Приказки за размисъл без илюстрации

НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ „ТОДОР ГЕНЧЕВ ВЛАЙКОВ” ГРАД ПИРДОП

Автори на приказките са ученици от 2 клас при НУ”Т.Г.Влайков” с ръководител Евдокия Богданова Дейност по интереси ”Аз и другите – приказки за размисъл”

ПРИКАЗКИ ЗА ИМЕНАТА

Получаването на име е едно от първите права на човека. Името носи информация, важна за другите, а именно, че някой вече съществува - има го и е част от обществото. С името официално се признава правото на живот на детето и се посочва принадлежността му към определен род. В живота на семейството на новороденото изборът на име е важен момент. С името се извършва първото заклинание

и

наричане.

Изразява

се

повелята

на

семейството каква съдба трябва да има детето, какъв човек трябва да стане. Името е своеобразно послание към другите. Чрез името се търси и магическата сила на думата. Затова казваме, че ритуалите за даване на име са обвити с магия - такива са и нашите приказки. Внимателно четете, смисъла да разберете!

Приказка за размисъл Традициите при даване име на дете... Преди много години, в далечно царство, в голям дворец, живеели цар и царица. Царят бил справедлив владетел, а царицата - чудна хубавица, но имали едничка мъка – нямали деца. Един ден царицата се разхождала в градината на двореца, изморила се и седнала да си почине под едно дърво. Събудила се от детски плач. Отворила очи и какво да види? - едно бебе. Тя бързо го гушнала, за да го успокои и го отнесла в двореца. Там разказала всичко на царя. Зарадвал се той и казал: - Трябва да дадем име на детето. Извикали първия си съветник и неговата жена да станат кръстници. Съветникът казал: - Името на човека показва откъде идва. По стара традиция, нека първото ви дете да носи името на Вашия баща!

- Той се казва Недялко – отвърнал царят.

- А може ли хем да спазим традицията, хем да дадем пократко име на детето? – попитала на свой ред царицата.

- Разбира се, че може - Ненко е съкратеният вариант на Недялко – отговорил съветникът. Царят и царицата, заедно с кръстниците взели решение детето им да носи със здраве името Ненко.

Aнтонио Прасков - 2 „б” клас

Приказка за размисъл Традициите при даване име на дете... Преди много години живеели цар и царица. Дворецът им се намирал сред красива природа. Един ден царицата излязла да се разходи на чист въздух. Изморила се и седнала да си почине под едно дърво. Птичките чуруликали и тя неусетно заспала. Когато се събудила, до нея имало едно бебе. Тя го взела и отнесла в двореца. Когато го видял, царят казал: - Я, какво хубаво бебе! На кого е? Царицата му разказала надълго и нашироко всичко. Царят повикал слугите и им казал: - Това дете от днес е нашата радост. Погрижете се нищо да не му липсва. Слугите изпълнили всичко, което им било заръчано – подредили детска стая, изкъпали и нахранили бебето. А царят и царицата повикали своя пръв съветник, за да им помогне в избора на име. Като дошъл, съветникът ги попитал: - Какво най-много искате за детето си?

- Най-важното от всичко е то да бъде здраво.

- Щом това е най-голямото Ви желание, изберете име на светец, който да го предпазва от болести.

- А ти знаеш ли кой е той?

- Разбира се - Свети Антоний Велики. Тогава ще наречем детето с името Антонио. Името пази човек със смисъла, който е вложен в него.

Дейвид Личев - 2 „б” клас

Приказка за размисъл Смисълът, който е вложен в името... Някога, много отдавна в едно далечно царство, живеели цар и царица. Дворецът им бил хубав, с много стаи, с цветна градина. Един ден царицата излязла на разходка и седнала да си почине на зелената трева. Сторило й се, че някой вика пред портите на двореца. Заповядала на слугите да отидат да проверят кой е. След малко те се върнали и водели със себе си едно момче.

- Какво правиш тук? – попитала царицата.

- С татко намерихме в гората паднало дърво. Решихме да го насечем и да приберем дървата за зимата. Под клоните имаше гнездо - а в него намерих това момчето бръкнало в пазвата си и извадило от там малко птиче. То жално записукало.

- Крилото му е счупено, ако го оставим в гората, ще го изяде лисицата. Затова го донесох тук.

- Ще се погрижим птичето да оздравее, а после ще го пуснем на свобода – казала царицата.

- Благодаря за добрината, господарке!

- Ти си добро момче. Как се казваш?

- Вие почти отгатнахте името ми. Казвам се Добри – моите родители са ми дали това име, защото са искали да бъда добър човек. Татко винаги ми казва „Името краси човека, но когато върши добро, и човекът краси името си.”

- Доброто, което носиш в себе си напълно подхожда на името ти. Вземи тези жълтици и ги носи на татко си – за мъдростта, с която те е възпитал. Димитър Луков - 2 „б” клас

Приказка за размисъл Традициите при даване име на дете... Преди много, много години живеели крал и кралица. Един ден кралят казал на кралицата: - Аз отивам в гората на лов за зайци. Ще взема и кучето, за да ми помага. Тръгнал, но тъкмо напуснал портите на двореца, кучето се затичало и спряло пред един храст. Кралят го викал, викал, но то не искало да тръгне. Помислил си кралят, че някое зайче се е скрило в храстите. Слязъл от коня си и отишъл да провери. И що да види там лежало едно малко бебе. Взел го на ръце. Върнал се обратно в двореца. В градината на една пейка седяла кралицата. Когато го видяла, тя ахнала от изненада: - Откъде се взе това бебе? В този момент бебето заплакало. Кралицата го гушнала. Отнесли го в двореца. Кралят разказал как е намерил детето. Решили, че ще се грижат за него с много обич. Кръстили го Димитър - на светеца, покровител на зимата, студа, снега и закрилник на житните посеви. Иван Димитров - 2 „б” клас

Приказка за размисъл Трите имена – семейна и родова принадлежност... В далечни времена живеели цар и царица в голям и хубав дворец. Наблизо до него имало гора. Един ден царицата излязла да се разходи. Видяла една зелена полянка и седнала да си почине сред цветята.

- Ехо, мамооо! Ехо, ехо, мамооо! Царицата решила да тръгнe в посоката, от която идвало ехото, за да провери дали някой не се нуждае от помощ. Навлязла навътре в гората и видяла малко момиченце, свито до едно дърво.

