Средногорски багри

бр.88-90, 2012/2013 г.

ДА БЪДЕ ЩЕДРА И БЛАГОСЛОВЕНА 2013 Г.!

ISSN: 1314-4316, цена: 1.00 лв.

Днес

Главен редактор: Петя Чолакова Зам. гл. редактор: Дончо Иванов СЛОВОПИСЦИ: д-р Вяра Ганчева, Дечка ВелковА, д-р Г. Георгиев, Анита Минкова, Снежана ИЛИЕВА, Павел Б. НИКОЛОВ, Дойчо ИВАНОВ Десислава КАЛОЯНОВА, (Златка Георгиева) СЪТРУДНИЦИ: Милена Мачканова, Иван Есенски, Стоян Терзийски, Недялка Иванова, Александра Чергова, инж. Емилия Петрова, Деси Мокрева ГРАФИЧЕН ДИЗАЙН И ФОТОГРАФ Петя Чолакова ИЗДАТЕЛИ: Сдружение “За един по-добър живот” Гражданско сдружение “Хармония” АДРЕС: гр. Златица 2080, пл. Македония 4 тел. 0888 / 25 60 56 е-mail: petya_cholakova@abv.bg

www.sbagri.blogspot.com Списание “СРЕДНОГОРСКИ БАГРИ” се разпространява в: Златишко-Пирдопската котловина и Република България ПЕЧАТ: Рекламна агенция “Очи” и “Мултипринт” ЗА РЕКЛАМА: 0888 / 256 056

ПАРТНЬОРИ: Коалиция за устойчиво развитие ВОДОЛЕЙ 97 ЕООД В списанието се използват освен авторски материали и информация от чуждия печат и Интернет. Изданието не носи отговорност за платените публикувани материали. До излизането на закона за печата, всеки автор носи отговорност за публикацията си, за статиите и коментарите си.

ISSN: 1314-4316

CБ 2

МРЕМ КАТО В СОМАЛИЯ, ЖИВЕЕМ КАТО В ЧАД Нова година - Нов късмет! Поне всеки от нас това си пожелава, когато годината свърши и стартира нова. Време за пожелания! Време за равносметка. Всяка година едно и също - положителен резултат обаче така и не се получава. Значи някъде бъркаме в сметките и плановете, подлъгваме се и прекалено много разчитаме на тези, които държат парите, мислейки си, че ситния на гладния ще повярва и ще бъде милостив. Да, ама не! Затова и не започваме годината с хвалебствени слова и сладки приказки, а с истината - такава, каквато е, а не такава, каквато ни я представят велможи и властогонци. Аман от манипулатори. Министър вика - народа е богат, пък ние се чудим с какво да купим хляб и да си платим тока. Г-жа Гигова - началник политически кабинет на Министерството на здравеопазването твърди, че сме здрави и нищо ни няма, пък ние мрем като мухи. На кого да вярваш - на приказките на тези горе, или на действителността тук - в реалния български живот. В отговор на манипулативното писмо на г-жа Гигова от МЗ, в което тя твърди, че “според данните, с които разполага”, като по някаква причина същата е забравила да цитира точно и прозрачно източниците, от които черпи тази информация, ние сме си съвсем добре и сме по-здрави от европейците, публикуваме статия от медия “Дартс Нюз”. Всеки сам може да прецени дали живеем в екологично чист регион с кристални въздух и води, или умираме все по-често от тежки ракови заболявания, децата ни страдат от астма и други заболявания на дихателната система. И не само. Картината става най-ясна и отчетлива в съзнанието ни, като минем покрай таблата в центъра на Златица и Пирдоп, от които ни гледат измъчените очи на отишлите си без време наши съграждани. Само г-н Николов, част от висшия ешалон на “Аурубис”, “Дънди”, както и част от местните управници не искат да признаят горчивата истина, която всеки ден преглъщаме с чаша отровена вода. Българинът живее като африканец от Чад, по смъртност се нареждаме до Сомалия. Това обявиха от Центъра за демографска политика, които направиха топ 10 на печалните демографски събития у нас. Номер едно в десетката е спадът на населението през 2012 г. под 7 милиона души. Класацията: - Броят на българското население падна под 7 милиона. С това се връщаме 65 години назад в 1947 г. Република България е на първо място в света по скорост на намаляване на населението. Според прогнозите на Световната банка през 2050 г. ще сме едва 4 531 000 души. Тогава Турция ще има 98 818 000 жители, а Румъния – 18 150 000.

- През миналата година в България са се родили 62 760 бебета. Само за

последните две години броят на новородените е спаднал със 13 345, което представлява 17,5% спрямо 2010 г.

- Според ЦРУ (www.cia.gov) по критерия „Смъртност на населението” нашата страна заема първо място в Европа. А в света, сред 231 страни, заемаме 9-то място, между Сомалия и Свазиленд.

- По официални данни на НСИ в 1398 градове и села (26,2% от всичките 5329 населени места в страната) етническите българи са малцинство сред турци, цигани и др., като тази тенденция се усилва.

- Според Агенция по заетостта безработицата у нас през 2012 г. била между 10-12% (www.az.government. bg), а по неофициални реални данни тя е два пъти по-голяма – между 20% и 25% (даже се споменават и 40%). Това прави България безспорен европейски шампион за 2012 г. по безработица.

- Според проучване на Центъра за демографска политика масовите протести през 2012 г. вече са с най-голям относителен дял – 52% в регистъра на увеличаващите се социални конфликти у нас. През предходната 2011 г. този процент е бил 31%.

- Благополучието (Wellbeing) на българите е намаляло драстично. И в момента по този демографски показател, според Gallup World Poll, вече сме на 140-то място, между Чад и Сенегал, от общо 155 държави в света.

- Интелигентността на нацията (National IQ Scores) намалява. Българите дълги години гордо заемаха челни места по този критерий, а сега в списъка от 113 страни населението на България по интелигентност е едва на 47-мо място, далеч след Монголия, Молдова, Казахстан и др. “Дартс Нюз”

Ето и данните на Национален център по обществено здраве след направено обстойно изследване на децата от ДМСДГ-Златица във връзка с наднорменото замърсяване на атмосферния въздух с основен промишлен замърсител “Кумерио Мед” (понастоящем “Аурубис България” АД - Пирдоп). Цел на проучването: Да се направи оценка на здравния риск за децата от Дом за медико-социални грижи за деца (ДМСДГ), гр. Златица във връзка със замърсяването на атмосферния въздух в промишления район Пирдоп - Златица. За постигане на целта е проведено скринингово изследване, както и насочен клиничен преглед, извършен от педиатър. Направена е оценка на физическото развитие и демографските показатели - раждаемост, детска смъртност от 0-1 год., и от 1-18 г.; смъртност по причини от 1-18 г.; заболяваемост от 1-18 г. Резултатите сочат, че рискът за здравето на децата от ДМСДГ-Златица е изключително висок, предвид продължаващото замърсяване на атмосферния въздух в града, още повече, че измерените концентрации са най-високи в пункта, намиращ се в непосредствена близост до дома. Високият процент на недоносени деца и такива с тегло под нормата при раждане, високата обща заболяваемост, високият процент на често боледуващи деца, предимно от заболявания на дихателната система, както и високата и продължаваща да нараства респираторна заболяваемост при децата и младежите в региона, ни дава основание да заключим, че замърсяването на въздуха, на околната среда в град Златица е основен рисков фактор за здравето на децата в региона. Това налага разработване на комплексна програма за опазване здравето на децата, включваща здравен и атмосферен мониторинг за необратимо и продължаващо намаляване на емисиите от SO2 в региона, в съответствие с нормативните и европейските изисквания. Това са анализи и заключения на водещи експерти и здравни специалисти. Те ясно и отчетливо дават оценка, че в нашия регион здравния риск за децата и жителите е висок, че има висока заболяваемост на дихателната система. Но вместо да се предприемат незабавни мерки и да се опази здравето на децата ни, от фирма “Аурубис” ни заливат с инвестиционни предложения - за изграждане на нови комини, от които да изпускат вредни емисии и за изграждане на нови хвостохранилища, в които да наливат опасни отпадъци, които като бомба със закъснител да цъкат над главите ни. Началничката на кабинета на Министерството на здравеопазването много удобно и в съвсем кратък срок изпрати писмо, че заболяваемостта в нашия регион е ниска. Защо тогава оценката на специалистите е съвсем различна? И кой поръча това бързо писмо, което удобно се размахва по местни медии и на общински съвети от видни представители на “Аурубис”? Като заключение в доклада на Националния център по обществено здраве пише: Резултатите от проучването сочат, че серният диоксид е основен замърсител на въздуха в гр. Златица. Измерените нива са значително по-високи от отчетените превишавания на праговата стойност за нивата на серен диоксид от 350 мгр.куб.м. през летните месеци юни-август от тези в общините Гълъбово, Димитровград, Раднево, Стара Загора и Бургас, в които са разположени и найголемите източници на емисии на този замърсител... Имайки предвид регистрираните заболявания и теоретичния брой заболявания в Пирдоп - Златица, установихме, че отношението на шансовете от заболяване на дихателната система на децата от Пирдоп-Златица са около 680 пъти по-големи от тези на децата от Гълъбово - град с най-висока степен на замърсяване на въздуха...

