Issuu on Google+


Jenny Downham You Against Me Copyright © Jenny Downham, 2010 Джени Даунам Ти срещу мен © Маргарита Терзиева, превод, 2013 © Виктор Паунов, художник на корицата, 2013 © Алто комюникейшънс енд пъблишинг ООД, 2013 Enthusiast An Imprint of Alto Communications & Publishing Ltd. ISBN 978-619-164-045-4


Превела от английски Маргарита Терзиева

София, 2013


1 МАЙКИ НЕ МОЖЕШЕ да повярва на очите си. Ето го млякото отпред на касата. Ето я ръката на Аджай, протегната към него в очакване на парите. Ето го и него, трескаво търсещ монети сред стари хартийки и парченца книжни салфетки из джобовете на якето. Жената зад него се размърда нетърпеливо. Някой от опашката се изкашля нервно. Кръвното на Майки скочи до небесата. – Съжалявам – измърмори той, – ще трябва да го върна. Аджай поклати глава. – Няма нищо. Взимай, ще ми го платиш утре. Вземи и шоколад за сестрите си. – Не, не, няма нужда. – Не ставай глупав, вземи! – Аджай сложи млякото и два кит-ката в книжна торба и му я подаде. – Приятен ден. Майки не вярваше, че ще е приятен. От седмици не му се бе случвало денят му да е хубав. Но кимна в знак на благодарност, взе торбата и излезе. Отвън продължаваше да вали като из ведро. Дъждът образуваше сива мъглива завеса, която превръщаше светлината от флуоресцентната лампа над вратата в бледо петно. Майки вдиша дълбоко с надежда да усети дъха на морето, но долови само миризмата от хладилните витрини – вентилаторът зад него издухваше топ5


лия въздух и насищаше въздуха с миризма на зеленчуци. Той метна качулката на главата си и пресече улицата. Прибра се вкъщи и завари Холи да седи на килима пред телевизора и да нагъва бисквити направо от пакета. Карин беше спряла да плаче и коленичила до сестра си, решеше кротко косата є. Майки я огледа изпитателно. – По-добре ли си? – Малко по-добре. – Сега ще ми кажеш ли какво стана? Карин сви рамене. – Опитах се да изляза. Стигнах до входната врата. – Е, все пак е нещо. Тя извъртя очи. – Нещо като нищо. – Някакво начало, все пак. – Не, Майки, това е краят. Холи искаше мляко за закуска, а аз не можах да се справя дори и с това. – Нищо, вече има мляко. Искаш ли чай? Той отиде в кухнята и напълни чайника. Дръпна пердето и отвори прозореца. Дъждът утихваше, въздухът беше чист и свеж. Някъде плачеше дете. Една жена крещеше. Нечия врата се затръшна, после пак, и пак – три пъти. Бам. Бам. Бам. Холи влезе в кухнята и остави кутията с бисквитите на плота. Майки я хвана за яката на пижамата. – Защо не си готова за училище? – Защото няма да ходя. – Ще ходиш и още как. Тя опря гръб в хладилника и вдигна глава към тавана. – Не мога да отида. Днес е предварителното изслушване. Той я изгледа накриво. Откъде, по дяволите, беше научила? – Слушай ме сега. Ако отидеш горе и се приготвиш бързо за училище, ще ти дам кит-кат. 6


– С две или с четири блокчета? – С четири. Той бръкна в пазарската торба, измъкна едно от десертчетата и го размаха пред очите є. – И събуди мама. Холи го погледа смаяно. – Ама ти... сериозно ли? – Сериозно. Беше им разрешено да я будят само при извънредни ситуации. Ако тази не беше такава, тогава Майки не знаеше какво е извънредна ситуация. Холи поклати глава, сякаш искаше да му покаже, че идеята му е безумна, грабна кит-ката и изтича нагоре по стълбите. Майка му смяташе, че полицията ще помогне на Карин, ето къде беше проблемът. След като я заведе в управлението, за да разкаже какво е станало с нея, тя се отдръпна, явно решила, че си е свършила работата. Но полицаите бяха пълни идиоти. Засипаха Карин с неудобни въпроси, въпреки че виждаха колко е разстроена. Полицайката, която бе определена да отговаря за нея, я върна вкъщи и се намръщи на бъркотията в стаите, като че ли видяното беше красноречиво доказателство с каква пасмина щеше да є се наложи да си има работа. Майка му не реагира, но Майки се ядоса толкова, че трябваше да си прехапе езика, за да не избухне. Устата му се напълни с кръв, но сладникавият вкус на кръвта свърши работа. Когато полицайката си тръгна, той взе адреса от Карин и се обади на Джако да дойде с колата. Джако извика и момчетата, но докато стигнат до къщата на копелето, вече беше късно – Том Паркър беше арестуван и полицията бе оградила мястото с жълта лента. Оттогава минаха близо две седмици, но Майки още не можеше да се успокои. Как да развърже възела в корема, който се затягаше всеки път, когато Карин започваше да плаче? Как да запази хладнокръвие, като гле7