- Спри да плачеш, мило дете и ми кажи какво правиш само в гората?

- С мама дойдохме в гората да берем гъби. Аз се изморих и седнах да си почина. Мама каза никъде да не ходя и да я чакам, но на мен ми се стори, че много се забави, тръгнах да я търся, и се изгубих. Виках я, виках я, но отговор не получих.

- А къде живееш?

- В селото, но не зная как да се върна обратно.

- Ела с мен, няма да те оставя сама в гората. Царицата завела момиченцето в двореца. Там разказала всичко на царя. Той казал: - Ще изпратя хора в селото да доведат баща ти, но

преди това трябва да ми кажеш трите си имена. Това е важно, така по-бързо ще го открием.

- Значи може по моите имена да разберете как се казва татко?

- Да - казал царят. Човек има три имена. Първото е лично, второто - бащино, а третото - фамилно. Кажи сега какви са твоите три имена?

- Аз се казвам Ани Димитрова Караиванова. Царят повикал глашатая и му заповядал да отиде в селото и да разгласи, че Димитър Караиванов трябва да отиде в двореца. Заповедта била незабавно изпълнена. През това време майката на момиченцето също го търсела и тъй като не го намирала, решила да отиде в двореца, за да попита дали някой не го е виждал. А там в градината си играела Ани. Като видяла майка си, тя се хвърлила в прегръдките й. След малко дошъл и бащата на момиченцето. Благодарили на царя и царицата за добрината и си тръгнали щастливи към дома. Иван Караиванов - 2 „б” клас

Приказка за размисъл Ритуалът за даване име на дете... Преди много, много години в далечно царство живеели крал и кралица. В един горещ летен ден кралицата се разхождала в градината на двореца. Седнала да си почине под едно дърво. Неусетно заспала. Когато се събудила, видяла до себе си едно малко момченце. Тя се почудила откъде се е взело това дете на тяхната поляна. После решила, че някой тайно го е оставил, за да се погрижат за него. Детето заплакало. Ами сега...? Какво да направи...? Как да го успокои...? Станала, гушнала го, започнала да му пее нежно и отишла в двореца при краля. Той повикал слугите и им заповядал да се погрижат за малкия гостенин. Те го изкъпали, облекли му чисти дрехи, нахранили го и го сложили да спи. През това време кралят и кралицата решили, че ще се погрижат за момчето като за свой син. Детето било малко, не можело да говори, не можело дори да каже как се казва. Двамата владетели взели бързо решение – да дадат име на детето. Повикали своя съветник да му стане кръстник. Той предложил две имена – Мартин и Николай.

Те решили детето да носи името на един от най- почитаните християнски светци – Свети Николай Чудотворец. Направили кръщане. Малкият Николай получил много подаръци. Всички били радостни и щастливи. Иван Шентов - 2 „б” клас

Приказка за размисъл Смисълът, който е вложен в името... Преди много, много години в едно далечно царство живеели цар и царица. Те още нямали деца, но много искали да си имат. В един слънчев ден царицата се разхождала в градината на двореца. Изморила се и седнала да почине на една пейка. Неусетно заспала. Много ли спала, малко ли, никой не знае, но когато отворила очи, до нея на пейката имало едно бебе. Царицата се зачудила откъде се е взело и кой ли го е оставил. Огледала се, но не видяла никой. В този момент бебето заплакало. Царицата го взела и започнала да го люлее. То спряло да плаче. Царицата се върнала в двореца при царя. Когато я видял с детето на ръце, той много се изненадал. Тя му разказала какво е преживяла. Зарадвал се царят. Казал, че ще дарят детето с нежност и грижи, но преди това трябва да му дадат име. Веднага се обадил на своя пръв съветник, който бил умен и добър човек, и го поканил да стане кръстник на принца. Дошъл съветникът и дал два много умни съвета на родителите. Първият бил да иберат името според месеца, в който е родено детето, вторият - то да носи име на светец или на християнски празник.

Мислили, мислили и измислили името Марти - на месеца, в който идва пролетта и природата се събужда за живот. После се запитали дали не е по-хубаво да го кръстят на някой светец. След като обмислили добре, взели решение, че името ще е Йоан, за да пази Свети Йоан Кръстител рожбата им. Името пази човека, със смисъла, който е вложен в него. Йоан Ецов - 2 „б” клас

Приказка за размисъл Смисълът, който е вложен в името... В далечни времена, през девет планинни в десета, живеели крал и кралица. В един слънчев ден кралицата излязла на разходка в близката до двореца гора. Изморила се и седнала да почине на зелена поляна с много цветя. Неусетно заспала. Когато се събудила, видяла пред себе си малко момиченце, облечено с рокля на точки. Царицата го попитала: - Ти откъде дойде? То отговорило: - Аз дойдох от двореца.

- Откъде от двореца? – учудила се тя. Аз съм кралицата, нямам деца и никога преди не съм те виждала.

- Аз съм дете на друга кралица.

- Как се казваш?

- Нямам име - принцеса съм.

- А как попадна тук?

- Разхождах се, берях си цветя и те видях заспала на полянката.

- Знаеш ли как да се върнеш там, откъдето си дошла? Да, зад хълма е дворецът ни, ела ще те заведа.

- Тръгнали. Скоро стигнали пред къщичката на горския пазач.

- Мамо, мамо, излез довела съм ти гости!

- На вратата се показала хубава млада жена.

- Ето, това е моята майка, тя е кралицата на татко, аз съм тяхната принцеса, а домът ни е нашият дворец, в него аз всеки ден получавам грижи и любов.

- А защо принцесата си няма име? – попитала кралицата.

- Имам, разбира се. Първото нещо, което са направили за мен, след като съм се родила, е било да ми измислят име. Мама казала, че може да се казвам Марти, Марта или Мария, а тате - Николета. Двамата заедно решили да нося името на светеца, който е покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода.

- Сети ли се вече как се казвам?

- Твоето име е Николета.

- Да, най-хубавото име! – казало момиченцето. Мартина Колева - 2 „б” клас

Приказка за размисъл Смисълът, който е вложен в името... Имало едно време един цар и една царица. Те живеели в мир и сговор. Народът ги обичал, защото управлявали мъдро и справедливо. Един ден царят решил да отиде до селото, за да види как живеят обикновените хора. Приготвил каляската и тръгнал.Пътят му минавал покрай една река.Изведнъж чул викове: - Помощ, помощ! Батко се дави! Помогнете! Слязъл царят бързо от коня си и се хвърлил с дрехите в реката. Хванал момчето и го измъкнал на брега. Малкото момиченце, което викало за помощ, през сълзи повтаряло: - Аз съм виновна! Аз съм виновна! Аз поисках да дойдем тук, за да ловим риба.

