Page 1


Диана Тенева

Картина в стих И.К. “Женда – Х.Н.” 2010


Картина в стих

© Диана Тенева - автор © Живко Тенев - художник ISBN: 978-954-9815-29-0 -2-


Диана Тенева

Eскиз №1 Вечна прахосница бях – себе си навсякъде пилях. В шепичка нежност се вграждах, в детски мечти се прераждах. А от това така болеше – никак лесно не беше в изподрасканата си душа скръбта и болката да потуша. И ето, ме сега пред вас стихът ми като житен клас изпълва се, набъбва и расте като в утробата дете. Ведно със утрото се ражда с неутолена жажда да пътува дълго по света, да прелее тихо в песента и скрил последните копнежи пред света да ме бележи.

-3-


Картина в стих

-4-


Диана Тенева

Картинно бездомие

-5-


Картина в стих

СЪТВОРЕНИЕ I Преди да те срещна същността ми изтичаше като прашинки в космоса, като енергия в земята... Не можех да се събера – нямах съд... Господ бе забравил да ме отлее. Извая ме ти – с поглед, премрежен от нега, с устни, стапящи ме в мрака, с ръце, тръпнещи от страст. Извая ме ти – както незнайният грънчар извайва ваза. Даже украса ми сложи... И почувствах се цяла – чак съвършена да грея в твоята стая.

-6-


Диана Тенева

СЪТВОРЕНИЕ II Неистово в съня си те мечтаех, до зори те извайвах бавно, търпеливо – напразно не роптаех. С есенножълти ръце, от очакване презрели, забърквах глина със звездици бели. Тази материя неземна оставях я да бухне и с моите копнежи да се слее преди зората още да пукне... После, от капналата моя сълза оживяваше ти – буен и млад – на ръце ме понасяше... О, време – благодат! А наяве думица не казвах, дори със жест не те пожелах.

-7-


Картина в стих

ПЛЕННИЦА Вероятно ти за мене бе глътка въздух, свобода, птица волна във небе, бистра, изворна вода. Невнимателно и лесно, попристъпила на пръсти, ще те обсебя неусетно – даже Дяволът се кръсти. Но научил ме е моят Бог да не искам до последно... В гърдите ми съдник строг отхвърля греховете ми безредно. Ще се върна щом успея не омраза – обич да посея, не отчаяние – надежда да лелея, неКРИЛО тъга – радост да пилея. ОТ ВЯТЪР И Затворница самата аз щенесеме предам прави –– вечно твоя пленница ще бъда. не ме затваряй Нав твоя свят щекули се отдам стъклените и на нека смее някой даси ме– съди! въображението ще полудея от тишината звънлива и светлината игрива. Пусни ме да се рея в синьото безплътно – крило от вятър ще ти подаря, а аз ще се превърна на хвърчило детско в твоята ръка.

-8-


Диана Тенева

ПРИСТАН А ти си моят пристан след бурята поредна и кораб безкомпасен с разкъсани платна и щурвал разнебитен. За твоята прегръдка без укори горчиви готова съм дори морета седем да премина, седем вятъра да вържа пак на тебе да пристана, и още рани да превържа...

-9-


Картина в стих

КАРТИННО БЕЗДОМИЕ Влюбените са бездомни. Нужен ли е дом щом имаме мечта, по-дръзка от цвете в камъка, и по-ярка от кръв във вените?! Покрив ни е цялото небе, брачно ложе – цялата земя, а възглаве – облаци бели, излезли от ръката на художника – Бог. Нарисува ни и нас – и мене, и тебе в една обща картина, която обитаваме и наричаме свой дом. В такъв случай бездомни ли сме или безкартинни?

- 10 -


Диана Тенева

*** Искам да си облак закъснял изведнъж над мене спрял. Капките твои гальовни жадно мен да целуват, ръцете твои дъждовни нежно мен да милуват, тръпките твои греховни ритмично в мен да палуват... А чадърът - горд, красив – да тръпне в ръката ми ревнив.