CБ 3

Традиции и обичаи

КОЛЕДАРИ БЛАГОСЛОВИХА ЧЕЛОПЕЧ И ЧАВДАР

“Низ по село скупом ходят китни млади коледари - сиромаси и боляри с благовестье да споходят и наспроти празник честни да им пеят драги песни. Пълна къща - пълен кош. Мятай, момне, шарен пош! Дар от сърце кой що може - Честит да е празник Божи! Бог да дава в къщи слава - дни честити, чиста съвест! Дар в полето, дар в сърцето - добра мисъл, мир и милост”... П. П. Славейков В дните преди и след светлият християнски празник Коледа многобройната чета на челопешките коледари от КК “Златното руно” донесоха благата вест на жителите от Челопеч и Чавдар, дарявайки ги с благословия за здраве, щастие и берекет. Коледарите бяха радушно посрещнати от гостоприемните челопечани-домакини, както и от общинското ръководство на село Чавдар, където те изнесоха своя обичай, попяха за здраве и бяха щедро дарувани с възторг и ръкопляскания от своите домакини. “Тебе пеем, станенине, тебе славим, господине: много здраве бог ти прати - имот - живот - дом палати! Колко здравец по гората, колко звезди в небесата, толкоз здраве у палати - живот - почит - дни благати”. Едно от най-атрактивните изпълнения на коледарите бе прочутата челопешка песен “Здравко Янко”.

CБ 4

КОЛЕДНО-НОВОГОДИШЕН БАЗАР в ОУ “Г. БЕНКОВСКИ” - МирКОВО По традиция в ОУ “Георги Бенковски” село Мирково бе организиран Коледно-новогодишен базар, на който бяха представени ръчно изработени изделия от учениците, техните ръководители и родители, които бяха подобаващо изложени на присъстващите за закупуване. Идеята за организирането на подобен род събития в училището се родила спонтанно. Децата силно се ентусиазирали за подготовката им, като събраните средства било решено да бъдат използвани за организиране на екскурзия за учениците - безплатна, като те сами да посочат дестинацията, която искат да посетят. Събраните средства от настоящият Коледноновогодишен базар ще бъдат използвани за закупуване на уредба за училището - тя да бъде използвана от учениците при провеждането на училищни тържества и мероприятия. Една от инициативите на училищното ръководство и учениците е направеното дарение от 100,00 лева на приюта на отец Иван от Нови хан. С тази малка наглед сума, децата се надяват да дадат пример на хората с възможности да подадат ръка на нуждаещите се и да бъдат съпричастни. Децата с голяма любов изработват своите изделия, които внимателно подреждат и представят на дошлите да ги уважат мирковски жители. Базарът бе официално открит от директора на учебното заведение г-н Ецо Ецов в навечерието на тачения от всички ни християнски празник Коледа. Г-н Ецов изказа своята гордост и поднесе поздрави на Ваня Лачева - ученичка от ОУ “Георги Бенковски”, която участва в Регионален конкурс за есе и рисунка, посветен на “Делото на Паисий - мост между две епохи”. Есето на Ваня бе оценено високо и бе включено в официално издание на конкурса. С пожелание за повече доброта и с искрена благодарност към екипа на училището, г-н Ецов прикани всички да си вземат от баницата с късметите и се радват на крепко здраве през цялата 2013 г.

СБ 5

Интервю

БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ ФорМУЛА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ

Ецо Ецов - директор на ОУ “Георги Бенковски” село Мирково, община Мирково: “Дисциплина, солидарност, екипност - това е формулата за оцеляване на днешното българско училище”.

Г-н Ецов, как оцелява Вашето училище днес? Трудно, но не и невъзможно. Въпрос на практичност, адаптивност и много ентусиазъм. На първо място при нас е да осигурим безпрепятствен учебен процес, особено през зимните месеци, защото без топлина няма как училището да работи. През изминалата финансова година успях да закупя още 10 тона нафта и дори да обезпеча предстоящата учебна година. Това е най-голямото ни постижение. Със спокойствието сега, че сме подсигурили учебния процес що се касае до отопление, мога спокойно да отделям средства и ресурси за други училищни нужди. И това го казвам на колегите - колеги, догодина живот и здраве, като директор на училището спокойно ще мога да ви кажа вместо да дадем 20 хиляди лева за нафта, нека ги дадем за подобряване на материалната база, за нейното осъвременяване, за осигуряване на учениците на по-добър образователен продукт и т.н.,

което не е маловажно. Важното е да има положителни резултати, независимо от усилията, които се влагат. Делата трябва да са показателни. Радвам се, че в нашето училище децата са изключително активни и доста се ангажират в различни дейности и мероприятия. Благодарение на усилията на колегите намерихме успешна формула да съумеем да привлечем интереса на учениците и те да се чувстват добре в училище. Мога дори да кажа, че в някои случаи колегите се справят перфектно. Имат хубави идеи, които осъществяваме заедно с учениците, което е особено възпитателно в дух на солидарност, екипност и съпричастност едни към други. Учим ги на труд, учим ги да мислят красиво, да правят красиви неща. Да бъдат позитивни, отворени към заобикалящия ни свят. Да творят и изявяват своите способности, да ги развиват и да бъдат горди с постигнатите резултати. Във всяка сфера, която са избрали.

в Вие сте едно от малкото училища в България, което само отделя средства за ремонти и подобряване на материалната си база? Да. Ние сами, със собствени средства, не от общината, не от дарения успяваме да извършваме ремонти в училището. С добро планиране на средствата. В рамките на последните 2 години почти във всички класни стаи успяхме да направим окачени тавани с цел енергийна ефективност. Направихме ремонт на парното отопление и се усеща ефекта от това топли и уютни класни стаи. Успяхме да направим ремонт и на санитарните възли, на съблекалните. И най-вече ние продължаваме нататък - да подобряваме нашето училище, за да може нашите ученици да се чувстват добре в него. Ето дори сега, през коледната ваканция идват майстори и започваме отново ремонти. И всички тези средства са от нашия бюджет. Както за ремонта, така и за горивото за отопление. От къде черпите мотивация и енергия за работа? Не знам. Може би съм прекалено голям оптимист. Много искам нещата да се случват хубави. Трудностите ме карат още повече да се вдъхновявам и разрешавам възникналите проблеми. Община Мирково, “Елаците Мед” ЕАД, другите мощни фирми в Средногорието не подпомагат ли дейността Ви? Засега нямаме подобно финансиране. Всички средства успяваме да отделим от бюджета си. И съм изключително горд с разрешаването за година напред въпроса с отоплението. Това ми дава спокойствие да насоча усилията си за разрешаване на други въпроси в училището. Обикновено учителите не се справят така добре с финансите. Какво Ви помага с тази материя? Завършил съм на времето физическо възпитание и спорт. Борбена натура съм и не се предавам лесно. Моята максима е - може да паднеш, но не може да не се изправиш. Това е много важно. С помощта на всички колеги успяваме, те изцяло ме подкрепят. Държа много да има дисциплина и да постигаме успехи с труд и постоянство. И успяваме. Гордея се, че в училището цари бодър дух и добър екип. Колегите приеха моите идеи, държат и те за спазване на дисциплината, защото всички сме убедени, че без дисциплина няма да постигаме тези добри резултати. Засега срещаме трудности при убеждаване на родителите в някои отношения какво те да изискват от децата си, за да можем да постигнем найдоброто. Но, полека-лека, с малки стъпки мисля, че вървим уверено в правилната посока. Много родители вече са ни съмишленици в усилията. Което е радостно. Една победа, която е изключи-

телно важна. В тази връзка е показателен успехът на нашата ученичка Ваня Лачева на регионално ниво - още едно доказателства за възходящото развитие на ОУ “Георги Бенковски” и неговите ученици. Правите атрактивен базар, как се роди идеята за него? Идеята дойде спонтанно. При разговори с колегите учители. Нашето училище не е особено конкурентно, защото не можем да осигурим безплатна храна и безплатни екскурзии за учениците. Тогава дадох идеята на колегите да измислим формула, която да облекчи в някаква степен тази ситуация. И така решихме да организираме базар. Позакупихме материали, децата много ентусиазирано се включиха и така стана традиция. Първоначално събраните средства отидоха за безплатна екскурзия. Тази година със събраните средства ще подпомогнем закупуването на уредба за училището, за тържествата в училището, които никак не са малко. Това ще даде допълнителен стимул на децата, ще им помогне по-добре да изразят себе си и да добият сценични умения. Какво ще си пожелаете не само за новата 2013 г., а за новите очаквания след знаменитата дата 21.12.2012 г.? Стандартното пожелание - преди всичко здраве. Да имаме силен и бодър дух и с упоритост и постоянство на силния дух и здравето, което имаш мисля, че всичко се постига. Това е основното - здрав дух, здраво тяло. И смело напред - с постоянство. Това съм научил от спорта - не си ли постоянен, няма да постигнеш успехи. Вярвам в доброто. Макар и да получавам много удари, все още вярвам в доброто. И мисля, че то ще просъществува. Доброто ще победи.

СБ 7

Средногорието

ЙОРДАНОВДЕН В АНТОН

Снимки: Иван Ганчовски - facebook

СНЕГОПОЧИСТВАНЕ В ЗЛАТИЦА

Снимки: Росица Кунчева - facebook Коментар във facebook-група “Да израстнеш в Средногорието”: Така работят снегорините в нашия прекрасен град Златица. На втората снимка виждаме и “идеално” почистените тротоари...