даше Холи да гали ръката на сестра си, да стиска пръстите є и да є подава малки влажни тампони за очите, сякаш Карин беше радио, което трябваше да се настрои, телевизор, изгубил каналите си? Майка му гледаше да се скатае, правеше се, че няма проблем. Но когато едно осемгодишно хлапе утешава петнайсетгодишната си сестра, човек не може да си помисли друго, освен че светът се е обърнал с краката нагоре. Някой трябваше да оправи нещата, нали? Той направи чай, наля го в чаши и сложи една от тях на масата пред Карин. Тя се бе барикадирала на дивана. Откакто є се бе случило онова, непрекъснато го правеше – покриваше се с възглавници, юрган, одеяла и пуловери, и лежеше по цял ден под тях. Майки приседна на ръба на дивана. – Как си сега? На фона на осветения от слънцето прозорец сестра му изглеждаше още по-нещастна. – Сигурно вече са го пуснали – каза тихо тя. – И сега се разхожда насам-натам, забавлява се, изобщо не му пука. – Нали знаеш, че му е забранено да доближава до теб? Няма право да те заговаря, да ти изпраща съобщения, нищо. Сигурно са му сложили гривна и са му забранили да се отдалечава от дома си. Тя кимна, но си личеше, че не е съвсем сигурна. – В училище има едно момиче – заговори бавно. – Миналия срок имаше седем гаджета и всички говореха, че била курва. Ето, пак. – Ти не си курва, Карин. – А пък едно момче от кръжока по математика е ходило с десет момичета. Знаеш ли как му викат? Майки поклати глава. – Мъжкар. – Не е мъжкар. – Как се наричат такива като него? – Не знам. 8


Тя въздъхна, облегна се назад и се загледа в тавана. – Гледах едно предаване по телевизията – продължи бавно тя. – Оказа се, че това, което ми се случи, става с много момичета. Много, много. Майки се загледа в ноктите си. Бяха неравни и изядени. Той ли ги гризеше? Кога бе започнал да ги гризе? – По-голямата част от тях изобщо не си правят труда да ходят в полицията, защото почти никого не осъждат. Едва шест на сто от случаите стигат до присъда. Това не е много, нали? Майки поклати глава и прехапа устните си до кръв. – Преди малко, когато отворих вратата, на игрището имаше деца и всички ме зяпнаха. Ако се върна в училище, всички ще ме зяпат така. – Тя наведе очи, срамът я заля като студена вълна. – Всички ме гледат така, сякаш съм си го търсила. Том Паркър ме покани у тях и щом съм отишла, защо вината да е негова? Тя повдигна падналия върху лицето си кичур коса. – След като съм отишла доброволно, каква логика има да ме изнасилва? Това си мислят те. Майки потърси начин да я накара да млъкне. Изведнъж се изплаши, че ако не я спре веднага, тя ще продължи да говори вечно. Можеше дори да реши да му разкаже за онази нощ, а той не искаше да слуша никакви подробности. Нямаше да го понесе. – Ще му го върна – каза неочаквано и за себе си. Каза го силно и самоуверено. – Наистина ли, Майки? – Да. Странно как думите придобиват особена тежест, след като излязат от устата на човек. Докато са в главата ти, са тихи и безопасни, но излязат ли, хората разчитат на тях. Тя изправи глава. – Какво мислиш да правиш? – Ще отида у тях и ще го размажа от бой. Карин притисна длан към челото си, сякаш от думите му я заболя глава. 9


