Приказки за имената

НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ „ТОДОР ГЕНЧЕВ ВЛАЙКОВ” ГРАД ПИРДОП

Автори на приказките са ученици от 2 клас при НУ”Т.Г.Влайков” с ръководител Евдокия Богданова Дейност по интереси ”Аз и другите – приказки за размисъл”

0

ПРИКАЗКИ ЗА ИМЕНАТА

Получаването на име е едно от първите права на човека. Името носи информация, важна за другите, а именно, че някой вече съществува - има го и е част от обществото. С името официално се признава правото на живот на детето и се посочва принадлежността му към определен род. В живота на семейството на новороденото изборът на име е важен момент. С името се извършва първото заклинание

и

наричане.

Изразява

се

повелята

на

семейството каква съдба трябва да има детето, какъв човек трябва да стане. Името е своеобразно послание към другите. Чрез името се търси и магическата сила на думата. Затова казваме, че ритуалите за даване на име са обвити с магия - такива са и нашите приказки. Внимателно четете, смисъла да разберете!

1

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Антонио Прасков....................................................... 3 стр.

2.Дейвид Личев ............................................................ 5 стр.

3.Димитър Луков........................................................... 7 стр.

4.Иван Димитров........................................................... 9 стр.

5.Иван Караиванов.......................................................11 стр.

6.Иван Шентов............................................................ 14 стр.

7.Йоан Ецов...................................................................16 стр.

8.Мартина Колева.........................................................18 стр.

9.Михаил Михов...........................................................21 стр.

10.Николай Гостев........................................................25 стр.

11.Николета Павлова....................................................28 стр.

12.Радина Каракушева.................................................32 стр.

13.Рая Филипова...........................................................35 стр.

14.Тодор Николов.........................................................37 стр.

2

Приказка за размисъл Традициите при даване име на дете... Преди много години, в далечно царство, в голям дворец, живеели цар и царица. Царят бил справедлив владетел, а царицата - чудна хубавица, но имали едничка мъка – нямали деца. Един ден царицата се разхождала в градината на двореца, изморила се и седнала да си почине под едно дърво. Събудила се от детски плач. Отворила очи и какво да види? - едно бебе. Тя бързо го гушнала, за да го успокои и го отнесла в двореца. Там разказала всичко на царя. Зарадвал се той и казал: - Трябва да дадем име на детето. Извикали първия си съветник и неговата жена да станат кръстници. Съветникът казал: - Името на човека показва откъде идва. По стара традиция, нека първото ви дете да носи името на Вашия баща!

- Той се казва Недялко – отвърнал царят.

3

- А може ли хем да спазим традицията, хем да дадем пократко име на детето? – попитала на свой ред царицата.

- Разбира се, че може - Ненко е съкратеният вариант на Недялко – отговорил съветникът. Царят и царицата, заедно с кръстниците взели решение детето им да носи със здраве името Ненко.

Aнтонио Прасков - 2 „б” клас

4

Приказка за размисъл Традициите при даване име на дете... Преди много години живеели цар и царица. Дворецът им се намирал сред красива природа. Един ден царицата излязла да се разходи на чист въздух. Изморила се и седнала да си почине под едно дърво. Птичките чуруликали и тя неусетно заспала. Когато се събудила, до нея имало едно бебе. Тя го взела и отнесла в двореца. Когато го видял, царят казал: - Я, какво хубаво бебе! На кого е? Царицата му разказала надълго и нашироко всичко. Царят повикал слугите и им казал: - Това дете от днес е нашата радост. Погрижете се нищо да не му липсва. Слугите изпълнили всичко, което им било заръчано – подредили детска стая, изкъпали и нахранили бебето. А царят и царицата повикали своя пръв съветник, за да им помогне в избора на име. Като дошъл, съветникът ги попитал: - Какво най-много искате за детето си?

- Най-важното от всичко е то да бъде здраво.

5

- Щом това е най-голямото Ви желание, изберете име на светец, който да го предпазва от болести.