CБ 8

в

Инициативи

Борислав Цеков, www.24chasa.bg Гражданите трябва да могат да отзовават калпави депутати, общински съветници и кметове, без да чакат следващи избори. За това е говорено през годините, но Движение “Модерна България” предлага конкретна процедура и предприема действие за предизвикване на такава промяна. Партийното статукво по правило не иска подобен контрол на гражданите върху политиците. Първо, защото не е изгодно на олигархията. За нея овластените граждани са като тамян за дявола. Второ, защото това ограничава безконтролната власт на политбюрата. Такива механизми обаче работят успешно в развити демокрации като САЩ, Канада, Швейцария, а правителството на Дейвид Камерън във Великобритания го включи в пакет от реформи на политическата система. В Латвия пък през 2008 г. с референдум парламентът беше задължен да промени конституцията и да въведе процедура за отзоваване на целия парламент. Приложиха я успешно три години по-късно. През 2011 г. в САЩ бяха стартирани 150 процедури за отзоваване на щатски конгресмени, губернатори и кметове, от които половината успяха. Популярен пример е изборът на Арнолд Шварценегер за губернатор на щата Калифорния, който има мащабите на седмата икономика в света, след като предишният губернатор беше предсрочно отзован от избирателите. Без да е панацея, този граждански контрол е ключов за оздравяването на нашата политическа система, която страда от хронично гражданско недоверие. Ще стабилизира държавността и институциите и ще подобри кадровата селекция на партиите. За да няма волунтаризъм, процедурата трябва да е следната. Първо, при конкретни основания определено число избиратели, например 5 % от гласувалите в съответния район, с подписка могат да поискат насрочване на вот за отзоваване. Възможните основания са - напускане на листата, с която е избран, повдигане на обвинение за корупция, установен

конфликт на интереси. В посочените примери от чужбина отзоваване може да се иска дори поради несъгласие с провежданата политика. Това заслужава дискусия и у нас, но безспорният минимум са вече изброените. Второ, трябва да е изтекла поне година от мандата. Трето, за да запази поста си, политикът трябва да получи вот на доверие от поне толкова избиратели, колкото са го избрали. Да постигне своята избирателна квота - ако е бил избран с хиляда гласа, поне толкова трябва да получи, за да запази поста, без значение, че опонентите му може да са в пъти повече. Това е гаранция, че едно управляващо мнозинство не може да се саморазправя с опозицията. Ако запази поста си, значи политическото представителство е обществено легитимно. Загуби ли вота, системата се стабилизира, като в парламента или общинския съвет влиза следващият от листата на съответната партия, а ако отзованият е кмет - насрочва се частичен избор. И в това няма нищо драматично, още по-малко дестабилизиращо. Напротив, когато гражданите имат доверие в избраниците си, а последните знаят, че зависят от тях, държавността е силна. Сега силна е олигархията, защото загубилите доверието на хората политици се превръщат в лесна маша, ставайки тотално зависими от нейната задкулисна подкрепа. За да стане това, е нужна поправка в Закона за местната власт и добавяне на една конституционна алинея. Няма смисъл да чакаме или да се молим на партийните върхушки. Гражданската инициатива за национален референдум е възможност да се предизвикат промени, без да се питат партиите. Затова започваме подписка за референдум едновременно със следващите избори. До изборните бюлетини да има и бюлетина с “да” или “не” за въвеждането на механизъм за отзоваване. Това ще е стъпка към смяната на системата - от управление на олигархията към управление на гражданите.

СБ 9

Интервю

Как беше приватизиран МДК „Георги Дамянов” и защо българия получи нула лева от сделката? Интервю на Боян Аспарухов с инж. Георги Симов - изпълнителен директор на МДК „Георги Дамянов” в периода 1992 – 1996 г., пряк участник и очевидец на случилото се. Инж. Симов управлява 2600 работници и служители в комбината преди приватизацията му. Предаването “Капиталът” 34-ти брой, 01.12.2012 г. Алфа ТВ Инж. Георги Симов: Ако тази сделка бъде разгледана от специалисти от всички области, които имат участие в приватизацията, ще се окаже, че тя е един пътеводител към това какво не трябва да се прави в България и защо сега България е на това дередже. Приемам, че са ни натиснали от това, че ще влезнем в Европа само като дадем завода, но без капка достойнство и такова безродство, както го направихме ние, не трябва. Пуснахме ги тук, огледаха, видяха, решиха кой ще бъде инвеститора и им го дадохме без пари. Боян Аспарухов: Тези думи касаят приватизацията на медодобивния комбинат в град Пирдоп. В тях има много истина. Пътеводител към това какво не трябва да се прави в България. Означава – приватизация така, по този начин не се прави. Думите на Георги Симов могат спокойно да

СБ 10

бъдат отнесени и към приватизацията на Кремиковци, и към рудник Челопеч. Хората, които ни причиниха това са все едни и същи (бел.ред: при приватизацията на МДК „Георги Дамянов” участие взима сегашния зам. министър околна среда и води Евдокия Манева). Още един човек, свидетел на евтаназията на българския народ, ни сочи печалната истина. Износът на огромни количества мед, непроверени количества злато, сребро, платина и още много редки и скъпи елементи, отиващи предимно за Германия и Белгия. Въпросът ми е защо едно държавно предприятие, което е произвело 40 тона злато и е захранвало златния резерв на Републиката трябва да бъде приватизирано, да бъде продадено при това на чужденци? Инж. Георги Симов: Там започнах кариерата си 1975 г. като

майстор-производство, началник смяна, технолог, началник цех, след това изпълнителен директор и не мога да си позволя друго мислене освен това да се подобряват нещата в този завод, а и населението заслужаваше това. Боян Аспарухов: Докато Вие бяхте директор отразяваше ли се това по някакъв начин на общините Пирдоп и Златица? Защото аз скоро бях там и имам впечатления как се отразява сегашното състояние на завода. Инж. Георги Симов: Милиони влизаха в двете общини. Това беше един, така да се каже оазис, който гъмжеше от фирми, които бяха свързани с МДК. Елаците работеше добре, Асарел Медет работеше добре, всичко идваше в МДК. Пристанищата на Бургас непрекъснато бяха ангажирани с внос на концентрати и износ на наша продукция. Всичко това създава работна ръка, движение на средства. Този завод показа, че може да работи добре, да печели, от което да печели цялата държава и като перспектива стоеше решаването на един много важен въпрос – екологичния. Имахме дори амбиции да вкараме за преработка челопешкия концентрат, който е един от основните замърсители заради високото си съдържание на арсен, кадмий, олово. С постановление на МС през 1991 г. бе спряно неговото преработване. Истинският проблем на нашия комбинат бе да решим замърсяването с арсен на водите, особено при по-голямо натоварване. Поискахме решаването на този проблем като внедрим нови технологии, за да можем да преработваме челопешки концентрат и извличаме всички ценни компоненти в него – злато, сребро, селен и други. А в него, ей Богу, има доста неща, които сега в момента са приоритет на чужда фирма, която печели милиарди, дълбае нашата земя в Средногорието и почти нищо не се дава на държавата. Боян Аспарухов: Комбинатът в Пирдоп е преработвал челопешки концентрат, който е най-златоносния от всички местни, а може би и от всички вносни концентрати, защото в него има високо съдържание на злато в рудата. В него има 42 елемента – берилий, желязо, живак, манган, олово, цинк, мед, злато, сребро, германий, галий, титан, индий, никел, молибден, литий, уран и т.н. Това богато съдържание прави този концентрат безценен. Бъдещето на комбината в Пирдоп е зависело от внедряването на нова технология, която да позволи преработването на челопешки концентрат и той да продължи да се преработва у нас, а не да отива в чужбина. Изправени пред въпроса за технологично обновление ръководството на завода и тогавашното българско правителство се обръщат към чуждестранния опит. За модернизацията на завода тогава (1996 г.) се явяват две предложения. Едното идва от Японски консултантски институт, а другото, внимание – от Световната банка. Проучването от страна на Световната банка е по инициатива на самата банка, а проучването от японския институт е по молба на българското правителство. Любопитен факт е, че в екипа на Световната банка

тогава в завода в Пирдоп е дошла и Кристалина Георгиева, тогава на някаква длъжност в Световната банка, сегашен еврокомисар. Какви оферти предлагат двете страни? Инж. Георги Симов: Първото искане беше ние да построим една нова инсталация за сярна киселина, нов електролитен цех с цел да не произвеждаме полупродукт, т. нар. черна мед, а да я рафинираме до катодна мед, електролитна мед и да вкараме челопешкия концентрат. Световната банка се държеше арогантно, в интерес на истината. Заседанията, които правехме в МС бяха почти винаги скандални. Те се опитваха просто да ни командват и да ни казват кое е добре за нас. Държаха се с нашите специалисти като с хора втора ръка, едва ли не ние нищо не разбираме, трябва да ги слушаме каквото те кажат, като те искат доброто на завода, което изобщо не беше вярно. Те шетаха в завода около един месец – една група, после още една група изцяло на наша издръжка, всички условия им предоставихме с цел те наистина да разберат за какво става на въпрос и да помогнат, както обещаха в началото със средства за инфраструктура, за екология. Но се видя, че тяхното намерение не е това. Тяхното намерение е наистина да се приватизира завода и то на, забележете, стратегически партньор. То явно вече беше замислено и аз много скоро разбрах, че е така, след като ме посетиха специалисти от „Юнион Миниер” – фирмата, която придоби собствеността, белгийци. Вижте, един завод, който произвежда такава продукция винаги ръководството му е под натиск, фактически натиск от частни фирми, различни политически лица. Министерски съвет в лицето на Румен Гечев, с когото бяхме в Япония и видяхме как всичко може да стане, просто не прояви абсолютно никаква заинтересованост след като влезе в процес на приватизация. В Япония се срещнахме и с тяхната банка, с шефа на Мицубиши, с централата. Проектът просто беше готов изцяло за реализиране. Японците декларираха, че за по-малко от 10 години изграждат всичко, което е необходимо с техни средства около 160 милиона долара и наши около 20 милиона, т. е. 180 милиона долара общо. Решават се проблемите с инфраструктурата, с екологията и това ставаше един изключително стабилен и конкурентен завод на Балканите за Европа. Явно никой това няма да ни го позволи. Сега, покъсно, си отговарям на някои неща. Боян Аспарухов: Очевидно ли беше, че тяхната оферта е по-добра за бъдещето на МДК-Пирдоп? Инж. Георги Симов: Това е като бялото и черното. Просто няма място за сравнение. Офертата на японците се свеждаше до това да реши абсолютно всички инфраструктурни проекти и изцяло екологичните, като вкара вътре в преработката спрения челопешки концентрат. Сега в момента нямаше там да бъде Наван (бел.ред Дънди), щеше да си

