Водата - фолклорни и митологични представи

ВОДАТА – МИТОЛОГИЧНИ И ФОЛКЛОРНИ ПРЕДСТАВИ Най-интересното от учебника по литература - 5.клас представят

Учениците от СОУ “Вела Благоева” ПЕТИ КЛАС Учител по БЕЛ : Даниела Солакова

гр. В. Търново

2009 г.

Пътешествие в света на водата От древни времена погледът на хората е бил отправен към водата. Да разкажем най-старата и найистинската приказка за дългия път на водата, за пътя на Живота.

В плен на мистерията на водата  Гръцките философи са я считали като един от четирите основни елемента на нашия свят, наред с огъня, въздуха и земята.  Подобно е било мисленето на хората и от Изтока.  Откриваме я като образ в митовете и легендите за Сътворението на различните народи.

В старогръцката митология При подялбата на света Посейдон става бог на морето, на всичките водни стихии и ги управлява със своя тризъбец, символ на мощта му. Той е вторият по сила и власт владетел на света след могъщия Зевс.

Началото на всички начала в скандинавската митология

И там водата е изворът на живота: от“сърцето на огнения свят бликат реки с гореща вода”. От капчиците вода, “задвижени от тайнствен дъх” се оформя тялото на великана Имир. След смъртта му то е използвано за създаването на Земята и нейните части.

В aрменската митология Светът възниква от свещения брак между слънчевия небесен бог Вахагн, олицетворяващ силата на огъня, и Астхик - неземната красавица, трайно свързана с водата и земята, богинята звезда.

В Библията

На третия ден от сътворение Бог разделя водата от сушата и започва подреждането на Земята.

В Райската градина

Реките на изобилието са четири, колкото са и посоките на света.

Реката на живота В митологичните представи на славяните Реката на живота, на паметта и мъдростта на предците поддържа вечно живо Дървото на живота, т.н. Космическо дърво.

Създаването на Земята във фолклорните представи на българите  В българската фолклорна легенда “Как била създадена земята” началото на всички начала е обяснено пак с водата.  По съвета на Бог Дяволът взема от дъното на водата шепа пръст и Бог я благославя.

Водата в различните култури  В Япония се свързва с чистата и мека простота на живота.  В Индия Свещената река Ганг олицетворява реката на живота.  В повечето религии, включително християнството, ислям, юдаизъм, водата е възприемана като основно средство за пречистване.

Ритуалът на кръщението  Във водите на река Йордан е покръстен Иисус Христос, за да получи ореола на светостта и богоизбраността.  На особена почит е осветената на Йордановден вода, която има силата да лекува и да пречиства, да гони злите сили.

Водата и нейната магическата сила да преобразява Девойката от приказката на Братя Грим “Гъсарката на кладенеца” се измива с чудодейната вода и възвръща сияйната си красота.

Мотивът за ритуалното изкъпване Най-малкият мелничарски син /приказката на Шарл Перо “Котаракът в чизми”/ по съвета на своя верен помощник – котарака - се изкъпва във водите на реката и получава нова самоличност -Маркиз дьо Карабас.

В огледалните води  Грозното патенце от едноименната приказка на Ханс Кристиян Андерсен вижда своето собствено отражение в прозрачната вода, но ”не някаква тъмносива птица, безобразна и неподвижна, а бял, строен лебед”.  Авторовото послание: “Не е нещастие да се родиш сред патици, стига само да се излюпиш от лебедово яйце.”

Водата-това е самият живот Един от найчесто срещаните мотиви във фолклора е за двуборството на юнака /светеца/ с митично същество /хала, ламя, зла сила/, завардило изворите и застрашаващо живота на хората.

Мотивът за многоцветната река  Във фолклорната приказка “Златното момиче” старицата потапя в многоцветната река двете девойки. Така доброто момиче “станало златно и греело” с хубостта си, а лошото се превърнало в “черно като дявол”.  Не е ли това и самият живот, който щедро дарява и наказва?

Водата - тайнство и загадка и духовна сила  Присъства в обредната практика на различните народи. Не минава празник от календарно - обредния цикъл на българина, който да не е свързан с ритуалното поръсване с вода.  Ясно е откроена лековитата ù сила в росата на Еньовден.

Още от най-древни времена  Човекът има усещането, че водата има памет, душа, може да пречиства. Трайно в нашата фолклорна традиция присъства ритуалът за носене на “мълчана вода”.  В родовата памет изворът се възприема като образ символ, връщащ ни при корените, при чистотата, при човешката нравственост.

Водата - средство за наказание, за изпитание, за проверка Бог наказва хората с Всемирния потоп, но им оставя и надеждата за спасениетоНоевия ковчег.

В “Легенда за Рома” Гневът на цар Баба застига непокорния му син Ром, който тайно напуска бащиния си дворец. В тази нощ от небето се изсипват поройни дъждове и гръмотевици и заедно с тях се носят и проклятия. Но майчиното сърце на царица Дай изпраща на всяко заклинание по една благословия.

Измивам си ръцете  Това са думите от евангелската легенда, според която Пилат Понтийски, управителят на римската провинция Юдея /26-36г./, като предава Исус на тълпата, си измива ръцете и казва: “Не съм виновен за смъртта на този праведник”.  Днес този устойчив израз се възприема със значението: “Снемам от себе си всякаква отговорност за нещо”.

Едно дълго, дълго пътешествие в света на водата  То няма начало и край, защото тя, водата, е тайнство и загадка.  Хората остават в плен на мистериите, които крие.

 Днес учените доказват,че този природен феномен изпраща изключителното си послание към нас.

Посланието на водата Вижте как изглежда  Кристал на високопланинска изворна вода.

 Кристал на силно замърсена вода.

Невероятно, но факт  Кристал на вода, подложена на музиката на Бах.

 Кристал на вода, след погребална песен или след думите: “Мразя те”.

Още нещо за съвършенството  Кристал на вода, подложена на въздействието на думата Благодаря.  Кристал на вода,подложена на въздействието на думата Любов.

Имало едно време, има го и сега, а дали ще го има и в бъдеще…  Оставяме на други да продължат нашата приказка за ВОДАТА.  Защото това е приказката на ЖИВОТА.  Тя няма начало и край…