- А ти знаеш ли кой е той?

- Разбира се - Свети Антоний Велики. Тогава ще наречем детето с името Антонио. Името пази човек със смисъла, който е вложен в него.

Дейвид Личев - 2 „б” клас

6

Приказка за размисъл Смисълът, който е вложен в името... Някога, много отдавна в едно далечно царство, живеели цар и царица. Дворецът им бил хубав, с много стаи, с цветна градина. Един ден царицата излязла на разходка и седнала да си почине на зелената трева. Сторило й се, че някой вика пред портите на двореца. Заповядала на слугите да отидат да проверят кой е. След малко те се върнали и водели със себе си едно момче.

- Какво правиш тук? – попитала царицата.

- С татко намерихме в гората паднало дърво. Решихме да го насечем и да приберем дървата за зимата. Под клоните имаше гнездо - а в него намерих това момчето бръкнало в пазвата си и извадило от там малко птиче. То жално записукало.

- Крилото му е счупено, ако го оставим в гората, ще го изяде лисицата. Затова го донесох тук.

- Ще се погрижим птичето да оздравее, а после ще го пуснем на свобода – казала царицата.

7

- Благодаря за добрината, господарке!

- Ти си добро момче. Как се казваш?

- Вие почти отгатнахте името ми. Казвам се Добри – моите родители са ми дали това име, защото са искали да бъда добър човек. Татко винаги ми казва „Името краси човека, но когато върши добро, и човекът краси името си.”

- Доброто, което носиш в себе си напълно подхожда на името ти. Вземи тези жълтици и ги носи на татко си – за мъдростта, с която те е възпитал. Димитър Луков - 2 „б” клас

8

Приказка за размисъл Традициите при даване име на дете... Преди много, много години живеели крал и кралица. Един ден кралят казал на кралицата: - Аз отивам в гората на лов за зайци. Ще взема и кучето, за да ми помага.

Тръгнал, но тъкмо напуснал портите на двореца, кучето се затичало и спряло пред един храст. Кралят го викал, викал, но то не искало да тръгне. Помислил си кралят, че някое зайче се е скрило в храстите. Слязъл от коня си и отишъл да провери. И що да види там лежало едно малко бебе. Взел го на ръце. Върнал се обратно в двореца. В градината на една пейка седяла кралицата. Когато го видяла, тя ахнала от изненада:

9

- Откъде се взе това бебе? В този момент бебето заплакало. Кралицата го гушнала. Отнесли го в двореца. Кралят разказал как е намерил детето. Решили, че ще се грижат за него с много обич. Кръстили го Димитър - на светеца, покровител на зимата, студа, снега и закрилник на житните посеви. Иван Димитров - 2 „б” клас

10

Приказка за размисъл Трите имена – семейна и родова принадлежност... В далечни времена живеели цар и царица в голям и хубав дворец. Наблизо до него имало гора. Един ден царицата излязла да се разходи. Видяла една зелена полянка и седнала да си почине сред цветята.

- Ехо, мамооо! Ехо, ехо, мамооо! Царицата решила да тръгнe в посоката, от която идвало ехото, за да провери дали някой не се нуждае от помощ. Навлязла навътре в гората и видяла малко момиченце, свито до едно дърво.

- Спри да плачеш, мило дете и ми кажи какво правиш само в гората?

- С мама дойдохме в гората да берем гъби. Аз се изморих и седнах да си почина. Мама каза никъде да не ходя и да я чакам, но на мен ми се стори, че много се забави, тръгнах да я търся, и се изгубих. Виках я, виках я, но отговор не получих.

- А къде живееш?

11

- В селото, но не зная как да се върна обратно.

- Ела с мен, няма да те оставя сама в гората. Царицата завела момиченцето в двореца. Там разказала всичко на царя. Той казал: - Ще изпратя хора в селото да доведат баща ти, но преди това трябва да ми кажеш трите си имена. Това е важно, така по-бързо ще го открием.

