Звездоброй и невидимият град

Любов Георгиева

ЗВЕЗДОБРОЙ И НЕВИДИМИЯТ ГРАД

1

З

вездоброй се събуди и започна да се чуди какви вълшебства и игри денят ще му дари. Отиде до телескопа свой малкият вълшебник и герой и видя, че някъде сред пясъците на Сахара Слънцето седи на трон, сложило маската на фараон. Край него бе легнало момче – любимото му Слънчево дете. И там, сред призрачната мараня, обвила мястото в прозрачна златна пелена, то свиреше на свойта флейта и поглеждаше към билката си чудодейка. А тя върху пясъка танцуваше и с клончетата си рисуваше езера, реки, море и смееше се Слънчево момче.

– Ах, каква красота! – възкликна Звездоброй и полетя надолу към Сахара, за да поиграе със Слънчево дете и да намери жреца Дара-Тара. Той живееше в невидим град и спеше в пирамида, сияеща като палат. Този жрец вълшебник бе голям: Можеше да заповяда на камили цял керван да донесат фурми, смокини и коприни, дори оркестър с флейти и със тамбурини. Щом в пустинята се приземи, Звездоброй Слънчево момче откри:

3

– О, здравей, Слънчево момче, на Слънцето любимото дете! Хайде с теб да поиграем, да се поразходим и да помечтаем!

– Хей, приятелю ти мой, малък симпатичен Звездоброй! Съгласен съм със теб да поиграя. Ти вълшебства много знаеш. Ще пренесеш ли тук реката Нил и някой добродушен крокодил? – засмя се Слънчево момче.

– Не, не мога аз това, но ще извикам ей сега добрата фея на мечтите Тити – праправнучката на Нефертити.

– О, царица Нефертити! Да, тя е някъде във Вечността. Но как ще дойде Тити тук?

– Ще извикам горския вълшебник чичо Пук *. Той магики чудесни знае и по звездите може да гадае. Ще доведе веднага Тити, която е на плаж в Таити. И Звездоброй изрече: – О, смешен, симпатичен чичо Пук, моля ти се, доведи ни Тити тук. Нека се разходи до Сахара. Ще я нагостим с попара от нахут със мед, ще я почерпим и с бананов сладолед. И ето че след миг, след два оазис сред Сахара заблестя с езерца като мъниста сини и с красиви бедуини.

5