- 11 -


Картина в стих

КАПЧИЦА АМБРОЗИЯ Мигове болка, шепичка нежност, бисерно-тиха, тръпнеща нега, късчета обич в капчица вечност, откровеност луда тук... сега. Грейнали ярко в Космоса звезди мечтаят за цветни ухания. Изтича вече живата вода, сбъдваща копнежи, желания. От жажда покорени, ти и аз да пием от вечната амброзия в този магичен, нереален час да вкусим напитката Божия.

- 12 -


Диана Тенева

ТРЪГНИ СИ! В мен си влюбен - това добре го знам, но по-добре е да си тръгнеш сам река неукротима съм, без мост, ще те погълна - в Ада ще си гост. Ще слушаш болки споделени имаш ли утехи проверени? А и самият ти ще си балсам за теб на Дявола ще се продам лек ще си за спомени и рани в душите наши изподрани...

- 13 -


Картина в стих

МЪЛЧАНИЕ Нека заедно помълчим за кратко, жадна съм за твоето мълчание – камбана е – в мен отеква рядко, пробужда размисли, страдания. С лекота отприщва и копнежи – да се превърна в птица си мечтая, но не в клетка хваната, и в мрежи, а волна, устремена към безкрая... Ето вятърът ме носи в полет с пречупени почти крила. Копнееща по дъхавата пролет, утешавам младенеца в мене, проумявам правилата прости – животът никак не е до колене, не обича маскираните гости... Нека заедно за миг да помълчим – да сме себе си – без маски и без грим...

- 14 -


Диана Тенева

*** Моите нокти са моите бодли – с тях рисувам върху теб и гравирам думи в сърцето ти... За да се обагри розата в червено, която после ще ми подариш...

- 15 -


Картина в стих

ЗАЩО Защо ли те обичам днес? За да мога утре пак да те живея – в слънчевия лъч да те пилея, в бисерна сълза да те милея, в янтарна нежност да те вграждам... Защо ли те обичам днес? За да мога утре в теб да се прераждам...

- 16 -


Диана Тенева

ГОДЕНИЦАТА НА ВИНАРЯ Годеница твоя дълго бях, но не бе достатъчно това. Искаше за теб да бъда сок живителен в кръвта. И преобрази ме ти тогава в лоза отрупана богато и с пръсти бързи и чевръсти на майстор – опитен винар откъсна грозда ми янтарен от вино тъмно натежал... Така до капка изцеди ме, И претвори ме в еликсир, във който себе си ти давиш и болката по мене все тешиш. Докоснат ли ме пръстите чевръсти отново пак ще се родя, събрала слънце и земя в зърна... Не ме заменяй дотогава със имитация фалшива искряща ще съм, и пенлива единствено във виното горчиво.

- 17 -


Картина в стих

*** Кога започна да ми липсваш? Дали когато птицата в душата ми замлъкна, тъгата гърлото сви, небето есенно проплака, вятърът като пред буря засвистя и на снопчета нежни и живи процеждаше се светлина върху набразденото лице на овдовялата скоро земя, бленуваща стръкчета ръж с младо тяло на строен мъж... Или когато проумях, че птицата замлъкнала бил си ти това и след тебе никой песен не ми изпя...

- 18 -


Диана Тенева

ЛЮБОВЕН СОНЕТ Вятърът с тръстиките любовно шушне, по телата им плъзва, иска да ги гушне, но острието им крилото му раздира и шепотът му в изблик бесен пулсира. Резонира шепотът в лудо модерато, по земята се разлива като течно злато, в корените тръстикови се впива, нагоре пъпли, в телата им се влива. Достигнал връхчето резливо, в сълза превръща се парлива. Вятърът я грабва, вихрено издига и в твоите очи тя пърха, мига. С устни аз я пресушавам и на тебе в мрака се отдавам.

- 19 -


Картина в стих

- 20 -


Диана Тенева

МЕТАМОРФОЗА Луната, когато лее светлина горчива и самата аз превръщам се във вълча сянка – не ме търси тогава. От мен далече стой, пази се – вие самотното ми Аз, его наранено ближе, в тебе нокти ще забие – докрай ще те превземе. Даже няма да усетиш как ще се превърнеш в сянка на сянката ми – все след мене да вървиш и само мой да си – завинаги единствен!