- Значи може по моите имена да разберете как се казва татко?

- Да - казал царят. Човек има три имена. Първото е лично, второто - бащино, а третото - фамилно. Кажи сега какви са твоите три имена?

- Аз се казвам Ани Димитрова Караиванова. Царят повикал глашатая и му заповядал да отиде в селото и да разгласи, че Димитър Караиванов трябва да отиде в двореца. Заповедта била незабавно изпълнена. През това време майката на момиченцето също го търсела и тъй като не го намирала, решила да отиде в двореца, за да попита дали някой не го е виждал. А там в градината си играела Ани. Като видяла майка си, тя се хвърлила в прегръдките й.

12

След малко дошъл и бащата на момиченцето. Благодарили на царя и царицата за добрината и си тръгнали щастливи към дома. Иван Караиванов - 2 „б” клас

13

Приказка за размисъл Ритуалът за даване име на дете... Преди много, много години в далечно царство живеели крал и кралица. В един горещ летен ден кралицата се разхождала в градината на двореца. Седнала да си почине под едно дърво. Неусетно заспала. Когато се събудила, видяла до себе си едно малко момченце. Тя се почудила откъде се е взело това дете на тяхната поляна. После решила, че някой тайно го е оставил, за да се погрижат за него. Детето заплакало. Ами сега...? Какво да направи...? Как да го успокои...? Станала, гушнала го, започнала да му пее нежно и отишла в двореца при краля. Той повикал слугите и им заповядал да се погрижат за малкия гостенин. Те го изкъпали, облекли му чисти дрехи, нахранили го и го сложили да спи. През това време кралят и кралицата решили, че ще се погрижат за момчето като за свой син. Детето било малко, не можело да говори, не можело дори да каже как се казва.

14

Двамата владетели взели бързо решение – да дадат име на детето. Повикали своя съветник да му стане кръстник. Той предложил две имена – Мартин и Николай. Те решили детето да носи името на един от найпочитаните християнски светци – Свети Николай Чудотворец. Направили кръщане. Малкият Николай получил много подаръци. Всички били радостни и щастливи. Иван Шентов - 2 „б” клас

15

Приказка за размисъл Смисълът, който е вложен в името... Преди много, много години в едно далечно царство живеели цар и царица. Те още нямали деца, но много искали да си имат. В един слънчев ден царицата се разхождала в градината на двореца. Изморила се и седнала да почине на една пейка. Неусетно заспала. Много ли спала, малко ли, никой не знае, но когато отворила очи, до нея на пейката имало едно бебе. Царицата се зачудила откъде се е взело и кой ли го е оставил. Огледала се, но не видяла никой. В този момент бебето заплакало. Царицата го взела и започнала да го люлее. То спряло да плаче. Царицата се върнала в двореца при царя. Когато я видял с детето на ръце, той много се изненадал. Тя му разказала какво е преживяла. Зарадвал се царят. Казал, че ще дарят детето с нежност и грижи, но преди това трябва да му дадат име. Веднага се обадил на своя пръв съветник, който бил умен и добър човек, и го поканил да стане кръстник на принца. Дошъл съветникът и дал два много умни съвета на родителите. Първият бил да изберат името според месеца, в който е 16

родено детето, вторият - то да носи име на светец или на християнски празник. Мислили, мислили и измислили името Марти - на месеца, в който идва пролетта и природата се събужда за живот. После се запитали дали не е по-хубаво да го кръстят на някой светец. След като обмислили добре, взели решение, че името ще е Йоан, за да пази Свети Йоан Кръстител рожбата им. Името пази човека, със смисъла, който е вложен в него. Йоан Ецов - 2 „б” клас

17

Приказка за размисъл Смисълът, който е вложен в името ... В далечни времена, през девет планинни в десета, живеели крал и кралица. В един слънчев ден кралицата излязла на разходка в близката до двореца гора. Изморила се и седнала да почине на зелена поляна с много цветя. Неусетно заспала. Когато се събудила, видяла пред себе си малко момиченце, облечено с рокля на точки. Царицата го попитала: - Ти откъде дойде? То отговорило: - Аз дойдох от двореца.

