авторите разработват едно хипотетично бъдеще. Това бъдеще е израснало от медийната среда, в която съществува настоящето, от телевизионните новини с тяхната сензационност, от лъскавите списания с типологичната им хубост, от множеството реалити-шоу, където всичко е на показ, от детските анимации, където героите и антигероите все по-често са роботи и полуроботи, но не и хора, от компютърните игри, в които трябва изобретателно да убиваш, и т.н., и т.н. – от всички тези елементи, които сме принудени да смиламе в съзнанието си всеки ден, независимо от отношението ни към тях. Смъртната битка между деца, хореографирана подобно на китайска опера, се разгръща епично в целия си съблазнителен кошмар „наужким“. Събирайки заедно посветени на „болевите точки“ на глобалния свят видеоработи на международно известни художници и български проекти, използващи добре познатите

реалии в градската среда, интерпретиращи проблемите на местна почва, първият фестивал Sofia Contemporary се стреми да представи изкуството в публичното пространство като елемент от мащабния и продължаващ дебат за неговата същност. Творбите задават въпроси, преодоляват граници и разрушават клишета. Художниците, граждани по подразбиране, преосмислят и ре-композират статуквото, привличайки зрителя да стане партньор в търсенето на обществен консенсус. В разочароващото ни днес този процес изглежда безкраен, темите – много и различни, неудовлетворение и въпроси се раждат всеки ден. Надеждата за самата среда е в бъдещите арт проекти, в още прояви, в следващите фестивали на съвременно изкуство в публичното пространство.

С Е ГА Ш Н О ПР О Д ЪЛЖИТЕЛН О

viewer is not part of and has no idea about what those ladies are telling each other the references are changing – Darwin, as well as his “rival” the Bible, and natural selection processes complemented by the critique of capitalism and the group of giggling blondes (statistically the most desired women…) – everything is transformed into a joke… The space of the Vivacom Art Hall in central Sofia hosted the famous installation of the AES+F Group titled The Last Riot (2007). The artists are goging through a hypothetical future in this highly visual work. This future has originated in the media space which is the containing the present; in the TV news with their sensationalist nature; in the glossy magazines with their stratified beauty ideals; in the numerous reality shows where everything is on display; in the children’s animated films where heroes and anti-heroes are not human but more and more robots and mutants; in the computer games where one must kill imaginatively; and so on. The future in this visionary work has originated in all those elements that we are forced to digest daily in spite of all. The deadly battle between children

is choreographed carefully much like a Chinese opera and it is enfolding epically in all its seductive nightmarish “make-believe”. By combining together video works produced by famous artists and dedicated to the “sore points” of the global world as well as the projects of the Bulgarian artists that are using familiar realities of the urban environment and interpret similar problems here, the first Sofia Contemporary festival attempted to present art in public space as an element from the massive ongoing debate about art and its substance now. The art works are asking questions, overcoming boundaries and challenging clichés. The artists, citizens by default, are re-thinking and re-composing the status quo engaging the viewer as a partner in the search for a public consensus. In the context of the disappointing present time this process seems to be endless, the themes are many and hugely diverse, the dissatisfaction and the questions multiply daily. If there is hope for this society and environment it is in the future art projects, in more events, and in the next festivals of contemporary art in public space.

28


ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ ЕВРОПЕЙСКИ ФОНД ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ Инвестираме във Вашето бъдеще

SOFIA CONTEMPORARY се създава в рамките на проект на Столична община: "Фестивали за изкуство в публичното пространство: SOFIA CONTEMPORARY и Фестивал на открито в Западен парк" (договор BG161РО001/1.1-10/2010/001), финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България. www.bgregio.eu

3 — 11.11.2012

Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013

сегашно продължително PRESENT UNLIMITED

Този документ е създаден в рамките на проект „Фестивали за изкуство в публичното пространство:SOFIA CONTEMPORARY и фестивал на открито Западен парк”, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Столична община и партньорите по проекта и при никакви обстоятелства не може да се счита, че отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.

29

Sofia Contemporary 2012 се провежда в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата 2019


град

S ofia C ontemporary

city

30


Destructive Creation Иван Мудов Кирил Прашков Калин Серапионов Райчо Станев и Нагледна Красимир Терзиев Риркрит Тираваниджа Лиз Харлев Вероника Цекова

2012

Destructive Creation Ivan Moudov Kiril Prashkov Kalin Serapionov Raycho Stanev & Nagledna Krassimir Terziev Rirkrit Tiravanija Lise Harlev Veronika Tzekova

31


Destructive Creation България — Interior, 2012 Намеса в публичното пространство, изоставена полицейска будка на ъгъла на бул. „Патриарх Евтимий” и ул. „Ангел Кънчев”, София, 03.11—11.11.2012

Намесата в градската среда на групата Destructive Creation се стреми да преобърне смисъла и функцията на някой характерен за софийските улици елемент. Тяхните усилия да извадят нови смисли от тези елементи на градската среда, които са станали ненужни или се възприемат като враждебни, са лишени от агресия. Те по скоро искат да „обживеят” руините на градската памет и да ги направят по пригодни за съсществуване и употреба днес.

г р а д / D estructive C reation

Destructive Creation Bulgaria — Interior, 2012 Intervention in public space, abandoned police booth on the corner of Patriarch Evtimii Blvd. and Angel Kanchev St.

The urban interventions by the Destructive Creation usually aim to transform the meaning and the function of some element which is typical for Sofia and its streets. Their efforts to bring out new meanings from such urban elements that have either become useless or are perceived as hostile are in fact devoid of aggression. The group wants to rather “relive” the ruins of the city’s memory and to make them better fit to coexist and / or be used again now.

Sofia, 03.11—11.11.2012

32


33


Иван Мудов България — Без название, 2012 Намеса в публичното пространство, симулация на нов стореж за частна / обществена сграда на мястото на някогашния мавзолей на Георги Димитров, София, 11.2012

Иван Мудов превърна провокацията на българското обществено мнение в свои инструмент. Проектът му критикува, запитва, подиграва и коментира гражданското недоволство във връзка с една от ключовите точки в София, мястото на бившия Мавзолей на комунистическия лидер Георги Димитров. С помощта на очевидни материали – строителна ограда, елементи от скеле, репродукция на проекта на строящата се сграда и т.н. (арх. П. Торньов), напомнящи за обикновен строеж, художникът събуди общественото внимание в една конкретна точка на пресичане на историята, топографията, политиката и урбанизма както и много други, нерешени проблеми на българското публично пространство.

г р а д / Ив а н М у дов

Ivan Moudov Bulgaria — Untitled, 2012 Intervention in public space, faked new construction of a public / private building on the location of the former mausoleum of Georgi Dimitrov, Sofia 11.2012

Ivan Moudov has made the provocation of the Bulgarian public opinion into his main tool. His project is criticizing, asking, mocking and commenting on the civic discontent concerning one of the key spots in Sofia – the location of the former Mausoleum of Georgi Dimitrov, the communist leader of the country. With the help of the obvious materials for the case – a construction fence, elements form a scaffolding, an image of the building under construction pasted on the fence (by architect P. Torniov) and other items usually used in such situations, the artist was able to awaken the public attention around a very particular issue. It is the point where history, topography, politics and urbanism intersect with many other unresolved problems of Bulgarian public space.

34


city / I van M oudov

35


36


37


Кирил Прашков България — Замяна, 2012 Инсталация в публично пространство, ограда на НХА София, 03.11—11.11.2012

Инсталацията Замяна е покана за разговор колкото за лозунги, така и за цитати, загубили своя контекст. И двете неща лесно се манипулират и пригаждат за нуждите на политиците на деня. Работата е текст, чийто смисъл е труднопреводим от български, но материалът – вестникарски страници, мигновенно се разпознава. Всекидневниците, изграждащи буквите, символизират мимолетността на новинарските заявления и бързо се сливат с уличния отпадък, който виждаме /  чуваме / четем навсякъде из града – добър материал за заявления със стойността на боклук, каквито всеки някога е срещал, без да си спомня точно къде.

г р а д / К и р и л П р а ш к ов

Kiril Prashkov Bulgaria — Exchange, 2012 Installation in public space, fence of the National Art Academy Sofia, 03.11—11.11.2012

The installation Exchange is an invitation to a debate about slogans as much as about quotations that have lost their context. Both these things are easy to manipulate and adapt to the needs of the power of the day. The work is a text with a meaning that is hard to translate from Bulgarian. However, the material of its realization is instantly recognizable. The daily newspapers used to built up the single letters in the text are a symbol of the passing nature of press headlines and news statements; they are quick to merge with the street garbage which we can see / hear / read everywhere in the city – good material for statements with an equally garbage-like status that everybody has encountered at some point without actually remembering where exactly.

38


city / K iril P rashkov

39


Калин Серапионов България — 1719d, 2006 – 2007 Дву-канална видеоинсталация, без звук, 35‘, витрина на Чешкия културен център, ул. Раковски 100 София 03.11—11.11.2012

Калин Серапионов е художник, внимателно отнасящ се към места и събития, на които става свидетел. Окото на камерата му умее обективно да анализира видимите обстоятелства, а присъствието на автора никога не е дидактично. Езикът му понякога напомня четливия, разсъдъчен език на учените пътешественици от 19 век, попадали в непознати ситуации и старали се да изградят и споделят абсолютно обективна представа за тях. Но, от друга страна, композицията на кадъра, темпото, гледните точки, съвършенството на монтажните връзки създават магнетично и много лично емоционално послание.

„Инсталацията 1719d се занимава с различията на контекста, на който станах свидетел по време на престоя си в Бъркли, Калифорния. Тя е отражение на средата, начина на живеене, хората и техните характери. 1719d изследва „времето” и „мястото” и визуализира резултата от процеса на „художествено наблюдаване” на определена територия и социална система“, казва авторът.

г р а д / К а л и н С е р а п и о н ов

Kalin Serapionov Bulgariа — 1719d, 2006 –2007 Two-channel video installation, no sound, 35‘, front window of the Czech Cultural Centre, 100 Rakovski St.  Sofia 03.11—11.11.2012

Kalin Serapionov is an artist who pays a lot of attention to the places and the events that he witnesses. The eye of his camera is able to analyze objectively the visible circumstances while the presence of the author is never didactic. His visual language sometimes reminds us of the clear and readable language of the 19th century explorers-scientists who wanted to create a totally objective notion concerning those unknown situations they happened to find themselves in. On the other hand though, the framing, the rhythm, the viewpoints, the perfect montage links are creating a magnetic and very personal emotional message. In the words of the artist: “The 1719d installation is dedicated to the context I witnessed during my stay in Berkeley, California. The work reflects on the environment, the way of life, the people and their characters. 1719d is investigating the “time” and the “place” while visualizing the process of “artistically observing” certain territory and social system.”

40


city / K alin S erapionov

41


Райчо Станев и Нагледна България — Светло бъдеще, 2012 Инсталация в публичното пространство, фасада на НДК София 03.11—11.11.2012

Политическите лозунги от близкото минало винаги са изписвани с блокови шрифтове – чисти, плътни и ясни, прокарващи политиката на социалистическата действителност. Сериозността на формата се опитва да прикрие кухото съдържание. Използвайки доста по-свободните от идеология шрифтове на търговските обекти от същото време, авторът създава визуален пъзъл, залагащ на умението да се чете отвъд смисъла на текста; умение, което бе толкова добре развито по времето на соца. За новото ни „старо” мото авторите разработват инсталация с шрифтове от бивши магазини за цветя, бельо, хранителни стоки и сладкарници, но я поместват на място, очевидно сега също толкова ключово, колкото и тогава – на фасадата на НДК.

г р а д / Р а йчо С т а н е в и Н а г л е д н а

Raycho Stanev and Nagledna Bulgaria — Bright Future, 2012 Installation in public space, the frontal facade of the National Palace of Culture, Sofia, 03.11—11.11.2012

Political slogans from the recent past have always been written in capital typeface, bold and plain, promoting the policy of the socialist reality. The apparent earnestness tried to conceal the ideological nonsense. Using the ideology-free typefaces of the commercial sites from that time the authors are creating a visual puzzle which relays on the ability to read beyond the meaning of the text, an ability that was very well developed at the time of socialism. For our new “old” motto the artists have developed an installation with font characters from ex-shops for flowers, underwear, groceries and pastry shops. But the work ispositioned in a location which now is obviously as visible as then – the façade of the National Palace of Culture.

42


city / R aycho S tanev and N agledna

43


Красимир Терзиев България — Прозрачно, 2012 Намеса в публичното пространство, витрина на изоставено кафене, ул. Раковски 145 София 03.11—11.11.2012

„Бог да пази пазара” е надпис императив, изрисуван с огромни монументални букви в центъра на София. Това е саркастичен коментар върху доминиращите в момента обяснения за случващото се в света, най-често минаващи през неолибералната икономическа логика. В тази логика визиите за бъдещето биват заменени от сценариите на глобалните пазари. „Светът става все по - малък и по - прозрачен. Обяснението на света става все по-просто. Благодарение на глобализираните финанси и икономика, най-сетне разполагаме с ясна представа за есенцията на нещата – пазарът. Пазарът е над всеки и над всичко” – казва художникът. На зрителя е оставена възможността да осмисли критическата мощ на работата.

г ра д / К ра с и м и р Т е р з и е в

Krassimir Terziev Bulgaria — Transparent, 2012 Intervention in public space, windows of an abandoned coffee shop, 145 Rakovski St. Sofia03.11—11.11.2012

“God Save the Market” is a slogan-imperative painted in huge monumental letters in the center of Sofia. It is a sarcastic comment on the currently dominant explanations for what’s been happening around the world; explanations based on the neo-liberal economic logic. According to this logic the vision for the future are replaced by the scenario written by the global markets. “The world becomes ever smaller and more transparent. The explanation of the world becomes ever simpler. Thanks to the globalized finances and economy we finally have a clear understanding for the essence of things – the market. The market is above everyone and everything” says the artist himself. It is left to the audience to use the opportunity to appreciate the critical power of the work.

44


city / K rassimir T erziev

45


Риркрит Тираваниджа Тайланд / САЩ — Обществено кино на тиха пресечка, 1999 Инсталация в публичното пространство, парк пред галерия „Академия”, НХА София, 03.11—07.11.2012

Инсталацията представлява четириекранно кино на открито, което от 3 до 7 ноември след 19.30 часа излъчва 4 любими български филми, избрани от публиката в предварително проведена анкета. В същност „откритото място” е една доста натоварена пресечка на алеи в парка, където хората почти никога не се спират или застояват. Авторът се надява, че колективното гледане на любими филми е способно да извади хората от всекидневието им и да създаде позитивна временна общност в конкретен момент и на конкретно място.

г ра д / Р и р к р и т Т и ра в а н и д ж а

Rirkrit Tiravanija Thailand / USA — Community Cinema for a Quiet Intersection, 1999 Installation in public space, park in front of Academia Gallery, National Art Academy Sofia, 03.11—07.11.2012

The work is a fourscreen outdoor cinema installation, which presents from 3rd to 7th of November after 7.30 pm a selection of 4 popular Bulgarian films chosen by the public in a preliminary conducted survey. In fact the “quite intersection” is the very busy crossing point of 2 alleys in the park where people almost never stop or stand. The artist hopes that the collective watching of the favorite films is capable of drawing people out of their daily routine while creating a positive temporary community in a concrete place and moment in time.

46


city / R irkrit T iravanija

47


г ра д / Р и р к р и т Т и ра в а н и д ж а

48


city / R irkrit T iravanija

49


Лиз Харлев Дания — Където хората не те познават, 2006 Намеса в публичното пространство, плакати по улиците на София 03.11—11.11.2012

Където хората не те познават е серия от плакати, която първоначално беше разлепена из улиците на Будапеща. С тази работа авторката иска да попита туристите, които отиват някъде, за техните причини да го правят. „Дойдохте тук, за да опознаете културата или за да избягате от вашата собствена?” пита един от плакатите. Разбира се, всяко пътуване обикновено е резултат от комбинация на подобни желания. Въпреки това, Лиз Харлев противопоставя възможните причини една на друга, така че човек да помисли върху тях поотделно и да обмисли личното си отношение към всяка една oт тях.

г ра д / Л и з Х а р л е в

Lise Harlev Denmark — Where People don’t Know You, 2006 Intervention in the public space, posters on the streets of Sofia 03.11—11.11.2012

Where people don‘t know you is a cycle of posters that were originally put up in the streets of Budapest. With this work the artist wants to ask tourists travelling to some place about their reasons for doing so. “Did you travel here to get to know the culture or to get a break from your own culture?” reads one of the posters. Of course, people‘s reasons for travel are usually a combination of various desires. The author wants to present them as opposites, so that the reader / viewer would reflect on each individually and consider his or her own relationship to either one of them.

50


city / L ise H arlev

51


Вероника Цекова България — Присвоител на пространство #6 (сигурността отменена), 2012 Пeрформанс в публичното пространство пред резиденцията на британския посланник, София, 09.11.2012

Проектът Присвоител на пространство #6 (сигурността отменена) е познат от миналата година, когато с него завърши инициативата „Градски олимпийски игри 2011”. В рамките на Sofia Contemporary той придоби посериозен мащаб. Авторката покани публиката да сподели с нея чаша вино на тротоара, като за коктейлни масички се използват заградителните съоръжения пред резиденцията на Посолството на Великобритания в София.Подчертавайки приликата на тези обекти с масички посредством покривки и панделки, авторката преобръща предствата на столичани за това конкретно място. Авторката, участниците и минувачите се оказават част от пeрформанс, обединил за кратко случайни хора от улицата.

г р а д / В е р о н и к а Ц е к ов а

Veronika Tzekova Bulgaria — Space Appropriator #6 (Security overturned), 2012 Performance in public space in front of the British ambassador‘s Residence, Sofia, 09.11.2012

The project Space Appropriator #6 (Security overturned) was part of the Urban Olympics 2011 event at its closing. For Sofia Contemporary however it was realized in a much more ambitious scale. The artist invited the audience to share with her a glass of wine on the sidewalk while using as cocktail tables the security installation in front of the residency of the British Embassy in Sofia. Underlining the similarity between the security bollards and tables, the artist transformed the public notion for this particular location. The author, the participants as well as the passersby turned out to be part of a performance which brought together for a short time casual people on the street.

52


city / V eronika T zekova

53


Обиколки за деца HA Sofia Contemporary Децата са незаобиколим и едновременно необходим зрител на фестивала Sofia Contemporary. Изкуството, което виждат, представят си, превръщат в игра, от само себе си се изчиства от наслоенията, които участници във фестивала и останалата негова публика носят. Такова впечатление породиха „детските“ обиколки, организирани от фестивала из пространствата на града с произведения от Sofia Contemporary. Благодарение на децата, на непринуденото им съучастие спрямо работата на художни-

ците, редом като че ли изниква още една, обвързана със собственото им съвремие работа. И тяхното съвремие изглежда изпреварващо по сравнение с това на възрастните – поне според тълкуванията, които те весело и без задръжки изричат. Едно от многото задължения на излязъл на улицата фестивал е да работи за забавлението на който може. Положително разходката на децата край работите от Sofia Contemporary за някои звучи точно като забавление. Целта на фестивала, обаче, е по-широка. Множество музеи и изложбени пространства по света са отворени за деца за запознаване, включително и игра, с изкуството –

класическо или съвременно. Вероятно това е и най-подходящата форма да бъдат въвеждани в неговия свят, да се развива способността им да го усещат и да реагират извън догматични понятия, сред които коментарът им би бил невъзможен. И такова запознанство трябва да се предоставя достатъчно рано. Няма посетител в голям световен музей, който да не е срещал там групи деца от всякаква възраст, пред които се обяснява събраното, значението му, за да помогнат за изграждането на вкус, разбиране на изкуството. Това се запомня, отплаща се в бъдеще. За това как се слива днес видяното на улицата с реалния

живот, в който, както и да са опазвани от него, децата участват, говори тълкуванието на малък зрител пред надписа на Красимир Терзиев „Бог Да Пази Пазара” (Прозрачно) върху закованите витрини на някогашната сладкарница „Прага“: „Собствениците на сладкарницата молят Бог да пази пазара, защото иначе няма да имат продукти за кафе, сладки неща и така нататък...“

Деца, слушаме ви

Tours for children around Sofia Contemporary Children are unavoidable and at the same time necessary audience for the Sofia Contemporary festival. The art that they see, imagine and transform into a playground is automatically purified from all sediments that participants in the festival and the grown up audience are bringing along. That is our impression from the ‘tours for children’ organized by the festival around the city locations where there were works part of Sofia Contemporary. Thanks to the children and their spontaneous involvement with the art works a new set of works was born which is related to their own perception of contempo-

raneity. Not surprisingly the kids’ sense for the contemporary seemed to run ahead of that manifested by the gown ups – at least if we can deduct from the interpretations that they would voice out joyfully and with no inhibition. One of the many tasks of a festival that has taken to the streets is to be entertaining for whoever it might be able to manage. For sure the tours for and with children around the works in Sofia Contemporary might look like fun indeed. However, the goal of the festival is more ambitious. Many museums and exhibition spaces around the world are open to children for basic familiarization, including playing games, with art – both classical and contemporary. Maybe this is the best form to

introduce children to the world of art and to develop their sensitivity for art while responding to it beyond any dogmatic notions that might hinder their free commentaries. Such familiarization should take place early enough. There is hardly a visitor to the big world art museums who has not met there groups of children of all ages. Walking around or standing while being explained the collections and the meaning of the artworks, for the kids such visits and tours are instrumental for the education of their taste and understanding of art. That stays and it pays off in the future. A good example for how the merger between the art they see on the streets and the real life kids participate in (no matter how much

they are protected) is happening is the commentary offered by a young viewer standing in front of Krassimir Terziev’s slogan “God Save the Market” (Transparent) placed on the boarded up windows of the former coffee place Prague: “The owners of the coffee place are praying to God to save the market because otherwise they will have no products for coffee, sweets and other such things…”

54


K ids , we are listening ‌

55


организатори

Едно подкрепя кандидатурата на София за Европейска столица на културата 2019

Генерален партньор

основни партнЬори

официален хотел

ИНСТИТУЦИОНАЛeН ПАРТНЬОР

ПАРТНЬОРИ ЛОКАЦИИ

Партньори

Медийни партньори

Проектът е част от Календара на културните събития на Столична община за 2012 г. и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата – 2019 г.

56


сегашно продължително PRESENT UNLIMITED 19.10 — 11.11.2012

57


в движение

S ofia C ontemporary

on the move

58


Лъчезар Бояджиев Викенти Комитски Кирил Кузманов Пистамашина Димитър Солаков

2012

Luchezar Boyadjiev Vikenti Komitski Kiril Kuzmanov Pistamachina Dimitar Solakov

59


в дв и ж е н и е / Л ъ ч е з а р Б ояд ж и е в

60


Лъчезар Бояджиев България — Park View, 2012 Намеса в публичното пространство на парка пред Националната библиотека Св. св. Кирил и Методий София, 19.10—11.11.2012

В градската среда представата за посоки е ограничена от условностите на урбанистичното планиране. Когато човек гледа в една посока, той регистрира визуално само непосредствено заобикалящата го среда и збравя, че зад видимото в „съседство” има невероятни далечини – те са резултат от вектора на гледането ни. Всъщност, когато се движим по улицата или седим на пейка в парка, погледът ни се вписва в много поглобални и далечни перспективи и оси на въображението. Например, когато в София вървим по ул. „Раковски” към „Патриарха“, ние същевременно се движим в посока, която, ако се продължи мислено в права линия по картата (или Google Earth), ще ни отведе до Париж, Мумбай или Буенос Айрес.

В работата си Park View авторът обозначава крайните „дестинации“ на погледа и въображението върху пейки в централна част на София. Сядайки на тях, ние мислено се пренасяме в пространството и получаваме усещането, че макар и физически да сме в София, ментално и емоционално, всъщност сме в целия свят.

on the move / L uchezar B oyadjiev

Luchezar Boyadjiev Bulgaria — Park View, 2012 Intervention in public space in the park in front of the St. Cyril and Methodius National Library Sofia 19.10—11.11.2012

61

In the urban environment the orientation for directions is restricted by the relativity of urban planning. When we look in a certain direction we register visually only our immediate surroundings; we tend to forget that beyond the visible there is the “neighborhood” where there are incredible locations out there. These are the product of our gazing vector. In fact, when we walk down the street or sit on a bench in the park our eyes engage with much more global and distant perspectives and axes that are part of our imagination. For instance, when we walk down Rakovski St. towards Patriarch Evtimii Blvd. we are moving at the same time in a direction, which if we can see in our minds as a straight line on the map (or Google Earth) will lead us to Paris, Mumbai or Buenos Aires.