влиза в МДК-Пирдоп за преработка и това злато щеше да остане в нашата държава, вместо да отива в Белгия, сега в Германия. И сега един радетел за силна България, който всъщност даде завода без пари, не знам как изобщо може да говори за силна България. Иван Костов - това е лицето, което заедно с Ал. Божков не направиха никакви усилия поне да се вземе една добра цена от завода. Никой не смееше да реагира. Световната банка казва и това е – край. Аз реагирах отрицателно в няколко вестника, че тази приватизация е смешна поради факта, че в Щатите, където завод с по-малка мощност на основния агрегат, се продаде, т.е. се приватизира за 2 милиарда долара. Аз лично съм бил в този завод и съм видял в какво състояние е. Много по-лошо състояние от нашия, защото е по-натоварен и работи много повече. При нас не се случи именно поради натиска на Световната банка и както всичко се движи срещу най-малкото съпротивление – никакво съпротивление от страна на правителство, нито от страна на социалистическото, нито след това от страна на Иван Костов от СДС. Просто всичко се прие като една даденост. Преди да започне самия проект дойдоха белгийски специалисти, заедно с посланика, изказвания от сорта на това, че добре е ние да вземем завода, защото сме европейци, пък вие искате да влезете в Европа. Ей такива приказки. Боян Аспарухов: Имаше и такива подхвърляния? Един вид цената трябва да си платиме за това наше желание? Инж. Георги Симов: Разбира се. Тези подмятания бяха

отразени и в пресата тогава. Боян Аспарухов: Правителството на Жан Виденов вкарва медодобивния комбинат в Пирдоп в списъка за приватизация. За продажбата пишат едва три вестника тогава и нито една телевизия. А репортер на в-к „Труд” е уволнен по заповед на главния редактор Тошо Тошев след взето интервю с Георги Симов. Какво пише на страниците на в-к „Пари” от 1997 г.: „55 милиона щатски долара влизат в бюджета от продажбата на медодобивния комбинат в Пирдоп”. Два милиарда за такъв завод в щатите, но в България той се продава за 55 милиона долара. Е, Америка ли е страната на неограничените възможности? Нищо подобно. Американската мечта е тук. В-к „Сега” 1997 г.: „На извънредно заседание вчера надзорниците утвърдиха сделката. 25 милиона щатски долара ще постъпят в доверителната сметка за ликвидиране на еко-щетите в района на комбината”. Продаваме комбината за 55 милиона долара на белгийската фирма Юнион Миниер под натиск на Световната банка и Брюксел. И като част от сделката ние сме задължени от Световната банка да платим 25 милиона долара за покриване на еко-щетите. Защо? В-к „Пари”: „Законът за опазване на околната среда изисква отговорността за минали еко-щети на приватизиращи се предприятия да се поеме от държавата и на купувачите да се предостави чисто предприятие”. Откъде ще извадим тези пари? Ето отговорът отново на страниците на в-к „Пари”: „Световната банка ще отпусне около 22 милиона щатски долара кредит на България, за да се ликвидират нанесените екологични щети в района на МДК-Пидроп”.

Значи Световната банка диктува кой да купи единственият по рода си комбинат на Балканите за добив на мед. Налага волята си като определя белгийска фирма купувач и си урежда да отпусне заем на България, с който ние да изчистим терена за белгийците. Това е част от картината тогава. Г-н Симов твърди, че комбинатът всъщност е даден без пари. Не сме го подарили буквално на белгийската фирма, но това, което те са платили, ние сме им го върнали. Така че сметката излиза на нула. Инж. Георги Симов: Още като се изнесе списъка за бърза приватизация, в завода дойде изпратена от министерството фирма, която беше тогава към Института за металургия към самото министерство. Дойде определена група. Аз се познавах с някои от тях. Започнаха да оценяват и все пак съгласувахме действия, разговаряхме. Оказа се, че те едва ли не идват да оценяват колко тона желязо има в този завод. Те не оценяваха технологията и това какво произвежда тази технология, какви пари прави, а оценяваха желязото. Все едно, че скрап ще го правим. Максималната цена, която сложиха беше 100 милиона долара. Такъв завод в Америка – оценен на 2 милиарда долара, тази група оцени нашия на 100 милиона, което означава винаги, че ще бъде под сто. И така и стана. След моето уволнение, когато започна самия процес имаше две основни фирми, които се конкурираха в това кой да закупи МДК. Едната беше Юнион Миниер, а другата Гленкор. Американска фирма поиска да влезе в България и то с голям опит по отношение на инвестиции в тази сфера - финландската технология “Отокумпо”. Аз бях нещо като технически съветник на Гленкор по отношение на приватизацията. Тогава там се подвизаваше едно лице, което тогава не сме подозирали. То беше финансов така да се каже консултант на фирмата, но в един момент след приватизацията лично той, заедно с Александър Божков обявиха приватизацията на МДК за Приватизация № 1 за 1997 г. Лицето се казва Каролев, Владимир Каролев, който беше в Гленкор, а след това се оказа, че работел за Юнион Миниер, защото лично той обяви Юнион Миниер за фирма-първенец. Как е възможно това да си го обясните? Това, на първо време, не е възможно. Да бъдеш консултант на една фирма и след това да обявяваш другата фирма и да връчваш на победителя грамота, или каквото и да е било там. Нали разбирате, че това не е логично. Така че той разбра за тази цена 68 милиона, която беше определена от Гленкор и явно е консултирал Юнион Миниер, които дадоха 80 милиона. От тези 80 милиона обаче само 55 милиона влязоха в бюджета. Другите 25 отидоха в т. нар. банка в Париж, която щяла да има за цел да финансира някои екологични проекти и т. н. За в бъдеще. Някаква доверителна сметка. Къде са тези пари и кой ги е похарчил нямам представа. Не мога да коментирам. Но мога да коментирам за тези 55 милиона, които се внесоха в бюджета. Това се внася, но какво се изнася? Веднага Световната банка ни кара ние да предоставим 23 милиона чрез договор, разбира се, на Юнион Миниер за т.

нар. екологичен проект, с който те да очистят района. Те плащат 55, ние веднага трябва да им върнем 23 милиона долара, за да направят очистка, защото такъв бил договора. Остават 32 милиона. Докато бях директор на завода отделяхме сами за ремонти, за глоби и прочие, държавата нито веднъж не е помогнала, а тук един вид – заповядайте, даваме ви, за да решите екологичните проблеми. Те какво направиха, почистиха вътрешната площадка в завода и нищо по отношение на почви и води в Пирдоп и Златица. Нещо да се даде на тези хора. С кмета на Златица тогава ходихме до Министерството на екологията с цел да разберем какво става – тези пари се дават, няма ли нещо за Пирдоп, за Златица? И тогавашната министърка Евдокия Манева просто ни каза „Пф, чувате ли се какво говорите? Къде отивате? Какво искате?”. Тя сега е заместник министър в същото министерство – една топла връзка, която продължава. Десет дни преди да стане самата продажба тогавашния изпълнителен директор Александров (след мен) прави инвентаризация с участието на всички необходими институции. От инвентаризацията се установява, че има продукция, която след като се преработи и се свалят разходите за производство, остават около 25 милиона долара в продукция – сребро, злато, мед. Вие ми продавате вашата кола, но сте си забравили там лаптопа, да речем, или нещо друго и то си остава за мен. Просто, защото е било там. Вече имаме минус 23 милиона, минус 25 милиона и от 55 милиона остават 7 милиона долара. Юнион Миниер усвояват и хиляди тонове желязо, неръждаема стомана – вагони се изнесоха от завода след приватизирането му. Ние тогава си смятахме, че са някъде приблизително между 7 и 10 милиона долара. Нека бъдат 7. Всичко е срязано, изчистено и продадено за скрап, собственост на Юнион Миниер. Сметката излиза на нула, т.е. България от приватизацията на МДК-Пирдоп е взела нула. 55 млн. – 23 млн. – 25 млн. – 7 млн = 0. Това струва на тази държава – това сме взели ние. Един работещ, действащ завод, пълен с продукция, който печели стотици милиони се даде без пари. Видях как БСП и СДС си подадоха щафетата, как СДС не търси отговорност на БСП, Симеон не търси отговорност на Костов, той също влезе в това. След това Сергей Станишев отива и прави първи копки в завода на електролитен цех и т.н. Каква му е работата на него там? Това е завод на чужда фирма. Какво ще прави първи копки, ще открива и с каква цел това? Хайде, Бойко Борисов и той ряза лента. Какво показва това? Всички са събрани като... от един отбор, от едно котило. Особено, когато стане въпрос за тази сделка. Боян Аспарухов: Предишното предаване завърши с тази констатация, че всички управляващи последните 10 години са от един отбор по отношение на тази сделка. Сякаш със Симов сме се наговорили да кажем едно и също. Кой както иска да го разбира това твърдение. Така завършва това издание на „Капиталът”.