- Откъде от двореца? – учудила се тя. Аз съм кралицата, нямам деца и никога преди не съм те виждала.

- Аз съм дете на друга кралица.

- Как се казваш?

- Нямам име - принцеса съм.

- А как попадна тук?

18

- Разхождах се, берях си цветя и те видях заспала на полянката.

- Знаеш ли как да се върнеш там, откъдето си дошла?

- Да, зад хълма е дворецът ни, ела ще те заведа.

- Тръгнали. Скоро стигнали пред къщичката на горския пазач.

- Мамо, мамо, излез довела съм ти гости!

- На вратата се показала хубава млада жена.

- Ето, това е моята майка, тя е кралицата на татко, аз съм тяхната принцеса, а домът ни е нашият дворец, в него аз всеки ден получавам грижи и любов.

- А защо принцесата си няма име? – попитала кралицата.

- Имам, разбира се. Първото нещо, което са направили за мен, след като съм се родила, е било да ми измислят име. Мама казала, че може да се казвам Марти, Марта или Мария, а тате - Николета. Двамата заедно решили да нося името на светеца, който е покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода.

- Сети ли се вече как се казвам?

19

- Твоето име е Николета.

- Да, най-хубавото име! – казало момиченцето. Мартина Колева - 2 „б” клас

20

Приказка за размисъл Смисълът, който е вложен в името... Имало едно време един цар и една царица. Те живеели в мир и сговор. Народът ги обичал, защото управлявали мъдро и справедливо. Един ден царят решил да отиде до селото, за да види как живеят обикновените хора. Приготвил каляската и тръгнал. Пътят му минавал покрай една река.

21

Изведнъж чул викове: - Помощ, помощ! Батко се дави! Помогнете! Слязъл царят бързо от коня си и се хвърлил с дрехите в реката. Хванал момчето и го измъкнал на брега. Малкото момиченце, което викало за помощ, през сълзи повтаряло: - Аз съм виновна! Аз съм виновна! Аз поисках да дойдем тук, за да ловим риба.

- Недей да плачеш, сам се подхлъзнах и паднах във водата! – казало момчето и прегърнало сестричката си. После се обърнало към царя: - Вие спасихте живота ми, Ваше величество! Който прави добро, добро намира! Това което ви е на сърце, това нека Ви се случи! Момчето хванало сестричето си за ръка и тръгнали към селото. А царят се върнал в двореца, защото целият бил мокър. Минали дни, седмици и месеци. Всички били забравили за случката край реката. През един хубав пролетен ден царицата поискала от царя да се разходят в градината. Седнали под едно дърво на сянка и тя му казала: - Имам чудесна новина!

22

- Нека я чуя!

- Ще имаме дете! Зарадвал се царят, засиял от щастие.Новината бързо обиколила цялото царство. От този ден всички обграждали с внимание и грижи царицата и с нетърпание чакали деня, в който на бял свят ще се появи престолонаследникът. Минали пролетта, лятото, есента. В началото на зимата царицата родила син. Какво име да му дадат? Повикали най-умния съветник в царството. Той казал: - Можете да го наречете на първия пролетен месец – Мартин, на някой светец, за да го закриля – Михаил, или пък да му пожелаете винаги да бъде радостно - Радостин. Радостта от появата на първородния царски син била толкова голяма, че родителите му веднага решили да го кръстят Радостин. Михаил Михов - 2 „в” клас