In his work Park View, the artist is marking the final „destinations“ of our sight and imagination on some benches in the Sofia centre. By sitting on them we are able to travel mentally through space and have the feeling that although physically we are in Sofia, mentally and emotionally we are actually in the whole world.


в дв и ж е н и е / В и к е н и K om и tсk и

62


Викени Komиtсkи България — Кой иска да живее вечно? 2012 Инсталация пред НДК София 19.10—11.11.2012

Пирамидите са квартири за вечно пребиваване, а палатките – за временно. В пал��тки живеем извън обичайната си среда (на къмпинг, в бежански лагер). Палатката може да бъде видяна като символ на живота, ако приемем, че той, в един по-общ смисъл, е временно преживяване. Инсталацията Кой иска да живее вечно? е временна пирамида, направена от няколко „пласта” палатки. По стечение на обстоятелствата за Sofia Contemporary инсталацията е поставена в близост до един изчезващ монумент, символичен паметник, издигнат по случай 1300 години от основаването на българската държава (1981), който, по ирония на историята, също си заминава с времето.

O n the M ove / V ikenti K omitski

Vikenti Komitski Bulgaria — Who Wants to Live Forever? 2012 Installation in front of the National Palace of Culture Sofia, 19.10—11.11.2012

63

Pyramids are dwellings for eternal residence while tents are for temporary dwelling. We usually use tents to go and spend time away from our usual environment (camping, refugee camps). The tent could be seen as a symbol of life, assuming that life, in a more general sense, is a transitory experience. Who Wants to Live Forever? is a temporary pyramid, a construction made of several ‘layers’ of tents. Coincidentally, for Sofia Contemporary the installation is positioned near a vanishing monument which, ironically, also represents the nature of time – erected in 1981 to commemorate the 1300th anniversary of the establishment of the state of Bulgaria, the symbolic structure is falling victim of the times as well.


в дв и ж е н и е / К и р и л К у з м а н ов

64


Кирил Кузманов България — Издишай II, 2012 Намеса в публичното пространство, двор на Fabrica 126 София 19.10—11.11.2012

Издишай II е работа за уникалността на взаимоотношението, което ние хората имаме с пространството и това, как концепцията за неговите параметри и разбиране, както и менталната ни връзка с него, формират ежедневните практики на живеене, комуникация и консумация. Реализирана в градско пространство работата фукционира посредством „празнотите” в него като чрез машинно генерирания мощен въздушен поток, тя създава поле на видимост на взаимодействието между пространство и зрител. В двора на едно от основните места на Sofia Contemporary работата напомня за мощните енер-гиите на градски живот.

on the move / K iril K uzmanov

Kiril Kuzmanov Bulgaria — Exhale II, 2012 Intervention in public space, courtyard of Fabrica 126 Sofia, 19.10—11.11.2012

65

Exhale II is a work dedicated to the unique relationship that we humans have with space as well as to how our concept and understanding of its parameters, as well as our mental connection to it, inform our everyday practice of living, communication and consumption. When implemented in urban space the work functions through the vacant “gaps” of that space. By introducing the powerful machine generated jet of air into the viewers’ space a certain field of vision is created – it demonstrates the interaction between the “emptiness” in the city space and the viewer. Installed in the yard of one of the venues of Sofia Contemporary the work is a reminder of the mighty energies of urban living.


в дв и ж е н и е / П и с т а м а ш и н а

66


Пистамашина България — Анонимна формация Пистамашина, 2012 Площадката пред Народния театър, приведена в състояние на ремонт от формацията Пистамашина за фестивала Sofia Contemporary на 21 октомври 2012.

Нуждата от ремонт на звуковата, визуалната, менталната среди в София, желанието за преформатиране на пространството са израснали до необходимост, до крясък в лицето. Пeрформансът пред Народния театър смеси публики и виждания, преобрази в движение и звук застиналата „пощенска картичка“ от центъра на града. Културният й ремонт е единственият изход, каза Пистамашина, съгражданото, оставено на себе си, да не се срине. Миналото изисква съвремие – в противен случай изтичат и двете.

on the move / P istamachina

Pistamachina Bulgaria — Anonimous FoRmation Pistamachina, 2012 The pavement in front of the National Theater “Ivan Vazov” as transformed in the state of reparation by the Pistamachina formation for the festival Sofia Contemporary on October 21st 2012.

67

The need for reparation of the sound, visual, and mental environments of Sofia; the desire to reformat the space have grown to the level of necessity, of a shout in ”your face”. The performance in front of the National Theater mixed audiences and platforms, transformed into movement and sound the frozen “picture post-card” from the center of town. Its cultural reconstruction is the only way out, says Pistamachina; the construction is left alone in order not to fall apart. The past demands contemporaneity – otherwise both will slip by.


Партньорът на фестивала, Българското представителство на фирмата „Рено”, предостави транспорт между местата на различните събития. Моделите „Клио“ доставяха зрители, събирали се на специално устроена вцентъра на града спирка. За означаването й групата архитекти „Трансформатори“ направиха колкото информативна, толкова и развлекателна специална конструкция. Нейната логика с нещо напомни играта скрабьл. Окачените букви, формиращи първоначално текст с информация „какво“ и „кога“, обръщани от ръцете на минувачите, се превърнаха до края на фестивала в израз на уменията и фанатазията да се борави с думи. За щастие,мястото и предназначението му вече бяха запомнени...

в дв и ж е н и е / Д и м и т ъ р С о л а к ов

The Bulgarian representative of the Renault cars, a partner of the festival, provided the means of transportation between the various venues of the events. The Clio cars were bringing the visitors from a specially designated stop in the center of town. For its signification the Transformatori Group of architects made a special construction which was equally informative and amusing. The logic of its structure reminds us of the Scrabble game. The hung letters were at first forming the text with the information about “what” and “where”; after the playful intervention of the audience turning them every way, by the end of the festival these letters were demonstrating the able and imaginative use of words. Luckily, the place and the purpose of the work were already memorized by the users…

68


Димитър Солаков България — Човекът-мравка, 2012 16´40´´, видео проект без звук в ново Renault Clio, паркирано на ъгъла на ул. „Гурко” и ул. „Княз Александър I”, превозващо зрители до и от Фабрика 126, София, 19.10—9.11.2012

Изкуство в движение се осъществява съвместно с Renault.

В серията къси филми Човекътмравка (2012) авторът „съчетава” визуалната деформация, движението напред и природната среда, в която анализира себе си, човека, подобно на начина, по който се изледват насекоми. Те се наблюдават в собствената им среда, живеещи нормалния си живот. Подобни обстоятелства при човека биха се нарекли „непринудена и освободена” атмосфера. Видео есетата подсещат за същността на живота, видян в физически брутален вид, дори в един задръстен и забързан град.

on the move / D imitar S olakov

Dimitar Solakov Bulgaria — Ant Guy, 2012 16´40´´, video project without sound in a new Renault Clio car, parked at the corner of Gurko St. and Kniaz Alexander I St. and transporting visitors to and from Fabrica 126 Sofia, 19.10—9.11.2012

Art on The Move is organized in collaboration with Renault.

69

In the series of short films titled “Ant Guy” (2012) the author is combining visual deformation, onward movement, and natural environment as a setting where to analyze himself, a human, much in the same way used for research of insects. These are observed in their natural habitat, going about their normal life. With humans such circumstances would be called “unforced and liberated” settings. These video essays are reminders of the substance of life seen in its rather brutal physical state even in the context of a busy and congested city.


ВИДЕО

S ofia C ontemporary

VIDEO

70


АЕС+Ф Невин Аладаг Бигерт & Бергстрьом Саймън Гъш Артур Жмийевски Анета Мона Киша и Луция Ткачова Сигалит Ландау Кристина Лукас Недко Солаков Шао Фей

2012

AES+F Nevin Aladag Bigert & Bergström Simon Gush Artur Żmijewski Anetta Mona Chişa & Lucia Tkáčová Sigalit Landau Cristina Lucas Nedko Solakov Cao Fei

71


АЕС+Ф Русия — Последен бунт, 2005–2007 17‘

Групата от Русия АЕС+Ф – Татяна Арзамасова, Лев Евзович, Евгений Святски и Владимир Фридкес, се занимава през последните години със сглобяването в едно цяло на пъзъла от съвременни представи за бъдещето в целия широк спектър на въображението. Алегориите, които авторите строят, са противоречиви – източниците се търсят сред предаванията по Discovery Chanel и образите от фентъзи; използват се похвати от компютърни игри или футуристичните визуализации на Холивуд; представите за реалността, изградени от дигиталните медии, идват от военните конфликти, от телевизионните новини, научните разработки и т.н.

Чрез типизираната си визия АЕС+Ф всъщност визуализират мечтите, дори мечтите кошмари, които поголямата част от човечеството привижда тогава, когато намери време да се замисли за бъдещето си – от най-привлекателната утопия за живот в нега и разкош, до ужасяващи насилие и жестокост.

в и д е о / АЕ С + Ф

AES+F Russia — Last Riot, 2005–2007 17‘

In the last few years the Russian artist group AES+F – Tatiana Arzamasova, Lev Evzovich, Evgeny Svyatsky, and Vladimir Fridkes has engaged with constructing in a unified whole the entire puzzle of contemporary notions and ideas about the future that are the product of the widest reaches of imagination. Their allegories are controversial – their sources are found in the films on the Discovery Chanel and in the Fantasy imagery; they are using both the “gadgets” of computer games and the futuristic visualizations of Hollywood; the notions about reality constructed by the digital media – the military conflicts from the news on TV, the scientific research and much more.

Through their unified vision the group is actually able to visualize the dreams and even the nightmares, which most of humanity envisages whenever it finds time to reflect on its future – from the most lavish utopia of life in bliss and luxury all the way to horrific violence and cruelty.

72


video / A E S + F

73


74


75


Невин Аладаг Tурция / германия — Семейство Тезкан, 2001 6‘40“

Личният опит на авторката, родена извън страната, в която живее, я провокира да се посвети на сложните теми за миграцията и културната асимилация. Съвсем не на теория, а чрез индивидуалните примери и постижения тя се впуска в търсене на различни от ксенофобията, неразбирането и непризнаването на другия варианти. Художничката се вълнува от начина, по който се смесват раси, етноси и култури – какво се получава, какви са пътищата, възможни ли са те, полезни ли са... За нея мащабните процеси на спояването са една от най-типичните характеристики на човешкия живот днес. В това видео авторката показва немско семейство от турски произход, семейство Тезкан, в което всеки танцува брейк и пее на четири различни езика.

видео / Невин Аладаг

Nevin Aladag turkey / germany — Familie Tezcan, 2001 6‘40“

The personal experience of the artist, who lives away from the country where she was born, has challenged her to address the complex themes of migration and cultural assimilation. Through personal examples and achievements rather than theory, she has engaged with the search for ways that are different from xenophobia, lack of understanding or acknowledgement. The artist is interested in the way through which race, ethnos and culture mix with each other – what happens, what are the ways, are they possible, are they useful… For her the massive process of assimilation is one of the most typical characteristics of human life now. In this video the artist is showing a German family of Turkish background, the Tezcan family, where each person is breakdancing and singing in four different languages.

76


video / N evin A ladag

77


Бигерт & Бергстрьом Швеция — Последна вечеря, 2005 57‘

Автори��е са известни с технологично сложните си инсталации, базирани върху научни и исторически изследвания, много от които съществуват в публичното пространство. Във видео работите си те се превръщат в наблюдатели и анализатори на процеси, често скрити от всекидневния поглед, за които хората може би са чували, но едва ли знаят много. Вглеждат се в разнообразието на реакциите, в реинтерпретацията в съзнанието на страничния свидетел.

„Последна вечеря“ разказва за прословутото последно право на осъдения на смърт да поръча вечеря по свое желание. Готвач, подготвял това хранене в различни затвори в САЩ, разказва за опита и работата си. Филмът демонстрира абсурдността на това „абсолютно“ право пред очите на смъртта.

в и д е о / Б и г е р т & Б е р гс т р ь о м

Bigert & Bergström Sweden — Last Supper, 2005 57‘

The artists are famous for their sophisticated installations based on scientific and historical research a lot of which exists in public space. In their video works they take the role of observers and analysts of processes that are often hidden from casual view; processes about which people might have heard but rarely know much about. The artists are investigating the variety of reactions as well as in the reinterpretation taking place in the mind of the casual witness.

“Last Supper” is a story about the right of the person awaiting execution to a last meal after his / her wishes. The cook who has been preparing such meals in prisons around the USA relates his experiences. The film investigates the absurdity of an absolute privilege in the face of death.

78


video / B igert & B ergstr รถ m

79


Саймън Гъш Южна африка — В компанията на… 2008 32‘26“

Художникът провокира специфичен тип сблъсъци, изкуствено изграждайки взаимоотношения, които на практика са реални. В работите си той използва похвати от киното, подготвя детайлни сценарии и извършва прецизен кастинг. Но избира хора от улицата, непрофесионалисти, с техния конкретен опит в живота. Чрез популярния кино език той изследва отношения между различия, сблъсъци на култури, проверява способността им да преодоляват предварително заложени или традиционни конфликти. Във филма В компанията на … авторът режисира много особен футболен мач, в който участват гастарбайтери, живеещи в Белгия.

Мачът се провежда върху железопътните релси на една от сточните гари на Гент, знак за проблемите на различията, обграждащи ги всеки ден. Оригиналният смисъл на футбола – колективният дух, обаче надделява над всичко, както и емоционалната комуникация между играчите.

видео / Саймън Гъш

Simon Gush South Africa — In the Company of… 2008 32‘26“

The artist is provoking a specific kind of clashes while artificially building up relations that are in fact real. In his works he is using cinema language, detailed scripts and precise casting. But he is casting ordinary people from the streets, nonprofessionals, who however have their own life experiences. Through the popular cinema language he is investigating relations of difference and clashes of cultures while testing their ability to overcome the orchestrated or traditional conflicts.

In the film In the Сompany of … Simon Gush is directing a very special kind of football game between guest workers from various countries who live in Belgium. The game takes place over the railroad tracks of an old train station in Ghent; it stands for the problems of difference surrounding the players every day. The basic meaning of football – the collective spirit, overcomes everything just like the emotional bonds between the players.

80


video / S imon G ush

81


Артур Жмийевски полша — Демокрации, 2009 146‘  /  Селекция – 7 от цикъл от 20 видеа Със съдействието на автора, Galerie Peter Kilchmann, Цюрих и Foksal Gallery Foundation, Варшава

Артур Жмийевски е световно известен видео художник, кинорежисьор и куратор. Неговото творчество е епитом на гражданската позиция и мисията на художника в съвременния свят. Героите му често са онеправданите членове в нашето общество, нуждаещи се гласът им да бъде чут, а животът видян. Жмийевски се стреми винаги да дава време и място за изказ на различни хора и групи, без да ги замества със собствена интерпретация. Напоследък се занимава с анализ на гражданската активност в противоречивия неолиберален социум.

Авторът обединява в инсталацията си над 20 документални филма за различни протести и манифестации, сред които и гей-парадите, и атаките на Хамас, и шествията на футболни запалянковци. Представената специална селекция говори за заплашителната унифицираност на агресията, независимо каква кауза стои зад нея.

в и д е о / А р т у р Ж м и й е вс к и

Artur Żmijewski Poland — Democracies, 2009 146‘  /  Selection – 7 videos from a cycle of 20 Courtesy of the artist, Galerie Peter Kilchmann, Zurich and Foksal Gallery Foundation, Warsaw

Artur Żmijewski is a world famous video artist, filmmaker and curator. His work is the epitome of the citizen’s position and the mission of the artist in the world of today. His characters are often the underprivileged members of society who need their voices to be heard and their lives – noticed. The artist is always trying to provide time and space for the expression of various people and groups without replacing their voices with his own interpretation. His newer works are dealing with analysis of civic unrest within the controversial neo-liberal societies.

The author has compiled more than 20 documentaries about various protests and manifestations – the Gay pride parades, the Hamas attacks, and the rallies of football fans come together in his installation. The selection presented here talks about the threatening uniformity of aggression regardless of the cause.

82


video / A rtur Ĺť mijewski

83


84


85


Анета Мона Киша и Луция Ткачова Чехия / Германия — Произход на човека и половия отбор, 2010 35‘ Със съдействието на галерия Christine Koenig, Виена

Авторките демонстрират особено чувство за хумор в работите си, занимаващи се с критика на идеологии, клишета и традиции в обществото на глобалните връзки. Част от темите им са свързани със света на институциите – в съвременното изкуство, в историята и културата както на отделни страни, така и в поширок мащаб. Те не делят темите си на големи и малки, но се стремят да използват силата на първия прочит, зад свежестта на който прозират неочаквани интерпретации.Във филма „Произход на човека и половия отбор“ – препратка към прочутия текст на Чарлз Дарвин, група блондинки си предават една на друга цитати от книгата като в играта „развален телефон“. Художничките, блондинки самите те, разиграват прилики и разлики, клишета и индивидуалност.

в и д е о / А н е т а Мо н а К и ш а и Л у ц и я Т к а чов а

Anetta Mona Chişa & Lucia Tkáčová Czech Republic / Germany — The Descent of Man, and Selection in Relation to Sex, 2010 35‘ Courtesy of Christine Koenig Gallery, Vienna

The artists are demonstrating a special kind of humor in their works often dealing with critique of ideologies, cliché and traditions in the society of the global interconnectedness. Some of their themes are related to the world of institutions – in contemporary art, in the history and culture of both single countries and the wider world. They do not separate their themes into smaller and bigger but aim to use the power of the first encounter behind which new and unexpected interpretations are emerging. In the film “The Descent of Man, and Selection in Relation to Sex” which is referring to the famous text by Charles Darwin, a group of blondes relay information in a line much like in a game of Chinese whispers. The two authors are blonde themselves; they are investigating issues of similarity and difference, cliché and individuality.

86


video / A netta M ona C hi ş a & L ucia T k á č ov á

87


Сигалит Ландау Израел — Азкелон, 2011 16‘32“

Видеото изследва болезненото, монотонното, изглеждащо непреодолимо съществуване „на границата“. Това става не толкова в метафоричен, културологичен или психологически формат, колкото във всекидневието на избора, на практическото поведение, пропито от символика и метафори. Обект за поетичен визуален анализ тук са границите, които едновременно разделят и събират, определят реалността с цялата натрупана омраза, но и с огромния потенциал за приспособяване. В работите на авторката няма упростено търсене на виновни и жертви; художничката търси разбираем „трансграничен“ език, който може да преодолее, да премине граници и да започне комуникация.

Детската „игра на ножчета“, при която „се отрязват“ парчета земя изпод краката на „противника“, придобива остър политически смисъл в названието на филма „Азкелон“. То обединява в една дума имената на два града – Ашкелон и Газа.

в и д е о / С и га л и т Л а н д а у

Sigalit Landau Israel — Azkelon, 2011 16‘32“

The video explores the painful, monotonous and seemingly inescapable existence “on the border”. This happens not in the format of metaphor, cultural studies or psychology but rather within the casualty of daily choices and practical behavior that is saturated with symbolism and metaphor. The object of poetic visual analysis here are the borders that are simultaneously dividing and uniting, while defining reality with all of the accumulated hatred but also with its immense potential for adapting. In the works of this artist there is no simplistic search for victims and perpetrators; she is searching for an easyto-understand “trans-border” language which may transgress and trespass borders in order to start communication.

The children’s game of “knives” where pieces of ground are cut from under the feet of the opponent acquires powerful political meaning in the title “Azkelon”. It merges in one word the names of two cities (Ashkelon and Gaza).

88


video / S igalit L andau

89


Кристина Лукас Испания — Обмислена свобода, 2009 5‘

Кристина Лукас използва прочутото платно на френския романтик Йожен Дьолакроа „Свободата води народа“, 1830, и я превръща в „жива картина“ – осмислената свобода на 21 век. В някои от своите видео работи художничката поставя под съмнение приетите и популярни представи за културни герои, реално съществували в историята, или онези, създадени от конкретни автори. Тя предлага не просто нов прочит на определени събития, но използвайки мощните средства на киното / видеото формулира въпроси и към тези конкретни герои, и към позицията на тяхните автори, и към способността на новите поколения да не робуват на клишета като формират собствено отношение към обстоятелства, често приемани за очевидни.

видео / Кристина Лукас

Сristina Lucas Spain — La Liberté Raisonnée, 2009 5‘

Сristina Lucas is using “Liberty Leading the People” (1830), the famous painting by Eugene Delacroix, the French romanticism painter, as a basis for her “live picture” titled La Liberté raisonée – the reasonable liberty of the 21st century. In some of her video works the artist is challenging the accepted and popular notions about heroes of culture that have either existed in real history or have been invented by concrete authors. She is offering not only a new reading of actual events but while using the power of cinema and video images she is questioning all – the heroes; the position of their authors; the ability of the new generations to not be enslaved by clichés while forming their own attitude towards circumstances and events that are often taken for granted.

90


VIDEO / CRISTINA LUCAS

91


видео / Кристина Лукас

92


video / C ristina L ucas 

93


Кристина Лукас Испания — Пантон –500 +2007, 2007 40‘

В Пантон -500 +2007 (2007) художничката си поставя за цел да предложи на зрителите обективен поглед към човешката цивилизация. Тя анимира историята в нейни�� най-абстрактен вариант чрез промяната на политическта карта на географията на света. Използва обективността на цветовата скала за печат, за да проследи визуално държавните възходи и падения. Освен неочаквания респект към постиженията на хората от различни континенти и времена, съвременният зрител започва да осъзнава относителността на историческите периоди с тяхните надежди, отчаяния, постижения и провали.

видео / Кристина Лукас

Cristina Lucas spain — Pantone –500 +2007, 2007 40‘

In Pantone -500 +2007 (2007) the artist aims to offer to the viewer an objective view towards human civilization. She animates history in its most abstract variant through the changes in the political map of the world geography. Cristina Lucas is using the objective neutrality of the color scheme for printing in order to follow visually the rise and fall of countries. Besides the unexpected respect for the achievement of people from various continents and epochs, the contemporary viewer starts to acknowledge the relativity of the historical periods with their hope, despair, achievements and failures.

94


video / C ristina L ucas 

95


Недко Солаков България — Безмълвни (но толкова цветущи, колкото само българският език може да позволи) псувни, 2009 2‘07“ Камера и монтаж Калин Сеарпионов

Видеото е базирано върху пeрформанс, в който авторът поема върху себе си ролята на „обикновения“, „нормалния“ гражданин на страната си, но като гражданин на света, който е недоволен от властта, от управлението, от процесите, в които той, по неговото мнение, е въвлечен от тази власт. Първият израз на това е формулиране и изразяване на отношението на разочарование и недоверие. Така художникът се обръща към властта, олицетворена от нейните репрезентативни сгради в София. Монологът е почти беззвучен, но изразителната мимика го превръща в очевиден и разбираем, независимо дори от могъществото на родния език на художника.

в и д е о / Н е д к о С о л а к ов

NEDKO SOLAKOV Bulgaria — Silent (But As Rich As Only The Bulgarian Language Can Be) F Words, 2009 2‘07“ Camera and editing Kalin Serapionov

This video work is based on a performance where the author accepts the role of the “ordinary”, the “normal” citizen of his country, who is actually a citizen of the world that has become dissatisfied with the ruling power, with government, with the processes where he had been, in his own opinion, drawn into by this same power. The first expression of such attitudes is the formulation and the expression of dissatisfaction and disbelief. The artist is addressing power which is personified in the representative buildings in Sofia. The monologue in the film is nearly silent but the expressive facial and body language transforms it into an obvious and understandable statement regardless of the might of the artist’s mothers tongue.

96


V I D E O / N E D KO SO L A KOV

97


в и д е о / Н е д к о С о л а к ов

98


video / N edko S olakov

99


Шао Фей Китай — Бесни кучета, 2002 8‘ Със съдействието на галерия Lombard-Freid, Ню Йорк

В краткия си филм авторката се подиграва на видимата по целия свят страст по брендове, дрес-кодове, типове поведение. Тя довежда до абсурд и превръща във визуален виц поведението и стила на живот на някои свои съвременници с тяхната безогледна подражателност на западни модели и реалии, станали вече унивесално познати. Доколкото нейната страна – Китай, обаче, се е превърнала в символ на глобализацията в началото на новото хилядолетие, филмът се превръща в мощно критически заявление за актуалните световни процеси.