По пощата

НА ВНИМАНИЕТО НА ПРОКУРАТУРАТА: АУРУБИС И МОСВ подготвят заобикаляне на закона - изграждане на ново депо се представя за разширение и модернизация

УВЕДОМЛЕНИЕ ЗА ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Надграждане на хвостохранилище и изграждане на депо за утайки от пречистване на отпадъчни води и газове Възложител: Аурубис България АД ... Депониране на калциево арсенатни шламове (сух кек) Образуваните утайки (сух кек), заедно с тези от системата за очистка на вторичните отпадъчни газове, се обезвреждат чрез депониране в специално изграденото за целта съществуващо депо с общ капацитет 288 000 t (или 90 t/24h), разположено северно от градирните кули на ПСК (Приложение №3). След изчерпване на капацитета му, съществуващото депо ще се замени от предложеното за изграждане (аналогично) ново депо за сух кек (утайки от пречистване на отпадъчни води и газове), разположено в съседство, т.е. непосредствено на изток от съществуващото депо и на север от съоръжението за ПСК (Приложение №4). Предвиденият общ капацитет на новото кеково депо е 385 000 t (или 90 t/24h). Площта на цялото съоръжение е 30 400 m2. Последната съответства на общата използвана площ, в рамките на инвестиционното предложение. След надграждането му, общият капацитет на съществуващото хвостохранилище ще се увеличи до 9 472 856 t. Респективно, капацитетът на етап III, който е обект на настоящето инвестиционно предложение възлиза на 1 367 256 t. Работната площ след надграждане (чаша) ще се увеличи с 12 000 m2 до 232 000 m2. Общата площ на съоръжението не се променя, т.е. надграждането не засяга нови площи. Инвестиционното предложение включва изграждането на ново депо за утайки от пречистване на отпадъчни води и газове (сух кек) и разширяване чрез надграждане на съществуващото хвостохранилище (депо за фаялитов отпадък). При това, дейността на основната инсталация за пирометалургично производство на анодна мед не се променя.

УВАЖАЕМИ ГРАЖДАНИ НА ПИРДОП, ЗЛАТИЦА, ЧЕЛОПЕЧ И МИРКОВО. Сега е времето да внесете своите декларации и несъгласия до ръководствата на местните общини, МОСВ и МЗ, защото това инвестиционно предложение застрашава всички жители. Адреси: МОСВ - http://www.moew.government.bg МЗ - http://www.mh.government.bg Община Златица - http://www.zlatitsa.bg Община Пирдоп - http://www.pirdop.bg Община Челопеч - http://www.chelopech.org Община Мирково - http://www.mirkovo.bg

CБ 14

ДО МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ УВАЖАЕМА ГОСПОЖА КАРАДЖОВА, Както вече сте запозната ние сме инициативен комитет, който се създаде по повод инвестиционните намерения на „Аурубис България” АД да извърши реконструкция и разширение на завода в Пирдоп. Целите ни са не да спрем или попречим на тези инвестиционни намерения, а това да се извърши при строго спазване на закона и отчитане интересите на жителите на Пирдоп и на целия регион. По този повод ние считаме, че „Аурубис България” АД в лицето на главния му секретар Г. Николов, ни е въвело в заблуждение, а вероятно и МОСВ, като в инвестиционното си намерение е посочило като цел подобряването на екологичните показатели. На тази база МОСВ е издало заповед №2-ПР/2012г и последващата №255/13,09,2012г. Ние сме убедени, че истинския характер на инвестиционното намерение е чисто технологичен и касае главно натоварването на металургичния агрегат. Това натоварване е свързано с изграждане на допълнителни агрегати за производство на анодна мед и сярна киселина. Всичко това няма нищо общо с екологията. Или по-скоро връзката е налице до толкова до колкото новите количества сернисти газове трябва да преработят до сярна киселина. При всичките изявления на г.Николов се избягваше въпроса за изграждането на още една пещ за анодна мед. В този смисъл ние твърдяхме, че тази реконструкция ще доведе до нарастване на количествата вредни вещества във въздуха и водата, като следствие от ръста на преработените концентрати. Пак в този смисъл ние твърдяхме, че технологично е невъзможно да се натоварят металургичните агрегати без да се разшири шлаковата фабрика и съответно да се разшири хвостохранилището. На 29,11,2012 г. на сесия на ОбС-Пирдоп на наш въпрос, Г. Николов отговори категорично, че разширение на хвостохранилището няма да има. Няма и месец след това, на 19.12.2012 г., на следващата сесия на ОбС-Пирдоп, същият г-н Г. Николов заяви, че „Аурубис България” АД прави ново инвестиционно предложение за надграждане на хвостохранилището с три метра. Връщаме Ви към тази хронология, защото това поведение на Г. Николов, като представител на „Аурубис България” АД, доказва опитите да се заобиколи закона, като се заблуди и МОСВ и местното население за истинския характер на проекта и за последиците от това за екологичната обстановка в района на гр.Пирдоп. Различните етапи и обекти на планира-

ната реконструкция ни се поднасят на части, за да се избегне глобалния характер на тази реконструкция. Глобален в смисъл, че ще засегне всички звена на производството. Опитите това да стане без ОВОС сме убедени, че имат користни цели, а именно да се постави местното население при свършен факт. И всичко тава да стане като се противопостави МОСВ и местната администрация на населението. Уверяваме Ви, че Пирдоп не само на думи е гореща екологична точка. На хората им трябва много малко за да стигнат до крайни решения. Уважаема госпожа Караджова, Настояваме най-добронамерено да преразгледате още веднъж инвестиционното намерение на „Аурубис България” АД и ще се убедите, че са налице всички основания за спиране на неговото изпълнение, поради реалната опасност от допълнително замърсяване на околната среда. Що се касае до новото инвестиционно намерение, то това надграждане няма как да мине без ОВОС. Така нареченото надграждане с три метра означава заливане на нови площи, увеличаване на площта и на обема на хвостохранилището, и изобщо проектирането му като изцяло ново съоръжение. Хвостохранилището се намира над гр. Пирдоп и освен екологичен проблем, за жителите на града е и тежък психологически проблем. Считаме, че държавния интерес, като финансови постъпления от дейността на „АУРУБИС БЪЛГАРИЯ” АД, не може да бъде аргумент, когато са заплашени живота и здравето на хората, и когато се нарушава на закона. Уверени сме, че ако „Аурубис България” АД започнат реален диалог с местното население, по тези въпроси, ще стигнем до взаимно приемливи компромиси. Но да ставаме заложници тесни корпоративни интереси и общините ни да тънат в мизерия е неприемливо. А ако „Аурубис България” АД не мисли за нас, защо ние да мислим за тях. Уважението ни към Вас ни пречи да сме по-резки и категорични в изказа, но и така се надяваме да разберете нашата решимост да отстояваме правата, дадени ни от Конституцията на РБ. Настояваме категорично да се извърши ОВОС и на това инвестиционно намерение и на предишното. Още повече в съобщението на „Аурубис България” АД, в местния в-к „Камбана”, липсва предвидената в наредбата информация. С това е нарушен чл. 4 /3/ от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда и направеното съобщение следва да се игнорира. Това води до опорочаване на процедурата по ОВОС и за това инвестиционно намерение не следва да вземате решение, до отстраняване на пропуските. Адрес за кореспонденция: Лало Павлов Джуров, 2070 гр.Пирдоп, ул.”Димчо Дебелянов” №10, тел.: 0894715339, е-mail: pm@mail.orbitel.bg ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ: 1. Лало Джуров, 2. Турхан Иса Карачобан, 3. Ненко Павлов 4. Николай Николов, 5. Росен Илиев, 6. Милети Шопски 7. Младен Младенов

ОБРЪЩЕНИЕ БОЛНИЦА ПИРДОП Из facebook страница: Болница Пирдоп - състояние Разбрахте ли сега, къде е проблемът? Проблемът на болницата е в хората, които работят в нея. Тези лекари и сестри въпреки, че с години работят при отвратителни условия на труд, въпреки че с години нередовно получават заплатите си и продължават да идват на работа и да лекуват своите болни, но въпреки това, те не милеят за своята болница. Тези лоши хора - лекари и сестри, не само че не чувстват болницата като свой втори дом, не само че не протягат ръка на кметовете в подкрепа на неимоверните им усилия да спасят болницата, но и нещо повече, те са престъпници и изразходват парите, които сами заработват, не по предназначение. Засрамете се бе лекари и сестри! Засрамете се! Престанете да задавате въпроси, да алармирате, да тревожите обществеността. Идвайте всеки ден на работа, верно заплати скоро няма да получите, но пък не трябва и да питате за заплати, така де, може и без пари да се работи, нали болницата ви е втори дом. Може и без пари да се лекуват болни, без храна, без лекарства, без консумативи, може. Може даже и без болница, нали? Вие само си трайте и не нарушавайте спокойствието на властта. Тя както виждате работи, цяла година усилено работи за спасяването на болницата. И са постигнали много. Договорили са с предприятията 750 х. лв. Вярно, не се знае кога ще се получат тези пари и дали изобщо ще се получат, но пък кметовете са ги договорили. На последната сесия на общински съвет Пирдоп, г-н Георги Николов каза, че Аурубис не са поемали финансов ангажимент, но нейсе, щом кмета казва - значи ще дадат - вярвайте. Вярвайте и си мълчете. Тихо! Тихо! Тихо! Не безпокойте властта! Три от общините пък ще дадат по 20 хил. лв. авансово за закупуване на акции. Хвала! Е, общински съвет Челопеч бяха гласували 100 хил. лв. за болницата, но пък за какво са ни 100 хил. лв., вместо тях ще дадат 20, и това е нещо. Благодарете! Благодарете и се поклонете! Дълбок поклон пред усилията на кметовете. След цяла година тичане и мислене те са поканили експертна група от лекари, които вече не работят в Пирдоп, но пък милеят за пирдопската болница, а не като вас. Тези доказали се мениджъри ще дойдат и ще им дадат съвет за успешни практики на управление, за това как без пари да се направи едно елитно лечебно заведение, което да предлага качествено, съвременно и пълно обслужване на населението. Така че тихо, спете спокойно деца!

