анализ и синтез на системи записки към лекционен курс
Определения за система. Понятия и свойства на цялостните системи „Системата е свойство на комплекс обекти, а не название на материалния комплекс. Системата характеризира определени преобразования и връзки.” Ян Дитрих „Системата е средство, метод, процедура, с чиято помощ се осъществява процеса на решаване на определена задача или поставяне на някаква цел.” Опнер
28
„Системата е всеки природен обект или съвкупност от взаймодействащи си обекти с различна природа притежаващи явно изразени системни свойства, т.е. свойства, които не притежава нито една от частите й при произволен начин на деление и неизводими от свойствата на частите.” Кирков в системотехниката „Комплекс от елементи, намиращи се във взаимодействие. Системата е затворена, ако в нея не постъпва и от нея не се отделя вещество. В случая се отчита само възможния обмен на енергия. Системата е отворена, ако в нея непрекъснато се осъществява обмен не само на енергия, но и на вещество. Стационарно състояние на всяка термодинамична система се нарича такова устойчиво състояние, при което всички величини, характеризиращи системата, не зависят от времето. Равновесие се нарича независещо от времето състояние на затворена система, при което всички макроскопични величини остават постоянни и се прекратяват всички микроскопични процеси. Подвижно равновесие се нарича независещо от времето състояние на отворена система, при което всички макроскопични величини остават неизменни, макар че продължават непрекъснати макроскопични процеси на вход и изход на вещество. За съхраняването на подвижното равновесие е необходима точна съгласуваност на протичащите процеси”. Лудвиг фон Берталанфи След първоначално даденото определение за система от Берталанфи, следват много и найразлични, дефинирани от редица изследователи в тази и близките до нея области. Найобщо, дефинициите за система могат да се разделят на две групи: 1. онтологични, при които понятията се дефинират извън човешкото съзнание; 2. гностични или още познавателни определения. Но във всички дефиниции се откриват няколко основни момента: системата е множество от елементи, свързани по определен начин помежду си; всяка система съществува в някаква околна среда; елементите в системата взаимодействат помежду си и с обкръжаващата ги среда; системата е създадена, съществува и функционира с оглед постигането на дадена цел; елементите в системата функционират като единно цяло. Системната концепция може да бъде приложена в много области на научното познание. На практика определянето на състава и обхвата на една система се извършва по найцелесъобразния в зависимост от целите и задачите на даденото изследване начин. (http://www.referati.org, http://tuj.asenevtsi.com) В ОТС е дефиниран следния основен тезис: „Всички обекти могат да се разглеждат като реализирани системи. Всички обекти могат да бъдат причислени към даден клас системи, като по този начин се разкриват някои техни характеристики, невидими или неизявени в тяхната обособеност”. (Садовский 1974) Като едно кратко и достатъчно ясно и обобщаващо определение е изведено следното: Системата е множество от свързани помежду си елементи и подсистеми, които са подредени по отношения, притежават определени свойства и като цяло се гл. ас. д-р инж. Боряна Георгиева©