- Недей да плачеш, сам се подхлъзнах и паднах във водата! – казало момчето и прегърнало сестричката си. После се обърнало към царя: - Вие спасихте живота ми, Ваше величество! Който прави добро, добро намира! Това което ви е на сърце, това нека Ви се случи! Момчето хванало сестричето си за ръка и тръгнали към селото. А царят се върнал в двореца, защото целият бил мокър. Минали дни, седмици и месеци. Всички

били забравили за случката край реката. През един хубав пролетен ден царицата поискала от царя да се разходят в градината. Седнали под едно дърво на сянка и тя му казала: Имам чудесна новина!

- Нека я чуя!

- Ще имаме дете! Зарадвал се царят, засиял от щастие.Новината бързо обиколила цялото царство. От този ден всички обграждали с внимание и грижи царицата и с нетърпание чакали деня, в който на бял свят ще се появи престолонаследникът. Минали пролетта, лятото, есента. В началото на зимата царицата родила син. Какво име да му дадат? Повикали най-умния съветник в царството. Той казал: - Можете да го наречете на първия пролетен месец – Мартин, на някой светец, за да го закриля – Михаил, или пък да му пожелаете винаги да бъде радостно Радостин. Радостта от появата на първородния царски син била толкова голяма, че родителите му веднага решили да го кръстят Радостин. Михаил Михов - 2 „в” клас

Приказка за размисъл Човек следва името си... Отдавна, много отдавна живеели щастливо цар и царица. Дворецът им бил богат, с много стаи от хубави, похубави. Една от тях била специална и винаги заключена. Имали и голям двор със зелена поляна, а насред нея бистро езеро, в което плували рибки. Там всяка пролет долитал един щъркел. Всички чакали с нетърпение белия гостенин. Една сутрин царицата чула странен шум, който идвал от поляната. Тя станала и отишла до прозореца. На тревата имало бебе, а до него щъркелът тракал силно с клюна си. Царицата веднага събудила и царя. Двамата заедно бързо излезли навън. Като ги видял, щъркелът разперил криле и отлетял. Бебето се разплакало. Вдигнала го царицата, залюляла го и то спряло да плаче. Върнали се в двореца. Първо царят заповядал на слугите да отворят заключената стая, която преди много години била подредена с любов за царския наследник. После повикал най-умния сред своите съветници.

- Искаме да изберем име на детето. Какъв съвет ще ни дадеш?

- Човек следва името си - името може да се даде според месеца, в който е роден човек.

Вслушали се двамата родители в съвета и понеже щъркелът донесъл детето точно но 1-ви март, решили то да носи името Марти. Николай Гостев - 2 „б” клас

Приказка за размисъл Трите имена – семейна и родова принадлежност... Някога, преди много години, през девет реки и планини, живеели цар и царица. Дворецът им бил заобиколен от вековна гора. Един ден царицата излязла да се разходи. Изморила се. Седнала на един камък. Починала си. Тръгнала да се прибира. Сторило й се, че някой вика за помощ. Огледала се, но никой не видяла. Продължила пътя си и скоро стигнала до портите на двореца. Там стояло малко момченце.

- Ти откъде се появи? – попитала царицата. От селото съм.

- А къде са родителите ти?

- Татко е дървар, с него дойдох в гората. Той отиде да сече дърва, а мен ме остави на една полянка. Каза да го чакам там, но аз реших да се разходя и се изгубих. Видях двореца и дойдох да потърся помощ.

- Ела, ще ти помогна! – казала царицата. Хванала момчето за ръка и го завела право при царя. Разказала му всичко от игла до конец. Той веднага извикал кочияша и му заповядал: – Впрегни конете и приготви каляската за път. Царят, царицата и момчето се качили и потеглили.

Стигнали в селото. Спрели първия човек, който видели. Царят го попитал: - Знаеш ли къде е къщата на дърваря?

- В селото ни има трима дървари – Стоян, Петър и Ночко. За кой от тях питате?

- Познавате ли това момче? - за неговия баща питам.

- Не, не съм го виждал, но ако то знае трите си имена, мога да помогна.

- Знам ги, разбира се – аз се казвам Мартин Ночков Мартинов. Засмял се човекът и казал: - Момчето е син на Ночко, а той живее в последната къща на селото.

- Как разбра? – учудил се царят.

- Много е просто. Човек има три имена – лично, презиме и фамилия. По презимето можеш да познаеш кой е бащата. Подкарал кочияшът каляската. Когато стигнали последната къща, пред нея една жена плачела, а мъжът й тъкмо оседлавал коня си.

- Това са мама и татко, тук живея! – радостно завикало детето. Спрели каляската, момчето се хвърлило в прегръдките

на майка си. Баща му слязъл от коня, коленичил пред царя и царицата и не спирал да им благодари. Всички били доволни и щастливи. Николета Павлова - 2 „б” клас

Приказка за размисъл Смисълът, който е вложен в името... Отдавна, много отдавна живеели щастливо цар и царица. През един хубав пролетен ден царицата излязла на разходка в градината на двореца. Изморила се. Седнала да си почине на поляната. Слънцето я галело с лъчите си и тя неусетно заспала. През това време над поляната прелетял един щъркел, който в клюна си носел бебе. Направил няколко кръгчета и кацнал. Той оставил бебето до царицата. Размахал криле и отлетял. Бебето се разплакало и събудило царицата. Като го видяла до себе си, тя се зачудила откъде ли се е появило. После го взела, за да го успокои. Занесла го в двореца при царя. На свой ред царят я попитал: - На кого е това бебе?

- Не зная, намерих го оставено до мен на полянката пред двореца. Царят бил много учуден, но се зарадвал и казал: - Ще го дарим с обич, ще се грижим за него. Но първо трябва да му дадем име. Ще ни трябва и кръстник. Аз искам това да бъде най-мъдрият човек в царството ми.

