ВЪЗПРИЯТИЕ. СЕТИВА. ГЕЩАЛТ ПСИХОЛОГИЯ И ГЕЩАЛТ ПРИНЦИПИ В АСПЕКТА НА ИНЖЕНЕРНИЯ ДИЗАЙН Възприятие Възприятието е познавателен психичен процес, при който в мозъчната кора в тяхната цялост се отразяват предмети и явления от околната среда при непосредственото им въздействие върху сетивата. Възприятието позволява да се разбира и интерпретира заобикалящата човека среда, като това зависи от капацитета на мозъка за възприемане и преработване на информация. Физиологичната основа на възприятието се задава от анализатори – органите, които възприемат целият клас дразнители на сетивата. Тези анализатори биват общо пет: 1. зрителен; 2. слухов; 3. вкусов; 4. обонятелен; 5. осезателен. Възприятието се характеризира с: Предметност – експонирането на познавателния образ на мястото на действащия дразнител. Цялостност – тенденцията да се възприема дразнителят в неговата цялост. Структурност – тенденцията да се възприема структурата и нейните свойства, независимо от свойствата на отделните ѝ елементи. Константност – относително еднакви дразнители, които се променят, но за човека остават еднакви. Осмисленост – служи като мост между абстрактно-логическото мислене и възприятието. Аперцепция – зависимостта на възприятието от миналия житейски опит. Съществуват различни класификации на възприятията. Според формите на проявление на материята се различават възприятия за пространство, време и движение. Феномени при директното възприемане са: градиент на текстурата – представлява постепенно изменение в размера на обектите; перцептивна организация – способността за възприемане на формата, което е нещо повече от откриване на контури и граници. Това е начин, по който се групират някои елементи в изображението, за да се получи съдържателна конфигурация (фигура и фон). Възприемането протича в рамките на следните четири етапа: Етап 1: Избирателно възприемане (разбиране). Може да бъде: o преднамерено (волево) – когато човекът сам целево фиксира вниманието си; o непреднамерено (неволево) – когато вниманието на човека е привлечено от външен стимул. Етап 2: Опростяване на информацията (кодиране). Човек интерпретира информация спрямо други нелогични събития от индивидуалният му опит. Етап 3: Задържане в паметта. Този етап може да се нарече запомняне и съхраняване на информация в паметта.
53