видео / Шао Фей

Cao Fei China — Rabid Dogs, 2002 8‘ Courtesy of Lombard-Freid Gallery, New York

In this short film the artist is making fun of the internationally visible obsession with brands, dress code, and behavioral patterns. She is taking the implications of such a trend to absurd dimensions while transforming into a visual joke the unscrupulous westernization and the mindless imitation of models and artifacts by some of her contemporaries. However, since her home country China has turned into a symbol of globalization at the beginning of the new millennium the film becomes a powerful critical statement about the current developments around the world.

100


video / C ao F ei

101


Форум на колекционерите

S ofia C ontemporary

Collectors’ Forum

102


Веселина Сариева Яра Бубнова Грегор Поднар Недко Солаков Гауденц Руф

2012

Vesselina Sarieva Iara Boubnova Gregor Podnar Nedko Solakov Gaudenz B. Ruf

103


Изграждат ли се институции, които се занимават със съвременно изкуство, какви са дейностите им? Появяват ли се наченки на художествен пазар в страната или надеждата е върху появата му отвън? Какви са усещанията спрямо съвременното изкуство – свое, народно, елитарно, чуждо, стока, дух? Събира ли то публика или я разделя? Струва ли си човек да се обвърже с него? Събрания като Форум на колекционерите са насочени към събуждане на интереса спрямо съвременното изкуство при един естествено разширяващ се кръг – този на хората, заинтересувани от модернизирането на страната, засилването на общите в глобализиращия се свят разбирания, собственото им участие в изграждането на културно обкръжение.

Мариана Асенова описа Sofia Contemporary като най-младото дете в семейството от фестивали на списание Едно и благодари на генералния му спонсор – Société Générale, спонсор и на форума. Тя представи поканения модератор – Анандарупа Сарасвати. Едва от 3 месеца в София, той е пребивавал в много страни и е дошъл с убеждението, че най-прекият начин да се запознаеш с една нова за теб страна, е да научиш за изкуството и художниците й, за хората, които се занимават със съвременно изкуство. Анандарупа, самият той събирач на колекция на съвременно виетнамско изкуство, отбеляза, че нищо не знае за съвременните български художници и е дошъл на форума по-скоро за да научи нещо за тях. Посочи и книгите върху българско изкуство от наши дни, предоставени на поканените за повече информация.

Ф о ру м н а кол е к ц и о н е р и т е / Co l l e c to rs’ Fo r u m

What happens to the works of artists when the art event is over? Do the works go back to the studios or do they have a different kind of after-life? What kind of paths take those artists just liberated from the state’s control? Are there institutions built that engage with contemporary art, what are their activities? Have we seen the emergence of an art market in the country or do we hope for it to come from the outside? What are the attitudes towards contemporary art – locally produced, of and for the people, elitist, foreign, as a commodity, or as for the spirit? Is this kind of art uniting or splitting the audience? Is it worth getting engaged with? Events such as the Collectors’ Forum are meant to generate interest for contemporary art among a group of people that is naturally growing – those people who are interested in modernizing the country, in widening the shared across the global world agenda(s) and understandings, as well as their own involvement in the cultural environment of their country. Mariana Assenova described Sofia Contemporary as the “youngest child”

in the family of Edno magazine festivals. She thanked the main sponsor of the event Société Générale also sponsoring the forum. Anandaroopa Saraswati was introduced as the moderator invited to spearhead the forum. Having only recently arrived and based now in Sofia he has lived in many countries around the world. He came here convinced that the most direct way to get to know a new country is by learning about its art and artists, about those people who are engaged with contemporary art. Anandaroopa, himself a collector of contemporary Vietnamese art, remarked that he knows nothing about contemporary Bulgarian artists and came to the forum in order get better acquainted. He also pointed out to the books about contemporary art in Bulgaria that were offered to the participants in the forum as more in depth information.

104


105


Веселина Сариева, галеристка от Пловдив, даде примери за дейността на една частна галерия, концентрирана най-вече върху работа с представители на новата арт-сцена. Създадена през 2004 г., в първите си години Галерия Сариев се насочва към изкуството на заобикалящата среда и фотографията – избор, който пряко се отразява в по-нататъшната й дейност. Задействани са две платформи – Open Art Foundation и Art in Public Space, със задачи да запълнят празнини в представянето на живо съвременно изкуство, да ориентират публиката в разбирането му.

За да усети функционирането на подобна институция и набиране на опит В. Сариева стажува в галерии в Западна Европа, предприема задължителните обиколки на биеналета и арт-панаири, установява контакти със специалисти в областта. През 2009 г. Галерия Сариев обявява нова ориентация – на комерсиална галерия, утвърждаването на каквито в страната никога не е било лесно, и започва да изгражда около себе си група художници, които да представлява. Една комерсиална галерия е важен инструмент за осигуряване на съществуването им и за тях. Начинания като наградите Гауденц Б. Руф, БАЗА, създават днес възможности за запознаване с работата и навлизане на млади автори, много от които са се преместили да живеят и работят в чужбина.

Работа на Правдолюб Иванов от щанда на Галерия Сариев във Виена A work by Pravdoliub Ivanov at the stand of Sariev Gallery, Vienna Artfair

Ф о ру м н а кол е к ц и о н е р и т е

Vesselina Sarieva, a young art manager and dealer from Plovdiv gave examples from the activities of one private gallery that is focused mainly on working with the younger artist of the new art scene here. Established in 2004 at first Sariev Gallery was mainly oriented towards art of the environment and photography – a choice still influencing its further work. They have two active platforms – the Open Arts Foundation and the Art in Public Space, aimed at filling up the gaps in the presentation of current contemporary art and at assisting the audience in its understanding.

In order to find how such institutions are functioning and in order to accumulate working experience she took internships with galleries in Western Europe; she also goes regularly to the “musts” of the art fair and biennial circuits. There she is establishing contact with leading experts in the field. In 2009 Sariev Gallery announced its new orientation and took the path of becoming a commercial gallery. Such a task has never been easy to implement in this country. However, the gallery started by building up a group of artists whom to represent. A commercial gallery is an important tool to secure the existence of those artists as well. Initiatives such as the Gaudenz B. Ruf Award and the annual BAZA Award for artists under 35 are creating today opportunities for younger artists, both living here and those who have moved to live and work abroad, to show their works and get integrated into the scene.

106


Галерия Сариев е продължение на дейността им – платформите са насочени към пропаганда на съвременното изкуство, въвеждащи лекции, срещи с художници в знакови места – в „Склада“, СГХГ, VIVA Com Art Hall в София, например. Организиран е Колекционерски форум в Пловдив – колекционерите са желан двигател в общия процес. Галерията активно се насочва към участието в международни арт-панаири – винаги важен критерий за действеността на подобна институция. Дори площта на щандовете й там е често по-голяма от тази на самата галерия. През 2011 г. е първото участие на Галерия Сариев в комерсиален панаир – този във Виена, последвано от щандове на панаирите в Рим, Истанбул, Шанхай, посещавани от стотици хиляди професионалисти и любители на изкуството.

Щандът на Галерия Сариев в във Виена, 2011, и пространството на галерията в Пловдив The stand of Sariev Gallery in Vienna, 2011, and its space in Plovdiv

Collectors’ Forum

The Sariev Gallery is a kind of a continuation of this work – it is using platform for propagating contemporary art by organizing cycles of lectures, meetings with artists in symbolic spaces such as the “Sklada” (the Storage), the Sofia City Gallery, the VIVA Com Art Hall in Sofia, among others. The gallery is also organizing the Collectors’ Forum in Plovdiv as it believes collectors are a welcomed engine in the whole art process. The gallery is actively pursuing participations in the international art fairs, which is always an important criterion to evaluate the activities of such institutions. Often the space of the gallery booth at a fair is larger than the home space of the gallery. In 2011 Sariev Gallery participated for the first time in a commercial art fair in Vienna, followed by participations in Rome, Istanbul and Shanghai – all forums attended by hundreds of thousands of people both professional and lovers of art.

107


Презентацията на Яра Бубнова, Директор на Института за съвременно изкуство – София и куратор на Sofia Contemporary, бе изградена върху слайд шоу с работи на български автори, вече влезли в сбирките на музеи и частни колекции в чужбина. Институцията, която Яра Бубнова възглавява, при създаването си в средата на 1990-те е по идея много далече от художествения пазар, визиите за него и принципите му на функциониране. Вниманието е концентрирано върху активното представяне на съвременни български автори, на връзката на работата им с тенденциите по света, участие в различни биеналета, покани към чуждестранни куратори, за да се запознаят с художници и с мястото на съществуването им, организиране на наши и международни изложби в страната – действия, от които казионните институции са отстъпили и е необходимо да се извършват по нови стандарти.

Като куратор тя няма пряко въздействие върху пазара на изкуството, но си дава сметка как върху цените и търсенето на отделни работи и на репутацията на авторите им влияе тяхното участие в мащабни кураторски проекти. Художественото и историческото значение на повечето от показаните произведния са очевидни за куратора и потвърдени чрез отзиви на националната и международната критика. И заминаването им от страната, макар важно и полезно за самите автори, опразва историята на местното искуство, лишава я от най-добрите примери и прекъсва връзките между поколенията. Отсъствието на локални колекции, публични и частни, стесненият контекст на съществуване на съвременното изкуство у нас, травмират, водят до изтичане на автори и произведения, правят обмена със света еднопосочен.

Кирил Прашков, Туш и слама, 2007, колекция Бояна Попова Kiril Prashkov, Ink and Straw, 2007, Collection Boyana Popova

Калин Серапионов, Топлата супа и моята домашна общност, 1998, видео. Колекция Есл , Виена Kalin Serapionov, The Hot Soup and my Home Community, 1998, video. Essl Collection, Vienna

Ф о ру м н а кол е к ц и о н е р и т е

The presentation of Iara Boubnova, Director of ICA-Sofia (Institute of Contemporary Art-Sofia) and curator of Sofia Contemporary, was structured as a slide show of works by Bulgarian artists that have entered museum and private collections outside of Bulgaria. ICA-Sofia, the institution headed by Mrs. Boubnova since its registration in the mid 1990ies, is by definition far from the art market, its visions and rules of engagement. The ICA-Sofia focus is on the active presentation of Bulgarian artists; on the links between their works and the tendencies of current art around the world; on the participation of artists from Bulgaria in various biennials; on invitations to foreign curators to visit the country and get to know its artists, art scene and the context they are functioning in; on the organization of Bulgarian and international shows here and there around the world – activities that have been neglected by the public and governmental institutions and need to be managed in new ways.

As a curator she acknowledges that she has no direct influence on the art market. However, curatorial attention and invitations to important shows necessarily affect the pricing as well as the demand for certain art works, not to mention that such attention affects the reputation of the artists involved. The artistic and historical importance of most of the works in this slide presentation is self-evident for the curator; it has been confirmed by critical art reviews both national and international. However, the departure of such works, although important and beneficial for the artists, does vacate the history of local art of its high points; such departures are robbing the local tradition of its best examples, it tends to break the links between the generations. The lack of local collections, public or private, the narrowing context of existence for contemporary art here is a trauma that leads to the draining of artists and art works; all that makes the exchange with the rest of the world highly unidirectional. Iara Boubnova finished her presentation with a “lighter” option, in her words,

Лъчезар Бояджиев, НеоГолгота, 1994. KAMK (Музей за съвременно изкуство), Кумамото, Япония Luchezar Boyadjiev, NeoGolgotha, 1994. KAMK, Kumamoto, Japan

108


Тя завърши презентацията си с „олекотен“, по нейните думи, вариант за бъдещите колекционери да се сдобият с цяла колекция на съвременно българско изкуство и представи колективното тиражно произведение на ИСИ – София „Нещо общо, нещо лично (във вързоп)”, 2006, съставено от специално направени обекти от дванадесетте члена на Института за съвременно изкуство.

Лъчезар Бояджиев, Гагарин в космоса, 2011. Колекция EVN, Виена Luchezar Boyadjiev, Gagarin in Space, 2011. EVN Collection, Vienna

Collectors’ Forum

for future collectors to acquire a whole collection of contemporary Bulgarian works. She showed the ICA-Sofia collective edition titled “Something Common, Something Personal (in a bundle)” (2006), which consists of specially made multiple objects by each one of the twelve members of the institute.

109


Грегор Поднар, галерист от Любляна и Берлин, каза, че предпочита да говори по общия проблем – защо да колекционираме изкуство. Самият той е започнал в Словения в сходна с българската ситуация на пълно отсъствие на пазар на изкуството. Пазарът на изкуство, обаче, не е изкуство. Изкуството няма нужда от него. Най-общо казано – изкуството е повече от пазара на изкуство. Но пазарът е един от ключовете на ежедневната ни икономика. Всъщност, възможно е наличието на прекрасно изкуство, но ако редом не съществува съответна система за дистрибуцията му , него сякаш го няма, то е някъде... Същото се отнася и за индустрията – това, което ползваме, е само част от съществуващото по света. Зададени са два-три основни въпроса, и един от тях е защо е важно да се колекционира изкуство.

Ако човек е в положението да счита, че липсват институции, разбиране, обмен, тогава колекционирането може да се превърне в начин за осъществяване на личността. Защо да се чакат други, след като сам мога да го върша, да допринеса за началото на един вид икономика? Това е малка икономика, възникваща на базата на онова, което се счита за недостиг – като представянето в България на собствените й автори. Важно е да се съзнава, че трябва да се участва – не само казвайки, че нещата се налага да се подобрят, но чрез собствени средства, инвестирайки част от личния си приход. Разбира се, че това е индивидуално действие, което, обаче, предполага да се превърне в колективно.

Ф о ру м н а кол е к ц и о н е р и т е

Gregor Podnar, a gallery dealer from Ljubljana and Berlin, concentrated on the more general question about why do we need to collect art in the first place? Himself he started in Slovenia in a situation quite similar to the situation in Bulgaria – a total lack of an art market. However, the art market is not art. Art does not actually need the market. In general – art is something more than the market. But the market is one of the keys to our everyday life economy. In fact it is possible to have beautiful art but if there is no adequate system for its distribution next to it, it is as if art does not even exist, it is lost somewhere out there… The same is true for the industry – what we are using is only a small part of that which exists all over the world. There were several basic questions asked and one of them was why is it important that we collect art?

If one is in a position to realize that there is a lack of institutions, understanding, exchange and so on, than collecting might turn out to be a good way for the realization of a person. Why should one wait for somebody else when you can do it myself and contribute to the starting of a one kind of economy? This is a relatively small economy, coming out of what is considered to be a lack – for instance the presentation in Bulgaria of her own artists. It is important to realize that you need to be involved not just by saying that things should be changed and situation improved; you need to participate with own means, you need to invest part of your personal income. Naturally that is an act of an individual which however is supposed to transform into a collective act.

110


Вторият въпрос би бил защо е нужно да се колекционира на международно ниво? Това е свързано с факта, че изкуството „наблизо“ е винаги малко и когато човек е в конкуренция с малко състезатели на малко поле му се налага – по логиката на мениджъра – да сложи продукта в сравнение с други, в граничната зона, където продуктът би придобил различна стойност. Извън тесния си кръг действието му придобива друга оценка. И тогава се стига до въпроса защо е важно да има художествен пазар. Може да се твърди, че художествен свят би имало и без пазар, но сме принудени да живеем в свят, в който всичко е свързано с пазара.

Когато се признава една система, трябва да се прецени какви са в нея предизвикателствата пред дадена професионална дейност – на куратора, художника, колекционера, например. Дори не всичко в системата да е по наш вкус, трябва да се вгледаме в правилата, съществуващи в нея – в тях има достатъчно свобода, част от интелектуалните ни способности, място за тях.

Collectors’ Forum

The second question would be why is it important to collect on an international level? That is related to the fact that art, which is “nearby” is never enough. When you are in a competitive situation with several rivals in a small field you are forced, according the managerial logic, to place the product in comparison to others, in a border zone where the product acquires additional value. Outside of its narrow region the efficiency of a product increases.

111

This is how we get to the question why there is a need for an art market. One may claim that the art world would still be there without the market. However, we are forced to live in a world where everything is linked to the market. When one system is accepted one should evaluate what challenges are there for a professional – a curator, an artist, a collector, among others. Even though not everything in the system is to our liking we still need to investigate the rules that are valid there – there is enough freedom and it’s an intellectual challenge to find a place in there for oneself.


Недко Солаков завършва „Стенопис“ в Художествената академия в София през 1981 г. , насочва се найвече към живописта и става един от добре познатите млади художници още в средата на 1980-те. През 1988-89 г. участва в групата „Градът“. През 1990 г. с началото на промените в страната разкрива в работата си „Top Secret“ връзката си като студент с тайните служби и напуска Съюза на българските художници. Оттогава работата му е изцяло ориентирана към сцени извън страната. Разликата между начина на развитие там и в България е огромна – при отсъствието на пазар, на художествена инфраструктура и частна инициатива, тук художникът е свързан единствено с държавните институции. На Запад той работи с куратори, участва в групови изложби и биеналета, търси галерия, възможности за самостоятелна изява, и връх на кариерата му е ако някой музей прояви интерес.

Мащаба, до който може да се докосне художникът, Солаков описа чрез пътя до няколко световно известни музея на една от знаковите си работи – „Един живот (черно и бяло)“, 1998. Дори по време на самия разговор нейно изпълнение, извършвано в течение на всяка една изложба от двама бояжджии, движещи се в една посока в противоположни краища на помещение и препокриващи единият с бяла, а другият с черна боя стените, се случва в швейцарския град Люцерн.

Недко Солаков, Един живот (черно и бяло), 2000. Колекция MMK (Музей за модерно изкуство), Франкфурт Nedko Solakov, A Life (Black and White), 2000. Collection MMK, Frankfurt

Ф о ру м н а кол е к ц и о н е р и т е

Nedko Solakov graduated from the Mural Painting department of the National Art Academy in Sofia in 1981. He then focused his energies on the art of painting and soon became one of the best known young artists in the middle of the 1980ies. In 1988-89 he was a member of the artistic City Group in Sofia. In 1990 at the beginning of the period of transformation in Bulgaria he made public in his work “Top Secret” his former contact with the security apparatus the state and left the Union of Bulgarian Artists. Since that time his work is entirely oriented towards art scenes outside of his home country. The difference between those and the scene in Bulgaria is immense – given the lack of a market, of an art infrastructure and private initiative, the artist here is only connected to the state institutions. In the West the artist is working with curators, participating in group shows and biennials, looking for galleries, looking for possibilities for a personal exhibitions; the high point is when a museum shows interest.

The scale which an artist might be able to achieve Solakov demonstrated on the example of the path of one of his most famous works, “A Life (Black and White)” (1998) to some world famous museums. While he was speaking the works was in fact being executed in the Swiss city of Luzern – in this work every day for the entire working hours of the museum and the whole duration of the show, two wall painters, rotating one after the other in the same direction starting from the opposite corners of the space, are painting the walls over each other’s last layer of paint with alternating coats of black and white paint.

112


Но за представянето й в течение на 5 месеца по-времето на Венецианското биенале от 2001 г., където работата участва в централния проект на големия куратор Харалд Зееман, непрестанното изпълнение е изисквало осигуряването на 40 000 германски марки. Това, което художникът прави, е да обяви работата за продажба на различни колекции в тираж от пет с авторски екземпляр, с цел при покупка директно финансиране на изпълнението във Венеция. Работата постъпва чрез частна колекция в Музея за съвременно изкуство в Чикаго, в колекцията на важната швейцарска галерия Хаузер и Вирт, в Тейт Модерн в Лондон с финансовата подкрепа на г-жа Бояна Попова, в Музея за съвременно изкуство във Франкфурт/Майн, където в течение на 3 години работата е изпълнявана общо в продължение на 8 месеца.

Екземпляр е послужил и за обмен срещу работа на един от известните австрийски художници Петер Коглер, с която той участва в най-представителната изложба на съвременно изкуство, случвала се в България – „място/интерес“ в НГЧИ през 1999 година. Това е един от начините, с който събират собствената си, вече значително разраснала се колекция от български и чуждестранни автори семейство Солакови.

Collectors’ Forum

However, the budget needed for its constant presentation during a period of 5 months at the Venice Biennial in 2001 (curated by the late great curator Harald Szeemann) asked for the sum of 40,000 German marks (app. 20,000 Euro today). The artist offered this work for sale to various collections in an edition of 5 copies and one author’s proof. The idea was that a purchase will lead to the direct financing of the realization of the work in Venice. At the end the work enters the Museum of Contemporary Art in Chicago through a private collection; the important private collection of Hauser and Wirth Gallery in Switzerland; the Tate Modern in London with the financial support of Mrs. Boyana Popova as well as the Museum of Modern Art in Frankfurt where within a period of 3 years the work had been executed for 8 months altogether, on and off.

113

One copy of the work was used once in an exchange for the work of one of the most famous Austrian artists, Peter Kogler, with which he took part in the most representative exhibition of contemporary art ever to take place in Bulgaria – the show “Locally Interested” (National Gallery for Foreign Art, 1999). In fact exchanging works with other artists is one of the ways the Solakov family is acquiring works for their, by now, quite large collection of Bulgarian and foreign artists.


Гауденц Б. Руф от Цюрих, представи себе си като различен от „специалистите“ – юрист и икономист, дипломат, с докторат по литература. Изградил си е история и като колекционер на съвременно българско изкуство, но вижда себе си най-вече като арт-промотър. В Източна Европа е стъпил след промените от 1989 г. – посланик в Латвия и Литва, по-късно в България и Македония, накрая – в Сърбия. Всички тези места са били в идентична ситуация – зад Желязната завеса, terra incognita. В България дори културните институции изглеждали и продължават да са старомодни – практически пазар, колекционери няма, но е впечатлително, че художествени групи успяват да се самоподдържат. Освен демонстрация на собствения му вкус, действията му на художествената сцена тук са и политическо изявление. Докато работи в София в резиденцията си в красива стара сграда на ул. Шипка организира 13 изложби. Обществото, според него, се нуждае от пример как да се

ориентира в новия модел от човек, който чувства за свое задължение да инвестира в културата, да въведе система за меценатство и спонсориране. След пенсионирането си решава именно в България да организира награда – състезание, в което всеки може да участва, с международно жури, в което и българските, и чуждестранните участници подлежат на ротация. Наградата е присъждана след няколко етапа – разглеждане на документации на обикновено повече от 100 кандидата, номиниране за тесен списък от около 15 художника за изложба и определяне на две награди. От 2012 г., след шест издания на наградата и участието на близо 700 кандидата за нея, тя е трансформирана в програма за подпомагане на отделни, институционални или лични проекти, отново разглеждани от същия тип жури.

Произведения на български автори (Боряна Венциславова, Нина Ковачева, Иво Бистрички) от колекцията на Гауденц Б. Руф, Цюрих Works by Bulgarian artists (Boryana Ventzislavova, Nina Kovacheva, Ivo Bistrichki) in the Gaudenz B. Ruf Collection, Zurich

Ф о ру м н а кол е к ц и о н е р и т е

Gaudenz B. Ruf from Zurich presented himself as different from the “experts” having been educated in law and economy, with a PhD in literary studies. Though he has a history of collecting contemporary art from Bulgaria he sees himself mainly as a promoter of art. He first came to Eastern Europe after the changes of 1989 – as an Ambassador to Latvia and Lithuania and later on to Bulgaria and Macedonia, and at the end – Serbia. All these places had once been in an identical situation – behind the Iron Curtain, a terra incognita. In Bulgaria even the cultural institutions looked, and still are outdated – a market and collectors are practically non-existent. However, he was impressed that artistic groups were existing and managing to be self-supportive. Apart from being a demonstration of his own taste, his actions within the artscene here were also a political statement. While he had been working in Sofia he was also organizing one-artist shows in the private residency of the Swiss Embassy, a beautiful townhouse on Shipka Street. He thus organized 13 shows. In his view society here needed an example to see

how to get oriented within the new model by a man who felt it his duty to invest in culture, and to introduce the system of the sponsorship and support for the arts. After he retired he decided to initiate in Bulgaria an award and a competition where anybody could participate, with an international jury where Bulgarian and foreign members would serve on the basis of regular rotation. The award was given at a special ceremony after several stages of evaluating the candidates – reviewing the application portfolios of usually more than a 100 applicants; building up of a short list of around 15 artists to take part in a show and ultimately – awarding the two awards for an advanced and a young artist. Since 2012, after 6 editions of the award and the participation of nearly 700 applicants, it was transformed into a program to support single, group or individual projects once again evaluated by a professional jury. Gaudenz B. Ruf did not buy works from galleries and always preferred the direct contact with the artists. He owns works by nearly 35 Bulgarian artists, as well 114


Гауденц Руф не е купувал от галерии, предпочитал е винаги прекия контакт с художници. Притежава работи на около 35 български автори, балтийска и сръбска колекции, работи на швейцарски художници. Започнал е да събира отдавна – когато е работил в Делхи и е придобил работи от съвременни индийски художници, станали известни в наши дни. Когато ги е купувал е бил питан какво ще прави с всичко това, днес са му донесли значителни средства. Може да се твърди, че подобно колекциониране е вид инвестиция, но в неговия случай винаги е било експеримент, тест за собствената му чувствителност – можеш ли да усетиш добрата работа. Насочва се към неща, които изискват по-малки инвестиции, мъдро боравене със средства и повече смелост.