- Аз пък искам да послушам съветите на трите феи орисници! – казала царицата. Речено – сторено. Пръв пред владетелите се явил мъдрецът: - Ваше величество, наречете момчето Михаил. Когато човек носи името на светец, се вярва, че той го пази и му дава сили. Името Михаил означава божествен. Дошъл ред на феите, едната от тях казала: - С името, на детето може да се пожелае нещо хубаво – наречете го Радослав. Как да решат кое име да изберат?... Царицата казала: - Нека се казва Радослав! И тъй като царят също искал детето им да бъде винаги радостно, се съгласил с нея. Така кръстници на детето станали трите феи. Минали години и момчето пораснало. Било много умно, защото имало за учител най-мъдрия човек в царството. Било щастливо, защото родителите му го обичали. Било винаги радостно, когато чуело името си – Радослав. Радина Каракушева - 2 „б” клас

Приказка за размисъл Смисълът, който е вложен в името... Далече, далече, през планини, гори и реки, имало едно царство. В него живеели цар и царица. Те управлявали мъдро и справедливо народа си. Всеки ден в двореца идвали хора, за да търсят помощ. Един ден в двореца дошъл странник. Той водел за ръка едно малко дете.

- Откъде идеш? – попитал го царят.

-Аз съм търговец. По пътя намерих това момиченце, плачеше свито под едно дърво. Взех го със себе си. После видях двореца и влязох. Детето е изморено и гладно. Дълъг път ме чака, а то няма да издържи.

- Дайте чисти дрехи, храна и пригответе стая за гостите – заповядал царят. Тоз час всичко било изпълнено. Отишъл царят при жена си, която седяла на една пейка в градината. Разказал й всичко от игла до конец. Тя го погледнала и казала: - Нека момиченцето остане при нас в двореца. Царят се съгласил. Повикали странника и му казали: -Ние нямаме деца. Можеш да оставиш момиченцето при нас в двореца. Ще го обградим с грижи и любов.

- Добрината ви е голяма - дадохте дом и семейство на

едно изгубено дете. Тръгвам спокоен по пътя си.

- Почакай! А как се казва детето? – сетила се да попита царицата.

- Това дете донесе радост в семейството ви. Сами изберете как да се казва. Замислили се владетелите над последните думи на странникa и решили момиченцето да носи името Радостина. Рая Филипова - 2 „б” клас

Приказка за размисъл Ритуалът за даване име на дете... Някога, в едно далечно царство, в едно далечно господарство, се появил странник. Той застанал пред портите на царския дворец и казал, че е вълшебник. Като разбрал за него, царят заповядал да го пуснат.

-Царю честити, мога да чета мисли и да сбъдвам мечти. Затворете очи и си пожелайте нещо много силно от сърце! Абра кадабра, абра кадабра! В този миг в скута на царицата се появило едно бебе. Двамата с царя онемели от изненада. Бебето се разплакало и те разбрали, че не сънуват.

- Абра кадабра! – казал пак вълшебникът и бебето изчезнало.

- Къде отиде бебето? – попитала царицата.

- Ще го върна, но трябва да обещаете, че ще го дарите с много обич.

- Обещаваме! Обещаваме!

- Абра кадабра! - и бебето се появило отново. Вълшебникът казал: -Трябва да измислите име, защото с даването на име се признава правото на живот на детето. Двамата владетели решили синът им да се казва Християн.

Повикали кръстник, три приказни феи и попа. Направили кръщане. Детето получило много подаръци и пожелания за здраве, радост и късмет. Тодор Николов - 2 „б” клас

ПРИКАЗКИ ЗА ПРАВАТА НА ДЕЦАТА Всяко дете има права!

Всички деца имат тези права, независимо кои са те, къде живеят, какво работят родителите им, какъв език говорят, дали са момчета или момичета, каква е културата им, дали са с увреждане, дали са бедни или богати. ВСИЧКИ ПРАВА СА ЗА ВСИЧКИ ДЕЦА, НАВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА!

Приказка за размисъл За правата на децата... Един ден отидох в парка.Нямаше други деца. Тръгнах си, но чух някой зад гърба ми да казва: - Искаш ли да си играем? Обърнах се и видях едно усмихнато зелено същество, което седеше на люлката и ме гледаше. Разтърках очи - то разтърка своите. Свирнах с уста - то също свирна. Подскочих - то също се опита да подскочи, но тупна на земята до мен. Попитах го: -Защо повтаряш, всичко което правя аз?

-Това е единственото право, което имам на планета. Чух, че на планетата Земя, децата

нашата

имат много

права и ти правиш проект за тях. В него си ме нарисувал, дал си ми име и самоличност. Дойдох тук, за да науча повече за тях и да разбера как мога да ги получа. Ще ми помогнеш ли?

- Разбира се – имаш право да получиш помощ, за да намериш и разбереш информацията, която ти е нужна. Зеленото човече отново се качи на люлката и каза: - Много ми харесва тук. Може ли да останем още малко? Да, имаш право да играеш. След като се полюляхме, аз поканих моя нов приятел да

дойде с мен, за да му покажа дома, в който живея. Тръгнахме. Когато пристигнахме, в двора ни посрещнаха кучето и котката.

- Защо съществата, с които живееш не приличат на теб?

- Това са домашните ни любимци, не приличат на мен, защото са животни, а аз съм човек.

- Тогава, кой се грижи за теб?

- Живея с родителите си, те правят най-доброто за мен. Всички деца имат право на семейство и дом .

- А аз мога ли да получа поне едно ваше право?

- Ще ти дам име - Лор Гардамон Мездозвездни. Името е първото право, което човек получава с раждането си, с него му се признава правото на живот.

- Благодаря! Време е да си вървя. На моята планета ме чакат, за да им разкажа какво съм научил за човешките права.

Aнтонио Прасков - 2 „б” клас

Приказка за размисъл За правата на децата …

Днес се прибрах от училище и тъкмо когато отварях пътната врата чух „бззззззззззззззззз”- идваше от покрива на къщата ни. Погледнах нагоре и видях едно странно същество. Главата му приличаше на кръгъл екран, който светеше в зелено. Имаше и коса от нагъната тел. Тялото му беше тънко и дълго, с много ръце. Помахах му с ръка, за да проверя дали и то ме вижда. Съществото започна да мърда ръцете си, а на екрана, изречение по изречение се появи следният текст: „Здравей! Казвам се Лорд Тошко Магически. Аз съм от друга планета. Дойдох, за да разбера как се живее на Земята. Къде съм кацнал?”