- 21 -


Картина в стих

- 22 -


Диана Тенева

Картина в стих

- 23 -


Картина в стих

ЕДНА КАРТИНА В СТИХ Виждам образи, картини – птици, облаци, небе, а мракът от деня гребе бленувани мечти с години. Ако с никого не си мечтал в здрачен час молитвен, тих една картина твоя в стих за какво тогава си живял?!

- 24 -


Диана Тенева

*** Взривих се на хиляди парчета... Вселената заплака от тъга – за миг премигнаха звездите, дъжд метеоритен заваля, но всичко сякаш бе дотук. После животът продължи – кометата опашка удължи, нароиха се безброй планети, астероиди, галактики, звезди... И никой в бързината не видя на кактуса пустинен и бодлив бухналото пъстро цвете... А там бях аз – цветна, преродена, напълно обновена...

- 25 -


Картина в стих

*** Закъснели треви, уморени щурци, циганско е лято... Закъсняло цъфтят, уморено шептят, предесенно мечтаят... Закъсняла, есента възпявам... Уморена, приятели пресявам... Предесенна, живота прекроявам... Но това сега не ме тревожи...

- 26 -


Диана Тенева

НАДЕЖДА Луната – този сърп горещ коси звездите премалели. Нощта навън със дъх на пещ зове ни в нейните предели. Звездите уморено гаснат, мъждукащи подобно свещ. Сенки смаляват се, не раснат, след нас вървят босоноги пеш. Светлее хоризонтът необятен, Бъдното пред нас чертае знак. В твоя глас невероятен звучи надежда нова пак. Гребнала от нея с пълни шепи, вървя след теб нагоре и напред, вървя, зачеркнала канони слепи, водена от вечния космичен ред. И тъй, надявам се, до края, където ще ни чака Вечността – заедно ще сме там, аз зная, видях го в Книгата на Мъдростта.

- 27 -


Картина в стих

*** Болките никога не си отиват, дълбоко в мен се скриват като айсберг леден под вода – там ръбчета елмазени бодат. Мислите ми – грамади бели блъскат се зад топлото ми чело. Само жест един, дума или зов и разпукват се грамадите отново. Болката поредна ме залива – оголеният нерв пулсира. Душата – цяла изподрана сили нови тя събира други айсберги да приюти.

- 28 -


Диана Тенева

РЕАЛНОСТ Неясна, смътна вина, нереален сякаш грях, медена пита – луна и твоят поглед плах, полетял нагоре – там несбъднати мечти изгарят в бързи метеори... Само в сънища почти изчезват нашите неволи...

- 29 -


Картина в стих

*** Страхове пропъдени, жажда утолена, грейнали души, безвъзвратно полетели към сънища – пътеки бели. А долу тук е самота...

- 30 -


Диана Тенева

*** Нощ беззвездна, утроба празна, безплодно утро, но по детски мъдро... И един измъчен стих, в който аз те скрих...

- 31 -


Картина в стих

*** Самотна чаша със абсент, във ъгъл тъмен - мъж левент... Няма дявол чер, ни бог в ни един етюд на Ван Гог. Тъгата пъпли без покой – Sorrow is better than joy… В душата ми се смеят пет слънчогледа в цвят...

- 32 -


Диана Тенева

*** Вятърът див измете последните ни късчета любов. Слънцето припече силно, жарко... чак дъха ми взе. Небето се прихлупи ниско, притъмня от жал... Дъждът – фанфарно ясен – плисна отведнъж и изми умората от мен. Възторжена и дива, моля се едно – Боже, нарисувай ми прекрасен ден!

- 33 -


Картина в стих

- 34 -


Диана Тенева

Бяга невъзвратимото време

- 35 -


Картина в стих

*** Бяга невъзвратимото време, тичам след него, едва го догонвам. Не смятам вече и не броя километричните камъни, профучаващи край мен... Като приливи и отливи прииждат и отминават ниското ми вчера, високото ми днес... Дори равното ми подредено утре скоро ще бъде спомен обосял в изсъхналите стърнища на нивата ми... Ще я изпепели до последния стрък жаркото слънце на времето и ще я превърне в прах... Прашинка в тебе ще попадне, ще нагарча нейният вкус и тихо безспир ще нашепва: Fugit irreparabile tempus.