Какво и как да се събира? Естествено, че може да се събират имена – но това никога не го е привличало, конвенционално е. Ако се купува ново изкуство – това е експеримент, риск, защото съвременното изкуство е „сега“. Налага се трениране на окото, на съзнанието – доброто изкуство действа продължително. Без да се хвали, счита, че досега е бил прав – никога не се е почувствал на загуба. Разбира се, съветът е – купувайте каквото ви харесва. Опитът, който споделя е от журито на наградата Гауденц Б. Руф. Изправено пред над сто портфолиа със задачата да се изберат 15 художника за изложба – с тежки дискусии естествено, журито, при който и да е състав, е било съгласно, че 80% от предложенията са за отхвърляне, 10% за приемане, а последните 10% – дискусионни. Имало е съгласие – това е ново, това раздвижва, това бихме искали да имаме – то е бъдещето, отваря пътя на следващи работи. Collectors’ Forum

as a Baltic and a Serbian collections; works by Swiss artists as well. He started collecting a long time ago while stationed in Delhi. There he bought works by contemporary artists who have become famous not only in India now. He was asked then what will he do with all these works; now he has been able to raise significant funds because of that. It could be claimed that such kind of collecting is a kind of investment but in his case it has always been an experiment, a test for his sensibility – can I feel and appreciate the good work? He gravitated towards things that demanded less investment, wise management of funds and more courage. What and how to collect? Naturally, one can collect names but he was never attracted to that, it seemed to be conventional. If you buy new art than it is an experiment, a risk since this kind of art happens “now”. You need to train your eye and mind – good art affects you for a long time. Without undue pride, he shared that so far it seems he has always been correct in his choices – he has never felt 115

to be losing. Of course, the best advice is – buy what you like! The experiences that he shared further was from his work with the jury of the Gaudenz B. Ruf Award – faced with upwards of 100 portfolios to choose 15 artists from for the short list, the jury members (regardless of who they were as a compositions of the jury and after heavy debates, naturally) were always unanimous as the following proportion – 80 % of the applications were to be rejected right away; 10 % – to be nominated right away; and there left 10 % subject to further debate. Ultimately a consensus would be reached – this is new, this is a step forward, that’s what we would like to have in the show, this is the future opening up a path for new works.


В продължилия разговор въпросите докосваха най-често темите за демократизацията в изкуството в наши дни и обратно – елитаризма сред събирачите, критериите за качество. Недко Солаков Демократичност и елитаризъм при колекционирането са като двупосочна улица. Защото може да се каже, че е елитарно да притежаваш изкуство, но самото изкуство днес е изключително демократично. Но колекционирането е страст да имаш именно изкуството, на което държиш. А за него, като колекционер в България – и дълг да помага на местната сцена след 22 години застой.

Грегор Поднaр Изкуството е елитарно до степента, до която бихте се посветили на даден предмет. Но лошо ли е ако се посветите на нещо определено? И това не се отнася единствено до пазара на изкуство – той е само част от цялото, само рамкира интереса. Ако имате интерес към определено изкуство и можете да заявите, че сте елитарно настроен – това е добър знак. Мартин Заимов (Société Générale) По въпроса за качеството – самото то е по дефиниция елитарно. Но моето определение спрямо това, което влагаме в понятието елитаризъм при съвременното изкуство, е че статистически в света никога не е имало толкова много художници, галерии, музеи. И ако някой има проблем с елитаризма, най-добре е да се отнесем към него от гледната точка на образоваността. Защото усилието и задължението по отношение на времето е пряко свързано с нея.

Ф о ру м н а кол е к ц и о н е р и т е

The following discussion touched upon questions and themes about the democratization of art in our times and also about the opposite – the elitist tendencies among the collectors, the criteria for quality, etc. Nedko Solakov mentioned that demo- cratic and elitist tendencies in collecting are like a two-way street. That is because one might say that it is elitist to own art but art itself is today very democratic. To collect is a passion to have exactly the piece you want to have, the piece you believe in. For him personally it is a mater of principle to support the local scene after 22 years of stagnation.

Gregor Podnar commented that art is elitist to the degree to which you might commit to a specific object. But is it all that bad if you do commit to something specific? This does not apply only to the art market – it is only a part of the whole, it only frames the interest; if you do develop an interest for a certain kind of art and you can say that you are elitist than this is а good sign. Martin Zaimov (Société Générale) commented that as far as quality is concerned it is elitist by definition. He thinks that the meaning we are investing in the notion of elitism when talking about contemporary art is that statistically in the world there have never before been so many artists, galleries, museums. So if somebody has a problem with elitist issues it would be best to regard that from the point of view of education. The effort invested and the dedication of time is in direct relation to that.

116


Оливие Боасиер (открил в София пространството за изложби Un cabinet d’amateur) Какво е елитаризъм – изкуството или определена категория хора? Джеф Кунс – един от скъпите художници днес, не е елитарен художник, той работи за всички. Проблемът е, че е станал много скъп – това е съвършено различно. Колкото до качеството – когато Гертруд Стайн, прочута колекционерка, е попитана някъде из 1910-те от скандализирана галерийна публика какво харесва в платната на Пикасо, отговорът й е бил, че обича да ги гледа...

Яра Бубнова сумира, че когато човек се обръща към изкуство от всякакъв вид, става дума най-вече за интуиция и същност. И проблемът в нашето общество – на пост-идеологическо разбиране за добро и лошо, е именно отсъствието на същност, защото точно тя се е намирала под регулация. Трудността е да се освободиш, да повярваш на интуицията си и да вложиш собствена емоция в същността на работата – само тогава можеш да я харесаш или не.

Collectors’ Forum

Olivier Boissiere (the initiator of the new Sofia space for exhibition projects “Un cabinet d’amateur”) asked again the question – what is elitist – art or a certain group of people? Jeff Koons, one of the most expensive artists today, is not an elitist artist since he is working for everybody. The problem is that he has become too expensive which is something completely different. As far as quality is concerned – when Gertrude Stein, the famous collector, was asked around 1910 by a scandalized gallery audience about what is it that she likes in the works of Picasso her answer was that she just likes looking at them…

117

Iara Boubnova summed up her views that when somebody is turning to art of any kind it is mostly a question of intuition and substance. The problem of our society – of the post-ideological understanding for good and bad, is indeed the absence of substance because it is exactly substance that was placed under regulation. The hard part is to liberate oneself, to trust your intuition and to invest your own emotions into the art work’s nature – only then you can either like it or not.


Деца

S ofia C ontemporary

kids

118


Обиколки за деца HA Sofia Contemporary

Д е ц а , с л у ш а м е в и / K ids , we are listening …

Tours for children around Sofia Contemporary

119


Деца, Вдигайте шум!

Първият ден на работилницата „Деца, вдигайте шум“, която беше част от детската програма на Sofia Contemporary, се състоеше от сглобяването на нашите елементарни, но шумни музикални инструменти. Използвайки ежедневни материали рязахме, лепихме и рисувахме – очаквайки с нетърпение да държим готовия инструмент в ръцете си и да вдигаме шум. Процесът на сглобяване бе придружен от много весели моменти. Разбира се, понякога изникваха дребни конструкционни затруднения, но ние ги преодолявахме с лекота като си помагахме взаимно. Приятното време ни позволи накрая

да излезем на балкона и да изпьлним главната ни цел – да вдигаме шум. На прибиращите се от работа пешеходци много им хареса. Записвахме нашите звукови експерименти, за да имаме материал, с който да работим на следващия ден. Вторият ден на Деца, вдигайте шум беше посветен на записи и дигитална обработка на звуци. Мислейки за начин как да въвлека децата в тази доста интересна, но сложна област, се сблъсках с едно много впечатляващо устройство. Нарича се: Makey Makey. Това устройство позволява ежедневни обекти да изпълняват функцията на тачпад. В нашия случай ябълки, портокали и банани се превръщаха в звукови

източници. Първата част на долното видео показва как с банани, портокали и вода свирихме на китара. А във втората част можете да видите нашите звукови експерименти със записите от предишния ден. Финалният продукт на уъркшопа е това музикално произведение, направено от записите, които децата правиха в рамките на работилницата. Само един бейс дръм е добавен допълнително. Светослав Стоянов

Д е ц а , вд и га й т е ш у м !

Kids, get loud!

The first day in the workshop titled Kids, get loud!, part of the program for children of the Sofia Contemporary festival, consisted of putting together our rudimentary yet noisy musical instruments. Using everyday life materials we were cutting up, pasting and drawing while waiting impatiently for the chance to hold in our hands the finished instruments so that we can get loud… The “production” process was full of many cheerful moments. Of course, we also had some small difficulties with construction but we did get over them with easy and collaboration. The pleasant weather finally let us go out on the balcony and fulfill our main goal – to get loud. People walking by back home from work

seemed to really like that! Then we were recording our sound experiments so that we could have material to work with on the following day. The second day of “Kids, get loud!” was dedicated to recording and digital editing of sounds. While thinking about how to get the kids involved with this interesting but rather complex activity, I came across one very impressive device. It’s called the “Makey Makey”. Thus device allows everyday life object to function as a touchpad. In our case apples, oranges and bananas were transformed into sound sources. The first part of the video we produced shows you how we were playing the guitar with bananas, oranges and water. The second part shows our sound

experiments with recording from the previous day. The final product of the workshop is this musical piece which we put together from the recordings that the kids made within the workshop. Only one base drum was added afterwards. Svetoslav Stoyanov

120


K ids , get loud !

121


паралелно

S ofia C ontemporary

parallel

122


Как да си направим зин Иржи Тин Българската Нова Вълна Трансформатори Рестартирай cладкарница Прага Твоето изкуство на съвременната банкова карта

2012

How to Make Your Own Zin Jiri Thyn The Bulgarian Nouvelle Vague Transformatori Restart Prague Coffee shop Your Art on the Contemporary Card

123


п а ра л е л н о / з и н

124


Как да си направим зин — Зинът със заглавие „Повече“ беше разпечатан в тираж от 200 бройки и разпространен на различни места в София.

В уъркшопа Как да си направим зин група от 15 човека работиха заедно в продължение на 5 дни по направата на ново зин издание. Работилницата беше водена от медийните артисти Даниел Хирш и Ралф Шрайбер (Германия). Публикацията беше интегрирана по такъв начин в програмата на Sofia Contemporary, че както продукцията, така и разпространението й станаха част от фестивала. Участниците работиха с различни методи и медии като фотография, рисуване, текст, колаж, печати, като следваха основната тема на фестивала: Какво е съвремието за нас? Какво означава то във времето, в което

живеем? Те документираха и размишляваха от една страна върху фестивалните дейности и проекти, а от друга – върху живота извън фестивала, чрез правене на снимки и интервюта, писане на текстове, рисуване, комбиниране на материали.

parallel / Z in

How to Make Your Own Zin — The zin titled “More” was printed in an edition of 200 copies and distributed at various locations around Sofia.

125

A group of 15 people worked together for 5 days within a work- shop titled How to Make Your Own Zin . Under the leadership of the media artists Daniel Hirsch and Ralf Schreiber (Germany) participants were learning how to make a new zin edition. The publication of their common product was integrated within the Sofia Contemporary program; its realization and dissemination became part of the festival. The participants were using a variety of methods and media such as photography, drawing, text, collage, rubber stamps and others while interpreting the main theme of the festival: “What is contemporaneity for us? What does it mean for the time we are living in?” They also documented their work and

reflected on the festival activities and projects, on one side, while on the other they were debating on life beyond the festival through making photographs and interviews, writing texts, drawing and mixing together various materials.


п а ра л е л н о / И р ж и Т и н

126


Иржи Тин чехия — Основни етюди по не-разказвателна фотография, 2012 Чешки център, ул. „Раковски” 100, София, 25.9—30.10.2012

В работата си Иржи Тин експериментира със специфичните за фотографията технически възможности. Произведенията му често са създадени без камера, само чрез използване на светлина, обект, фоточувствителен материал. Същественото в работата на Тин е изобразяването на работния процес, а реалността и нейните репрезентации интересуват художника само до момента, в който могат да бъдат отменени като такива.

parallel / J iri T hyn

Jiri Thyn Czech Republic — Basic Studies on Non-narrative Photography, 2012 Czech Center, 100 Rakovski St., Sofia, 25.09 – 30.10.2012

127

In his work the Czech artist Jiri Thyn is experimenting with photographic medium-specific technical means. His works are often created without a camera, using only light, objects and photosensitive material. Essential to his work is to depict the working process, whereas reality and its representations are important only up to the point where they can be revoked.


Представяне на книгата „Българската нова вълна“ Бояна Гяурова, главен редактор

Списание Едно вече 10 години отразява случващото се на българската художествена сцена. В този период чрез изданието до читателите стигат едни от най-интересните автори и артисти. Това е причината по случай 10-годишнината си списание Едно да издаде най-големия си и най-амбициозен досега брой във формата на книга: „Българската нова вълна“ – в който да бъдат представени 101 репрезентативни фигури от авангарда на съвременната българска култура. Те правят изкуство, музика, кино и театър, танц, литература и фотография, дизайн или архитектура; често работата им прекрач-

ва границите между жанровете. Някои от тях са вече утвърдени имена и се радват на международно признание, а други тепърва прохождат, но вече имат обещаващ старт зад гърба си. Всички те са включени в книгата, защото са свързани с историята на списанието и са се изградили като автори именно през последното десетилетие. Целта на изданието е да се покаже колко разнообразна и жива е културната сцена в страната и че в нея бушува една вълна от артисти, за които Берлин, София и Ню Йорк, Амстердам, Русе или Добрич са еднакво интересни градове за работа. Книгата показва едно възможно

тълкуване на българската културна история през последните десет години.

п а р а л е л н о / Б ъ л га р с к а т а н ов а в ъ л н а

Presentation of the book ‘The Bulgarian Nouvelle Vague’ Boyana Gyaurova, Editor-in-Chief

For more than 10 years now the Edno Magazine is covering the Bulgarian art scene. All this time the publication was rather vehicle for the most interesting authors and artists to reach the reading audience. That is why in honor of our 10th anniversary Edno Magazine is publishing its largest and so far most ambitious number in the form of the book ‘The Bulgarian Nouvelle Vague’. 101 representative figures in the vanguard of contemporary Bulgarian culture are profiled in the book. They are making art, music, cinema, theater, dance, literature and photography, design or architecture; often their work crosses the borders between genres.

Some of them are already established names and enjoy international recognition; others are in the beginning but already have made a promising start. All of them are in this book because they are connected to the history of Edno and have made a name as authors during the last 10 years. The goal of this book is to demonstrate how diverse and lively is the cultural scene in the country; that a wave of artists is splashing the scene; for them Berlin, Sofia, New York, Amsterdam, Rouse and Dobrich are equally interesting cities to work in. The book is showcasing one possible reading of the Bulgarian cultural history during the last 10 years.

128


parallel / T he B ulgarian N ouvelle V ague

129


п а р а л е л н о / Т р а н сфо р м а т о р и

130


Трансформатори българия — Радиоточка София, 2012 клуб К.Е.В.А., София

Инсталацията „Радиоточка София“ на Сдружение Трансформатори представлява информационна кутия в публичното пространство, която се задейства ръчно чрез натискане на бутон. Тя излъчва специално подготвена радиопрограма, съставена от кратки културни анонси за текущи събития, актуална информация за времето, движението и настроението на града, както и музикални компилации, скечове и звукови провокации. Зад съставянето на информационната програма на радиоточката стои екип на Радио София. Инсталацията е разположена на входа на ресторант К.Е.В.А., непосредствено до сградата на Националната академия за

театрално и филмово изкуство, и на улица Раковска – една от найоживените софийски улици. Разположението на инсталацията дава възможност на найразнообразна по своя характер публика да активира собственоръчно своята лична новина. Инициативата „Радиоточка София” е част от проекта Градска Медия за Култура, по инициатива на Сдружение Трансформатори. Изпълнява се с финансовата подкрепа на програма Европа към Столична oбщина в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата.

parallel / T ransformatori

Transformatori bulgaria — Radio Case Sofia, 2012 K.E.V.A. Club, Sofia

131

The installation “Radio Case Sofia” by the Transformatori Association was an information-spreading box placed in public space which is activated manually by pressing a button. It emits a specially prepared radio broadcasting program composed of cultural announcements for current events, weather updates, the traffic and the mood of the city, as well as compilations of musical clips, sketches and sound provocations. Behind the compilation is the special crew from Radio Sofia station. The installation is located at the entrance of the K.E.V.A. restaurant right next to the building of the National Academy for Theater and Film Arts on Rakovski Street, one of the busiest streets in Sofia. The location of the instal-

lation provides the opportunity to a great variety of audience members to activate personally their own private news. The initiative for the “Radio Case Sofia” is part of the project City Media for Culture after the initiative of the Transformatori Association. It was realized with the financial support of the “Europe” program with the Sofia Municipality in support of the candidacy of Sofia for a European Capital of Culture.


Рестартирай сладкарница Прага — Проект на Sofia Contemporary и Samsung Electronics Чрез проекта си Рестарстирай сладкарница Прага Фестивалът Sofia Contemp-orary може би за първи път се опита да включи жителите на града във вид интерактивна връзка с реалното съществуване на едно не свръхпопулярно място в София. Някогашната сладкарница нито е неотменим елемент от историята на града, нито е паметник на културата – най-вече се набива в погледа на минувача със закованото си вече от десетилетия пространство. Присъства

без особени претенциии в някои текстове, в много повече спомени на по-възрастни софиянци, родителите, всъщност, на участниците във фестивала. Била е популярно място за срещи, студентски сбирки, но във времето на реституцията и приватизацията просто е изчезнала от картата. Това е още повече странно, защото покритите с тараби витрини гледат към вероятно най-разпознаваемата улица в София – „Г. С. Раковски“, всяко парченце от която е поделено и отдавна „работи“ в полза на нечии интереси. Спокойно може да се каже, че единствено „Прага“ разваля гледката на иначе подредената спрямо новата

подредба улица, създава чувство на дискомфорт и несигурност. Проектът се оформи като призив към жителите на София да допринесат с идеи и художествени проекти за едно хипотетично „рестартиране“ на пространството, ако то би станало достъпно. На таблото, закачено на фасадата му, всеки би могъл да обяви предложението си – чертеж, рисунка, текст, фотография. Намерението на спонсора Samsung Electronics да предизвика „високотехнологичен“ интерес бе подчертано от наградата – Samsung GALAXY Note, за авторите на най-интересните по преценка на журито идеи. От своя страна, чрез отделната си

награда – участие на победителя в следващото издание на Sofia Contemporary през 2013 година, фестивалът подтикна към използване на езика на съвременното изкуство. Акцията по разглеждането на предложенията стартира на 13 октомври 2012 г. в 16.38 ч. в съответствие с желанието да се запълни всяка минута от денонощието. Разгласена чрез социалните мрежи, тя предизвика десетки да изпратят по е-mail, закачат върху тарабите, донесат или разкажат най-разнообразни проекти за бъдещето на пространството. Сред тях се открояваха заемащ целия обем аквариум, детска библиотека, център за готвене на национални

п а р а л е л н о / Р е с т а р т и р а й с л а д к а р н и ц а П р а га

Restart Prague Coffee shop — A project of Sofia Contemporary and Samsung Electronics

The Restart (ex-coffee and pastry shop) Prague project was maybe the first direct attempt by the Sofia Contemporary festival to involve the inhabitants of the city in a kind of interactive set of relations with one not too popular but real location in Sofia. The former coffee and pastry shop is neither an inseparable element from the history of the city nor is it a monument of culture. It is mainly striking the eyesight of the passerby with the boarded up for decades windows and space. It is somewhat present in a few texts, much more present in the

memories of the older inhabitants of Sofia, in fact of the parents of the festival participants. It had been a popular meeting place, students’ gatherings but it has somehow vanished of the map during the turmoil of restitution and privatization in the 1990ies. The strange thing is that its former windows now covered up with boards and planks are facing the most recognizable, arguably, street in Sofia – Rakovski St. Each section of this street has long time ago been sequestered to work in somebody’s interest. The ex-Prague shop is definitely the only eyesore on the sight of the otherwise neatly arranged according to the social order street; it triggers the feeling of discomfort and insecurity. The project

took the form of an appeal addressed to the Sofia dwellers to contribute ideas and artistic projects for one hypothetical restart of the space in case it becomes accessible once again sometime in the future. On a special board attached to the façade of the shop anyone could have announced a suggestion – a draft

132


ястия от представители на чуждестранни посолства, инфо-център, кафе, обърнато към модата и дизайна, стилизиран според времето на соца „кът“ с портрети на членовете на тогавашното Политбюро, букинистична лавка... Номинираният от журито с председател Яра Бубнова, куратор на Sofia Contemporary, проект на Любомир Димов за превръщането на бившата сладкарница в оборудвано пространство за споделяне и дебатиране на идеи от културно и социално естество е, всъщност, един софийски Хайдпарк на закрито. В полза на проекта работи старата българска традиция за дебат в кафенето, възможност-

та за среща очи в очи на хора, често изолиращи се в социалните мрежи. Samsung GALAXY Note получиха Желез Атанасов с проекта „Repair Café“ и анонимен автор с „Готово за консумация”. Първият проект говори за работилницата- кафене, в която биха се настанили майстори-занаятчии, готови да поправят старата техника, останала ни от миналото – един своеобразен клуб като от времето на Възраждането. Вторият предложи прожекции в пространството на авторски анимационни филми, видими на минувачите отвън през отвори в плътната витрина. Важно е да не се забрави, че проектът Рестартирай слад-

карница Прага е тясно свързан с въпроса как се отнасяме към града в процеса на лавинообразната приватизация на пространствата му, изчезването на стари знакови места и много по-бавната поява на нови точки за социални срещи.

parallel / R estart P rague

design, a drawing, a text, or a photograph. The intention of Samsung Electronics, the sponsor, to initiate a “hi-tech” interest was reinforced by the prize on offer – a Samsung GALAXY Note smartphone would go to the authors of the most interesting idea, in the opinion of the appointed jury. A separate prize – participation for the winner in the next edition of Sofia Contemporary in 2013, was a further incentive to use the language of contemporary art. The review of the suggestions started on October 13th 2012 at 4.38 pm according to the wish of the festival organizers to fill up with action every minute of the day. The event was announced through the social networks and it attracted hundreds of 133

people to submit their ideas via e-mail, or to pin on the boards a proposal, to bring it in on location or simply to speak about their diverse projects concerning the future of the space. The most notable ideas involved the conversion of the entire space into an aquarium, a children’s library, a center for cooking of national cuisine dishes by diplomatic representatives from the embassies; an info center; a coffee place dedicated to fashion and design; a sots-style corner with portraits of former members of the Politburo of the Communist party from the recent past; an antique books stand, and so on. The jury headed by Iara Boubnova, curator of Sofia Contemporary, nominated the project of Lyubomir Di-

mov, which proposed that the ex-coffee and pastry place is transformed into a specially equipped space where people could share and discuss of cultural and social significance; in fact – to create a kind of an indoor Sofia equivalent of the Speakers’ Corner in London’s Hyde Park. This suggestion is based on the Bulgarian tradition to debate issues in the coffee shop, the possibility to encounter face to face people who are often physically isolated within the social networks. The Samsung GALAXY Note Prize was awarded to Zhelez Atanasov for the project “Repair Café” and an anonymous author for the project “Ready for Consumption”. The first project speaks of the workshop-coffee place where master crafts-

man would come to work and repair the old times gadgets and devices – something like a club from the times of the National Revival period in the 19c. The second project offered projections of authored animated films in the space that could be seen by the passersby through holes drilled in the boards of the façade. The important aspect of the Restart Prague project was that it addresses the issue of how do we relate to the city which is in the process of massive privatization of its spaces, of disappearing symbolic places from the past and the much slower emergence of new places for social encounters.