- Това е моят дом. Всяко дете има право на дом и семейство. Екранът отново светна „ Какви други права имат децата?” Всяко дете има право да ходи на училище, да играе, да се забавлява, да изказва свободно мнението си, да избира своите приятели... Съществото размърда краката си и екранът светна. „Информацията е записана. Време е да се телепортирам

обратно. Благодаря за помощта!” Отново се чу „бззззззззззззззззз” и странното същество изчезна, така внезапно както се появи. Прибрах се у дома. Нямах търпение да разкажа за срещата си с извънземния гостенин. Не се притеснявах, че ще ми се смеят, защото знам, че на мама мога да кажа всичко. Всяко дете има право да изказва мнението си, а възрастните да го изслушат и приемат насериозно.

Дейвид Личев - 2 „б” клас

Приказка за размисъл За правата на децата...

Бях в парка и чаках един много добър приятел. Чаках, чаках, но той не дойде. Реших, че ще се прибирам, но тъкмо да тръгна и зад мен се чу странен шум. Обърнах се и видях едно зелено човече. То ми разказа, че е изпратено на нашата планета, за да разбере какви права имат тук децата. Попита ме дали искам да станем приятели и да му помогна да намери отговорите, които търси. Съгласих се. Тръгнахме от парка. Заведох го вкъщи. Всяко дете има право на дом. Отидохме в детската стая. Зеленото човече се учуди много, когато разбра, че тя е само моя. Аз му обясних, че в детската си стая уча, почивам, гледам телевизия и си играя. Всяко дете има право на лично пространство. Извадих всичките си играчки и му предложих да вземе тази, която най-много му харесва. Всяко дете има право да играе. Заиграхме се и не усетихме, кога се беше стъмнило. Стана време за вечеря. Отидохме в кухнята. Около масата седеше цялото ми семейство. Аз запознах госта с всички – тате, мама, кака. Те го поздравиха и много му се зарадваха. Всяко дете има право на семейство. Отидохме отново в детската стая. Изведнъж извънземното се натъжи. Аз забелязах това и го попитах:

- Какво ти е?

- Колко хубаво си живеят тук децата, имат много права, а аз дори си нямам име.

- Не тъжи! Ще ти помогна. Имаш право на име. Когато детето се роди му се дава име, презиме и фамилия. Кръщавам те Лъчо Слънчев Магиев. Но освен името трябва да ти дам и Единен Граждански Номер. Твоето ЕГН е 0205121516 – чрез него доказваш, че си човек. Имаш право на документи за самоличност. Удостоверението за раждане е първият такъв документ. Когато детето навърши 14 години му се издава и лична карта. Неусетно съм заспал. На сутринта се събудих, извънземното го

нямаше в стаята. Станах и видях на

бюрото удостоверението за раждане и личната му карта. Взех ги и бързо отидох при мама и тате, за да ги попитам дали случилото се е било сън. Мама ме погали по главата и ми каза: - Не, не беше сън! Имаш право да откриваш нови неща и да споделяш мислите си, като говориш, пишеш, рисуваш, стига с това да не обиждаш и да не вредиш на другите хора. Димитър Луков - 2 „б” клас

Приказка за размисъл За правата на децата...

Един ден в училище госпожата ни каза, да си представим, че жителите от друга планета са изпратили свой представител при нас, за да пита какви права имат децата. Всеки има право да знае своите права. За да стане моят въображаем извънземен гостенин видим, първо му дадох име. Нарекох го Звездо Магиев Лунчев. Всеки има право на име и самоличност. После му дадох Единен Граждански Номер, защото всеки човек има свой ЕГН, който се вписва в документите за самоличност. Направих и лична карта, защото когато стане на 14 години на всеки човек се издава такава. Отговорих на всички извънземни въпроси и моят въображаем извънземен гостенин стана видим. Той ми благодари за помощта. Двамата станахме приятели. Всеки има право сам да избира приятелите си.

Иван Димитров - 2 „б” клас

Приказка за размисъл За правата на децата...

Бях на училище. В голямото междучасие излязохме с Дейвид да си играем. На двора имаше много деца. Всяко дете има право да почива и да играе. Разхождахме се и на земята видях нещо, което приличаше на голям бръмбар. Попитах приятеля си какво е това. Той започна да се оглежда, но каза, че няма нищо. Аз обаче продължавах да го виждам. Стана ми интересно. Престраших се и го вдигнах. Сложих го в джоба си. Междучасието свърши и се прибрахме в класната стая. До края на учебните часове непрекъснато си мислех за нещото, което намерих. А когато се прибрах от училище, бързо влязох в детската стая. Всяко дете има право на лично пространство. Нямах търпение да разгледам своята находка и бързо я извадих. Изведнъж нещото светна в зелено. Размърда се. Отвори очи, усмихна се и каза: - Здравей! Не се плаши от мен! Аз съм извънземно, но идвам с мир на Земята. Изпратиха ме тук , за да разбера какви права имат децата. Ще ми помогнеш ли?

Имаш право да получаваш информация, важна за теб. Остани при мен. Ще те запозная със семейството си. Ще бъдеш гост в моя дом. Имаш право да живееш със семейство, което да се грижи за теб. Детската ми стая е достатъчно голяма и има място за двама. А утре ще дойдеш с мен на училище. Там ще получиш отговор на всичките си въпроси. Всяко дете има право да се учи. В училище ще те запозная и с децата от моя клас. Имаш право сам да избереш приятелите си.

- Благодаря! С удоволствие ще остана тук, искам и аз да получа правата, които имат децата на Земята.

Иван Караиванов - 2 „б” клас

Приказка за размисъл За правата на децата...

Бях на училище. Имахме занимание по проект. Госпожата ни каза, да си представим, че в стаята при нас има извънземен гостенин. За да се появи обаче, трябва да му дам първото право, което детето получава, след като се роди. Всеки има право на име и самоличност. Лор Гормотаг Магиев – така нарекох извънземния си гостенин. Дадох му и Единен Граждански Номер – 0905238479. За разлика от имената, които могат да съвпадат, единните граждански номера никога не се повтарят. Всяко дете има право на семейство и дом. В своя дом всяко дете има право да получава от родителите си – свобода, любов, грижи, сигурност, приятелство, спокойствие и сигурност. Имаш право на грижа и закрила. Родителите ти трябва да ти помогнат да решиш какво е правилно или грешно и какво е най- добро за теб. Семейството трябва да ти помага да се учиш да упражняваш правата си, както и да направят така, че правата ти да бъдат защитени. Имаш право да знаеш своите права. Иван Шентов - 2 „б” клас

Приказка за размисъл За правата на децата...