СБ 15

ЕДИН ЗАВОД - МНОГО ЛЪЖИ отворено писмо до инж. Димитър Стойнов Уважаеми г-н Стойнов, Пише ти Лало Джуров от Пирдоп. Преди известно време четох статия за тебе. Статията беше жлъчна. Много мислих за това, какво е провокирало такава злоба, какво може да превърне човек, претендиращ да е технократ, в дребно злобно човече. Не знам кой е автора, но просто става дума за пари. Един човек, ако цял живот е гледал на МДК като на каца с мед и са му дали черпака да гребе на воля, няма да се спре да очерни човек като тебе. Един човек, ако цял живот е лежал на лаврите от труда на работниците и инженерите в МДК, няма как да гледа на Вас като на колеги, а и какъв колега може да Ви бъде такъв чиновник. Такъв човек, който и преди и сега е в постоянно наведено положение, заслужава само съжаление и презрение. Пиша ти това открито писмо, защото аз съм от Пирдоп. Тук се родих. Тук създадох семейство. Тук ми се роди дъщерята и прекрасните ми внуци. Тук работих и тук живях. Тук и ще си умра, ако е рекъл господ това да стане по-късно. В житейския ми път се запознах с тебе и като инженер и специалист в МДК, и като негов ръководител. Ти си от Златица. И ти като мен живя и живееш тук. Тук създаде семейство и отгледа деца. Тук работи от първия до последния си трудов ден. Но тези хора, които сега говорят за МДК, ги нямаше. Къде бяха, когато се строеше МДК - в канцелариите. Къде бяха, когато се правиха разширенията и реконструкциите на МДК - в канцелариите. Къде бяха и при последната реконструкция, след която МДК се превърна модерно металургично предприятие на световно ниво - в канцелариите и по командировки в чужбина като придружаващи лапачи. Къде бяха, когато се запалиха полските работници в комина -изпокриха се като мишки. За сметка на това бяха първи при всички откривания и банкети. Бяха първи и в списъците за премиите и наградите. Къде бяха, когато стената на хранилището за арсен се свлече с 1 метър за един ден, когато половин Златица беше евакуирана и я очакваше съдбата на Враца от 1966г. - пак бяха там, в канцелариите. И ако твоите съграждани не знаят, ти, инж.Стойнов, беше човека, който пръв видя опасността от скъсване на стената на хвостохранилището за арсен, пръв подаде сигнала за аварията. Благодарение на тебе имаше време да се съсредоточи спешно техника от цялата страна и укрепи стената. Къде бяха те - в канцелариите. Къде беше ти – на стената, в калта и под риска, ако стане пробив да си първи постра-

дал. За това МДК е твоя съдба и не може да бъде съдба на софийските лапачи. За това не могат да разберат, че МДК беше наша съдба, а не тяхна. Тяхната съдба сега е Аурубис, или по-точно парите от Аурубис. Ти има смелостта да кажеш като инженер и специалист, че Аурубис ни лъжат като малки деца. Щели, видиш ли, да ни направят такава хубава екология, като увеличат почти двойно преработката, че само да си викаме дано. В края на месец ноември генералния секретар на Аурубис Георги Николов, на сесия на Община Пирдоп на въпроса, ще се надгражда ли хвостохранилището, отговори категорично НЕ. Няма месец и идва пак на сесия в Пирдоп и най-спокойно ни казва, че ще ни направят предложение за надграждане с три метра. Що за хора са това? Лъжат ни в очите и ни се сърдят като малки деца, щом им кажем истината. После пък си купуват такива писачи, та освен че са нагли, ами и обиждат. Горе главата г-н Стойнов ти няма от какво да се срамуваш. А за безсрамниците не бери грижа, тях господ ще ги съди. Подпис: Лало Джуров

И на сесия на ОбС-Златица, на която присъстваше Г. Николов, без това да бъде предварително упоменато в Дневния ред на сесията, без на него да се гледа като на обикновен присъстващ - напротив, същият бе настанен на видно място и тържествено бе приветстван за височайшото си присъствие от съветниците, които дори нарушиха Правилника си, само и само да угодят на госта, г-н Николов в своите изказвания отправи множество обвинения към гражданите, дръзнали да зададат неудобните въпроси за новите количества вредни отпадъци и прочие. Златишките съветници дори не дадоха думата на гражданите да се защитят, отправяйки им обвинения и навиквайки ги непрекъснато. В началото на тази сесия г-н Николов изрече поредната лъжа - че в този ден нямало никакви наднормени замърсявания в региона. В същото време в тетрадката на Община Златица, която стои във фоайето на сградата, бе записано, че има сигнали за измерено наднормено замърсяване на въздуха със серен диоксид. И на тази помпозна сесия г-н Николов отказа да даде отговор на внесените официално в Информационен център - Златица въпроси по отношение инвестиционното намерение на Аурубис за изграждане на нови комини, удобно кръстено: Реконструкция и модернизация, защото въпросите били над 60. Всъщност въпросите са само 13. Но... защо да се отговаря на обкновените граждани?

Инициативи

СБ 17

Злободневно

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯТ ДИРЕКТОР НА „АУРУБИС БЪЛГАРИЯ” АД УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ТРЕАН, На 29.11.2012 г. се проведе заседание на Общински съвет в гр. Пирдоп. На заседанието присъства главния секретар на „Аурубис България” г-н Николов, който се опита да отговори на въпроси, касаещи дейността на дружеството на територията на Община Пирдоп. От полемиката стана ясно, че доверието на жителите на Общината, към Вас лично и към дружеството като цяло, е толкова малко, че може да го пренебрегнете. Вината за това е градивно да потърсите във Вашия екип. Илюстрация на това положение стана следния непродуктивен диалог: Ние твърдим, че замърсявате природата и вредите на нашето здраве. Вие казвате, че не е така. Ние твърдим, че криете от населението истината за предстоящата реконструкция. Вие твърдите, че не така. Ние твърдим, че в „Аурубис България” тенденциозно се игнорират местните фирми, с няколко изключения. Това се практикува на всички нива на управление. Вие казвате, че не е така. Ние твърдим, че в „Аурубис България” няма политика да се толерира приемането на работа с предимство на жители на Пирдоп и на другите населени места в региона. Вие казвате, че не е така. Ние твърдим, че „Аурубис България” участва незадоволително в решаването на социално-битовите проблеми на градовете и на региона. Вие казвате, че не е така. Ние казваме, че средствата предоставени от „Аурубис България” на Общините за социални програми са малко. Вие казвате че не сте длъжни да давате и толкова. Ние говорим за нашите проблеми днес, Вие ни пращате при Държавата. Колко мислите може да продължава такава безплодна дискусия? Ако се пробва търпението на населението, до тук добре. Но Ви уверяваме, че вече наистина е до тук. Ако чакате гражданско неподчинение и блокиране на пътищата към „Аурубис България” сте много близко да влезете в световните новини. Пред сесията декларирахме, че по повод жалбата ни пред ВАС относно заповед №255/13,09,2012г. на МОСВ, сме готови да стигнем до международния съд в Страсбург, защото наистина считаме, че законите се заобикалят. А заявлението на г-н Николов, че каквото

CБ 18

и да правим Вие ще си работите, е изтървани нерви и не във Ваша полза. Правото на здравословна и благоприятна околна среда, ни е гарантирано от Конституцията на Република България и отстояването на това право е въпрос на чест, а не на заяждане. Всякакви опити да се играе на струната, че трябва да сме благодарни на „Аурубис България” за заплатите, които плаща са цинични. Заплатите, плащате за положен труд при неблагоприятни и рискови условия на труд, а не се дават като милостиня, ако е послушно населението на района. Ако се правят опити да се изнудват работниците и да се противопоставят на справедливите искания на останалите жители на района, обстановката ще ескалира и за последиците ще бъдете отговорни. Не са профсъюзите тези които ще ни учат как да отстояваме правата си. Само ще се дискредитират, ако има на къде повече. Не ни карайте да избираме между „Аурубис България” и оздравяване на природата в района, защото избора ни може да не Ви хареса. Не ни карайте да избираме между доходите на 800-те Ви служители и мизерното съществуване на Общините, защото избора ни още повече няма да Ви хареса. Очевидно не сте се отказали от този стил и днес. В местните вестници публикуваха декларация на Ротари клуб Пирдоп. Това е несръчен опит да противопоставите и бизнеса в района. А се оказа, че въпросната декларация е плод на няколко членове на този клуб и не се приема от останалите. Няма как да мине този номер. Фирмите, които са на ясла при Вас, си ги правете каквото искате. Ние Ви предлагаме коректен диалог, при взаимно зачитане на мненията и интересите. Изобщо г-н Треан приемете ни на сериозно. Ние не сме рекетьори. Не искаме да получим лична изгода за нас. А и няма какво да губим. Въпроса ни е ясен: „ВОЙНА ИЛИ МИР”? Чакаме Вашият отговор с най-добри чувства лично към Вас. Положителното от това заседание на Общинския съвет Пирдоп е, че г-н Николов декларира добра воля да установите контакт с населението, за изграждане на прозрачност за дейността на дружеството и предоставяне на обективна информация по всички въпроси, които ни интересуват. В тази връзка поставяме пред Вас някои въпроси, които не намериха отговор в изложението на г-н Николов, или бяха неясни за нас, вероятно поради недостатъчната ни информираност. Първият въпрос касае комплексното разрешително,

