Issuu on Google+

Междучасие НАЙ ИНТЕРЕСНОТО В БРОЯ:

На гости на г-жа Балабанова

Отново у дома - Славена Ячева

Среща с Петър Атанасов

В ТОЗИ БРОЙ: Новини от училище

2

На гости на г-жа Балабанова

3

Отново у дома - 4 Славена Ячева На гости на Петър Атанасов

5

Вкусотии в чинии

6

Момче и момиче 7 на броя Забавни страници

8

Б Р О Й

3

2 9 . 0 1 . 2 0 1 4

Г .

5-годишните тръгват на училище В началото на новата 2014 година в ОУ “Христо Смирненски” направиха първите крачки и петгодишни ученици. Тяхното постъпване в подготвителна група в училище е съгласно Закона за народната просвета, който задължава малките ученици да присъстват на занятия. Сформираната група в училище е от 18 ученика, които са от ромски произход. Това са деца, които до този момент не са посещавали детска градина, не владеят български

език и срещат големи трудности в общуването. Под ръководството на г-жа Иванка

Балабанова само две седмици след идването им в училище те вече знаят няколко песнички на български език и умеят да се

представят с кратки изречения. Те ще останат в подготвителна група до постъпването им първи клас, което ще спомогне за тяхното по-лесно приобщаване към училищния живот и ще им позволи да научат неща, които другите деца, които ходят на детска градина вече знаят. В обучението на децата помага г-жа Ана Евтимова, която се грижи за по-лесната комуникация в процеса на обучение.

“ Моето най-страхотно преживяване” Клуб „Млад журналист“ обявява конкурс на тема „Моето най-страхотно преживяване“. Разкажете, споделете с нас, като напишете или нарисувате нещо, което ви се е случило през 2013 година и което никога няма да забравите. Може би сте получили чу-

десен подарък или пък отлична оценка по някой

предмет, преживели сте случка с Ваш приятел - разкажете ни това. В замяна

на това ние сме приготвили награди :) Предавайте своите разкази или рисунки на Вашия класен ръководител. Може да изпращате и вашите разкази и на електронната ни поща journalist2013@mail.bg Краен срок за участие: 28.02.2014 г.


СТРАНИЦА

2

Приятелко моя Приятелко моя, не съм сигурна дали съм тръгнала по правилния път. Приятелството ценно е знай,

Новини от училище През м. декември и януари се проведоха няколко олимпиади в училище. За нас е удоволствие да съобщим имената на ученици, които ше ни представят достойно на областния кръг по различни предмети. БЕЛ Пламена Делянина - 5б клас Стефани Бойкина - 5в клас Натали Карлакашева - 6а клас Чавдар Петков - 6а клас Никол Романова - 6б клас Памела Сарийска - 6б клас История и цивилизация Иван Петков - 5А клас б

аз ще се боря докрай. Изобщо не ми минава през ума да те търся по

Александър Илиев - 6 клас Химия и опазване на околната среда Люба Лукова - 7а клас Да им пожелаем успех!

Проведоха се първите представителни изяви на някои от клубовете по проект УСПЕХ. Клуб “Езикови приключения” представи забавната приказка на английски език “Патилата на дядо Коледа”, Клуб “Здравословно хранене” и Клуб”Да играем и да готвим” и Евроклуб участваха с кулинарни произведения на Коледния базар, а учениците в клуб “Забавна математика” се състезаваха в математическа викторина. Учениците от ОУ „Христо Смирненски“ вече ще работят на нови компютри в часовете по ИТ, след като компютърната зала в училище се модернизира и съществуващите се замениха с компютри по-ново поколение.

света.

Това стана благодарение на проект “ ИКТ в училище” на Министерството на образованието и науката. Училищното състезание “Знам и мога” за поредна година се проведе между четвъртокласниците. Те премериха сили по Български език, Математика, Човекът и природата и Човекът и обществото. Учениците, които продължават на областен кръса са Ивета Ружина - 4в клас, Вера Бенина - 4а клас, Мария Загорчева - 4в клас и Валентин Петков - 4а клас. Във връзка с предстоящия празник Свети Валентин клуб „Млад журналист“ ще постави във фоайето кутия, в която да оставите своите валентинки. В деня всеки, за който е предназначена Вашата валентинка, ще я получи от нас.