Твоето изкуство на съвременната карта Съвместен проект на Société Générale Експресбанк и Sofia Contemporary Идеите на фестивала Sofia Contemporary да търси колкото е възможно по-широко представяне на съвременно изкуство насочват активността на художниците към ежедневието на всеки потенциален зрител. „Потребителят“, дори да не си прави труда да мисли за изкуство, се среща с него, натрупва го в очите си, запомня по нещо от епизодите, извеждащи от анонимност миговете и предметите, до които се докосва. И работа на художника е да улови

1.

този миг, да дръпне погледа, да го активизира. Конкурсът „Твоето изкуство на съвременната карта“, обявен от Société Générale Експресбанк за дизайн на банкови карти, проведен в рамките на Sofia Contemporary, обедини усилия на банка и фестивал да придаде едно различно значение на стандартната банкова карта. Образът върху пластиката в портфейла разширява информацията отвъд „сребърна“, „златна“, „платинена“... Прочита се като отношение, защото картата вече се е превърнала за повечето от нас във връзка със света и художникът може да добави нещо към тази връзка.

2.

3.

п а ра л е л н о / с ъ в р е м е н н ата к а р та

Your Art on the Contemporary CarD A joint project by Société Générale Expressbank and Sofia Contemporary The Sofia Contemporary festival is looking for as wide as possible showcasing of contemporary art. It is directing the efforts of the artists towards the everyday life of each potential viewer. The regular ”consumer”, even when isn’t even thinking about art, is nonetheless encountering art and is storing art in his / her eyes; he or she is remembering something from those episodes when some moments and some object he/she touches are taken out of their anonymity. It is the task of the artist to grab this moment and to seal the gaze of the viewer

in order to activate it. The competition Your Art on the Contemporary Card for the design of banking cards was announced by Société Générale Expressbank. It took place within the framework of Sofia Contemporary. It united the efforts of the bank and the festival to award a different meaning to the standard banking card. The image on the piece of plastic in the wallet might enlarge the information there beyond the words “silver”, “gold”, “platinum”… The new kind of image is read as a new attitude because the banking card has turned into a link to the world for most people; the artist could contribute something extra to this link. There were more than 1000 entries to the competition

and that is a proof for the interest towards this initiative. But it is not only that. The availability of such formats where there is actual space for intervention for the younger artists is not so pronounced in Bulgaria. Many such products with international application where there is some form of artistic intervention are usually produced after already produced and “imported” designs. The majority of companies and institutions in the country that might be able to challenge the artists to come up with ideas are usually dedicated to owners or partners outside Bulgaria. Société Générale Expressbank is no exception. Thus the initiative for this competition turned out to be efficient and it urged the artists to think beyond

the local framework. The jury composed of Iara Boubnova, Curator of Sofia Contemporary; Maria Rouseva, Executive Director of Société Générale Expressbank; Nikolai Mladenov, Chair of the Department for Posters and Visual Communication as well as of the PR activities of the National Art Academy; the artists Krassimir Terziev, lecturer in the department for Digital Arts in the National Art Academy, as well as Raycho Stanev from the Nagledna Studio, selected 5 of the altogether 6 awarded projects. The 6th project received an award according to the number of “likes” it got in Facebook. The awards in the form of a special Société Générale Expressbank card with the vision of their own 134


Над хилядата проекта, подадени за конкурса, са видимо свидетелство за интерес спрямо проявата, но не само това. Броят на подобни формати, предоставящи реално пространство за действие на младото поколение художници в България, е като цяло скромен. Множество продукти с международно звучене, включващи авторско участие, се произвеждат с готов, „вносен“ дизайн. Преобладаващото множество фирми и институции у нас, способни да предизвикат художниците към действие, са обвързани със собственици или партньори извън страната и Société Générale Експресбанк не прави изключение от това число. И толкова по-ефективна се оказа предприетата инициатива, подтикнала много автори да мислят работата си отвъд местната рамка. Жури в състав Яра Бубнова – куратор на Sofia Contemporary, Мария Русева – Изпълнителен директор на Société Générale Експресбанк, Николай Младенов – ръководител на катедра „Плакат и визуална комуникация“ и на

1. Анислав Върколашки, Презареждане Anislav Vurkolashki, Reloading 2. Захари Ганчев, Общество Zahari Ganchev, Society 3. Зоран Георгиев, Разходи Zoran Georgiev, Expenses

„Рекламно-информационна дейност“ в НХА, художниците Красимир Терзиев – преподавател в специалност „Дигитални изкуства“ в НХА, и Райчо Станев от студио Нагледна определи пет от наградените проекти, а шестият получи наградата си благодарение на броя харесвания, получен във Фейсбук. Своята награда в специална банкова карта на Société Générale Експресбанк с визия на собствените си работи получиха Анислав Върколашки, Захари Ганчев, Зоран Георгиев, Станислава Гукасян, Шенай Даулджи и Филип Лазаревски. На откритата на 15 октомври 2012 г. изложба „Твоето изкуство на съвременната карта“ в метростанция „Сердика“ победителите в конкурса бяха представени от Яра Бубнова, Мария Русева и Асен Асенов, Директор на Едно – платформа за култура и изкуства.

parallel / C ontemporary C art 4. Станислава Гукасян, Танцът на багрите Stanislava Gukasyan, The Dance of Colors

4.

6. Филип Лазаревски, Fillip Lazarevski 5. Шенай Даулджи, Цветно Shenai Dauldji, Colored 5.

6.

135

works received Anislav Vurkolashki, Zahari Ganchev, Zoran Georgiev, Stanislava Gukasyan, Shenai Dauldji and Fillip Lazarevski. The winners were announced by Iara Boubnova, Maria Rouseva and Assen Assnov Director of Edno – platform for culture and arts, at the opening of the show on October 15th 2012.


автори

authors

136


АЕС+Ф

AES+F

Татяна Арзамасова Родена в Москва Образование: Московски архитектурен институт (1978) Живее и работи в Москва

Tatiana Arzamasova Born in Moscow Education: Moscow Architectural Institute (1978) Lives and works in Moscow

Лев Евзович Роден през 1958 г. в Москва Образование: Московски архитектурен институт (1982) Живее и работи в Москва

Lev Evzovich Born 1958 in Moscow Education: Moscow Architectural Institute (1982) Lives and works in Moscow

Евгений Святски Роден през 1957 г. в Москва Образование: Moсковски полиграфически институт (1980) Живее и работи в Москва

Evgeny Svyatsky Born 1957 in Moscow Education: Moscow University of Printing Arts (1980) Lives and works in Moscow

Владимир Фридкес Роден през 1956 г. в Москва Живее и работи в Москва Сътрудничат от 1987 г. като група АЕС. В. Фридкес се присъединява през 1995 и групата сменя името си на АЕС+Ф Избрани изложби

Vladimir Fridkes Born 1956 in Moscow Lives and works in Moscow Collaboration as AES group since 1987. Vladimir Fridkes joined AES in 1995 and the name changed to AES+F

Selected Exhibitions

2012 the Trilogy, Martin-Gropius-Bau, Berlin; Central Exhibition Hall Manege, Moscow / the Feast of Trimalchio, Bathurst Regional Art Gallery, Bathurst, Australia;Vanhaerents Art Collection, Brussels / Allegoria Sacra, Sergey Kuryokhin Modern Art Center, St.Petersburg; Art Gallery of South Australia, Adelaide, Australia. / AES+F – Guest of Honor, Seoul Photo Art Fair, Seoul. South Korea; 2011 AngelsDemons. Parade, Melbourne Festival 2011, Swanston Street and St Kilda Road, Melbourne / Allegoria Sacra, A Special Project of 4Th Moscow Biennale of Contemporary Art, Multimedia Art Museum, Moscow / the Feast of Trimalchio, Art Statements Gallery, tokyo; Art District Gallery, Le Royal Monceau Hotel, Paris, France; ScotiaBank Nuit Blanche. toronto Festival 2011Q Queen‘S Park, toronto; Perm Museum of Contemporary Art (Permm), Perm, Russia; 2010 the Feast of Trimalchio, 17Th Sydney Biennale, Cockatoo Island, Sydney / Garage Center For Contemporary Culture, Moscow / Melbourne International Arts Festival, Anna Schwartz Gallery, Melbourne / Art Gallery of South Australia, Adelaide / Novy (New) Museum, St. Petersburg; 2009 Défilé, Knoll Gallery Vienna / Angels-Demons. Parade, Lille3000 «Europe Xxl», Lille, France. / Aesthetics of Violence, Haifa Museum of Art, Haifa, Israel; 2008 Last Riot, Ruzicska Gallery, Max Gandolf Library, Salzburg; Gallery 3, Kulturhuset (the Cultural Center ofstockholm); University of Queensland Art Museum, Brisbane, Australia; Adelaide Art Festival 2008, Jam Factory Contemporary Craft and Design, Adelaide, Australia; New Zealand International Arts Festival 08, City Gallery Wellington, Wellington, New Zealand. / AES+F, Rs & A Gallery, London / AES+F, Marco Noire Contemporary Art, Turin / AES+F, Arario Beijing Gallery (#1), Beijing / Il Paradiso Verde.... Macro Future (Ex-Mattatoi), Rome; 2007 Aes. AES+F, Moscow Museum of Modern Art, Moscow / AES+F, Station Museum of Contemporary Art, Houston, Usa / Last Riot, Project Room, Marco Noire Contemporary Art, Fiac – Grand Palais, Paris, / Last Riot 2, Claire Oliver Gallery, New York; the Sotheby’s Institute of Art, London / Le Vert Paradis..., Passage De Retz, Paris; 2006 AES+F, the Presentation On Efah Conference, City Hall, Helsinki / Last Riot 2, Salvador Diaz Gallery, Madrid; Moscow Photobiennale, Moscow, House of Photography, Central Exhibition Hall Manege. Moscow / AES+F, Galerie Charlotte Moser, Geneva, Switzerland. / King of 137

the Forest, Ima – Institute of Modern Art, Brisbane, Australia; 2005 the King of the Forest, More Than Paradise, Le Roi Des Aulnes + Kfny, Juan Ruiz Galeria, Maracaibo, Venezuela / Islamic Project, Claire Oliver, New York / Action Half Life, Galerie Ruzicska, Salzburg; 2004 Action Half Life, Galerie Knoll Wien, Vienna; 2003 Action Half Life. Episode 2, Guelman Gallery, Moscow, / Action Half Life. Episodes 2&3, Personal Presentation of AES+F Group On «Paris Photo 2003», Paris / the King of the Forest: New York (Kfny), Cofa / Claire Oliver Fine Art, New York / Oasi – Espanya Islаmica, Sala Montcada, La Caixa Foundation, Barcelona; 2002 Le Roi Des Aulnes, Galerie Knoll Budapest, Budapest; Galerie Knoll Wien, Vienna; 2001 Workshop Art Moscow, Central House of Artist, Moscow; 2000 Aes Travel Agency to the Future – Islamic Project, Sietar Europe Congress 2000, Brussels / Islamic Project, JeanMarc Patras – N.O.M.A.D.E., Paris — Невин Аладаг

Nevin Aladag

Родена във Ван, Турция Образование: Академия за изящни изкуства, Мюнхен, Германия (2003) Живее и работи в Берлин, Германия

Born in Van, Turkey Education: Akademie der Bildenden Künste Munich, Germany (2003) Lives and works in Berlin, Gemany

Избрани самостоятелни изложби

Selected One Person Exhibitions

2012 Statements, Art Basel (with Wentrup Gallery), Switzerland / Nevin Aladag, ARTER Vehbi Koc Foundation, Istanbul, Turkey / City Language, Mother´s Tankstation, Contemporary Art Gallery, Dublin, Ireland; 2011 Rallye, Wentrup, Berlin, Germany / Künstlerhaus Stuttgart, Germany; 2010 Pattern matching, Wentrup, Berlin, Germany; 2008 Nevin Aladag, Outlet, Istanbul, Turkey; 2007 Mit Shirts, Stilettos und Teer, Gitte Weise Galerie, Berlin, Germany / All Over Rhythm, Kunsthalle Palazzo, Liestal, Switzerland; 2006 Nevin Aladag, Gitte Weise Galerie, Berlin, Germany / Gemeinschaft des Augenblicks, Hebbel am Ufer, Berlin, Germany; 2004 Oberwelt, Stuttgart N. Aladag, Musterraum, Munich, Germany; 2003 Freezespin, Künstlerhaus Bethanien, Berlin, Germany Избрани групови изложби

Selected Group Exhibitions

2012 I Wish This Was a Song. Music on Contemporary Art, The National Museum for Art, Architecture and Design, Oslo, Norway / Beyond the Surface, KAI 10 Arthena Foundation, Düsseldorf, Germany / The F-Word, Shedhalle, Zurich, Switzerland; 2011 Museum of Contemporary Art, Tokio, Japan / Move. Kunst und Tanz seit den 60ern, Haus der Kunst, Munich, Germany / Eyes looking for a head to inhabit, Museum Sztuki, Lodz, Poland / Tactics of Invisibility, Arter, Istanbul, Turkey / Diaspora, Jüdisches Museum, Berlin, Germany; 2010 Figura cuncta videntis-Hommage an Christoph Schlingensief, T-B A21, Vienna, Austria / No Ifs No Buts, Depo, Istanbul, Turkey / XIV Biennale Internazionale di Scultura di Carrara, Carrara, Italy / A dream.. But not yours, National Museum of Woman in the Arts, Washington DC, USA; 2009 The 11. International Istanbul Biennial, What keeps Mankind alive?, Istanbul, Turkey / Who killed the painting?, Neues Museum Weserburg, Bremen, Germany; 2008 8th Taipei Biennial, Taipei Museum of Fine Arts, China / U-TURN, Quadrennial for Contemporary Art, Copenhagen, Denmark / Forgotten Bar Project, Galerie im Regierungsviertel, Berlin, Germany / and Studio Maffei, Milano, Italy


Ларс Бергстрьом и Матс Бигерт

Lars Bergström & Mats Bigert

Роден през 1962 г. в Стокхолм, Швеция Образование: Кралска академия за изящни изкуства, Стокхолм (1990) Живеят и работят в Стокхолм. Сътрудничат от 1986 г.

Born 1962 in Stockholm, Sweden Education:Royal Academy of Fine Arts, Stockholm (1990) They live and work in Stockholm. Collaboration since 1986

Избрани самостоятелни изложби

Selected One Person Exhibitions

2012 The Weather War, Moderna Museet, Stockholm / The Storm, Gallery Niklas Belenius, Stockholm / The Mouse, CIS Art Lodgers, Convent de Sant Agusti, Barcelona / CO2 Lock-In, public performance: Sergels Torg, Stureplan, Bonniers Konsthall, Stockholm; 2011 Meditations on Divinations, Forum, Stockholm / Know Yourself, Världskulturmuseet, Göteborg; 2010 Temporary Truth, Milliken Gallery, Stockholm / Know Yourself, Kulturhuset, Stockholm; 2009 Short Circuit No.18, Cabinet Magazine, Brooklyn, NY; 2008 Conference Of Birds Gallery, Bangkok / Kunstverein Wiesbaden / If You Don’t Like The Weather, Change It, Galerie Barbara Thumm, Berlin; 2007 Künstlerhaus Bethanien / Uppsala Art Museum; 2006 Black Box, Norrköping, Sweden / Nelson Gallery, UC Davis, San Francisco / Galeria Noua, Bucarest, Romania; 2004 4 for four, Milliken, Stockholm; 2003 Digital Space, Kunstmuseen der Stadt Krefeld, Krefeld, Germany / Full Stop, Rum för berusning I, Vin & Sprithistoriska Museet, Stockholm; 2002 The Waiting Room, Zinc Gallery, Stockholm / Triviality Inverted, Galerie Barbara Thumm, Berlin / Yeans project room, Gothenburg; 1999 Peptalk, Galleri Axel Mörner, Stockholm / Peptalk, Galerie Barbara Thumm, Berlin Избрани групови изложби

Selected Group Exhibitions

2012 New Vision Award, Copenhagen Dox / Kaohsiung Museum of Fine Arts, Taiwan / Clouds, Museum of Public Art, Lund; 2011 Flash Light Bar, performance, Moderna Museet, Stockholm / Swedish Art in India, Emami Chisel Art in collaboration with Aakriti Art Gallery, Kolkata; 2010 Eattopia-2010, International Video Art Exhibition, Hung-Gah Museum, Taipei / Biennale für Internationale Lichtkunst, Kulturhauptstadt Europas RUHR.2010; 2009 Documentary Fortnight, MoMA, NY / Digital Gardens, Staatliches Kunst Museum, Schwerin; 2008 6808, Färgfabriken, Stockholm / Anima(e), Villa Nigra-Anema, Italy / Under Pain Of Death, Austrian Cultural Forum, New York —

Лъчезар Бояджиев

Luchezar Boyadjiev

Роден през 1957 г. в София, България; Образование: НХА, София (1980); Живее и работи в София

Born 1957 in Sofia, Bulgaria; Education: National Fine Arts Academy, Sofia (1980); Lives and works in Sofia

Избрани самостоятелни изложби

Selected One Person Exhibitions

2011 Luchezar Boyadjiev: On Vacation – Lomalla (within United States of Europe), Kanneltalon Galleria, Helsinki / Local Warming – Installations and Drawings, Frends Gallery, Rousse, Bulgaria; 2010 Luchezar Boyadjiev: Artist in the Storage (The Other Eye Series), Sofia Art Gallery, Sofia; 2007 5 Views to Mecca (and other scapes), Feinkost Gallery, Berlin; 2006 Crawling Carpets, EAF (Experimental Art Foundation), Adelaide, Australia; 2004 Roma in Sofia (Oneartist stand in The Balkans – a Crossroad to the Future), Arte Fiera, Bologna; 2003 Hot City Visual, project for Visual Seminar, ICA / ATA Center, and interventions in the city, Sofia; 2002 In/Out..., Center for Advanced Studies, Sofia; 2001 E-Face 2000, Halle_fuer_Kunst, Lueneburg, Germany / Knoll Gallery, Vienna / The Chairs..., Museum in Progress, Vienna; 2000 Remont Gallery, Belgrade, Serbia / EFACE 2000, ArtMediaCenter TV Gallery, Moscow Избрани групови изложби

Selected Group Exhibitions

2012 The Best of Times, the Worst of Times – rebirth and apocalypse in contemporary art, Arsenale; 2012 1st Biennial, Kiev, Ukraine / Common History and its Private Stories (from the collection of MUSA, Vienna), Sofia Art Gallery, Sofia / Why Duchamp? From Object to Museum and Back (125 years), National Art Gallery / Sofia / Arsenal MCA venue, Sofia / P-Stop, public art project, Perm Museum of Contemporary Art, Perm, Russia / Siyah / White, CDA-Projects, Istanbul, Turkey; 2011 United States of Europe (travelling exhibition), Manhattan Gallery and other venues, Lodz / Monument Valley (Jaegerspris revisited / a homage to Johannes Wiedewelt), UFO presents, Berlin / New posters Luchezar Boyadjiev / Ivan Moudov, VERSUS, Frankfurt am Main, Germany / The Global Contemporary. Art Worlds after; 1989, ZKM / Center for Art and Media, Karlsruhe, Germany / Roaming Images, parallel project of the 3rd Thessaloniki Biennial, Macedonian Museum of Contemporary Art, Thessaloniki, Greece / The Choice, Sofia Art Gallery, Sofia / After the Flight, ICA Gallery, Sofia; 2010 Feinkost Triennale, Feinkost Gallery, Berlin / Thank You for Your Understanding, 2nd International Biennial, Antakya, Hatay, Turkey / Wealth of Nations, Gallery One & Perimeter Gallery, Spike Island, Bristol, UK / During Office Hours, VGF Verband Geschlossene Fonds e.V., Berlin / The Big Wave, August in Art Festival, City Art Gallery, Varna, Bulgaria / Beyond Credit. Contemporary Art and Mutual Trust, Antrepo 5, Sanat Limani (Istanbul 2010), Istanbul / The Fate of Irony, KAI10 Raum fuer Kunst, Dusseldorf, Germany / Quartet – Four Biennials Reflected in Prints, International Center of Graphic Art, Ljubljana / Breaking Walls – Building Networks, Macedonian Museum of Contemporary Art, Thessaloniki, Greece; 2009 GAGARIN – the Artists in their Own Words. The First Decade, S.M.A.K. Museum of Contemporary Art, Gent, Belgium / Communism Never Happened, Feinkost Gallery, Berlin / From Ideology to Economy. Contemporary Bulgarian Art 20 years later, State Central Museum of Contemporary History of Russia, Moscow / Techniques, ICA Gallery, Sofia / Sleeper, Brown Gallery, London / Common History and its Private Stories, MUSA (Museum auf Abruf), Vienna / Liquid Frontiers, Europe XXL / Lille 3000, Tri Postal, Lille, France / From Yesterday till Tomorrow. Monuments of Sofia, Sofia Art Gallery, Sofia / Bad Times / Good Times, Futura – Center for Contemporary Art, Prague; 2008 Art, Price and Value, CCCS / Palazzo Strozzi, Florence, Italy / Wonder, 2nd Biennial, Singapore / Transformations of History or Parallel Histories, 6th Biennial, GCCA, Gyumri, Armenia / The Practice of Everyday Life, Feinkost Gallery, Berlin / The Jerusalem Show, Al-Ma’mal Foundation for 138


Contemporary Art, Old City, Jerusalem / Eurasia. Geographic crossovers in art, MART – Museo di Arte Moderna e Contemporanea di Trento e Rovereto, Rovereto, Italy / Lucky Number Seven, 7th SITE Santa Fe Biennial, Santa Fe, New Mexico, USA / Article 23 / Land of Human Rights, Galerija Skuc, Ljubljana / Land of Human Rights: At the Limits of the Thinkable, < rotor > association for contemporary art, Graz, Austria / Brave New World…, IFA Gallery, Berlin; IFA Gallery, Stuttgart\ ­­ — Саймън Гъш

Simon Gush

Роден през 1981 г. в Йоханесбург, Южна Африка Образование: Университет на Йоханесбург (2003), Институт за изящни изкуства, Гент, Белгия (2008). Живее и работи в Йоханесбург

Born 1981 in Johannesburg, South Africa Education: University of Witwatersrand, Johannesburg (2003), Hoger Instituut van Schone Kunsten, Ghent, Belgium (2008) Lives and works in Johannesburg

Избрани самостоятелни изложби

Selected One Person Exhibitions

2011 Representation, Stevenson, Johannesburg, South Africa; 2010 4 for Four, A speculative montage for David Oistrakh and Sergei Prokofiev, SMAK, Gent, Belgium, and Stevenson, Cape Town, South Africa / 1st and 3rd, Gallerie West, Den Haag, The Netherlands; 2009 Sidestep, Stevenson, Cape Town and Stevenson, Johannesburg; 2007 Salute, Stevenson, Cape Town, South Africa; 2006 She Loves Me, She Love Me Not, Outlet; Pretoria, South Africa; 2005 Thank You Johannesburg, Outlet; Pretoria,South Africa; 2003 Déjà vu, Johannesburg Art Gallery, Johannesburg, South Africa Избрани групови изложби

Selected Group Exhibitions

2012 The Loitering Presence of a Rational Actor, Universal Studio, New York, USA / Evolution de l’Art, Kunstverain (Milano), Milan, Italy; 2011 Connections, Kunsthalle Luzern, Luzern, Switzerland; 2010 This is Our Time, Stevenson, Cape Town, South Africa / Culture Shock: video interventionsn at the Q.E.T., Queen Elizabeth Theatre, Vancouver, Canada; 2009 If Only I Was More Like You, Amsterdam, The Netherlands / Lab09, Lulea Art Biennial, Lulea, Sweden Korte Meten, Vooruit, Gent, Belgium / Self / Not-Self, Stevenson, Johannesburg, South Africa / Bad Moon Rising 3, Boots Contemporary Art Space, St Louis, USA; 2008 I Like Belgium and Belgium Likes Me, Conflict Room, Antwerpen, Belgium / Disguise, The Art of Attracting and Deflecting Attention, Stevenson, Cape Town, South Africa / Bad Moon Rising, Silverman Gallery, San Francisco, USA —

Destructive Creation

Destructive Creation

Destructive Creation е името, което момчетата и момичето, изрисували Паметника на Съветската армия, измислиха за пет минути по време на интервю за списание 1. С проявите си те заявявaт по „най-крещящия възможен начин отдавна утвърдени в обществото граждански позиции“. Смятат, че това не е геройство, а адекватната реакция на голяма част от младите хора в България. Tова вероятно е и причината да не показват публично лицата си. ­—

Destructive Creation is the name with which the boys and the girl who painted the Soviet Army Monument came up in five minutes during an interview for Edno Magazine. With their performances they speak out “ in a most vociferous way long-established civil society positions”. It’s not heroism, they say, rather an adequate reaction by a majority of young people in Bulgaria. That probably is also the reason why they do not show their faces in public.