което е издадено през 2011г. и действа в момента. Молим да ни предоставите копие от комплексното разрешително, тъй като се оказа, че то не е дадено на Общината, което само по себе си е скандално. Също така молим да ни предоставите копия от всички протоколи и становища, свързани с издаването на това разрешително, особено що се касае до Община Пирдоп. На второ место са въпроси свързани с хвостохранилището. На въпроса ще се разширява ли хвостохранилището, г-н Николов отговори пред сесията НЕ. В неофициален разговор каза, че това ще се наложи и върви проучване. Самите ние сме наясно, че фаялита в обем 770 000 тона годишно няма как да се депонира в сегашния обем. Това съоръжение за жителите на Пирдоп се превръща в огромен и екологичен и психологичен проблем. Най-добронамерено Ви уверяваме, че няма как това да стане под формата на реконструкция на действащо съоръжение. Молим да отговорите недвусмислено: Ще се разширява ли хвостохранилището? В тази връзка да ни представите документите за извършения ОВОС и строителното разрешително за изграждане на хвостохранилището. Имаше въпроси относно безопасността на хвостохранилището. Твърдението на г-н Николов, че съоръжението е изчислено да издържи земетресение до 10- степен по скалата на Рихтер прозвуча ефектно, но едва ли е технически издържано. Не е необходимо да се плаши населението, но и да се държи на тъмно по-въпроса е също неприемливо. Ще бъде полезно да ни информирате, какви разчети имате за опасностите от крупни производствени аварии, при които може да се получи обгазяване на района, разлив на сярна киселина или пробив на хвостохранилището. Какви са планираните предохранителни и аварийно-спасителни мероприятия? Каква е оповестителната система за населението? Тези въпроси ще са особено актуални в предвид разширението на хвостохранилището. Зададени бяха въпроси относно близостта на хвостохранилището до пречиствателната станция за питейни води, изградена през 1977 г. Това е свързано и с опасенията ни от просмукване на водите от хвостохранилището в подпочвените води. Ако въпроса за Вас е изчерпан с приетия ОВОС добре. Но ако искате да сте коректни към населението е необходимо да ни дадете повече информация за направените изследвания и заключението на специалисти. И тук г-н Николов, неформално заяви, че няма пречки „Аурубис България” да изгради нова пречиствателна станция за града, с което да се премахнат всякакви подобни възможности и опасенията ни свързани с това. Молим да ни отговорите дали поемате такъв ангажимент, т.е. пречиствателната станция да се проектира през 2013г. и изгради до края на 2014г. от „Аурубис България”. Не на последно место бяха изказани съмнения, че

в момента се извършват строителни дейности в хвостохранилишето. Надяваме се няма да възразите, ако и Кмета на Общината приеме, да се възложи на комисия, в която да влезе наш представител, която комисия да констатира на место състоянието на съоръжението и информира населението за това. На г-н Николов беше зададен въпрос за позицията Ви относно участието на „Аурубис България” АД във финансирането на Болницата и управлението й, под формата на акционерно дружество. Също така дали ще се включите в постигнатата договорка с „ЕЛАЦИТЕ МЕД” АД и „ЧЕЛОПЕЧ МАЙНИНГ” АД и с Общините Челопеч, Мирково и Чавдар за стабилизиране финансовото състояние на Болницата, като преведете 250 хил.лева, авансово на Община Пирдоп. Това което ще ни обясните за компетентността на изпълнителния директор и на борда го знаем. Ние Ви молим да оповестите Вашата лична позиция и какво предложение ще направите пред борда на „Аурубис България”. В тази връзка, неформално г-н Николов прие, „Аурубис България” да доставя храна за лежащо болните в МБАЛ, тъй като стола на Болницата е затворен и въвеждането му в експлоатация е въпрос на крупна инвестиция. Решението на този въпрос ще Ви отнеме не повече от 10 минути, а ползата за хората ще е огромна. В края на краищата това ще е един прекрасен PR за Вас и за „Аурубис България”. Не на последно место бихме Ви предложили да се включите в изграждането на територията като финансирате част от проектите на Община Пирдоп. Става въпрос за следното: Община Пирдоп има възможност да спечели проекти, финансирани от Европейските фондове. Това изисква Общината да участва във финансирането със собствени средства, в размер на 15% от общата стойност. Липсата на такава финансова възможност лишава Общината, респективно населението, от тези средства и ограничава подобряването на жизнената ни среда. Въпросът е ще поемете ли такъв ангажимент и в какъв обем? Господин Треан, Трябва да завършим с това, с което започнахме, с доверието. Започнете открит и честен диалог с нас и ние ще Ви отговорим с разбиране и толерантност към всички Ваши проекти. Нека започнем с писмения Ви отговор на повдигнатите въпроси и ако почувстваме добрата Ви воля да проведем работна среща, на която да решим какво ни обединява и какви различия остават. Това нека да стане във възможния най-кратък срок, за да избегнем следващи недоразумения. Подписи: Лало Джуров, Турхан Иса Карачобан, Ненко Павлов, Николай Николов, Росен Илиев, 6. Милети Шопски, Младен Младенов

СБ 19

Традиции и обичаи

Челопешките кукери на Джамал в Габра

В съботният пети януари на 2013 г. в живописното планинско село Габра, община Елин Пелин се състоя традиционния празник “Джамал”, с който местните жители прогонват злото от селото, представят своите изкусни кукерски танци и запазени от древността обичаи. В село Габра всяка година се организира празника Джамали, Джамал - фолклорен обичай от цикъла на кукерските игри, разпространен из някои краища на страната. Обичаят започва рано сутринта, като групата с маскирани мъже тръгва да обикаля селото от къща на къща като ритуално прогонва злото. Задължително влизат във всеки двор, където се посрещат от цялото семейство. Булката и младоженецът “даряват” стопаните на дома, като те от своя страна им дават най-често парче сланина, вино или ракия и символична сума пари. Бабата и дядото прибират даровете, попът ръси стопаните за здраве, а мечкаря кани стопанина да бъде “нагазен” ритуално от мечка-

CБ 20

та за здраве. Останалите от групата - т. нар. “звънчари”, хлопат със звънците си, като по този начин ритуално плашат “злото”, или се закачат с членовете на семейството. По традиция към обяд на площада, където се събира цялото село, се изпълнява и кратка пародийна сценка за добрия цар и неговия непокорен син Адолф. В тази сценка има специални персонажи - цар, царски син, скороход-маршал, двама гвардейци, арапин, лекар и гробар. Те разиграват самодеен театър за неблагодарния син и добрия баща. На тазгодишният празничен Джамал участие взеха и Кукерски клуб “Златното руно” от село Челопеч, които зарадваха зрителите с атрактивните си кукерски игри и голямато кукерско хоро, което се изви на площада в село Габра от двете кукерски групи. След кратка почивка джамалите продължиха да обикалят селото, за да прогонят злото и донесат здраве и късмет на всеки дом.

След запомнящите се задружни кукерски изпълнения на двете групи - от Габра и от Челопеч, членовете на “Златното руно” получиха лично от кмета на село Габра г-н Андрей Пенчев грамота за участие и отлично представяне. В краят на празника всички дружно се събраха на богата трапаза и се радваха на уникалните изпълнения на местния мъжки хор за автентична народни песни. В село Габра традициите, обачаите и заветите се пазят ревностно от години. Фолклорните състави на Габра вземат участие в различни празници и художествени прегледи. Неизменно присъстват на всички Национални събори за народно творчество в Копривщица - от първия такъв и досега. Най-голям успех фолклорните състави жънат на ІІІ Копривщенски събор, на който печелят 4 златни медала с обичая “Сватба”. Очарован от представянето на габренци, завеждащ редакция “народна музика” към Белгийската телевизия, Харман Вьол Стеке идва в Габра и записва филм за обичая “Сватба”. След излъчването му в Белгия започват да пристигат покани за гостувания и участия от тогавашната ФРГ, Холандия и Франция, а по-късно и в Брюксел, Париж и Кьолн. Колективът на кукерския обичай има няколко участия на Международния фолклорен фестивал за маскарадни игри “Сурва” в Перник, а на ІІ МФ “Кукове” в град Раковски отново се доказва и печели златния медал. И двете кукерски групи, огласили с чановете си тазгодишния празник “Джамал” в с. Габра активно се готвят за поредното си участие в маскарадните игри в Перник, които ще се състоят в началото на месец февруари.

СБ 21

Тъжно

РАПСОДИЯ в ЦВЯТ АРСЕН Мутренската философия била простичка и ясна. Тя признава само две положения - кланяне на по-силния и ликвидиране на неудобния... Лирично отклонение В статия пред “24 часа” с интерес зачетох тревогите на Ал. Несторов от Дънди, че в нашата страна е създаден зелен октопод, който видиш ли всячески пречи на “отговорната” фирма, която той управлява да трупа милиарди евро и долари печалба от износ на българско злато и ценни български подземни богатства. На всичкото отгоре по множество национални печатни и телевизионни медии се среща една манипулативна реклама, която гласи: “Дънди Прешъс Металс - с отговорност за обществото”. Питам се, обаче за кое общество? И ние част от същото това обществото ли сме, или не сме? След проведеният мирен протест на граждани от цялата страна пред МОСВ с искане оставките на Нона Караджова, Евдокия Манева и Ваня Григорова заради безхаберното затваряне на очи в полза на частни корпорации, на другия ден по един добре познат маниер бе проведен насрещен протест-митинг, уж спонтанно организиран от синдикални лидери и синдикални структури в минния сектор, който бе срещу еко-терористите, споменавани и от Ал. Несторов. Как е възможно в демократично общество да бъдат наречени еко-терористи граждани, които изказват своите притеснения и се позовават на правото си по Конституция да живеят в чиста околна среда - без страх, че къщите им всеки момент ще се срутят върху главите им заради безконтролно увеличаване на добива без необходимите комплексни разрешителни, както и срещу увеличаването на производство и печалба без оценка за риска, на който са подложени същите тези протестиращи граждани и прочие, не е много ясно, след като България е демократична държава и член на ЕС и ООН, но според Нисторов и синдикални представители това е така. Много показателен обаче и доказващ думите на г-н Нисторов бе факта, че той явно добре познава механизмите на манипулация и оплаквайки се от еко-тероризъм в детайли описва технологията на техните действия - сякаш самият той е измислил цялата схема. Това ни връща няколко години назад и отчетливо си спомняме как пред ВЕЕС се бе изсипал целия рудник Челопеч на организиран и платен от предприятието митинг, като с викове и песни сборището скандираше “Да на цианидите”, умело диражирано от инициативен граждански комитет, създаден в подкрепа на Дънди и нейните инвестиционни намерения да използват цианидна технология за добив на злато по предложение на самото предприятие. Днес виждаме същите тези лица в първите редици на синдикалния митинг пред Министерството на икономиката, който имаше за цел да изрече хиляди лъжи и хули по адрес на обикновените граждани. Преди време бяхме сви-