Припев: Няма да те забравя никога, ти си ми приятелка. Ние сбъдваме нашите мечти, в сърцата ни сме аз и ти.

Приятелко моя!

Натали-Йоанна Райкова и Ивона Пищийска

МЕЖДУЧАСИЕ

Рециклирай! Помогни на природата! За кошчетата, които са поставени в коридорите разговаряме с г-н Патазов. - В България има един закон, който се нарича Закон за управление на отпадъците. Според него всички селища с население над 5000 жители са задължени да организират разделно сметосъбирането и сметоизвозването. Нашият град е с население около 17 000, така че попадаме в тази категория. Тези контейнери, които виждаме - жълтите и зелените са именно за тази цел. И пак по тази причина във всяко едно училище е организирана таква дейност. Ние произвеждаме основно

хартиени отпадъци, затова поставихме в коридорите такива контейнери за хартия. Затова са ин-

от начален курс присъстваха на мероприятие в читалището, което беше информационен ден по този случай. Призоваваме всички ученици да бъдат поотговорни и да изхвърлят хартиените отпадъци на означените места. Това ще помогне да опазим природата. Всеки тон рециклирана хартия спасява 13 дървета. Един килограм рециклирана хартия спестява използването на 32 литра питейна вода.

формирани учители и ученици, като учениците

Един тон рециклирана хартия спестява използването на 4 кВт/ч електроенергия.


БРОЙ

3

На гости на г-жа Балабанова

- Здравейте, г-жо Балабанова! Добре дошли в нашето училище! Искаме да Ви помолим да разкажете нещо за себе си?

- Казвам се Иванка Балабанова, работила съм като детска учителка в детската градина, като десет от тях съм била директор на ОДЗ „Иглика“, след това съм работила в ОДЗ „Детелина“. Много деца са минали през мен, всички сме ги научили да четат, да пишат, да разказват приказки и като цяло се радвам, че съм работила с малките.

град, не знаят какво е тролей, не са виждали животни в зоологическата градина. Половината нямат телевизори, не са гледали детски, не могат да разказват. Когато ги накарам да кажат нещо друго, те не могат да кажат нищо. Когато започнахме да си говорим за частите на човешкото тяло, те не можаха да назоват нито една част. Но пък за сметка на това за краткото време, за което съм с тях се научиха на една песничка, на едно хорце. Децата изпяват „Мила моя мамо“ на нашите журналисти. Сега ние учим за домашните животни, което е също доста трудно, защото нямат животни у тях. Не познават и дивите животни, но дори и да ги знаят аз не им разбирам на техния език. Другите деца започват да ги учат от тригодишна възраст, а нашите са на 5-6 и трябва да се потру-

- Как се чувствате в училище? Различно ли е от детската градина? - В училище е малко по-различно и особено, когато работя с ромски деца, защото те не знаят български език, а в детската градина – от яслената до четвърта група те вече знаят български език и учат много. А тези деца в училище, те не владеят български език, те не са ходили на детска градина и се работи доста трудно с тях. Но пък трябва да се започне и порано работа с тях, за да се помогне на колегите от първи клас. - Смятате ли, че децата на 5 години са готови за училище? - Да, те са готови, при условие, че са посещавали първа, втора група на детската градина, а ако не са посещавали, когато започнат те нямат никакви впечатления, не ги учат на български език в семейството и сега започваме от нулата. Все едно са яслена група. Започваме да учим думички, да се ориентират в пространството, да броят, не си знаят имената, не знаят как се казват техните родители. - С какви трудности се сблъскват децата? - За тях е трудно, защото както казах те нямат впечатления, не са били в голям

дим доста, за да настигнем другите и да знаят догодина в подготвителна група. Децата си знаят ромските имена, не си знаят българските. Имаме дете, което се казва Стефан, а те му викат Славчо, защото чичото се казва Славчо. Като му кажа името той не се обръща, а като му кажа Славчо се обръща. Детето казва на журналистите правилно името си „Аз се казвам Стефан“, „Аз се казвам Ангел“. След това в хор казват „Нашият град се казва Раковски“ , „Нашата родина е България“. „Ние сме българчета“. В момента децата учат „Аз съм българче“. Г-жа Балабанова ни кани да ги посетим след месец-два, за да видим какво са научили. - Казах на децата, че ще ги заведа на гости в детската градина, защото те ще останат тук при вас да се учат и е нуж-