Връщах се от училище. Изведнъж в небето се появи светлина. Когато приближи достатъчно, видях, че това е едно зелено човече. То кацна до мен и заговори с човешки глас: - Идвам от друга планета. Изпратиха ме на Земята, за да си намеря приятел, който да ми разкаже какви права имат тук децата. Искаш ли да сме приятели? Аз му отговорих, че нямам нищо против, но първо трябва да се посъветвам с родителите си. Продължихме заедно по пътя. Стигнахме у дома. Всяко дете има право на дом, където да получава спокойствие, сигурност, взаимопомощ, грижи и любов от своето семейство. Заедно с извънземното отидохме при мама и татко и аз ги попитах: - Ще ми разрешите ли, да имам извънземно за приятел? Разбира се. Всяко дете има право само да избира приятелите си. Извънземното много се зарадва, че вече си има приятел и попита: -А може ли да остана малко да поживея у вас?

Мама се съгласи, но при условие да сме послушни и да спазваме режима вкъщи. Поканих госта в детската си стая. Доста се учуди като разбра, че всичко, което е вътре е мое. Всяко дете има право на лично пространство. Аз му обясних, че освен право да имам стая, имам и задължения да я почиствам и подреждам и ако той живее заедно с мен трябва да прави същото.

- Ще изпълнявам всичките си задължения – съгласи се извънземното.

- Добре тогава – му казах аз. Ще ти дам първото право, което детето получава още щом се роди. Всяко дете има право на име. Кръщавам те Лунски Звезду Магиев. Ще ти дам и Единен Граждански Номер-0205122107. ЕГН се вписва в документите за самоличност. Всеки има право на документи за самоличност. Ти имаш ли?

- Не. Имам си информационен чип и с него доказвам кой съм.

- Тук хората имат лична карта, която се издава, когато детето навърши 14 години.

- Аз съм точно на толкова – зарадва се извънземното.

Лунски беше доволен, че вече има лична карта, благодари ми и ме попита: -Ти откъде научаваш толкова много неща?

- Ходя на училище. Там получавам знания, спортувам, играя и се забавлявам. Имам много приятели. Всяко дете има право да учи, да спортува, да играе и да се забавлява.

- А аз мога ли да дойда с теб на училище ?

- Разбира се. Утре идваш с мен.Ще научиш още много неща за живота на децата и техните права. Имаш право да намериш и разбереш информацията, която ти е необходима от учителите, учебниците, книгите, компютрите.

Йоан Ецов - 2 „б” клас

Приказка за размисъл За правата на децата...

С мама и тате отидохме в гората на разходка. Седнахме да починем на една полянка. Аз започнах да си играя. Изведнъж пред очите ми се появи светлина.

-Мамо, тате, погледнете в небето! Виждате ли светлината? Те погледнаха, но светлината беше изчезнала. В следващия миг с учудване видяхме как пред нас се появи едно малко човече. То се изплаши. Но аз му казах: - Не се бой! Няма да те нараним. Ела с нас! Извънземното се успокои и се усмихна. Тръгнахме. Аз го попитах: - Как се казваш?

- Нямам име.

- Тук на Земята всички деца имаме имена. Всеки има право на име и самоличност. Ще те заведа у нас на гости и ще ти помогна да ги получиш и ти. Отидохме у дома. Всяко дете има право на дом. Влязохме в детската стая. Извънземното започна да разглежда играчките. Аз му казах,че която най-много му хареса, ще му я подаря.

- Нямам право! Изпратиха ме тук да получа най-важните

човешки права. Всяко дете има право да учи и да играе.

- Но първо, за да останеш да поживееш при нас, трябва да получиш име и Единен Граждански Номер.

-Сега, когато вече имаш име и самоличност, можеш да останеш да поживееш с нас. Имаш право на семейство, което да се грижи за теб. Правата са хубаво нещо. Ще остана, за да науча още за тях.

Лъчезар Георгиев - 2 „б” клас

Приказка за размисъл За правата на децата...

Една сутрин отидох по-рано на училище. По коридорите беше тихо. От класната ни стая също не се чуваше шум. Помислих си, че съм първа и бързо влязох вътре. На мястото на Ради седеше едно странно същество. Като ме видя, то бързо се мушна под чина. Аз също се стреснах, но за кратко. Помислих си – щом се скри, значи се страхува от мен. Отидох, клекнах до него и му казах: - Здравей! Аз съм Мартина. А ти как се казваш? Нямам име.

-Трябва да имаш. Аз ще ти помогна. Всеки има право на име и самоличност. Ще те нарека Марси Звездева Магиева. Освен име, презиме и фамилия, трябва да получиш и специален номер „Единен Граждански Номер” - 0205115432. Удостоверението за раждане е първият документ за самоличност, в който се вписва ЕГН. Когато станеш на 14 години ще ти бъде издадена и лична карта. Всеки има право да притежава документи за самоличност. След като обясних това на извънземното, то ме попита: -Откъде знаеш толкова много ?

-Ходя на училище. А ти не знаеш ли сега къде сe намираш? -

Не.

-Ти си в училище-тук децата учат, спортуват и се забавляват. А аз мога ли да остана?

- Разбира се! Всяко дете има право на образование. По коридора се чу шум. В стаята започнаха един по един да идват другите деца. Извънземната ми гостенка беше изчезнала. След училище бързах да се прибера вкъщи, за да разкажа за това, което преживях сутринта в класната стая. Всяко дете има право на дом и семейство. Стигнах до блока, в който живея. Отворих входната врата и ахнах от изненада. Пред мен стоеше Марси. Усмихна ми се и каза: - Ти си първият човек, с който се запознах. Беше много мила с мен. Искаш ли да станем приятелки?

- Да - отговорих аз и поканих Марси у нас на гости!

- Не мога. Време е да се връщам на своята планета. Време е, време е...!

- Време е, събуждай се вече,време е за училище!

- Но аз сега се връщам от там. Отворих очи. Мама стоеше до леглото ми. Усмихна ми се и каза: - Сънувала си, Марти. Хайде, не се излежавай, че ще закъснееш!