23

24

Приказка за размисъл Човек следва името си... Отдавна, много отдавна живеели щастливо цар и царица. Дворецът им бил богат, с много стаи от хубави, похубави. Една от тях била специална и винаги заключена. Имали и голям двор със зелена поляна, а насред нея бистро езеро, в което плували рибки. Там всяка пролет долитал един щъркел. Всички чакали с нетърпение белия гостенин. Една сутрин царицата чула странен шум, който идвал от поляната. Тя станала и отишла до прозореца. На тревата имало бебе, а до него щъркелът тракал силно с клюна си. Царицата веднага събудила и царя. Двамата заедно бързо излезли навън. Като ги видял, щъркелът разперил криле и отлетял. Бебето се разплакало. Вдигнала го царицата, залюляла го и то спряло да плаче. Върнали се в двореца. Първо царят заповядал на слугите да отворят заключената стая, която преди много години била подредена с любов за царския наследник.

25

26

После повикал най-умния сред своите съветници.

- Искаме да изберем име на детето. Какъв съвет ще ни дадеш?

- Човек следва името си - името може да се даде според месеца, в който е роден човек. Вслушали се двамата родители в съвета и понеже щъркелът донесъл детето точно но 1-ви март, решили то да носи името Марти. Николай Гостев - 2 „б” клас

27

Приказка за размисъл Трите имена – семейна и родова принадлежност... Някога, преди много години, през девет реки и планини, живеели цар и царица. Дворецът им бил заобиколен от вековна гора. Един ден царицата излязла да се разходи. Изморила се. Седнала на един камък. Починала си. Тръгнала да се прибира. Сторило й се, че някой вика за помощ. Огледала се, но никой не видяла. Продължила пътя си и скоро стигнала до портите на двореца. Там стояло малко момченце.

- Ти откъде се появи? – попитала царицата.

- От селото съм.

- А къде са родителите ти?

- Татко е дървар, с него дойдох в гората. Той отиде да сече дърва, а мен ме остави на една полянка. Каза да го чакам там, но аз реших да се разходя и се изгубих. Видях двореца и дойдох да потърся помощ.

- Ела, ще ти помогна! – казала царицата. Хванала момчето за ръка и го завела право при царя.

28

Разказала му всичко от игла до конец. Той веднага извикал кочияша и му заповядал: – Впрегни конете и приготви каляската за път. Царят, царицата и момчето се качили и потеглили. Стигнали в селото.

Спрели първия човек, който видели. Царят го попитал: - Знаеш ли къде е къщата на дърваря?

- В селото ни има трима дървари – Стоян, Петър и Ночко. За кой от тях питате?

29

- Познавате ли това момче? - за неговия баща питам.

- Не, не съм го виждал, но ако то знае трите си имена, мога да помогна.

- Знам ги, разбира се – аз се казвам Мартин Ночков Мартинов. Засмял се човекът и казал: - Момчето е син на Ночко, а той живее в последната къща на селото.

- Как разбра? – учудил се царят.

- Много е просто. Човек има три имена – лично, презиме и фамилия. По презимето можеш да познаеш кой е бащата. Подкарал кочияшът каляската. Когато стигнали последната къща, пред нея една жена плачела, а мъжът й тъкмо оседлавал коня си.

30

- Това са мама и татко, тук живея! – радостно завикало детето. Спрели каляската, момчето се хвърлило в прегръдките на майка си. Баща му слязъл от коня, коленичил пред царя и царицата и не спирал да им благодари. Всички били доволни и щастливи. Николета Павлова - 2 „б” клас

31

Приказка за размисъл Смисълът, който е вложен в името... Отдавна, много отдавна живеели щастливо цар и царица. През един хубав пролетен ден царицата излязла на разходка в градината на двореца. Изморила се. Седнала да си почине на поляната. Слънцето я галело с лъчите си и тя неусетно заспала. През това време над поляната прелетял един щъркел, който в клюна си носел бебе. Направил няколко кръгчета и кацнал. Той оставил бебето до царицата. Размахал криле и отлетял. Бебето се разплакало и събудило царицата. Като го видяла до себе си, тя се зачудила откъде ли се е появило. После го взела, за да го успокои. Занесла го в двореца при царя. На свой ред царят я попитал: - На кого е това бебе?