СТРАНИЦА

3

но да ги направим като вас. - Събужда ли се интерес на децата към училището? - Като дойдоха първия и втория път много плакаха. Те не знаеха какво е това чин, какво е това стая, но след това като научихме песничките, започнахме да се учим да рисуваме, да правим кръгчета, пушек, гнездо. Вчера имахме апликация – те не знаят как се държи ножицата, как се работи с нея. Днес вече се забелязва, че имат интерес децата. Децата бързо възприемат, учат се когато идват редовно на училище. В много отношения са като българчета, но трябва да посещават редовно училище. Трябва да ги убедим , че трябва да учат, да си намерят работа, да не просят. - Какви са Вашите първи впечатления от училището и от по-големите ученици? - Прави ми впечатления, че големите ученици са малко невъзпитани. Влизат, притесняват малките ученици, крещят, блъскат се, не правят място на малките да минат. Нека да бъдат по-културни, повъзпитани, да оказват помощ, да съчувстват на децата, като падне някое дете вместо да помогнат, те се смеят на детето, това е много лошо. - Какво ще посъветвате нашите ученици? - Най-напред да учат, защото който се учи, той ще сполучи. Да бъдат много добри, да уважават учителите, защото учителите правят всичко за тях. Да си пазят здравето, защото преди всичко то е найголямото богатство, да помагат на родителите вкъщи и да уважават възрастните хора. - Благодарим за отделеното време! - И аз благодаря и ви чакам през месец май да ни посетите пак!


СТРАНИЦА

4

Отново у дома - Славена Ячева

Славена Ячева е бивша наша ученичка, която миналия месец застана редом до найизявените художници от Община Раковски. Потърсихме я, за да разберем по-интересни неща за нея. - На колко сте години и какво учите в момента, каква специалност? - Едва на 18! Уча в Образцова Математическа Гимназия „Академик Кирил Попов”, град Пловдив, специалност компютърна графика, графичен дизайн. - Имате ли “трудни” предмети? - Като труден предмет бих определила математиката. Имайки в предвид идеята, че уча в математическа гимназия, задачите са много по-трудни и много пъти са ме поставяли в „затруднено положение” :D - Кой беше учителят Ви в начален курс и прогимназията? - Моята начална учителка беше Пенка Стойкова, а прогимназиалният – Емилия Баева. - Кой беше Вашият любим предмет? - Като любим предмет бих определила БЕЛ и Изобразително изкуство, тъй като се чувствах в „свои води” и се справях лесно с уроците и поставените задачи. - Какво правите през свободното си време? - През свободното си време, колкото и малко да е то, обичам да се грижа за себе си. Далеч от уроците, разпускам с книга в ръка или гледам интересен филм. Също така обичам да спортувам. - Кой беше любимият Ви учител? - Мой любим учител? Не е един. Мисля, че най-голям урок ми даде началната ми и първа учителка – Пенка Стойкова. Благодарна съм и на всички други мои преподаватели, но определено тя остава фаворита ми! - Разкажете ни някоя интересна случка в училище, нещо, което няма да забравите?

- В училище имахме много интересни общи моменти, но за мен най-запомнящият се и най-мил момент е свързан с мен самата. В първи клас не познавах много от децата и бях доста притеснена първите няколко дена. Помня как в зелената си раничка на която беше изборазен костенурчето Франклин винаги носех едно тефтерче, което се определяше като мой дневник. Всяко междучасие стоях кротко на чина, докато другите тичаха из стаята, наблюдавах ги като в клетка и записвах това, което виждам. Записвах техните, разговори, движения, записвах и впечатленията си от тях. Сега звучи много “creеpy” цялата тази история, но за мен е любим момент от детството. - Намирате ли разлика в училището и учениците , от периода в който вие учихте в нашето училище? - Разликата в поколенията винаги се усеща. Когато аз бях ученичка в „Христо Смирненски”, нещата бяха по-нормални и някак си имаше повече уважение към преподавателите и техните усилия да ни

направят хора. Колкото по-големи ставахме, толкова това уважение намаляваше. Сега според мен, учениците са напълно демотивирани и сякаш за тях най-важното нещо в живота е „да минат метър”. Лошо е, че вървим по този път, но се надявам, че това ще се промени. - За какво мечтаете? - Мечтая за едно спокойно бъдеще в една развита и добре направена държава. Мечтая и за една страхотна професия – графичен дизайнер и се надявам да намеря 1 място за мен в тази сфера. Като всеки човек, мечтая и за голямо семейство, с хубав дом, послушни деца! :D - Къде смятате да продължите образованието си?