- 36 -


Диана Тенева

СТРУНА Струна скъса се във мен – птици в простора немеят, свърши листопадът здрачен, голи клони се белеят. Струна скъса се във мен – няма кой да я завърже. В пейзажа незавършен даже щурче не стърже. Струна скъса се във мен – за света съм вече глуха. Хоризонтът е беззвезден, а нощта – безкрайно куха. Струна скъса се във мен...

- 37 -


Картина в стих

МЪДРОСТ Ръждива завист ни изяжда – мислим се титани, богове. Да бъдем отново земни хора скръб трябва ли да засенчи взора?

- 38 -


Диана Тенева

*** Несъвместимостите можеш ли ти днес да примириш като в картина на Ван Гог? Духа си уморен можеш ли във вечност да смириш пред всемогъщия Бог? Как нетленното да съхраниш като в нетрайното живееш?!... И самият ти не си ли само копнеж един в съня на Господ Бог?!

- 39 -


Картина в стих

БЕЗСЪНИЦИ Безсъници ме мъчат всяка вечер, а нощите ми са ужасно кухи. Сънят ми е далечен глетчер очите ми кладенци са сухи. Тополи прави като пики, в небето са върхове забили... Светлеят сенки бледолики сред тях – хоро на самовили. Не искам ни пари, ни слава – боса съм пред небесните двери. Искри в огнището - жарава с безсъници, мечти-химери...

- 40 -


Диана Тенева

ФИЗИКА НА ВРЕМЕТО Бог – в своята простота велик – съдбата ми чертае строга и в мен отмерва точното си време. От поредното отровно бреме струни, опнати до изнемога, болезнено трептят до светлик... Ще отрезонират ли във мене?! Миг ми трябва, за да чуя Богът как във мене плаче, даже стене Дяволът вече как да хване на Времето сбруята в точка нула или при кипене...

- 41 -


Картина в стих

ВЕЧНОСТ Ще залязват слънца, ще бледнеят звезди, ще помръкват треви, нов пророк ще се яви... А ние, отдавна минали в пръстта, вечни ще сме във мига от залезното зарево до пророк от следващо ниво...

- 42 -


Диана Тенева

*** Времето безспирно роня, бясно дните ми се гонят – броеница от гроздови зърна – янтарножълти, натежали с горчива, гъста меласа. Тя синори, межди покрива, и бавно, скръбно ме залива в кухата ми немечтана нощ. Кротичко безсънието идва, сгушва се и в скута ми полягва. Немогло да ме утеши, зарадва след време тихо, уморено, нежно то далеч побягва и да се давя ме оставя в гъстата горчива меласа... Вече утрото навън се ражда... С вечно неутолена жажда съня си дъхав, топъл гоня и Времето безспирно роня.

- 43 -


Картина в стих

*** Животът е дълго, сложно изречение – запетаи, точки, паузи, тирета, болки и възторзи на парчета, близост, обособени части, отчуждения, в обстоятелства странни светли падения. Кратки сбогувания с приятели обични, срещи проточени с врагове себични, струйка тиха тъга в омъдрялата есен, претворена във вино, плодове и песен или избуяли злостни плевели в дере. Точка, многоточие, насочващо тире – знакът краен е от тебе лично избран, но с него ще те бележи Времето – титан.

- 44 -


Диана Тенева

ЕЗДАЧКА Яхнала съм Времето – жребеца див и по света навсякъде препускам. Под нозете му камъните хрускат, но не спира той галопа си красив. Пожелая ли си нещо по-различно опит прави да ме хвърли от седлото. Припомням му житейското си мото – здрави шпори му забивам неприлично. Хълбокът от болка силно изхрущява, дъга описва, в тялото му хлътва. С огромната си паст химерите глътва и с блянове нови дните ми кръщава. В галопа безмерно див и тъй красив балансирам крехко върху Времето, гордо нося си съдбата, бремето и слушам песента на вятъра игрив. И свободно следвам с нея своя бяг докато падна от Времето-жребец и ме прати Бог – безсмъртният ни жрец – някъде далеч, в друг космичен впряг.