– Няма ли начин да се откажеш от тази идея? Но Майки можеше да се закълне, че нещо проблясва в погледа є и той му подсказа, че тя тайно иска той да го направи. Досега не бе предприел никакви действия, а трябваше. Ако го направеше, може би тя щеше спре да плаче. В квартала имаше един тип, никой не смееше да се закача с него. Говореше се, че някакви деца откраднали мотора на сина му и той си го върнал. Познавал разни хора, които познавали други хора. Затова всички го уважаваха. Знаеха, че ако се бъзикат с него, ще си изпатят. Майки не се беше бил с никого досега, но мисълта за онзи човек му вдъхна кураж. Стана и се разходи из стаята. В главата му се оформяше план. Този път щеше да отиде сам, да сложи ръкавици и качулка. Трябваше само да се постарае да не оставя отпечатъци. Отиде в кухнята, бръкна в шкафа под мивката и извади кутията с инструментите. Взе гаечния ключ, стисна го в ръката си и веднага се почувства по-добре. Тежестта на желязото между пръстите му вдъхна увереност. Спокоен и изпълнен с решителност, той сложи якето, пъхна ключа в джоба и вдигна рязко ципа. Карин не сваляше поглед от него. Очите є горяха. – Сериозно ли мислиш да го направиш? – Да. – Да го набиеш? – Нали това казах? В този момент майка му влезе, залитайки в стаята, фасът между пръстите є димеше, а тя присвиваше очи, сякаш светлината беше прекалено ярка за нея. Холи подскачаше бодро зад нея. – Виж – извика тя тържествуващо. – Мама се събуди. И вече е долу. – На вашите услуги, сър! – разпери ръце майка му. На Майки му се стори, че вижда човек, оцелял след бомбардировка. Трябваше да изчака майка му да си спомни коя е, да приеме, че наистина живее тук, че днес 10


е предварителното изслушване в съда, че ченгето ще дойде след няколко часа и че всичко това няма как да мине без нея. Холи разчисти място за майка си на дивана, изчака я да седне, скочи в скута є и потърка нос в нейния. – Може ли да не ходя днес на училище? И да прекараме деня заедно? – Разбира се, че може. – Не може! – отсече Майки. – Не помниш ли, че днес ще идва онази полицайка да говори с Карин? Майка му се намръщи. – Така ли? Защо? – Защото работата є е такава. – Не искам да идва вече – каза Карин. – Само задава тъпи въпроси. – Но ще дойде, независимо дали искаш – ядоса се Майки. – И Холи не бива да е тук. Нали не искаш ченгето да види, че тя не ходи на училище? Майка му като че ли зацепи. Огледа стаята и кухнята. И в двете помещения цареше пълен хаос. Масата беше покрита с боклуци, мивката преливаше от неизмити чинии и тигани. – Имаш не повече от един час – каза є Майки. Тя го изгледа. – Мислиш ли, че не знам? Холи усили звука на телевизора до дупка и музиката заглуши всичко. – Спри го! – извика Майки. Шумът щеше да върне майка му обратно в леглото. Холи не му обърна внимание и той издърпа кабела. Майка му разтърка чело, после още веднъж и още веднъж. – Направи ми кафе, Майки. “Направи си го сама” си помисли той, но отиде в кухнята, сложи чайника на котлона и след миг кафето беше готово. – Изпушвам цигарата и започвам – каза тя и дръпна силно от цигарата. После го погледна, както само тя 11


можеше, сякаш виждаше вътре в него. – Изглеждаш ми уморен. – Защото не спирам да се грижа за теб. – Къде беше снощи? – Насам-натам. – С новата си приятелка... Сара се казваше, нали? – Сиена. – Значи Сара беше предишната. – Не, предишната беше Шанън. Холи се засмя високо и продължително. – Голям сваляч си, Майки! Гаечният ключ в джоба му помръдна. Той подаде кафето на майка си и каза: – Трябва да тръгвам. – Къде? – Имам работа. Тя свъси вежди. – Не искам да се замесваш в неприятности, Майки. Как ги усещаше тези работи? Нормално е човек да си мисли, че мъглата на махмурлука я мъчи и не є позволява да забележи нищо друго, но тя често го изненадваше. – Сериозно говоря, Майки – извика тя. – Карай я умната. Не ни трябват още проблеми. Отговорът на Майки беше лаконичен: – Тръгвам. – Ами Холи? Тя не може да отиде на училище сама? – Ти я заведи. Нали затова са родителите? Тя поклати глава. – Знаеш ли какво не ти е наред, Майки? – Не, но ти ще ми кажеш, нали? Тя вдигна цигарата, изтръска я в пепелника, пое една дълбока последна глътка дим и я издуха право в лицето му. – Да знаеш, че не си толкова корав, за колкото се мислиш. 12


Джени Даунам ТИ СРЕЩУ МЕН Превод Маргарита Терзиева Редактор Мария Чунчева Коректор Александра Худякова Художник Виктор Паунов Предпечат Митко Ганев Американска. Първо издание Формат 60Ї90/16 Печатни коли 23 ISBN 978-619-164-045-4 Издава Запазена марка на “Алто комюникейшънс енд пъблишинг” ООД София, ул. “Кракра” № 20 тел. 02/943 87 16 факс: 02/943 87 18 e-mail: office@enthusiast.bg Фирмена книжарница “Ентусиаст бук хаус”, София, ул. “Кракра” №12 Книгите на “Ентусиаст” може да закупите с отстъпка от www.bookstore.enthusiast.bg

Печат “Хеликс Прес” ЕООД



Ти срещу мен