CБ 22

детели на специално разигран сценарий, в който уж спонтанно организирани граждани - т. нар. гражданско общество, се юрнаха да защитават намеренията за печалби на Дънди. И Дънди не ги наричаха еко-рекетьори и прочие, въпреки, че им плащаха сметките. Сега се разигра същия цирк, за който говори в интервюто си много професионално г-н Нисторов. По същия начин бяха натоварени на рейсове работници и служители от рудника - къде съгласни, къде не толкова и бяха закарани пред МИЕТ да скандират и заплашват гражданите, дръзнали да поискат оставки на ръководството на Екоминистерството. Къде го чукаш? Къде се пука? Или: “Гузен негонен бяга”. Така и не стана ясно какво общо има Дънди например с Нона Караджова, Ваня Григорова и Евдокия Манева, че рипна така яростно да ги защитава? По пощата получихме и следния обективен въпрос: “Кой плати сметката в ресторант Паскал гр. Пирдоп на синдикалните участници в митинга от нашия регион?”. И да питаме, и да не питаме - този филм вече сме го гледали. Основно действащо лице Ал. Нисторов и Дънди, но не крокодила. Още на кого те удобно плащат, за да се представят за граждански инициативен комитет от Челопеч в тяхна защита дори и сега - като са организирали събирането на подписка в подкрепа на Дънди в Средногорието, с цел за пореден път да демонстрират своето финансово преимущество и твърдо намерение да използват всички позволени и непозволени средства за саморазправа с тези, които застрашат финансовото им облагодетелстване и безкантарно ограбване на българските национални богатства? Да си припомним от статия, публикувана в местния в-к “Регион” (25.08.2009 г.) коя е Ваня Григорова - в момента Изпълнителен директор ИАОС към МОСВ.

2009 г. - втората от ляво на дясно: Ваня Григорова - представител на минната камара редом със своите работодатели, които финансират камарата. Преди да стане главен секретар на минната камара, Ваня Григорова е на длъжност директор дирекция, издаваща екоразрешителни в МОСВ, в последствие става изпълнителен директор на ИАОС, т.е. тя е тази, която контролира дейността на фирмите от минния бранш и издава екоразрешителните. Събитието е пищен празник на миньора, организирано и финансирано от Дънди в Челопеч. Официални гости на празника са и синдикални ръководители Пенчо Токмакчиев от КНСБ и Валентин Топалов от КТ “Подкрепа”.

Да не забравяме и друг важен момент в сагата около Дънди. От години тази “отговорна” за обществото фирма сипе арсенов концентрат по улиците на град Златица, след което част от него измива и зауства в река Балъм дере, използвана от хората за поливане на техните селскостопански насаждения и градинки. На поредна сесия на пореден ОбС в Златица от най-високо ръководно ниво на фирмата се обеща, че ще прекратят извозването, защото при добри климатични условия до 27.12.2012 г. ще изградят товаро-разтоварна площадка на територията на предприятието в Челопеч. Това поето обещание пред граждани и ОбС бе потвърдено с леко примигване и кимане от кметицата и същото ясно бе записано във в-к “Камбана”. Не за първи път от рудника изказват твърдения, че прекратяват престъпно-опасната си практика да засипват златичани с арсенов концентрат, но уви, години досега не са спрели. Този път, обаче го има чинно записано в местната преса и то дори подчертано - за назидание на всички, които си позволяват да се притесняват за здравето си и да нарушават спокойното извозване на арсеновия концентрат и ръсенето му по златишките улици. Дишате спокойно, златичани - поне арсен не ще да има в това, което вдишвате всекидневно! Дано! Или пък не. За пореден път ли ще бъдат излъгани и манипулирани гражданите на Златица от Дънди и общината? Дано и сега не се наложи да чакаме пак месец март, после месец септември, после месец декемри, докато накрая след 4-5 години рудника се изчерпи, канадците си вдигнат сергиите и се изнесат, а тук колкото са останали живи, да се чудим как да решим къде-къде по-тежката задача - кой ще поддържа арсеновото езеро и кога Челопеч ще бъде погълнат от земята, надупчена нашир и длъж. Като в Перник. Няма да е за първи път ръководството на рудника да се отметне от думите си, още повече, че вече се случи техните обещания да изчезнат от протокола на ОбС-Златица от предишния мандат. И нищо чудно пак да четем тъжните вопли на г-н Нисторов, който броди из медиите и се жалва от гражданите-рекетьори, които нарушават спокойствието му и искат да живеят в чиста околна среда, да дишат чист въздух и да не се страхуват за домовете ти. И пак ще се юрнат синдикални лидери и платени граждански комитети да заплашват с крайни мерки обикновените граждани. П. Чолакова

Паметник - Кръст - Гробище Преди повече от година, на 25-ти май 2011 г. в края на Нонкиния мандат, се проведе паметна сесия на ОбС-Златица, на която съветници и граждани с едноминутно мълчание се преклониха пред погиналата община Златица. Предложението дойде от общински съветник инж. Тома Найденов - доайен в златишкия общински съвет и виден представител на БСП. Дали това бе оценка за тогавашното управление, или г-н Найденов, като един апостол-пророк Тома предрече трагичното унищожение на нашата мила община, виждайки в бъдещето нейния пагубен край, можем само да гадаем, но днес, влизайки в Златица - посока София - Бургас, търпеливо изчаквайки по “Софийско шосе” да преминат тежкотоварните камиони с арсенов концентрат от рудник Челопеч, преглъщайки хиляди ругатни заради поредното хлътване на автомобила в зейналите ями по златишките друмища, се натъкваме на смущаваща гледка - до паметника в махала “Пещерата” гордо стърчи дървен кръст, който бе монтиран по-малко от година след паметната сесия, ознаменуваща кончината на Златица. Паметник до Кръст = Гробище. Едва ли е случайно съвпадение тази подредба на събитията, ако съдим от българските погребални традиции - след като един човек си отиде от този свят и бъде положен да спи спокойно в майката Земя, на гроба му се поставя възпоменателен кръст. Та така и в памет на община Златица. До паметника, ознаменуващ освобождението на общината ни от турско робство, новоизбраното общинско ръководство в лицето на кмет и общински съвет, монтираха кръст, чиято стойност по предварителна информация е заплатена с дарение, направено от фирма “Елаците Мед” АД - село Мирково. Почти по същото време, най-вероятно съвсем случайно, инж. Магдалена Иванова със своя молба до съда прекратява делото на Община Златица срещу намерението на “Елаците Мед” АД да разшири хвостохранилище “Бенковски 2”, като за целта бъдат усвоени 800 дка гори, част от които по една или друга случайност се намират в землището на Петрич и в защитена зона по Натура 2000. Дюнигейт - Натурагейт. Случайно или не, действието с поставянето на кръста на Златица е трагично показателно, съдейки по бързото затъване и обезличаване на нашата златна община - липсата на улици, замърсени води, безволното съществуване на общински властимащи, които само бръщолевят, спорят по сесии и накрая почти единодушно вдигат ръце и се съгласяват с всичко, което касае продажби на общински земи, промяна на общински планове, застрояване, обезлесяване, замяна и прочие. Вдигат ръце или по-точно им вдигат ръцете - все тая! Парад на суета! Кукли на конци и пълно лицемерие, нищоговорене и нищоправене цари в Златица! И нищо. Нищо друго! По време на местните избори бях си въобразила, че е време да случим на кмет. Дори повярвах, че тежките дни за Златица са свършили след делова и задълбочена предизборна среща между мен, Георги Бояджиев, Иван Иванов - кмет на кметство Карлиево, инж. Тома Найденов, Магдалена Иванова - кандидат за кмет от БСП, състояла се между първи и втори тур. Приех на сериозно техните яросни декларации, че Златица я чакат златни дни ако Магдалена Иванова бъде подкрепена от нас - младите и бъде избрана за кмет. Уви! Поредното горчиво разочарование и умело изигран маскарад. Стана тя каквато стана. Както казва мъдрия български народ “от трън та на глог, че е по-широк”. Златица се спомина и съвсем практически и показно господстващото БСП в общината ни демонстрира заличаването й, монтирайки дървен кръст, на който да полагаме цветя в памет на отишлата си без време свидна наша община. Златица ще остане в историята като общината, която можеше да има всичко, но... уви! Мането и Нонето - открий разликите! И всеки ден все повече с огорчение си мисля, че при Нонето все още имаше светлина в тунела. Сега и тя угасна, съдейки по случилото се на две сесии на ОбС Златица, на които трябваше да се решат два основни въпроса - спиране извозването на арсенов концентрат до гара Златица и защита правата и интересите на златичани пред МОСВ относно намеренията на Аурубис, които освен че искат да строят нов комин, от който да бълват още и още вредни емисии, но в навечерието на празниците са подали и заявление за намерението си да разширяват едното си хвостохранилище и да изграждат ново депо за опасни отпадъци - над главите ни. Поклон! Да сведем глави, така както го направихме по предложение на инж. Тома Найденов преди година време и си спомним за Златица с добро! П. Чолакова

СБ 23