- 45 -


Картина в стих

На четиридесет Едно момиче в мене срича йероглифите на любовта. Едно момиче яростно се врича в простички наглед неща като цвете, ласка и мечта. И нощем по небето скита, и в тайни сънища наднича дано намери там страстта си прежна, с която се раздаваше докрай. Все изпод сланата скрежна стръкче ще е оцеляло май, връхче то нагоре ще надига, ще ме спасява в нулевите коти, но дали наистина това ми стига?!

- 46 -


Диана Тенева

*** Къщата плаче... Плача и аз – дали от старостта не изпитвам страх?! Настоящето е уравнение на бъдеще и минало в нас, а смъртта е само ново начало… И обвивката ми тленна ще е прах щом отделянето от звездите преживях... * disaster – dis- отрицание, aster - звезда

- 47 -


Картина в стих

ВЕЗНИ

Грешница съм – и то голяма... И светица съм – бледа и няма... Едната – лудо лудува... Другата – до късно в мене будува... Едната – и за двете нехае... Другата – и двете пази, и бди... Но и двете в мен живеят – като монета са една с различни две страни...

- 48 -


Диана Тенева

*** Още миг всичко е мое! Бл. Димитрова

Изборът... Изстрадан и дълго отлаган... Труден, безсънно откровен... Яростно разпъван, зареден с болка за всичко, което ще пренебрегна щом само към едно посегна. Никога не е толкова лесно, нито пък еднозначно какво ще избера – дали прекия или криволичещ път, дали радостта в сълзата, или сълзата в радостта... Всеки път щом избирам сто пъти на кръста си умирам...

- 49 -


Картина в стих

”Думи за нататък” на Ели Видева

Ще ни потрябват спомени и думи в някой ден със залез кратък, когато по широките друми децата ни ще крачат нататък. И няма никой да извика “Мамо”, нито да хлопне вратата външна. Ще се белеят клоните само на прецъфтялата вчера вишна. Затова не бързай да забравяш думички на нежност закъсняла, чувства бързо избуяли сякаш на разсъмване със зората бяла. Кътай спомени, разбуди сетивата! Като тетива опната безкрай нека трепти и звъни в душата на обичта ни крехка струната. И не забравяй да запомняш порива на вятъра понесъл Вселената ни въжделена всеки ден рисувана без думи. Ще ни потрябват спомени и думи, ще ни потрябват...”думи за нататък”.

- 50 -


Диана Тенева

*** Ветрове се гонят помежду ни... Пясъци засипват пътя ни и не разстоянието измерва отчуждаването ни, а различните храмове, издигнати в душите ни, различните извори, до които все жадни оставаме и различните надежди, които разпиляваме в опит да преодолеем отново най-далечното разстояние, наречено близост...

- 51 -


Картина в стих

- 52 -


Диана Тенева

Последен щрих Годините къде ли отлетяха ? Цветята пролетни умряха, а в лятото ми детски смях в живот превърна моя грях, че аз поисках и посмях човек от кал и пръст непредсказано изправих ръст и не пожелах дори да зная какво ме чака във безкрая... Вървях си по пътя избран, мечтаех с дух в борба изкован. От безсмъртие не пих – боговечност търся в стих, във който дишам и пея и просто казано – живея.

- 53 -


Картина в стих

Диана Тенева КАРТИНА В СТИХ Поезия Българска, първо издание Редактор Ели Видева Художник Живко Тенев Печат – “Cелект принт” Печатни коли – 3,5 Формат 60/84/16 Тираж – 300

И.К. “Женда” Х. Н. ISBN: 978 - 954 - 9815 - 29 - 0

- 54 -

Картина в стих  

втора стихосбирка на Диана Тенева

Read more
Read more
Similar to
Popular now
Just for you