Артур Жмийевски

Artur Żmijewski

Роден през 1966 г. във Варшава, Полша Образование: Художествена академия, Варшава (1990), Академия Герит Ритфелд, Aмстердам (1999) Живее и работи във Варшава. Артур Жмийевски е куратор на Действай за изкуството – забрави страха, 7 Берлинско биенале на съвременното изкуство, 2012

Born 1966 in Warsaw, Poland Education: Warsaw Art Academy (1990), Gerrit Rietveld Academie, Amsterdam (1999) Lives and works in Warsaw Artur Zmijewski is the curator of Act for Art – Forget Fear, 7th Berlin Biennial of Contemporary Art, 2012

Избрани самостоятелни изложби

Selected One Person Exhibitions

2009 Democracies, DAAD Galerie, Berlin / Projects 91: Artur Żmijewski, Museum of Modern Art (MoMA), New York; 2008 Democracies, Institute of Modern Art, Brisbane, Gallery TPW, Toronto / Radical Solidarity, Trafo House of Contemporary Art, Budapest, Hungary; 2007 Selected Works, NBK, Berlin; 2006 Artur Żmijewski: Game of Tag, Institute of Modern Art (IMA), Brisbane, Australia; 2005 Polish Pavillion, 51st Art Biennale in Venice / Artur Żmijewski, Kunsthalle Basel; 2004 Selected Works, 1998–2003, MIT List Visual Arts Center, Cambridge, MA / Artur Zmijewski, CAC Centre d‘art Contemporain de Brétigny, Bretigny / Paris; 2003 Singing Lesson II, Galerie für Zeitgenössische Kunst, Leipzig / An Eye for an Eye, MUCA Roma; 2002 Galerie Peter Kilchmann, Zürich; 1998 Working, CCA Zamek Ujazdowski, Warsaw Избрани групови изложби

Selected Group Exhibitions

2010 Trouble in Paradise/Medi(t)ation of Survival, National Museum of Modern Art Kyoto, Kyoto, Japan; 2009 Opposition & Dialogues, Kunstverein Hannover / Monument to Transformation, Centre for Visual Introspection, Bucharest, Romania / Spring Exhibitions, Bard College, Annandale-on-Hudson, NY / History of Violence, Haifa Museum of Art, Tel Aviv / ACTING OUT: SOCIAL EXPERIMENTS IN VIDEO, ICA, Boston, MA; 2008 After Nature, New Museum, New York, NY / Double Agent, ICA, London; 2007 documenta 12, Kassel / 2nd Moscow Biennial. —

139


Анета Мона Киша и Луция Ткачова

Anetta Mona Chişa & Lucia Tkáčová

Родена в Румъния Родена в Словакия Образование: Академия за изящни изкуства и дизайн, Братислава. Живеят и работят в Прага. Сътрудничат от 2000 г.

Born in Romania Born in Slovakia Education: Academy of Fine Arts and Design in Bratislava They live and work in Prague Collaboration since 2000

Избрани самостоятелни изложби

Selected One Person Exhibitions

2012 i aM a venus, A conch, a kiT, a Cat, a Lot, Rotwand gallery, Zurich / Either Way, We Lose, Sorry we‘re closed, Brussels; 2011 Performing History, Romanian Pavilion (with Ion Grigorescu), 54 Biennale di Venezia / Material Culture / Things in our Hands, Christine Koenig gallery, Vienna; 2010 How to Make a Revolution, MLAC, Rome / Far from You, Karlin Studios, Prague; 2009 Wager, Collectiva gallery, Berlin / Fair Sex, Hermitage gallery, Chicago / Footnotes to Business, Footnotes to Pleasure, Christine Koenig gallery, Vienna; 2008 Anetta Mona Chisa & Lucia Tkacova, Neuer Berliner Kunstverein, Berlin / Blondes Must Be Stopped, Purple Room, Rome; 2006 Everything is Work, Tranzit, Bratislava / Magical Recipes for Love, Happiness and Health, f.a.i.t. gallery, Cracow; 2005 The Red Library, Jeleni gallery, Prague / Videosomic, Space gallery, Bratislava; 2003 A Room of Their Own, Medium gallery, Bratislava Избрани групови изложби Selected Group Exhibitions 2012 Play Nature Work Future, Tschechisches Zentrum Berlin / The Real Emotions, National Art Museum Cluj, Cluj-Napoca / Artists Film International, Whitechapel Gallery, London / 3rd Moscow International Biennale for Young Art, Moscow / DOMESTICating, erg‘s gallery, Brussels; 2011 The Global Contemporary, ZKM/Museum fue Neue Kunst, Karlsruhe / In Between Frames, MNAC, Bucuresti / Rear-view Mirror, The Power Plant – Contemporary Art gallery, Toronto; 2010 First Ural Industrial Biennial, Shockworkers of the Mobile Image, Ekaterinburg / Beyond Credit, Sanat Limani, Istanbul / Curated by_Vienna 2010 / Art&Film, Christine Koenig gallery, Vienna / Starter, Works from the Vehbi Koc Foundation Contemporary Art Collection, ARTER – space for art, Istanbul; 2009 Formats of Transformation 89 – 09, Brno House of Arts / Museum auf Abruf, Vienna / Communism never Happend, Feinkost gallery, Berlin / The Reach of Realism, Museum of Contemporary Art, Miami / Gender Check, MUMOK Vienna; 2008 6th Taipei Biennial, Taipei Fine Arts Museum / All about Museum, Slovak National gallery, Bratislava / Do Something Different, Barbican Centre, London / L‘Art en Europe, Domaine Pommery, Reims —

Викенти Комитски

Vikenti Komitski

Роден през 1983 г. в София, България Образование: НХА, София (2006) Живее и работи в София и Берлин

Born 1983 in Sofia, Bulgaria Education: National Fine Arts Academy, Sofia (2006) Lives and works in Sofia and Berlin

Избрани самостоятелни изложби

Selected One Person Exhibitions

2011 No Image Available, The Fridge, Sofia / Subjective Geography, Sariev Gallery, Plovdiv, Bulgaria; 2010 1:200, Ogms Gallery, Sofia; 2009 #1 Vikenti Komitski, Vaska Emanuilova Gallery, Sofia Избрани групови изложби

Selected Group Exhibitions

2012 GO WEST, Special project of the Moscow Biennial for Young Artists / ...Is This Free?, NutureArt Gallery, New York / BAZA Award Exhibition, Sofia Art Gallery, Sofiа; 2011 Transgretions, Credo Bonum Gallery, Sofia / Enterpot, Krinzinger Galerie, Vienna / An Exclusive Object of Art, Dana Cherkasi Galerie, Vienna; 2010 Beyond Credit, Antrepo 5, part of Istanbul – Cultural Capital of Europe, Istanbul / Тест за коефициент на свобода, галерия GMG, Москва, Русия; / Photo I, Photo You, Calvert 22, London; 2009 Shortlist, Gaudenz B. Ruf Award, Raiko Alexiev Gallery, Sofia / BAZA Award Exhibition, Sofia Art Gallery, Sofia — Кирил Кузманов

Kiril Kuzmanov

Роден през 1981 г. в София, България, Образование: НХА, София (2009) Живее и работи в София

Born 1981 in Sofia, Bulgaria Education: National Fine Arts Academy, Sofia (2009) Lives and works in Sofia

Избрани самостоятелни изложби

Selected One Person Exhibitions

2011 Who controls the controllers (/2009-2011), Tiananmen Square, Beijing / Urban Screening of the video “Jing, Jing, Jing…” as part of Sofia Breathe Urban Festival / 3 Seconds Later, a project of urban intervention, Sofia / Below the Traffic, site-specific urban project, Sofia / Exhale, Raiko Aleksiev Gallery, Sofia /Dis/appearance of the content, 0gms Gallery, Sofia; 2010 3/7/4, National Fine Arts Academy, Sofia / Feeder Head (2008-2010), Vaska Emanouilova Gallery, Sofia / Project 0 – on-going project in collaboration with Open Arts Foundation, Plovdiv / Wild is the Wind (2008-2010), on-going project; Turkey, Kirgizstan, Kazakhstan, Mongolia,Russian Federation, Republic of Altai, China, Tibet, Nepal, Kingdom of Lo Mantang, India; 2008 Switched Reality, National Gallery for Foreign Art, Sofia Избрани групови изложби

Selected Group Exhibitions

2012 2nd International Biennial of Young Artists, Bucharest / BAZA Award Exhibition, Sofia Art Gallery, Sofia / Fragile, Atelier Tarwewijk Mijnsherenlaan,Rotterdam / Reactions, Vaska Emanouilova Gallery, Sofia; 2011 0gms Gallery, Sofia / The Art of Urban Intervention – Transformation Spots, ICA Gallery, Sofia / East of Best, Roodkapje Gallery, Rotterdam, NL; 2010 Project 01, in the frames of Background: Young Artists 2010, Sariev Gallery, Plovdiv / Art camp, Diyaa Art Foundation, Vadodara, India; 2008 When Values Take Shape, Goethe-Institute Sofi —

140


Сигалит Ландау

Sigalit Landau

Избрани групови изложби

Родена в Йерусалим, Израел Образование: Академия за изкуства и дизайн Бецалел, Йерусалим (1995) Живее и работи в Тел Авив, Израел

Born in Jerusalem, Israel Education: Bezalel Academy of Art and Design, Jerusalem (1995) Lives and works in Tel Aviv, Israel

Избрани самостоятелни изложби

Selected One Person Exhibitions

2012 Cartografías contemporáneas. Dibujando el pensamiento, CaixaForum Madrid, Madrid / Mediations Biennale 2012 – Mediations Biennale, Poznan, Poland / Production Of Meanings, 2nd Ural Industrial Biennial Of Contemporary Art, Yekaterinburg / The Storytellers: Narratives in International Contemporary Art – Stenersenmuseet, Oslo / Feminist Genealogies in Spanish Art: 1960-2010, Museo de Arte Contemporáneo de Castilla y León, Léon; 2011 Alchemy, Microwave International New Media Arts Festival, Hong Kong / What Happened to God?,ACC Galerie Weimar, Weimar, Germany / Fiction and Reality, Moscow Museum of Modern Art, Moscow; 2010 Faux Amis / Une vidéothèque éphémère, Jeu de Paume, Paris / 10th Liverpool Biennial of Contemporary Art, Liverpool, England / Beyond Credit. Contemporary Art and Mutual Trust, Sanat Limanı, Istanbul / Don‘t Call Me Pretty: Women in Art, Pan American Art Projects, Miami; 2009 Denarrations, Pan American Art Projects, Miami / Libertad, Igualdad, Fraternidad,ALCALÁ 31 – Sala de Exposiciones, Madrid / 10th Biennal of Havana, Cuba; 2008 28th Biennal of Sao Paulo, Brazil / Eurasia. Geographic crossovers in art, Museo d‘Arte Moderna e Contemporanea di Trento e Rovereto, Rovereto, Italy ­—

2012 Caryatid, The Negev Museum of Art, Beersheba, Israel / Soil Nursing, Kamel Mennour Gallery, Paris / Infinite Games, Solyanka Gallery, Moscow; 2011 One man‘s floor is another man‘s feelings, Israeli pavilion, 54th Biennale, Venice; 2008 Salt sails + Suger knots, Kamel Mennour Gallery, Paris / Projects 87, MoMA, New York; 2007 The Dining Hall, Kunstwerke Institute for Contemporary Art, Berlin; 2006 Sherman Galleries, Australia; 2005 Treading Water, Ballroom Marfa, Marfa, Texas / Cars, Museo Reina Sofia, Madrid; 2004 The Endless Solution, Helena Rubinstein Pavilion for Contemporary Art, Tel Aviv Museum of Art / Bauchaus 04 (performance), The Armory Show, New York City; 2002 The Country, Alon Segev Gallery, Tel Aviv / Video and zoetrope installation, Ikon Gallery, Birmingham; 2000 Somnambulin-Station 1, (sonic performance piece), Spacex Gallery, Exeter. Избрани групови изложби

Selected Group Exhibitions

2012 CARNEM, Documentation Center for Visual Art, Milan / Exposition Pluriel, Regards sur l‘art conteporain Israelien, Villa Emerige, Paris. / Art and Press: Art. Truth. Reality, ZKM Museum of Art, Karlsruhe, Germany / Garden of Learning, Busan Biennale 2012, Busan Museum of Art, Korea / The Missing Body, Beit Hatfotsot, Tel-Aviv / Unnatural, Bass Museum of Art, Miami; 2011 lichtsicht – 3rd Biennial, Bad Rothenfelde, Germany / Streams of Consciousness, Salina Art Center, Kansas, USA / Incheon Women Artists’ Biennale, Incheon, Republic of Korea / New in the Collection, The Israel Museum, Jerusalem / Yokohama Triennale, International Triennale of Contemporary Art; 2010 Signs of life, Museum Of Art Lucern, Switzerland / Krieg / Individuum, Ausstellungshalle zeitgenössische Kunst Münster, Germany / The Calm Before The Storm, Winzavod art center, Moscow / Family Tree,The Helena Rubinstein Pavilion for Contemporary Art, Tel Aviv; 2009 2009 League, Amiad Center, Jaffa / Reinventing Ritual, Contemporary Art and Design for Jewish Life, The Jewish Museum of New York; 2008 Territorial Bodies, Museum Beelden aan Zee , Haag, The Netherlands. — Кристина Лукас

Cristina Lucas 

Родена в Хаен, Испания Образование: Мадритски университет, Калифорнийски университет Ирвайн Живее и работи в Мадрид, Испания

Born in Jaén, Spain Education: Universidad Complutense de Madrid, University of California Irvine Lives and works in Madrid, Spain

Избрани самостоятелни изложби

Selected One Person Exhibitions

2012 Cristina Lucas, Galería Juana de Aizpuru, Madrid; 2011 Light Years, Museo Amparo, Puebla, Mexico; 2010 Light Years, Abarrotera Mexicana, Guadalajara, Mexico / Light Years, Museo de Arte Carrillo Gil, Mexico City; 2008 Imago Mundi, Deweer Art Gallery, Otegem / Talk, Stedelijk Museum Schiedam, Schiedam, The Netherlands / Caín y las hijas de Eva, Galería Juana de Aizpuru, Madrid; 2004 Cristina Lucas, Fundación Ars Teor Etica, San José Избрани групови изложби 141

Selected Group Exhibitions

Иван Мудов

Ivan Moudov

Роден през 1975 г. в София, България Образование: НХА, София (2002) Живее и работи в София

Born 1975 in Sofia, Bulgaria Education: National Fine Arts Academy, Sofia (2002) Lives and works in Sofia

Избрани самостоятелни изложби

Selected One Person Exhibitions

2012 Performing time, Prometeogallery di Ida Pisano, Milano / The Glory Hole, Galerie Alberta Pane, Paris; 2011 %, W139, Amsterdam / Sariev Gallery, Plovdiv / One Square Meter, Hilger Contemporary, Vienna; 2010 Creation of a Museum of Contemporary Art in Bulgaria, History Museum, Plovdiv / Wine for Openings, Cabaret Voltaire, Zurich / Ivan Moudov, Binz 39, Zurich; 2009 Romanian Trick, Artericambi, Verona; 2008 Wine for Openings, Stacion Center for Contemporary Art Prishtina, Kosovo / Trick Or Treat, Kunstverein Braunschweig, Braunschweig / Welcome, prometeogallery di Ida Pisani, Milan / Ivan Moudov, The 1st at Moderna, Moderna Museet, Stockholm; 2007 Already Made, Siemens ArtLab, Vienna; 2006 MUSIZ, Studio Tommaseo, Trieste / Guide (with Sibin Vasilev), Centre for Contemporary Art, Plovdiv / New Hope, Goethe Institut, Sofia 2005 Reloaded, Warszawski Aktyw Artystow, Warsaw / Rauber + Gendarmen, Kunstlerische Ermittlungen, Weimar, Germany; 2000 Still Life, Remont Gallery, Belgrade / Still Life, ATA Center for Contemporary Art, Sofia Избрани групови изложби

Selected Group Exhibitions

2012 With Criminal Energy- Art and Crime in the 21st Century, Halle14, Leipzig / Doppio Gioco- Double Game The Ambiguity of the Photographic Image, Fondazione Bevilacqua La Masa, Venice / Contemporary Icons- Recent Art from Bulgaria, Hunt Gallery, St. Louis, USA; 2011 Site Inspection – The Museum on the Museum, Ludwig Museum, Budapest / Beziehungsarbeit – Kunst und Institution, Kunstlerhaus Wien, Vienna / After the Flight, ICA Gallery, Sofia / An Elusive Object of Art, Galerie Dana Charkasi, Vienna / Hidden Publics, Galerija Skuc, Ljubljana / Einraumhaus c/o Mannheim, Kunsthalle Mannheim, Mannheim, Germany; 2010 Museum Souvenirs, ICA Gallery, SofiaTransitland in Trieste, Studio Tommaseo, Trieste / 2nd International Antakya Biennial, Antakya / Shortlist, Gaudenz B. Ruf Award, Rayko Aleksiev Gallery, Sofia / Word for Word, Without Words, Mestna Galerija / City Museum Ljubljana, Ljubljana / Playing the City II, Schirn Kunsthalle,


Frankfurt/Main / Hidden Publics, Kunsthalle Palazzo, Liestal, Switzerland / The Other Side of the Coin, Galerija Skuc, Ljubljana / Languages and Experimentations – Young Artists in a Contemporary Collection, MART, Rovereto, Italy / Studies and Theory, Kwadrat, Berlin / Electrified 02- Hacking Public Space, SMAK, Gent / Monument to Transformation, Galerija Miroslav Krejevic, Zagreb; 2009 History, Memory, Identity: contemporary photography from Eastern Europe, Fondazione Cassa di Risparmio di Modena, Modena / Harburger Berge, Kunstverein Harburger Bahnhof, Hamburg / Collection Dubai, SMART Project Space, Amsterdam / Technique,“ ICA Gallery, Sofia / Monument to Transformation, City Gallery Prague, Prague / 10 Years of <rotor>, <rotor> Association for Contemporary Art, Graz / Performing the East, Salzburger Kunstverein, Salzburg; 2008 Römer VI – Kommunikologie, Kunststiftung BadenWürttemberg, Stuttgart / On a clear day you can see forever, Hilger Contemporary, Vienna / Contemporary Art of Europe, Chateau Pommery, Reims, France

Кирил Прашков

Kiril Prashkov

Роден през 1956 г. в София, България Образование: НХА, София (1983) Живее и работи в София

Born 1956 in Sofia, Bulgaria Education: National Fine Arts Academy, Sofia (1983) Lives and works in Sofia

Избрани самостоятелни изложби

Selected One Person Exhibitions

2011 Poetry All Around, Sofia Art Gallery, Sofia; 2007 Mind Your Step, EiBank Gallery, Sofia; 2006 Responsible Painting, French Institute. Sofia; 2005 Quotations, Moscow’s Museum of Contemporary Art, Moscow; 2004 Natural Modernism, French Institute, Sofia; 2003 Drawing as Craftsmanship, ATA Center/ Institute of Contemporary Art, Sofia; 2002 Reading & Eating Ink, Grass, Ants, Wood, Remont Gallery, Belgrade; 2000 The Most Wooden piece of Beethoven’s, Performance together with Krassimir Jeliazkov and Plamen Mirchev, Varna, City Gallery Quotation, Goethe Institute, Sofia / “Hommage à Pouchkine. Le texte comme nature morte”, French Institute, Sofia Избрани групови изложби

Selected Group Exhibitions

2011 Roaming Images, Macedonian Museum of Contemporary Art, Thessaloniki, Greece / After the Flight, ICA Gallery, Sofia; 2010 Photo I, Photo You, Calvert22 Gallery, London / Breaking Walls, Construction of Networks, Macedonian Museum of Contemp-orary Art, Thessaloniki, Greece / Beyond Credit. Contemporary Art and Mutual Trust, Istanbul 2010 European Capital of Culture, Antrepo №5, Tophane, Istanbul / The Big Wave, City Art Gallery, Varna, BulgariaMuseum Souvenirs, ICA Gallery, Sofia; 2009 From Ideology to Economy. Contemporary Bulgarian Art 20 Years Later, Central Museum of Contemporary History of Russia, Moscow / Techniques, inauguration show of ICA Gallery, Sofia; 2008 The Collection. New Acquisitions, Sofia Art Gallery, Sofia — Калин Серапионов

Kalin Serapionov

Роден през 1967 г. във Враца, България Образование: НХА, София (1995) Живее и работи в София

Born 1967 in Vratza, Bulgaria Education: National Fine Arts Academy, Sofia (1995) Lives and works in Sofia

Избрани самостоятелни изложби

Selected One Person Exhibitions

2012 Video Stills, Un cabinet d‘amateur, Sofia; 2010 Three Projects by Kalin Serapionov, Neon Campobase, Bologna, Italy; 2008 In Addition, LCB Depot, Leicester, UK; 2005 41:42 min, Ata Center / Institute of Contemporary Art, Sofia; 2004 Emotional Cityscapes, Siemens ArtLab, Vienna / Unrendered, Ata Center / Institute of Contemporary Art, Sofia; 2001 Unrendered, Collegium Helveticum, Zurich, Switzerland Избрани групови изложби

Selected Group Exhibitions

2011 Roaming Images, parallel project of the 3rd Thessaloniki Biennial, Macedonian Museum of Contemporary Art, Thessaloniki, Greece / Site Inspection. The Museum on the Museum, Ludwig Museum – Museum of Contemporary Art, Budapest / After the Flight, ICA Gallery, Sofia; 2010 Museum Souvenirs, ICA Gallery, SofiaCommunication Networks, Mestna Galerija, Ljubljana / Breaking Walls – Building Networks, Macedonian Museum of Contemporary Art, Thessaloniki, Greece / Indefinite Destinations, DEPO Istanbul; 2009 From Ideology to Economy. Contemporary Bulgarian Art – 20 Years Later,State Central Museum of 142


Contemporary History of Russia, Moscow / Techniques, ICA Gallery, SofiaSounds & Visions. Artists‘ Films and Videos from Europe. The Last Decade, Museum of Contemporary Art, Tel Aviv; 2008 Mind Your Step! Exhibition of ICA – Sofia in the Sofia University, Sofia / Zero Gravity – The Architecture of Social Space, Center for Contemporary Art, Plovdiv, Bulgaria / Video-Salon 3, Galerija 10m2, Sarajevo — Димитър Солаков

Dimitar Solakov

Роден през 1987 г. в София, България Образование: Департамент Фотография, НБУ, София (2010) Живее и работи в София

Born 1987 in Sofia, Bulgaria Education: Department of Photography, New Bulgarian University, Sofia (2010) Lives and works in Sofia

Избрани самостоятелни и групови изложби

Selected One Person and Group Exhibitions

2012 Winter Group Show, Un cabinet d’amateur, Sofia / Rituals of the Habitual in (re)Actions – City and Public Spaces Festival, Plovdiv / (my) Bulgaria, Grid Fotografie Biennale, Amsterdam / (my) Bulgaria, Youth, Extended Images, Bulart Gallery, Varna, Bulgaria; 2011 The Power of Doubt, Times Museum, Guangzhou, China / In Defence of Delicateness, Bienal de Cuenca XI, Cuenca, Ecuador / Youth, Incubate Festival, Tillburg, The Netherlands / The Power of Doubt/Interfaces, Portraiture and Communication, PHotoEspaña, Madrid; 2010 Youth, Vaska Emanuilova Gallery, Sofia — Недко Солаков