Станах. Приготвих се бързо. Исках да отида по-рано на училище, за да разкажа на Ради интересния си сън. Имаш право да откриваш нови неща и да споделяш мислите си, като говориш, пишеш, рисуваш, стига с това да не обиждаш и да не вредиш на другите хора.

Мартина Колева - 2 „б” клас

Приказка за размисъл За правата на децата...

Един ден отидох в парка. Освен мен, нямаше никой друг. Тъкмо реших да се прибирам и чух някой да казва: - Искаш ли да сме приятели? Обърнах се и видях извънземно човече. Направо не повярвах на очите си. Заоглеждах го с любопитство. Като видя, че не ме е страх, извънземното продължи: - Идвам от далечна планета. Изпратиха ме на Земята, за да науча за живота на хората и за това, какви права имат децата им. Ще ми помогнеш ли да разбера?

- Разбира се. Всеки има право да получи помощ, за да намери и разбере информацията, която му е нужна. Ела с мен, ще ти покажа къде и как живеем. Тръгнахме към вкъщи. Всяко дете има право на дом и на семейство. Когато стигнахме, аз казах на своя нов приятел: -Това е моят дом. Заповядай, влез! Отидохме в детската стая. Извънземното ме попита: -А сега ще ми разкажеш ли повече за правата на децата?

- Да. Но първо ми кажи как се казваш? -

Нямам име. Всяко дете има право на име и самоличност.

- Кръщавам те Петю Слънчев Магичев. Трябва да имаш и ЕГН - Единен Граждански Номер .

- Какъв е този номер и защо ми е нужен?

- ЕГН е лично и се вписва в документите за самоличност.

- А аз имам ли право на такива документи? Всеки има право на документи за самоличност. Удостоверението за раждане е първият документ, който човек получава още с раждането си. По-късно, когато стане на 14 години му се издава и лична карта.

-Благодаря за помощта! – каза извънземното. Време е вече да се върна на моята планета, за да разкажа какво съм научил. Всеки има право да споделя мислите си, като говори, пише, рисува, стига с това да не обижда и да не вреди на другите хора.

Михаил Михов - 2 „в” клас

Приказка за размисъл За правата на децата...

Прибрах се от училище. Влязох вкъщи и още в коридора, до мен достигна нещо като шепот. Озърнах се, но никой не видях. Стигнах до детската стая, отворих вратата и ахнах от изненада. Срещу мен стояха две зелени същества. Едното ми приличаше на момиче, а другото на момче. Като ме видяха те започнаха да говорят едновременно. „Ние аз ти кой избереш научи права децата планета...”

-Спрете! – казах им аз. Нищо не разбирам. Нека само единият говори. Кои сте вие и какво правите тук?

- От нашата планета решиха да изпратят представител на Земята, за да разбере какви права имат децата тук. Дойдохме двама, но ще остане само този от нас, който ти избереш. Всеки има право сам да избира приятелите си. Ще избера теб. Как се казваш?

- Нямам име. Всеки има право на име и самоличност.

-Ще те нарека Марти Слънчев Магичев. Получаваш и Единен Граждански Номер – 0205120910, който се вписва в документите за самоличност.

С раждането си детето

получава удостоверение за

раждане, а когато стане на 14 години му се издава лична карта. Всеки има право на документи за самоличност.

- Кави други права имат децата?

- Марти, изморих се. Не ми се разказва повече. Всяко дете има право да почива и да играе. Утре ще дойдеш с мен в училище. Там ще научиш всичко за правата на децата. Всяко дете има право на образование.

- Наистина ли мога да остана?

- Да, ще бъдеш гост в дома ни. Имаш право на

специални грижи и помощ - храна,

вода, безопасно място за живеене. Имаш право да живееш със семейство, което да се грижи за теб.

Николай Гостев - 2 „б” клас

Приказка за размисъл За правата на децата...

Един ден с тате отидохме в гората, за да разходим кучето. Изведнъж зад едно дърво се появи силна светлина. Кучето се затича натам, а аз след него. Зад дървото видях едно зелено човече. То каза: -Аз съм извънземно и съм от Марс. Попаднах на Земята по грешка и сега няма как да се върна, защото корабът отлетя. Мога ли да остана тук?

- Първо трябва да попитам за разрешение. Хванах извънземното за ръка и го заведох при тате. Когато разбра какво му се е случило, той предложи да го заведем у дома, където да се погрижим за него. Всеки има право на помощ, ако е беден или в нужда. Пристигнахме вкъщи. Мама ни посрещна още на двора. Тя много се изненада като видя извънземното. Попита го: Как се казваш?

-Нямам име – отговори то.

- За да останеш, трябва да имаш име. Всеки има право на име и самоличност. А как мога да го получа? – попита ме то. Ще те нарека Ради Нончева Симсева.

Отидохме в детската стая. зеленото човече започна да разглежда всичко с голям интерес. Много се учуди като разбра, че това местенце е само мое. Всеки има право на лично пространство. Взех моливи и лист и се заех да направя първия документ за самоличност, който всеки човек получава с раждането си. Обясних на Ради, че освен удостоверение за раждане, когато станеш на 14 години ти се издава и лична карта. Всеки има право да притежава лични документи.

- Откъде знаеш толкова много неща?

- Ходя на училище. Там уча, играя и се забавлявам. Всяко дете има право на образование. На другата сутрин аз трябваше да отида на училище. Ради поиска да дойде с мен. Аз нямах нищо против, но не знаех дали чичо Боби ще я пусне да влезе, защото влизането на външни лица в училището е забранено. Малко преди да стигнем входа, аз исках да скрия Ради в джоба си, но тя беше много голяма. Тогава я мушнах под якето си. Влязохме. В класната стая съблякох якето си, а Ради седна до мен на чина. Колко странно! Оказа се, че никой освен мен не я вижда.

Имаш

право

да

откриваш

нови

неща

и

да

споделяш мислите си, като говориш, пишеш, рисуваш, стига с това да не обиждаш и да не вредиш на другите хора.

Николета Павлова - 2 „б” клас

Приказка за размисъл За правата на децата...

Един ден заедно с Мартина отидохме да си играем в градската градина на една любима наша игра”Шоколад”. Изведнъж видяхме светлина, след нея се чу звук и пред нас се появи едно много симпатично зелено човече. Аз попитах: -Откъде идваш?