- Образованието си смятам да продължа в чужбина, в някоя от страните членки на Европейския Съюз. - Наскоро участвахте в художествена изложба по случай 105 – години НЧ „СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” на каква тематика бяха вашите картини? - Моите картини нямаха определена тематика. Те бяха учебни скици, които сме правили в училище. Имах графика и картини с акварел. - Какво е чувството да си на такава възраст , а вече да стоиш сред найизявените местни художници? - За мен беше голямо учудване, когато ме поканиха да участвам в изложбата именно заради крехката възраст, на която съм. Отначало си помислих, че ще бъдем няколко деца, занимаващи се с изкуство, но когато видях имената на плаката, за момент се почувствах не на място. При представянето на изложбата за мен беше голяма чест да стоя до тези хора, да се запозная с тях и да споделим 1 съвместна изложба! Пожелавам го на всеки! - Рисуването за вас хоби ли е или е просто специалността, която учите? - Рисуването за мен е повече хоби, защото специалността ми е свързана главно с дизайн, с графични програми и т.н. Имаме много рисуване, да, главно заради това започнах да се занимавам и интересувам повече, но като цяло бих го определила като хоби, а не задължение. - Как се виждате след 5 години? - В моите най-искрени розови мечти, виждам себе си в Англия, в хубав университет, усъвършенствала графичния дизайн, езика. Виждам се в една много приятна атмосфера, пълна с хора, занимаващи се с това, което и аз. - Пожелайте нещо на учениците от училището? - Пожелавам им да бъдат все така работещи за доброто благо, раздаващи се! Пожелавам и успешно завършване на първи срок, както и силен старт на новия срок! За мен образованието е изключително важен момент от живота на човек, затова пожелавам на малките ученици да се стремят винаги на най-високо, да не затварят книжките и да знаят, че само така ще успеят в живота и ще станат едни уважавани и толерирани личности!


БРОЙ

3

На гости на Петър Атанасов прекарвам с приятели, да си почивам ако съм в тренировъчен процес, но най-вече обичам да се забавлявам. - Кой беше вашият любим учител?

Петър Атанасов е бивш наш възпитаник, роден 1990 година, футболист на “Ботев” Пловдив. Започнал първите си стъпки във футбола в местната футболна школа на град Раковски, Петър се е състезавал за “Ботев” Пловдив, “Черноморец” Бургас, а в момента играе във ПФК “Раковски”.

– Имах много любими учители. Ако трябва да спомена няколко - г-н Ишпеков, заради когото научих английския донякъде, разбира се, което в момента много ми помага. Госпожа Пънкина, която винаги се е държала много добре с мен, няма да забравя и забавния господин Желязков, а също така и г-н Патазов, който много ми е помагал през годините , всички учители са оставили в мен следа , дано не обидя някого не спомена името му , просто бяха много добри учители и хора. - Разкажете ни някоя интересна случка в училище , нещо, което няма да забравите?

- На колко сте години? – 23

- Кой беше вашият начален учител ? – Г-н Милко Терзийски. - Кой беше класният ви ръководител в прогимназията? - Виолета Прустова и Валентин Ишпеков. Тримата са прекрасни учители и хора, които никога няма да ги забравя! Винаги ги поздравявам като ги видя. - Кой беше вашият любим предмет? - Разбира се , това беше физическото възпитание. Още от малък много обичах спорта. - Какво правите през свободното си време? - Свободното си време обичам да

5

– Емоцията да играеш за България , разбира се е невероятна, тръпката, когато излезеш и чуеш химна е неописуема, трябва просто да го изпиташ, да го усетиш , не може да се изрази с думи. - За какво мечтаете? - Мечтата ми , разбира се е да продължа да се развивам като футболист, и дай боже един ден да заиграя в някой добър европейски отбор. - Кой е вашият любим отбор, а футболист? - Любимият ми отбор е Барселона , а любимият ми футболист е Лионел Меси. - Как решихте да се занимавате с футбол? - Като бях малък ме мотивираше любовта ми към футбола, а след това като взех и първата си заплата от футбола видях , че могат да се изкарват и добри пари и това също ми е подействало мотивиращо, но преди всичко любовта ми към този велик спорт. - Какво ще пожелаете на учениците и на учителите ?