NEDKO SOLAKOV

Роден през 1957 г. в Червен бряг, България Образование: НХА, София (1981) Живее и работи в София

Born 1957 in Cherven Briag, Bulgaria Education: National Fine Arts Academy, Sofia (1981) Lives and works in Sofia

Избрани самостоятелни изложби

Selected One Person Exhibitions

2012 A Quiz (again), De Vleeshal, Middelburg, NL* / All in Order, with Exceptions, Museu de Arte / Contemporanea Serralves, Porto / Stedelijk Museum voor Actuele Kunst / S.M.A.K., Ghent; 2011 All in (My) Order, with Exceptions, Fondazione Galleria Civica, Trento / All in Order, with Exceptions, Ikon Gallery, Birmingham Two Site-Specific Pieces with More Options, Georg Kargl Box, Vienna / Beauty, Galleria Massimo Minini, Brescia; 2010 I miss Socialism, maybe, Galleria Continua, Beijing / High Level Margins with a Catalogue, Kunstverein, Amsterdam / The Passage (a commissioned art work’s story), Uccelliera di Galleria Borghese, Rome / A Riffraff, Galleria Continua, San Gimignano; 2009 Just Drawings (with and without stories), Dvir Gallery, Tel Aviv / Emotions (without masks), Mathildenhoehe, Darmstadt / Nedko Solakov, Sofia City Art Gallery, Sofia / The Freedom of Speech (or how to argue properly), Castello di Rivoli, Turin / Emotions, Kunstmuseum St. Gallen, St. Gallen; 2008 Emotions, Kunstmuseum Bonn, Bonn / A Turnover for Many and a Bit of Luck for One, Whitechapel Street Project, Whitechapel Gallery, London; 2007 Walls & Floor (without the Ceiling) (with Dan Perjovschi), Kunstforum BA – CA, Vienna / Wrong Material, Galleria Continua, San Gimignano / A Life (Black & White), Norwich Gallery, Norwich School of Art & Design, Norwich / New Noah’s Ark, Stupidity & The Wave, Galerie Arndt & Partner, Berlin; 2006 Earlier Works, Galerie Arndt & Partner, Zurich / Kunsthalle Mannheim, Mannheim / Confidentiality Guaranteed, with Sint-Lukasgalerij at Art Brussels, Brussels / Back to Back (with Dan Perjovschi), Lombard-Freid Projects, New York; 2005 143

Twelve Semipaintings Done in a Very Fast Way, Galerie GeorgesPhilippe & Nathalie Vallois, Paris / Leftovers – a selection of my unsold pieces from the private galleries I work with, Kunsthaus Zurich, Zurich / Dead-Lock Stories, Galleria Continua, San Gimignano / Garbage People, Tanya Rumpff Gallery, Haarlem; 2004 Drawings (with Massimo Bartolini), Magazzino d’Arte Moderna, Rome / Rivals, Centre d’Art Santa Monica, Barcelona / A High Level Public Art Project with a Catalogue, Malmö Konsthall, Malmö; 2003 A 12 1/3 (and even more) Year Survey, Casino Luxembourg – Forum d’art Contemporain, Luxembourg / Alien Auras, The Israel Museum, Jerusalem / Negotiations, Dvir Gallery, Tel Aviv / Seaweeds, Base, Florence (with Slava Nakovska) / Mirrors, Galerie Georges-Philippe & Nathalie Vallois, Paris; 2002 A High Level Show with a Catalogue, Center for Contemporary Art, Kitakyushu, Japan / Mess, Stichting De Appel, Amsterdam / Studies for Romantic Landscapes with Missing Parts, Galerie Arndt & Partner, Berlin / 20.10.2001, Galerie Erna Hecey, Luxembourg; 2001 Chat, The Royal Academy Sculpture Hall / IASPIS Gallery, Stockholm / Vitiligo People, Galleria Laura Pecci, Milano / A (not so) White Cube, P.S.1 Special Projects Program, P.S.1 Contemporary Art Center, New York Избрани групови изложби

Selected Group Exhibitions

2012 About Stupidity, The Petach Tikva Art Museum, Petach Tikva, Israel / dOCUMENTA (13), Kassel / „Gold,“ Belvedere Museum, Vienna / „El camino más largo comienza con una simple línea,“ Galleria Continua, San Gimignano, Guangdong Times Guangzhou / „Magic Lantern: Recent Acquisitions in Contemporary Art,“ The Israel Museum, Jerusalem – XI Bienal de Cuenca, Cuenca, Ecuador / „Terrible Beauty. Dublin Contemporary 2011,“ Dublin, / „Site Inspection. The Museum on the Museum,“ Ludwig Museum – Museum of Contemporary Art, Budapest / „After the Flight,“ ICA Gallery, Sofia; 2011 „The Power of Doubt,“ Guangdong Times Museum, Guangzhou / „Magic Lantern: Recent Acquisitions in Contemporary Art,“ The Israel Museum, Jerusalem / XI Bienal de Cuenca, Cuenca, Ecuador / „Der Reiz der belanglosen Geschichte,“ Galerie Zink, Berlin / „Incongruous,“ Musée cantonal des Beaux-Arts, Lausanne / „Strange and Close,“ CAPC Bordeaux / „Powerhouse Depot. Recently unpacked. How art ages,“ MARTa, Herford / „Site Inspection. The Museum on the Museum,“ Ludwig Museum – Museum of Contemporary Art, Budapest / „Tomorrow is the Question,“ Stedelijk Museum voor Actuele Kunst / S.M.A.K., Ghent / „After the Flight,“ Institute of Contemporary Art, Sofia (curator Iara Boubnova / „Open House,“ Singapore Biennale 2001 ; 2010 “Museum Souvenirs,” ICA Gallery, Sofia / “The Big Wave / August in Art,” The Municipal Gallery Varna, Varna / “Beyond Credit / Istanbul – Cultural Capital of Europe,” Antrepo 5, Istanbul / “Changing the World,” Arndt, Berlin / “Quartet – Four Biennials Reflected in Prints,” International Centre of Graphic Arts, Ljubljana; 2009 “Niet Normaal. Difference on Display,” De Beurs van Berlage, Amsterdam / “European Drawings,” Oredaria Arti Contemporanee, Rome / “Gagarin. The Artists in their Own Words,” Stedelijk Museum voor Actuele Kunst / S.M.A.K., Ghent / “Strange and Close / Play Van Abbe,” Stedeljik Van Abbemuseum, Eindhoven / “For the Use of Those Who See,” Kunstwerke Berlin, Berlin / “Black Little Curly Hair,” Kappatos Gallery, Athens; 2008 “Curator Curator #2: What is My Name?” HISK, Ghent / “Prospect.1 New Orleans Biennale,” various venues, New Orleans / “Revolutions – Forms that Turn,” 16th Biennale of Sydney, Sydney / I’ve Got Something in My Eye,” Center for Curatorial Studies Bard College, Annandale-on-Hudson


Райчо Станев

Raycho Stanev

Роден през 1977 г. в Кърджали, България Образование: Технически университет, Варна (2003) Живее в София. Работи съвместно с групата Нагледна

Born 1977 in Kurdzhali, Bulgaria Education: Technical University, Varna , Bulgaria (2003) Lives in Sofia. He works in collaboration with the group Nagledna

Избрани изложби и проекти

Selected Exhibitions and Projects

2012 Neighbourhood X.0, ArtUp Project of Goethe-Institut Ankara, Ankara / Acquisitions 2012, Sofia Arsenal – Museum for Contemporary Art, Sofia / Helvetia – interactive diary, Goethe-institut Sofia, Sofia / Art today – Miniscope – interactive animation, part of Art Positive, Festival for contemporary art, Plovdiv / Fisheyer, Lomogaraphy Gallery Store, Berlin; 2011 Re-Istanbul – non-lineal video, paralel program of the Istanbul Biennal, Istanbul / After the Flight, ICA Gallery, Sofia / Apartment Project and Selda Asalpresentations, Istanbul / Sofia-Havana – multimedia installation (video&posters),Bulgarian Embassy in Havana, Cuba; 2010 Exhilition of BAZA Award for contemporary art, Sofia Art Gallery, Sofia / The Great Excursion, TINAG Festival, London; 2009 The Great Excursion, Goethe-institut Bulgaria, Sofia / Art Setup, Artnewscafe, Plovdiv / Stories with bells, Goat Chees Festival, Undredal, Norway / Impression of Skopije – interactive box, part of Skopje Creative Laboratory, Scopje; 2008 Stories for 68, Goethe-institut Bulgaria, Sofia / Stories with bells, Goat Milk Fest , Bela Rechka, Bulgaria / Interculture Dialogue Details (of piazza) – installation, Birmingham; 2007 Digital games (together with Svetlana Mircheva), Ivan Asen 22, Sofia / Mobile spaces (together with Svetlana Mircheva), Night of Museums and Galleries, Plovdiv / Circle, Sofia Underground Festival, Sofia; 2006 S-Phonia, IV Open Fest, Sofia / Composition, Goethe-Institut Sofia, Sofia / E-PHONIA, August in Art Festival, Varna, Bulgaria / MOBILES STUDIOS, Public Art Lab, Berlin / Mini Print Exhibition, Lesedra Gallery, Sofia

Красимир Терзиев

Krassimir Terziev

Роден през 1969 г. в Добрич, България Образование: НХА, София (1997) Живее и работи в София

Born 1969 in Dobrich, Bulgaria Education: National Fine Arts Academy, Sofia (1997) Lives and works in Sofia

Избрани самостоятелни изложби

Selected One Person Exhibitions

2008 Missing Scenes, Eibank Gallery, Sofia Background Action, Wuerttembergischer Kunstverein, Stuttgart; 2007 Making Movies, Galeria Noua, Bucharest Background Action, Sofia Art Gallery, Sofia; 2006 Terziev, Serapionov, Suljevic, Beton Salon, MQ, Vienna; 2005 Remote Resemblances, Goethe-Institut Sofia, Sofia; 2004 Excuse me, which City is this?,ATA Center /Institute of Contemporary Art – Sofia; / Intervention in public space, Sofia; 2002 On the BG Track, Belgrade Cultural Center, Belgrade; 2001 Reality Pixels, Irida Gallery, Sofia; 1999 Everything seems to be all right, The Kitchen, NYC Избрани групови изложби

the Sofia Art Gallery, Graphite Gallery, Varna / Group Show, 0GMS Gallery-Drawer, Sofia, Bulgaria; 2011 Unlimited – Award for Contemporary Bulgarian Art, Sofia / Spare Time. Utopias on the verge of the Commonness, National Gallery for Foreign Art, Sofia; curator: Boris Danailov / After the Flight, ICA-Sofia, Sofia; curator: Iara Boubnova / The Big Bang, Credo Bonum Gallery, Sofia; curator: Svetlana Kuyumdzhieva; 2010 Museum Souvenirs, ICA-Sofia, Sofia / The Big Wave, Varna City Art Gallery, Varna; curator: Maria Vassileva / Beyond Credit. Contemporary Art and Mutual Trust, Sanat Limanı, Antrepo, Istanbul; curators: Iara Boubnova, Luchezar Boyadjiev, Maria Vassileva / Theritories of the (in)Human, Wuertembergischer Kunst-verein – Stuttgart; curators: Iris Dressler, Hans D. Christ / Grenzenloss, Artpoint Gallery, Vienna; curator: Hedwig Saxenhuber / Breaking Walls – Building Networks, Macedonian Museum of Contemporary Art, Thessaloniki; curators: Iara Boubnova, Lydia Chatziiakovou, Christos Savvidis, Thalea Stefanidou / Wale und Aale, Ve.Sch, Vienna; curator: Lazar Lyutakov / Transitland. Video Art from Central and Eastern Europe 1989-2009, SPACE Gallery, Bratislava — Риркрит Тираваниджа

Rirkrit Tiravanija

Роден през 1961 г. в Буенос Айрес, Аржентина Живее и работи в Ню Йорк и Банкок, Тайланд

Born in 1961, Buenos Aires, Argentina Lives and works in New York and Bangkok

Избрани самостоятелни изложби

Selected One Person Exhibitions

2012 untitled 2012 (a study for Karl’s perfect day) or (the incomparable Karl Holmqvist), Pilar Corrias, London / On Air,Centre Pompidou, Paris / Soup/No Soup, La Triennale, Grand Palais, Paris / Lung Neaw Visits His Neighbours, Gloria Cinema, dOCUMENTA 13, Kassel / Lung Neaw Visits His Neighbours, MoMA, New York; 2011 Fear Eats the Soul, Gavin Brown’s enterprise, New York / Murder and Mayhem, 1301 PE Gallery, Los Angeles / Lung Neaw visits his Neighbours, premier at Venice Film Festival, Orizzonti, Venice; 2010 Rirkrit Tiravanija, Pilar Corrias, London / Ne travaillez jamais, Tang Contemporary Art, Beijing; 2009 Rirkrit Tiravanija: Chew the Fat, Mildred Lane Kemper Art Museum, St. Louis / The House the Cat Built, Galeria Salvador Diaz, Madrid / Reflection, Nyehaus, New York / Less Oil More Courage, Kunsthalle Fridericianum, Kassel; 2008 JG Reads, Gavin Brown`s enterprise, New York / Palm Pavillon, kurimanzutto, Mexico City / Foster, You`re Dead, Galleria Emi Fontana (with Neil Logan), Milan; 2007 Rirkrit Tiravanija, OCAD, Toronto; 2006 Brychcy Bar, Gavin Brown`s enterprise, New York / Demon-stration Drawings, 1301PE, Los Angeles; 2005 Untitled 2005 (magazine station no. 4), Neugerriemschneider, Berlin Retrospective, Serpentine Gallery, London (cat.) Retrospective, ARC, Musee d`Art Moderne de la Ville de Paris, Paris / Hugo Boss 2004, Guggenheim Museum, New York; 2004 Retrospective, Museum Bojmans Van Beuningen, Rotterdam; 2003 Demo Station No. 4, Ikon Gallery, Birmingham / In the Future Everything Will Be Chrome, Gavin Brown`s enterprise, New York / Social Pudding, Galerie fur Zeitgenossische Kunst, Leipzig, Germany

Selected Group Exhibitions

2012 Scramble for the Past. Video Program, Walk-in Cinema, SALT Beyoğlu / Why Dushamp? From object to museum and back, Sofia Arsenal Museum of Contemporary Art, Sofia / MuzTempo, Contemporary Art and Photography Collec-tion of

144


Избрани групови изложби

Selected Group Exhibitions

2012 Thai Transience, Singapore Art Museum, Singapore / Intense Proximite, La Triennale, Palais de Tokyo, Paris / Civic Action: A Vision for Long Island City, Socrates Sculpture Park, New York / Wide Open School organized by Ralph Rugoff, Hayward Gallery, London / Print/ Out, MoMA/Museum of Modern Art, New York / Art and Press : Schwarz auf Weiss? Kunst – Zeitung – Wahreit, Martin Gropius Bau, Berlin / Spiral and the Square, Bonniers Konsthall, Stockholm; 2010 The Last Newspaper, The New Museum, New York / erasing 22’09” (unfinished), Gallery VER, Bangkok / Jorge Pardo Scultpure Ink, Friedrich Petzel Gallery, New York / At Home/Not at Home, Hessel Museum of Art, New York / The Page, Kimmerich, New York / Pilot Light, Espace le Carré, Lille / And So On, And So On, And So On, Harris Lieberman, New York; 2009 The Spirit of the Haus, Haus der Kulturen der Welt, Berlin / Compass In Hand: Selections from the Judith Rothschild Foundation Contemporary – Drawings Collection, Museum of Modern Art, New York; 2008 theanyspacewhatever, Solomon R. Guggenheim Museum, New York / Yokohama Triennial / Who`s Afraid of Jasper Johns? Tony Shafrazi Gallery, New York — Шао Фей

Cao Fei

Родена в Гуанджу, Китай Образование: Академия за изящни изкуства, Гуан��жу (2001) Живее и работи в Пекин, Китай

Born in Guangzhou, China Education: Guangzhou Academy of Fine Arts (2001) Lives and works in Beijing, China

Избрани самостоятелни изложби

Selected One Person Exhibitions

2012 Cao Fei: Simulus, Surrey Art Gallery, Vancouver; 2011 Play Time, Lombard-Freid, New York / RMB City Opera, The NelsonAtkins Museum of Art, Kansas City, USA; 2010 RMB City, A Space Gallery + Toronto Reel Asian International Film Festival, Toronto / Cao Fei: Utopia, Dunedin Public Art Gallery, Dunedin, New Zealand; 2009 RMB City Opera (world premiere performance) Artissima Art Fair 2009, Torino / Cao Fei: RMB City, Serpentine Gallery, London; 2008 RMB City, Lombard-Freid Projects, New York / Cao Fei: RMB City, Serpentine Gallery, (2008-09), London / Cao Fei, Kunsthalle Nürnberg, Nürnberg, Germany; 2007 Cao Fei: Whose Utopia? , Orange County Museum of Art, Newport Beach, USA; 2006 PRD Anti-Heroes, Museum Het Domein, Sittard, The Netherlands / Hip Hop, Lombard-Freid Projects, New York; 2005 COSPlayers, Lombard-Freid Fine Arts, New York; 2004 The San Yuan Li Project, Courtyard Gallery, Beijing, China Избрани групови изложби

Selected Group Exhibitions

2012 60-minute Cinema, Chinese Arts Centre, Manchester / Asian Women Artists, Fukuoka Asian Art Museum, Fukuoka, Japan; 2011 Terra Incognita, Incheon Women Artists’ Biennale, Seoul, Korea / Apocalypse Tomorrow: Surf in RMB City, Art Basel 42, Switzerland / Future Generation Art Prize, ILLUMInations – 54th International Art Exhibition of La Biennale di Venezia / Video from the New China, Getty Center, Los Angeles, USA; 2010 Future Generation Art Prize, PinchukArtCentre, Kiev, Ukraine / 29th Bienal de Sao Paulo, Brazil / Art 41 Basel, Switzerland / The Beauty of Distance: Songs of Survival in a Precarious Age, 17th Biennale of Sydney / Contemplating the Void, Guggenheim Museum, New York / Utopia Matters: From Brotherhoods to Bauhaus, Deutsche Guggenheim, Berlin; 2009 Dress Codes: The Third ICP Triennial of Photography and Video, International Center of Photography, New York / The Generational: Younger Than Jesus, New Museum, New York / Utopics, 11th Swiss Sculpture Exhibition, Biel-Bienne, Switzerland / 145

There Goes the Neighborhood, MOCA Cleveland, Cleveland, USA; 2008 Prospect.1 New Orleans, Contemporary Arts Center New Orleans, USA / Frieze Art Fair 2008, London / Yokohama Triennale 2008, Tokyo, Japan / Life on Mars, 55th International Carnegie International, Pittsburg, USA / Montage: Unmonumental Online, The New Museum, New York, USA — Лиз Харлев

Lise Harlev

Родена в Одензе, Дания. Образование: Щедел, Франкфурт, Кралска датска художествена академия, Копенхаген (2002) Живее и работи в Берлин, Германия

Born in Odense, Danmark Studied at Staedelschule, Frankfurt an Main, and The Royal Danish Art Academy, Copenhagen (2002) Lives and works in Berlin, Germany

Избрани самостоятелни изложби

Selected One Person Exhibitions

2011 Lise Harlev: What I Am Told About the Past, Galerija Miroslav Kraljevic, Zagreb; 2007 Lise Harlev – Speak like Americans, Galleria Maze, Turin; 2005 Lise Harlev – I don´t always agree, Galleria Maze, Turin; 2003 Liljevalchs konsthall, Stockholm; 2002 Lise Harlev – Har du nogensinde løjet om hvor du kom fra? Galleri Nicolai Wallner, Copenhagen Избрани групови изложби

Selected Group Exhibitions

2012 2nd Ural Industrial Biennial Of Contemporary Art, Production Of Meanings, Yekaterinburg / Copenhagen Art Festival, Kunsthallen Nikolaj, Copenhagen / Lise Harlev VS Toni Larsen, Danske Grafikere, Copenhagen / Never odd or even (a text spaced exhibition), Museum of Contemporary Art, Roskilde; 2011 Never Odd Or Even, Grimmuseum, Berlin / Beziehungs-arbeit – Kunst und Institution, Künstlerhaus Wien, Vienna; 2010 Watchmen, Liars, Dreamers (Erudition concrete 3), FRAC – Ile-de-France, Paris / Monument to Transformation, Galerija Miroslav Kraljevic, Zagreb; 2009 Monument to Transformation, Centre for Visual Intro-spection, Bucharest / Fri Porto, Den Frie Centre of Contemporary Art, Copenhagen / Kurs : Torvet, Museum of Contemporary Art, Roskilde / Monument to Transformation 1989-2009, City Gallery Prague, Prague; 2008 Visit, Larm Galleri, Copenhagen / Dix – Neuf, Espace Surplus, Berlin / LIAF 08, Lofoten International Art Festival, Svolvær / Terms of Use, Centro Cultural Montehermoso, Vitoria-Gasteiz / freunde und bekannte, Sparwasser H Q – Forum for contemporary art, Berlin —


Вероника Цекова

Veronika Tzekova

Яра Бубнова

Iara Boubnova

Родена във Враца, България Образование: Художествена акдемия Жул Паскин, София (1998), Холандски художествен институт, Еншеде (2001) Живее и работи в София

Born in Vratza, Bulgaria Art Academy "Jules Pascine", Sofia (1998), Dutch Art Institute, Enschede, The Netherlands (2001) Lives and works in Sofia

Родена в Москва Образование: Московски държавен университет (1983) Живее и работи в София

Born in Moscow Education: Moscow State University (1983) Lives and works in Sofia

Кураторски проекти

Curatorial Experience

Избрани самостоятелни изложби

Selected One Person Exhibitions

2012 Loveofpweroflove, urban intervention, Yerevan, Armenia / Fooootballll, land art installation and group performance, Cytadela Park, Poznan, Poland / CHAlleNGED Games, Arsenal Gallery, Poznan, Poland / Challenged Games, Galerie Centrum, Graz, Austria; 2011 Space Appropriators (Urban Olympics 2011), interventions in public space, Sofia, Bulgaria; 2010 Space NRGZer#4, intervention in public space, Biella, Italy / Dadissuasori, intervention in public space, La Pigna, San Remo, Italy / Space NRGZer#1, intervention in public space, Fondazione Antonio Ratti, Como, Italy; 2009 Symbols Mutations, Villa Straeuli, Winterthur, Switzerland / Hacking the City, interventions in public space, Luxembourg; 2006 Patterns of Abandonment, Goethe Institute Sofia, Sofia, Bulgaria; 2005 Ask a Man Who Owns One, Bulgarian Cultural Institute, Vienna, Austria / Reconstructed Identity, sculpture in public space, Belgrade Summer Festival, Belgrade, Serbia Избрани групови изложби

Selected Group Exhibitions

2012 Practices in Public Environment, Historical Museum , Plovdid, Bulgaria / What Drawing You Would Put in a Drawer, OGMS Gallery, Sofia; 2011 Art of Urban Intervention, Institute of Contemporary Art, Sofia, / Unlimited, Mtel awards for contemporary arts, Sofia / Shortlist, Gaudenz B. Ruf Award, Raiko Aleksiev Gallery, Sofia / After the Flight, ICA Gallery, Sofia / Big Bang, Credo Bonum Gallery, Sofia; 2010 Coup de ville, Sint-Niklaas, Belgium —