-Разхождах се из Космоса чух шоколад, шоколад... и тъй като аз много обичам да го ям, ето ме тук. А вие кои сте? Ние сме две приятелки – Радина и Мартина. А ти как се казваш?

- Нямам име. Всеки има право на име. Ще се казваш Мерти Звездева Магична.

- Момичета, благодаря за хубавото име, което ми измислихте. Сега трябва да се връщам ,защото не се обадих на родителите си къде отивам.

-Ще дойдеш ли пак?

- Да.

- Довиждане, Мерти, ще те чакаме! Стана късно и се прибрахме вкъщи при своите семейства. Всеки има право на дом и семейство. Радина Каракушева - 2 „б” клас

Приказка за размисъл За правата на децата...

Един ден си гледах през прозореца. Привидя ми се, че в градината зад дървото видях нещо. Изведнъж се показа едно странно същество. Аз отворих прозореца и го попитах: -Какво правиш тук?

- Аз съм от друга планета. Изпратиха ме на Земята да си намеря семейство и да разбера какви права имат децата. Може да дойдеш у нас, къщата ни е голяма . Заповядай, влез! Запознах госта си с мама, тате и сестра ми. Всяко дете има право на дом и семейство. Отидохме в детската стая. На него му беше интересно всичко, което има вътре. Аз попитах своя гостенин: - Ти, имаш ли си име?

- Да, казвам се Димитър Звездев Магиев.

- А документи за самоличност имаш ли?

- Какво е това? На моята планета няма такова нещо. Всеки има право на документи за самоличност.

- Първият документ за самоличност, който човек получава е удостоверение за раждане, а когато навърши 14 години му се издава и лична карта. Постояхме още малко у нас. Предложих на госта си да

излезем, за да се разходим и да му покажа нашия град. Заведох го в градската градина. Там имаше много деца, които играеха и се забавляваха. Всеки има право на почивка и игра.

- Много ми харесва тук. Искам да остана известно време тук, за да науча още за живота на Земята и за правата на децата. Може ли?

- Ако искаш остани при мен. Ще живееш у нас. Има място. Имаш право да получиш помощ, за да намериш и разбереш информацията, която ти е нужна.

Рая Филипова - 2 „б” клас

Приказка за размисъл За правата на децата...

Един ден в училищния двор кацна космически кораб. От него излезе едно извънземно. Видя ме и ми каза: - Аз идвам от планетата Марс. Изпратиха ме на Земята, за да питам какви права имат децата. Ще ми кажеш ли къде съм? Отговорих му: - Ти си на планетата Земя, а корабът ти е кацнал в училище.

- Какво правят децата тук? Всяко дете има право да ходи на училище, да играе, да се забавлява, да изказва свободно мнението си, да избира своите приятели...

- Как се казваш? -попитах го аз.

-Нямам име.

- Ще ти дам. Името е първото право, което човек получава. Докато си говорехме, корабът, с който гостът се приземи изчезна.

Обадих се по телефона на мама и тате, за да им кажа, че имам нов приятел, който е едно симпатично извънземно. Разказах им как корабът му изчезна и ги попитах дали може да го заведа у дома. Те ми казаха, че може. Всеки има право да получи помощ, когато е в нужда. Заведох извънземното вкъщи. Мама много го хареса и му предложи да остане у нас. Всеки има право на специални грижи и помощ - храна, вода, безопасно място за живеене.

Тодор Николов - 2 „б” клас

ПРИКАЗКИ ЗА РАЗНООБРАЗИЕТО Какво би станало ако всички живеем в еднакви къщи и градове; харесваме едно и също нещо; обличаме се по еднакъв начин; имаме еднаква външност; храним се с едно и също; мислим по един и същи начин...? НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ В СВЯТ НА ЕДНООБРАЗИЕ! Желанията на хората също не са еднакви. Всеки човек има право да харесва различни неща. Другите трябва да уважават това негово право, независимо дали на тях то им харесва, или не. Всички се раждат с различен външен вид, интереси, умения и качества. Въпреки различията хората често обичат да се сравняват - например кой е по-бърз, по- умен, по-тежък, повисок... . Сравняването е необходимо. То ни помага да опознаем себе си, останалите и всичко, което ни заобикаля.

РАЗНООБРАЗИЕТО Е НАЙ-ХУБАВОТО НЕЩО

Най-ароматното цвете Имало едно време теменужка, лале и роза. Цветята спорели кое мирише най-хубаво. По пътя минал таралеж. Той казал, че теменужката мирише най-хубаво. Лалето и розата се разсърдили. Появила се и лисица. Нейното мнение било, че лалето мирише най-хубаво. Розата се натъжила. Дошъл заек. Той харесал най-много аромата на розата. Сега вече цветята съвсем се объркали. Всяко си мислело, че то е най-ароматно и искало и другите да му го признаят. Никое не отстъпвало и затова решили да почакат, докато се появи някой, който да разреши спора им. Чакали,чакали... и най- накрая дошло едно дете. Цветята го попитали: - Кое от нас мирише най-хубаво? Детето помирисало теменужката, после лалето, а накрая и розата.

- Не мога да кажа – отвърнало им то.

- Защо?

-Веднъж искам да ми ухае на теменужки, друг път на лале, а когато се надвеся над розата, колкото и да я мириша, все не ми стига. Имате различен аромат, но всичките миришете много хубаво.

Разнообразието е най-хубавото нещо на този свят. Всеки човек има право да харесва различни неща. Мартина Колева - 2 „б” клас

Приказка за размисъл За различията... Събрали се на една поляна заек, куче и котка. Те започнали да спорят кой от тях e по - бърз. Наблизо играели деца. Едно момиченце се приближило до тях и казало, че заекът е по-бърз. Другите животни се разсърдили. След малко дошло друго дете, то пък казало, че кучето е по-бързо. През поляната минало трето дете, то пък казало, че котката е по-бърза. Спорът между животните продължил. Наблизо минало едно по-голямо дете. То казало, че всички са по-бързи в това, което умеят да правят най-добре - заекът да скача, кучето да подушва следи, а котката да хваща мишки. Започнала шумна веселба: - Джаф,джаф, джаф!

- Скок, скок, скок!

- Мяу, мяу, мяу! Животните разбрали, че всяко едно е по-бързо в различни неща и с това е полезно на хората. Всички били доволни и щастливи. Николета Павлова - 2 „б” клас