- За кой отбор се състезавате в момента? - В момента се състезавам за отбора на Раковски, но имам договор с Ботев Пловдив. Играя като преотстъпен.

СТРАНИЦА

- Ами точно в момента се сещам за г-н Бравов, който при всяка една ситуация отговаряше с нещо забавно, с него винаги беше весело, голям майтап , за нещо конкретно не се сещам, мина доста време. - Намирате ли разлика в училището и учениците , от периода в който вие учихте в нашето училище? - Мисля че в момента училището разполага с доста иновации. За съжаление обаче мисля, че учениците са доста невъзпитани, и все по-слаби откъм знания, честно казано нямам особени наблюдения, може и да греша, но поне така смятам аз. - В кой отбор мечтаете да играете? - От малък мечтая да играя за Барселона. - Вие сте защитавал цветовете на младежкия национален отбор каква е емоцията да се състезаваш за България?

- На учениците пожелавам най-вече здраве и късмет , защото без тези две неща животът е много труден, а също така и повече да се учат и да са дисциплинирани , това наистина е много важно. На учителите да са все така добри , както са в спомените ми и на тях желая много здраве, професионални успехи и щастие.


СТРАНИЦА

Вкусотии в чинии

6

Бисквитена торта с нишесте и плодове 2 пакета обикновени бисквити (или 2 малки пакета бисквити з��куска ) 1 л. прясно мляко

За Вашия добър апетит се грижат Клуб „Да играем и да готвим“ и Клуб „Здравословно хранене“

1 ч.ч. захар 1 нишесте на прах (ягода, ванилия, праскова или друг вкус по избор)

Палачинки 4 яйца 1 л. прясно мляко

мът. Останалото 200 мл прясно мляко се излива в купичка и всяка бисквита при реденото на тортата за бързо се потапя в мля-

кото. В тава се подреждат ред бисквити, ред нишесте, като най-отгоре се завършва с нишесте. Отгоре се украсява със смлени орехи и нарязани плодове. Оставя се кремът да изстине, след което тортата трябва

да престои няколко часа в хладилник, за да омекнат бисквитите.

Солени пръчици 1 ч.чаша прясно мляко

2 ч.ч. брашно

3 пакетчета амонячна сода

1 с.л. захар

2 с.л. оцет

1 ч.л. сол

брашно

1 к.л. сода бикарбонат oлио, сирене, конфитюр

сусам, ким, мак, кимион

Разбиват се яйцата със

1 ч.чаша мазнина(масло, мас, олио)

захарта и солта. Прибавя

1 жълтък

се половината прясно мля-

Омесва се твърдо тесто от всички продукти.

ко и брашното със содата. Щом се смеси добре, прибавяме останалото мляко. Разбиваме. Оставяме така получената смес 10 минути. След това печем палачинките на сач, като го мажем с олио преди печенето на всяка палачинка.

МЕЖДУЧАСИЕ

Нишестето се размива в 200 мл. хладка вода и се изсипва на тънка струйка, при непрекъснато бъркане в сгорещеното на котлона 800 мл мляко. Вари се и се бърка непрекъснато, докато се сгъсти кре-

Разточва се лист с дебелина 4-5 см. Намазва се с жълтък. Поръсва се със сол, ким, мак или сусам. Реже се с къдрав нож на лентички. Нареждат се в намазнена тава и се пекат на 220 градуса до златисто.