2013 Reflection & Imagination, 1st Biennale Online, (co-curator); 2012 Magnet and Anti-Magnet, group show of multiples, ICA Gallery, Sofia / Un Machete y una Rosa / A Sword and a Rose by Carlos Garaicoa, ICA Gallery, Sofia / The Eye Never Sees Itself, 2nd Ural Industrial Biennial, Yekaterinburg, Russia / Multi-me by Mariela Gemisheva, Czech Cultural Centre, Sofia / 100 Curators 100 Days, 2011 Art of Urban Intervention (co-curated with Luchezar Boyadjiev), ICA Gallery, Sofia / Presence by HR-Stamenov, Studio Tommaseo, Trieste, Italy / Roaming Images, 3rd Thessaloniki Biennial parallel project, Macedonian Museum of Contemporary Art, Thessaloniki / Micro Retrospective by Erwin Wurm, ICA Gallery, Sofia / International program, “Night of Museums and Galleries”, Open Arts Foundation, Plovdiv, / After the Flight, ICA Gallery, Sofia / Landscape in Art History. From the collection of the National Gallery for Foreign Art, National Gallery for Foreign Art, Sofia / An Elusive Object of Art, within “East by South-West. Curated by_Vienna 2011”, Dana Charkasi Gallery, Vienna / Anna Jermolaewa. Step Aside, ICA Gallery, Sofia; 2010 Museum Souvenirs of the Non-existing Museum of Contemporary Art, ICA Gallery, Sofia / Beyond Credit. Contemporary Art and Mutual Trust (co-curated with Luchezar Boyadjiev and Maria Vassileva), Istanbul 2010 European Capital of Culture. Sanat Limani, Istanbul / Breaking of Walls, Construction of Networks, co-curator, Macedonian Museum of Contemporary Art, Thessaloniki / Massimo Bartolini. Dews, ICA Gallery, Sofia / Stefano Cagol. Power of Recall, public space project, Vicenza, Italy / Photo I, Photo You, Calvert 22, London; 2009 Dan Perjovschi. International Artist, ICA Gallery, Sofia / From Ideology to Economy. Bulgarian Contemporary Art 20 Years Later (co-curated with Maria Vassileva), State Central Museum of Contemporary History of Russia, Moscow / Techniques, Inaugural Show of the ICA Gallery, Sofia / Common History and its Personal Stories, MUSA – Museum auf Abruf (Museum on Demand), Vienna / Nedko Solakov (co-curated with Maria Vassileva), Sofia Art Gallery, Sofia / Liquid Frontiers, part of Europe XXL Art Festival, Lille, France / Sounds & Visions. Artists` Films and Videos from Europe. The Last Decade, International Show – Bulgarian participation, Museum of Contemporary Art, Tel Aviv; 2008 Russian Art. Paradoxes of History (co-curated with Joseph Bakstein), Academia Gallery, Sofia / Kandinsky Prize, Palazzo Italia, Berlin / European Night (Bulgarian participation), Rencontres Internationales de la Photographie, Arles, France / L`Art en Europe (Bulgarian participation), Domaine Pommery, Reims, France / Eurasia. Dissolvenze geografiche dell’arte, MART, Rovereto, Italy / Mariela Gemisheva. Self-portrait, Czech Cultural Center, Sofia / Kandinsky Prize, Transport Museum, Riga / Vanessa Beecroft. VB 55 and VB 61, Still Death! Darfur Still Deaf? Sudan Performance, the Crouch(klek)-Art Basement Project of the ICA–Sofia, Sofia; 2007 Ivan Moudov. All Ready-made, Hilger Contemporary, Vienna / Long Time No See. Close Encounters with the Museum on Request, Inaugural Show, MUSA – Museum auf Abruf (Museum on Demand), Vienna / +2 (curator of the Bulgarian part), Kueppersmuehle Museum, Duisburg, Germany / History in Present Tense, part of “Foot- notes: Geopolitics, Markets and Amnesia”, main project of the 2nd Moscow Biennial of Contemporary Art (co-curator with Joseph Bakstein, Daniel Birnbaum, Nicolas Bourriaud, Gunar Cvaran, Fulya Erdemci, Rosa Martinez and Hans-Ulrich Obrist), Federation Tower, Moscow; 2006 Neither a White Cube nor a Black Box. Histories in Present Tense, (in collaboration with Maria Vassileva), Sofia Art Gallery, Sofia / Russian painting from the Collection of the National Gallery for Foreign Art, Moscow House, Sofia / Nedko Solakov. BG Bar, part of “KUBA. Journey Against the 146


Current”, Thyssen-Bornemisza Art Contemporary, Canetti House, Rousse, Bulgaria / Networking curator for “Belief”, the 1st Singapore Biennial, Singapore / ICA – Sofia Booth at ViennAfair, Vienna / Kiril Prashkov. Responsible Painting, Institut français, Sofia 2005 Joy (co-curated with Enrico Lunghi), Casino Luxembourg, Luxembourg / Javor Gardev. Visual Police, part of Visual Seminar, ATA Center / ICA, Sofia / Red Riviera Revisited, part of Visual Seminar project of ICA – Sofia (co-curated with Luchezar Boyadjiev), Red House Center for Culture and Debate, Sofia / Ivan Moudov. MUSIZ, action in public space, part of Visual Seminar project of ICA – Sofia, Sofia / Inset and Sculpture with us and Around for ViennAfair, Vienna / ICA – Sofia`s Booth at ViennAfair, Vienna / Kalin Serapionov. 41:42 min, ATA Center / ICA, Sofia / Kiril Prashkov. Quotations, Moscow Contemporary Art Museum, Moscow / Dialectics of Hope, the 1st Moscow Biennial of Contemporary Art (co-curator with Joseph Bakstein, Daniel Birnbaum, Nicolas Bourriaud, Rosa Martinez and Hans-Ulrich Obrist), various venues, Moscow / Ivan Moudov. Fragments, part of Visual Seminar project of ICA – Sofia, ATA Center / ICA, Sofia; 2004 Kiril Prashkov. Drawing as Craftsmanship, ATA Center / ICA, Sofia / Mariela Gemisheva. Fish Party, performance, ATA Center / ICA, Sofia / Sean Snyder, part of Visual Seminar project of ICA – Sofia, ATA Center / ICA, Sofia / Boris Missirkov and Georgi Bogdanov. Off-Season, part of Visual Seminar project of ICA – Sofia, ATA Center / ICA, Sofia / Gelatin. Nasser Klumpatsch, part of Visual Seminar project of ICA – Sofia, ATA Center / ICA, Sofia / Kalin Serapionov. Unrendered, ATA Center / ICA, Sofia / Kiril Prashkov. Modernisme naturel, Institut français, Sofia / Krassimir Terziev. Excuse me, which is this City?, part of Visual Seminar project of ICA – Sofia, ATA Center / ICA, Sofia / Balkan Reunion / Pub(lic) Conference (with Luchezar Boyadjiev), part of “In the Cities of the Balkans”. Part 3 of “Balkan Trilogy”, Kunsthalle Fridericianum, Kassel (curator René Block) / Nencho Balkansky. Free Conscious, public space project, Sofia / Kamen Stoyanov. Modality, ATA Center / ICA, Sofia / Stefan Nikolaev. Balkanton, ATA Center / ICA, Sofia; 2003 Kiril Prashkov. Drawing as a Craft, ATA Center / ICA, Sofia / Pravdoliub Ivanov. Existing Objects, ATA Center / ICA, Sofia / Contemporary Art in Bulgaria. Platforms, lecture, Hamilton Art Gallery, Hamilton, Canada / Luchezar Boyadjiev. Hot City Visual, part of Visual Seminar project of ICA – Sofia, ATA Center / ICA, Sofia / Maite Yurrebaso Picaza. Modus Operandi, project room ATA Center / ICA, Sofia / Partner for “In the Gorges of the Balkans”. Part 1 of “Balkan Trilogy”, Kunsthalle Fridericianum, Kassel (curator René Block) / Georg Frauenshuh. Sofiatage-buch, ATA Center / ICA, Sofia / RASSIM. Corrections 2, ATA Center / ICA, Sofia / Video Screening 04, Bulgarian Selection, Galerie Martin Janda / Raum Aktueller Kunst, Vienna; Gallerie des Stadt Schwaz, Austria; VTO, London; Kurimanzutto, Mexico City, etc. / Something in Common, video program, European-Bulgarian Cultural Centre, Sofia / Boundless Borders on the Wheels in Sofia, Balkan billboard project in public space, Sofia; 2002 VHS – a week of new video art, Section 13, 6 Shipka Str. Gallery, Sofia / Double Bind (co-curated with Georg Schöllhammer), several venues, Sofia / Talk with the Man on the Street, part of “Re-construction”, the 4th International Biennial, Cetinje, Montenegro / Boundless Borders, Bulgarian part, travelling project, Belgrade, Skopje, Thessaloniki, Sofia, etc. / Manifesta 4, International Biennial, co-curated with Nuria Enguita Mayo (Spain) and Stephanie MoisdonTrembley (France), various venues, Frankfurt am Main, Germany; 2001 Escape, 1st Tirana Biennial, Bulgarian participation, Tirana, Albania / ICA – Sofia, City Art Gallery, Rousse, Bulgaria Длъжности; журита;

Positions; Juries; Nominator; Memberships

Director of the Institute of Contemporary Art – Sofia (since 1995) / Director of the ICA-Sofia Gallery, Sofia (since 2009) / Founder and Chair of the Jury for the Essential Reading for Art Writers Award, given annually by ICA-Sofia (since 2008) / Chair of the Jury of BAZA Award for Young Visual Artists – an initiative of the ICA-Sofia and the Foundation for a Civil Society, USA with the Sofia City Gallery, Sofia (since 2009) / Member of the European Cultural Parliament (since 2006) / Member of CIMAM (International Committee of ICOM for 147

Museums and Collections of Modern Art), (since 2005) / Chairperson of the Bulgarian National Section of AICA (International Association of Art Critics), (since 2004) / Member of IKT (International Association of Curators of Contemporary Art), (since 2004) / Board Member of the IFM (International Foundation Manifesta), Amsterdam (2002 – 2010) / Allianz Cultural Foundation Alumni Network Member (since 2003) / Advisory Board Member of AICA (International Association of Art Critics), (2000—2002); 2012 Nominator for the Prince Pierre Foundation – International Contemporary Art Prize, Monaco / Nominator for the Future Gene-ration Art Prize, Kiev / Member of the Advisory Council on Culture to the President of the Republic of Bulgaria / Member of the Expert Council to the Minister of Culture of the Republic of Bulgaria on the development of the National Museum Complex; 2011 100 Curators for Saatchi Online / Young European Artist Trieste Contemporanea Award, Trieste, Italy / Köler Prize, EKKM, Tallinn / Nominator for the Deutsche Börse Photography Prize, Berlin; 2010 International Studio Program of the ACC Galerie, Weimar, Germany / Prize of the Triennale Linz 1.0, Linz, Austria / Henkel Art Award (jury for Bulgaria), Sofia / Nominator for the Deutsche Börse Photography Prize, Berlin / Routes, the First ECF Princess Margriet Award for Cultural Diversity, Amsterdam; 2009 Routes, the First ECF Princess Margriet Award for Cultural Diversity, Amsterdam; 2008 Alcatel-Lucent Prize for the European Month of Photography, Paris / Routes, the First ECF Princess Margriet Award for Cultural Diversity, Amsterdam / Innovation, All-Russian Award for Contemp-orary Art, Moscow / International Jury for the selection of curator for the 6th Berlin Biennial, Berlin / Member of the Academic and Artistic Advisory Committee for MOCA China (Museum of Contemporary; Art), Hong Kong / Nominator for the Sovereign European Art Prize; 2007 Jury MAK – Schindler Scholarship, Vienna – Los Angeles, USA; 2006 Nominator for “Vitamin Ph: New Perspectives in Photography” publication by Phaidon Press, London Since 2006 Board Member of Plateaux – New Positions in International Performing Arts Festival, Mousonturm, Frankfurt / Main, Germany; 2004 Nominator for “Vitamin D: New Perspectives in Drawing” publication by Phaidon Press, London Since 2004 Member of the CEC ArtsLink Advisory Committee, New York, USA / Member of the Advisory Board of the Kovacs Gabor Art Foundation, Hungary Други дейности

Other Activities

2011 Curator of International Contacts and Artworks Management, 4th Moscow Biennial, Moscow; 2009 Artistic Advisor to the Eidos Fine Arts Foundation, Kiev; 2008 Lecture “Neo-capitalist Urban Development”, at Gogolfest, Kiev / Lecture “Urban Field Speakers Series” at the Prefix Institute of Contemporary Art, Toronto, Canada / Curatorial collaborator for “Lucky Number Seven”, 7th SITE International Biennial, Santa Fe, USA; 2007 Guest-presenter, “Art Ether” broadcast of the “Hristo Botev” National Radio Program, Sofia; 2006 Lunch Lecture at Christine Koenig Gallery, Vienna / Lecture “ICA-Sofia and Visual Seminar. Public and Private Goals and Achievements”, Palazzo Cavour, Turin, Italy / Lecture “Footnotes on Geopolitics, Market and Amnesia. 2nd Moscow Biennial”, Basel Art Fair, Basel, Switzerland / Lecture “ICA and Visual Seminar. Role and Message”, Tranzit, Prague / Lecture “Art between Global and Local politics”, Art University of Toronto, Toronto; 2005 Lecture “Introduction to the Contemporary Art History”, Sofia City Gallery, Sofia / “Images of the City”, Editor, Special Issue V. 20, #1 of Critics and Humanity Magazine, Sofia; 2003—2006 Curator and manager of the ATA Center / Institute of Contemporary Art Exhibition Space, Sofia; 2003 Contributing Editor of “East Art Map” publication; 2002 Advisor for the “Primary Documents” publication of MoMA, New York, NY, USA Since 1998 – Flash Art correspondent for Bulgaria and the Balkan


Преподавателски опит

Teaching

2011 “Curatorial Practice for Artists”, The Ural State University, Yekaterinburg, Russia / “Strategies and Practices”, lectures at the ICA-Moscow, Moscow / Guest Lecturer for the Course „Eastern European Art under Communism”, National Academy for Fine Arts, Bucharest / Guest Lecturer at the New Europe College-Institute for Advanced Study, Bucharest; 2010 “Strategies and Practices”, lectures at the ICA-Moscow, Moscow, Russia; 2008 “Eyes Wide Open”, 2nd Curatorial Workshop of the Allianz Cultural Foundation at the 5th Berlin Biennial, Berlin / Visiting Lecturer at HISK (Higher Institute for Fine Arts), Ghent, Belgium / Cultural Diplomacy Workshop of the State Cultural Institute of the Ministry of Foreign Affairs of Bulgaria, Sofia; 2006 “Fast Forward”, 1st curatorial workshop of the Allianz Cultural Foundation in the frames of the 4th Berlin Biennial, Berlin; Since 2004 “Arts and Contemporaneity”, MA Program, Cultural Studies Department, St. Clement of Ohrid, Sofia University, Sofia; 2004 Curatorial workshop of Shake Academy, Casino Luxembourg; 2002 Curatorial Master Class, Pro Arte, St. Petersburg, Russia; 2000 First National Curatorial Training Course, Sofia, organiser and lecturer; 1999—2004 „New Technologies and Art“, Visual Arts and Communication Department, Postgraduate Course, New Bulgarian University, Sofia; 1998—2004 „Personalities and Trends in Contemporary Art“, Visual Arts and Communication Department, New Bulgarian University, Sofia; 1997 Curatorial Workshop at the Centre for Curatorial Studies, Bard College, Annandaleon-Hudson, NY, USA; 1996—2004 “Beauty and Truth. History of Contemporary Art”, Visual Arts and Communication Department, New Bulgarian University, Sofia; 1996—1999 “Contemporary Museum”, Management in Tourism Department, New Bulgarian University, Sofia Конференции и симпозиуми

Conferences And Symposia

2011 “Contemporary Art Production in the South-Eastern Europe region – Heritage for the Future”, UNESCO regional summit, Belgrade / 5th Continental Breakfast. Place for Encounter, Venice, Italy / Museum – What for Whom, and How? round table, ICA – Sofia, Sofia; 2010 Erased Walls conference, Space Gallery, Bratislava / Catcher in the Eye conference, META Cultural Centre, Bucharest; 2009 Atlantis, in the frames of Rohrkunstbau XVI, Potsdam, Germany / The State We Are In, Conelly Hall, Liberty Hall, Dublin / Evaluating and formative goals of art criticism in recent (de)territorialized contexts, AICA conference, Skopje / Democracy, Migration and Identity in Europe today, International Conference,Thessaloniki, Greece; 2008 5. MSE – Meeting (Middle-South-East Meeting), University of Jan Evangelista Purkyne, Usti nad Labem, Czech Republic /Septembre de la photographie 2008, conference, La BF15, Espace d`art contemporain, Lyon, France / “Eastern Europe today and the role of art in times of change”, Wasserman Forum 2008, MIT, Cambridge, Mass., USA / Least Common Multiples, public discussion in the frames of the 3rd Young Artists‘ Biennial, Bucharest / Lecture in the frames of “Cultural Diplomacy” Program of the State Cultural Institute, Ministry of Foreign Affairs, Bulgaria; 2007 Lopud Seminar by T-B A21, island of Lopud, Croatia / “Export of Bulgarian Culture – opportunities and alternatives”, Red House for Culture and Debate, Sofia / “Continental Breakfast. Outposts 2007”, 3rd CEI Venice Forum for contemporary art curators from Central Eastern Europe, Venice / “Developing the Potential”, round table at “Heterotopias”, 1st Thessaloniki Biennial, Thessaloniki, Greece / “It’s Only Just Began!”, panel discussion at Vienna Art Weeks, author and moderator; 2006 “Critical Evaluation Reloaded”, International conference of AICA, Paris / “Space for Contemporary Art in Bulgaria”, discussion in the frames of “Critic’s Selection” Project, National Art Academy, Sofia / “The Biennale Complex”, symposium, Singapore / “Politics of Space”, International conference, Kunstverein Stuttgart, Germany / “Mobile Studios” discussion project, Sofia / “Manifesta in Crisis”, round table at ARCO Fair, Madrid / “Margins: Precarious Identities” panel

discussion, Vienna Art Week, Vienna 2005 “Garment as Art”, conference, Goethe-Institut, Sofia / “Museums: Intersections in a Global Scene” CIMAM Annual Conference, Sao Paulo / “Critique of Contemporary Art” conference, Goethe-Institut, Sofia / “Wild Capital” workshop / symposium, Kuenstlerhaus, Dresden, Germany / “Editing” workshop, Palazzo Lantieri, Gorizia, Italy / “Close Connections”, panel discussion, Kunstrai’05, Amsterdam, Netherlands / “Inventory: Dance and Performance” panel discussion, Tanzquartier, Vienna 2004 “Authentic Structures” symposium, Tranzit, Prague / Coffee Break: “Who is the Host?” conference, Liverpool Biennial, Liverpool / “Continental Breakfast: the social relevance of Contemporary art in Europe”, conference, Austrian Cultural Forum, Warsaw / Jury Member for the General Satellite Contemporary Art Prize, Moscow / “Re-arranging” colloquium, Halle, Germany / “Balkan Realities and the Role of the Curator”, conference, Macedonian Museum of Contemporary Art, Thessaloniki / “Images of the City, Images of Capital”, public debate, part of Visual Seminar, Sofia City Gallery, Sofia / “The Life of Art Today” symposium in the frames of August in Arts Festival, Varna, Bulgaria / Coffee Break: “Occupation: Unknown”, conference, Liverpool Biennial, Liverpool, GB / “Coherence or Dissonance in Curatorial Practice”, conference of the Annual Congress of IKT, Vitoria Gasteiz, San Sebastian, Bilbao, Spain 2003 “Art Education in Bulgaria”, round table, Sofia City Gallery, Sofia / “Art and Political Correctness” discussion in the frames of the “White, Straight, Male” exhibition, Sofia / Information Tour for Art Experts, the Goethe Institut, Germany / “Hosting and Hospitality” panel discussion, IFM (International Foundation Manifesta) and AICA Netherlands, Amsterdam / “Sofia as a Sight” public debate, part of Visual Seminar, Sofia City gallery, Sofia / “The Life of Art Today” symposium, August in Arts Festival, Varna, Bulgaria / “Do you see Sofia?” public debate, part of Visual Seminar, Sofia City gallery, Sofia / “Does the success of the individual Bulgarian artist abroad trigger changes in the art environment at home?”, discussion in the frames of Export / Import exhibition, Sofia City gallery, Sofia 2002 “Contemporary Art and Public Space: Territory and Interaction” conference, Moscow / “Polyphony of Voices”, conference, Bunker Sztuki, Krakow, Poland / Coffee Break: “Refugee”, conference in the frames of the Liverpool Biennial, Liverpool, GB / AICA panel discussion, Manifesta 4, Frankfurt am Main, Germany / Curatorial workshop, Cetinje, Montenegro, Yugoslavia 2001 “Capital and Gender” conference, Museum of the City of Skopje, Skopje / ”In Public. Shifting the Curatorial Practice” conference, Montreal, Canada / “Cetinje International Biennial, its role and future strategies”, workshop, Cetinje, Montenegro, Yugoslavia / “Reality / Real (E)State”, discussion, SCCA, Bratislava / “Art Exchanges in South East Europe” International Forum of Apollonia, Thessalonica, Greece / Co.Operation. International Forum for Feminist Art Practice and Theory, Dubrovnik, Croatia / “To the East, Culture Ho! The Function of ‘Culture’ in the Context of the EU‘s Eastward Expansion”, conference, Budapest, IG Kultur Österreich / “Untranslatable Distances”, panel discussion, Manifesta 3, Ljubljana / Communication Front 2000, International Media Conference, Plovdiv, Bulgaria 2000 “Balkan Societies, Europeanization, Globalization”, Summer University, Plovdiv —

148


149


Организатори Столична община в партньорство с Фондация София за култура и изкуства, част от платформата Едно за култура и изкуства директор Едно Асен Асенов Ръководител проект Мариана Асенова Kуратор Яра Бубнова Програмен координатор Десислава Павлова Aсистент програмен координатор Анита Табахнева Детска програма Светослав Стоянов

Mениджър продукция Емил Шукадаров

Координатор логистика Моника Димитрова

Kоректор текстове на английски език Евелина Иванова

Реклама и комуникации Рени Ризова

Преводач Борис Делирадев Финансов директор Мария Ларгова Mениджър корпоративни партньорства Силвена Иванова Специалист корпоративни партньорства Мартина Манолова Mениджър международни проекти Николета Попкостадинова

Видео документация Марин Кафеджийски, Райна Тенева Фото документация Ирена Ашикова и Димитър Солаков, Иван-Александър Иванов PR екип Яна Пъргова Визуална идентичност Постстудио Sofia Contemporary се осъществява с активното участие на доброволци

T e х н и ч е с ко к а р е / I m p r e s s u m

Organizers Sofia Municipality in partnership with Sofia Foundation for Culture and Art, part of Edno Platform for Culture and Arts

Production manager Emil Shukadarov

Logistics coordinator Monica Dimitrova

Proof-reader texts in English Evelina Ivanova

Advertising and communication Reni Rizova

Director Edno Assen Assenov

Translator Boris Deliradev

Project manager Mariana Assenova

Financial director Maria Largova

Video documentation Marin Kafedjiiski, Rayna Teneva

Curator Iara Boubnova

Corporate partnership manager Silvena Ivanova

Program coordinator Desislava Pavlova Assistant program coordinator Anita Tabahneva Kid’s program Svetoslav Stoyanov

Corporate partnership specialist Martina Manolova International projects manager Nikoleta Popkostadinova

Photo documentation Irena Ashikova and Dimitar Solakov, Ivan-Alexander Ivanov PR team Yana Pargova Visual identity Poststudio Sofia Contemporary is organized with the active participation of volunteers

150


СЕГАШНО ПРОДЪЛЖИТЕЛНО

Съвременно изкуство е самият живот... Или, може би е образ на самата „воля за живот“? Съвременното изкуство желае обществото да приеме отговорността си за „тук и сега“... Съвременността е приемник на миналото и предвестник набъдещето... Sofia Contemporary отваря дебата върху съвременността... Съвременното изкуство е културно наследство на бъдещето! Какво искаме? Присъствие тук и сега... Кога го искаме? Веднага! За какво ни е? Времето е наше... И то никога няма да се върне... Как ще го стигнем? СЕГАШНО ПРОДЪЛЖИТЕЛНО – ново „граматическо“ понятие в българския език!

M anifest 2 0 1 2 / Я р а Б у б н ов а , К у р а т о р / I ara boubnova , curator

PRESENT UNLIMITED

Contemporary art is life itself… Or maybe it is the image of the „will to life“ itself? Contemporary art asks society to accept its responsibilities for the „here and now“... Contemporaneity is a successor of the past and a forerunner of the future... Sofia Contemporary kick starts the debate on contemporaneity... Contemporary art is a cultural heritage of the future! What do we want? Presence here and now... When do we want it? Now! Why do we want it? Time is ours for the taking... But it will never be repeated ever again... How do we get it? PRESENT UNLIMITED – a new „grammatical“ idea for the Bulgarian language!


Sofia Contemporary 2012 Catalogue