Детето на Грузулака

Джулия Доналдсън Илюстрации Аксел Шефлър

Грузулака заръча: – Да не стъпва дори и кракът ви във тъмните гъсти гори!

– А защо не? – Защо ли? Защото тогава ще ви погне голямата мишка кафява.

– Веднъж я видях – Грузулака добави.

– Изминаха много лета оттогава.

- А какво представлява бе, тате, каква е? Зла, свирепа и страшна ли? – Един дявол знае...

– Позабравил съм – рече Грузулака отнесено. Замисли се и по тила се почеса.

– Голямата мишка е могъща и страшна. Има дълга и с люспи покрита опашка.

Очите º святкат като пламъци в мрака. А мустаците... Ох, и от тел са по-яки.

Една снежна нощ, щом заспа Грузулака, детето му тайно реши да не чака и в прилив на смелост пристъпи чевръсто – от пещерата се измъкна на пръсти.

Сняг валеше и духаше вятър, но ето – вдън гората пое на Грузулака детето.