БРОЙ

3

Момче и момиче на броя

СТРАНИЦА

- Казвам се Неделчо Стойков. На 12 години съм, зодия Скорпион. Любимите ми предмети в училище са Математика и Човекът и природата. През свободното си време играя на компютъра, но излизаме и с приятели навън, когато времето е добре, но вечерта пак си играем компютърни игри. Любимият ми цвят е червен, а число май нямам. Обичам филмите, особено фантастичните. Слушам музика, но нямам любима песен. В училище се чувствам приятно, не е все едно да си като в ада, както другите споменават :) За дисциплината няма да кажа и дума, защото мога да обидя много деца, които не се държат добре! А това е много важно, за да се проведат часовете нормално и да се чуе всичко, което учителя казва. Когато порасна би ми се искало да стана създател на компютърни игри или нещо друго, което в свързано с компютъра, защото все пак света се крепи на техниката. Моите приятели в училище са Любен Самуилов, Алекс Петков и Чавдар Петков. Пред компютъра прекарвам не много време, но достатъчно :) . Иначе смятам, че уча достатъчно само по определени предмети, защото е доста трудно по някои от тях. - Ето една възможност да разкажем за теб на децата нещо, което не знаят. Ти беше на езиков лагер през лятото? - Да, бях. Беше много интересно. Учихме средно по 3 часа астрономически, но не беше никак лесно. Смятам, че съм добър по езика и ако продължавам да се развивам в тази насока бих постигнал нещо. - Какво искаш да кажеш на учениците? - Учете, но не много и се забавлявайте през това време!

- Казвам се Силвия Деливанска. На 12 години съм, зодия Близнаци. Любимият ми предмет е Математика. През свободното си време играя с приятелите си в парка. Любимият ми цвят е бял, а любимото ми число е 9. Любимите ми филми са „Игрите на глада“ и „Електра“. Слушам музика, но нямам любима песен. Мечтая да стана адвокат. Харесва ми да бъда в училище, но дисциплината е ужасна, но това зависи от самите деца, които явно не искат да го променят това. Най-добрата ми приятелка се казва Изабела Генкова, живее в Италия. Не смятам, че съм зависима от компютъра, но също смятам, че мога да уча и повече. Това, което искам да променя в училище, както казах е дисциплината. На всички ученици искам да кажа да учат и да знаят! - Сега да поговорим за твоите актьорски умения, видяхме те в ролята на вещицата в пиесата „Патилата на дядо Коледа“, представи се страхотно! Как приe тази роля? - Радвам се за това, беше много приятно! - Вие и двамата успяхте да видите как учат децата в Италия. Какви са твоите впечатления? - Дисциплината е много добра, учениците слушат учителите, изчакват ги да се изкажат. Уважават себе си, не се нахвърлят един срещу друг, не се бият. Организацията на часовете е много добра. Дори ни поканиха да се включим в часа.

7


Забавни страници Иванчо се прибира вкъщи и казва на майка си и баща си: - Мамо, тате, имам добра и лоша новина! Добрата е, че имам шестица по математика, а лошата е, че съм голям лъжец!

Иванчо, едно птиче ми каза, че сте правили тест по математика. Какво получи? - Питай птичето, майко!

- Госпожо, това упражнение устно ли ще го направим? Учителката: - Да, Евгени. Генчо: - Благодаря ти, Господи! Учителката: - Няма защo ...

- Иванчо, къде загива цар Симеон Велики? - На 65 страница, в учебника, горе вдясно!

Учител връща бележника на учeник с думите: - Баща ти ще побелее, когато ти види бележника. - Няма да побелее. - Нима твоите оценки не го интересуват? - Разбира се, че го вълнуват, но той е плешив

Учител дава на Иванчо за наказание да напише у дома 100 пъти: “Повече никога няма да говоря на “ти” с учителя си!” На другия ден учителят отваря тетрадката на Иванчо и гледа, че е написал изречението не 100, а 200 пъти: - Казах ти 100!?! Защо си го написал 200 пъти? А Иванчо: - За да ти е по-приятно!

СТРАНИЦА

8

Учител пита в час по зоология: - Иванчо, към кое семейство се отнася кобрата очиларка? - Към семейството на късогледите – отговорил ученикът.

Зима е. Газовата криза е в апогей. Иванчо пита класната: - Госпожо, ще имаме ли дървена ваканция? - Аз да не сам дърво, че да ти кажа!?!

Иванчо има контролно. Прави опит да препише от Марийка, когато госпожата се обажда: - Иванчо какво си мислите че правите с Марийка? - Ами... - Аз мисля, че преписваш! - Ами, госпожо, вие му казвате преписване, а ние работа в екип!

Ученик: - Господине, нямам химикал. - Пиши на лист!

За малките художници „Приказни герои“

Редакторска колегия: Миглена Власова, Павлина Мандраджийска, Георги Василчев, Алекс Матейчин, Антония Райкова, Валя Сейрекова, Веселин Делипетров, г-жа Деяна Пейкова


Broi 3 2014