- Не зная, намерих го оставено до мен на полянката пред двореца. Царят бил много учуден, но се зарадвал и казал:

32

- Ще го дарим с обич, ще се грижим за него. Но първо трябва да му дадем име. Ще ни трябва и кръстник. Аз искам това да бъде най-мъдрият човек в царството ми.

- Аз пък искам да послушам съветите на трите феи орисници! – казала царицата. Речено – сторено. Пръв пред владетелите се явил мъдрецът: - Ваше величество, наречете момчето Михаил. Когато човек носи името на светец, се вярва, че той го пази и му дава сили. Името Михаил означава божествен. Дошъл ред на феите, едната от тях казала: - С името, на детето може да се пожелае нещо хубаво – наречете го Радослав. Как да решат кое име да изберат?... Царицата казала: - Нека се казва Радослав! И тъй като царят също искал детето им да бъде винаги радостно, се съгласил с нея.

33

Така кръстници на детето станали трите феи. Минали години и момчето пораснало. Било много умно, защото имало за учител най-мъдрия човек в царството. Било щастливо, защото родителите му го обичали. Било винаги радостно, когато чуело името си – Радослав. Радина Каракушева - 2 „б” клас

34

Приказка за размисъл Смисълът, който е вложен в името... Далече, далече, през планини, гори и реки, имало едно царство. В него живеели цар и царица. Те управлявали мъдро и справедливо народа си. Всеки ден в двореца идвали хора, за да търсят помощ. Един ден в двореца дошъл странник. Той водел за ръка едно малко дете.

- Откъде идеш? – попитал го царят.

-Аз съм търговец. По пътя намерих това момиченце, плачеше свито под едно дърво. Взех го със себе си. После видях двореца и влязох. Детето е изморено и гладно. Дълъг път ме чака, а то няма да издържи.

- Дайте чисти дрехи, храна и пригответе стая за гостите – заповядал царят. Тоз час всичко било изпълнено. Отишъл царят при жена си, която седяла на една пейка в градината. Разказал й всичко от игла до конец. Тя го погледнала и казала: - Нека момиченцето остане при нас в двореца. Царят се съгласил. Повикали странника и му казали:

35

-Ние нямаме деца. Можеш да оставиш момиченцето при нас в двореца. Ще го обградим с грижи и любов.

- Добрината ви е голяма - дадохте дом и семейство на едно изгубено дете. Тръгвам спокоен по пътя си.

- Почакай! А как се казва детето? – сетила се да попита царицата.

- Това дете донесе радост в семейството ви. Сами изберете как да се казва. Замислили се владетелите над последните думи на странникa и решили момиченцето да носи името Радостина. Рая Филипова - 2 „б” клас

36

Приказка за размисъл Ритуалът за даване име на дете... Някога, в едно далечно царство, в едно далечно господарство, се появил странник. Той застанал пред портите на царския дворец и казал, че е вълшебник. Като разбрал за него, царят заповядал да го пуснат.

-Царю честити, мога да чета мисли и да сбъдвам мечти. Затворете очи и си пожелайте нещо много силно от сърце! Абра кадабра, абра кадабра! В този миг в скута на царицата се появило едно бебе. Двамата с царя онемели от изненада. Бебето се разплакало и те разбрали, че не сънуват.

- Абра кадабра! – казал пак вълшебникът и бебето изчезнало.

- Къде отиде бебето? – попитала царицата.

- Ще го върна, но трябва да обещаете, че ще го дарите с много обич.

- Обещаваме! Обещаваме!

- Абра кадабра! - и бебето се появило отново. Вълшебникът казал:

37

-Трябва да измислите име, защото с даването на име се признава правото на живот на детето. Двамата владетели решили синът им да се казва Християн. Повикали кръстник, три приказни феи и попа. Направили кръщане. Детето получило много подаръци и пожелания за здраве, радост и късмет. Тодор Николов - 2 „б” клас

38